Шесто още тогава не е изпускало от очи задаващото се ново поколение интелектуалци: "Сред младите литературни критици съществува група на така наречените структуралисти - Михаил Неделчев, Светлозар Игов, Огнян Сапарев, Енчо Мутафов, Румяна Узунова - всички безпартийни, които, прикривайки се, че водят борба против "примитивизма" в литературата, по същество бият против партийността в нея и утвърждават автори с неизяснени идейно-политически и естетически позиции."
На ЦК службите не са спестявали и една друга действителност, която заради нелицеприятните факти не е разгласявана: "Има данни за морално-битова разпуснатост и игра на комар от някои писатели, каквито са случаите с: Матей Шопкин, Колю Георгиев, Божидар Божилов, Павел Вежинов, Ваня Петкова и др., за някои от които сме уведомили ръководството на СБП. Зачестиха проявите на корупция, определяне на по-високи хонорари и други в тези среди. Характерен е примерът с писателя Стоян Ц. Даскалов, който за издадени и преиздадени произведения през 1971-1973 е получил 113 000 лв."
През 1975 се случва нещо, което дава голяма надежда на дисидентите от Източния блок, че нещата в социалистическия лагер ще се променят. Това е първата среща за сигурност и сътрудничество на Стария континент, която събира политическите лидери на всички европейски страни в Хелзинки. Какви обаче задачи е възложил Живков на спецслужбите по московски образец след първата реална крачка към разведряване?
Интелектуалците, които Шесто следи и през 1978
Какво се е случило пет години по-късно, когато в "Задочните репортажи" Марков описва и споменава за събития и на онези интелектуалци, които Живков е недолюбвал още в края на 60-те години? Шесто ни най-малко ги е забравило, напротив, дейността на тайната полиция срещу тях е прераснала в конкретни разработки. В строго секретен план за работа на 01 отдел на Шесто управление ДС през 1978 те са назовани по оперативни дела и псевдоними: "ДОР "Козел" - Радой Ралин, писател, член на БКП. Работата по делото ще продължи съгласно утвърдения план. Ще се работи по документиране и пресичане вражеската дейност на обекта, като за целта ще продължи провеждане на М (мероприятие, б.а. ) "Родопи", изучаване близките му връзки с оглед вербовката на агент.
ДОП "Мършавия" - Борис Димовски, член на БКП, художник. Ще се работи за документиране някои вражески прояви и изказвания на обекта. Ще се изготви справка (при получаване на нови данни) за ръководството на МВР с предложение за дейността му да бъде уведомен ЦК на БКП с оглед вземане отношение по партиен път.
ДОР "Предател" - Атанас Славов, невъзвращенец от 1976, живеещ в САЩ, установил връзки с американски идеологически центрове и се заангажирал в провеждането на вражеска пропаганда срещу нашата страна. Полага усилия да изведе семейството си от страната. Ще се готви предложение за образуване на предварително следствие и предаване обекта на съд, както и провеждане на мероприятия по разколебаване намерението на съпругата му да отиде при него.
ДОП (Дело за оперативна проверка) "Философ" - Желю Желев, редактор в Научния институт към Комитета за култура, безпартиен, разработван за идеологическа диверсия. По делото ще се изготви нов план с агентурно-оперативни мероприятия, с цел изясняване дали обектът развива дейност от горния характер.
ДОП "Монахиня" - Блага Димитрова, писателка, безпартийна. Ще се работи за изясняване причините и подбудите за провежданата от обекта антидържавна дейност, за предотвратяване някои нежелателни нейни постъпки, за ограничаване контактите й с граждани и дейци от капиталистическите страни и за оказване на положително въздействие. По делото ще бъде вербуван агент, ще се проведе М "Родопи-ЖС" по местоживеене, ще се направи опит за ангажирането й чрез отдел "Пропаганда"-МВР, ще се предложи да се проведат беседи от авторитетни пред нея дейци.
ДОП "Монах" - Йордан Василев, летературен критик, безпартиен. Ще се работи за изясняване провежда ли сам или в съучастие вражеска дейност, нейния характер, причини и форми. Ще се изготви и проведе оперативна комбинация за компрометиране на обекта пред обект "Монахиня", с оглед пресичане вредното му влияние върху нея.
ДОП "Лещник" - Тодор Цонев, художник, безпартиен, за когото има данни, че провежда противодържавна агитация и пропаганда. Ще се дооформи документирането на престъпната му дейност и излезе с предложение за предупреждение на обекта и закриване на делото.
Това разследване е осъществено благодарение на съдействието на министъра на вътрешните работи, служба "Информация и архив" в МВР, Министерството на външните работи и БТА.
ЕС обсъжда слабото евро и скъпия петрол
ВЕРСАЙ. Финансовите министри на страните от ЕС обсъдиха на срещата си в петък и събота проблемите на еврото и цените на петрола и изразиха доверие в единната европейска вълута, въпреки рекордното й обезценяване спрямо долара. Те решиха, че разпространението на евробанкноти и монети ще започне чак през януари 2002, като тогава ще стартира и смяната на националните валути. Дотогава ще бъдат отпечатани 14,5 млрд банкноти и ще бъдат отсечени 50 млрд. монети. Банките и магазините ще разполагат с новата валута от септември 2001. Евроминистрите обсъдиха и възможността за дипломатическа инициатива спрямо ОПЕК по повод рекордно високите цени на петрола.
Шефът на европейската централна банка Вим Дуйзенберг разкритикува министрите, че не са взели конкретни мерки за спиране спада на еврото. Баварският премиер Едмунд Щойбер пък нападна канцлера Герхард Шрьодер, че загърбва проблема със слабата европейска валута.
Председателят на Еврокомисията заяви в събота, че не може да пренебрегне доклада на "тримата мъдреци", които препоръчаха санкците срещу Австрия да бъдат отменени, но добави, че решение за това ще бъде взето от лидерите на ЕС. Председаелстваща ЕС Франция започна веднага консултации по въпроса с партньорите си, но отговарящият за европейските деля министър Пиер Московиси посочи, че преди да се стигне до решение трябва да бъде постигнат консенсус. Вчера за бързо вдигане на санкциите се обявиха премиерите на Дания и Люксембург Поул Нюруп Расмусен и Жан-Клод Юнкер.
Неофициалният шеф на австрийската Партия на свободата Йорг Хайдер, чието влизане в правителството предизвика налагането на санкциите, триумфално атакува лидерите на Франция и Германия веднага след като докладът на мъдреците стана известен. В интервю за сп. "Формат" той окачестви доклада като "разгром" и "Ватерло" за френския президент Жак Ширак, яростен защитник на сакнциите срещу Австрия.
МВФ: Чакаме рекорден растеж през годината
ВАШИНГТОН. През тази и следващата година се очаква най-големият за десетилетието растеж на брутния вътрешен продукт, коментира вторият човек в МВФ Стенли Фишер, след като бордът на директорите разреши отпускането на деветия транш от тригодишното споразумение с България.
Според него властите в София продължиха да напредват в структурните реформи и да следват стриктна фискална политика. Тази политика, подкрепена от валутния борд, стана основа за възстановяване от големите шокове през последните години, каза още международният финансист. За да продължи бързият растеж в икономиката, властите трябва да поддържат своята политика в различни сфери, посъветва още Фишер в изявление след решението на директорите на МВФ. Краткосрочните перспективи са благоприятни, фискалната политика трябва да остане стриктна и внимателна.
МЗ ще финансира лечението на болните от СПИН и през 2001
СОФИЯ. Здравното министерство ще поеме финансово лечението на болните от СПИН и през следващата година, съобщиха от ведомството. За целта ще бъдат отделени средства от бюджета за лекарства на заразените и престоя им в Инфекциозна болница. Според д-р Николай Томов, председател на Гражданско обединение срещу СПИН, само противовирусното лечение на един болен за година възлиза на 12 хил. долара. През 2000 министерството е отпуснало пари за 60 болни, определени чрез комисия. До началото на август регистрираните заразени с ХИВ-вируса са 292, болните - 75 души. Голяма част от тях са затруднени да покриват разходите за медикаментите, необходими за поддържане на имунната система. Само специалните витамини, които трябва да пият, надвишават 50 лв. Годишно има около 30 нови случая на СПИН, твърдят експерти. 83 на сто от носителите на вируса са се заразили по полов път, 14 процента чрез кръвопреливане и 2 процента чрез инжектиране на дрога. Увеличаването на броя на наркоманите ще доведе до бум на болните от тази група. 80 процента от наркоманите са заразени с хепатит С, който се предава по кръвен път, предупредиха от МЗ.
ООП даде последен шанс на Израел
ГАЗА. Централният съвет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) реши вчера да отложи провъзгласяването на независима палестинска държава, предвидено за 13 септември, без да определя нова дата за това. Окончателното решение ще бъде взето от Изпълнителния комитет на ООП, който ще има голяма свобода на действие. В приетия вчера документ не се казва в открит текст, че провъзгласяването ще бъде отложено, но от написаното става ясно, че е взето решение за отлагане. Преди да се стигне до тази стъпка трябва да бъдат набелязани датите на местните, парламентарните и президентските избори и да бъде подготвена временна конституция, като това трябва да стане най-късно до 15 ноември.
Същевременно днес трябва да бъдат подновени интензивните израелско-палестински преговори в търсене на окончателно решение за постигането на траен мир. Преговорите ще продължат четири седмици и ще бъдат водени от израелския външен министър Шломо Бен Ами и палестинския главен преговарящ Саеб Ерекат.
Основателят на фундаменталистката групировка Хамас шейх Ахмед Ясин отново призова палестинците да възобновят борбата срещу Израел, преди да обявят независимост. Същевременно демонстранти в Газа изразиха протеста си срещу новото отлагане на провъзгласяването на палестинската независимост.
Израел изрази задоволство от решението на палестинците да отложат обявяването на независима държава с аргумента, че една подобна едностранна стъпка би сложила край на преговорите. В Тел Авив обаче нямат много време за маневри, тъй като веднага след края на парламентарната ваканция през октомври премиерът Ехуд Барак го чака вот на недоверие с труден за прогнозиране изход, коментира Ройтерс.
ОПЕК увеличава добива на суров петрол с 800 000 барела на ден
ВИЕНА. Министрите на петрола на страните от ОПЕК се споразумяха да увеличат добива на нефт с 800 000 барела на ден. Това съобщиха вчера световните агенции, новината е била потвърдена и от министрите на Алжир, Катар и Кувейт, които също са участвали в срещата във Виена. Постигнатото споразумение, което ще влезе в сила от началото на октомври, има за цел да намали цените на петролните продукти на световните пазари. Освен направената договореност министрите от ОПЕК са решили да се срещнат отново на 12 ноември.
