Легенди на шоубизнеса
Любителите на джаза добре знаят за кого става дума, когато чуят имена като Ела, Сара, Били или дори Кармен. Дайна Уошингтън например най-често е бъркана с Дайна Шор, едва ли е толкова популярна. Причината вероятно се таи в краткия й, но бурен живот. Въпреки това именно тя, а не някоя друга нейна колежка, бе окичена с титлата Кралица. И то съвсем не без основание.
Като повечето от големите черни певици и малката Рут Джоунс започва с пианото и църковния хор. На 18 години забелязана от мениджъра на Сачмо - Джо Глейзър, вече е солистка в оркестъра на Лайънъл Хемптън. След първия албум, благодарение на подчертаното си блусчувство, мнозина я охарактеризират като съвременната Беси Смит. Но Рут Джоунс (вече Дайна Уошингтън) стоеше далеч над това сравнение. Изисканата изразителна дикция и по-високият й нахакан глас притежаваха изтънчен драматизъм. При това Дайна бе закърмена с госпъла, оттам идваше и нейният блус ориентиран стил. Абсолютният гласов контрол и вътрешното й чувство за интерпретация, плюс прословутата й незаангажираност и свобода, бяха сред качествата, които я направиха това, което е. Нейният остър сарказъм по отношение на колеги въобще не се родееше с дипломацията. За певицата Крис Конър тя споделя, че дори когато е прегракнала, пак пее по-добре от нея, а за тромпетиста вокалист Чет Бейкър възкликва: "Този звучи, като че ли устата му е пълна с каша. " Напротив, за Ела и Ани Рос винаги намира думи на възхищение. В личния си живот тя определено е нестандартна - 9 брака, многобройни любовни авантюри, пристрастие към алкохола и съкрушителни диети доведоха до ранната й смърт през 1964. Кралицата бе едва на 40 години, но вече бе влязла в класиката на джаза. За четири десетилетия това е забележително постижение, нали?
Културен афиш - Варна
ФЕСТИВАЛЕН И КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР
Леонардо да Винчи имал незаконен син
ФЛОРЕНЦИЯ. Великият италиански ренесансов художник Леонардо да Винчи вероятно е имал незаконен син, съобщи Алесандро Везоци, директор на музея "Леонардо" в родния град на майстора в Тоскана. В писмо, изпратено от болонския благородник Джовани Бентиволио до Лоренцо Медичи Великолепни, флорентинският държавник, който бил един от главните покровители на Леонардо, се споменава мистериозното име Пауло де Леонардо да Винчи де Фиренце. Бентиволио съобщава на Медичи, че въпросният Пауло бил изгонен от Флоренция заради порочния си живот.
Везоци твърди, че присъстващият под името Леонардо да Винчи не може да е друг, освен великият маестро, а Пауло най-вероятно е името на негов неизвестен досега незаконен син. Като доказателство в подкрепа на хипотезата си Везоци изтъква и измайстореният от Леонардо бебешки паяк. Ученият обаче не посочва датата на писмото, а единствено твърди, че маестрото се е сдобил с Пауло, когато бил едва 17-годишен. Везоци изтъква като допълнителен аргумент и факта, че Леонардо е бил постоянен обект на интерес от страна на болонските и флорлентинските благородници, двама от които присъстват в цитираното писмо.
Около името на Леонардо да Винчи съществуват множество спекулации в личен план. Великият ренесансов хуманист никога не се е женил и това дава повод на мнозина дори да твърдят, че той е бил хомосексуалист.
Лигнитни въглища от "Мини Марица-изток" ЕА
Енергия и независимост за България!
Честит професионален празник, миньори!
Нека да са успешни дните ви, изпълнени с упорит труд, мъжество, воля и професионално достойнство за задоволяване на енергийните потребности на страната ни.
На вас и вашите семейства желаем здраве и благополучие!
Македония благодари на наши огнеборци
СОФИЯ. На софийското летище Враждебна в сряда вечерта началникън на ГЩ на ВВС ген.-лейт. Стефан Попов и ген.-майор Иван Парапунов, посрещнаха четиримата български огнеборци, които в продължение на три дни потушаваха пожари в Македония. "Трудно, но се справихме", бяха първите думи на майор Тодоров, ст.лейт. Василев, полк. Каравасилев и лейт. Арабаджиев. При погасяването на огъня е използвано експериментално устройство за гасене на пожари с вместимост 3000 литра вода. То е разработено от авиоинжинери от базата в Крумово и позволява по-лесен достъп в местности с пресечен терен. Българският екип е извършил 61 пуска на общо 150т вода. В акцията са участвали и екипи от КFOR, Гърция, Русия и Македония. Македонските медии и институции изразили своята благодарност, като откроили българското участие.
Мемориалът в СУ ще бъде възстановен
СОФИЯ. След вчерашната ни публикация за демонтирането на паметната плоча с имената на убитите професори д-р Александър Станишев, Богдан Филов и Борис Йоцов в редакцията позвъниха проф. Б. Козарев, проф. д-р Г. Бакалов, както и синът на проф. Ал. Станишев - Владимир.
Мемориалната плоча наистина е демонтирана и в момента е в една от стаичките на новооткрития музей на университета. В телефонен разговор проф. Б. Биолчев (който вчера твърдеше, че никога не е имало такава плоча) е уверил г-н Станишев, че като ректор ще стори всичко възможно мемориалът да заеме отново достойното си място. Това вече не е компромисно решение.
Монсерат Кабайе води дъщеря си за софийския концерт
Между 15 и 60 лв. са билетите в НДК
СОФИЯ. Оперната прима Монсерат Кабайе ще има концерт у нас на 16 септември в зала 1 на НДК. Билетите се продават от днес, а цените им са между 15 и 60 лв. Диригент на концерта ще е маестро Хосе Койядо. Ще съпровожда Софийската филхармония с музикален директор Емил Табаков. Музикантите ще ползват партитурите, изпратени от мениджмънта на Монсерат Кабайе. Ще звучат творби на Росини, Доницети, Верди, Барбиери и други именити композитори. Има вероятност "Гласът на Испания" да изпълни хита "Барселона", трансформиран като "София" по повод празника на столицата ни 17 септември. Феноменалното сопрано ще дойде у нас с дъщеря си, която също може да се включи в концерта, казаха организаторите "София Мюзик Ентърпрайсис". Монсерат Кабайе ще кацне у нас ден по-рано и ще отседне в хотел "Замъка Хранков", до който ще бъде откарана с лимузина. Вероятно ще има специални изисквания за краткия си престой, но те още не са известни, уточниха организаторите. Репертоарът на певицата включва над 100 опери, а дискографията й наброява 80 заглавия. Родената на 12 април през 1933 г. испанка е пяла с редица известни певци, между които Павароти, Карерас, Доминго. В последното си интервю гениалната Мария Калас посочва Кабайе като единствена достойна своя наследница.
Междувременно от НДК съобщиха, че за Новогодишния фестивал, посветен на Бах, ще бъде докаран в двореца специален орган.
Мрак
Малка плоча, съвсем скромен знак за отдаване на признателност към трима българи, оставили неоспорима голяма следа в науката и в просветното дело, поставят в аулата на Софийския университет след половинвековно премълчаване и охулване на имената им, над които тежи дамгата на незаконния "народен" съд. Жестът би могъл да се тълкува и като израз на онова желание за помирение, за което толкова настояваха преименуваните комунисти. Но и достъпната за малко очи плоча, лишена от грандоманската монументалност на намиращия се съвсем наблизо Паметник на съветската армия, с чиято наистина "решаваща" помощ бе установен у нас тоталитарен режим и се превърнахме в страна-сателит на чужда държава, раздразни днешните уж вече модерни социалисти и след атаките им на "неудобната" историческа памет беше отредено място в ъгъла на музейния полумрак. А солдатът с шмайзера се пъчи все така горд и недосегаем насред столицата на демократична България.
На много места още не дават касови бележки
Не съм единственият, който е свидетел за неспазване на изискването за издаване на касови бележки. Пред мен пенсионер с пяна на устата върна на продавачката в магазин за хранителни стоки добросъвестно издадената му касова бележка с думите: "На мен това не ми трябва. Дай го на Муравей! " Сякаш на финансовия министъп, който прави усилия да осигури постъпления в бюджета, за да гарантира по-добър живот на такива като този комунист, много му е потрябвал неговия фиш. Според друг "наш" човек, архитект, едва ли не министърът на финансите трябва да назначи за всеки магазин контролен орган. Като че ли не е в наш интерес да следим за спазването на това задължение.
Финансовите органи трябва обаче да организират работата си така, че да правят внезапни проверки. Особено в магазините за бяла техника и електроника търговците да бъдат задължени да поставят на видни места призивите за изискване на касови бележки. Според мен тези надписи следва да се допълнят с текста: "Всички, които не изискват касова бележка, съдействат за укриването на данъци и поддържат сенчестата икономика."
Надеждите за "Курск" умират, въздухът свършва днес
МУРМАНСК. Ситуацията около атомната подводница "Курск" е на ръба на катастрофата, заяви вчера руският премиер Михаил Касянов, признавайки неспособността на руските власти, да извадят живи 118-те моряци от водите на Баренцово море, след като поредните спасителни операции миналата нощ отново пропаднаха. Към мястото на трагедията пое и британски дълбоководен апарат, придружен от опитни норвежки спасители, но поради бавният руски отклик на предложенията за помощ те ще пристигнат там едва в събота, когато вероятно ще бъде твърде късно. Според несигурни разчети въздухът на "Курск" ще свърши днес. Подводницата не издава признаци на живот от сряда сутринта и в руския Север сред близките на моряците вече се шири мнението, че на борда й са останали само замръзнали трупове.
Нападател загина в престрелка с ексшеф на рафинерията
Бившият административен директор Енчо Стоев е с три куршума в реанимацията
БУРГАС. Венелин Стоянов (29) от Пазарджик, известен с прякорите Турука и Димбито, загина по време на въоръжено нападение срещу бившия административен директор на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" Енчо Стоев в 8,45 ч. вчера. Самият Стоев е тежко ранен с три куршума и е настанен в реанимацията на ОРБ с опасност за живота.
Двамата нападатели причакали бившия директор пред дома му на ул. "Райна Княгиня" 1, обясниха запознати. Щом се появил на жилищната площадка пред кооперацията, те нахлули в тясното дворче и го притиснали към входната врата. Единият от килърите, вероятно Турука, извадил пистолет и го прострелял от упор. В ръкопашната схватка Стоев получил още два куршума, но успял да му отнеме оръжието и от своя страна отговорил с изстрел. Той се оказал смъртоносен. Вторият нападател побягнал и успял да се укрие. Предполага се, че е ранен. Близо до мястото на кървавата схватка е паркирана лека кола "Фиат Темпра" с варненска регистрация. Свидетели твърдят, че участниците в покушението са се укривали в нея, очаквайки появата на жертвата си.
Информацията за покушението вчера бе потвърдена лично от началника на ДНСП ген. Васил Василев и шефа на РДВР полк. Божидар Алексиев. Не бързайте да си правите прибързани изводи по варненския номер на автомобила, това все още нищо не значи, предупреди ген. Василев журналистите. Засега нямало данни покушението срещу Енчо Стоев да има връзка с пресичането на канала за нелегално извозване на бензин от рафинерията, в което са замесени и хора от нейната охрана.
Бургас е блокиран, всички криминалисти работят по залавянето на втория нападател на Енчо Стоев, допълни ген. Василев. Турука бил криминално проявен.
Вече няма опасност за живота на Енчо Стоев, заявиха по-късно от ОРБ. Днес той можел да бъде разпитан от следователите. Пострадалият бе административен директор в рафинерията за около месец и половина и напусна фирмата в средата на март тази година. Сега се занимавал с частен бизнес в Слънчев бряг. Версиите за покушението го свързват както с петролния, така и с туристическия бизнес.
