Огнища на синя пъпка в Търговищко
ТЪРГОВИЩЕ. Неколкостотин животни бяха спешно реимунизирани вчера против антракс в с. Ралица, Търговищко, след като стопанин на кози пипнал синя пъпка при клане на болно яре. Заболяването му било открито случайно, след като бил ухапан от куче и потърсил лекарска помощ. На задължителна ваксинация били подложени и козите, които досега не са били ваксинирани.
Това е второ огнище на антракс в Търговищка област, регистрирано през тази година, съобщиха епидемиолози от ХЕИ - Търговище. От инспекцията допълниха, че в областта на отчет се водят общо 28 огнища на синя пъпка. Първото за тази година е било регистрирано преди месец в с. Помощица, Поповско, където заболели четири кози. Тогава шестима мъже са били подложени на екстремна профилактика с антибиотици, защото четирима от тях яли заразено месо. В с. Голямо църквище, Омурташко, пък двама мъже заболели от антракс, без да контактуват с болно животно. Специалистите са на мнение, че се касае за почвена зараза.
Одил Рувиер, преподавател по танци във френския град Сет: Създаде се прекрасна атмосфера за общуване
- Г-жо Рувиер, вие сте хореограф, но участвате в среща на театрали. Какво ви доведе тук и как си представяте сътрудничеството между танца и театъра?
- Във Франция при обучението по танци се включват все повече и повече артистични дисциплини. Това обогатява методите за сътворяване на спектакъл. Неотдавна в една художествена академия изнесох лекция за логиката за синтеза на различните сценични изкуства и следващата ми стъпка беше съвсем естествено да дойда тук, където отново щях да се занимавам с това.
- Синкретизмът ли е според вас отличителната черта на театъра, който се прави сега от младите хора в Европа?
- През всички епохи изкуствата са се преплитали. Това, което отличава нашата епоха, е възможността да преодоляваме лесно разстоянията и да се срещаме с хора и култури, които обогатяват погледа ни към света. В наше време сме развили нуждата да комуникираме чрез изкуството и това е истинското предизвикателство - валидно както за европейците, така и за всички останали.
- Получи ли се културната комуникация в България?
- Да, безусловно. Ние успяхме да преодолеем езиковата бариера и да започнем да общуваме чрез творчеството си. Уверявам ви, че това не се получава толкова лесно. Хората в България са много открити и гостоприемни и това създава прекрасна атмосфера за общуване и работа.
- Имате ли идея как да използвате преживяното тук?
- Със сигурност ще предприемем нещо съвместно с колегите, с които работихме в София. Нямате представа колко е важно в началото на един проект да си сигурен, че насреща ти има човек, с когото общуването не представлява проблем.
Освободен е директорът на РУСО - Варна
ВАРНА. Неизпълнение на заповед за ежемесечни ревизии на фирми със задължения над 100 хил. лева към Националния осигурителен институт доведе до освобождаването от длъжност на директора на Регионалното управление "Социално осигуряване" (РУСО) във Варна. Г-н Иван Лилов подаде молба за напускане по взаимно съгласие и за мен това бе най-достойното решение, уточни Николай Христосков - директор на НОИ, който вчера пристигна в града. Поради неспазване на същата заповед досега дисциплинарно са били уволнени директорите на "Социално осигуряване" в Стара Загора, Габрово и Ловеч, а в Пазарджик началникът сам е подал молба за освобождаване, каза пред "Демокрация" г-н Христосков. Няма политически мотиви в отстраняването им, уточни той. Нов директор на РУСО - Варна, ще бъде избран с конкурс, дотогава длъжността ще се изпълнява от главната счетоводителка на управлението. Общо 300 млн. лева са задълженията към НОИ в цялата страна. Само варненските работодатели дължат суми за осигуровки на стойност над 20 млн. лева.
Отнеха синия флаг на бургаския плаж
БУРГАС. Международната организация за екологично възпитание реши да отнеме престижното отличие "Син флаг" от градския плаж. Това съобщи вчера Симеон Мицов, президент на българското движение "Син флаг". "Това е срам за община Бургас, за концесионера, а и за България", заяви той. За първи път европейската организация отнема това отличие от наш плаж.
На 27 юли в страната инкогнито е пребивавал Андерс Кристиянсен - представител на "Син флаг", обясни г-н Мицов. Той констатирал липсата на подходи и тоалетни за инвалиди и по-малък от допустимия брой на санитарните възли и спасителните постове. Освен това липсвали физико-химични и радиационни анализи на въздуха и водата при плажа. Нарушена била и хармонията на природната среда.
"Две години работа отидоха напразно", констатира и зам.-кметът по екологията на Бургас Венелин Тодоров. Исканите изследвания струват около 5000 ДМ.
Концесионерът ЕТ "Химойл" повече от месец е неоткриваем.
Панчо Илиев остава в ареста
ПЛОВДИВ. Искам да остана в ареста, заяви бизнесменът от Перущица Панчо Илиев по време на делото за мярката "задържане под стража", взета спрямо него от пловдивския районен съд. Така той щял да докаже, че се е върнал в страната, за да съдейства на органите да извършат разследване по повдигнатите спрямо него три следствени дела - за необезпечен кредит, укриване на краден автомобил и обида на пловдивския депутат Методи Андреев.
Партия иска Милошевич да се отстрани от изборите
БЕЛГРАД. Югославската опозиционна партия Демократична алтернатива предложи на Съюзната избирателна комисия да не приема кандидатурата на президента Слободан Милошевич за предстоящите президентски избори в Югославия заради очевидни нередности, съобщи вчера белградският вестник "Глас Явности".
Демократична алтернатива посочва, че хората са принуждавани да се подпишат във формулярите на Съюзната избирателна комисия за кандидата Милошевич, а ако откажат да го направят, са включвани в черен списък за уволнение. Предупреждаваме за намерението на режима да спечели изборите преди да бъдат произведени, изтъква Демократична алтернатива. Вестникът цитира изказване на кандидата на Демократичната опозиция на Сърбия - Воислав Кощуница, според когото активисти на Социалистическата партия ходят от врата на врата и събират подписи от гражданите, желаещи да получат дефицитни стоки за изборната си листа.
Властите в Черна гора няма да оказват каквато и да е подкрепа на Демократичната опозиция в Сърбия за парламентарните избори, каза Миодраг Вукович, съветник на черногорския президент Мило Джуканович. Той допълни, че правителството на Черна гора ще се държи така сякаш избори няма.
Югославският президент Слободан Милошевич е върховен главнокомандващ на югоармията съгласно новата военна доктрина, разяснена от началник-щаба генерал Небойша Павкович в интервю за вчерашния брой на в. "Политика". Документът бе приет в разгара на предизборната кампания и предизвика критиката на сръбската опозиция, отбелязва АФП. Новата военна доктрина определя командните структури и в мирно, и във военно време. С документа се приема официално ранга "върховен главнокомандващ" във военната йерархия, употребяван от около година за президента Милошевич, въпреки несъгласието на защитниците на конституцията. Според конституцията на Югославия президентът управлява въоръжените сили въз основа решенията на Висшия съвет за отбрана, който включва държавните глави на Сърбия и Черна гора. От избирането през 1997 на Мило Джуканович за президент на Черна гора обаче съветът не е заседавал. #
Петър Дертлиев в болница
СОФИЯ. Състоянието на д-р Петър Дертлиев е стабилно, няма ритъмни нарушения на сърдечната дейност, съобщи за "Демокрация" д-р Георги Яръмов, дежурен лекар в сърдечна реанимация на "Пирогов". Лидерът на социалдемокртите е приет в болницата в неделя вечерта със съмнения за инфаркт. Първоначалната диагноза не се е потвърдила. Д-р Дертлиев, който страда от исхемична болест на сърцето, е получил стенокардичен пристъп, казаха специлистите. Това е станало по време на престоя му в санаториум във Владая. След постъпване в болницата състоянието на доктора е овладяно, болката в сърдечната област е изчезнала. Пациентът се чувства добре, опасност за живота му няма, въпреки че при сърдечни пристъпи нищо не може да се каже, докато не мине поне седмица, обясни д-р Яръмов.
Подводницата притисна Русия в собствения и капан
Катастрофа - така руският вицепремиер Иля Клебанов нарече с осемдневно закъснение потъването на атомната подводница "Курск" в Баренцово море на 12 август.
Трагедията с подводницата, приковала вниманието на целия свят, има и множество сходства, и множество отлики от катастрофата в Чернобилската атомна електроцентрала, която на 26 април 1986 г. предизвика най-голямата злополука в историята на ядрената енергетика. Тогава съветските, а сега руските власти се опитаха първо да премълчат, а после да омаловажат нещастието. Авария - което означава повреда - е дума, шестваща и досега за събитията в Чернобил. От тази "авария" още умират хора. Веднага след отровния радиационен облак, разнесъл се от Чернобил, британското списание "Икономист" излезе с корица, на която върху фон от пламъци бе изписана на кирилица думата КАТАСТРОФА. За "авария" се заговори и сега, 14 години по-късно, когато Русия прави опити да се откъсне от близо вековното си комунистическо бреме.
Вече се знаят някои факти за катастрофата на подводницата "Курск" на 12 август, която руските власти премълчаха две денонощия и обявиха в понеделник сутринта, на 14 август. В подводницата с два ядрени реактора, предназначена за борба със самолетоносачи, въоръжена с крилати ракети и торпеда и способна да носи ядрени заряди, е избухнала експлозия, вероятно в торпедния отсек, последвана почти веднага от втора, много по-мощна експлозия. В момента на първия взрив подводницата е била близо до повърхността. Вторият взрив е разрушил носовата част и е нанесъл тежки поражения в цялата подводница, а при втория взрив подводницата е потънала, засядайки наклонена настрани на дълбочина 108 метра под водата. Предполага се, че хората, които са били в помещенията в носовата и средната част, са загинали мигновено, а останалите са преминали през всички кръгове на ада. Ядрените реактори са се изключили най-вероятно автоматично, уверяват руските власти. Те уверяват също, че "Курск" не е носела ядрени заряди. Засега не е регистрирано изтичане на радиация в района на злополуката.
Причините за крушението на "Курск" - една от перлите на руския боен флот според военни експерти - тепърва ще се изясняват, но може би никога няма да бъдат напълно разгадани. Гибелта на 118-те моряци хвърли тежка сянка върху престижа на Русия и на нейния президент, бившия полковник от КГБ Владимир Путин. И ако до 12 август все още мнозина в Русия и на Запад го определяха като непроницаем, поведението му в дните след потъването на "Курск" даде ясен отговор на въпроса какъв е руският президент и какво може да се очаква от него. След категоричния отказ на военните да обявят имената на 118-те души в подводницата, на 18 август - шест дни след нещастието - мурманското издание на вестник "Комсомолская правда" публикува списък на екипажа, получен от висш морски офицер срещу рушвет от неколкостотин долара. Така стана възможно имената на моряците да бъдат изписани по световните телевизии на фона на репортажи от мястото на събитието. Това е само малък епизод от трагедията, но той насочва към обяснението за нейния развой - пълната липса на граждански контрол над военните в Русия (министърът на отбраната Игор Сергеев е маршал).
От потъването на подводницата до първото съобщение за него минават две денонощия. Още три, докато след няколко отказа на предложена помощ от Съединените щати, Великобритания, Норвегия и НАТО в сряда следобед Русия се съгласява да приеме помощ от чужбина. Дали изобщо е било възможно да се помогне на някого, тъй като не е ясно имало ли е оживели в подводницата, може и никога да не се узнае. Но не това е било причина за първоначалното отхвърляне на предложенията за помощ - то се е дължало на злокачествения синдром за секретност, който е съвсем читав и ще преживее не само с едно десетилетие разпадналия се СССР. Това се случва във време, когато всеки желаещ може да прекара в Интернет часове с описанията, характеристиките, графиките и снимките на "свръхсекретния обект", включително от руски източници. Системата на взимане на решения се оказва много проста - решения може да взима само главнокомандващият, в случая президентът Владимир Путин, който е в лятна ваканция и остава в Сочи цяла седмица след злополуката. В сряда следобед главнокомандващият нарежда да се приема помощ, "откъдето и да идва тя". Но да помогнат са допуснати пет дни след потъването на подводницата само Великобритания и Норвегия. Заради колебанията на руските власти британска спасителна миниподводница и норвежки тежководолази пристигат на мястото на злополуката точно седмица след потъването на "Курск" - на 19 август. Дотогава руски спасителни капсули правят множество напразни опити да се скачат с евакуационния люк. Руската страна твърди, че неуспехът се дължи на силна деформация на люка от експлозиите, но на 20 август норвежки военен говорител обявява, че люкът не е повреден, а на 21 август сутринта норвежки водолази го отварят и откриват наводнена вътрешна камера.
