"Скитник" в сърцето на ДС
Неговото име бе свалено, зачеркнато отвсякъде и забранено в комунистическа България до 10. ХI.1989. С настъпване на промените в родината му съдбата отреди то да бъде изоставено в тягостно мълчание по пътя към истината - истината за Георги Марков. Както повечето престъпления на българския комунизъм, които останаха неразкрити докрай, и убийството на автора на "Задочни репортажи за България" се превърна в непосилен воденичен камък за правосъдието. Усилията на един упорит следовател бяха оставени без подкрепа и Темида не отговори с юридически аргументи на въпроса: Кой уби големия български писател?
Жертвата, за чиято памет демокрацията не направи почти нищо, днес тъне в незаслужена забрава. За сметка на това Държавна сигурност, знаейки отлично цената на името Георги Марков, използва всичко от богатия си арсенал само и само да не излезе истината наяве. Тя засипа обществото с такива яростни и безскрупулни манипулации за писателя, че все едно не ставаше въпрос за умъртвен преди повече от 20 години човек, а за жив, който панически я стряска и плаши. Нейното бдение върху ревностно пазената тайна за дисидента продължава и до днес. Онези, които не са престанали да изпитват носталгия към времето на желязната завеса и развития социализъм, нито за миг не се колебаят да прикрият фактите, избирайки мнима опора в разтегливи доводи за липса на доказателства или в смешни спекулации с националната сигурност.
Неслучайно приемането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност през 1997 срещна такава небивала и отчайваща съпротива. Тогава беловласите генерали от ДС, посветени в това какво крият още набързо прочистените през 1989-1990 архивни фондове, вдигнаха вой до небето, че трябва да се гласува не закон за досиета, а закон, забраняващ всякакъв достъп до архива на ДС. Те са имали своите сериозни доводи да не се рови там - в архива стоят техните заповеди, имена и подписи, документиращи жестоката история на репресивния режим.
Драмата с големия творец се превърна в синоним на един от най-болезнените епизоди не само на тоталитаризма, но и на студената война между Изтока и Запада. Бившият президент Желю Желев много точно определи в мемоарите си случая Марков като "тест за българската демокрация". Този тест обаче още никой от новите демократи в България не е издържал. Събитията през последните десет години у нас така размиха отговорността и замъглиха паметта на много хора във властта, че повечето българи вече погребаха вярата си, че държавата някога ще потърси отговорност за най-бруталните престъпления на комунизма. Стопи се и надеждата, че ще бъде разкрито и най-дръзкото посегателство срещу свободното слово - убийството на Георги Марков, чийто патент безславно държи Българската комунистическа партия. Осветляването на вдъхновителите, организаторите и изпълнителите на отвратителното престъпление постепенно започна да изгасва. И ДС си помисли, че успя да постигне своето. Но тя точно това иска! Да се престане да се пита, да се пише, да се забрави, да се заличи и обезвери всичко, за да извърши повторно, този път морално убийство на писателя. Това обаче времето никога няма да допусне. Защото словото е живо, а моралът го е обрекъл да направи така, че истината за Георги Марков рано или късно да блесне. В пълна светлина.
"Невъзвращенецът Георги Марков (бивш член на СБП) е активен сътрудник на радиостанциите "Дойче веле" и Би Би Си. Него можем да причислим към "тежката артилерия" на идеологическата диверсия, провеждана от противника чрез радиопрапаганда. В своите беседи Г. Марков обхваща широк кръг въпроси от областта на идеологията, културата и изкуството, които се поднасят често в приемлива и въздействаща форма. Всички материали са пропити от злостен антикомунизъм и омраза към всичко, свързано с партията и нейната дейност.
От втората половина на 1975 Радио "Свободна Европа" започна излъчването на отделни глави от подготвената за печат книга на Г. Марков "Задочни репортажи за България". От края на месец февруари 1976 отделни глави от книгата на Марков се излъчват редовно във вечерните неделни емисии.
Както и материалите, излъчвани по "Дойче веле" и Би Би Си, предаванията по книгата "Задочни репортажи за България" са пропити с открит антикомунизъм и антисъветизъм."
Годината е 1976, а анализът - на Шесто управление на Държавна сигурност. Пет години след като за първи път текст на Георги Марков е прочетен по "вражеската" радиостанция "Дойче веле", ДС вече вижда в негово лице човек, който, притежавайки най-опасното оръжие за властта - словото, се превръща в потенциален идеолог, оказващ чрез ефира директно влияние сред интелигенцията в родината си.
"Г. Марков стига до извода, че социализмът в нашата страна всестранно се е укрепил и докато съществува СССР, свалянето му по насилствен начин е невъзможно. Авторът изказва мнение, че здравите сили на народа не се отказали от борба. Голяма част от интелигенцията (в голямата си част - комунистическа) преминала върху каравеловски позиции - за дълга и упорита процесна борба, чрез която режимът да бъде върнат към чистото начало на комунистическия идеализъм. Въпреки трудностите и непрестанната заплаха от органите на Държавна сигурност, тази борба продължавала и сега.
Марков внушава, че задачата в настоящия етап била чрез "смислена обществена борба да се премахнат недостатъците на съществуващия строй и с това да се подобри животът на хората". Комунистическият строй можело да бъде критикуван единствено от комунистически позиции или още по-правилно от позициите на комунистическия идеал. "Моето най-твърдо убеждение беше и е, че тръгването от каквито и да е други позиции е пълна и неизвинима безсмислица."
Това твърдение и убеждение на Георги Марков може да се оценява като опит да сочи пътя за съпротива главно на интелигенцията срещу съществуващия у нас строй и порядки."
Завършвайки по този начин, съдържанието на строго секретната справка относно "Някои аспекти от дейносттта на Георги Марков" на Шесто управление ДС от 13.VII.1976 безспорно се е превърнало в предупреждаваща червена светлина за ръководството на МВР, Живков и ЦК на БКП, които без съмнение са били захранени с аналитичната информация. Не случайно соченият като ръководител &numero;1 на Държавна сигурност бивш зам. вътрешен министър ген. Григор Шопов подчертава точно този факт в едно свое изказване на отчетно-изборно събрание на 12-а първично-партийна организация в МВР от февруари 1977: "Ролята на ДС не бива да се подценява особено когато се касае за предоставяне на информация на ЦК на БКП, информация, която ЦК няма откъде другаде да получи. Но слабост е, че тази информация понякога закъснява."
Информацията за Георги Марков обаче в никакъв случай не е закъсняла. Тя идва точно навреме и на място. След като той е станал редактор в българската секция на Би Би Си и сътрудник на "Дойче веле", писателят е отворил нов фронт за изява - "Свободна Европа", радиото, което от ноември 1975 е започнало редовно да излъчва убийствените за властта "Задочни репортажи". Днес времето показва, че с написаното в тях Марков се е оказал неопровержим пророк.
За партийната върхушка и ДС през 1976 писателят вече е бил предателят, допуснат, преди да "измени", до техните тайни и един от малкото простосмъртни, докоснали се до властта, когато е бил сред каймака интелектуалци около Живков при флирта на диктатора с интелигенцията. Марков вече е говорил прекалено много, нарушавайки с "Репортажите" табута, които дотогава са били неприкосновени тайни от кухнята на партията. Нещо повече. Неговите материали не са елементари хули срещу властта и първите ръководители, а точни анализи на техните черти и слабости, нещо, което в разцвета на култа към личността на Първия едва ли е могло да бъде отминато с безразличие или преглътнато без последствия.
Толкова ли опасен обаче е бил "Скитник" в началото, когато е поел нелекия път на Запад, или е израснал едва след горчивото заплащане на вътрешната си свобода и изживения творчески катарзис? Отговорът е "не".
"ДОР (дело за оперативна разработка, б.а. ) "Скитник", с обект писател, от вражеско семейство и политически нестабилен, заминал през 1969 на Запад и отказва да се завърне в страната. Установено е, че поддържа близки контакти с изменници и невъзвращенци, направил опит да изнесе свои произведения за издаване там, а напоследък прави постъпки на работа в отдела за Европа към Би Би Си."
Това е пърата от оцелелите архиви справка за Георги Марков, с която той е влязал в аналите на ДС. Тя е част от строго секретен доклад за работата на 01 отдел при Шесто управление на ДС през 1971. Неговото ДОР е единственото, което отделът, следящ творческата интелигенция, е завел през 1971. Делото срещу писателя в Шесто е открито на 16.VII.1971 от оперативния работник в 01 отделение на 01 отдел Цветан Станимиров. До 10. ХI.1971 Марков е имал редовна виза от българска страна за престой в Англия. Простата аритметика показва, че завеждането на разработката срещу Марков предхожда точно със 117 дни изтичането на срока на законния български паспорт на писателя, време, през което той винаги е могъл да се върне в България, без престоят му на Запад да се счита за нарушение. Още повече че по това време Марков все още не е бил постъпил нито на работа в Би Би Си, нито е развивал някаква "вражеска" дейност. Това обаче очевидно не е трогнало и попречило на Държавна сигурност вече да смята писателя за потенциален враг. Самото определение, което Шесто управление му дава още в началото, че е от "вражеско семейство" и е "политически нестабилен", красноречиво говори, че ДС не е хранила илюзии към писателя.
Запазено в архива на МВР писмо от Марков до родителите му от 28. Х.1970 разкрива, че той и зад граница е продължил да има проблеми с властта, която не е искала да удължава престоя му в чужбина. Писмото е доказателство, че Марков изобщо не е имал намерение да се занимава с политика. В него той пише от Лондон: "Моят престой тука за една година е абсолютно в ред. Не зная кой и как е задействал, но разрешението се получи в последната минута. Трябва да се обясни при възможност на съответните хора, че е в техен и мой интерес отношенията ни да бъдат прилични, т.е. да не се създава пропаст между мене и тях. В това число смятат и отношението към пускането на татко до Италия при Кольо (брат му, б.а. ).
По отношение на моя живот тука, той е най-тих и скромен. Вероятно ще трябва да изкарам една по-тежка година, докато моите работи влязат в играта. Ако бях се забъркал в политически каши, щях да имам огромни средства и щях да се чувствам осигурен, но това ме отвращава, предпочитам един по-беден и скромен живот. Можеш да им кажеш на другарите (Марков има предвид баща си, б.а. ), които не те пускат до Италия, че много от тях отдавна биха се продали за парите, които биха им предложили разни институти, но моят живот няма нищо общо с пари. Нали фактически отказах толкова пари и в България. Желанието ми е да си пиша съчиненията, и ако някога успея, това да бъде с чиста литература, а не с политическа търговия."
Посолството в Лондон дълго е разигравало Марков през лятото на 1970. В едно писмо на отдел "Консулски" на МВнР до МВР от август 1972 се посочва, че "продължение на валидността на неговия паспорт за една година бе извършено от посолството съгласно телеграфно нареждане на бившия министър на външните работи Иван Башев от 25. IХ.1970. " В същото писмо са посочени и мотивите на писателя: "Литературни интереси, изучаване на езика и професионална квалификация".
Неточно е разпространеното както у нас, така и в чужбина твърдение, че Георги Марков е избягал от България. Той е напуснал страната на 15.VI.1969 със законно издадена 6-месечна виза за Италия. Първоначалното намерение на Марков е да отиде при брат си Никола, който по това време живее в Болоня. Заминаването на писателя се ускорява от един прост факт. Марков взима това решение в деня, в който разбира, че и най-новата му пиеса "Аз бях той" ще бъде спряна заради определението на цензорите, че е "чешка". Преди това цензурата е сложила тежката си ръка върху пиесата му "Комунисти". Преди това пък от сцените на театрите в страната за неопределен срок последователно са свалени пиесите му "Дъгата", "Атентатът" и "Асансьорът". По това време, в края на 60-те години, 40-годишният творец вече си е извоювал име на най-проспериращ български писател и е бил на върха на славата си. Властта не само го ухажвала, но и е решила да изстиска таланта му за свои цели, купувайки го. Пиесата "Комунисти", поръчана на Марков от най-високо място, е трябвало да се превърне на 9 септември в едно от културните събития при честванията на 25-годишнината от победата на социалистическата революция. Това обаче не става, защото съдържанието й не е харесано. За написването й през юни 1967 писателят е сключил договор с Комитета за държавна сигурност (КДС), определил тематиката - "борбата на органите на Държавна сигурност с враговете на родината". Специална клауза в договора обаче е позволявала на КДС да налага цензура, като изисква корекции от автора "за отстраняването на забелязани слабости или неблагополучия в идейно-художествен смисъл на произведението". И лично вътрешният министър Ангел Солаков е поискал от Марков и му указал какви промени да направи. Отделно през 1967 Марков е бил сключил друг договор с МВР за написване на роман на тема "из дейността на органите на МВР в борбата с престъпността с условно заглавие "Следствието". С тези договори МВР пък се е задължило да съдейства на писателя, предоставяйки му материали и специалисти за консултации. На това основание той е бил допуснат в архива на вътрешното министерство, където са му били предоставени секретни документи от партизанското движение и досиета на антифашисти. Тези нови факти правят безпочвени твърденията, лансирани многократно след 1990, че Марков имал достъп до архива на МВР благодарение на връзките си с властта и ДС. След заминаването на Марков зад граница тази договори са останали неизпълнени и МВР дори го е съдило за неустойки.
Човекът, който е лансирал Марков в недостъпните за други писатели среди, е Костадин Кюлюмов, кадрови офицер от ДС с писателски наклонности. Той е един от първите висши офицери, започнали работа в създаденото през 1967 Шесто управление. В писателските кръгове за никого не е било тайна положението на Кюлюмов. Марков пък никога не е крил приятелството си на професионална основа с него, то му е отваряло много врати, привилегия, за която другите просто не са могли да си помислят. Човек с влияние, Кюлюмов, който е оценил таланта на Марков, го е привлякъл и като един от основните сценаристи на сериала "На всеки километър". Факт, който в свои писма от "италианския" си период писателят оценява като "компромис, който дълго време ще тежи на съвестта ми, защото се надявах, че ще получа така необходимото ми доверие, без което е невъзможно да се работи". Доверие. Това, а не талант е било разковничето за нормална писателска работа в комунистическа България. Тази подробност обяснява много неща.
