ДС представяше емиграцията по-страшна, отколкото беше
Писателят изгнаник Тончо Карабулков издаде на френски досието си
Тончо Карабулков е роден през 1927 в с. Българево, Бургаска област. Учи в Търговската гимназия в Бургас. Член на ЗМС и николапетковист още от ученическите си години. Изключен за политическа дейност от гимназията през 1946, на няколко пъти е арестуван, но бива освободен поради белодробно заболяване. През февруари 1949 заедно със свой приятел преминава турската граница. Временно остава в Истанбул, следва емигрантски лагер в Италия и накрая се установява в Париж. Активен член на Българския национален комитет, оглавяван от д-р Г.М. Димитров, редактор в сп. "Бъдеще" ( 1973-1991). Автор на много книги, сред които издадените на френски език романи "Съзнанието на Еманюел" (1957), "Другарят генерален секретар" (1986) - притча в стил Оруел и "Паисий Български" (1999). На български език е издадена негова биография на Никола Петков, мемоарните книги "От Черно море до Париж" (София, 2000) и пиесата "Аз вече няма да бъда сред живите, но България ще бъде свободна" - посветена на последните дни на Никола Петков. Основател на Френско-българския институт в Париж и директор на неговото издание Revue periodique, чийто главен редактор е известната ни сънародничка - литературоведката Юлия Кръстева. В последната си френска книга "Моето досие на предател на родината", представя дългогодишния дуел между един емигрант и ДС.
- Г-н Карабулков, архивите на ДС вече откриха много от тайните си, мнозина публикуваха досиетата си. Мисля, че сте първият, който предлага такова четиво в чужбина с книгата, издадена на френски. Какво научихте от архивите на ДС за себе си, за своя живот и за емиграцията?
- Ние, хората в емиграция, никога не сме били съвсем наивни, за да мислим, че не ни следят. Винаги сме си имали едно наум. Но до каква степен сме били обработвани, сега виждам и откривам в архивите.
- Лесно ли получихте достъп до досието си?
- Всички полиции си приличат. Дори в най-демократичните страни полицията си е полиция. След редица трудности, разбира се, се сдобивах с все по-нови части от досието си. Според закона, гласуван от българския парламентq имам право да си видя досието. Направих постъпки още през 1997 и през 1998 ми дадоха няколко папки - казаха ми, че това е всичко. Въпреки всичко продължих да настоявам и всяка следваща година ми даваха още документи, които се пазят в най-специалните служби. Тях нямам право да копирам и ги четох на място. Твърдят, че това е всичко, но правя нови стъпки и се надявам да излезе още нещо.
- Какво научихте за дейността на държавна сигурност в емиграция? Кое ви изненада?
- Първо, проличава желанието на службите да оправдаят съществуването си. Те са смесвали фикция и реалност. Престаравали са се, видно е по-документите, за да докажат на политическата власт, че не ядат напразно хляба си. Искали са да им покажат, че без тях властта е загубена, че Тодор Живков може да се пъчи по трибуните, но че те са юмрукът на партията. И че ако не са те, ние, емигрантите, ще ги пометем за един ден.
- Това сериозно ли е при тогавашната тоталитарна машина? Преувеличавали са дейността си, така ли?
- Напълно. Представят са емиграцията много по-сериозна, а всички нас - много по-страшни, отколкото сме в действителност. Изкарват ни истински герои. Уверявам ви, че не сме заслужавали чак такова внимание. Предстаят ни като плашила, дори като атентатори - което никога не е било наша цел. Надявам се, в скоро време да мога да надникна и в тези части на моето досие, в които ни свързват с възродителния процес и с терористичните актове през 1984-1985 г. - А каква е връзката на земеделската емиграция с т.нар. възродителен процес? Защо ДС ви е намесила в тези събития?
- Взехме политическо становище, че никой няма право да насилва тези хора и да им слага принудително български имена. Заявихме това становище в статии, така както преди нас други са защитавали евреите в България и са са бунтували срещу жълтите звезди и расовите ограничения. Бяхме против този национален шовинизъм и това е позволило на спецслужбите да направят мнима връзка между нашето становище и някои последвали терористични актове, към които ние естествено нямахме никакво отношение.
- От книгата ви става ясно, че службите не само са скалъпвали обвинения и са ви следели, но и са мислили да ви отвлекат?
- Вижте, имаше такива опити, но се усетих навреме. Подозрително е когато започнат настойчиво да ви канят да отидете на някаква международна сбирка - тогава започвате да си задавате въпроси.
- В кои години става това?
- Първите опити бяха някъде в началото на 1960. Службите постоянно са ме следели - сега го намирам в досието си. В книгата публикувам документи, че през 1957 едно съвсем невинно мое пътуване във Виена им се привижда като нелегално връщане в България. Мобилизират цялата си агентура във Виена, поставят десетки засади в България на евентуални адреси, дори пред къщи на фамилии с името Карабулкови, с които нямам нищо общо. Виждате колко сериозни са били тези служби.
- Имаше ли и други подобни опити?
- Да, опитваха се да ме накарат да отида във Финландия на някаква сбирка. Защото от Финландия, както и от Австрия, беше много по-лесно да бъде отвлечен човек, отколкото от другите западни страни. Навремето Финландия беше много зависима от Съветския съюз... - Разбрахте ли нещо за покушението през 1991 срещу вас? За това тогава писаха вестниците, а в службите бяха започнали реформи... - Абсолютно нищо. Поисках от комисията да ми се дадат документи за този период, отговориха ми, че той още не е разсекретен. Досега нищо не знам.
- Припомнете този инцидент. Това стана при първото ви връщане от емиграция, нали така?
- Да. Ние, една група политически емигранти от Франция, се върнахме след четиридесетгодишно отсъствие. Аз се върнах малко преди това със семейството си, исках да покажа на жена си, която е французойка, и на дъщеря си страната, мястото, където съм се родил. Жена ми си замина обратно за Франция, аз се задържах по-дълго, връщах се за първи път... Бяхме отседнали в хотел "Родина", препоръчан ни от Виктор Вълков от БЗНС - ако си спомняте тогава външен министър. Една вечер се върнах по-рано, противно на обичая си. Тъкмо се приготвях да взема душ, почука се на вратата. Попитах кой е и ми отговориха: "Рум сървис". Казах, че не съм поръчвал нищо, открехнах вратата, въпреки всичко аз съм си предпазлив, но нападателят ме напръска със спрей. Един здрав и плещест мъжага, облечен с келнерско бяло сако, нахлу в стаята, но аз се развиках. Чу се шум в коридора, той побягна. Хукнах след него, но почти нищо не виждах, а той се измъкна по стълбите. След това трябваше да ходя в "Пирогов". Там ме лекуваха, но оттогава чувствам, че в очите ми припарва. Все се надявам да не е нещо трайно.
- Така са ви посрещнали на родна земя. Като четете досието си, сигурно си обяснявате много неща?
- Разбира се. Това не беше нито кражба, нито отмъщение. Това си беше опит за сплашване. Не мисля, че беше опит за убийство, а тъкмо опит за сплашване.
- Кои акции на ДС най-много стреснаха емиграцията?
- Заплашвани сме били не един път. Към нашата организация са били отправяни преки и писмени заплахи, уж от името на някакви несъществуващи великобългарски патриотични организации, на които бе сложено дори националното знаме, за да ни насочат към дясно ориентираната емиграция. Но ние знаехме, че това са изобретения на службите.
- А случаят с Георги Марков?
- Ликвидираха го, защото той излезе с много конкретни обвинения срещу режима и по-специално срещу Тодор Живков.
- Разбрах, че сте искали да издадете Георги Марков на български и да го публикувате и на френски?
- Ние отпечатахме серия от репортажите му в сп. "Бъдеще". Уговорката беше да издадем произведенията му в един или два тома, но проектът се провали поради издателски несъгласия.
- Сега сте нещо като хроникьор на един живот в емиграция. Емиграцията обаче свърши. В книгата си казвате, че политическа емиграция обаче винаги е имало и ще има. Като какъв се чувствате в момента?
- Вече не се чувствам политически емигрант, противно на някои приятели, които искаха да продължим дейността си, както сме действали в миналото. Моето становище беше, че не можем да твърдим, че в България няма промени. Трябва да навлезем в ритъма тук, а че промените не стават както би ни се искало, това е друг въпрос. Не се чувствам политически емигрант, идвам си всяка година в страната. Опитвам се да следя положението в България, за съжаление не мога да гледам още сателитна телевизия, но хващам програмите на националното радио.
- А как бихте искали да видите нова България? Как оценявате сегашната обстановка, напоследък компроматите зачестиха и изплува част от миналото, на което е посветена книгата ви?
- Ще ви кажа. За десет години ние сигурно бихме могли да направим и някои по-решителни стъпки. Според мен реформите в България се забавиха страшно много. Забавиха ги тези, които имаха интерес от това, и се позволи допълнителното доограбване на хората и вторичното източване на банките.
- Цял живот сте се сблъсквали с ДС, какво бихте ни посъветвали сега, когато основният дебат е около политическата роля на бившите ченгета?
- Не мога да навляза в тънкости, но следя всичко това, което пишат вестниците около подслушването. Вижте, подслушване сигурно има и в други страни. Няма страна, застрахована от това, уви, дори в най-големите демокрации службите вършат подобни неща. Не можах да разбера защо у нас се раздуха толкова много този проблем. Кой имаше интерес от това?
- Сигурно тези лица от бившите служби, които искат да влязат в следващия парламент?
- Всичко това е абсолютно вярно, но моят апел към колегите журналисти е да не се търси сензацията във всичко. България има прекалено много сериозни проблеми, за да трябва в продължение на две седмици такива да са заглавията на първа страници. Разбира се, всеки сам избира и прави преценка.
- Как все пак да скъсаме с миналото?
- Вижте, казах го и другаде, ще го повторя пак. Комунизмът не беше бит в България. Нито морално, нито политически, а още по-малко материално. Всички знаем, че устоите му останаха непокътнати, смениха се някои "шапки", промениха властта си. А хората, било от неверие, било от нехайство или страх, продължават да мислят, че с миналото е свършено. Не, с миналото не се свършва просто така. То трябва да бъде морално отстранено - преди десетина години една част от емигрантите предлагахме да се сложи ясна черта и да се приемат закони. Защото имаше престъпници, които бяха погазили всички принципи, имаше и редови комунисти, които не носеха конкретна вина. Никой обаче не прие това. Бившите комунистически функционери не пожелаха да се оттеглят дори за няколко години, за да напишат мемоарите си, така поне щяха да са малко полезни. В резултат на това българското общество в момента е все още в състояние на морална криза.
- А как върви дейността на основания от вас Френско-български институт в Париж?
- Трудно, много трудно. Издаваме периодично списание, но почти изцяло със свои средства и контакти. Аз съм дългогодишен журналист във Франция, работил съм във френскиото радио в емисията на чужди езици, където имаше българска секция, в която работеше и Милка Генадиева. Но основната ми политическа и литературна работа беше в изданията на Българския национален комитет (БНК) и в сп. "Бъдеще". Сега издавам списанието за френско-български връзки Revue periodique почти сам, защото Юлия Кръстева, която прие да е главен редактор, е безкрайно ангажирана с писателска дейност и с преподаването си във френски и американски университети. Иска ми се обаче списанието да просъществува, подобни издания имат всички емигрантски общности в Париж. При посещенията си в България все се надявам да намеря спомоществуватели и малко реклама, защото каузата не е лична, а е в името на България.
МОН е срещу монопола с учебниците
СОФИЯ. Всеки училищен предмет да се чете от най-малко пет-шест учебника, замислят в просветното министерство. С увеличаването на алтернативните учебни книги ще се разбие монополът на няколкото издателства и авторски колективи, смята зам.-министърът по средното образование Красимир Николов. Пускайки повече варианти на учебниците, в МОН се надяват да създадат пазарна конкуренция, която да смъкне цените.