Несподелена кръпка
Статия на свободата
Родината живя дни наред с тръпката какъв ще бъде отговорът на многотиражния въпрос: ще кърпи ли премиерът Костов кабинета след оставка на вътрешния министър Йорданов, която май искал президентът Стоянов?
Непозналите отново се оказаха квалифицирано мнозинство, с решаващ глас в публичното надвикване. Поради опасност от демографски срив в медийната гилдия това квалифцирано мнозинство няма как да бъде дисквалифицирано. То "позна" за оставката на министъра - в смисъл, че той остава. Остана и несподелената тръпка по кърпенето на кабинета.
Плашат летовниците с измислени опасности
В началото на курортния сезон на 1998 г. осъмнахме с потресаваща новина. Първенството за смразяващо кръвта заглавие може би се падна на всекидневника "Черноморие", който обяви: "Отровен хляб залива Варна". Впоследствие се разбра, че хлябът не е чак толкова отровен, а накрая стана ясно, че той въобще не бил отровен.
В средата на юли т.г. друг варненски всекидневник с едри букви на първа страница съобщава, че "Морето гъмжи от НАГ-вибриони".
Като лекар с почти тридесетгодишен стаж в ХЕИ си позволявам да поясня, че тези микробиологични резултати не са нещо особено. И че години наред в лабораториите на ХЕИ се изолират в единични случаи НАГ-вибриони от различни групи не само от морски води, но и от околна среда, риба и т.н. Да обявиш гръмко в средата на курортния сезон, че "морето гъмжи от НАГ-вибриони" и да тръгнеш с камера и микрофон по плажовете да питаш хората не ги ли е страх да се къпят, си е чиста провокация не само срещу варненци, а и срещу националните ни интереси.
По-голямата данъчна свобода на общините е примамлива идея, но поставя въпросителни казва д-р ИВАН ЧОМАКОВ, кмет на Пловдив
- Д-р Чомаков, като кмет на Пловдив, как приемате тезата, че местните администрации имат нужда от по-голяма данъчна свобода, за да управляват по-ефективно?
- На пръв поглед, идеята изглежда примамлива, особено доколкото се отнася за кметовете на по-големи общини, където има добре работещи предприятия, фирми, частни и държавни. При един стабилен екип "бялата данъчна карта" в местното самоуправление ще даде печеливши възможности за възстановяване и развитие. Повече трудности според мен биха имали малките общини, с по-слабо развита местна икономика. И въпросът е как ще се компенсира техният бюджет или държавата ще ги субсидира.
- Готова ли е пловдивската управа да поеме подобен тип отговорност?
- Мисля си, че всяка община трябва да търси адекватните за себе си варианти за максимално обезпечаване. Тук застъпвам мнението на председателя на ОбС в Пловдив Страшимир Дочков, че данъците не могат да бъдат еднакви в един планински район и в един морски град. Ако една община сама си определя местните данъци и такси, до голяма степен това ще доведе до промяна на установения данъчен регламент от национално към регионално ниво, което е наистина нов вид отговорност за всяка управа.
- Все пак не бива да забравяме, че подобна данъчна система функционира позитивно в САЩ и Западна Европа. Какво е необходимо, за да се приложи тя и в България?
- Може би ще трябва някакъв преходен период, при който да има обмен на информация между данъчните служби и общината. Сега ние не можем да влезем директно в информацията на данъчните, докато те могат директно да ни ревизират. Необходим е период на адаптация. В момента се затрудняваме и от факта, че разчитаме на тези 50 млн. лв., които представляват около 50% от бюджета, но реално тези суми не постъпват плавно и това забавя разплащането на общината. Има периоди в месеца, в които данъчните постъпления са доста под заявените от данъчните служби. Примерно община Пловдив средно на ден трябва да получава 200 хил. лв., днес сме получили 100 хил. лв. - Ако приемем, че евентуални промени в конституцията ви дадат правото свободно да определяте данъците, има ли опасност да се създаде предпоставка за неаргументирано увеличение?
- Това е много интересен въпрос. В България този опит го няма, но по темата съм разговарял с кметове от чужбина. Има градове, където всяка година се провежда анкета, с която се проучват желанията на гражданите - какво искат да стане в техния град (улици, пътища, озеленяване). След това се прави глобална сметка и се казва - за да се реализира всичко желано, вашите местни данъци и такси трябва да бъдат толкова. По този начин се дава възможност жителите на един град реално да участват във формирането на общинския бюджет в зависимост от това какво хората предвиждат да се случи в техния град и глобално в тяхната държава.
- Имате ли за самия себе си неизяснен въпрос по тезата за евентуално по-голяма финансова самостоятелност?
- Въпросът, който бих задал аз, е: по принцип се казва, че общините ще определят местните данъци. Кой ще определи обаче какъв процент от тези данъци да останат в общината? Това е големият въпрос. Ако той е пак 70%, за мен съществуващите данъци са достатъчни. По-важно е какъв процент ще остане тук и кой ще го определи.
- Мислите ли, че данъчната свобода на общините би била реална възможност за уплътняване на бюджетни дефицити?
- Не, върху нас упражняват контрол Сметната палата, ДФК, освен това съществува и общественият контрол. Не могат данъците да се увеличават безразборно. Все пак местният парламент ще гласува стойностите, така както е принципът на държавата. Бюджетът, бих казал, не е абстрактен закон. И всяка една цифра съответства на някаква дейност, която трябва да обслужи цифрата. За мен е по-важно какъв ще бъде принципът на взаимоотношения между общината и данъчните служби, доколко данъчните служби ще бъдат чисто общински и как ще се разпределят тези пари между държавата.
- Нееднократно в медиите се тиражира, че пловдивската община е пред фалит. Кой в момента е най-големият й финансов проблем?
- Той си остава един и същ. Това са средствата, които се разходват за лечение на хора извън общината - някъде около 5,4 млн. лв. В бюджета се предвиждат пари за лечение на 360 000 души, колкото са гражданите на Пловдив. Миналата година са дадени близо 17 млн. лв. именно за това, че тя лекува граждани от цяла Южна България. И ние сме изправени отново пред една финансова капитулация. Можем да докажем тези средства поименно. Обикновено към град Пловдив се насочват най-тежките случаи, което е нещо нормално и естествено. Тук е концентрирана по-добра база, тук са по-квалифицираните специалисти. Ще разчитаме разходите да се покрият от държавата така, както бяха покрити през миналата година. С проблемите, които съществуват във ВМИ, ние поемаме и голяма част от пациентите от регионите, които ВМИ обслужва. През последните 3-4 месеца получихме голямо натоварване на общинското здравеопазване в резултат на това, че съществуват финансови проблеми във ВМИ - Пловдив. Смятам, че тези неща не могат да не бъдат признати.
- Бихте ли коментирали ситуацията като лекар, д-р Чомаков, вие сте дали Хипократовата клетва.
- За съжаление изправени сме пред ситуацията да спрем да приемаме тези граждани, а това е абсолютно нехуманен акт. Като лекар бих казал, че не може да върнем нито един тежък случай, изпратен от Смолян, от Доспат или от Бургас и да се оправдаваме, че нямаме финансови средства.
- Какво тежи още на бюджета?
- Бюджетът беше натоварен с разходи по нормативни актове, приети след приемане на бюджета, близо около 2 млн. лв. Добрата новина за пловдивчани е, че има решение на Министерскиия съвет и Народното събрание да се изплатят разходите до април към тецовете, някъде около 4,5 млн. лв. - Всекидневно получавате критика от опозицията, как ще й отговорите?
- Бих определил поведението на опозицията като извличане на малки политически ползи. Определено не се изразяват глобални мнения, тъй като им липсва ресурс от специалисти. Опозицията в Пловдив не е подготвена да представлява някаква алтернатива. Стремейки се да провали кмета или председателя на ОбС, или една общинска сесия, се загубва основното и оттук губи пловдивчанинът. Всяка критика е добре дошла, стига да бъде конструктивна и разумна, а не критика, която създава проблеми, за да задоволи някакви лични амбиции. Докато опозицията не излезе от това русло, няма да бъде достоен противник на политическата сцена в Пловдив. Това го вижда и обществеността, затова ние сверяваме часовника си не с опозицията, а с мнението на обществото.
Подменят свидетелствата за регистрация на автомобили
СОФИЯ. Предстои подмяна на свидетелствата за регистрация на пътно-транспортните средства, съобщи вчера БТА, като се позова на началника на КАТ-Пътна полиция в СДВР подп. Атанас Вълков. Реформата се налагала заради въвеждането на Автоматизираната информационна система на КАТ (АИС-КАТ) за регистрация на и отчет на транспортните средства в страната. Според подп. Вълков новите регистрационни свидетелства ще отговарят на европейските стандарти. Те ще бъдат изработени по същата технология като новите шофьорски книжки-ламинирани със защитно фолио и други защити срещу фалшификация. За идентифициране на превозното средство документът ще съдържа заснетия номер на рамата на колата. Регистрационните свидетелства ще се издават в два екземпляра. Единия собственикът ще представя на контролните органи, а с другия ще може да продава автомобила си. Първоначално в края на август АИС ще работи експериментално в Плевен и София, след което ще бъде изградена в цялата страна. Централен сървър в КАТ-Пътна полиция на ДНСП ще събира и обменя информация със сървърите на КАТ в страната. Това ще облекчи проверките на пътните полицаи, издирването на крадени коли и обмена на информация при катастрофи.
Поет се прави на банков експерт
Браво, г-н поетът Недялко Йорданов наистина премина всякакви граници! И преди всичко - границата на енциклопедичност на българския интелектуалец. Признавам, че бях поразен от шокиращо широкия диапазон на неговите способности, когато от пресата и телевизията узнах за финансовите и банковите му разкрития.
Вярно е, че в историята на българската интелектуална мисъл не липсват подобни прецеденти, но Йорданов е своеобразен връх в тази поредица с новото си амплоа - "поет - банков експерт".
Президентът подписа за Славчо Босилков
Информационната война срещу кабинета цели да компрометира МВР, смята премиерът Костов
СОФИЯ. След като проведох среща с главния секретар на МВР ген. Божидар Попов, рано тази сутрин подписах два указа - единият, с който освобождавам ген. Попов от поста главен секретар, и другият, с който назначавам полк. Славчо Босилков на тази длъжност, заяви президентът Петър Стоянов след едночасовата си среща с премиера Иван Костов и вътрешния министър Емануил Йорданов вчера. Срещата започна около 11,15 ч., а 40 мин. по-късно в президентството пристигна и полк. Славчо Босилков. Държавният глава добави, че в сряда е получил доклада на тримата министри за използването на специални разузнавателни средства и се е запознал много подробно с него. Помолих за тази среща министър-председателя и вътрешния министър, за да заявя още веднъж, че смяната на главния секретар на МВР не решава проблемите на вътрешното министерство, каза Стоянов. Той отново поиска повече критичност и взискателност към министъра на вътрешните работи независимо от ясната подкрепа, която му бе засвидетелствана от парламентарното мнозинство. Освен това президентът настоя в експозето си за същото спрямо новия главен секретар на МВР и към цялото ръководство на министерството. Обществото трябва да е сигурно, че не съществуват паралелни структури извън МВР или, не дай Боже, служители на МВР, които се занимават с дейности, насочени срещу интересите на държавата или нейните граждани, зад емблемата на министерството, тоест не съществува паралелна власт в България, че България се управлява от тези, които са избрани да я управляват и които носят отговорност съгласно законите на страната и пред своите избиратели, добави държавният глава.
