БЕЛ ще се преброява
СОФИЯ. "Евролевицата ще пристъпи към процес на пререгистрация на своите членове и по този начин всеки ще трябва да заяви ясно дали принадлежи към БЕЛ", обявиха вчера от ръководството на партията. Проеброяването се налага, защото движението на опонентите на Томов "Социалдемократи" (ПДС) преди няколко дена беше регистрирано от съда по Закона за политическите партии. Това пък постави проблема с двойното членство на неговите учредители, което уставът на Евролевицата не позволява. В устройствените правила на ПДС обаче има "вратичка", която предвижда освен членство да има и "участие".
СДС - Бургас, събира помощи за пострадалите
БУРГАС. Местното ръководство на СДС продължава започналата в понеделник акция за събиране на помощи за пострадалите от огнената стихия, съобщиха от бургаската централа. Инициативата беше обявена по време на семинара на синия актив миналата събота в присъствието на Екатерина Михайлова. За два дни в импровизираната картонена каса бяха събрани 4000 лв. Агджа продължава да пише срещу Ватикана
РИМ. Мехмет Али Агджа пише в момента изложение, в което обвинява висши среди във Ватикана, че са замесени във извършения от него атентат срещу папата през 1981, съобщи БТА, позовавайки се на източници, близки до римската прокуратура. Магистрати заявиха, че "ватиканската следа" не е новост и е била проверявана, но разследването й винаги се е натъквало на отказ за сътрудничество от Светия престол.
Първото от шест искания за изпълнение на международна поръчка е било свързано с екстрадирания от Франция турски гражданин Орал Челик, сочен от Агджа за негов съмишленик и съучастник в атентата на площад "Св. Петър". Челик казал на магистратите, че двама кардинали са установили контакт с Али Агджа и са му възложили да убие Йоан Павел. Второто искане е било продиктувано от показанията на смятания за абсолютно достоверен шеф на една от френските тайни служби Александр дьо Маранш, който потвърдил, че през 1980 е имал информация за подготвян атентат.
Англичанка получи 24 млн. лири погрешка
ЛОНДОН. Млада англичанка, кандидатстваща за заем от 1000 лири, получи вместо това 24 милиона, съобщи "Сън".
Лизи Хъкъл искала заема, за да плати част от таксата за следването си в университета в Бирмингам. Но когато попълвала документите, банковата служителка написала номера на сметката й в графата за заета сума.
Лизи се обадила в банката "НатУест", за да съобщи за грешката. Това беше най-трудното телефонно обаждане в целия ми живот, споделя тя.
Англия дава 90 000 лири за рециклиране на отпадъци
КЪРДЖАЛИ. Английското правителство дава 90 хил. лири за реализиране на пилотни проекти за управление на твърди отпадъци в общините Кърджали и Лом. Предстои създаване на център за инициативи за рециклиране на отпадъци, съобщи в Кърджали Кийт Удхауз, ръководител на проекта. Центърът ще финансира проекти на общински и частни предприятия, инициативи на граждани по схемата за даване на кредити с възстановените от печалбите суми ще се финансират нови проекти. Английската фирма "Ентек" ще работи 3 години в Кърджали, изготвените модули ще се внедряват поетапно, за да няма рязък скок на таксите за смет. Според Кийт Удхауз 15 г. са ни необходими, за да въведем европейски стандарти за чистота.
Антон Дончев излезе на португалски
Уви, не изобилстват наши книги на тоя език, броят им е далеч под очакваемия, ако вземем предвид, че родната словесност отдавна е навлязла в своето второ писмено хилядолетие, факт, нареждащ я между най-старите в света, а португалският, официален за седем страни с население от 200 милиона, е след английския и испанския третият западен език и шести на земното кълбо. Вината за недоловимото ни присъствие сред португалоезични читатели пада най-вече върху държавата, защото никога не сме имали дълготрайно целенасочена и последователно осъществявана политика да разпространяваме писатели и поети в португалоезичието, пък и не само там. Но да не турям пръст в раната, и бездруго тя е люта, и бездруго поплакът ми ще бъде дума дупка не прави, та по-добре да кажа нещо радостно: в Лисабон излезе отличеният с наградата "Балканика" исторически роман "Странният рицар на свещената книга". Литературният ни прощъпалник в оная многомилионна общност датира едва от 1915 ("едва" става "още" с оглед оновавремешната ни, а че и сегашна немара към българската книжовност по света): известното бразилско списание "Карета" помества Алековото "Дружество "Въздържание". Чак към края на Втората световна война в Лисабон се появява, по всяка вероятност през 1944, недатиран сборник "Български разкази", представляващ първата ни книга на португалски.
За жал последвалите я в земята на Камойнш можем да ги изброим на пръсти: Вапцарови "Стихотворения", "Четирима български революционни поети" (Ботев, Милев, Смирненски, Вапцаров), "Песента и схватката" (петдесет и пет автори), всичките с поезия и от осемдесетте години. 1977 оставя "Съвременният български разказ" с двадесет творби от Вазов до Радичков, някъде там трябва да вмъкнем "Под игото", през 1992 иде ред на книга от Лиляна Михайлова и стигаме до "Странният рицар на свещената книга". В Бразилия положението количествено е по-добро, примерно там цели тридесет години съществува списание "Български преглед". В такова оскъдно обкръжение Антон-Дончевият роман е насърчителна проява, великолепно осъществена от лисабонското издателство "Вега" и в случая Здравка Найденова е повече от преводачка, тя е двигателят, довел до излизането на произведението, снабдено с обширен и съдържателен "Предговор" от Луиш Гонзага Ферейра, писател и бивш посланик у нас, деен радетел за опознаване в Португалия на български стойности, който държи слово при представяне на романа в библиотеката на двореца Галвеяш, любезно предоставена от лисабонския кмет. Изпълнени са пет пиеси на Марин Големинов. Реч произнася и Дончев, чието заглавие е включено в поредица от световноизвестни имена като Мопасан, Унамуно, Екзюпери, Оскар Уайлд, Кавабата, Гор Видал, Бото Щраус, Фицджералд, Уилям Голдинг, Лесама Лима, Гомбрович.
Заслужава да отбележим две извънлитературни обстоятелства, пряко свързани с португалското издание на "Странният рицар". През 1997 в София бе основано Сдружение на португалоговорещите, а в края на 1999 - Българо-португалско сдружение за култура, развитие и наука в Лисабон. Тези обединения си поставят за цел взаимното културно опознаване. Преводът на Дончевия роман и представянето му бе първата обща изява на сдруженията. Съдейки по нея, избраната посока е вярна и дано скоро бъдем изненадани с нови подобни начинания. Лично аз съм убеден, че усилията на българи и португалци, обединени около всеотдайните Гонзага Ферейра и Здравка Найденова, ще бъдат плодоносни. На господин посланика дължим внушителния му политически труд за демократичния преход у нас "Революция на Изток. Един португалец в София", а Найденова усилено превежда от португалски. Нека пожелаем множество подобни дела на софийското и лисабонското сдружение и да им помагаме с каквото можем или поне да не им пречим.
Аптека от природата
Фитотерапията черпи магическата си сила директно от природата. Билките задължително се берат в строго определен годишен сезон и време от денонощието. Непосредствено след събиране те се обработват от специалисти с цел максимално съхраняване на лечебните им свойства в продължение на година. С помощта на различни методи, предимно екстракция, се приготвят разнообразни медикаменти под формата на прахове, настойки, отвари, мехлеми. Благоприятен ефект се постига при стриктно спазване на лечебната схема и продължителността на третирането.
- За лечение на сърдечно-съдови заболявания и артериална хипертония се препоръчват чайове от валериана, мента, маточина, риган, глог, лавандула, момина сълза, бетула.
- Срещу стомашно-чревни заболявания ефект имат отварите, съдържащи мента, бетула, алтеа, бял равнец, лайка, липа, шипка. При запек са полезни ослабителните чайове от майчин лист, ленено семе, роза, сладко коренче.
- Проблемите на дихателните пътища се преборват с чайове от примула, алтеа, глог, риган.
- При нарушено функциониране на пикочно-отделителната система са подходящи запарките от меча стъпка, бетула, полски хвощ, леска, шипка, мащерка, равнец, бъз.
- Идеални успокояващи средства се явяват ментата, салепът, жълтият кантарион, риганът и боровинките.
- При упорито акне се пие чай от репей, коприва, трицветна теменуга, мащерка, лайка, глог, мента, липа. Чай, приготвен от извлек коприва и чубрица, унищожава брадавиците, а мехлем от смес овесено и царевично брашно с разбит яйчен белтък предотвратява комедоните. Срещу себорея се прилагат измивания и намазвания с отвара от листа на подбел и коприва или смес от листа на латинка и стрито коренище на прозориче. Същият успех се постига и със смес от нарязани корени на репей и бадемово масло. Леките дерматити и дерматози се лекуват с различни компреси, маски и лапи от овесено и царевично брашно, ленено семе, маслиново, соево и тиквено масло, хвойна, боров екстракт.
Барак и Арафат остават в САЩ
ТЪРМЪНТ. Часове, след като бе обявен краят на близкоизточната среща в Кемп Дейвид без да е постигнато споразумение, американският президент Бил Клинтън съобщи, че израелският премиер Ехуд Барак и палестинският лидер Ясер Арафат ще останат в резиденцията и ще продължат преговорите с помощта на държавния секретар Мадлин Олбрайт, предаде Ройтерс. Клинтън замина вчера за японския остров Окинава, където ще участва в среща на страните от Г-8.
