ВМРО с проектозакон за референдумите
СОФИЯ. До края на септември ще бъде готов подготвяният от ВМРО проектозакон за референдумите. Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов запознал цар Симеон II с идеята на вчерашната им среща в Царска Бистрица. Законът за референдумите трябвало да се съгласува и с европейската практика, било общото мнение на двамата събеседници. Проектът е общ и не засяга конкретно дилемата република или монархия, тъй като въпросът за държавния строй е залегнал в конституцията, обясни Каракачанов.
Срещата се провела по покана на царя и продължила повече от час.
ДВСК и ХЕИ затварят 14 кръчми и 26 колбасарници
СЛИВЕН - ВРАЦА. Съвместна проверка на екипи от сливенската ДВСК, ХЕИ и Икономическа полиция ревизира 46 кланици, месопреработвателни предприятия и цехове за месни заготовки в областта. По заповед на ДВСК 26 колбасарници и малки цехове, както и 6 кланици спират работа от днес. Специално наложени предписания ще изпълняват 6 преработвателни работилници, един цех за пилешки разфасовки и 13 цеха за месни заготовки. След като съобразят производството си с изискванията на контролните органи, те ще продължат отново работа, каза директорът на Ветеринарномедицинския център в Сливен д-р Тодор Илиев. От началото на годината в Сливенско специалисти от ДВСК са извършили над 5800 проверки и ревизии, съобщи шефът на службата в града д-р Пламен Пенчев. Около 12 000 тона стока е бракувана и иззета. За констатирани нарушения са съставени 31 акта на обща стойност 4150 лева.
При направената вчера съвместна проверка на ХЕИ и ДВСК във Враца пък бяха затворени 14 заведения за обществено хранене. На други 33 са съставени актове за груби нарушения на санитарно-хигиенните изисквания. Целта на проверката бе да се предотврати избухването на епидемия след въвеждането на драстичен режим за водоснабдяване. Санитарните инспектори са направили 169 предписания на рисковите кръчми, а на две трети от проверените 112 обекта е даден срок от два дни за монтирането на хидрофонни системи за резервна вода през сухите 21 часа в денонощието.
ЕС пращал негодни храни за румънските сиропиталища
БУКУРЕЩ. Хуманитарната помощ на Европейската комисия за румънските сиропиталища включвала храни с изтекъл срок на годност, доставени на високи цени от избрани по произволни критерии западни фирми, твърди доклад на правителството в Букурещ, публикуван във в. "Куриерул". От 159 тона месни продукти 4,6 тона вече били унищожени заради изтекъл срок на годност, а 37,7 тона се унищожавали в момента, се уточнява в доклада.
Представители на Еврокомисията отхвърлиха обвиненията и подчертаха, че от предоставените в рамките на програмата ФАР 3000 тона хранителни продукти и перилни препарати само 1,28 на сто са се оказали негодни за употреба и са били унищожени. Те отричат твърденията, че продуктите са били внесени от чуждестранни фирми на цени по-високи от тези на румънския пазар и уточняват, че от 18 сключени договора, 11 са с румънски доставчици.
Същевременно 5 партии подписаха политически протокол за създаване на нова коалиция с името Демократична конвенция на Румъния 2000. В нея влизат Националноселската християнска и демократическа партия, Съюзът на десните сили, Румънската федерация по екология, Християндемократическият съюз и Партията на молдовците. Партията Съюз за Румъния официално ще оповести в събота решението си да издигне кандидатурата на Теодор Мелешкану за предстоящите президентски избори.
Ал Пачино ще става отново баща
На 60-годишна възраст Ал Пачино ще стане баща за втори път, разкрива в. "Ню Йорк пост". Според него приятелката на Пачино, 48-годишната актриса Бевърли д'Анджело, е бременна и двамата очакват бебето да се роди в края на годината. То е заченато ин витро и ще е второ дете за Пачино, който има 10-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, и първо за Д'Анджело.
Антипаркинг колонки ще бранят централните тротоари в столицата
СОФИЯ. Антипаркинг колонки ще бранят площад "Св. Неделя", който в момента се ремонтира, съобщи Михаил Виденов, шеф-управление "Транспортна инфраструктура" на Столичната община. Бетонни блокчета ще пазят и околните тротоари от мераците на недобросъвестни шофьори. Лошото състояние на тротоарите променило първоначалния замисъл на общината да ремонтира бул. "Мария Луиза" само между ул. "Екзарх Йосиф" и бул. "Тодор Александров". Подмяната на плочниците сега стига до ул. "Алабин" включително. Промяна има и в плановете за ремонт на подлеза между ЦУМ и хотел "Шератън", който е даден за експлоатация на охранителна фирма "Егида". За ремонта на публичната му част бяха отпуснати досега 500 хил. лв. общински пари. Цялата изолация на съоръжението обаче се оказа прогнила. След премахването на сергиите и магазините отдолу лъснаха течове и корозия на инсталациите. Сега ще се прави нова изолация на покрива, която струва кв. м 31 лв. Подлезът ще е готов преди пускането на седма метростанция "Сердика" до Булбанк на 30 ноември, обещават от "Егида".
2.300 млн. лв. бяха предвидени за реконструкцията на релсовия път и на пътната настилка на бул. "Мария Луиза". Парите за ремонтите, които изникнаха в движение, ще дойдат от замразяването за догодина на моста "Сердика". Разрушаването на съоръжението, което цепи въздуха на Зона Б-5, и изграждането на път под него, остана за следващия строителен сезон. Друг източник е първоначалната сума за ремонта на бул. "Мария Луиза", в която е актувана скулптурата на Св. София от Георги Чапкънов. Бул. "Мария Луиза" ще е готов най-късно на 18 септември, категоричен е Михаил Виденов.
Арестуваха младеж, използвал чужди документи, за да си извади паспорт
БЛАГОЕВГРАД. В ареста на РДВР - Благоевград, е задържан Николай К. (21) от гр. Гоце Делчев, който се опитал да си извади лична карта и задграничен паспорт на името на друго лице, съобщиха от пресцентъра на полицията. Измамата била разкрита след сравнителен анализ на снимките, който направили компютърни специалисти от отдел "Документи за самоличност". Преди няколко дни Николай К. обявил в полицейското управление, че е загубил гражданския и задграничния си паспорт и попълнил заявление за нови документи. Той представил акт за раждане на името на Емил К. (20), лице от ромски произход, също жител на гр. Гоце Делчев. При разпита уличеният в измамата казал, че е сключил сделка с циганина, тъй като в стария му задграничен паспорт бил поставен черен печат от гръцките гранични служби. Проверка показала, че Николай К. е криминално проявен и бил регистриран за кражби. Допълнително ще се изясняват причините за изгонването му от Гърция. Срещу него е образувано полицейско дознание по чл. 313 от НК, който предвижда лишаване от свобода до 3 г. и парична глоба. Това е първият случай, при който е разкрит опит за използване на подправени документи при смяната на паспортите от криминално проявено лице.
Бедни, бедни разказвачо
Големият американски писател Ърнест Хемингуей изповядва пред свой приятел:
- Когато пишех романа си "Зад реката в сянката на дърветата", смятах, че създавам шедьовър. Критиците обаче ме взеха на нож! Притиснат от финансови затруднения, написах "Старецът и морето". За тази новела получих Нобелова награда. Изглежда, най-добрият стимул за създаване на добри произведения е задължението ти да се разплатиш с кредиторите си... Едва ли ще се намери писател, който поне веднж в живота си, а друг - почти винаги - да не е работил или работи, притиснат от всекидневните си нужди. Щом и Хемингуей е опирал до това!
Но има и друг момент, който е не по-малко важен от написването, да речем, на един разказ (а тук ще става дума тъкмо за късия "вестникарски" разказ). Този момент е как творението на писателя да стигне до читателя.
- Много просто - ще речете. - Като се публикува.
Чудесна идея, която съществува векове преди откриването на Америка.
Но кажете ми кой всекидневник днес или седмичник (не говоря за литературни седмичници, защото такива май вече няма) е отворил страниците си за късия разказ - с едно-две или три изключения може би.
Звучи абсурдно, ала в това море от всекидневници, седмичници, двуседмичници, месечници българският писател разказвач няма къде да публикува скромните си съчиненийца. Тук дори не става дума за стойността на хонорара, който евентуално би получил финансово изнемогващият несретник. Тук става дума за нещо много по-сложно, по-важно и по-отговорно - става дума за бъдещето на българския разказ.
У нас има прекрасни разказвачи, истински майстори на кратката белетристична форма: Ивайло Петров, Любен Станев, Йордан Радичков, Георги Данаилов, Георги Мишев, Любен Дилов, Димитър Коруджиев, Александър Томов, Евгени Кузманов, Коста Радев и още, и още, с които всяка сериозна литература би се гордяла. Но да сте прочели напоследък от някого от тях разказ в някой вестник? (Не говоря за по-млади автори, а несъмнено сред тях има и много талантливи, тъй като няма къде и аз да прочета нещо от тях.)
Как се изградиха като творци споменатите по-горе писатели? Естествено най-напред с публикациите си по вестниците (не днешните) и по списанията. Защото може да напишеш шедьовър, но какъв е смисълът, когато той си остава в папката ти, пък кой днешен издател ще се заеме да издава в книга тази губеща "стока"?
Всекидневниците обаче са ударили девет катинара на страниците си за краткия български разказ. Затова пък по тях щедро се разполагат писания за поредния флирт на кичозните фолковци от рода на Кондьо или Руслан Мъйнов или за твърдостта и големината на бюста на някакви си Сашки Васеви, Силвии, Глории и тям подобни полуграмотни момиченца. В крайна сметка не съм против това - нашият народ е показал, че има щедра душа и за пошлостта от всякакъв род и вид, но за подобни пикантерии си има специализирани издания като "Шок", "Жълт вестник", "Нощен Труд", чийто главен редактор е белетристът и нявгашен заместник главен редактор на "Литературен фронт" Димитър Шумналиев, има си разни "истински, а не ментета" вестници за жената.