Всъщност производството на суров петрол ще бъде увеличено с три процента. Това означава, че общият добив на нефт на страните от ОПЕК ще бъде 26,2 млн. барела дневно. Според официалните данни в момента един ден производство на страните от организацията възлиза на 25,4 млн. барела. Според специалисти, цитирани от Асошиейтед прес, вдигането на производството ще донесе не повече от 100 милиона нови барела петрол на световните пазари. В момента в ОПЕК се произвеждат поне 700 000 барела над квотите, смятат те.
Само през тази година организацията на три пъти прие решения за увеличаване на добивите на нефт. Причина за това са международните протести срещу високите цени на петрола, които могат да доведат до инфлация и така да попречат на световния икономически растеж.
Междувременно вчера в столицата на Бруней Банадар Сери Бегаван заседаваха министрите на финансите на страните от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Те приеха своя декларация, с която също призоваха страните производителки на петрол да увеличат продукцията, за да се намалят цените. В нея те посочват, че високите цени на нефта крият много рискове за развиващите се страни.
Благодарността и двете вини, погледнати отдалеч
През последните две години се издадоха три книги, третиращи събитията около спасяването на българските евреи - от Михаил Бар Зоар, Габриеле Нисим и Цветан Тодоров. Изглежда обаче все още има неизяснени и спорни въпроси. Това се видя от многото статии, дискусии и интервюта по повод махането на паметните плочи в Израел. Освен хубавите и обективни анализи имаше за съжаление и много неверни или пък партийнопристрастни изказвания, някои от които направо обидни за България и българите.
Благодарността. Много се писа за това дали България трябва да очаква благодарност за спасяването на еврейските си съграждани. Част от българската левица смята, че това е нескромно, че то дори показвало "дефицит на национално достойнство" (Еми Барух, по В. Молнова, "Демокрация", 11 август 2000).
Ето защо искам да споделя как евреите в САЩ изразяват благодарността си към тези, които са им помагали през мрачните години на войната. Най-много благодарности се отправят към Дания, която е успяла да спаси около 7000 от евреите си (около 700-800 датски евреи са били депортирани в газовите камери - днес обаче никой не обвинява Дания за това). Големи благодарности се изказват към немеца Шиндлер, спасил около 1000 евреи. Топли благодарности се отправят и към двама дипломати, служещи в Европа - шведа Валенберг и японеца Сугихара. Те са издавали визи на много евреи, което им е помогнало да оцелеят. Благодарност се изказва и към няколко десетки личности от различни европейски страни, допринесли за спасяването на отделни евреи.
Благодарността се изразява по различни начини. Освен музея на Холокоста във Вашингтон подобни музеи вече има и в много американски градове. Тези музеи се посещават от хиляди туристи, а за учениците се организират специални беседи. За тези, които са помогнали на евреите, се пише в пресата, показва се по телевизията, говори се по радиото, пишат се книги, правят се филми, наименуват се улици, отпускат се пенсии, дават се медали, правят се чествания, делата им се изучават в училища и университети.
Само за България и българските евреи - почти нищо. Като гледа човек цялата тази активност, цялата тази трогателна благодарност, нескромно ли е да се попита защо не се изказва благодарност и за спасяването на българските евреи? Нескромно ли беше президентът Желев да протестира за пропуска да се спомене България при тържественото откриване на музея на Холокоста? Едва напоследък благодарение главно на родения в България М. Б. Зоар истината за спасяването на българските евреи бавно започна да си пробива път.
Не съм бил в мемориала на Холокоста Яд Вашем в Израел, но от филма на Милена Милотинова и от репортажите за последното гостуване на президента Стоянов в Израел се разбра, че и там събитията около спасяването на българските евреи са били до голяма степен пренебрегнати.
След като към всички други спасители или помагачи се изказва топла благодарност, нескромно ли е да се попита защо само нас пренебрегват?
Първата вина. Като главна причина за махането на паметните плочи се посочва "вината" на България и по-конкретно на цар Борис III, че не са попречили на депортирането в газовите камери на 11 343 евреи от Гърция и Югославия. По този въпрос се изписаха най-много неверни неща. Левият печат писа, че териториите от Гърция и Югославия, където е имало българско присъствие, са били присъединени към България, докато истината е, че те са били само администрирани от нас. Преди време това бе признато дори от "Дума" (24 юни 1998). Писа се също, че живеещите там евреи били "български евреи", което също е невярно; те на са били наши поданици.
Най-важният пропуск на тези, които ни обвиняват, е, че никой не посочи какво е могла, какво е трябвало да направи България, за да попречи на депортацията! На теория е имало само две възможности:
1) България може би е трябвало да употреби сила спрямо Германия, тоест да й обяви война (и да я спечели). Естествено, това е толкова нереално, че не си заслужава да се коментира
2) Втората възможност е била да се убеди Хитлер да направи още едно изключение за България. България го е убедила да се запазят нашите 50 000 евреи, съгласил се е България да не праща войски на Източния фронт, съгласил се е да не прекъсваме дипломатическите си отношения със СССР по време на войната. Такива изключения не бяха разрешени на нито една друга страна, съюзник на Германия. Хитлер е бил добре осведомен за бурните протести на българската общественост в защита на евреите ни, за чувствата, хранени към руснаците, и затова, макар и много неохотно, е направил тези отстъпки (за което после царят заплати с живота си). Никой от обвинителите не посочва какви нови доводи е трябвало да се дадат на вманиачения за величие и намиращ се в апогея на силата си фюрер, за да прекрои още веднъж плана си за пълното изтребление на всички евреи от Европа!
Може би обвинителите виждат и някаква трета възможност за попречване на депортацията. Никой обаче дори не загатва за такава възможност.
По този въпрос искам да допълня, че като се ровех в тукашните библиотеки, разбрах за многото прояви на ярък антисемитизъм в Гърция преди и по време на войната. Скоро след окупирането й от германците в Гърция се създават три партизански движения: ЕЛАС (комунистическо), ЕДЕС и ЕККА. Нито едно от тях не е направило и опит да попречи на депортирането на гръцките евреи. Подобно е било и положението в Югославия. Титовите партизани са наброявали 200 000 души, но и те не са се опитали да спрат влаковете, откарващи югославските евреи към лагерите на смъртта. Нещо повече, усташите в Хърватско и четниците в Сърбия плюс сръбската фашистка партия "Збор" активно са участвали в убийствата на евреите си. На този фон обвиненията към България звучат още по-несъстоятелни и безпочвени.
Интересно е да се отбележи, че подобно на България, Унгария също е администрирала част от югославската територия (Войводина). И оттам немците са депортирали местните евреи. Никъде обаче не срещнах обвинения към Унгария, че не е попречила на депортирането.
Втората вина. Тя изцяло е на тези, които сега обвиняват България. В продължение на около половин век управляващите у нас грубо изопачаваха истината за спасяването на българските евреи. Както пише М. Б. Зоар, те пренебрегваха ролята на църквата ни, отричаха каквато и да е заслуга на цар Борис III и вместо това величаеха ролята на партията и лично на Т. Живков. Световното еврейство отказа да благодари на БКП и Живков и затова подвигът на българския народ остана непознат на света.
Сега нови обвинения - че не сме попречили на депортацията на евреите от Гърция и Югославия. Питам се докога партийните интереси ще вземат превес над националните, докога ще се правят фалшификации заради трупането на политически капитал. От това страда преди всичко и най-вече имиджът на родината ни в чужбина.
Бургазлии са респектирани от съперника "Локомотив"
БУРГАС. Треньорите на "Нефтохимик" имат да решават доста проблеми преди гостуването в Москва, където в четвъртък бургазлии ще играят с "Локомотив" (Москва) в турнира на УЕФА. До последно под въпрос ще бъде участието на Парушев, сериозна е и травмата на вратаря Господинов. Димитър Стойчев изпробва тактика с контраатаки срещу "Ловеч", но е ясно, че в руската столица ще бъде далеч по- трудно.
"Може би бе по-добре да ни се падне силен западен отбор. По принцип руските състави са неприятни, защото могат да изненадат всеки противник, независимо къде играят. Ние ще се опитаме да дадем максимума от себе си" - бе мнението на помощник-треньора Огнян Ралев.
През уикенда "Локомотив" (Москва) победи с 1:0 "Том" като гост в мач от турнира за Купата на Русия. Московчани вкараха гол в 6-ата минута на продължението. "Локомотив" е носител на купата.
В зората на олимпиадите
Наскоро вестникарите по планетата бяха дарени с неочакван повод за ликуване. Организаторите на олимпийските игри в Сидни допуснали небивал и непредотвратим гаф: върху медалите от злато, сребро и бронз дизайнерът от полски произход Войчех Пиетраник поставил римския Колизеум. "Вместо Партенона в Атина" - уточнява знаещ британски журналист.
Тази бележка е не по-малко любопитна. Ако може да има по-голям гаф от изобразяването на Колизеума върху олимпийски медали, то наистина ще трябва там да се изобрази Партенонът. Този храм на Атина - Партенос, строен от архитектите Иктин и Каликрат именно като храм, никога не е имал нищо общо със спорта. (Докато в Колизеума все пак са провеждани поне гладиаторски борби.)
Освен туй олимпийски игри в Атина никога не са провеждани.
А впрочем гафът минал през очите на целия МОК, който официално одобрил продукцията... Всеизвестно е, че още от първата олимпиада (776 г. преди сегашната ера) игрите се провеждат в селището Олимпия, областта Елида, между брега на реката Алфей и хълма Кроний, където има немалко подходящи за изобразяване върху олимпийски медали обекти. Достатъчно е да се спомене големият храм на Зевс с 10-метровата му статуя, дело на Фидий (едно от седемте чудеса на света). И свещената гробница на Пелопс, смятан в митологията за основател на игрите. Тук би могло да се каже, че древни автори най-подробно и най-сериозно пишат не само за митични основатели на олимпийските игри (споменават се още Зевс и Херакъл), но се дават данни и за богове, състезавали се на олимпиадите. Особено се отличил бог Аполон, победил във финално бягане смятания за фаворит Хермес, а после се наложил над Арес в бокса, не се уточнява само в кой рунд... Що се отнася до смъртните, победител в бягането на първата олимпиада станал Кореб от Елида, тоест от отбора на домакините. Разбира се, трябва да отчетем, че в самото начало състезатели гости, макар и елини, не се допускали.
Днес се знаят имената на неизброимо много олимпийски победители от ранните олимпиади; главни източници са географът Павзаний, автор на безценното съчинение в 10 книги "Описание на Елада" и след това поетът Пиндар, написал 14 олимпийски оди (епиникии). Тук е потребна бележката, че Пиндар живял все пак поне 6 века преди Павзаний. От последния именно научаваме и някои подробности за игрите. Така например петобоят и борбата се въвеждат като дисциплини в ХVIII олимпиада; победители са съответно Лампид и Еврибат, и двамата от Спарта. Боксът, застъпен в игрите на боговете и героите, става олимпийска дисциплина в XXIII олимпиада, победител е Ономаст от Смирна. Тук всички са професионалисти, всички се състезават в една категория - няма "петел", няма "перо", няма свръхтежка.