В момента хонорарите на авторите на учебна литература стигат до 15 процента от печалбата. В Европа пък вземат не повече от 7 - 8 на сто. Проблемът у нас идва от авторските колективи, които заради липсата на алтернатива рекетират издателите, твърди Красимир Николов. Това е и една от причините учебникът по история за 11 клас например да струва 15 лв., без да броим надценката на търговците.
До края на годината трябва да е готова новата наредба за учебниците. Ако в МОН спазят графиците, на 15 септември 2001 учениците от 9 - 12 клас ще разтворят новите учебни книги. За да стане това обаче, просветните дейци ще трябва бързо да подготвят държавните образователни изисквания за учебниците. Вероятно учители и университетски преподаватели заедно ще пишат новата училищна литература, каза зам.-министърът.
Наесен деветокласниците и десетокласниците ще се обучават по новите програми, но пък със старите учебници. Междувременно на пл. "Славейков" помагалата все така се търгуват на раздутите цени. От МОН призоваха родителите да звънят на Икономическа полиция, когато видят етикетчета върху кориците.
САЩ чули ясно взрива в "Курск"
ВАШИНГТОН. Акустичният запис на американска шпионска подводница в Баренцово море потвърждава хипотезата, че руската ядрена подводница "Курск" е потопена след експлозия на торпедо във вътрешността й, съобщи вчера пред Ройтерс анонимен представител на администрацията на САЩ.
Шест дни след инцидента "Мемфис" е акостирала в норвежкото пристанище Берген и е предала за анализ записите. Засега не е известно името на втората подводница, но се твърди, че тя е била далеч от мястото на инцидента. Правилата на Пентагона отреждат 5 мили минимална дистанция от руснаците. Вашингтон досега не е потвърдил официално, че негови бойни морски съдове са били в района.
Във вчерашния си брой в."Ню Йорк таймс" разказа за записи на сонарите и на друга апаратура, от които ясно се различавали двата подводни взрива от 12 август. Експертите на САЩ смятат, че нов модел торпедо, задвижвано с ракетен двигател - нещо като подводна ракета - се е задействало не навреме и двигателят или горивото са избухнали. 2 минути и 15 секунди по-късно се чул по-мощен взрив, вероятно от заряда на торпедото. Целият или почти целият екипаж е бил убит за секунди.
Тази версия бе разпространена още миналата седмица, като се допускаше, че торпедото може да е заседнало с работещ двигател в отвора на торпедната тръба. Бившият капитан от руския ВМФ Александър Никитин посочи по същото време публикация на армейския в. "Красная звезда", разказваща за ново по-евтино торпедо с течно гориво, за разлика от традиционните с твърдо гориво. Американският специалист Нормън Полмар зави преди седмица, че малко преди катастрофата руснаците са изпробвали торпедо, което се изстрелва под водата, излита над водата като ракета, след което отново се потапя.
"Ню Йорк таймс" предполага, че след първия взрив капитанът на "Курск" е форсирал ядрените реактори или рязко е изпразнил баласта, вероятно в отчаян опит да извади подводницата на повърхността.
Конструкторът на "Курск" Игор Спаски е разработил план за изваждане телата на загиналите, което според него трябва да стане в следващите 5 седмици преди да се влоши времето в Баренцово море.
Абу Саяф отвлече и американец
ТРИПОЛИ. След 4 месеца пленничество във Филипините 6 западни заложници пристигнаха вчера в Либия на път за родните си страни. По същото време похитителите ислямисти отвлякоха 24-годишния американец Джефри Шилинг с искане да бъде освободен Рамзи Юсеф - егитетският шейх, който излежава в САЩ присъда за атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Сега групировката Абу Саяф държи 6 чужденци и 17 филипинци и оценява заложника американец "колкото 10 европейци", съобщи АФП.
В Триполи освободените трябваше да бъдат представени на либийския лидер Муамар Кадафи в бившите казарми, разрушени в американски бомбардировки през 1986. Либия, изиграла ключова роля в преговорите, отрече вчера твърденията, че е платила по 1 млн. долара за свободата на всеки на заложник. Франция благодари на Триполи и отхвърли писаното в пресата, че в отговор Париж ще спре съдебна процедура срещу Кадафи .
Англичанин се оригва със 118 децибела
ЛОНДОН. Англичанин постави световен рекорд за най-шумно оригване, пише в. "Сън". Пол Хън от Енфилд упражнявал природната си дарба с ядене на къри и кебапчета и пиене на газирани напитки. Поставеният рекорд отчел оригване със звук 118,1 децибела, който се равнява на шума от пневматична сонда или на звука при пускане на реактивен двигател.
Пред таблоида Хън сподели л, че оригването му може да ядоса хората или да ги докара до сърдечен припадък, затова се налагало да бъде предпазлив. Единствено приятелката му била свикнала с шумовете му, но сам не знае докога. Рекордът на Пол ще бъде вписан в Книгата на Гинес през октомври.
България е шлагер на германския пазар
СОФИЯ. Туроператорите и медиите в Германия отбелязват, че това лято България е една от страните с най-голям ръст в туризма. Ако се гледа процентното нарастване на заявките, Българското Черноморие е сред шлагерите на германския пазар, съобщи Радио "Дойче веле".
България и Египет са дестинации, чийто ръст тази година се измерва в двуцифрени проценти. Тези две страни са шлагерът в областта на полетите на средни разстояния, казва Дитмар Кастнер, управител на един от най-мощните немски туроператори ИТС. Една от причините за този ръст според експертите е поскъпването на долара, при което именно страни като България са запазили цените, а дори има и някои намаления.
Търсенето чувствително се влияе от цените. Някои от туроператорите наложиха надценки заради поскъпнал керосин, които са между 5 и 10 процента от цялата цена. От това печелят страни като България и Хърватия, където броят на туристите се увеличава в двуцифрени проценти, отбелязва авторитетният германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Повечето от източногерманците признават, че направо не могат да познаят местата, където са идвали през тоталитарните години - комплексите ни са обновени и предлагат много забавления за туристите.
България на 1-во място в Бон
СОФИЯ. България спечели първо място в инициативата "Толерантност" на деветото издание на традиционния празник на нациите в Бон, съобщиха от външно министерство. Празникът се организира съвместно от инициативния комитет "Толерантност", кметската управа на Бон и центъра за международно сътрудничество към Федералното министерство на икономическото сътрудничество и развитие. В тазгодишното му издание участваха 50 нации. България бе представена от Дипломатическото бюро в Бон и Съюза на българските студенти в Бон и Кьолн. В програмата пред българския щанд участва и четиричленна група за народни танци от Немската езикова гимназия в град Бургас.
В Полша не познават остъклените балкони
Българинът обича да си остъклява балконите. Това трудно може да се оправдае с мразовит климат - все пак южна страна сме. Покрай глобалното затопляне на климата и все по-южна ще ставаме. Стандартното обяснение е: тесен ни е апартаментът, разширяваме го. В София например всяко 15-о жилище е пренаселено - на стая се падат 3 и повече души. Теснотията я има, но тя не обяснява всичко. Защото остъклени балкони цъфнаха и върху фасадите на новопостроени луксозни жилища в скъпите квартали на столицата. Полша е северна страна. И там социализмът се е отчел с панелни квартали. Стъкло по терасите обаче няма. Вместо това има цветя. Наистина впечатляващи са водопадите от сакъзчета, които преливат от полските балкони. Това са по-скоро представителни територии, отколкото простор или кухня с газов котлон.
Още по-подредени са дворовете. Пространствата пред къщите са изрядно оформени като английски ливади, няма репи, няма лук и краставици. Изглежда, че поляците са си надвили на масрафа, щом са решили, че дворното място е за красота, а не за прехрана. На места тази украса нагарча от кичозни гипсови сърнички, лебеди, кучета. Срещат се градински джуджета, дървени каручки с цветя, малки вятърни мелнички и прочие градински скулптури по немски образец. Германската подреденост впрочем е оставила силен отпечатък върху наследниците на родоначалника Лех. Старинният център на северния полски град Бидгошч е като декор на приказка от Братя Грим. Кехлибарената уличка в Гданск с мрачно-магичното си очарование напомня за друг известен приказник - Е. Т. А. Хофман. Преди векове нечий архитектурен гений е успял така съвършено да урбанизира пространството, че на съвременността не й се налага да прави корекции.
А ние къде сме, както се казва в популярна социологическа анкета. Който е обикалял българските села, особено полските, знае, че последната грижа на народонаселението са дворовете. Те са изоставени на копривата, кокошките, камъните, караконджолите и прочие природни явления. Рядко явление са градинките тип момини, така прочувствено възпети от П. Р. Славейков в "Извора на белоногата". Най-много няколко божура или маргарити да стърчат като аванпост пред армията от краставици и зеле.
За българина дворът е като вражеска територия - взимаш, каквото можеш от нея (плодове, зеленчуци, яйца) и бягаш в къщата. Това е територия, в която човек не е пълновластен господар, на границата между хаоса и космоса. Тя е "минирана" с различни неприятни изненади от силите на злото. В българския фолклор опасни места са бунището и отходните съоръжения. Руснаците са населили двора с различни пакостливи същества - духове на обора, банята и прочие. Очовечаването на дворното пространство е белег на по-напреднала цивилизация, в която хората завземат мислено все повече пространство от света на дивото. Тогава дворът се превръща в продължение на дома, той е одомашнен, може да бъде подреждан и украсяван.
Ние обичаме да се хвалим с богат вътрешен мир, дори да го противопоставяме на материално задоволените, но "пусти" души на западняците. Въпросът е как да изкараме тези наши "сърдечни" богатства на повърхността пред къщите, в света около нас. Една от проявите на човешкото е именно усвояването на пространството, населването му с добри духове, въдворяване на космоса. Ако европейският начин на живот е действително моделът, към който се стремим, това означава да обръщаме малко повече внимание на пространството около нас. Да не се държим като хуни в чужда територия. Съвременността започва от прости наглед неща - като отказа да хвърлиш фаса си на земята, защото земята е твоя.
Какво правят другите с околното пространство?
В Полша човек лесно може да бъде глобен за превишена скорост в населено място. Просто трудно е да се открие ненаселено такова, особено в южните части на страната. От двете страни на добре поддържаните пътища се редят къща след къща. Впрочем редят се не е най-точната дума. Свободолюбивият славянски дух е създал особена конфигурация, при която някои от домовете гледат на изток, други на запад, а трети в комбинирани посоки като югозапад или североизток.
В Унгария къщите са опънати като по конец край пътя. Тревата край шосетата е окосена, имаш чувството, че и банкетът е преметен. Цветя в саксии има много, дори на неочаквани места като телеграфните стълбове. Не е ясно кой ги полива там, но надали е само дядо Боже. Унгарската пуста е толкова подредена, че на човек му доскучава. Известен съспенс пораждат имената на градовете. Тъкмо си излязъл от Кечкемет и налиташ на Ходмезьовашархей.
В Югославия земята е обработена до откат. Нивите стигат досами пътя, няма храстчета, дървета и прочие условия за природна тоалетна. Истинско явление на пътя са сръбските полицаи. Те са едри, с много отличителни знаци и златни пръстени по ръцете. Гледат толкова строго и всепроникващо, та веднага ти иде да признаеш, че си личен враг на Милошевич. В градовете има хубави жилищни квартали, които нямат нищо общо с панелките. Остъкляването на балконите е рядкост, почти изключение.
В Румъния, в южните й части, край пътя е разхвърляно, както и при нас. С просто око е видно, че там климатът е благоприятен за виреенето на различни видове бурени. Цветята не се ядат, затова румънецът не си дава труд да ги отглежда. Балконите са остъклени - в Мангалия и Констанца на човек му иде направо да се събуе по пантофи, толкова по домашному се чувства.
