БСК включва безплатно във виртуален магазин
СОФИЯ. Българската стопанска камара (БСК) ще включва безплатно във виртуалния си шопингцентър всеки магазин в Интернет, който желае да се присъедини, съобщиха от камарата.
Виртуалният шопингцентър на БСК е създаден преди няколко месеца с цел да популяризира възможностите за електронна търговия. Досега в него са включени 17 магазина, четири от които са собствена разработка на специалисти от камарата.
До приемането на закон за електронния подпис у нас няма възможност за разплащания по Интернет, тъй като рискът е много висок. Сега плащането на заявените стоки обикновено става в момента на получаването им. Това затруднява търговията чрез Интернет и затова чрез мрежата засега се продават най-вече книги.
БСП бясна на Велцен, пише до него протестно писмо
СОФИЯ. БСП е възмутена от оценката на Вим ван Велцен, направена по неин адрес в неделя, обяви вчера говорителят Ангел Найденов. Зам.-председателят на Европейската народна партия на срещата си с Иван Костов в Евксиноград посочи СДС като единствения гарант за влизането на България в Европейския съюз. Червените не можели да преживеят квалификацията, че "за Брюксел СДС е реформаторска и проевропейска партия за разлика от БСП, последствията от чието управление са известни". Найденов дори се закани да потърсят сметка на Велцен в писмо и да го накара да аргументира позицията си.
На "Позитано" 20 са убедени, че с изгонването на руските граждани управляващите целят да отклонят общественото внимание от сериозните проблеми. Според тях сините превръщали държавата в заложник на вътрешните си противоречия. Червените се притеснявали да не би името на техния лидер да се окаже замесено в скандала около Майкъл Чорни. Те припомниха публикация на "Вашингтон пост" от 1997, в която Георги Първанов бе цитиран като участник в афера за търговия с оръжие, свързано със скандалния руски бизнесмен.
Без да могат да посочат конкретни факти, социалистите обявиха, че има опасност от дестабилизаране на общините с червени кметове - Варна, Русе, Бургас и Стара Загора. Те били смутени и от подновяването на темата за досиетата, и от желанието да бъдат открити доказателства за действията на агентурата.
ЕС се готви за скок в посткомпютърната ера
В края на миналата година Европейската комисия предложи да развие новаторска стратегия с кодово име eEurope. Целта беше да се ускори изграждането на общество от информационен тип на Стария континент и да се постигне по-голям икономически и социален прогрес. В рамките на едно десетилетие Европа трябваше да навакса на глобалната икономическа арена изоставането си спрямо САЩ и да стане най-динамичният и конкурентоспособен играч там.
Анализите, които сигнализираха, че Старият континент тревожно изостава в развитието на т.нар. нова икономика, предизвикаха и политическа реакция. На срещата на върха на ЕС през март в Лисабон изграждането на електронна Европа бе обявено и за политическа задача. Ръководителите на държавите от Евросъюза поръчаха на Комисията да разработи план за действие за изграждането на електронна Европа и обещаха да мобилизират целия информационен потенциал на държавите си. В представената през април нова информационна стратегия на ЕК изграждането на eEurope фигурираше като основно послание на съюза към гражданите. През юни на срещата на върха във Фейра разработеният от комисията План за изграждане на електронна Европа получи одобрението на политиците.
Мобилните телефони са шансът на Европа да догони САЩ
Тревогата на експертите за състоянието на информационно-технологичния бранш в Европа всъщност не е предизвикана толкова от моментното състояние на нещата, колкото от тревожните тенденции за бъдещото развитие. С общ икономически растеж от около 2 % на година в момента Европа изостава чувствително зад САЩ и, ако не навакса, скоро може да изпадне от листата на водещите в икономическо отношение региони. 10-годишният период на наваксване в техния план е изпълним само ако в показателите на САЩ не настъпи промяна. От друга страна, европейският потенциал се изчислява като достатъчно добър: в електронната търговия Старият континент държи 9 % от световния оборот, което е два пъти повече от 4-те процента на третия сериозен играч в бранша - Япония. С над 40 % от населението си, екипирано с мобилни телефони, Европа е световен лидер в областта на мобилните комуникации и вече дава сериозна заявка за първото място в света в областта на мобилния Интернет и мобилната електронна търговия. Току пред рафтовете на магазините вече чака трето поколение мобилни телефони, които ще дават възможност за бърз и качествен достъп до глобалната информационна мрежа. Всъщност мобилните комуникации са най-добрият коз на Стария континент в битката за лидерското място в световната икономика. Само след година-две, предричат експертите, статистиките, показващи употребата на Интернет въз основа на броя заявки от персонален компютър, вече ще са безсмислени. По това време европейците ще сърфират с мобилен телефон в ръка и ще правят своите електронни сделки върху дисплея на GSM-а си, вместо върху екрана на PC. Това означава, че Старият континент вече ще е навлязъл в посткомпютърната ера.
На дневен ред е промяната в манталитета
Не толкова розови са обаче нещата в другите сектори. За последните 18 месеца нивото на достъп до рисков капитал се е повишило съвсем незадоволително. Да се започне нов бизнес на Стария континент все още е прекалено скъп, труден и бавен процес. Предприемачите от новото поколение, ориентирани във възможностите на Интернет и електронната търговия, остават неразбрани в банковите среди. Бизнесът им се счита за прекалено рискован и несигурен. В същото време големите мениджърски компании обявиха, че ще увеличат дейността си на електронната борса с 80 % но . . . след 4 години. Твърде късно за стратезите на eEurope.
Обстоятелството, че достъпът до Интернет на Стария континент все още се смята за разкош, не облекчава нещата. От по-изостаналите в информационно отношение държави от ЕС единствено Германия обеща да намали цените на Интернет за следващата година и се захвана да снабди с безплатен достъп до глобалната мрежа всичките си училища. Сериозен проблем е недостигът на компютърни специалисти - в Европа в момента има 800 000 незаети места, очаква се към 2003 година бройката да се удвои.
Планът за еEurope формулира три приоритетни области на развитие. Първата - по-бърз, по-евтин и по-сигурен Интернет - насочва вниманието към изграждане на комуникационна инфраструктура, която е ключът към балансираното регионално развитие. В момента северните страни от ЕС могат да се похвалят с по-добра компютризация, но в южните и по-специално в Италия делът на мобилните телефони е много голям. Намаляването на цените на Интернет трябва да бъде последвано от изграждането на напълно интегриран и либерализиран комуникационен пазар. За постигането на тази цел само през юни бяха приети 6 директиви. Новата рамка на европейските комуникации ще бъде напълно сглобена до края на следващата година. Очаква се използването на смарткартите и на електронните подписи изключително много да повиши доверието в електронните сделки. Липсата на достатъчна защита на личния достъп до Интернет досега отблъскваше банковите среди от глобалната мрежа. В законовата рамка на eEurope влиза и по-добро сътрудничество в борбата срещу киберпрестъпленията - както вътре между държавите от Евросъюза, така и на международно ниво.
Изграждането и просъществуването на електронна Европа не би било възможно, без да се инвестира в хората и тяхната квалификация. Дигиталната грамотност трябва да стане същностен елемент от образованието на децата. Това означава, че всички държави-членки на Евросъюза, трябва да прокарат Интернет в училищата, да ги оборудват с достатъчен брой компютри и да осигурят подготвени преподаватели и учебни помагала.
Стимулирането на електронната търговия е третият приоритет по пътя към eEurope. Стратезите от Брюксел подчертаха, че това ще стане по пътя на дерегулацията, както е в САЩ. Всички необходими разпоредби ще бъдат приети до края на годината, като обещанието е те да не бъдат прекалено много и прекалено притесняващи за този най-динамичен сектор от икономиката.
dot EU ще стимулира електронната търговия
В началото на юли Европейската комисия обяви, че предстои създаване на dot EU идентификация в глобалната информационна мрежа. Голям брой европейски компании, организации и граждани, които искат да открият страница в Интернет, в момента ползват базираните в САЩ регистрации под името .сот. Това затруднява подвеждането им под юрисдикцията на правото на ЕС, както и защитата на база-данните от посегателствата на киберпрестъпници. Въвеждането на идентификация на Европейския съюз в Интернет-адресите ще улесни контакта между европейските компании и организации и по този начин ще стимулира електронната търговия. Идеята за създаване на dot EU регистрация беше лансирана още миналата година от индустриалната общност в ЕС и се превърна в част от плана за изграждане на електронна Европа.
Информацията е най-ценният ресурс на света
Новата икономика е продукт на бързото развитие на дигиталните технологии, комбинирани с напредналата икономическа глобализация. Тя не идва да замени напълно старата, но в последните години все по-бързо се прелива в нея.
Промяната се изразява в две главни направления: развитието на Интернет, което осигурява почти моменталното придвижване на информация и идеи около света и все по-голямото значение на информацията за бизнеса. Знанието и идеите се превръщат в най-ценния икономически ресурс. Добавената стойност на продуктите в наше време се определя и в зависимост от вложеното в тях ноу-хау, а създаването и оборотът на софтуер представляват разрастващ се сектор.
Благодарение на влиянието на тези фактори се промени начинът на работа в бизнеса. Търговията, осъществявана чрез Интернет, се изкачи на гребена на вълната, като пазаруването из глобалната мрежа представлява само върха на айсберга. Истинската революция се извърши в областта на контакт на бизнеса с бизнес - в момента това представлява около 80% от целия електронен оборот. Интернет не само ускорява връзката между партньорите, но и позволява да се спестят разходите по пътуване и доставка на стоките, както и съкращава времето, необходимо за появата им на пазара. Най-оживените борси на света днес са електронните, а най-голям дял в тях - 79 %, държат американските компании.
Гръбнакът на електронната търговия е възможността банките да оперират чрез Интернет. Така например банковата трансакция, извършена в реално време и място, струва 1 евро в рамките на ЕС, извършена по телефона, стойността й пада наполовина, докато по Интернет комисионата е само 0, 01 евро. Дигиталното разплащане все повече замества разплащането с банкноти и монети, при това то е значително по-сигурно.
Ползата от дигиталните технологии не се изразява само в подобряване на възможностите за бизнес, но и в големия потенциал за развитие на човешкия ресурс и социалния прогрес. В дигиталната икономика не е от значение в коя част на света се намира бизнесът, защото през екрана на компютъра разстоянията се преодоляват за секунди. Развиването на бизнес в изостаналите региони на света престана да е проблем, а в същото време тези региони получиха шанс да се приобщят към световните икономически процеси.
НСРТ търси собственика на Би Ти Ви
СОФИЯ. Националният съвет за радио и телевизия иска от ДКД документи, че Би Ти Ви наистина има нещо общо с компанията на медийния магнат Рупърт Мърдок "Нюз корпорейшън", става ясно от писмо на председателя на НСРТ Александър Томов до колегата му от Държавната комисия по далекосъобщения. Поводът е желанието за промяна в собствеността на медиата, което според проекторешение на ДКД, подписано от експредседателя Веселин Стойков, не противоречи на действащото законодателство. Според информация от Би Ти Ви телевизията принадлежи на "Нюз Бългерия инк", която от своя страна е собственост на "Нюз корпорейшън". В НСРТ обаче липсват документи за това, че "Нюз Бългерия инк" е част от структурата на Мърдок. Сега тази компания иска да създаде "Нюз Бългерия Телевижън ЛЛС", която да поеме собствеността на Би Ти Ви. Тази сложна комбинация от дъщерни фирми се правела заради по-доброто управление на медиата, твърдят от телевизията. Проблемът се усложнява и от факта, че тези дружества са регистрирани в офшорната зона Делауер, САЩ, което ще рече, че в документите за лиценз на Би Ти Ви няма посочени собственици физически лица. С изключение на Мартин Помпадур, вицепрезидент на "Нюз корпорейшън", който притежава една акция в Би Ти Ви. Чии са всъщност останалите 99 процента или кой стои зад "Нюз Болгерия инк" и "Нюз Бългерия телевижън инк", официално никой не знае. Неофициално - всички. Осведомени твърдят, че външните продуценти, които искат да правят предавания за Би Ти Ви, отиват направо в офиса на Красимир Гергов. Въпросът е кой го е научил, след като лицензът беше даден. И защо го получи точно Би Ти Ви.