От XXV олимпиада нататък зрителският интерес рязко се повишава с въвеждането на дисциплината надбягване с колесници (4 коня). Победител е Пагонд от Тива. Минали две и половина столетия, когато абсолютен монопол в дисциплината установил не друг, а самият Алкивиад. За този скандален във всяко отношение човек Плутарх пише: "Неговите конюшни се ползвали с широка известност, преди всичко благодарение броя на колесниците, които изпращал на игрите. И наистина, нито един цар, нито едно частно лице освен него никога не било пращало в Олимпия седем колесници! Той не само победил, но взел още второто и четвъртото място, а според Еврипид дори третото... " ("Алкивиад", ХI).
Разбира се, всичко това било за сметка на атинската държава. Ораторът Андокид ("Реч против Алкивиад", ХХХ) казва: "Обърнете внимание на това как изобщо той уреди пребиваването си в Олимпия. Персийска шатра, два пъти по-просторна от тази на официалната делегация, му донесоха ефесците; жертвените животни и храната на конете осигуриха хиосци; доставките на вина и други разходи той възложи на лесбосците..."
Нека отбележим, че самите колесничари не се прочували толкова, колкото собствениците на коне и самите коне: имената на тези четириноги се предават по-педантично от древните автори. В 67-ата олимпиада примерно на кобилата Авра направили бронзова статуя и написали похвална епиграма... Изобщо, интересно било на олимпиадите. Самите състезания били наблюдавани от около 50 000 души, но в околността, по-конкретно в горичката Алтис пристигналите били двойно и тройно повече. Комедиографът Менандър (IV-III век) обобщил цялото това пъстро стълпотворение в пет думи: "Тълпи - пазар - акробати - развлечения - крадци". Прочее той пропуснал себе си: целият интелектуален елит на гръцкия свят, тоест на елините от три континента, неотменно присъствал на игрите. Тук именно Питагор произнесъл прочутата си тирада "Този живот е като един стадион... " (По-сетне Шекспир, който многократно се занимава с Питагор в драмите си, сменил стадион със сцена във II действие на "Както ви харесва" и се прочул още повече.) В едно или друго време на игрите пристигали философите Анаксагор, Зенон от Елеа, Аристип, Горгий и естествено Сократ и Диоген. Последните винаги пеша и боси; известни са някои любопитни атракции на Диоген, който привличал повече фенове, отколкото атлетите. В Олимпия били виждани още ораторите Лисий, Андокид и Демостен, историкът Херодот, поетите Симонид, Пиндар и кой ли не още. Плиний Стари описва екстравагантния дизайн на облеклото, с което се появил художникът Зевксис ("Естествена история", ХХХV). От Атина до Олимпия разстоянието се взимало за 5-6 дни, ако не се бърза (а онези нямало защо да бързат, били свободни хора).
Що се отнася до самите състезания, те били подчинени на най-строг правилник. Един френски изследовател си дал труд да го възстанови точка по точка, но ние знаем основните положения. От игрите се изключват роби и варвари, също и хора подследствени, както и извършили убийство, включително непредумишлено. Никой нямал право да навлиза в горичката Алтис въоръжен. Когато войник на Филип Македонски бил заловен с оръжие, самият цар безропотно платил солената глоба от 200 драхми (дневна надница на квалифициран строител - 1 драхма). Омъжени жени също тъй нямали достъп до празненствата в горичката, да не говорим за състезанията. Момите можели да се разхождат свободно. Любопитна е точка 6 в основната част на правилника, според която треньорите на участниците по време на самото състезание били отделяни зад нарочна ограда, чисто голи. Впрочем това едва ли трябва да учудва много, при положение че в повечето дисциплини съперниците се състезавали съвършено голи - от момента, когато на една от ранните олимпиади станали няколко спъвания на атлети в собствените им чаршафоподобни екипи... Тукидид пише: "Лакедемонците първи започнали да се разголват и събличайки се пред всички на спортните състезания, да мажат телата си с масло. В миналото дори и на олимпийските игри борците се състезавали с превръзки през слабините и едва преди немного години се отказаха от тях. " ("История на Пелопонеската война", I - 6, 5).
Точки 9 и 10 от споменатия текст изрично забраняват подкупите на съдии и съперници. Глобите за подкуп на съперника били жестоки, а опит за подкуп на съдия се наказвал с пръчки. Експерименти със съдии не се споменават, но през столетията били отчетени няколко подкупа на състезатели. В 98-ата олимпиада Евпол от Тесалия подкупил тримата си съперници последователно и станал шампион (после му разказали играта). В 112-ата олимпиада Калип от Атина подкупва всички в петобоя... В 201-а олимпиада боксьорът Сарапион от Александрия пък е глобен за страхливост: излязъл на ринга човекът, па хукнал да бяга обратно... (Павзаний, V, 21). Може да се отбележи, че десетте организатори на игрите (те били и съдии) задължително носели аленочервено облекло, та се набивали в очи отдалеч: такъв човек може би технологически по-трудно се подкупва, знаем ли... Любопитно е, че древните автори, наред с най-достоверните и документирани факти, съвсем паралелно разказват доста съмнителни анекдоти, та и най-отявлени небивалици. Павзаний пише за случая на атлета Евбот от Кирена. Като научил от оракула в Либия, че ще стане олимпийски победител в бягането, предвидливецът предварително си поръчал шампионската статуя. "Така той в един и същи ден бил и шампион, и увенчан с паметник... " И понеже статуя можел да има трикратен победител в игрите според Плиний Стари, то случаят с Евбот би трябвало да е именно такъв... На друго място (VI - 8, 2) Павзаний съобщава за един боксьор от Аркадия, който се превърнал във вълк, а след десет години отново възвърнал човешкия си облик. Все пак добре!
Накрая нека уточним и това, че всички олимпийски игри така или иначе не се провели в Олимпия. Олимпиади 34 и 104 се състояли в Писея и Аркадия. 211-ата олимпиада пък, която трябвало да се проведе в 65 година, по желание на Нерон била изместена две години по-късно. Елидците изключили тази олимпиада изобщо от аналите си.
В трудолюбието и интелекта е вашият шанс за бъдещето
Проф. д-р Жак Амир е роден в България, но през 1949, когато е седемнайсетгодишен, заминава с родителите си Виктория и Леон Маноах за Израел. През 1959 завършва медицина в Ерусалим. От 1977 живее и работи в САЩ като онколог в Литъл Рок. През последната половин година се устройва в Израел, в град Натания. Заедно със свой приятел проф. д-р Амир беше две седмици у нас, като поводът за пътуването им е бил общобългарският събор на Рожен.
- Какво ви накара, д-р Амир, да дойдете на общобългарския събор в Рожен?
- За мен България е нещо много специално. Лично аз й дължа огромна благодарност заради това, че спаси моя живот. Исках много да видя България и новите неща тук.
- Откога не сте идвали?
- Бях преди повече от десет години, още преди промените. Стоях десетина дни, но впечатленията ми оттогава са много бледи и тягостни. Не успях да видя страната, не чувствах, че съм в моята родина. Сега, защото съм с приятели, видях как живеят хората.
- Какви са впечатленията ви от Рожен?
- О, всичко беше много интересно! Преди всичко организацията беше отлична. После видяхме хора от САЩ, Канада, Италия, Франция, от Израел дойдоха 600 души с 3-4 самолета. Беше вълнуващо да видим народните танци, носии, да опитаме специфичните български яденета. Концертът в Смолян беше великолепен. Изобщо всичко беше много приятно, много красиво.
- Най-силното ви преживяване?
- В Самоков. Оттам е моят баща. В общината намерихме кръщелното свидетелство на прадядо ми. Записано е кога е роден, кога е умрял, къде е живял. И всичко написано с прекрасен почерк. Това е през миналия век. Направиха ми копия от тези документи, без пари. Това е просто невероятно. В Америка ще ти кажат, че това струва време, труд, консумативи. И толкова бяха учтиви хората в Самоков, така искаха да ми помогнат! Благодарен съм им много. Другото ми силно преживяване е от село Хвойна, където спахме няколко нощи в къщата на едно семейство. В двора си хората гледат животни, над главите им зреят ябълки и грозде - едни прекрасни, трудолюбиви, гостоприемни хора.
- Определени среди у нас непрекъснато пророкуват ужасни неща, едва ли не настъпва апокалипсис. България загива. Някои хора откровено скърбят по социализма.
- Всеки народ има такива етапи в историята си. Това е цената, която плащате за погрешното развитие през изминалия половин век. Ако човек иска свобода и да бъде господар на живота си, а не държавата да бъде негов господар, плаща някаква цена. Ето безработицата, ниските заплати, малките пенсии са тази цена. Това поколение, осъдено да заплати високата цена, ние в Израел наричаме пустинно поколение, което 40 години е било водено от Мойсей през пустинята, преди да отиде в обетованата земя.
- Пожертваното поколение, родено в робство.
- Да. Вашите деца и внуци, те ще живеят като във всяка друга демократична държава. И ще бъдат много добре.
- Какви качества в националния ни характер могат според вас да подпомогнат по-бързото ни излизане от посткомунистическия период, разцвета на икономиката?
- Без съмнение - трудолюбието. Българите са трудолюбив народ, много инициативен. Когато се даде малко свобода на хората, те могат да направят чудеса. Тука може да бъде един земен рай. Имате планини, реки, море, имате прекрасни условия за туризъм. Чух, че сте много добри на бридж, а за тази игра се иска бърз комбинативен ум. Много сте добри на шах, имате прекрасни специалисти по компютрите, програмисти, а всичко това е ваш плюс. Убеден съм, че ще имате успех, но трябва време. Успехът не идва лесно. Вие загубихте 50 години, сега трябва да преодолеете всички негативи, натрупани от погрешното половинвековно развитие.
- Намирате ли слабости в усилията ни да привлечем чужди инвестиции?
- Най-голямата пречка е бюрокрацията. Не виждам защо се страхувате от тези, които влизат с капиталите си тук. Разбира се, става дума не за мръсните пари, а за големите инвеститори. В крайна сметка те гонят собствения си интерес, като търсят по-евтина работна ръка, но нали строят, създават работни места, плащат данъци, а от всичко това вие имате полза. Но неприятно впечатление ми направи и нещо друго. В село Хвойна има едно площадче и кафене. Първия ден в 10-11 часа видяхме един млад човек, седнал там, и говорихме с него. На другия ден подир обяд същият човек беше на същото място и пак с кафето и готов за дълги разговори. Млад човек е, а не работи.
- Сигурно няма работа, в планината се оплакват, че безработицата е голяма.