За разлика от чернобилската катастрофа, за която съветските власти подаваха информация минимално и селективно, този път руските и чуждите медии едва смогват да публикуват всичко, с което разполагат. Световните телевизии предават на живо спасителните операции и отразяват най-тежката криза на доверие към властите, разтърсваща руското общество. В лавината от информация изобилстват всевъзможни хаотични версии, противоречия и откровени лъжи, тъй като малко неща се знаят със сигурност, за други има само догадки или не е известно нищо. От руска страна настояват, че подводницата се е сблъскала с друг "обект" - чужд плавателен съд или мина, след което са станали експлозиите. Първоначално руските сведения гласяха, че членове на екипажа чукали отвътре и излъчвали сигнали за помощ. Но според данни на американското разузнаване, разгласени по Си Ен Ен още в началото на миналата седмица, в района на злополуката не е имало чужди съдове, в "Курск" са станали две експлозии с много малък интервал и екипажът не е бил в състояние да излъчва каквито и да било сигнали. Норвежки сеизмичен център е регистрирал на 12 август сутринта две експлозии в Баренцово море, в района на злополуката: първата със сила 1,5 по скалата на Рихтер и втората - две минути по-късно със сила 3,5 по Рихтер.
За разлика от 1986 г. сега медиите отразяват и чисто човешкия аспект на събитието - отчаянието, гнева и болката на близките, пристигащи в Мурманск в дните след катастрофата, както и солидарността и съчувствието на цялата страна. Позор - така мнозина руснаци определят поведението на властите в тези дни, оказали се далеч по-тежко изпитание от продължаващата война в Чечения.
След рухването на СССР, който в двуполюсния свят бе военна свръхсила с икономика на развиваща се страна, сега Русия остава велика държава поради ядрената си мощ, но в еднополюсен свят, в който единствената свръхсила са Съединените щати.
Поемайки властта, президентът Путин каза, че една от основните му цели е да възстанови престижа на Русия като военна свръхсила. Катастрофата в Баренцово море затвори Русия в собствения й капан - тя показа не само че тази цел не е постижима, но и разкри пред погледите на целия свят кризата, в която е затънало руското общество.
А в подводницата на дъното на Баренцово море са погребани освен 118-те моряци и два ядрени реактора.
Подранило злорадство
Българските адвокати на неосъветизма, дълбокомудрите радетели за "неутрална" България, нашенските любезни сътрапезници на Саддам и Караджич, одописците и рецитаторите на "Ванка с танка'68", "надпартийните" общественици пацифисти, чертожниците на разните "панславянски многоъгълници" и "православни дъги" имаха поводи да потриват злорадо ръце: макар спомената положително, на Вашингтонската среща на НАТО миналата година България не беше поканена за член. И макар че само седмици след срещата с поведението си по време на косовската криза страната ни демонстрира воля, дълг, решимост и отговорност, еднакви с тези на членовете на Алианса, самата "втора вълна" в разширяването на Северноатлантическия отбранителния съюз засега изглежда като вероятен процес, чиято скорост и геополитически обхват не могат да се предвидят в най-близко бъдеще.
Ехидна еуфория - но без изблици на публична откровеност - се очаква и сред друг антинатовски лагер в България. Малък, но бъбрив до неудържимост, той е всесилната спойка на общия им произход, на общите им началници и на общата им цел, обединява политически и биографически побратими на откровените врагове на българското членство в НАТО. За разлика от тях обаче в този лагер - нека го наречем псевдоатлантически - са "за НАТО". Но само на думи, на хлъзгави полудекларации и на салонни реверанси с най-користни цели покрай западните дипломати в София. На практика са за парализирана НАТО, за "НАТО като общоевропейска система за колективна сигурност", за "реформирана НАТО без американско военно присъствие в Европа", за "НАТО - демилитаризиран орган за политически консултации" и други подобни формулировки - некролози за същността на НАТО. Според тези планове НАТО трябва да стане някаква "нова" организация - безсилна, бездейна, лишена от своя динамизъм и исторически авторитет, които Алиансът извоюва като носител на ценностите на свободния свят в близо полувековното си противодействие срещу хегемониалните ламтежи на съветизма. Предизвестената кротка смърт на една напълно неспособна за ефективно политическо действие и импотентна в отбранително отношение организация като Западноевропейския съюз (ЗЕС) ясно доказа безперспективността на антиатлантическите метафори за "алианс с европейско лице" и за "европейската отбранителна идентичност". Тези, които ги произнасят днес - тенденциозно или несъзнателно, - стават говорители на Кремъл от времето на Андропов.
Съдейки по публикуваните неотдавна признания на бивш съветски генерал в Лондон, точно по това време - от 1983 г. в КГБ работи специална секция, чиято единствена задача е пропагандно да утвърждава и стратегически да осъществява изброените сценарии за дестабилизирането на НАТО в Европа след краха на съветския блок. Наивно е да се мисли, че вчерашната (уж) пронатовска преориентация на БСП съдържа нещо повече от формулираните доктрини и кроежи "НАТО да се реформира" по съветски вкус. НАТО доказа, че напълно адекватно може да възприеме ситуацията в света след 1989 г. и да установи коректно, прагматично и най-добронамерено партньорство с Русия, без илюзии обаче за възможното нейно развитие. Нахално е някой да иска "НАТО да се реформира". В представите на кварталния клуб по червени интереси това означава охраната на Главната квартира в Брюксел задължително да се поеме от смесен батальон афгански богатири, белоруски милиционери, севернокорейски пехотинци и кубински командоси. "Реформираният" Алианс пък сигурно трябва да ни пази не от една възможна Русия, а от една невъзможна агресия на Непал, Коста Рика, Андора и Габон, ако обединените им армии един ден решат да поемат към София... В такава светлина е само въпрос на банална констатация да се поясни чии говорители и служители са българските лансьори на идеята "В НАТО - без НАТО". И на нейните вариации, които се чуват в полите на Витоша: "В НАТО - единствено с московско разрешение", "В НАТО - само след референдум между посетителите на "Позитано" 20", "В НАТО - но едва когато там приемат Беларус и Таджикистан"... Сред активистите на тези доктрини напълно разбираемо се открояват с внушителния си брой о.з. факторите. Има и несръчни имитатори на британския премиер. Мяркат се самозвани експерти по военностратегическите изкуства, чиито аналитични претенции на армейски теми изобщо не страдат от биографичната дреболия, че са изкръшкали от задължителна военна служба. Естествено в псевдоатлантическата компания са и вече поставени на мястото им политически джуджета, които измерват собствената си кариера единствено по подлостите, извършени от тях срещу най-автентичните и най-последователните пронатовски политически сили в България - СДС и неговите съюзници... "Личният състав" на лъженатовския лагер просто си е дал сметка, че България рано или късно ще се озове заслужено и завинаги в евроатлантическата сфера на сигурност.
Именно в такава перспектива някои виждат уютната си паразитна роля на източна експозитура със специфичен бизнес в една България, чиято сигурност и комфорт ще гарантира чрез НАТО политически и културно омразният им Запад. Без свян за вчерашните си явни и потайни роли срещу българския път към НАТО в лъженатовския лагер вече репетираха няколко оперетни пози на огорчение и укори към коравосърдечния Вашингтон, който ни бил обрекъл на "нова Ялта" - но само колкото да намерят повод за нови ругатни към всички в България, които от три години насам се заеха с решителност да възстановят нейното име като сериозен и достоен партньор на Северноатлантическия договор и бъдещ негов член.
Само преди година три бивши комунистически страни, газени в миналото от танковете на съветския окупатор, станаха интегрална част от най-мощната и най-ефективната отбранителна система на съвременния цивилизован свят - факт, който сам по себе си достатъчно плаши всеки евентуален агресор. Погледът към икономическото развитие на Полша, Чехия и Унгария от година насам убеждава, че членството в НАТО открива възможности за пълноценно участие в огромния пазар на най-развитите и най-богатите страни от двата бряга на Атлантика. То дава сигурност на инвеститорите и открива достъп до най-авангардни технологии, обхванати отпреди от политически и военно мотивирано ембарго. В тази съпоставка между "нас" и "тях" въпросът кой заличи България от погледа на евроатлантическия свят през 1993 - 1996 г. и неговият еднозначен отговор не бива да престават да звучат публично. Обществената присъда и правната отговорност не трябва да подминават авторите на онези политически решения, които тласкаха България към "сивата зона" и в този пагубен ход назад и надолу поканата да се присъединим към ОНД 2 изпревари с десетилетие поканите да се присъединим към ЕС и НАТО.
Никак не е трудно да се разбере например, чие е авторството на формулировката за "засиления диалог на България с НАТО" (разбирай: празнословни увъртания, а не ясно декларирано желание за членство). Любопитно кой е предложил и кой е одобрил концепцията за т.нар. икономизация на българската външна политика, чиито директиви на практика замразиха политическите ни отношения с всички натовски и пронатовски държави в годините 1993 - 1996? Все ще може да се надзърне и види чии подписи украсяват договорите, които отпращаха българския военнопромишлен комплекс в обратната на Брюксел и Вашингтон посока... Ако някой долови в тези редове отмъстителен радикализъм, нека проумее очевидността на факти от последно време. Страна от бившия комунистически блок, оценявана като един от най-сериозните кандидати за "втората вълна" в разширяването на НАТО, предприе съдебно разследване срещу виновниците за провала на изключително важен национален акт като референдума, който е трябвало да нареди същата страна сред първите новоприети членове на НАТО. Следователно: действията на най-висшата изпълнителна власт против бързата интеграция в НАТО - при вече съществуващи политически решения в тази насока - някъде се тълкуват еднозначно като действия, застрашаващи националната сигурност.
