МВР ще проверява сигнала от Израел за Чорни
СОФИЯ. Предстои работа по случая за убийството на сина на висш държавен чиновник, съобщи вътрешният министър Емануил Йорданов вчера. На 6 септември пресцентърът на МРВ разпространи съобщение, че през юли 1998 израелската полиция с факс до ген. Кирил Радев е поискала информация за Майкъл Чорни. В писмото се посочва, че Майкъл Чорни се опитва да закупи действаща банка, както и че е замесен в убийството на сина на висш български чиновник. Предполага се, че висшият служител се опитвал да контролира една газова компания. Факсът е подписан от Леон Ардити, суперинтендант, офицер за връзка по наркотиците на израелската полиция. Бившият началник на Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) ген. Радев и негови подчинени са разполагали с информация, но не са работили по случая с убийството, каза още Йорданов. Въпросният документ се е разнасял от бюро на бюро в НСБОП и никой не е работил по него. Вътрешният министър не посочи името на убития.
МВФ предлага необлагаемият минимум да нарасне до 100 лв. СОФИЯ. От септември 1998 България успешно изпълнява средносрочно споразумение с МВФ и по него вече са получени осем транша, припомни вчера финансовото министерство.
В началото на другата седмица започват консултации с експерти от международната финансова институция за редовния преглед на тригодишната програма с България, а шефът на мисията Юха Каконен идва в сряда, уточниха финансисти. В работната програма са предвидени консултации по проекта за бюджет '2001 и по очакваното изпълнение на критериите за представяне към края на септември. Това се прави по време на всеки преглед, уточниха от МФ.
Намеренията на правителството са от началото на следващата година ставката за фирми да падне - на 15 на сто при печалба от 50 хил. лв, а при по-голяма печалба да е 20%. Подготвят се и промени в таблицата за облагане на доходите на физически лица, като е предвидено увеличение на необлагаемия минимум до 100 лв. Вноската за пенсионно осигуряване ще се намали с 3 процентни пункта за всички категории заети, се казва в съобщение на финансовото министерство.
НСРТ обяви критерии за частно национално радио
СОФИЯ. Списък на акционерите, бюджет, източници на парите, имената на изпълнителния и програмния директор, както и на шефовете на "Новини" и "Маркетинг и продажби" трябва да представят в НСРТ кандидатите за първо частно национално радио. Това обяви вчера съветът, който прие критериите за лиценз на радиооператор с национален обхват. Програмната концепция на участниците в конкурса пък трябва да бъде конкретизирана на ниво отделни предавания. Сред изискваните документи са и договорите за уредени авторски права. Продажбата на документи за конкурса започна на 27 август и ще продължи до 2 октомври.
СДС опроверга твърдението на руснака
СОФИЯ. Пресцентърът на СДС официално опроверга вчера твърденията на руския бизнесмен Григорий Лучански, който в интервюто си в "Труд" заяви, че е давал милион марки месечно за каузата на синята партия. Такива суми не са постъпвали в СДС нито еднократно, нито месечно, категорични са от "Раковски" 134. Според сините въпрос на свежа памет и морал е този, който прави такива изявления, да уточни на кого е давал парите. СДС призовава Лучански, който твърди, че има доказателства, незабавно да ги предостави на българските съдебни органи. Призоваваме и лицата, които евентуално са вземали такива суми, уж за каузата на СДС, да имат доблестта и морала да признаят защо са поискали тези пари и с какви цели са ги използвали, казват от синята централа. Преди няколко месеца Контролният съвет на СДС призова лица и фирми, на които неправомерно са искани суми за партията, да сезират съвета, за да им бъде потърсена политическа отговорност.
ЦСКА спира продажбите
СОФИЯ. Ръководството на ПФК ЦСКА АД ще спре продажбата на футболисти от представителния армейски тим до края на годината. Това се разбра вчера след официално изказване на говорител на клуба. Повод за запитването бе съдбата на централния нападател Димитър Бербатов, който след Коледа ще премине в редиците на германския вицешампион "Байер" (Леверкузен). Наставникът Енрико Катуци пък заяви, че би се притеснил от трансфери единствено когато бъдат продадени всичките му футболисти от един пост.
Червените се готвят сериозно за предстоящите си два мача. В събота ЦСКА гостува на "Черно море" във Варна, в четвъртък пък е първата среща от началния редовен кръг в турнира за Купата на УЕФА с МТК (Будапеща). Катуци заяви, че заради по-голямото старание в тренировките Георги Антонов ще замени в титулярния състав за Варна Ангелов. Останалите от състава няма да бъдат размествани. Чак след гостуването в морската столица армейците ще се настройват на унгарска вълна. Днес на разузнаване за Будапеща тръгва помощник-треньорът Александър Станков. До четвъртък пък ще бъде възстановен Мичо Вранеш. Катастрофиралият преди месец Димитър Иванов ще бъде изписан в понеделник от "Пирогов". Иванов ще пътува с отбора за Унгария.
Агенти на ДС цепели Евролевицата
СОФИЯ. Бивши ръководители на специалните служби направиха опит да разбият Евролевицата, заяви вчера лидерът на партията Александър Томов. "Бившите ДС агенти минаха през нас като валяк", коментира и заместникът му Иван Бойков. Засега обаче успели да вербуват само Стефан Нешев. Миналата седмица Нешев обяви, че възстановява членството си в БСДП и заради това напуска мястото на депутат на Евролевицата. От ПГДЛ веднага отвориха вратите и сърцата си за отцепника. Впоследствие бившите му съпартийци разкриха, че социалистите го "обработвали" от близо година. Заместникът на Томов разкри, че в момента от БСП се опитвали да придърпат и друг евроляв народен избраник. Нарочената жертва бил проф. Христо Стоянов. За отговорен вербовчик социалистите назначили Любомир Божков. "Това е абсурдно", коментира обвиненията той.
Името на Любомир Божков фигурираше в списъка на Бонев с 14 народни представители, които са били агенти на Държавна сигурност. Според данните, изнесени през 1997 в парламента, Божков е бил доносник на окръжното управление на ДС в Силистра. От 1978 до 1989 той информирал Шесто управление на ДС.
Акушерското невнимание - риск за бебето
Опасността от акушерска парализа, която дебне бебето при появата му на бял свят, съвсем не е безобидна. Недъгът е вследствие на прекалено силно дърпане на ръчичка на детето при израждането му, което уврежда раменния нервен ствол. Засягат се различни нерви и съответно се парализират различни мускули - на мишницата, предмишницата или на цялата ръка.
Обикновено в продължение на няколко дни след раждането цялата ръка е парализирана. С времето обаче повечето парализи изчезват. Най-трудно се оказва възстановяването на мускулите около раменната става. Тонусът на здравите мускули преобладава над парализираните и затова ръката заема принудително положение. Най-често тя е завъртяна навътре и притисната към туловището. В областта на предмишницата се парализират предимно мускулите-сгъвачи на китката, и разгъвачите на пръстите.
Лечението на парализата при кърмачетата включва раздвижване и масаж на засегнатата зона. В по-късен период срещу неестественото положение на ръката се слагат шини, лонгет - гипсова превръзка на чупена кост за правилно зарастване, и се правят подходящи упражнения. При по-сериозни случаи се стига и до оперативна реконструктивна намеса. Своевременните лечебни мерки гарантират благоприятен ефект.
Антиправителствени тиради заливат БНР
Възмутен съм от предаването "Неделя 150" на БНР, когато водеща е Лили Маринкова. Струва ми се, че по-голямата част от водещите журналисти на предаванията "Преди всички", "12+3" и "Нещо повече" в БНР не питаят особено добри чувства към управляващте, но като професионалисти все пак успяват да ги водят безпристрастно, без манипулации и груба политическа насоченост, което не може да се каже за Маринкова.
Защо аз и други мислещи като мен, които плащаме данъци за издръжка на БНР (все още държавна медия), трябва да слушаме в ефир антиправителствени тиради и груби манипулативни изказвания. Разбира се, те не се произнасят от г-жа Маринкова, а от грижливо подбрани от нея представители на опозицията с властови амбиции, използващи като основен източник на информация лъжите от медиите. Любими гости са също така и изгонените от СДС и управлението, в по-далечното и по-близко минало.
Питам къде е НСРТ да констатира всичките безобразия в БНР и и доколкото има правомощия да вземе мерки.
Британка прелетя сама с вертолет 35 000 км
ЛОНДОН. 60-годишната британка Дженифър Мъри стана първата жена в света, която прелетя сама с хеликоптер 35 000 километра над 30 страни, пише в. "Мирър". Дженифър Мъри от Хемингтън (графство Съмърсетшир), която се сдоби с медийното прозвище "безразсъдно смелата баба", кацна на летище Бруклендс (Съри) след 100 дни полет и 35 000 изминати километра. Страхотно приключение, заяви Мъри, която по-рано през годината отпразнува 60-ия си рожден ден, летейки над Кувейт с яркочервения си "Робинсън R44".
Пет минути след Дженифър на летището кацна нейната приятелка Колин Бодел. 49-годишната Колин постави свой собствен рекорд. Тя е първият човек в света, обиколил земята със свръхлек самолет. По време на полетите двете жени са преодолели трудни атмосферни условия, както и бюрократични спънки. Дженифър Мъри и Колин Бодел решили да изпълнят проектите си преди две години, когато се срещнали на изложение на самолети.
България и Куба активизират отношенията си
СОФИЯ. България и Куба трябва да активизират двустранните си отношения в икономиката, културата и науката, смятат заместник-министрите на външните работи на двете държави Василий Такев и Анхел Далмау след проведените политически консултации вчера. Българският заместник-министър отбеляза, че България е загубила някои от позициите си на кубинския пазар, но страната има ресурс да ги възстанови и дори да ги разшири. Очевидна е политическата воля на двете страни да постигнат това, подчерта г-н Далмау. Активизацията на отношенията на България и Куба е в контекста на активизирането на българската външна политика спрямо Латинска Америка, добави Такев. Той съобщи, че до един месец Мексико ще изпрати посланик у нас и ще открие посолство в София.
В късни часове
1946
14 април
С Арманд Барух в Бояна.
Вечерта в "Цар Освободител" срещнах Веселин Георгиев (Веселин Андреев - Бел. М. Ф.). Днес се бил върнал от Пампорово. Похвали се, че най-подир стихосбирката му била готова за печат. За първи път го чух да говори за своята поезия.
15 април
Беше уговорено днес да получа уводна статия от Пантелей Матеев за "Литературен фронт". Минахме със Загорчинов да я вземем. Матеев обаче не беше я довършил и се наложи да почакаме. Според предварителната ни уговорка тя трябваше да носи заглавие "Великден на българската култура". Обаче оказа се, че в нея се говори за всичко друго, но не и за култура. В нея се говореше и за първоначалното натрупване, и за социалното потисничество, и за предателството на буржоазията, и за какво ли не. Като я прочете, Загорчинов едва ли не се изплаши. Успокои се едвам когато му казах, че аз ще преработя статията. Така и направих. Но от статията на Матеев не остана нищо (като се знае, че и заглавието му бях дал аз).