Докладът съдържа наши решения, както кадрови, така и свързани с промяна на законодателството, на вътрешните нормативи, и решения, свързани с дейността на администрацията, те бяха възприети от президента като необходими, и бяха приети и подкрепени, заяви след срещата премиерът Иван Костов. Най-силната подкрепа давам на най-ключовото назначение - освобождаването на г-н Божидар Попов и назначаването на г-н Славчо Босилков, добави Костов.
Президентът съобщи, че е поискал ясно и точно от министъра на вътрешните работи и новия главен секретар да върнат доверието към МВР. Това трябва да стане в много бързи и кратки срокове, каза Стоянов. Иван Костов от своя страна се съгласи с тези изводи и притесненията на президента за дейността на МВР и използването на СРС в случая с главния прокурор.
Има обаче и други проблеми, на които вестниците не обръщат толкова внимание. Например въпроса с агентурата, нейното поведение в настоящия момент и това, което аз нарекох преди много време информационна или компроматна война. Това е война, която има за цел да компрометира българските държавни институции, да намали доверието в тях. Не случайно мишена в такава война е точно тази структура, която охранява авторитета на властта - МВР и специалните служби в него. Ето защо ние всички разбираме колко сериозни задачи имаме да решаваме оттук нататък, каза премиерът Костов.
Президентът изрази съжаление за острия тон на дебата по "бръмбаргейт" и посочи, че с критичния си тон не е целял да влоши образа на управляващите Обединени демократични сили. каре.
Нито за момент не съм и помислял да поканя ген. Божидар Попов като съветник в президентството, каза Стоянов. На медиите ще съобщя дали ще свикам или не консултативния съвет по национална сигурност, добави той. Държавният глава съобщи още, че ще прецени по какъв начин да информира опозицията за съдържанието на доклада на тримата министри. каре.
Ако Бонев разполага с данни, че съм събирал и използвал незаконосъобразно информация като служител на МВР, е трябвало да ги предаде на прокуратурата, като изпълни нормативната уредба, коментира вчера новоназначеният главен секретар на МВР Славчо Босилков. Все още не е късно Бонев да стори това, добави той.
Приватизираният алармен звънец
Има два типа носталгици - съзерцатели и бойци. Първите излизат понякога от своето вцепенение, за да приплачат по миналото, и питат с тъга: "Какво става? Накъде отиваме? " Вторите са по-трудни за дешифриране. Създават впечатление за новатори, които, прекрачили в бъдещето, нетърпеливо ни подканват да ги последваме. Лошото е, че зад този революционен патос стои най-обикновена привързаност към комунистическия конвейер за лаврови венци.
Явно някои творци не могат да се освободят от усещането за дружеска ръка върху рамото. Същата ръка, която издаваше книги, отприщваше хвалебствия, разтваряше аудитории и докарваше слушатели под строй. Като анекдот се разправя случай от онова време с честването на мастит литератор в залата на партийния дом. Организаторите се поизложили - не успели да осигурят публика. Тогава влязъл в действие аларменият звънец. При неговия призив целият персонал на дома трябвало да се събере в залата. Така тя се напълнила. Хората дошли с работните си облекла. Литераторът ахнал: "Не знаех, че съм толкова известен сред трудовия народ! " Оказва се, че точно този алармен звънец липсва болезнено на някои наши автори. Включително и на талантливи. Но суетата ходи навсякъде. Ето защо по-енергичните си създадоха подобни звънци за лична употреба. И току ни привикват под знамената на поредния си протест. Обяснимо е тяхното неспокойствие. У всеки творец от време на време се поражда съмнение в стойността на създаденото от него, в способността му то да устои на времето. Прочели сме не една строфа - резулат на тази несигурност, която показва твореца в неочаквана светлина, уязвим и покоряващ точно с това. Усещаме как подобни творби са зреели в дълго усамотение, в безсънни нощи... Но поетите със собствени алармени звънци нямат време за мъчително узряване без свидетели. Докато се помайват със своята творба, току-виж Жорж Ганчев или Слави Трифонов ги изместили от сърцата на хората. И обхванати от изпреварващ ексхибиционизъм, те звънят ли, звънят. Като ги гледа и слуша човек, си припомня оценката на един западен автор за Троцки: "Имах усещането, че той е готов да умре за революцията, стига да вижда достатъчно многобройна публика пред себе си."
Тези изблици само на пръв поглед имат личностна окраска и носят очарованието на индивидуалния бунт. За жалост зад тях прозира неистовото желание на тези люде да бъдат харесани. И то от същата онази ръка върху рамото. Защото досега само тя е доказала, че може да осигурява масовост при нечия творческа изява, и обещава да го прави пак. Аларменият звънец веднага би възразил: "Но аз дрънкам и срещу тези, и срещу онези. " Да, ама онези обръщаха внимание. Пошляпваха, но и хранеха. С всекидневна порция известност. Ако си доказал чувството си за "докъде и как", ти позволяваха да бъдеш ужасното дете на режима. А това е толкова сладко! Шепнешком те поздравяват хорица, а отгоре те схващат дори като коректив, дълбоко убедени в твоята синовна привързаност. И ти си единствен! Всички останали корективи си копаят нормата на съответното място. При това положение защо в началото на 1997 да не извисиш своя дискант на фона на общото недоволство? Има хора, които ще разберат, че си го направил доброжелателно.
И на фона на "целия този хаос", на това "синьо безхаберие" да помечтаеш за времето, когато и да не ти се пише книга, трябва да я напишеш за кръглата си годишнина. А след това да прочетеш в "Литфронт" как ти обясняват като на мамино идиотче: "Ти се роди еди-кога си, в еди-кое си китно селце..."
Приятел на Увалиев завъртя келтски кръгове на наша земя
СОФИЯ. Своенравен и ироничен, но несъмнено оригинален в изкуството и общуването се оказа художникът Денис Боуен, който тази седмица гостува на Евро-българския културен център. 20-те творби, с които роденият в ЮАР творец се представи, бяха наречени в последния момент "Келтски кръгове". "Коренът ми е келтски", поясни Боуен пред гостите си и добави, че затъмнените слънца и лунните пейзажи в работите му съвсем не се явяват случайно. Преди години той бил запален по Космоса и дори се свързал с представителството на НАСА в Лондон.
Денис Боуен показа на столичната публика рисувани в Македония платна. С югозападната ни съседка го свързва над 30-годишно приятелство. През 1965 след земетресението в Скопие, Боуен подарил своя колекция картини на града и с това станал един от основополжниците на Музея за съвременно изкуство в македонската столица. Носител е на орден за заслуги към македонската култура. И до днес обича да се връща в Скопие, където твърди, че много по-лесно завързва приятелства. Връзката с България осигурила кюстендилската художничка Милена Попова, която след един пленер в Македония успяла да накара Денис Боуен да прекоси и нашата граница. Професорът от Университета на Виктория, Канада, и член на Кралската академия на Кеймбридж и на Международната асциация на изкуствоведите е участвал в кюстендилския пленер "Св. Лука", така че настоящото му гостуване в България е второ. През октомври предстои трето - отново в Кюстендил.
Съучастието на "Увалиеви - Фондация за България" в организирането на софийската изложба разкри и другия аспект на българската връзка на Денис Боуен. Художникът се оказа близък приятел с големия ни интелектуалец Петър Увалиев. През 1973, когато Боуен подготвял първата си ретроспективна изложба в Англия, Увалиев написал увода към каталога. Когато пък фондацията на името на българина била учредена, Денис Боуен бил първият, който направил дарение.
Продължителната суша съсипа тютюневата реколта
КИРКОВО. От вчера започна оводняването на коритото на р. Върбица с вода от язовир "Мъглене". Община Кирково и "Напоителни системи", които стопанисват язовира, подписаха договор за 12 хил. лв. 300 хил. куб. м каптаж за оросяване ще се черпят от реката. Незапомнена от 70 години насам суша мори крайграничната община. Безводието е засегнало в различна степен 90 на сто от реколтата. Най-сериозни са пораженията в тютюнопроизводството, което е основен поминък за родопчани. Спуснатата квота от 2250 т тютюн за общината вероятно няма да бъде изпълнена. По предварителни проучвания произведената продукция е около 1400 т. Сушата и жегите са съсипали около 40 на сто от катранената култура. Сериозни проблеми в общината има и с питейната вода. В някои от селата тя се пуска два пъти седмично по два часа. Издадена е заповед от общината питейната вода да не се използва за поливане. Оводняването на р. Върбица ще помогне на местните хора да спасят засегнатата селскостопанска продукция, ще се реши и проблемът с водата за питейни нужди. От общината заявиха, че са се обърнали за съдействие към три министерства за цялостно решаване на проблема с безводието, тъй като подписаният договор с "Напоителни системи" решавал само част от него.
Безводие мъчи жителите на почти всички общини в региона. В десетки села в Крумовградско, Кържалийско водоноски доставят вода за пиене. В различна степен е засегната и тютюневата реколта.
Професор Божидар Козарев, автор на възпоменателната плоча: Няма правописна грешка в проекта
Бях шокиран от твърдението на представител на СУ "Свети Климент Охридски" пред "Демокрация", че изработеният по мой проект паметен знак на репресираните и убитите по време на комунистическия режим има правописна грешка и, видите ли, затова той е демонтиран. Това не е вярно, защото текстът е одобрен след редакция от академичния съвет, по чието решение аз сключих договор за авторски проект. Пък и той не е чак толкова сложен, че да бъде сбъркан. Ето го: "В памет на проф. Александър Станишев, проф. Богдан Филов, проф. Борис Йоцов и на многото други преподаватели, студенти и служители от СУ "Св. Климент Охридски", убити и репресирани по време на комунистическия режим 1944-1989 г. " Ако след това някой е решил да го променя, вече е друг въпрос! Но зад него на 5 февруари 1997 година са застанали 34 академични личности. Тоест - целият академичен съвет на университета. Аз трябваше да облека текста в един символ, който да увенчае тази възпоменателна плоча. Избрах два пауна, които пият от боровия купел на познанието. Това е християнски символ на безсмъртието. Има и метална винетка, а буквите са изработени от метал и са монтирани на мрамор, който доста трудно бе намерен като монолит. Тогавашният ректор проф. Лалов и проф. Георги Богданов възприеха моята идея. Сроковете бяха доста кратки, но успяхме да се вместим и аз присъствах на монтажа. На освещаването не бях поканен. Но, здраве да е... Но какво беше моето учудване, когато в късната есен на 1999 влязохме с моя брат в университета и аз реших да му покажа плочата. Оказа се, че нея я няма. Спомням си, че беше събота и портиерът беше много нервиран, че трябва да отключва централното фоайе. Мърморейки, той отвори вратата и рече: "На, да се уверите, че плочата я няма... Демонтираха я. " Естествено че веднага се заинтересувах къде е и някой от чиновниците ми спомена, че е прибрана в музейното депо заедно с плочите на антифашистите - също демонтирани. Тогава не ми казаха кой е взел решение за този акт. Като автор просто бях длъжен да обясня на нашата общественост, че правописни грешки във възпоменателната плоча няма!
Проф. Козарев ни предостави началния проект, копие от решението на академичния съвет за поставянето на мемориала и авторския договор за изработване на пластичната творба.