Валдано се връща в "Реал" (Мадрид)
МАДРИД. Аржентинецът Хорхе Валдано се завръща на работа в европейския клубен първенец "Реал" (Мадрид). Преди години Валдано бе треньор на кралския отбор, а сега ще бъде назначен за генерален директор. Според вестниците "АС" и "Марка" Валдано е склонил да приеме работата след дълги преговори с новия президент Флорентино Перес.
Валдано ще ръководи изцяло спортната дейност на клуба и ще изпълнява функциите на официален говорител. Така ще бъдат ограничени правомощията на мениджъра Хосе Мартинес Пири.
Верижна реДакция
Никой не е по-голям от хляба, казва смирено българинът, без да подозира, че дузина вестници имат къде-къде по-различни мнения: "Земя": "Хлябът-92-96 ст. " Заглавие като регистрационен номер на МПС. Защо ли точно бившите кооперативни селяни са толкова пренебрежителни към хляба? "Дума": "Хлябът пак поскъпва", ето и комунистическото обяснение: "Новата ценова тесла идва от непреките разходи, каквито са осигуровките и заплатите на работниците... " От което ни става ясно, че който си плаща осигуровките, е враг на хляба, сиреч на народа! "Труд": "98 ст. удари кило хляб в Благоевград", допълнението също е доста йезуитско: "Това е най-високата цена, достигана досега. " Ало, стига лъжи, стига измами! Какво значи "досега"? От времето на хан Аспарух? На Борил, Ивайло или в сравнение с 1939 - годината, с която комунистите най обичаха да сравняват брежневските гладории? Защо ли не си припомним зимата на 1990 или лозунга на Виденов и министрите му: "Има хляб, няма цар! " "Новинар" прави психологически прогнози за след Нова година, а в "Сега" мълчат, защото ядат само пасти!
"Монитор" явно се прави от аристократи с благородна кръв и за тях коматът е царската тема и други избрани смешки от бита и душевността на българина: "От обединението около престола по-лесно няма", твърди неуспелият театровед Христо Куртев. Добре бе, бай Христо, защо се мотаеш толкова време, а не вземеш да осъществиш тази дреболия? Д-р Константин Тренчев пък в същия вестник и със същий непукизъм вири брадица: "Чудото ще стане, когато си върнем царската институция. " След което разбираме, че патоанатомът е член на някакъв имагинерен роялистки клуб: "Цар Симеон II - Скандинавия". Прав си беше покойният Г. Джагаров: "Земя като една човешка длан", недостатъчна да приюти даже монархическите обединения (за които "Демокрация" вчера писа).
Спортният журналист Андрей Кожухаров внася свой неподражаем ракурс в темата: "Да оставим това, че желанието на Негово Величество е да бъде в родината си, сред народа си, да се чувства обикновен човек, да живее с проблемите на нацията. " Е, точно тези клишета ги бяхме позабравили. Обаче едно изказване отново в Блъскавото издание ни омагьосва. То иде "от север, от Москва": "Взривът на Пушкинския площад, катастрофата на подводницата "Курск" и пожарът в Останкино са внимателно планиран сценарий, целящ събарянето на капитализма, унищожаването на западната демокрация и на комунизма. " Такъв коментар и скъпият гост на днешната българска преса Богомил Бонев не може да направи.
Гребна авантюра събра за 45-и път чешити от дунавските държави
През 1956 г. няколко словаци от Братислава правят гребен поход до Будапеща. Групата е водена от Золтан Ломбардини (Золо). Идеята се харесва на унгарските им колеги и те решават да се присъединят към нея. Тяхната идея е походът по Дунав да започне от Виена и да завърши в Будапеща. През 1957 г. тя се осъществява. На следващата година в приятното туристическо мероприятие се включват и германци, а гребането започва в Регенсбург. Така се слага началото на най-дългата гребна регата в Европа. Тя е наречена Тур Интернационал Донау (ТИД) и през уикенда в Силистра завърши 45-ото й издание.
ТИД е неправителствена изява родена от инициативността на група унгарци, и обединява всички хора, които обичат Дунав и имат достатъчно авантюристичен дух, за да предприемат подобно пътешествие. Участниците се чувства, независими един от друг, но общите им предпочитания ги свързват и правят от тях едно специфично европейско общество. То си има дори от 1968 г. собствен език, наречен донау есперанто, а също и устав, разказва дългогодишният участник в регатата пътешествие Христо Димов, доайен на журналистите в Русе и зам.-председател на туристическото дружество. С течение на времето ТИД си създава и знаме - плат с форма на триъгълен щит, на който са поставени знамената и гербовете на всички държави, чиито поданици участват в международния гребен поход. Българските лодкари получават предложение да се включат в регатата през 1966 и в 1967 двама българи с две лодки стартират от Инголщад. Това са Ясен Антов, писател и журналист, и Андрей Мирчев. Тогава трасето се увеличава до Силистра.
Румъния и Украйна не участват в регатата
Държавата с най-дълга дунавска граница - Румъния, е забранена територия за плаващото дунавско общество. Както постановките на устава са общозадължителни, така и забраната при никакъв случай да не се спира на левия бряг, т.е. румънския, е закон. ТИД няма да продължи също и към Украйна. Преди години двама руснаци са се появили и тогава е пламнала надеждата, че лодките ще могат да стигнат до устието, но веднага изгаснала. Съветските власти наложили забрана.
Общо ТИД трае 60 дни. Имало е опит да се тръгва от изворите на Дунав, но не е бил удачен и затова за първо пристанище е избран град Инголщад в Германия. Първият етап е до Братислава, вторият - до Будапеща, третият - до Белград, четвъртият - до Ново село и петият - до Силистра. Основният принцип е, че всеки участва, откъдето и докъдето иска.
Организаторите - домакини от държавата, през която се минава, уреждат график за къмпинги и флагове. Преди 1989 г. гребците се шегували, че от Видин започва военният поход. В България дълги години всичко било организирано с придружаващи кораби, камиони, които носели багажа, храната и масите, банкети, срещи и речи с кметове и т.н. Различният манталитет между западно- и източноевропейци е една от причините често да се случва лагерите да се строят отделно. Така беше и тази година в Русе. Организираните германци се оказало, че са резервирали още преди 5 месеца места в ресторант "Петров" на брега на реката. От друга страна, кметът на Русе една седмица преди пристигането на лодките разписал заповед те да бъдат посрещнати под ресторант "Рига" - няколко километра след ресторант "Петров". Така германската група, а заедно с тях и други чужденци - около 45 души, си направи своя бивак на едно място, а българите бяха посрещнати с общинска рибена чорба на друго място.
Огромна разлика има и в отношението към регатата и Дунав. По традиция българите и сърбите предпочитали да се настанят на дълги маси с много пиене и да започнат многочасов гуляй. След това може да се сбият, по навик това ставало в Попина, Силистренско, но тази година се случи в Русе, и да се събудят на другия ден, когато могат. За разлика от тях т.нар. германска група предпочита тишината и съзерцанието на Дунав. Всяка германска лодка има всичко необходимо - малка маса, столче, спиртник и храна. В 22 часа германците лягат да спят и мразят да ги безпокоят. Сутринта пият кафе или чай, съзерцавайки реката от малкото си столче, и съобразно графика тръгват да гребат към следващото пристанище, където също стигат по график. Често се е случвало българската група да достига новия бивак чак през нощта, защото не е имала физическа възможност да стане рано, коментира с усмивка различните обичаи Христо Димов.
Незабравими образи поддържат ТИ
Баба Германка е между митичните герои на регатата. 90-годишната жена е пътувала със своята лодка "Пастирхен" по реката през 60-те-70-те години. Сутрин й помагали да се вмъкне в "пПстирхен" и тя се отправяла напред. Днес Баба Германка е Урсула Майер, на 80 години, която десетки пъти участва в регатата. Само нейният багаж се вози с микробус от Видин до Силистра. Тя празнува 80-годишния си рожден ден в Русе и успя да бъде и в двата бивака - българския и германския. В Русе празнува своя рожден ден и Лидия Талева, директор на Центъра за работа с деца в Кърджали. Колоритна личност е бил Ханс Часовникаря. Той за пръв път видял да танцуват нестинарки край Силистра. Тогава останалите му другари му казали, че го е страх и той да танцува върху жарта, и за изненада на всички Ханс Часовникаря се втурнал в огъня. Христо Димов си спомня и за Адмирал Кук от Белград. Той участвал в ТИД до 87-годишната си възраст. Истинското му име е Витомир Диздаревич и преди да достигне преклонната възраст, го наричали само Капитан Кук. Той нарекъл Христо Димов Бата Риле и така българинът останал известен между речните си съмишленици. В историята на това дунавско общество без граници ще остане и еднокракият Ото Маер. Другият му крак останал в Русия при битката за Сталинград. В регатата участвали банкери и леяри, но парадността била въведена от унгарците. Това било заслуга на д-р Бела Помпери. Той наложил дългите речи с разни местни началници и многото тостове до изнемога. Тогава била въведена и наградата - Златна значка, за преминалите над 20 хил. км по Дунав, сребърна - за 15 хил. км и бронзова - за 500 км.
ТИД премина през чехословашките събития. За нея се отвори т.г. понтонният мост при Нови Сад в забранения за корабоплаване сръбски участък на реката. Не е имало събитие, което да спре поне веднъж регатата. Сега остава мечтата на тези любители на пътешествията, че ще дойде ден, когато техните лодки ще могат да преминат чак до дунавската делта и няма да има дунавска държава, която да се откаже от тази инициатива на приятелството.
Два без петнайсет на сянка
В живота на всеки мъж има един задължителен ритуален момент. Момент възлов, крайъгълен, често съдбовен.
Момент, който може да се повтори многократно в битието, но все тъй да остане възлов, крайъгълен и прочие.
Това е моментът, когато каним колежка, отскорошна симпатична позната или случайно усмихнала ни се жена на ресторант.
Поканата за ресторант е структурно неотменна съставка от такава една градация: запознанство - покана за ресторант - покана за секс. Това е стволът на конструкцията От секса нататък разклоненията са две: а) покана за брак - брак - развод; б) охладняване - скандал - извинения - покана за ресторант.
Ние нямаме случай да гледаме даден филм, посветен на вземане-даването между мъж и жена, без създателите му да приложат безотказния ефект върху зрителя на една изискана покана за ресторант. На ресторант канят вече дори в руските и китайските кинопродукции.
Но нека оставим кинаджиите и влезем в здравото делнично битие. Нека погледнем как кани на ресторант гражданинът на Европейския съюз (нека да е и на Американския съюз, все едно) и как се оправя с проблема нашият човек.
Значи, ето я работата най-напред там.
- Госпожице! Един момент, изпуснахте си почиствачката за уши... Госпожица Смит, струва ми се?
- За вас съм лейтенант Смит. Познаваме ли се?
- Всъщност колеги сме, от два месеца работя в отдела за борба със спуквачите на гуми. Приятно ми е, детектив Хорн.
- О, името ви е доста по-смешно от отдела. Интересно, какво правите, когато заловите някакъв спуквач на гуми?
- Зависи от психологията на случая. Ако хлапакът е от добро семейство и е склонен към покаяние, просто го караме да спука гумите на родителите си, пък те да си го наказват. Ако пък е с явно престъпни наклонности, му спукваме задника от шутове и го картотекираме.
- Добре си прекарвате.
- Е, донякъде. Всъщност какво бихте казала, ако обсъдим това нещо на вечеря? Зная едно чудно местенце на 42-а улица... - Само ако платя своята част от сметката, не обичам да се ангажирам с непознати.
- Не мисля, че сме напълно непознати, като онези от сериала. На събранието в понеделник бях точно зад гърба ви. По едно време вие се обърнахте наполовина и с много сипматична погнуса попитахте кое говедо не се къпе през уикендите. Аз бях... - Да, колегите ви ми казаха за вашите проблеми с водопровода. Но все пак... - Все пак проблемите отпаднаха. И в никакъв случай не мога да ви позволя намеса в сметката, личен принцип. Значи до седем вечерта?