- Чухме от кмета на Хвойна, че не може да намери хора да оправят една канализационна мрежа. Наистина не е постоянна работа, но се плаща! Младите хора обаче не искат такава работа и живеят за сметка на бащите си. Ще ми позволите да ви дам един пример. Когато заминахме за Израел, там имаше 600 хил. евреи и 100 хил. араби. Те приеха само за 12 месеца милион нови хора от много страни - Мароко, Тунис, Холандия, България. Ние живяхме 4-5 месеца на палатки - майка ми, баща ми, сестричката ми и моята много стара баба. Но всички веднага отидоха да работят. Особено българската емиграция, тя има много добро име и всички започнаха да работят така, както бяха работили тука и както работеха преди 50-60 години българите. Така всичко се нареди полека-лека. А сме преживели много тежки моменти. Обаче имаше надежда. Имаше свобода и имаше надежда.
- Бихте ли коментирали решението да бъдат демонтирани плочите на цар Борис III и царица Йоанна, на Димитър Пешев и екзарх Стефан от Българската гора в Ерусалим?
- За мен спасителят на моя живот, на живота на родителите ми и сестра ми, на 50 хиляди български евреи е цар Борис. Много жалко, че той не можа да спаси живота и на 11-те хиляди евреи от Беломорска Тракия и Македония, но там властваха германците. Ние бяхме на власт само номинално. По тази причина цар Борис не можа да спаси живота на тези хора. Това не бива да се забравя. А именно по този въпрос има дискусии. Не всички историци са на едно мнение. И нашите историци са разделени.
- Следите ли българската преса?
- Досега не. Не знаех, че вашия вестник го има в Интернет. Вече ще го следя. Обичам политиката, редовно слушам Радио Лондон на български. Интересува ме много какво става у вас, казах ви, че за мен България е нещо специално.
- Защо се ориентирахте към "Демокрация", а не към някой от многотиражните вестници?
- Защото сте десният вестник, а аз съм десен човек. В София се настаних в хотел "Принсес". Там продават само "24 часа", "Труд", "Монитор". Запитах има ли "Демокрация", или се е свършил, а те ми отговориха, че изобщо не го получават. Как може това? Трябва да има всичко, аз трябва да имам избор. Говорих с директора на хотела и оттогава всяка сутрин ми се носи вестник "Демокрация". Но искам да ви кажа нещо изобщо за българските вестници, защото аз купувам и другите, искам да се ориентирам добре. Казах ви, че не съм бил тук от години. Отварям вестниците и съм потресен от езика им. Той е пълен с излишни чуждици и с отвратителен жаргон. Езикът на вестниците е просташки. Слава Богу, че хората все още не разговарят помежду си на този невъзможен, отвратителен език.
- А защо сте десен човек? На Запад задоволените кокетират с леви идеи, а вие сте живели 20 години в САЩ. А и кибуците са вид колективни стопанства... - Да, но кибуците преживяват период на деградация, впрочем тя беше предсказана от една американска социоложка още преди много години, когато бяха едно чудо. При това не забравяйте, че кибуците са доброволни обединения. И все пак. Оказа се, че няма какво да стимулира хората да работят за другите. Човек работи най-добре за себе си. Това е човешката природа. А съм десен и антикомунист, защото за мен комунизмът е погрешен в своята основа. Той не можа да бъде направен никъде. Винаги води до диктатура и причини толкова нещастия на света. Сталин изби повече хора от Хитлер. Аз съм евреин и ви го казвам това, защото това е истината. Аз знам какво говоря. Толкова много народи изостанаха заради комунизма. И всички, които го поддържаха и продължават да го поддържат, са престъпници.
- Поставяте на една дъска Сталин и Хитлер?
- Между тях няма разлика. Ако Хитлер уби евреите, Сталин уби всички, от които се страхуваше, включително и много, много евреи. Няма разлика между фашистите и комунистите. Те са почти еднакви групи. Едните убиваха в името на расата, другите убиваха в името на класата. Човек трябва да учи историята. Онези, които не се учат от нея, са осъдени да я изживеят отново. Няма нищо по-добро от свободата. Няма нищо по-хубаво от това човек да си е господар сам на себе си и той да решава какво да прави, а не държавата, не комисарят, не коминтернът.
Васил Гоцев: Елена Костова нито е била длъжна да провери дарението, нито е имала законовата възможност да го направи
- Г-н Гоцев, моля ви да разясните като юрист и бивш министър на правосъдието има ли нещо от правната страна на случая с дарението от 80 хил. долара за фондация "Бъдеще за България", което Елена Костова не е свършила или е недогледала?
- Искам ясно да заявя като юрист: няма никакво основание за притеснение от нашите симпатизанти и от когото и да било, че е извършено нещо нередно както от председателката на фондация "Бъдеще за България", така и от самата фондация. Защото действията на г-жа Костова не съставляват нарушение на каквото и да било законово задължение. Аз например до неотдавна нито знаех кой е този Лучански, нито фирмите му. И нямам основания да смятам, че г-жа Костова в момент, когато в болниците нямаше медикаменти, а децата по детските домове гладуваха, да е знаела кой е този Лучански и каква е тази фирма, в която има съмнителни капитали. Това първо. Второ, в момента, когато е приет преводът - на 4.IV.1997, действа Законът за мерките срещу изпиране на мръсни пари, приет на 4.VI.1996. В чл. 3 на този закон са посочени органите и лицата, задължени с действия по предотвратяването на изпирането на пари и сред тях не фигурират фондациите. Т.е. не е съществувал нормативен акт, който да е задължавал г-жа Костова да извърши каквото и да било по проверка на дарението. За първи път с промените в закона, внесени от нашето правителство през 1998, чл. 3 беше допълнен, и то по моя инициатива, със задължението и организациите с идеална цел да проследяват произхода на средствата. Тъй че г-жа Костова не е извършила никакво законово нарушение, като е приела банковия превод, без да се интересува кой изпраща парите и какъв е произходът им.
- А можело ли е г-жа Костова да извърши проверка на дарението, независимо че не е била длъжна?
- Едва ли е имала фактическата възможност за проверка без позоваването на закон. Помислете: пристига напълно легален превод от чуждестранна банка. Името на фирмата дарител не й говори нищо. Името Лучански пък въобще не фигурира. Какво да предприеме? Да се обърне към органите на сигурността, към контраразузнаването? Ами че напълно обяснимо оттам биха й отговорили: на какво основание, госпожо, искате от нас да ви съберем и да ви дадем информация? Нито вие имате такова право, нито нас законът ни задължава. Това става, повтарям, на 4.IV.1997. Но аз ще отбележа и друго: никой не обвинява фондацията, че е финансирала с полученото дарение СДС. Остава въпросът дали пък тя не е злоупотребила със средствата? Но фондацията огласи имената на домовете за деца, за които са използвани тези пари. Един от домовете е в моя избирателен район - в с. Дрен, където два пъти са постъпили финансови средства. Ами че аз лично знам, че по това време децата там бедстваха. И трябва да ви кажа, че който и да ми беше дал тогава пари, за да ги нахраня, щях да ги взема, без да питам кой ги дава. Важното е, че не е незаконно основанието, на което са били получени употребените пари.
Казано просто: получени са пари по легален банков път от швейцарска фирма. Няма законово задължение за изследване на произхода им. А и да бе проявила интерес, фондацията не е имала правно основание да поиска проверка. И накрая - парите са употребени според предназначението и целите на фондацията.
Поради всичко изложено дотук спекулация е шумът, който се вдига за отговорностите, за които се твърди, че трябвало да има г-жа Костова, фондацията, а едва ли не и СДС, понеже председателката на фондацията е съпруга на председателя на СДС. Целта на тези спекулации е не да се унищожи г-жа Костова или г-н Костов, а те са средство да се унищожи СДС. Организацията, която заедно с Народен съюз се реши на най-непопулярните мерки, за да извади страната от бездната. И която ни доведе до покана за преговори за членство в ЕС и пред членство в НАТО - това плаши опозицията.
- Възразявам ви категорично по един пункт, г-н Гоцев: цялостната оценка на пейзажа сочи, че ударът е насочен лично срещу Иван Костов с крайна цел постигане на едно удобно "СДС без Костов". Не смятате ли?
- Атакуващите си дават сметка, че Иван Костов е човекът, който олицетворява СДС, защото успя да създаде от 16 партии единна и силна организация. Чрез неговото уязвяване те целят унищожаване на съюза. Но има и друг компонент: Г-н Костов е силно, традиционно, по патриархалному привързан към своето семейство. Атакувайки най-близките му хора, те искат да изкарат от равновесие Иван Костов, да сринат емоционалния му баланс. Няма да успеят. Доколкото съм опознал г-н Костов през последните 10 години, той е човек с много здрави нерви.
Верижна реДакция
"Знаме на Европейския съюз беше изгорено вчера пред Братската могила в София от десетина представители на младежкото революционно движение "Че Гевара". Това стана по време на митинг по случай 56-годишнината от 9 септември, проведен по инициатива на градската организация на БСП. " С тази дописка и с доста атрактивна снимка от Ройтерс "Труд" отбелязва "незабравимата" дата. На първа страница, с тлъсти червени букви за заглавие. Редакционният коментар обаче е повече от скромничък: "Чест прави на социалистите, че се разграничиха от тях. " За знамето със звездичките се разграничиха, а за пандемията от нарочни пожари не се разграничиха! Е? Значи ли това нещо, или отново ще се задоволим с пилатщината на Румен Овчаров: "Нека да е ясно, че тези хора не са част от БСП, а от една комунистическа партия... " Това пак в същия вестник, а на фотография до Овчаров се пъчи и антифашистът любовник Велко Вълканов, който клейми наши подпалвачи, а ходи на гости на чужди. Гущерът пак си къса опашката?
Страхотен аршин има колегата Тошев! Който пък пита от редакторската колонка: "Защо пустият му Лучански е решил да говори пред "Труд", да се чуди човек. Защо не в "Демокрация", да речем? " По дванадесет причини, колега, отговаряме на задочното питане, но първата е най-важна: защото не сме ателие за компромати. "24 часа" е неделно лежерен и тиражира "само" една смърт от автомобилна катастрофа. Но затова пък името на шофиралия продава вестника. Защото я някой се заинтересува, че: "Първата ми любов стана проститутка" и вземе да съчувства на Кондьо, я не? И в часовия вестник тиктакат деветосептемврийски заглавия и рефрени, но някак неточни: "Репресирани проклинаха БСП през сълзи. " Не БСП, а комунистите, които се опитаха да се отрекат от самите себе си пак. А вътрешнопартийна борба кипи ли, кипи. . . : "Баби с пионерски връзки стискаха ръцете на зам.-шефа на БСП Овчаров. "Мръсен лицемер" и "копеле" го нарекоха пък младежите от "Че Гевара"! " Ех, каква неблагодарна смяна пасеш, Овчаров? Но от кого да се отречеш по-напред? Един Сталин знае и Благо Сендов!
