СОФИЯ. Монтажистът Павел Павлов (47) от с. Чепинци е починал миналата събота към 14 ч., след като паднал от десетметровия мост над Искър при с. Владо Тричков, съобщи вчера БТА, цитирайки местни жители. Работникът участвал в ремонта на съоръжението, което бе почти разрушено след катастрофата на цистерни с пропан-бутан преди месец. Според Георги Георгиев, изпълнителен директор на предприятието "Ремонтно-възстановителни работи" към БДЖ, Павлов седял на моста в очакване да започне неговата част от работата по ремонта и никой не го видял как пада. Върху падналия монтажист се стоварила и траверса, твърдят хора от селото. По времето, когато станало нещастието, работниците е трябвало да разнитят свръзка между отделни елементи, за да поправят изкривена греда, твърди Йордан Георгиев от софийската областната Инспекция по труда.
Наддават за "Булгартабак" през есента
СОФИЯ. През септември ще бъде новото наддаване за "Булгартабак", съобщи през уикенда по Дарик радио шефън на Агенцията за приватизация Захари Желязков. В края на миналата седмица процедурата бе спряна с цел да се включат повече инвеститори, включително и финансови, и конкуренцията да е по-голяма.
Оценките на АП показват, че сега няма възможност да се получи конкуренция, каза Желязков. Вероятно ще има нови изисквания към кандидат-купувачите, добави той.
Паметниците и балканските омрази
Неприятната история с паметните плочи в Израел поставя един по-широк въпрос - защо светът възприема лесно лошата дума за България, а добрата - много трудно? Никой не укорява германеца Шиндлер, че като е спасил малко повече от сто евреи, не е спасил и останалите шест милиона. А толкова лесно се възприема укорът към цар Борис III, че като е спасил 50 000 евреи, защо не е спасил още 11 300?
През изминалия век лошата слава за България тръгва от 1913 из света. Дотогава се е разпространявала само от съседите ни. Гласовете, които ни защитаваха, бяха слаби. Не помогнаха и обективните свидетелства. За Карнегиевата анкета от 1914 се сетиха чак сега - по повод босненските ужаси. Желанието през новия век да живеем в добросъседство ни въздържа от злопаметство. Но не трябва да забравяме, че нашият полуостров през цялото изтичащо столетие бе инкубатор на междуетническа омраза. Незасегнати от нея, ние не можахме да проумеем трагедиите във Вуковар, Босна, Косово. Сега не може да разберем кой и защо накара Израелската фондация да погази една от ценностите на юдаизма - благодарността.
Гласът на благодарните евреи, спасени от българския народ начело с цар Борис III, беше заглушен от гласа на потомците на онези 11 300 евреи, които България не можа да спаси. И аз съм се стряскал от омразата към всичко българско, проявявана от потомци на депортираните евреи от Македония. Има случаи на отмъстителност към невиновни в нищо внуци на "сотрудници на бугарскиот окупатор", които също не са били виновни. Тяхната негативна емоция отхвърля всеки опит за разумен анализ. Не се сърдят на гърците и сърбите, че техни колаборационисти са съдействали за депортирането на солунските и белградските евреи, даже и на немците, а на преден план изтъкват българската вина. Трагедията на техните фамилии ги прави емоционално податливи на влиянието на антибългарската среда, в която живеят. Наскоро в едно благоразположено към България списание от Скопие се иронизираше един македонски вестник, който твърдял, че ако в България са били спасени евреи, това се дължало на македонците, защото е невъзможно българин да прави добро.
Емоциите на македонските евреи са разбираеми - загубили са всичките си близки, и психологическа нужда за тях е да адресират гнева си към определен виновник. Тяхната трагедия поражда у нас мъчителния въпрос: как синовете и внуците на някогашните българофили станаха българофоби.
Евреите в Македония от Възраждането до началото на Втората световна война бяха на българската страна. Някои не само подпомагаха, но бяха и преки участници в освободителните борби. Това продължи и след Първата световна война. На 30 юни 1931 гърците извършват погром над еврейския квартал в Солун с обвинението, че евреите поддържали българските претенции за Македония. Това го намерих в италианската енциклопедия "Мелци" от 1939 и не знам дали български историк се е заинтересувал от това събитие. През детството ми в Битоля имахме доста приятели евреи, всички благоразположени към българите. Единият от тях - Моис Мордохай - пострада заради българската кауза. Той имаше работилница за детски играчки от целулоид. Сръбската полиция беше го хванала да копира и разпространява български грамофонни плочи и по този начин да поддържа българския патриотичен дух сред населението. Беше оглушал от жестоките инквизиции. Загина при експлозия в работилницата и му беше спестен ужасът от Холокоста, от който българските му приятели нямаше да могат да го спасят. Трагедията на македонските евреи е толкова голяма, че ние нямаме право да се сърдим на преживелите. Въпросът е: защо техните емоции надделяха над обективния анализ у тези, които взеха решението за сваляне на паметните плочи?
Нашият проблем е да се повиши чуваемостта на добрите думи за България. След един век клевети те зазвучаха колебливо през последните десет години, а по-убедително - през последните три. Тези, които не оцениха добрите думи на американския президент, явно не разбират голямото значение на този български проблем. Нещо повече - самооклеветяването се превърна в стил на нашите медии. Българофобите от някои съседни страни няма нужда да измислят клевети срещу България - те ги преписват от нашите вестници. А когато се опитват уж да защитят националните интереси, го правят толкова неумело и нетактично, че резултатът е контрапродуктивен. Така е с българските медици в Либия, така е и сега с паметните плочи в Израел. Не може да попречим на демонтирането им, но нека се погрижим да има нов паметник, достоен за България.
Парламентарните избори - през юни 2001 г. Навлязохме в четвъртата година от мандата на ХХХVIII народно събрание и вече последните скептици, че парламентът ще завърши своя пълен конституционен период за дейност (нещо не случило се през последните десет години), се изпариха.
Дойде време с усмивка да припомним за някои постъпки на по-изявени наши политици, които доскоро гастролираха сред тези скептици.
Така например лидерът на ДПС Ахмед Доган в интервю пред Радио "Дойче Веле" на 16 декември м.г. заяви: "Според мен парламентарните избори ще бъдат предсрочни догодина есента (на 2000 г. - бел.авт. ). Такава е обективната логика на политиката. Управляващите трябва да понесат още една зима (зимата 1999-2000 - бел.авт. ) на раменете си.
За предсрочни избори през същата тази есен бленуваше и лидерът на БСП Георги Първанов. Нещо повече - на първомайския митинг, в навечерието на конгреса на БСП, той увери белокосите си зрители, че те ще се състоят на... 18 октомври 2000 г. Но дойде вече време и реално да се говори кога точно трябва да бъдат проведени редовните избори за ХХХIХ народно събрание. Неслучайно на семинара на СДС в Пампорово се заговори кога всъщност изтича мандатът на сегашния парламент. И дали не трябва за случая да се сондира мнение с Конституционния съд.
Не мисля, че се налага да се търси мнението на Конституционния съд. Дали мандатът е започнал от момента на обявяване на резултатите от изборите от страна на ЦИК (през втората половина на април 1997 г.), или от деня на първото заседание на сегашния парламент (началото на май 1997 г.).