Ясно е, че в демократичната правова държава традиционно свързваното с външната политика понятие "национални интереси" не може и не трябва да има механичната сила на наказателноправна формула, тъй като съществува опасността изпълнителната и съдебната власт да си служат с твърде произволни аргументи в действия, които да ограничават гражданските права и свободи. (С "национални" интереси милиционерското "право" на комунистическа България мотивираше и стригането на бийтълс-прическите, и фактическата ликвидация на националния суверенитет!) В една от новоприетите в НАТО страни обаче броят на съдените и осъдените за шпионаж, насочен против присъединяването на страната към атлантическия отбранителен съюз, вече надхвърли десетката - без някой да заридае в Страсбург за "потъпканите граждански права" на шпионите. "Против НАТО" може свободно да си демонстрира по улиците всеки платен съветски агент, всеки роб на незнанието, всеки политически слепец, всеки публичен клоун и всеки носител на мужишки манталитет. Но в най-важните за националната сигурност сфери никой не трябва и да си помисля за безнаказани провокации. Решителната реакция на правителството и на президента преди време спрямо един генерал, за когото честта на българския пагон се оказа нещо стократно по-маловажно от съветската дресура, беше обнадеждаващ акт на практическа десъветизация без каквато от Брюксел и от Вашингтон може да очакваме само известните дипломатически любезности: "Вратите на НАТО са отворени", "Пред разширяването на Алианса не стои въпросът "Дали? ", а "Как? ", "Не стои въпросът "Как? ", а "Кога? ", "Ние оценяваме напредъка ви в Партньорство за мир като чакалня пред вратите на Северноатлантическия договор" и т.н. Въпросът за степента на обществено одобрение на българското членство в НАТО предполага цял комплекс социално-психологически нагласи и реакции, ценностни мотивации, личностно осмислени политически процеси и тенденции... Ето нещо изключително важно, което не се решава по атлантическите столици. Решава се в България и само в България. Антинатовската пропаганда у нас като цяло борави с потресаващо примитивни стереотипи. Те никога не могат да надскочат като рационално и "естетическо" внушение вулгарните карикатури от Червенково и Живково време, на които Чичо Сам гърми ли, гърми с ядрени ракети по гълъбчето на мира... От по-високо им партнират с претенциозния си абсурдистки "интелектуализъм" киселите кулековски кълчения. Те са не само граждански манипулативни. Те са и художествено нечестни - защото, ако внушаваш с изтерзани алегории, че в НАТО и ЕС е толкова лошо, длъжен си да изречеш, че в ОНД и при Милошевич е много хубаво; ако не искаш НАТО да гарантира свободата ти на европейски човек, ясно и просто кажи, че искаш да добруваш като съветски васал; ако искаш да се перчиш с антиамериканизъм или те дразни лорд Робертсън - прав ти път при Лукашенко! Тази примитивна пропаганда има някакъв ефект у нас, но той със сигурност не идва от цялостна и сериозна обществена подкрепа. Идва от стъписването на много обикновени българи пред елитната терминология и експертните категории, които - нека признаем - преобладават в публичните изяви на много от хората, личностно, граждански и професионално предани на благородната кауза "България - в НАТО". В никакъв случай не става и дума да се принизява равнището на аргументация на тази кауза; просто политикът, дипломатът и военностратегическият експерт с натовско верую трябва да помислят дали в широкоадресирана публична дискусия точно терминът "компатибилност" ще въздейства на обикновения зрител и слушател със същата сила, с която червен примитив реди страшния разказ как натовският пехотинец Джон хищно дебне Гергана край извора... За трите новоприети в НАТО страни точно този аспект на честно, но и ефектно убеждаване на обществото в безалтернативността на натовския стратегически избор бе предмет на сериозно програмиране и на вдъхновени импровизации. В Унгария младият офицер ентусиаст за НАТО се появи като герой на любим домашен тв сериал. В Полша войнственият (без да бъде расистки и ксенофобски!) рицарски патос на някои стилове в хеви-метъла и хардрока допринесе за младежката подкрепа на натовската кауза с твърдата музикална защита на атлантизма пред кичовия "мултикултурализъм" на някои ритми и течения от New Age, които с кикот трябва да изключват понятията "мъжество", "Запад", "патриотизъм" и "антикомунизъм" от ценностната система на "Х-поколението"... В Чехия песенната лирика, създадена като гневен вик против съветското нашествие през 1968 г., дочака истинско възраждане в края на 90-те, дори и сред внуците на преживелите агресията. Световни идоли на масовата култура с ясно отстоявани десни и антикомунистически убеждения, като Арнолд Шварценегер, Клинт Истууд, Ален Делон, Шон Конъри, Хулио Иглесиас, Бо Дерек, Доли Партън, Глория Естефан и др., бяха представени и от страната на гражданските им симпатии, за да напомнят, че Западът има не само безнаказани и разпасани ругатели, но и очарователни достойни бранители. Беше припомнен протестът на безсмъртни артисти и мислители като Ив Монтан и Мишел Фуко, които, макар и свързани с европейската левица, заклеймиха съветския агресор. Особено ненавистните на комунистическата филмова "критика" Джеймс Бонд и Рамбо не са целулоиден кич, а майсторски образци на популярния жанр, в които най-реалният враг на свободата и цивилизацията в ХХ век е изобразен в най-реалния му исторически и идеологически вид - с червена петолъчка на каскета! Без досадно възраждане на агитпропщината и "ангажираното изкуство", тези явления на масовата култура работеха за натовската кауза в трите новоприети страни сред най-широки обществени групи, постигаха това, което дебатите в политически или технократични категории могат да постигнат само в ограничен социален периметър, убедително дискредитираха особено експлоатираните в киното левичарски и пацифистки (но само на американски адрес!) митове... (В скоби казано, свидетелствата на американски леви интелектуалци, скъсали по-късно с комунизма, като Елиа Казан, новоразсекретения архив "Венона" за безпрецедентната съветска шпионска офанзива сред артистичните среди в САЩ и публикуваната тези дни студия на Кенет Лойд Билингсли за действията на сталинската агентура в Холивуд, обясняват защо до днес филми като разтърсващите "Полета на смъртта" се появяват толкова рядко там...)
Само тези митове останаха в опоскания интелектуален багаж и на антинатовските проповедници у нас. Само с тях оправдават необходимостта все още някой да ги спонсорира. Защото съпровождащата митовете риторична атака "А как ще погледне на натовска България Русия - нашият най-голям търговски партньор?! " вече поизгуби доказателствена опора. Най-напред поради факта, че не Русия, а единният пазар на Европейския съюз е най-големият търговски партньор на България. На второ място - именно пронатовското правителство на ОДС успя благодарение на ясно очертаните политически рамки в двустранните отношения с Русия да постигне предвидимост на деловите контакти, каквато не успяха "икономизиращите" леви правителства - с (бивша?) собствена агентура никой сериозно не проговаря! На трето място - не един български бизнесмен се е убедил, че да се прави бизнес с Русия означава неизбежно оплитане в мафиотските структури, които властват над руската икономика. Русия не желае една България с геополитическия статут на Чехия, Русия не желае и една България в ролята на Беларус - Русия иска една "финландизирана" България в смисъла на това понятие от 70-те години. За Русия е най-желана една България - "суверен сателит на Москва", като убежище и трамплин за експанзия в западните структури. И накрая - доколкото тези дни от Кремъл отново прозвучаха - оценени и от руското обществено мнение като неадекватни и анахронични - упреци към България, нека кажем ясно: тъй като никой разумен политик в София не смята, че ролята на Русия в Европа и в света е равна по значение с тази на Исландия, така и разумните политици в Москва трябва да разберат, че България ще върви към НАТО и ЕС с много по-различни темпове от Грузия или Азербайджан.
Установяването на стандартите на НАТО, без да бъде панацея срещу всякакви подобни явления, в икономиката предполага рязко и необратимо ограничаване на сферата, която се контролира от олигархии, мафии и "мръсни пари"
- с всички важни политически последици от това. Само чрез членството в НАТО можем да постигнем контрол над собствените си държавни структури и да парализираме постсъветската агентура в нейните "бизнес"-превъплъщения. Казано другояче - щом вратите на НАТО един ден се отворят пред България, в българската политика и икономика автоматично ще се открехнат и не толкова престижни задни вратички. През тях с шапки и плащове в ръце ще трябва бързо да се изнижат доста субекти, чиито топли места и студени сметки вече десетилетие гарантира "сивата зона". От нея България ще се изтръгне без васално челобиене пред Кремъл, без паника и без антируска истерия, каквато сред политическите, военните и дипломатическите среди на евроатлантическия свят днес се оценява като комплекс негативна зависимост от имперските бълнувания на нови болшевици и стари черносотници, и сама по себе си като аргумент в диалога със Запада сериозна работа не върши. От "сивата зона" България ще се изтръгне с демократична политическа култура, с модерна силна армия, със здрава икономика и с настъпателна до агресивност пронатовска политика като доказан евроатлантически съюзник и като уважаван партньор на стремящите се към членство страни от Източна Европа.
Липсата на по-ясен и по-обнадеждаващ сигнал към България от вашингтонската среща остави горчивина у много българи. Мнозина завладя усещането, че крахът на комунизма не е променил съществено геополитическото ни положение. У много възникна мрачната потискаща представа за нов двуполюсен свят, в който България пак се е оказала извън границите на сигурността, благоденствието и суверенитета. Тези опасения са разбираеми, но за щастие, неоправдани - защото България вече е съвсем близо до тези граници. И защото не антизападният съюз на болшевици, черносотници, тоталитаристи, фундаменталисти и терористи е най-страшното, което може да ни сполети. По-страшен от това може да бъде само денят, в който НАТО остане без присъствието на Америка и без уникалния в историята синхрон между морални императиви, цивилизационни ценности и отбранителни структури, които единствено може да гарантира това присъствие.
Затова и след Вашингтон, и след Косово ни предстоят реални усилия - а не меланхолия, вайкания, нихилистично празнословие, тъжни римувания на "Ялта" с "Малта" и пасивни очаквания - "дано ни приемат... ". В НАТО не приемат - натовска държава се става, както го казаха и го направиха поляци, унгарци и чехи. И тази истина, която вече е реална перспектива пред България, не позволява нито на българските евроатлантически ентусиасти да изпадат в покруса, нито пък онези, за които българската независимост винаги е била трън в очите, да потриват ръце с подранило злорадство.
Политически фактори водещи за членството в Евросъюза?
БРАТИСЛАВА. По скоро политически, отколкото географски или икономически фактори трябва да определят кои от страните-кандидатки първи да станат членове на Европейския съюз, заявиха външните министри на Словакия и Словения Едуард Кукан и Алойз Петерле, цитирани от Ройтерс. Логично е сред първите да бъдат страни, които някога са били граница на доминираната от Съветския съюз "желязна завеса", подчерта Петерле. Според него би бил най-правилно ако Словения и Словакия са сред първите нови членове на Евросъюза. Словашкият външен министър се съгласи със словенския си колега и добави, че двете страни постигат голям напредък по всички теми от преговорите с ЕС.
Полицейска операция откри три крадени коли
ПЛЕВЕН. Три крадени автомобила са открити и иззети при операция на I РПУ и криминалисти от РДВР - Плевен. Те са "Мерцедес 190 Е" със софийска регистрация, обявен за издирване от РПУ - Перник, през ноември м.г. Втората кола е "Лада Самара" с варненска регистрация, издирвана от РДВР - Добрич. Открадната е на 25 юни 1998 и сега е карана с крадени от камион регистрационни табели. Третата кола е "Опел рекорд", за който е установено, че е с пренабити номера на рамата и двигателя. Колите са иззети от група от 4 лица, които са задържани за 24 часа в полицейския арест и по-късно са освободени. Срещу тях е образувано дознание за вещно укривателство. Криминалистите продължават издирването на крадците.
Посрещнаха регата с дунавска чорба
РУСЕ. Около 150 гребци от 6 държави - участници в ежегодната регата "ТИД", акостираха на дунавския бряг при Русе. Тук те с тържествен обяд и предварително приготвена рибена чорба отпразнуваха 80-ия рожден ден на Урсула Майер. Бившата учителка по физическо е участвала досега в 19 издания на регатата, обясни почетният председател Христо Димов. Над 100 български и 46 чужди гребци успешно и без премеждия преминават реката от Бавария до Русе. Те са тръгнали на 25 юни, а крайната точка - Силистра, ще стигнат според предварителните разчети на 26 август.
Преговорите за членство - от скука към екшън
Преди служителите в българските министерства да попият пот от морни чела и да въздъхнат с облекчение и мисъл за лято и море, от известно време те със запретнати ръкави подготвят информацията, която трябва да предоставят на Европейската комисия за нейния редовен годишен доклад за напредъка на странитекандидатки в подготовката за членство. Разбира се, някои "тъкат на два стана" и работят и върху българските позиции по главите, които се очаква да се отворят през есента. Като цяло обаче вниманието и на администрацията, и на обществото като че ли не е толкова силно фокусирано върху преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Нека да използваме тази интерлюдия, за да погледнем и назад, към успешния старт на преговорите в началото на годината, и напред, към по-сложните етапи, които ни очакват.
Да започнем от азбучните истини. Участниците в преговорите от българска страна - и дипломатите, и експертите от други ведомства с опит в международното договаряне - се убедиха на практика в поредицата различия между сегашните преговори и традиционните (търговски, политически, дори тези за подписването на Европейското споразумение за асоцииране).
По своята цел преговорите за присъединяване не са опит за изработване на правилата за отношенията между "нас" и "тях", а усилие за уточняване на начина, по който "ние" ще приемем вече установените правила на поведение в клуба, част от който искаме да станем. Ясно е, че ако трезво сме преценили, че желаем членство в клуба, сега не сме в положение да избираме кои правила да приемем и кои - не. Може да става дума само за известна плавност при приемането на някои правила - т.нар. преходни периоди. Едва след като станем пълноправни членове, можем да мислим за модифициране на определени принципи. Но ако отсега тръгнем към клуба с ясно изразени намерения да променяме правилата на играта, едва ли можем да разчитаме на радушен прием.
Дневният ред на тези преговори също е специфичен, преди всичко по своето широко покритие. Едва ли има други международни споразумения, които да обхващат толкова много сфери на стопанския и обществения живот - не е такъв случаят нито на нашето споразумение за асоцииране, нито на договора за създаване на Европейско икономическо пространство между ЕС и ЕАСТ или пък на подписания неотдавна пакет от секторни договори между Брюксел и Швейцария. Следователно обхватът предполага въвличане на всички държавни ведомства в механизма на преговори и представлява сериозно предизвикателство за координацията между тях, а и за контактите между държавната служба и другите заинтересовани "актьори" - местни власти, бизнес, неправителствени организации. И по двата аспекта на координация има още какво да се желае.