Ген. Владимир Тодоров знаел за убийството на Георги Марков
СОФИЯ. "Всички сведения във връзка с подготовката за убийството на Георги Марков аз получавах директно от второ лице, което пък е имало информация от ген. Владимир Тодоров. " Това разкри за първи път вчера Никола Марков, братът на писателя в телефонен разговор от САЩ с "Демокрация" по повод разследването, което тече на страниците на вестника. Г-н Марков заяви, че този факт, на който до момента не е давал гласност, е известен на следствието, пред което важният свидетел е дал показания. "Не знам дали е бил двоен агент, но този човек, който още е жив, е разбрал какво се готви срещу брат ми от Владо Тодоров, последния началник на ПГУ", каза Никола Марков. Днес се навършват 22 години от деня, в който големият писател почина в лондонската болница "Сейнт Джеймс" от отравяне на кръвта, 4 дни след като бе прободен с отровна сачма в дясното бедро на моста "Ватерло".
Досега бе известно само, че тайнственият свидетел се е срещнал лично с писателя в Лондон в годината на убийството на Марков - 1978.
Подробности в екслузивно интервю с Никола Марков в утрешния брой.
Горивата бяха най-търсената стока
СОФИЯ. Най-търсената стока на Софийската стокова борса през миналата седмица са били горивата, съобщи ръководството на борсата. Големи количества авиокеросин са били продадени изцяло при цена за вътрешния пазар 876 лева за тон с платен акциз, но без ДДС. Сделките за износ са ставали при цена от 643 лева за тон.
Само приз миналата седмица "Лукойл - Нефтохим" - Бургас, на два пъти увеличи производстваните цени на течните горива. Средното поскъпване от последната седмица е над 6 процента, то бе обяснено с високия курс на долара срямо лева и с рекордното поскъпване на суровия петрол. В петък на маждународния пазар един барел нефт от сорт "Брент" се търгуваше по 37,81 долара. Независимо от повишените цени на "Лукойл - Нефтохим" българските течни горива останаха най-ниски в Европа. Най-много скочи цената на дизела, но той все пак си остана най-евтиното гориво. Един тон от него бургаската рафинерия вече продава по 1318,80 лева. Бензин А-98 вече струва 2025,60 лева за тон. Още през почивните дни дистрибуторите също коригираха цените. През последните седем дни при "Петрол" горивата поскъпнаха с около 8 стотинки. Най-масовият бензин А-91 вече струва между 1,43 лева и 1,45 лева при различните търговци.
Различните видове моторни масла са се търгували от 743 лева до 889 лева за тон. Смазката "Литол 24" пък е изтъргувана за 603 лева за тон.
Границите на разграничаването
Преди два дни сериозна група, организирана под името "Революционно движение "Че Гевара", запали знамето на Европейския съюз. Действието им бе посрещнато с аплодисменти и ръкопляскания от събралите се около братската могила в Борисовата градина, дошли да си припомнят далечното терористично и партизанско минало. Докато синьото знаме гореше, бившият държавен флаг на СССР гордо се развяваше над олиселите глави и сталинските каскети. Румен Овчаров от кумова срама се "разграничи" от чегеварци, като даже ги нарече комунисти. Но те трябвало да бъдат изтърпени като част от борбата на БСП вътре в нея. И пак те не трябвало да бъдат изгонени, за да не се превръщат "в жертви и икони на битката". А застаналият до него Велко Вълканов безмолстваше, въпреки че преди часове в Златица бе открил "домашен" паметник на Вълко Червенков. Безспорна икона за повече от присъстващите на аутодафето. И той ли се разграничаваше? От кого? Кога? И къде са границите на разграничаването и на "изказаното възмущение"? В коя градина и пред кой монумент?
"Девети септември не е преврат, а революционен поврат", процитира някого огненочервен генерал о.з. В ответ - реваншистки викове, ръкоплещене и възгласи: "БКП". Странно защо не се разграничи генерал Цоцо Цоцов, а с революционния лозунг легитимира палещите революционери! Вестниците ласкаво нарекоха подпалвачите - "младежи". Те пък - "копеле" партийния лидер. Криза в жанра! Объркване на сценария! Пък и какво толкова се е случило? Поснимали от Ройтерс от Си Ен Ен. Показали поредното "желание" на червените за евроинтеграция? За народа загуба велика? Да! И предупреждение за целия народ. Защото онзи генерал, който превратите оприличава на революционни поврати, е член на една организация със сложно име: "Съюз на патриотичните сили и воините от запаса - "Защита". Според думите на лидера й Йордан Величков: "Съюзът разполага с 21 хиляди качествено подготвени професионалисти. " Военни и ченгета от запаса. Хора, които държат под дюшеците готово за "революционни действия" оръжие. И не по едно. Партньор на Величков е доказаният агент Христо Смолянов, а бледният политик Николай Слатински е теоретик. Което идва да покаже, че на "Защита" теории не им трябват, трябва им практика. Т.е. "революционен гняв". До тях ще се наредят "съсловните" офицери и сержанти от запаса, също обучени и въоръжени. Ловни дружинки и стрелкови клубове, неотстреляни мутри... Е, какви са "младежите-революционери", които палят звездното знаме на ЕС? Ами откровени терористи, които засега палят само знамена. Ако някой не вземе мерки срещу структурите, които искат да ни защитят от Европа, то те и приятелите им по мастика могат да подпалят и чергата ни. Но май доста пожари ни дойдоха това лято.
Да се открие българско консулство в Казан
СОФИЯ. Над 15 млн. етнически българи, живеещи в Татарстан, Чувашия, Башкирия и други републики на Руската федерация - някогашна територия на Волжко-Камска България, са подложени на асимилаторската политика на руснаците, заявиха вчера от Националния комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България. Беше огласена декларация в защита на техните човешки и граждански права за спазване на Конституцията на Руската федерация от 1993, чл. 26. Настояваме официалните руски власти да разрешат вписването на националността българин в документите за самоличност, подчерта председателят на комитета Петър Константинов, както и да се гарантира възможността на българите там за самостоятелен културен и духовен живот. Една народност не може да бъде лишена от правото на самоидентификация и ще сезираме всички международни правозащитни организации, ще настояваме и пред ПАСЕ да се зачитат човешките права на нашите етнически братя, допълни г-н Константинов. Комитетът настоява нашите официални власти да направят постъпки за откриване на българско консулство в Казан и за създаване там на български културен център.
Детски проект пребори конкуренти
ТРОЯН. Фирма "Дариус" от с. Орешак спечели конкурса на общинския форум за изработване на детска площадка. Идейният проект е на ученици от троянското училище "Климент Охридски" и включва пързалки, катерушки, пясъчници, люлки и озеленяване. Тяхната оферта била предпочетена пред останалите заради достойнствата й, аргументираха се инициаторите на форума. Строителството на площадката ще струва 6500 лв. Шеф на фирма "Дариус" е бизнесменът Камен Кръстев, който миналата година беше сред призьорите на Българо-американския инвестиционен фонд за най-добър млад предприемач. По тази програма с финансовата подкрепа на швейцарското правителство се реализират малки проекти.
Задържани пласьори на фалшиви марки
КЪРДЖАЛИ. Янко Г. (25) и Георги Н. (25) от Свиленград са задържани в РПУ - Крумовград, след като заплатили крава и теле с 500 фалшиви германски марки. 43-годишният продавач веднага показал 5-те банкноти от по 100 марки на свой познат, занимаващ се с обмен на валута. Дилърът разпознал ментетата и завлеченият стопанин сигнализирал в РПУ. Младежите били задържани от автопатрул на път за Свиленград. Единият от тях твърдял, че турски гражданин му платил с въпросните марки извършена покупка. Според криминалисти банкнотите не са ксерокопия, а са отпечатани. Срещу двамата е образувано дознание за притежаване и пускане в обращение на фалшиви парични знаци.
Започна строителство на втора земеделска борса
ХАСКОВО. Първа копка на борсата за пресни плодове, зеленчуци и цветя между Хасково и Димитровград направиха вчера земеделският министър Венцислав Върбанов и Ханс-Петер Шпаниър, ръководител сектор "Източна Европа" в Министерството за икономическо сътрудничество и развитие на Германия. Тържището ще е върху 95 декара и ще струва близо 13 млн. ДМ, предоставени предимно от немската страна. През април т.г. вече бе открита в Сливен първата подобна борса. В период от пет години до 2006 предстои изграждането на общо 22 борси в страната.
Източени 2 тона дизелово гориво до Цалапица
ПЛОВДИВ. Близо два тона дизелово гориво са били източени от продуктопровод на "Лукойл Нефтохим" близо до с. Цалапица, съобщиха от Гражданска защита - Пловдив. Образувалото се петролно петно е с обща площ три квадратни метра. Опасност за хората и околната среда няма. По първоначалните изчисления на експертите нанесените щети на фирмата са за около 2600 германски марки.
Оперативните дежурни на пулта в диспечерната са констатирали спад на налягането, отчитано от уредите. Веднага към мястото на инцидента се насочили служители на Гражданска защита и полицията. Вероятно става дума за подготовка на по-голям следващ удар, тъй като на мястото нямало видими следи от автомобилна цистерна, коментират специалистите. По случая ще бъде образувано следствено дело.
Иранец грабна "Златния лъв" на кинофеста във Венеция
ВЕНЕЦИЯ. "Кръгът" на иранския режисьор Джафар Панахи грабна най-голямата награда "Златният лъв" на 57-ото издание на венецианския кинофестивал. Филмът на 40-годишния Панахи проследява съдбата на осем жени в днешен Иран. Това е втората престижна награда за иранското кино, след като на миналогодишния кинофестивал във Венеция иранският режисьор Абас Кяростами бе отличен с Голямата награда на журито за своя филм "Ще ни отнесе вятърът".
Тази година Голямата награда на журито, председателствано от прочутия режисьор Милош Форман, бе присъдена на филма "Преди да се спусне нощта" на американеца Джулиън Шнабъл. Наградата за режисура отнесе индийският режисьор Будхадеб Дасгупта за своя филм "Борците", а наградата за сценарий бе присъдена на "Стоте стъпки" на италианеца Марко Тулио Джордана.
Наградата "Волпи" за най-добър актьор спечели испанецът Хавиер Бардем за участието си в "Преди да се спусне нощта". 31-годишният Бардем ("Жива плът", "Между краката") е мачо-символът на испанското кино. Във филма на Шнабъл обаче той се превъплъщава в кубинския писател хомосексуалист Рейналдо Аренас. "Волпи" за най-добра актриса отнесе австралийката Роуз Бърн за участието си във филма "Богинята от 1967 година" на Клара Лоу. Във филма Бърн изпълнява ролята на сляпа девойка, която търси отмъщение, а заглавието на филма всъщност е свързано с легендарния модел френски автомобили "Ситроен DS" от 60-те години.
Наградата "Марчело Мастрояни" бе присъдена на британката Мегън Бърнс за участието й във филма на Стивън Фриърс "Лиъм", а с наградата "Луиджи де Лаурентис" за филмов дебют бе отличен филмът "Грешката на Волтер" на режисьора от Тунис Абдел Кешиш.