13 май
Моите увлечения по живописта ми отнеха още една вечер.
Говорехме с Барух и гласех да се върна рано. Но случайно ни срещна Цанко Лавренов и ни отведе в ресторанта при езерото. И естествено - въртяхме се все около изкуството. След това разговорът ни отведе в ателието на Лавренов. Имах случай да видя новите му работи, неизвестни на мене досега. Лавренов прави опити да се отърве от иконописните увлечения. В това направление новите му работи сочат несъмнен успех. Те са усилие за приближаване до съвременността (композицията "Пожар" и пр.).
Лавренов говори с увлечение за едно изкуство, което не ще зависи от пазара и от лошия вкус на богатата публика. Покрай другото изрази нескривано съчувствие към художниците в Съветския съюз. Според него голямото изкуство ще се осъществи само чрез гарантирана материална независимост.
Вкъщи с Барух продължихме разговора върху изкуството до 11.30 ч. Все пак не казвам, че това беше напълно загубена вечер. Може и да не е напълно загубена... 13 юни
Тази вечер се прибираме заедно с Гьончо Белев. Заговорихме за лекомислието, с което някои писатели издават книга след книга. Гьончо се наведе към мене, защото "Цар Освободител" гъмжеше от млади хора, и поверително ми зашепна на ухото за уплахата, която го обладавала при започване на една нова книга. Няма какво - физиологическото напрежение е признак, че човек изпитва и друго, по-висше напрежение.
Той се гласи да ходи в Пловдивската народна библиотека да събира материали за книга трета на "Минко Минин". Споделил намеренията си с Людмил Стоянов, а Людмил се зачудил: "Защо ще ходиш чак в Пловдив? За какво ти са нужни тези материали?"
Дали това отношение към документалния материал не ще ни помогне да открием извора на онези невероятни несъобразности, които се намират например в романа на Людмил Стоянов "Зазоряване"? (За да не говорим за някои други негови книги.) Навярно!
6 юли
Вечерта прекарахме с Димитър Димов. Дълго разговаряхме за впечатленията му от Испания. Един опит да го направят йезуит. Научни спорове с католиците. Логичен развой към последователния материализъм.
Струва ми се, че Димитър Димов е най-искреният, най-честният от тези писатели, които станаха комунисти след 9. IХ. Днешната му статия в "Работническо дело" - "Пътят на писателя", е ново потвърждение на тази мисъл. Тук думите са отмерени, но затова пък изразяват само онова, което авторът мисли.
15 август
Днес бях при Атанас Далчев в Министерство на информацията. Трябваше да се търси един малък хонорар: първите 1500 лева, които съм взел този месец - това е горе-долу катастрофа! Говорихме и по литературни въпроси. Далчев казва, че срещнал неотдавна Владимир Василев. Василев му се оплаквал: и по-рано, и сега все го преследвали - той бил ненавиждан човек.
После разговорът мина върху критиката. Далчев казва, че критиката отговаря на самосъзнанието, както творчеството - на съзнанието. Ако самосъзнанието говори, че се намираме при една развита степен на съзнание, критиката в такъв случай е по-висша степен на литературно-художествено творчество.
Това е само друг израз на високото назначение, което се дава на критиката от много дейци в областта на литературата.
Пампорово
13 септември
Говорихме с лекаря на Елин Пелин (дошъл от София нарочно заради него, изпратен от Камарата на народната култура). Той ни каза, че можем да го посетим. Отидохме тримата - Барух, Цанко Лавренов и аз. Бае Пелинко ни посрещна доста сърдечно. (Той е още на легло - забранено му е да става.) Не му стана много приятно, когато Лавренов поиска да го снима. Съгласи се, когато го уверихме, че снимката не е предназначена за публикуване.
Говорихме доста.
Той се научил за болестта си от вестниците. По-рано не бил страдал от сърце - водел спокоен и нормален живот. Но изпитал силен страх по време на бомбардировките. С това обяснява и болестта си.
Елин Пелин говори за учителските си години. Спомнял си за тях като за нещо много скъпо, много безгрижно. Човек би казал - един живот без сътресения.
Пампорово
15 септември
Със съпругата на Елин Пелин се храним на една маса. Днес разговорът се води около бившата царска фамилия. Госпожата говори за Симеон с умиление. Царското семейство живеело необикновено скромно - по-скромно от буржоазните семейства в София. Цар Борис бил против преследването на евреите. Пелинко ходел при него да ходатайствува и винаги бил изслушван с внимание. Госпожата разказва как някои еврейски семейства от Самоков (там Елин Пелин е бил евакуиран) отишли през 1944 година при Елин Пелин с молба да се застъпи за тях. Той отишъл при княз Кирил и молбата му била уважена. Евреите останали необикновено доволни от застъпничеството му.
След това госпожата разказа за едно посещение в Евксиноград, където били поканени от цар Борис. И по този повод пак умиление, пак намеци за скромност на монарха.
Все разговори, които разкриват духовната обстановка, сред която е живял Елин Пелин.
Пампорово
18 септември
Тази вечер, по мой почин, устроихме другарска среща на английския журналист Рене Бюлер, който е временно тук. Гостът говори за Англия и за впечатленията си от България. Това беше студен душ за тукашната опозиция. След речта на Бюлер човек може да се чувствува радостен, че не е англичанин. И си мислиш: може ли един цивилизован народ да е на толкова ниска степен на политическо съзнание.
За мене беше чудно да слушам горчиви истини за Англия от един англичанин (Бюлер говори на френски). Моето учудване беше разсеяно по-късно. Оказа се, че макар и англичанин, той бил по произход швейцарец. Оттам и името му, което съвсем не звучи по английски.
1947
4 януари
Чух да се разисква между писателите въпросът за раздадените ордени. Обща констатация: всички са недоволни. При разговор Камен Калчев каза: "Прав беше един другар, че тези ордени са дадени, за да бъдат оскърбени онези, които ги получават. " Той също е недоволен: получава V степен орден за гражданска заслуга. И може би има право за себе си.
Армандо казва: "Не съм допускал, че някакви ордени могат да имат такова обаяние върху хората. Сега разбрах колко съм се заблуждавал. " След това ми разказа за някои любопитни стълкновения, станали все по този повод.
Всички от приятелите се чудят, че е отминат Крум Кюлявков. Мартинов казва по този повод: "Пада му се - той стана причина да се приемат в партията тези, които забъркаха тази каша."
Говори се, че Людмил Стоянов (Людмил Стоянов е председател на СБП от 1946 до 1949 г. - Бел. М. Ф.) като председател на съюза бил представил за награждаване и някои други, които липсват в обявения списък. По-късно работата била разбъркана от някаква "тъмна ръка" - Орлин Василев. И това твърди не само Мартинов, а и други (Камен Зидаров и пр.). Орлин бил използувал близостта си с Вълко Червенков, за да го осведомява неправилно за нашите писатели.
Дали наистина е така? Мене ми се ще да не го вярвам.
Верен тон
Много специалисти по разрушаването се навъдиха. И се настаниха трайно в медиите, градейки виртуален свят, подменящ реалния. Надяват се така, като дезинформират и плашат обществото, като упражняват натиск върху властта, да подменят дневния ред на политическия живот, да му зададат друга програма. За държавата това би било убийствено, тя би се превърнала в джунгла, в която се разпореждат мафиоти и бивши спецслужби, тържествува сивата икономика. Но че разрушителите удариха на камък, показа започналото работата си Народно събрание, показа го зададеният тон за дневен ред на страната в речта на премиера. С конкретни действия ще се върви към успешен завършек на годината. Облекченията на данъчните тежести, повишаването на доходите, изобщо изпълнението на актуализираната Програма 2001 не може да не бъдат посрещнати добре от хората, виждащи как реформата въпреки спънките и трудностите дава резултати.
Верижна реДакция
"Давах милиони марки месечно за каузата на СДС", това твърди скандалният руски "бизнесмен" Григорий Лучански в неподписано интервю на страниците на "Труд". Не може да се отрече, че манипулацията е брилянтно изчислена. В деня, в който се открива есенната сесия на българския парламент и 24 часа след официален празник световно признат мафиот проговаря: "... "Нордекс" никога не е била каса на спецслужбите на бившия СССР. Но нашите компании - под натиска на бивши работници на българските спецслужби, понастоящем активни членове на управляващата сега партия, бяха принудени да оказват т.нар. спонсорство или, ако трябва да наречем нещата с истинските им имена, бяхме обект на изнудване на държавно ниво. " Оказва се, че малка и слаба България може да се справи с лицето, което дърпа въжетата на кадифения подземен свят? А самият вестник "Труд" е толкова на ти с мафиотите, че даже притежава фотография от "личния архив" на Григорий Емануилович. И какво толкова им пречи г-жа Елена Костова, да ги пита човек? Но нас, ако ни питат, ще отговорим: много им се ще на някого вместо Костова да води български сирачета из покоите на Евксиноград, компаньонки от всички страни да се съединяват там, а Лучански да командва парада на който площад си пожелае. Но стига за него. Защото сме длъжни да оценим по достойнство Н. Пр. Петьо Блъсков, който се е взел насериозно и иска да смае света с това, че може да похарчи няколко милиона чужди пари за ядене и пиене. Е, това не го могат само неизлечимо болните и онези, които не им дадоха да перат парици: "Изтичаше виното в чашата му. Докато времето достолепно следваше своя ход. И така половин век! " Ето така в "Монитор" хвалят своя чорбаджия. Пък после иди им вярвай на обективната журналистика със заглавие "Петър Стоянов, провокаторът". От кумова срама честитим на П. Бл., а член на редакционния колектив на "Демокрация" заявява, че няма нищо общо с Григорий Лучански. Неговата фамилия е твърде скромна, Лачански, без да се позовава на два вестника, които в един и същ ден отпечатват активното мероприятие, позовавайки се на КГБ.
Владимир Набоков като ентомолог
Неговите романи, мемоари и поезия са деликатни и нежни като крилата на пеперуда и затова не е изненада, че големият руски писател Владимир Набоков, авторът на "Лолита", се оказва страстен ентомолог, влюбен в пеперудите. Нито един писател от неговия ранг, нито дори великият Гьоте не е израснал като толкова последователен почитател на природата и толкова завършен учен. У никой друг детската страст към лова на пеперуди не е успяла да прерасне в доживотна любов и отдаденост. В годините, след като "Лолита" пръсна славата му по света, Набоков стана най-известният лепидоптерист в света. Неговите научни статии, писани главно за Харвардския музей по сравнителна зоология, предизвикваха само уважение у учените му колеги.
Любовта към природата е очевидна в творбите на Набоков, особено в тези, в които руските емигранти си припомнят родината - "Машенка" (1925) или в мемоари като "Говори, памет", а любовта към пеперудите се прокрадва явно или потайно по страниците им. Тази страст сега се възкресява от публикуваната от американското издателство "Бийкън прес" антология "Пеперудите на Набоков", от която става ясно, че руският писател, уловил първата си пеперуда на 7-годишна възраст, не е бил само случаен наблюдател на чудесата на природата. Сборникът обема научни и литературни, публикувани и непубликувани, завършени или само нахвърляни творби, поезия и проза, мемоари, лекции, писма, дневници, интервюта, мечти.