СССР се завърна
Най-много съжалявам, че Путин върна Съветския съюз. Това е един от най-кратките, може би най-потресаващите, но и най-точните сред лавината коментари по повод трагедията с матросите от "Курск". Направи я един обикновен човек от Мурманск пред руската обществена телевизия НТВ ден преди норвежките водолази да открият, че в подводницата няма признаци на живот, ден преди руската преса да разкрие, че още миналия понеделник са били поръчани ковчезите за моряците, а единствената плаваща болница - корабът "Стар", изобщо не е бил подготвяна за път. Но и дни след като от Баренцово море замириса на Чернобил, а хората от цял свят недоумяваха защо Кремъл с дни (уж) се колебае дали да поиска помощ от Запада, докато в повредената подводница свърши и последната молекула кислород. Отговорът за съжаление е известен още от залпа на "Аврора" - човешкият живот изобщо не се класира в скалата на съветските ценности, според тях той не струва и пукната пара. За разлика от военната мощ и грифовете "Строго секретно" по неин повод.
И тук идва въпросът: а какво би станало, ако подводницата беше българска? Ако нашите армия, правителство и президент бяха залъгвали българското общество, пък и целия свят, че дни наред правим всичко необходимо и всеки момент ще научим благоприятната новина, докато някой някъде тайно сковава 120 ковчега? Отговорът е елементарно ясен - веднага и от всички страни щяха да завалят гневни покани и подкани за оставки, скандалът би се разгърнал до небесата, а правителството би паднало с гръм и трясък. Антиутопията "Ами ако се бе случило с българи" обаче е невъзможна не по технически причини, просто манталитетът вече наистина е променен, а съветските "ценности" останаха в историята. Едно от доказателствата затова например е, че всички държавни институции от десет кладенци вода донесоха, закон промениха, по цял свят лобираха само и само да спасят живота на петте сестри и лекаря, обвинени в Либия. Всеки сам може да направи сравненията. Стига да не преследва други цели.
ФСБ с WAP сайт за турнето си
Легендата ФСБ предоставя възможност за потребителите на мобилни WAP апарати да получават актуална информация чрез WAP български сервиз за предстоящото турне на групата. Уникалният за България WAP сайт на ФСБ е вече на адрес wap.dir.bg/fsb.wml. Wireles Application Protocol (WAP) е технология, позволяваща на потребителите на мобилни WAP апарати да обменят информация чрез Интернет. Настоящият сайт засега може да бъде посетен от чужбина, съобщиха от агенция "Глобус". Концертната обиколка на рокгрупата започва другия месец под наслов "ФСБ 2000 - с "Мобиком" на път".
Агонията на една суперсила
Русия агонизира. Русия агонизира от момента, в който изяви претенции да бъде световна суперсила. Агонията й е тежка и мъчителна и е за сметка на собствените й поданици, които по правило обикновено се оказват потърпевши. Доказват го хилядите случаи на човешки трагедии по вина на държавата от 1917 насетне, доказва го и случаят с потъналата (каква ирония!) подводница "Курск". Всички руски напъни голямата северна мечка да докаже превъзходството си в световен план обикновено са завършвали с разхищаване на безценния човешки материал. Безценен, но не и за източните деспотии. Каквато именно е и, за съжаление, си остава Русия.
Потъването на "Курск" за пореден път доказа, че съветският комплекс е жив и устойчив сред новите (всъщност недотам) управници в Москва. За тях животът на 118-те офицери и моряци на борда на подводницата не струваха колкото мита за непобедимостта на руското оръжие. За тях трагичната истина беше по-лоша от лъжата, която внушаваше на роднините на 118 руски граждани илюзорни и с нищо неоправдали се надежди. За Кремъл и подчинените му военни беше важно да се покаже, че Русия държи нещата под контрол, а руското оръжие е ненакърнимо и непотопимо. Криворазбраната секретност отново взе връх над разума, а уплитането в неистини и лъжи постави на карта образа на новите руски управници. Малцина обаче са имали илюзии, че всъщност нещо се е променило съществено в Русия с идването на новия екип, най-малко защото той е завършен продукт на старата имперска и съветска традиция.
Трагедията с "Курск" няма да постави под въпрос руската военна мощ, опряна върху няколко хиляди ядрени бойни глави. Тя обаче само допълнително ще изложи на показ агонията на руските имперски амбиции и възможности. Амбиции, които се прекършиха в Афганистан през 80-те и Чечения през 90-те години и които продължаващият конфликт в кавказката република допълнително подкопава. Потъването на подводницата допълнително ще изостри сетивата на света по отношение на руската мечка, която все по-малко е спобосна да хапе, но не иска да спре да показва зъби.
От тази политика на Москва в най-голяма степен ще продължават да страдат именно обикновените руски поданици (а не граждани). Но пък нали именно те си избраха с огромно мнозинство за свой държавен глава бивш невзрачен агент на КГБ и дълги месеци безрезервно му вярваха. Сега бумерангът се обръща срещу самите тях. Една поговорка гласи, че всеки народ заслужава своите управници. В руския случая, колкото и цинично да звучи, това май се оказва вярно.
Археолози търсят дворец на тракийски цар
КЪРДЖАЛИ. Екип археолози започна вчера разкопки на крепостта "Перперикон". Разкопките са по проекта "Топология на вярата в Средиземноморието", финансиран от Нов български университет. Според предварителни проучвания край с. Перперек има тракийски царски дворец, изсечен в скала. "Перперикон" вероятно ще се окаже новата сензация на археологическото лято след откритията в Старосел, твърдят историците. Още в първия ден археолозите са се натъкнали на жертвеник от IV-V в. пр. н.е. Те твърдят, че могат да се реконструират три етажа от царския дворец с вътрешните комуникации и крепостта да се превърне в първокласен туристически обект. Районът ще се картира. Съвместно с Историческия музей и общината в Кърджали ще се кандидатства за средства от международни фондове. Уникалното на обекта е, че там винаги е имало живот от IV-V в. пр. н.е. и до днес. Мястото е свято за тукашните хора. Хипотезата, че мястото е царско, се потвърждава и от откритите на 3-4 км разстояние златни рудници.
Бен Ладен планирал нападения в Израел
ВАШИНГТОН. Поддръжници на родения в Саудитска Арабия ислямски фундаменталист Осама бен Ладен вероятно планират нападения в Израел, за да опита да попречат на близкоизточния мирен процес, предупреди публикуван завчера доклад на американския Конгрес, съобщи Ройтерс. Конгресната проучвателна служба заяви, че присъствието на активисти на бен Ладен в Йордания и Ливан навежда на мисълта, че неговата организация може би планира бомбени и други атентати срещу съседен Израел. В своя годишен доклад под надслов "Тероризъм: близкоизточни групировки и държавни спонсори'2000" службата заявява, че някои членове на ислямското съпротивително движение Хамас може би гравитират около бен Ладен, който живее в изгнание в Афганистан.
По-рано се смяташе, че палестинците нямат нищо общо с бен Ладен, обвинен в САЩ за бомбения атентат срещу две щатски посолства в източна Африка през 1998. Но според доклада мнозина са обезпокоени, че лидерите на Хамас могат да се отдръпнат от идеята за мир между Израел и палестинската автономна власт.
Междувременно през последните няколко седмици израелските и палестинските сили за сигурност арестуваха 23 членове на ислямски групировки, планирали терористични акции. Задържани са 20 палестинци и трима израелски араби.
Бронирани врати ще бранят ватманите
СОФИЯ. Специални кабини с бронебойни стъкла, които да гарантират сигурността на ватманите, ще бъдат монтирани в трамваите. Това съобщи шефът на ДНСП ген. Васил Василев на среща с водачите на мотриси във вторник в депо "Красна поляна". Заедно с шефа на СДВР ген. Емил Танев той разясни мерките, при които полицията ще подпомогне компанията за градски транспорт за гарантиране живота на служителите й. Във всички трамваи и тролеи ще бъдат инсталирани паникбутони, свързани със системата на СОД, която вероятно също ще поеме охраната на водачите. Общинската фирма "Егида", депата и всяка отделна кола ще бъдат включени с радиостанции в честотна връзка. Към нея ще се свържат и деветте РПУ на територията на столицата, за да може най-близките полицейски патрули веднага да се насочват към мястото на инцидента. При разстановките ще бъдат пускани патрулки по четирите най-опасни трамвайни линии, както и до последните спирки на мотрисите, съобщи още ген. Василев.
Висшите полицаи предложиха съвместно с ватманите да бъдат съставени каталози на алкохолици, психопати и хулигани, които най-често създават проблеми в градския транспорт, за да могат силите на реда по-лесно да се справят с тях.
Тежки административни наказания очаквали полицаи и служители на реда, които отказвали съдействие на ватманите. За подобни случаи шефът на ДНСП трябвало да бъде веднага и лично информиран.
На самото събрание ватманите не успяха да поставят пред генералите нито един сериозан проблем и обърнаха разговора в синдикално събрание. Въпросите към ген. Василев гравитираха около това защо продават билети в трамваите или защо скъпите лимузини не им осигурявали предимство на пътя. Съдбата на тяхната колежка Анита Методиева, заради чието изчезване всъщност беше организирана срещата, предизвика доста вял интерес, и то само по посока откъде медиите получавали информация по случая и дали нямало изтичане на такава от системата на МВР.
След срещата ген. Танев уточни специално за "Демокрация", че административни наказания и уволнения на негови служители заради изчезването на младата ватманка няма да има, защото столичните полицаи нямали никаква вина. Генералът засега не се притеснявал за поста си.
В удостоверението за данъчна оценка записват и неплатените налози
СОФИЯ. В удостоверенията за данъчна оценка вече се записва има или не неплатени налози за съответния имот, съобщиха вчера от Главната данъчна дирекция (ГДД). Документът струва 80 стотинки и се изисква при покупко-продажби или прехвърляне на недвижими имоти.
Ако искате да продадете например апартамента си, трябва своевременно да подадете молба за издаване на това удостоверение в данъчното подразделение, където е регистриран имотът ви. При подаването на молбата задължително трябва да носите документ за самоличност и евентуално удостоверение за наследници. Изисква се и да посочите партидния номер, под който апартаментът ви се води в информационната система на данъчната администрация, обясниха от ГДД.
Ако имотът е съсобственост с братя и сестри или притежание на двамата съпрузи, в удостоверението се записват данни за всички съсобственици, както и задълженията им за имота по вид и размер.