Дневният ред на преговорите за членство се отличава най-вече по подреждането на темите за договаряне. Непосредствено след хелзинкското решение у нас се разгоря дебат за това с трудни или с лесни глави трябва да започнем да преговаряме. Много скоро стана ясно, че не ние държим писалката - списъкът от глави за разглеждане бе предложен от комисията и приет от държавите - членки на ЕС. На този фон българската инициатива да предлагаме позиции по теми, различни от посочените от ЕС, изглеждаше на пръв поглед като недотам уместна демонстрация на самочувствие. Но само на пръв поглед. Готовността на България да обсъжда материята по по-голям брой теми е положително възприета от Брюксел, защото тя доказва напредък по третия копенхагенски критерий - способността да се подготвят за преговори повече глави е индикатор за формиращия се административен капацитет за прилагане на европейското законодателство.
Във вътрешен план тази инициатива има допълнителен позитивен ефект като политическо решение: първо, тя мобилизира българската администрация да започне в ускорени темпове да разбира и да говори на езика на европейската, макар че брюкселската бюрократична култура и жаргон далеч не заслужават само адмирации. Второ, предварителното формулиране на българските позиции по една или друга глава означава достатъчно ранно избистряне на собствените ни интереси, на слабите и силните ни страни. Извършеното досега упражнение в подобна насока по "по-лесните" глави на преговорите следва да се усвои и прилага и в бъдеще, когато нагазим в дълбоките води на присъединяването.
С кого всъщност водим диалога от януари насам?
След 25 септември 1995 когато включването ни в негативния визов списък дойде като студен душ за българските министри на правосъдието и вътрешните работи, отишли в Брюксел за първата среща с колегите си от ЕС, се втурнахме да лобираме пред комисията да ни извадят от списъка. Всяка резолюция на европарламента се приемаше възторжено, макар че нито той, нито комисарите можеха някак да ни помогнат - това беше работа на държавите членки. Слава богу, това време мина. При сегашните преговори българските политици и висши администратори съзнават, че не само и не толкова Европейската комисия, а най-вече националните правителства в ЕС са техните партньори в диалога. Но, уви, не е достатъчно тази осъзната истина само да се повтаря в интервютата. Вярно е, че главният преговарящ още от януари започна посещения не само в Брюксел, но и в някои столици от ЕС. Подобни контакти обаче следва, първо, да бъдат много по-интензивни и да се осъществяват и на отраслово ниво, и второ, да се избира точният момент за обсъждане на проблемите по отделните глави.
И последната азбучна истина, бързо усвоена от българските екипи, е, че преговорите за присъединяване към ЕС са колкото важни, толкова и безинтересни. Те са отчайващо скучни, поне за обиграни дипломати, които тук не могат да използват целия арсенал от инструменти за извоюване на най-благоприятен резултат. Предаването на писмените български позиции на комисията, последвано от представяне на изработените от държавите членки общи позиции на ЕС почти изчерпват диалога, който по инерция наричаме "преговори". Отваряме и затваряме глави, а всъщност истинските дискусии тепърва предстоят с преминаването към "по-чувствителна" материя.
А като погледнем напред, след скуката ще последва ли екшън? И как ще го играем?
По отношение на сроковете държавите от хелзинкската група предизвикаха ревността на страните кандидатки от люксембургската група с това, че само за седем месеца преговори обхванаха седем глави, докато на първата група за разглеждането на единадесет глави бяха нужни две години и половина. Така всички дванадесет страни кандидатки се приближават до етапа, в който приемането на европейското законодателство няма да бъде безболезнен процес и на дневен ред неминуемо ще излязат исканията за различни преходни периоди. Тоест размяната на документи ще се превърне в истински, доста "горещи" преговори.
По кои теми да очакваме екшън?
В държавите членки и в Европейската комисия вече придобива очертания т.нар. окончателен пакет, около който ще се търсят компромиси, след като по преобладаващата част от темите страните кандидатки се справят с acquis communautaire. В този пакет вероятно ще се включат девет теми, които ще са общи за всички страни кандидатки, макар и да са допустими количествени различия между тях (по отношение на продължителността на преходните периоди, на финансовите стойности и др.):
Бюджетните въпроси са деликатни с необходимостта от намирането на конкретна договореност за вноските в европейския бюджет на всяка нова страна членка през първите години на членството, както и за очакваните от нея постъпления от брюкселската хазна.
Селското стопанство е рискова тема заради опасността, от една страна, от недовършеност на реформите в общата селскостопанска политика (в посока на замяна на подкрепата за доходите на фермерите с финансиране на цялостно развитие на селските райони) и, от друга страна, от недопускането на пълноценно участие в тази политика на новоприсъединилите се членове. Трудно ще бъде намирането на соломоновско решение, с което да се избегне перспективата за "членство втора категория".
Структурните фондове ще бъдат повод за оголване по време на преговорите на противоречията между сегашните най-активни техни ползватели (Испания, Португалия, Ирландия, Гърция) и бъдещите членове.
Закупуването на земя от физически или юридически лица от другите държави членки на ЕС ще трябва да се реши в рамките на свободното движение на капитали. България не е уникална със съществуващата конституционна пречка, която ще трябва да се отстрани.
Опазването на околната среда ще бъде тежка тема и ние го знаем отдавна. Проблемът е дали ще успеем да оползотворим предприсъединителната помощ по програмите ИСПА и ФАР, за да бъдем по-гъвкави в искането на преходни периоди.
Свободното движение на работници е въпросът, по който ще се разгорят най-оживени обществени дискусии както в страните кандидатки, така и в държавите членки. Съответно натискът над преговарящите ще бъде най-голям и ревността между бъдещите членове на съюза - най-остро политически обагрена.
Ядрената безопасност може и да не е болезнена тема за всички страни кандидатки, но за България случаят е точно такъв. Тук ще е моментът за намиране на изход с отложения проблем с трети и четвърти блок на "Козлодуй", а и за договаряне на съдбата на централата като цяло с държави членки, които, било то отдавна (Швеция) или наскоро (Германия), са се насочили към безядрена енергетика.
Външните граници на ЕС и свързаните с това проблеми на третия стълб (правосъдие и вътрешни работи) и Шенген ще се окажат трудни за решаване за всички източноевропейски кандидати. За нас тогава отново ще възникне проблемът за отношенията с Република Македония (визите за македонски граждани), както наскоро това стана в раздела "Външни отношения" (за търговския режим).
В глава &numero; 31 "Други"трябва да оставим празно място за може би икономически не толкова съществени, но политически чувствителни въпроси. В последния кръг на преговори за членство през 1994 Швеция включи в нея извоюването на специално третиране за много популярния в страната тютюн за дъвчене, а Норвегия изобрети различни видове "историческа риба", за която получи отстъпки. Все още не знаем дали шкембе-чорбата ще бъде българският "тютюн за дъвчене", но нека сме готови за това.
След като имаме вече така очертания периметър на бъдещата пакетна сделка, трябва да започнем решаването на поне три важни въпроса, с което по-добре да се подготвим за динамичния ("екшън") етап на преговорите за членство:
Да разработим наш собствен пакет от междусекторни компромиси
Досега работехме върху българските позиции по относително лесни теми. Ресорните ведомства правеха това, общо взето, самостоятелно. Оттук нататък обаче, като пристъпваме към по-сложни глави, е необходимо, първо, централното преговарящо звено да има ясно виждане за допустимите и взаимозаменяеми отстъпки в различни отрасли и, второ, пред ведомствените преговарящи екипи стои много по-остро предизвикателството за добра координация. Българските участници в преговорите обичат да повтарят в печата, че "нищо не е договорено, докато не се договори всичко". Ако зад тази станала вече крилата фраза наистина стои разбирането за взаимната зависимост между проблемите на присъединяването, то трябва да се "опредмети" в написването на десетки страници от сценарии и варианти за действие за постигане на приемливи резултати.
Правилно да лобираме пред държавите членки
Не е достатъчно само това да знаем, че имаме шестнадесет обекта за лобиране, а не един (Комисията). Опитите за агитация пред държавите членки, предприети, след като сме връчили на Брюксел позицията си по дадена глава, ще бъдат закъснели. Тогава петнадесетте страни от ЕС вече ще са много близо до формирането на своята обща позиция, а тя, както знаем, трудно се пропуква. Затова моментът за ефективно лобиране и за излагане на българските интереси и специфични проблеми пред политическите елити и висшата администрация в държавите членки следва да се изнесе на доста по-ранен стадий - още преди отварянето на съответната глава. Усилията за това не може да лягат само на плещите на премиера, външния министър и главния преговарящ. В подпомагане на преговорите следва по полезен начин да се включат и ресорните заместник-министри, и нашите посланици в държавите членки.
Да отворим преговорите към гражданите
За обикновения българин отварянето и затварянето на глави е почти като четене на йероглифи. Поместването на текстовете на позициите по разискваните теми на Интернет-страницата на правителството е вярна стъпка, но е ефективна предимно за специалистите. Затворихме главата "Образование", и какво от това? Ще може ли например една Мими от УНСС да си вземе магистърската диплома и да кандидатства направо за докторска степен в London School of Economics? Ще има ли поне някой преговарящ, който да й обясни по радиото, че не тази глава "мисли" за взаимното признаване на дипломи, а другата - за свободното движение на хора? Своевременното подаване на разбираема (смилаема) информация за хода на преговорите означава воденето на позитивна кампания. Нейната липса носи риска на изчакване до момента, в който целеви групи, засегнати от прилагането на "европейските изисквания", сами ще поискат информация (разбирай - ще потърсят сметка) за възможните отрицателни последствия от присъединяването и тогава правителството - това или което и да е друго - ще трябва да води негативна (отбранителна) кампания. Не е трудно да преценим кое е по-леко и по-полезно.
Идва времето, когато преговорите за присъединяване към Европейския съюз ще станат много по-динамично и интересно занимание - както поради споменатите по-горе причини, така и под влиянието на ред други фактори (добрите или незадоволителни резултати от текущата институционна реформа, вътрешнополитическата обстановка в държавите членки и страните кандидатки и др.). Въпросът е дали ще изиграем предстоящия "екшън" като аматьори, като вземаме щурмовашки решения по стар български обичай, или ще се подготвим за него професионално.
Продажбите на оръжия намаляват
ВАШИНГТОН. Световната търговия с оръжия продължава да е доминирана от САЩ и да снабдява основно пазарите на Третия свят, но през идните години ще се изправи пред големи ограничения, предаде Ройтерс. Това се казва в разпространения вчера годишен доклад за оръжейната търговия, изготвен от изследователската служба към американския Конгрес. Според него през 1999 са били сключени оръжейни сделки на обща стойност 30,3 млрд. долара, което е най-високото им ниво от 1996 г. насам, когато са достигнали сумата 31 млрд. долара. Миналогодишната цифра обаче е доста по-ниска от пиковите нива от близо 40 млрд. долара, реализирани в началото на 90-те веднага след войната в Персийския залив.
След края на студената война и на войната в Залива тенденцията е низходяща. За известно време това може да остане без промяна, тъй като няма много страни с много пари, коментира Ричард Гримет, специалист по националната отбрана в изследователската служба на американския Конгрес.
Променят закона за спецсредствата
СОФИЯ. Кабинетът ще гледа през октомври промените в законите за специалните разузнавателни средства и в Наказателния кодекс, съобщиха вчера от правителствената информационна служба. Законите ще бъдат променени в синхрон с доклада, който бе приет от Министерския съвет по повод "Бръмбаргейт" и е посветен на фактическото положение на прилагането на конституцията и Закона за спецсредствата от изпълнителната власт. В МВР пишат промените за специалните разузнавателни средства, а поправките в НК се подготвят от правосъдното министерство.
Проучиха социологически морската столица
ВАРНА. Резултатите от третия етап на проекта "Варна - град за живеене" представи вчера Българското сдружение за честни избори и граждански права. 625 души са участвали в проучването. 77,9 % от тях без уговорки наричат себе си варненци, а 13,4 % напълно отхвърлят този тип самосъзнание. Едва 8 % намират Варна за най-хубав град в България, а 40 % смятат, че живеят изключително трудно. Градът предлага добри условия за образование, но има проблеми с пазара на труда и липсва прозрачност в местното управление, обобщи основните изводи от проучването социологът Илиян Илиев. Оказва се, че възрастовата група 18-30 години демонстрира най-висока степен на незаинтересованост от нещата, които се случват във Варна, и гледа твърдо на Запад. 45 % от анкетираните твърдят, че ще участват в следващите избори, 28 % са убедени, че участието им е безсмислено, тъй като гласовете им се манипулират. Останалите ще дадат гласовете си в зависимост от личността на съответните кандидати.
