По лицата на моите придружители пробягаха бегли и като че леко стеснителни усмивки... И тримата мълчаха и аз си помислих, че навярно за пръв път им се случваше да се замислят за далечното минало, протекло в тези стаи и етажи десетилетия преди тук да се настанят бюрата и компютрите и от таваните да се разлее неоновото осветление. Не се ли случваше това с всички нас, не бяхме ли склонни да забравяме, или изобщо да не мислим за онова, което е било преди нас, да си въобразяваме, че летоброенето започва от началото на собственото ни съществуване.
Може би надценявах своите доскоро съвършено непознати придружители, но нещо ми подсказваше, че ги бях откъснал от обичайното им ежедневие на телефони, сметки и делнична суетня, събуждайки в гърдите им необичайни чувства и преживявания. Ако това наистина се беше случило, вероятно се дължеше не само на моя разказ, но може би и на скрития, трудно доловим полъх на минало, разбуден край нас въпреки чувствително променената обстановка. Сигурно от ъглите на стаите и коридорите бяха изплували някакви странни гласове, долетял бе далечен смях, прозвучал бе и детски плач.
Нищо чудно възкресеното от мен минало да беше докоснало по някакъв неподозиран и от самите тях начин двамата мъже и младото момиче, пораждайки у тях необичайно настроение.
Вероятно това усещане ме накара, когато след малко се сбогувахме, да им обещая щом книгата ми излезе, да им подаря по един екземпляр като на хора, изкачващи се всеки работен ден по незабравимото стълбище на някогашния наш дом и прекарващи дълги часове в коренно променените, но все пак съхранили сякаш дъха на миналото стаи на втория етаж, където бяха протекли три години от най-ранното ми детство.
Над 4 млн лв. са неплатените сметки за ток
2 138 255 лева дължат за ток гражданите и институциите в Софийска област, съобщи на БТА Вълчо Гьоков, главен инженер към "Електроразпределение - София област" ЕАД.
70 процента от задълженията са на бюджетни организации. Най-големият длъжник е община Самоков. Тя има неплатени сметки за 479 342 лева.
С последно предупреждение за изключване на тока са 578 битови абонати, а 1343 са изключени, уточни г-н Гьоков. Той добави, че се избягва спирането на електроенергия на общините, защото се засягат болниците, училищата и детските градини.
Фирмите в Софийска област дължат 2 310 590 лева за неплатен ток по данни на "Електроразпределение - София област". Предстои изключването на тока на правешкото предприятие "Микропроцесорни системи" ЕАД, което е с най-големи задължения от промишлените и стопанските абонати - 366 603 лева. Вълчо Гьоков уточни, че токът ще бъде прекъснат в административните сгради на предприятието, за да не се засегне производственият процес.
За неплатени сметки е прекъснат токът на 127 фирми в Софийска област, а 57 са с последно предупреждение, добави експертът.
Народът, когото... Непротивоезикоругателствувайте
В последните години настъпиха доста големи колебания в употребата на местоименията в български. А те бяха последната крепост, която пазеше следи от старата падежна система, съществувала някога в езика ни. Днес обаче тази крепост започва да се разпуква и поради това вече вървим към заличаването и на последните остатъци от падежи в българския език.
Да започнем от най-елементарното. Да започнем с въпросителните местоимения от рода на кой. Днес вече няма да попаднете на формата кого или на кого, както е описано в граматиките. Много рядко ще чуете въпроса кого търсите, на кого да кажа и на кого е това. Почти винаги ще се сблъсквате с неправилното "кой търсите", "на кой да кажа" и "на кой е това". Да не говорим, че никога няма да попаднете на другата bорма кому. И тя е заместена от обобщаващото "на кой". В същото време понякога от престараване мнозина могат да ви предложат странния хибрид на кому. Но не мислете, че с него се съживява формата кому. Този хибрид само говори за това, че у нас не е отмряла представата за падежни отношения, но дори и когато искаме да намерим правилната форма, не успяваме.
Естествено формата кой и другите с нея се включват като съставна част и в неопределителните, отрицателните и обобщителните местоимения. И тъй като вече почти не съществуват кого и кому, е съвсем нормално да са отпаднали в речта ни и никого, някого, всекиго, на никого, на някого, на всекиго, както и никому, някому, всекиму. Така ние започнахме да превръщаме формата кой, съответно никой, някой, всеки в универсални. Заради това днес ще чуете само "няма никой" и в никакъв случай няма никого, ще се сблъскате с "бира за всеки", а не бира за всекиго.
От друга странаq формата кой и другите с нея са включени като съставка в относителните местоимения. Заради това и при тях вече отпаднаха формите когото, комуто и се достига до обобщаващото "който". И така Гершуиновото "Мъжът, когото обичам" се превърна в "Мъжът, който обичам".
Настъпи колебание и в още една посока. Според действащите правила при местоименията винаги се има предвид дали с тях се назовават лица или нелица. Във връзка с това в първия случай трябва да се употреби кого, съответно никого, някого, всекиго, както и когото. Кой, никой, някой, всеки, както и който остават за случаите, когато се говори за нелица. Разколебаването доведе обаче дотам, че поради престараване когото започна да се появява и там, където не се назовават лица. И така се достига до невероятните съчетания от рода "народът, когото... ", вместо народът, който..., "паметникът, когото... " вместо паметникът, който... Напоследък все по-често се чуват гласове, че трябвало да бъде извършена промяна в граматичните правила и че граматиците трябвало да преустановят "безнадеждната си устойчивост" и да въведат като дублетни наред с кого и кой, с никого и никой, с някого и някой и с всекиго и всеки.
Писах, че промените, които настъпват, са свидетелство за това, че като че ли у нас представата за падежните отношения умира. В много случаи обаче смесването на местоименните форми подсказва неумение, а предпочитанието, давано на универсалните форми, говори просто за незнание, както и за небрежност.
Без да проявявам "безнадеждна устойчивост", аз смятам, че чрез промените в правилата се прави опит да се омаловажи неумението, да се прикрие незнанието, да се оневини небрежността. Така съвсем естествено, много за кратко време, от речта ни ще отпаднат старите падежни форми. Макар почти да не се срещат в устната реч, поне в писмената понякога можете да попаднете на тях. С възможната промяна и при писане те ще бъдат пренебрегнати, което означава, че ще умрат.
Вярно е, че така българската реч законно ще се опрости. Но невинаги има голяма полза от опростяването, защото така се загубват много нюанси в словото, а от това започва да страда и изказаната мисъл. Или се затруднява нейното възприемане.
Не е необходимо МВР да подслушва политици
твърди министърът на вътрешните работи ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ в интервю със Стефан ТАШЕВ
- Г-н министър, след обявяването на доклада за намерените устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев приключи ли "бръмбъргейт"?
- Зависи как разглеждаме проблема. Според мен приключи опитът на някои хора да използват наличието на подслушвателни устройства в жилището на главния прокурор за свои цели. Опитът се оказа неуспешен. Вие видяхте какво се случи в Народното събрание на дебата по темата. Опозицията се яви неподготвена и със слаб тен от морето.
Що се отнася до това, което имаме като лошо наследство, проблемът въобще не е приключил. Предстои ни много работа. Ние трябва да отговорим на очакванията на обществото да дадем гаранции за спазване правата на гражданите и във възможно най-краткия срок да направим така, че подобни случаи в бъдеще да станат невъзможни.
- Как ще бъде осъществено това, имам предвид граждански контрол на МВР и гаранции за спазване правата на гражданите? Опозицията предрича, че в министерството започва "лов на вещици".
- Ако опозицията смята, че в МВР има вещици, нека ги покаже. За седем месеца аз съм доказал, че не ловя митични същества, а уволнявам хората, които с поведението си уронват престижа на министерството и пречат за постигането на добри резултати в работата.
- Ще предложите ли изменения в Закона за специалните разузнавателни средства, след като се появиха няколко предложения за такива промени? Главният прокурор изрази мнение контролът върху СРС да бъде извършван от прокуратурата. Съгласен ли сте с това?
- В момента гражданският контрол при използването на специални разузнавателни средства се извършва от съда и от министъра на вътрешните работи. Мисля, че е нормално прокуратурата да има възможност да получава информация за начина, по който се използват тези средства. Как точно ще стане това, е вече въпрос на обсъждане. Мисля, че трябва да се проведе една сериозна и професионална дискусия между МВР, съдебна власт и народни представители, запознати с проблема. Нещата очевидно трябва да бъдат регламентирани колкото е възможно по-детайлно. Не бива да забравяме обаче, че законът е нормативен акт, който урежда трайни обществени отношения и може да даде рамката в най-общия смисъл. По дребните неща трябва да се регламентират с подзаконови нормативни актове.
- След дебата в НС мнозинството поиска от вас да бъдат отстранени от МВР бивши служители на ДС, които изнасят информация и се занимават с компромати. Ще изиграе ли "бръмбъргейт" роля за пречистване на структурите на МВР?
- Всеки служител, който трябва да напусне системата на МВР, ще го направи по начините, описани в закона. В доклада ние сме посочили мерките, които трябва да изработим, свързани с кадровата политика на министерството. Народното събрание в своето решение също ме задължи да взема мерки в тази насока. Но пак повтарям, няма да има "лов на вещици" в МВР, нито самоцелни уволнения. Системата ще напуснат само хората, които работят зле и не знаят какво правят в министерството.
- Покрай скандала с подслушвателните устройства, намерени в дома на главния прокурор, доста политици, като Александър Томов например, се оплакаха, че са били подслушвани. Очаквате ли още атаки по тази тема или разгаряне на нова компроматна война?
- Аз лично не съм бил уведомен от г-н Томов за намерени "бръмбари" в кабинета му. Съвсем ясно заявихме намеренията си да извършим една обща проверка. Не виждам пречка за хора, които се ползват с една по-широка обществена подкрепа, да се извърши подобна проверка по тяхно искане. Искам да подчертая обаче, че едва ли е необходимо МВР да подслушва политици. Всички те са публични фигури и депутатите знаят, че всяка тяхна проява на публично място е съпроводена с по-засилен обществен интерес. Понякога ние самите научаваме за себе си неща, които не сме знаели. От тази гледна точка казвам, че не е необходимо да се подслушват политици. Много по-лесно е човек да си купи един вестник и да види какво е казал даден политик, отколкото да се харчат много пари за технически средства и записи. Що се отнася до атаките срещу МВР, те просто не са спирали. Срещу мен нападките започнаха още преди да стана министър и не съм имал нито секунда спокойствие. Не очаквам спокойствие и до края на мандата. Въпреки това на всички, които се готвят да атакуват МВР или мен в частност, ще кажа, че нервите са ми достатъчно здрави. Както издържах тези атаки, ще издържа следващите и по-следващите. Има достатъчно методи, със средствата, разрешени от закона, да отговорим на тези, които не се съобразяват с него. И ще го направим. Много скоро ще се усети резултатът от това.