Удостоверението за данъчна оценка се издава в 14-дневен срок от подаването на молбата. Получавате два екземпляра от документа - оригинал и заверено копие. Те важат само за текущата година и при условие, че няма промени в характеристиките на имота, подчертаха от ГДД.
Бланките на молбата и на удостоверението за данъчна оценка са еднакви, независимо в коя данъчна служба е регистриран имотът ви. Те могат да бъдат намерени във всички данъчни подразделения, както и на Интернет страницата на Министерството на финансите на адрес www.minfin.government.bg, в рубриката "Нови документи".
При прехвърляне на недвижим имот данъкът се плаща преди прехвърлянето от този, който получава имуществото, обясниха от ГДД. При изрична предварителна уговорка налогът може да бъде платен и от този, който прехвърля имота. Ако става дума за замяна, данъкът се дължи от този, който получава имот с по-висока стойност, а при делба - от този, чийто дял се уголемява.
Венета Василева пожъна успех в Дюселдорф с питонска колекция
Известната ловешка дизайнерка Венета Василева се завърна от изложението за дамска мода в Дюселдорф, Германия, с поръчки от Германия, Холандия, Ирландия, Русия и Гърция. Германският съюз за подпомагане на малкия и дребния бизнес в България подпомогна четири наши фирми за участие в престижния форум - "Стил W" на Венета Василева, още "Магда мода", "Мод Мари" и "Солид". Интересът на чуждестранните търговци бил провокиран от самобитността на нашите колекции, а не от възможността да се изпълняват поръчки на ишлеме, отбелязва дизайнерката. В Дюселдорф харесали много дрехите с бродерии и мотиви питонска кожа на "Стил W".
Верижна реДакция
Ако руският писател Андрей Белий имаше медийно присъствие колкото "бизнесмена" Майкъл Чорни, сигурно щеше да е по-известен в България от Недялко Йорданов. Лирична нотка има в интервюто на Чорни в "Стандарт": "Опитват се да ми отнемат всичко само защото говоря на руски! " И детето на лейтенант Шмид продължава: "Сега навсякъде се чува руска реч. И моментално се появява плашилото на "руската мафия", което ни поставя в неравностойно положение с другите на пазара. " Едва ли сме склонни да повярваме на Михаел Шерней (паспортното име на брат Чорни), защото прозвището Япончик е печално известно в цял свят и едва ли са го заключили само заради употребата на руски език в САЩ. "Сега" тиражира едно интервю на Никола Филипов от "Дума". Телевизионният чичко си остава ментор: "Но да сте видели преди 10 ноември по улиците, в магазините да има руски надписи, да сте чули по онова време някой да говори на руски? Нямаше такова нещо! " Някогашната емблема на БНТ откровено е забравил, че опрятното и правдиво слово, което се зачиташе на планьорки и летучки, за да се внедри в ефира, си бе изначално руско. Молодец, Филипов! Так держать! И Татяна Попова, дето вчера също почетохме с внимание, също се е просълзила от сантиментално-духовните качества на руската жена. Ако не вярвате, отгърнете "24 часа": "С Хайрулина излизахме по-често, защото нейното дете беше по-голямо... Тя е жена с много широк поглед. Тогава по улиците започнаха да се появяват просяци и безпризорни деца - тя им купуваше сандвичи, сладоледи. Беше благороден човек. " Само едно нещо пропуска любезната дъщеря на експремиера Попов: с чии парици г-жа Хайрулина е угощавала столичните клошари? Може би са нейни лични спестявания в банката на Чорни? Или пък българо-татарската кръв на Венера Хайрулина вече яко е проговорила... Какво ли ще прави сега? Ами, ще се примири и ще си иде в Татарстан. Освен това у нас: "След няколко седмици евтините лекарства ще поскъпнат, а скъпите ще поевтинеят. " Не, това не е писмо от луд, а официална информация на в. "Монитор". Тя може да съперничи с още една от същото издание: "Канал ММ издирва вещици за водещи! " Странно, че досега не ги е намерил, не всички са изгонени от България... Водата в язовир "Асеновец" спадна наполовина
СЛИВЕН. В резултат на засушаването водният обем на язовир "Асеновец" край града намалява прогресивно и вече е останал наполовина, съобщават от местното "ВиК". От 28 млн. куб. м водните количества са спаднали на 14 млн. Недостиг от вода изпитват повече от 50 селища в областта и това е наложило да се разработи график за използването й. Водният режим в някои от населените места се налага и заради очертаващата се липса на валежи през септември.
Време е за комасация на земята
След края на земеразделянето идва ред на земесъбирането (комасацията). За целта е нужен закон за комасацията, който да регламентира устройването и уедряването на земеделските земи у нас. По принцип държавата се интересува от комасацията, за да получи точни данни за количеството и качеството на земеделската земя, притежавана от всеки собственик.
От друга страна и собствениците на земеделска земя са заинтересувани от комасацията на нивите си, тъй като събирането на няколко маломерни ниви в един голям парцел има редица предимства при съвременното земеделие. Чрез Закона за земята и Правилника за приложението му се налагаха по различно време различни указания за уедряване (комасиране) на имотите. Първоначално се препоръчваше значително комасиране, но поради неверните почвени карти и поради липса на квалифицирани земеразделители начинанието се провали. По последната редакция на закона и правилника се налага събирането на имоти само ако са в една и съща местност (предполага се, че и почвената категория в тези случаи ще е еднаква, но това невинаги е така).
От казаното дотук се разбира, че със земеразделянето задачите на комасацията са изпълнени ненапълно и неточно поради ред причини.
Разбира се, земеразделянето, даже когато е изпълнено перфектно, не може да обслужва земеделието за вечни времена. Менят се собственици и ползватели, земеделски култури, машини и технологии, провеждат се мелиорации, строителни мероприятия и т.н. Това налага частични или цялостни преустройства на полските територии. Тези преустройства трябва да се изпълняват по определен ред, по определени правила и от определени специалисти иинвеститори. Всичко това е прието да се регламентира със закон за комасацията и затова сега трябва добре да се премислят и уточнят задачите на новия закон. Той трябва да отговаря на действителните икономически потребности и на перспективите за развитие на земеделието, за да не се налагат чести корекции.
Ето според мен някои по-важни акценти, които трябва да се вземат предвид при изготвяне на закона за комасация на земеделските земи:
- Поначало комасацията се прави чрез допитване (референдум) до собствениците на земя в съответното землище и е за сметка на тези собственици при финансова подкрепа от местната община и държавата. Важно е да се определят процентът на желаещите комасацията, размерът на вноските на инвеститорите, както и земите, подлежащи на комасиране.
- За да се извършват замени при уедряване на земеделски земи, нужни са точни почвени карти и реални цени на имотите. Само така може да се прави равностойна замяна. В крайна сметка не площта и почвената категория, а именно цената на парцела е меродавна при комасирането.
- Обезателно в закона трябва да се фиксират минимална и оптимална площ на отделна нива за традиционните полски култури и в кои случаи се допускат изключения заради специални култури, технологии и региони. Например условията в Добрич са едни, а в Драгоман или Петрич са съвсем други. Затова и приоритетите, и ограниченията трябва да са регионални.
- Отреждането на ниви от по неколкостотин квадратни метра трябва да се ликвидира, а даже и парцели от по няколко декара да се избягват. В Чехия беше въведено задължението земята да се наследява само от единия наследник на покойния собственик, за да не се раздробява. В Западна и Централна Европа още преди векове земите са се наследявали само от единия наследник. В Италия, Турция и други държави при комасацията се е наложило изискването да не остават имоти по-малки от няколко десетки декара.
- Подходящи правила трябва да се въведат и при покупко-продажба на земеделска земя
Не може да правим модерно, рентабилно земеделие с маломерни ниви. Правилото за минимална площ от един декар за трайни насаждения, от 2 декара за ливада и 3 декара за нива е изживяло времето си.
- Комасацията не може да се прави от маркшайдери, геофизици, офицери от строителни войски или от професори по геодезия в строителството или по триангулация и нивелация. Познаването на геодезията не е достатъчно основание, за да се работи в областта на устройването на земеделските земи. Необходима е комплексна подготовка по земемерство, селско стопанство, позвознание, икономика на селското стопанство и поземлено право, за да се прави комасация.
- Трябва да се предвидят регионални ограничения и приоритети в закона за комасацията. Така гъвкаво ще се решават проблемите на комасацията по места. Комасацията в рамките на държавата обикновено е един непрекъснат процес, съобразен с нуждите, финансирането и специалистите в тази област.
- Може би най-важната задача на закона за комасацията ще бъде да регламентира уедряването на масивите, наети под аренда. Едро земеделие у нас е възможно да се създаде най-лесно и с минимални разходи от държавата чрез арендуване, но в закона трябва да се посочи как да се комплектуват земите на арендаторите, така че да представляват компактни масиви. Това неминуемо ще налага и известни замени на имоти. Тези замени не трябва да ощетяват никоя от страните, но да са допустими, а не да зависят от каприза на собствениците.
- Не на последно място е въпросът за заплащането на дейността по комасацията, както и договарянето и приемането на комасираните обекти. Качествени проекти могат да се очакват само при справедливо заплащане.
В момента фирмите по земеразделяне, част от които ще се ориентират към комасацията, са в стагнация. Нямат работа, а са се екипирали със скъпа и производителна техника. Не е редно обаче да им се измисля работа, която е ненужна или неподходяща за нашите условия, както ставаше понякога при земеразделянето.
- Важно е и в Народното събрание консултантите да са специалисти с опит.
- Логично е да се вземат предвид при изготвяне на проектозакона подобни закони от страни с близки условия до нашите, но да не се преписват, а да се ползват творчески.
На ход е аграрното министерство, което трябва да подготви проекта на закона за комасацията и да изпълни важен момент от програма 2001 на правителството. С този закон постепенно, макар и частично,, ще се отстранят някои от трудностите, пред които стои сега земеделието ни. В България е имало още в началото на 40-те години такъв закон, приет след продължителна подготовка. И през последните години на 2 пъти е обсъждан подобен закон, тъй че има база, върху която да се създаде подходящ нормативен акт.
Германия отпуска 10 млрд ДМ за жертвите на нацизма
СОФИЯ. Международната организация по миграция (МОМ) е определена от правителството на Германия да разглежда исковете на българи, подлагани на принудителен робски труд по време на нацисткия режим, съобщиха от организацията. Този месец в Германия влезе в сила законът за създаване на фондацията "Спомен, отговорност и бъдеще". Организацията оперира с 10 млрд. марки Чрез фондацията ФРГ и немски фирми ще дадат израз на своята отговорност и ще допълнят сегашните разпоредби за компенсации и хуманитарна помощ, съобщиха от германското посолство у нас. Целта е да се окаже бърза помощ на жертви на принудителния труд, концлагеристи и други жертви на нацизма, но не и на военнопленници. Срокът за подаване на молби е 8 месеца. Адресът на мисията на МОМ в София е бул. "В. Левски" 66, София, 1000.