За случая нека се позовем на текста на чл. 64, ал. 3 от конституцията, който гласи: "Избори за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. " Което ще рече, че най-подходящо (по много причини, които не се налага да изброяваме) е изборите за ХХХIХ народно събрание да се състоят през юни 2001 г. Петролен бизнесмен живее в кораб и строи параклис
КАВАРНА. 43-годишният силистренещ Илия Чакъров, без да иска, се е превърнал в една от атракциите на малкия крайморски град. В продължение на 24 години Чакъров е бил офицер във ВМС, включително адютант на командващия флота. По-голямата част от службата му е минала в поделенията в Шабла и на нос Калиакра, където е бил командир. "След като на 15 години постъпих във ВМУ, повече никога не съм живял на брега, а Калиакра се е превърнала в толкова скъпа част от мен, че очите ми я търсят, щом се отделя за по-дълго време от тази каменна любов", изповядва се Чакъров. Симпатичният пенсионер (от една година) започва бизнес с петролни продукти и сега е собственик на бензиностанция в Каварна, където е осигурил хляб на 10 свои съграждани. Предстои му да постои още една бензиностанция и... параклис.
Сега бившият моряк отбива вълните от мераклии да купят "жилището" му, закотвено в центъра на Каварна. Бракуваните купчини железарии били навремето военен катер, сега са обзаведени почти като гарсониера. Тия дни англичанин поискал да се спазарят за "Адмирал Ушаков" (катерът носи името на руския воин, сражавал се точно край нос Калиакра за освобождението ни), но собственикът отказал. Чакъров е баща на двама синове, единият тия дни се дипломирал в САЩ.
Пешев издигна името на България, Сендов се опитва да го принизи
Г-жа Калуда Кираджиева е родена в София. Племенница на Димитър Пешев, подпредседател на XXV народно събрание, "Човека, който спря Хитлер", по думите на неговия биограф Габриеле Нисим и има огромен принос за спасяването на българските евреи. Въпреки това Димитър Пешев е осъден на 15 г. затвор от т.нар. народен съд при пълна конфискация на имуществото и лишаване от граждански права, като до смъртта си на 20 февруари 1973 г. намира подслон в семейството на сестра си.
Затова, че е племенница на Димитър Пешев, на г-жа Кираджиева е отказано да следва инженерство. През ноември 1951, след стотици спънки, й разрешават да учи математика и до пенсионирането си тя е гимназиална учителка по математика.
- Г-жо Кираджиева, как посрещнахте вестта, че се снемат мемориалните плочи в Гората на България в Израел, в това число и тази на вуйчо ви Димитър Пешев?
- Доста бях учудена, когато научих, че комисия в Израел е решила да се свалят паметните плочи за спасяването на българските евреи - както тази на моя вуйчо Димитър Пешев, така и останалите две, които изразяват единството на нашата държавност. И лично мен ме заболя, защото хората, направили нещичко за спасяването на българските евреи, после са страдали много. И най-накрая, мъката се усилва от това, че в случая не става въпрос за благодарност, а става въпрос за едно кощунство.
- А не е ли още по-кощунствено това, че сегашен зам.-председател на парламента, какъвто все още е г-н Благовест Сендов, е настоял за подобна мярка пред израелските институции?
- Останах потресена, че един човек е могъл да постъпи така... А че ме заболя, заболя ме. И още се питам защо един зам.-председател на парламента, както и други пет лица, са решили да се подпишат под текста на подобно писмо. Включително то е подписано и от евреи, които са били спасени от хората, чиито плочи са поискали да смъкнат.
- Лично вие не смятате ли да напишете ответно писмо до Израелския национален фонд и да разсеете недоразуменията?
- Не съм мислила по този въпрос. Не знам дали бих написала подобно писмо. Все пак държавата Израел е тази, която трябва да вземе решението. Мен много повече ме боли за някои неща, които се изопачават у нас. Защото тези дни в много публикации се правят опити да се преиначава историческата истина.
- Какво имате предвид?
- Вземето дори последната статия на акад. Илчо Димитров, който тези дни пише, че Димитър Пешев е действал като подставено лице на царя и че едва под изричното въздействие на цар Борис III той е написал своето писмо. Може би малко силно ще прозвучи, но всичко това е абсолютно невярно. И аз се питам с какви документи Илчо Димитров ще защити своите твърдения. Ето, пред мен е дневникът на Богдан Филов, искам да ви прочета написаното на 23 март 1943, вторник: "Царят е съгласен да бламираме в мнозинството Пешева, за да го обезвредим веднъж завинаги. " Държа да цитирам това, защото смятам, че всякакви голословни твърдения са обидни както за царя, за Пешев, така и за всички личности, които в онази сложна ситуация са направили нещо. И позволете ми да приведа още един цитат от книгата на Христо Бояджиев "Спасяването на българските евреи", може би първата книга по темата, която е издадена в емиграция и която получих от моя много добра приятелка. В нея ясно се заявява, че през 1935 г. Димитър Пешев е бил министър на правосъдието в кабинета на Георги Кьосеиванов, но е отстранен, когато предлага смъртната присъда на Дамян Велчев и Кирил Станчев да се замени с доживотен затвор. И за да покажа, че моят вуйчо никога не е бил подставено лице, ще приведа още един пример. По времето, когато е министър, Димитър Пешев предлага да се въведе закон за гражданския брак. Тогава отново царят се противопоставя - знам го лично от разговорите си с Димитър Пешев, за да не се стигне до конфликт със Св. синод. И пак повтарям, казвам всичко това, опирайки се на разговорите си с моя вуйчо, за да защитя паметта му и да покажа, че той никога и в никакъв случай не е бил нечие подставено лице.
- Това, което казахте, не е ли доказателство, че въпреки отделни разногласия държавници като Пешев и като цар Борис III са съумели - всеки по своему, да направят каквото трябва, за да спасят българските евреи?
- Така е. И аз съм много далеч от мисълта да ги противопоставям един на друг, просто защото заслугите им са безспорни. Просто искам да се противопоставя на спекулации като тези на г-н Илчо Димитров, който се опитва да види в личност от мащаба на Пешев някакво подставено лице. Всичко може би стана така, защото и книгата на Габриеле Нисим липсва на пазара. Видях, че са я пуснали само на един щанд на площад "Славейков", а при мен идват много хора, мнозина се обаждат, искат да я прочетат, но не могат да я намерят. А мен ме боли от това, че в България един български историк се опитва да изменя историята.
- Как си обяснявате тези спекулации? Кому е потребно да се отрече приносът на цар Борис III или на Димитър Пешев? Какво все още не могат простят леви политици и историци на Димитър Пешев, след като десетилетия наред споменът за него е бил заличен?
- Според мен неговата личност и неговото чувство за отговорност, което той винаги е проявявал като народен представител. Той винаги поемаше всяка длъжност със силно чувство за отговорност, такъв човек беше. Струва ми се, че това не могат да му простят. Тези хора не прощават на личностите, така поне мисля аз.
- Нека не забравяме и че комунистическата партия се кичеше със заслугите на хора като Пешев?
- Той винаги им е бил неудобен. А беше извън закона, нямаше никакви права. Освен това той никога не е парадирал със своята акция, с писмото, подкрепено от 42 народни представители, застанали зад него. Тези хора никога не са си поставяли за цел да им се благодари, просто са постъпвали, както са мислили. И другото, което искам да спомена и което съм чела в неговите записки, е, че много повече хора са щели да подпишат писмото, но той е избързал. Просто е избързал, било го е страх да не би да се вземе някакво друго решение.
- Продължават споровете колко души са сложили подпис под писмото в защита на евреите?
- Под самото писмо са се подписали 42 народни представители. Но има нещо друго, с което често се допускат грешки. А то е, че писмото е трябвало да бъде подписано само от мнозинството, изключение е направено само за Александър Цанков и Тодор Кожухаров. Други подписи Пешев не е приел. Петко Стайнов му е писал бележка, с която е изказал мнението, че ако неговият подпис е необходим, го има. Но мнението на Пешев е било, че писмото трябва да се подпише само от мнозинството, с изключение на един-двама, които са от опозицията - хора настроени прогермански, но които са защитили евреите, защото не са могли да понесат те да бъдат унищожени.