Малко преди да изтече първоначалната му 6-месечна виза за Италия, Марков е поискал и посолството ни в Рим е удължило престоя му с още 6 месеца. Това обаче не е попречило из София вече упорито да бъдат пуснати слухове, че Георги Марков е "емигрирал", които писателят безуспешно се е опитвал да опровергае с писма до България.
Един неизвестен досега факт разкрива, че още преди да се реши да замине при брат си в Италия, пред Георги Марков е стояла твърде примамлива алтернатива. Тя е била реализиране на филм по новелата му "Жените на Варшава". Предложението е дошло не от кого да е, а от Петър Увалиев. Тази подробност е детайлно описана в показанията на приятелката на Марков Яна Пипкова пред следствието и съда през декември 1972, когато писателят е осъден задочно за "измяна на родината": "Той замина за два месеца в Италия. Паспортът му беше за повече, но той каза, че ще се върне след два месеца. Впоследствие ми писа, че има намерение да остане за по-дълго време във връзка с реализирането на един сценарий на новелата "Жените на Варшава". Казваше, че ще се върне, че никога не би приел емигрантство и не би желал да бъде в такова жалко положение. Една година преди замине, е получил писмо от Увалиев, в което той му пише, че е най-добрият български белетрист и би желал да го познава и да се срещнат. Беше го поканил в Рим, където го запознава с известни италиански сценаристи. След това му поръчал да напише сценарий по "Жените на Варшава".
От запазеното съдебно дело на писателя става още ясно, че сценарият за филма е изпратен на Увалиев още докато Марков е бил в България по съвсем официален път - чрез Комитета за културни връзки с чужбина. Известният български продуцент, подвизаващ се на Запад по това време под името Пиер Руф, му изпратил дори картички от Испания, където предлагал на Марков да се заснеме произведението му. По време на престоя си в Италия Марков веднъж е пътувал до Лондон във връзка с проекта "Жените на Варшава". Увалиев обаче го е известил, че точно тогава английското кино било изпаднало в криза и трябвало да се изчака. За да има с какво да преживява, докато се осъществи проектът по "Жените на Варшава", Увалиев тогава му е поръчал да напише сценарий по "Призраци" на Ибсен, който му е заплатил.
След Италия през март 1970 Георги Марков е имал кратък престой във Виена, откъдето е заминал за ФРГ при преводачката Надя Кожухарова. Оттам се е отправил именно за Лондон, където ангажиментът на Увалиев е бил валиден. Тези пътувания са определили и псевдонима на писателя, под който ДС го разработва - "Скитник".
Марков не е имал намерение да емигрира и това най-добре се разбира от негово писмо от Лондон от 9.VII.1971, запазено в архива на МВР, до родителите му: "Трябва да ви кажа, че моето желание е да си уредя паспортния въпрос за по-нататък. Въпреки всички глупости, които се дрънкат в София, аз продължавам да съм български гражданин и паспортът ми е валиден до 11 ноември тази година. Може да сте сигурни, че скоро ще направя постъпки пред легацията за продължаването му, но аз не съм убеден, че те ще направят това. Така че нещата зависят изключително от тия, които решават паспортните въпроси. Трябва да ви кажа, че държането на тукашния консул на НРБ е толкова отвратително, че доведе до няколко случая наистина на насилствена емиграция на хора, които никога не са и мислили да емигрират."
В края на 1971 режимът в София не е давал вече никакви признаци, че има намерение да удовлетворява нови молби на писателя за удължаване престоя му в чужбина. Тази безцеремонна държавна политика всъщност е причината, която е направила Георги Марков емигрант.
През лятото на 1971 обаче изненадващо настъпва разрив във взаимоотношенията между Увалиев и Марков. Личният им конфликт слага точка и на съвместните им проекти. Сценарият на писателя по едно от най-хубавите му произведения "Жените на Варшава", озаглавен "Жените на дяволския хълм", остава неекранизиран и до днес. В новата ситуация Марков е трябвало коренно да промени плановете си. По това време той вече е живеел с англичанката Пени Хейман, работила преди това като секретарка при Увалиев, и е продължавал да залага на възможността да пробие като писател на Острова.
Това разследване е осъществено благодарение на съдействието на министъра на вътрешните работи, служба "Информация и архив" в МВР, Министерството на външните работи и БТА.
УТРЕ: Как Живков е следял 25-хилядната интелигенция
МЗ ще съди стачкуващите доктори
СОФИЯ. Здравното министерство ще съди организаторите на стачката в "Бърза помощ", съобщи министър Илко Семерджиев. Ведомството имало доказателства, че протестите се провеждат през работно време - нещо, което е абсолютно забранено от закона. Няма да позволим стачните действия да засрашат системата на здравеопазването, категоричен е д-р Семерджиев.
ОСП винаги е била ябълка на раздора
Общата селскостопанска политика (ОСП) на държавите от ЕС се изразява в силна подкрепа за цените на продуктите на вътрешния пазар, налагане на изравнителни плащания по вноса на някои продукти и особено на млякото и захарта, контролиране на произвежданите количества и разработване на извънредни компенсационни програми в областите с неблагоприятни природни условия и специално в Средиземноморието. Чрез силния вътрешен протекционизъм ОСП цели да увеличи производителността на селското стопанство и по този начин да гарантира добър жизнен стандарт на хората, заети в него, както и приемливи цени за потребителите.
Големите разходи по осъществяването на ОСП я правят ябълка на раздора в общността още от самото й зараждане. Поради несъгласие с някои аспекти на селскостопанското финансиране през 1965. Франция, в чието стопанство аграрният сектор играе значителна роля, се оттегли от заседанията в Съвета на министрите и предизвика първата голяма криза в историята на ЕО. Държавите членки се видяха принудени през януари 1966 да приемат т.нар. люксембургски компромис. Той гласи, че когато се засяга важен национален интерес на държава - членка на общността, Съветът на министрите може да вземе решение само с единодушие. Първите пазарни правила за селскостопанска продукция в рамките на Общността влизат в сила от 1 януари 1967. Оттогава насам аграрният сектор е най-силно регулираният в общността.
Цените на селскотопанските продукти в рамките на ЕС се определят всяка година от Съвета на министрите, при внос и износ се изплащат компенсационни такси. Ако цената на световния пазар е по-ниска от тази на вътрешния за общността, разходите се поемат от Европейския фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство ФЕОГА), в който всяка година постъпва над 50 % от бюджета на общността.
За около 70 % от селскостопанските продукти (зърнени култури, захар, млечни изделия, месо, някои видове плодове и зеленчуци, вино) освен външна защита се предоставя гаранция и за вътрешните цени и пласмент. Непродадената стока задължително се изкупува от държавата, при това - на пазарни цени. Производството на други продукти се субсидира, а трети се защитават от конкуренцията само на външния пазар. Този подход доведе до свръхпроизводство и главоломно нарастване на разходите по прилагането на ОСП.
Опити за реформа
В опит да се овладее надвисналата катастрофа, през 1984 г. бяха въведени квоти за млякото. При други продукти пазарните цени повече не се увеличиха, а действието на системата за интервениране бе направено по-малко автоматично. През 1988 на извънредна среща на върха в Брюксел държавите членки решиха да въведат горна граница на задължителните разходи па селскостопанската политика - те не можеха да надхвърлят
74 % от брутния вътрешен продукт на общността
Всички страни членки трябваше да ограничат използването на части от обработваемата земя. На срещата в Брюксел бе решено да се изработи програма за доброволно пренасочване на фермери и за предсрочното им пенсиониране.
През 1992 Съветът на министрите на ЕС се видя принуден да извърши основна реформа. Централно място в нея заема намаляването на подкрепата на цените, като вместо това се въвеждат преки плащания. Стигна се до абсурда на фермерите да се плаща за всеки хектар обработваема земя, който те не използват. Засилиха се изискванията за опазване на околната среда и бяха въведени преференциални плащания, ако обработваемата земя, вместо да се използва за производство, се залеси.
ОСП предизвика поредица спорове със САЩ. През 1993 г. на Уругвайския кръг на ГАТТ (сега Световната търговска организация) на ЕС бе наложено да намали с 20 % вътрешното субсидиране на цените, да превърне в митћ мерките за външна защита и до 2000 г. да ги намали най-малко с 15 % за всеки продукт; да предостави поне 5 % минимален достъп на вносни селскостопански продукти на вътрешния си пазар и да намали с 21 % количествата стоки, изнасяни с обезщетение.
ОЦК внедрява инсталация за преработка на акумулатори
КЪРДЖАЛИ. Оловно-цинковият комбинат - Кърджали, започна реализация на проекта, защитен пред екоминистерството за централизирано събиране на старите акумулатори. Комбинатът внедрява нова инсталация за преработка на акумулатори чрез германската фирма "Варта". Инвестицията е на стойност 3,5 млн. марки. Инсталацията на "Варта", която е най-големият производител на батерии и акумулатори в Европа, ще преработва акумулаторен скрап по всички задължителни изисквания на ЕС за екология. Тя ще заработи през пролетта на 2001. ОЦК има изградени десетина бази в страната, в които ще се събират изхабените акумулатори заедно с киселината. В Кърджали започна монтиране на необходимото оборудване, в това число и за пречистване на киселината.
Предвидените за тази година инвестиции възлизат на 2 млн. долара. Вчера комбинатът отбеляза 45 години от основаването си и от първото излято блокче метал в България.
СДС се събира на семинар за общините
СОФИЯ. Общинските финанси и регионалната политика в актуализираната Програма 2001 ще обсъжда ръководството на СДС с над 200 кметове и общински съветници от ОДС. Форумът е двудневен и ще се състои на 8 и 9 септември пак в курорта Пампорово. Аспекти на политиката в регионите, анализ и коментар по изпълнението на общинските бюджети, възможности за сдружаване на общините са част от темите, над които ще разсъждават политиците. Лекции ще изнесат шефката на сините депутати Екатерина Михайлова, Мария Стоянова, Светлана Дянкова и Йордан Цонев.
СДС ще иска промени в конституцията
СОФИЯ. СДС започва консултации за промени в конституцията, които засягат имунитета на депутатите и магистратите, съобщи вчера председателят на парламента Йордан Соколов. Парламентарната ни група има готовност да внесе такъв проект за обсъждане в Народното събрание, допълни той. Според предложението трябва да отпадне имунитетът на народните представители и магистратите при извършване на престъпления, за които са предвидени присъди до 5 г. Смятаме този текст не само за излишен, а и за вреден, защото той поставя народните представители и магистратите в специална категория - да не отговарят за престъпления, за които всеки друг гражданин ще носи отговорност, обясни г-н Соколов. При по-тежки престъпления чрез гласуване в пленарна зала за депутатите или респективно от Висшия съдебен съвет за магистратите имунитетът им може да бъде свален според сега действащите текстове от конституцията и това е достатъчно, е позицията на парламентарния шеф. БСП е против промяна в конституцията, съобщил за БТА заместник-председателят на партията Георги Божинов. Председателят на парламента каза още, че СДС ще започне консултации и за евентуални промени в избирателния закон. Соколов информира, че през тази парламентарна сесия трябва да бъдат приети законът за държавния бюджет за 2001 година; промени в данъчните закони съобразно договореностите с МВФ за намаление на данъците и увеличение на необлагаемите доходи на хората; промени в Закона за данъка върху добавената стойност, поискани от бизнессредите у нас; закон за лова и опазване на дивеча, промени в Семейния кодекс, закон за устройството на територията; промени в търговския закон във връзка с несъстоятелността; закон за железопътния транспорт; промени в Закона за специалните разузнавателни средства.
Никога не съм искал да ставам президент, заяви Йордан Соколов по БНР в отговор на репортерски въпрос. Това се втълпява от лица, свързани с бившето Шесто управление, които си въобразяват, че така ще направят Петър Стоянов по-несигурен за втория му мандат, допълни председателят на парламента.
Австрийци ще строят хипермаркет в Шумен
ШУМЕН. Шумен е четвъртият град след София, Пазарджик и Сливен, където ще бъде построен хипермаркет "Билла", съобщиха от общината. Днес кметът Веселин Златев и председателят на ОбС Асен Георгиев разговаряха с представители на "Евробилла" и "Билла-България".
До 20 септември австрийската страна ще уточни кой от предложените й три терена в града, които са с площ по 10 декера, ще купи. В зависимост от местата за паркинг фирмата ще уточни какъв вид хипермаркет ще построи - малък, среден или голям, уточниха от общината.
По думите на представителя на австрийската фирма за България Винер Нойдорф през пролетта на 2001 година хипермаркетът ще бъде открит.
Търговската австрийска верига "Билла" има изградени хипермаркети в девет европейски държави, каза Нойдорф.
Автоджамбазин бяга от ченгета с триатлон
МОНРЕАЛ. Мъж, заподозрян в кражба на коли, се опита да изпълни своя версия на триатлона - бягане, колоездене и плуване - в опита си да избегне ареста, пише в. "Монреал газет".
Канадецът бил един от двамата заподозрени, забелязани да карат крадени коли по път близо до Монреал. Единият крадец изгубил контрол и се блъснал в електрически стълб, в резултат на което загубил съзнание. Другият шофьор спрял, качил го в "своята" кола и побягнал от полицията. По късно изоставил превозното средство, в което бил раненият му съучастник, и хукнал към близката гора. Полицаите намерили пострадалия и го отвели в болница, където по-късно мъжът починал.
Изабел Жандрон от полицията в Квебек твърди, че другият мъж се крил от пазителите на реда близо час, преди да открадне велосипед и да запраши към Монреал. Когато го забелязали да пресича моста Ташро над река Отава, полицаите решили, че крадецът няма къде повече да бяга. За тяхна изненада беглецът скочил от велосипеда, хвърлил се в реката и заплувал. "Монреал газет" предполага, че полицаи с моторни лодки са хванали плуващия беглец и са го изтеглили от водата.
Адвокат Бизанти се завръща в Триполи днес
СОФИЯ. Либийският защитник на подсъдимите български медици, който бе на почивка в чужбина, се завръща в Триполи днес, научи "Демокрация" от консула ни там Емил Манолов. Ще му се обадя за среща най-вероятно утре, когато той ще бъде на работа, допълни дипломатът. Вчера той имаше среща с адвокат Владимир Шейтанов. Възможност да чете материалите по делото г-н Шейтанов ще получи най-рано на 17 септември, защото решението трябва да се вземе от състава на съда, а това може да стане по време на съдебното заседание, обясни г-н Манолов. От 23 август българският адвокат е в Триполи и очаква да се запознае с обвинението. Ако той получи достъп до хилядите страници по процеса, делото ще трябва пак да бъде отложено. Консулът Емил Манолов отново не е успял да се види с обвинените българи, тъй като либийската страна не осигурила преводач. Това трябва да бъде задължително либийски гражданин. Имали са затруднения, но бяха много и ме увериха, че днес срещата ще се състои, каза още Емил Манолов.