Путин обяви национален траур
МУРМАНСК. Руският президент Владимир Путин пристигна вчера в Северноморск, за да участва в траурната церемония в памет на 118-те моряци, загинали на борда на атомната подводница "Курск". Преди това той обяви 23 август за национален ден на траур. Говорител на Кремъл не посочи подробности относно визитата на Путин в базата на потъналата подводница. Руските медии предполагаха, че той ще се срещне с роднини на загиналите моряци, които през цялата седмица пристигаха в района с надежда да получат по-ясни вести за съдбата им. Междувременно критиките в Русия и чужбина по адрес на руския президент по повод цялостното му поведение по време на кризата не стихват. "Репутацията на руския елит лежи на дъното на Баренцово море", писа в. "Время".
И след като стана ясно, че всички на борда на "Курск" са мъртви продължават спекулациите относно причините за потъването на подводницата. Военният министър Игор Сергеев настоява, че тя се е сблъскала с друг военен съд, вероятно натовски. Версията се поддържа от "Комсомолская правда" и "Независимая газета". НАТО категорично отрича какъвто и да е контакт с "Курск". Норвежките военни твърдят, че катастрофата е предизвикана от експлозия на торпедо, което е взривило голяма част от мунициите на борда на подводницата. Тезата се подкрепя от факта, че в района са засечени две експлозии, едната от които равна на избухването на 2 тона тротил. Много медии са на мнение, че пълната истина за потъването на гордостта на руския подводен флот никога няма да излезе на бял свят.
Участвалите в спасителните операции норвежки и британски водолази вчера напуснаха Баренцово море. Преди това в "Курск" беше спусната подводна камера, която заснела част от вътрешността на подводницата, а филмът бил предаден на руските военни. Норвежките експерти са дали съгласието си да участват в операции по изваждането на телата на руските моряци и дори на подводницата, но са посочили, че те ще траят седмици и е необходимо сериозно предварително планиране.
Бившият руски морски капитан и настоящ природозащитник Александър Никитин изрази завчера опасенията си, че в рамките на един месец може да започне радиоактивно изтичане от потъналата в Баренцово море ядрена подводница "Курск". Според него обаче то няма да бъде така сериозно, както при аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986, съобщи Ройтерс. Никитин, който е антиядрен активист, напуснал руския флот през 1992, заяви на пресконференция завчера, че двата ядрени реактора на подводницата изглежда автоматично са били изключени при катастрофата, но че рискът от радиоактивно замърсяване все още съществува. "Според наши преценки и сведения от района там все още няма радиоактивно излъчване или изтичане", заяви Никитин, който говори на годишната конференция на Американското химическо дружество във Вашингтон. "Но според мен подводницата трябва да бъде извадена от морето, защото ако нищо не бъде направено в бъдеще ще започне изтичане на радиоактивни елементи", добави той.
Междувременно и природозащитната група "Грийнпийс" настоя завчера за изваждането на катастрофиралата руска подводница от морските дълбини, с цел да се избегне радиоактивно изтичане. Групата призова също всички страни, притежаващи ядрени плавателни съдове, да ги извадят от употреба.
Раздържавиха окончателно една от най-големите птицекланици
ДОБРИЧ. Да се изкупят остатъчните 23 на сто държавни дялове в "Птицекланица" АД реши общото събрание на работническо-мениджърското дружество, приватизирало предприятието. Така една от най-големите в страната фирми за преработка на птиче месо става изцяло частна. Плащането на остатъчните активи ще стане по цени, определени в приватизационния договор, каза изпълнителният директор Иван Иванов. Предстои общо акционерно събрание да реши продажбата на петте угоителни ферми на предприятието. Заради срочността на договорите наемателите им не могат да инвестират в скъпо струващите ремонти и реконструкции на обектите, което се отразява и на ефективността на производството. "Птицекланица" АД работи със собствено произведени екологични фуражи, което обяснява нарастващия интерес към стоките й на външните пазари. 49 000 лв. печалба за м.г. отчитат от преработвателното дружество.
Ремонтират и крайните спирки на тролеи и автобуси
СОФИЯ. 25 хил. лв. ще даде общината за спешни работи по крайните спирки на градския транспорт. Това съобщи заместникът на кмета Софиянски - Иван Гечев. Ще вземем сумата от текущите разходи. Надяваме се после да я възстановим от общинския приватизационен фонд, уточни той. Мерките за сигурност след изчезването на ватманката Анита Методиева ще засегнат освен трамвайните още тролейбусните и автобусните обръщала. В София има общо 135 крайни спирки. Част от тях от десетилетия са занемарени. Такова е обръщалото на автобус &numero; 406 при Камбаните. То не е осветено, защото наоколо няма мрежа за елзахранване.
Родителите на изчезналата ватманка Анита Методиева са викани вчера да дават кръв за ДНК анализ, съобщи вчера Валентин Върбанов - зам.- началник на Столичната следствена служба и шеф на криминалния отдел там. Службата води следственото дело за мистериозното изчезване на Методиева в неделната утрин. Експертизата на откритата кръв в трамвайната мотриса е показала, че тя е човешка и кръвната група е А положителна. Кръвната група е сходна с тази на ватманката, но за да бъде установено с точност, се наложило родителите да дадат кръв. Според Върбанов не отговарят на истината твърденията в пресата, че Анита Методиева е давала показания по убийството на колегата си Лазар Колибаров на 13 май тази година и това е вероятната причина за изчезването й. При нас Методиева не е записана по силата на НПК като свидетел, каза Върбанов. Най-вероятно тя е била разпитвана от полицията като свидетел.
Родопчани недоволни от забранената паша
КИРКОВО. Родопчани негодуват от преустановената паша на животни зад граничното съоръжение заради шапа в Гърция. В землищата на големи села като Тихомир, Дрангово, Горно Къпиново липсва друга паша освен тази зад кльона. Кметът на общината Валентин Манев е изпратил докладна до земеделското министерство, в която настоява да се отпуснат средства за обезщетяване на стопаните, засегнати от заповедта на министър В. Върбанов. Иска се осигуряване на 6000 лв. за закупуване на 20 т концентриран фураж. Ограниченият достъп до основни пасища и водоизточници е довело до отслабване на животните и спадане на млечността им. Забраната за паша зад кльона вероятно ще продължи заради усложнената епизоотична обстановка в южната ни съседка. Това ще задълбочи проблема с изхранването на животните и ще ескалира допълнително напрежение, смятат в община Кирково.
Руското посолство не е питало МВнР
СОФИЯ. Русия не се е обръщала официално за информация към Министерството на външните работи. Това съобщиха вчера от службата на говорителя на МВнР по повод информации в печата, че мисията на Москва била поискала официална информация от дипломатическото ни ведомство заради заповедта на контраразузнаването от страната ни да бъдат изгонени четирима руски граждани и Майкъл Чорни. България не дължи обяснения в подобни ситуации, поясниха от външно министерство. Любезна телефонистка от руското посолство вчера цял ден обясняваше, че пресаташето Михаил Носков "в момента не е в кабинета си", докато накрая се оказа, че бил "заминал в командировка".
Силната личност да стане двигател
Велизар Садовски е 27-годишен. Завършил е НГДЕК "Константин Кирил Философ" през 1991. Една година следва класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1992 записва индоевропейско езикознание във Виенския университет. Всички изпити и дипломната си работа защитава с пълно отличие и през 1996 завършва за 4 вместо за 5 години. От 1997 е докторант към Виенския университет. Тази година защитава дисертация. Работи в Австрийската академия на науките като езиковед и палеограф.
- Как минава един твой ден във Виена?
- От 24 часа прекарвам 20 в научна работа. Участвам в изследването на 220 санскритски ръкописа от различните части на Индия между ХIV и ХVIII век. Работя и върху друга интересна находка - Синайския мисал, непубликуван старобългарски текст от ХI век - за Балканската комисия на Австрийската академия с ръководител проф. Х. Миклас. Ръкописът е в Синайския манастир "Света Екатерина" в Египет. Преподавам и историческа граматика на старобългарския език в Института по езикознание във Виенския университет.
- Как ти изглежда София през автобуса от Виена?
- Виждам контраста между уредения западен начин на живот и вечно напрегнатата българска действителност, в която всеки миг е борба за оцеляване.
- Къде се виждаш след време - тук или в чужбина?
- У нас индоевропейското езикознание е било забранено като буржоазна наука от времето на сталинизма и не е възстановено в пълна мяра.
- Откъде идва интересът ти към древните езици?
- Още като ученик се интересувах от старите индоевропейски езици. Дипломната ми работа в НГДЕК беше модел за компютърен индоевропейски речник на значенията.
- Прекара само една година в СУ "Св. Климент Охридски", в специалността класическа филология. Кои са тъмните страни на висшето образование?
- Професорите са принудени да работят на 4-5 места из страната, губят часове в пътуване, които биха били ценни за изследователски труд. Гине интелигенция, която някога ще почитаме с паметни плочи и гръмки слова, но сега не я оценяваме.
- Би ли направил сравнение с Виенския университет?
- Контрастът е пълен. Там университетът е организиран така, че да бъде магнит за изследователи от цял свят. Всеки семестър канят гост-професор, най-видни имена. Преподава се дори активен, "говорим" санскрит. В Индия дисертациите в много хуманитарни области се пишат дори до днес на санскрит, както докъм края на Втората световна война в Европа на латински език.
- По-интересните личности, с които си общувал?
- Пет години учих при един австрийски гений - проф. Йохем Шиндлер. На 33 години специално за него откриват професура в Харвардския университет. Уникален мозък! На 50 години почина от инсулт по време на лекции в Прага. В 1994 загубих двама обичани учители. И професор Франтишек Вацлав Мареш си отиде. Той говореше 12 славянски езика като родни! Специалист по старобългарски, голям приятел на България. Слава Богу, остана третият професор - Хайнер Айхнер. Специалист по индоевропейските езици, които е овладявал до съвършенство цели 10 години. В немскоезичното пространство култът към висшето образование е огромен - във всеки град трябва да има черква, по-висока от тази в съседния, и по-добър университет. Благодатната конкуренция води до невероятно ученолюбие. Студентите странстват за лекции между няколко университета, като в Ренесанса.
- До каква степен владеш мъртвите езици?
- Имам диплома за 13 езика, отмрели и говорими. Изучаването им е дълъг и сложен процес. Сравнителната граматика на индоевропейските езици е и филологическо задълбочаване в литературата им. Моите основни профили бяха сравнителна граматика на староиндийския и староиранските езици, историческа граматика на старогръцки, латински, сравнително славянско езикознание, епиграфика, ръкописознание.
- Какво отличава хората, които се занимават с мъртви езици?
- Изразът "мъртви езици" е условен. Отмрели или неговорени вече езици не означава, че те нямат своето комуникативно послание. Тези свещени текстове са висша литература, невероятен тип поезия, разкриваща дълбочинната връзка на човека с Божеството. Потопилият се в този океан има щастието да живее в извечни нравствени послания. Хората, които се занимават с мъртви езици, мълчат на тях, за да не изпаднат в бъбривост - по израза на Валери Петров за проф. Марко Минков.
- Какво ти дава мълчанието?
- Вглъбяване и предпазване от изпадането в подхлъзванията на актуалността и на съвремието. Такива изкушения имаше по време на българския Великден. Имаше потенциален риск да се изпадне в повърхностна говорилня, но изказванията бяха съдържателни и стойностни. В нашата секция, където сме хуманитари, очаквах надприказване, каквото в българските емигрантски среди съществува, защото откъснатият от родината гледа всичко да си изрече. Но не стана така.