Според говорителят на Белия дом Джо Локхард предложението на израелските и палестинските представители да продължат в отсъствието на американския държавен глава е изненадало Клинтън. Някои смятат, че тяхното решение е било повлияно от йорданския крал Аблудах, на който Клинтън телефонирал два пъти. Американският президент потърсил съдействие за продължаване на преговорите и от египетския лидер Хосни Мубарак.
Палестинската и израелската делегации вероятно ще останат в Кемп Дейвид още една седмица, но и двете страни са на мнение, че постигането на споразумение ще бъде изключително трудно. "Костеливият орех" продължавал да бъде статутът на Ерусалим. Член на израелската делегация призна пред израелското радио, че очакванията са малки и че се съмнява дали преговорите действително ще продължат до завръщането на Клинтън от Япония.
Същевременно палестински генерал предупреди, че е възможно да се стигне до насилие, ако има провал в Кемп Дейвид, тъй като палестинците ще загубят вяра в целия миротворчески процес. Те били обезпокоени, защото Израел започнал наскоро да разполага нови военни подразделения в Западния бряг и ивицата Газа, както и да въоръжава и обучава еврейски заселници. Израелската армия заяви, че силите й в Западния бряг и ивицата Газа са "подготвени за всякакви случаи", но отрече да е разполагала допълнителни войски.
През последните три нощи почти никой не е спал както в Кемп Дейвид, така и на паралелните експертни преговори в съседното градче Емитсбърг, твърди говорителят на Белия дом Джо Локхарт, цитиран от "Асошиейтед прес". Клинтън, Барак и Арафат са известни "нощни птици", а особено последнят от тях се е прочул, че съсипва сътрудниците си с изтощителен график на работа. В понеделник, например, Клинтън разговарял с Барак до 4 часа сутринта, след което свикал помощниците си за едночасови консултации. В 10 часа сутринта той отново бил на крак.
Същото е било и на преговорите в Уай плантейшън преди две години. Тогава израелският печат подозираше, че Клинтън хитро държал до последно делегациите на масата за преговори, за да ги принуди чрез изтощение да смекчат позициите си.
При преговорите в Кемп Дейвид от 1978 президентът Джими Картър прекарал само една безсънна нощ в притеснение за здравословното състояние на египетския президент Ануар Садат.#
Барбра Стрейзанд слага край на концертите
Певицата и актриса Барбра Стрейзанд обяви, че ще изпълни четири концерта през септември, след което ще сложи край на концертната си кариера, предаде Ройтерс.
Концертите на 58-годишната звезда ще бъдат в Лос Анжелос на 20 и 21 септември и в Ню Йорк на 27 и 28 септември. Преди тях, на 17 август, е планирана и друга изява - Стрейзанд ще пее на концерт в подкрепа на кандидата на Демократическата партия за президент Ал Гор.
Бивш полицай осъди прокуратурата и следствието
ПЛЕВЕН. Бившият полицай от Плевен Виктор Бетов осъди окръжната прокуратура и окръжната следствена служба. За причинените му от тях вреди състав на плевенския окръжен съд постанови той да получи 11 хиляди лева обезщетения, като двете ведомства ще ги платят солидарно.
Срещу плевенчанина били водени пет съдебни дела. Всички обвинения отпаднали, а заподозреният бил признат за невинен. Той завел дело срещу държавните органи и поискал от тях обезщетение от 100 хиляди лева.
Магистратите прецениха, че трябва да получи по 2 хиляди лева обезщетение за четири от делата и 3 хиляди - за петото. Съдът не уважи искането на бившия полицай да вземе и обезщетение за задържането. Мярката била приложена според закона, тъй като срещу него имало повече от две висящи дела, прецениха магистратите.
Плевенската окръжна прокуратура ще протестира решението по делото и ще настоява за намаляване на размера на иска, заяви прокурор Ваня Савова.
Бодо Хомбах ще ни съдейства за бърз старт на Дунав-мост 2
СОФИЯ. Специалният координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Бодо Хомбах е поел ангажимент за ускоряването на процедурите по строителството на Дунав-мост 2 при Видин-Калафат. Това стана ясно след срещата му с премиера Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова. Бодо Хомбах е на 5-дневно посещение у нас.
Според Иван Костов процедурите по строежа на моста са дълги и сложни. Той е подчертал желанието на България те да започнат възможно най-бързо, казаха от пресслужбата на МС.
От 3 до 5 западноевропейски фирми ще участват в строежа на моста, каза Бодо Хомбах. Останалите ще бъдат български.
На срещата били обсъдени и трансграничните връзки в региона. Осигурени са средства по проекта за рехабилитация на пристанище Лом и изпълнението ще започне до края на годината, е информирал Бодо Хомбах.
Обстановката в Сърбия и Косово е бил основен акцент на разговора на координатора на Пакта за стабилност с външния министър Надежда Михайлова. Общо било мнението, че начинът, по който се прилагат санкциите срещу Югославия, не дават необходимия резултат. Не става въпрос за вдигане на санкциите, а за това как те да бъдат ефективни, без да се отразяват на страните в района и на България, обясни говорителят на външно Радко Влайков.
Между европейската комисия и Съвета на министрите на ЕС се очертава конфликт за размера на бюджета на съюза за Балканите през идната година, предаде ДПА. "Необяснимо е, че съветът на министрите предлага да се съкрати с една четвърт сумата от предвидените 800 млн. евро", заяви отговарящата за бюджета на ЕС комисарка Михаеле Щрайер. Днес отговарящите за бюджета на ЕС министри ще се съберат в Брюксел.
В Сопот демонстрираха неуважение към президента
През цялото време, докато президентът на България произнасяше словото си в Сопот по случай 150 години от рождението на Иван Вазов, гласовете на няколко души се преплитаха с думите на Петър Стоянов. Наложи се той да прекъсва словото си и сам да въдворява ред. Няма ли общинска управа в Сопот? Няма ли компетентни звукооператори в Българска телевизия, които да не допускат чуждите гласове до микрофоните? Няма ли полицаи, които да отстранят от тържеството смутителите на реда?
Тъжно е, че между нас, българите, все още се намират толкова невъзпитани и неморални хора, които не зачитат и най-светлите личности, и най-светлите дела на народа ни.
В затвора
В предишния брой започнахме публикация на глави от книгата на Михаил Станчев "Под игото на освободителя" (Лозана,1975), като изказахме съжаление колко малко се знае за автора на този важен документ от историята на българската политическа емиграция. Още на другия ден обаче ни потърси вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, който сподели, че знае за книгата и дори притежава екземпляр от нея в личната си библиотека. По думите на г-н Кавалджиев книгата му е била подарена лично от д-р Станчев, който веднага след промените е дошъл в България и е посетил родния си град Стара Загора. От разговора с вицепрезидента научихме и това, че д-р Станчев продължава да живее в Швейцария, където се ползва с репутацията на много ценен и уважаван лекар. Но тъй като книгата му е все още неизвестна на българския читател, продължаваме да предлагаме части от нея, с надеждата някой издател да се заеме с цялостното й публикуване.
Един следобед вратата на килията на Няголов се отвори и той видя, че отвън освен надзирателя чака някакъв непознат милиционер. Наредиха му да си вземе завивката и вещите. Няголов бързо се приготви, понеже нямаше нищо друго освен завивка, канче и лъжица. После милиционерът каза:
- Тръгвай.
След като изкачиха стълбите, се озоваха в малък вътрешен двор, заграден отвсякъде от високи стени. Там Няголов забеляза група затворници с бледи и безизразни лица. А край тях група милиционери пушеха цигара след цигара. Наредиха на Няголов да се присъедини към групата, но при пълната забрана да обелва дума. Стана ясно, че ще го местят, въпросът беше къде.
Няколко минути по-късно през залостената дотогава врата към вътрешния двор влезе черен камион. Докато машината маневрираше, милиционерите надянаха на затворниците белезници. После арестантите един по един трябваше да се качат в каросерията, което не беше никак лесно с оковани ръце. След тях се качиха милиционерите и насядаха между затворниците, за да им попречат да разговарят.
Няголов, който познаваше добре града и предградията, реши, че отиват в областния затвор. Пътуването не трая повече от десет минути.
Щом камионът спря, милиционерите скочиха на земята, едва след което дойде ред на затворниците. Преди да ги наблъскат по килиите, те бяха щателно обискирани. Мъж в цивилни дрехи, който носеше досие под мишница, нареди на Няголов да го последва в съседното помещение. Там освободиха ръцете му и му наредиха да се съблече изцяло .
- Защо да се събличам? - запита Няголов.
- Тук не се дават обяснения, а се изпълняват заповеди - отвърна му единият надзирател.
Няголов разбра, че няма място нито за разговор, нито за обяснения и започна да сваля дрехите си. Когато остана по фланелка и гащи, попита:
- Не е ли достатъчно?
- Не, искаме те както майка те е родила - бе отговорът.
По краката си Няголов забеляза много синини, но не това занимаваше съзнанието му в момента. Той се чувстваше унизен, имаше усещането, че е изгубил достойнството си на човек от двадесети век. В това време единият от надзирателите го оглеждаше с иронична усмивка и реши да прояви чувството си за хумор.
- На този ще трябва да му вържем парче салам, преди да го хвърлим на вълците, иначе и те няма да се интересуват от него.
Останалите избухнаха в бурен смят от шегата. После един от надзирателите се обърна към Няголов и му каза:
- Сега върви и застани в онзи ъгъл.
След което се приближи към него и нареди:
- Отвори уста.
Няголов се подчини. Надзирателят внимателно я огледа от всички страни.
- Сега си покажи езика.