Аномалии
Ще стигнат ли всички депутати до убеждението, че трябва да падне чадърът на имунитета за тях и за магистратите? Отговорът на този въпрос ще бъде важен най-вече за избирателя. За висшия суверен, който облича във власт определени хора, за да го представляват за определено време. Не за да се крият зад параван, нарушаващ един от свещените постулати на демокрацията - равенството пред закона. Противниците на отнемането на тази привилегия обикновено изтъкват, че имунитетът ги пази от политическо преследване. Примерите от последните десет години обаче показват съвсем други аномалии. Достатъчно е да си припомним дебата около сваляне депутатския имунитет на Димитър Велев от БСП, лично участвал във "възродителни" акции в Хасково. Тогава мнозинството на социалистите заедно с ДПС не позволи подвизите му да бъдат разследвани. Пътят от парламента до съда обаче може да се окаже непосилно дълъг, ако и магистратите не излязат от списъка на недосегаемите.
Арестуваха данъчен инспектор менте
ПЛОВДИВ. При спецакция на III РПУ в Пловдив е заловен Георги И. Г., който се представил за данъчен инспектор в с. Бенковски, съобщиха вчера от полицията. 39-годишният мъж влязъл в местното кафене и с тих глас съобщил на собственичката, се дължи глоба от 20 лв. Георги я посъветвал приятелски да му даде парите, за да не стане по-лошо. Тя обаче предвидливо се забавила с плащането на поисканата сума и съобщила за посещението на "данъчния" в полицията. Измамникът е задържан в ареста на ОСлС в Пловдив.
Бачев отново се оплаква от болки
СОФИЯ. Бившият наставник на шампионите Владимир Федотов отлетя вчера за Русия, без да се сбогува с играчите и спортно-техническия щаб на "Герена". Както е известно, Федотов се раздели със синия клуб по взаимно съгласие в началото на миналата седмица.
Играчите на "Левски" пък направиха кондиционна тренировка във фитнеса под ръководството на помощник-треньорите Георги Тодоров и Станимир Стоилов. На заниманието не присъства временно изпълняващият длъжността старши треньор Наско Сираков.
Дълго възстановяващият се от контузия Георги Бачев отново е почувствал болки и е под въпрос за двубоя с "Хебър" тази събота. Плановете на Сираков бяха талантливият нападател да започне като титуляр.
Контузеният сръбски бранител Предраг Пажин със сигурност ще пропусне мача.
Бизнесмен застрелян показно в "Надежда"
СОФИЯ. Съсобственикът на фирма "Меджик Лайф 666" Николай Кортулев - "Ленин" е бил застрелян около 22,20 ч. в понеделник вечерта, съобщи СДВР. Килърът е издебнал и ликвидирал жертвата пред дома на приятелката му в жк "Надежда", бл. 411 в момента в който Ленин е напуснал собствения си Опел. У убития е открита голяма сума валута, което веднага изключвало версията за грабеж, твърдят от полицията.
32-годишният Кортулев, заедно с баща си и сърбина Цекич Югослав са собственици на фирмата, чийто предмет на дейност са експлотация на кабелна телевизия, наемане и ползване на връзки за комуникации и трансгранична търговия.
Ленин е криминално проявен, твърдят от полицията. Според съседи убийците са били двама и са използвали автоматичен пистолет, след което са изчезнали с мощен черен автомобил.
Буш-младши обиди журналист
НЕЙПЪРВИЛ, щата Илинойс. Кандидатът за президент на Републиканската партия Джордж Буш-младши изпадна в крайно неловка ситуация по време на предизборен митинг, когато негова крайно нелюбезна забележка по адрес на журналист стана публично достояние. Смятайки, че микрофоните са изключени, Буш прошепнал на ухото на Дик Чейни: "Онзи там е Адам Клаймър, истински задник от "Ню Йорк таймс", а Чейни се съгласил. Микрофоните обаче били включени и забележката на Буш се разнесла гласно.
По-късно Буш, който беше обещал да внесе нов тон на цивилизованост в политиката, изрази съжаление, че думите му са били чути, но отказа да се извини на журналиста, написал ред критични статии по негов адрес.
Българските закони не позволявали да предаваме бегълци на Юготрибунала
СОФИЯ. Българското законодателство не позволявало задържането и предаването на бегълци от бивша Югославия, издирвани от Юготрибунала в Хага. Това разбрала г-жа Карла Дел Понте по време на срещата си с главния прокурор Никола Филчев. За мен това бе изненада, тъй като смятах, че задълженията произтичат от статута на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, който е създаден с резолюция на Съвета за сигурност, допълни г-жа Дел Понте. Гостенката е получила уверение от г-н Филчев, че до няколко седмици ще бъдат предприети стъпки за изменения в законодателството ни, които да позволят сътрудничеството ни с Юготрибунала да се осъществява в пълен размер. От администрацията на главния прокурор не бе получено съобщение за срещата до редакционното приключване на броя.
Министърът на правосъдиетоТеодосий Симеонов се е ангажирал българската страна да оказва помощ на Юготрибунала според възможностите, които дава законодателството ни.
Борбата с организираната престъпност, корупцията, проблемите, свързани с бивша Югославия, и сътрудничеството между балканските страни са обсъждали на срещата си с главния прокурор на Международния трибунал за бивша Югославия. министърът на външните работи Надежда Михайлова и зам.-министърът на вътрешните работи Явор Хайтов. Говорителят на външно министерство Радко Влайков уточни, че на срещата с г-жа Михайлова са били маркирани и последните действия на българските власти, свързани с отнемане правото на пребиваване и забрана за влизане в страната на чужди граждани, чиято дейност застрашава националната сигурност. Някои от тях бяха югославски граждани, припомни Влайков. Според Надежда Михайлова трябва да се вземат предвид не само извършителите на престъпления, но и подбудителите на антихуманните актове в бивша Югославия.
В ЕС злоупотребили с 350 милиона евро
Европейската комисия разкри злоупотреби със селскостопански субсидии на стойност 350,8 млн. евро. Парите ще бъдат изискани обратно от държавите членки до края на годината. В основата на злоупотребата в повечето случаи стои неизпълнение на контролните процедури по предоставяне на брюкселското финансиране. Измамите са били разкрити при ревизия на аграрните разходи към средата на тази година.
Кой с колко е прегрешил?
Най-дълбоко в кацата с меда е бъркала Франция - тя трябва да върне 128,7 млн. евро на общността.
С 88,3 млн. евро преразход на второ място сред длъжниците е Гърция. Следват Дания с 31,9 млн. евро, Италия - с 22,2 млн. евро, Великобритания - с 19,5 млн. евро, Германия - с 19,2 млн. евро, Испания - с 17,2 млн. евро, Ирландия - с 13,4 млн. евро, Португалия - със 7,2 млн. евро, Холандия - с 2,6 млн. евро, Белгия - с 1,6 млн. евро, и Австрия - с 0,8 млн. евро. Без прегрешения се оказаха единствено Финландия, Люксембург и Швеция.
Най-големи злоупотреби са правени със субсидиите, отпускани за обработваема площ - 174,4 млн. евро. Тук начело в списъка с длъжници е Гърция, следвана от Франция, Германия, Ирландия и Испания. Средствата за отглеждане на добитък са преизразходвани в размер на 55,6 млн. евро, като и тук на първите места присъстват Франция, Португалия и Германия. От експортни компенсации Дания и Франция трябва да върнат в съюзния бюджет общо 49,8 млн. евро. Обединеното кралство ще възстанови 14,4 млн. евро заради засяване на неузаконен сорт семена.
ЕК ще затегне контрола върху разходите
350-те млн. евро са били източени главно през 1997 и 1998. Все още не е приключила проверката за периода до 2000 г., но се очаква размерът на разкритите злоупотреби да скочи почти двойно. Комисарят по селското стопанство Франц Фишлер формулира деликатно целта на ревизионната акция - "инструмент за наблюдение на осъществяването на селскстопанската политика в държавите членки".
Зад деликатността на Фишлер обаче стои решението на Европейската комисия да затегне контрола върху изразходването на средствата на европейските данъкоплатци. В Брюксел са установили, че всяка година се налага да санкционират по две или три нарушения на правилата на общността. Специално субсидиите по линия на общата селскостопанска политика са източник на огромни изкушения. Още от 60-те години те поглъщат повече от половината бюджет на общността. Разпореждането с огромните суми е предоставено изцяло на държавите членки. Чрез националните изпълнителни агенции на ФЕОГА (Европейски фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство) те отговарят за разпределението на финансирането, контрола върху използването му и възстановяването на неправомерно изразходваните пари. Европейската комисия може да прави ревизии на място - за една година във всяка от държавите членки бройката на проверките възлиза на около 150. От няколко години при тях се вземат предвид данни и от спътникови снимки, работи се по създаването на единна компютърна база данни на общността по въпросите на селското стопанство.
При установено нарушение Европейската комисия има право да изиска възстановяването на средствата или дори да спре текущото финансиране. Ако размерът на злоупотребата не може да бъде установен, Комисията преценява какъв процент от годишната си субсидия за селско стопанство следва да върне страната членка - 2 %, 5 %, 10 % или 25 %. От 1995 г. се извършва годишна счетоводна ревизия на селскостопанските разходи - тя приключва най-късно до 30 април.
Обвинените в злоупотреба държави членки имат право да дадат обяснение. Най-напред комисията и държавата членка обсъждат случая двустранно и неофициално. Преди комисията да се произнесе окончателно, взема се мнението на независима комисия от експерти. Държавата членка има право да обжалва решението на Комисията пред Съда на общността.
Ватикана: Няма друга вяра равна на римокатолическата
ВАТИКАНА. Ватикана постанови вчера, че нито една друга религия не може да бъде равна на римокатолическата и нареди на своите теолози да не манипулират т.нар. Истина за вярата, предаде Ройтерс. Потвърждението на принципната позиция на Ватикана по този въпрос дойде от голям 36-страничен теологичен документ, озаглавен "Декларация за Бог Исус - за единството и спасителната универсалност на Исус Христос и Църквата".
Според него нехристияните са в изключително неблагоприятна позиция по отношение на спасението на душите си, а другите християнски църкви имат "дефекти", отчасти защото не признават върховенството на папата. Документът, от които се очаква да предизвика разгорещени дебати, е подготвен от ватиканската Конгрегация за доктрината за вярата и е одобрен от папа Йоан-Павел II. В него се твърди, че потвърждението на официалната католическа позиция е необходимо, за да бъдат оборени "релативистичните теории, търсещи признание за религиозния плурализъм" като принцип, а не само като практика.
Документът е насочен предимно към католическите богослови, но вероятно ще предизвика дебат на всички нива сред другите християнски църкви, а и сред нехристияните. Представяйки го на пресконференция кардинал Йозеф Ратцингер посочи, че "някои богослови преминават отвъд границите на толерантността", когато поставят всички религии на еднаква плоскост.
Великобритания ще приема до 100 000 имигранти годишно
ЛОНДОН. Обединеното кралство възнамерява да либерализира законите за имиграцията, които са в сила от 1971, и да започне да приема до 100 хиляди чужди работници годишно, писа вестник "Ел паис". Тези мерки се налагат поради недостига от местна квалифицирана работна ръка и ще бъдат оповестени скоро от лейбъристкото правителство на премиера Тони Блеър, подчертава изданието. Те ще се отнасят за кандидати с образование и опит в областта на инженерството, информатиката и технологиите. В сферата на здравеопазването ще се търсят главно медицински сестри.
Според "Сънди телеграф" британското Министерство на вътрешните работи ще приеме първите работници от чужбина през април догодина. Кандидатите ще бъдат оценявани според уменията, завършеното образование и езиковата им подготовка. С най-големи шансове са висшистите между 21 и 44 години, които са получили предложение за работа и имат роднини в страната. Допуска се имигрантът да иска само временно разрешение за пребиваване, в случай, че има предложение за работа.
Подобни критерии да икономическа имиграция прилагат още Канада, Австралия и САЩ, посочва "Ел паис".
Верижна реДакция
Днес според календара е Ден на националното ни съединение. Честито! Според нашето скромно мнение обаче нам са ни нужни поне 365 дни в годината. Поне? Защото е странна представата на някои за единство. Докато си на "яслата", лижеш и ръката на чорбаджията, и солта, която ти дават. След "несходство в характерите" започваш да... даваш пространни и едностранчиви интервюта. Богомил Бонев е неуморим. "Дума" анонсира: "Бонев: Костов губи играта", на втора страница: "Иван Костов е истинският сценарист на компромата" - ... Точно това е изявлението по националната телевизия пред Явор Дачков на Атанасов. Без да има друга страна, от екрана на БНТ се отправят обвинения и не само това, произнасят се и присъди. Това много прилича на едни времена, които се надявах, че сме ги забравили отдавна. " Да, явно Бонев наистина помни и по-добри времена. Точно за които стана дума в прословутото изявление на ген. Атанасов.
Съединението на д-р Дертлиев с БКП е много приятно и за компресата, и за самите комунисти. Мултиплицират вчерашната си радост и препечатват от "Труд" интервю на стария почетен соцдемократ: "Аз видях 9 септември 1944 г. на живо, а не на филм. По голям възторг на бедна София, на бедна България не е имало и няма да има! (Тук личи амнезията на доктора.) Това беше най-голямата надежда и именно нейното пропадане деморализира страната (за СССР-войниците ни дума). 10 ноември 1989 г. имаше същата съдба; и двете дати будят само горчивина у хората. " Като желаем здраве на болния лекар, искаме само да го подсетим, че ние пък помним 11 февруари 1997 година. И още, да му припомним една древна истина: "Бой се от данайците, когато ти правят подаръци! " Като примерно интервю в един вестник, който скоро след 10 ноември 1989 наричаше интервюирания и подобните нему: екстремисти, ястреби, предатели и други не съвсем съединителни национални понятия.