Гонят осем сръбски граждани от България
СОФИЯ. Със заповед на директора на Националната служба за сигурност (НСС) ген. Атанас Атанасов се отнема правото на пребиваване в Република България на осем югаславски граждани, съобщиха от МВР вчера. Правото да пребивават у нас се отнема на Предраг Ракич (29), Славиша Алексов (35), Иван Костадинов (34), Миливойе Радулович (50), Слободан Перунович (54), Веселин Костадинович (63), Марко Голубович (52) и Исмет Гаши (38). Административните мерки "Отнемане правото на пребиваване в Република България" и "Отказ за влизане в България" за Радулович са за срок от 10 години, а за останалите -за 5 години, съобщи вътрешното министерство. Основанието за налагането на тези административни мерки е, че лицата с действията си са поставили в опасност сигурността и интересите на българската държава. Според информирани сърбите са замесени в незаконна търговия със спецпродукция, която е изнасяна от България за военнопромишления комплекс на Югославия. Търговията с тези стоки е в нарушение на наложеното от Съвета за сигурност на ООН оръжейно ембарго срещу режима в Белград от пролетта на миналата година заради геноцида в Косово. Има вероятност някои от югославяните да са работили и за сръбските спецслужби. До вчера вечерта решенията за отнемане правото за пребиваване в страната на осмината сърби не им бяха връчени, не бе ясно и в какъв срок те трябва да напуснат България. Изгоненият от страната Славиша Алексов е съдружник на небезизвестния Боян Петракиев-Барона във фирма "Шечер и сол" ООД. Фирмата е регистрирана през 1995 г. Предраг Ракич е съдружник в "Сектор" ООД, заедно с още двама сърби. Миливойе Радулович участва в "Браво Трейд"-БГ ЕООД и "Инеко" ООД. Веселин Костадинович фигурира като собственик на "Бета Комерс" ООД, а Исмет Гаши е един от двамата съдружници в "Егзони Импекс" ООД. Според информирани само двама от сърбите се намират в момента в страната.
Дадохме средства за разкопките в Старосел
- Г-жо Маркова, давал ли е Националният институт за паметници на културата нареждане храмът-гробница в Старосел, Пловдивско да се проучи от миньорска бригада чрез шахти и след това всичко да се засипе и бетонира?
- Въпросът ви вероятно е провокиран от някои публикации. Ето защо, преди да отговоря, позволете ми да изразя съжалението си, че един толкова експертен проблем е използван за политически цели със средствата на неточно поднесени или недостатъчно проучени факти и информация за тях. Твърдя, че никога и от никого не е давано нареждане миньорска бригада да реализира археологически проучвания. Това звучи несериозно. Законът за паметниците на културата и музеите, както и Правилникът за провеждане на теренни археологически проучвания ясно регламентират процеса. Археологически проучвания могат да се извършват само от професионални археолози, български граждани с висше университетско образование по археология, които са получили разрешение от Съвета за теренни проучвания при Археологическия институт и музей при БАН. Смятам, че не се съмнявате, че Министерството на културата, респективно НИПК, стриктно спазват нормативните изисквания. Поради изключително усложнената, бих казала нестандартна ситуация около Тракийската гробница край Старосел, проблемът беше обсъждан многократно от Съвета за теренни проучвания, от работни групи, назначени от министъра на културата, НИПК, Националния съвет за опазване паметниците на културата. Проблемът е предизвикан от иманярска интервенция и тежкото техническо състояние на паметника. Регистрираните срутвания на фрагменти от таваните на двете камери вероятно датират преди иманярската намеса. Усложнен е достъпът за археологически проучвания. Налице е опасност от нови иманярски посегателства. Първият етап бе окончателното решение, което беше взето с консенсус от специалистите, подписано включително и от научния ръководител на археологическото проучване ст.н.с. д-р Георги Китов и утвърдено от министъра на културата. Този етап включва реализацията на аварийно археологическо проучване от екипа на д-р Китов, а не от "миньорска бригада". Ясно са формулирани изискванията, ограничителите и последователността на проучвателния процес. Решението предвижда прилагане на специализирана технология за хоризонтално проникване във вътрешността на двете камери. Тя включва също подпиране и укрепване на съоръжението и могилния насип над него с трайни материали. Тези обезпечаващи археологическото проучване дейности ще бъдат извършвани от екип с ръководител доц. д-р Димитър Атанасов, преподавател в Минно-геоложкия университет. Проучването ще даде възможност за заснемане на паметника, изнасяне на движимите ценности от него и съхраняването им в музейна среда, както и реализацията на аварийни консервационно-реставрационни дейности, ако такива се налагат. Предвижда се също затваряне на входа на правоъгълната камера с каменна стена, дублирана от стоманобетонова скара, и вторично засипване за защита от иманярски посегателства и от атмосферните условия. Затова е нелепо да се твърди, че паметникът е "хвърлен на иманярите". Тези мерки са насочени за опазване на обекта до осигуряване на необходимите условия за неговата пълноценна социализация.
- Какво включва тази социализация?
- Тя включва изработване и реализация на проекти за цялостна консервация, реставрация и експониране, като и изграждането на инфраструктура, която ще обезпечи включването на паметника в маршрути на културния туризъм. За всички тези дейности са необходими технологично време и много средства, с които нито държавата, нито общините разполагат в момента. Опазването на един паметник далеч не приключва с неговото проучване. Напротив, археологическото проучване може да провокира унищожаването му, ако не са налице условията, за които вече споменах. Това е дълъг процес, който трябва да се проведе в необходимата последователност и с професионализъм, а не с императивни оценки и политическо обругаване.
- Как се прави в такива случаи по света? Какво ще отговорите на обвиненията, че не давате пари на археолозите?
- Принципите на консервационно-реставрационната практика са предмет на редица международни документи. България е ратифицирала тези документи. Те са част от нашето законодателство и ние сме задължени да ги следваме в последователността, която посочих. Що се отнася до парите - археологическите проучвания в своята същност са научни проучвания и затова те се финансират от АИМ - БАН, който съгласно нормативната уредба организира, кординира и контролира археологическите изследвания. Част от тях се финансират и по международни научноизследователски проекти, както и от общините, спонсори, фондации и сдружения. Съгласно Закона за паметници на културата и музеите МК със средства от бюджета има задължението да финансира само реализация на консервационно-реставрационни дейности. Независимо от всичко това в случая с Тракийската гробница край с. Старосел МК отдели от вече разпределените средства за 2000 година пари за проектиране и реализация на дейностите, обезпечаващи археологическото проучване, и за охрана на обекта до започване на работа на археологическия екип. Това далеч надхвърля нашите задължения, нещо повече - министърът на културата публично се ангажира и връчи писмо на г-н Китов, с което призова обществеността за финансова подкрепа за реализация на археологическите проучвания. Сигурна съм, че г-н Китов и колегите му оценяват тези усилия.
- Такова светилище очевидно представлява туристически интерес, а и предстои конгрес по тракология. Ето, самите вие в края на септември ще откриете за посещения гробницата в Свещари. За какво отиват и колко са парите, които държавата отделя за опазване паметниците на културата?
- Споменахте гробницата в Свещари и ще се върна към първия ви въпрос. Тя беше открита в началото на 80-те години. Независимо от грижите на няколко правителства и приоритетното й място при разпределяне на средствата от държавния бюджет времето за реализация на специализираните дейности по нея досега е 20 години. С откриването на гробницата за посетители обаче не приключват дейностите по нейното опазване и експониране. Що се отнася до финансовите ангажименти на държавата - в бюджета на МК за тази година са предвидени 500 000 лева. Съгласно утвърдената държавна задача те са разпределени върху 7 световни паметника, за които са предвидени около 103 000 лв., както и за 62 паметника от национално значение, финансирани с останалата част от държавната субсидия. Към тези средства трябва да добавим и приходите от успешни участия в международни проекти и програми, които се влагат в изключително значими за България паметници - Боянска църква, Тракийската гробница в Свещари, Ивановските скални църкви, Мадарският конник, църквите "Св. Стефан" в Несебър и "Св. Димитър" в Бобошево, Одеонът в Пловдив, Бачковската костница и др. Финансова подкрепа получихме от фондация "Левентис", Световния фонд за паметници на културата, ЮНЕСКО и др. Това се случи в резултат на усилията на МК, НИПК и Българския национален комитет на ИКОМОС, на пълноценното сътрудничество между държавните органи и неправителствените организации.
- Кои наши нови паметници на културата ще бъдат включени в листата на ЮНЕСКО?
- България реагира адекватно на тенденцията в международните професионални среди да положи усилия за включване на нови обекти в листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство. По този повод Националният съвет за паметници на културата обсъди и прие мотивираните предложения на НИПК за подготовка на нови кандидатури на български паметници, които да получат най-високия статут - световни паметници. Сред тях мога да спомена храм-паметника "Св. Александър Невски", реставрацията на който започва тази година. Няма да премълча и нашите намерения да преговаряме с компетентните власти в Република Турция за подготовка на кандидатурата на църквата "Св. Стефан" в Истанбул за вписването й в регистъра на световните паметници. Това стана възможно едва сега, когато за първи път в историята на двете страни беше подписана Спогодбата за културно сътрудничество, както и Протокола за сътрудничество между двете министерства на културата за опазване обекти на културното наследство от взаимен интерес.
Без да изчерпвам всички грижи, които се полагат за паметниците на културата, искам още веднъж да подчертая, че опазването на историческата памет на нацията е консенсусна територия, в която нямат място политически спекулации и преследване на лични цели.
Откриха гроб на тракийски владетел
Зидан гроб на древен тракийски владетел откри археологическият екип, който прави разкопки край пловдивското село Старосел на най-голямото, откривано досега, тракийско светилище. Погребението е открито в Пейчова могила, която е в непосредствена близост до могилата с тракийското светилище.
В зидания гроб, който ръководителят на археологическия екип ст.н.с. Георги Китов датира от края на V век преди Христос, са намерени сигурни материални доказателства, че погребението е царско. В подкрепа на тезата си ст.н.с. Георги Китов, който е и шеф на секция "Тракийска археология" при БАН, най-напред сочи намерения масивен златен пръстен с тежина около 25 грама. На пръстена има изображение на тракийски конник, който пробожда глиган.
За пищността на погребението говорят и откритите 4 сребърни и 8 бронзови съда, както и керамиката от древна Гърция с червенофигурна украса - изображения на хора и животни и геометрични фигури. Сред археологическите находки са и бронзовите щит, шлем и наколенки, мечове и стрели с дървени тела и бронзови върхове. Уникалното откритие допълват двата комплекта сребърна украса за конски амуниции и позлатеният нагръдник за ризница.
И най-яркото според Китов доказателство за владетелско погребение - откритият великолепен златен венец за глава. Разкопките на древния тракийски гроб продължават паралелно с разкриването на тракийското светилище отпреди 2500 години, увери ст.н.с. Георги Китов и добави, че в идните дни археолозите очакват още изненади.
Два без петнайсет на сянка
С моя тайнствен приятел от Държавния департамент на САЩ си общуваме по Интернет кажи-речи всекидневно.
Аз пък съм в държавен апартамент, тук.
Нека поясня, че цялата тайнственост всъщност се свежда до името, адреса и длъжността на този прекрасен младеж, който мило предложи засега да го наричам Боби, предвид естеството на работата му в това твърде специално учреждение.
Аз, разбира се, му казах за себе си всичко, както си е: работя (според шефовете имитирам работене) в един съвсем не специален вестник, заплата 145 долара, три взаимозаменяеми мацки (за да поръчват бирата най-вече), срязани до коленете дънки като на мъдър, врял и кипял в живота водопроводчик, две средни образования, слабост към литературата, тоест към творчеството на маркиз Дьо Сад и прочие.
Така тръгна запознанството ни - непринудено и сърдечно.