Любовта на Набоков към пеперудите е била подхранвана от крехка детска възраст в семейната му среда, в която природата е била поставена на пиедестал. Така детската страст се развила и разцъфтяла в дълбок и траен интерес, вървящ ръка за ръка с разцвета на литературната кариера на Владимир. Майка му, Елена Ивановна, била страстен ентомолог и тя успяла да предаде тази си страст на сина си, който прекарвал детските си лета в голямото семейно имение в руската провинция, разкрива синът на Набоков, Дмитрий, превел писаните от баща си на руски и посветени на пеперудите страници на английски. Самият Набоков пише в "Говори, памет": "Знам малко неща от кръга на емоциите, амбициите и постиженията, които могат да надхвърлят по богатство на усещанията ентомологичното изследване. " Като дете той прескачал през прозореца с мрежа и буркан в ръка, като възрастен прекарвал часове, за да рисува пеперуди за научните си проекти и за Каталога на европейските пеперуди. Приносът му към изследването на тези насекоми е огромен и се признава от всички. През юли 1938 на височина от 1300 м във Френските Алпи той успял дори да улови два непознати дотогава вида, наречени по-късно Lysandra cormion.
Но не всички от рисунките на пеперуди, излезли изпод ръката на Набоков, били чисто научни. "За мен, за майка ми и за още малцина избрани, на които би посветил своите книги, той би нарисувал и прекрасни, ярки, но несъществуващи пеперуди", спомня си Дмитрий Набоков.
Принуден да напусне Русия след като болшевиките вземат властта през 1917, Набоков получава образованието си в Кеймбридж и живее в Берлин, където се запознава с бъдещата си жена Вера Слоним и пише романи на руски. Възходът на нацизма ги кара да се преместят във Франция през 1937 и накрая в САЩ през 1940. Година след пристигането си Набокови предприемат първата си обиколка из страната, за да ловят пеперуди. Спечелилата Пулицър биография на Набоков "Вера", излязла изпод ръката на Стейси Шиф, описва как двамата съпрузи разгорещено се състезават кой ще улови повече и по-ценни пеперуди. Всъщност според Дмитрий състезанието им е било по-скоро весела игра.
Дмитрий, роден в Берлин през 1934, се припомня как баща му го водил на разходки из парковете и планините на Франция, където го учил да лови пеперуди и да цени природата. "Аз не станах лепидоптерист, но любовта към пеперудите е вътре в мен и ми помогна при превода на трудните творби". Той бил особено развълнуван, когато посетил музея на Набоков в родния му град Санкт Петербург и между многото експонати открил и две мрежи за лов на пеперуди, принадлежали на "В. и Д. Набоков".
Ученият свят в определени периоди възприемал търсенията на Набоков в ентомологията по-скоро като прищявка на изтъкнат писател, а не като истинско научно творчество. В последните години обаче много от теориите му за класификация на пеперудите излизат все повече на мода и нови и нови видове хвърчащи красоти, откривани главно в джунглите на Амазонка, получават имена на герои от романите на Набоков. Според Дмитрий баща му вярвал, че цветните крила на пеперудите били от особено значение: "Природата ги е направила такива, за да се радва човешкото око, което и обяснява защо ние толкова обичаме пеперудите".
Връщането назад е невъзможно
Днес (вчера - бел. ред.) започва есенната сесия на Народното събрание и с нея - особено важен период за развитието на демокрацията в нашата страна. Вярвам, че всички ние ще направим това, което обществото очаква от нас, ще положим всички усилия, на които сме способни, за да затвърдим положителните тенденции в социалното и икономическото развитие на България. През този период от нас се очаква да демонстрираме политическата стабилност на нашата страна, да ускорим икономическия растеж и да затвърдим ролята на България като първостепенен фактор за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа.
Затова е необходимо да не допуснем, както не допуснахме досега, нещо да попречи на работата на Народното събрание, на правителството и на взаимодействието между всички институции в демократичното пространство. Българското общество очаква от нас стабилност и благосъстояние, нова вяра и надежда за добър живот. То очаква от нас да защитим с твърдост и постоянство и да реализираме българските национални интереси. Българското общество не иска конфронтация и трупане на партийни активи на гърба на България и ние не бива да го разочароваме в тези очаквания.
Днес е съвсем ясно, че за първи път в съвременната политическа история на България Народното събрание и излъченото от него правителство ще завършат успешно мандата си.
За първи път в политическия живот на страната се затваря демократичният цикъл на управлението - от избори и обществен договор през управление и изпълнение на обещаното, до нови избори. И това е най-важното доказателство за зрелостта на българската демокрация. Това е, което очакват от нас нашите сънародници и силно подкрепящите ни приятели отвън.
Тук искам да ви уверя категорично - сега, в началото на септември 2000 година, че Министерският съвет на Република България има пълната увереност, че ще изпълни обещаната от ОДС на изборите през 1997 година Програма "България 2001" и нейната актуализация. Всички условия за това са налице: надеждното изпълнение на бюджета на страната, добрите темпове на икономически растеж, бързо разширяване на пазара и паричната маса, изключително бързото нарастване на износа и външния стокообмен, убедително нарастване на нашите валутни резерви.
Българското общество понесе и плати тежка цена за непопулярните реформи. Структурната реформа на индустрията, преструктурирането на секторите на обществените услуги, неколкократните съкращения на администрацията, свиването на образователната система поради демографски причини, планът за реформиране на Българската армя промениха радикално живота на стотици хиляди българи. Тези промени се задълбочиха от връщането на земята и горите, от приватизацията, от реституцията, от нарастването на конкурентоспособността на българските фирми и от нуждата от удовлетворяване европейски стандарти на производство.
Днес близо две трети от брутния вътрешен продукт на страната се създава от частния сектор. Сега всички виждаме, че частният сектор най-бързо се развива и ускорява цялата българска икономика.
На него дължим бързите темпове на икономически растеж, увеличаването на износа и разнообразието на предлаганите стоки на българския пазар. На успешната работа на станалите вече стотици хиляди частни фирми дължим внушителните постъпления от туризма, търговията и услугите. На частното земеделие дължим изобилието от предлаганите хранителни стоки. Частният сектор на българската икономика предлага работни места и е единственият, който компенсира безработицата, създавана от държавния сектор.
Всичко това повече от всякога ни убеждава, че сме на прав път. Това, което сме постигнали, никой не може да ни го отнеме. Категорично уверявам всички български предприемачи, земеделци и бизнесмени, всички български и чуждестранни инвеститори, че връщане назад в България е невъзможно! Никога повече в България няма да бъде допуснато отнемане на честно придобито и наследено имущество! У нас са напълно невъзможни каквито и да било национализация и реприватизация на фирмено имущество. Напълно невъзможно е да бъдат анулирани законно сключени търговски и приватизационни договори.
Постигнатото дотук в изпълнение на нашата програма за управление ни кара да видим новите си политически цели. Най-важната сред тях е създаване на пълна гаранция за демократичните промени и за социалната пазарна икономика. Такава гаранция са единствено успешните парламентарни избори през 2001 година.
Не за отделна политическа сила, а за България е особено важно хората отново активно да се включат в политическия процес.
Да чуят предлаганите политически програми. Да изберат най-добрата според своите симпатии и интереси. Да участват активно в изборите и обвържат следващото Народно събрание и следващото правителство с нов обществен договор за управление на страната, който ще им донесе по-добър живот. Така българските избиратели ще укрепят с нов вот на доверие българските държавни институции, ще им влеят нужната им нова сила. Това ще бъде единствено верният и най-убедителен отговор на посегателствата срещу българските държавни институции, на които се нагледахме и наслушахме в последните месеци. На изборите ще видим тъжния резултат от тази компроматна и информационна война срещу България или убедителен български отговор в полза на европейското ни бъдеще и просперитет.
От нас - от управляващи и от опозиция, зависи да не допуснем да бъдат отчуждени българите от собствената им държава. Защото не са български интересите на тези, които съзнателно насаждат отвращение сред нашите избиратели от българската многопартийна демокрация. Разбира се, тя има своите слабости, но ако враговете й успеят, ще спрат нейното развитие и съзряване. Изборите ще излъчат слаб парламент и марионетно правителство, на което конците ще се дърпат някъде отвън.
Затова няма по-важна политическа задача за правителството и Народното събрание от тази заедно да върнем доверието на хората в българските институции, в българската демокрация и в нашето европейско бъдеще на сигурност и благоденствие.
Правителството ще се посвети на постигането на тази най-важна цел - успешното провеждане на следващите парламентарни избори. Очакваме същото от Народното събрание.
Първата задача на Министерския съвет е гарантиране на националната сигурност и защита на българските интереси. В това отношение повече никакви компромиси няма да бъдат правени. Правителството точно и пълно ще изпълни решенията на Народното събрание за завършване на реформата в МВР и службите за сигурност. Ние сме напълно ангажирани да остраним каквито и да било рискове за вътрешната и външна сигурност и да предпазим страната от каквато и да било намеса във вътрешните й работи, особено в предизборния период.
Правителството ще прояви докрай твърдост, за да създаде убеждение сред страните - членки на Европейския съюз, че България не е източник на заплахи за тях по отношение на организираната престъпност и враждебни настоящи или бивши служители на чужди специални служби. Ние ще дадем всички доказателства на европейските правителства, за да бъде включена България в безвизовата зона на Шенген. Така ще върнем доверието на всички български граждани във възможностите на собствената им страна.
В настоящия момент е особено важно българите да бъдат убедени, че могат да разчитат на сигурна външна подкрепа. Ние имаме вече много приятели и поддръжници в Европейския съюз и в НАТО. Високо се цени приносът на нашата страна за умиротворяването и стабилизирането на бивша Югославия и Косово. Затова е напълно постижима целта да мобилизираме подкрепа на нашите усилия за реформи, за успешни преговори с ЕС и за членство в НАТО. България се нуждае в предизборния си период от вниманието и поддръжката на своите приятели, нуждаем се от насърчението и доверието на тези, с които споделяме еднакви ценности.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-скоро очакваме вашето широко съгласие относно начина, по който ще бъде уреден сатутът на политическите партии и тяхното финансиране, относно организацията и провеждането на изборите. Очакваме промените в съответните закони или приемането на нови закони, за което ще съдействаме напълно, без да се намесваме в постигането на максимално широко съгласие по тези въпроси в парламента. Вашите решения са ни необходими, за да предвидим съответните разходи в държавния бюджет и финансирането на съответните институции, които ще участват в провеждането на изборите.
Ние оставихме зад гърба си най-болезнените периоди на реформите, характерни с тежки и непопулярни мерки, които нито едно правителство и нито едно мнозинство в последните 11 години не посмяха да извършат. Ние си поставяме за задача в следващите месеци българите да имат възможността да се убедят от положителните резултати в правилността на поетия от нас път. Пред нас до изборите няма повече трудни препятствия.