В. "24 часа" нека знае, че интервю с Иван Гарелов отпечатва и "Демокрация", но не се пъчи с това!
Врачанската морга е задръстeна от трупове
ВРАЦА. Агрегатът на моргата, която обслужва целия регион е изгорял и хладилните камери не работят от няколко дни, разтревожени санитари. Същевременно от РДВР вчера съобщиха, че е идентифициран намереният в събота до жп линията София - Варна полуразложен и разчленен труп. Тялото е на 57-годишната Радка Михайлова от Мездра. Жената страдала от тежко психично заболяване и била в неизвестност от 15 юли т.г. В ранните часове на деня в моргата бяха докарани още два трупа в напреднала фаза на разложение. По сигнал на пастири криминалистите от Бяла Слатина открили тялото на 60-годишния Петър Борисов до язовирна стена на водоема край с. Тлачене. Мъжът напуснал дома си на 29 август. Вторият покойник е намерен в трафопост край с. Габаре. Според първоначални данни смъртта на 18-годишния Пламен Иванов е следствие на токов удар при опит за кражба на жици. Миналия вторник волтова дъга уби 20-годишния Младен Павлов от с. Малорад. Младежът се опитал да задигне бобини от високоволтов трафопост. Овъгленото тяло бе открито в буренясала канавка край пътя Борован - Враца. Съучастникът на Младен при кражбата още се издирва.
Горивата на "Петрол" поскъпнаха до 3 ст. СОФИЯ. От вчера бензиностанциите на "Петрол" продават горивата по нови цени, съобщиха от дружеството. Масовият бензин А-91 е поскъпнал с три стотинки и вече един литър струва 1,38 лева. Такова е увеличението и при безоловния А-95Н, и при дизеловото гориво. Новите цени са съответно 1,42 лева и 1,21 лева. Литър бензин от А-98 вече ще се купува по 1,60 лева, което е с две стотинки повече от старата цена.
Днес се очаква ценова корекция да направи и другият голям дистрибутор на течни горива - "Шел". Увеличението е следствие от повишените преди ден с около 1,9 на сто производствени цени на "Лукойл - Нефтохим" - Бургас. Причините за поскъпването на горивата са две. Едната е във високия курс на долара спрямо лева, а другата - рекордното поскъпване на петрола сорт "Брент". На международните пазари един барел от него се търгува вече за 32,30 долара.
Гюнтер Ферхойген се разкая
СТРАСБУРГ, БРЮКСЕЛ, БЕРЛИН. Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген се очаква да даде обяснение днес пред Европейския парламент на изказването си за провеждане на референдум в Германия за разширяването на ЕС, предаде АФП. Ферхойген ще говори пред депутатите от името на Еврокомисията, за да потвърди, че изпълнителният орган на Евросъюза не е променил позицията си по разширяването. За обяснението на еврокомисаря настоя председателят на парламентарната група на Народната партия Ханс-Герт Пьотеринг, а по-късно завчера неговото искане бе одобрено от всички евродепутати. Подробности поиска и председателят на Еврокомисията Романо Проди.
Изявлението на Ферхойген, публикувано във в."Зюддойче цайтунг" предизвика недоумение и учудване на срещата на външните министри на ЕС във Франция през почивните дни и роди подозрения, че то е част от германски план за забавяне на процеса на разширяване на изток. Еврокомисарят отрече да е искал или дори да е предлагал референдум в Германия по въпроса за приемането на нови членове на ЕС и обеща в бъдеще да бъде по-внимателен, когато изразява лично мнение.
Референдумите са необходими по проблеми, засягащи суверенитета на отделните държави членки на Евросъюза, припомни Ферхойген думите си пред германското издание. "Разширяването изобщо не засяга суверенитета и следователно в интервюто не съм призовавал за референдум по разширяването", оправда се той. Еврокомисарят обаче не отрече твърдението, че един референдум би засилил значително дебатите в страните-членки, което от своя страна е необходимо за съставянето на положително обществено мнение по въпроса.
Германският вестник "Ди велт" отхвърли идеята за провеждането на запитване за разширяването на изток, но призна, че е нужен по-широк публичен дебат по проблема. Няколко опозиционни партии в Германия дори предложиха правителството да предприеме информационна кампания за доверие и подкрепа на процеса на разширяване. Според белгийския външен министър Луи Мишел референдумът би се оказал "отворена врата за лоши прояви на расизъм и ксенофобия". За неговото евентуално провеждане в някои страни-членки, включително в Германия, би била необходима промяна в конституцията.
Да неутрализираме руския шпионаж в България
Изгонването на петима руски "бизнесмени" от България постави началото на един процес, който бе крайно необходим за еманципирането на страната ни като суверенна държава. Нека оставим настрана (тук ще бъда брутален) брътвежите на голямата част от "българските" медии, ползващи се очевидно от сериозни руски инвестиции, и съсредоточим вниманието си върху следващи необходими стъпки, които да превърнат хигиенизирането на България от руски шпионаж в необратима рутина.
Трябва да се признае, че този акт в някаква степен наистина е закъснял. Нещо подобно трябваше да се случи още през есента на 1997, когато стана ясно, че месеци преди това във вила в Банкя се е състояла среща на бившия руски посланик Керестеджиянц с група български политици, бизнесмени и военни. Сред тях са братът на Андрей Луканов - Александър Атанасов, бившият съветник по националната сигурност на бившия президент - ген. Стоян Андреев, бившият шеф на далекосъобщенията Любомир Коларов, тогавашният шеф на Строителни войски генерал Радослав Пешлеевски. Формалният повод за тази среща беше учредяването на Асоциация на приятелите на Русия, а истинската цел - на практика да се вербуват български политици и военни да работят за интересите на Русия, т.е. срещу българските национални интереси.
След като за присъствието на срещата нямаше никакви последици, е обяснимо защо руският посланик Керестеджиянц една година по-късно, на 8 април 1998 в Казанлък се опитваше да организира срещи с ръководители на български оръжейни фирми и най-необезпокоявано да заявява, че с изводите от тези срещи трябвало да бъде запозната Москва.
Наглостта на г-н Керестеджиянц можеше да бъде забелязана още с пристигането му в началото на 1997, когато в интервю за регионален седмичник заяви, че българите са "най-неблагодарната нация" в света и че русофобията е възникнала не във Великобритания или Турция, а точно в България. Наистина е удивителна "куртоазията" към домакините, която може да бъде проявена единствено от руски посланик. А тя е проявявана нееднократно и не само у нас.
Ако някой си мисли, че новият посланик на Русия г-н Титов, чийто мандат започна в началото на тази година, се различава по господарски манталитет от този на неговия предшественик, би трябвало да загуби илюзиите си още след като прочете първото му интервю на летище София и заявлението му при първата му среща с премиера Костов. Там той направи стряскащото "разкритие", че Русия е много по-напреднала в своите контакти с ЕС и България трябвало едва ли не да се учи от нея?! А при срещата с българския министър-председател отново е поставил въпроса за почистването на паметника на окупаторската съветска армия.
Тези два факта категорично показват, че и г-н Титов не изневерява на традицията. Той отново не е в час и сякаш не е разбрал, че България точно след две години ще стане пълноправен член на НАТО и за първи път в своята история ще има потенциал да разговаря с Русия от позицията на суверенна държава. Но за да се случи това, са необходими няколко сериозни стъпки в неутрализирането на руската пета колона в България и нейните господари на бул. "Драган Цанков" и на ул. "Шипка".
Първо, във всяка нормална държава, когато се обявяват за персона нонграта чужди граждани, обвинени в шпионаж, това обикновено са дипломати. От тази гледна точка предприетите действия от българското контраразузнаване би трябвало да имат едно-единствено логично продължение - изгонване от страната на дипломати от руското посолство в България, за които има доказателства, че работят срещу националната сигурност на България. За какво става въпрос? Истинска поанта в тази насока бе поставена например на 13.V.2000 в гр. Кула от кап. I ранг Владимир Ломакин, военен аташе на Русия в България, който призова около Русия и Беларус да се обединят всички славянски държави. Споменаването на славянската връзка е особено обезпокоително. Ако се има предвид, че преди около две седмици - според публикувани части от доклад на чешкото контраразузнаване - в страната особено са се активизирали връзките на руски агенти с организации, които поставят като основна насока на своята дейност славянското бъдеще и общност. От тази гледна точка очевидно е, че г-н Ломакин е обикновен суфльор в един твърде неприятен за ухото на всеки нормален българин хор.
Второ, говорейки за славянска връзка, нека направим паралел и с изказването на "местния руснак" Бригадир Аспарухов от 29.V.2000 пред симпатизанти на БСП в Кюстендил. На въпрос на запасен старшина той заявява, че никога не е прекъсвал контактите си с Русия, защото бил русофил, а Русия никога нямало да позволи да бъде прекъсната славянската връзка. Нека си спомним какво каза преди две години в интервю за в. "Труд" друг "местен руснак" - о.з. ген. Радослав Пешлеевски: "Връзките ми с Русия и славянството са големи. Аз съм русофил по убеждение."
Очевидна е нуждата от безкомпромисна политика на хигиенизиране към функционери на БСП, които си позволяват по най-арогантен начин да работят срещу интересите на България и в полза на интересите на Русия. Веднага се сещам за имената на г-н Иван Генов и г-н Кръстю Петков. В края на февруари тази година първият е имал тайни срещи със специалния емисар на Путин - ген. Бертениев, който инкогнито е посетил България. Отблъскващото тук е, че скоро след тази среща започна истинска информационна война срещу българското правителство. Лидерът на ОБТ пък на среща в Кюстендил на 20.IV.2000 в прав текст заяви, че е нужна промяна на геополитическата ориентация на страната към Русия, т.е. той каза това, което очевидно са си говорили същия ден на неофициална среща Георги Първанов и Ахмед Доган.
Нужно е да се подчертае, че макар и член на борда на Атлантическия клуб, лидерът на ДПС Ахмед Доган е една от възможно най-коварните фигури във всеки сценарий за дестабилизирането на правителствата на България, писан в Москва. Всеки у нас трябва непрекъснато да си припомня, че когато преди три години стана ясно, че като агент на ДС г-н Доган е бил готвен за работа в Истанбул, заради отлична работа е бил прехвърлен на разпореждане на КГБ и оттогава следите му се губели (последното е според кърджалийския областен управлител Пламен Иванов).
Ако на тази "колекция от счупени грънци" не бъде забранено със закон и за достатъчно дълъг период от време да участва в политиката на България, провеждайки на практика непрекъснато чужди на българските интереси, България отново ще влезе в убийствената за нашето бъдеще спирала, позната ни от близкото минало.
Дават втора извънредна заплата на учителите
СОФИЯ. Отделно от предвидените 17,3 млн. лв целева субсидия финансовото министерство е готово да преведе и 8,5 млн. лв. за втората извънредна заплата на учителите, предвидена за 15 септември, съобщи вчера министър Муравей Радев след среща с председателя на КНСБ Желязко Христов. Това ще е второто извънредно плащане през годината. Най-голямо беше първото - за 24 май, предвижда се пари за учителите да има и за Коледа. Всички средства, които през тази година министерството е превеждало на общините извънредно, са целева субсидия. Очаква се скоро Главно управление "Държавен финансов контрол" да започне проверка за тяхното усвояване, съобщи още финансовият министър.
Дават 17,3 млн. лева на общините за заплати
СОФИЯ. Веднага след празника на Съединението МФ започва превеждането на целеви субсидии за 17,3 млн. лева към общините, които имат неизплатени работни заплати на учители, лекари и други служители на общинска издръжка, съобщиха след двудневни срещи финансовият министър Муравей Радев и председателят на КНСБ Желязко Христов. Към сумата са включени и трите вида социално осигуряване, уточни Радев. Средствата ще се разпределят по общините, които по обективни причини до края на годината няма да могат да изпълнят планираните си приходи и имат неизплатени работни заплати. Почти половината от 262-те общини у нас са в такова състояние, обобщи министърът. Другата половина пък ще преизпълнят приходите си, някои от тях - значително. За целевата субсидия експертите на синдикатите и на финансовото министерство са предвидили 17,5 млн. лева, а общата сума на забавените плащания е 24,5 млн. С предвидените пари общините ще могат да изплатят почти всичките си забавени работни заплати.
След изплащането на субсидията и довършването на анализа за финансовото състояние на общините около средата на септември МФ прави втора стъпка за общините, които със сигурност няма да изпълнят собствените си приходи, ще започне да компенсира и приоритетните им разходи за заплати. Това ще стане след обстоен анализ и доказване на обективните фактори, попречили на това, обясни още Муравей Радев. Проверки в за изразходването на субсидиите в общините ще правят и Държавен финансов контрол, и Сметната палата, обещаха партньорите от министерството и синдикатите.
Дискусиите за кюрдския са безполезни
АНКАРА. Съветът за национална сигурност в Турция смята, че дискусиите за правото на използване на кюрдски език и за разрешаването на кюрдска телевизия са губене на време, тъй като няма да помогнат за промяна на качеството на живот на хората в югоизточната част на страната с преобладаващо кюрдско население, съобщи ДПА, цитирайки доклад на съвета. Докладът се основава на проучване, при което е взето мнението на представители на населението в района, на отговорни лица и на бивши активисти на ПКК.
Европейски ден на еврейската култура
На третия ден на еврейската Нова 5761 година, или на 4 септември 2000 по григорианския календар, 16 европейски държави отбелязаха с много разнообразни инициативи яркото присъствие на еврейската култура в страните си. Отрадно бе, че и ние, българите, бяхме сред организаторите на това събитие. Във Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Видини, и в най-голямата синагога на Балканския полуостров - софийската, вратите и за хора, изповядващи различни от юдейската религия, бяха широко отворени. Общоевропейското мото на инициативата бе "Приятно ни е да се запознаем! Ние сме евреи". И домакините удържаха на девиза.