В същото това време внимателно огледаха всички части на тялото му, за да не би да скрие нещо. Първото усещане на унижение, което изпита Няголов, бързо прерасна в омраза. Той мразеше от цялото си същество тези хора, които нямаха никаква човещина и гледаха на затворниците като на добитък. Но нищо не каза и не се опита да се защити. Вече знаеше, че всяка реакция ще отприщи буря от злоба и удари.
След това отново го върнаха в предишната група затворници, които се озъртаха стъписани също като него. Когато групата стигна до назначението си, надзирателят извика някого по име. Чу се глас от далечината, после човекът се приближи, тракайки с налъмите си. Той беше облечен със затворнически дрехи, но видимо добре нахранен, избръснат и с атлетична физика. Ако имаше на себе си цивилни дрехи, дори можеше да мине за човек, връщащ се от почивка. И той бе затворник на общо основание, но работеше към затворническата администрация - отваряше и затваряше вратите, разпределяше храната и... доносничеше. Като правило имаше по един подобен субект във всеки коридор.
Тези привилегеровани лица се използваха и за да се измъква информация от затворниците, които бяха в единични килии, понякога се намираха в тежко психическо състояние и можеха да кажат нещо повече, отколкото на разпитите. Такива типове несъмнено е имало, откакто съществуват затворите; затворниците ги наричат "кофтита". И кофтитата наистина се ползват с привилегии, защото винаги могат да свидетелстват пред прокурора или съдиите, че затворникът е казал това или онова. Те имат правото да постъпват както си искат със затворниците: могат да ги бият или да намаляват дажбите им. Най-често това са крадци или убийци, които разполагат с толкова власт, колкото има и началникът на затвора.
След това кофтито извика Няголов и го отведе в отредената му килия. Още щом влезе в нея, вратата се захлопна зад гърба му. Килията беше празна. На около три метра от земята имаше малко прозорче 30 на 40 сантиметра, оградено с десетсантиметрови решетки, зад които прозираше късче синьо небе. В единия ъгъл Няголов забеляза леген и кофа за своите нужди. И още не бе успял да обходи с поглед килията си, когато кофтито властно заяви:
- Нямаш право да гледаш през прозореца. През деня, тоест от четири часа сутринта, когато се връщаш от тоалетната, чак до девет часа вечерта, ти е забранено да лягаш. Нямаш право да чукаш по стената, нито да търсиш контакт с други затворници. Ако някой чука, трябва да ми кажеш. Сутрин можеш да си наливаш вода в канчето. Кофата, която е там, е само за уриниране; ако искаш, можеш да я изхвърляш всеки ден. А, и още: ако искаш да кажеш нещо, което си пропуснал на разпита в милицията, винаги можеш да ме потърсиш.
Когато остана сам, Няголов забеляза,че нечия ръка е издраскала букви по стената. С мъка успя да разчете написаното: "Георги Швейгето, политически затворник, осъден на смърт. Все още съм жив, месец юни". Стана му лошо. Разбра, че е в килията на смъртниците, после се запита какво ли се е случило с клетия Георги Швейгето. Дали са го екзекутирали, или е преместен в друга килия? Обзеха го безнадеждност и отчаяние. О, Господи, каза си той, спаси ме заради жена ми и сина ми. Само да знаеха, къде се намирам в този миг! И едри сълзи се стекоха по лицето му... Внезапно чу, че от другата страна на стената някой драска и почуква ритмично. Реши, че търсят контакт с него чрез знаци от морзовата азбука; за нещастие не успяваше да ги изтълкува. Тогава се облегна на стената и със скрита зад гърба си ръка, почука няколко пъти. През деня това занятие беше твърде опасно, защото надзирателите контролираха през шпионките всяко съмнителна поза на затворниците. Постепенно, с много упражнения наум, Няголов научи азбуката и дори с времето не му беше необходимо да изчуква цялата думи. Първите няколко букви му бяха достатъчни. Така той научи, че неговият съсед е гимназиален учител по физика и химия, арестуван заради капиталистическа пропаганда. Защото бил обяснил на учениците си, че електрическата крушка е открита от Едисон, а не от руски физик, както е записано в новите учебници. Всичко това е коствало на учителя две години затвор, а жена му бе получила бърз развод, предвиден в случаите, когато съпругът е арестуван по политически причини. Бившият учител изпитваше люта ненавист към някакъв партиен секретар, когото подозираше, че е бил любовник на жена му.
Дните и нощите протичаха монотонно. Другият му съсед плачеше по цял ден или крещеше несвързано. Няголов реши, че онзи напълно е полудял. Един ден чу гласа му от високо откилията, вероятно по някакъв начин лудият бе успял да се покаже на прозорчето. Чу го да крещи: "Смърт на комунистите, най-големите идиоти в света", и други почти безсмислени фрази, но всичко това не продължи дълго. Скоро след това се разнесе изстрел и Няголов усети как тялото на неговия съсед по килия се свлича на пода. И това беше всичко. Повече не се чуваше никакъв шум или признак на живот. Няголов дълго размишляваше над съдбата на клетника и си каза, че вероятно е бил невинен или са го били в милицията, докато полудее. Ала сега всичко свърши. И той реши за себе си, че "човешкият живот е като пламъчето на свещ, изложена на полъха на вятъра".
Галин Иванов ще бъде опериран в Германия
СОФИЯ. В неделя играчът на ЦСКА Галин Иванов заминава за Щутгарт, където ще бъде опериран. Иванов ще претърпи интервенция на дясното коляно, а възстановяването също ще протече в Германия.
Единствената контрола, достъпна за журналисти, ще бъде на 24 юли от 18 часа, когато в базата на Панчарево ще играят ЦСКА и "Септември".
Официалното представяне ще бъде на 29 юли от 18,30 часа на "Българска армия". Червените ще бъдат обличани от "Модилиани".
Глобиха рибари за бракониерство
БУРГАС. 53 акта за груби нарушения при улов на риба са съставили инспекторите на районното поделение по рибарство в Бургас, казаха дежурните вчера. Повечето от актовете са срещу лодкари без лиценз и явни бракониери. Те са хванати в язовири и частни развъдници в региона. От началото на годината приходите от тези глоби за държавната хазна са 27 000 лв. Този сезон нашествия от турски гемии, бракониери на калкан, няма. Спокоен е и бизнесът с рапани, обобщи шефът на Инспекцията по рибарство Георги Георгиев. Официално разрешение за изкупуване и преработване на ядките от скъпия деликатес имат седем бургаски фирми.
Гостоприемство - и в посолствата
Много добра е инициативата на премиера да събере 26-те посланици, за да си сверят часовниците, макар идеята да дойде от тежките думи на един студент по време на "Българския Великден". Тогава младежът нарече посолствата ни в странство "непристъпни крепости". Дано в сряда дипломатите ни да не са чули за първи път, че българите в странство вече са 730 хиляди, че мисиите ни по света наистина трябва да заработят на многократно по-високи обороти, за да са от полза на тези хора. Оказа се, че едно от големите предизвикателства до края на годината ще е нещо съвсем прозаично - посолствата да издадат 700 хиляди нови паспорти. Защото ако не се справят, в първия ден на идната година хиляди наши сънародници ще се окажат без български документи заради непрекършения гръбнак на бюрокрацията. Същите тези хора, на които се разчита да са най-силното ни лоби сред световния бизнес и интелектуален елит, може би дори не знаят, че трябва да си подменят паспортите... Затова, изглежда, Костов попреви пръчката, обяснявайки на дипломатите азбучни истини: да не се държат като чиновници, а да покажат пословичното българско гостоприемство, да са в постоянен контакт с хората, да поддържат горещи телефонни линии, да помагат дори на нелегалните имигранти и... да не забравят да сложат на видно място националния ни флаг.
Един от официалните ни представители в чужбина сподели пред "Демокрация", че макар и трудно, се пречупва визията на посолството ни в държавата, в която е акредитиран - допреди няколко години. Това било място, в което процъфтявали доносите и интригите, а днес е дом, в който е добре дошъл всеки проявяващ интерес към България.
Инак на посланическата среща, продължила близо два дни, са били обсъждани и други, много сериозни въпроси, свързани с най-важните приоритети на държавата. Съгласувани са предстоящите ходове около преговорите с ЕС и предстоящата поканата за НАТО на отбора, наречен българска дипломация. Или, както каза президентът Петър Стоянов на посланиците, сега работата им е по-лесна, защото институциите в страната са единни по основните външнополитически приоритети.
Гръцка банка купи ОББ
СОФИЯ. Националната банка на Гърция вчера стана собственик на контролния пакет от акции на Обединена българска банка в размер на 89,9 на сто от акционерния капитал на дружеството.
Продавачи по сделката са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Булбанк, "Опехаймер корп." и "Джордел ентърпрайзис". ЕБВР ще запази за период от две години дял от 10 на сто в ОББ.
Плановете на новите собственици предвиждат запазване на клоновата мрежа и персонала. ОББ ще бъде интегрирана в международната мрежа на купувача. Очаква се да се увеличи кредитният портфейл на банката както в абсолютен размер, така и като дял от активите. Допълнителни кредитни линии ще бъдат открити за малкия и средния бизнес в България, обещават новите собственици. Населението също може да разчита на по-големи възможности за заеми от ОББ. В бъдеще ще се предлагат и разплащания по Интернет и чрез мобилни комуникации.
Националната банка на Гърция е най-голямата кредитна институция в южната ни съседка с общи активи за над 45 млрд. долара.