Правителството ще продължи да провежда политиката на реформи с акцент върху създаването на условия за повишаване на жизнения стандарт и доходите.
Ще спазим обещаното да не се повишат цените на електричеството и на централното отопление. Ще осъществим със сигурност планираното увеличение на заплатите в бюджетната сфера и на пенсиите.
Министерският съвет ще разполага с допълнителен социален бюджет като резултат от очакваното надвишаване на бюджетните приходи над планираните през 2000 година. Ще стартираме през този месец и ще реализираме до средата на 2001 година десетки национални, регионални и общински програми за заетост, за развитие на нови социални услуги, за подкрепа на дребния и фамилен бизнес, за развитие на социалната инфраструктура, особено в малките и средни общини и в общините със смесено население, за строителството на жилища за социално слаби, за оземляване на бедни и безимотни семейства, за възстановяване на щетите от горските пожари чрез почистване на опожарените места и залесяване.
Има една задача, за решаването на която правителството е сигурно, че ще получи подкрепата на Народното събрание. След задълбочен и открит политически дебат трябва да адаптираме приватизационната стратегия на страната така, че да създадем условия по-бързо и прозрачно да бъдат преструктурирани и реформирани големите държавни монополи. Целта ни е да продадем предприятията от сектора на обществените услуги на стратегически инвеститори. Промяната в стратегията следва да внесе корекции в дейността на Агенцията за приватизация, стопанските министерства и общинските органи, за да бъдат отстранени доказаните слабости в приватизацията.
Поставяме си за задача в частност да приключим конкурсите за II частна национална телевизия, за I частно национално радио, за II GSM оператор, за продажбата на БТК с III GSM оператор. Ще привлечем стратегически инвеститори в българската енергетика.
Правителството очаква силна подкрепа от Народното събрание за навременно осъществяване на обещаните промени в данъчните закони. Нужно е внимателно да отчетем баланса на интересите на всички страни. Промените следва да постигнат рязко намаляване на данъчната тежест посредством намаляване на данъка върху печалбата при корпоративното облагане, намаляване на данъка върху доходите на физическите лица, намаляване на вноските за социалното осигуряване. Поставяме си за цел да създадем и запазим някои важни за фирмите форми на данъчни насърчения при облагането с данък върху добавената стойност.
Министерският съвет си поставя задача да утвърди постигнатото на първия етап на здравната реформа и по възможност по-плавно да въведе втория етап в болничното обслужване на гражданите.
Ние сме свидетели на радващи ни примери на проява на българско самосъзнание. От своята страна започнаха да се интересуват, да й съчувстват и помагат стотици и хиляди българи в чужбина. По време на "Българският Великден" и събора на Рожен възкръсна националното ни самочувствие. Започна задълбоченото търсене на нашето място в европейския дом. Мнозина се убедиха, че има наша българска роля в глобализиращия се свят. Надяваме се тези тенденции да продължат успешно да се развиват с подкрепата на всички нас.
Позволете ми да заявя от името на всички в тази зала, че ясно осъзнаваме сериозността на стоящите пред нас предизвикателства. Да уверя българското общество, че имаме сили, желание и воля да реализираме успешно изложения по-горе политически дневен ред на България.
Граната рани 16 души в Москва
МОСКВА. Неизвестен мъж хвърли самоделна граната на московската улица "Болшая Сухаревская" рано сутринта вчера и рани 15 жени, най-вероятно проститутки, и един мъж. Според очевидци извършителят е от кавказки произход, а полицията вече задържа пет души с предполагаема роля в нападението.
Специалистите, работещи по случая, предполагат, че по-скоро става въпрос за уреждане на сметки между враждуващи престъпни групировки, отколкото за терористичен акт. Близо 300 души бяха убити през последната година при серия от бомбени експлозии из цяла Русия.
Григорий Лучански - "най-ловкият и неуловим престъпник в света"
Такава характеристика на скандалния руски бизнесмен и шеф на фирмата "Нордекс" от Виена прави списание "Тайм". Лучански е вписан и в Книгата на рекордите Гинес, като, най-бързо забогатяващия човек в Европа". Бизнесът му започва през 1985, след освобождаването му от затвора. Лучански лежи две години за кражба. Според руския вестник "Комерсант" "най-ловкият престъпник" забогатява от търговия с оръжие и контрабанда с наркотици. Лучански е в полезрението на полицейските служби в 11 страни на Европа и Америка, твърдят руските медии. Преди да стане бизнесмен, той е заемал ръководен пост в ЦК на ВЛКСМ (съветския комсомол) в Латвия, а по-късно е директор на университета в Рига. Заради съмнения в произхода на парите му във фирма "Нордекс", за които се смята, че са на КГБ, на Лучански е отказано правото да влиза и пребивава в САЩ, Канада и Великобритания. Забраната важи и до днес. Австрийските власти пък му отказват гражданство. По искане на Държавния департамент на САЩ са развалени договорите му с няколко американски петролни фирми, както му е отказан заем от щатската Ексимбанк за развитие на Карагандиския металургичен комбинат в Казахстан. Де факто пазарите на Западна Европа и САЩ са затворени за него. По повод на опитите на Лучански да купи от Красимир Стойчев "Мобилтел" в началото на 1997 г. австрийското списание "Профил" съобщава, че негов "ходатай" за получаване на лиценз от българското правителство е бил Огнян Дойнов - някогашен вицепремиер на България.
Десетилетието, което преживяхме
Запозна ни преди повече от две десетилетия наша обща приятелка. Макар да беше вече утвърден и награждаван писател, Димитър Коруджиев се държа завладяващо непринудено и без сянка от високомерие. Дар от Бога е умението му да предразполага събеседниците си, може би затова невидимите бариери, които разделяха хората в онова доносническо време, паднаха бързо. Беше вълнуващо да открия, че в света на духовното не скитат само маргинали. Впрочем разказите му и особено романът "Градината на косовете", който вече беше излязъл, подсказваха, че за разлика от почти всички свои връстници той се вълнува от приключенията на душата, а не на телата. Философските четива, към които посягаше, нямаха нищо общо с комунистическата догматика. Естествено е, че отхвърляше безумната система. За хората, които го познаваха, хвърлянето му в политиката беше логично и неотменно действие. Стана един от основателите на СДС. Днес е почетен председател на Екогласност. Председател е на Движението за християнско възраждане. И е все така непринуден и скромен, какъвто беше и преди двайсет години.
- Според мен ти си емблематична фигура: хората те свързват тясно със събитията от началото на промените; в твоя дом беше положено началото на в. "Демокрация"; остана неизменно верен на каузата СДС; ратуваш за нравственост в политиката; духовното, приключенията на духа са тема на твоя живот; член си на НСРТ и имаш както много приятели и съмишленици, така и много отрицатели. Как се чувстваш в толкова много роли? Коя от тях се докосва най-близо до съкровеното в теб?
- Не мисля за ролите си, аз просто живея. Писателската ми работа, християнската ми работа, политическата подкрепа на СДС и пр. са органична част от мен самия и ми помагат да съществувам в мир със себе си. Не мога да стоя настрани и да се моля само за собственото си душевно спасение. Борбата за една кауза, духовна или политическа, ме изпълва с ентусиазъм. Самотата ми, разбира се, е зад писателската маса и тя ми е дала много щастливи часове.
- Кои са капаните на публичността?
- Да се възгордееш, да помислиш, че си нещо повече от онова, което всъщност представляваш, и най-лошото - да чакаш обич, уважение, признание от другите, а сам да не им даваш нищо в личен план. Възгордяването е голям грях. Има една чудесна "противоотрова" - да помагаш на всеки, доколкото имаш сила, и това да се превърне в твоя вътрешна потребност.
- Читателите те знаят като автор на такива произведения като "Градината с косовете" и "Домът на Алма", които бяха истински екзотични цветя в соцплявата, произвеждана в огромни количества. Последните десет години обаче перото ти се пренастрои на публицистична вълна. Защо?
- Ясно е защо - публицистиката беше част от нашата борба с отиващия си комунизъм. Пък и цял живот бяхме чакали възможността "да си разчистим сметките" с тази античовешка система, да кажем открито какво мислим за нея. Моите есета в "Демокрация" са писани отначало с влудяващото съзнание за настъпващата свобода, а сетне - от едно все по-нормално и успокоено същество. Но имам и чисто художествени творби, публикувани през 90-те години - романа "Фантазия за Сашо Сладура", книга за съществувал човек, изцяло пресъздаден обаче от моето въображение, фрагментите за природата "Тайнственият бард", а духовните ми есета от "Християнската свобода" са нещо още по-различно.
- Кои обществени процеси ти дават усещането за необратимост и сигурност, че евроатлантическата ни ориентация като държава не подлежи на съмнение?
- Нямам още такава сигурност, макар че раздържавяването на собствеността и отварянето към света правят като че ли връщането към старата система и старата външна политика невъзможно. Но националната съдба може да се преобърне. Ето, догодина предстоят избори. Ако ги спечелят бившите комусти, шест месеца по-късно ще бъдем изолирани от света и в тясна връзка само с Русия и Беларус, а след година и половина ще сме в инфлацията от времето на Виденов. Още през 1997 Клаус Кинкел ни каза: "Ако си върнете комунистите, забравете ни! " Нямам никакви съмнения, че ще стане точно така, защото всяко управление на тези хора е водило до катастрофа. При едно ново правителство, доминирано от СДС, след няколко години ще бъдем в Европейския съюз, а там бедни страни няма. Това са двете прости схеми на бъдещето. Ето защо онези, които водят война не със слабостите на СДС, а със самото СДС, подготвят окончателната ни катастрофа. Януари 1997 трудно ще се повтори, пък и колко пъти сами ще си подписваме присъдата?
- Българинът без съмнение живее зле. Пропастта между много богатите и много бедните става все по-дълбока. Тревожи ли те това разделение, това противопоставяне?
- Ако не беше влязла тук през 1944 славната Червена армия, сега щяхме да сме Швейцария на Балканите и нямаше да си задаваме такива въпроси. Началният капитализъм обаче е груб и безогледен, особено пък ако го осъществяват бивши комунисти. Стигнем ли до Евроипейския съюз, нещата ще добият друг облик. Знаем какво представлява развитият капитализъм. Затова изходът от предстоящите избори ме притеснява повече от всичко друго. Ако доживеем истинската стабилност и постепенното изчезване на бедността, духовните проблеми на нацията ще излязат на преден план. Тъкмо тогава ще осъзнаем, че и Православието, и връзката с великата руска култура, и много други неща трябва да си останат част от нас, ако не искаме да се претопим, да изгубим собственото си лице.
- Ние не сме религиозен народ. Вярата не е пуснала дълбоки корени в душата ни. Може би затова ставаме жертва на едно ритуално, догматично, повърхностно православие. Безпокои ли те това?