Но когато в политиката на някои от водещите всекидневници, а за такива претендират поне шест-седем в София, не е помислено, че в тая държава все пак трябва да има и литература, ще припомня това, което е направил навремето убитият от комунистите след 9 септември 1944 собственик и редактор на "Зора" Данаил Крапчев. През един период от време всяка седмица вестникът му е публикувал по един разказ от Йордан Йовков. Не че без тези публикации Йовков нямаше да бъде голям писател, колкото е днес. Но благодарение на това задължение към "Зора" всяка седмица да представя нов разказ, той е създал ред творби, които останаха в златната съкровищница на българската литература.
Може да посочим и примерът на друг главен редактор - Стефан Танев на "Утро"! Или на Владимир Василев на сп. "Златорог"!... Къде обаче са днешните Крапчевци, Таневци, Владимир Василевци?... Досещам се сега и за едно по-късно време - някъде към началото на седемдесетте години. Благодарение на едно кратко разведряване бях издал два или три сборника с разкази, но по ред причини така и не ме пуснаха в "редовете" на славния СБП. И тъкмо по това време вратите на списанията "Септември", "Пламък" и на в. "Литературен фронт" отново се захлопнаха пред мене и пред редица други "неудобно пишещи". Веднъж след поредната идиотска партийна директива да се създават разкази, повести, романи, драми и филми на работническа и на кремиковска тема и след поредното връщане на поредните ми разкази от сп. "Пламък" Лада Галина, тогава редактор в отдел "Белетристика", ми заяви:
- Георги, разказите ти са хубави, но ти се замисли защо напоследък непрекъснато ти ги връщаме.
- Лада, по-добре вие се замислете, защо пък аз все такива разкази ви нося! - отвърнах.
Повече на стъпих в това списание.
Много от тези разкази си останаха в папките ми.
Стоят си и до днес - разкази от чекмеджето.
И дълго още ще си стоят там. Може би и там ще си умрат един ден заедно с мене.
А аз напоследък все повече и повече се питам въобще струва ли си да се пишат нови... Безработен доктор
СОФИЯ. Два дни преди световната квалификация между България и Чехия - обстановката в лагера на националите. Преди снощната тренировка на стадион "Славия" най-доволен изглеждаше д-р Михаил Илиев. "Няма нищо по-хубаво от това преди такъв отговорен мач лекарят на отбора да е безработен. Разбира се, има оплаквания от някои футболисти, но те са нормални за подобен лагер. Естествено влияние си оказват твърдите терени и следподготвителния период. Нядявам се доброто състояние на футболистите да остане и след срещата с чехите" - заяви д-р Илиев. Докторът не се е чул с Мариян Христов, който е уведомил за проблемите си треньорското ръководството.
След вчерашното занимание националите трябваше да проведат възстановителни процедури.
Иначе Стойчо Младенов и помощниците му отработваха варианти за противодействие на чехите. Българите вероятно ще играят само с един нападател (Йовов) и с плътни зонови покрития в защита и халфовата линия.
Вчера привържениците на "Левски" получиха 4000 билета по 1 лев за мача на националите. Такива билети ще раздават и на стадион "Локомотив".
Белград реже програмата на телевизия в Нови Сад БЕЛГРАД. По нареждане на югославското Министерство на информацията петте мрежи на кабелната телевизия в Нови Сад прекратиха завчера излъчванията на програмите на черногорската, хърватската и сараевската телевизии, както и на унгарския канал Дуна, предаде агенция Бета. Забраната бе аргументирана от властите с разпоредбите на Закона за информацията относно програми с политическо-пропагандно съдържание.
Междувременно кандидатът на опозицията за президентските избори Воислав Кощуница заяви в Пожаревац, родният град на Слободан Милошевич, че ще спечели надпреварата на 24 септември, защото хората искат промяна. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) подчерта вчера, че югославските избирателни закони не съответстват на международното право и дават значителна възможност за нарушения. Те позволявали на управляващата партия да контролира изцяло избирателните комисии.
В дните преди изборите бе убит Миливой Канкараш - член на оглавяваната от Милошевич Социалистическата партия на Сърбия и кандидат за общинския вот. Деянието бе приписано на "албански терористи, действащи под покровителството мисията на ООН в Косово и на нейния ръководител Бернал Кушнер", които нападнали Канкараш и съпругата му и стреляли по тях близо до село Марковац, край административната граница с Косово.
Благодарим ви, доктор Станчев!
В неделя срещу понеделник на 13 срещу 14 август в полунощ гостуващ ми в Пловдив приятел, с когото на другата сутрин трябваше да заминем за Родопите, получи остра бъбречна криза. В 1.30 ч. след полунощ звъних на тел. 150 - спешна медицинска помощ. След около половин час пристигна линейка с млад лекар - д-р Иван Станчев. Той успокои болния, направи му инжекция, предписа лекарства, пошегува се. На въпроса ми да се откажем ли от екскурзията (която щеше да е далеч от населени места и съответно без медицинска помощ), докторът отговори да си предприемем спокойно пътуването и си тръгна. Като го попитахме какво дължим, категорично отказа да вземе каквито и да било пари - дори и за инжекцията.
Изказваме му публична благодарност от името на двете семейства. Този млад лекар, в чиито ръце попаднахме посред нощ, спокойно можеше да ни обръсне солидно при безизходицата, в която бяхме. Опозицията се дразни от реформата, вещае апокалипсис и мародерство от страна на лекарите. Социалистите много биха искали да се провали тази реформа, но тяхното няма да стане.
Благодарим ви, д-р Станчев!
Боклуците от двора ни трябва да бъдат изметени
След като със заповед на шефа на контраразузнаването пет родени в бившия СССР лица и осем югославяни бяха обявени за персона нон грата, два са големите въпроси, които разтревожената българска общественост сега си задава. Единият е до каква степен организираната престъпност (наша и чужда) трови нормалния живот в страната. Вторият е - само трупането на пари ли мотивира мафиотите, или има и нещо друго?
Когато се заговори за организирана у нас престъпност, често ще чуете някой умник да произнася сентенцията, че "парите нямат цвят", или пък че "парите не миришат".
За България няма нищо по-невярно от това.
Смешно е, когато произнесем думите организирана престъпност в България, да имаме предвид само последните десетина години. Какво освен гигантска структура от мафиотски тип беше Българската комунистическа партия? Така наречените широки народни маси бяха се някак приспособили към равенството в сивотата на живота. Но що се отнася до йерархическата пирамида на мафията, наречена БКП, там консумираните на наш гръб благини растяха с всяко по-горно стъпало, стигайки до абсолютен произвол при върхушката. Примери:
- Хиляди нашенски гурбетчии отиваха на работа в арабския свят. Но получаваха по-малко от 40 % от заплатата, която съответната държава им даваше. Останалото прибираше комунистическата мафия. Но даже и тези 40 % не се получаваха в брой, а отиваха в "Кореком" - ограбването ставаше двойно. Това са милиони и милиони долари. Знае ли някой къде отиваха тези пари?
- България беше широк двупосочен път за трафик на оръжие към изток и на наркотици към запад. Ориенталски мафиоти си пиеха уискито и играеха на рулетка в Японския хотел, там си бе отпочивал и Мехмед Али Агджа, преди да иде в Рим да стреля срещу папата. Двупосочният трафик се е вървял необезпокояван срещу тлъсти комисионни - за Държавна сигурност естествено. (или за УБО, няма значение). Това са други милиони и милиони долари. Колко са били превеждани в секретни сметки в чужди банки, знае ли някой? А знае ли някой колко от получените до 1989 г. 12 милиарда щатски долара кредити от западни частни банки също са били присвоени от върхушката на мафията, наречена БКП?
- Обществена тайна беше навремето, че другарките на комунистическите велможи си топират косите при коафьори в Париж, че могат да вземат самолет и да идат за един следобед да пият едно кафе в Лондон или пък да присъстват на представление в Миланската скала и да си се върнат още същата вечер. А за народа важеше крепостническото право. Чувал съм разкази как Людмила Живкова отишла да се разходи за един ден до френската столица и решила да посети Лувъра, но се оказало, че той е затворен, защото било почивен ден. Да, ама придружаващото я с куфарче ченге бръкнало и извадило в брой достатъчно зелени банкноти и отворили музея само за нея. Над 40 партийно-правителствени резиденции имаше в България, постоянно заредени с храна, с персонал, превоз и всичко необходимо.
Е, нямаха ли цвят парите при комунизма у нас, не можеше ли отдалече да им подушиш вонята?
А след 10 ноември 1989 какви пари се развъртяха в България? Кой към тази дата имаше изобщо пари за развъртане? Виж, тук вече спомените са по-пресни. Но какъв е например тоя Ершов, дето върти бизнес от или през България, роден в Челябинск, а живее в Монако? И си позволява да пише възмутено писмо до шефа на Националната служба за сигурност, обръщайки се към него с "генерале", което пък отворено писмо нашият най-многотиражен вестник намери за нужно тържествено да публикува. Или пък този Майк Чорни, дето бил роден в Ташкент, пък имал седем паспорта и не бил с руско гражданство, нито с узбекско, а с американско и израелско. Дето той и двамата му братя притежавали почти цялата руска алуминиева индустрия, но на него пък най му харесвало да си живее в България и дето бил инвестирал у нас 200 милиона долара, пък никой не знае точно къде. Спонсор бил на "Левски", а май и на "Мобилтел" бил спонсор. А другите трима, дето също решили, че България е разграден двор?
Нарочно не споменавам югославяните, защото те са петляркаджии, дребни балкански цаци. Но хайде да се запитаме и те ли са се занимавали само с контрабанда? Хайде да се запитаме кои чужди сили имат интерес да внедряват у нас под прикритие агенти, които чрез връзки и влияние над медиите се опитват да подкопаят прозападната ориентация на България?
Това, че някои са ни смятали за идиоти, не е маловажен въпрос.
От месеци вече е ясно колко професионална и съгласувана както вътрешно, така и трансгранично е многопластовата атака срещу най-успешната държавна власт в България след рухването на комунизма. И никак не е случайно, че с наближаването на изборите червената агентура се е активизирала. И дори допуска грешки.