- И все пак давате ли гаранции, че не са подслушвани политици?
- Първо, няма мотив да се подслушват политици и абсолютно всички разрешения, които са издавани за използване на СРС в този период, са в пълно съотвествие със Закона за специалните разузнавателни средства. Мога да гарантирам, че докато съм министър, не бих позволил в МВР да има друга практика.
- Чувствате ли се уморен от този скандал? Все пак вие бяхте в центъра на събитията. Обвиняваха ви, че прекалено много говорите, и ви поискаха оставката като слаб министър. Слаб министър ли е Емануил Йорданов?
- Обвиненията, които се сипят към мен, понякога се изключват взаимно. Веднъж съм слаб министър, а после - че създавам полицейска държава. Обвиняват ме, че въобще не говоря и избягвам журналистическите въпроси, а след това казват, че съм залял с думи медиите. Всеки един политик говори толкова, колкото го питат. В определени периоди от време се опитвам да се отдалеча от медиите, защото в крайна сметка обществото не може да се занимава само с вътрешния министър, независимо от това кой е той. За съжаление един мой предшественик наложи този стил на неестествен интерес към вътрешния министър. Моята задача е да преодолея и този пасив, за да може следващият министър да си гледа работата, а не постоянно да дава интервюта.
- След избухването на тази бомба с подслушвателните устройства не смятате ли, че трябва да се приемат толкова дебатираният закон за обществения ред и сигурност и отделни закони за специалните служби?
- Съвсем нормално е да се стигне до изработването на такива законопроекти. Въпрос на политическа воля е дали те ще бъдат приети в рамките на мандата на този парламент. Лично аз имам опасения, че дори и да подготвим такива проекти и те да са добри, ако бъдат внесени в Народното събрание два или три месеца преди изборите, вместо да се приеме един добър закон, ще бъдем свидетели на една словесна полемика с предизборни цели.
- След предложението за освобождаване на ген. Божидар Попов и назначаване на негово място на полк. Славчо Босилков се появиха коментари, че както досега Попов бе министър в сянка, ролята ще се поеме от Босилков. Съгласен ли сте с тази теза?
- Естествено е да се очакват какви ли не спекулации във връзка с тази кадрова промяна. Все пак постът главен секретар на МВР носи огромни отговорности. Аз мога съвсем ясно да обясня пред обществото какво съм свършил за периода, в който съм министър. Що се отнася до главния секретар, никога не съм имал желание да влизам в тази сфера на дейност, която законът определя като територия на главния секретар. За съжаление, когато той не изпълнява добре функциите си, се налага министърът да потърси някаква форма на намеса. Но аз мисля, че г-н Босилков е човек с много голям професионален опит. Освен това лично на мен ми харесват волята му за работа и енергията му.
- Свърши ли си добре работата комисията за този случай и остана ли нещо скрито?
- Във връзка с конкретния случай лично съм разпитвал всички служители на МВР, които имат някакво отношение по скандала. Едва ли е останало нещо, което е можело да бъде свършено и не е било свършено в тези дни. Действително срокът беше кратък и работехме с високо темпо. Мисля, че докладът ни изразява нашата решителност веднъж завинаги да се разделим с всички неща, останали от миналото, които не отговарят нито на законите, нито на възгледите за това как трябва да се живее в нормално гражданско общество. Това става ясно от мерките, които сме набелязали, и след като те бъдат осъществени, за мене случаят ще приключи.
- Проверката обаче установи, че голяма част от документацията за "бръмбарите" е унищожена. Как тогава ще неутрализирате подобни "бомби" в бъдеще, защото утре някой бивш служител на МВР може да съобщи някъде за нещо?
- Не може да се даде стопроцентова гаранция, че такъв случай няма да се повтори. Нашата работа въпреки всичко е да изпълним това, което законът и решенията на парламента ни задължават. Когато свършим тази работа, възможностите за подобни инциденти ще бъдат значително намалени, но не могат да бъдат сто процента изключени. Става въпрос за голям период от време - от 1957 до 1986 г. - Съгласен ли сте с тезата, че през последните 12 дни имаше война в държавата и по-специално между изпълнителната и съдебната власт?
- Имаше война на страниците на някои медии. Но и тя много бързо се прекрати. С г-н Филчев сме добри приятели и колеги. Познаваме се доста време преди той да стане главен прокурор, а аз - министър. Едва ли такъв случай може да навреди на личните ни отношения. Те пък от своя страна дават възможност отношенията между институциите, които ръководим, да бъдат добри. През всичките тези седем месеца аз работих за това да няма никакви проблеми във взаимодействието между МВР, следствие, прокуратура и съд. Всички знаят, че никога не съм атакувал колегите си от тези институции. Все пак аз съм юрист и адвокат и един ден ще се върна към тази професия. Не виждам защо този кратък период от живота ми, в който съм министър, да бъде преживян така, че след това да нямаме възможност да си говорим дори. Естествено разкриването на цялата истина по този случай ще бъде в интерес не само на съдебната система, но и на МВР. Затова съм готов да помогна с всичко, за да можем да стигнем до едни категорични и точни изводи.
Нека бъде прозрачност без граници
По повод махането на паметните плочи в Израел журналистката Еми Барух направи изявление по БНР: дебатите протекли с "арогантна претенция", като ключовата дума била "благодарност". Затова тя пита: За какво трябва да бъдат благодарни българските евреи? И според някаква нейна изкълчена логика тяхната благодарност би звучала така: "Благодарим ви, че не ни убихте. " Дебатите показали "примитивност", "морален дефицит"... "България винаги е била нечий васал, това е съдбата на малките държави. Важното е да се разбере дали тя се престарава"... разсъждава Еми Барух. Но явно това, което уж трябваше "да се разбере", тя вече го знае, защото следващото й изречение гласи: "В нейните (б.м. - на България!) престаравания личи дефицит на национално достойнство"... Е, браво на вас! "Арогантна претенция", "примитивност", "морален дефицит", "дефицит на национално достойнство"! Във всичко това има повече българомразие, отколкото има юдофобия в нещастния израз на обругания депутат Дянко Марков. И за да не излетят незабелязани в ефира вещанията на тази уста, един вестник ги лисна в лицето на читателите.
Публикацията е придружена с бележка за пътя на журналистката, която сега била кореспондент на Радио "Дойче веле" за България. След дълго лутане тя си бе намерила мястото, а Радио "Дойче веле" бе намерило обективен кореспондент за събитията в лишената от национално достойнство България. Иначе Еми Барух е била главен редактор на вестник "1000 дни", тя е сред основателите на форум "Свободно слово", активен участник в множество неправителствени организации, експерт в програма "Достъп до информация" и в асоциацията "Прозрачност без граници"... Този дълъг списък неволно ми припомни думите на Борис Пастернак за стадността: "На човек, който обича и търси истината, не може да не му е тясно в каквито и да било маршируващи редици, закъдето и да маршируват те."
Колкото до това, че българите не били убили своите евреи, то нека да не извъртаме, защото никой не е искал от тях да убиват.
Насилникът е бил извън България
- могъщата нацистка Германия, притискала съюзниците си да й предадат своите граждани от еврейски произход. И не българският народ, а държавните мъже, синове на тоя народ, успяха да опазят българските евреи, изпреварвайки с часове готвещото се злодеяние. А че са извършили това не в мимолетен изблик на човеколюбие, а по твърдо убеждение, личи от издадената в 1937 книга "Българската общественост за расизма и антисемитизма" - анкета с 60 български държавници и интелектуалци. Ал. Малинов, Андрей Ляпчев, Григор Василев, Никола Мушанов, Димитър Гичев, Ал. Балабанов, Кръстю Сарафов, Андрей Николов, Елин Пелин... - 200 страници в защита на евреите. На нас, потомците, се пада честта за делата на тогавашните българи. За нас е и позорът. Изповядващата "Достъп до информация" и "Прозрачност без граници" Еми Барух като че ли държи да ни зачисли само позора.
Години наред се борих за спасяване на еврейски паметници във Видин, които, забележете, не бяха оплескани с катран като българските паметни плочи в Израел, а съборени или оставени да се саморазрушават поради неразбиране на местните ръководители. И винаги когато в тези или в други проучвания съм се натъквала на излагащ евреите факт, аз съм го премълчавала, за да не навредя на измъчения и заслужаващ уважение народ. Защото според мен прозрачността все пак трябва да има някакви граници.
Но сега сме се заели да търсим истината (дори и тая, която не ни изнася), затова нека проследим развоя на събитията по книгата на Ст. Груев "Корона от тръни". На 22.II.1943 нацисткият представител в България Данекер и Ал. Белев, шеф на зловещото комисарство по еврейските въпроси (КЕВ), подписват споразумение, според което 20 000 евреи от Тракия и Македония ще бъдат депортирани в окупираната от германците Полша. На 2. III. правителството на проф. Богдан Филов одобрява депортирането, натоварвайки по този начин българския народ с грях, какъвто той не е извършил. Защото колкото и да обясняваме, че новите земи били под германска юрисдикция, а евреите там не били български граждани, грехът си остава. Още повече не личи проф. Богдан Филов да е имал някакви угризения, парафирайки споразумението.
Обречените на смърт мъже, жени и деца от новите земи се оказали не 20 000, а "само" 11 343, затова Ал. Белев решил да допълни липсата с еврейски семейства от вътрешността на България. Българските евреи научили тайната от два източника: Лиляна Паница, секретарка на Белев, я съобщила на свои приятели евреи, а работещият също към КЕВ д-р Йосиф Ватев потвърдил срещу подкуп, че депортирането е предстоящо. Оттук Димитър Пешев, духовници, правителствени депутати и дейци от опозицията започват борбата, наречена от Еми Барух "Митът за българските евреи".
Не знам какво толкова я е възмутила "ключовата дума" ("клюевое слово") "благодарност". Има я на всички езици и тя навсякъде означава едно: признание за безкористно извършено добро дело. Благодарни сме и ние, дето за разлика от много други народи, можем да въздъхнем свободно: в края на краищата тия 50 000 човеци останаха живи.
Еми Барух твърди, че в депортирането на македонските евреи "участват активно и българи". Навярно е така - ешелоните се съставяли в новите български земи, после минавали през България, имало е хора служебно задължени - влаков и гаров персонал, охрана... а ако някои са се престарали, бъдете сигурни, че са избити още на 9. IХ.1944. И тъй като тук ключовата дума е "и" - "и българи", нека си кажем, че след 9. IХ. в народните съдилища участват "и евреи". Обясняваме си го със служебно задължение, а не с престараване. Нали така?
Скоро над България ляга сянката на другия външен насилник - Съветския съюз. Започва избиването на българите, на българската интелигенция по села и градове. Никой не издава книга в тяхна защита. От Москва идват нареждания за още и още убийства, докато се стига до цирка, наречен народен съд. За един от защитниците на евреите, народния представител Деян Деянов, по скалъпено обвинение се иска смъртна присъда, дават му доживотна, а го пускат скоро след това, за да умре от преживените страдания.