- Какво костваше на Димитър Пешев тази негова гражданска доблест в годините на комунизма? Вие сте били свидетел на тези години от живота му?
- Той водеше затворен живот. Беше се затворил в ограничен приятелски кръг - сред семейството и някои негови приятели, които идваха вкъщи като Деян Девянов или Петър Кьосеиванов. Това бяха хората, които идваха. Но той не обичаше да говори за затвора. Сам си изживяваше мъката, не желаеше да обременява другите. Отнели му бяха даже правото да гласува. Спомням си, че се задаваха някакви избори, и той, като ни изпращаше до вратата, се пошегува "Който има правото, ще гласува".
- Отнети му бяха всички граждански права, така ли?
- Да, до края нямаше никакви права. Такава е присъдата му - той е осъден от т.нар. народен съд на 15 години затвор с доживотно лишаване от граждански права. Той нямаше дори никаква пенсия, нямаше право на купони. А тогава имаше купонна система и той оставаше без хляб, какъвто имаше само благодарение на семейството ни. Нямаше нищо, абсолютно никакви права. На това бяха обречени всички, съдени от "народния съд".
- Кога си дадохте сметка, че вашият вуйчо е един от спасителите на българските евреи?
- Въпреки че бях малка, добре си спомням деня, в който го бламираха като подпредседател на Народното събрание. Вкъщи се говореше и се знаеше за това, макар че съм била десетгодишна. Но имам спомен, че се е случило нещо важно. Между другото, когато отиде за бламирането в парламента, го придружаваха само двама души - единият е баща ми, а другият - Данаил Паскалев, негов много близък приятел юрист. А подробности за това, как е протекло бламирането, вече знам от баща си, защото той е присъствал в парламента. После знам някои неща и от самия него, но той не обичаше да се говори по този въпрос. Той смяташе, че е направил нещо, защото така е смятал. И точка по въпроса.
- Реагираше ли, докато официозната пропаганда възхваляваше БКП и лично Тодор Живков за спасяването на евреите?
- Гледаше с ирония на това. По-скоро с ирония, дистанциран от всичко това. Предполагам, че е вярвал, че един ден историята ще каже истината.
- Тези дни обаче Георги Пирински отново повтори обвинението, че даже Пешев е подписал Закона за защита на нацията.
- Той го е подписал с пълното съзнание, че това е по-малкото зло в момента. Това е причината, поради която го е подписал. Иначе той е бил против всякакви мерки против тези хора, които са български граждани и не би следвало да бъдат поставяни в такова неудобно положение. А що се отнася до трудовите лагери за евреите, има една книга на Хари Нисимов "Със зъби и нокти", който е участвал при строежа на Кресненското дефиле. В нея той описва коректното отношение на българските офицери, които са надзиравали строежите, как са се облекчавали нормите. И в книгата се прокрадва мисълта, че това е бил компромисът, за да не отидат българските евреи в лагерите, и че те са си давали сметка, че това е начинът, за да оцелеят. Даже когато са били поставени за момента в унизителното положение, но все пак са останали живи.
- Габриеле Нисим пише в книгата си, че писмото на Пешев следва да се изучава в училище като пример за гражданска доблест. Какво мислите за това?
- Може би писмото или този факт, че в българския парламент са се намерили хора, които смело отстояват позициите си въпреки тежката ситуация на избор, пред която е била изправена страната. Би следвало това да се знае. Да се знае, че сме имали такъв парламент.
- За стореното от Димитър Пешев научаваме все повече. Вярно ли е, че започват снимките на филм за него?
- Да, ще се снимат няколко филма. Габриеле Нисим има проект за игрален филм, а от понеделник един израелски режисьор започва снимките на документален филм. Ще снимат у нас, в затвора. Доколкото знам, ще се снима и в парламента, ще правят интервю и с г-н Иван Куртев, който работи в същия кабинет, в който някога е работил Димитър Пешев.
- Предполагам, че авторите на филма ще пропуснат да интервюират г-н Сендов, който започна да говори за себе си като за втори Димитър Пешев? Впрочем как гледате на подобен паралел?
- Дано не се направи такова нещо, не би следвало... Макар и да са зам.-председатели на парламента, двамата са толкова различни. Единият се е борил за България, за да се издигне името на България на едно високо ниво, а другият иска да свали името на България по-ниско. Поне аз така го чувствам.
По дирите на парите-Стив Ливайн, Бил Пауъл, сп."Нюзуик"
Това е случай, който, както казва един лобист от Вашингтон, много хора в този град биха искали да премине бързо. Не е трудно да се разбере защо. В него са замесени поне три големи и политически влиятелни американски петролни компании и лидерите на една богата на енергийни ресурси централноазиатска държава, която администрацията на Клинтън старателно насърчаваше в опит да измъкне петрола й от руската орбита. Както и заможният американски посредник с добри познанства Джеймс Гифън, когото съдебното министерство разследва по обвинение в трансфер на милиони долари от петролните компании по личните банкови сметки на най-влиятелните мъже в Казахстан.
Колкото повече напредва разследването, толкова повече то заплашва да очерни и притесни всички засегнати. А то наистина напредва. Според източници, които са запознати със случая, бивша или настояща ръководна фигура от една от споменатите в разследването петролни компании, помага на следствието. Американското съдебно министерство смята, че Гифън, дългогодишен съветник на президента на Казахстан Нурсултан Назърбаев, вероятно е нарушил американските разпоредби, забраняващи на местните компании да дават подкупи на високопоставени чуждестранни лица в замяна на установяването на бизнес контакти, като е прехвърлял пари към висши казахски представители от петролни компании, които впоследствие са получили концесии в Казахстан.
Гифън чрез своя адвокат отрече да е извършил каквито и да било нарушения. Същото направиха и трите петролни фирми, посочени в документ на съдебното министерство - "Ексонмобил" и филиали на " Филипс петролиум" и "Амоко". Понастоящем Гифън е единственият обект на разследването.
Но според някои източници други лица, включително заемащи ръководни постове в трите компании, също могат да бъдат въвлечени в него, като се вземе предвид съществуването на анонимен информатор.
Въпреки че съдебната драма започна да се развива във Вашингтон, случаят се корени в горчива политическа вражда в самия Казахстан. По-рано този месец американското съдебно министерство посочи имената на три бивши и настоящи казахски официални лица, които подозира във вземането на подкупи от петролните компании с посредничеството на Гифън. Едното от тях е президентът Назърбаев. Другият заподозрян е бившият премиер Акежан Кажегелдин. Третият е също бивш премиер, който сега оглавява държавната петролна компания на Казахстан. Поради причини, които никога не са били напълно ясни, Назърбаев и Кажегелдин, двама бивши сподвижници, се спречкаха през 1997. Скоро след това Кажегелдин стана най-видният лидер на опонентите на Назърбаев. Оттогава президентът засили действията, които изглеждат като вендета срещу бившия премиер.
Преките бенефициенти от тяхната политическа война, както сега стана ясно, са правоприлагащите органи в Швейцария и Вашингтон, проследяващи мистериозните потоци от милиони долари по тайни сметки в швейцарски банки.
През 1999 правителството на Назърбаев официално обвини Кажегелдин в пране на пари и избягване на данъци. Преди седмица, за втори път в рамките на една година, Кажегелдин бе арестуван по време на пътуване в чужбина по сигнал на Интерпол, подаден по молба на казахското правителство. Този път 48-годишният Кажегелдин бе задържан на римското летище Фиумичино, за да бъде освободен 40 часа по-късно под натиска на западни правителства и правозащитни групи. (През 1999 на основата на същите обвинения руските власти арестуваха и после освободиха Кажегелдин в Москва). Бившият премиер отново отрече отправените му обвинения.