Толкоз по-добре, но според мен общественото ни мнение е длъжно най-после да разбере, че е дошъл моментът държавата ни да направи две неща. Първо - да изрита навън всеки разкрит агент на оня руски политико-военен комплекс, който се показа с истинския си грозен лик при трагедията с подводницата. И второ - да изхвърли от политическия живот на страната всичко, що е по какъвто и да било начин свързано с горните етажи на едновремешната мафия, наречена БКП.
Дано изгонването на чужденците да е първият знак, че повсеместната чистка започва. Защото по-съдбоносни за България избори от тези догодина нито е имало, нито в обозримо бъдеще ще има.
Брикетите поскъпват от днес
СОФИЯ - ГЪЛЪБОВО. Брикетите ще поскъпнат от днес заради освобождаването на цените им, което бе решено от кабинета преди около месец, съобщиха вчера от Брикетна фабрика. Повишението ще бъде към 40 %, въпреки че от ведомството обещаха то да бъде в рамките на 25-27 %. Досега Брикетна фабрика продаваше на едро по 47 лева за тон. От 1 септември цената ще бъде 66 лева/т. Тя е в рамките на себестойността, заяви шефът на "Брикел" Георги Христозов. Досега дистрибуторите продаваха по цени на дребно средно от 80 лева. След поскъпването тон ще скочи над 100 лева.
Въпреки очаквания скок в склада на "Топливо" на Сточна гара вчера имаше достатъчно количество брикети на старите цени, съобщиха оттам. Търсенето обаче не беше голямо. От 6 септември мощностите на фабриката ще бъдат натоварени 100 %. След 2 месеца ще се правят и пакетирани брикети в чувалчета от по 25 килограма.
Междувременно вчера от РДВР - Стара Загора, съобщиха, че анонимен заплашил с бомба Брикетна фабрика. На 31 август мъж се обадил на вътрешен телефон в пункта за продажба на брикетив "Брикел" и съобщил, че на кантара има поставена бомба. Служители на РПУ извършили проверка, но не открили взривно устройство.
В Колумбия обезвредиха бомба за Клинтън
БОГОТА. Колумбийската полиция арестува късно в сряда двама леви екстремисти, докато монтирали детонатор на 2-килограмова бомба на около 400 метра от съдебна палата, която трябвало същия ден да бъде открита от американския президент Бил Клинтън. Шефът на охраната на Клинтън съобщи за трима арестувани - баща и двамата му синове, но само за притежаване на експлозиви, а не за вече сглобена бомба. Източник от полицията обясни за Ройтерс, че бомбата трябвало да предизвика паника, а не голямо разрушение. Според същия източник спецслужбите били насочени от подслушването на радиовръзка между атентаторите и местното командване на нелегалните марксисти от Революционни въоръжени сили на Колумбия.
Групировката със 17 хиляди бойци контролира близо 40 процента от територията на Колумбия. За 24 часа по време на визитата на Клинтън заедно с други екстремисти тя извърши атентати в поне 9 от 32-те колумбийски провинции. В марксистките нападения и антиамерикански демонстрации загинаха най-малко 20 души. Покушенията бяха далеч от град пристанищния Картахена, където над 5 хиляди войници, полицаи и тайни агенти охраняваха Клинтън. В опит да успокои антиамериканските настроения Клинтън заяви, че като отпускат 1,3 млрд долара помощ за борба с наркотиците САЩ няма да създават "нов Виетнам" и да налагат "янки империализъм" в страната.
В името на партията - да палим България
Това бедствие, което ни сполетя, от моята скромна гледна точка и разбиране е следното: винаги през годините е имало суша, бурни ветрове, искри и фактори, които създават условия за пожари. Но на мен ми се натрапва мисълта, че за тези огньове, които бушуват и бушуваха в страната ни, не само природата е виновна. Компетентните органи са задължени да кажат причините за тях. А такива много - връщане на земята и горите, конкуренция в дървообработването и износа на дървен материал, местни конфликти.
Убеден съм, че 90% от тази горяща ужасна напаст са умишлени пожари. Стига да палим България в името на партийни и какви ли не интереси, защото тя може да изгори, но ще възкръсне, напук на зломислещите. Те не са българи, не са човеци.
Обичам родината си, защото тя е моя. Не искам да живея в Маями! Искам да живея тук и сега и да не ми пречат дебели вратове, муцуни и измислени "бизнесмъни". Стига с тази бъркотия.
Валя Балканска - звезда на панаира в Червен бряг
Известната народна певица Валя Балканска ще изнесе концерт в събота в Червен бряг, съобщиха от кметството. Тя ще е звездата в тридневната културна програма на традиционния местен панаир, който се открива днес. Участие в програмата ще вземат и рокгрупите "Сигнал", "Мастило" и "Пантерите". По традиция панаирът, който е и празник на общинския център Червен бряг, ще бъде открит от кмета инж. Стоян Стоянов.
Верижна реДакция
Дойде първият есенен ден и някои започнаха да си броят... приятелите. Чудесен е експериментът на "24 часа" - Богомил Бонев: "Доволен съм, защото по този начин Костов наказва нелоялните ми приятели. За щастие много повече в сравнение с един друг подобен период от живота ми, през 1993 г., много повече са хората, които се оказаха истински мои приятели и ще разчитам на тях в бъдеще... - Може ли да ви попитам дали това са хора от "Мобилтел" и от "Росексим"?... - Засега ще им спестя изчервяването на ушите, в никакъв случай не е особено мъжко поведението, но наистина Костов в момента върши моята работа. Един ден, ако имам възможност, би трябвало аз да ги наказвам."
Само в кандидатстудентските изпити по журналистика съществуват моралните въпроси: "Престъпление без наказание! ". У нас работим по изпитаната формула: "Няма вечни приятели, има вечни интереси! ". А ето и интересния отговор на Владимир Грашнов: "- Защо Богомил Бонев твърди, че сте го предали?... - Ще отговоря с думите на дядо ми: в България както и да се въртиш, задникът ти все е отзад. Не мога да го разбера (!!!). Не знам кой визира (???). С Бонев имахме само служебни взаимоотношения... - Приятел ли сте с Богомил Бонев?... - Не бих казал. Приятел е много силна дума. ". Ей, чудесни са тези момчета!
Класика в жанра е и съчинението на председателя на Националния комитет на движението "Георги Димитров" - проф. Филю Христов отпечатано в "Дума" и громящо нежната дама Велислава Дърева; под заглавие "Реабилитация" "Що се отнася до фамилията Луканови, също се тиражират неистини. Големи са преживените огорчения на Т. Луканов. Синовете и внуците му са преуспели в условията на социализма. Това, което Дърева пише: "Колчем се спомене името Андрей Луканов, Тодор Живков изстрелва скороговорка - "Умен, начетен, образован, езици знае! Няма качества! Дядо му предател, баща му предател, той предател! Целият им род е предателски! ". Както се казва, благодаря ви за вниманието! Днес отново се занимахме с почтените комунистически взаимоотношения - от векове - за векове!
Вижда се краят на ваканцията
От другата седмица държавата влиза в обичайния си делови ритъм. Народното събрание ще се напълни с отпочинали депутати, министрите също се прибират по кабинетите си, идва краят и на съдебната ваканция. Предстоящите няколко месеца без съмнение ще станем свидетели на бурно политическо всекидневие, като се има предвид, че напролет предстоят избори. Опозицията ще хапе управляващите все по-настървено, разните граждански и прочие неидентифицирани движения с все по-голямо усилие ще прикриват истинската си боя. В тези условия медийните изяви на кандидатите за власт ще се активизират. Оттам - и отзивите за тях в читателската ни поща. Без да са психолози, социолози или политолози, гражданите, които ни пишат, проявяват много верен усет за събитията и правят анализи, съвсем не по-лоши от тези на специалистте. Ще продължъваме да поместваме най-сполучливите от тях.
Между другото нуждаещи се от финансова помощ хора отново се обръщат към редакцията на "Демокрация" с молба за съдействие. За съжаление не можем да откликнем, тъй като болни и нещастни има много и ние не сме в състояние да предпочетем някого пред друг. Ако публикуваме един зов за помощ, ще бъдем морално задължени да поместим и всички останали, което не е във възможностите ни. На гражданите, които ни пращат подобни отчаяни молби, при цялото ни състрадание към тях препоръчваме да се обръщат към благотворителните организации.
Всяка втора аптека работела без лиценз
СОФИЯ. 14 нелицензирани аптеки са открили инспектори на Изпълнителната агенция по лекарствата в Бургаска областот 3 до 7 юли, съобщи вчера шефът й д-р Борислав Борисов. Направени са 28 проверки. На 26 юли във Варна и Добрич са засечени още 3 нередовни аптеки и една дрогерия. Най-често срещаните нарушения са за продажба на медикаменти без рецепти или на деца под 14 години. Някои фармацевти по морето дори превърнали аптеките си в кръчми - вътре се леела бира до 1,30 часа през нощта. Санкциите за тези нарушения са от 1000 до 8000 лв., но административният акт се обжалва и понякога делата продължват с години. Най-ефикасен е гражданският контрол, смята д-р Борисов. По закон фармацевтите са длъжни да поставят разрешителното си на видно място. Ако документът липсва, всеки има право да попита дали аптеката е законна. При констатиране на сериозни нередности хората могат да се обадят в ХЕИ, в здравното министерсво, на тел. 944-16-36 в ИАЛ, и дори на органите на МВР.
На лицензионен режим минават вече и медицинските изделия. Това са презервативите, тестовете за дигностика, шините, протезите, сърдечните клапи и други помощни средства, които могат и да навредят на здравето. В наредба на МЗ, която влиза в сила до няколко дни, е фиксиран срок от два месеца и половина за изготвяне на експетризата и издаване на разрешение за продажба или мотивиран отказ. Голяма част от тези изделия са лизензирани от агенцията и досега. В момента е възможна парлелна търговия, при която част от медицинските изделия се предствят като козметика, обясни д-р Борисов. Те обаче нямат обозначен производител, партиден номер и при инциденти е трудно да се установи кой носи отговорността.