Далечният и близък Иван Пейчев
Иван Пейчев е единственият от оформената артистична бохема към 1938-1939 (Ал. Вутимски умира рано), който до края на живота си не пожелава да се приспособи към рязко променените условия и изисквания на живот след 9. IХ.1944. Далече от каквито и да било конюнктурни съображения, той най-малко е склонен да се съобразява с нечий вкус, да се преборва за територия в печата, да рои числото на печатаните стихове и книги или да угодничи пред властимащите за литературни или други облаги. Постепенно това негово поведение започва да се определя от някои като "индивидуалистично-анархистично бунтарство", бягство от действителността, обвинен е в старомодност и увлечения по декадентската поезия, в маниерност, в "себична интелигентска уединеност"... На всичко това Ив. Пейчев противопоставя своя твърд характер и се превръща дори в "духовен вожд" на сменящите се около него компании, където се рецитират "прокълнатите", почита се паметта на Вутимски, иронизира се властта и се пие в продължение на дни и нощи. По време на тези артистични запои Пейчев унесено пренася всички в своите романтични светове от ветрове и облаци, от "линии, които вечно гонят хоризонта", сред дъждове, любов, ръце, затънтени квартири, дървета, тишина и най-вече - сред своя блян по морето, преживявано безбройно много пъти в различни варианти, в които "то идва, за да си отиде/ отива си, за да се върне пак".
Капитана, както са го наричали мнозина, увлича с магнетична сила и приковава вниманието на присъстващите и с духовитите си и незабравими изречения: "Не мога да понасят действителността в трезво състояние", "Ако не бях поет, щях да стана разбойник", "Остава да ми донесеш безалкохолна водка".
Известни са и редица негови скандални прояви, които често са обект на преразказване и обсъждане на маса, когато било сигурно, че не подслушва някой от многобройните сътрудници на ДС. "А самият той ги разпознаваше безпогрешно - споделя ми в разговор днес синът на поета Петър Пейчев, - понякога си правеше шеги с тях, ставаше и ги хващаше за ухото с иронична забележка, че както са седнали, ще се изкривят, а ушите им ще пораснат още повече и ги изтегляше да седнат при нас. " Повечето симпатизанти на Ив. Пейчев знаят за неговата собственоръчно написана бележка (твърде скоро след 9. IХ.), лепната от него на едно от дръвчетата пред парламента: "Продава се Народното събрание. Справка: Иван Пейчев, механа "София", или за острата му и рискована реакция към края на 40-те години, когато на тържество с присъствието на Вълко Червенков Пейчев не издържа дитирамбите и указанията как да се пише поезия, като се провиква, прекъсвайки речта на Димитър Полянов: "Ти ли бе, изкопаемо, ще ме учиш на поезия, когато имам Ботев, Яворов, Дебелянов... Динозавър! " Верен на своя нрав, накрая, сякаш за да режисира сам вечерта, на заканата с пръст от страна на държавния ръководител Пейчев дръзко показва среден пръст. Мнозина все още не разбират, че поетът беше личност с неспокоен дух, който никога не е съжалявал за "безразсъдствата" си.
***
В единствения, в последния ми ден ти се върни и намери най-силната си обич.
Не ме презирай и не ме мрази.
Ако намериш най-силната си обич в денят, във който аз ще съм подлец, в денят, във който аз ще съм предател.
Десетилетието, което преживяхме
Весела Люцканова е родена в София. Завършила е Висшия инженерно-строителен институт, специалност промишлено и гражданско строителство. Работила е като проектант, асистент по съпромат, редактор. Автор на близо 30 книги, най-известната от които и до днес е "Клонинги". За цялостното си творчество тя получава през 1989 престижната награда на Световната асоциация на писателите фантасти ЕВРОКОН-89. От 8 години ходи по мъките на издателската дейност. При създаването на издателството тя си обещава, че няма да отпечата нито една конюнктурна, слаба или лошо подбрана книга. Отстоява това си намерение.
- Издателство "Весела Люцканова" е сред най-успешните частни издателства у нас. Но и писателката Весела Люцканова е сред най-популярните и търсени автори през последните години. Как съвместяваш двете дейности? Безконфликтно ли съжителстват бизнесменката и писателката?
- Двете дейности? Трудно. Бизнесът изисква едни умения, писането други. Бизнесът е разум, точна преценка, баланс, да спечелиш и да можеш да си позволиш и да загубиш. Никакви емоции. А писането без емоции? Не става. През теб трябва да мине болката, страданието, надеждата, предвкусването на бъдещето, да бъдеш като опъната струна. За всеки човек. За всяко събитие. Писането те иска изцяло, а и бизнесът също. И все пак двете дейности се допълват. Бизнесът ти дава уроци, сблъсква те с всякакви ситуации и характери, учи те да падаш, да ставаш, да оцеляваш и при най-трудни условия и всичко това е живот, който влиза в някой от романите ти. Ти си жив, ти участваш, ти съграждаш. "За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори... " За мен издателската дейност е мисия, както и писателството... - На читателите предлагаш все нови и нови автори, чиито книги се настаняват трайно на книжния пазар. На какво се дължи успехът ти? Как правиш откритията си?
- Най-лесно е издателят да се плъзне по вълната на популярни и продаваеми автори. Правят го много от колегите. В откриването на едно ново име има предизвикателство, има и риск, но той трябва да е премерен. Безспорно новият автор трябва да е талантлив. И още... да има развитие във времето. Може би в това е разковничето. А откритията и най-добрия подбор го правим заедно с Вихра Манова, за която всички издатели ми завиждат. Великолепна преводачка и незаменим редактор.
- Помня поредицата ти "Изкуството на преговорите", "Изкуството да станеш богат и останеш богат", "Изкуството да не пречим сами на себе си" и още... Това ли беше щастливата ти идея, късметът ти в книгоиздаването? Как успя да се наложиш?
- Тази поредица я изискваше времето, новите условия на живот. Необходима за всеки, страшно полезна. Късмет или щастлива идея? Помня колко трудно продавахме "Преговорите... " сред разните "кухни", булевардни романчета, порно и мистика. А книгата бе написана от екип по преговорите към Харвардския университет, тя ни учеше на умения, които не познаваме - винаги да достигаме до "да". С издаването на тази книга се гордеем и до днес. Както и с всяка друга от поредицата. Беше невероятно трудно да я наложим. Бяхме първи с този вид литература, а после се вмъкнаха и други, дори се възползваха от "Изкуството да... " А колкото до налагането - стана мъчително и във времето само със стойностни книги, поднесени в много добро качество на превода и доброто оформление на Росица Крамен.
- Твоето издателство е семеен бизнес. Това ли е удачната формула? Какви трудности срещаш?
- Дали е най-удачната, не знам, но е най-естествената. Децата са с най-ярки сетива, те попиват дори с кожата си ценностната система на своите родители и я развиват във времето. Расли в семейство на интелектуалци, те не могат да не бъдат интелектуалци. Моите деца раснаха сред книги и картини, общуваха с писатели и художници от съвсем малки, а това насади в тях трайна любов към изкуствата. Тази любов се реализира сега. В издателската дейност, на която гледаме като на мисия и която искаме да превърнем в традиция. За съжаление през 50-те години социализъм традициите в страната ни изчезнаха, длъжни сме да ги възстановим. А колкото до трудностите, има ги, защото понякога семейните отношения се пренасят и в бизнеса. Напълно недопустимо е. А също така недопустимо е на следващите поколения да се налага определен бизнес, на тях трябва да им се предостави свободата на избора. Ако внуците ми не искат да се занимават с книгоиздаване, това е тяхно право, но вярвам, че расли до нас, нашата любов е вече и тяхна. Защото книгата се създава освен с умения, но и с любов.
- Съществуват извънредно много издателства, а твърде малко читатели. Тази дисхармония пречи ли?
- Да, издателствата са прекалено много за малката ни страна. Лошото е също, че навлязоха в тази дейност непрофесионалисти. Времето ще ги пресее, но и читателите намаляват с всеки ден, привлечени от компютри, интернет, компютърни игри и слушане на дискове с различна музика. Но не бива да се забравя, че единствено хубавата книга развива въображението и въпреки всички уловки на прогреса тя ще остане необходима за немалко хора. Българите сме от най-четящите по света.
- Какво трябва да се направи според теб за развитието на малкия и средния бизнес, за формирането на стабилна истинска средна класа?
- Да се приключи със сенчестата икономика, за да бъдем равнопоставени на пазара. В момента този, който най-добре се отчита, е най-зле, а и минава в очите на другите за глупак. Да се намали данъчното бреме. Не може да се иска повече, отколкото може да се даде. Да се облекчи даването на кредити за инвестиране в частния бизнес. Колкото по-бързо вземе превес над държавния, толкова по-скоро ще се създаде и тази средна класа от хора, управляващи малкия и средния бизнес.
- Необходими ли са специални мерки за развитието на културата?
- Да, необходими са, и то стопански мерки. Да се поощрява там, където изкуството и културата са конкурентни. Данъчни облекчения за спонсорите, те и без това трудно се намират. Намаляване на ДДС за произведенията на изкуството, като се изравни с ДДС във Франция или Германия, или Англия.
- Успешни ли са според теб реформите, които правителството на СДС извършва? Къде са слабостите им и защо сме свидетели в последно време на безпрецедентна атака срещу всичко, което се прави?
- Непростимо е да се забравя откъде се започна - заплати, пенсии, стойност на лева. Докъде бяхме докарани всички. За три години се започнаха всички най-основни и най-болезнени, но неизбежни реформи - социалното осигуряване, здравната реформа, приватизацията, военната реформа, придружени от всички негативни последици. То е, като да искаш да отидеш в рая, но да забравиш да минеш през чистилището. Естествено са допуснати и грешки, особено в приватизацията, но не греши само който не действа. А че са успешни, успешни са, но можеха да бъдат и по-добри. А защо е тази атака? Реформите имат прекалено силно заинтересовани врагове в обществото. Сега, когато се очертава пълното им решаване, много хора виждат лична заплаха за себе си - силно ограничаване на сенчестата икономика, реално сравняване на начините на работа между частния и държавния бизнес, невъзможността за масово (чрез банките) ограбване, стабилизация, призната и оценена от всички чужди страни, навлизане на среди (медици, военни), които никога не са живели в реални условия на пазарна оценка според труда, развиване и укрепване на чувството за лична инициатива и отговорност.