Това е то. Нашият човек, разбира се, е поставен в различна хранителна (и друга) среда.
- Ей, душата! Изпусна си дописката... - Ау, мерси. Тъкмо бях тръгнала да я чете заместник главният, за утрешния брой е. - Нищо де, ще почерпиш.
- Да, да, аз съм на такъв хал, че от два месеца не мога да върна на сестра ми 35 лева, дето ми даде за боди.
- Какво е това?
- Боди, дето се закопчава отдолу.
- Къде отдолу... - Айде, стига де. Селянин.
- Аха... Все се чудя: не ви ли прищипва... - Много си умен; чупи се, че бързам.
- Чакай де, дай да се скиваме след бачкане, знам една кръчма до банята; "Каменица" 65 стотинки, цацата 60... - Направо ме свали. Нали ти казвам, че нямам мангизи!
- Абе, аз ти поемам две бири и една цаца, и ти като си поемеш още две - ето ти главата.
- Хубаво де, ще видим. Ама тука все едни скапаняци мъже в тая редакция!
Това обичайно чува клетникът.
След което закономерно се умисля: абе, защо не си пия аз бирата с пичовете, пък в кръчмата можеш да си поканиш на място готова пияна мацка, през ден се случва... Делата за Минералбанк и Иво Недялков тръгват към съда
СОФИЯ. Завърши следствието за фалита на Минералбанк и делото е предадено на прокуратурата за изготвяне на обвинителния акт, съобщи БНР. Сред седемте обвиняеми е и финансистът с публицистично хоби Емил Хърсев.
Специализираната следствена служба приключи за пореден път и следствието срещу фараона Иво Недялков, което бе връщано три пъти. Указанията при последното връщане на томовете беше да се разпитат още ужилени от боса на рухналата пирамида "Ийст уест интернешънъл". При доразследването сумата на присвояването, за която е обвиняем Недялков, се качи от 174 млн. лв. на 207 млн. Делфин спаси момче от удавяне в Италия
РИМ. Делфин спаси 14-годишен италианец от удавяне, след като той паднал от лодка в морето, близо до крайбрежния град Манфредония в Южна Италия, предаде Ройтерс. Делфинът, кръстен Филипо, е известен на жителите в този район от две години насам. Той плувал край лодката, в която се намирали младежът и баща му. След като вълна заляла съда, момчето паднало в морето. Когато започнало да потъва, делфинът Филипо го вдигнал на повърхността и бащата го изтеглил обратно в лодката.
Делфинът Филипо като че ли не изпитва никакъв страх от човека, заявила изследователката Джована Барбиери от института "Тетис" във Венеция. От две години насам тя изследвала този морски бозайник, който е дълъг 2,7 метра и тежи между 250 и 300 килограма.
Изглежда, че именно Филипо търси контакт с хората и не съм изненадана, че е спасил момчето, поясни изследователката.
Днес се намираме в една съвсем различна България
Роден през 1937 г., Йозеф Грубер работи за фондация "Конрад Аденауер" вече 32 години. От 1996 г. е в България. В контактите си с журналисти обича да казва, че фондация "Конрад Аденауер" е свързана с християнското мисловно богатство на демокрацията.
- Г-н Грубер, от няколко години сте в нашата страна. Какви са впечатленията ви от живота у нас? С какво се промени България през този период, включително и в политически план?
- Тук съм от януари 1996 г., което значи повече от 4,5 години. И ако трябва да сравнявам ситуацията тогава и сега, бих казал, че днес се намираме в една съвсем различна България. Ако си спомним началото на 1996 година, онова катастрофално развитие на страната ви, което достигна своя връх с демонстрациите през януари 1997 г., наистина можем да кажем, че България е направила огромна крачка напред. Но въпросът е много по-обширен и бих го онагледил с два прости примера. През 1996 година например имах пари в себе си, но нямаше откъде да си купя хляб. Налагаше ми се да търся брашно, но всички магазини бяха празни. Сега виждате какъв разнообразен асортимент има във всеки магазин, качеството на стоките много се повиши. В това отношение нещата драстично са се променили... Работата ми налага да пътувам много в провинцията и аз си спомням какъв проблем беше в началото настаняването в хотелите. Тогава повечето от тях бяха държавни и човек просто трябваше да се радва, ако изобщо го приемеха и настаняха в някой от тях. Сега имате много частни хотели, а и в държавните персоналът проявява интерес към своите клиенти. Няма ги бездушните лица, които преди обслужваха посетителите. Ако сега тръгнете да пътувате към Варна и Бургас, виждате, че са построени нови отсечки от магистралите, че доста пътища се разширяват и т.н. Всичко това не е малко.
- България наистина постигна напредък, но кои са непостигнатите неща, новите предизвикателства?
- Забавените с години реформи не могат да бъдат компенсирани в рамките на няколко години. Към това се прибавя и обстоятелството, че забавените реформи обикновено излизат двойно по-скъпи и в крайна сметка се плащат от хората. Но макроикономическите показатели на България са положителни. Инфлацията е в рамките на нормалната за една европейска държава. Имате икономически ръст. Социално-икономическото положение на хората не е такова, каквото бихме желали да бъде, но това е следствие от отлаганите от предишните правителства реформи. Това, което предстои, е да се направи така, че хората сами да почувстват положителния резултат от промените.
- Преди няколко дни зам.-председателят на ЕНП Вим ван Велцен по време на гостуването си при премиера Иван Костов посочи СДС като единствен гарант за влизането на България в ЕС. Споделяте ли тази оценка?
- По принцип споделям това мнение. В момента СДС и ОДС са гаранти, че ще се води такава положителна политика на реформи, която на практика ще отведе България в ЕС. Ясно е, че в Хелзинки страната ви не беше поканена случайно да започне преговорите за членство. В момента тя се оценява като остров на стабилността на Балканите. България направи и своя ясен външнополитически избор - цялостна интеграция в европейските и евроатлантическите структури. По време на трагичната косовска криза България показа, че е солидарна с НАТО и международната общност. Кога ще бъде приета, естествено, зависи и от това как се развиват реформите в страната. Ясно е също така, че СДС изигра и продължава да играе положителна роля в тези реформи. Погледнато във вътрешнополитически план, България е правова държава, прави се всичко възможно тя да се утвърди като такава. Води се много разумна политика по отношение на малцинствата в страната. Има ясна концепция за социалното и икономическо развитие на обществото, което означава, че политиката на правителството се придържа към концепцията за социалното пазарно стопанство. Тази политика се прилага изключително успешно в Германия и в момента е характерна за всички страни на Европа. Според мен българската политиката също е ориентирана към такива основни ценности като свободата, солидарността и справедливостта. Разбира се, съществува известна граница между желанието да се направи нещо и реалността. Но така е навсякъде. Поначало задачата на политиката във всяка страна е да следи да се спазва балансът между тези основни ценности.
- ОДС вече направи заявка за втори мандат с аргумента, че това е необходимо за успешното бъдеще на България. Според вас има ли значение каква коалиция ще спечели следващите парламентарни избори? Коя би била оптималната управленска формула?
- Мога да говоря само като наблюдател, защото решението ще вземе българският народ. По мое мнение голям принос за политическата стабилност в България изигра именно коалицията ОДС. И аз бих я окачествил като ценност сама по себе си. Разбира се, нищо от това, което беше постигнато, не би могло да стане без трудолюбието и усърдието на българския народ. Но в същото време и трудолюбието, и усърдието имат положителен смисъл именно поради обстоятелството на политическата рамка. След като се реализира и актуализираната Програма 2001 на правителството, смятам, че коалицията ОДС ще се яви на изборите с добра равносметка и ще има пълното основание да заяви още един мандат, за който да има също така необходимото парламентарно мнозинство.
- Германия е известна със своята толерантност към чужденците. Но когато бъде забранено на определени хора да пребивават в Германия поради подозрения в нечисти сделки и пране на мръсни пари, имало ли е случай държавата да бъде осъдена от тези личности?
- Веднага искам да кажа, че България е правова държава и аз не мога да си представя, че подобна заповед ще бъде издадена, без да има съответните основания за това. Във всяка правова държава обаче всеки гражданин, независимо дали е чужденец или не, има правото да изиска проверка, която да покаже дали наистина има основания да се повдига обвинение срещу него. Германия също е правова държава. Но всеки гражданин, който се намира там и се е провинил, може да бъде подведен под отговорност по силата на закона, който е нарушил. Защото всеки чужденец, който нарушава законите на страната домакин, рискува да бъде подведен под съдебна отговорност. У нас той може да бъде съден и в Германия, което е най-логичното в подобни случаи.
- Една от темите, които в момента много се обсъждат в България, са възможностите да се упражнява граждански контрол върху силовите министерства и службите чрез бюджета. Има ли разработена подобна система в Германия?
- При нас не е познат терминът силово министерство и поради тази причина не е възможно да се направи сравнение. Но и ние като всяка демокрация имаме разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна, и те имат система, чрез която взаимно се контролират. Това става в условията на голяма прозрачност. Разбира се, много е хубаво, когато гражданите също активно се ангажират. Ролята на медиите и тяхната конструктивно-критична подкрепа за процесите, които се извършват в демократичните общества, също е ключова. За тях важи принципът да вършат своята работа със съответното чувство за отговорност.
- Какви са взаимоотношенията примерно гражданско общество -полиция?
- В Германия имаме девиза "Полицията е твой приятел и помощник" и се опитваме да го осъществяваме на практика. Обществото не възприема полицията като инструмент, насочен срещу него, а като помощна институция, която е призвана да му служи.
- Всички световни медии следиха със затаен дъх трагедията с руската подводница. Какво лице на Русия разкри тази катастрофа? Ще се окаже ли президентът Путин поредната илюзия на руската демокрация?
- Действията на руското офицерство и на руската държава по време на катастрофата, начинът, по който те се държаха, е нещо, което по принцип е немислимо да се случи у нас, в Германия. Дотолкова доколкото чета немския печат, а и от другите ми контакти личи, че у много хора наистина се наблюдава разочарование от Путин. Случилото се показва колко трудно е да си пробият път в Русия истинските принципи на демокрацията, колко трудно е да се откъсне тази страна от старата съветска система с нейните мании да се пазят тайни. Можем само да се надяваме, че медиите в Русия ще станат изразители на протеста на населението и че руските политици ще си извлекат поука от тази голяма трагедия... - Какви са плановете на фондация "Конрад Аденауер" за следващите месеци?
- Както и досега, ще продължим да подпомагаме политиката на българското правителство и на подкрепящото го парламентарно мнозинство от ОДС чрез семинари, конференции и кръгли маси. Част от нашата работа е и практическата реализация на идеята за социалния договор в обществото. Което означава разумно и креативно сътрудничество - между едни силно обособени синдикати и между съюзите на работодателите. За нас е много важно подпомагането на средната класа, защото, от една страна, тя е стабилизиращ фактор за демократичната система. А от друга - създава и предлага повече работни места от големите предприятия. За нас е важно укрепването на гражданското общество изобщо. Развили сме сътрудничество с различни факултети на Софийския университет. Ще разширим връзките си с ВУЗ и в други градове на страната. На всяко общество е необходим елит, а за създаването му основна роля играят висшите учебни заведения. Важно е всеки надарен млад човек да има еднакъв достъп до университетите на страната, независимо дали идва от бедно или богато семейство. Сътрудничим си и с Богословския факултет. Това не означава, че искаме да се бъркаме във вътрешноцърковните проблеми. По-скоро желаем да видим църквата като социален фактор в обществото. Убедени сме, че в обществото трябва да се проявяват преди всичко християнските ценности и ако сравним плурализма с един концерт, трябва да кажем, че гласът на християндемокрацията трябва да се чува добре. Не би трябвало църквата да се затваря в някакави сгради. Тя трябва да развива своята дейност между хората. Интересно е това, което се случи неотдавна в Москва, където бе представена социалната доктрина на Руската православна църква. Това е още едно потвърждение на разбирането ни, че и православието е в състояние да се ангажира социално.