Въоръжена мутра нападна семейство
СОФИЯ. Въоръжена мутра нападна и малтретира семейство пред очите на децата им. Нападателят Симеон Йорданов атакувал семейство Добреви в дома им около 22.00 ч. в сряда вечерта в бл. &numero; 35 на жк "Стрелбище" само за това, че децата им пътували в един асансьор с него. Йорданов извадил пистолет и малтретирал с него бащата Митко Добрев, заплашвайки, че ще го разстреля. След побоя с цевта на оръжието нападателят е изчезнал, а музикантът Митко Добрев е откаран в Института за бърза медицинска помощ "Пирогов" с рана в областта на лицето. Нападателят, който по непотвърдена информация е от същия блок, се издирва от органите на IV РПУ.
Генерал ще пее с Коцето-Калки
Командващият ПВО на ВВС ген.-майор Димитър Георгиев ще пее с Коцето-Калки на рождения ден на Корпуса за противовъздушна отбрана - 1 септември, съобщи агенция Балкан. Четвъртата годишнина от основаването на корпуса ще бъде отбелязана в Боровец на базата на ПВО. Музикалната част от празника е поверена на певеца пътешественик, който като син на военен летец се чувства кръвно свързан с ВВС.
Германия осъди неонацисти за убийство на африканец
ДЕСАУ. Съд в Източна Германия осъди в сряда трима неонацисти-скинари за убийството на африканец от Мозамбик през юни, съобщи Ройтерс. 24-годишният Енрико Хилтрихт получи доживотна присъда, а 16-годишните Франк Митбауер и Кристиян Рихтер по девет години лишаване от свобода. Тримата нападнаха Алберто Адриано в град Десау и го пребиха до смърт заради черния цвят на кожата, а три дни по-късно той почина в болница. Тримата признаха в съда, че са били пияни и не са имали намерение да го убиват.
Германският канцлер Герхард Шрьодер положи вчера венец от жълти рози на мястото на убийството на чужденеца в централния парк на Десау. Неотдавна Шрьодер обеща да удвои усилията в борбата срещу расизма.
Гноми за отмъщението на стреляния звяр
1. Често се питам защо честни хора се обявяват за привърженици на комунизма? Може би, защото моделът на тяхното детство и юношество е бил изтъкан от страхове и казармен комунизъм и целият им по-нататъшен живот протича като немотивирана подлост.
2. За да си човек, трябва да си състрадателен. За да почувстваш със сърцето си моралните и духовни предимства на демокрацията, трябва да си изпитал истинското мракобесие на комунизма и да имаш прилична памет за това.
3. Едно от нещастията на историческата наука у нас е в абсолютизирането на идеала на Левски за чиста и свята република. И затова бившите комунисти сега не се чувстват като прогонени от рая - продължават да крадат и перат пари в качеството си на видни бизнесмени, придобили австрийско жителство.
4. Честните хора оплакаха не смъртта на Тато, а себе си.
5. Най-често скланят в речта си думата демокрация комунистите. В храма на живота те си служат с тази оплюта от бившите комунисти-социалисти дума, както лицемерно се превърнаха от яростни атеисти във вярващи.
6. Най-големият враг на държавата не е простотията, а демагогията, способна да извърти нещата до тяхната абсолютна противоположност.
7. Само ако живееш и мислиш като праведник, можеш да търсиш грешките на другите.
8. Според това, кое качество от младостта си запазваме и на старини, зависи каква памет ще оставим след себе си. Горко ни, ако това е смъртоносният облак на угризението.
9. Демокрацията е висше държавно устройство, но живее редом със сили, готови винаги да я задушат.
10. Само живият покойник защитава мъртви идеи. Сократ е ваятел, но не иска да прави надгробни паметници, а да се грижи за живите.
11. Щом враговете на СДС го споменават често, значи той ги тревожи.
12. Роденият в лукс никога не сънува нищета и мизерия.
13. Страхливият се движи напред, като забива меч в сенките.
14. Щом съществуват отчуждени от родителите си деца, винаги ще има и отчуждени от родината. Двойно отчуждените понасят двойно наказание.
15. Едно от най-грозните проклятия на земния ни живот е, че пътищата към истината са малко и трудни, а към лъжата - много и коварно достъпни.
16. Дълго мамените от измамна светлина през тоталитаризма умират сега тъгуващи.
17. Убедеността на бившите комунисти, че ще блаженстват и след смъртта си в денонощно охранявани гробове, удължаваше живота им. Падна Берлинската стена, паднаха и илюзиите им и започнаха да измират масово от естествена смърт. Безсмъртна остана само вечната им жажда за власт.
18. На прекръстените комунисти, да им се напомня постоянно, че Пражката пролет успя, защото се провали обещаният социализъм с човешко лице на ДубчеК.
19. В политическия морал силата на привличането е винаги равна на силата на излъчването.
20. При слабите писатели търсенето е винаги по-слабо от предлагането. Те изживяват много по-жестока драма, отколкото може да измисли и най-сензационният таблоид... Готвят нов Лесидрен без БСП
СОФИЯ. Социалдемократическите партии готвят нова среща от типа на Лесидрен. На нея трябвало да започне формирането на обединената нова левица. Идеята е на Дертлиев, но я лансира председателят на БСДП Петър Агов на сбирка на лидерите на леви формации, организирана от фондация "Фридрих Еберт". Организацията събра на една маса лидерите на ОБТ, БСДП, "Социалдемократи", БСП и Евролевицата. От "Фридрих Еберт" поканили и Доган, който не присъства. Срещата е договорена за периода 11-15 септември в София. Сигурните участници засега са "Социалдемократи", ОБТ и БСДП. Александър Томов обаче отклони въпроса дали ще присъства. Трябва да видим целта на тази среща, защото не искаме да участваме на абстрактни сбирки", каза той. Според него подобни разговори няма да доведат до нищо ново. БСП отпаднала от списъка на евентуалните участници, защото не била социалдемократическа формация.
"Скептик съм за подобно обединение на левицата", заяви членът на НИС на СДС Михаил Михайлов. Единственото, което Камов, Дертлиев и Петков искали било да се закачат за БСП, за да получат няколко депутатски места. "Ако БСП се съгласи, то ще е само за да се легитимира пред Европа", коментира Михайлов.#
Грабежът
Новините, които идват тези дни от Специализираната следствена служба за приключените банкови дела стържат в поизтърканата вече плоча на опозицията. Тя се мъчи да прехвърли всички икономически неблагополучия върху правителството на Иван Костов. Та, ако може, някак си, да не ровим назад. И да забравим.
Пладнешкото ограбване на българските банки обаче е документирано в хилядите томове следствени дела, които за пореден път потеглят към прокуратурата и съда. Ограбване, извършвано методично и хладнокръвно допреди 3-4 години от доверени на БСП псевдобанкери и прочие подставени лица, обвързани икономически и помежду си, и с партията, която им създаде условията за източване на парите. Няма как да бъде заличено това ограбване, колкото и да се мъчат уж независимите анализатори да го удавят във водопадите от днешна антикорупционна риторика. Защото грабежът е доказан. Не от нас, а от следователите. И е едно от малкото доказани у нас неща.#
Дават на концесия две ВиК
СОФИЯ. До 15 септември е срокът за подаване на документите за предварителна квалификация на фирмите, които искат да участват в търга за концесия на две ВиК фирми - във Варна и в Шумен. Това съобщиха вчера от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Проекти за даването на двете дружества на частни фирми били обсъдени вчера от министър Евгени Чачев и представителя на Световната банка Томас О'Браян.
Моделът на концесията е избран след анализ от фирмата консултант "Аркадис" като най-пряк път за навлизане на частни инвестиции в сектора ВиК.
Десетилетието, което преживяхме
Преди време доста безцеремонно и приповдигнато известен литератор рече: съюз на писателите може и да няма, но кафене на писателите винаги е от първа необходимост. Припомняме си тази легендарна рецепта с господин Вътьо Раковски, който на 9 ноември тази година ще навърши почтената възраст 75, и никак не върви точно с него да присядаме из тийнейджърските локали. Въпреки всичко намираме тиха бирарийка, а Вътьо Раковски разбира и от пенливата течност, и от заведенията й, защото дълго време е живял в Прага и като дипломат, и като "обикновен писател". А сега редактира книга стихове в превод на чешки от Кирил Христов. Изданието е уникално, печата го "Ателие-Аб" и покрай името на големият ни лирик разговорът тръгва за суетата на творците. За нуждата от нея и за безнравствеността на парвенютата, решили да седнат удобно на една маса с уважавани творци, разчитайки на... парите си. А за жалост днес писателите, уважавани в България, са бедни. И Вътьо Раковски не прави изключение, но не се оплаква, защото е горд човек, фин, с европейско мислене и с яркостта на българския талант. Издал е много авторска поезия, още повече е превел, но не се бута из телевизионни студиа и вестникарските клюки. Не обича да дава акъл, защото нямо комай кой да го чуе.
- Кого обичате и кого мразите в преломното десетилетие, което преживяхме?
- Ще ви разочаровам. Колкото и да обичам Ботев и колкото и да ми е служил за пример от най-ранни години, не съм от хората, които могат силно да любят и мразят. Може би, защото, ако трябва да бъда по-точен, повече обичах в своя живот, отколкото мразех. Дори и в най-тежките мигове, които съм преживял. Опитвам се да гледам трезво и на последното десетилетие на миналия век, което стана кръщелно начало на новия. То беше сложно десетилетие, но във всички случаи историческо за нашия народ. Не бива да забравяме, че върху по-голямата част от него, колкото и неприятно да ни е това, хвърляше и все още хвърля свойте неизбежни сенки едно петдесетгодишно робство, робството, белязано от тиранията на една идеология и на една партия, която не искаше и още не иска да си отиде, партия, която сама не може все още да излезе и да се отърси от руините на сриналите й се кумири. Не мога да мразя народа си за това, че трудно проглежда и извършва промените за разлика от други народи - бавно, с ориенталски темпове. Те независимо от всичко ще станат. И затова се отнасям повече с любов към тях и с болка може би, че не стават по-бързо.
- Доживяхме ХХI век. Трябва ли да се чувстваме щастливи?