Прошка е, щом силният прости
твърди ЕВГЕНИ КУЗМАНОВ в разговор с Любен ЛАЧАНСКИ
Никога не съм го питал защо са го кръстили Евгени и как ли точно през далечната 1941 в Радомир свещеникът е произнесъл това гръцко име, давано на писатели, литературни герои и светски лъвове. Когато върви по улиците, на този корпулентен мъж трудно бихте определили тутакси професията. А професията му е: артист! Именно артист в оня, ренесасновия смисъл на понятието. Скулптор, художник, писател... Е, бил е и футболист, заигравал се е и като киносценарист. Преподавател е и в университет. Управлява коли и мотори. Строи къщи. Умее да пие и да пее. Дава пари на заем, после търси незлобливо, но не пребива длъжниците си. Получава награди и за изобразително изкуство, и за словесно едновременно. Пише приключенски и криминални романи. Употребява псевдоними. Успява да издаде най-дисидентския роман при комунизма: "Чайки далеч от брега". После "най-демократично" го уволняват от мижава службица в една галерия. Като го поканят на звани приеми, отива със съпругата си. Гордее се с нея. Не умее да разказва вицове, а много му се ще. Страхотен приятел е и както казват и близки, и душмани: "Много е талантлив Евгени! " Може би е свързано точно с името му или със страшното чувство, винаги и навсякъде да бъде свободен? Ще се опитаме да разбенем.
- Евгени, успя ли най-сетне на твоята възраст и с твоя житейски и творчески опит да намериш обяснение на понятието свобода?
- Свободата, бате, трябва да се осъзнане. Това става, когато човек поотрасне. За да се сетиш за свободата, тя трябва да ти бъде накърнена - да се усетиш потиснат, ограничован, насилствено напътстван. Само когато си принуден да се подчиняваш, без да те питат за нищо, тогава много бързо се сещаш за свободата и започваш да си задаваш въпроси. Моето "славно" поколение преживя точно това. И историческият парадокс е точно в тоталното лицемерие - несвободата се обясняваше с "осъзната необходимост". За мен е интересно да си припомня, че и редовите комунисти, участващи в потисничеството, също бяха мачкани... Изключен от партията за една крива дума, хћ де. И подобни хора сега се изживяват като дисиденти, но люто мразят демократите и пак се държат за комунистическите скелети. Значи не всеки е роден за свободата или може би свободата не е за всички. Тя е вътрешно чувство. Вродено или възпитано състояние на духа, на разума и на сърцето. Вярата в свободата е като вярата в Бога! Щом си вътрешно свободен, никаква власт не може да ти влияе; мисловно, философиски ти си абсолютно независим. Животът е безценен и всеки се съобразява с обстоятелствата, в които е принуден да живее. Да не говорим за семейните грижи, децата. Може да си готов на големи компромиси в името на тези свещени цели, но има накрая една точка на морална търпимост, от която нататък няма нищо. Празно, мрак, бездна. Вътрешната свобода ти дава духовна енергия и морални сили да стоиш далеч от ръба. В подобни решения, продиктувани от морал, воля и характер, се състои великата свобода на човека. Сега, връщайки се назад в годините, нещо такова ще да се е случвало с мен, за да напиша през 80-те "Чайки далеч от брега". Не съм мазохист, та да се набутвам в ръцете на ДС, както след издаването на романа се случи.
- Е почувства ли се после като литературен дисидент? Направи ли след това политическа кариера? Стана ли месия поне за приятелите си?
- Винаги съм знаел какво правя по онова време, но вероятно истината, очевидната истина ме е закриляла. Имаше някаква магия при написването на този роман, която продължи цяла година. Живеехме натясно и по цели нощи траках по главите на спящото семейство. Но каквото има да става, то ще стане. Аз съм фаталист. Този роман се оказа единствен в соцлагера, който визира точно комунистическата тоталитарна система. Иносказателно, чрез метафора или гротеска... но разказах играта: анатомия на мизерното двуличие, световноизвестното лицемерие и бедната демагогия на комунистическата диктатура. Е, понесох си "вината". Малко разпити на "Развигор"... По-късно научихме този адрес. И ме забраниха за публикации, но пак лицемерно. Връщаха ми ръкописите, че нямали качества. И ми ги връщат хора, които се пишат за приятели. По това време синът ми Жоро, момчурляк тогава, ме предизвика да напиша приключенски роман, по-хубав от тези на Карл Май и Емилио Салгари. И него го писах цяла година, триста и осемдесет страници на машина, но вече имах и задна мисъл - дали ще ми пуснат поне едно такова невинно творение. Както винаги, се оказах наивник, вярващ в доброто. Но тогава ги затрудних с рецензиите. Ако един писател не може да напише приключенски роман, една приказка... Чудеха се какво да напишат като недостатъци, та да върнат ръкописа. Имената няма да им казвам. Става дума за приключенския роман "Съкровището на Корините". Та дали съм бил дисидент! Не ми е удобно да се хваля сега! Толкова се блъскат в тази графа! Смешно ми става. Преди бяха партийни наставници, а сега са морални и национални наставници, след като побързаха първи да се включат в демократичното движение.
- В най-новия си, все още неиздаден, но награден роман с престижна премия и със заглавие "Виявици и фучавини" чия свобода, какви истини и морални норми защитаваш? Какво е посланието ти, както сега е модерно да се пита?
- Наскоро в Университета за специалността журналистика дадоха на кандидат-студентите темата "Престъпление без наказание". Също така наскоро по първа програма на телевизията излъчиха документалния филм за лагерите в България. Този път го излъчиха в подходящо време; тоест когато зрителите са пред екрана, а не след полунощ. Някой беше направил списък на темите и сюжетите, които писателите разработват от Омир до днес; война и мир, любов и изневяра, приятелство и предателство. Там фигурира и темата престъпление и наказание. Като реплика или вариант на тия наистина общочовешки теми в романа "Виявици и фучавини" аз предлагам сюжет, който задава въпроси за опрощението и отмъщението. Отмъщението е съществена част от морала; то е въпрос на чест, израз на сила, стремеж към справедливост и равновесие, успокоената съвест, възвърнатото достойноство, към които вечният живот винаги се е стремял. Както е известно обаче, от историята никой не се учи. Отмъщения на отмъщенията продължават и дано това се промени през новия век. Но прошката, опрощението... Нашият народ има специален ден в календара. Коя е истинската прошка? Да простиш, когато си безсилен! Прости им, Господи, те не знаят какво правят! Високият пример на Христос е непостижим за човеците. Когато безсилният прощава, той тайно се надява, че Господ ще извърши тяхното отмъщение. Нега Бог ги съди! И има много случаи, когато Бог действително наказва. Но истинската прошка е, когато силният прости. Да се откажеш от отмъщението, когато можеш да го извършиш, това е великото достояние на човека. Това ме накара да напиша "Виявици и фучавини". Действието се развива предимно в Радомир, животът си тече, нали така. Но се случват разни работи. Трудно е да си Христос, да-а-а... - Неизменен въпрос за човек, подвластен на две изкуства: по един и същ начин ли отправяш внушенията през камъка, бронза и литературата? Къде се чувстваш по-разбран, по-нужен?
- Имам една студия по тази тема, започната преди двадесет години и още не е завършена. Там съпоставям Чехов сМестрович, мемориал с роман на Балзак. Но това са невъзможни неща за обяснение, анализът тук не помага, емоцията на възприятието трудно се описва и като усетиш, че думите увисват, а силата и красотата изсфирясват някъде, дето... Има връзка, разбира се, нали всичко е енергия! Цялото изкуство е енергия, закодирана в знаци. Не само изобразителното. Ами думите, буквите, нотите, музиката. Като съм толкова печен, защо, когато рисувам, една музика ми пречи, а друга ме окрилява. Но не мога да го обясня, нещо тайнствено е изглежда, пък и нямам вкус към сериозни теоретични разработки. В по-голямата част от времето аз съм каменоделец и шлосер. Това е тема за някой учен човек, който да познава творческия труд, да знае как се прави скулптура, как се рисува, как се пишат разкази и романи. Анализите обаче в литературата са по-лесни, отколкото в изобразителното изкуство, защото писателят по-бързо преодолява съпротивата на материята и остава по-ясен в първоначалното си намерение. Докато художникът по пътя си към идеята криволичи, материята го подвежда, идват нови усещания, понякога се приспособява към определени ефекти или дефекти. Обаче съм забелязал, че много писатели искат да рисуват и се опитват, искат да са художници. А и художниците пишат, предимно поезия. Всички сме едни отнесени мечтатели.
- Всичко много добре го нареди, но с толкова много интелектуален потенциал не може да не се чувстваш интелектуалец. Сега е модно творци и титлоносци да са разочаровани. Ти как я караш с разочарованията?
- Ако говорим за истинските привърженици на демократичната идея, които сега са разочаровани, това е от липса на въображение и на непознаване на живота. Може ли сериозно да се твърди, че една държава, ограбена и съсипана, ще се оправи за три години. Ами как се сменя държавното, политическото и общественото устройство? За три години ли?
Сега критиците викат за десетгодишен преход. Няма такова нещо. Истинският преход, реформата в България, започна преди три години и половина. Предишните правителства просто не искаха да правят нищо, защото знаеха какво ще се случи. Защо Луканов сдаде толкова лесно властта? Реформата означава закриване на предприятия и изхвърляне на работниците на улицата. Ако те го бяха направили, от комунистите нищо нямаше да остане. Обединените демократични сили го направиха и сега си понасят естествено негативите. Никой не отрича, че в сегашните властови структури има хора лумпени, мошеници, корумпирани типове. Не говоря за внедрените. Но нали, преди да го назначиш, да му дадеш власт и отговорности, ти не можеш да му кажеш: "Бягай оттука, ти си мошеник! " То не му е изписано на челото. Обезверените интелектуалци, ако действително са вявали в демократичната идея, нека си дадат сметка, че подобни процеси са тежки, трудни и продължителни. Предстоящите избори са изключително важни, бих казал фатални за бъдещето на България.
Има обаче други интелектуалци, известни на цяла България, които поради биографиите си просто няма как да са вярвали чистосърдечно в идеалите на демокрацията. Две години вече такива хора с дълбока трагична бръчка на челата и гневни гласове, загрижени за пенсионерите и безработните, обявяват, че са разочаровани и обезверени от това правителство. И те минават за бивши седесари! Талантът е опасно нещо, когато не се използва по предназначение - тоест в името на справедливостта, истината и живота. Например един от тях е известен поет от Бургас и от него мира няма. Не се уморява този човек. Вестник да отвориш, радио, телевизия. И София пропищя от него. И цялата му енергия е насочена срещу СДС и управлението на ОДС. Сякаш България върви към пропаст. Точно когато нашето мило отечество се изправя на крака като истински независима държава и печели уважението на световната общност благодарение на някои определно твърди решения именно на това правителство. Подобен пример може да се даде и с един друг поет и драматург, а наскоро и романист, който се хвалеше, че като му спрели една пиеса по ония години, той забегнал направо от летището в Москва. Зла съдба, да се пукнеш от мъка. Но, слава Богу, в България всички се познават, пък и времето поставя всекиго на мястото му. Запомни, че някои известни личности ще запеят друга песен, когато спечелим изборите.
- И нали сме вестник: жалби и тревоги, мечти и прогнози?
- Почнах пак да се радвам на този вестник и да го купувам. Значи му вярвам. А в личен план моите кахъри не интересуват никого. Аз съм си роб на работата и един от недостатъците ми е, че мисля повече за околните, отколкото за себе си.
- Значи ставаш за държавник.
- Добре де, тогава като "държавник" ще ти кажа едно много сигурно предвиждане: ако демократичните сили не останат на власт още един мандат - четири години, то ще изпаднем през ритлите на световната каруца поне за двадесет години. А като мечта... Е, добре! Мечтая на изборите Господ наистина да е българин!