Защо никой от евреите не го защити?
- горестно попита дъщеря му Ана Деянова. Демократ, антинацист още от времето, когато болшевишка Русия и нацистка Германия били съюзници, той и такива като него с пълно право можели да претендират за участие във властта, затова и трябвало да бъдат унищожени.
След 9. IХ.1944 евреите имаха власт. Доста от тях влязоха в партията, наслагаха червени ленти по ръкавите и патлаци на кръста. Нека Еми не се мръщи, но в сборник по случай 25 години от победата Валери Петров, който преди това не е бил нито партизанин, нито уличен терорист, та да ходи въоръжен, разказа как в дните след Девети посегнал към пистолета си, когато чул някакъв човек да говори пред група граждани против Съветския съюз. И навярно е щял да го застреля, защото сега с умиление си спомняше как една мека ръка легнала върху неговата и го спряла. Аз пък мисля, че въображението му на поет го е подвело. Ръката не е била мека и не е била една.
А ето източник на информация, който бих препоръчала на Еми Барух - телефонните указатели. В указателя за 1943 са събрани адресите и телефоните на всички ония, които гласели депортиране на българските евреи, както и на другите, които го осуетили. Само не можах да намеря подкупения д-р Йосиф Ватев. Нямал е кабинет, нито домашен телефон, бил е прекалено незначителен и кой знае с какви протекции се е докопал до осигуряващата добри рушвети служба на бул. "Дондуков" 51. Но въпреки работата му в КЕВ след 9. IХ. той не само оцелял, но му и провървяло - отворил кабинет по очни болести на ул. "Огоста" 10. Продажникът трябва да се пази, той може пак да потрябва.
Изчезнали са обаче защитилите евреите мъже. Няма ги, омели са се - едни с куршум в главата, други по затвори и лагери, семействата им изселени в далечни затънтени краища, а в домовете им между техните чаршафи настанени новите победители. Малко било това, та сега трябваше и да ги окалят, за да се успокоят гузните съвести на някои комунисти евреи.
Новото комуноидно общество на България
Две обществени групи допринесоха за интелектуалния и идеен срив на българското общество от последните 10 години - на интелектуалците и на журналистите, първата с отсъствието си, втората с присъствието си. Отсъствието на първите и дейността на вторите тласнаха българите в калъпа на комуноидното мислене с неговите неизпитани досега радости, нови мъки и повсеместна глухота.
Реалността
Вече няма защо да се лъжем, България се превърна в първата държава в Европа, в която господстват моралът и интелектът на комуноидите. При този нов обществен строй почти няма значение кой управлява или кой задава гражданските императиви - всичко това е само тънък слой мъгла, висяща върху неразчленимата маса от клишета, обслужващи секторите на държавното съществуване. Самите комуноиди не произвеждат конфликти, още по-малко идеи за управление или нов живот, комуноидното общество вегетира без да вретенй и дава плод. Комуноидите се умножават без любов и страсти, като зелената еуглена и чехълчето - чрез делене. Ценностите в новото общество не са йерархизирани, там се обожават еднакво кебапчетата и вестник "Култура"; за интелектуалци се почитат Панто и Рашид, а писатели и поети са хайтите на Хайтов и лъвчетата на Левчев. Критиците са най-низшата каста, но и те са на избираем принцип, необходимо е поне доцент да станеш, та никой да не знае що е то, едва тогава за презрян критик те признават. Тъй като в това общество няма "най-добро" или "най-лошо", всички дейности са подредени не по престиж, а по Париж, който е ходил в Париж, той казва, който не е - мълчи.
Комуноидите си имат началник-държава, той обединява и приобщава, както овчарят овцете си, с чужди стада да не се месят и един ден за електорат да му пристанат. В тази работа най-усърдно му помагат протокомуноидите или чистите комунисти, онези, от които са произлезли днешните комуноиди. Те имат най-скъпите каишки по вратовете си, затова завръщат и бранят стадото, баукат и скърцат със зъби, колчем усетят, че някоя овца отклони погледа си от посоката, в която останалите гледат. Техните имена са Райчев и Андрей, понякога Къпинка. Началникът обича и награждава протокомуноидите с най-високия български орден за заслуги, които само на тях съобщава. Имат си още комуноидите премиер-изпълнител, той разделя стадото, та и метилявите овце му се сърдят. Като всички метиляви и те напред изтикват кочовете си да му скачат и с рогата си да го плашат. И те плашат ли, плашат премиера. Всички кочове се казват Велко или Благовест, но празнуват именните си дни по Гергьовден. Този празник е всеовчи, събират се федерирани биологични единици чак от Великите белоруски хутори където пък имената са Захари, Слави и Трифон. Празнуването се извършва на Гумното в средата на София, където е издигнат огромен жертвеник. Пред жертвеника реч държи най-почитаният коч, той се казва Серьожа или Виолет. Празникът се отразява масирано в "медийното пространство". Комуноидите любят и почитат своята преса и медийно пространство с истинска страст. Всеки "24 часа" те прескачат до Гумното, за да послушат "Заблеяло ми е агънце", да си поплачат и да извършат големите си нужди. Вятърът по Гумното дълго след това разнася парчета от "Стандарт" - така се казват всички вестници на комуноидите, а във въздуха "7 дни" в седмицата бръмчат "Дарик", поп-, топ- и кочфолк радио. Комуноидите ужасно се гордеят с факта, че тези медии се владеят от могъща фамилия чокои, наричана за краткост "руска мафия".
Гротеската
Отварям в Интернет последния брой на "Стандарт" (от 28 юли 2000). В този български вестник има рубрика, наречена "Русия" (виж по-горе защо). Попадам на интервю (!) с Милена Цанева, вазоведка. Поставих удивителен знак, защото ако с мен така бяха "провели" интервю, просто бих се отказал. Журналистката не задава въпроси, а подпитва интервюираната, започвайки с "а не е ли така, че... " и подобни, като събеседникът й не трябва да отговаря, а да довършва вече оформената "мисъл". Вазоведката, от своя страна, влиза напълно в тона, сбърква всички имена на чужди учени, които споменава, появява се и нейната основна мисъл: "Ужасно било, дето Западът не допускал наши и балкански класици в своя пантеон. " Боже мили! Отвратен отварям нова страница - там един поет от априлската камарила, Калин Донков, се изцепил: "Западът се отнася към нас като към убити слонове, взема ни само бивните. " Чий е този стил - на интервюираните български "интелектуалци" или на фамилията чокои, наричана "руска мафия"? В брой 3 на в. "Култура" от същата седмица намирам статия, продължаваща срамната дискусия за българските евреи - срамна, защото в нея ни бутнаха комуноиди, авторката завършва във фалцет: "Кой ни от турско робство освободи, дядо Иван или цар Борис III? " Ето още някой непрочел "Записките" на Захари Стоянов. Как един нашенски интелектуал не се намери в това българско "културно пространство" да зададе простичък въпрос: "Санким ти, Стоянке, днес, ако бяха турците през тия петстотин години като българските комунисти, нямаше Айше да се зовеш? " И да разкаже на нашего народа, че по времето, когато българинът с едно тескерѓ е можел в рамките на Османската империя 5 граници да пресече, че и до Виена на гурбет да отиде и да се върне дюкян, да си отвори (спомнете си "Преспанските камбани" на Талев), а не както при комунистическия рай, веднъж изскубнал се, да не ще и да помисли за България. Можел е къща да си направи където си поще, в самия Константинопол да живее, най-големия "български" град в империята; в същото време в "цивилизована Русия" една 15-годишна девойка се е търгувала срещу едно добро куче (неоспорим факт, засвидетелстван и литературно). А семейството на крепостната девойка не е могло да мръдне от помещическото село през целия си живот. Не да идеализираме това минало, но да го изчистим от мръсните клишета. И да не стоим все с гръб към Турция, с която заедно бихме могли да упражняваме несравнимо по-ефикасен натиск върху европейските структури, отколкото да чакаме с Румъния колиби да строим или с Русия баланс да балансираме, както ни съветват съветските съветолози, женени за рускини.
Към тези "проби" от българския културен живот ще прибавя само още една - със стокилограмов чук трябваше да разбивам клишетата, вбити в главата на дъщеря ми от нейните ученически години, за религията и ценностите на Запада и Изтока. Едно от тях гласеше следното: нашата православна църква била толерантна и свободна, стените на нашите църкви били изписани с икони, пък на западните били голи, нашата била съхранила културата ни, а пък западната... Слава Богу, при първото влизане в протестантски, а после и в католически храм цялата тази боя за печки се изрони, но как е със стотиците нейни другарчета с омотани в двестагодишна паяжина мозъци? Каква е разликата между това ученическо мислене и онова на цитираните комуноиди от "Стандарт"? Отношението към Запада като към строг учител е христоматиен пример за малоценен комплекс, описан на първите страници на всеки увод в елементарната психоанализа. За какви интелектуалци тогава говорим? И това е, както казах, само "проба", появила се при посягане към първия вестник, който ми беше подръка. Къде не се провалиха за 10 години тези уж призвани да водят народа си: войните в Сърбия, кланетата в Косово, отношението към САЩ, третирането на Русия, отварянето на Запада към нас, малодушно треперене пред набралите кураж доморасли бандити, регистрирали нашите пари на Каймановите острови, някакъв изсмукан въпрос за национален идентитет, който някой все искал да ни отнеме (за какво ли му е?), за стратегическото географско положение на България, за което очевидно само те на света знаят - все едно и също - грандиозен и мизерен провал. Провал, озвучен от малограмотните ни журналисти до небесни висоти. За тези пък, последните, май вече не си струва да се говори, кой фалшив моралист навремето забрани да се публикуват кандидатстудентските бисери, та таговашните им автори днес преспокойно да си ги редят в колонки, от които си избутват хонорара? А обществото отдавна изгуби своята чувствителност и към бисер, и към мисъл.
Заключения - питания
"Гротеска" е латинска дума, съдържаща в корена си препратка към "пещера", някога учениците на Леонардо намерили в една пещера причудливи рисунки с древен произход - странни същества с тела на животни и човешки глави. Така възникнал терминът, с който си служим днес, за да означим нещо, в което всичко е объркано и смесено по най-необикновен начин. Гротеска е тъкмо втората част на тази статия, в която се говори за невъобразимото смесване на всичко с всичко, а хармония господства в първата, в която описаното общество на комуноидите доволства в мир и покой. Полученото "трето" е нов жанр, породен от най-голямата обърканост, царяла някога в българското общество. Защото обратно на това, което се сервира от нашата преса, България изпада вече дори от румънската каруца - с колебливата си политика към Запад и Америка и с наднормените опущения за бившите комунисти, които все още никой, никъде, малко под най-високо официално ниво не нарича социалисти. Особено отчетливо българската обърканост и тъпчене на едно място се виждат отвън, от чужбина. Вижда се и друго - комуноиди клеветят България, че нямала стабилно правителство и че скоро щяла да си сменя ориентацията. Ами на тях какво им е, и те, и децата им се разхождат сити и охолни тук, на Запад, пък там, някъде на Изток - нека си отмъстим, че се издънихме. Естественият процес на хързулване в див национализъм е характерен за излезли от историческите релси безперспективни държави като Беларус и Куба, ако не могат нашите това да предотвратят, да повторим питането за какви интелектуалци говорим?