- Щастливи? При това наследство от миналото? Съмнявам се. Мисля, че ни предстои доста трудно щастие. На нас по-скоро ни е съдено засега да изкупим греховете на това минало, колкото и да не са наши лични грехове. Ако успеем да направим това, няма да има по-щастливи от нас. Печално е, че тези, които носят на гърба си отговорността за това греховно минало, не само че не искат да ни помогнат да изкупим техните грехове, но ни и пречат да направим това. По презупмция ХХI век трябваше да бъде модерният век на спасението на света. Той сега започва. Живи сме, ще видим.
- Противно на твърдението на Достоевски красотата не успя да спаси поне засега света. Имате ли своя теория?
- Вярвам повече на любовта, отколкото на красотата. Дано любовта да го спаси. Любовта! В нея най-много вярвам. Има ли любов, ще има и красота. И спасение на света ще има. Тя ни е нужна особено сега, когато демонът на грубостта в нравите, нахалствоти и цинизмът, арогантността броди със страшна сила в нашето общество и обхващат най-широки слоеве от него. Това е според мене неговото най-трудно излечимо заболяване. И то завладява атмосферата на нашето време, сякаш за да потвърди и заяви открито своя произход и да противодейства на стремежа ни към красота. Точно сега. Сякаш, колкото повече се стремим и говорим за влизане в Европа и модерния свят, толкова повече шества тази зараза сред нас. Нашите лекари са на път да открият лекарство против рака и левкемията, против СПИН. Против бездуховността, която върлува в нашето общество, сякаш няма лек.
- Бездуховност или безразличие се насажда в България?
- И бездуховност. И безразличие към моралните и духовни ценности на нашия народ, които някои среди като че ли не искат те да бъдат съхранени, защото това е по-удобно за тях. "Пир по време на чума" нарече събора в Рожен един лидер на партия с нисък рейтинг и нисък морал, нямайки предвид, че комунизмът, който той изповядва и който не иска да си отиде, е всъщност истинската чума на нашето време за народа ни.
- Как четете сега Солженицин, Георги Марков, Радой Ралин? Какво не успяха да предскажат подобно на Оруел?
- Ето това не можаха да предскажат: неистовата съпротива на нещо, което си отива по естествената логика на човешкото развитие, продължителната агония на наследеното от дългите страшни години на заблуди и прегрешения, на тежки морални падения, на неизлечими идеологически заболявания, на неизкореними придобити и причинени от комунистически серум заболявания. Това е трагедията на тези наши кумири, които предсказаха падането на комунизма, останалите живи от които ближат сега своите рани. И наистина. Как можеха да предскажат, че талантливи творци на поезия ще претърпят непредвидими метаморфози и духовни изменения? Как можеха да предвидят, че това време, за което мечтаеха, ще се пренасели с всичко знаещи и от всичко разбиращи люде с накърнено честолюбие, които най-безпардонно парадират с компетентност по всички въпроси? Че това ще може да се наблюдава и в трамвая, и в автобуса, и на улицата. Кой можеше да предскаже това зловещо заболяване на нашето общество, чиято епидемия се разпространи точно в годините на свободата, и кое е лекарството, което би го излекувало?
- Как си обяснявате появата на тази всезнайковщина?
- Не зная как да си я обясня освен като болестно състояние на духа, което взема вече шизофренични размери. На един такъв болен свят май трудно ще помогнат и любовта и още по-трудно красотата, защото те са непоносими за него. Каква любов и каква красота може да проникнат в тези сфери? Опитвам се да разбера онези, които вечно роптаят, и ми е трудно да си обясня защо с такава омраза и злост се отнасят към тези благородни промени и на които все не им стига ту свободата на печата, като че ли са я имали някога повече отсега, ту славата, за която се борят със зъби и нокти и която някога неизмеримо по-малко са имали, ту все не им стигат средствата да си плащат парното, телефона, бензина, като че ли са ги имали някога даром, ако въобще са ги имали. Защо не си спомним как живя един Атанас Далчев с шейсет лева пенсия в онова "развито социалистическо общество"?
- Защо България не можа да даде силна и стойностна литература от "чекмеджетата"? Само вроденият страх или прагматизмът ни попречи?
- Преди всичко страхът. Тоталитарната машина в България беше може би най-съвършена в своето умение да спуска бариерата пред всяка предварителна нагласа за подобни изяви. Не мога да виня творците за това. Известно е как завърши драмата със стихотворението на Йордан Русков "Зов за свобода", къде се озова той за това единствено стихотворение, как завърши трагичната съдба на Георги Марков заради неговите задочни репортажи, как се посрещаше на нож всяко по-свободно стихотворение в печата от настръхналата и заредена с ярост партийна литературна критика. Всичко беше сковано в лед. Мисълта на творците бе под домашен арест. Дори чекмеджетата бяха добре наблюдавани и следени.
- Как през 1990 си представяхте "Нова България" от 2000 година?
- Не съм очаквал повече от това, което е, след като знаех как започна всичко, и затова не се чувствам измамен. Нашите представи никога не се покриват с действителността. Наше задължение сега е да направим действителността адекватна с тях. От нас зависи всичко.
- Известна е максимата "Само с хляб не се живее". Можете ли да убедите като поет вашите читатели, че тя е вярна?
- Това е най-големият ми страх, макар че хляб дал Господ. Допреди три години чакахме "да пуснат" хляб. Имаше опашки за захар и мляко. Сега тази максима изгуби своята актуалност, след като не само хляб, а и от пиле мляко има. Имаме си и Вазов, и Яворов, и Славейков, и Дебелянов... и получаваме двойки на приемните изпити по литература, защото по необясними причини те не докосват душите на кандидатите за висше икономическо или бизнесобразование. А тези автори отдавна не са забранени. Някога ние търсехме под дърво и камък забранения Есенин, за да го четем нощем, след като сме слушали лекции за Маяковски. Преписвахме и криехме под възглавниците си Ана Ахматова, мечтаехме да се докоснем до стиховете на Манделщам, учехме наизуст Вутимски. Забранените в литературата плодове като че ли ни изкушаваха повече и от ябълката в райската градина. И понеже "в начале бе слово", все ми се иска да вярвам, че духовността ще се завърне в бащината си къща един ден. Иначе ще доживеем времето, когато по улиците ще се движат само тела, изпразнени от духовно съдържание. Мисля, че пламъчето на духа в тях не ще угасне.
- Кому вярвате в момента2
- Вярвам пак в любовта и красотата, в копнеещите очи на България, отправени към Европа, в народа си вярвам, че ще последва избрания от демократичните сили път, в Бога вярвам, който не ще ни забрави, и всичко ще си дойде на мястото, макар и след нас. Това е и моята молитва. Най-съкровената.
Джон Ву - мисионерът
"Мисията невъзможна 2" - това е летният филм, събрал многомилионна публика във всички страни, където е прожектиран. Причината е очевидна - главната роля е поверена на най-популярната холивудска звезда сред мъжете - Том Круз, а режисурата на изискания и взискателен режисьор Джон Ву, на когото Холивуд сваля шапка.
Един велик кинематографист няма нужда името му да бъде изписано с огромни букви върху афишите. Неговото изкуство е в почерка му или, както често се казва, в неговия подпис. Който и да е епизод от 5 минути позволява да го разпознаете. Такъв е случаят и с големите хонконгски филми на Джон Ву: "Синдиката на престъплението" 1 и 2, "Убиецът", "Издържал всички изпитания". Той вдъхнови младото кино, от една страна, а от друга - киното в района на Пасифика с похвати като забавен каданс, престрелки, изпипани като хореография и завладяващи емоционални сцени. Всичко това се превърна в присъща само на неговите творби специфика.
В периода между неговото установяване в Холивуд през 1993 и появата на филма "Лице на заем" през 1997, първият му американски шедьовър, подписът му все пак трябваше да фигурира на афишите. Безличните "Хайка" (1993) и "Код "Счупена стрела" (1996) имаха за едничка цел режисьорът да се запознае с работата в студиите, винаги готови да кастрират изкуството му. Ву посрещна тези встъпителни изпитания философски, уверен, че скоро ще извоюва своята независимост. И това наистина стана още с появата на "Лице на заем" - завладяващ трилър, в който сблъсъкът между Джон Траволта и Никълъс Кейдж изразява борбата между доброто и злото в една драматургия, едновременно напомняща гръцка трагедия и средновековна християнска мистерия. Това е един голям филм на Джон Ву, съчетаващ достойнствата на популярния екшън и на съвършената форма. Творбата е свидетелство за вкуса на режисьора към рицарското противоборство и чувството му за драматизъм.
Първата присадка бе успешна. Закален от разправиите с хонконгските студия, свикнал с принудите на известните американски филмови компании, Джон Ву бе подготвен за ново предизвикателство - да успее там, където се провали Брайън де Палма, адаптирайки убедително за киното телевизионния сериал "Мисия невъзможна".
"Когато Том Круз ми предложи проекта, той не поиска да работя в духа на "Мисия невъзможна", а да се съсредоточа преди всичко в моя собствен стил", заяви той пред сп. "Фигаро магазин" спокойно, с лице, невъзмутимо като египетски сфинкс.
Какъв е стилът на Джон Ву? По неговите собствени думи това преди всичко е изключително внимание към изграждане на характерите на героите и техните взаимоотношения, особено когато става дума за приятелство или любов.
"Мисия невъзможна 2" не е шпионски , а по-скоро романтичен филм, от категорията на "Доктор Живаго". Към психологията на персонажите се привързах така силно, както и към самото действие", заяви той. Много повече от един трилър, филмът е символична приказка, в която режисьорът се оказва не само виртуоз на камерата, но и християнски просветител, който има какво да каже на публиката. "Не е в стила ми да включвам спекулативно религиозни символи. Използвам ги, защото съм християнин и защото съм чувствителен към всичко, което е чистота, мир, любов, доброта, святост. Правя кино, за да покажа, че Доброто може да тържествува над Злото! А освен това кръстовете и гълъбите са също изначално естетически и поетични атрибути, така че не виждам защо да се лишавам от тях."