- Темата е много дълбока, за да бъде обсъждана набързо. Няма друго християнство освен догматичното християнство, което се крепи върху няколко стълба, както всяка величествена постройка. Но това не прави вярващия несвободен, напротив. То е като да очертаеш границите на Божието царство и да го отделиш от другите царства, в които хората са роби на своите пороци, амбиции, често на демагогията на управниците. Ако ти си в тях, ще живееш по неговите закони. А вътре, в Божието царство, духът се извисява до страхотни висоти. Ние сме жертва на липсата на вяра. Не съм виждал истински вярващ човек да се оплаква постоянно, да се отчайва, да хленчи.
- Кои са най-горчивите ти заблуди през изминалите десет години?
- Мислех си, че служенето на една добра кауза преобразява всеки човек. Не се оказа точно така. Единствено дълбоката християнска вяра ни отдалечава истински от нашите пороци, нашата завист, нашата алчност, нашия егоцентризъм. Политиката бе сцена, от която слязоха много хора. И почти всички се нахвърлиха озлобено върху бившите си приятели, с което доказаха, че са работили повече за себе си, отколкото за каузата, че не могат да преглътнат един справедлив или несправедлив удар в нейно име, че са по-дребни като личности, отколкото сами са предполагали. Така някои от тях се превръщат в обикновени, често озлобени политически предатели, използвани от медиите, към които впоследствие никой не ще изпита интерес. Последният случай, за съжаление, е Богомил Бонев. Възхищавам се от хора като д-р Васил Михайлов, които имаха своя позиция, докато бяха в СДС, но след като ги отстраниха, не казаха дума срещу съюза. Има нещо много мъжко и достойно в такова поведение, което не показва готовност да срутиш всичко, за което и ти си работил, само защото си лично обиден. Разочарован съм, естествено, от алчността и себеоблагодетелстването на много наши съмишленици, които не съзнават, че личното им поведение може да се отрази на националната съдба, или по-точно вече не се и сещат за това. Властта е голямо изкушение и голямо изпитание.
- Истинският символ на демокрацията у нас - можеш ли да го посочиш?
- Разгръщането на инициативността и способностите на хиляди хора, които създават дребния и среден бизнес. Освободеното съзнание на младите. При комунизма всички те щяха да живеят в едно мъртво време, лишено от събития. Говорейки за бизнеса, имам предвид онези, които започнаха без никаква или със съвсем малко "мая". Другите ни бизнесмени са грабители на националното богатство. Сега вече няма кой да ги съди, но Бог ще го направи един ден по своите неизповедими начини и пътища.
- Загива ли културата, както пророкуват бившите галеници на режима?
- За да загине нещо, трябва преди това да го е имало. Не разбирам каква култура беше социалистическата култура и каква духовност е съществувала в страна с официален атеизъм и абсолютен вакуум на идеи извън марксистките. Цялата философия, социология, психология, богословието в най-добрите им образци от последните два века не се превеждаха, не се издаваха. Бяхме откъснати от световната култура. Приличахме на жадни хора, които ловят по някоя и друга капка от едно нарядко прокапващо небе. Преди имахме десет държавни издателства, а сега 800 частни издателства, които ни заливат и с боклуци, и с безценни книги, чакани цял живот. Безброй художествени галерии, безброй концерти... Интензивността и свободата на културния живот са невероятни. Имаме свобода на вярата, в училищата се изучава религия - условието един човек да може да си обясни историята и културата на нашия християнски свят. Липсват наистина пари за киното, но тази роля ще поемат засега многото нови телевизии. За гибел на културата могат да говорят само хора, които вярват, че старите им сънища са били действителност.
Докога ще толерират бившите комунисти
На 18. ХI.1982 г. започнах работа в Лечебен профилактично-възстановителен център на БДЖ в Кюстендил. След обявяване на конкурс за главен лекар на същото място през 1991 се явих и го спечелих. През целите 18 години работа там не съм имала никакви провинения и не съм наказвана.
По моя инициатива и чрез активното ми участие беше извършен основен ремонт, реконструкция и модернизация на сградата, вече има самостоятелни санитарни възли във всяка стая. По време на годишния ми отпуск през август т.г. разбрах, че е дошла комисия, ръководена от началника на Поделение за товарни превози - София, г-н Каменов, която е обявила съкращения в центъра. Оказа се, че моето място се закрива и се създават два нови щата за завеждащ медицинско отделение и лекар-ординатор. Без никакво обяснение на мен не ми бе предложена първата длъжност, а втората, която през септември ще бъде закрита. Питам защо, след като 18 години съм дала за това лечебно заведение, се назначава без конкурс нов човек - д-р Калинка Димитрова от Дупница. Или защото е дъщеря на активен борец, член на БКП?
Д-р Венета ВЕЛИНОВА, Кюстендил
За коментар се обърнахме към генералния директор на БДЖ г-н Владимир Дунчев. Секретарката му ни уведоми , че го е запознала със случая и той е препоръчал за отговор да потърсим началника на Поделение за товарни превози г-н Иван Каменов, който е в течение на случая. За съжаление, господинът е в отпуск и се наложи да потърсим неговия заместник г-н Иван Василев. След като разбра за кой точно случай става въпрос, г-н Василев заяви, че не е оторизиран да дава отговори по каквито и да било въпроси на пресата, че в системата на БДЖ предстоят много съкращения и естествено освободените от работа да бъдат недоволни. Г-н Василев заяви, че познава много добре жалбоподателката и че трябва да е доволна, щом все още не са я съкратили. Тя, доколкото знам, взема често болнични - заключи зам.-началникът. Накрая ни посъветва да се обърнем към генералния директор на БДЖ за отговор. Така кръгът се затвори.
Остават обаче неизяснени много въпроси. Първо, защо след като д-р Венета Петрова Виденова не е наказвана нито веднъж през 18-те години работа в ЛПВЦ, сега е понижена, като й се предлага втората длъжност на лекар ординатор, а не на зав.медицинско отделение. Защо се взема за главен лекар човек от Дупница? За д-р Калинка Димитрова потърпевшата твърди, че преди време заедно с Иван Васев, зав. административна дейност към същото заведение, са събирали неправомерно курортни такси в продължение на 8 години. И след сигнал и ревизия от страна на Министерството на транспорта г-н Васев е уволнен, а К. Димитрова посъветвана да напусне, за да не бъде уволнена дисциплинарно. Дали всичко това е истина, може лесно да се докаже с една проверка от министерството.
Експулсираха Ширков и Хайрулин
СОФИЯ. Руските граждани Равил Хайрулин и Дмитрий Ширков, на които НСС отне правото да пребивават в България, бяха експулсирани вчера от страната с редовен полет на авиокомпания "Балкан" за Москва, съобщиха от МВР. Сутринта в 6,40 ч. те са изведени от Дома за временно настаняване на пълнолетни лица, където се намираха от 5 септември. По време на престоя си там двамата са получили разрешение да се срещнат с адвокатите и близките си, добавиха от МВР. Заедно с Хайрулин и Ширков МВР отне правото на пребиваване в България за срок от 10 години на Майкъл Чорни, Денис Ершов и Владимир Горшенин. Пред БНТ шефът на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов съобщи, че Хайрулин, Ширков и Горшенин са се занимавали с търговия със спецпродукция и оръжие за ембаргови държави. Хайрулин е издирван и от руското контраразузнаване като участник в сделка за продажба на самолети "МиГ" на Йемен.
Елена КОСТОВА: Ударите няма да ме откажат
По повод на публикацията в "Труд" от вчера превода от 80 хил. долара за фондация "Бъдеще за България" от регистрираната в Швейцария фирма "Теленорд", зад която стои руският милиардер Григорий Лучански, фондацията разпространи справка за изразходването на сумата по дати. С парите са подпомогнати 41 домове за деца и ученически столове, е видно от справката. Сумата е преведена от швейцарската банка "Bank fur Hander & Effekten" по обявената сметка на фондацията в БНП - Дрезднер банк, София, на 4.IV.1997. На банковия превод е посочено за подател само: "Telenord AG.Suisse". Никой не е поставял условие за каквито и да било облаги или протекции. Фондацията от своя страна също не е обещавала и не е разпростирала икономически и политически чадър над дарителите, се казва в съобщението на "Бъдеще за България".
- Г-жо Костова, познавате ли въпросния Лучански?
- Не. Фондацията не е работила и не работи с разузнавания и контраразузнавания, за да ми говорят нещо имена на хора и компании. А в конкретния случай става дума за превод, който идва по банков път, и то от реномирана швейцарска банка. Във фондацията не се е породило и съмнение, че това са мръсни пари. Това става на 4.IV.1997. Някой явно е лобирал за превеждането на тези средства към нашата фондация. Но никой не е поискал от мен нищо, нито е търсил контакти с мен за каквото и да било. Винаги съм заявявала, че никой не бива да си въобразява и да очаква, че като направи дарение, ще види в лицето на фондацията посредник към управляващите. И това го знаят всички дарители. Затова и не съм правила проверка, пък и нямаме кой знае какви възможности за щателен контрол. Нямаме възможностите на държавния апарат, ние сме неправителствена организация. Работим по законите на страната, както работят всички организации с идеална цел. А домовете за сираци бяха в окаяно състояние след онази зима. Парите отидоха за тях.
- Говорим за конкретната сума от "Теленорд".
- Да. В справката са посочени датите на всички банкови бордера от пролетта и лятото на 1997, тогава беше изразходвана цялата сума за летни лагери за деца от домовете за сираци. Фондацията работи почти само с деца - без родители, инвалиди, болни. Никаква друга дейност не извършваме освен благотворителна. Ние нямаме даже стопанска дейност.
- От "Мобилтел" получавали ли сте дарения?
- Преди два месеца пресата писа, че сме получили, но вероятно тогава са имали предвид тази сума от "Теленорд". От "Мобилтел" бяха преведени пари едва след като фондацията обяви сметка за щетите от пожарите, по която са се събрали 75 хил. лв. От тях бе възстановено изгорялото училище в с. Нова надежда, Хасковско, и утре отивам там. Също и опожарените сгради на домове за деца в Пловдив и Кърджали. Нащата работа си я вършим, ние не можем да спираме, кой каквото и да пише. Децата в България са 1 млн. и 600 хиляди. И ако не помагаме, ще останем още по-малко.
- Какво си мислите за тази кампания?
- Всичко това се прави, за да спре работата на фондацията. Дори бе написано, че е замразила дейността си.
- А не смятате ли, че всичко това се прави, за да се удря Иван Костов?
- Чрез мен - да. Но напразно, защото аз оглавявам неправителствена организация. Ако моят мъж каже, ще затворя фондацията. Както навремето направих с фирмата, в която работех. Аз я ликвидирах, не я замразих даже, както много хора правят. За да няма спекулации около него. Той трябва да има чист път, за да работи. Тъй че държавата ще продължи да си върши работата, дори и с цената на ударите срещу мен.
- А ще издържите ли? Изглеждате спокойна.