Тези стъпки според сподвижниците на Кажегелдин са един от по-умерените компоненти на оркестрирана от Назърбаев кампания срещу бившия министър-председател. Нейната цел, твърдят те, е президентът да бъде отърван, по един или друг начин, от най-упорития му опонент в Казахстан. След като Кажегелдин съобщи през 1998, че ще се състезава с Назърбаев за президентския пост, двама от неговите сътрудници бяха бити, петролна бомба бе хвърлена през прозореца на финансиран от него вестник, а през октомври той заяви, че срещу него е бил извършен опит за убийство.
Но в средата на 1999 Назърбаев предприе една стъпка, за която може би ще съжалява
Казахското правителство поиска от белгийски експерти да проучат бизнес контактите на Кажегелдин в тяхната страна. Като част от това проучване Брюксел помоли магистрат от Женева, Даниел Дево, да разгледа дали в Швейцария има някакви подозрителни банкови операции, свързани с името на бившия премиер на Казахстан.
Дево откликна на молбата и оттам дойдоха поредицата събития, които доведоха директно до разследването на Гифън в САЩ. Дево откри около 85 милиона долара, които са били прехвърлени от сметка на казахското правителство към, както той подозира, лична сметка. Но поради причини, които магистратът не огласи, той сметна, че въпросната сметка е на Назърбаев. Дево вече ръководеше серия дипломатически взривоопасни разследвания за корупция, включително и това, опитващо се да установи дали двете дъщери на бившия руски президент Борис Елцин са прибирали пари от базирана в Швейцария строителна компания.
Дево набързо замрази няколко швейцарски банкови сметки, които според него съдържат изпрани пари, предназначени за висши казахски представители. Както и в САЩ, процесите за пране на пари в Швейцария изискват държавата да докаже, че въпросните средства са били спечелени нечестно. Адвокатите на притежателите замразените сметки в Швейцария по думите на Дево са обжалвали 20-30 пъти. Те твърдят, че сметките принадлежат на правителството на Казахстан, а не на отделни индивиди, и следователно трябва да бъдат оставени намира. В интервю за "Нюзуик" Дево призна, че за да отблъсне непрестанните жалби и вероятно, за да обвини онези официални лица, които подозира във вземането на подкупи, той ефективно (и находчиво) е превърнал съдебното министерство в разследващо крило на своя съд. Дево мисли, че Казахстан не съдейства за осигуряването на доказателства, че някои от средствата в замразените сметки са били спечелени нечестно. Но той също така знае, че част от парите, прехвърлени в швейцарските банки, са дошли от контролирани от Гифън сметки - става въпрос за трансфери на стойност 65 милиона долара. Това увеличава вероятността от започването на процес в САЩ по силата на местното законодателство срещу корупцията. И така, в продължение на няколко месеца, особено по време на неофициална визита във Вашингтон през май, Дево предаде своята информация на американското правителство. Отначало Държавният департамент на САЩ бе държан вън от всичко - забележителен факт, като се отчита дипломатическата деликатност на случая.
Но Дево разкри информацията си само пред правосъдието.
Критиците на американската политика в бившия СССР, които обвиняват администрацията на Клинтън, че си затваря очите пред масовата корупция, твърдят, че Дево е бил достатъчно умен, за да постъпи така. Въпреки че представители на Държавния департамент настояват, че нямат проблеми с разследванията за корупция, скептиците във Вашингтон казват, че там, както и в Белия дом, не цари голям ентусиазъм по конкретния случай. Дипломацията на САЩ в каспийския регион активно насърчаваше американските енергийни компании към сключването на договори, както за разработването на нови нефтени находища, така и за строителството на нови нефтопроводи. И докато САЩ периодично публично мъмрят казахския президент Назърбаев заради лошата му слава по отношение на демокрацията в страната, зад реториката стоят малко действия. Напротив, Вашингтон напористо търсеше подкрепата на Назърбаев за постигането на една приоритетна цел на американската външна политика - строителството на голям нефтопровод от Каспийско до Средиземно море, който ще заобикаля и Русия, и Иран. Само преди две седмици президентът на казахстан оповести откриването на огромно количество нефт в Каспийско море. Находището, както увери Назърбаев, е с двойни размери в сравнение с най-голямото известно такова в региона до този момент.
Упоритостта на швейцарския магистрат може най-накрая да донесе значителни правни дивиденти. Докато адвокатите на казахските представители спорят, че Дево неправилно е замразил държавни сметки, той категорично твърди, че вярва на подозренията си, че зад сметките стоят частни лица, включително Назърбаев. И в действителност, според документи, с които "Нюзуик" разполага, правителствена организация, създадена през 1994 и наречена Международна фондация за развитието на Казахстан, е имала сметка в Швейцария в женевската Обединена европейска банка. Същите документи още показват, че президентът Назърбаев е контролирал 75 на сто от средствата по сметката, която в един момент набъбва до 20 милиона долара. От документите не става ясно какъв е бил източникът на въпросните средства. И до ден днешен няма писмено доказателство, че Назърбаев лично се е възползвал от парите. Същите документи сочат, че на Кажегелдин са били дадени права върху 25 на сто от средствата по сметката. Той бе заявил, че тя е била открита с намерението да осигурява средства за отпускането на стипендии и за други благородни начинания. Парите първоначално били държани зад граница, за да не бъдат похарчени не по предназначение от парламента.
Но Дево твърди, че точно от такъв тип сметка парите са били преведени на висши казахски представители. И той убеди американското съдебно министерство, че подобни сметки са съществували за парични постъпления от група чужди петролни компании, които с помощта на Гифън са завършили своя път в личните сметки на казахски официални лица.
Все още не е ясно дали американските власти изобщо някога ще могат да докажат подозренията на Дево. Но те работят върху това. Има не малко влиятелни фигури във Вашингтон и в чужбина, които искат това да не бе така. А с появата на анонимния информатор, в момента те са може би по-нервни отвсякога.
Радован Караджич посетил Белград
ЛОНДОН. Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич е прекарал миналия месец няколко дни в Белград, писа лондонският вестник "Сънди таймс". Западни дипломати предполагат, че това е станало със знанието на югославския президент Слободан Милошевич и предполагат, че е възможно двамата да обмислят взаимноизгодна сделка. Според изданието има вероятност Милошевич и Караджич да пдготвят общи показания пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша .#
Русия с пълноправна роля в Г-8?
ОКИНАВА. Седемте високоразвити индустриални държави, които участваха в завършилата вчера среща на японския остров Окинава се съгласиха с мнението на италианския премиер Джулиано Амато, че трябва да се ускори процесът на интегриране на Русия и преминаване от Г-7 към Г-8. Амато изрази увереност, че догодина в Италия ще се състои същинска среща на Г-8, на която Русия няма да бъде изключена от финансовата дискусия.
Русия с пълноправна роля в Г-8 догодина?
НАГО, ОКИНАВА. Участниците в срещата на страните от Г-8 на японския остров Окинава единодушно са подкрепили мнението на италианския премиер Джулиано Амато за необходимостта от ускоряване на процеса на пълно интегриране на Русия. "Предложих сроковете за преминаване от Г-7 към Г-8 (групата на седемте най-развити индустриални държави и Русия) да бъдат максимално съкратени, подчерта Амато, като добави, че все пак този процес ще отнеме известно време. В момента Русия участва само в дискусията по нефинансовите теми.
Възможно е следващата среща на високо равнище, която ще се състои през юли догодина в Италия, да бъде първата истинска среща на Г-8, подчертал италианският премиер.
Германия също поиска на срещата в Окинава Русия да се ползва с напълно равноправен статут в рамките на Г-8. Според германски представители срещата на лидерите на седемте най-развити държави преди пристигането на руския президент била "отживелица" и се налагало дебатите да се повторят в присъствието на Путин.