Добиха 220 кг слънчоглед от декар
РУСЕ. 220 кг слънчоглед от декар са рекордните добиви тази година в Научния институт в Образцов чифлик. Класната нива от 1100 дка е между с. Семерджиево и гр. Вятово и е обработвана, торена и поливана според задължителните норми. Прибирането на реколтата е станало по строг ред и за много кратко време, съобщиха от чифлика. По 160 кг от дка слънчоглед са добили и селяните от с. Глоджево, каза Михаил Бобчев, началник на областната земеделска служба. Според него най-добра реколта от слънчоглед в цяла България има в Русенско и Силистренско, но средният добив в края на кампанията в началото на септември се очаква да бъде между 80 - 100 кг.
Дойде краят на жегите
СОФИЯ. Настъпилото захлаждане слага край на летните жеги. Септември ще е горещ, но температурите няма да надхвърлят 30 градуса, прогнозира метеорологът Латин Латинов вчера. Като цяло среднолетните температури тази година са били с 2 до 3 градуса над нормалните 22 градуса. За столицата е регистриран абсолютен рекорд от 110 години насам. На 5 юли - 40,2 градуса, в Пловдив - 45 градуса. Валежите са около 30 на сто от обичайните. През най-дъждовния месец - юни, е валяло наполовина по-малко, отколкото обикновено, през юли са паднали 25 на сто от очакваните дъждове. През август - между 20 и 30 % от нормата. В Източна България и в планините валежите са били малко повече и в някои райони земята е поела до 50 на сто от обичайната за сезона влага. Последният обилен дъжд е паднал на 31 май и 1 юни, показва статистиката на Института по метеорология и хидрология.
Документи на АЕЦ Темелин били фалшиви
ПРАГА. Част от техническата документация на АЕЦ в Темелин е била фалшифицирана от неизвестни лица, се оплака вчера чешкият филиал на природозащитната организация Грийнпийс. Става дума за документите, отнасящи се до реконструкцията на някои от тръбопроводите на първи циркулационен контур на първия енергоблок. При ремонтни работи през 1994 някои от заварките не били извършени в съответствие с действащите норми и можели да се превърнат в "рисков фактор" за безопасността на централата, заяви ръководителят на филиала Иржи Тутер. Според чешката служба за ядрена безопасност в документацията няма дефекти.
Междувременно чешкият премиер Милош Земан внесе иск в съда срещу двама журналисти от в. "Днес", които според него са опетнили репутацията на съветниците му.
Европейски младежки форум подкрепи разширяването на ЕС
Миналия уикенд в София се проведе 84-ото изпълнително бюро на Европейската младежка демократична общност (DEMYC). На форума, организиран в сътрудничество с Младежкия съюз на демократичните си (МСДС), бяха гласувани два документа: Декларация за равен подход към страните - кандидатки за членство в Европейския съюз, и Резолюция за обединяване усилията на младите хора в Югоизточна Европа за развитието на региона. На конференция в хотел "Рила" бяха обсъдени надеждите и предизвикателствата пред младите хора в региона. Сред предизвикалите интерес доклади бе този на председателя на управителния съвет на Центъра за икономическо развитие Александър Божков за ролята на младите хора в процеса на преход.
DEMYC е една от най-големите младежки организации в Европа. Основана е през 1964 г., има структури в 30 страни и над един милион членове. Развива политическа дейност с дясна и десноцентристка ориентация. По време на последните избори за Европейски парламент DEMYC проведе медийна кампания с цел да привлече младите граждани на ЕС към урните за гласуване. Организацията се занимава почти от 10 години с проблемите на Централна и Източна Европа. Под акцията за свободни избори и против диктатурата в Белорусия преди две години стои подписът на DEMYC, на последния си конгрес организацията дискутира кризата в бивша Югославия, планира се обсъждане и на Пакта за стабилност. През есента ще бъде създадена работна група за координиране дейността на организациите, членуващи в DEMYC в Югоизточна Европа, а председател на групата вероятно ще стане лидерът на МСДС Велислав Величков. Синята младежка организация на България ще получи пълноправно членство в DEMYC през октомври.
DEMYC провежда на всеки три години общ конгреся, тогава се избира и ръководство на организацията. Текущите въпроси се обсъждат на изпълнителни бюра.
Единни ли са германските политици за разширяването на ЕС?
БОН. Дискусиите в Бундестага през последните седмици и изявленията на редица германски политици преди лятната ваканция показаха, че основните политически партии във ФРГ се стремят да постигнат консенсус по главните въпроси на европейската политика на Германия. Разбира се, и управляващата в коалиция със зелените социалдемократическа партия, и опозиционният съюз ХДС/ХСС се стремят да имат свое собствено лице в европейската политика. Но по такива важни проблеми като реформата в Европейския съюз и изработването на график по разширяването му на изток становищата им до голяма степен съвпадат и всички партии единодушно подкрепят приемането на новите членове в съюза.
Напоследък обаче се появиха разногласия в детайлите. Главно от страна на опозиционните партии се налага мнението, че едва ли Европейският съюз ще е в състояние да приеме нови членове преди 2005 година - не защото не са в състояние да изпълнят критериите за членство дотогава, а защото самият Европейски съюз няма да е в състояние да осъществи навреме реформите, които да го подготвят за разширяването на изток. Представителите на германската опозиция настояват за оповестяване на точен график на приемането на новите членове на Европейския съюз, за да бъдат страните кандидатки наясно с проблемите в осъществяването на инфраструктурната реформа на съюза, които налагат известно забавяне на процеса на разширяване. В интервю за вестник "Франкфуртер алгемайне" говорителят по въпросите на външната политика на опозиционния блок ХДС/ХСС в Бурдестага Карл Ламерс заяви, че е невъзможно разширяването на изток да започне преди 2005 г. Пред същия вестник депутати от опозицията съобщиха, че най-вероятно разширяването ще бъде предхождано от втора междуправителствена конференция, която да изработи нова конституция и да определи разделението на властта между Брюксел и правитлствата на страните членки, за което най-вече настоява опозиционният блок ХДС/ХСС. Ръководителят на неговата парламентарна група в Бундестага Фридрих Мерц заплаши, че тя може да отхвърли предложените инфрастрктурни реформи на Европейския съюз, ако те се окажат в противоречие с германската конституция и засегнат правата и пълномощията на германските провинции. Според председателката на Християндемократическия съюз Ангела Меркел на срещата на върха на ЕС в края на годината в Ница европейските ръководители няма да са в състояние да очертаят ясното разделение на властта и пълномощията на съюза, от една страна, и неговите членки, от друга, и да изработят европейска харта на основните права и европейска конституция. За ясно разделение на отговорностите настоява и лидерът на коалиционния партньор на ХДС - Християнсоциалния съюз и министър-председател на Бавария Едмунд Щойбер, който категорично настоява конституционната реформа на Европейския съюз да предхожда неговото разширяване. А това означава нова втора междуправителствена конференция, нови дебати, които се очаква да продължат повече от година, и ново отлагане на графика на приемането на новите членове на Европейския съюз. Едмунд Щойбер неколкократно подчерта, че неговата партия обвързва подкрепата си за европейското разширяване с ясното дефиниране на европейската конституционна реформа, така че правата на германските провинции да не бъдат засегнати. Става дума за това европейските закони за защита на конкуренцията да не накърняват такива чувствителни области като държавното финансиране на здравеопазването и социалните услуги в отделните провинции, правата на местните банки, радио- и телевизионни станции, строителната им политика, правото им за реклама на различни продукти. Според външния министър и лидер на зелените Йошка Фишер, който е един от най-горещите привърженици на скорошното разширяване на Европейския съюз на изток, ако всички тези въпроси бъдат подложени на дискусия на срещата на върха в Ница в допълнение към преразглеждането на договореностите от Амстердам, то тя едва ли ще завърши с успех и неминуемо разширяването на изток ще бъде забавено. В реч пред Бундестага Фишер дори обвини опозицията, че се опитва да блокира европейската реформа и да забави разширяването и призова проевропейското крило на опозиционния блок ХДС/ХСС да не позволи предложенията за инфраструктурна реформа на Европейския съюз да бъдат отхвърлени в германския парламент. Ако това стане, то би означавало, че Християндемократическият съюз се отдалечава от традиционната си проевропейска политика - подчерта германският външен министър.
Комисарят по разширяването в Европейската комисия Гюнтер Ферхойген също се намеси в споровете, заявявайки, че ако разширяването бъде забавено, това би имало огромен отрицателен ефект в страните кандидатки и призова за по-голяма отговорност. Кандидатките показаха огромен политически кураж, реформирайки своите икономики след повече от четири десетилетия комунизъм. Те работят усилено за изпълняването на всички критерии за членство, сега и членовете на Европейския съюз трябва да демонстрират същия кураж - изтъкна Гюнтер Ферхойген.
Електронните книги ще променят знанието за света
Проф. Кевин Киернан е специалист в областта на компютърното изследване на средновековни англосаксонски ръкописи и работи в университета в Кентъки, САЩ. Използва методи, разработени за нуждите на НАСА за изучаване на силно повредени средновековни паметници. Г-н Киернан бе за неотдавна в София и представи съвместни проекти с Института по математика и информатика при БАН, Народната библиотека и Американския университет-Благоевград. В България се съхраняват над 8500 ръкописа - славянски, латински, гръцки, а ислямските паметници са над 4000. През тази година Националната библиотека участва в европроект заедно с Института по информатика и математика. Целта е да се направи електронно описание на ръкописи от библиотеката. България е единствената страна, която описва паметници, които не са на латиница, и това са старобългарските паметници, заявиха специалисти от БАН и от Американския университет. България почти не е представена в Интернет. Цитирани са около 130 страници от Четвероевангелието на Иван Александър, а Енинският апостол присъства едва на 2 места. "Повечето проекти в България не се финансират, а когато работим, очакваме помощ от чужбина", се оплакаха учените.
Финансирането и предоставянето на български паметници до голяма степен зависи от политиката на Националната библиотека и Министерството на културата.
- От колко време се занимавате с разчитането на повредени ръкописи?
- Това е доста сложен въпрос. В края на 70-те за първи път чух за дигиталната обработка на текстове. Тогава бях заинтригуван от възможностите на метода и нещата се подредиха сами. Мой колега в университета в Кентъки получи повишение. Вечеряхме заедно и се заговорихме за сътрудничество. Той ми помогна да получа оборудване от лабораторията, където работеше, така че още през 80-те години опитахме да обработим някои ръкописи. След това публикувах резултатите от тези експерименти и си дадох сметка, че нещата вече вървят в определена посока. Изведнъж всичко започна. През 80-те за първи път направихме обработка в Британската библиотека, която ни предостави ръкописи. Тогава успяхме да създадем първите дигитални образи на ръкописите. През 90-те години библиотеката вече беше готова да опита някои електронни експерименти. Тогава ръководех конкретен проект - разчитането на ръкописа "Беоулф". Това беше през 1993, когато с екипа решихме, че започваме сериозно и ще направим пълно издание. Първоначално тяхната идея беше да се направят точни изображения на всяка страница. Но какво всъщност се получи - аз исках да направя всичко възможно, така че скритият текст да излезе, да покажа как е бил съставен оригиналният ръкопис. Така че по това време нещата все повече започнаха да се усложняват. Мислехме, че за пет години ще успеем, но това ни отне шест години, а ние го усетихме като 10 години. Това беше дълъг и труден проект и зависеше от толкова много хора с различни професии. Основният екип бяха двама души в Британската библиотека, имаше програма за контакти с компютърни специалисти в университетите и бивши мои студенти. По принцип от проекта зависи с кого работя. Не е лесно да се състави добър екип. Един от основните ни съдружници беше уредникът на Британската библиотека. Ние просто си казахме - дайте да го направим. Той ни помогна много да се доберем до ръкописите. Другият изключително полезен човек за нас бе и кустосът на библиотеката, който получи разрешението да дигитализира ръкописите и да работи с мен. Прекарахме много, много часове в мазето на Британския музей, като обсъждахме най-различни въпроси. Тогава Британската библиотека беше част от Британския музей. Първоначално той бе библиотека, приютявайки ръкописни колекции. Това бяха първите книги, с които започна британският музей през ХIХ век. Но, разбира се, през ХIХ век британската империя имаше още много книги, за които трябваше да мисли къде да съхранява. Така стана разделението на двете институции.