В столичната синагога организацията "Шалом" се бе опитала да превърне мероприятието дори в празник. На гостите се раздаваха молитвените еврейски шапчици - кипћ, и бе забавно да срешнеш познат българин, пременен като ортодоксален евреин. Ненапразно камерите и фотообективите запечатаха присъствието на българският министър на образованието и науката професор Димитър Димитров точно с кипћ. Представителите и на чуждите дипломатически мисии, акредитирани в България, също не правеха изключение. Преди концерта на еврейския хор "Акага" под диригентството на маестро Бенедикт Молхов, предстоятелят на "Шалом" г-н Кало отправи приветствени думи към гостите и поясни, че въпреки обикновенния неделен ден нашето присъствие го е превърнало в празник дори за почиващите само в събота юдеи. "Реката изтича, пясъкът остава" бе сборникът с пословици и поговорки на сефарадските евреи, който си купих в двора на храма от книжния базар, богат и със съвременна еврейска литература, преведена на български. В единадесет часа същия ден бе и премиерата на документалния филм на журналистката Еми Барух "Огледалото", който разказва за интересния творчески и семеен живот на артистичната фамилия Даниел. Режисьорът дядо Леон, художникът Андрей и неговата дъщеря - поетесата Ида. В голямата зала на столичния еврейски дом много артистичен свят се бе събрал да поздрави и героите на документалната лента, която ще бъде излъчена по БНТ, и самата Еми Барух, която е сценарист и продуцент.
"Библия Рабиника", отпечатана през 1575 година, показа в своята експозиция Държавният рахив в София. Сред другите старопечатни издания бяха и няколкото тома с коментарите на почитания философ Рамбам, известен на познавачите още и като Маймонит. Изобразителното семитско изкуство също не бе забравено нито в София, нито в другите български градове. Не бива да се пропусне и фотоизложбата в пловдивския молитвен дом "Пловдив и еврейството". Също там еврейската общност под тепетата извади от старите ракли и сандъци дрехи и предмети от бита, невиждани повече от столетие.
Събитието бе едно необходимо напомняне за видинските юдеи, които вече трябва да сторят нужното, та синагогата в техния град, която от години е полуразрушена, да бъде превърната най-сетне в музей на Холокоста, както предлага кметът на Видин г-н Иван Ценов. А пари могат да дойдат и от Европа, нали ненапразно се организира такова огромно честване именно на еврейската култура. Впечатляваща инициатива, която буди и умиление, и доста размисли.
Изядоха пая на хилядолетието
ЛОНДОН. Лакомници от цяла Великобритания се стекоха в селцето Денби Дейл в Северна Англия, за да похапнат от най-големия пай с месо в света, предаде АФП. Денби Дейл пай фестивъл датира от 1877 г. В това селце в Йоркшир обаче се приготвят гигантски пайове само по повод отбелязването на знаменателни събития. Тази година милениум пай тежеше цели 12 тона и от него похапнаха близо 50 000 души. Огромната погача е била приготвена с месо и домати в съд, дълъг близо 14 метра, и изпечена на тайно място. Първата хапка от нея отчупи 70-годишният Реймънд Хейг. В съответствие с традицията той бил обявен за Пазач на пая и натоварен със задачата да го съхранява ден и нощ до началото на празника.
През 1815 г. с пай на победата е била чествана битката при Ватерло.
Истинското изкуство е контрапункт на конформизма
Намирам Николай Майсторов в малко село в Дряновския Балкан, където от общо 3-4 къщи само тази на художника е населена. Сред картини на приятели и авангардна музика, разливаща се от пианото на неговата съпруга Стела Димитрова - професор в Музикалната академия, художникът е потънал в безвремието. Освен звука на пианото зад високия дувар на реставрираната стара възрожденска къща понякога се разнася и шум от дялкане с длето: художникът превръща дървени трупчета във фигури. Нарича ги "селски скулптури", не гледа амбициозно на тях и почти не му се вярва един ден да ги изложи публично. Този градски човек, който не може без асфалтовите изпарения на големия град, вече не може и без безмълвието на природата и очарованието на бялата стара селска къща, която събужда неизживени спомени. Николай Майсторов е градско чедо от стар род, с политици далеч преди 1944 г. От 10 години през лятото неговото колело не може да бъде видяно по обичайния маршрут от центъра на София към ателието на края в Цариградско шосе. Майсторов е в балканската си къща, разлюбил море и плажове и отърсил се от цялата суета и митологично напрежение около лятната почивка на софийския интелктуалец.
Николай Майсторов. е роден на 7 август 1943. Учи при Ненко Блакански в Художествената академия. Включен е със самостоятелна статия в световната енциклопедия за изкуство "Макмилън". Носител на много награди. Негови творби има в Музея за модерно изкуство, Берлин, Колекцията "Лудвиг", Дюселдорф - частна графична колекция, Музей за съвременно изкуство - Сеул, Колекция на кметството Дордрехт - Холандия.
- Какво ви дава усамотяването в старата каменна къща? Търсите ли неприкосновеността зад високия дувар и високата дървена порта?
- Лятото е изпълнено за хората с изненади и очаквания. За мен вече не е така, от 10 години съм все тук. Това е много красив стереотип, свързан с едно безмълвие, което аз приемам като статично мое състояние и като вътрешно движение. То ме освобождава от напрежението в София, от разсейването по дребнави неща. Тук потъвам в едно разширено вътрешно самосъзнание.
- Това безмълвие, както го наричате е наситено със звуци, включително от това старо пиано, което по цяло чудо е влязло през малките дървени вратички в къщата... - Пианото ще си остане тайна на къщата, още повече че очевидно не може и да бъде изнесено от нея.. Щастлив съм, че не живея сам в тази къща, а със съпругата си Стела Димитрова, която е пианистка. Тя редовно свири тук, сега се готви за концерт на 6 септември (б.р. - днес) на Аполония с една българка от САЩ и още трима музиканти. Може би тишината и безмълвието изчезват в тези няколко часа, когато тя е на пианото. Това прилича на любовен акт между тишината на природата и музиката, която я огласява. И зарежда мястото с още по-особен смисъл за мен. Средата, която взаимно си създаваме, е от голямо значение за мен.
- Жените във вашите картини образ, изведен от живота, ли са?
- Ние идваме на този свят със закодиран образ за всички неща и за жената. И оттук вече вътрешната цена на истината за всички неща се определя от активността на външния живот.
- Има ли скрито портретиране в картините ви?
- По принцип не съм абстрактен художник, защото използвам образната стойност на формата. Но всяка картина трябва да действа по абстрактен начин, а не по сюжетна интрига. Даже и реалистичното изкуство е голямо, когато ни въздейства по абстрактен начин. Впоследствие често откривам общи черти между мой образ на картината и образ от моя живот. Сто на сто и образът на жена ми може да се открие там.
- От какво всъщност бягате, идвайки тук?
- Бягам от целия социум, който разсейва и изпълва живота с напрежение и неприятни изненади.
- А политическата конюнктура?
- Политиката е особен фон, вече не й обръщам толкова внимание, защото съм определен в дадена тенденция. В този план аз защитавам едно правителство, което свързвам с тази тенденция, и ще продължавам да защитавам пътя, по който вървим, защото няма друг избор.
- Кое е основното в посоката?
- Фундаментът е промяната в статуквото на българския народ. Смятам, че тази промяна е за добро. Въпреки цялото напрежение, което всички усещаме, тази промяна трябва да се извърши като една необходима жертва.
- Тук, в безмълвието, по-силно ли усещате греха? Или ви е нужна София като интелектуален дразнител? Защо тук не работите над грандиозния цикъл "Апокалипсис - сега или винаги"?
- Тук съм месец и половина. Времето изтича много бързо в безмълвието. И все пак това не е безмълвие, защото шумът на самата природа много по-силно се усеща тук. Този шум от природата е естественият ритъм на живота и космоса.
- Връщането към София е и връщане към "Апокалипсиса", така ли?
- Това е връщане към проблемите. Естествено и към работата ми. Продължавам живописния цикъл "Апокалипсис сега - или винаги" с нова адаптация и материал - правя цикъл от 22 литографии.. Започнах го преди тази ваканция, до два месеца ще го завърша.
- Променя ли се човекът пред границата на третото хилядолетие? Различава ли се от онези библейски хора и чувства, които ви провокират в творчеството ви?
- Изглежда човек се променя по външни показатели и неща от социума. Едно печели, друго губи. Оборудван с нови технически средства, трудът изменя външните показатели на човечеството, но вътрешното състояние не се изменя. То остава статично и трагично. Може би затова и грехът, на който е подвластен човекът, мъчно се прецежда към по-добро.
- Тогава не излиза ли че, творецът е най-греховен?
- Това е преднамерен извод. Може би е по-чувствителен към себе си, към лошото и към греха. Това не значи, че е по-добър, но усеща по-остро собствения си грях. Той усеща злото в неговото изстрадване. В този смисъл чувствителността на твореца е по-различна от тази на останалите.
- Могат ли според вас хора или политически структури да въведат глобалната лъжа?
- Въобще политиката е една манипулация на хората. Политиката е нещо не идеално, тя просто трябва да владее сфери, за да може да управлява. В политиката има една точка на абсолютно добро, което трябва да се цели като резултат - и това е справедливостта или поне намаляването на несправедливостта, но това минава през призмата на борбата и винаги в крайна сметка целта се омърсява донякъде.
- Страхувате ли се от нещо?
- Да, страхувам се. От това, че съм временен в този живот. Смъртта ме плаши във всички нейни аспекти, но може би мъдростта е да можем да украсим този преход на света с една светлинна стойност на надежда. Надежда за вечност.
- Хората наоколо знаят, че това е къщата на Майсторов. Преди време дарихте голяма колекция от свои картини на музея в Трявна. С какво ви провокира това място?
- Аз съм роден в град, село си нямам. Сигурно имам вътрешно усещане за природата като нещо първично, като нещо запазено, като някакъв звук, който е много чист. Това ме накара да се връщам и да търся тази първичност. Не че първичността не ме плаши - този звук на гората, на дървото, на животното. Не съм горски човек, но се опитвам да стана такъв. Даже да победя и страха си от този първичен звук.
- Фигурите от дърво, които живописец като вас създава тук, на края на света - магически фигури ли са?
- Аз съм без претенции, просто взимам едно дърво и го дялкам. Сигурно остава моята чувствителност, която е част от цялото ми творчество... Просто в един момент искам да надскоча тишината и желая да се самоусещам, сърбят ме ръцете за работа и почвам да дялкам дървото.
- Как ги наричате тези фигури на жени, на бухали, на мъже?
- Те са много първични, първобитни. Наричам ги селска скулптура и ако един ден ги покажа, ще ги нарека така - селска скулптура. Провокацията се извежда от дървото, което ми попада, от неговите форми. Самата даденост на композицията на дървото определя темата.
- Защо тук, до леглото, има брадва и нож?
- Както казах в началото, тази селска къща не е в типично село, а в нещо като махала, която някога е била населена. Сега не е. Изоставени къщи. Къщата ми е самотна, наоколо няма жива душа. Къщата беше на два пъти ограбвана. Сигурно това е нормално за времето. Полицията хвана крадците, намери и краденото.
- Какво е отношението ви към рефрена на много интелекуалци, че времето е лишено от духовност, че държавата не се грижи за творците?
- Това донякъде е истина, някои може би говорят по-тъжно за това, други - по-обречено, трети - по-користно. Човек трябва да разбира ограниченията на времето, за да ги надмогва. Тази липса на държавна грижа отваря други хоризонти за мисълта, съдава друго напрежение. Това е един костелив орех, който трябва да го разчупиш, за да усетиш ядката на това, което се ражда. Новото време има своя друга нелепост. Някога творците бяха купувани и сега се купуват. Така че интелектуалецът може винаги да бъде купен, . ако се продава. Ако има истината в себе си, това ще е неговата самозащита, така той може да бъде извън времето. Сиреч интелектуалецът да преценява времето, а не да бъде жертва на времето.
- Как се купуват интелектуалци днес?
- Ами как се купуват... Когато се продават на по-ниска цена - и в буквалния, и в преносния смисъл. Капитализмът има свои принципи. Пазарът има други закони: колкото си по-пазарен, толкова пї ставаш за консумация.
- Творческият дъмпинг е - слизане до цвета на тапетите и мебелите в някои бизнесменски хол, така ли?
- Да, нещо такова. Истинското изкуство е винаги в един контрапункт на конформизма. Дали е политически или пазарен, няма значение. Творецът трябва да бди над себе си, да не се поддаде на този конформизъм, а той винаги съществува. Новото време не е лесно време.И преди не беше лесно. Разликата е , че може би в новото време държавата не се интересува от теб, оставен си сам. Тя не те ограничава, ограничението идва от това, че си беден, докато преди държавата плащаше и ти трябваше да отговаряш на някаква си тенденция на линията в изкуството. Сега никой не ти определя линиите, никой не ти плаща. Ако искаш да имаш пари, трябва да бъдеш подвластен на пазара, но пак ще загубиш. В този смисъл, за да не влизаш в конюнктурата, трябва да приемеш бедността като необходим фактор и да очакваш съдбата си като резултат.
- Привлича ли ви сферата на политиката?
- В прекия смисъл, не. Един творец и неговото изкуство, ако то носи дълбочина, навлиза в същността на развитието на тази държава и участва в духовния процес. В този смисъл не бих се отказал да участвам със своето изкуство, ако това има някакво значение, но не го мисля по този начин. Мисля го като собствена необходимост. Ако резултатът идва естествено, като сливане със зрителя, това би ме зарадвало. И това за мен е участието в живота на общността.
Кустурица изнесе концерт на кинофеста в Монреал
Югославският режисьор Емир Кустурица изнесе концерт заедно с бандата си "Пушеното забранено" на Световния филмов фестивал в Монреал, предаде АФП. Тази година участието на Кустурица на фестивала се свеждаше единствено до музикалната му изява, след като негов филм не бе включен в официалната програма.
Кустурица заяви, че възнамерява да се заеме с нов филмов проект, посветен на театрален актьор, на когото мафиоти счупват носа точно преди да се превъплъти в ролята на Сирано дьо Бержерак. Филмите "Невинност" на австралийския режисьор Пол Кокс и "Вкусът на другите" на французойката Аниес Жауи бяха отличени с Голямата награда на кинофеста.