Затова мисля, че е свещен дълг на всеки грамотен българин да търси и намира сигурни източници за информация (в Интернет например), неизтълкувана от провалилите се интелектуалци или от набедените за журналисти. Това е най-общата аудитория, към която се обръщам, не правя изключения, освен за принадлежащите към племето на комунистите и комуноидите. Всички приказки за "лошата Европа" и още по-лошата Америка са инспирирани от "добрата Москва". Те се разпространяват в големия си процент от хора, учили в Русия, и по-малко от нисколоби патриотари, на които също им се ще с нещо да се покажат. Днес Русия е по-скоро страна от Третия свят (по думите на самия Путин), отколкото велика сила, която никъде, на никакви форуми не е канена, защото по най-примитивен начин се опитва да уреди вътрешните си проблеми с една "мръсна война" (клиширан израз от руските медии). Според статистическия годишник на ООН съвкупният обществен продукт, създаден в Русия за миналата година (1999), е равен на този, произведен в щата Охайо, САЩ. Да се търси някакъв "баланс с Русия" не е нищо друго освен остатък от гигантската грешка, извършена от нашите демократични правителства, които не наказаха комунистическите престъпници, ами допуснаха техни генерали, кътащи по един буркан значки, акъл да ни дават. За сравнение, при влизането си в НАТО Полша, Чехия и Унгария "освободиха" всички свои висши офицери, възпитани в СССР. Русия играе на световната политическа сцена като второстепенен играч с мръсни номера, когото търпят само за да не му гледат истериите. С тази ли Русия трябва да балансираме? Десет години след освобождението от турско робство България е имала Академия на науките и университет, десет години след съветското васалство... сградите им са си същите и обзавеждането - тоже. Само дето са порутени. Е, имаме си и една "чернобилка" и няколко завода с технология от XIX век.
Няма и никога не е имало "въпрос за национален идентитет", който някой лош европеец или американец иска да ни отнеме. Това е "опиум за народите", които са склонни към национален комплекс за малоценност. Погледнете скандинавците, швейцарците или холандците - цялото им население просто се е прикачило към още една национална култура и какво - останали са си още повече холандци или скандинавци.
Преди няколко месеца в световните медии като комета мина една гигантска вест - американското правителство, разтревожено от нарастващата маса мръсни пари в световен мащаб, най-после е прокарало решение в Конгреса за нова, силно рестриктивна политика към световните центрове за пране на пари и регистриране на фантомни компании - Вадуц се споменава на първо място, Лихтенщайн, дори Швейцария, а напоследък и тук, в Австрия, се дискутира отпадането на тайната на влоговете. Питане към това и към всяко следващо българско правителство: кога най-после ще се излезе от странното безсилие пред парите на българските мошеници? Целият свят знае кой регистрира пари (не своите) в Лихтенщайн и на Кайманите, ще има ли предявени обвинения към нашите кръвосмукачи, или когато се разкрият гешефтите им, парите ни просто ще бъдат конфискувани, защото не е имало правителство, осмелило се да ги обвини? От какво е този страх или да го наречем необяснимо малодушие пред разните мултиидиоти и техните вратове?
Към всеки българин, неизгубил окончателно способността си да мисли, към честните интелектуалци, но най-вече към тези, които сами никога няма да се нарекат така, едно от скромност, друго от срам: къде са нашите учители и будители, незаразените с комуноидно мислене, къде са другите ни вестници освен единствения, който днес имаме, къде по радиото или телевизията може да се чуе слово, непроядено от червени червейчета? Къде е твоето участие, колко пъти ти си взел телефонната слушалка, за да защитиш някого от огнедишащата червена омраза? Защо допусна един определен човек да закрие единственото предаване - остров в "Свободна Европа", където можеше докрай да се изкажеш, - "Позиции" на Стефка Маймарева? Защо се примиряваш, защо така лесно биеш отбой, защо все си мислиш, че не ти ще оправиш света? Кой да го оправи тоя свят? Кой да оправи твоя свят? И ако го оправи, няма ли пак като днес да се окажеш недоволен, защото "ти щеше по-иначе... "? Защо се поддаваш на дрънкотенето на комуноидите и дори тайничко им подхвърляш словесен материалец, да го завият под мишница и като идат на Гумното, хубавичко да си го измразят? А което остане неизмразено, да си вземат за вкъщи там да го домразят. А ти като го чуеш от някой Волгоградов или Тошев, да се поусъмниш... дали пък не е прав. И да се самооправдаеш. Както винаги. За да можеш отново да почнеш да ги търпиш. Пак и пак, като какавиди, комуноиди, бизнесмени, вазоведи, радиоводещи, професори или съседи. Е, хак ти е. Много здраве и щастлив живот в "реалността" от тази статия.
Образувано е дело срещу бившия зам.-министър Марин Маринов
СОФИЯ. Върховната касационна прокуратура е образувала дело за престъпление по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс срещу Марин Маринов, е бивш зам.-министър на промишлеността и екссъветник на премиера Иван Костов по евроинтеграция. От столичното следствие потвърдиха информацията, но отказаха да съобщят подробности по делото. Самият Марин Маринов също отказа коментар по посъвет на адвокатите си. Той ще бъде разследван за това, че е нарушил наредбата за оценка на обекти, които е трябвало да се приватизират, и на Търговския закон. Нарушенията са извършени през май 1997-ноември 1999. Сред обектите са "Риболовна база - Созопол" ЕООД, "Бриз" ЕООД , "Дитроника" - Петрич. Следственото дело е образувано след проверката, която разпореди главият прокурор Никола Филчев през януари. Върховната касациона прокуратура разследваше Маринов като зам.-министър на промишлеността от януари 1997 до януари 2000. В началото на април МВР изпрати исканите от прокуратурата материали. След като МВР предаде материалите на прокуратурата, премиерът Иван Костов отстрани временно Маринов от политическия кабинет. На 17 юли договорът му е прекратен по взаимно съгласие, уточни правителствената информационна служба.
Маринов оглавяваше надзорния съвет на "Кремиковци" и Хебросбанк, бил е и член на директорските бордове на Българската фондова борса и "Булгартабак".
Обсебен от Луната
Томи, както Тома Трифоновски го наричат приятелите, живее в уютна къща, на първия етаж. Холът му служи за ателие, а то му служи за хол. Там са трима: той и двете, бих рекъл, живи картини - съпругата му Светла и дъщеричката, като изтъкана от сребърни нишки. Там се разговаря за всичко. За хората и нещата, за Данте и Шекспир, за тракийския костюм, за видни люде (някои от които покойници), за медиците ни в Либия, след което - за медицината, като призвание и възвишена лудост. И за далечния роден край; като от дъното на извор ще се появи образът на прадядото Джузепе, дядо на майка му. И него запиляла по нашите места същата пранеутолимост на очите.
В обичайната си поза - клекнал между масата и канапето, Томи разказва своята притча. Как заможният му дядо го пращал с биволите - и така "от изгрев до залез сонце" - всеки Божи ден. И "сонцето" приличало на прекалено предано куче, което иска да проникне навсякъде със своята задача на пазител. Докато момчето видяло при един залез сонце как полека на небето се изкачва друго светило, някак бледо и безразлично. Отвело биволите с поглед към него. Изчакало да мръкне съвсем и светилото се окръглило в студено кълбо. Нощта сега приличала на момчето на черна едноока котка с нейния смущаващ поглед. Този поглед осветявал не каквото ти очакваш, като при слънцето, а каквото поиска той - като при Луната. Осветява така, като че ли иска да преобърне, да види какво е скрито. И Томи вторачва своите очи на всевидец към смисъла на откритието. Сонцето е като разгорещен млад следовател, който бързо разкрива истината каквато е на повърхността. Луната е хитра - с неговите лъчи ще проникне отдолу, ще те накара по тъмно сам да светиш отвътре.
Томи добре говори, още по-добре слуша, а най-добре вижда. Този дар му оставят дългите дни под сонцето, изпълнени с очакване на луната.
На този остров - ателието на Томи - ни обграждат пет женски акта. Наглед еднакви по рисунък. Но всяка жена говори за своя характер с езика на своя цвят. Откъде тази настойчивост - цял живот да търсиш как и защо нещата светят отвътре. Дали ще е женски тяло, лице, бутилка или кафеник, всичко при Томи излъчва приглушено сияние. Оттам този неподражаем резултат: можеш да разпознаеш "почерка" на Томи и в най-претъпканата изложба.
Като стана дума за изложба, Томи рядко излага. Знае, че картините му най-добре стоят в сумрака на някой старовремски дом, където ще сияят техните лунни петна. Но ето сега едно от редките изключения - тези четиринадесет малки платна на осмия етаж - в барчето на издателство "Труд", място за кафе, клюки и сделки. Където почти никой не би се загледал, още по-малко смутил. На втория ден от откриването на изложбата бодигардът от пропуска даже не знаеше за изложбата в поверената му за охрана сграда. Видях картините, когато барчето беше празно. Представям си как се затварят в своето лъчение, отказващи общуване, когато барчето е пълно. И те не предизвикват, Томи никога никого не е предизвиквал.
Общото поскъпване през юли е само половин процент
СОФИЯ. Инфлацията през юли е половин процент, изчислиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). Според данните верижният индекс на потребителските цени юни юли е 0,5 на сто. Това е петият месец от началото на годината, през който НСИ отчете инфлация, както през януари, февруари, април, май и юни. През февруари и март имаше дефлация от 0,6 и 0,1 процента, припомниха статистиците. Натрупаната инфлация от началото на годината е 3,1 на сто, показват още усреднените данни на НСИ. Изчисленията също показват, че сравнени със средногодишните цени от 1999, инфлацията е малко повече от 5 процента, а за едногодишния период юли - юли - 9,5 на сто.
Повишени са цените на хранителните стоки с 1,4 на сто, на услугите и в общественото хранене - с 0,1 на сто, а нехранителните стоки са поевтинели с 0,3 на сто, обобщиха от статистиката. НСИ регистрира цените от потребителската кошница от 5-о до 25-о число на месеца. През юли по-скъпо са се продавали брашното, хлябът, свинското и птичето месо, каймата, пресните и киселите млека, някои плодове и зеленчуци, а също и бирата, вината и минералната вода. Заедно с това има намаление на цените при някои храни и напитки, зеленчуци и растителни масла, показват още данните от изследванията на НСИ.