В комюникето от срещата, която завърши вчера, се подчертава, че световната икономика е достигнала безпрецедентни равнища на благоденствие, но трябва да се помисли и за Третия свят и да се опростят част от дълговете на най-бедните държави. В него се посочва, че броят на заразените с вируса на СПИН младежи трябва да бъде намален с 25 на сто до 2010, а смъртните случаи от туберколоза - с 50 на сто.
Лидерите на 8-те обсъдиха завчера обстановката на Балканите и осъдиха приетите от югославския федерален парламент поправки в конституцията на страната.
Светлана Дянкова, председател на Социалната комисия в 38-ото НС: Предпочитам да работя равнопоставено с всички синдикати
- Г-жо Дянкова, в Социалната комисия вече се дебатират промените в Кодекса на труда. Участват ли синдикатите в това обсъждане и какви позиции защитават?
- Заседанията на комисията са отворени. В работата й взимат участие всички синдикати, които имат желание за това. Разбира се, аз като председател на Социалната комисия винаги каня за участие всички синдикати, независимо от това дали техните организации са национално представителни или не. Най-доброто място, където те имат възможността да правят предложения, е работата на Консултативния съвет, който се свиква съгласно изискванията на закона. В четвъртък следващата седмица предстои негово заседание и там абсолютно всички могат да изложат своите мнения, становища и предложения по законопроекта. На заседанието на Социалната комисия, което се проведе на 19. VII. т.г. , дойдоха представители на КНСБ, КТ "Подкрепа" и как да кажа... на двете "Промени". Но всички са уведомени, че започва работата по Кодекса на труда и са добре дошли по време на заседанията на комисията.
- Една от деликатните теми е сключването на колективните договори. След промените в Кодекса на труда ще има ли някакъв стриктен регламент, който да обозначава кои профсъюзи ще могат да бъдат страна в тези договорирания?
- Да, в закона ще има точни клаузи, с които отново ще има възможности за установяване на синдикатите, които са национално представителни, и на другите, които не са издържали на критериите, които са по закон. Когато говоря за критериите, имам предвид броя на членовете с платен членски внос, броя на организациите и разбира се, някои други условия. Все още не желая да коментирам категорично тези постановки в закона, тъй като те са още на първо четене. Те ще могат да бъдат коментирани категорично едва когато излязат от пленарната зала и станат правен факт. Така че всички синдикати, които желаят да бъдат регулатори в индустриалните отношения, действително би трябвало да се запознаят с промените в Кодекса на труда и да се подготвят за участието си в сключването на колективните трудови договори. Не мога да отрека, че най-големи шансове за това имат най-големите синдикати. Те са доказали тези си възможности чрез многото си организации, членове и досегашната си работа с голяма част от работодателите, с които са сключвали колективни трудови договори. Малките синдикати (ако това е някакво разграничение и пак казвам, то е съвсем условно) също ще имат възможността да правят това, стига да отговарят на условията, които са заложени в Кодекса на труда.
- Тоест ако все пак имат достатъчна представителност, така ли?
- Разбира се, това е едно от условията.
- От средите на АДС като че ли се чуват гласове на известно недоволство или ревност... Затова искам да ви попитам в работата си Социалната комисия еднакво ли се отнася към всички профсъюзи, които в момента съществуват в България? Известно е, че АДС малко или много беше свързана с януарските протести от 1997 година, може ли това да бъде някакъв бенефис?
- Не. Аз предпочитам да работя с всички синдикални организации равнопоставено, комисията да има еднакво отношение към всички синдикални лидери и профсъюзи. Няма избирателност и твърдя, че и досега е било така. Много от синдикалните организации, за да не кажа всички, защото би било много претенциозно, имат много добри експерти. Имат звена, които съвсем професионално поднасят становища и мнения по много от законите, и затова аз казвам, че не работя избирателно. Предпочитам тези експерти, тези хора, които предлагат разумни и рационални предложения - с цел подобряване на един или друг текст от закона, с цел по-добро регулиране и регламентиране на една или друга сфера от обществените отношения - да бъдат в комисията и да помагат и на народните представители при вземането на техните окончатели решения. Мисля, че по този начин действително се получава един добър диалог и едно добро партньорство.
- Какви цели си поставяте с промените в Кодекса на труда?
- Целите са няколко. Кодексът на труда, който съществуваше досега, беше отражение на друг тип икономически, социални и обществени отношения. След като вече имаме пазарна икономика, след като имаме нов тип индустриални отношения и преобладаваща частна собственост, след като са задействали механизмите на пазарната икономика, то безспорно би трябвало да има и нов закон, който да отрази тези новости. Другото, разбира се, са новият тип индустриални отношения между работодателите и работниците, които новият кодекс ще трябва да регулира. Той ще трябва да намери баланса между трите основни стъбла, върху които стоят индустриалните отношения - това са работодателите, работниците и държавата. Намеренията ни са Кодексът на труда да бъде синхронизиран с европейските норми, защото една от целите ни е нашето законодателство и в трудово-правните отношения да бъде в съответствие с всички международни документи, които България е ратифицирала. Става въпрос за много конвенции на Международната организация на труда (МОТ) например. Досега те бяха част от нашето законодателство, но не намираха пряк израз в Кодекса на труда.
Спират разследването на Кол , ако заплати глоба?
БЕРЛИН. Държавните прокурори, водещи криминално разследване срещу бившия германски канцлер Хелмут Кол във връзка с аферата с незаконните дарения за Християндемократическия съюз, заявиха, че то може да бъде прекратено, ако Кол заплати глоба, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в германското списание "Шпигел". Към това решение се била ориентирала прокуратурата в Бон като то било възприето и от главната прокуратура в Кьолн, съобщи ДПА.
Според "Шпигел" прокурорите признавали, че бившият канцлер е нарушил законите като е приел незаконни дарения без да се консултира със своята партия, но също така намирали за похвални усилията на Кол при събирането на около 8 милиона марки, 700 000 от които са дошли от собствения му джоб, за да помогне на християндемократите да заплатят наложените им във връзка със скандала глоби.
Засега не бил определен точният размер на евентуалната глоба, която Кол ще трябва да плати, но тя вероятно щяла да бъде около 200 000 марки, твърди изданието.
Прокуратурата отказа да коментира публикацията. Адвокатът на Кол заяви, че ще приветства подобен изход. Решението не се очаква в близките три седмици, поради лятната ваканция.
Същевременно вестник "Билд ам зонтаг" писа, че свързаните с разследването документи, които се смятаха за унищожени в последните дни на управлението на Кол, се пазят в архивите на близката до християтдемократите фондация "Конрад Аденауер". "Най-малко 90 на сто от обявените за унищожени от специалния следовател Хирш документи са там", заявил пред изданието заместник-шефът на архива на фондацията Ханс-Ото Клайнман.
Статия на свободата
Опозицията има ден за размисъл преди дебата в парламента по доклада за националната сигурност и шанса да докаже, че в България има единство по стратегическите въпроси. Утрешният ден обаче се познава от миналата седмица, когато червени експерти обявиха за малоумни несъгласните с тях в оценката на руския фактор и изобразиха загриженост за доклада като "антинатовски". Прав е Джон Гринел: "Колкото и невежеството да е опасно за света, още по-опасно е знанието на безхарактерния."
БСП иска да изнамери вълшебна формула, която да съчетае "за" и "против" НАТО, обединявайки двете взаимни отрицания. Това е алфхимия.