- Какви методи за електронно разчитане използвате?
- На времето нямаше специализирано образование в тази област, аз съм завършил през 70-те години. Това е поредица от щастливо стечение на обстоятелствата, което ми позволи да развия себе си в тази област - да започна да се занимавам с дигитална обработка с рентгенови лъчи, например. И това е много завладяваща работа, след като видиш как нечетливите букви започват да излизат. Случи се така, че създаването на Интернет дойде навреме. Измислиха специален софтуер за нашите нужди. Когато обявих проекта във Вашингтон, аз използвах предшественика на браузъра Netscape.
Един от нашите начини за разчитане е използването на ултравиолетови лъчи. Те предизвикват флоуресценция, така че това, което не е можело да се разчете, се появява. После дигитализираме текста с електронна камера и хващаме всичко, което би могло да се види. Това не може да стане по метода на традиционната фотография. Използваме също 2-D (двуизмерно-б.р.) дигитална реконструкция и вече правим 3-D (триизмерно -б.р.) моделиране на ръкописите. В крайна сметка се получава така, че ръкописът може да се види в най-различна форма - преобърнат, да се чете отгоре надолу или да се увеличават отделни фрагменти за разчитане. Тези начини помагат изключително, ако липсва текст в някои страници от ръкописа, ако той е горял, или заливан с нещо. Така става възможно да се прави пълна текстообработка на ръкописа - да се вмъкват и отделят фрагменти, да се търси по ключова дума, да се прави статистика на отделни думи, да се съставя речник на древните ръкописи.
- Открихте ли нещо сензационно докато работехте?
- Моите разбирания и теории за ръкописа "Беоулф" например се разминават с останалите теории. Аз смятам, че този ръкопис е създаден по-рано от смятаното досега (Х век -б. р.), така че необходими са още изследвания. С мен спорят историци, лингвисти, литератори. Не всички от тях са срещу моята теория, но има доста голяма армия от несъгласни. Исторически обаче в "Беоулф" се говори за една скандинавска династия, която съществува по-рано от ХI век, а това е времето, когато ръкописът започва да се размножава. Има различни начини на разбиране на текста и различни преводи. Учените спорят коя дума трябва да се преведе и как това да стане. Аз акцентирам върху възможността да се видят различни части от ръкописа, сега това може да се направи много лесно.
- Какво е различното в начините ви на работа в сравнение с колегите от миналото столетие?
- Изследователската работа, която досега не е можела да бъде свършена, сега може да се направи от хора с различна гледна точка, които ще получават много информация за текста и ще го тълкуват. Вижте как са работили през ХIХ век - основното е, че те вземат ръкописа и го лишават от индивидуалността му, като правят различни редакции, нормализират спелинга на думи, преработват частите, които дават цялата оригиналност на текста. Обикновено последните редакции от по-късно време комбинират преписите от средните векове. В такъв случай трябва да се следи контекстът и да се търси отговор защо е направена конкретната промяна, защо е прибавено нещо, а друго премахнато. Обикновено тези неща убягват в най-новите издания на ръкописите. Но ако се върнете към оригинала и погледнете в него, наистина можете да направите откритие. Аз мисля, че с новия метод на електронната обработка ние изцяло преобръщаме начините на работа с ръкописи в сравнение с методите на ХIХ век. Ние пресъздаваме наново ръкописите. Нашите колеги наистина са свършили чудесна работа, но до известна степен са разрушили ръкописите, като са ги лишили от индивидуалността им.
- Успяхте ли да привлечете вниманието на изследователи и студенти? Кой се интересува от това?
- Британската библиотека всъщност е много доволна от продажбите на двата диска досега и е явно, че такъв интерес съществува. Говорил съм за тези нови методи на много места в света - често ходя във Великобритания, бях в Италия, Дания, Канада. Сътруднича си с институти за средновековни изследвания, като заедно организираме семинари за електронни проекти. Свързваме се с компютърни специалисти, заинтересовани от проектите ни, така че това е сътрудничество от най-различен тип.
- Това ли е начинът компютърните специалисти да общуват с учените хуманитаристи, обикновено тези две групи работят отделно и трудно се разбират?
- Много е трудно да се развиват тези контакти, защото има големи професионални различия и те често излизат наяве. Отчасти това се дължи на факта, че не говорим на един и същи език и комуникацията понякога е много трудна. Много от изследователите често се оплакват, че не разбират какво им казват компютърджиите, или пък че те правят нещата наопаки. Но все пак ние работим. "Нешънъл сайнъс фаундейшън" и компанията "Ай Би Ем" заедно ни подкрепиха с половин милион долара за разработката на новия проект "Digital Atheneum". Смятам, че идват времена, в които компютърната наука разбира, че хуманитаристите представят за разработване интересни неща, а те от своя страна знаят, че имат да решават още много проблеми. В Интернет е трудно да се търсят образи, там се търсят текстове, а ние работим и с образи. Ако напримепр искате да намерите Алфред Хичкок във всичките му филми, ще го намерите като текст, но не като сравнение на видове роли и образи. Ако тази информация ви трябва спешно, вие не можете да изгледате няколко филма за един ден, за да направите необходимия анализ и сравнения. Това е проблем, който засега е нерешим в Интернет. Но ние можем да продължаваме да мечтаем и така да държим компютърджиите завинаги заети с работа. Има причина и смисъл в нашето сътрудничество. Трябва да се опитваме да обединим наново световете си, не само от гледна точка на дисциплините в университетите, където деканите на отделните факултети не се виждат и не си говорят и живеят като че на отделни планети. Проблемът е голям и в Америка. Това е въпрос, който опира и до етиката.
- Колко души работят върху новия проект?
- Около 12 души, трима докторанти по компютърни науки от Великобритания, няколко души се занимават с текстовите изследвания, като сред тях има и студенти. Правят се експерименти с 3-D студио. Тази година бях три пъти във Великобритания, но по принцип работя в САЩ. Още не сме мислили за конкретно сътрудничество със славянските страни, но фактът, че съм тук и че нашият подход предизвиква такъв интерес, ме обнадеждава, че посещението ми ще има резултати. Работата ни със староанглийските ръкописи може да бъде приложима и за тукашните условия. Смятаме да предоставим разработваните от нас материали за използване и за други проекти. След като подобна информация става достъпна в Интернет, тя ще има голямо значение за образованието на хората. Колкото повече ръкописи се обработят електронно, толкова повече исторически дупки ще бъдат запълнени и ще имаме информация за много неща. Впечатлен съм от културното многообразие на българската история, от множеството ръкописи. Трябва да го покажете на света, защото това е вашето богатство.
Задържаха банков измамник, измъкнал 10 000 долара
СЛИВЕН. С прокурорско нареждане е задържан Светослав Г., обвинен в банкова измама, разкрита в местен клон на ОББ. Мъжът имал съучастник, който се издирва от полицията, съобщиха от РДВР. На 26 юли т.г. с фалшив паспорт и пълномощно Светослав изтеглил от чужда сметка 10 000 долара и 10 400 холандски гулдена. По-късно се разбрало, че парите са на 21-годишна жена, работила в Холандия. Измамата бе разкрита, след като тя пожелала да изтегли спестяванията си от валутния отдел на банковия клон. При тегленето установила, че са й останали само 100 долара и 1000 гулдена.
Зърнопроизводителите ще спечелят до 100 лева на тон от реколта 2000
ДОБРИЧ. Между 60 и 100 лева на тон в зависимост от разходите за производство ще е печалбата на зърнопроизводителите при сега действащите цени, каза вчера земеделският министър Венцислав Върбанов след откриването на VIII изложение "Селското стопанство и всичко за него". Според него в страната няма друг бизнес, който да позволи такива печалби. След като при старта на жътвата Върбанов посъветва стопаните да не продават евтино стоката си, сега ги призова, изчаквайки по-изгодни цени, да съхраняват при максимално добри условия зърното си, за да не го похабят. Вече имало 226 хиляди тона лицензирани вместимости в страната, което говори за стремежа на търговци и производители най-после да излязат от сенчестия зърнен бизнес. Същевременно имало и сигнали, че някои мелници се опитват да продават похабено, нападнато от гъгрица жито, което не става за нищо. При 200 лв. за тон пшеница ще има търговци, които ще предпочетат по-евтин внос, предупреди земеделският министър. Той добави, че все още не са готови резултатите от проучванията за пораженията, които сушата нанесе на посевите, но съобщи, че вече имало съмнения за злоупотреби. Някои от директорите на местни клонове на "Напоителни системи" се опитвали да прикрият натрупани загуби от разрешеното безплатно напояване.
Изложението "Селското стопанство и всичко за него" вече има европейски облик и се превърна в център, където могат да се срещнат селскостопански производители и дистрибутори на техника и всичко за бранша, коментира агроминистърът.
"Министерството не работи достатъчно активно за животновъдството, но с новоприетия закон и с помощта на европрограмата САПАРД ще подпомогнем развитието на този потенциал", обеща Върбанов. 154 фирми разположиха щандовете си на обща площ около 4 хиляди кв. м на тазгодишното изложение. Сред участниците има водещи производители на селскостопанско оборудване от Германия, Холандия, Израел, Италия и други страни. В рамките на "Български земеделски проект" се очаква да бъдат кредитирани 50 покупки на техника от световната марка "Джон Диър".
Изкуството ни има нужда от нов мениджмънт
"Колко струва духовното богатство на България? " и "Нужни ли са визи за българската култура? " - тези основни теми предложи за дискусия писателят Георги Данаилов, председател на кръглата маса "Българската култура" на общобългарския събор "Рожен '2000". В работата й участваха известни български творци и културни дейци, живеещи в страната и извън нея, като театралните режисьори Крикор Азарян, Маргарита Младенова и Явор Гърдев, актьора Стефан Данаилов, художниците Светлин Русев, Ангел Гешев, Христо Попов и Никола Манев, архимандрит проф. Георги Елдъров и публициста Димитър Паница. В дискусията се включиха и световноизвестните български цигулари Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, както и композиторът и диригент Емил Табаков, цигуларят и диригент Божидар Братоев, скулпторът Георги Чапкънов, езиковедът и преводач Владко Мурдаров, поетът Георги Господинов, изкуствоведът доц. д-р Свилен Стефанов и други наши творци и гости. Кинорежисьорът Рангел Вълчанов пък беше едновременно участник в кръглата маса и режисьор на документален филм за общобългарския събор. Георги Данаилов води дискусията точно, с чувство захумор и добро настроение.
Опирайки се в корените на нашата българска идентичност, фолклор и култура, ние като че ли невинаги достатъчно ясно схващаме че гордостта от това, че сме създатели или потомци на създатели на тази култура, вече не е достатъчно в нашия комуникативен век - каза президентът Петър Стоянов пред участниците в кръглата маса. Хората извън страната също трябва да разберат това, добави той, защото какъв е смисълът, ако тук разполагаме с прекрасни шедьоври от миналото и със забележителни творби сега, но това се знае само от тесен кръг хора. Изнасянето на българската култура извън границите на страната ще направи изключително голяма услуга на цялостния български демократичен процес, подчерта президентът.