- Руският литературен критик Георгий Гачев казва, че Радичковата фраза "Ще повярвам на слънцето, ако то повярва в мен" дефинира българския светоглед... - Двуплановото мислене е характерно за България. То е в тенденцията хем да се ангажираме - ама не чак дотолкоз! - с проблемите на ближния и обществото, хем да сме резервирани, за да не би да загубим нещо от себе си; ако може да не дадем, а да получим... Това го няма в Европа, което е предимство на западното общество. И в него има недостатъци - еснафщина, бюргерство, граничещо с филистерство. Но го няма двойното отношение към ближния - всеки да говори против всекиго. Има ангажираност. Гражданска. Изкуствено насадена бе опозицията "ние-те" между българите на Запад и у нас. Няма златни планини, на които утвърдилите се в чужбина полубогове лежат сладко на своите лаври. За тамошната конкуренция важи идеалът на "Алиса в страната на чудесата" - трябва два пъти по-бързо да тичаш, за да напреднеш, защото, ако просто тичаш, ще останеш на едно място. А съотношението между световете е такова, че ние трябва да тичаме десет пъти по-бързо.
Това е мъчно да се разбере в България.
- Защо?
- Защото имаме културата на Ганковото кафене, която с разкрепостяването на нравите отново се утвърди - всеки е специалист по всички въпроси и се изказва открито. Натрапва мнението си. Там такова нещо няма. Може да има и корумпирани политици, и медии, които да ги изобличават, но всичко това става на определено обществено ниво. Останалите дълбаят в своето поприще. Налице е една интровертираност у хората, които се опитват да неутрализират на житейско ниво опасностите от политически катаклизми. Такава толерантност към чужденците, каквато се появи точно сега в австрийското общество като реакция срещу Хайдеровата заплаха, може би никога не е имало. Националистическите провокации срещат отпора на едно укрепнало общество.
- Какво впечатление оставят източноевропейските учени, които четат доклади във Виенския университет?
- Редица руски учени например все още носят съветския начин на мислене, с безпочвена, но безапелационна аргументация с авторитаристко размахване на пръст... Реакцията на аудиторията е стена. Никой никого не изобличава и не назидава. Игнорират този стил на поведение. Загърбени бяха и много български идеолози на романтичния, но войнстващ национализъм. Едва професорът българист Хайнц Миклас по умерен, внимателен и балансиран начин възроди престижа на нашия език. А наред с това и тезата за етническата принадлежност на старобългарския към българското славянство. Няма нужда от прекомерен патос и маниерничене. Има резервираност и аргументираност, с които трезвият Запад гледа на света. Това се стремя да възприемам и аз у тях, въпреки че ние сме белязани с печата и с корена си .
- Какьв е бьлгарският подход кьм света?
- Опарилият се от множество режими и демагози не може да няма вярна преценка за нещата. Прословутият консерватизъм, за който се говори, че е свойствен българину, е налице, но той е и спасителен. Невероятното разнообразие от течения, от вътрешни борби, конфликти и стихии в българското общество не е попречило на възрожденския българин да намери вярната посока в глобален мащаб. Това, което отличава сегашната ситуация от тогавашната, е, че липсва онзи мотор, който е извел нацията от разпада. Сега липсва отношението към понятието за общностно съзнание. Има любопитен епизод: в Германия след англо-американските бомбардировки градове са били сравнени със земята. Старият град на Мюнстер, национално културно достояние, след войната е бил съграден от немците парченце по парченце в автентичния си вид. От руините, от мозайката възкръсва един град. По това време там политическите противоречия са били също така остри, както в Българско след промяната. Но този факт говори за наличието на общностно съзнание и сплотеност, което отсъства у нас. И в Австрия имат пренебрежителния израз "австрийска работа", както у нас - "българска". Но съм наблюдавал, че в мига, в който го изрекат, те се вглъбяват в себе си и мислят как да превъзмогнат собствения си негативен образ. И те като бивша свръхсила имат днес ниско национално самочувствие, но се борят да го повдигнат, като бягат от отрицателните си натрупвания, от собствените си призраци. Докато при нас има духовен мазохизъм и едно духовно самоубийство, при което ти си и палачът, и жертвеното животно.
- Как спорят в Австрия?
- Те почти никога не спорят, поне не с тази ожесточеност, с която го правим ние. Далеч са от мисълт, че в спора "се ражда истината". Няма го руския инат: "Давайте поспорим! " Предпочитат писмените дискусии, в които много умерено може да се премине в лека ирония към възгледите на другия. Но не се стига до унищожителна злъч.
- Това какво спестява?
- Тъпченето на едно място. Празните обороти, на които се движи общество, което непрекъснато се пита: "Ама дали е точно така? Дали този, който изказва позиция, няма някакъв втори план на мислене? " Такива спирали на забатачването в общуването няма. Има простота на отношенията. Но там не са се пекли на огъня, на който се кипи тук. Често се връщам в Бьлгария и мисля, че имам обективен поглед върху нещата. Имам реална представа от мъртвилото при Беровото правителство, от това пълно потъване, когато се дадоха права на всички престъпни групировки. Страстите се уталожват, но нищетата и мизерията смазват този, който има очи да ги види. Колкото до интелигенцията, де да можеше да се е родила другаде - както казва Есенин в едно стихотворение за безприютната Русия. И като видя, че сега има невиждани такси за обучение... Имах щастието да получа безплатно образование в чужда страна. Нещо, което нашите граждани нямат в своята страна. Влудяващо. Защото за едно дете от провинцията е невъзможно да дойде тук... - А какво е във Виена отношението към провинцията?
- В Австрия има уравновесено отношение към "провинцията". Въпреки че центърът е Виена, местната власт има стремеж да изгради университети за своите деца, за да не им избягат в големия град. Стремежът е градът да е с такава инфраструктура, че дори да превъзхожда столичния град, защото е малък и обитаем. Затова в немскоезичното пространство на Европа столицата не е натоварена с тежест. Всички институции са пръснати на федерално ниво в различни краища. Да няма хора, които да се чувстват второкачествени, да я няма идеята за провинциализма. Какво означава провинция - в древния Рим тя е мястото, отвоювано от чужди племена с кръв, където един сатрап се разпорежда чрез корумпирано и недодялано управление. Изразът "провинция" в България съществуваше в този контекст 50 години - интелектуалците трябваше да бъдат тропнати под похлупак в София, за да са под тоталитарен контрол. На Запад провинцията е просто географско обозначение. Поради това в родните си градове те завършват, без да са били нито веднъж в живота си на квартира, без да са познали "хазаина" като институция.
- Индивидуализмът у нас и на Запад?
- След идеализацията на себеотрицателните матросовци, поставили гръд на амбразурата, идва момент на култ към собствената личност. Това пък е другата страна на махалото, не е за възхищение. Хубаво е, че индивидът се визира като ценност, престава да бъде само "пресечна точка на обществените отношения", само "винтче в машината". Нека силната личност стане двигател на нещата. Ратувам не за поединичното спасяване, а за поемането на личната отговорност. В Австрия видях същите пространства с блокове, каквито има и тук. С тази разлика, че там цари образцовата немска хигиена, защото всеки се чувства задължен да изпревари другите в поддържането на общностните места. Индивидуализъм на Запад означава не да си маниакален егоцентрик, който се стреми да каже на другия лошото и да му наложи собственото си виждане. Индивидуализмът е стремежът да изпревариш другите с най-адекватното, което имаш. Не с фалшификати и с фикс идея да си номер едно. Най-стойностното от теб да бъде за безвремието. Те така и работят. Моите професори нерядко имат по една книга. Ние не можем да си го представим при графоманията, която съществуваше при нас. Имат по 15-ина статии, които съдържат есенции на невероятни открития и ще се цитират векове наред. Работи се за вечността. Така че и след сто години да ти погледнат текста, да не те обвинят в конюнктурност, а да кажат: малко направи, но беше стойностно.
- Каква е конуренцията при вас?
- По проекта за изследване на санскритските ръкописи съм ангажиран от Австрийската академия на науките. Преминах международни конкурси, в които бях единственият източноевропеец. Другите бяха европейски граждани. Избраха мен. Видях отношението към конкурента - като към духовен събрат. Той може да получи ангажимента вместо теб. Но във всички случаи трябва да използваш времето на "заедност" не за взаимни нападки, а за търсене на общата истина. Всеки споделя идеи, без да се страхува, че това е негов личен авторски труд. Идеята е в тоя обмен на мисли да се намери някакъв път или да се посочи многообразието от пътищата, та да се види кой от тях ще успее. Този обективен подход към научността в България липсваше. В социализма научната кариера бе вид полковнишко израстване в йерархия, подобна на военната. Ставаш доцент след брой години, професор... С почуда видях, че у нас още има редица професори, без да са защитили научноизследователски труд. На Запад първо правиш научната кариера на доктор, хабилитацията на доцент е още по-тежко изпитание. Първо да изградиш своя реален образ на учен и след това да се провреш през иглените уши на конкурсите, едва накрая да станеш професор. То не е самоцел, а признание на усилието.
- Какво е отношението към научната кариера?
- Като към средство. Научните работи не са кариерни. Те са общуване насаме с божеството, в което ти търсиш да прогледнеш за истината.
- Българските студенти във Виена са много разнолика маса... - Това е отражение на българското общество. То е ясно, че не можем да бъдем пї други от самите себе си. Но в микрокосмоса, в откъснатостта и потопеността в среда, където българин, африканец или индус няма значение, единственото, което интересува домакините, е дали ще се приобщим към тяхната среда, за да има интегритет. За тях стойностен е този, който може да се съобрази с техните закони и начин на живот. В това отношение българите невинаги се вместват в тези разбирания.
- Какво имаш предвид?
- Вълната, която дойде в началото на 90-те години, направи понятието българин твърде негативно. Слава Богу, някои български студенти показаха блестящо ниво и това можа да промени представата за нас. В същото време те са в окаяно положение там. Посолствата се затварят за тях, отнасят се към българите в чужбина с пълно високомерие и тотална надменност. Ниските и средните етажи на посолствата са тези, които определят отношението и на страната домакин към българите. На "Българския Великден" дадох идея, на която премиерът Иван Костов откликна: да се извикат посланиците и да им се възложи пряко ръководене на цялостната дейност в посолството, та те, а не бивши дребни служители на УБО, да определят образа на България в странство. За да могат сигналите на новата българска външна политика да достигнат адреса си, а не да бъдат задушени.
- Но има и затворени общества на български студенти, които нищо не прихващат?
-Това не е наш патент. Във Виена има 80 000 сърби. Те правят един мини - Белград, пускат си сръбската музика, държат се ужасяващо и не възприемат западното. Дори не са останали същите, регресирали са. Има и такива българи там. Съчувствам им, защото жестоко e битието на българския студент без стипендия. Те нямат гръб в средната класа тук, както е имал като студент проф. Беньо Цонев: баща му продава две ниви и той следва в Загреб, тогавашна Австро-Унгария. Заминали с идеализъм и желание да учат, мнозина се превръщат в продавачи на пици, които работят по цяла нощ. Е как да учат през деня? В първите си години имах подкрепа на български фондации - "Хуманитас към Класическата гимназия, "Св. св. Кирил и Методий" и особено "Отворено общество", и съм благодарен затова. На много хора не им се е усмихнало такова щастие и те са се поддали на въртележката, тамошните частни фирми и среди те изстискват и унищожават. Тези българи не са родени хулигани или аутсайдери. Това е трагедията на себеутвърждаването, което не е намерило отклик.
- Как виждаш преодоляването на трудностите тук?
- Ще бъде греховно да давам рецепти от позицията на този, който седи далеч някъде зад граница. Но е нужно нашето авторитетно правителство да направи диалог и с българите в България. Да не са те емигранти в собствената си страна... - Ти си различен, това пречи ли ти или ти помага?
- Колкото и различни да са пътищата, Гласът на Свети Йоан Кръстител в Евангелието по Св. Марко е казал: "Проправете пътеките към Бог". Има много пътеки, важното е те да се свържат в един път. Ако той е стойностен, ще достигне до крайната си цел - вливане в Божественото.
Скандал от 1958 витае над Мори
ТОКИО. Японският премиер Йоширо Мори беше въвлечен в нов скандал, след като списанието "Уваса но Шинсо" писа, че през 1958 като млад студент в престижния университет Васеда той бил задържан в токийски публичен дом, но обвинение не му било предявено. Списанието базира историята на спомените на пенсиониран полицай.
Мори отрича да му се е случвало подобно нещо, а адвокатите му заведоха дело срещу изданието с искане статията да бъде изтеглена и да бъдат изплатени 10 млн. йени компенсация (92 000 долара) на оклеветения премиер. Списанието обаче настоява, че историята е истинска и се заканва да се бори в съда.