По време на работата Джон Ву се разбираше превъзходно с Том Круз продуцента. С Том Круз актьора - също, въпреки че режисьорът признава, че понякога е имало известно напрежение. "Том е един огромен професионалист. Искаше да направи сам всички каскади. От уважение към публиката - както казваше той. А някои от тях бяха много опасни, така че аз не исках той да поема чак такива рискове", каза Ву.
Тази среща между рационалния и динамичен свят на Том Круз и лиричната и поетична вселена на Джон Ву даде възможност за странен обмен по време на съвместната им работа. За това свидетелства краят на филма, когато актьорът се хвърля в атака към острова, където са се укрили неприятелите. Там, където сценарият предвижда героят на Круз да се появи в рамката на една врата, режисьорът е предпочел появата му да е съпроводена с ято гълъби, както бе в митичната финална престрелка в "Убиецът". Круз се запитал дали това наистина е необходимо, но скоро с усмивка си отговорил: "Ами да! Всъщност аз се снимам във филм на Джон Ву!"
Това се нарича почит.
По повод на почитта, как реагира човек, когато установи, че много млади режисьори копират находките му и въобще стила му - разбира се, става дума за Куентин Тарантино. "Поласкан съм, защото това ми прилича на признание. Самият аз съм се влиял от големи режисьори като Сам Пекинпа или Акиро Куросава. И още повече от всички френски режисьори от Новата вълна. Всъщност имам намерение да осъществя един проект във Франция в духа на Трюфо, Годар и Шаброл. Нещо като почит към майсторите.
Дневникът на Борис Делчев
Изминаха неусетно 5 години от появата на томчето с избрани страници от дневника на Борис Делчев. Разпалените страсти след излизането на това свидетелство за времето и нравите поугаснаха. Отшумяха разсъжденията на мнозина културтрегери, които се опитаха да намерят своя ключ към написаното от Делчев или да отреагират гнева си от някоя характеристика на мемоариста, която лично ги е засегнала. Така те успяха да доизградят продължението на своя образ днес. Таланти и графомани, нагаждачи и хора на принципа, безчестни и честни, конюнктурни и пренебрегнати, завистници и благородни натури, консерватори, модернисти и т.н. винаги е имало и ще има. Лошото е друго - че в литературата ни липсва многообразие от любопитни гледни точки, които да виждат по свой начин времето, себе си, околните, живота в неговата цялост.
Целта на Делчев не е да анализира в дълбочина ставащото пред очите му в страната (за подобни анализи трябва да мине време), а да хваща в крачка любопитни за него случки, дребните и на пръв поглед незначителни прояви на лица, които познава и проследява във времето. По сила на внушенията и стойност на написаното цялостният дневник на Б. Делчев е единствено съпоставим със "Задочни репортажи за (задочна) България" на Г. Марков, където ситуацията ни в страната от този период е видяна по-концентрирано и по-обобщено, с директно наложени ясни и категорични изводи. При Делчев, от една страна, липсва дистанцията от събитията, от друга страна - жанрът на дневниковите записки дава възможност и увлича в една по-разлята форма, за по-продължително време и в по-многостранна посока на мисли и внушения. В тези близо 13 000 ръкописни страници, на които възлиза целият дневник, по неповторим начин е продължена и мемоарната традиция в нашата литература, при това върху полето на един почти неразвит жанр. Що се отнася до другия упрек, до усилията да заковеш нещата, то е проява и на характер. В редица статии и книги (особено непосредствено след 9. IХ., когато Делчев е сътрудник на отдел "Агитация и пропаганда" при ЦК на БКП и редактор във в. "Литературен фронт") отстоява твърдо позициите си на един от водещите критици на своето време, от негови текстове се усеща назидателният тон към младите: да приобщават перото си към съвременността, да премахват рязката раздвоеност между лични и обществени вълнения и т.н. - все съвети, с които - на места стига до откровен догматизъм. Чувала съм справедливи упреци, отправяни по повод негови оценки, които днес звучат доктринерски. Но това са оценките на един искрено вярващ човек, а и не бива да се премълчава най-важното - че Борис Делчев за разлика от повечето свои съвременници е човек в развитие.
Критикът Здравко Петров признава, че след разгромителната реч на Тодор Живков през 1963 г. Б. Делчев се затваря напълно в себе си и поддържа главно служебни контакти.
Дневникът на Борис Делчев в своята цялост не отразява никакви илюзии или колебания относно правилността в посоката на нашето развитие. В началните страници, когато започва своите записки (не много редовно), личи ентусиазмът на вярващ човек, изпълнен с надежди, протестиращ срещу отделни несправедливости. Това са по-фрагментарни бележки, които той собственоръчно вади от свои стари тефтерчета и ги включва малко по-късно, когато осъзнава, че този дневник ще бъде неразделна и може би основна част от неговото творчество.
Член на БКП от 1930, заради проявена политическа дейност, преследван и интерниран на два пъти: в Несебър (1938) и в с. Бабек, Пловдивски окръг (1941-1942) - това са биографични факти, които са необходими, за да се знае, че Борис Делчев се е борил с упорството на безрезервно вярващия комунист. Дори в архива му фигурират тетрадки, старателно изписани с отделни пасажи, или цели произведения на някои от най-ярките пропагандатори на тази идеология. Затова и в едно свое ретроспективно отклонение, фигуриращо в дневника му от 1971, той се обръща към Стилиян Чилингиров: "... през 1944 г. и следващите 1-2 години аз провеждах линия с усърдието на верующ човек (макар да не бях нито толкова усърден, нито толкова верующ, че да стана удобен), а през 1953 г. след 3-годишен престой в Париж бях започнал да проглеждам. " Този самоанализ, направен години по-късно, всъщност фиксира най-точно края на първоначалните му наивни заблуждения.
В разговор с мен известният българист и приятел на Борис Делчев г-н Норберт Рандов, чиято беше и идеята за издаване на първо време поне на части от дневника, прецизно формулира в съвсем кратко изречение една важна особеност, така характерна за същността на дневника: "Това са записките на един комунист срещу самия себе си."
Делчев е юрист по образование, работил е известно време във в. "Литературен фронт", през 1949-1952 е културен аташе в Париж, след завръщането си - началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание, главен редактор на издателство "Български писател" и по-късно - редактор в отдел "Критика и литературознание" в същото издателство, където се и пенсионира.
В едно общество със свободни хора развитието на Борис Делчев щеше да бъде различно, критическият му темперамент щеше да се излее в чисто литературни и високо естетически преценки за творческите явления. За съжаление, живяхме дълго в тоталитарно общество, формирахме се в него с всички недостатъци и низости. В този смисъл Б. Делчев също е продукт на времето. Чрез дневника той прави портрет и на себе си.
В късни часове
1946
10 април
Получих брой 67 на вестник "Освобождение" (Пазарджик). Изненадах се, че във фейлетона "Опозиционна галерия" е поместена извадка от мое писмо до Михаил Манев, бивш народен обвинител, което не беше предназначено за печат. А във вестника, противно на истината, е казано, че аз съм изпратил писмото до редакцията на "Освобождение" като отговор на водената от тях анкета против опозиционерите. Страшно се ядосах и по този повод написах люто писмо до Михаил Манев. Фактът, във връзка с който давах показания и пред народния обвинител, нека бъде изнесен, но защо ще се заблуждават читателите, че аз по собствен почин пиша писмо до редакцията? И не повдигаме ли по този начин авторитета на Данаил Трифонов, който не е споделил нашия спор от 1942 г. с тогавашната власт (което, стига да желаеше, можеше да направи и с което щеше да влоши моето положение тогава).
11 април
Сутринта изпратих писмото на Михаил Манев.
Днес се отпечати първата кїла от моето сборниче статии "По неравен път", съвременни литературни въпроси. (Заглавието на книгата беше дадено от Крум Кюлявков. Така си и остана, макар да е много белетристично, а може би и не съвсем подходящо.)
Следобед - партийно събрание. Между другото повторно се повдига въпросът дали Славчо Красински да се привлече в средата на отечественофронтовските писатели. Предложението се подложи на гласуване. При пълно единодушие се реши, че той няма качествата, които са необходими, за да се правят усилия за неговото изправяне. На неговата статия в "Отечествен фронт", която се прецени като противопартийна и несамокритична, както налагат обстоятелствата, следва да се отговори от ръководството на групата. (Твърдеше се, че Централният комитет бил взел решение за неговото привличане. Независимо от това събранието беше единодушно.)
На събранието аз занесох книгата на Красински "Пропаднали революционери". Като я видяха, мнозина се спуснаха да я разглеждат. Дали това не подсили единодушието?
Един от приятелите ми каза, че при гласуването Г. Караславов се въздържал. Това не ме учудва: този хитър селянин не взема лесно страна. Той не желае да си разваля отношенията с хората (мисли за мнението на Централния комитет).
13 април
Днес бях зает с втората кїла.
Вечерта - колегиална среща в чест на Ромен Гари (FРомен Гари (1914-1980) - истинското му име Рамон Касев издава руско потекло, книгите си подписва като Емил Ажар и два пъти получава наградата "Гонкур". Натурализиран французин. След участието си във Втората световна война като летец в ескадрилите на Шарл дьо Гол работи като дипломат. Сам слага край на живота си - бел. М. Ф.), френски писател и дипломат на служба в София. Гари дойде на "Мизия" 6 още в 18.10 ч. В залата бяха дошли само неколцина и стана някак неловко. Самия председател на съюза Людмил Стоянов още го нямаше.
Йордан Стратиев пита Увалиев, който съпровожда госта, защо го е довел толкова рано. Увалиев отговаря, че самият Гари настоявал за точност.
- Не бива да ме чакат - предава думите му Увалиев. - Остави тези увещания. Да закъснея и да ми ръкопляскат - не искам това. Жюл Ромен ги обичаше тези работи. Искам да бъда точен - и без това изглеждам маниак... Запознах се с новия директор на Френския институт в София Мишел Лео. Млад, приятен човек, възпитаник на Екол Нормал Сюпериор.
Имаше официална част - речи. Говориха Людмил Стоянов и Увалиев. Чете се и писмо от регента Тодор Павлов. Павлов нарича Гари "голям писател".