Г-н Петър Стоянов отбеляза още, че това няма нищо общо с предишния подход по времето на тоталитаризма, когато на културата се гледаше като на удобен пропаганден продукт, насочен само отвътре навън. През последните 10 години според президента българската култура заслужава и нов поглед навътре, и нов прочит, както и нов мениджмънт. Впрочем начините за този нов мениджмънт на българската култура заеха централно място в изказванията на повечето участници. Министърът на културата Емма Москова, която беше и през двата дни на дискусията, се обяви за специална агенция за професионално представяне на българската култура по света. Много от участниците в кръглата маса отбелязаха, че културата ни може да промени негативния в някои отношения имидж на България в чужбина и да помогне на процеса за присъединяването ни към Европа.
Темата за Европа и България също беше сред дискутираните. Президентът Петър Стоянов отбеляза, че понятието Европа е използвано век преди Христа от Хезиод, който имал пред вид Северна Гърция и Южна България - така, преди да бъдем балканци сме били назовани европейци.
Министър Москова пък подчерта, че се очакват само промените в Закона за радио и телевизия, които в най-скоро време ще минат през парламента, за да бъде затворена темата "Култура и аудиовизия". Въпреки че министърът на културата отбеляза своето лично в известна степен неудовлетворение, че преговорите са се водили по една бюрократизирана процедура, според която се попълват таблици и се проверява само синхронът в законодателството, без да се вземат под внимание големите стойности в културата.
Режисьорката Маргарита Младенова продължи темата за контакта на нашето изкуство с европейското на основата на опита си с театър "Сфумато", който тя ръководи заедно с режисьора Иван Добчев. Според нея в момента има криза на големите творчески идеи навсякъде по света. Но ако в началото на 90-те години нашият театър е попаднал в една кампания в Западна Европа за спасяване на източноевропейската култура, сега определящо е качеството на творбите, които биха могли дори да спорят с отделните национални стереотипи. Маргарита Младенова е категорична, че е безсмислено да се оплакваме от условията. Според нея не условията ще породят идеите. Необходима е най-напред идея, а след това ще се създадат условия. Тя даде пример с постановки на "Сфумато", за които чуждестранни театри са готови да предоставят месеци репетиции, което тя никога не би си позволила да поиска от държавата, въпреки че театърът е държавен. "Никой не ни е задължен. Щом искаме да експериментираме, трябва да намерим и средствата да го правим", добави режисьорката, като подчерта, че е необходимо да лобираме за българския интерес.
Според режисьора Крикор Азарян лошият ни имидж в чужбина се дължи и на нас самите. Той призова да се отърсим от своите комплекси и да заговорим добре и за себе си, и за колегите си. Достойнството и положителните нагласи бяха най-често споменаваните от повечето участници начини за преодоляването на духовната криза. А иначе стремежът на младите хора към изкуството изобщо не е преминал. Актьорът Стефан Данаилов посочи, че тази година в НАТФИЗ например има 320 кандидати за 25 места (за българи), а и кандидати за обучение у нас на младежи от Македония и други балкански страни, както и бесарабски българи.
Интересен аспект в дискусията, която се излъчваше директно по Интернет, внесе предложението на Вени Марковски и Максим Бехар в учебните програми да се включи и час по Интернет. Според тях у нас само около 350 000 души го използват, а едва ли има и пет процента от учениците, които знаят за какво и как да си служат с него. Интернет е изключително необходим и гостите от чужбина бяха категорични, че само по този начин може да се получава бързо и евтино богата и пълноценна информация от и за България. За съжаление според тях доста творци, особено от по-старото поколение, гледат на компютъра с неразбиране и страх.
Много интересна реплика в тази дискусия беше изложбата на скулптора Георги Донов "Посветено на Джон Атанасов". Тя представлява няколко компютъра от глина които са се облещили срещу зрителя с празните си вътрешности (само кутии без екран). Изкуствоведът Свилен Стефанов беше написал за инсталацията: "Тук прозира проблемът на неадекватността в междукултурните връзки. Джон Атанасов, българинът, който сложи началото, но "там". Компютърът "тук", исторически бавното и странно настъпление на техническия прогрес у нас, страхът от "глобалното", омразата на ред писатели, композитори, художници към компютъра, използван технически за целите на изкуството. От другата страна - култът към компютъра като нов идол на съвременния българин".
Интерпретациите могат да бъдат много и различни, но дори и само поставени във фоайето на хотел "Перелик" в Пампорово, глинените компютри на Георги Донов привличаха със своята провокативност погледите и реакциите на творците, учените (които също там дискутираха своите проблеми), туристите и участниците в събора. Впрочем изкуството по особен начин се преплете на Рожен с науката и в концерта на флейтистката проф. Лидия Ошавкова и арфистката Евелина Мутафчиева под купола на Националната астрономическа обсерватория (НАО). Под големия двуметров телескоп музикантките направиха един необикновен "звезден" концерт малко преди да започне "Звезден Рожен" на родопските ливади. Концертът ознаменува други звезди - поетесите.
Елисавета Багряна и Блага Димитрова на чиито имена са наречени астероиди, открити в НАО. Международният астрономически съюз удостоверява това със специални плакети, какъвто имаше и за акад. Иван Юхновски, председател на БАН. Останалите два астероида бяха наименувани на Свети Климент Охридски и град Пловдив.
По време на дискусията стана дума и за зачестилите напоследък спорове около българската азбука - дали да си остане на кирилица или да се премине към латиница от гледна точка на комуникацията в Интернет. Впрочем участниците в кръглата маса по култура се съгласиха, че проблемът е измислен, тъй като няма принципна невъзможност да се изпращат съобщения и на кирилица. Освен това въпросът не е само в традицията, а и в това, че българската азбука е по-подходяща за звуците на нашия език. Нещо, което не може да се каже за латиницата, която обаче и сега се използва като спомагателно писмо при компютърните съобщения.
Малко неочаквано беше изявлението на Георгия Далдаки от Гърция, която се обърна към президента Петър Стоянов да подкрепи идеята на 40 гръцки представители на литературата и изкуствата за създаването на балканска културна асоциация. Интелектуалците са приели Харта на Рига (по името на Рига Ферео - борец за национална идентичност от миналия век, който мечтаел за балканска асоциация) и възнамеряват да представят Балканите на света. Те са получили подкрепата на президента на Гърция и се надяват и другите президенти от балканските страни да ги подкрепят. Иначе засега имат намерение да издадат списание за култура от 350 страници на всички балкански езици плюс английски (финансирането поемали гърците) и да представят различните изкуства през май 2001 година в Атина и Брюксел. Какво пък - хора различни, идеи също - на събор, като на събор!
Изпъдените продавали калпави части за войската ни
СОФИЯ. Руските граждани, които бяха лишени от правото на пребиваване у нас са осъществявали нееднократно сделки във вреда на интересите на отбраната на България. Това съобщи вчера МО. Според военното ведомство руснаците ощетили държавата чрез техни и свързани с тях фирми, които в редица случаи не са изпълнявали условия, залегнали в договори за доставка на резервни части за армията ни, с което са пречили на ремонта на бойна техника. Сред доставените от тях части е имало и такива с неустановен произход и техническо състояние, неотговарящо на изискванията на стандартите. Като пример от МО дават некачествено оборудване за ВВС, което нанесло материални щети и застрашило живота на летците. От Министерството на отбраната уточняват още, че всички служители на МО, които са оказвали съдействие на въпросните фирми, са уволнени, а за дейността им е била уведомена военната прокуратура.
Имало вариант да бъде върнат Хубчев
СОФИЯ. Двамата капитани на националния тим Ивайло Йорданов и Красимир Балъков са обсъждали с Иван Вуцов различни варианти за промяна в начина на игра след загубата от Белгия. В хода на разговорите дори е било дискутирано завръщането в състава на Петър Хубчев и Цанко Цветанов. Двамата в момента са титуляри в германските първодивизионни отбори "Айнтрахт" (Франкфурт) и "Енерги" (Котбус).
Ефект от този разговор обаче нямаше, защото селекционерът Стойчо Младенов не повика Хубчев и Цветанов за световната квалификация с Чехия.
Испанец ще свири на "Герена"
СОФИЯ. Испанска съдийска бригада ще ръководи световната квалификация България - Чехия. В събота на стадион "Георги Аспарухов" двата състава ще бъдат изведени от Хуан Антонио Фернандес Марин. Другите рефери са Антонио Кардос Патерна, Рафаел Гуереро Алонсо и Фернандо Кармона Мендес.
Срещата между младежките състави във Враца пък е поверена на бригада от Полша. В северозападния град ще свири Збигнев Марчик. Останалите рефери са Конрад Сапела, Мирослав Камински и Марек Миколаевски.
Делегат на двете срещи е добре познатият у нас италианец Пиерлуиджи Пайрето.
Комсомолът е оставил своя отпечатък в Източна Европа
- Интересуват ли се младите хора в Европа от политика?
Ставрос Папаставру: - Младите хора определено се чувстват отчуждени от политиката. Това стана ясно през 70-те години, когато в първите преки избори за Европейски парламент гласуваха много малко граждани под 30 години. През 90-те години станахме свидетели на обрат - при това тъкмо в Централна и Източна Европа. Младите хора в тази част на континента поеха щафетата в демократизацията на страните си и започнаха активно да се включват в политическия процес. Те осъзнаха, че политиката не се прави само в парламента, а означава преди всичко участие в решаването на проблемите. Ниските заплати, безработицата и слабата икономика са резултат не от друго, а от лоша политика и точно от младите хора могат да дойдат идеите за промяна на нещата.
- 45-годишният опит от времето на комунизма вероятно още дълго ще предизвиква в Източна Европа недоверие към младежките политически организации. Как в DEMYC убеждавате връстниците си от страните в преход, че има смисъл да се присъединят към вас?
Наташа Коваш: - Хората в източната част на Европа действително са в по-голяма степен недоверчиви. За тях е трудно да преодолеят вродения от десетилетия навик да не вярват на политиците. Неведнъж сме срещали трудности да ги убедим, че трябва да мислят позитивно и да вярват в желанието най-вече на младите политици да работят за доброто на страните си. Установихме също така, че младите хора много по-лесно се присъединяват към някоя организация, ако тя не е политическа. Това отговаря на целите на DEMYC: за нас е по-важно да накараме младите хора да се почувстват ангажирани с проблемите, а не непременно да ги вкараме в политиката. Намираме се в тясно сътрудничество с организации като Европейския младежки форум, който няма определена политическа ориентация, поддържаме контакти и със Световната скаутска организация и много други младежки обединения по света. Подходите ни са два: единият е строго политически и обвързан с дейността на партиите-майки, към които принадлежим, вторият включва обществени дейности с неполитически характер.
Ставрос Папаставру: - Недоверието към мегаструктурите съществува не само в бившите комунистически страни - то е естествена реакция на всеки човек, независимо в коя част на света живее. В DEMYC уважаваме правото на доброволно участие в обществените дейности. Независимо дали те са политически, благотворителни или религиозни, присъединяването към тях доказва, че човек се чувства съпричастен и отговорен за настоящето и бъдещето на страната си. Тъкмо степента на обществена активност в една държава е показател за това, че отделните индивиди в нея не се загубени в масата, наречена електорат.
- Какви послания отправяте към младите хора, които харесват техно, организират паради на любовта и изобщо не се интересуват от обществените проблеми? В техните очи вероятно изглеждате безнадеждно демоде.
Ставрос Папаставру: - Не мисля, че с тези млади хора живеем в различни светове. Въпреки че не съм голям фен на техномузиката, аз не се различавам чак толкова от връстниците си, които я харесват. Проблемът за моето поколение не е в слушането на техно, в безучастността към бъдещето. Нищо не пречи на един млад човек днес да си боядиса косата в зелено и да танцува на Парада на любовта в Берлин, а утре да гласува на изборите за Европейски парламент. Това, което не бива да прави, е да остави други да решават съдбата му.