В опит да разреши казуса японски съд нареди вчера на полицията да провери в архивите си дали действително подобно нещо се е случило през 1958. Полицията обаче няма да бъде държана отговорна ако не успее да открие доказателства "за" или "против" случая.
Японският премиер е принципен "отличник" в гафовете. През 1989 името му беше забъркано в скандала с компанията "Рекрут", свалил тогавашния премиер Нобору Такешита. Мори впоследствие си призна, че успял да спечели 100 млн. йени от неправомерни продажби на акции на компанията. Четири години по-късно се пръсна слухът, че предлагал 2 млн. йени на дясна групировка, за да спре да тормози Такешита, което Мори яростно отрече. Съвсем скоро, вече в качеството си премиер, Мори си позволи коментари, навяващи носталгия по имперското минало на Япония.
Софийски прозорец се превърна в европейска сцена
Театърът си е театър, в която и точка на земното кълбо да го правим, гледаме и осмисляме. В края на ХХ век в една душна зала в София 25 млади хора от четири европейски страни придадоха нова достоверност на изтърканата мисъл. Съсредоточено и възторжено те превърнаха ожуления паркет в сцена и един друг се убедиха, че понятието "европейски театър" в наше време съдържа много повече география и много по-малко препратки към културни и езикови различия.
Участниците в срещата "Млад европейски театър" ще сглобят най-доброто от едноседмичните си занимания пред публика тази вечер. От 19 часа в сградата на Националната художествена академия сценичният диалог на ниво Европа ще се превърне във факт пред очите на всички, които дойдат да го видят. Ще има и театър, и танц, и провокация. Нищо чудно например да изгледате сценка, която се разиграва между крилата на прозорец (експеримент, извършен по време на импровизациите). Или да се разходите между двете сгради на Академията, за да разберете как завършва историята, която ви разказват в момента. От това не следва изводът, че спектакълът, роден от срещата на култури, е трудносмилаем театрален хибрид. Търсената и разбираема за абсолютно всекиго поанта е за продуктивното разбирателство между хората.
За водещи ателиетата бяха поканени хореографът Мила Искренова, актьорът Андрей Баташов, сценографът доц. Слави Кокалов, психологът Виргиния Захариева и театроведът Мария Касимова. Асистираха им директорът на "Кореа арт и данс център" в гр. Сет, Франция, Одил Рувиер и режисьорът от берлинския "Пумпе център" Ирис Щромайер. Проектът "Млад европейски театър" е програма на Европейския съюз, която се осъществява от 1996 г. и оттогава е преминала през 14 страни. Целта й е обмен на театрални идеи и екипи и обединяване на културни пространства в рамките на Стария континент. Възрастовата граница за участие в ателиетата е 35 години, необходимите предпоставки - занимаване с театър (не непременно професионално) и владеене на чужд език. Организатори на проекта в България са фондация "Оупън майнд", Националният център за театър към Министерството на културата и Центърът за изкуства "Сорос".
Трагедията на "Курск"
Нова версия за катастрофата предлага и губернаторът на гр. Курск Александър Руцкой пред Интерфакс, цитирано от Радио "Ехото на Москва" вчера. По негови сведения на борда на атомната подводница е имало ново торпедо, което не се е водело на въоръжение. Руцкой не изключва ученията в Баренцово море да са съвместявали и изпитания на това торпедо. Още повече че сред екипажа е имало и двама граждански инженери. Губернаторът е убеден, че тази верия трябва да се разследва: ако на подводницата са изпитвали ново торпедо, то това е престъпление, тъй като за подобни опити се иска специална подготовка - да се съвместява такъв експеримент с учения, е недопустимо. Освен това по думите на Руцкой сегашните условия за базиране на атомна подводница не отговарят на никакви норми. Според него командването на ВМФ "лъже президента Путин, който не разполага с никакви реални данни за ситуацията".
В щаба на Северния флот опровергават информацията, че близо до подводницата се е оказал "предмет на някаква чуждестранна морска сила". Подобни предположения са абсолютна неистина според ръководителя на пресслужбата на Северния флот Владимир Невроцкий.
На борда на подводницата е имало не 118 души, както твърдят официалните източници, а 130. Такава версия изказва в. "Комсомолская правда".
Знаел ли е Путин истината?
"Гардиън"
Количеството на въпросите, които искат отговор по повод гибелта на "Курск", постоянно нараства. Но едва ли не най-важният от тях е кога точно президентът Путин е узнал за степента на сериозност на инцидента. Това дори е по-важно от неадекватните му реакции за случилото се. Съобщило ли му е ръководството на ВМФ цялата истина и може ли той да снеме поне част от вината за безчувственото поведение, ако се окаже, че са го държали в неведение.
Разследването непременно трябва да отговори на въпроса защо Путин толкова дълго отказва чужда помощ, особено когато става ясно, че във флота няма тежководолази, и опитите да се спасят моряците със собствени сили са обречени на провал. Правителството не се е обърнало за помощ и към частни нефтени компании, като "Лукойл" например, които са могли да помогнат, но и те самите помощ не са предложили - като знак на това, че новата руска олигархия все още се намира на другата страна на барикадата. Единствено свои услуги са предложили отделни водолази.
Лъжите, завесата от тайни и потресаващата безчувственост на властите също заслужават да станат обект на разследване. Единствено благодарение на това, че "Комсомолская правда" плаща пари на един от офицерите (оказал се извън екипажа - б.р. ), който предоставя на вестника списък с членовете на екипажа на подводницата, семействата са могли да узнаят дали техни синове не са били на потъналата атомна подводница. Такива сведения ръководството на флота не е давало. Путин и правителството му не са могли поне да предоставят веднага на родствениците безплатен транспорт и едва неотдавна го сториха.
За новото поколение млади хора, израснали в 90-те години - посткомунистически, събитията от последните 10 дни бяха особено силен потрес. Не само затова, че в числото на загиналите е имало десетки 19- и 20-годишни момчета, но и затова, че именно младите искаха да видят друга, по-чиста и отговорна Русия.
Транспортът за децата от закритите школа осигурен
СОФИЯ. Транспортът за всички деца, чиито училища ще бъдат затворени наесен, вече е осигурен, каза вчера Андриан Андреев от образователното министерство. Учениците ще пътуват безплатно с автобуси до съседни селища, които отстоят на не повече от 10 км.
Децата от общо 168 училища - 146 общински и 22 държавни - са засегнати от решението на МОН. Повечето от учениците идват от слети паралелки, в които първокласниците учат заедно с по-големите от тях момчета и момичета. Наесен различни по възраст деца няма повече да учат в една и съща класна стая, каза Андриан Андреев.
Най-много са закритите училища в Кърджалийско, Хасковско, Бургаско, Сливенско и Русенско. Затварят се предимно сгради в обезлюдените села, но Пловдив също е засегнат. Там пет начални училища ще бъдат слети, децата обаче както досега ще учат в същите класни стаи.
Турският премиер отправи нападки срещу президента
АНКАРА. Турският премиер Бюлент Еджевит отправи остри нападки срещу президента Ахмет Сезер, когото самият той номинира, заради спор около правителствен документ, предаде Ройтерс. Сезер отказа за втори път завчера да подпише постановление на кабинета, целящо да бъдат освободени от длъжност около 400 държавни служители, които имат връзки с въоръжени ислямски групи.
Еджевит нарече отказа на президента "сериозен проблем" и обвини държавният глава във възпрепятстване на усилията на Турция да защитава своите принципи по отношение на радикалния ислям.
От службата на президента подчертаха, че Сезер не е задължен да подписва документ, който очевидно противоречи на конституцията. Турското правителство може отново да изпрати постановлението на държавния глава за одобрение или да се опита да прокара мярката през парламента, коментира Ройтерс. Еджевит трябваше да се срещне с коалиционните си партньори вчера, за да обсъдят съвместно този въпрос.
Търговци: Експорт на пшеница при 190 лв. за тон е невъзможен
СОФИЯ - ПЛЕВЕН. Износът на пшеница от тазгодишната реколта при 190 лева на тон, които искат производителите, на практика е невъзможен, съобщи вчера Радослав Козаров, председател на Асоциацията на търговците на зърно. Експортът може да стане при 80 долара за тон франко пристанище или 65 долара франко склад. За да се постигнат тези цени обаче, фермерите трябва да произвеждат по-ефективно. За следващата реколта търговците предвиждат да подадат предварителна информация на стопаните за качеството на зърното, необходимо за износ.
Тазгодишната пшеница е с много по-добро качество дори в сравнение с предишните три реколти, уточниха от асоциацията. Според търговците обаче е парадоксално, че нискокачественото зърно се предлага на почти същата цена, като това с много високи показатели.
Да се задължат стопаните три пъти годишно да дават информация за реколтата си, за да има точни данни в страната, предлагат търговците. Това било нужно, за да не се получава срив на зърнения пазар пред нова реколта, когато се оказва, че има непродадени количества.
Кооперациите в Плевенско масово крият зърното си и отказват да го продават, съобщи директорката на най-голямата мелница в региона "Зърнени храни 97" АД Елена Цветкова. Според нея те неоснователно искали по 180-185 лева за тон независимо от качеството. Това ще доведе до поскъпване на брашното, а оттам и на хляба, смята Цветкова. Мелницата в момента продава брашното тип 500 по 405 лв. за тон без ДДС. При цена на зърното от 190 - 200 лева брашното ще скочи според мелничарите до 450 лв. за тон. Зърното на някои кооперации е заразено с гъгрица и главня. То се купувало главно от малките мелници без лаборатории, а после се продавало на фурните на ниска цена.
През есента и зимата 40 - 60 на сто от брашното се търгуват без документи по 360 лв. за тон. Ако се работи с платен данък, цената е 420 лв. за тон, заяви Козаров.
Поскъпване на хляба при сегашните цени на зърното и брашното е нереално, коментира Радослав Козаров. Според него обаче хлебарите с основание искали с около 25 на сто по-високи цени за насъщния, защото рентабилността им била нищожна и заради това не можели да правят инвестиции. Не е ясно обаче дали парите от по-високите цени ще отидат при производителите.
Фондация учи безработни роми на занаят
ЛОМ. 125 безработни роми ще учат занаят по проект на фондация "Рома", съобщи програмният директор на сдружението Цветанка Кирилова. От началото на септември до края на годината ромите без препитание и с ниско образование ще чиракуват при дърводелци, сладкари, заварчици и майстори на печки. Фондацията е сключила вече договори със собствениците на малки фирми, където ще се учат ромите. По време на обучението организаторите ще изплащат социалните и здравните осигуровки на чираците.
Химикал обгори работник в рафинерията
БУРГАС. Гудрон с температура 150 градуса по Целзий опръска и обгори работника Ради Димитров (42) в производство "Сярно-кисело алкилиране" на бургаската рафинерия, съобщиха вчера от РДВР. Аварията станала при пълнене на автоцистерна с химическия продукт. Работникът започнал да обезвъздушава една от помпите и неволно предизвикал инцидента. Той е с обгорени десен крак и лява предмишница, което представлява 10 процента от тялото му. Димитров е в ОРБ без опасност за живота.
Гудронът е най-тежката фракция, добивана от дестилацията на нефта, обясниха от рафинерията. Тъй като при нормална температура се втвърдява, допълнително го нагрявали с пара. Използвал се за гориво в някои пещи, както и за асфалт.
Шейтанов си търси двама консултанти
СОФИЯ. Двама сепурспециалисти и известни личности - единият юрист, другият лекар, ще помагат на адвокат Шейтанов при подготовката му за процеса в Либия. Това съобщи той, но отказа да каже имената им, защото още не бил получил тяхното съгласието. Юристът заминава довечера за Триполи с безплатен билет от авиокомпания "Балкан", за което му съдействал лично президентът Петър Стоянов. Двамата имали среща вчера сутринта. Шейтанов не отрече, че е запознал държавния глава с идеята си за двама консултанти.
Адвокатът има намерение да съгласува действията по защитата с колегите си, наети от останалите обвинени по процеса за СПИН скандала. При предишното си пътуване до Либия той обменил идеи с адвоката на палестинеца Ашраф, който казал пред следствието, че шестимата българи са виновни. Защитата на палестинеца и на българите е свързана, каза Шейтанов. Той обаче призна, че няма индикации, показанията на палестинеца да са изтръгнати със сила, нито че Ашреф ще се откаже от тях пред съда.