Наблюдавах Гари, когато му превеждаха писмото. При думите "голям писател" той махна с дясната си ръка в знак на несъгласие. В този момент имаше вид на засрамен човек. По-късно и други ми казаха, че останали със същото впечатление.
След официалната част - вечеря в бирхалето. Трапезата - много бедна: лош салам и кашкавал, никакъв десерт. В добавък - по една порция хлад (долу е доста студено). Мнозина се качиха да си вземат връхните дрехи.
С Мишел Лео разговаряхме за Париж и за руската литература (която видимо слабо познава). Беше приятно. Струва ти се, че говориш за първата си любов.
Орлин Василев и Димитър Спространов (FДимитър Спространов (1897-1967) - белетрист и драматург. Работи в автомобилните заводи "Ситроен" в Париж (1924-1929), в БНБ във Видин (1930-1946), редактор в издателство "Народна култура". - бел. М. Ф.) водеха ожесточен спор. Врявата беше голяма и съвсем не за пред хора.
- Давай вид, че няма нищо особено. Инак ще избухнат повече. Тогава иди ги гони, ще ни направят за смях - ми шепне на ухото Д. Б. Митов.
Към полунощ гостите си отидоха. Споровете, вече в по-тесен кръг и на литературни теми, продължиха до 1.30 ч. Моята вечер завърши с Александър Балабанов. Балабанов говори за свои приключения - едно посрещане на Гица Георгиев в Пловдив, за контузения Рабиндранат Тагор и приказка за това как киноактрисата Евелина Холт спасила професора от неизбежна смърт. Истинска балабаниада.
Доктори искат оставката на шефа на БЛС
СОФИЯ. Оставката на председателя на БЛС д-р Димитър Игнатов поискаха вчера от Асоциацията на лекарите от доболничната помощ. Управлението на БЛС е авторитарно и тоталитарно, липсват финансови отчети, заяви вчера д-р Димитър Ленков, шеф на асоциацията. Според разбунтувалите се доктори парите на БЛС се изразходват неправомерно. Те държат д-р Игнатов да отчете личните си и служебни разходи, защото имат съмнения, че е похарчил 8 хил. лв. за командировки и 15 хил. лв. за реклама на продуктите на фармацевтична фирма.
Д-р Димитър Игнатов, специално за "Демокрация"
В момента се намирам в Хелзинки, Финландия, на заседание на Постоянния комитет по здравеопазване към Съвета на Европа. Финансовото състояние на лекарския съюз е било представено на група журналисти, които вчера дойдоха в БЛС и получиха пълна информация. БЛС е отворен и днес, и утре, и всеки, който се интересува, може да отиде и да види къде са парите на българските лекари, за какво и как са похарчени. Налице са гнусните инсинуации на една група хора, които отдавна водят кампания с цел лично облагодетелстване и властови амбиции. Готов съм да нося цялата отговорност при всички положения и заявявам категорично, че в лекарския съюз всичко е в абсолютен порядък съобразно законите на страната - съобразно закона за съсловните оргнизации и устава на БЛС.#
Емотон и Топ тв - кандидати за национален обхват
СОФИЯ. "Емотон" и "Топ телевизия" подадоха вчера документи за втора частна национална телевизия, научи "Демокрация" от Държавната комисия по далекосъобщения. Срокът за участие в конкурса изтича днес в 15.00 ч., очаква се повечето кандидати да донесат книжата си в последния момент.
Комисията, която ще оценява желаещите да правят местни радиа в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново и Благоевград, прие критериите за класиране на кандидатите. Техническата осигуреност и качествата на програмата на предложените проекти са сред най-важните изисквания. 236 са подадените документи, победителите ще станат известни на 31 октомври. В ДКД вече се продават книжата и за участие в конкурса за първо частно национално радио.
Есенна реконтра
Свърши парламентарната ваканция. Започва последното раздаване на картите в това Народно събрание, чиято преждевременна кончина вещаеха фигурантите, заложили на блъфирането.
Навремето червените оракули предсказваха крах на капитализма и безсмъртие на комунизма. Стана обратното. Със същия успех напоследък прогнозираха точна дата на предсрочни избори тази есен. Сега, слава Богу, вещаят богата есенна реколта от турсове и катаклизми в обществото. Предстои есенната реконтра и на блъфирането с пагубната есенна реколта.
Естония изгони 2 руски дипломати
МОСКВА. Естония изгони вчер двама руски дипломати, като ги обвини в "несъвместима с дипломатическия им статут дейност", евфемизъм, прикриващ думата шпионаж. В отговор Москва изгони двама естонски дипломати, предаде Ройтерс.
Естонското външно министерство потвърди мярката, но отказа да съобщи причините за изгонването на руснаците. Руското външно министерство отхвърли отправените срещу неговите служители обвинения, а говорител на естонското посолство в Москва отказа коментар по случая. След отделянето на Естония от СССР през 1991 отношенията на малката република с Русия останаха студени, посочва Ройтерс.
Случаят е типичен за дипломатическите отношения на Русия и след края на студената война. През януари Полша изгони 9 руски дипломати и Русия отговори с изгонването на същия брой поляци. През март руската Федерална служба за сигурност задържа руснак за шпионаж в полза на Великобритания, а през юни литовец за шпионаж в полза на САЩ.
За днешните деца
Никак не им завиждам на днешните деца. Всичкото им свободно време е заето или с уроци по пиано и английски, или пред телевизора, пред компютъра. . . . и... никак не им се чете, нямат навик. Или ако разгърнат някоя книжка, ще гледат да е повече с картинки. И какво е това - да няма нито едно списание за деца, нито един вестник! Гледаш, будките са затрупани с какви ли не списания и вестници и все за големите, а за децата - нито едно. Никога не е било така. Та нали дядо Петко Славейков още през 1871 самичък започва да издава детското списание "Пчелица"!
Ами след него колко още списания и вестничета е имало за деца, редактирани от писатели като Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Александър Муратов, Атанас Далчев, Лъчезар Станчев, Цветан Ангелов, Стоян Даскалов. Писатели, които наистина са обичали децата и са гледали винаги да им поднесат четиво, което да им бъде интересно.
Помня с какво нетърпение чаках списание "Светулка", а после като по-голям - "Венец", вестник "Въздържателче". Спомням си картинките от списанията, разказчетата и стихотворенията. Знам - ще ми възразите, че тогава е било друго време, не е имало нито телевизия, нито видео, пък да не говорим за компютри. Така е. Но това не значи, че трябва да оставим днешното дете само пред видеото и компютъра, защото колкото и да са му интересни, те никога няма да му заменят хубавата книга, списание или вестниче. Ала никой, види се, не се замисля над това! Защото повече от издателите на разните там шарении са се юрнали само да печелят. А могат, ако са увардили поне зрънце от детството си, да го накарат да роди благодатен плод. Могат наместо някое излишно списание или вестник за големите да си дадат парите и... обичта, ако, разбира се, им е останала, на децата. Знам, ще ме нарекат някои наивник, може и да ми се присмеят, но това няма да промени убеждението ми, че нашите деца трябва да имат интересни списания и вестничета. Че трябва да им се поднасят интересни книги за четене. Инак не мога да си представя какви ще бъдат, като пораснат, щом не са прочели едно вестниче или книжка и особено от български писатели.
И представяте ли си какви ще са спомените на тези наши вече пораснали деца от детските им години, ония най-свидни спомени, които ти остават за цял живот... Не, никак не им завиждам на нашите деца и внуци!
И това е Лос Анжелос Стане ли дума за Лос Анжелос, всеки си представя кино, само кино, Холивуд, Бевърли Хилс, Юнивърсъл студио и всичко, свързано с киното. Като че ли този град принадлежи на филмовата индустрия и още... на престъпленията, защото няма роман или трилър, или филм, в който престъплението да не започва в Лос Анжелос, да не се извършва там и да не приключва там. Чувала съм какво ли не за Ел Ей, но за да усетиш аромата на един град, е нужно да поживееш в него, да го обходиш от единия край до другия, да се срещнеш и разговаряш с хората.
Градът се е разпрострял на десетки километри, долина, хълмове, каньони, океан. Толкова е голям, че температурата на въздуха е различна, в долината е най-висока, до океана е най-ниска. Разсечен е от трийсет и четири магистрали с по шест платна във всяка посока, с влизания и излизания от тях към различните улици и булеварди, също с по няколко платна в двете посоки. На шофьора му е необходимо да се концентрира до краен предел, за да не сгреши къде точно иска да отиде, разсее ли се за миг, ще обикаля с часове. Нарушения по тях почти липсват, всеки стриктно спазва правилата на движение и така пази не само себе си, а и околните, тъй като скоростта е висока.
Как е постигнато това?
Със законови мерки. На всеки за едно нарушение, освен глобата, която заплаща, му се повишава моментално застраховката, тъй като вече е опасен на пътя. И това не е за месец или два, а до края. При второ нарушение застраховката скача отново. А при по-сериозно нарушение се отнема книжката на шофьора и той става страшно уязвим, няма как да отива на работа (в града почти няма градски транспорт, няма метро, няма трамвай, няма тролейбуси, единствено няколко автобусни линии, създаден е като град на колела). А не е изключено да попаднеш и в затвора. Как няма да бъдеш внимателен?