Най-значим, струва ми се, се оказа един по-нататъшен наш диалог (сеанс?) по Интернет.
- Мистър Иванчев, кое е най-голямото ви желание?
Много от съотечествениците ми в такъв момент тутакси биха погледнали на Боби като на златна американска рибка; аз, разбира се, не съм от подобна порода.
- Да вляза в Европа! - отговорих спонтанно.
- Сам?
- Е, не. Заедно с всички, хм... добронамерени българи естествено.
- Бих обмислил по-внимателно такава идея - изненада ме изписаното по екрана.
- Не е хубаво да влизам в Европа?
- О, хубаво е! И аз съм влизал. Хубаво е, но с чувство за мярка, за малко. "Санта Мария дел Фиоре", Биг Бен... Трокадеро... - Белоградчишките скали... Дъ стоунс ъв Белоградчик... - Затруднявате компютъра с непопулярни понятия. Моля, отговорете: що за стремеж е това да влизаш в Европа, когато самата Европа с всичка сила се стреми да влезе в САЩ? Айнщайн дойде в САЩ, "Бийтълс" и "Ролинг стоунс" дойдоха в САЩ, Франко Неро се пресели в САЩ, Лиз Тейлър, Том Джонс, Джо Кокър, Елтън Джон са в САЩ, руската мафия е в САЩ, всички италиански режисьори и композитори дойдоха в САЩ. Въпрос: Кой остана в Европа?
- Папата, Максим... Митко Бербатов... - Мистър Иванчев, моля, мислете: нужно ли е да се натягате толкова на Европа, след като в края на краищата всички идвате при нас? Ясно, че Европа е междинна спирка.
- Ама ние нали сме вързани за германската марка!
- Да, май приличаше на валута, преди да се вържете вие. Прочее можете ли да си купите едно авокадо в Южна Америка и Карибите срещу марка? Ще трябва да отскочите до Куба, там ги разпознават марките.
Почувствах, че има право приятелят ми.
- Окей! Може би наистина е по-хубаво да дойдем направо при вас. Започвам да агитирам тия безпросветници край мене. Кога точно да стане придвижването?
- Това е най-простото. Първо, всичко трябва да е честно, нали? Значи: аз тук взимам 145 долара дневно. Вие там взимате 145 долара месечно. Просто остава вие там за поработите известно време така, че и на вас с лекота и радост да ви плащат по 145 долара дневно. И тогава - заповядайте!
Не зная защо от този момент отношенията ни с Боби някак поохладняха - и по екрана го няма никакъв.
Жалко за едно: така и не сполучих да попитам Боби кога най-сетне ще го приватизират тоя техен Държавен департамент, като толкова се пъчат - ние май отидахме по-напред в това отношение.
Двама огнеборци обгоряха в гасене на пламнал торф
СОФИЯ. Двама пожарникари пострадаха при гасене на запалил се торф в непосредствена близост до летището Горна Оряховица. Огънят лумнал около 17. 20 ч. в понеделник. По първоначални данни пламнал торф, който се намирал на дълбочина 50 см. На същото място преди седмица бил гасен друг пожар. След като бил подаден сигнал за огнената стихия, колата на пожарната реагирала веднага, но автомобилът забуксувал в размекнатата почва. Докато двама от пожарникарите се опитвали за избутат колата, пламъците около тях обгорили краката им. С обгаряния втора и трета степен на подбедриците в болница са настанени Георги Досев (40) и Марин Железаров (39).
Огън стана причина и за унищожаването и на жп спирката на русенското с. Кошов. Пожарът започнал от искра на колело на преминаващ влак, смятат пожарникари. Изгорели са и стопански постройки към гарата.
Общо 29 пожара бушуваха вчера на територията на страната. Пети ден вилнее огнената стихия в местността Пазар дере край Рилския манастир. Унищожени са 1200 дка, предимно 100-годишни иглолистни гори. В борбата с огъня се включиха 300 огнеборци, полицаи и военни и 160 доброволци. Вчера пламъците бяха в опасна близост до бунгалата в местността Елешница, както и до хижа "Иван Вазов". Повече от едно денонощие гори и пожарът, пламнал онзи ден край новозагорското с. Баня. Досега са унищожени над 2000 декара борова гора. По предварителни данни палежът е бил умишлен. В нощта срещу вторник огънят преминал билото на Средна гора и се насочил към старозагорското с. Оризаре. Неговото по-нататъшно разрастване е било предотвратено с помощта на военна машина, която направила просека в горската местност. Потушен бе огънят, който в понеделник заплашваше да унищожи Кръстова гора. Екипи на горските стопанства и огнеборци дават 24-часови дежурства, за да не се възпламенят огнищата отново.
Денис Ершов плаши правителството с международни организации и възмездие
СОФИЯ. Моите адвокати от мое име и по мое поръчение ще предприемат всички усилия за обжалване на приетото от НСС решение, както и за съдебно преследване на отговорните за тази клевета лица, заявява в специално писмо от Монако Денис Ершов, шеф на "Нефтекс Петролеум България" и собственик на фирмената групировка "Нафтекс". В петък Ершов заедно с Чорни и още трима руснаци бяха изгонени от страната с решение на контраразузнаването по съмнения за пране на пари в България. Отвореното писмо на шефа на "Нафтекс" бе изпратено от Монако до българските медии по факса вчера.
Всички необходими правни действия ще се извършват постоянно както в България, така и в международните компетентни организации, до момента, когато изцяло ще бъде отменено решението за отнемане правото ми да пребивавам в България и да ми бъдат поднесени официални извинения за нанесени морални вреди, пише Ершов. Никакви действия от ничия страна не ще ме накарат нито да прекратя бизнеса си в България, нито да го прехвърля в "нелегалната сфера", се казва в писмото. Без оглед на моето възмущение нито за секунда не се съмнявам в тържеството на справедливостта и в това, че времето, нямащо нищо общо с демокрацията, свободата и правата на човека, ще бъде забравено в българската история, добавя Денис Ершов. Той благодари официално за подкрепата, която получил от Емил Хърсев, и обвини за изгонването си "корумпираните високи власти", които действали в отговор на неговите честни изявления във връзка с приватизацията у нас.
Дивашката некомпетентност на бившите управници ме накара да емигрирам
Проф. д-р инж. Александър Найденов е роден в София през 1946. Завършва с отличие техникум "Попов", една година следва в МЕИ и след отличен успех на изпитите между 1966-1970 учи радиотехника в Дрезден, Източна Германия. През 1976 г. защитава дисертация в Дрезден и се завръща в България. Започва като научен сътрудник в секция "Астрономия" към БАН. От есента на 1976 е пълномощник на БАН по монтажа и пуска на внесения от "Карл Цайс" - Йена, двуметров телескоп в Националната астрономическа обсерватория. През 1980 заедно със семейството си скъсва с режима и се установява в Западна Германия. Отначало работи във фирма за анализ на компютърни изображения към концерна "Викерс". От 1983 е професор по теория на електротехниката и стохастична електротехника във Висшия институт по техника и икономика в Саарбрюкен. В периода 1993-1996 е декан на Факултета по електротехника. Представител е на провинция Саарланд в общогерманската комисия, координираща образованието във висшите учебни заведения.
- Проф. Найденов, след едно дълго отсъствие и емиграция отново сте в България. Усещате ли промените? И кои от тях ви изглеждат най-значими? По-различни ли ви се видяха хората, колегите ви, има ли промяна в манталитета на българина?
- Струва ми се, че най-вече се е разчупило старото мислене, старите схващания за житейския път. Хората вече знаят, че сами са отговорни за съдбата си и че първо трябва да разчитат на себе си, а после на всичко останало. Виждам, че в България са приети разумни закони, постепенно институциите започват да гледат на хората и на бизнеса по друг начин. Много неща наистина са останали в миналото, в това число и тегнещото безвремие.
- Това безвремие ли ви накара да потърсите реализацията си на Запад? С кои от тогавашните "правила" в науката не можахте да се примирите?
- Знаете ли, в процеса на работата си в сферата на електрониката се сблъсках с тогавашни висши отговорни лица в България, от които добих лични и непосредствени наблюдения. Сред тях имаше дори двама членове на политбюро, трима министри. С очите си видях как един от отговарящите за електронната промишленост на България, подписвайки договори за милиони във валута, не знаеше какво подписва. Както се казва, той хващаше флопидиска тъкмо за мястото, където не трябва да се пипа. И това беше почти толкова тъжно, колкото и другата крилата комунистическа максима - "Тази година завод за полупроводници, догодина - за цели". Добих непосредствени впечатления от ръководната прослойка в ГДР около работата си с "Карл Цайс", Йена. Там имаше генерален директор, в България - пълномощник на ЦК, но по същество всичко си беше същото. От наблюденията си установих безсмислието на всичко това и разбрах, че човек трябва да вземе решение в живота си.
- Кога решихте да заминете на Запад? И в кои години прозряхте истината за режима? И до ден днешен мнозина продължават да твърдят, че не са подозирали в какъв свят са живели.
- Колкото повече навлизах в професията си, толкова повече се сблъсквах с дивашката некомпетентност на тогавашните ръководни кадри. От мен, с моята квалификация на учен, искаха направо идиотски неща. И то на високо ниво. Стигна се дотам да обяснявам на Иван Славков, който беше фаворитът на тогавашната върхушка, че за разлика от хората машините и компютрите не могат да бъдат сервилни и да предлагат "втори ход"... - Какъв беше конкретният случай?
- Той, както и Янчо Таков направо се бяха встрастили да играят на "прилуняване". И то с най-модерната за времето си американска програма, където имаше моделиране и можеше да се симулира операция по кацане на Луната. Те просто се забавляваха с апаратурата и бяха превърнали прилуняването в хазарт, като всеки път разбиваха модула. И всеки път Иван Славков се караше на останалите, че те били виновни. Искаше да му връщаме машината, та поне да успее с някой втори ход.
- И такива прищевки ли трябваше да изпълняват учените?
- Уви, донякъде да. И като разберете в ръцете на какви посредствени хора е било всичко, моето решение става съвсем обяснимо. А в тези ръце беше и управлението на една цяла държава. Ясно беше, че всичко е един голям социален експеримент, ясна беше и спекулацията с надеждите и заблудите на много хора.
- Интересно кое все пак ви тласна към тези изводи? Стигаха ли до вас самиздатски книги, Солженицин... Интересуваше ли ви политиката?
- Не само че ме интересуваше, но бях от малцината щастливци, успели да се сдобият с екземпляр от "Един ден от живота на Иван Денисович". И много добре прозрях посланието на Солженицин. Друга важна за мен книга в този период беше написана от немски евреин, професор по немска филология, който по чудо оцелява от Третия райх благодарение на смесения си брак с арийка. И който в годините на безработица и чакане дали ше остане жив, или ще го ликвидират, наблюдава развитието на езика в Третия райх и тоталитарната идеология. Той го прави под едно кодирано заглавие, което е и заглавието на книгата "Езикът на LTI" (Lingua Tertiae Imperiae).
- Сиреч, езикът на Третия райх.
- Точно така. Но наблюденията върху езика на тоталитарната идеология бяха толкова точни и конкретни, че книгата направо се разграби в Източна Германия, още щом се появи. Приликата между фашизма и комунизма беше повече от очевидна за мен. Който прочетеше книгата, веднага виждаше, че всъщност това е социализмът, в който живеем. Въпросът беше какви обяснения можеха да се потърсят. Триковете на пропагандата ми станаха твърде познати.