Опозицията е господар на микрофоните в БНР
Голяма е тревогата ни от предаванията на националните електронни медии и по-специално от "Неделя 150" на БНР с водеща журналистка Лили Маринкова. Дали това предаване е наистина национално и обективно, каквото трябва да бъде, или провежда политиката на всички опозиционни сили против правителството и на определени икономически групировки, чиято цел е една единствена: да спрат реформите и да падне едно от най-достойните правителства в българската история?
Въпросната журналистка няма физическите данни да води това предаване, тъй като говори бързо, няма необходимата дикция. Освен това се държи невъзпитано, създава напрежение, когато разговаря с представителите на властта, не се съобразява с кого разговаря, проявява грубост и арогантност. Имаме предвид покойния г-н Савов и господата Бакърджиев, Божков, Софиянски, Муравей Радев, а няколко пъти се държа така даже с министър-председателя.
Прави впечатление, че тя кани изборно най-големите противници на управляващите, които са напълно компрометирани със своите действия в предишните правителства, групировки и граждански движения. Тези хора тя ги оставя да говорят свободно, без да ги прекъсва, даже ги насърчава под различна форма.
Представителите на правителството и тези, които защитават всичко положително в действията на властта, тя или ги отминава под претекст, че това вече е казано, или безцеремонно ги прекъсва. Всички големи успехи на правителството, вътрешни и международни, Маринкова ги разглежда повърхностно и ги неглижира, а се занимава с дребни и неверни неща, които лансира опозицията. Спрямо другия водещ - Величко Конакчиев, участието й е в съотношение едно към четири в нейна полза. Може ли да става сравнение между Лили Маринкова и журналиста Конакчиев - един високообразован, ерудиран, възпитан, скромен, внимателен човек, който създава спокойна обстановка в това предаване. Когато той го води, слушаме "Неделя 150" с удоволствие.
Крайно време е отговорните институции да се занимаят с тази недосегаема, толерирана журналистка от нейния шеф, от опозиционните среди и вероятно от силно заинтересовани групировки да се пречи на това правителство.
От турнира в София ще спечели тимът на Тити
Баскетбол
СОФИЯ. Три прилични състава ще пристигнат в началото на септември заради участие в традиционния мъжки баскетболен турнир за Наградата на София. Съперници на националите, водени от Петко Маринов, са отборите на "Ниар Ист" (Атина - Гърция), "Тюрк Телеком" (Турция) и "Железник" (Белград - Югославия). Според предварителните информации най-сериозен изглежда турският тим в, чиито редици се подвиза реализатор &numero;1 на Югославия за миналата година Мирослав Радошевич. В Анкара играят още словенският национал Юркович и американецът Ерл. В гръцкия тим също има баскетболисти от чужбина - испанци и американец. Съставът от Белград пък е добре познат на столичните баскетболни фенове.
От този турнир (1-3 септември) може би най-много ще спечели шампионът "Левски". Отборът на Тити Папазов ще играе ден преди началото на надпреварата и ден след нейния край контроли с "Ниар Ист" и "Тюрк Телеком". Проверките са важни преди двубоите на сините в европейските клубни турнири.
Хората от БФВ предсатвиха разширен състав на националния отбор. През септември списъкът обаче може да бъде различен, ако по това време някои от състезателите преговарят с клубове от странство за нови договори. Ето и отбора на Маринов: Хрисимир Димитров, Петър Петров, Любомир Минчев, Иван Друмев (Левски), Спас Натов, Тодор Стойков, Юлиан Радионов (Черно море), Димитър Ангелов, Емил Стаменов (Ямбулгаз), Бранимир Тотев, Йордан Бозов, Георги Давидов (ЦСКА), Тенчо Банев, Даниел Димитров (Академик), Бойко Младенов (Партизан - Белград).
Очернянето на дипломат е удар срещу страната му
Съученици сме на Николай Апостолов. Познаваме го като честен, смел, умен, работлив, родолюбив. Истински приятел, със силно чувство за отговорност и справедливост.
Гаф не е неговото изказване - гаф е скандалът, който направи пресата! Ако изказването е било "фриволно и недопустимо" и неподходящо за престижа на България - една отговорна журналистика би неглижирала въпроса, а не би го раздула до такава степен. Целта е била да се злепостави СДС, да се търсят начини за конфликти в СДС, да се продължи войната срещу СДС.
Искането за отзоваване на Николай Апостолов е само желание за компрометиране на СДС. Отношенията между Германия и България са отлични и немалка заслуга за това има нашият посланик. Той се ползва с голям авторитет сред дипломатите в Берлин и сред немските управляващи.
Масмедиите нито за миг не са се замислили, че очерняйки един добър български дипломат, дискредитират България!
Още едно мнение за паметниците в Израел
Плочите би следвало да останат в гората заедно с новите. Така ще се получи точна илюстрация на истината около съдбата на българските евреи и тези от новите земи, окупирани от немските войски през Втората световна война. Желанието на един народ добива законна сила чрез волята на неговия законодателен орган (Народно събрание) и върховен ръководител, в случая - цар Борис III. Това са фактите от историята. Другото е обида за България. Отнасям случая към рано започналата предизборна борба. БСП обвинява ОДС във фашизиран национализъм. Тъжно за България, в която всичко е разделено непоправимо на две части.
Полицайка уволнена заради любезност
МАЯМИ. Полицайката Елзи Холдрън, която от четири години работи като съдебна охрана, бе преместена в друг съд заради прекалено любезно отношение. В писмената мотивация за преместването на Холдрън се казвало, че с внимателното си и всеотдайно отношение и с желанието си да угоди на всекиго, полицайката компрометирала поста на охранител. Много от служителите в съда, в това число съдии, адвокати и общ персонал, отправили молба да се промени взетото решение.
Почва битката за частно национално радио
СОФИЯ. Правителството да обяви конкурс за първо частно национално радио, предложи вчера Държавната комисия по далекосъобщения. Лицензът за радиоразпръскване да бъде за 15 години, а документи да се подават до 2 октомври, е искането на ДКД. "Ако Министерският съвет реши да стартира такъв конкурс, Националният съвет за радио и телевизия ще започне да приема документи за програмна лицензия за национално радио", каза за "Демокрация" Георги Лозанов, член на НСРТ. Според него обаче е по-добре МС да изчака приключването на конкурсите за регионални радиолицензи за София и големите градове. "Сега има стратегия да се изграждат радиовериги с местни програми, преди да се установи положението по места, ми се струва прибързано да се прави конкурс за частно национално радио", подчерта г-н Лозанов. Най-голяма мрежа има Дарик излъчва в 14 града. "Експрес" покрива 12 града, Радио + - десет, а ФМ+ - девет. До 31 юли се приемаха документи за за конкурса за местни радиа. НСРТ установи, че над 50 на сто от подадените декларации са с невярно съдържание, и даде срок на кандидатите до 1 септември да обявят собствениците си и да отстранят онези от тях, които са съдружници във фирми за реклама и медиашопове. Заплашени от спиране са и водещи радиостанции, заяви председателят на НСРТ Александър Томов. "Стартирането на конкурс за частно национално радио е съвсем навременно - крайно време е в България да има конкуренция на БНР", каза г-н Томов по повод предложението на ДКД. Комисията заяви намерението си да поиска такъв конкурс още на 6 юли - решението няма нищо общо със смяната на собствеността в Радио "Експрес", уточниха от ДКД. Преди три дни гръцката "Антена тв" купи "Нова телевизия" и "Експрес", а комисията даде съгласие за осъществяване на продажбата.
Правят изкупвателни пунктове за пчелен мед в градовете
СОФИЯ. Търговското дружество на Съюза на пчеларите ще прави изкупвателни пунктове за пчелен мед в големите градове. Това съобщи вчера шефът на съюза Стефан Стефанов. За откриването на пунктовете ще се търси подкрепа от програма САПАРД. В тях ще се прави окачествяване и обработка на меда, обясни Стефанов. Вече има готовност за откриване на пунктове в няколко града.
Търговското дружество на съюза ще доплаща на пчеларите разликата между цената на изкупуване и цената на реализация на меда, като ще си запазва 20-25 % печалба, каза още Стефанов.
Според него тази година производството на пчелен мед ще бъде в по-малък обем - около 6-7 хил. тона, при 8-10 хил. тона в други години. Това обаче не е голям проблем, тъй като качеството на меда е по-добро и той е с по-малко водно съдържание.
Безмитният внос на български мед в Италия не заплашва производителите там, както те се оплакаха наскоро, заяви Стефанов. Според него един от основните проблеми, който трябва скоро да се реши, е рекламата на родното ни производство.
Предстоящите избори са съдбовни за БСП
След събитията през 1989 г., а и преди това определени държавни структури, специалните служби, ЦК на БКП и ЦК на комсомола раздадоха луди пари на подбрани хора. На криминално проявени, бивши затворници, агенти и доносници на ДС, комсомолски деятели и по-малко партийни функционери.
Тези пари бяха отпуснати със стратегическа цел. Те трябваше да осигурят икономически позиции на майката кърмилница. Но най-вече тези суми бяха предназначени да гарантират летящ старт на комунистите в гигантската манипулация на обществото тогава, когато тяхната соцпартия се почувства готова отново да яхне народа ни. Комунистите разбират, че ако през 2001 г. демократичните сили вземат отново властта, те ще довършат невероятно сложния преход към пазарната икономика. И столетницата окончателно ще трябва да забрави сладката държавна цицка, с която така беше свикнала. Предстоящите парламентарни избори са съдбовни за комунистите. Когато те си дадоха сметка, че успехите на ОДС застрашават с необратимост политическото им крушение, те вдигнаха на крак "цялото кралско воинство" и тръгват на бой последен.
А готовност те вече имат. Всички вестници (без "Демокрация", АНТИ и "Стършел") и всички електронни медии (частично без националните) заливат читателите с помия, която мърси не толкова политически личности, колкото българската държавност.
Приватизацията на БМФ тепърва започва
ВАРНА. Стратегията за приватизация на Параходство БМФ е в начална фаза, каза вчера във Варна министър Антоний Славински. Разбрах за решението компанията да стане частна, след като Агенцията по приватизация (АП) го бе взела, уточни министърът. Оглеждат се няколко варианта, като Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) оказва само експертна помощ, а водещата роля е поета от АП. Двете институции ръководят компанията в синхрон и от структурата й няма да бъдат вадени активи без тяхно разрешение.