- Какви промени забелязваш в българското общество през последните десет години?
- Всичко е различно. Измениха се отношенията между хората, те станаха по-груби, но по-истински. Измени се отношението им към труда, към заплащането, към приятелството, към преобърнатите веднъж ценности, които трябва отново да стъпят на краката си. Може би, защото се движа сред млади и инициативни хора, с които имаме обща работа, все по-често чувам: "Да се зачеркне от българския език думата далавера, пазарът най-сетне да изхвърли непочтените, повече качество, по-стойностни заглавия", и всичко това ме радва. Разбира се, сблъсквам се и с негативните промени - късопаметност, озлобяване, интрига, жалба по миналото за осигурената уравниловка. Но младите хора искат да живеят и да работят тук. Колкото и да им е трудно сега, вярвам в добрите резултати от реформите. А и младите вярват, защото започнаха да се раждат деца. Раждаемостта е пораснала с трийсет процента в сравнение с предишните години. Това не е ли показателно, че страната ни е тръгнала на добре?
- Ти самата променила ли си се?
- Естествено. Свободата е моята същност. Свободата да мисля, да пиша, да се реализирам докрай. Разчупих рамката и в себе си.
- Какви са плановете на издателката Весела Люцканова до края на годината?
- Само издаване на стойностни книги. На Джон Лескроарт, на Джон Каценбах, на Вонегът, на Ромен Гари и още..., не мога да изброя всичките.
- А върху какво работи писателката? Кога ще ни зарадва с нова книга?
- На есенния панаир. Току-що завърших "Игра без правила", книга втора от романа "Издатели". А след като написах и разказа "Измамникът Рей" за антологията "Нова българска фантастика", мисля, че ми се полага малко почивка. Но не вярвам в нея, обсебена съм от нови идеи.
Диета от чай и сухари срещу дизентерия
Всяко лято не една отпуска е катастрофално опропастена вследствие на коварната напаст дизентерия. Бактериите на опасната болест се отделят в околната среда заедно с изпражненията и замърсяват храната и водата. Те навлизат в храносмилателния тракт, където частично се разрушават от стомашния сок и отделят силнотоксични вещества, които бързо попадат в кръвта. Голяма част от бактериите оцеляват под смъртоносния "душ" на стомашната солна киселина и проникват в дебелото черво, където предизвикват възпаление на чревната лигавица. Органът се покрива с гнойни налепи, на места се образуват и дълбоки язви, отделя се неприятен секрект.
Инкубационният период на дизентерията продължава до седмица. Болните се оплакват от силно главоболие, отпадналост, колики, гадене и повръщане. Телесната температура рязко се покачва, изпражненията са воднисти, придружени със слуз, гной и кръв. Възможно е пулсът да се ускори, а артериалното налягане да спадне. Обикновено най-сериозно засегнати се оказват децата. При особено тежките случаи настъпват усложнения като чревни кръвоизливи и чревна перфорация.
При неправилно лечение болестта може да се превърне в хронична и да се проточи до три и повече години. Строгата диета е задължителна - в началото чай, сухари и кисел, а по-късно се разрешава и извара, сирене, бульон. Допълнителните медикаменти включват антибиотици и химеотерапевтици. При тежки обезводнявания се вливат субституиращи коктейли със солеви разтвори, глюкоза и витамини.
За успешното предпазване от дизентерия се налага зорко контролиране на водоизточниците, безмилостни мерки срещу мухите и други насекоми, поддържане на изрядна хигиена. #
Диманов обмени мисли с Първанов
СОФИЯ. "БСП още не се е разграничила ясно от управлението на Жан Виденов, не е убедителна в декларираната ориентация към НАТО и ЕС и не е изяснила идеологическата си идентификация", констатира лидерът на "Промяна" Димитър Диманов след срещата си с Георги Първанов. Той заяви, че различията между двете формации все още не са преодолени. Първанов пък решил да привлече хора от синдиката на своя страна и поканил експерти от "Промяна" да се включат в новоучредения "клуб на 100-те". Той е обща инициатива на БСП, ДПС и БСДП и цели стабилизирането на опозицията.
До 5000 лв. глоба за опасен колет
СОФИЯ. Глоба от 500 до 5000 лева ще се налага на граждани, които изпращат в колет забранени предмети и вещества. Същата санкция ще се налага на този, който отвори чужда пощенска пратка или я присвои. Това е предвидено в текстове от Закона за пощенските услуги, гласувани вчера от парламента на второ четене. Пощенските служители нямат право да присвояват пратки, да ги отварят, нито да вземат от съдържанието им, решиха депутатите. Във вътрешни и международни пощенски пратки е забранено да се изпращат наркотични, взривни и други опасни вещества, оръжие, неприлични или противоречащи на нравствените норми предмети, религиозни материали на забранени или нерегистрирани секти и организации. Не се допуска поставянето и на монети, банкноти, чекове, сребро, злато, скъпоценни камъни и други ценни предмети. Ако операторът има съмнение за поставени в пратката забранени предмети, той може да изиска от подателя съгласие за проверка на пратката. При отказ на подателя пратката не се приема.
За загубени, повредени или ограбени пратки и колети с обявена стойност и с наложен платеж операторите ще трябва да плащат обезщетения. Няма да носят отговорност само за повредени или унищожени пратки в резултат на "непреодолима сила" - непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, настъпило след сключване на договора. Министерството на транспорта и съобщенията ще контролира изпълнението на този закон, основните клаузи на който влизат в сила от 1 август.
До 5000 лв. глоба за отворен колет
СОФИЯ. Глоба от 500 до 5000 лева ще се налага на този, който отвори чужда пощенска пратка или я присвои. Това реши вчера Народното събрание, като гласува на второ четене закона за пощенските услуги. Глоба в същите размери ще се налага и на граждани, които изпращат в колет забранени, неприлични или опасни предмети и вещества, узакониха още депутатите.
Електроцентралите длъжни да имат запас от горива
СОФИЯ. Отоплителните и електрическите централи ще са длъжни да поддържат задължителен минимален резерв от горива. Това предвижда приетата вчера от МС наредба, съобщи Антон Павлов от Агенцията по енергетика. Ако нарушат това изискване, централите ще бъдат глобявани от 1500 до 15 000 лева. Глобите ще се въведат с поправки в Закона за енергетиката.
Централите, които работят с местни горива, трябва да имат резерв, който да им стигне за 20 дни. Запасите от вносни горива пък трябва да са достатъчни за 30 дни. И сега централите държаха горива в резерв, но срокове не бяха уточнени.
Резервът ще се използва при нарушаване графика на доставките и др. Запасът от свежо гориво за АЕЦ "Козлодуй" ще се съхранява на площадката на централата, уточни Иван Шиляшки, шеф на Агенцията по енергетика.
Централите сами ще изготвят предложения колко горива да държат в запас. Те трябва да ги представят на шефа на Агенцията по енергетика до 3 месеца след обнародването и влизането в сила на наредбата.
Кабинетът прие още две наредби - за техническа експлоатация на енергийни обекти и за условията към операторите на мрежите и дежурния персонал.
Енергото ще отстранява авариите до два часа
СОФИЯ. Фирмите, които разпределят електроенергията, са длъжни да отстраняват аварии по елмрежата до два часа. Това предвижда наредбата за експлоатация на електрически уредби, съобщи вчера Антон Павлов от Агенцията по енергетика. При екстремни зимни условия повредите по мрежата трябва да се премахват от 24 до 48 часа в зависимост от проходимостта и мястото на възникването им. Ако Енергото не пусне тока в определените срокове, ще плаща неустойки на потребителите.
Заловиха пласьор на антики
ВРАЦА. При съвместна акция на СДВР и РПУ в Мездра е заловен пласьор на антики, съобщават от РДВР - Враца. 41-годишният Лъчезар В. от София използвал къща на свои роднини в Зверино за укриване на плячката. На 19 юли по обяд пласьорът е хванат от полицията тъкмо когато се договарял с клиенти за цената на колекция от римски монети. При обиск у него са намерени 503 сребърни и 7 бронзови римски монети. Стойността и произходът на колекцията са в процес на изясняване. По случая е образувано полицейско дознание.
Започват Дунав мост-2 догодина
ВИДИН. До средата на 2001 г. ще започне строителството на втория мост над Дунав, обяви вчера във Видин координаторът на Пакта за стабилност Бодо Хомбах. Той и финансовият министър Муравей Радев вече търсят мениджър за бъдещото съоръжение. На вниманието на пакта стои и изграждането на цялата инфраструктура - жп линии и шосета в България и Румъния.
Затвориха "секссупермаркет" в Испания
МАДРИД. Властите в Мадрид наредиха да бъде затворен един от най-големите публични домове в Испания, защото е бил построен без разрешение, предаде агенция ЕФЕ. Огромната сграда край магистралата, водеща към летището на Мадрид, била заобиколена с красноречива розова ограда, а в дома имало 150 стаи, сцена за стриптийз-спектакли и огромна дискотека с пет бара за срещи на жриците на любовта с клиенти. Луксозният публичен дом имал още два тенис-корта и паркинг за 200 автомобила.
В някои дни пред входа на "секссупермаркета" се проточвали дълги опашки от леки коли, почти като пред бензиностанция в периоди на петролна криза.