- Спокойствието ми идва от това, че аз знам за какво се употребяват парите. Не финансирам партии и избори, а се боря за здравето, често пъти и буквално за живота на деца. И чрез вашия вестник искам да приканя хората: Всички трябва да издържим. Натискът е жесток.
Ехо от Рожен
Роженският събор остави дълбоки следи в съзнанието на участвалите и присъствалите, по някои данни около 240 000 души. Гледката при откриването и културните прояви на открито сред вековните гори беше наистина импозантна и вълнуваща. Пристигналите от чужбина многобройни българи бяха действително очаровани от видяното. "Незабравим Рожен, незабравима България доживяхме да заменим статуса си - персона нон грата, с персона грата", казваха те.
В деловата част на събора бяха включени 5 кръгли маси, една от които бе тази за "Наука и образование", ръководена от акад. Юхновски, председател на БАН. Сред темите, предложени на нашите гости - 18 видни учени и преподаватели от различни краища на света, успели да достигнат върхове на научно признание, бяха: "Развитие на науката и образованието в неголемите страни", "Съотношение и връзка между фундаменталните и научно-приложни изследвания", "Наука и индустрия", "Възможности за подпомагане на българската наука и образование от утвърдени българи учени, живеещи в чужбина", "Проблемът - изтичане на мозъци от България в чужбина", "Подбор и развитие на младите в науката и образованието" и др. Почти всички гости споделиха опита си в работата по образование и наука в такива престижни университети като: Парижкия университет - проф. Боян Мутафчиев, специалист по растежа на кристалите; Харвардския - проф. Димитър Съсълов, астроном; Трети римски университет - проф. Красимир Станчев, сравнително литературознание; Хамбургския медицински университет - проф. Михаил Давидов, анатомия и хистология; проф. Виден Табаков - специалист по космическо инженерство в университета на Синсинати, щат Охайо, САЩ; проф. Иван Секулов - екология на водните ресурси в Хамбургския технически университет, и др. От българска страна взеха участие известни учени и преподаватели, членове на Съвета за национално развитие при президента на републиката.
Особен интерес представлява животът на проф. Табаков и проф. Секулов, пример за непреодолимото желание и стремеж към научна дейност, силата на характера и волята на българина да "пробие".
Проф. Виден Табаков е роден в с. Стакевци, Белоградчишко. Завършва Техническия университет в Прага през 1941 г., след което е назначен за асистент по аероинженерство в Берлинския университет. През 1946 г. отива в Аржентина, където работи за военната авиация - ракети и самолети, заедно с група немски специалисти. Вернер фон Браун го включва в екипа си по ракетните програми. По това време печели конкурс за зав. Катедра по аеронавтика в университета Синсинати, щат Охайо, САЩ. Ръководител е на научни проекти за нови енергийни източници и удължена използваемост на хеликоптери при намален разход на гориво. Понастоящем работи с тима си върху оптимален покривен слой на летателни средства при скорост на летене, 2-3 пъти по-голяма от свръхзвуковата, т.е. 4000-6000 км в час. Проф. Табаков има многобройни ученици по целия свят. Той подпомага и понастоящем млади български учени, продължава да ръководи катедрата си, макар и на 80 г. Вторият участник в кръглата маса по "Наука и образование" с живот легенда е проф. Иван Секулов. Завършил ВИАС. Като мл. н. сътрудник в институ на "Водоканалпроект" спечелва стипендия от нашето Министерство на здравето за Швейцария по тема "Екология на водните ресурси". Връща се след успешно приключване на изпитите и със сериозни препоръки, но директорът на института му казва, че мястото му е заето. Швейцарският ръководител на Секулов влиза във връзка с МЗ и моли, ако действително той не може да заеме старото си място, да му разрешат удължаване на стипендията. Така проф. Секулов се озовава в Холандия, където започва да работи. На обявения в Хамбургския технически университет конкурс за ръководител на катедра "Екология на водите" сред 35 кандидати от Европа и Япония се представя отлично и получава назначение. "Хамбургският технически университет беше създаден заради безработицата в града - споделя проф. Секулов. - Той погълна много млади специалисти и така сви значително голямата група на безработни инженери и други специалисти."
По въпроса за "изтичане на мозъци" проф. Секулов казва, че това явление е добре познато на запад и не трябва да се приема толкова трагично. Той посочи примера на Австралия, която издава дипломите за висше образование, важещи само за Австралия. По този начин се поставя сериозно препятствие спрямо бягството на новозавършилите в чужбина.
Сред многото въпроси на кръглата маса бе и този за научните степени. В повечето западни страни и САЩ има една научна степен. "Да, казва проф. Табаков, но кандидатът се подлага на едноседмичен устен и писмен изпит по специалността, съседни дисциплини и обща култура, разпъван на кръст, накрая той се допуска до защита. " Общо беше становището, че ако се приеме у нас една докторска степен, трябва да има много сериозен и безусловен контролен орган.
Дискутиран бе въпросът за реформа в основното и средното образование у нас. Всички наши гости се изказаха, че то е много добро, и най-сериозното доказателство за това е фактът, че самите те са рожба на тази система на обучение и тя е донесла успех в по-нататъшното образование.
Решение на кръглата маса бе тази първоначална среща да се превърне в периодична, например на всеки 2 години. Нашите гости обещаха да помагат на българската наука.
Жан Тод: Време е пропадането да спре!
Животът се движи по спирала - нагоре или надолу. Напоследък нашата спирала води надолу. Време е пропадането да спре.
Шумахер загуби преди две седмици на любимата си писта, където има много победи, от които две за "Ферари". Там се разминахме с центровката на колата - не очаквахме пистата да изсъхне толкова бързо.
Сега пред нас е "Монца" и 100 хиляди души, които искат победа за "Ферари". Ако я постигнем - ще изравним шансовете си за титлата. С новия двигател 049С и с новости в аеродинамиката мисля, че ще бъдем равностойни на "Макларън". Ако сме равностойни в колите - думата ще имат пилотите. Там имаме предимство!
Защо Трайчо Костов беше пощаден, а Вапцаров - не
С партийния поет Вапцаров съм се занимавал разточително дълго, няколко години. Той бе превърнат в кумир през 45-те години, в които на моето поколение беше съдено да се учи и следва. Сега пак е в образователните програми. Някои се опитват да го "отвоюват" от комунистическата идеология, да го изтръгнат от корена му. Всъщност по-поучителни за новото поколение са взаимоотношенията му в конспиративната мрежа на БКП, в която попада, и как по-късно е използван с пропагандни намерения. Могат ли полицейските и партийните архиви, разсекретени вече, да дадат сигурни данни? Изразявам скептицизъм като човек, ползвал 12-те тома на дело 585 от 1942 на Софийския военнополеви съд срещу ЦК на БРП(к), по което Вапцаров е разстрелян заедно с Антон Иванов, Атанас Романов, Антон Попов, Георги Минчев и Петър Богданов.
Предателството най-вероятно е започнало от най-високо място и са пострадали само "дребните риби" (с изключение на Антон Иванов), а са се спасили тези, които са били двойни агенти - и на КГБ, и на Гешев. Веднага след 9 септември 1944 комунистическите функционери се нахвърлят на полицейските папки, които са прочистени, а в това предимство са имали, разбира се, съветските служби. Конфликтна е темата за вътрешнопартийното следствие в затвора, проведено от 25 юни до 6 юли 1942 сред стотината подсъдими по делото. Онези от "тричленката", направила анкетата, не получават смъртни присъди: Трайчо Костов, Никола Павлов и Иван Масларов. Още тогава започва разделянето между трайчокостовисти и останалите.
Според някои Вапцаров е пожертван от своите като син на македонстващ, който е близък на царското семейство. Другата версия, засега недоказана, е, че коминтерновците са унищожили национално ориентираните в БКП. Безспорното е, че самият Вапцаров е приел да е жертва, отчаян от неуспехите дори в личния си живот. При разплитане интригата на предателствата, свързани с ЦК на БКП от 1942, тежко доказателство биха били архивите на КГБ и на другите съветски ведомства, вземали секретни решения.
Не е сензация, че Вапцаров не е бил член на БКП приживе
Приемането е станало с протокол от 5 май 1963 от членовете на бившия околийски и районен комитет на БКП в с. Стоб, начело с Асен Васев. Най-убедителното доказателство против "членството" на Вапцаров в БКП е в архивите на МВР. На заседанието на Софийския градски военнополеви съд, когато на 18 юли 1942 подсъдимите трябва да кажат нещо в свое оправдание, неговият отговор е - не е бил член на комунистическа или работническа партия и антифашистка организация, според протокола по делото. После нечия ръка е оградила НЕ-то с кръгче.
Преди участието му във военната комисия, което той приел без колебание през септември 1941, Вапцаров не се е занимавал с партийна работа, ако се изключи Соболевата акция. За нея той е съден, но после е напълно оправдан. Не е бил достойно признат и за поет от тогавашните корифеи на соцреализма Караславов и Радевски. Към саможертвата го подтиква и липсата на истинска близост и дълбока привързаност между него и жена му Бойка. Това по-късно рефлектира в отношенията й с роднините му след смъртта.
Росица Босева в началото на 1998 ми предаде копие на писмо от Бойка Вапцарова до баба Елена от 1949, започващо така: "Извинявай, че те безпокоя, но докато сме свързани материално, все ще се намери за нещо да си пишем. " Става въпрос за хонорарите и наследството на Вапцаров от къщата на семейството в Банско. След деловата част идва уговорката: "Затова ти предлагам да не се водим по съдилища, да не влизаме в устата на хората и най-после да се разберем като хора и другари... Ако не ми услужиш сега, по същия студен начин ще ти отговоря, след като закона влезе в сила. " Росица Босева, годеница на Антон Попов, а после съпруга на Асен Босев, се възмущаваше, че Бойка се сравнявала сама с Остап Бендер.
Началникът на ДС през 1942 Павел Павлов казва на журналиста от в. "Зора" Владимир Манев: "Радойнов не допусна, че в неговия кръг имаме свои хора, както е било винаги в миналото. " Предателството едва ли се ограничава само до нивото на Михаил Пройков, Здравко Емануилов и Никола Величков-Кутуза.
На съвещание на ДС на 25 май 1942 Гешев казва, че освен това, което предварително знаели за дейността на БРП (к), по време на следствието нищо ново не са научили и затова предлага задържаните по дело 585/1942 г. да се изправят на съд.
Времето не успява да разсее загадките около Трайчо Костов
Никола Гешев не определя специална група за неговото откриване, както прави за Антон Иванов и Цвятко Радойнов. Пред комисията, създадена след априлския пленум на ЦК през 1956, полк. Игнат Младенов, председател на съда по дело 585/1942, заявява, че арестуването на Трайчо Костов е станало във връзка с показанията на Антон Иванов, прибран от полицията ден по-рано от квартирата на Цвятко Радойнов. Иванов и Костов са в изострени отношения. "Той посрещна на нож Антон Иванов" - изказва се против обесения си съидейник Трайчо Костов другарката Соня - Цола Драгойчева, на януарския пленум на ЦК през 1950. Деловодителят на ЦК Георги Минчев е заловен цял месец преди масовите арести (около 500), още на 2 февруари. Че е направил пълни самопризнания, е известно, както и че при дознанието на моменти изпада в умопомрачение, докато Трайчо Костов запазва пълно спокойствие.