Министър Славински бе във Варна за участие в кръгла маса, на която бяха обсъдени условията на труд в корабните и бреговите ни служби, както и управлението на човешкия ресурс, ангажиран в тях. Срещата бе под егидата на управителя на Варненска област проф. Николай Пантев и в нея взеха участие представители на институции, свързани с морското и корабното дело. Бе обявено, че в световен план е регистриран засилен интерес към българските морски кадри с висша квалификация. Държавна стратегия за тяхното обучение по стандартите на Международната морска организация ще се разработи със съдействието на министерствата на образованието и науката, на транспорта и съобщенията и на отбраната. Студентите от IV и V курс в специалността корабоводене в Техническия университет във Варна ще получат свидетелства за правоуправление след серия допълнителни лекции по шест дисциплини при преподавдатели от ВВМУ "Никола Вапцаров".
Признак броди
Статия на свободата
Окрилени от възкръсналите бръмбари червени фантазьори намесват вече в бръмбаризацията Германия, Англия и Франция. Те не харесвали Костов, включително заради това, че САЩ пък го харесвали и това ги дразнело. Излиза, че освен Русия, която не си дава бившата губерния без ръмжене, за място под българското слънце люта битка помежду си водели и най-близките помежду си западни партньори.
Плитката интрига от коминтерновски тип е явен признак за това, че в нечии глави тук все ще броди онзи призрак, който има зловещият навик да марширува и да мачка наред, колчем дойде на власт.
Притча за спасителя и признателността
В една лодка пътували десет души. Явила се буря и обърнала лодката. Наблизо минавало корабче, чийто капитан с помощта на моряците успял да спаси осем души, но останалите двама се удавили. Наскоро капитанът починал. Оцелелите осем души му били много признателни и поставили паметна плоча с името на спасителя си.
Близките на загиналите двама обаче намазали плочата с катран, а по-късно я махнали. "Защо не спаси и останалите двама? ", роптаели те.
Поуката? Давят ли се хора, не започвай да ги спасяваш, ако не можеш да спасиш всички. Иначе ще ти осквернят паметника.
Русенското летище се отдели
РУСЕ. Русенското летище е отделено в самостоятелно търговско дружество с ограничена отговорност със заповед на министър Антони Славински. Едноличен собственик е държавата. За управител е назначен Ангел Торлаков. Досега летището беше поделение на столичното. Новата фирма ще извършва всички позволени от закона дейности.
Русия заплашена от терористична вълна
МОСКВА. Поставената в подлез бомба близо до Пушкиновия площад може да е само началото на надигаща се вълна на тероризъм, която да залее Русия в бъдеще, коментира вчера излизащият на английски вестник "Москоу таймс". Не може да не се промени ситуацията, в която Чечения е залята от насилие, а руската нация живее мирно и спокойно.
Скептично настроените за чеченска следа смятат, че атентатът е добре организиран от отдел на руските служби за сигурност, които целят да настроят обществото да подкрепи всякакви бъдещи действия на Путин за инвазията в Чечения. Но това предположение е съмнително, като се има предвид, че общественото одобрение за Путин е около 80 процента.
Федералните сили правят всичко, за да сринат авторитета на президента Аслан Масхадов, като лишават чеченските бунтовници от централизиран контрол. Така фанатично настроени и търсещи отмъщение чеченци, които са пострадали от руските нападения, могат да се почувстват господари на положението. Руската акция може да се окаже "родител" на тероризъм, вместо прокламираният антитероризъм.
Междувременно руски прокурор заяви, че двамата задържани чеченец и дагестанец не са свързани с атентата. Следствието вече разполага с четири фотороботи на заподозрени.
Само половин процент инфлация
СОФИЯ. Юлската инфлация, отчетена вчера от националната статистика, е половин процент. По този начин обезценяването от началото на годината е 3,1 на сто, обобщиха статистиците. Шефът на НСИ Александър Хаджийски обясни начина на обобщаване на данните от изследванията. Това той прави по повод на твърдения в пресата и от синдикатите, че инфлацията от началото на годината е много по-висока и че до края на годината ще достигне 16 на сто. От публикациите не става ясно нито по какви данни са направени разчетите, нито при каква база, се казва още в съобщението. Данните за цените се обработват по методика, която е широко оповестена и хармонизирана с европейската статистическа практика, категоричен е председателят на НСИ.
Синеокият соулмен
Легенди на шоубизнеса
Джеймс Браун, Отис Рединг, Уилсън Пикет, Стиви Уондър... са все имена на прочути соул певци. Всичките черни! Да сте чули случайно за някой бял колега сред тях? Не? За изненада на някого, такъв обаче има. И това е само синеокият соулмен Том Джоунс. Синът на уелския миньор от Понтиприд Томас Джоунс Уудуорд, е роден преди 60 години на 7 юни. От малък Том пее в хора на местната църква, докато успехът му в училище го кара да изостави учебниците на 16-годишна възраст. Следващата година Том вече е женен, при това със син. Какви ли не професии минават през ръцете му, но най-важното е, че пее по кръчмите нощно време. И така до срещата му с импресариото Гордън Милс: "Първите тактове, които чух, ме убедиха, че стоя пред един глас, който можеше да го направи най-великия певец в света."
Следва предложение, прието автоматично, и Том се озовава в Лондон за запис с "Дека". Гласът му звучи малко грубо, но затова пък е мощен и секси. Той напомня черните певци и се движи като Елвис. Първият сингъл не е кой знае какъв успех, но затова пък следващият "It's Not Unusual" бързо става международен хит. Следващите стъпки са към звездния небосклон. Том явно слуша Литъл Ричард, Биг Бил Брунзи и Джери Лий Люис и по пътя към успеха излизат една след друга "Delila", "Help Your Self", "Love Me Tonight", "Green Grass Of Home".
Когато към края на 60-те години кариерата му в Европа леко запада, Том незабавно попада в Лас Вегас. Триумфът, подсказан му от Синатра, не закъснява. В Щатите момчето от Уелс работи години наред с най-големите звезди на шоубизнеса. Няма име, което знаете, да не е участвало в шоу с него. Том е шампионът в сътрудничеството си с колеги от всички стилове. Днес неостаряващият секссимвол с чудовищна енергия продължава безкрайния си път към висините.
Съдебните решения се изпълняват задължително
С влязло в сила решение на съда, при точно установени реални граници и скица от вещо лице, неразделна част от решението, ми е възстановено правото на собственост върху имот в строителните граници на кв. Горна баня. Поземлената комисия вече втора година не прави нищо, защото имотът не бил нанесен в кадастъра и общината не ми издава скица. Задължително ли е съдебното решение и кой ще го изпълни?
Петър КОЛЕВ
София
Съдебните решения са задължителни за всички учреждения, за държавната и общинската администрация. Специално решенията за възстановено право на собственост върху земеделски земи следва служебно да се изпращат в поземлените комисии, което за по-бързо може да се извърши и от заинтересованите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ППЗСПЗЗ поземлените комисии са длъжни веднага да постановят свои решения, съобразени напълно със съдебните. Ако това не бъде направено, заинтересованите могат да потърсят съдействие от районния и съответно от окръжния прокурор. Под заплаха да привлече към наказателна отговорност председателя или членовете на комисията, прокурорът може да я застави да изпълни съдебното решение. Но както се вижда от писмото на читателя, нещата в случая са усложнени и поземлената комисия действително е затруднена, защото имотът не е нанесен в кадастралния план на населеното място. Изработката на такъв план, поправките и попълването му е от компетенцията на общинската администрация. Затова собственикът трябва да поиска от кмета да разпореди на техническата служба въз основа на съдебното решение и скицата на вещото лице и в изпълнение на процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ да нанесе имота в кадастъра. При писмен отказ или протакане повече от един месец след подаването на молбата собственикът има право в нов двуседмичен срок да обжалва отказа на кмета пред съда или по административен ред пред областния управител. Едва след нанасянето на имота в кадастъра ще стане възможно изготвянето на скица от общинската техническа служба, след което поземлената комисия трябва да постанови окончателното си решение, съобразено със съдебното.
Трябва да се плаща за истинските неща
Трябва да се плаща за истинските неща - споделя флейтистът професор СИМЕОН ЩЕРЕВ в разговор с Мая БОНЕВА "Свиря от 6-годишен по желание на родителите ми на пиано и акордеон, вместо да правя кариера в отбора по футбол. Благодарен съм за упоритостта на майка ми. Музиката стана моя професия, мое хоби и мое удоволствие, за което още веднъж й благодаря. Имал съм трудности, дори и професионални, но музиката е това, което ме прави много щастлив. Може би, ако не бях станал музикант, сега щях да съм добър готвач. Получил съм много приятни оценки, смятам, че живея щастливо, защото съм получавал и взимал много красиви неща. Усетя ли, че не свиря добре, че не съм доволен - ще спра достойно."
- Господин Щерев, току-що се завърнахте от Южна Америка, където заедно с други българи участвахте в дипломатическия маратон на министър Надежда Михайлова. Как ви приеха като посланици на България?
- Посланиците бяха там. Аз съм от хората, които представяхме българската култура. Участваха четирима солисти от "Мистерията на българските гласове" и аз. Никога не бяхме свирили заедно и се наложи в момента да подготвим една програма, в която да се адаптирам към техните песни. Програмата се състоеше от солови изпълнения, техни акапелни изпълнения и няколко песни заедно.
- Какво най-много ги връщаше към България? За какво ви питаха?
- Срещите ни с българите бяха вълнуващи. Някои от тях дори не знаят български език. Те са родени там, но много живо се интересуват от всичко, което е свързано с България, особено в Аржентина. Те нямат много информация за нас и затова посещението на министър Михайлова и целия екип беше полезно. Особено ефектно беше нейното присъствие, решаващ беше личният й чар. Контактите на г-жа Михайлова бяха повече за бизнес, но и концертите допринесоха немалко. Особено приятно беше в Буенос Айрес. Излязохме пред 700 души в "Хилтън" хотел. Създаде се прекрасна атмосфера, успехът ни беше изключителен.
- Имате ли нови контакти, нови запознанства?
- Да, разбира се. Вярвам, че отново ще посетим тези страни.
- Вие имате отношение и към реформата в културата. В какво се изразява и как я разбират музикантите?
- Реформата в културата е много трудна. Ясно е, че музиката не може да бъде субсидирана от държавата, респективно от министерството. Преди беше така и ние виждаме какви бяха резултатите, колко ограничена беше музиката във всичките си жанрове и стилове.
- До каква степен държавата трябва да държи "шапка" върху културата?
- Ролята на държавата според мен е не да слага шапка върху културата и нейното ръководство, или нека го наречем заповед. Министерството на културата се стреми да издържа някои основни театри. Правейки това, държавата трябва да следи и контролира тяхната дейност. Определя един ръководител на даден институт, плаща му заплата, но не определя политиката на този институт. Той сам трябва да поема отговорността за всичко, което върши.
- Как многобройните държавни оркестри ще решат проблемите си?
- Някои от членовете на тези оркестри се смятаха за велики, не искаха "да влизат в кошарата", както казваха за мястото на оперния оркестър. Обратното - другите пък не можели да свирят концерти. И година-две-три, този проблем, чисто личностен, пречеше за създаването на ефективно оперно-симфонично дружество, което е в състояние да обслужва и двата вида музика. Според мен това, което е направено, е нещо положително и тази реформа в основните градове може да реши много от проблемите на ненужно големите оркестри. Според мен всички проблеми, които са подклаждани, често са много субективни и са от страх у хората да експериментират нещо ново.