Може да бъде нает още един либийски адвокат, Шейтанов каза, че имапред вид няколко имена на тамошни юристи.
Ще ни повярват, ако си повярваме сами
С чашата сутрешно кафе, случайно заинтригувана от едно предаване, седнах пред телевизора. Там, на екрана, беше един възрастен човек с не много дълга побеляла брада и с очи, светещи лъчезарно, някак с надежда. Той говореше на фона на една от стените във входа на жилищния си блок. А тя, стената, беше красиво изрисувана и напомняше платно от лондонска галерия. "Мъчно ми е, защото българите сме добри хора, а съдбата ни е тежка. Но ние сме преглъщали много неща, ще преглътнем и това. " А очите му се насълзиха и той посочи стената: "Това е моят начин да направя живота на хората по-жив."
Отпивайки бавно, спрях за момент и си казах: "Та това е най-ясната формулировка на моя европейски избор, на избора ми да уча европеистика, на пътя, по който съм поела - да не преглъщам. " Избор - от времето на Адам и Ева, откакто свят светува, та досега - най-великото и тежко право на човека, което обаче го прави човек.
А аз, аз избрах да не преглъщам, да не се примирявам, да се боря, да бъда аз, но и да бъда България. Смело, нали? Но не е ли време да престанем да "знаем", че сме добри, способни и надарени хора, на които просто не им върви.
Аз съм млада, енергична и способна да се боря за собствения си живот. Но не искам родителите ми, роднините ми, приятелите ми да тънат в мизерия, да прекарват зъзнещи зимата в съмнения дали понятия като "демокрация", "пазарна икономика", "европейска интеграция" не са все пак просто поредните лъжливи слова на поредните лъжливи пророци със себични цели. Напротив, че това са част от моя, твоя, нашия и техния живот. И те означават, че можеш свободно да работиш, мислиш и вярваш, да печелиш толкова, колкото си заслужил. Но най-важното - да си горд с това, което си, с мисълта, че си имал възможността да развиеш собствения си потенциал и с достойнство да наречеш сам себе си "европеец" в която и да е друга европейска страна, излекуван от този грозен български синдром на себеподценяване и себеподигравка.
Аз вярвам на това не само на думи, но искрено и дълбоко в душата си. Искам, когато преминавам границите, да не ме свалят позорно от колата при вида на българския ми паспорт и да ме оглеждат със съмнение. Да мога да им се усмихна с усмивката "аз съм като всички вас и вие сте като мен" и те да ми отвърнат със същото.
А това всичко има смисъл, ако го направим заедно, не само аз или той, но всички - да го заживеем и повярваме заедно. Иска ми се да се отървем от това егоистично отношение към живота, в което всеки се спасява самостоятелно. Не е ли смисълът на битието, на истинското щастие, да бъдеш щастлив, но и да можеш да споделиш радостта и просперитета си с други щастливи хора?
Като малка дядо ми често обичаше да ме взима на коленете си и да сяда под една голяма череша, посадена по времето на неговия дядо. Докато аз си играех с докторската му слушалка, той ми разказваше една стара история:
"В древна Гърция на един кръстопът седял мъдрец. Покрай него минал заблуден пътник и го попитал накъде е пътят за Атина. Мъдрецът го посочил, а човекът се позаинтересувал какви хора живеят в Атина.
Мъдрецът му отговорил с въпрос: "В твоя роден край какви хора живеят?"
"Лоши, повечето са крадци и лъжици, измамници и престъпници."
"Такива са и хората в Атина."
След известно време минал друг пътник със същите въпроси. Мъдрецът пак го попитал: "А у вас какви хора живеят?"
"Добри и гостоприемни, честни и чистосърдечни."
"Такива са и хората, които ще намериш в Атина."
За нас и Европа важи същото, мисля. Ако успеем да възприемем себе си като преуспяващи и способни, така ще ни видят и всички останали, защото мечтите са реалността, видяна в гръб.
И така - какво избрах на първо място: един континент, една политическа или икономическа система, или просто определени ценности?
Сега, като си спомням за тази череша, в съзнанието ми проблясва образът на това дърво, старо, с корени, дълбоко потънали в земята; дърво, чиято корона е била често брулена от вятъра, със здрави клони, прегърбени от времето, но винаги обърнати нагоре, към слънцето. Подобно дърво е и Европа. Но напролет, когато нашата череша разцъфти, е красиво да съзерцаваш бледото розово, когато всеки цвят е успял да цъфне. Така и дървото на Европа не би било толкова красиво, ако не цъфнат всички цветове. А ние, българите, и нашата България, колкото и понякога да не ни се вярва, сме наистина част от това дърво.
Мечтая, но не за химерно бъдеще, а за това всеки да осъзнае, че в част от този европейски избор се съдържа и чисто личният избор да се бориш за собственото си щастие и благополучие. Това не е изборът на политиците, както често се спекулира в нашето общество. Това е нашият избор, изборът за нашето бъдеще.
Тогава, през зимата на 1997, бях на 16 години. Спомням си онова неповторимо чувство, че си част от един народ, че мисълта, енергията, вътрешният заряд на всички онези хора са насочени в една и съща посока. Беше величествено и неописуемо, сякаш човек го усещаше с цялото си тяло. Обещах си, че няма да изживея живота си просто и само за мен, че ще се опитам, където и да съм, каквото и да правя, да работя и за народа си и за страната си. Защото е хубаво не само ти, а всички заедно. Знам колко много хора често са повтаряли тези думи. За мен обаче това е своеобразен опит да се върна към онова уникално чувство на заедност, на едно, на общо.
Българите се славят с ХIII века история, с богата култура и прекрасен народ. Но не е ли време да се отърсим от миналото си като начин за защита или оправдание на минали и сегашни грешки. Често дискутираме как народи с кратка история преуспяват, а ние не. Нека приемем факта, че народи с кратка история преуспяват, а ние не. Нека приемем факта, че историята не поднася подаръци, че величието на една многовековна история трябва да бъде защитено и продължено достойно, а не то да защитава.
За да може един ден този непознат възрастен човек да рисува с усмивка на уста, за да направи живота на хората не по-жив, а още по-жив.
28,6 млн. лева дава "Камел Леарт" за корабния във Варна
ВАРНА. 28,6 млн. лева ще получат кредиторите на варненската корабостроителница, ако на 30 август гласуват в полза на оздравителния план, предложен от английския холдинг "Камел Леарт". В настоящия момент предприятието дължи близо 165,6 млн. лева на общо 5063 юридически и физически лица. Ако планът бъде приет, в десетдневен срок холдингът трябва да преведе две трети от заявените 28,6 млн. лева, срещу които ще получи собствеността върху активите на завода, каза синдикът на корабостроителницата Димитър Смиленов. Останалата една трета, равна на 6,6 млн. лева, "Камел Леарт" се задължава да преведе в срок от 18 месеца след влизането в сила на оздравителния план. Отделно английският холдинг поема задълженията на корабостроителницата от 12 млн. лв. към митницата, обещава да инвестира поне 5 млн. долара в завода в петгодишен срок, да назначи на работа 1000 души, както и да довърши ръждясващите в доковете кораби и да започне строеж на нови. Ако на 30 август планът не бъде приет, корабостроителницата ще бъде обявена в несъстоятелност и ще се пристъпи към разпродаването им на части, отбеляза Смиленов.
31 наши сънародници пристигнаха за роженския събор
СОФИЯ. Три поколения българи и наследници на българи пристигнаха вчера на летище София за участието си в общобългарският събор Рожен 2000. Програмата на гостите включва посещения на Рилския манастир, Пловдив, Черноморието и подбалканските градове, съобщи председателката на ТИР АД - организатор на посещението от българска страна. Повечето от аржентинската делегация са за пръв път в България и много от тях не говорят изобщо български.
"Балканфарма холдинг" изготви новите цени на лекарствата
СОФИЯ. Вече са изработени новите цени на медикаментите, които се произвеждат от заводите на "Балканфарма холдинг", съобщиха от компанията. Според новия ценоразпис цената на производител на някои от лекарствата няма да се променя. Сред тях са ацетизал, аналгин, клинорил, мадопар, ровамицин, азатрил, синемет. Производствената цена на ацетизала е 15 стотинки, а аптеките ще могат да продават лекарството най-много със 7 стотинки по-скъпо. Пределната цена, на която аптеките ще могат да търгуват аналгин, пък е 26 стотинки, а производствената му цена е 18 стотинки.
"Лукойл" не изнасял фиктивно
СОФИЯ. "Лукойл - Нефтохим" - Бургас, не е извършвал фиктивен износ на горива, заявиха вчера от "Лукойл - България". Съгласно действащите разпоредби цистерните с нефтени продукти се натоварват в рафинерията, но окончателното им митническо оформяне се извършва на граничните пунктове. Тъй като "Лукойл - Нефтохим" е производствено предприятие, то не може да проверява документите и декларациите за износ, представяни пред митницата. Преди четири месеца на ГКПП - Връшка чука, е констатиран фиктивен износ на 11 автоцистерни с нефтени продукти, за които "Лукойл - Нефтохим" е имала договор с фирмите "Шампион Херсакли" и "Премиер". За това нарушение от "Лукойл" веднага са били информирани компетентните органи.
"Речникът на Обединена Европа"
На конференцията на външните министри на Европейската общност за въглища и стомана в Месина на 1 и 2 юни 1955 г. е решено да започнат преговори за интеграция в две други области, освен въглищата и стоманата. Докладът "Спаак", наречен на името на белгийския политик Пол-Анри Спаак, представя концептуалната основа. Възникват ЕИО и Евратом, основани на базата на водените преговори и подписаните на 25.III.1957 г. Римски договори. Шестте страни, основателки на Европейската общност за въглища и стомана - Франция, Италия, Федерална република Германия и страните от Бенелюкс, - се стремят в рамките на Европейската икономическа общност към митнически съюз, който да премахне търговските бариери и да даде възможност за общи мита към трети страни. Допълнително в Договора за Европейска икономическа общност е поставена целта за създаване на общ пазар със свободно движение на хора, услуги и капитали и за осъществяване на необходимата координация и хармонизация на различни политики. В организационно отношение Европейската икономическа общност се ориентира към Европейската общност за въглища и стомана. Комисията в известна степен получава изпълнителна власт. Съветът на министрите действа като законодателен орган. Европейският парламент обсъжда докладите и осъществява връзката с националните парламенти. Съдът контролира съобразеното с разпоредбите приложение на договора.
Евратом има за ацел да насърчава изграждането и развитието на ядрената индустрия в шестте споменати по-горе държави членки. В рамките на задължението ядрените опити да се извършват изключително за мирни цели Евратом осигурява и снабдяването с необходимите суровини. Чрез договора за сливане от 8.IV.1965 г. (който влиза в сила на 1.VII.1967 г.) органите на Европейската общност за въглища и стомана, Европейската икономическа общност и Евратом са интегрирани. Европейската икономическа общност и Евратом са тясно свързани и взаимно зависими. В смисъла на политическите стратегии за преговори това се изразява във формирането на пакети. Точките от дневния ред, интересите и отделните конфликти не стоят несвързани един до друг, а се поставят в непосредствена политическа връзка. Евратом се създава само ако бъде осъществен общият пазар. Резервите на французите от военен характер срещу разширяването на Евратом се приемат само ако Европейската икономическа общност бъде подобаващо съоръжена. Важно е да се подчертае, че при формирането на пакета дори противоположни интереси стават продуктивни в европейскополитически смисъл. Това, което при самостоятелно действие изглежда безнадеждно, би могло да стане способно за постигане на компромис в общата таблица на темите.
Постулатите, които изкристализират при преговорите за Римските договори, имат исторически определящ характер. Тук разминаващите се интереси се сблъскват с особена острота. Интересът на Франция от наличието на защитна ограда около собствената икономика, интересът й от контрол над атомната политика преди всичко на източния й съсед, при едновременното изключване на военния атомен компонент от образуването на Европейската общност. Интересът на Германия от безпрепятствено движение в големия общ пазар. Интересът на Великобритания да се създаде единствено зона за свободна търговия и в Европа да възникне възможно най-малко наднационалност. Съветският интерес вниманието на европейските държави изцяло да се концентрира върху изграждането на общоевропейски мирен ред. Всичко това слага отпечатъка си върху преговорите за Римския договор. До пробив между шестте преговарящи партньори се стига едва след като Франция и Германия се споразумяват.