Кушнер разреши в Косово да се проведат югоизбори
ПРИЩИНА. Администрацията на ООН в Косово разреши в понеделник провеждането на югославските федерални избори и на територията на провинцията, но уточни, че няма да помага при огранизирането им, а само ще се грижи изборният ден да не бъде съпроводен с насилие. Според шефа на администрацията Бернар Кушнер изборите няма да бъдат демократични и той не може да ги подкрепи. Организирането на избори в такъв кратък срок е просто фарс и предизвикателство към международната общност, готвеща от 15 месеца местните избори в провинцията, заключи той. Администраторът на ООН окачестви като "чиста провокация" съобщението, че Милошевич се готви да посети Косово. Очаква се провеждането на федерални избори в Косово само да разгневи местните албанци, които настояват за пълна независимост от Белград, коментира Ройтерс.
Решението на Кушнер да разреши провеждането на югоизбори в Косово е логично и потвърждава, че размирният район е все още част от Югославия, заявиха косовски сръбски лидери. Така международната общност показа, че спазва суверенитета на Югославия над Косово, заяви пред агенция Бета лидерът на Сръбското движение за отпор Момчило Трайкович. Той предупреди, че формалното провеждане на избори в Косово, без гаранции за сигурност, ще бъде удобно единствено на Милошевич.
Левичарските забежки на Запада
Вече петдесет години Европа живее с едно противоречие. И толкова е свикнала с него, че въобще не го забелязва. Тя е пълна с комунистически партии. Има комунистически кметове. Има и доста министри комунисти. Но няма нито един министър фашист. Нито пък кмет фашист. Няма въобще високопоставени държавници фашисти, или поне - неонацисти. Фашистките и неонацистките партии се приемат като причудлив придатък или като изключение от нормалния политически живот, срещу което хората трябва да са нащрек, за да не се повторят мрачните времена на фашизма. Комунистическите партии пък са си съвсем нормално явление в политическия живот, те участват в избори, влизат в парламентите, влизат в коалиции, понякога дори участват в управлението и никой не приема това за възмутително и скандално. Никой не се сеща, че хората трябва да бъдат нащрек, за да не се върнат мрачните времена на комунизма.
И тук сякаш от самосебе си се появява едно от обясненията за силата на левичарството в Европа. Ами в Централна Европа комунизъм и комунистически режими никога не е имало. Не е имало мрачни времена, няма опасност те да се върнат и няма от какво толкова хората да се страхуват и да бъдат нащрек. Макар че Солженицин например стресна и изненада французите именно с историята на мрачните времена във Франция. Стресна ги и ги изненада по много неприятен и болезнен начин точно по повод двестагодишнината от Великата френска революция. Като им каза, че тази тяхна велика революция е всъщност най-мрачното и позорно събитие в историята им. Заради якобинския терор. Всъщност не са много французите, които знаят размерите и последствията от терористичната същност на своята революция. Нито пък се осмеляват френските държавници и историци да го осъдят. Поради една всеизвестна причина. Победителите не ги съдят. А революционерите са победители. Солженицин обаче е интелектуалец, който никога не е бил сред победителите. И затова може да ги съди. Освен това той знае. Знае неща, които повечето европейски и руски интелектуалци не знаят или по-скоро се правят, че не знаят. Като например това, че якобинският терор е първото идеологическо основание за масови убийства в съвременната история. Че той пряко е вдъхновил Ленин и Троцки за червения терор през 1918 година. И че в декрета на болшевиките за въвеждане на червен терор може да се прочете една дума, която би трябвало да стресне всички кокетиращи с левичарските си настроения съвременни европейски интелектуалци. Тази дума е концентрационен лагер. Да, те са възникнали по време на болшевишкия терор със специален декрет. Те са претворените в живо дело Ленинови идеи. Но защо да говорим за Лениновите концентрационни лагери, след като чак до 1982 година във френските учебници за средно образование и дума не се споменава за концентрационните лагери на Сталин. Напротив, там за него се говори в положителен смисъл. Хвалят го едва ли не. И това подкрепяно от една демократична държава невежество си има отколешни традиции. Те са от онези мрачни времена, когато по покана на Сталин европейски интелектуалци посещават на рояци великия Съветски съюз, за да станат свидетели на небивалите му успехи. Те стават свидетели преди всичко на пищните банкети, които той им дава, и бурните овации, които организира в тяхна чест по разните му там болшевишки конгреси. Но това не пречи на Анри Барбюс да каже, че в Русия няма никакъв глад и буржоазната преса лъже. Точно през 1933 година, когато в Украйна измират от глад повече от седем милиона души. Това не пречи на Хърбърт Уелс да измъдри величавия лозунг "Сталин, това е Ленин днес". Убийствата и гладът в империята не пречат на пороя от хвалебствени оди, поеми и стихове за Сталин, писани и от Луи Арагон, и от Бърнард Шоу, и от живеещите в Европа Прокофиев и Максим Горки. Никакви масови убийства, никакви лагери, никакъв терор, съветската страна весело си строи комунизма и яде черен хайвер по гуляи и банкети. Много е сладко значи. Хем те поят, хем те хранят, хем ти ръкопляскат, хем ти издават творбите в милионни тиражи, хем и левичарската ти мечта аха да се сбъдне благодарение на вожда и учителя на всички времена и народи другаря Сталин. Политиците обаче, чиято суета си е поначало задоволена и които са много по-осведомени, не могат да бъдат прилъгани толкова лесно. Чърчил например още преди да стане премиер, определя Ленин и другарите му като шайка разбойници. А от Сталин се гнуси. Но не го съди. Пак по стародавното правило, че победителите не ги съдят. А Сталин е победител. А освен това е и съюзник. И неудобно е някак човекът, с когото си преговарял за разпределение на влияние в Европа и с когото тържествено си се снимал из победителските конференции, да бъде определян като масов убиец и превъплъщение на извечното зло. Много по-удобно е да се скрие истината. А тя е колкото изненадваща и страшна, толкова и натрапваща се в очите на този, който иска да я види. Цялата политика на великата комунистическа държава от средата на тридесетте години, та чак до Хрушчов и Брежнев, а също икономиката, идеологията и пропагандата са насочени към старата заветна цел - великата пролетарска революция, завладяването на Европа и целия свят със свещена война. Цел, която през 45-а година се осъществи само наполовина - завладяна е Източна Европа, не цялата. Заради Хитлер, който изпревари съветската агресия с две седмици само и обърка плановете на Сталин за Втората световна война. Цел, която стана по-късно неосъществима поради превъзходството на западните и най-вече на американските технологии. Единствената причина, поради която студената война не се превърна в гореща. Но невежеството на европейците и левичарските им забежки могат да се обяснят не само с това, че архивите тепърва се отварят и че едва напоследък отчасти се разкрива истината за комунистическата история. Нито пък с това, че средният европеец не се интересува много от истината. По-вярното обяснение за левичарството на Западна Европа и за снизходителното й отношение към комунизма е, че все пак тя пострада не от комунизма, а от фашистите. Ами Сталин изби милиони хора не в Европа, а в собствената си страна. И българските комунисти избиха хиляди хора не в Европа, а в собствената си страна. И ако самите руснаци не се трогват, не се отвращават, не осъждат и не заклеймяват позорните страници от историята си, то пък защо трябва да го правят европейците. Ако българите смятат, че е неприемливо да се взривява варварското капище на отвратителния палач Георги Димитров, то защо европейците да ръкопляскат, че симпатичното кубче вече го няма?
Европа все още обича да кокетничи със своята богата история, традиции и култура. Но все още крие или нехае за тъмната страна на своето минало. Затова то се промъква в нейното съвремие под формата на предубеждения, национализъм или идеологически пристрастия. Затова може би не Европа, а Америка е съвременният символ на свобода, демокрация, благоденствие, икономическа мощ и дори на култура.
Любо Ганев става Агент ХХL
Любо Ганев ще е гвоздеят на премиерата на американския филм "Агент ХХL" на 11 септември в зала 1 на НДК, съобщиха разпространителите от "Дъга Ентъртейнмънт". ХХL волейболистът ще организира ревю на дрехи за хора с габарити над средните и ще съвместява на шоуто няколко роли по примера на главния герой на комедията Малкълм Тейлър.
Майор оглави РДВР - Добрич
ДОБРИЧ. 38-годишният Румен Иванов, досегашен началник на служба "Сигурност" към РДВР, е назначен за шеф на дирекцията. Вчера главният секретар на МВР полк. Славчо Босилков го представи на личния състав и го уведоми за повишението му в чин майор. Иванов е родом от добруджанския град Генерал Тошево и е в системата на МВР от 1987 след завършена Висша полицейска школа и задочно право.
Модата се твори винаги в екип
Никола Тенев е на 21 година и е роден е в Хасково на 12 юни. След две години кандидатстване вече е ученик в Националната художествена академия в новооткритата специалност мода, в която се обучават 9 души - две момчета и 7 момичета. Смята, че има шансове за реализация, въпреки че конкуренцията в тази област в световен мащаб е огромна. Специалността му харесва, защото изисква можене във фотографията, изобразителното изкуство, владеене на онази цялост между хармонията на дрехата, цвета, силуета, но и представяне на ревюто като спектакъл, както и познаване на рекламата. Иска да опита всичко от света на модата. Бил е манекен и фотограф.
- Какво означава за теб дрехата?
- За мен дрехата е като една творба. За да доставя обаче удоволствие не само на художника, но и на човека, който ще я носи, трябва да отговоря на вътрешната му нагласа. Но и дрехата може да промени човека.
- Смяташ, че дрехата оказва влияние върху човека?
- Да, дрехата променя този, който я носи. Както и униформата. Всъщност хората чрез облеклото се опитват да изразят себе си. Да се представят в по-добра светлина. Никога модата не е била толкова разнообразна.
- Харесва ли ти съвременната мода с нейната еклектичност, или си имаш любим стил, любима епоха?
- Харесвам именно съвременната мода, защото е демократична. Тя не дискриминира нито възрастта, нито различията като характер. На модния пазар се предлага само тенденция, която обаче съвсем не налага абсолютност на стила. Може би е добре, че ще работя в ХХI век. При американските творци на дрехи например вече го има това отпушване на твърдите изисквания за стил. Въпреки че Европа си е галактиката на творчеството в тази област. Много ми допада турският дизайнер Хюсеин Шалаян, много интересен представител на съвременната мода. Той казва: "Аз съм художник, който предпочита да се изразява чрез дрехата и спектакъла. "Харесвам Лагерфелд и младежката марка "Фенди".
- Може ли да се сравни модата с изкуството на Кристо да опакова обекти?
- Нашите "опаковки" са много по-подвижни (смее се). Онова, което ме вдъхновява, е природата. Нейната хармония, красота и целесъобразност. Разликата между самотния художник и дизайнера е, че модата се твори винаги в екип. Като се почне от скицата и фотографията, и се стигне до маркетинга и рекламата. Това се прави с огромен екип и много пари.
- Трудно ли се прави екип?
- Тук се прави трудно. Говоря за нашия бранш. Вместо да си помагат, хората като че ли си пречат, работят от днес за утре. Няма ги програмата, перспективата, замисъла за нещо голямо и същностно. То става тъкмо с хора от един екип, където всеки си знае задачата, свършва я за определено време, но заедно с всеки член от екипа гони целта. По-голямата, по-значимата цел, а не измекярското бачкане прави нещата качествени. Това ни липсва май на нас. Писна ми да обяснявам на някои колеги, с които работя за определен проект.
- Какво мислиш за българската поговорка "По дрехите посрещат, по ума изпращат"?
- Ако дрехата си е точна, тоест ако пасва на човека, разлика в посрещането и изпращането просто няма да има. Дори при традиционния костюм. А има хора, които искат например да минат в друго пространство на бъдещето, да се покажат свършено различни, като други хора, чрез обличането. Те носят авангардни неща, но са си такива и в общуването.
- Какво ще кажеш тогава за т.нар. мода унисекс, еднаква за мъже и жени?
- Не знам защо е наложен този кич в света, но сигурно ще се държи още много години. Може би е някакъв вид тийнейджърски протест, някаква показна непретенциозност, вид непукизъм.
- Всяко поколение си го мисли. Модата на 60-те също се нарече "голямото скъсване" между поколенията... - Времето диктува тези неща. Едно е времето на кабриолета, друго е на трамвая. Едно е на ролс-ройса, друго е на москвича. Огромно е влиянието и на архитектурата, да не говорим за географските особености. След Втората световна война жените режат косите си, скъсяват полите. Това е "бойната", динамичната жена.
- Кой е пръв - дизайнерът или създателите на текстила?
- В момента се работи върху нов текстил, който да отговаря на тенденцията за затоплянето на планетата. Търсят се такива материи, които да задържат топлина, но без да предават външната върху тялото. Това е гигантска промишленост, в нея участват учени, инженери и др. За съжаление скоро няма да ги стигнем. Оттук нататък дизайнерите поемат нещата. Работи се с една-две години напред.
- Ползваш ли Интернет в професията?
- Непрекъснато. Интернет е страхотно нещо. Чрез мрежата можеш да се обучиш, да се информираш, да изпращаш свои творби, да си създаваш връзки, да продаваш, да купуваш - всичко. Пести време, пари. Но не мисля, че компютърът може да промени всички човешки дейности, да твори. Човек винаги ще е преди компютъра, защото може да се намесва и променя програмите му.
- Какво не ти харесва в българската мода?
- Не искам да ги обидя, но начинът, по който работят повечето, е доста архаичен. Искам да им кажа, че ще има хора, които лесно могат да ги изместят. Искам да им кажа още, че това, което правят - като ревюта, шоу, фестивали, форуми и прочие, е една голяма реклама, за да могат дрехите им да бъдат продавани. Свикнали са да мислят в категориите още от времето на комунизма и се опитват да "претворят" поновому неговата философия. Постоянно се копират чужди идеи, краде се чужд интелектуален труд. Прави се това, което казах и в началото - работи се на парче. Липсват замисъл, екип, бъдеще, за да гониш върха. И сега, коато навлиза гигантска информация от света кое е качество, кое е ревю, кое е реклама, няма балъци, които да излъжат. Трябва да се направи голям скок, за да се догони това темпо на модния свят, а и не само неговото.
- Дали можем да се намесим в световната мода с нещо, което е от света на българската носия?
- Мислил съм за това. Български носии са били по световни изложения и сме печелили доста награди - шевици, за бродерии за естествени тъкани. И изведнъж всичко някъде се губи. Спрели сме да показваме българското. Но като казвам показване, това пак означава онзи екип, който може да го направи добре и пазарно. Проектът трябва да бъде направен убедително, че може да печели пари. И тогава ще се намерят и пари. Мисля, че биха ни обърнали внимание, защото наистина има невероятни неща.