Земеделските производители с облекчен режим за осигуровки
СОФИЯ. Пенсионерите, които не работят по трудов договор, ще се осигуряват по свой избор, реши парламентът вчера с поправките в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Става въпрос за самонаети, свободни професии или работещи по граждански договор. Тези, които са на трудов договор, ще се осигуряват задължително, както и досега.
На облекчен режим за осигуряване минават частните земеделски производители. Те ще могат да изплащат осигурителните си вноски не всеки месец, а през следващата календарна година, след като продадат реколтата и получат парите си. През това време НОИ ще ги подпомага и ще плаща вноските авансово. В зависимост от доходите си земеделските производители ще могат да се осигуряват върху половин минимална работна заплата най-малко. Тази поправка цели да подпомогне най-вече тютюнопроизводителите, уточни Светлана Дянкова, шеф на социалната комисия. Разрешава се и създаването на осигурителни каси по места, за да се улеснят хората, живеещи далеч от областните градове, където са касите.
Изъреску издигнат за кандидат за президент
БУКУРЕЩ. Християндемократическата партия, доминираща в управляващата в Румъния коалиция, съобщи завчера, че нейният кандидат за президентските избори през ноември ще бъде настоящият министър-председател Мугур Изъреску. Партията е взела това решение след завчерашното изявление на президента Емил Константинеску, че няма да се кандидатира за втори президентски мандат. Според Йон Дяконеску, лидер на Националноселската християнска и демократическа партия премиерът приел предложението по настоятелното искане на президента Константинеску. Изъреску се срещна завчера с президента на летище Отопени преди последният да отпътува на 9-дневна обиколка в Мексико и Бразилия. След срещата Изъреску не направи изявление.
Според наблюдателите и коментаторите в румънските вестници издигането на кандидатурата на Изъреску, ползващ се с широка популярност, както в Румъния, така и сред международните политически и финансови среди, би могло да сплоти разединената управляваща коалиция, с чиято подкрепа преди 4 години Константинеску бе избран за президент. Лансират се различни хипотези за очакваните промени в политическия пейзаж на страната и по-специално в коалиционните съюзи. От друга страна корекциите в тазгодишния бюджет, се очаква отново да разбунят духовете в правителствената коалиция, писа вчера в. Адевърул.
Общественият надземен транспорт в Букурещ вчера сутринта бе парализиран от спонтанна стачка на шофьорите, протестиращи срещу провала на преговорите за увеличение на заплатите им. Лидерите на синдикалните организации от транспортното дружество в столицата поискаха от ръководството увеличение на заплатите на шофьорите с 30 на сто. Директорите на дружеството заявиха, че финансовите ресурси, отпуснати за транспорта в столицата позволяват увеличение на заплатите най-много с 10 на сто. Профсъюзните лидери заплашиха, че ако исканията им не бъдат удовлетворени, протестът ще се разпространи и в другите градове на страната.
Има алтернатива на лова за рапани
"Демокрация" публикува материала на нашата кореспондентка Красимира Обретенова "Рапанджиите: Граничарите работят за турските гемии" от 20. VI. т.г. В него е застъпена тезата, че забраната за лова на рапани ще лиши десетки хора от поминък. Предлагаме и друга гледна точка по стария спор.
От юридическа гледна точка траладжиите са нарушители, т.е. бракониери. Новият проектозакон за рибарството и аквакултурите все още не е станал закон, а по действащите разпоредби траленето за рапани и калкани е абсолютно забранено. истина е още, че траладжиите са оборудвани със съвременна навигационна апаратура и радиостанции, по-добри от тези на контролните органи.
Тралът при всеки "тревожен сигнал" се "фундари" зад борд, веднага се прави засечка чрез навигационната апаратура и гемията се измества в някаква посока и изчаква контролните органи "ни лук яла, ни лук мирисала". Това продължава повече от пет сезона. Тримилната зона, за която се говори в проектозакона, е отдавна преорана, а сега пост-фактум траленето там трябва да бъде забранено. Дирите от траловете личат и се оприличават от леководолазите като писти на летище, т.е. по тях няма никакъв живот.
Изследване в Бургаския залив установи същото. Докато през 1864 можеха да се наброят до 80 рапана на квадратен метър.
Още по въпроса за интересите
В цитираната статия Институтът по рибни ресурси се представя като академично звено, а той в момента е към Агенцията по рибарство и аквакултури и се явява ведомствен институт.
Истината е, че Институтът по океанология е академичното звено. Той е към БАН и има научен съвет със съответните хабилитирани учени.
Твърде погрешно е да се сравняват траленето за добив на пясъчни миди с траленето за рапани на митилусовата тиня. "Дирите" на пясъчното дъно, не говоря за биоценозата, се възстановяват след първото голямо вълнение, докато дирите върху тинестото дъно от пълни с рапани тралове, в т.ч. и бимтралове, са с дълбочина до 45 см и само Бог знае след колко време дънното съобщество ще се възстанови.
България има излаз само на Черно море и интересите на научните работници, контролните органи, риболовците, рибовъдите и леководолазите трябва да бъдат едни - изследване и оценка на природните ресурси на морското дъно, разумното им използване и устойчиво развитие.
Копирането на закони е погрешно
Рапани в другите европейски морета няма и това си остава наш черноморски проблем. Затова ние трябва да видим какво е законодателството на Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. Известно е, че поради по-голямата соленост на Средиземно море там рапанът не се е приспособил.
В Италия законът забранява траленето за бели миди в тримилнта зона, но и до дълбочина 50 метра. Особеностите на българския шелф са такива, че 50-метровата изобата (1 миля пред нос Шабла, 18 мили източно от нос Галата и т.н. ) обхваща почти всички райони с миди и рапани.
При невъзможността държавните органи РИОСВ, Гранични войски, Агенцията по рибарство и аквакултури да упражняват ефективен контрол е все едно дали законът забранява траленето или не. Въпреки забраната през юни т.г. около 200 лодки и катери са тралели за рапани. Затова контролът трябва да става още на брега, като се ограничават плавателните средства.
Изкуствените рифове са алтернативата на траленето
В цял свят изкуствените рифове се строят с цел интензификация на биологическата продуктивност на морето и подобряване на дънния риболов. В САЩ например изкуствени рифове се строят за подобряване на икономиката на крайбрежни селищни системи. В Китай през 1987 в 21 крайбрежни района са построени 20 000 изкуствени рифа. В Япония правителството отпуска ежегодно по 100 млн. долара за строителството на изкуствени рифове. Към това трябва да се добави, че ефективността на улова при бетонни рифове нараства от 2,5 до 5 пъти в сравнение с традиционния улов.
Японски учени първи формулират идеята за многофункционални изкуствени рифове. Според тях тези рифове трябва да обезпечават твърд субстрат за обрастване с миди (това в Черно море ще доведе и до струпване на рапани) и водорасли, както и да обезпечат места за хранене, укритие, за хвърляне на хайвера на риби и пр. Световният опит сочи, че средствата за строителството на изкуствени рифове могат да се търсят не само от общински и държавни институции, но и от самите риболовци и техните сдружения. Първата лястовичка в тази насока е патентоването в началото на 2000 г. на "Инсталация за отглеждане на култивирани миди" със заявител потомствен рибар от Балчик. За осъществяването й вероятно тази есен той ще използва лични средства и банков кредит.
Има думата Кнесетът
От написаното и изговореното само за три дена, откакто ни попари вестта от Израел, може да се състави дебела книга. Стигна се до неизбежния сблъсък между накърненото национално достойнство и демонстративното национално предателство. И българинът Сендов, и евреинът Вагенщайн добре помнят, защото не са първа младост, че 50-те хиляди с жълти звезди в Царство България са оцелели благодарение на Н.В. Борис III. Но вместо признателност питаят ненавист към него и го винят за други 12 000, над които, уви, не е имал власт.
В парламента ври и кипи. СДС поиска оставката на компрометиралия се зам.-председател от левицата, депутати се подписват под обръщение към Кнесета да се преразгледа решението за мемориалните плочи. Кметът на София предлага да приберем тук паметниците, които не ние сме издигнали там. МВнР потърси съпричастието на посланик Давид Коен. Взорът ни е обърнат към Божи гроб. С надежда за уважение към достойнството на един народ.
Имигранти напират към Италия
РИМ. Вълна от нелегални имигранти достигна тези дни Италия, а в Гърция и Турция бяха задържани стотици хора, отправили се тайно към Апенинския полуостров. 150 души, една трета от тях непълнолетни, бяха заловени малко след като тайно слезли на италианския бряг. Всеки ден бреговата охрана арестува по стотина чужденци, промъкващи се в страната. 206 души бяха намерени в сряда, изоставени от трафикантите на островче, след като корабът им, пътуващ към Италия, започнал да потъва. 103 души бяха арестувани от турска полиция при опит вчера да прекосят в посока Гърция граничната река Марица. 129 имигранти бяха открити от гръцката брегова охрана край о-в Родос, натъпкани на 14-метрово турско корабче.
Властите в Италия разбиха банда за трафик на китайци и арестуваха 40 души. Близо 5 хиляди души са прехвърлени от Пекин със самолет до Унгария, Украйна или Русия и след това с автобус - през Словения до Италия. Целият път струвал между 13 и 15,5 хиляди долара. на човек. Бандата, ръководена от китаец и двама хървати е спечелила 62 милиона долара само през тази година.#
Историческият музей си намери мястото
Няколко приятелки решихме да посетим новооткрития Национален исторически музей в София. Взехме тролей &numero; 2 и слязохме на последната спирка в Бояна (може и с автобус 63 и маршрутка 21).
Никоя от нас не беше влизала в бившите партийни резиденции и останахме впечатлени от обширния парк и самата сграда на фона на Витоша.