Историята разделя евреи и палестинци
ЕРУСАЛИМ. Историците твърдят, че евреи и палестинци са пропуснали много шансове, за да постигнат траен мир по време на дългия си конфликт. От двете страни на бариерата обаче няма съгласие как точно е започнала враждата и кой е виновен за нея.
Традиционните еврейски историци възхваляват героизма на евреите, оцелели през вековете въпреки постоянната арабска агресия. Някои модерни учени обаче се опитват да опровергаят възгледа, че винаги арабите са били тези, които са пречили на мира. Появилите си напоследък палестински ревизионисти поставят под въпрос идеята, че чуждите сили, окупирали за дълги периоди Палестина, са виновни за слабостта и разделението сред арабите там.
И двете страни все пак се съгласяват, че декларацията на британския външен министър Артър Балфур от 1917, с която се разрешава създаването на национална еврейска държава в Палестина, е ключът към враждата. Тя представлява победа на ционистите във време, когато евреите са били едва 10 процента от местното население, докато останалите 90 са били палестинци. Според израелския историк Том Сегев от този момент насетне пътят към конфрликта е бил разчистен.
През 1947 Великобритания се отказа от мандата си за управление на Палестина и прехвърли отговорността за територията в ръцете на ООН. В края на същата година международната организация одобри план за разделянето й. 57 процента бяха предвидени за евреите, въпреки че те бяха едва 1/3 от населението и притежаваха едва 6 процента от земята. Сегев окачествява плана като нереалистичен. "Евреите го приеха, просто защото палестинците го отхвърлиха, а палестинците го отхвърлиха, просто защото не можеха да го приемат. " Младият палестински историк Салех Абдел Джауад обаче днес твърди, че палестинците е трябвало да приемат плана.
Еврейската държава беше създадена през май 1948 в хода на война с палестинците и съседните арабски държави. За евреите това беше война за освобождение, за арабите "накба" или "голямата катастрофа". Войната продължи до януари 1949 и приключи с победа на евреите, които окупираха много палестниски земи, а 700 000 палестинци се оказаха бежанци. Израел не допусна завръщането им с мотива, че демографското статукво трябва да се запази, палестинците твърдяха, че става дума за етническо прочистване.
Конфликтът се разрасна след шестдневната война през 1967 и продължи чак до подписването на споразуменията от Осло през 1993. Оттогова насетне започна бавното изтегляне на Израел от окупираните палестински земи, но ключът за окончателно решение остава в Източен Ерусалим. Сега и двете страни имат златна възможност да постигнат окончателен мир. Ако тя бъде пропусната може да се стигне до нова ескалация на враждата с непредвидими последици и следващият шанс може да се отдалечи опасно далеч във времето.
ХРОНИКА
Кметовете от ОДС недоволстват от УС на Националното сдружение на общините
118 кметове и председатели на общински съвети на ОДС в специална декларация изразиха недоволството си от УС на Националното сдружение на общините. Разграничаваме се от зачестилите опити за конфронтация, политизиране и дестабилизация от страна на УС, който бе създаден като политическа и надпартийна организация, предназначена да защитава интересите на местните власти, да утвърждава местното самоуправление и да развива местните услуги, предоставени на гражданите, се казва в нея. Кметовете и съветниците оценяват положително предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Планираните облекчения са били известни на УС, но той ги е укрил от членовете на сдружението и от обществото, пишат те. Затова го обвиняваме в недобронамереност и манипулативност и в търсене на абсолютно ненужна конфронтация и укриване на позитивните усилия на централните власти да се справят с трудностите, пред които са изправени българските общини, се казва в декларацията.
Компроматната "война"
Компроматната "война" не е истинска, а виртуална, затова поставям думата война в кавички. Води се основно в медиите. Води се от противниците на българската демокрация - вътрешни и външни. Обидно е да се признае, но се води преди всичко с български средства, в това число с български пари, т.е. това е една предателска "война".
Първата й жертва станаха лидерите на БСП. Заедно с други политически лица те се примириха да бъдат политически марионетки. Видимо дезертираха от ролята си на българска опозиция. Не отправят политически послания към обществото. Дори липсваха при дебата за политическия дневен ред на държавата.
Опозицията в страната е подменена. Тя предостави своята функция на опонент на управляващите на лица, които не са политици. Ролята на противник на ОДС поеха представители на бивши и сегашни наши и чужди специални служби и престъпен бизнес - "Бонев или Лучански срещу СДС". Виждаме чужди граждани в ролята на опозиция. Тази "опозиция" води не политически дебат, а "война" със средствата и начините, които единствено са й познати.
Вече очевидно за всички втората жертва на компроматната "война" са част от българските медии.
Главната цел на "войната" безспорно са конфронтиране на парламентарното мнозинство с правителството, предизвикване на правителствена криза, а след това и на криза в управляващото мнозинство. Така автоматично се постигат следните стратегически цели: разпадане на управляващата коалиция ОДС, разцепване на СДС и сигурен реванш на изборите през 2001.
Друга цел е конфронтиране на съдебната с изпълнителната власт. Тя бе изведена на преден план по време на дебата за разкритите специални разузнавателни средства, монтирани в миналото в дома на главния прокурор Н. Филчев.
Най-общо целта е разбиване на българските държавни институции. Трябваше да се внуши вътре в страната и навън, че "България е източник на политическа нестабилност". Тезата е възложена за разгласяване на лидерите на БСП.
Това са същите цели както през 1992 година. Това е същият сценарий. Трябваше президентът да атакува по желевски правителството. Да се появят "сини мравки" от предатели в парламентарното мнозинство. Правителството да падне. Да има друго под скрит контрол, подкрепяно от "динамично мнозинство".
Защо се води "войната"? Вътрешнопартийният план на бившите комунисти е ясен - ако успеят, постигат сигурен реванш на изборите. Най-голямата им партийна победа щеше да е със сила да предизвикат предсрочни избори. По-малката е да свалят правителството, а най-малката победа са правителствени промени.
Компроматната "война" доведе БСП до някаква партийна печалба. Очернен бе нейният политически противник и по този начин столетницата получи илюзия за изравняване. Като не могат да бъдат положителна перспектива за България с алтернативна програма за управление, БСП остават позабравеното зло, за което отвратените докрай избиратели да са склонни да дадат някой и друг глас повече.
Но в БСП не си дават сметка за последиците от успешното реализиране на този разрушителен за България план. Когато постигне посочените по-горе цели, този план дестабилизира реално, а не виртуално България. Това спира утвърждаването на демокрацията и социалната пазарна икономика. България остава в периферната за Европа зона на политически нестабилните държави. Вместо просперитет от европейската интеграция на икономиката ни ще пропаднем в джунглата на мръсните пари, на "сивия" и "черния" бизнес, където властват могъщи все още бивши служби за сигурност и органзираната престъпност (впрочем рожба на същите тези служби).
Те се борят за територия!
Ако успеят, на никакво приемане в Европейския съюз не можем да се надяваме и на никаква колективна система за европейска и атлантическа сигурност. Европейският съюз изисква страните кандидати предварително да са се справили с посочените по-горе проблеми, и то окончателно. НАТО с разширяването си се стреми да увеличи, а не да намали своята сигурност. Затова няма да приеме несигурна и нестабилна България.
Затова казвам, че този план е чужд, не български. Защото противоречи на интересите на България и на нейната национална сигурност. И затова правя извода, че БСП попадна под зависимост на чужди интереси.
Компроматната "война" отива към провал. Сценарият й беше нарушен. Проваля я твърдият - не виртуален, а напълно реален отговор на изпълнителната власт и мнозинството.
Първият признак на провала й ще бъде успешното завършване на мандата на правителството и Народното събрание.
Вторият - спечелването на изборите от ОДС и втори мандат за управление.
Третият - получаване от България на покана за членство в НАТО и успешни преговори за членство в Европейския съюз.
За да затворим напълно темата за себе, ние, политиците от СДС, трябва да отговорим на въпросите: Има ли компроматната "война" наивни или съзнателни поддръжници сред нас? Имат ли "Бонев & Чорни и компания" свои хора сред нас, както твърдят в хор медии и опозиция?
Обществото и съмишлениците ни чакат отговор. За съжаление, изглежда, не всички лидери разбират това. Последните действия на правителството в защита на националната сигурност на България още не са подкрепени силно и категорично от всички лидери в СДС.
Ясният отговор ще разбие и твърдението за "корупцията на СДС". От всеки наш лидер се очаква да покаже с думи и действия, че не е зависим от парите и волята на който и да било. И така да докаже, че е верен единствено на интересите на страната, на нашите избиратели и на СДС.
Ние трябва единодушно да отхвърлим всички тези на компроматната война и особено опасната за нашето единство теза за вътрешните битки в СДС заради икономически интереси. За всички наши членове и симпатизанти отказ да се отговори с думите "това не е моя тема" е най-малко бягство от политическа отговорност.
От нас всички в България - и привърженици, и противници, очакват да бъдем силни и отговорни управляващи.
Конан Дойл убил приятел заради идея
ЛОНДОН. Създателят на Шерлок Холмс, британският писател сър Артър Конан Дойл, извършил ужасно престъпление, като откраднал идеята за свой прочут роман от свой приятел, след което го убил, писа британската преса през уикенда. След 11 години ровене из архиви писателят Роджър Гарик-Стийли стигнал до заключението, че Конан Дойл свил идеята за "Баскервилското куче" от приятеля си Бъртрам Флечър Робинсън, а по-късно го отровил с помощта на жена му Гладис, с която имал връзка.
Гарик-Стийли твърди, че историята на гиганското куче за пръв път се появява в ръкописа "Приключение в Дартмур", излязло изпод ръката на Робинсън, година преди Конан Дойл да публикува своя роман. Той дори "заел" от Робинсън името на кочияша и градинар Хари Баскервил, за да го вгради в заглавието на романа си.
Робинсън починал през 1907, официално от тиф, на 36-годишна възраст, 6 години след първата публикация на "Баскервилското куче" и 5 години, след като неговият автор бил обявен за сър Конан Дойл. Според Гарик-Стийли той всъщност е отровен с лауданум, даван му в постоянно увеличаващи се дози от съпругата му Гладис под диктовката на Конан Дойл, известен с богатата си медицинска култура.
"Шерлок Холмс съсайъти" отхвърли вчера твърденията на Гарик-Стийли като абсолютен фалшификат. Шефът на Скотланд ярд обаче нареди по слчуая да започне разследване.
Красимир Балъков матира немския първенец "Байерн"
БЕРЛИН. Четвъртият кръг в първа бундеслига ще се запомни с двете дербита. Южното между "Щутгарт" и "Байерн" и "Рейнското", в което съперници бяха "Кьолн" - "Байер".
От четиринадесет години "Байер" не бе печелил на "Мюнгенсдоферщадион", а тренираният по особен начин от Линен тим на "козлите" се разамина на косъм с изненадата. Изненадата щеше да стане факт, ако познатият добре в България рефер Мерк не бе отменил чист гол на домакините заради несъществуваща засада при резултат 1:1. Българският разбивач Георги Донков игра през последните 11 минути, след като замени Арвеладзе. Явно Донков ще трябва още да работи, за да спечели титулярното място.