- Ще се пробваш ли в чужбина?
- Според мен този, който не е успял тук, в своята среда, няма да се намери и в чужбина. Тук обаче нищо не става лесно, което е и нашето преимущество, когато се явим на големия пазар.
Мост от далечна Австралия
СОФИЯ. В Столичната библиотека бе представена книгата "Австралия - България - взаимно непознати". Авторката Мария Стайкова, която живее и работи в далечния континент, посвещава творбата си на предстоящата олимпиада в Сидни, Австралия. Тридесет и две цветни фотографии от личния архив на авторката допълват представата за впечатляващата природа, фактите и събитията. Докторът имунолог Мария Стайкова е наситила книгата си както с научно издържана фактология, така и с фина хумористична нюансираност.
На евреите с добро и с обяснение!
Как безнадеждно бях влюбен в Нина Леон Леви, Господи! Зашеметителната осмокласничка на училището ни. Как най-безскрупулно днешният известен актьор Иван Балсамаджиев ми разби носа заради нея! А може би заради себе си? А аз въпреки всичко танцувах на новогодишното тържество пак с нея през 60-те години и капки кръв цапаха великолепните и несъразмерни обувки на баща ми, които бях обсебил, за да бъда велурен кавалер в танците с Нина Леон Леви. Баща ми също не ми прости велурената волност. И точно с Нина Леон Леви. Първата ми ученическа любов, първата пролята кръв за момиче и първото разочарование, че точно Нина Леон Леви не бива да бъде моята бъдеща любов. А бе красавица, която и Иван Балсамаджиев оцени с естетиката на юмрука си. С артиста и досега сме приятели. Нина не видях повече, след като събух окървавените патъци на тате.
Господи, как се препъваше сред буквите старшината Ихтиман Беев, проверявайки личния състав на поверената му рота в стратегическия социалистически градец Ардино! Буквите бяха български, а имената - не: Майер, Негер, Коен, Леви, Алгафари... Все интелигентни момчета с висше образование, запратени в ъгъла на соцдържавата, за да лъскат стари минохвъргачки и да я пазят от НАТО. Просто престижните им дипломи отричаха кирките и лопатите в така привлекателните Трудови войски. Евреи... Господи, как се изненадах наскоро, че именно в тази обетована и полидържава изкъртиха, пак с кирки може би, възпоменателната признателност на толерантността и търпимостта! Неподходяща е думата търпимост може би, защото евреите в моя живот бяха приятели, а не плод на едно търпеливо съжителство. И до днес ми е мъчно, че малката водка на Рахо Конфорти трябва да я излея в негова памет, а не да я изпия с неотразимия журналист и писател. Но се равам, че с Емил Бенбасат - висококаратен литературен критик, можем да спорим за съвременна българска поезия, а той я разбира така, както аз бих искал да усещам поезията в сефарадските мъдрости.
Мечтая старият ми приятел Андрей Даниел да ми нарисува портрет. Така както умее, като световен, български и еврейски художник, а гласувах с две ръце талантливата му щерка да стане член на Българския писателски творчески съюз. Името й е Ида Даниел. Запомнете го. Като това на Дора Габе!
Живот, любов, спомени... а в тях няма начин да избегнеш и горчилките. Може би заради това отидох и в Софийската синагога, най-голямата на Балканския полуостров, на Европейския ден на еврейската култура. Боя се, че познавам поне част от тази култура и то не само по нашите земи. И поради това се изкушавам да ви припомня и няколко реда от книгата на българския нобелист, роден в Русчук - Елиас Канети "Спасеният език", който поради обясними причини в енциклопедиите е отбелязан като австрийски писател:
"От приказките, които слушах, съм запомнил само тези за върколаците и вампирите. Може и да не са ми разказвали други. Не мога да взема в ръка нито една книга с приказки на балканските народи, без тутакси да разпозная някоя от тях. Запомнил съм ги с подробности, но не на езика, на който съм ги слушал. Чувал съм ги на български, а ги зная на немски. Този загадъчен превод е може би най-забележителното, което мога да разкажа от детството си, и тъй като езиковата съдба на повечето деца е по-друга, навярно би трябвало да разкажа нещо повече.
Родителите ми си говореха на немски, за да не разбирам нищо. С нас, децата, и с всички роднини и приятели говореха на испански. Всъщност това беше говорим език, във всеки случай един старинен испански; слушах го често и по-късно, но никога не го забравих. Прислужничките вкъщи знаеха само български и вероятно български съм научил от тях. Но тъй като никога не съм ходил в българско училище, а на шест години напуснах Русчук, много скоро съвсем го забравих. Всички събития от онези първи години са свързани с испански или български език. По-късно в голямата си част в съзнанието ми те се пренесоха на немски. Само особено драматичните - смърт и убийство, така да се каже най-страшното, се е запазило в спомените ми с испанското си звучене, но много точно и незаличимо. Всичко останало, следователно по-голямата част и най-вече всичко българско, както и приказките, е в паметта ми на немски."
И не само от интелигентски сантимент ще ви накарам да си припомним и за гениалния художник, избягал от Видин с една циркова група под името Юлиус Пинкас, за да му се дивим сега от каталозите и от цените в "Сотби", обозначени под картините на "скитника евреин" - Хюл Паскин. Днес и Юри Буков се завръща от време на време в България. Дина Шнайдерман дори бе на събора в Рожен. Синът на емблематичния ни актьор Ицхак Финци - Самуел, също ни посещава.
Пред очите ни остарява Леон Даниел, като вечна синагога. Синът му рисува може би по-жизнено от Елиезер Алшех. Спорният партизански изобразител Марко Бехар не е забравен, а книгите на Давид Овадия, Салис Таджер и Мони Папо даже все още са в книжарниците. Все повече притихва Валери Петров, забравил еврейското си име, а Анжел Вагенщайн ни обещава комунизъм и "След края на света". Йордан Радичков вярва на съпругата си Сузи, а аз съм скептичен към белетристиката на музиковедката Леа Коен. И когато хорът на Бенедикт Молхов запя в синагогата в София, аз подгледнах ктиторската плоча на цар Фердинанд и странно защо се запитах за нейната бъдеща съдба. Макар че точно в уредената държава Израел имат жесток закон към онези, които поругават паметните знаци от миналото, та дори те да не са лицеприятни някому. Нали законите идват от Стария завет, от Библията, а тя е дело именно на еврейската култура. Което ще рече, че тази култура почитаме поне веднъж на ден.
И ако бях не литератор, а държавник, щях да благодаря на петнадесетте държави от Стария континент, които донякъде протоколно отбелязаха една дата, инициатива или каквото и да е, без да се досетят, че точно в Европа има град Кюстендил. Малък град, в България, но точно оттам е избран оня народен представител, който залага чест, име и живот за спасяването на българските евреи. По простата причина - на ограничените възможности български. Аз също съм от Кюстендил. Както в рода на Пешев, така и в моя няма юдеи. Но в едно най-обикновено тефтерче, намерено от баща ми, след кориците "САМ ПА" (Самуел Патак) е записано с много твърд химически молив. "Помощи за спасяване на българските евреи":
Драган Попов - кожар: 10 лв. Лозе Милев - пекар: 20 лв. Кирил Любенов - фурнаджия: 80 лв. Петър Лачански - търговец: 500 лв. Стоян Йовов - адвокат: 800 лв. и прочие, и прочие.
Пропускам имена, преиначавам и нарочно намалявам числа, за да усетя шапчицата върху главата си в синагогата онзи ден. За да се замисля, че от всичките 16 държави, отбелязващи Европейския ден на еврейската култура, именно в България има нещо уникално. Симбиозата между двете културни категории отдавна е станала емулсия на доверието. И именно тук простихме на нещо, което по законите на еврейската държава се наказва жестоко. Онова, за поруганата памет на мъчениците. Но понеже този ден за нас не е прецедент, а ние знаем еврейската мъдрост, която гласи: "Не хвърляй камък в кладенеца на съседа си."
Така се чувствах в синагогата и в Еврейския дом на този открит европейски форум тук, в София. Но дори в юдейски храм аз, православният християнин, усещах вярата, надеждата и любовта. И очите на Нина Леон Леви, която бих искал да прочете тези редове.
Евреи - наименование на различни народности с общ произход и някога обща религия (юдаизъм), които съставят основното население на Палестина до първите векове от новата ера, а по-късно се разселват. През 1937 евреите са около 17 милиона души. През Втората световна война са избити около 6 млн. През 1948 е създадена държавата Израел с население от 2 089 000 души, 200 000 от които - араби. Евреите използват предимно езика на народите, сред които живеят - в Централна Европа говорят на идиш, чиято основа е немският език. Потомците на евреите от Испания и Португалия говорят на шпаньолски, основа на който е испанският език.
Еврейски език - език от семитския клон на семитско-хамитското езиково семейство. Престанал да съществува като жив език от III век пр. Хр. и се е съхранил само като култов език на юдейската черква. От 1948 староеврейският изкуствено се възобновява като официален език на държавата Израел под името иврит.
Еврейско писмо - писмо на древните и на съвременните евреи, които говорят иврит (или идиш). Засвидетелствано е от около Х век пр. Хр. Еврейското писмо е по-нататъшно развитие на финикийското писмо.
Еврейска ера - начало на летоброенето у евреите, което те смятат от сътворението на света в годината 3761 пр. Хр. В основата й лежи еврейският календар.
Еврейски календар - лунно-слънчев календар, основан върху движението на Луната и видимото движение на Слънцето около Земята. Месеците са 12 с общо 353, 354 или 355 дни, ако годината е проста, и 13, ако е добавъчна - с 383, 384 или 385 дни. Чрез добавъчния месец се цели съгласуване на календара със слънчевата година. Всеки период от 19 години съдържа 12 години по 12 месеца и 7 години по 13 лунни месеца.
Над 99 килограма хероин заловени на Капитан Андреево СВИЛЕНГРАД. Два опита за контрабанден внос на 99 килограма хероин от висока проба за 9 млн. и 300 хиляди от Турция са пресекли митничарите на ГКПП Капитан Андреево вчера сутринта. Със 78 килограма и 300 грама от дрогата са заловени призори тримата турски граждани Ф. А. (43), М. К. (32) и Н. А. (63), шофьори на автобус МАН на истанбулската превозваческа фирма "Морава". По редовния курс за Албания пътували 30 пасажери. Хероинът в 150 пакета бил скрит в тайник в кухите греди на тавана, като имало и ленти за изтеглянето на разфасовките от по около 520 грама. Наркотикът за над 7 млн. лв., открит по метода анализ на риска, най-вероятно е пътувал за Италия или друга страна на Западна Европа. Два часа по-късно с 20.7 кг хероин за 1 млн. и 900 хил. лв. е хванат врачанинът Димитър К. (53). Трафикантът се прибирал в Турция за родния си град със собствената си лека кола "Форд Скорпио". Дрогата в 40 пакета била напъхана в три тайника в естествените кухини под двата предни калника и зад арматурното табло. Пратката е предназначена за България, смятат разследващи от митническото дознание. Общото количество на заловения хероин на ГКПП Капитан Андреево от началото на годината при 24 случая досега е 1131 кг и 210 грама, с което пунктът продължава да е рекорьор в Европа за годината.
Направен ли е окончателният избор?
Империя на злото - така на 8 март 1983 тогавашният президент на Съединените щати Роналд Рейгън нарече Съветския съюз. Този съветски период беше определян гальовно от комунистическата пропаганда като "застой", последван от Горбачовата "перестройка". Шест години по-късно, през 1989, се сгромолясаха Берлинската стена и така нареченият комунистически блок. След още две години, през 1991, Варшавският договор и Съветският съюз официално престанаха да съществуват. Оттогава за тях се говори в минало време. Но дали миналото време е в сила и за комунистическата азиатщина, наречена от Роналд Рейгън "империя на злото"?
Две нещастия сполетяха Русия миналия месец - атомната подводница "Курск" потъна по време на учения в Баренцово море на 12 август, а на 26 август в московската телевизионна кула Останкино избухна пожар. В двете злополуки загинаха около 120 души. Списъкът на 118-те подводничари в "Курск" бе публикуван цяла седмица след катастрофата от руски вестник, който срещу рушвет получил имената от висш флотски офицер. След тази публикация се смята, че загиналите са 118, но друг руски вестник писа, че общо в подводницата може би е имало 130 души. Вечерта, когато гореше кулата в Останкино, се разбра, че трима или четирима души са блокирани в асансьор на височина повече от 300 метра. Няколко дни по-късно бяха разпознати три жертви. Броят на загиналите остава приблизителен, защото и в двата случая властите или не даваха информация, или я забавяха с дни, или я поднасяха на скъпернически порции под натиска на изтичането й от други източници.
За руските власти загубата на човешки живот не е нито трагедия, нито статистика - тя е държавна тайна. Военните твърдят, че катастрофата на атомната подводница била предизвикана от сблъсък с друг "обект". Но този "обект" трябва да е налице - или да е потънал, или поне да е тежко повреден, а досега и следа от него няма. Анализи на данни от натовски сонари и сеизмографи сочат, че в подводницата са станали две експлозии и че най-вероятно катастрофата се дължи на избухнало торпедо. След потъването на "Курск" не бе приета нито една оставка, няма нито едно уволнение, вероятно няма и да има. Междувременно Русия продължава войната на собствената си територия - в Чечения, където загиналите са хиляди.
Причината за пожара в Останкино стана известна с четири дни зкъснение от шефа на московските пожарникари - претоварване на кабелите в кулата, строена през 1967. Шефът на пожарникарите каза, че ако електрозахранването е било прекъснато веднага, пожарът е можел да бъде локализиран и овладян. До изключването на тока обаче изтекли три часа, докато информацията премине по всички бюрократични стъпала и докато се получи разрешение лично от държавния глава и главнокомандващ президента Владимир Путин.
Обзети от манията за секретност, руските власти мълчаха 48 часа за потъването на подводницата. Тази мания диктуваше и отхвърляните в продължение на пет денонощия предложения за помощ от чужбина, тя диктува и поведението им в преговорите с чужди фирми за изваждане на телата на подводничарите. В случая с Останкино разрешението за изключване на тока се е бавило, защото от тази кула се излъчват програмите на руските телевизии с изключение на НТВ, която не се придържа към официалната линия и единствена продължи предаванията си в дните след пожара, когато Москва и околностите й бяха лишени от сигнала на Останкино.