Родопчани покоряват седем върха за седем дни
СМОЛЯН. Девет души, страстни планинари, четирима от които - лекари в смолянската болница, тръгват на поход из България, съобщи един от инициаторите. Амбициозната идея да покоряват по един планински първенец на ден в Стара планина, Средна гора, Витоша, Рила, Пирин, Осогово и Родопите е посветена на 105-годишнината от създаването на БТС и на общобългарския събор "Рожен 2000". Всичко от групата са запалени членове на клуб "Пешеходен туризъм" към туристическо дружество "Карлък". Преходът ще завърши на роженските ливади. Спонсор е фирма "Анри 64", чийто шеф е д-р Анри Кехайов, зам.-председател на Българския лекарски съюз.
Семейните лекари ще отчитат имунизациите на три месеца
СОФИЯ. Семейните доктори ще отчитат направените имунизации на тримесечие, съобщи вчера зам.-директорът на столичното ХЕИ д-р Виолета Демирева. По закон имунопрофилактиката се извършва от тях. Всеки ден в ХЕИ се правят заявки за ваксини, каза още д-р Демирева. В имунизационния кабинет на столичната служба се ваксинират деца, които по някаква причина все още нямат личен лекар. Целта е да се обхванат максимален брой малчугани до началото на учебната година.
Имунизационният календар е част от личната здрвноосигурителна книжка, припомниха от НЗОК. За да се проследят имунизациите на детето от самото раждане, са предвидени специални мерки. Семейните лекари трябва да се свържат с неонатолозите в съответните АГ отделения, клиники и болници. От своя страна тези специлисти подготвят за всяко бебе документ, в който са нанесени направените имунизации или причините, поради които те не са извършени. За децата в училищна възраст семейният лекар попълва имунизационния паспорт в здравната книжка. Докторът трябва да прецени дали здравословното състояние на едно дете позволява да се направи имунизация. Ако детето е неразположено, тя може да се отложи, уточни д-р Демирева. Изискването ваксините да се съхраняват в хладилни чанти се спазва от всички лекари, обясни зам.-шефката на ХЕИ. Средствата за задължителните ваксини от имунизационния календар, както и за бяс, кримска треска, коремен тиф и при епидемии се осигуряват от здравното министерство, информираха от НЗОК.
Сервитьорка извършила убийството в Лиляче
ВРАЦА. Разкрита е убийцата, умъртвила по особено жесток начин 56-годишната Гинка Стайкова Цонкова от врачанското с. Лиляче, съобщават от РДВР. 22-годишната Таня Георгиева от Враца работела като сервитьорка в заведението на сина на жертвата. При разпита арестуваната направила пълни самопризнания. Не скрила, че е откраднала и оборота на заведението, който бил около стотина лева. Убийцата била притисната от кредитор, от когото взела пари, за да може гаджето й да замине за Испания. Там обаче младежът не успял да се хване на работа, за да си оправи борча. Момичето поискало пари назаем от Гинка, която обещала за 2-3 дни да й осигури сумата от свои близки, тъй като нямала лични средства. Разследващите случая са поискали психиатрична експертиза на убийцата.
Скандалът с подслушването е очевидна провокация
Главният прокурор Никола Филчев и министърът на вътрешните работи г-н Йорданов нямат противоречиви интереси и не се налага да се подслушват. Напротив, те координират своите гледища с оглед борбата срещу корупцията и престъпността в нашата страна.
Г-н Йорданов каза, че подслушвателните устройства са поставени през 1993-1994 г., което идва да покаже по един категоричен начин, че скандалът с подслушването на главния прокурор е по-скоро инсценировка и провокация.
В крайна сметка поетият от Иван Костов риск с включването на Емануил Йорданов в кабинета като ръководител на МВР напълно се оправдава. Парламентарните му изяви и присъствие укрепват имиджа на правителството. Експозетата му по политиката на кабинета срещу корупцията и престъпността са неизменно брилятни. Йорданов не е лаик, по думите на негови бивши колеги, които не са адекватни и са неетични. Тъкмо обратното, той бързо навлезе в работата на институцията МВР.
Скок в търсенето на пшеница на стоковата борса
ПЛОВДИВ. С тотално доминиране на търсенето над предлагането се характеризираше зърненият кръг на тридесет и третата редовна сесия на Пловдивската стокова борса. Според брокерите това е в противовес с тенденцията от последните две години, когато през лятото предлагането на пшеница доминираше над търсенето.
Изводът им е, че по всяка вероятност продавачите успяват да намерят добра реализация на зърното си извън борсовия пазар. Те обаче предупреждават, че търпението на купувачите има граници и те са световните борсови цени на зърнените култури. Надвишаването им на вътрешния им пазар логично ще доведе до възможността за внос. В тази ситуация търсенето на хлебна пшеница на цени 175-180 лв./т без ДДС остана незадоволено.
Неликвидността на борсовия пазар на пшеницата не оказа въздействие на цените на брашното. За бялото брашно тип 500 те бяха 385-400 лв./т с ДДС, за тип 700 - 335-370 лв./т с ДДС, и за тип 1500 - 290-320 лв./т с ДДС.
При разразилата се ценова буря на пазара на олиото продавачите не издържаха и оттеглиха всички свои заявки. Продължава търсенето на наливно олио при цени 1200-1440-1620 лв./т с ДДС. Бутилираното се търси на цена 1.32 лв./л с ДДС.
Спасители въртят бизнес с компактдискове
ДОБРИЧ. Икономическа полиция към РПУ - Албена, е заловила трима спасители от курорта да въртят бизнес с компактдискове ментета. При акцията са конфискувани минимални количества СD, уточнява се кой е доставчикът на спасителите и колко СD са пласирани до момента. По 10 лева се търгували на чужденци дисковете. Нарушителите са глобени, уведомени са ръководствата на "Албена" АД и БЧК.
Срещу управляващите се води медийна война
Писмо на броя
Аз, както и много пенсионери като мен, нямам възможност да сикупувам вестници с изключение на вашия и някои хумористични, които чета с удоволствие, защото според мен са правдиви. Но имам едно приятелско младо семейство на етажа, което редовно следи най-тиражираните издания у нас. Помолих ги, преди да ги изхвърлят, да ми ги дават. Вече близо две години се ровя в тях и се чудя как все още не съм скочил от прозореца. Надявам се не само на мен да е ясно като бял ден, че тези вестници не отразяват обективно живота, не дават цялата истина за нещата. Напротив, мисля, че съзнателно се търсят начини да се изкривява действителността, да се очерня, да се оплюва, да се угася и най-малката искрица на надежда.
Търси се тъмното, гони се сензацията. Слухове, клюки, скандали, интриги, изнасилвания, убийства, кражби, обири, разгулен живот, жаргон, тенденциозни изследвания и ужасии от всякакъв род. Това е обичайното четиво, което с големи букви се набива в очите на читателя. Човек остава с впечатлението, че съзнателно се цели да се дискредитира всичко, да се внушават обърканост и безпътица, нихилизъм и песимизъм. А това, както е добре известно, се нарича масово промиване на мозъците. Безпристрастни анализатори вече говорят за медийна война срещу управляващите с по-далечни цели. Дали пък няма да се окажат прави?
Някои биха ме заподозрели в защита на управляващите. Опазил ме Бог! Мисля, че дори преекспонирането на техните грешки и слабости от медиите е напълно нормално, бих добавил и здравословно, стига да е добронамерено. Но когато непрекъснато по техен адрес се тиражират хитро скроени инсинуации и полуистини, нещо повече - когато фактите се подменят с какви ли не явни измишльотини и опашати лъжи, това вече минава всякакви граници.
Такова поднасяне на действителността бие по имиджа на страната ни пред външния свят, когато най-много се нуждаем от помощ: туристи, инвестиции, стратегически купувачи и пр. Под благовидния предлог за свобода на словото не трябва в никакъв случай да се допуска да се подриват основите на държавността и държавата.
Стачка ли?
Това е положението
В началото на седмицата недоволни от високите наеми в ЦУМ търговци затвориха магазините си в знак на протест. Преди да се решат на тази стъпка обаче, те като че ли забравиха за договорите, които са подписали със събственика на частния вече магазин. А в него има клауза, според която щандовете им трябва да са отворени за времето, през което договорът е валиден. Че не са ниски наемите и че няма кой знае колко купувачи в претъпкания преди магазин, никой не спори. Само една търговка обаче се осмели да изкаже еретичната мисъл, че след като договорите са били подписани, значи е имало съгласие както за цените, така и за другите условия. И наистина е смешно да се прави стачка, след като търговците не са наети на трудов договор при новия собственик. Друг е въпросът, че след като затваряш магазина и с това си гарантираш загубата на клиенти и оборот, значи можеш да си го позволиш. Пък и никой търговец не е венчан за ЦУМ, а стачката е най-сигурният начин да се изгонят и тези клиенти, които са решили да прекрачат вратите на магазина.
Трета година мини "Марица-изток" са с положителни финансови резултати,
твърди инж. ПЕТКО ПЕТКОВ, изпълнителен директор на дружеството
- Инж. Петков, какво е икономическото състояние на дружеството към днешна дата?
- За първите 6 месеца на годината в комплекса "Марица-изток" бяха добити 9,5 млн. тона въглища. Те са със 70 хил. тона повече в сравнение с миналата година. През 2000 г. възможностите ни бяха по-добри, но трябваше да се съобразим и с консумацията на въглища на трите централи в басейна. Съгласно съществуващия енергиен баланс на страната дружеството ни има възможности да задоволи нуждите на ТЕЦ-овете. От началото на годината досега сме реализирали печалба от 1,7 млн. лева. Тя се дължи на постигнатата средна продажна цена при сключването на договори с нашите консуматори, която в момента е 13-14 лв. за тон. Отбелязахме добри резултати и при откривните работи. Преодоляхме изоставането в рудник "Трояново 1". Сега коефициентът на откривка е 5,68 кубически метра, докато миналата година бе 3,77 куб. метра. "Марица-изток" е с положителен паричен поток. Задълженията към доставчиците ни и към бюджета са в рамките на текущите за всеки месец, т.е. нямаме просрочени дългове. Вземанията ни също са редовни.
- Колко души работят сега в "Марица-изток" и каква е средната работна заплата?
- В момента по средносписъчен състав в мини "Марица-изток" работят 9000 души. Средната работна заплата за първото шестмесечие е 522 лв. До края на годината съкращения не се предвиждат. Рязко се повиши производителността на труда в комплекса за сметка на намаления преди време персонал. В момента тя е 1055 тона въглища годишно на човек, а миналата година бе 770 тона. Провеждаме и курсове за преквалификация на работници от преструктурирани производства.
- Какво включва инвестиционната ви програма?
- Изпълняваме редовно своята инвестиционна програма. През тази година бе пуснат в действие нов багер РС 710 в рудник "Трояново 3". Преди два месеца в рудник "Трояново 1" заработи и претоварач БРС 1 400. Заделяме средства и за други обекти - в строителството на нови гумено-лентови транспортьори, на подстанции.
- Как се решава въпросът за рекултивацията на земите?
- До този момент за нуждите на "Марица-изток" са отчуждени 180 000 дка земи. Досега са рекултивирани 40 000 дка от тях. Този процес продължава и в момента. Планът за годината включва 1200 дка, през 1999 бяха 1500 дка. Добър показател е, че през последните три години цифрата на рекултивираните земи винаги надхвърля 1000 дка и темповете още повече ще се ускоряват.
- Какво предстои на дружеството в началото на новия век?