Проблемите на Донков пък са далеч от Красимир Бълков, който отново блестеше в битката с шампиона "Байерн". Невероятните изпълнения на търновеца накараха 51 165 зрители на "Даймлер щадион" да изпаднат в екстаз. "Бала направи повече от един гол. Българинът бе над всички на терена. Балъков наказа шампиона и с първото попадение, при което подаде брилянтно на ганаеца Тиам", коментира САТ-1.
Македония гласува във важни местни избори
СКОПИЕ. Жителите на Македония вчера гласуваха за местни органи на властта, като изборите бяха единодушно определени от наблюдаващите като барометър за стабилността на управляващата коалиция. Право на глас имат около 1,6 млн. македонци, които трябваше да изберат кметове и общински съветници в 123 общини и столицата Скопие. Балотажите за кметове ще се състоят на 24 септември.
Борбата се води главно между кандидите на управляващата коалиция "За промени" - ВМРО-ДПМНЕ и Демократична алтернатива и обединената лявоцентристка опозиция, включваща четири партии. Албанските партии са издигнали кандидати главно в населените с албанци западни райони на страната.
От ключово значение е борбата за кмет на Скопие. Там "За промени" подкрепя независимя кандидат и популярен местен бизнесмен Любчо Николовски - Фуфо, а опозицията застана зад досегашния кмет Ристо Пенов, лидер на Либерално-демократичната партия, избран преди 4 години с гласовете на ВМРО-ДПМНЕ. В надпревата участват още 6 кандадати, но шансовете им да влязат в балотажа са ниски.
Изборите са наблюдавани от над 100 наблюдатели на ОССЕ, които днес ще дадат оценката си за провеждането им. Екипи за мониторинг на вота ще имат и няколко неправителствени организации. Вчера не беше съобщено за сериозни нарушения. Резултатите от вота се очакват най-рано днес.
С местните избори в Македония започва изборният маратон на Балканите, коментира Ройтерс. На 24 септември има общи избори в Югославия, на 28 октомври - местен вот в Косово, а през ноември и Румъния ще застане пред урните.
Мощна буря помете къмпинг в Италия
СОВЕРАТО, Италия. Най-малко 6 души загинаха, а 10 други все още са в неизвестност, след като силна буря връхлетя къмпинг в Южна Италия и придошлите от пороите води го заляха, съобщи Ройтерс. В къмпинга недалеч от град Соверато в провинция Калабрия били отседнали предимно инвалиди. В болниците в Соверано и Катандзаро са откарани 38 пострадали.
Според италианската агенция АНСА къмпингът бил залят с тонове кал, повредили коли, каравани и бунгала, а бурята изпочупила клоните на намиращите се на мястото дървета. Влаковете между Реджо ди Калабрия и Таранто са били спрени, а много от селищата в региона също пострадали от стихията. Няколко коли дори били пометени в морето.
През май 1998 над 140 души загинаха, когато в продължение на наколко дни проливни дъждове тормозиха Южна Италия , припомня Ройтерс.
Муравей Радев: СДС не е получавал пари от Лучански
СОФИЯ. СДС не е получавал пари от бизнесмена Григорий Лучански от 1997 насам, заяви в интервю по БНР финансовият министър Муравей Радев. Оттогава до преди няколко месеца той е отговарял за финансите на съюза. През това време СДС е създал строг ред за своето финансиране и го е вкарал в правилник. Всичко във връзка с финансите се е извършвало по този правилник, посочи Муравей Радев.
Няма да изпратя Бюрото за финансово разузнаване (БФР) във фондация "Бъдеще за България", защото то е инструмент на закона срещу изпиране на пари, а в случая става дума за друго, заяви министърът и определи искането да праща бюрото като елементарен опит за манипулация на общественото мнение. Той обясни, че при прането на пари средствата се задвижват в определен цикъл с цел да се завърнат с реализирани нелегални печалби. Докато в случая с дарението от 80 хил. долара за фондация "Бъдеще за България" парите не се завъртат, за да се върнат при изпращача, та да има елемент на изпиране под някаква форма, а отиват в детските домове, където няма да реализират печалби. Тъй че Бюрото за финансово разузнаване няма какво да прави във фондация "Бъдеще за България", допълни Муравей Радев. Дори фирмата да е съмнителна и парите й да не са чисти, едни лоши пари са използвани за добри дела, дай Боже, това да се е случило с всички лоши пари, допълни министърът.
На френска сцена ми липсваше майчиният език
Кариерата си на актриса ЙОРДАНКА СТЕФАНОВА започва преди 20 години с ролята на Албена в едноименната постановка на Пламен Марков по пиесата на Йовков в Сливенския драматичен театър. Там и на сцената на Сатиричния театър Йорданка Стефанова вече е изиграла над 50 роли, в които нейната природа на жена, оживяла сякаш от фреските на древногръцка делва, заискрява в неочаквани, винаги обагрени с ирония и нежност персонажи. Близо година г-жа Стефанова беше във Франция, където участва в две постановки, осъществени като копродукция на театрите в Тулуза, Тарба, Алби - подпомогната от кметството на Тулуза. За работата й с френските творци, за срещите й с френската култура Йорданка Стефанова бе любезна да сподели с читателите на в. "Демокрация".
- Г-жо Стефанова, как стана така, че вие, българската актриса, бяхте поканена в две френски театрални продукции?
- Покани ме режисьорът Дидие Карет, който през сезон 1990/1991 постави в Сатиричния театър "Крал Юбю" на Алфред Жари и там аз играх майка Юбю, а Кирил Варийски - татко Юбю. Предполагам, че тогава се е получил контакт, който го е накарал преди повече от година да ме покани да участвам в две негови постановки. Веднага искам да кажа, че Дидие Карет не скри, че той много искаше и Кирил Варийски да играе, но се случи така, че Киро отиде на друго, надявам се, по-добро място, и тази среща не се състоя. Доста се колебах, имах някаква съпротива - аз, българката, да играя Достоевски на френски език, който освен всичко останало дори не знаех добре. Но за щастие стана така, че това, което ме притесняваше най-много, впоследствие стана предизвикателство - казах си - защо след толкова години в театъра, където щеш, не щеш придобиваш някаква рутинност, колкото и да се пазиш от нея, защо да не опитам, та това е все едно да започна отначало. И приех, и много работих върху текста, учих го, не го наизустявах - когато произнасях текста, във всеки един момент аз знаех какво казвам.
- В какви постановки участвахте?
- И двете са по текстове на Достоевски. Едната се казва "Бели нощи", но това е само заглавието от повестта, а постановката е изградена по мотиви от "Престъпление и наказание", "Бесове" и "Идиот". На нейната територия се срещат всички персонажи, престъпили законите, като не се знае те фантоми ли са, сенки ли са... Само в белите нощи, когато човешкият организъм е непригоден към това необичайно състояние, те се появяват и обясняват стореното, търсят Бога, търсят опрощение. Другата постановка бе "Карамазов" - за нея режисьорът избра бащата Карамазов за център - един човек, обкръжен от синове, жени, всякакви хора, от всички прослойки, които непрекъснато жадуват физическото му унищожение, и в момента, когато вече го няма, когато дразнителят изчезва, те остават разпилени, няма го този, който ги е обединявал.
- В какво се състоеше разликата?
- Във формата. "Карамазов" е направен за голяма сцена. Играхме го пред 600 души, на сцена като в зала 1 на НДК. Огромно място. А "Бели нощи" е създадена за малко пространство, за около 100-ина души, и зрителите седяха в краката ни, навсякъде беше пълно с хора, сякаш зрители и артисти деляхме територия... Една доста рефлективна публика. Не знам дали това въобще е маниер на французите да ръкопляскат толкова много, но бях като втрещена от това, че там никой не бърза да си тръгне. Ръкопляскат, свирят, викат, връщат актьорите, радват се. След всяко представление ни чакаха, колкото и дълго да се приготвяхме, за да си говорим, интересуват се от всичко около постановката... Мисля си, че тези реакции говорят за друго отношение към живота, към съществуването, към мисията на човека. Разбиране. Незачеркване. Преди да започне представлението на "Карамазов", аз танцувах и пеех и виждах как публиката влиза в салона - усмихнати, сияещи. Имаше хора, които започваха да танцуват с мен. А билетите там са доста скъпи... От носталгия по майчиния език аз си позволих в "Бели нощи" както приказвам на френски, изведнъж започвах на български и това втрещяваше зрителите. Даже имаше такъв случай. Мой колега, който падаше отгоре - буквално падна върху главата на една дама, която изпищя. Той виси право пред физиономията й, целият в кръв и тя изпищява. А аз й казвам на български - "Ами че той щеше да ви счупи главата. ", А тя - "Уи". Аз - "Какво уи, като дума български не разбираш? " а тя - "Уи"... Беше и смешно, и странно да участвам в този френско-български диалог, който следваше логиката на поведението... Дори по този начин осъществих контакт... Аз специално съм с много добри спомени и впечатления и мисля, че придобих много от работата си там.
- Какво ви впечатли най-много?
- Бях много учудена, когато видях как работят там. Репетицията започва в два следобед и свършва често в 2 през нощта. Никога никой не попита защо режисьорът не дава почивка. Когато подпише договор, актьорът стриктно работи по изискванията на режисьора. 15 минути преди репетиция всички са готови - облечени, гримирани, чакат режисьора. Дори и свободните от конкретната сцена актьори стоят в залата, да бъдат повикани, когато са нужни. Не коментирам това добро ли е или не - просто всички са на целия репетиционен период. А много от колегите дори не живеят в Тулуза, където репетирахме и двете пиеси.
- Добре ли са заплатени за този труд и старание?
- Не, и това беше другото ми изумление. Не са добре платени, когато работят в театъра. Но имат страхотна осигурителна система. В момента, когато набереш минималните 46, да ги наречем по български, точки (това е един нормален репетиционен период), можеш да се запишеш в бюро за безработни. Колкото повече точки прибавяш - от репетиции, представления, снимки в киното и телевизията, радиоучастия - толкова повече нараства сумата, която получаваш, когато си без ангажимент. Например през един месец имаш само две участия - получаваш от бюрото за безработни помощ за останалите 28 дни. Мотивират да работиш - дори и когато получаваш помощи. Ако до три месеца нямаш ангажимент, намаляват получаваната сума с 25 %, след още 3 месеца - пак с 25 %, ако до 1 година нямаш ангажимент, отиваш в ресор "социално слаби". Във Франция всички се явяват на кастинг, за да получат главната роля, но са доволни и когато получат малката, защото всяка репетиция се брои за "трудов стаж" и когато събереш 120 точки, получаваш много пари за дните без работа. Това прави актьорите добре живеещи хора.