Августовските трагедии показаха, че "империята на злото" не е останала в миналото заедно със СССР и студената война. Повече от десет години след рухването на комунизма едва ли западните ръководители биха използвали езика на Роналд Рейгън. Но още по-малко те биха подценили рисковете от поведението на руските власти в критични обстоятелства.
По време на двете вътрешни за Русия кризи стана ясно, че в тази страна няма граждански контрол над военните, решенията се взимат еднолично от президента и секретността е далеч по-важна от човешкия живот. След тези събития възниква въпросът как би реагирала втората световна ядрена сила в евентуална международна криза и има ли гаранции, че тя ще се придържа към задълженията си по договорите, в които е страна. Частичен отговор бе даден миналата година, когато руски войски се прехвърлиха в късна доба от Босна в Косово и се опитаха да превземат летището в Прищина. Отговор е и позицията на Москва против разширяването на НАТО и особено против възможното включване в западния отбранителен съюз на бивши съветски републики, които от десет години са суверенни държави. Тази руска позиция бе напомнена преди дни в Братислава от заместник-министъра на външните работи и бивш посланик в България Александър Авдеев.
На 28 август след реакция на руското външно министерство по повод на изгонването на руски граждани от България българското външно министерство напомни, че Варшавският договор не съществува. България окончателно е направила своя изобр - пазарна икономика, членство в НАТО и ЕС, заяви президентът Петър Стоянов пред американски политици и бизнесмени миналата седмица в Сан Франциско.
Наистина ли изборът е окончателен? Този въпрос получава отговор преди всичко на избори - парламентарни и президентски, каквито ни предстоят догодина, както и на избори за местна власт. В само три от единайсетте години след падането на Берлинската стена в България не е имало избори - през 1993, 1998 и 2000 г. Пак в края на август в България се случи едно на пръв поглед незначително събитие: семестърът на Американския университет в Благоевград, едно от най-престижните висши училища не само у нас, а и в Югоизточна Европа, бе отложен с един месец, защото в града има воден режим. Вярно е, че лятото донесе незапомнени жеги, суша и пожари. Вярно е, че и в много други населени места в България има воден режим, и то от години. Но е вярно и друго - че под благословената българска земя има несметни количества вода. Кой помисля да ги използва? В Израел например единственият източник на питейна вода е Тибериадското езеро и всяка капка е съкровище. Там човек може да се увери, че е възможно скъпоценната капка да бъде отведена и до най-тънката тревичка.
А защо в сърцето на Пирин, в китния Благоевград, пресечен от река със звучното име Бистрица, има режим на водата? Защо общината и кметът, който на всичкото отгоре е и председател на Националното сдружение на общините, не са се погрижили да осигурят нормални битови условия за академичния град? Оправдания сигурно могат да се извадят от девет кладенеца.
Окончателният избор все още предстои - той се гради не само на избори, а всеки ден, с всяко действие или бездействие, от уреждането на бита и опазването на природата до управлението на държавата и защитата на националната сигурност. Окончателният избор ще бъде факт, когато подобни абсурди останат в миналото, когато българите сами сложим ред в собствения си дом и се научим да го ценим и поддържаме. Едва тогава ще можем да се приобщим към икономическите, политическите и отбранителните структури на демократичния свят и да заживеем по неговите стандарти.
Еврокалендар - септември 2000 година
2 септември
ЕВИАН, Франция - Неофициална среща на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз (до 3).
3 септември
БИАРИЦ, Франция - Неофициална среща на министрите на селското стопанство на страните от Европейския съюз (до 4).
МИНСК, Беларус - Посещение на делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа във връзка с парламентарните избори в страната през октомври.
4 септември
КОНСТАНЦ, Германия - Среща край Боденското езеро на министрите на вътрешните работи на страните от Алпийския район - Австрия, Германия, Италия, Лихтенщайн, Франция и Швейцария (до 6).
ЛИОН, Франция - Конференция за подготовката на Световната конференция за климата под егидата на френското председателство на Европейския съюз (до 15).
СТРАСБУРГ, Франция - Пленарна сесия на Европейския парламент (до 7). За 5 септември е насрочен дебат по проблемите на Средиземноморието.
7 септември
БЕРЛИН - Европейска конференция по статистическите показатели (бенчмаркинг) (до 8).
ХАНОВЕР, Германия - 12-а европейска министерска конференция по проблемите на градовете (до 8).
8 септември
КАЗЕРТА, Италия - Общоевропейска среща на високо равнище за борбата с организираната престъпност (до 10).
9 септември
ВЕРСАЙ, Франция - Неофициална среща на министрите на финансите на страните от Европейския съюз (до 10).
Няма шап в Кърджали
КЪРДЖАЛИ. Няма регистриран шап сред животните в Кърджалийска област, съобщи шефът на регионалната ветиринарномедицинска служба д-р Николай Бургуджиев. Все още в сила са мерките за неразпространението на болестта, която върлува в съседна Гърция. Наложените ограничения включват забрана на всички животински пазари, превоза на месо без необходимото медицинско разрешително и недопускане на животни зад граничните съоръжения. В пограничните Крумовградска и Кирковска община за тази цел са наети десет души, които връщат от браздата животни от Гръцко.
Ограничителните мерки могат да бъдат отменени само на национално ниво. Според Николай Бургуджиев това вероятно ще стане, когато разпространението на болестта в южната ни съседка бъде овладяно.
Няма свободни легла
СИДНИ. Неочаквано голям брой атлети са се класирали за олимпийските игри в Сидни. Това обстоятелство сериозно притеснява организаторите, които вчера признаха, че липсват свободни легла в селото на спортистите. "Може би ще се наложи да притесним състезателите, които трябва да спят по трима в една стая. Първоначално имахме намерение да предложим комфорт на двама атлети в помещение" - заяви говорител на организационния комитет.
Домакините планираха да приемат 15 000 атлети, но сега ще се наложи да намерят място за още 500 спортисти. Спасението е в инсталирането на допълнителни легла. Австралийците нямат никакви притеснения с изхранването на повечето гости.
Олимпийски вести
- Силен вятър преобърна множество яхти, прекрати тренировките на ветроходци и гребци и наложи спешна евакуация на спортистите от олимпийските бази. Ветровете със скорост 80 км/ч скъсаха високоволтови проводници, което доведе до спиране на важни влакове за около час.
- Метеоролозите предупредиха, че по време на олимпиадата ще има проблеми с капризите на времето. По традиция септември е най-ветровитият месец в Сидни.
- Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър е предложен за член на МОК.
- Президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч и бившият президент на ЮАР Нелсън Мандела се разходиха заедно в олимпийското село на Сидни. Двамата останаха много доволни от видяното и определиха условията за гостите като първокласни. Самаранч и Мандела бяха придружавани от олимпийския министър Майкъл Найт.
Отзиви
За втори пореден ден вчера Радио Би Би Си предава като единствена новина от България разследването във в. "Демокрация" за Георги Марков. В репортажа на кореспондента на радиото в София Димитър Димитров бившият следовател и настоящ прокурор Бодан Карайотов заяви: "Тези разкрития потвърждават нашата версия в хода на разследването, че смъртта на Марков е причинена от българските специални служби. Ние не можахме да съберем достатъчно доказателства спрямо някое лице индивидуално да го обвиним за това престъпление, защото през 1990 много документи изчезнаха под носа ни - оперативното дело на писателя в ПГУ. Публикуваните документи дават една насока към органите на Държавна сигурност."
Най-реалистичната възможност за нови разкрития би дошла от достъп до архивите на бившето ПГУ, чиято документация е преминала към подчинената на президента Национална разузнавателна служба. Това на практика означава, че стараещият се през последните месеци да играе все по-централна роля на българската политическа сцена президент Петър Стоянов сега вероятно би могъл да даде нов тласък на разследването, като разреши достъп до архивите на подчинената му разузнавателна служба, коментира Би Би Си.
Разследването на Христо Христов в "Демокрация" бе широко разгласено и с подробни интервюта с журналиста по БНТ, Радио "Свободна Европа" и програма "Христо Ботев" на БНР.
Откриват 2000 нови телефонни поста
СОФИЯ. Телефони до края на годината ще получат Челопечене, Долни Богров и Ботунец, съответно 500, 500 и 1000 поста. След прокарването на оптически кабел в началото на 2001 г. телефонизирани ще бъдат също Враждебна, Бухово и Горни Богров. Това съобщи зам.-кметът на район Кремиковци Петър Костов. Цифрова централа с 1000 поста беше открита вчера в кв. Кремиковци. Пълната телефонизация на квартала с 4500 жители стана за половин година. Това беше наше предизборно обещание, подчерта СДС кметът Томи Николов. 600 хил. лв. е дала БТК за кабелите и централата. 70 хил. лв. за тръбната мрежа и оправяне на разкопаните тротоари са от Столична община, обясни заместникът на Софиянски Иван Гечев. Кремиковчани засега ще говорят по междуградска тарифа със София. След включването на района в регулационния план на столицата номерата ще станат градски.
Петима наши поети, събрани в унгарска антология
В Унгария току-що се появи на бял свят антологията на Йожеф Уташи "Неделен земетръс", в която той представя поезията на петима български поети - Нино Николов, Иван Цанев, Марин Георгиев, Борис Христов и Иван Бориславов. Любопитно е, че големият унгарски поет Уташи, който достойно продължава делото на незабравимия поет и преводач на българска поезия Ласло Наги, е работил повече от двадесет и една години над тази авторска антология, в която представя всеки един от българските поети с еднакъв брой творби - по двадесет и едно техни стихотворения в свой превод.
По този начин Йожеф Уташи защитава творческия си вкус, като прави за себе си и за унгарския читател пет книги с избрани творби на петима толкова различни по стил и виждане български поети и ги събира в една антология. В този случай би следвало да си припомним старата максима, че голямото се вижда от разстояние. Уташи се е постарал да го види и да го направи достояние на почитателите на изящната словесност в Унгария.
Петър Стоянов призова сънародниците ни в САЩ да работят за България
СОФИЯ. Българи, дошли от Лас Вегас, от столицата на Калифорния Сакраменто и още десетки населени места в щата, участваха в срещата на президента Петър Стоянов с българската колония в Лос Анжелос, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Срещата се провела в хотел "Мариот" в Лонг Бийч и била организирана от клуб "Тангра". В него членуват над 300 български стари и нови емигранти от цяла Америка. Петър Стоянов призовал сънародниците ни да не чакат инструкции, за да работят за България. "Примерът на националните лобита на Чехия, Унгария и Полша е пред вас", казал президентът. Той подчертал, че част от успехите на тези страни се дължат и на техните лобита в Америка. Според Петър Стоянов продължаващата емиграция на млади българи не е трагедия за страната ни, защото след десетилетия на затворени врати у нас младите хора имат нужда да трупат жизнен опит.
Участниците в срещата се интересували от икономическата ситуация у нас, от възможностите за инвестиции и от законодателството за инвеститорите.
Поскъпват акциите на "Солвей-Соди"
СОФИЯ. Оборотът на фондовата борса вчера бе 4971 лв. Леко се повиши цената на "Солвей-Соди" - от 3,60 лева на 4 лева. Спаднала е цената на акциите на "Благоевград БТ", които бяха търгувани за първи път от 10 август насам. Последната им цена бе 21,50 лева, а вчерашната - 19,50 лева.
Книжата на "Булгартабак холдинг" се търгуваха по 16,50 лева едната, а последната им цена от 23 август бе 18,43 лева.
За първи път от 24 февруари бяха търгувани акциите на "Неохим". Последната им цена бе 4,40 лева, а вчера се купуваха по 2 лева едната.
Председателят на Британското кралско фотографско дружество идва в Копривщица
Идеята на Комисията по култура към Национален граждански форум "Българка" още от създаването му бе работата с децата и младежите да не се извършва самоцелно, с еднократни и еднотипни начинания. Първият опит в тази насока бе организирането през 1999 г. на пленер в Копривщица, който бе предшестван от национален конкурс за детска рисунка "Красотата на моята родина".
Децата получиха познания и умения за рисуване на открито. Избраните от тях обекти бяха къщи и натюрморти. Лекциите и викторината разшириха теоретичните им познания, а също подтикнаха някои от тях да опитат силите си в създаването на едно синкретично изкуство, каквото е куклената постановка. От значение е и приятелската атмосфера, която се създаде между децата, както и не на последно място запознаването с историческите паметници на града.
Картините от пленера бяха показани в София, в галерията на СБХ в рамките на Есенния салон на изкуствата, където получиха висока оценка от жури в състав: Христо Харалампиев, председател на СБХ, доц. Алексиев, тогава ректор на Художествената академия, и Снежана Славова - художник. От две от най-хубавите картини "Гега Ню" финансира изработването на картички, които за първи път бяха предоставени на вниманието на посетителите на Копривщица по време на събора-надпяване през тази година.
Сега сме в навечерието на "Копривщица 2000". Отново в този изпълнен с възрожденски дух и неповторима атмосфера град от 7 до 12 септември ще се проведе Есенна школа за изкуства. Тя е замислена в три модула. "Художествено слово", ще бъде ръководен от проф. д-р Петър Петров, преподавател по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Излъчените 5 деца, участници в конкурса за написване на есе на тема "Личност, свързана с Копривщица", ще бъдат запознати с начините за изготвяне на литературен спектакъл, както и с неговото изпълнение.
Участниците в модул "Музика" бяха подбрани след участие в конкурса за музикален фон на стихотворението на Димчо Дебелянов "Помниш ли, помниш ли". Под ръководството на композитора Симеон Венков децата ще се запознаят с начините и средствата за озвучаване на един литературен спектакъл. Конкурсът "Художествена фотография" ще бъде проведен като част от "Фотоваканция 2000" - един от най-престижните у нас форуми за фотографи с международно участие. В него гости от Германия ще изнесат тематични лекции, придружени с практически занимания. Ще присъства и председателят на Британското кралско фотографско дружество, който заедно с децата ще се включи в заключителния етап от школата в Копривщица. Подбраните след конкурс деца ще работят под ръководството на Иво Хаджимишев, изявен майстор в областта на художествената фотография.