Т. Михайлов, бизнесмен: Постоянството е баща на успеха
Тончо Михайлов не обича да се оплаква и в това отношение е едно от малкото изключения сред общество, налегнато от кахъри и масов мерак да се самоожалва. Не му личи, че отдавна е прехвърлил 70-те. Завъртял своя бизнес заедно със сина си Людмил през 1992, когато се завърнал от чужбина със спестени пари. "Изкушавах се да остана там, но като дойде на власт правителството на Филип Димитров, промених решението си. Бях се подготвил предварително още преди завръщането и първото количество сладолед на прах, което произведохме, го направихме в кухнята на сестра ми, в апартамента й" - уточнява той.
Днес в "Роял ТМ" - така нарекохме фирмата си - работят 30 души и заедно с данъците и осигуровките плащам средно по 450 лева на човек, казва Тончо Михайлов. Осигуровките са върху действителната заплата, а не върху минималната, както е в повечето фирми. На всеки, който използва градски транспорт, даваме за наша сметка карта за цялата мрежа, а преди месец в административната сграда при цеха обзаведохме кухня и столова, в която всички получават безплатен обяд.
Вече 8 години не съм имал проблеми с никого - нито с работна ръка, нито с данъчни, нито с контролни органи, подчертава на няколко пъти той. Дистрибутори нямам, но имам клиенти от цялата страна: търговци на едро, сладкари, собственици на магазини и ресторанти. Стараем се никого да не връщаме, макар че сега, през летния сезон, се задъхваме. Рекламна кампания водим само през есента и зимата. От нашия прах излиза сладолед, ако го държиш в камерата, но ако го сложиш в хладилника, става великолепен крем, който може да се консумира през всеки сезон. Разбира се, баналната истина, че всяко начало е трудно важи с пълна сила и в неговия случай. Обикаляхме сами ресторанти и сладкарници, припомня си той. Носехме си прах и миксер и молехме само за ток и вода. Но се сблъсквахме с недоверие и повечето ни отказваха. Пробивахме, чак когато успявахме да стигнем до дегустация. Наехме помещение от 200 квадратни метра и работилницата (или цеха - както искате го наречете) стана факт. През 1995 купих тази сграда-супермаркет, където ни виждате сега. Била е предлагана два пъти преди това на търг, но останала непродадена. На третия търг аз бях единственият кандидат, обяснява Тончо Михайлов.
По-късно направихме административната пристройка. Успоредно с това се развиваше и производството ни. Освен сладолед на прах започнахме да произвеждаме в същия вид и капучино, сметана, шоколад. Всеки месец количествата растат. Мога да погледна в компютъра (Тончо Михайлов натиска клавиш) и да ви кажа конкретно: през първото тримесечие имаме ръст от 14,8 на сто спрямо същия период на миналата година , за второто - 18,87 на сто, за месец юли (до момента) - близо 45 на сто.
Това е в стотина думи историята на този бизнес. На практика тя се състои от 8 години постоянство и работа - ден след ден, стъпка след стъпка нещичко се е прибавяло към вече постигнатото. По невидим начин в историята се вплита и цялата биография на Тончо Михайлов, изпълнена с обрати, дързост, конфликти.
Израснал е в семейството на първата журналистка в Родопите Мара Михайлова, на чието име неотдавна бе кръстена улица в Кърджали. Изключена след преврата през 1944 от Съюза на българските журналисти, днес нейното име носи журналистическото дружество в града. Благодарение на спонсорството на сина само преди една година бял свят видя сборник с народни песни от Беломорска Тракия, издирани и записани от Мара Михайлова.. "Безпартиен, няма прояви от политически характер. Членува в кварталната ОФ формално. Като човек е хитър, находчив, може да се ориентира в обстановката... Упорит е, постави ли си някаква цел, прави всичко възможно да я постигне" - това пък е част от характеристиката му, направена от хора на бившата Държавна сигурност, когато завеждат дело за оперативното му наблюдение. Заради "връзки с чужденци".
Това става през 1974. Дотогава той е завършил Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, работил е като технолог във "Винпром" - с. Хан Крум, Шуменско, един от създателите е на прочутия коняк "Плиска". Професионалният му стаж минава и през нашумелия навремето "Тексим", благодарение на контакти и познанства с чуждестранни бизнесмени става причина за първи път у нас да влезе "Кока-кола", която за повечето българи по онова време е "алкохолна напитка, с която се упояват загниващите американци". Тези контакти обаче, осъществявани в България и при излизанията му в чужбина, дават повод на службите за подозрения към него.
Промените у нас го заварват в Мозамбик, където остават десетина години от живота му, минали през колебания и решения да остане завинаги извън родината си, но завършили с щастливо завръщане. Днес, на 73 години, той изглежада изпълнен с живот и енергия, на каквато могат да завидят дори 40-годишните.
Телеграма
До председателя на парламента Йордан Соколов
София 1000 И Копие до редакцията на в. "Демокрация"
София 1000 Амалия Жак Коен ул. "Капитан Андреев" &numero; 19, ет. 1 София 1421
Г-н председател, възмутена съм от поведението на господин Сендов, който загърбва интересите на България, поставя в неудобно положение не само тези, които сме засегнати от Холокоста, но и целия български народ. Не може да говори от името на евреите в България, без да е упълномощен за това.
За да си запазим достойнството и самочувствието на българи, трябва Сендов незабавно да напусне парламента.
Унищожиха нива с канабис в столицата
СОФИЯ. Столичните полицаи унищожиха нива с канабис в софийския кв. "Бенковски", съобщиха вчера от ДНСП. По предварителни данни земята е собственост на 62-годишния Васил М. от София. След разпит лицето, което не е криминално проявено, е било освободено, но работата по случая продължава. Полицаите задържали и две непълнолетни момчета, на 13 и 16 г., които преди няколко дни откраднали 1030 долара от обменно бюро. Заловен е и 25-годишният Методи М. от Дупница, който се опитал да запали апартамент в София, след като го разбил и ограбил. Той е познат на полицията, но не е осъждан. Други двама грабители, разбили и обрали множество апартаменти на територията на II РПУ в столицата, също са били задържани от служители на СДВР. Това са 20-годишният Борис Ж., криминално проявен, и 25-годишният Методи Ж., който е осъждан за други престъпления. И двамата са от Перник.
Фишер предупреждава за криза в ЕС без реформи
АТИНА. Германският външен министър Йошка Фишер поднови призива си към Европейския съюз да създаде силно централно правителство преди да пристъпи към разширяване на изток, съобщи АП.
На неофициална конференция по въпросите на разширяването на Евросъюза недалеч от Атина Фишер предупредил, че ако не бъде променен, след приемането на нови членове ЕС ще стане толкова слаб, че няма да може да се справя дори със собствените си проблеми. "Това е работата, която трябва да свършим през следващите десет години, ако не искаме да се стигне до криза", подчертал германският външен министър.
Той изтъкнал значението на съюза за всички нейни страни членки и апелирал да не се допуска каквато и да е било стагнация в Европа. "Трябва да направим крачката към политически съюз и да имаме истинско европейско правителство", добавил Фишер.
Френски огнеборци позираха голи
Париж. Френски пожарникари от градчето Бюи ле Барони в департамента Дром в югоизточна Франция се съблекли съвсем голи, за да участват в сеанс за снимки, предназначени за изготвяне на традиционни календари за 2001. Приходите от продажбата на календарите ще бъдат предоставени на Асоциацията на парализираните хора във Франция.
"Търсехме оригинален начин да демонстрираме солидарността си към хората, които са катастрофирали по пътищата и на които често се притичваме на помощ", уверяват пожарникарите.
Инициативата очевидно се приема добре в обществото, макар че на един от пожарникарите, който е и преподавател, било заявено, че е неприемливо да участва по адамово облекло в сеанс за снимки. Останалите, включително две жени на служба като пожарникари, нямали никакви проблеми.
Когато се разлиства календарът за 2001 година, се виждат 12 снимки на огнеборци, като всеки от тях е по адамово облекло. "Вдъхновихме се от примера, който миналата година ни дадоха търговците от град Лил, позирали също голи за снимки за изготвяне на календари", обяснява пожарникар, участвал в сеансите.