- Имате ли планове за друг ангажимент във Франция?
- По принцип да. Но първо искам тук да поработя, играе ми се на български. Репетирам в две неща - в Сатиричния театър пиесата на Румен Шомов "Гълъбът" с Николай Поляков и в Хасковския театър пиесата на Вевер "Вечеря за глупаци" с режисьор Боил Банов. После - не знам. Но често си задавам въпроса - на кого играя всъщност? Тук имам на кого да играя - за приятели, за хора, които познавам, всички говорим един език. Много ми липсваше там майчиният език, играе ми се тук. Но бих отишла отново, зависи за какъв ангажимент, разбира се.
Нови петролни протести заливат Западна Европа
ПАРИЖ, ЛОНДОН, БЕРЛИН, БРЮКСЕЛ. Всички петролни блокади на френските рафинерии и петролни складове бяха вдигнати вчера, ден след като се стигна до споразумение между правителството и фирмите-превозвачи, но за сметка на това започнаха протести срещу високите цени на горивата във Великобритания, Германия, Белгия и други страни.
На Острова е блокирана рафинерията "Станлоу" на "Шел" край Ливърпул, при което най-малко 30 бензиностанции на компанията в северозападна Англия са "пресъхнали". По други са се образували огромни опашки. Блокирани са и рафирении и складове на "Амоко", "Тексако" и други компании, което е довело до недостиг на горива и в други части на Англия. Кабинетът излезе с изявление, че няма да остъпи пред натиска. Цените на горивата във Веикобритания са се повишили с 40 процента от януари 1999 до юни 2000 и в момента са най-високите в Европа, посочи Ройтерс. 75 процента от цената на първокачествен безоловен бензин, която е 0,85 лири (1,21 долара), съставляват данъците.
Протести бяха организирани и в Германия. Около 120 шофьори на камиони блокираха в събота централната част на град Хилдесхайм в провинция Долна Саксония. Ден по-рано беше блокиран центърът на град Юлцен.
Над 2500 камиона, автобуса и таксита се събраха вчера на еднодневен предупредителен протест в Брюксел, като изразиха готовност за нови действия, ако правителството не предприеме действия, за да спре постоянното покачване на цените на течните горива. Цената на дизела в Белгия се е повишила с 50 процента за последната година и половина.
Ирландските шофьори обявиха в събота, че ако ръстът на цените на горивата не бъде спрян, тази седмица те ще организират протести от национален мащаб.
Оларевич отново спаси треньорската си книжка
СОФИЯ. Сензацията на отминалия кръг е, че не падна нито една глава на чуждестранен треньор в елитната група. Шефовете на "Ловеч" запазиха поста на Михай Стойкица след срамното 0:3 в Бургас. Работата си спаси и Жарко Оларевич, който трябваше да изтърпи поредното унижение на стадиона в "Овча купел".
Повече от два часа шефовете на "Славия" останаха в съблекалнята, за да разберат защо техните футболисти губят с лекота от всеки. След "приятелския разговор" (според Кушев) на играчите бе забранено да дават изявления. Публиката пък поиска оставката на Оларевич, който едва не се разплака след пресконференцията. Сърбинът обаче получи нов кредит на доверие от началниците си. "Няма нищо вярно, че след загубата от "Черноморец" ще освободим треньора. Жарко Оларевич е наставник на "Славия" - каза президентът Венцислав Стефанов.
Олимпийски вести
- Французойката Мари-Жозе Перек се радва на особено внимания от страна на австралийската преса. Вестник "Морнинг Хералд" нарече лекоатлетката "Грета Гарбо на международния спорт". Всички на Зеления континент се интересуват от формата на Перек, защото тя е основна съперничка на местната знаменитост Кати Фрийман. Двете са претендентки за златния медал в бягането на 400 метра.
- Двама лекоатлети - Адама Ние (800 метра) и Па Году Гай (100 метра), ще представят Гамбия на игрите в Сидни. Двамата атлети ще бъдат придружени от седем официални лица.
- Най-високият участник в предстоящата лятна олимпиада е баскетболистът от Китай Яо Мин, който е висок 227 см. Най-ниският състезател пък е висок 136 см. Това е гимнастичката от Бразилия Даниеле Хиполито.
- Най-младият участник в Сидни ще бъде плувецът от Оман Халил Аб Кулаиби, който е само на 14 години.
- Най-възрастният участник на олимпиадата ще е полковникът от Вирджинските острови Брус Мередит. Полковникът (63 години) ще участва в състезанията по стрелба с пушка.
- Метеорологичните прогнози са благоприятни за деня на откриването на олимпиадата. На 15 септември ще бъде слънчево, но ще духа северозападен вятър. Засега не се очакват превалявания от дъжд.
- Около 300 000 билета, купени чрез Интернет и по телефона, все още не са взети от техните притежатели. Организаторите дадоха срок на копувачите до вторник. След този ден свободните билети ще бъдат пуснати в свободна продажба.
- Делегациите на КНДР и на Република Корея ще дефилират заедно по време на церемонията по откриването на летните олимпийски игри в Сидни. Това съобщи президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч.
- Съдиите на олимпийския турнир по бокс ще бъдат следени от скрити миниатюрни камери. Шефовете на международната федерация се опасяват от договорки между реферите преди важни мачове. АИБА не желае да се повтарят скандалите от световното първенство в Тексас.
- Винс Спейдя ще замени Андре Агаси в мъжкия тим на САЩ по тенис за игрите в Сидни. Агаси иска да бъде близко до семейството си. Майката и сестрата на Агаси са болни от рак на гърдата. Спейдя ще партнира на Мартин, Ченг и Таранго.
- Фойерверки предизвикаха малък пожар по време на репетиция за откриването на игрите в Сидни. Пострадали хора няма.
Откриват възстановена средновековна църква
КЪРДЖАЛИ. Над 1000 гости се очакват в града на 22 и 23 септември на тържествата за освещаването на възстановената средновековна църква "Св. Йоан Предтеча". Сред поканените са президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов. В края на седмицата председателят на фондация "Бъдеще за България" Елена Костова и шефът на фирма "Главболгарстрой" Симеон Пешов се срещнаха и обсъдиха с кърджалийци подготовката за откриването на храма. Г-жа Костова се ангажира с купуване на утвар и обзавеждане на църквата. Със съдействието на "Бъдеще за България" храмът в кв. "Веселчане" бе възстановен напълно за около година. През 1998 археолози попаднаха в притвора на уникална находка - мощи на епископ и добре запазени златоткани одежди, датиращи към края на ХII век - началото на ХIII век. Епитрахилът бе реставриран в лаборатория във В. Търново и ще бъде върнат в Кърджали. Уникалните находки потвърдиха тезата, че областта Ахридос е била епископски център.
Перишич: За промените в СРЮ е необходима сила
БЕЛГРАД. Бившият началник на ГЩ на югоармията, а сега видна фигура в сръбската опозиция Момчило Перишич предупреди вчера на митинг в Панчево, че за постигане на демократичните промени в Югославия може да се наложи употребата на сила. Той добави, че това е най-лошият сценарий, но той явно е желан от управляващите в Белград. Лидерите на обединената Демократична опозиция на Сърбия избягват по принцип да говорят за възможна употреба на сила за смяна на Милошевич, след като властите в Белград ги обвиниха, че са терористи, работещи в полза на НАТО, коментира Ройтерс.
Сръбската полиция отново малтретира активисти на движението "Отпор", като този път инцидентът стана в град Владичин хан. Седем дейци на организацията получиха медицинска помощ в местната болница, след като бяха бити с юмръци, палки и вериги в местен полицейски участък. Те били заведени в участъка за разпит, тъй като разлепвали опозиционни плакати. Активистите били пуснати едва след като пред участъка се събрали няколкостотин души.
Иван Стамболич, бившият сръбски президент, който изчезна преди две седмици, се намира в централния белградски затвор, съобщил в петък по телефона анонимен глас на съпругата му. Адвокат на семейството заяви, че това е вторият случай на разпространяване на подобна информация, но тя за съжеление не може да бъде проверена.
Петър Стоянов: Имаше доклад за Бонев - Чорни
СОФИЯ. Още миналото лято в доклад на ген. Атанас Атанасов се съдържаха данни за връзки на Богомил Бонев с Майкъл Чорни, каза президентът Петър Стоянов в отговор на журналистически въпрос на летище София при завръщането си от Срещата на хилядолетието на ООН. Стоянов уточни, че информацията е обсъдена с премиера Иван Костов. Според него нещата са стигнали до логичния си край с освобождаването на Бонев от поста министър на МВР. Президентът обаче подчерта, че министър-председателят освобождава членовете на кабинета си и конкретната причина за махането на Бонев може да посочи само Иван Костов. "Няма сила, която може да ме накара да взема някакво политическо решение против волята си", коментира Петър Стоянов информация в американската преса, че му е забранено да се кандидатира за втори мандат, а президентският пост е предложен на цар Симеон II. Никога в Националния изпълнителен съвет не сме обсъждали такъв въпрос, каза зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Той категорично отрече, че сините са забранявали на Петър Стоянов да се кандидатира за нов президентски мандат.
Никога не съм се занимавал с финансите на СДС, заяви държавният глава по повод твърденията на скандалния руски бизнесмен Григорий Лучански, че "Мобилтел" е давал през 1997 г. по 1 млн. марки месечно на сините. Петър Стоянов отказа да коментира и даренията, постъпвали във фондация "Бъдеще за България". Като почетен председател на фондацията през 1997 г. Антонина Стоянова не е получавала отчет за постъпилите пари, подчерта самата тя.
Писмо до редакцията
През май 1998 взех участие в VII световен конгрес по хирургия на ръката и микрохирургия, който се проведе във Ванкувър, Канада. Докладът, който изнесох, беше озаглавен "Реплантации в областта на ръката". Той беше първи поред на първото заседание по микрохирургия. Пътните разноски за участието ми в този световен форум, където представих страната си, бяха поети от фондация "Бъдеще за България".
През 1999 бях приета за три месеца в световноизвестния Клайнерт институт по хирургия на ръката и микрохирургия, Луивил, САЩ. В този институт беше извършена уникалната операция трансплантация на ръка от донор, за която писа в. "Демокрация". Този път пътните разноски бяха поети от фондация "Отворено общество", а за нощувките бях спонсорирана от фондация "Бъдеще за България".
Спонсорирана бях и двата пъти, защото съм спасила ръцете на много хора в работоспособна възраст, както и на много деца.
Изказвам най-сърдечна благодарност на фондация "Бъдеще за България" и фондация "Отворено общество", както и лично на г-жа Елена Костова за оказаната ми подкрепа в полза на моето професионално усъвършенстване.
Във връзка с недостойната кампания против фондация "Бъдеще за България" и лично против г-жа Елена Костова смятам, че всеки, който е дарил на тази фондация средства за благородната й мисия, трябва да го прави от сърце и да не търси дивиденти.