- В момента имаме план за действие за периода 2000 - 2001. Програмата ни е изработена на база оценка на ефективността на въгледобивните мощности. Анализирали сме всички резултати на дружеството от 1997 - 1999. Нарочно избархме този период, защото през него бе отбелязана стабилизация на икономическите показатели в страната. Направихме анализ и на производителността на труда, числеността на персонала, на работната заплата. Категорични сме, че през следващите две години трябва да се подготвим така, че да намалим себестойността на въглищата под 11 лв. за тон, за да бъде продукцията ни конкурентна и изгодна на производителите на еленергия. Не бива да се забравя, че в пазарни условия цената е основен фактор за дадено производство. Предвиждаме създаване на смесено въгледобивно дружество с настоящия ни партньор от Германия "Райнбраун". След 5 години се очаква ръст на потребелението на електричество в страната. За да сме подготвени за него, ще ни бъдат необходими инвестиции. Ако проучванията на вече създаденото смесено дружество между мините и немския концерн за възможностите за добив на въглища за следващите 15 години докажат достатъчна рентабилност, ще се пристъпи към самия добив.
- Има ли реален шанс мини "Марица-изток" да излезе от списъка на предприятията в изолация?
- Вече имаме пуснато предложение до Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Надяваме се, че до края на годината ще бъдем извадени от списъка на предприятията във финансова изолация. Основания за това ни дават положителните финансови резултати на дружеството през последните три години.
Тълкуване на иконите
Предстои да разгледаме едно особено тълкуване на иконите.
То е особено, защото подхожда към образите върху иконите чрез разбирането за екзистенцията, която тези образи предполагат. Това ще рече, че традиционното обосноваване на образите върху иконите като образ, който отвежда към първообраза, е видоизменено. Причината за тази промяна при възприемането е, че човек съзнава образа върху иконата, но не може да съзнае, т.е. няма познание, що е първообраз.
По този начин иконите, които винаги са съхранявали религиозното чувство от набезите на Сатаната, на инаковерие или на атеизъм, в един момент на посткомунистическото съзнание проговарят вече по друг начин. След като не е необходимо вече да съхраняват общата религиозна вяра, поради свобода на вероизповеданията (една конституционна демократична норма) на иконите им остава да съхраняват единствено религиозното чувство от набезите на Сатана.
Този архетипен колективен образ на злото се появява отново пред посткомунистическото съзнание, но вече не може да бъде идентифициран съзнато в нито една външна сила. Независимо от това, че след 1989 бяха правени опити образът на тази външна сила да бъде видян в сектите или в застрашеността на понятието нация, тези опити само потвърждават прехода от колективна към лична отговорност. Дали Бог е национален бог, е сериозно дискутиран въпрос не само в Сърбия, но и в България. Дали сектите убиват вярата в православния образ на Христос, или убиват необезпокояваната по време на комунистическия атеизъм православна синодалност, е също сериозен дискусионен въпрос.
Сякаш постокомунистическото религиозно съзнание действително очакваше, че вярата е съизмерима на отказ от атеизъм. Това обаче не се оказа съвсем така. Освободеното религиозно мислене е трудно да бъде впримчено в ориентири, освен ако не се докаже, че нещо действително му пречи да е свободно. Що се отнася до посткомунизма, в православна България църковните ритуали не представляват пречка, напротив тези ритуали всъщност разширяват понятието за религиозна свобода.
Единствената и съществена пречка е доколко тези ритуали са институционализирани. При положение че институцията (Светият синод) губи авторитет поради невъзможността да покаже, че посредникът, който извършва ритуала (свещеникът), е човек, а това може да стане само ако не му позволява да разграничи служебното от духовното, тогава сферата на духовното в обществото (чиято сфера след Ренесанса е поделена между богослова, поета и философа) се оказва духовно крива, ако там го няма богослова.
Богословът може да бъде служител в църквата, но не всеки служител в църквата е богослов. Някога на православните събори са ходели не всички църковни служители, а само онези, които са богослови.
И така нека се върнем на ситуацията след 1989. В посткомунистическа България няма духовен водач, освен патриарха. От него се очаква не само да бъде църковен служител, но и духовен водач който да мотивира духовната политика, така както светската политика се мотивира от политическите партии. Поради застой в културата до 1989 културните дейци и философи ускорено напредват да наваксат изпуснатото модерно самосъзнание и също нямат никакъв принос в т.нар. духовна политика.
При изчезването на ясен външен ориентир що е Злото колективната сплотеност на религиозното съзнание се разпада върху индивидуалните съзнания. Отговорността, която се стоварва върху личността, съвсем естествено мотивира необходимостта и от личен Бог (този, който е най-близо до Аз-а), и от личен светец (този, който е най-близо до името), и от личен Ангел пазител (това, което в България все още се нарича съдба). Оттук идва и споменатото тълкуване на образите на иконите в едно независимо от традицията основание за екзистенциално оглеждане.
От друга страна, ако този процес е обективен, той несъмнено има и своята субективна страна: оставянето на личността без духовен посредник в обществото много трудно може да бъде излъгана от изкуствен такъв. До един момент електронните масмедии биха могли да насищот човека с новини, но нито една новина не носи със себе си запълването на духовното очакване. Донякъде новият образ на идеалното членство в ЕС, европейски начин на живот и т.н. - би могъл да запълни с внушения, че е образ на екзистенциалното духовно очакване, но рухването на тези илюзии идва от смесването на политическо обещание и сакрално време на изпълнение.
Медиите създадоха от политиците светски икони хората обаче в голямото си мнозинство не разбират, че това е вестникарски професионализъм, ето защо когато медиите започват да разрушават същите тези икони, във възприятието на това мнозинство се разрушава и последната брънка на вярата в духовния образ на светската власт. Ако тази власт би имала духовен религиозен аналог, тя не би страдала, че се руши политическата класа (това е нормално за демократичните общества). Но понеже няма такъв аналог, страда от това, че чрез нея се руши изобщо вярата в бъдещето.
В посткомунизма медии и политици създадоха светски икони, а срещу тази дейност можеше да противостои само религиозен водач, който да е олицетворение на духовно-моралната парадигма. При липсата на такъв погледите все повече се насочват към последната светска икона - президента. Иконите в църквите пък все повече се тълкуват от миряните екзистенциално, понеже те нямат други духовни сподвижници в личното си житейско битие.
Удължават ваканциите на учениците, коледната почивка става 16 дни, великденската - 17
СОФИЯ. Всички ученически ваканции да бъдат удължени с по няколко дни, препоръчва в указанието си за новата учебна година образователното министерство.
Най-напред на почивката ще се зарадват първокласниците, които ще си стоят вкъщи от 11 до 15 ноември, каза зам.-министърът по средното образование Красимир Николов. Зимната ваканция за всички ученици ще е 16 дни вместо досегашните две седмици. Предколедно децата ще оставят уроците на 23 декември и ще се завърнат в класните стаи на 8 януари. Следва междусрочната ваканция от 4 дни - от 3 до 6 февруари. Последната почивка преди лятната ваканция ще е през пролетта. Великденската и пролетната ваканция догодина ще съвпаднат, затова и учениците ще имат цели 17 дни свобода. Миналата година за Възкресение Христово децата почиваха само 2 дни и още 10 дни през традиционната ваканция.
Неотдавна кметове настояха за дълги ваканции, за да спестят от горивото през зимата. Най-радикалното им искане бе за 40-дневна зимна почивка.
В образователното ведомство подготвят нова наредба за учебниците, която ще е готова през ноември, каза още Красимир Николов. Според документа на пазара ще могат да се появят повече варианти на учебниците. В клас обаче нямало да има затруднения, тъй като всичките книги ще бъдат съобразени с държавните изисквания и новите учебни програми, увери зам.-министърът. Тази учебна година е последната, в която ще се учи по старите учебници. Въпреки това в 9 и 10 клас ще има нов учебен план.
Уличните музиканти... Скъпи майки и баби, погледнете тези фотографии на репортера Георги Георгиев, после си спомнете за старата мъдрост "Цигулар къща не храни" и чак тогава прехвърлете септемврийския календар, в който сте си отбелязали датата, в която малките ви виртуози ще поемат по трудния и скъпо платен път на изучаваната музика. Заети са местата в подлези и градинки. Край ъгли и паркинги рояци бардове продават талант и... надежда. Искат да си купят хляб, гроздова. Обувки също. Кукли марионетки пеят и свирят, а старият акордеон вече свири и шансон, и чалга. Много помнят белите мустаци на гайдаря, който май винаги си е бил урбанистичен музикант, само облечен в народна носия. Градските музиканти, една носталгия по несигурното бъдеще.
Учителка - възрожденка и генералска майка
Женски силуети
Подвизите на Анастасия Тошева в детинство и в зрялост
Учителите сега са най-многобройната група от интелигенцията - около 80 000 души. Сред тях преобладава женското присъствие.
А в зората на българското образование - ХIХ век - жените учителки са единици, тяхната дейност е била истински подвиг, защото обществото е смятало, че мястото на жената е в кухнята и край бебешката люлка. Затова имената на тези решителни жени и девойки, надмогнали предубежденията, остават паметни, макар да са малко известни днес.
Една от тях е Анастасия Тошева (1837-1919) от Стара Загора, връстница на Левски, но дочакала края на Първата световна война, умира на 82 години.
Одисеята на тази дълголетница е изпълнена с превратности, приключения, несправедливости, неблагодарност... А сега една улица в Стара Загора носи нейното име.
В училище родителите й се осмеляват да я дадат, когато е 10-годишна. Заляга над Рибния буквар, Наустницата, Псалтира и Апостола, но също над ръкоделие, предене на вълна. След три години подобно обучение има късмет да отиде в Русия.
Пътешествието дотам е истински приключенски роман. Водени от възрожденеца Захари Княжески, от Стара Загора потеглят две момиченца в мъжки дрехи и три момчета. На коне пресичат Балкана през снежния март 1850, достигат Русе и през Букурещ, Галац се добират с параход в Одеса.
Те са първите българки, попаднали в руско училище. И то не какво да е - в пансион за благородни девици. Учат руски и френски.
В спомените си от 1911 А. Тошева свидетелства: "В Одеса имаше български семейства, но те се казвали гърци и децата им, родени там, не знаеха български."
Учението на момичето продължава 7 години, без нито едно връщане в бащиния дом. "В пансиона строго ни се забраняваше да говорим помежду си български, аз бях станала чиста рускиня" - признава Тошева и си спомня с благодарност гостуването при български преселници в с. Кубанка, които й възвърнали привързаността към България и към езика ни.
Прибирането в родния град също е дълго пътешествие - през Цариград, Одрин до трогателните посрещачи, застанали извън града, приготвили печени агнета в чест на идващите първи учителки. Уморени от пътуването с талига, те трябва да издържат на безбройни радостни посещения и разпитвания.
Наесен отваря врати и първото девическо училище в метоха при църквата "Св. Димитър". Само една учебна година и почват бедите - опустошителна епидемия от гърлобол (вероятно дифтерит). Училището е затворено чак до 1863.
През това време Анастасия Михайлова смогва да се задоми с търговеца Тошо Тошев и да му роди две момчета. Първородният син Стефан (1859-1924) участва като доброволец в Освободителната война, Сръбско-българската (1885) и в Балканските войни (1912-1913). Става офицер, произведен е в генералски чин и през Първата световна война командва Трета армия. Заради подвизите и заслугите му през 1942 в негова памет селището Касъм край Добрич е назовано град Генерал Тошево както е досега. Освен с родолюбивата си дейност учителката може да се гордее и със син.
Изпълнила семейния и майчиния си дълг, Анастасия Тошева отново се втурва в просветна и обществена дейност, за да бъде "полезна на своите сестри българки" и да се бори срещу "предразсъдъка, че жената може да мине без учение". През 1863 в Стара Загора се отваря първото класно училище у нас. Започва се битка срещу протестантското влияние в града, стига се до нападки.
Енергията на Тошева не стихва, през същата година тя основава и женското дружество "Майчина грижа", за да подпомага бедни ученички и да насърчи самообразованието на членките му.