Разпрострян на километри, Ел Ей е изграден предимно от ниски сгради, едноетажни фамилни жилища, както и дву- и триетажни комплекси, затворени сами за себе си около плувен басейн, жакузи, фитнес и билярдни зали, сауни, места за общуване и спорт, както и от търговски центрове между тях, които обслужват районите, а най-атрактивни са големите градски търговски и административни центрове със своите модерни, извисили се към облаците небостъргачи. Ел Ей предлага и райски кътчета на живеещите в него, прекрасни паркове като Балбоа, Екопарк и парка на Грифит, където е разположена обсерваторията, дарение заедно с парка от самия Грифит. Също така безкрайните плажове на Санта Моника с увеселителния парк на кея и пешеходната търговска алея, плажовете на Малибу, Лонг Бийч и други, както и пешеходни булеварди със заведения, кина, театри и магазини като Променад и Холивуд, както и центъра Калъбасас, създадени за отмора и забавления. Нерядко там се организират изложби на художници, концерти на известни изпълнители и улични музиканти, а на булевард "Холивуд" са забележителният китайски театър и прочутата алея на звездите. Вървейки по нея, между звездите на тротоара с имената им и някакъв символ, човек се плаши, когато едно изкуство е превърнато в индустрия. И навсякъде се сблъсква с динозаврите от метал и зеленина по алеята Холивуд или на покрив на сграда, в увеселителния парк на Санта Моника или на другото увесилително място в Юнивърсъл Сити Уок, препълнено в събота вечер от хора, завели и децата си като че ли в Джурасик парк между динозаври и филмови герои под оглушителна музика. И не можеш да избягаш от киното и от Стивън Спилбърг, още повече че тук е входът на прочутото Юнивърсъл студио, където ако влезеш срещу 41 долара, ще излезеш като омагьосан, прекарал цял ден сред декори на снимани вече филми и на снимащи се, впечатлен от историята на киното, от създаването на магията чрез илюзии, макети и грим, докоснал се дори за миг до една изумителна техника, която провокира и най-развихреното въображение.
В Лос Анжелос живеят около пет-шест и повече милиони души, дошли от целия свят и създали неповторимия му облик. Мексиканци и пуерториканци, негри и китайци, японци и европейци. И всеки е намерил тук препитание, изява, свобода. Градът им е предоставил хиляди възможности. Много пристигат, малко го напускат и той продължава да расте, прехвърлил хълмовете, на които живеят по-заможните и акторите.
В Лос Анжелос живеят и около 10 000 българи. Много от тях са художници, започнали от Хана Барбара и продължили в Юнивърсъл студио. Няколко от тях работят и в студиото на Спилбърг.
Високо оценени заради таланта и майсторството си. Много от тях са и архитекти, и лекари, и програмисти. Но немалко са и другите, постъпили на ниско- квалифицирана работа, за да издържат семействата си. Повечето от тях са заминали преди промяната в България и са се устроили там. Попадам на двете сестри Анахид и Соня, напуснали страната ни преди трийсет години. Соня малко по-рано с един куфар и три невръстни деца, която успява сама да си намери работа, да отгледа децата си и им даде образование, да заживее в собствена къща, да притежава днес комплекс от десетина апартамента и да съхрани прекрасния си дух и прекрасния си български. Помощ от двете сестри са получавали всички избягали преди. Техният дом е малък център на българските интелектуалци. Разказват за сина на големия български художник Ценко Бояджиев - Гришата, който отнася платната си в Хана Барбара и веднага получава работа, а сега е в Юнивърсъл студио. Разказват още за Мишо Недков и Румен Петков, за сина на Генчо Симеонов Емил, който е в студиото на Спилбърг, за Владо, сина на Богдан Томалевски, също преуспял архитект, претрупан от ангажименти. Разказват за посещенията на Валя Балканска, за големия концерт в българската църква, развълнувал успели и неуспели сънародници.
Забележителна е срещата и с един американски художник керамик. Живее във Ван Найс в собствена къща, където е и огромното му ателие. Питам го възможно ли е в Лос Анжелос да се самоиздържа художник, а той се смее и казва, че къщата е от баща му, както и ателието, което си дооправя сам, и ако не е приятелката му психоаналитичка, която печели достатъчно и за двамата, навярно би умрял от глад, въпреки че излага творбите си по галерии и магазини и те се продават добре. Препоръчва ни да видим Гети, най-добрата колекция на картини, подарена от самия Гети на града, както и сградата, в която се намира. Да не пропуснем и Санта Барбара, най-хубавото място на света, където излагат художниците на крайокеанската ивица платна и скулптури, бижута и всякакви произведения на изкуството, за да ги предложат на посетителите от цял свят.
Санта Барбара се оказва наистина райско кътче, изумително красиво, а и онова, което предлагат художниците, заслужава да се види. Разпитвам ги срещу какви условия имат право да излагат картините си на открито. Според мястото, отвръщат те. Плащат на година от 195 до 395 долара. Успявали да продават, но главно на европейци, покривали си разходите, но едва ли ще натрупат пари, в Америка пари от изкуство не се правят, освен ако не си... в киното.
И пак стигаме до киното.
Но Лос Анжелос не е само кино.
В него живеят и най-обикновени хора, дошли отвсякъде - свободен град, евтин град, толерантен към всички, спазващи закона. И реда. В него се говорят различни езици, изповядват се различни религии, всеки се опитва да се съхрани с обичаите, традициите, ритуалите на своята нация. Да си гледа добре работата, да напредва в нея, да живее и работи в хармония с другите. Да даде добро образование на децата си. И докато е на работа, може да има всичко. А загуби ли я, загубва всичко.
Към Лос Анжелос природата е била изключително щедра, събирайки на едно и хълмове, и долината, и каньоните, и океана. Топлият климат е привлякъл хората от всички краища на планетата. И самият град се е превърнал в свят. В него има всичко, което има по света, събрано на едно място.
Израел има прототип на лазерно оръжие
ВАШИНГТОН. Мощен лазер за сваляне на противникови ракети бе успешно изпробван вчера в САЩ, съобщи Пентагонът. Оръжието с кодово име THEL, предназначено основно за защита на северната граница на Израел, е свалило еднуовременно две ракети руско производство от типа "Катюша". "Току що превърнахме научната фантастика в реалност", коментира командващият американските части за зенитна и противоракетна защита ген. Джон Костело.
THEL е първият в света мощен лазер за оперативни задачи, обясни Ройтерс. Поразените цели са дълги 3 метра 122-милимерови ракетни снаряди, подобни на използваните срещу Израел от ислямистката групировка Хизбула.
Системата трябва да бъде доставена в Близкия изток до края на февруари 2001. Но доставката може да се забави, ако не се намерят достатъчно пари и ако САЩ и Израел се договорят за разработка на модернизирана мобилна система МTHEL, разположена в няколко камиона и установки.
Как лекарите без кабинет да упражняват професията си
Предлагам да се възстанови със закон правото на обслужване на болни само по домовете от лекар срещу заплащане. Така ще се даде възможност на колегите, които по различни причини не могат да работят в кабинет, да имат някакъв доход, да могат да си правят осигуровки в НОИ, да им се зачита времето за трудов стаж и при навършване на възраст да могат да се пенсионират.
Ако това не стане, след 5 години ще им се отнеме правоспособност, въпреки че работят, но поради неуточнена нормативна база и невъзможност да работят в кабинет.
Причините да не могат лекарите да работят в кабинет са обективни и субективни: финансови, здравословни (24 часа да бъдат на разположение), семейни, организационни и др. Ще се даде възможност на млади, новозавършили колеги също да работят. Ще се облекчи работата на Бърза помощ, спешните звена, семейните лекари.
Карла дел Понте пристига в понеделник
СОФИЯ. Главният прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте пристига у нас в понеделник, научи "Демокрация" от службата на говорителя на МВнР. Г-жа дел Понте ще има срещи с външния ни министър Надежда Михайлова, с министъра на правосъдието Теодосий Симеонов, с главния прокурор Никола Филчев, както и с ръководството на МВР. По покана на Атлантическия клуб в България във вторник в хотел "Шератон" Карла дел Понте ще изнесе публична лекция.
Кирилицата раздели навремето Европа на Източна и Западна Проф.
Ото Кронщайнер е роден през 1938 в малко село в Австрийските Алпи. Учи славянски езици във Виенския университет и последователно специализира във Варшава, Загреб и Любляна. От 1981 поема като редовен професор Катедрата по славистика и славянска хуманитаристика в университета в Залцбург, където особен акцент е българистиката. През юни 1999 президентът Петър Стоянов посети специално университета в Залцбург - признание за двадесетгодишната история на тази научна институция, наричана Мека на българистиката. А дни преди Рожен 2000 проф. Кронщайнер бе удостоен и с най-високото българско отличие - орден "Стара планина" - първа степен.
- Проф. Кронщайнер, вие сте един от най-признатите слависти и българисти, известен сте с пристрастието си към българската култура. Една от последните ви студии обаче е озаглавена "Ще имат ли малките езици още един шанс? " Как да разбираме това - като песимизъм или като предупреждение?
- Според мен малките езици в Европа се изправени пред сериозно предизвикателство и нямат много голям шанс. И това е обяснимо. Погледнете модела на нова Европа, програмите, които се спускат от Брюксел: има един официален език - английският, който всички трябва да се научат да говорят. Има и втора група езици - това са големите езици - немски, френски, италиански и испански, езици на страните членки на ЕС. И третата група езици са езиците на всички останали народи - фински, унгарски, български и т.н. - Какво да се прави тогава? Как да не се стигне до уеднаквяване, как да се съхранят културните различия?
- Това е въпросът. Университетите в Европа нямат достатъчно средства, за да предложат пълна програма по всички езици за може би един или двама студенти. В същото време диалогът между отделните култури в Европа е очевидна необходимост, поради което отдавна предлагам да измислим нещо ново.
- Какво е то? Харта за запазване на малките езици ли? Това едва ли ще помогне в периода на глобализацията.
- Последната ми книга е посветена на този проблем. Моята идея е, че в големите страни в Европа - в немски говорещите страни и във Франция, трябва да има такива центрове, какъвто е нашият център по българистика. Само че не в старата си форма. Те не бива да са посветени единствено на езикознанието или на литературознанието. Еезиковото обучение трябва все повече да се съпътства от познания върху българската култура. Едва тогава тези центрове ще подготвят нужните специалисти, които да са посланици между България и света. Такъв център вече от години изграждаме в Залцбург. Той е на разположение на всички дипломати или политици, които наистина се интересуват от България и искат да получат компетентна информация. Пак повтарям, това трябва да са европейски центрове, изградени от нас, а не от България. Проблемът обаче е тази идея да получи нужното финансиране, а засега се натъкваме на трудности. Но аз съм оптимист, защото това е важно за Европа. На кръглата маса в Рожен обсъждахме тъкмо тези проблеми на българистиката.
- Намерихте ли някакво ползотворно решение?