Гешев имал различен подход към задържаните. Секретарят на ЦК Костов не е сред мъчително инквизираните. При застъпничеството на Станислав Теодоров Балан, личен секретар на цар Борис III, военният министър ген. Михов внушава на председателя на съда Игнат Младенов, че "началството" (монархът) иска смъртната присъда да се замени с доживотен затвор.
Без ходатайство, смекчаващи вината обстоятелства се признават и на члена на бюрото на ЦК на РМС Иван Масларов, който също не направил признания. И той помагал при вътрешнопартийното следствие в Софийския централен затвор от 25 юни до 6 юли 1942. Третият от "следователите" е Никола Павлов-Комара, който и след 9. IХ.1944 търси агентите в партията и на февруарския пленум от 1945 докладва, че дотогава са разкрити общо 100 провокатори.
В присъдата по дело 585/1942 четем: "Липса на увеличаващи вината обстоятелства при признати намаляващи вината многобройни такива за Трайчо Костов и Иван Масларов - идейно увлечение, тежко семейно положение и разклатено здраве. " Смъртното наказание за тях по чл. 16 и 22 от ЗЗД като организатори се заменя със строг тъмничен доживотен затвор по чл. 61, параграф 2 от Наказателния закон, позволяващ слизането под предвиденото.
Струва си да се помисли защо няма намаляващи вината обстоятелства за един от шестте задочно осъдени на смърт по делото - Христо Михайлов, който имал по-особено мнение за политическата обстановка в България - че се отличава много от другите страни по силното национално чувство в широки слоеве от населението, за което е остро критикуван на две от заседанията на ЦК за антипартийност през август и октомври 1941, според протокол от разпита на Минчев. При преустройката на минноподривната комисия през септември 1941 отпада, а в ЦК няма определени функции, твърди деловодителят на ЦК. Едва след смъртта на Емил Марков в началото на август 1943 Христо Михайлов се връща като оглавяващ военната комисия, прераснала в щаб на НОВА, и като член на политбюро по силата на това.
Защо синът на близкия на царското семейство Йонко Вапцаров не е пощаден? В спомен, записан през 1966 от уредника на музея "Вапцаров" в Банско Митка Томова-Черганова, Аспарух Попов обвинява Трайчо Костов. На свижданията с брат си Антон Попов му казал, че за шифъра, скрит в кюнеца на печката, знаели Трайчо Костов и Кирил Николов. При обиска полицията се насочила право натам и го намерила бързо. През 1945 Аспарух предал това на Трайчо Костов, но резултатът бил, че го изключили от БКП и го възстановили чак през 1958. Обяснявайки причините за оцеляването си през 1942, Трайчо Костов винаги припомня, че не направил признания нито пред следствието, нито пред съда. На септемврийския пленум на ЦК през 1956 Георги Караславов нарича неговите показания оперетъчни. Яростно напада след смъртта му Трайчо Костов и съпроцесничката му от 1942 Соня - Цола Драгойчева, вероятно за да отхвърли съмненията от себе си. Четири пъти тя избягва полицейските засади, довели до масовите арести през пролетта на 1942. На априлския пленум на ЦК през 1956 Цола изважда като аргумент отново писмото на Трайчо Костов, изпратено от плевенския затвор през есента на 1943, с което той заемал гичевско-мушановска позиция спрямо партизанското движение. Там тя припомня и твърденията на Минчо Нейков, че намерил в делото на Костов от 1942 подписана от него декларация на "Интелижънс сервис".
Дознанието срещу Вапцаров приключва към края на март и той е толкова сломен душевно, че в средата на април прави опит за самоубийство Дело 585/1942 е изпратено в Софийския градски военнополеви съд на 26 май. В отговор на обвинителния акт месец по-късно Вапцаров посочва да свидетелстват: Никола Мушанов ("че не съм и не мога да бъда комунист, идейно твърде далеч, в известен смисъл диаметрално противоположен с комунистите, националист и родолюбец, който почита конституцията на днешната българска държава"), Константин Щъркелов ("че е отгледан и възпитан като националист и не може да отиде срещу интересите на българската държава"), Таско Стоилов ("народен представител, познат от фабриката на Балабанов в Кочериново, че съм изнесъл 45 сказки в национален и родолюбив дух и че интересите на работниците могат да бъдат съвместени само в рамките на днешната държава").
По-късно в определението на съда, подписано от кап. Методи Христов, за свидетели той поисква Владимир Полянов, писател и директор на Народния театър, Елисавета Багряна, Таско Стоилов и Константин Щъркелов. На процеса се явяват поетесата и художникът. Още при полицейското дознание Вапцаров прави пълни самопризнания. Такава линия на поведение са възприели и опитните конспиратори като председателя на военната комисия Цвятко Радойнов, "смъртен" и по другото дело - срещу подводничарите и парашутистите. И той се надява на спасение като Антон Иванов, проговорил още 5-6 часа след задържането си.
Радойнов, както и останалите прехвърлени, залага на това, че е съветски поданик. Москва обаче още в самото начало се отказва официално от емисарите си, не е прекъсвала дипломатически отношения с България и оттам подсъдимите подводничари и парашутисти не са признати за военнопленници. Съветският посланик Лавришчев дори се опитал да изкара парашутистите "оръдия на румънската сигуранца", научаваме от дневника на министър-председателя Богдан Филов.
След разстрела на Вапцаров за известно време се запазва пренебрежението и дори омразата към него. След 10 ноември 1989 Христо Радевски огласи, че през 1946, когато предложил на Трайчо Костов да напише предговор към книгата на Вапцаров, той отказал почти гневно, защото поетът не се държал добре в полицията. Никола Павлов не крие злобата си и в изложението до комисията по реабилитацията след априлския пленум през 1956 твърди, че Вапцаров и Георги Минчев посочили много при следствието и той не разбрал защо е нужно да се внедрява в историята на партията, че Антон Иванов и Вапцаров са се държали геройски в тоя провал, и да се сочат за пример, когато това фактически не е така. В разговор Марин Георгиев ми каза: "Те са се досетили по-късно, че могат да го използват за пропагандни цели."
Иван Кутузов се нареди сред воините на "живописатирата"
Постоянният автор на страниците на "Демокрация" карикатуристът Иван Кутузов е един от участниците в откритата вчера изложба "Живописатира". Неподражаемият стил на г-н Кутузов е представен в рамките на една от залите на ул. "Шипка" 6 с още десетки талантливи майстори на смешната рисунка. Петата юбилейна експозиция на секция "Карикатура" в СБХ и Арткръг "Живописатира" е събрала творби на изявени автори като Слави Петрински, Кирил Божкилов, Тоньо Цанев, Роза Абаджиева и др. Техните произведения съчетават карикатурата с живопистта - един нов стил в палитрата на изобразителното ни изкуство.
Измерено е рекордно ниско ниво на река Дунав
ВИДИН. До 61 см падна вчера нивото на Дунав край Ново село при километър 845, съобщиха от ДИК. Според специалистите през последните няколко години нивото на реката никога не е падало толкова в този участък. При километър 791 край Видин бе измерен воден стълб от 180 см, но експерти смятат, че не е критично.
Опасните участъци в акваторията на пристанище Видин са край селата Ясен и Гомотарци. Там през юли при ниво на голямата река 89 см заседнаха три плавателни съда. От ДИК предупреждават, че корабите трябва да преминават през участъка с повишено внимание и с минимални товари.
Има опити за намеса във вътрешните ни работи, смята премиерът
СОФИЯ. Съществуват видими опити за намеса във вътрешните работи на страната, заяви премиерът Иван Костов след заседанието на кабинета вчера. По думите му това засяга и бъдещите парламентарни избори. Като аргумент премиерът посочи изявленията в пресата напоследък на изгонените от страната чужди граждани, които твърдят, че забраната да пребивават в страната ще попречи на изборите. Това е едно твърдение, водещо директно към намеса във вътрешните ни работи, подчерта Иван Костов. Тези опити ще бъдат неутрализирани, гарантира министър-председателят. Правителството поставя на първо място сред приоритетите си гарантирането на националната сигурност. Категорично ще отстраняваме аргументи, които могат да попречат на страната да бъде въведена в безвизовия район от държави, определен от шенгенската бариера. Българското контраразузнаване не е длъжно да мотивира информацията си, че някой застрашава националната ни сигурност, извършвайки неприсъща дейност, ние чухме мотивите на ген. Атанасов. Повече основания не са необходими и аз лично не се съмнявам в твърденията му, заяви Иван Костов.
Вчера кабинетът даде зелена светлина за откриване на процедурата по приватизацията на втория GSM-оператор. Костов съобщи, че има възможност приватизацията на БТК да се извърши в пакет с предоставянето на лиценз за трети GSM-оператор.
Радвам се, че парламентът възприема тезата ми, че това правителство ще изкара своя пълен мандат, каза премиерът, който припомни, че политици като Първанов и Ахмед Доган са предричали предсрочни избори на 15 октомври. Ние определяме дневния ред на обществото, който се приема от останалите политически фракции в парламента, каза министър-председателят. Никакви о.з. генерали и чужди граждани не са в състояние да променят нещата.
В момента БСП напълно е яхнала метлата на компроматната война, тя няма друго поведение на отговорна опозиция, каза премиерът. По думите му тази война ще продължи до изборите, дори до поканата към България за членство в НАТО. Така е било в страните, поканени в НАТО, където тази война е стихвала още на следващия ден, каза Иван Костов.
Какво значи да си свободен
Какво значи да си свободен в нашия свят на войни, престъпления, насилие и бедност... Как можеш да живееш по своя воля, когато страхът, гладът, мизерията и безработицата те принуждават непрекъснато да се подчиняваш на стотици материални фактори. Гражданинът може да бъде свободен само в богата демократична държава, в която са гарантирани правата на личността в духовните и материалните сфери.
Свободни сме да говорим и пишем това, което мислим и което сами решаваме да съобщим на другите. Свободни сме да определяме поведението си към околните, да живеем по християнски, а това означава да бъдем добри към хората изобщо - нали всички сме смъртни и по своему страдащи. Но на нас, обикновените хора, ни е много трудно и почти невъзможно да се държим благородно и рицарски към онзи, който ни е излъгал и предал. Наше е моралното право да решим как да постъпим с подобен индивид. Според мене най-достойно е да прощаваме, когато сме лично засегнати - само така можем да преодолеем егоизма и честолюбието си.
В процеса на своето духовно развитие и усъвършенстване човек се учи да прощава. Но когато става дума за престъпление, коварство или лъжа, отправени към други невинни хора или към обществото, в което живеем и за което неизбежно носим лична отговорност, тогава не бива да прощаваме. Не бива да прикриваме обществено опасни хора. Във всички случаи, когато вземаме важно решение, трябва да слушаме вътрешния си глас, сиреч да решаваме като свободни хора и ако сгрешим, да поемем цялата отговорност за вината си.