Училището е настанено във влажно мазе, почват болести, но програмата на класното училище се разширява с преподаване на физика, химия, етика. За голяма радост на Тошева през 1869 първият випуск завършва пети клас и голяма част от дипломираните ученички се пръскат из разни български градове като учителки. Трогателно е, че Тошева изброява в спомените си, писани 40 години по-късно, имената им и коя къде е започнала преподаване. Интересно е да посочим градовете: Охрид, Велес, Щип, Плевен, Елена, Горна Оряховица, Габрово, Лом, Пирот, Ниш. Така е очертана своеобразна карта на български населени места в Турската империя.
След голямата радост от изпращането на първия випуск ученички и поради налитащите я болести Анастасия Тошева няколко пъти моли настоятелите да я освободят, изпълнила е своя дълг. Отказват, молят я да продължава. Но сроко сред настоятелите и учителите плъзват интриги. Тошева реагира както винаги - с достойнство и подава своята оставка. Този път тя е приета - без никаква благодарност и признание за нейната изключителна дейност.
Габровци узнават, че знаменитата вече учителка Тошева е свободна и веднага пращат един от училищните настоятели да я покани. От пролетта на 1870 Анастасия започва усилена работа за издигане на равнището в Габровското девическо училище. Сказки, беседи, разширяване на преподаването, откриване на девически пансион, създадено е и женско дружество "Майчина любов". Опитът от изминалите години помага на Тошева да преобрази в късо време обстановката и резултатите не закъсняват - започват да прииждат ученички от близки и далечни градове. Сред тях е и Виктория Живкова от Търново, която по-късно, през 1891, ще стане известна като Вела Благоева и ще бъде учителка в гимназия с директорка Анастасия Тошева.
Габровският период от дейността на нашата героиня продължава до 1876. Тя е главен учител и управителка на пансиона, обаче здравето й вече е зле подровено от напрежение и от лоши условия. Освобождават я по нейна молба и я изпращат с искрена благодарност за стореното.
Тя се завръща в своя роден град Стара Загора и си въобразява, че евреме за отдих. Съдбата е решила друго.
През 1877 пристигат руските войски.
Генерал Гурко е удивен че в това неголямо селище получава букет, поднесен от дама с пожелание за победа на чист руски език. След това - и на генерал Столетов. Той се насълзява от умиление.
После започва трагедията. Отстъпление, черкезите пристигат и опожаряват града. Избягала в Габрово, Анастасия разбира, че вече е лишена от цялото си имущество, че е бедна - познайници от предишните години й дават дрехи за преобличане, тя няма нищо.
Бедата никога не идва сама. Съпругът й се разболява тежко, на ръцете й - малко дете, а големият син Стефан (бъдещият генерал Тошев, тогава на 18 години) бяга тайно от вкъщи за да иде доброволец.
Патилата не свършват, но също и нейната енергия. Сутрин преподава руски в Търново, след обяд е милосърдна сестра при ранените войници. Мъжът й умира, недълго след него и малкото дете си отива от тифус.
След Освобождението Анастасия разгръща бурна дейност.
Три години учителка в гостоприемното Габрово, през 1881 е поканена от директора (министъра) на просветата в Източна Румелия Я. Груев да поеме управлението на откриващата се девическа гимназия в Стара Загора. После - да основе пансион. През есента на 1885 да изпълнява какви не длъжности, защото мъжете са отишли доброволци след Съединението.
През 1892 настъпва дългочаканият момент да се оттегли на почивка - след 28 години, изпълнени с упорит труд и превратности.
Голяма радост е за нея да присъства през 1906 на 25-годишния юбилей на основаната от нея гимназия. Но повече са униженията и обидите с пенсията. В началото е 300 лв., за да стигне до 118 лв., като няколко години връща разликите... Чиновниците във всички времена са бездушни.
На стари години тя отново не стои със скръстени ръце. Залавя се да превежда от руски и френски религиозни книги. Написва автобиография и я издава през 1911 с характерно за нейната отговорност пред читатели и потомци подзаглавие - животопис. За да се схване какво значи на български чуждата дума. Как ли би погледнала учителката към днешните "алтернатива", "имидж", "касае".
През 1911 прозорливата Анастасия Тошева написва пророчество уви сбъднато. Цитирам го дословно: "Когато изучавате с възторг икономическото "верую" на Маркса, Енгелса, на Максим Горки и др. съвременни гиганти на новомодната мисъл, не забравяйте и "веруюто" на Паисия и пр. ратници, които и сега викат: само чрез вярата, само чрез Твореца се избавихме от турския и гръцкия гнет, и само чрез нея, чрез Него ще бъдем избавени от новия гнет на духовната, на икономическата, на политическата ни нова робия готвена тъй неусетно, тъй бързо, тъй пламенно от мнозина вас, моите внуци; робия, която не ще има край; робия, която ще бъде без зора; робия, която ще изтреби Българския народ, Българщината от лицето на земята... Дано не се изпълнят никога тия мои тревожни бълнувания!"
Знаем добре, че се изпълниха точно след 33 години - през есента на 1944. Но днес поне можем свободно да напомним за голямата българка, за голямата учителка и възрожденка Анастасия Тошева и да покажем, че тя не е забравена. Дано повече българи се вслушат в нейните пророчески думи от 1911 през сегашната тежка 2000 година. И особено - през следващата.
Ханс Айхел: Сега е моментът да се инвестира в България
СОФИЯ. Ще уверя немските фирми, че сега е моментът да се инвестира в България, тъй като тя вече е стъпила на пътя към Европа. Това е заявил министърът на финансите на Германия Ханс Айхел по време на вчерашната си среща с премиера Иван Костов. Вашето правителство завари изключително тежка ситуация в страната и трябваше да положите много усилия, но постигнахте големи резултати, е подчертал Айхел. Той е призовал нашата страна да продължава да върви по този път, защото той е най-краткият за присъединяването ни към ЕС.
Министерствата на финансите на Германия и България ще създадат съвместна експертна група, която ще установи нуждите от финансиране на големи инвестиционни проекти у нас, стана ясно още вчера.
Хванаха 23 бегълци за Турция
СВИЛЕНГРАД. Двадесет и трима души от десетина различни места от страната са били спрени при опит да минат през телените ограждения в Турция до селата Сладун и Маточина, Свиленградско, към 2.30 часа след полунощ вчера, съобщиха гранични полицаи. Пъстрата група, половината от която деца и малолетни, била събрана от Кърджалийско, Шуменско, Свиленградско, Разградско, Русенско, Търговищко, Варненско, Хасковско и Бургаско. Сборният пункт на бегълците, откъдето те били извозени с камион, е Тополовград, твърдят граничните полицаи. До село Радовец нелегалните емигранти слезли и продължили пеша, като на 1500 метра от браздата се натъкнали на засадата. Трима от групата правят вече повторен опит за минаване на границата и ще бъдат съдени, а децата и малолетните са предадени на близките им. Бежанците били водени от трима каналджии, известни на граничната полиция, които, макар избягали от хайката, в момента се издирват.
Хиляди будуваха в Турция в памет на загиналите
ИСТАНБУЛ. Хиляди турски граждани излязоха по улиците в навечерието на 17 август, за да почетат паметта на загиналите над 17 хиляди души при катастрофалното земетресение на тази дата преди една година. В град Гьолджук, където бе епицентърът на труса с магнитут 7,4 по скалата на Рихтер, около 2000 души изслушаха мюсюлманска молитва и отправиха упреци към виновниците за некачественото строителство в района, което се оказа основната причина за големия брой жертви. На централния площад в град Измит се събра множество от хора, които поискаха правителството да подаде оставка и трябваше да бъдат разпръснати от полицията.
Будува и истанбулският квартал Авджълар, в който живеят главно преселили се от България турци. Около 200 души се включиха в траурно шествие до мястото, където трусът срути седеметажна жилищна сграда и под развалините й загинаха девет души. Не се състоя планираното протестно шествие по централния булевард Е-5, където още има неразчистени сгради, тъй като инициативата бе отменена от валийството със специална заповед. Авджълар пострада изключително тежко при земетресението, когато се срутиха 25 жилищни сгради и загинаха 284 души.
Същевременно работна група от 58 учени твърди, че има голяма вероятност от ново силно земетресение през следващите 30 години и около 1 милион души трябва спешно да бъдат евакуирани от Истанбул. За целта държавата трябва да осигури 7000 хектара нови строителни парцели, което би й струвало около 1,5 милиарда долара.
Хороскоп за деня - 18.VIII.2000
Ов Те Бл Ра Лв Де Ве Ск Ст Ко Во Ри работа 6 5 2 1 6 1 6 1 4 4 6 1 финанси 6 1 6 1 6 1 6 1 6 1 6 1 пътуване 6 1 6 1 6 1 6 1 6 1 6 1 домакинство 6 1 6 3 6 1 6 1 6 3 6 1 развлечения 6 3 1 3 6 1 6 1 5 6 6 1 апетит 6 3 3 3 6 1 6 1 3 6 4 1 изкуство 3 3 3 3 4 5 6 1 1 6 5 4 секс 6 2 6 3 4 3 6 1 6 6 5 3 спорт 6 1 6 3 5 3 6 1 6 3 5 3 кариера 6 1 3 3 5 3 3 1 6 3 4 3 гости 6 1 1 6 5 6 3 4 4 6 4 6 алкохол 6 1 1 6 1 6 3 4 4 6 1 6
6 много добре 5 добре 4 горе долу 3 безразлично 2 зле 1 много зле
Християнски календар
Има мигове, в които човек се съмнява и проявява несигурност. Страхът е първопричина за тези наши състояния. В живота ни съществуват най-различни по своето същество страхове, за които първопричина е малкото ни религиозна вяра. Животът ни често се уподобява на бурно море, чиито вълни са нашите несполуки и нещастия. За вярващия компас в това житейско море е благовестието на Спасителя, което Църквата е задължена да разкрива и проповядва.
В евангелското четиво от предстоящата неделя ни е разкрито маловерието не на кого да е, а на Петър, камъка, върху който Христос каза, че ще основе църквата Си и портите адови не ще й надделеят. След преломяването на петте хляба и двете риби Иисус се усамотява в молитва и заръчва на учениците Си да преминат с кораб на отсрещния бряг. Необичайно силната буря изплашва апостолите и те, отдадени на своите човешки слабости, мислят, че няма кой да ги избави. Страхът им се превръща в ужас, забелязвайки човешка фигура в талазите, която взимат за привидение, вещаещо смъртта им. Чуват: "Дерзайте! Аз съм. Не бойте се! ", и познават гласа на Учителя си, което възвръща самообладанието им. Убеден, че всяка опасност е преминала, апостол Петър пожелава по вода да стигне до Христос. Виждайки силата на водната стихия, раздвоен, той започва да потъва с думите: "Господи, избави ме! " Като го изважда от водата, Спасителят отправя Своя справедлив упрек: "Маловерецо, защо се усъмни? " Страхът и съмнението отслабват вярата на Петър и тя не издържа докрай.
Всеки от нас е претърпявал катаклизми в своя живот. Както във водната шир, така и морето на живота крият бури и подводни скали. Християните винаги трябва да вярват, че Бог няма да ги изостави. Както помогна на Петър да не потъне във водата, така и на тях ще подава Своята спасителна десница. От тях се изисква единствено да вярват в Него и пътувайки в Неговия спасителен кораб - Църквата Христова, да са убедени, че ще достигнат желания бряг.