- Беше ли това ясно за хората от вашето поколение? Мнозина от тях твърдят, че едва сега узнават истината?
- Тези идеи витаеха във въздуха. Подобни книги се разграбваха за дни и се обсъждаха. В интерес на истината трябва да кажа, че всички тези наблюдения и открития всеки ги държеше за себе си. Не можеше човек лесно и просто да си представи, че светът, в който живее, не е истински, и изведнъж да въстане срещу него. Решаващото бе да се действа по неконвенционален начин.
- Вие как действахте? Сблъсъкът у вас трябва да е бил остър, щом толкова бързо сте решили да прекрачите чертата и да отидете на Запад?
- Отначало всичко това не ме подтикна към решителни крачки, а изостри вниманието ми. Аз се борех отчаяно телескопът да стане, да проработи, да не бъде в последния момент по една или друга причина спрян. И това беше една доста напрегната борба, понякога имаше не само борба с дълги преписки с месеци, но и решения за 24 часа. Спомням си, че по едно време с нареждане на ЦК се реши, че валутата по второ направление ще се разпредели на ведомствата и те ще водят баланс. Затова губещи звена като БАН бяха придадени към печеливши инстанции като Министерството на тежката промишленост. Там задраскаха доларите. И стана така, че телескоп за 20 млн. е налице, а няма 40 000-50 000 долара за допълнителните елементи, с които той да заработи. И телескопът остана сляп. Да не говорим, че бе монтирана електроника за огромни пари, която се съсипваше, защото нямаше климатична инсталация към нея, която да охлажда. И всичко опираше до безсмислено мобилизиране на енергията, до сблъсък с дивашките методи на управление.
- Как преминахте отвъд "желязната завеса"?
- През 1980 г. минах нелегално. Но то стана почти легално, пътувах с личната си кола, с жена ми и двете ми деца. С вартбурга стигнахме до Мюнхен. Това напускане на България обаче остана непонятно за ДС, те явно са решили, че тук има пръст ЦРУ, че то ми е помогнало. Пълни глупости, сами разбирате. Всъщност, жена ми, която бе гражданин на ГДР, поиска западногермански документи от консулството на ФРГ в Югославия, това беше възможно според западногерманската конституция. Проблемът беше как цялото ни семейство да премине оттатък желязната завеса.
- Къде ви завари промяната през 1989? В Германия сигурно всичко е било много по-динамично? Отидохте ли в Берлин?
- Всичко беше много по-динамично. Пихме шампанско, когато падна Стената. Не успяхме да прекараме спокойно Новата година, защото още на 1 януари, в първия възможен ден, минахме във вече бившата ГДР. И аз участвах в т.нар. кълване.
- В кое?
- В тракането по Стената. Германците измислиха специална дума, наподобяваща дейността на кълвача. Къртихме стената с длета и остри предмети, изобщо всеки с каквото свари. Участвах лично и имам около един килограм за спомен. Пазя парчетата от Стената. Аз разбивах с чух и длето, а жена ми помагаше.
- Хубав спомен от миналото. Тежеше ли ви през всичките тези години това, че нямате път назад? Към България, а за жена ви - към Източна Германия?
- Вижге, имам множо тежки спомени... С мъка успях да издействам майка ми да дойде на Запад. Това стана с неимоверни усилия. За известно време дори вътрешно не исках да мисля за България, защото не разбирах как един режим може да си изкарва върху един възрастен човек това, което му се е искало да стори на мен. Това не го е имало дори по времето на нацистите. Известно е, че атентаторите срещу Хитлер са били разстреляни, но семействата им са останали на свобода. Години наред нямах никакво желание за контакт с България, дори спрях да говоря с децата на български. Приготвих се за неутрално съществуване. След това отново в мен настъпи промяна. Цели 12 години съм бил радиолюбител, така станах и специалист в радиоелектрониката. Накъде през 1985 г. си спомних старите умения и отново се включих на къси вълни. В ефира срещнах един стар, много добър приятел - Тодор Попов от Варна. Започнахме да контактуваме на къси вълни.
- Нямаше ли стриктен контрол над радиочестотите от страна на службите?
- Не само че имаше, но са го викали на разговори в съответните органи. Само някои солидни връзки на родителите му спестиха онова, което му се е полагало за "нахалството". Покрай него се включиха още няколко души, стари приятели радиолюбители - Орлин Мишев и Донко Крусев. Те бяха привилегировани, защото работеха във флотата и пътуваха извън България. Но и те са си имали поради връзките с мен немалки проблеми.
- Какво ви казваха те за България? Говорихте за живота, предполагам, не за политика?
- Без да подозирам, в тази наша мрежа са се включвали десетки радиолюбители, които само са слушали, без да се обаждат. Разговорите бяха съвсем приятелски, говорихме си за проблемите, за хобитата. Но и без да говорим за политика, тя витаеше в атмосферата. И когато един път в уречения час Орлин не се обади от кораба си, друг приятел ми намекна от какво естество е неговото отсъствие.
- Мислите ли, че хората вече се освободиха от илюзиите си? Преди три години бившите комунисти отново бяха на власт и отново бяхме на ръба на пропастта?
- Има носталгици и с тях аз водя спорове. Но тези хора са ясни. Те знаят, че в сегашно време няма да имат това относително социално положение, което имаха по-рано. Интересно е, че хората в крайна сметка не се интересуват от абсолютните стойности в социално-битовата среда, а от относителните. Затова е ясно защо има много от т.нар. непоправими. Същите са в бившата ГДР, същите са и в Русия. Страстите, почвата, на която това расте, са същите. Така че няма нещо специфично българско в тази носталгия.
- А другите, доста от младите, гледат да напуснат България. В момента много програмисти обръщат поглед към Германия. Как се отнасяте към това?
- Не само го одобрявам, но дори смятам, че това е перспективата на бъдещето. Защото тези хора ще натрупат познания и ще се обучават в една съвсем нова област. Ще натрупат, ако искате, и капитал, който един ден под някаква форма отново може да се върне в страната.
- Лично вие гледата ли под някаква форма към България? Бихте ли чели лекции тук?
- Предлагах да изнеса лекции на български език за български студенти, при това без никакъв хонорар. Просто като принос, защото не всеки български студент може да учи на Запад. Смятах, че това ще е полезна информация по дадена специалност. За съжаление предложението беше отхвърлено, защото всеки колега в България ревниво си охранява зоната. И никой не иска помощ отвън.
- След всички тези изводи оптимист ли сте за бъдещето на България?
- Човек винаги, по натура и душа, е оптимист. И аз съм оптимист. Що се отнася до времевите мащаби, струва ми се, че историята пак ще ме коригира. Тя вече веднъж ме коригира, доколкото смятах, че падането на комунизма ще настъпи едва към края на живота ми, ако не и след него. А то стана толкова бързо. Очаквам и този път историята да ме поправи с по-бързи и скорошни темпове и нещата в България да потръгнат.
Добре се видя кой е Путин
Изпълнител на чужди заповеди, функционер, "господин Никой". С тези квалификации преди малко повече от година международният печат посрещна Владимир Путин, когато Елцин го назначи за министър-председател.
Действително беше ясно, че начело на руското правителство застава човек без минало и преди всичко без всякакъв политически опит. Служител на тайните служби, избран от Елциновото семейство и от съмишлениците му не заради това, че има някаква визия и управленски способности, а само защото е "доверен човек" на групата издигнала се на власт. Една година по-късно, станал междувременно президент на Руската федерация, Владимир Путин доказа, че не се справя толкова зле, както някои бяха смятали.
Путин пое в ръцете си юздите на плъзгащата се по нанадолнището страна, опитва се да реши един след друг проблемите на "руската анормалност". Допреди една седмица оценката за първата година на управлението му не бе отрицателна въпреки тайнствеността, която продължава да обгръща личността му. След това неочаквано дойде драмата с "Курск". И в момента, в който Путин се изправи пред първата тежка извънредна ситуация, той отново стана такъв, какъвто изглеждаше в началото.
"Господин Никой"
Може би способен функционер, на когото липсват политическият опит и чувствителност, твърдостта на държавника. Вместо да вникне във вълната от емоции, която заля страната, президентът реши - допускайки сериозна грешка, - че може да бъде по-полезен, ако стои настрана. Вместо да вземе веднага необходимите решения за оказване помощ на застрашените моряци, макар и с риска да покаже катастрофалното състояние на руските въоръжени сили, той изгуби три дни, преди да прибегне до технологията на НАТО, с твърде малки възможности да поправи първоначалните грешки.
Тези сериозни грешки станаха още по-неприемливи с неубедителните оправдания на Путин при завръщането му от черноморския курорт. Той не пожела да отиде в Мурманск, в чието пристанище бяха вперени погледите на цялата страна и се правеха отчаяни опити да се направи нещо, за да "не затруднява спасителните операции". Но това в сравнение с казаното от него по телевизията не е най-лошото.
Най-лошото е другото оправдание, дадено на руснаците, че не е действал, защото военното командване веднага му казало, че възможността за спасяване на екипажа е почти нулева. С други думи, предвид неизбежността на катастрофата можеше да остане да се пече на слънце в Сочи.
Гафове на един политик импровизатор
Но тук трябва да си зададем още един въпрос. Защо този все още млад човек, толкова различен на вид от своите предшественици, застанал начело на Русия, излязла от комунизма, в която днес има поне формална демокрация, се държа горе-долу така, както биха се държали преди 15-20 години Черненко или Брежнев?
Не е само политическата неопитност, демонстрирана през тези дни в поведението на Путин. Отново се проявиха някои черти, някои преценки, типични за съветската ръководна класа.
Същата неспособност да се внесе яснота и прозрачност. Същата безчувственост към настроенията в страната разтърсена от трагедията. Същата склонност към държавна лъжа, която бе в центъра на ленинското схващане за властта. Същото тесногръдо чувство за национална гордост, което накара Путин да не прибегне веднага до чужда помощ, когато още имаше възможност да бъдат спасени десетки млади хора. Същото нехайство към вътрешното и международното обществено мнение, което го подтикна да даде куп гротескни оправдания.
Все пак това сходство в поведението между младия Путин и съветската геронтокрация не е много трудно за обяснение. Когато Путин е влязъл преди 25 години в КГБ, там не се постъпваше лесно и не се правеше кариера, без да се приемат изцяло постулатите на комунистическата политическа система.
Подозрителността към чужбина, пълното безразличие към настроенията и вълненията на обществото, цинизмът на властта. Това е школата, в която Путин влиза като млад, такава е неговата подготовка. Специалистите по изграждането на имиджа му можеха да работят само по външния му вид: да го направят да изглежда много различен от старите му и болнави предшественици, все по-малко руснак и все по-подобен на американец. И резултатите бяха налице: един модерен, действен човек, невиждан досега в Кремъл. Но що се отнася до "вътрешния облик", до манталитета, изграден въз основа на подготовката му, нямаше много какво да се направи. Няма съкратен курс за променяне на възгледите за властта.
Институциите, които има посткомунистическа Русия, малкото сили, с които демокрацията разполага засега в страната, изключват провал на политическата кариера на Владимир Путин. Той ще остане на своя пост, макар от Баренцово море да се върне един голям железен ковчег. И не е изключено, както изглежда очевидно по много признаци, през следващите месеци и години да управлява добре. Но кой е Путин се видя добре при тази извънредна ситуация.