- Доколко е възможна свободната творческа инициатива? Как музикантите ще съумеят да събират средства, да убеждават, за да получават пари за изкуство? За да може да диша изкуството и същевременно да не тежи на държавата.
- Има такива директори в страната, които могат да го постигат с личните си качества. Все още няма истински закон за културата, който да оправдае даването на средства за изкуство. Това са трите върха на триъгълника - институт, спонсори и публика. Така трябва да се организира всеки оркестър или всяка формация, че да могат всички да са облагодетелствани.
- Така ли стои въпросът с попмузиката?
- Преди всичко беше сложено под една шапка. Кой може, кой не може, кой добре, кой лошо, и щатно разписание - толкова за ръководителя, толкова за солиста и останалите - няма мърдане. Но един свири пред 100, друг свири през 3000 души. Сега тези музикални жанрове са оставен на самоинициативата. Изпълнителите си намират спонсори, организират си сами концертите, продават си дискове. Намират начин да съществуват и да си продуцират музика. Всеки освен това може да участва със свой проект в конкурсите на Министерството на културата. Министерството като държавен институт намира някакъв начин, въпреки скромните си средства, и подпомага музикантите. Сега това, че в министерството работят повече хора, отколкото трябва, е друг въпрос и ще търпи развитие. Но този излишно раздут щат е навсякъде. Именно заради това хората трябва да разберат промените като необходимост да се плаща за истинските неща, за ярките личности и имена.
- Един талантлив, нека не казвам само млад човек, който вярва в собствените си възможности и има въображението да надскочи рамките на ограничената издръжка на театъра, който има смелостта да се откъсне от ръката на държавата, по какъв начин ще намери реализация и удовлетворение?
- Отговорът на този въпрос се крие в самото начало - един талантлив изпълнител. Това е отговорът, той винаги ще се реализира. Защото преди държавата "се грижеше" за всички, даваше им едни заплатки и те свиреха. Публиката ходи да слуша елитните, не ходи да слуша посредствените, а всички получават еднакви заплати. Сега един елитен музикант в България получава високи хонорари. Той е търсен. Това е практиката и истината по целия свят. У нас беше ненормално всички да получават еднакво.
- Същевременно има и други видове музика, на друг хал и по други причини. Забавляват ли ви тези масови песни, които минават като популярен фолк или чалга?
- Чалгата е форма на изява. Всяка музика може да бъде чалга. Чалгата идва от чалгаджии, хора, които свирят по улиците, но и по улиците може да се свири хубаво. Навсякъде има чалга и ще я има, но не се нарича така, защото ние сме свикнали, че класическата музика е сериозна. А сериозното изпълнение и несериозното изпълнение? Сериозно написаната музика, независимо от кой музикален жанр и стил, това се забравя. Това е ефектът от нашите музикални институти, които доскоро ръководеха живота в страната, управляваха го и те определяха само своите произведения и изпълнения за истински. И те казваха кое е сериозно и кое не.
- В това море, което отприщи свободата, е трудно да се отсее естетиката. Кой е критерият, който може да сложи границата между пошлото и хубавото?
- Това е толкова сложен въпрос. Той има десетки отговори. Първо, в исторически аспект, в политически, трето, в начина на развитието на една държава. Оттук в семеен аспект. Възпитанието в семейството, средата, в която се движи човек. Поначало човек много по-лесно се поддава на негативни неща, защото асимилира по-лесно, консумира ги бързо и много по-лесно се разпространяват посредствените неща. Създаването на музика е създаване на вид стока, която се купува.
- Как във времето виждате реализирането на реформите в България?
- Не може за три години и след като й се пречи на държавата, тя да направи всичко. Ами защо да не кажем - преди три години заплатите ни бяха между 3 и 7 долара, сега са над 100 долара. Аз мисля, че това е показателно. Държавата прави. Ето и това не е наша работа, ама и цените не са се увеличили 120 пъти, както по времето, когато държавата беше с изпразнена хазна. Това са все неща, които хората трябва да помнят и когато мислят за живота си, и когато става дума конкретно за изкуство. Някой ще каже - абе, ти си си решил проблемите. Решил съм си ги, защото се боря с тях.
Фото архив "Белия дом"
Турска брошура съветва как да се бият жените
АНКАРА. Турска религиозна фондация предизвика остри обществени реакции, след като публикува брошура, в която се казва, че мъжете могат да бият жените си, ако не удрят твърде силно и избягват лицето, писа в"Гардиън". В брошурата се казва, още, че ако съпругата е болна и мъжът й не може да си позволи слуга, той има право да си вземе друга жена.
Брошурата е финансирана от Дирекцията по религиозните въпроси - орган на светското правителство на Турция, а основна цел на кампанията е да се интерпретира Коранът, като се съгласуват ислямските практики с демокрацията и свободата. Кампанията бе поведена от Мехмет Нури Йълмаз, шеф на дирекцията. Според него репресивните практики, приписвани на Корана, са плод на лошото тълкувание. "Изумен съм как е възможно подобна книга да се отпечати с държавни средства, с пари, които жените плащат под формата на данъци", се възмути Зухал Килич, шеф на групата Кадер, която издига жените в политиката.
Фалстарт на "Интер" в Шампионската лига
ЛОНДОН. Изиграха се първите срещи от последния предварителен кръг на най-авторитетното футболно клубно състезание на Стария континент - Шампионската лига. Като изненада наблюдателите определиха макар и минималното поражение на "Интер" (Милано). Футболистите на милиардера Масимо Морати отстъпиха с 0:1 при гостуването си на шведския "Хелзинборг". Срещу скромните скандинавци италианците стояха много по-добре, а новото им попълнение Роби Кийн дори можеше да открие резултата през първото полувреме, но вратарят Андерсон парира удара. Мачът вървеше към своя край, когато от воле Хансон прониза мрeжата на "Интер".
Другият милански гранд "Милан" имаше по-лека задача срещу "Динамо" (Загреб) на стадион "Сан Сиро". Гостите откриха в 20-ата минута чрез Пилипович, ала "росенерите" не изпуснаха инициативата до края на двубоя. От футболистите на "Милан" се отличи украинецът Андрей Шевченко, станал автор на два гола.
Без българският национал Даниел Боримиров "Мюнхен 1860" се добра до приличния резултат 1:2 на стадион "Елън Роуд" в Лийдс. За германците щастлива бе последната минута, в която Агостино прониза вратаря на "Лийдс". В заключителните минути гостите играха с човек повече и се вдигнаха на щурм. Червени картони получиха Дакур и Баке ("Лийдс"), както и Зелич ("Мюнхен").
Християнски календар
Обикновено смъртта на човек поражда скръб, а погребението му - много сълзи. Ние физически се разделяме с нашите близки. На 15 август, независимо че възпоменаваме смъртта на най-святата от светите - Божията майка, обаче не е така. Празничните песнопения от този ден ни зареждат с духовна радост, тогава ние не страдаме, а напротив, радваме се поради факта, че смъртта на нашата обща небесна майка не е обикновена, а едно блажено заспиване - "успение", а погребението й е едно възнесение, придружено от възторжен хор на небесни ангели.
Когато идва времето Св. Богородица да напусне този свят, тя има желание за последен път да види всички апостоли. С Божията помощ нейното желание се изпълва. Учениците Христови с изключение на Св. ап. Тома, които са пръснати по цялата земя на проповед, се събират в един ден пред дома й в Ерусалим, за да се простят и погребат майката на Спасителя. Преди Св. Дева Мария да предаде Богу дух, светлина изпълва дома й. Сам нейният Божествен Син слиза да прибере пречистата й душа. Всички присъстващи с благоговение гледат чудното видение, а когато след това се приближават до одъра й, виждат, че лицето на Божията майка сияе като слънце. По-късно Св. апостоли с дължимата почит погребват Пречистата Дева в Гетсимания, в гроб, който и до днес е запазен, над който в следващите векове е издигнат храм. Три дни след погребението пристига Св. ап. Тома от далечна Индия, където проповядва. Огорчен, че е пристигнал твърде късно, за да види Св. Богородица жива, той пожелава да се прости с тялото й. За голямо удивление на всички, когато отварят пещерата, се вижда, че тя е празна. Божията майка вече се е възнесла на себето при своя син, за да бъде винаги наша закрилница и молителка пред престола на Всевишния. Тази, която ражда Началника на живота, се преселва от смърт към живот на 15 август.
За вярващия това е ясно и естествено, но мнозина невярващи ще възкликнат: Как е възможно, нали ние тук живеем, за какъв живот след смъртта става дума? В материализирания свят, в който живеем, ние все по-често се съмняваме в Божието присъствие във Вселената и живота след смъртта. Както казва българският учен Ас. Златаров: "Човек е същество, което слага питане пред тайните на Всемира. " А френският мислител Блез Паскал смята, че има три вида хора и според това разпределение всеки от тях намира смисъла както на живота, така и но човешкото съществуване на Земята, което е подготовка за вечния живот: "Първите са онези, които са намерили Бога и Му служат. Те са радостни и разумни. Вторите са онези, които не са Го намерили и не Го търсят. Те са безумни и нещастни. Третите са онези, които не са Го намерили, но Го търсят. Те са разумни, но все още нещастни."
Чудо обувки ще гонят нови олимпийски рекорди
ПАРИЖ. Канадски учени създадоха специални обувки, които ще помогнат на атлетите да поставят нови рекорди по време на олимпийските игри в Сидни, предадоха световните агенции. Обувките са изработени от класически материали, но по начин, който да намали вибрациите по време на бягането и да предотврати загубата на енергия от съприкосновението между крака и пистата. Резултатите могат да бъдат подобрени с 4 процента, което, поне при маратонците, означава 4-5 минути преднина.
За да намалят вибрациите на крака, предизвикани от бягането, учените провели следния опит. Доброволци били вързани към окачено легло, така че краката им да образуват постоянен ъгъл със стената. След това леглото било разлюляно като махало, така че петите на доброволеца да се удрят в стената на всеки две секунди. Учените отчели електрическата активност на мускулите на краката и установили, че те се съкращават, за да намалят ефекта на вибрациите в мускулната тъкан. Опитът ги навел на мисълта да направят обувка, която да поеме уморителното и излишно натоварване вместо мускула. С оглед индивидуалната подготовка и специфичното устройство на всеки мускул един модел не може да бъде универсален - всяка обувка трябва да бъде пригодена според определените индивидуални вибрации на атлета. Новите обувки освен това ще пазят мускулите от изтощаване и разкъсване, предизвикани от повтарящото се усилие, добавиха учените.