Снимките са направени от местния фотограф-художник Лоран Гале. Той се постарал да запази временно в тайна сеансите, за да може календарите с голите снимки на пожарникарите да предизвикат изненада.
Художественото и приложното училище няма да се сливат
Софийските Средно художествено училище за изящни изкуства и Средно художествено училище за приложни изкуства запазват самостоятелността си. Това стана ясно от според одобрените от правителството промени в постановление &numero; 204 от 1999 година на Министерския съвет за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти.
Постановлението предвиждаше двете училища да се слеят в едно Национално художествено училище по изящни и приложни изкуства, което трябваше да стане от първи юли. Това решение в края на миналата година предизвика протестите на родители, учители и ученици от училището по изящни изкуства.
Промените в постановление &numero; 204 предвиждат още преобразуване на общинските музеи на Васил Левски в Карлово и на Христо Ботев в Калофер в държавни културни институти с национално значение. Това се прави заради обществената значимост на двата института, които отговарят на изискванията на Закона за закрила и развитие на културата.
Двата театъра в Хасково - драматичния "Иван Димов" и кукления "Куцото петле", се сливат в един - Драматично-куклен театър - Хасково "Иван Димов". Видинският държавен драматичен театър "Владимир Трендафилов" се преобразува в Общински театър - Видин.
Художници откриха отново Дунав след края на войната в Югославия
През последната година за Дунав се изговори и изписа много - величествената гранична река стана като че ли най-застрашеното място в Европа. Срутените мостове я оставиха непроходима за плавателните съдове. Животът в нея пък съвсем замря след екокатастрофата от румънската златна мина Бая маре. Хората дори позабравиха, че "Тихият бял Дунав" освен да служи за естествена граница между трите балкански страни - България, Сърбия и Румъния, може да носи и удоволствия и въпреки всичко, което го сполетя, да бъде извор на вдъхновение.
Сиви облаци са се скупчили в небето над Видин. Въпреки че е средата на юли, студът пронизва почти до кости. Леден вятър идва от голямата река, всеки момент ще плисне дъжд. Пред входа на речната гара обаче непрекъснато се трупат хора. Екзотично изглеждащи мъже носят платна и бои, елегантни момичета свалят от автомобилите цигулки, чела и контрабас. Предстои пътуване... по реката. На пристана от часове очаква пасажерите си пътническият кораб "Видин", първият пътнически кораб, който ще се отправи след края на военните действия в Югославия по Дунав към Белград. 39-годишният параход изглежда като стара аристократична дама, готова да изживее най-голямото приключение в живота си. С настроение за приключения на борда на "Видин" се качиха художници, музиканти от камерния окрестър на Видинската филхармония, журналисти, бизнесмени.
Бордът на пътническия кораб се превърна в плаващо ателие
Пътуващият пленер "Дунав арт 2000" се организира от фирма "Евроконтакт", която е и собственик на кораба "Видин". Идеята на организаторите и художниците е творческите пътувания да се провеждат два пъти в годината - лято и есен, за да може четките да уловят красотата на великата река през най-красивите сезони на годината.
Има нещо неповторимо в това да плаваш по втората по големина река в Европа. Само човек, докоснал се до спокойствието и красотата, величието и мъдростта на голямата река, може да разбере любовта на хората към Дунав. Прекрасните гледки провокират въображението, а голямата вода наоколо пък носи чувство за безграничност, свобода и простор на духа.
Корабът, който от 1993 година е под български флаг, е излязъл от корабостроителницата в Будапеща през 1961 година. На 30 юни се пуска за първи път по вода под съветски флаг и името "Белая". През септември 1993 година е приет от българския капитан Велислав Маринов, преминава през реките Кама и Волга, през Азовско и Черно море, за да стигне до Видин, където акостира на 23 януари 1994 и приема името "Видин". До 20 май на борда му кипи усилен ремонт. Главната цел на собствениците е да бъде намалена височината на съда, за да може той да преминава през хидросъоръжението "Железни врата". Височината на "Видин" в момента е 10 метра, дължината му - 78 метра, а ширината - 15 метра. Тридесетчленният екипаж и настоящият капитан на кораба Пламен Русинов са тези, които карат всеки, прекрачил борда, да се чувства в безопасност и комфортно. Най-любопитните дори могат да застанат на капитанския мостик, откъдето се разкриват неповторими красоти.
Един от известните наши художници, главен инициатор на пътуващия пленер - Чавдар Петров, твърди, че насред Дунав се чувства като в приказка. Именно там на средата на голямата река въобръжението и четките на Захари Каменов, Цанко Панов, Богдан Александров, Димитър Вецин, Валентин Узунов и Чавдар Петров сътвориха неповторими платна, които бяха подредени в импровизирана изложбена зала на вода. Дванадесетте картини, експонирани на фона на великата река, под лъчите на слънцето и полъха на дунавския вятър са достойни за всяка престижна галерия.
Живописният бряг на Дунав сякаш зарежда пътниците с положителна енергия
История и природа се сливат в едно, като че ли оживяват упоритите римляни, издълбали фантастичния път по ръба на планината Катарактите. Пред погледа изникват паметните плочи на Домициан, Веспасиан,Тиберий и Траян. Като безмълвен пазител на голямата река на румънския бряг стои древен воин, издялан от човешка ръка, и разказва за поколенията древни легенди - за крепостта Ласловар, построена от крал Зигмунд на днешния румънски бряг, за крепостта Голубац на сръбския бряг, построена от княз Бранкович, и за острата скала помежду им, която според древните е приютила тялото и духа на красива жена, избягала от съпруга си при своя любим. Водата се разбива в стърчащата канара и реката се вие през една от най-красивите клисури на Стария континент. Скалите неочаквано изскачат пред погледа - голи и обветрени, и човек не може да не притаи дъх пред неповторимостта на това място, носещо името Казаните. И така до Джардап.
Всеки, който за пръв път плава по Дунав и се срещне с хидросъоръжението "Железни врата", не може да намери друга дума за него освен грандиозно. Тук природата е победена от човека. Преградило най-тясното място на реката, съоръжението "Железни врата" с двата си шлюза и двете електроцентрали е единственото по рода си в Европа. Възелът е известен още под името "Джердап", което означава водовъртеж, вир, трудно проходимо място. Мястото по реката, непосредствено преди "Железни врата", останало до днес с името Катарактите, е било най-опасният участък от Дунав. При ниски води там излизали на повърхността стотици скали, които криели низ от коварни изненади за малките рибарски лодки. Затова още римляните се опитвали да преградят реката и да повдигнат изкуствено водите й. Преди да достигнат до коварните рифове, рибарите запалвали свещи, които да осветяват пътя им и да ги пазят от злото. Заради тази легенда от векове се пази традицията - всеки, който за първи път плава по Дунав и минава през Катарактите, да бъде кръщаван.
Близо 40 души от пътниците на "Видин" също получиха своето дунавско кръщение извършено ритуално с речна вода от бога на водните дълбини Нептун.
Началото на строителството на преградата през Дунав, известна днес като "Железни врата", слагат през ХVIII век австроунгарците, а съоръжението в сегашния си вид е изградено през 60-те години. Тук най-високата вода е 130 метра, а най-ниската 5 метра. Двете електроцентрали са с мощност 2100 мегавата и произвеждат 14 милиарда киловатчаса електроенергия годишно. По ръба на стената преминава шосеен път, който свързва Белград с Букурещ. Много селища на брега на реката са построени след изграждането на съоръжението. Хората от всяко семейство на сръбския град Долни Миловац изкарват хляба си на "Железни врата".