Видя се типичният за функционера страх да поеме ясна отговорност
Видяха се кръвните връзки, които чрез КГБ е установил с характерните за съветската власт норми. Видя се скромният му държавнически ръст.
Неща, които видяхме не само ние, с очите на Запада. Видяха ги много добре и руснаците. Драмата на "Курск" хвърли светлина върху една малко помрачена напоследък реалност на нова Русия: свободния печат. Способността за критика, която благодарение на медиите съществува в страната. И действително липсата на всякакъв страх от властта, демонстрирана от вестниците и телевизията, суровостта, с която бяха критикувани президентът и военната йерархия, начинът, по който бе дадена гласност на чувствата на гражданите, представляваха за Русия - на фона на поредната катастрофа - повод за надежда.(БТА)
Сандро ВИОЛА, в. "Република"
От самото начало на трагедията с "Курск" руските военни и държавни представители заливаха медиите с неточни твърдения или откровени лъжи. Ето само някои от тях, събрани и обобщени от Ройтерс.
Евробългарският център би могъл да лобира за културата ни и навън
Панчо Цанков е роден през 1945 г. в София. Завършил е биохимия в Софийския университет, бил е асистент-режисьор в Студията за научно-популярни филми. От 1975 до 1991 е направил като сценарист и режисьор над 20 документални и научно-популярни филма. Има повече от 20 национални и международни награди. Бил е съветник по културните въпроси в посолството ни в Париж (1992 - 1995) и зам.-министър на културата (1997 - януари 2000). Председател е на управителния съвет на дружество "Евробългарски културен център".
- Г-н Цанков, стана близо година, откакто се откри Евробългарският културен център. Може ли да се каже, че за това време той вече проходи стабилно?
- Центърът е независим, но е на една ръка разстояние от Министерството на културата, както обичаме да казваме, и в управителния съвет има негово представителство. Евроцентърът не е под шапката на министерството и това беше едно от изискванията на международните институции. МК предостави площите, ФАР даде средствата за ремонта и оборудването и оттам нататък нещата са в наши ръце - ние не получаваме никакъв ресурс нито от министерството, нито от друго място. Трябва със съвместни дейности и с проекти да се издържаме. Евробългарският център е пример за това как могат да съжителстват частни и държавни културни институции - държавата предостави помещенията, а с частните ние имаме общи планове за работа, делим част от приходите и по този начин издържаме и персонала. С нас работи дружеството "Хеликон", което стопанисва книжарницата и кафенето, а този сезон започнахме оборудването на кинозала, където ще действаме съвместно с "FX". Колкото до прохождането, беше ми приятно да разбера, че в нашата страница на Интернет са влезли 10 000 души - значи ставаме все по-популярни и хората търсят информацията, която предоставяме. Така подпомагаме определено културната общественост - и у нас и зад граница, която иска да научи нещо повече за културния живот. Когато говорим за интегриране на култури, този евроцентър ще бъде едно от местата, където се лобира за нашата култура. България ще бъде догодина един от реципиентите на програмата "Култура'2000" и чрез центъра ще може да се събира информация за това как да се кандидатства, какви са възможностите, как да се обработят документите, а и ние бихме могли да се включим по този програма за някой конкретен проект.
- Как набирате средства?
- Ние имаме споразумение за съвместна дейност както с Министерството на културата, така и с книжарницата. Самото създаване на евроцентъра е по програма ФАР, както вече стана дума. В края на миналата година кандидатствахме пред Европейската комисия за един проект, който е свързан с разпространението на европейското кино, и оттам получихме 50 000 екю, които ще ни подпомогнат в тази дейност. Започнахме ремонт и сключваме договор с дружество "FX", подобен на този с "Хеликон". Условието е съвместно да експлоатираме нашия салон, оборудван със съвременна кино- и видеотехника, който да бъде насочен изключително към европейски филми. Ще организираме и малки фестивали, представяния на български творци и на филмови нации от европейските страни. Предимството е, че киносалонът, който е с около 75 места, може да бъде използван освен за прожекции и за семинари, премиери на книги и срещи на различни институции, които имат общи идеи и се допират до европейската тема по някакъв начин. Идеята беше заложена от началото, но тогава не ни достигнаха средства да я реализираме.
- Какви са плановете ви за бъдещата дейност на центъра?
- Плановете ни са близкосрочни и по-далечни. Ние продължаваме дейността си в експозиционната зала, където досега имаше над 30 изложби. Там ще направим също ремонт след завършването на киното, а помещението под нея може чудесно да се използва като малка зала за семинари, свързани с европейската тема. Водим разговори с министър Москова към центъра да бъде включен и домът на Борис Христов, в който освен музейната част има едно чудесно студио. В него биха могли да се правят първи записи, да се представят нови български гласове, да се изнасят концерти на млади музикални таланти. Така ще можем да затворим целия цикъл - ще се правят премиери на книги, на филми, на изложби, а вече и музикални творби и изпълнители. Чудесно ще бъде, ако този проект стигне докрай и успеем да реализираме тези намерения. Вероятно ще намерим някоя фирма, свързана с музиката, както е с книжарницата и киното, с която ще можем да експлоатираме съвместно студиото и нотната книжарница, където ще се продават касети и дискове с оперна и класическа музика. Има един въпрос, който много ме вълнува, и това е, че българската култура е малко позната по света. И си мисля за един бъдещ етап, в който към центъра ще може да се създаде група, която да работи за представянето на културата ни извън границите на страната. В момента у нас няма точно такова звено. Ние чувстваме затруднения, когато България трябва да бъде представена на някакъв форум навън. Това са специфични задачи, които се струпват върху Министерството на културата и то не може да реагира адекватно, защото няма достатъчно подготвени за това хора. Много ми се иска в бъдеще тази дейност да стане част от работата на центъра.
Европа променя посоката
Проблемът за Европа изглежда приспан от лятната жега. Но шестмесечното френското председателство няма да го остави задълго да спи, защото двойната европейска криза е добре осъзнавана както от президента на републиката Ширак, така и от министър-председателя Жоспен. Двата аспекта на кризата се отнасят до икономиката и до функционирането на европейските институции и те са свързани помежду си.
Икономиката страда от поне две аномалии. Първата се състои в това, че еврото изпревари политическото обединение и всички валутни правомощия бяха съсредоточени в Европейската централна банка, която страда от сериозен дефицит на демократичност, както и на прозрачност, тъй като в работата си само копира непрозрачните структури на другите централни банки. Тези особености без съмнение влияят и за слабостта на еврото. Втората е с противоположен знак: финансовите пазари, истинските субекти на глобализацията, изпревариха Европа, която за съжаление не успява да върви в крак и е жертва на един огромен вакуум на общностно законодателство. Сливанията на борсовия пазар от типа Лондон - Франкфурт, след превръщането на борсите в дружества попадат под национална юрисдикция. В опит да реши проблема министърът на икономиката, финансите и индустрията Лоран Фабиюс иска да предложи създаването на съвет от мъдреци, който да хармонизира борсовите правила. Предложена беше и надзорна комисия. Председателстваната от Проди Европейска комисия остава лишена от всякаква инициатива по въпроса. Институциите на ЕС от своя страна не функционират както би трябвало и недоволството се проявява не само чрез непрекъснати атаки срещу комисията, но и чрез постоянни предложения за промяна на принципите, може би чрез нова европейска конституция.
Очевидно вече е безсмислено да се отстоява съществувщата система. След Договора от Маастрихт, който превърна Европейската икономическа общност в Европейски съюз, истинската реформа започва не от самите институции, а на междуправителствено ниво. В такъв смисъл се правят и новите предложения - както федералисткото на германския външен министър Фишер, така и решително антифедералисткото на френския президент Ширак, който настоява за Европа на две скорости, водена от две държави пионери: Франция и Германия. Двете предложения залагат на управлението на новите политически институции, наложени от ЕС (външна политика, вътрешни работи, отбрана, съдебна система) чрез засилено сътрудничество между държавите членки, което по същество изключва централната роля, изпълнявана досега от Европейската комисия. Казано накратко, качественият скок на нова Европа, който все още е свързан с Европейската комисия, изглежда неприемлив за Франция, за Германия, а още по-малко за Великобритания. Предложението веднага да се започне изработването на европейска конституция, макар и похвално, рискува да се превърне в алиби, за да се избегне решаването на проблема. Решение, предопределено да бъде намерено в сътрудничеството между правителствата и държавните администрации на страните членки.(БТА)
сп. "Еспресо"
Житото е по-качествено от предишните реколти
СОФИЯ. Качеството на хлебната пшеница от тазгодишната реколта е по-добро в сравнение с предишните три години, заявиха вчера от Асоциацията на търговците на зърно. Същото показват и данните на Националната служба по зърното.
Добитото количество жито е достатъчно за баланса на страната и няма опасност от недостиг, уточниха търговците. Според тях няма основание за поскъпване на брашното от нова реколта.
Изграждаме газопровод между Видин и Калафат
ВИДИН. Видин да бъде включен към газопровода на румънския град Калафат, се предвижда в проект за газификацията на крайдунавския град, който бе обсъждан вчера в областната управа. За да премине у нас синьото гориво, между двата града трябва да бъде построена естакада. Това предвиждат указанията на Международната комисия за опазване и използване на р. Дунав. Изпълнението на проекта ще струва между 56 и 60 млн. лв., са изчислили специалистите. Другият вариант е нашият крайдунавски град да се включи към газомрежата на Монтана, но реализацията на този проект ще струва между 96 и 100 млн. лв. заради по-голямото разстояние между двата български града. С единия от двата проекта Видин ще кандидатства за финансиране по международни програми.
Йълдъз Ибрахимова говори виртуално
Йълдъз Ибрахимова бе основно действащо лице на виртуална пресконференция преди няколко дни. Точно преди морското си турне, което стартира вчера от Варна, джаздамата беше атакувана с въпроси от двете страни на Атлантика. "Когато чух Ела Фицджералд, реших, че това е моята музика. (Не бих пяла поп-фолк.) Всичко е музикална акробатика", са само някои от думите на Йълдъз. Организатори на проявата бяха BAZARBG. com и "Вирджиния Рекърдс".
Какво се случи
Всъщност случи се това, което трябваше и което се очакваше да се случи. България скъсва връзките на част от международната икономическа мафия, успяла да заеме през годините доста силни позиции в страната. Лошото е, че обществото ни пак остана в неведение за истинските й политически връзки, намерения и игри. Съвсем обяснимо е, че нищо от нейните действия не беше нито разкрито, нито изтълкувано по някакъв начин от родната уж независима преса. Защото част от тази преса, дори по-голямата част, си беше съвсем зависима именно от нейните подмолни икономически връзки. От безхаберното национално радио също никой смислен човек не би могъл да очаква разумно разяснение на събитията. Националната телевизия за съжаление не се възползва от огромната си разяснителна и журналистическа мощ и позволи на безхаберниците и користните коментатори да тълкуват какво и защо се случва в България.