Германският спортент гигант "Адидас-Саломон" AG притежава правата на новата технология и предвижда пускането им на световния пазар в началото на 2001 г., съобщи пред Ройтерс говорителят на компанията. Сред щастливиците, които ще бягат с новите обувки на олимпийските игри, са канадският олимпийски шампион на 100 метра Донован Бейли, тринидадският спринтьор Ато Болдън и британската състезателка по седмобой Дениз Луис.
Шест нови в състава на Дания
КОПЕНХАГЕН. Селекционерът на датския национален тим Мортен Олсен повика шест нови играчи за контролата с Фарьорските острови следващата седмица. В състава обаче остават 12 от футболистите, на които разчиташе бившият наставник Бо Йохансен и които играха на Евро '2000.
Дания е съперник на България в квалификациите за световно първенство. Двата тима,заедно с Чехия, Малта, Северна Ирландия и Исландия са в група 3.
Ето и списъка на Олсен: Шмайхел, Сьоренсен, Хайнце, Хенриксен, Хелвег, Гравесен, Томсен, Франдсен, Голдбек, Нилсен, Бисгард, Йенсен, Йохансен, С. Нилсен, Ромедал, Педерсен, Томасон, Санд.
Шешел осъди "Данас" да плати $7,800
БЕЛГРАД. Белградкият опозицонен вестник "Данас" заяви вчера, че е бил глобен в съответствие със сръбския ограничителен закон за информацията, който влезе в сила от октомври 1998, съобщи Ройтерс. Вестникът е бил осъден завчера вечерта да заплати 340 000 югославски динара заради публикуването на изявление на опозиционна партия, според която партията на ултранационалиста на Воислав Шешел платила 2 милиона германски марки (925 000 долара) за отпечатването на осем милиона предизборни плакати. По официалния курс глобата се равнява на 7,800 долара, но по доста по-реалния курс на черно сумата е 4 пъти по-голяма.
Присъдата, обнародвана вчера в "Данас", гласи, че публикуваното изявление на опозиционната Демократична алтернатива "нарушавало свободата на общестевата информация и оскърбявало личността на (лидера на Сръбската радикалната партия) Виослав Шешел". На пресконференция вчера осъдилия вестника Шешел заяви, че "Данас" систематично разпространявал лъжи за СРП с цел да й нанесе политическа вреда. Според него плакатите стрували около 2 милиона динара (46,000 долара).
Ще искат и декларация за платени вноски
СОФИЯ. Банките ще отпускат суми за заплати и аванси само след представяне на платежно нареждане за прехвърляне на осигурителните вноски, обявиха от Националния осигурителен институт. Необходима е и декларация от осигурителя, че са внесени вноските за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване както досега, а и за здравното осигуряване, за фонд "Професионална квалификация и безработица". Това се налага заради промените в Кодекса на труда, влезли в сила от 8 август. Самоосигуряващи се лица трябва да внесат вноските си до 10-о число на месеца, следващ този, за който се дължат.
Щойбер призова германците да раждат повече бебета
МЮНХЕН. Премиерът на Бавария Едмунд Щойбер призова в сряда германците да раждат повече бебета, с което наруши табуто около израза "политика на населението", свързвана обикновено с времето на нацизма, писа вчера британската преса. Лидерът на Християнсоциалния съюз (ХСС) и министър-председателна най-богатата германска провинция заяви пред в."Велт", че "имаме много малко деца - броят им е тревожно нисък, а за това се дискутира малко".
Не става дума за стремеж германското население да надмине това на другите държави, обясни Щойбер какво разбира, когато се говори за "бефелкерунгсполитик" - идеята на нацистите населението да се използва като инструмент на властта. Финансова помощ и данъчни облекчения могат да помогнат, но основното е да се промени отношението към децата, заяви той.
Премиерът предупреди, че ниската раждаемост заплашва пенсионната система и социалното осигуряване. Статистиката прогнозиа, че след половин век сегашните 82 милиона германци ще бъдат със 17 милиона по-малко. Анализ на ООН от март показа, че по същото време 32% от населението на Германия ще е на възраст над 60 години.
Вносът на имигранти може да облекчи проблема, но не и да го разреши, каза Щойбер. Според него не трябва да се увеличава броят на приетите имигранти, а да се подобри тяхното интегриране чрез по-ефективна администрация и въвеждане на квоти. Генералният секретар на ХСС Томас Гопел коментира пред в."Таймс", че Германия не може да се справи с повече от 800 хиляди имигранти годишно и призова тази цифра да бъде ограничена до 500-700 хиляди.
Подобна реформа би противодействала и на възхода на крайната десница и ксенофобията, коментира в."Гардиън". Баварците бяха първите, призовали за забрана на Народната партия - най-влиятелната крайно дясна организация в Германия, припомня "Таймс".
1,8 млн. лв. за лечение на туберкулозата през 2000
Здравното министерство обяви война на "жълтата гостенка"
СОФИЯ. 1,8 млн. лв. е предвидила държавата за 2000 г. по утвърдената през май Национална програма за профилктика, ранна диагностика и лечение на туберкулозта в Бългрия, каза доц. Стоян Александров, началник на управление "Лечебна и профилактична дейност" към МЗ. За следващите три години са планирани още 6 млн. лв. Програмата предвижда изграждане на информационна система, която ще позволи постоянното наблюдение на разпространението на болестта в страната. Данните показват, че през последните 10 години новозаболелите постепенно се увеличават. Докато през 1990 те са били 25,1 на 100 000 души, през 1999 са 45,5 на 100 000 души. Тенденцията е такава и в света. В Румъния например заболеваемостта е 114 на 100 000 души. Прогнозите на Световната здравна организация са, че ако правителствата не вземат сериозни мерки, през следващите 10 години "жълтата гостенка" ще покоси 30 млн. души.
У нас е осигурено безплатно лечение на всички болни, всеки месец ще се отпускат и медикаменти за амбулаторно лечение, каза доц. Донка Стефанова, шеф на Клиниката по туберкулоза към Александровска болница. Имунизциите се извършват в родилния дом след 48-мия час от ражднето. Ваксинациите повишават устойчивостта на организма пред туберкулозния бацил, но не са пълна гаранция пред болестта. Ако гражданите имат дори най-малки съмнения, че са болни, трябва веднага да направят необходимите изследвания. Те могат да отидат в сециализираните диспансери без направление от семейния лекар, обясни доц. Стефанова. Успешното лечение на болестта зависи изключително от ранната диагностика, подчертават специалистите.
18-годишен се преби в крайморски скали
ДОБРИЧ. Две жертви взе автопроизшествие, станало в сряда в 14.45 ч. на пътя Балчик - Албена. 33-годишният Николай Костов от София се ударил челно с аудито си в идващ насреща автобус "МАН" след неправилно изпреварване. От фаталния сблъсък загинал на място, а на път за болницата издъхнал и 12-годишният Васил. В много тежко състояние е и приятелката на Костов Зоя. Детето е на приятелско семейство на Зоя и Николай.
18-годишният софиянец Веселин Дамянов полетял от скалите край с. Камен бряг в сряда призори. Предния ден младежът пристигнал тук и с голяма компания се веселили до малките часове. Когато тръгнал да си ляга, залитнал към 30-метровата пропаст. Каварненски пожарникари извадили тялото му часове по-късно.
"Верижна реДакция"
И понеже обещах, започвам от "Дума". Бойка Асиова съжалавя: "Николай Поляков не си посипа главата с пепел", но с това не приключват анатомичните внушения на "левия" вестник: "Човечета с два стомаха и врътовръзки "Версаче", далечна препратка към поговорка и желание за анализаторски удар... Е, неуспешен, защото явно на Г. Петров му липсва фундаменталната подготовка, каквато има енциклопедистът Иван Гранитски. Той "анализира" "Българското село" в 45 вестникарски реда, но за жалост стига до школското: "Не самата държава е виновна, а онези злодеи, пладнешки разбойници, съвременни кърджалии и даалии, които се самоизживяват като някакъв нов политически елит. " Аз не знам за кого става дума, но знам че Гранитски се самоизживява като поет, а такива внушения от поет най-малкото са шаблонни? Но като погледнеш - един стар политически елит с имена Сталин, Каменев, Молотов, също в свободното си време графоманстваше. Е, бастисаха именно селото, но... това Гранитски забравя. "Труд" пак вика на помощ неволята, за да се похвали с тиражи: "Хепатит пламна в страната", "Задава се фуражна криза", и "...държавата скоро ще се превърне в гола и безлюдна територия не само без прасета, но и без хора". Е, това вече е лошо, кому ще се продават страховитите газети тогава? Добре, че госпожа Анна Сендова успокоява населението с мъдрото: "... жените могат да намерят общ език и са най-добрият мост за разбирателството". Макар че една синмка показва противното: "Когато не играе футбол, Драгомир Драганов е в компанията на жена си Мариана. "Ето така се развалят семействата.
Специални благодарности към "24 часа" за препечатването на водещото ни заглавие от сряда в пълен размер. Хубаво е, когато истината се тиражира. Колегиално е. А това, че: "В Европа закусват със сладки българи", го отдаваме на прекаленото "оживление" през август. Напомняме на колегите и от Би Би Си и на Виктор Радулов, че фирмата "Булгари" е мечтата за всеки изискан европеец. Тя произвежда и шапки, значи ли, че сме се качили на главата на гореказания континент. Това си е стандарт! Вярно, че има и такъв вестник, бе... "Топливо" калкулира високи надценки на твърдото гориво
ВРАЦА. Врачанският клон на "Топливо" АД, продава въглищата с около 300 процента надценка. Дружеството конкурира в това отношение луксозните барове и ресторанти, оплакват се масово клиентите му. Най-търсените от купувачите брикети липсват в три от осемте бази на "Топливо" в областта. Няма ги в Кнежа, Криводол и Мизия, което ще рече - в половината регион, защото базата в Мизия захранва и общините Козлодуй, Хайредин и Борован. Където пък ги има, те се предлагат по 87-88 лв. за тон, т.е. почти двойно по-скъпо от фиксираната с постановление на МС от май цена 47,60 лв. Оттук нататък всяка от базите бърка в джоба на потребителя по собствена преценка. Като правило клиентът няма право да ползва собствен транспорт и да се включва в товаро-разтоварните работи и го принуждават да плаща за натрапената услуга. Едно загребване с кофа на багер се калкулира от 3 до 7 лв., а за транспорт се плаща по 0,85 лв. на километър. Клиент обаче показа бележка, според която за превоз от Мездра до с. Люти дол, което е на 10 км, е платил 35 лв. Най-"ощипани" са жителите на община Козлодуй, които за превоз плащат по 50 лв. независимо от разстоянието. За хората от региона това е чиста спекула, затова, който има добра информация, прибягва до услугите на някоя от петте частни фирми, които извършват преки доставки от обогатителните фабрики. Тон брикети при тях излиза 70 лв. заедно с транспорта и стоварването пред дома на купувача.