Редят се градове и села, рибарски лодки плават ден и нощ по голямата река. Така е до мястото, където Сава и Дунав стават едно. Това е и крайната цел на пътуването - Белград. Тук, в една от най-известните галерии "Престиж" публиката на сръбската столица очаква изпълненията на камерния състав на Видинската филхармония с диригент Свилен Симеонов. Прекрасните изпълнения на Моцарт, Шуман, Шостакович, Щраус и Петко Стайнов омагьосаха познавачите на музикалното изкуство от столицата на западната ни съседка. Пасажерите от кораба обаче изпитаха далеч по-голяма наслада, слушайки произведенията на Моцарт и Щраус на палубата на кораба. На палубата се родиха и платната, запечатали с четка и боя мигове от първия пътуващ пленер по тихия бял Дунав. Величествената природа, музиката и мирисът на терпентин сътвориха от плаването по Дунав истинско приключение. Реката с най-много имена - "цар на реките" според Наполеон, за австрийците хубав и син, а за нас, българите, завинаги тих и бял, крие все още много изненади, които можеш да усетиш, ако стъпиш на борда на единствения у нас частен пътнически кораб "Видин".
Черни котки в следобедна дрямка населиха галерия
Черната котка Фрайди, появила се преди пет години в петък срещу Коледа пред ателието на Васил Попов, спи лек следобеден сън в последния му цикъл графики. Създаден специално за варненската галерия "Буларт", той се нарича "Сиеста" по едноименния албум на Майлс Дейвис. Слушайки неговата музика, преди две години графикът създава първите две изображения на котки, потънали в дрямка. Отпечатани ръчно по каноните на традиционна японска техника, гравюрите са уловили нервното потрепване от гръбнака до опашката на котката, когато спи, огряна от слънцето на пода в голяма въздушна стая.
Моделираният натиск на ръката при отпечатването на графиката ми позволява да изграждам в пластове релефа върху или около изображенията, обяснява Васил Попов. Ограниченият брой копия, които той прави, превръщат неговите графики в уникати. Десет са самостоятелните му изложби в България, Германия и Франция. Участията му в общи експозиции са многобройни. В двете малки помещения на "Буларт" авторът е представен и със серията си "Малки вселени". Тематично я допълват две графики без име, но със стихове, втъкани като изображения в общата композиция. Васил Попов е във Варна по покана на галеристката Дора Дончева. Изложбата му тук съвпадна с първата седмица от Варненския балетен конкурс. В категория младша възраст в него се състезава и дъщерята на графика - Яна - възпитаничка на Държавното хореографско училище. През есента Васил Попов ще открие и изложба графики в големи формати в Софийската градска галерия. Ще я нарека "Пейзажи от Вселената", обещава той.
Шампионът за жени "Монтана" се разпада
СОФИЯ. Шампионът и носител на държавната купа по баскетбол за жени - отборът на "Монтана", е пред разпадане. Новината бе потвърдена от няколко източника в областния център. Причина за проблемите на момичетата, водени през миналия сезон от Иван Лепичев и Славко Димитров, идват от спонсора на тима Борислав Славчев. Собственикът на най-голямата фирма в Монтана "Агропромстрой" е решил да се концентрира изцяло върху бизнеса си и да се раздели със струващия доста скъпо баскетболен тим. Несъмнено през последните години Славчев направи много за баскетбола в "Монтана". Благодарение на бизнесмена станалата гъбарник зала "Младост" бе върната към спортен живот, а освен трофеите отборът се представи най-добре от всички български състави в европейските клубни турнири. След края на миналото първенство имаше идея да бъдат привлечени още класни чужденки и да бъде атакувано по-силно представяне на континенталната сцена. Сега обаче намеренията на монтанските баскетболни специалисти са на път да пропаднат.
Преди три седмици няколко столични всекидневника разпространиха новината, че Борислав Славчев е пратил на отбора за титлата с невалидни чекове. Последва мъгляво опровержение, което остана да виси във въздуха. После започна и постепенното трансфериране на основни състезателки. Единственото спасение за баскетболния клуб е сегашният бос да се споразумее с нови спонсори. Говори се, че предложения за покупката на тима има, но сделката трябва да бъде финализирана бързо, за да бъде отборът конкурентоспособен и през следващата година.
Японец блесна на балетния конкурс
ВАРНА. Син на лауреат на варненския балетен конкурс и внук на дългогодишен член на неговото жури е класиран за участие във втория кръг на най-престижното балетно състезание в света. Йошио Химура е наследник на една от най-старите балетни фамилии в Япония - Химура-Томой. Баща му Макио Химура е танцувал "Жизел" с Красимира Колдамова на сцената на Летния театър във Варна, а за баба му мадам Юкико Томой балетните критици, събрали се в морската столица, си спомниха с голяма почит и уважение. 25-годишният японец е сред 50-те състезатели от общо 145 явили се на 19-ия Международен балетен конкурс във Варна, които са допуснати до втори тур.
Очакванията са, че на втория кръг от конкурса ще проличи отношението на младите артисти към съвременната музика и хореография, което ще завърши картината за тяхната подготовка.
20 000 социалисти се качват на Бузлуджа
СОФИЯ. Около 20 000 социалисти ще участват в честването на 109-годишнината от рождението на социалдемокрацията, съобщиха вчера от "Позитано" 20. То ще се проведе тази събота под мотото "Бузлуджа е началото", като на Бузлуджа за първи път ще се качат заедно активисти на БСП, БСДП, ОБТ и "Социалдемократи". От централата на соцпартията уточниха, че местните им партийни структури щели сами да организират и финансират участието си. Средно по 12 автобуса ще качват хората от областните градове. Проявата ще бъде предшествана от кръгли маси по проблемите на социалдемокрацията в Севлиево, Велико Търново и Габрово. Със сходна програма, но отделно и с един ден закъснение ще празнуват и евролевите. Те ще се качат на Бузлуджа на 30-и, а на самия 29-и ще честват годишнината в Севлиево.
7 български общини се включват в бизнескарта
РУСЕ. 7 български общини ще бъдат включени в международна дигитална карта на Дунавския регион. Техническата информация ще бъде събрана до края на лятото и представена в Общността на дунавските държави. В тази международна организация членуват 22 региона от 11 държави по поречието на Дунав, съобщиха вчера от областната администрация. В картата ще бъдат представени туристически и технически забележителности и културно-историческите паметници от древността. Дигиталната карта ще бъде представена през октомври на бизнесфорум на инвеститори в Загреб. За координатор на 7-те български области в Общността на дунавските държави е определена Русенска област. По предложение на областния управител Йордан Борисов Русе ще поеме от 2001 г. домакинството на общността.
"Локомотив" (Москва) пропиля златен шанс срещу "Факел"
МОСКВА. Евентуалният съперник на "Левски" в Шампионската лига - "Локомотив" (Москва) пропиля златен шанс в 19-ия кръг на руското първенство. В момента "Локомотив" е на второ място и има само четири точки по-малко от шампиона и временен лидер "Спартак". В събота "Спартак" записа втора загуба за последните дни. Водените от Романцев играчи паднаха у дома с 1:2 от "Клиря Советов" (Самара). Миналата седмица "Спартак" пък бе надигран (3:2) от претендента "Локомотив".
Сега обаче московските локомотивци не се възползваха от подаръка на съгражданите си. Отборът на Юрий Сьомин завърши 0:0 при гостуването си на "Факел" (Воронеж) и успя да стопи само точка от аванса на "Спартак".
Ето и останалите резултати в Русия: Сатрун (Раменское) - Торпедо (Москва) 0:1, Анжи (Махалочка) - Алания (Владикавказ) 2:0, Черноморец (Новосибирск) - ЦСКА 3:0. Начело е "Спартак" с 53 точки.