Далеч не всекиму обаче е дадено да бъде свободен. Има хора, които не предпочитат свободата пред робството; има други, които само си въобразяват, че са свободни, а всъщност се боят да поемат отговорност за собствената си съдба и лесно се подчиняват на чужда воля. Най-често се срещат между нас индивиди, които се стремят към свобода само за себе си и не се съобразяват с околните - дори с най-близките си. А свободата е абсурдна, когато е във вреда на другите.
Свободата е нравствена категория и може да бъде извоювана само от духовно богата личност; от личност, която дълбоко в душата си е попила елементарните морални принципи за достойно човешко поведение. Ето това най-много ни липсва на нас, днешните българи: духовно развити личности с кураж и воля на водачи, на обществено ангажирани с промяната на държавния и културен живот.
Несвободният човек се превръща в свободен чак когато, освобождавайки се, намери сили в себе си да освободи другите хора от своята собствена воля. В гениалния роман на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" едва когато главният герой казва на Пилат Понтийски: "Ти си свободен", осъзнава, че всъщност се обръща към себе си и че чак тогава напълно е освободил духа си от каквито и да било окови.
Несвободният човек се превръща в свободен по отношение на останалите хора и на себе си чрез чистата съвест, чрез добротата, милосърдието и всеотдайността. Най-тежко е сякаш за политика да поддържа тези свои човешки качества и затова много трудно му е да бъде свободен, но съвсем не е вярно, че това е невъзможно. Както не е вярно, че политиката по принцип е мръсна работа. Истината е, че нечисти и непочтени хора се занимават с политика и я замърсяват - така най-често се случва там, където дълго е съществувало насилие.
Във всички области на живота могат да се установят одухотворени взаимоотношения - зависи от качеството на хората и от стремежа им да бъдат наистина свободни. Подобни взаимоотношения се основават на толератността и на способността да прощаваш личните обиди. А щастието (доколкото изобщо съществува човешко щастие) - то зависи от духовното богатство и от вътрешната хармония на личността, и от свободата на събудените в нея творчески сили.
Какво по-голямо щастие от това да притежаваш такива душевни стимули, че да можеш да се чувстваш свободен дори когато си материално притеснен. Голяма час от нашата интелигенция днес доказва, че има такива духовни сили, такава респектираща издръжливост.
Кандидатите за Бороспорт продължават участието си в пакет
СОФИЯ. Петте кандидат-купувачи на "Бороспорт" продължават преговорите на втори кръг, който ще се проведе на 13 септември, съобщи Министерството на икономиката след приключването на първия кръг преговори за продажбата на 60 на сто от дружеството. Бороспорт стопанисва ски-съоръженията на курорта Боровец. Офертите на кандидатите се различават по предложената цена - "Бороспорт 2000" ООД предлага 2,5 млн. долара, от които половината ще бъдат платени в деня на сключване на сделката, а останалата част - в едномесечен срок. "Петер Редей България" ЕООД дава 3,21 млн. долара при същите срокове на плащане. "Валест" ЕООД оферира 3,5 млн. долара, от които 30 на сто в деня на подписване на сделката, а останалата част в 30-дневен срок. Българска холдингова компания предлага 4,580 млн. лева, половината - в деня на подписване на сделката, а другата част - в 45-дневен срок. "Самоков - Боровец 21" е готов да плати 2 499 950,40 долара изцяло в деня на подписване на сделката. Финансовите предложения са водещи при бъдещото класиране на кандидатите за купувачи, обяви заместник-министър Левон Хампарцумян. Според него на следващия кръг се очаква финансовите предложения да бъдат подобрени значително.
Когато шутовете преиграят, обществото ги освирква
- Завръщате се от поетическо пътешествие в Гърция. Какво ви отведе там?
- Това беше една официална покана до мене и още четирима български поети - Калин Донков, Румен Баросов, Екатерина Йосифова и Силвия Чолева - за участие в националните празници на културата "Преспа 2000", които тази година се проведоха под патронажа и в присъствието на гръцкия министър на културата Теодорос Пангалос. Всъщност това бяха два рецитала - в Козани и Флорина, а представянето на съвременната българска поезия беше основният литературен акцент. По време на престоя ни бяха издадени два плакета с наши стихове на гръцки и на английски език. В Козани рециталът се състоя на огромна тераса в Културния дом, който е извън града, и хората бяха пристигнали с личните си коли специално за нашето четене. Освен това бяхме сред официалните гости на големия концерт, състоял се в една древна църква на остров Свети Ахил.
- Потопили сте се в атмосферата на отминало време, свързано с историята на България?
- На остров Свети Ахил е била първата столица на цар Самуил и църквата е построена от него в края на Х век. Има обаче още едно предположение - че църквата е издигната от княз Борис Първи. Това е била една от най-удивителните столици на онова време, каквато всъщност е била и Венеция, близо до Преспанските езера. Гледката на изображенията на Христос и светците, нарисувани на скалите на голямото Преспанско езеро, е невероятна. Тези икони, чиито цветове до ден днешен не са се променили, са дело на българските живописци от свитата на Самуил. Те обаче се виждат само от страната на езерото, така че само пътуващият по водата може да ги съзерцава. Любопитно е и това, че в църквата на острова са открити гробове, за един от които българските историци смятат, че принадлежи на Самуил. Едно от доказателствата за това твърдение е фрактурата на лявата ръка на скелета, както и златотъканите одежди и царските символи. Базиликата на цар Самуил е един от добре запазените църковни и архитектурни паметници от Първото българско царство, това обаче е въпрос, по който много-много там не се говори.
- Какво бе мотото на тазгодишните празници?
- Идеята е, че за културата няма граници, независимо дали това е изкуство, което се разбира без превод, като живописта и музиката, или пък е необходима творческата намеса на преводача, за да стигне словото до публиката. Тук ще добавя, че между публиката имаше и доста хора, говорещи на български език. Това бяха, от една страна, гръцки специалисти, учили в България, от друга страна, имаше доста хора, говорещи на битолския диалект, затова и не беше трудно да се почувстваме между роднини. Защо да си кривим душата, творците от различни националности се чувстват поначало като роднини, така че дори и без превода това не беше трудно да се усети. Това е общият език на изкуството, който, опрян на една обща митология и общи корени, е способен да достигне до всеки от нас.
- Само изкуството ли е обединяващо при подобен род срещи, или то е повод, за да се чуе гласът и на творците по актуални за обществото теми?
- Тазгодишното послание е много разбираемо и то е, че именно изкуството допринася за обединението на хората и за извисяването на техния дух. В този смисъл изкуството надскача рамките на политическото мислене, което на Балканите, с изключение Сърбия на Милошевич, е устремено в една посока. И тя е, че нашият полуостров е носител на най-старата европейска цивилизация, на една силна култура през средновековието. Така че бъдещето, ако е озарено от културата, ще бъде по-доброто бъдеще, отколкото ако то мине под знака на бездуховността.
- Да напуснем за малко Балканите - вие доста пътувате, така че имате впечатления от различни точки по света. Дали там поетите се набъркват в политиката?
- Не, общо взето, стоят далече от политиката. Просто защото изкуството е едно стъпало над политиката, така е било винаги. В края на краищата политиката има за цел да реши сегашните проблеми на човека, докато изкуството има по-висша цел и това е духовността. Още древните римляни - поети и политици - са го установили: Арс лонга, вита бревис.
- Излиза, че само нашенските поети избиват творческите си комплекси с политически провокации?
- Човекът е зоон политикон, затова и всеки поет е редно да има своите политически пристрастия. Той не е същество, откъснато от другите хора, а един от тях, така че всички ние се вълнуваме как ще бъдат решени днешните проблеми. А иначе, когато те озари вдъхновението свише, вече надскачаш тези проблеми и мислиш за по-мащабни неща.
- Вие също сте поет, обаче се пазите от ролята на шута, за която ваши колеги са абонирани?
- Всяко общество е изпитвало необходимостта да се развлича и в този смисъл винаги е имало необходимост от своите шутове. Когато обаче шутовете преиграят, обществото ги освирква.
- Вие сте единственият български поет, включен със свое произведение в своеобразна поетическа енциклопедия на хилядолетието. Как се стигна до това?
- Това е броят на хилядолетието, направен от известното канадско списание "Ар Льо Сабор". Той включва както известни канадски автори, така и поети от цял свят. "Ар Льо Сабор" е списание само за поезия и изобразително изкуство, което търси допирните точки между двете изкуства. На мене, разбира се, ми е приятна тази поява, защото самият аз съм изкушен да правя паралели между модерната поезия и модерното изобразително изкуство на XX век. В изданието участвам със стихотворението "Тъга за утре" от книгата ми "Светкавица за спомен". Всъщност това е носталгията по едно по-различно бъдеще.
- Какво послание отправиха поетите на тази среща, случила се в самото начало на юбилейната година за всички християни по света?
- Те са зашифровани в самите творби и са същите, каквито се отправят през тази година - послания за едно духовно бъдеще.
- Вие вярвате ли в това духовно обръщане, още повече в годината, в която всеки човек е призван да обърне взор към себе си и преосмисли своя живот в сянката на саможертвата на Христос?
- През тази година аз издадох стихосбирката "Лунатико слънчасал" - една поема, в която правя личната си равносметка. Когато се отдалечих от текста си дадох сметка, че това всъщност е и равносметка на част от поколението, а в един по-широк смисъл и опит за равносметка на времето изобщо. Така че поначало всеки един творец с всяка своя творба прави опит за равносметка, кога съзнателно, кога несъзнателно. Бих искал да добавя само това, с което завършва поемата - "Великото цяло е стих" - това е едно от магическите заклинания на алхимиците, както и да разкрия поантата - неизменна остава вярата в бъдещето на човека и тя е тази, която ще го спаси.
- А какво е бъдещето на човека в едно общество, което се тресе например от ченгесарски разработки?
- Това са неща от нашето политическото всекидневие. Разбира се, на мене съвсем не ми е безразлично, че, за жалост, сме заобиколени от ченгета. Много често те дори са ни началници, които предпочитат да ни уволняват - не само защото усещат, че не издържат при сравнението с демократично настроените хора, но и защото ченгетата имат за цел да спъват реформите и да дърпат страната назад. А колко мъки щяхме да си спестим, ако се бяхме освободили навреме от тях, ако бяха освободени от партийния апарат, най-вече от МВР и МВнР, както и от националните медии, където все още гъмжи от ченгета. Ако обаче се абстрахираме от тази действителност, нищо не пречи в минута на размисъл човекът да търси божественото в себе си, своето по-висше предопределение. Ако повече хора се замислят за това, убеден съм, че и бъдещето ще бъде по-различно. Защото не може да се живее с отрицание, не може човекът да върви напред, движен от нихилизъм и от негативни сили. Божественото зърно е във всеки човек и той трябва да си спомни за това.
Който пише сценарий другиму, сам пада в него