Голяма част от народа ни е равнодушна към делата на църквата, но това не бива да смущава верните Христови ученици. Дори и нашият църковен кораб да плава в неспокойно море, трябва да вярваме, че Господ въпреки греховете и несъгласията помежду ни е винаги близо до нас и няма да ни изостави, щом се намираме в опасност. Като добри християни не бива да се плашим от ветровете на съмнението, отрицанието и нравствената развала, които често ни съпътстват. В "Притчи Соломонови" се казва: "Дълготърпелив е по-добър от храбър и който владее себе си, по-добър е от завоевател. " Да се въоръжим с оръжията на светлината: вяра, любов, надежда, истина, правда, мир, търпение и мъдрост за спасение. На нас няма да ни се удаде случай да видим в плът Живия Бог, но с този евангелски епизод и с думите, отправени към Св. ап. Тома "Ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели и са повярвали", Бог дава сигурност на вярващите от вчера, днес и во веки.
Шостакович си даваше вид, че вие заедно с вълците
На 9 август се навършиха 25 години от смъртта на големия композитор
25 години след смъртта си Дмитрий Шостакович е признат за един от най-големите композитори на ХХ в., но си остава жертва на множество недоразумения и противоречия.
Творческа личност, спорна както в родната Русия, тъй и в чужбина, Дмитрий Шостакович без никакво съмнение е най-тайнственият музикант на своя век. Наистина той е много свирен на концерти и пред универсалността на неговите послания човек обикновено не се замисля за политическите аспекти на тези послания.
Поради цензурата в СССР той възприема един кодиран език, особено за рискови сюжети - нещо, което музиката му често отразява. Неговата кореспонденция с Исак Гликман - приятел и сътрудник, ползващ се с доверието на Д. Шостакович, съдържа няколко перли от жанра. На 31. ХII.1943, когато вече се вижда краят на войната, той му пише: "Мирът ще се възцари в целия свят и ще заживеем отново спокойния си живот под слънцето на Сталинската конституция... " Шостакович, ненавиждащ сталинската система, се е боял, че беззаконието и произволът след победата ще започнат отново.
Многолик, обезоръжаващ в своите противоречия, композиторът струва много безсънни нощи на всички, които са се занимавали с него. В статия, публикувана в "Таймс" на 29.I.1977, Мстислав Ростропович пише: "Хората слушат някоя негова творба и казват "Той беше като нея". Слушайки друга, възкликват: "Не, той беше като тази. " Но всъщност той беше толкова цялостен, че пишеше много произведения от различен тип. Например операта "Нос" е абсолютно новаторска творба, докато кантатата "Песен за горите" разкрива съвсем друг автор."
Епохата на Шостакович е епоха на политизацията на артистичното творчество, каквато човечеството дотогава не беше познавало. Веднага след победата на болшевиките в Русия през цяла Европа минават "прогресивни" идеи и младият СССР става поле на експерименти, внимателно наблюдавани от света и получили подкрепата, за която знаем. Намиращи се още по-наляво от правителството, артистите търсят форми за скъсване с миналото. Това е епохата на конструктивизма, на Маяковски, Мейерхолд и Родченко, който сътвори плановете на един Дворец на съветите, избягвайки всяка прилика с традиционните модели. В областта на музиката Ленинградските концерти задоволяват любопитството към западните новости, към творбите на Хиндемит, Мило, Крженек и джаза. Бруно Валтер, дошъл на турне в този град през 1926, припомня: "Хората на днешното време, с поглед и мисъл към бъдещето осъществяват нов социален ред. Слушах да се говори за обширните проекти за култура и образование. Филхармонията, персоналът й ме зарадваха с този ентусиазъм, който придава на музикалния живот неговата пулсация и строгост. " Но Никос Казандзакис през 1928 отбелязва "Неспокойствие върху напрегнатите лица на тълпата".
Шостакович е сред тези, които поне в началото приемат факта, и говори за каузата за построяването на новото общество. Стравински, Рахманинов и Прокофиев емигрират. На него остава да даде на държавата репертоара, който й липсва. Написва операта "Нос" с крайно авангарден почерк и това му спечелва първия удар на цензурата. Режимът се затяга с идването в Кремъл на един некултурен селянин. Ненавиждайки интелигенцията, Сталин подготвя втора революция, насочена срещу болшевиките от първата вълна. Селото срещу западното влияние - това отравя културния живот за десетилетия. През 1936 тъжно известната присъда над операта "Леди Макбет от Мценска губерния" е в основата на една травма, на която Шостакович дълго усеща последиците. Неговата монументална Четвърта симфония не може да бъде изпълнявана поради същите причини. Терорът се увеличава. Възприеман от властите като враг на народа, композиторът за малко не е арестуван.
Реабилитацията на Шостакович в постсталинската ера, колкото и относителна да е, "освобождава" творби, дълго време останали в немилост. Най-сетне може да се разполага с всички пиеси на маестрото и да се прецени цялостното му творчество. Произведения, написани отдавна, като "Леди Макбет... " под новото заглавие "Катерина Измайлова", или IV симфония се присъединяват към по-познатите симфонии и новите творби - Дванайсета симфония или Осмия струнен квартет.
Да припомним, че Шостакович, придобил международен авторитет и известност, е използван от режима като негова емблема. Той присъства на световни конгреси за мир, чете огромно количество статии и декларации, които имат претенцията да са написани от него, но композиторът само ги подписва дори без да знае съдържанието им. Неговите речи за чужбина минават през сито.
На фестивала в Единбург през 1962 творчеството му става център на събитията, но всеки журналист, който иска среща, получава отговора: "Г-н Шостакович е много нервен и не дава интервюта. " В трескава атмосфера най-сетне е организирана пресконференция. Той много сръчно се измъква от въпросите капани. Питат го например какво чувства, когато слуша толкова много свои произведения наведнъж, и кои от тях са му любими, дали си е взел бележка от критиките от миналото за "Леди Макбет... " и дали се е съобразил с тях, дали все пак е поправил Четвърта симфония, дали творчеството в СССР е напълно свободно. Той отговаря: "В "Леди Макбет... " поправките са много леки, като усещане партитурата си е същата. Бях доста критикуван през моята кариера и се надявам, че ще бъда и занапред. Критиките нямат за цел да ме съсипват, а да ми помагат. Сега гледам на моята Четвърта симфония като на неуспех, но мисля, че Кирил Кондрашин свърши добра работа, като я изсвири в Москва. За някои артисти най-доброто произведение е още ненаписаното. Една майка ще обича детето си, което се е родило куцо. Понякога имам много критично чувство къв творбите си, но бидейки техен баща, обичам ги всичките. Артистът може да пише това, което чува. Що се отнася до мен, нищо не може да ме спре, когато реша да напиша нещо, и мога да работя по 20 часа до пълно изнемощяване."
"Шостакович стана свидетел на своето време, хроникьор като Пимен - казва Рождественски. - От мрачните времена на Петата си симфония (1937) той разви едно изключително съучастничество с публиката на страната си, която внимателно дебнеше някакво послание на всяка премиера на негова творба. Чувството му за хумор беше наравно част от начина му на мислене, хумор, който никой тиранин не можеше да премахне. Щом се бе включил в системата, заемайки в нея официални позиции, той си даваше вид, че вие заедно с вълците, за да може по-лесно да ги вкара в клетката."
Никога няма да намерим достоверно обяснение за това му поведение. Но ако още се съмняваме в скритото лице на Шостакович, добре е да обърнем внимание на вокалните му произведения, в които той показва своя бунт против натиска, претворявайки в музика поеми от миналото, за да обясни настоящето.
През 1962 г. написва ХIII симфония "Бабий Яр" по стихове на Евгений Евтушенко, пускайки остри стрели към сталинските шайки, съществуващи още в СССР. Макар и триумфално прието от публиката, произведението дълги години е сочено с пръст. Посланието на Шостакович стига до всички страни на Европа. Независимо от болестта, която бавно го убива, музикантът не престава да пише. Езикът му през последните 10 години продължава линията от Пета симфония. ХIV симфония (1969), ХV симфония (1971) печелят уважението на широката публика. Към тези страници се добавя един документ, дълго време останал скрит в архива на композитора - кантатата "Райок". През 1948, низвергнат като Прокофиев и Хачатурян от декрета на Жданов, Шостакович използва цялата си ирония в тази сатирична кантата ("Галерия от портрети" - "Райок"), където Сталин, Шепилов и Жданов са извадени на сцената и осмени с един нарочно опростен оперен стил. Първото изпълнение е под диригентството на Мстислав Ростропович на фестивала в Евиан през 1989.
Шостакович отдавна е неразделна част от големия френски репертоар, а 2000 година е обявена за година на този велик композитор във Франция.
GSM може да имат проблеми в събота
СОФИЯ. Временни затруднения на връзката с GSM апарати в столицата и Югозападна България може да има в събота, 19 август, и понеделник, 21 август, предупредиха от "Мобилтел". Затруднено избиране може да има, защото в момента фирмата разширява капацитета на централите си и оптимизира GSM мрежата. Така на абонатите ща бъдат предложени нови услуги и ще се подобри качеството на сегашните, уверяват от "Мобилтел".
Абонатите на "Мобилтел" в част от София и в Югозападна България имаха затруднения при свързването на 24 юли. Причината бе технически проблем в една от централите на мобилния оператор и спешно презареждане на нов софтуер. 11 000 мобилни телефона тогава замлъкнаха за 2 часа.
100 милиарда марки предлагат за мобилен лиценз
БЕРЛИН. Телефонните компании, които наддават за правото да оперират система от мобилни телефонни услуги от следващо поколение в Германия, вчера представиха оферти за почти 100 милиарда марки (46,7 милиарда долара), предаде АП.
В търга, който продължава вече 3-та седмица, участват 6 компании, всяка от които се стреми да получи поне по 2 от предлаганите общо 12 честотни спектъра. Цялостната сума на подадените оферти понастоящем възлиза на 98,2 милиарда марки (45,9 милиарда долара).
Германският финансов министър Ханс Айхел потвърди, че всички приходи от търга ще бъдат използвани за изплащане на държавния дълг.
"Курск" мълчи, надеждата гасне
МУРМАНСК. Моряците на руската атомна подводница "Курск" останаха и вчера изолирани на борда й, без да бъде ясно дали все още са живи. За последен път сигнали SOS, изпратени с почуквания по стените й, са били чути в сряда сутринта, но според експерти това не означава със сигурност, че моряците са умрели. Руски официални представители представиха вчера ситуацията на границата на катастрофата, но отказаха да се разделят с надеждата, че екипажът на "Курск" може да бъде спасен. В град Северноморск, където е базата на потъналата подводница, обаче вече се шири мнението, че на борда й са останали само 118 замръзнали трупа. Край града в пълна бойна готовност е закотвен корабът-болница "Свир", но екипажът му вече свиква с мисълта, че всъщност няма да има кого да спасява.
Руски екипи продължиха през цялата минала нощ опитите да прикачат спасителна капсула към евакуационния люк на "Курск", но бяха възпрепятствани от силното вълнение и почти нулевата видимост на дълбочина от 108 м. Вчера към мястото на трагедията пое норвежкият кораб "Норман пайъниър", носещ на борда си британския спасителен апарат LR5, притежаващ повече оперативни способности от руските уреди, но неизпробван досега в реална ситуация. Той ще бъде придружен от норвежки гмуркачи, обръгнали в рискови операции, свързани с нефтодобива в Северно море. Британските и норвежките спасители обаче няма да стигнат до мястото на катастрофата преди събота следобяд, когато вече може да е твърде късно. Сведенията за кислорода на борда "Курск" са много противоречиви. Песимистите твърдят, че въздухът е стигнал до вчера или най-много до днес, а оптимистите - че ще стигне до 25-ти.
Като ясен израз за пълната си безпомощност руската правителствена комисия по случая трябваше вчера да вземе окончателно решение как моряците да бъдат спасени, а в същото време руска военна делегация обсъди в Брюксел с представители на НАТО "технически и организационни въпроси" по координация на действията.