Посрещнаха ни приветливи екскурзоводки, които ни упътиха как да се движим из отделните зали. Мислехме, че ще бъдем единствените любопитки, но имаше доста посетители - нашенци, италианци и англичани.
Праисторическата част ни върна 7000 г. преди Христа с чудесното оформление на древните предмети, в друга зала човек застава изумен пред невероятната красота на тракийското златно съкровище - какво изящество и съвършенство на форми и изработка отпреди 2400 г.! Продължихме из средновековието, преклонихме се пред неизвестния майстор на боянските стенописи, предхождащи с около 100 години италианския Ренесанс, и завършихме с държавността ни до 1946 г. Хубаво е, че една от мъртвите тоталитарни сгради оживя с красотата и богатството на българското културно наследство!
На входа ни посреща и изпраща мъдър надпис от колоната на Омуртаг:
Човек и добре да живее умира и друг се ражда само сторенето от него остава
Киану Рийвс мечтае за рокендрол слава
Киану Рийвс може да е една от най-успелите холивудски звезди, но въпреки това актьорът се чувства нещастен, защото мечтата му е да свири рокендрол, твърди "Дейли стар".
Приятели на Киану спооделят пред вестника, че му е омръзнало да се снима във филми и сега той иска да накара хората да погледнат сериозно на групата му "Догстар".
Киану Рийвс в момента е в Австралия, където снима продължение на касовия хит "Матрицата".
Клубът на столетницата
С много медиен шум, фанфари, барабани и фоейрверки от няколко дни се подготвя учредяването на организация с претенциозното име "Клуб на 100-те", която трябвало да обедини политици, кметове, интелектуалци и бизнесмени според заявените помпозни намерения на организаторите. Кои са организаторите обаче? За да се вдигне повече шум около поредното "гражданско" мероприятие, те се пазят в тайна или имената на някои от тях се подават "на час по лъжичка" на медиите. Въобще страхотна тайнственост и конспирация.
Интригата се завихря с въпросите какви са целите на клуба, кои са богоизбраните негови членове, това партия ли ще бъде, секта, секретен клуб или банка кадри на БСП? И за да повдигне малко завесата, с факс от "Позитано" 20 в сряда се обади д-р Петър Дертлиев и посочи част от стоте избрани.
Очакванията, че в непристъпния клуб на българските "олимпийци" влизат адски независими и същевременно влиятелни хора, обаче са попарени с изчитане на списъка. Събрани са предимно "стари муцуни", омръзнали на хората през последните десет години. Имената на Андрей Пантев, Кирил Цочев, Кръстьо Петков, Стоян Александров плюс Първанов и приемника на Дертлиев - Петър Агов, веднага дават яснота за какво иде реч. Първоначалният списък ликвидира всякакви съмнения, че става дума за независими интелектуалци и бизнесмени, а за чисто партийно мероприятие. Значи няма да имаме роден клуб на елита, масонска ложа - балканска зидария, а просто "банка кадри" на БСП. И още по-точно: клуб на столетницата. Или списък с кандидат висши държавни служители за бъдещото управление на страната.
Могат да се посочат два варианта за развитието на въпросния клуб с претенциозното име. Според първия вариант социалистите търсят сред подбраните членове бъдещи министри за суперекспертното коалиционно правителство на Първанов, за какъвто кабинет соцлидерът прави вече заявки. В този случай някой дълбоко е избудалкал шефа на БСП. Защото този филм вече сме го гледали. Помним Стоян Александров - Малката секира от кабинета Беров, да ни убеждава в предимствата на въвъждането на ДДС, който щял да свали тотално цените. Същото важи за Кирил Цочев, икономически министър в първото правителство на Жан Виденов, докарало хиперинфлацията и краха на банките. Помнят се делата на клана Бокови във външно министерство и управлението на Огнян Сапарев в БНТ. Интересно какъв експерт на бъдещото правителство ще бъде Вечната Амбър - Кръстьо Петков, милионерът - защитник на социално слабите българи. Може би министър на труда и социалните грижи? А филологът Николай Слатински, най-големият "експерт" по национална сигурност в България? "Бизнеселитът" на България пък е представен, както се полага, от ексдепутата Максим Димов, чиято империя "Макском" фигурираше в списъка на кредитните милионери с над осем невърнати заема от Елитбанк. За "елитния" клуб се спряга името и на небезизвестния Емил Хърсев, от чиито апокалиптични прогнози нито една не се е сбъднала и няма изгледи скоро това да стане. Тази компания едва ли ще върне блясъка на столетницата.
По-вероятна като случка във времето е втората версия, че събраните "независими" интелектуалци, повечето членове на ВС на БСП, червени бизнесмени и кметове социалисти, ще послужат като кирпич за спояването на тъй желаната лява коалиция, за която се говори от десет години насам. Коалиция, изцяло доминирана от БСП, където за Кръстьо Петков и Агов ще се намерят две места в изборните листи. Ако пък Първанов се е надценил и прави опит да обедини ръководителите на така наречените граждански движения "Св. Георги Софийски" и "Защита" Стоян Александров и Евгени Гиндев под скиптъра на столетницата, го очаква крах, подобен на недочакания ГОДО. Смущаващо е, че организаторите са пропуснали да поканят други "интелектуалци" като например Вежди Рашидов, Слави Трифонов и Недялко Йорданов, но ако са готови стотината богоизбрани, клубът може да се преименува на 103-та.
Косово остава източник на рискове за България
СОФИЯ. Косово не е история в годишния доклад на правителството, Косово е днешна реалност и се посочва в документи, като място, откъдето могат да произтекат нови рискове и заплаха за сигурността на страната. Това заяви вчера министър-председателят Иван Костов в лекция пред Атлантическия клуб на тема "Състоянието на националната сигурност на България през 1999". Да чуят речта на премира в хотел "Шератон" бяха дошли министри, депутати и посланици. Според него докладът за първи път затваря класическия цикъл, характерен за демократичните държави в областта на сигурността: програма за управление, концепция за национална сигурност, военна доктрина, осъществена реална политика, отчет пред парламента и обществеността. И накрая - дебати и произнасяне на политиците и гражданското общество по тези въпроси.
Иван Костов бе категоричен, че миналата година е била ключова за националната сигурност поради редица вътрешни и външни причини. Той изрази надежда, че дебатът по доклада ще докаже най-ясно позициите на всички участници в политическия живот на страната. Докладът не слага точка с изтичането на 1999, а продължава и посочва, че и тази година отново ще имаме същите предизвикателства, ние отново трябва да водим много активна политика, подчерта министър-председателят. По думите му ключов фактор в поддържане на сигурността при съществуващите рискове в Косово е международната общност да се ангажира за решаване на този проблем докрай.
Според Костов не е имало възможност да бъдат върнати изгонените косовски албанци, без България да подкрепи усилията на НАТО. Косово създаде големите предизвикателства пред националната сигурност за България през 1999, но същевременно даде възможност на страната ни да се прояви като партньор и действащ съюзник за постигане на мирно решение, подчерта министър-председателят в своята лекция. Той обясни, че документът не е отчет, а сочи прогнозни тенденции, изводи и намерения, които са важни за обществения дебат, защото отразяват погледа на правителството в един динамичен район, в който не са решени много от въпросите на сигурността. Костов призна, че в доклада има и слабости. Това е естествено, тъй като е първи, и ние прокарахме пътя, заключи премиерът.
Крава роди 3 телета за втори път
КЪРДЖАЛИ. Кравата на Мехмедали и Фатме Осман от с. Иванци се сдоби за втори път с три телета - 2 женски и 1 мъжко. Тя се отелила без чужда помощ. Малките са здрави, сутрин и вечер стопаните ги хранят с по литър и половина мляко. Кравата през последните години дарила възрастните си собственици веднъж с едно, веднъж с две и 2 пъти с 3 телета. Преди година е пометнала 3 плода. В селото нямат обяснение за чудото. 70-годишният Мехмедали смята, че просто е извадил късмет, купувайки преди 6-7 години крава от Крумовградско. Разказва, че храни добре животното, но това едва ли има връзка с нейната плодовитост. Кравата се осеменява по естествен път, партньор й е бикът на съседите на дядо Мехмедали. От районната ветеринарномедицинска служба в Кърджали твърдят, че не могат да посочат примери за друг подобен случай в региона за последните 20-30 години.
Кръстоносният поход на лелините момчета
На едного леля му репресирана. На другиго леля му партизанка в отряда "Чавдар". Лелините момчета! Уж различни, а пеят в един глас, една песен, с един рефрен: "Само ние сме честни, само ние сме демократи, а вас корупция ви клати!"
Далеч съм от мисълта да отричам правото на негодувание у когото и да е. Само че при това негодувание трябва да се усеща болката, а не злорадството на негодуващия. Ако има болка, има и вяра в правотата на каузата. Ако има болка, има участие в процеса на изграждане, желание да се помогне за отстраняване на временните несполуки, без които преходът от тоталитаризъм към демокрация е немислим. Болка, а не суетливо перчене за сензация и самоизтъкване... С две думи, въпросът се свежда не въобще до правото на разочарование и критика, а до това как те се изразяват. Ако се забравят зулумите на репресивното минало, ако дори се въздиша по него, без да се отчитат неизброимите предимства и постижения на настоящето, това вече понамирисва на "позитанщина", където всичко се отрича и нищо не се гради.
Не че няма за какво открито и с болка да си поговорим. Но, по думите на Конфуций, "който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва"
Риториката особено когато не е прецизна, така увлича, че изкусеният в красноречие често става непредпазлив и по-точно казано - дърдорко. А не ми се ще да мисля за Боянските ливади. Този спомен е кошмарен за всеки свободолюбив българин, преживял не само издевателствата на комунизма, но и безобразията на Беровото управление, продукт на въпросните ливади.