Наташа Коваш: - Ако някой наистина прави разделението, за което питате, значи има проблем. Това означава, че ние, младите политици, не сме в диалог с обществото и че нямаме легитимност като негови представители. В този случай трябва да направим крачка назад, да погледнем какво сме пропуснали и да се опитаме да го поправим.
- Младите хора по-лесно ли приемат идеята за обединена Европа в сравнение с по-възрастните?
Ставрос Папаставру: - Младите хора питат много и се интересуват защо се предприема това или онова. В този смисъл е по-лесно да превърнеш възрастния човек в запален европеец. Ако обаче един млад човек бъде убеден в ценността на европейската идея, той много по-енергично, ентусиазирано и резултатно работи за осъществяването й. По-възрастното поколение сякаш предпочита да се остави на течението на нещата, вместо да опита да ги промени.
Има и нещо друго: преди 10-15 години Брюксел беше олицетворение на космополитизма и идеализма в Европа. Сега е синоним на бюрокрация и инертност. За да стане отново привлекателна за гражданите, Европа трябва да определи бъдещата си идентичност.
Наташа Коваш: - Европа не е Брюксел. Тя е Гърция, България, Словения и всички други държави, които са избрали да живеят и да се развиват заедно. Мисля, че ключът към бъдещето се намира тъкмо по този път.
- Има ли DEMYC своя визия за бъдещето на обединена Европа?
Ставрос Папаставру: - Ние сме убедени, че трябва да се засилва сътрудничеството между европейските държави по посока на някакъв вид федерация. В същото време не бива да се създава мегадържава, която да изтрие националните различия между страните. Всяка страна трябва да запази правото сама да решава кое е добро за нея.
Резолюция за ролята на младежките организации за консолидиране на усилията на младите хора в Югоизточна Европа за развитието на региона
Ние, Демократичната младежка общност на Европа
1. Вярваме, че неправителствените организации са най-жизнените и гъвкави структури на обществото. Ние смятаме, че младежките организации в тези структури имат специална роля.
2. Наясно сме с предизвикателствата, пред които са изправени младите хора от Югоизточна Европа в периода на прехода особено:
- трудната икономическа ситуация, дължаща се на късния старт на реформите, което доведе до високо ниво на безработицата в страните от региона и емиграция;
- липсата на интерес към участие в политическия процес и структурите на гражданското общество.
3. Оценяваме важността на целенасочената работа с младите хора в Югоизточна Европа и консолидирането на техните усилия за развитието на региона.
4. ДЕМИК призовава младежките организации в Европа да разберат своята роля в региона за приемането на принципите на активна взаимна подкрепа и взаимодействие, за да се подпомогне успешното развитие на Югоизточна Европа, а също така и да се опитат да убедят младите хора в необходимостта от тяхното участие в икономическия и политическия живот на региона.
5. Ние считаме, че е необходимо да се развият информационни мрежи и методи. Тези мрежи трябва да притежават възможно най-високите технически стандарти и да осигуряват адекватен достъп на младите хора и всички възрастови групи до информацията.
Декларация
За равен подход към страните, кандидатки за членство в ЕС
Ние, Демократичната младежка общност на Европа
1. Отбелязваме новите политически реалности след падането на комунистическите режими в Югоизточна Европа.
2. Имаме предвид важността на процеса на разширяване на ЕС.
3. Убедени сме, че икономическият просперитет и изграждането на стабилни демократични институции са факторите, гарантиращи мира и стабилитета на Европа.
4. Декларираме волята си да работим за по-нататъшното разширяване на ЕС.
5. Декларираме нашето желание страните, преговарящи за членство в ЕС, да бъдат оценявани на базата на техните индивидуални постижения в процеса на интеграция.
6. Декларираме готовността си да подкрепяме правителствата на страните, кандидатки от региона, които провеждат истински реформи, насочени към бърза и успешна интеграция в европейските структури.
Крадец на жици изгоря в трафопост
ВРАЦА. Около 22,30 ч. в понеделник в центъра за спешна помощ в Бяла Слатина е докаран трупът на млад мъж с изгаряния по тялото от токов удар, съобщиха вчера от РДВР. Неизвестният е транспортиран от баща и син от с. Борован, които при разпитите съобщили, че намерили трупа в буренясала канавка на пътя между Враца и Борован. Установено е, че смъртта на младежа е настъпила около четири часа по-рано в трафопост с високоволтови трансформатори. В момента на огледа съоръжението било извън строя, но имало следи от волтова дъга, която вероятно е прекъснала захранването и овъглила младия мъж. Със сигурност нощният крадец е имал съучастници, потвърдиха от полицията.
Лекари и психолози подготвят затворници за живота на вoля
ВРАЦА. Здравната реформа в местата за лишаване от свобода, превенция на общественоопасните деяния и ресоциализация на лица, изтърпели присъди, е темата на пилотен проект, който започна да се осъществява във врачанския затвор. Начинанието е първо по рода си в страната и се финансира от "Отворено общество". Зад решетките работят дипломирани психотерапевти, психолози, специалисти по вътрешни болести и социални работници. Ако експериментът се окаже успешен, с подобна превенция на престъпността ще се захванат и останалите места за лишаване от свобода у нас.
По такива програми се работи в много държави и опитът показвал, че от 1 инвестиран долар се печелят 7, защото бившите затворници повече не се завръщали в килиите и бързо си намирали място в обществото. Пилотният проект бе представен на семинар в Будапеща, организиран от Европейския институт "Алберт Швайцер". Врачанските участници обменили опит със свои колеги от 15 държави. Българският модел за работа със затворници направили впечатление на специалистите от Англия, Канада, Норвегия и САЩ.
Лидерите на ЕНП се срещат у нас догодина
ГДАНСК. Следващата среща на върха на лидерите на Европейската народна партия (ЕНП) ще се състои в София през април 2001 и неин домакин ще бъде СДС. Това предложение на зам.-председателя на ЕНП Вим ван Велцен беше единодушно прието от участниците във вчерашната извънредна среща в Гданск на лидерите на партиите-членки в ЕНП, съобщи за "Демокрация" зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Идеята за българското домакинство на форума на ЕНП е в резултат на разговорите на Вим ван Велцен с министъра на външните работи и зам.-председател на ЕНП Надежда Михайлова и с премиера Иван Костов по време на гостуването му в резиденция "Евксиноград" преди 10-на дена. Българската делегация за форума в Гданск включваше премиера Иван Костов, министър Надежда Михайлова, министър Александър Праматарски и Димитър Абаджиев.
Преди форума на ЕНП се проведе двустранна среща между Иван Костов и испанския премиер Хосе Мария Аснар, който изрази пълната подкрепа на испанската Народна партия за реформите, които осъществява СДС, както и за предстоящите догодина парламентарни избори. Формите на самата подкрепа ще бъдат обсъдени допълнително, но ще включват обмяна на опит, ноу-хау, техническа помощ и др. Други акценти в разговорите са били относно подкрепата, която България може да получи от Испания в цялостния европейски процес и за солидарността между християндемократическите партии в контекста на европейското бъдеще на България.
Следобед се проведе международна конференция под егидата на полския премиер Йежи Бузек на тема "Солидарноста като идея, оформяща политиката на ХХ век", в рамките на която изказване направи и българският премиер Иван Костов. Той изрази уважението си към "Солидарност" като символ на промените в Източна Европа и посочи, че солидарността днес има още по-голяма актуалност не само като морално изражение, но и като практическо съдържание. Костов изрази очаквания за ускоряване на процеса на разширяването на НАТО и ЕС, което ще разкрие и ролята на България като генератор на икономически просперитет в Югоизточна Европа, а не само като консуматор на международна помощ. След форума премиерът и външният министър Надежда Михайлова се срещнаха с полския премиер Йежи Бузек и подновиха поканата към него да посети България.
Тридневните тържества по случай 20-та годишнина на "Солидарност" бяха открити вчера сутринта с участието на лидерите, участващи във форума на ЕНП, в корабостроителния завод, където беше създаден профсъюзът. Бяха поднесени приветствия от кметовете на Гданск и Берлин и от Лех Валенса, беше открита изложба "Пътят на свободата", представящи снимки на събитията от преди 20 години. Сред чуждестранните гости личаха имената на премиерите на Холандия Вим Кок, на Словакия Микулаш Дзуринда, на Словения Андрей Баюк, председателката на Европарламента Никол Фонтен, лидерката на германския ХДС Ангела Меркел.
Мариян Христов няма да играе срещу Чехия
СОФИЯ. Полузащитникът на германския първодивизионен тим "Кайзерслаутерн" Мариян Христов пропуска първата световна квалификация на националния тим с Чехия тази събота на стадион "Георги Аспарухов". Според изпълнителния директор на БФС Иван Вуцов Христов дори няма да пристигне в София, както изисква правилникът на националите. Така в групата на Младенов останаха 18 играчи. В началото на сбора Елин Топузаков замени съотборника си от "Левски" Предраг Пажин.
"Късно в понеделник вечерта Мариян се обади от Германия и разговаря със селекционера Стойчо Младенов. Христов е сериозно контузен и дори не е бил в групата на клубния си тим за мача от турнира за немската купа с "Кикерс" (Офенбах). Повече подробности не зная, но решихме Мариян да не си идва" - заяви Вуцов вчера.
Изпълнителният директор се срещна с водачите на столичните фенклубове. На срещата с Дучето от ЦСКА и Златин Тепсиев от "Левски" Вуцов помоли за съдействие в намерението на централата от "Кърниградска" да се напълни стадион "Георги Аспарухов". В БФС бяха водени преговори с фенове на "Славия" и "Локомотив" (Сф). За агитките ще бъдат предоставени билети по 1 лев. Тези билети обаче няма да бъдат пуснати в продажба на касите. Продажбата на билети ще започне в петък преди обяд на "Герена". Все още има вариант цените на хартийките да бъдат намалени. БФС ще финансира идването на 40 зрители от Босилеград, а спонсорът "Каменица" ще доведе 500 души.
Иван Вуцов силно се надява да бъдат пълни трибуните на стадиона. Това обаче едва ли ще стане, защото запалянковците просто са стреснати от безобразната игра на националите в контролата с Белгия.
"Аз си оставам оптимист въпреки всичко. Вярвам, че футболистите ще направят всичко, за да се справят с чехите. Съперниците ни също имат слабости, които ние трябва да използваме. Никога не трябва да се тръгва към един мач с мисълта, че ще бъде загубен. Зная го от собствен опит, защото по тази причина навремето с "Левски" пропуснахме да отстраним "Барселона", след като водехме с 2:0 до 12-ата минута" - допълни изпълнителният директор.
Естествено Вуцов отрече да се меси в работата на Младенов и да има скандал за капитанската лента между Балъков и Ивайло Йорданов. Вуцов обаче призна друго: "Не ми хареса постройката на нашата отбрана. Все още не сме дорасли до модерните схеми. Трябва да се играе по-опростено, и стегнато без излишни рискове."
Млади хора в администрацията - условието за успешен преход
Ще се опитам да направя кратък преглед на конкурентоспособността на българската икономика днес и очакванията за бъдещето в контекста на два решителни фактора - присъединяването към Европейския съюз и смяната на поколенията от хора, които трябва да извършат този преход.
През последните години настъпват сериозни промени в международната среда, свързани с глобализацията на пазарите и либерализацията на търговията. Те водят до намаляване на значението на сравнителните преимущества от по-нисък порядък - евтина работна ръка, относително евтина електроенергия, наличие на суровини и материали. Все по-голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг - способността на страните да развиват високотехнологични производства, да произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници за постигане на растеж. Тези предимства от по-висок ранг не са природна даденост, те се изграждат на базата на ново мислене, на нови, млади и неограничени от комплексите на миналото хора.