А иначе всички журналисти и коментатори още през септемри-октомври миналата година знаеха за връзките на Бонев с Майкъл Чьорни, както и за политическите щения на вътрешния министър да застане на премиерското място. Знаеха и за смехотворните му намеци, пробутвани из заинтересувани вестници, че именно него Западът искал за премиер. И за никого не беше изненада уволнението на Бонев. Освен за хората и общественото мнение. Защото и шепата добронамерени, осведомени и почтени журналисти не обелиха и дума по въпроса. Едно, защото Бонев беше на върха на славата си. Друго, защото се надяваха, че Костов знае какво прави и иска да си свърши работата без излишни скандали. И Костов наистина си свърши работата. Но не успя да избегне скандалите. Бонев не си затрая, както се очакваше, а се включи активно в компроматната война. И се стигна до нелепицата именно човекът, който носи отговорност за "бръмбарите" в жилището на главния прокурор да сипе обвинения срещу правителството и тайно да се хвали из кръчмите колко хитро си е изплел кошницата. Обществото пропусна и едно друго важно изявление на Костов, направено преди около три месеца. Че ще унищожи вдъхновителите на компроматната война. Тогава уж независимите журналисти разтръбиха, че се готви покушение срещу пресата. Макар че добре знаеха за какво става дума: да се лишат компроматните хитреци от нелегалните си икономически източници и да се откажат от прикритите си политически мераци. Точно това се случва в момента със забраната на петимата съмнителни бизмесмени да въртят далаверите си в България. Но хората пак не могат да си обяснят какво точно става. Което означава, че правителството не може да разчита нито на пресата, нито на радиото, нито на телевизията за обяснение на политиката си. През последните дни всички средства за масова информация без изключения почти изобилстват с изявленията на Чорни, с обясненията на Чорни, с обвиненията на Чорни и с мненията на неговите съучастници, съмишленици и адвокати. С умилителни впечатления за това колко добри били жените им, какви прекрасни семейства си имали и колко прекрасни били те като хора. И никой не обръща внимание, нито пък се стряска особено от фантастичните им брътвежи за лов на вещици, за антисемитско и расистко поведение на властта и дори за някаква антируска политика. Никой не се сеща, че част от сведенията за дейността им идва именно от руските антимафиотски служби. И което е най-важното - никой от така прехвалените независими вестникарски и радиожурналисти не прави това, което е условен рефлекс за всеки професионален репортер, та дори и за начинаещите - да проследи чрез публикациите в световната преса какво наистина се знае за дейността им. Като се започне с това, че Чорни например е прикривал и името си. Защото се оказва, че той не е Чорни, а някой си Михаел Шерней. И че е гражданин поне на три държави - Русия, САЩ и Израел. Така че и в трите може да си намери защитници. Както и обвинители, разбира се. А на безусловна подкрепа май може да се радва единствено и само в България. Защото тук са парите. Никак не е случайно това, че в последното си изявление Денис Ершов, един подканените да напуснат страната ни, хвали независимата българска преса и изразява увереност, че тя ще го подкрепи . И между другото сипе благодарности към кредитния милионер и медиен манипулатор Емил Хърсев. И повтаря старите слухове за корумпираността на правителството. И се заканва, че ще се върне на бял кон, когато то падне. Пък после има хора, които се чудят кой и защо организира компроматната война и какви интереси се крият зад нея.
Затова, ако все още не се знае дали прогонените бизнесмени са част от руската или световната мафия, то може вече спокойно да се предскаже, че те ще бъдат подкрепени не само от опозицията, но и от "общественото мнение". И може би единственото противодействие на законовите органи и политическата власт е да бъдат по-откровени, дори с риск от нови скандали. Още повече че те при всички случаи са неизбежни.
Консултация
Уважаема редакция, зам.-директор съм на основно училище. Традиция при нас са организираните летни лагери на море и планина, както и екскурзиите през зимните и летните ваканции. Обикновено се събират групи от 10-20 ученици, за които отговарят двама преподаватели, за някои лагери осигуряваме и медицинско лице. Изискванията на нашето министерство са учениците да бъдат застраховани за това време. Въпросът ми е какви застраховки се предлагат за такива случаи?
Петър ДИМИТРОВ, Варна
Злополуките настъпват най-неочаквано и по всяко време на годината с учещи от всички възрасти, затова на вашето внимание предлагаме две подходящи застраховки. Първата е "Групова застраховка злополука за краткотраен отдих (лагери, екскурзии)", тя се сключва и за придружаващия педагогически персонал. Отговорността на ДЗИ ЕАД по застраховката е от 24.00 ч. на деня, предхождащ пътуването, времето на целия отдих, до 24.00 ч. на деня на връщането от лагера. Застраховката осигурява закрила при трайна нетрудоспособност или смърт от злополука, настъпила през този период. По желание на клиента се включват и допълнителни рискове. Застраховката се сключва и за придружаващия педагогически персонал, минималният срок е от 5 дни.
За осигуряване живота и здравето на учещите по всяко време е втората застраховка, която ДЗИ ЕАД предлага - "Групова застраховка "Злополука за учещи. " Тя включва много богато рисково покритие, специално подбрано за ежедневието на ученика. С минимална вноска за едно лице се застраховат за срок от една година учещи се, преподаватели и персоналът, зает в учебните заведения от различни видове училища: основни, средни, полувисши и висши, вкл. възпитатели и персонал от детски градини и ясли. ДЗИ ЕАД изплаща суми, когато здравето и работоспособността на децата или на застрахован от персонала се нарушат временно или трайно вследствие на злополука или общо заболяване. Изплащат се извършени медицински разноски (преглед, изследвания, медикаменти, лечение) до определен размер при възстановяване на здравето след злополука. Застраховката е валидна по всяко време, включително и при пътувания в чужбина.
Локомотивни синдикалисти следствени за присвояване
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Избягалите в Испания синдикални лидери от локомотивното депо в Горна Оряховица Росен Радев и Николай Киров са следствени за присвояване, съобщиха от Транспортна полиция. Установено е, че те са откраднали около 2000 лв. от членски внос на локомотивните машинисти, който трябвало да отчетат на централното ръководство в София. Парите са от последните девет месеца. Предварителното производство е по чл. 201 от НК. Двамата напуснаха страната на 20 юли т.г. , като поискаха политическо убежище в Испания. Радев и Киров бяха сред водачите на стачката миналата година. Те напуснаха депото веднага след като Върховният касационен съд ги възстанови на работа.
Лондон отново разположи свои войници в Белфаст
БЕЛФАСТ. Британски войници бяха отново разположени завчера вечерта в северноирландската столица след спорадични изблици на насилие от страна на групи от протестантски активисти, предшествани от кръвопролитие и палеж, съобщи Ройтерс. Установени бяха контролни пунктове и патрулни зони в Белфаст. Сблъсъците с протестантски активисти заплашиха да излязат от контрол и да навредят сериозно на северноирландския мирен процес, след като в понеделник двама души бяха убити. Британски военни патрули не се бяха появявали в Белфаст от септември 1998. Според представител на полицията това е само краткосрочна мярка, която показва решимостта на полицията да преследва докрай престъпниците.
При отделни инциденти завчера имаше престрелки в няколко къщи на членове на Прогресивната юнионистка партия, тясно свързана с Ълстърските доброволни сили. Две деца се отърваха на косъм от смъртта при престрелка в дома им в Порт Балинтрае, на 40 км северно от Велфаст. Атаките бяха предшествани от убийството в понеделник на двама мъже, свързани с лоялистката Асоциация за отбрана на Ълстър. Двамата бяха убити от въоръжен нападател в момент, когато се приближавали към колата си пред пункт за залози. Единият от жертвите загинал на място, а другият впоследствие в болница.
В същия район на Белфаст при отделни инциденти бе стреляно с автомат срещу офиси на Ълстърската демократическа партия и на Прогресивната юнионистка партия (ПЮП) - и двете лоялистки групировки с пробританска ориентация. Освен това офисите на ПЮП бяха подпалени.
Великобритания заяви, че ще действа решително, за да възпре насилието в провинцията, където политическите лидери на протестантското мнозинство и на римокатолическото малцинство се опитват да постигнат дълготраен мир.
Мира Сорвино пренася експлозиви в "Сивата зона"
СОФИЯ. С тъмно яке и черни очила красавицата Мира Сорвино кацна на столичното летище вчера. След освежаваща напитка актрисата, спечелила "Оскар" за поддържаща женска роля в "Могъщата Афродита" на Уди Алън, се появи във фоайето на аерогарата. Бившето гадже на Куентин Тарантино и сегашна изгора на Оливие Мартинес отговори на няколко журналистически въпроса. Звездата призна, че не знае почти нищо за България, но очаква с нетърпение да научи повече. Мира ще участва в "Сивата зона" заедно с Харви Кайтел и Стив Бушеми. Възслабата актриса ще играе еврейка, която пренася експлозиви от склад за муниции, за да взриви заедно с другите затворници крематориума в концлагера. Но я хващат и измъчват. "Приех ролята, защото мисля, че това е сериозен и важен сценарий за онова ужасно време. Образите са изключително интересни. " Според нея да си носител на "Оскар" е прекрасно, но най-голямо удовлетворение са самата й работа и семейството. Родената на 28 септември 1967 година Мира ще остане у нас до края на месеца. Тя ще отседне в хотел "Замъка Хранков".
Над тон и половина наркотици хванати на нашите граници от началото на годината
СОФИЯ. Българските митничари са разкрили и задържали от началото на тази година рекордно за страните в Европа количество хероин, съобщиха от агенция "Митници" вчера. От 1 януари до средата на август са открити 50 опита за контрабанда с дрога и на границите са хванати общо 1 тон и 592 кг наркотици. Първенството се пада на заловеното количество от 1 тон и 11 кг хероин, сочи статистиката. Предотвратени са обща 27 опита за пренасяне на хероин. Задържани са 71 наркопреносители, като най-много от тях са турци, следвани от албанци и българи. Пет са опитите за пренасяне на хашиш, като са конфискувани 513,965 кг. На родните граници са заловени общо 10 822 таблетки със синтетична дрога и опиати като екстази и каптагон. При три опита за нелегално пренасяне митничарите са хванали 2960 тона оцетен анхидрид, суровина за пречистване на дрога. Според агенция "Митници" опити да се пренасят наркотици се правят със всички възможни средства - автобуси, влакове, камиони, самолети, пощенски и колетни пратки, дори и от пешеходци.
Надпревара
Всяка година по традиция преди и след прибирането на реколтата браншовиците се надпреварват да обявяват новите (сиреч по-високи) цени на брашното и на хляба. Този път търговците заявиха, че няма основания за поскъпване на брашното, нито пък ще има дефицит. Производителите на насъщния обаче са категорични, че хлябът трябва да стигне 86 ст. килото - за да се спази нормалното според тях съотношение между брашното и хляба 1:2. Това щяло да се отрази с 5 лв. месечно на семейния бюджет, което за пенсионерите например не е без значение.
На потребителите не им остава нищо друго, освен да чакат - дали надпреварата на думи ще се пренесе и върху цените.
Нови карти ще сочат маршрутите към Рожен
СОФИЯ. Нови туристически карти, обозначаващи обектите и маршрутите в западната част на Родопите, ще се продават по време на общобългарския събор "Рожен 2000". Това съобщи управителят на "Картография-ЕООД", Иван Петров. Картите са издадени в трихиляден тираж и ще се предлагат на фабрична цена 3 лева в шатра &numero; 1. Петров гарантира, че с тях неопитният турист не се нуждае от водач, но призна, че маркировките в българските планини са в лошо състояние. Пътеводителите са подготвени в изключително кратък срок специално за събора и са подходящи за наши и чужди гости и участници.
Петров информира, че "Картография-ЕООД" подготвя серия от релефни карти на българските планини и Европа.