Това навярно са само мои лични, преувеличени подозрения. Но след като толкова много съм патил, след като в миналото толкова много съм се страхувал в бита си на изключен студент, изселван от столицата, след като страхът е сковавал творчеството ми и определял безкрилия летеж на соцреалистичното ми вдъхновение, искам сега да не виждам как нашите държавници ухажват (и дори награждават) проводниците на този страх, губителите на всяка творческа свобода и, разбира се, лелините момчета в техния разрушителен кръстоносен поход срещу СДС.
Дано да греша. Бих се радвал, ако съм се поувлякъл в стремежа си да заменя веднъж завинаги страха с вярата в демократичната идея, която ще превъзмогва едно по едно препятствията и ще ни доближава до тържеството на европеизма.
Иска се обаче мъжество.
Мъжеството да останеш редови, незабелязан, неотличен и невъзнаграден
Не галеник на деня, а поборник на бъдещето, усещащ все още по тялото си раните от тоталитарните издевателства.
За нищо такова вече не може да става дума, след като оня поет (тежка категория) се изтъпани в целия си борчески ръст и призова с още по тежки слова (с мирис на обществена тоалетна) армията да извърши преврат и да установи диктатура в страната. Дощяло му се на лелиното момче диктатура като доскорошната, по време на която той бе на особена почит независимо от негодността на изсмуканите от пръстите му стихотвори наподобявания.
Тъжна история! Но не необичайна за страна, където медиините асове и всякаквите журналистически дребосъци са най-неприкосновените, най-защитените, свещени крави на една нова религия, наречена свобода на печата.
Президентът Стоянов, министър-председателят Костов, Ивайло Петров и Светлин Русев могат да бъдат разпъвани на кръст, оплювани, поругавани и хулени. Ама я си позволете да сторите същото на някое репортерче на вестник, свършено е с вас. Такъв масиран грак ще се надигне по страниците на изданията, че ще съжалите защо сте се родили на това уж благословено райско кътче на земното кълбо.
Е, добре. Допускаме, че поетът превратаджия е с доста съмнителни, недоказани творчески амбиции и на светлинни години разстояние от благородното творческо призвание. А защо не можем да предположим например, че журналистката "Х" е полуграмотна и лишена от какъвто и да е талантец, от способността да си служи със словото, да внушава уважение към званието журналист?
Нима всички журналисти са еднакво достойни!
Еднакво честни и талантливи? Не е ли подобна презумпция обида за истински достойните и истински талантливите журналисти, каквито безспорно има?!
Спомням си преди години запитах един познат (млад човек) защо се е развел с жена си, женени още по време на студенството им. "Ами - каза ми - как няма да се разведа, когато тя зарази целия факултет с трипер!"
Банална история. И не си струваше въобще да я споменавам. Но същата тази енергична особа, бившата съпруга на моя познат, от страниците на многотиражен вестник от дълго време непрестанно поучава българския народ на морал. И когато сутрин по "Хоризонт" слушам пристрастния преглед на печата и нейното име обезателно присъства в задъханата (понякога истерична) пледоария против властта на говорителки с руски имена, аз не мога да се отърва от усещането, че и мен искат да заразят с нещо по-опасно от трипера - с неверие!
Нещата не са съизмерими. И творци, и журналисти не са подредени в една права линия, за да се смята, че всеки изстрел към тази права линия е за всички зад нея. Напротив, уважаващият себе си творец и автор е в собствения си изстрадан окоп - по-напред или по-назад в настъпателния фронт към истината и свободата. И всеки носи отделна, своя, собствена отговорност, а не се крие зад общата неприкосновеност и защита. Или с други думи казано: каузата е индивидуална, а не съсловна, още по-малко - национална.
Споделям всичко това отегчен и донейде уморен от ненужната шумотевица около изявите на лелините момчета в кръстоносния поход не за правата вяра, а за личната им облага. Наистина ли, питаш се, става дума за привърженик на демократичната идея, или това е само някой временно снишил се, спотаил се на завет номенклатурчик (в по-добрия случай - хитрец), партийно завербуван парашутист или подводничар (все едно), усетил, че отново е ударил неговият час да се разпорежда в държавата?!
"Ние сме смешни не толкова с качествата, които притежаваме, колкото с тези, които се стараем да покажем, без да ги имаме", разсъждаваше някога Ларошфуко. И наистина напънът да се покажеш, като се изтъпаниш едни гърди пред всички останали, присвоявайки си правото на съдник и глашатай на епохата, не ти отрежда друга участ освен участта на роб, осъден да служи на лъжата, не на истината.
А дали ще се наричаш "поет" или "журналист" е без значение, щом животът те опровергава с неумолимата си последователност. И щом званието не е привилегия, а задължение и отговорност.
Културата - клеймо и пластир
Терминът "култура" днес е десакрализиран, смъкнат от олтара си, превърнат в делничност, почти маргинализиран. Комай само закоравели носталгици са склонни да говорят за понятието в превъзходна степен. Сведена до пазарен продукт, редуцирана до информация и развлечение, Културата (с голямо К) без съмнение е позагубила от обаянието си, профанизирала се е от естетска гледна точка. Взета във функцията си на хранилище, бакалски дюкян, виртуално депо или като на прост абсорбатор на знания, ефектът й вероятно би се резюмирал най-точно с думата "отчаяние". "Отчаяние", разбирано в еклезиастовския смисъл на понятието: мъдростта - като "страдание", познанието - като "тъга", невежият - като "виждащ с очите си", а образованият - като "вечен скиталец с душата си".
Ала "ползата" от Културата, слава Богу, не се изчерпва само с това. Защото тя е едновременно и непредсказуема в метаморфозите, неизчерпаема в прийомите и многообразна в посланията си. Културата е пластична като духа. За нея важи истината, че е Янус с две лица, ведно и клеймо, и пластир за притежателя си.
Клеймо поради това, защото култивираният човек открай време е усещал дълбоко в себе си Културата като един вид проклятие, зла прокоба, своеобразна "дамга" върху съдбата си. (Та нима днес фразата "да си културен" в обществото няма пейоративен, почти продигравателен оттенък?) Причината едва ли се крие само в това, че в демократичното общество, откъдето взимаме нашия пример, монопол върху истината не съществува и че липсват "осветени" йерархии на мненията и безпогрешни везни за концепциите. Поради огромния обем на човешкото знание съвременните "откровения" и на най-големия ерудит не са повече от откъслечен фрагмент, незначителен хоросан от неизмеримия Дом на Истините.
Интелектуалният мандарин и апостол в тесния смисъл на думата като роли вече са дискредитирани. Няма нито "мисия", нито "съдба", нито "дълг" - високите принципи изглеждат изхабени като артистичен дискурс. Културният тип все повече се срамува да се афишира като месия или оракул, не се блазни от амбицията да бъде медиен влъхва, а амплоато му да е винаги дежурният Властови мегафон, изглежда, е приключило окончателно. С други думи, "интелектуалецът по съдба" изглежда днес като "разтворен" в социалното си аутсайдерство. Вече е ненужен, ненавременен и бутафорен както в скромността, така и в претенциите си. Не само заради това, че истинската Култура се сблъсква непрекъснато с конспирациите на враговете си (вечната параноя на непризнатите), не поради претенцията, че тя самата е самороден Диамант, за който няма еквивалентна стока в съвременното вехтошарство на идеите, ала най-вече заради факта, че у високо култивирания човек полярните и контрастните мисли не могат да вземат надмощие помежду си.
Слабостта на прекалено рафинирания в идеите човек е в това, че най-често той отдава повече право на опонента си, отколкото на самия себе си. Оттук и колизиите на съвестта, опасното "равновесие" на концепциите в нея, стагнацията на волята, неспособността за енергично действие. И ето го като тип Човека на културата - роб на тъгата си, крепостник на спокойното си отвращение, странен позадрямал стоик сред морета от емоции и глъчка... Ала там, където Човечната мисия и вътрешното изобилие отварят рани, там те слагат и пластира си. Доброто в Културата е именно в "дефекта" й, в това, че не е "безпогрешна", че върви флегматично подир сърцето си, че не издига в култ Справедливостта и не си прави фетиши от постулатите на Властта и ефимерните меркантилни съображения. Би могло да се каже, че Културата не пресмята, а прегръща, че тя не постановява, а облагородява. Може би затова тя не може да бъде и Фанатична, Комунистическа или Фашистка в същността си. Защото е наясно, че приведената в самоцел Обществена справедливост лесно се хипертрофира, бързо се превръща на безчестие за въздаващия я и в несправедливост и унижение за оня, който я изпитва на гърба си. Културата най-много от всичко се бои от бързите фрази и Моралните трибунали.
"Сърцето трябва да върви преди ума и опрощението преди истината", е казал моралистът "в сянка" Жубер.
Ала колкото и да е рядка, висшата Култура е възплъщение на този принцип. Дори да изпитва недоверие към политиката или партиите като цяло, тя не демонстрира неприязън към демократичните институции, нито пък безразличие към демокрацията като ценност. Защото Свободата е и хранителната среда, и белият дроб на Културата.
Акумулирането на знания е не само пластир, ала и фина анестезия. То е своеобразно сибаритство на духа, вкус и везни за "равновесието". Общество, лишено от тях, става Трибунал на Догмата.
Културата може и да е измамен залез, един вид морфин на духовната зрелост. Ала кодексът на честта й е, че подобно на всяка почтена личност, тя избира идеите си чрез сърцето... А то е приучено за това.
Легенди на шоубизнеса
"Не знаех колко добри са песните, които написахме заедно с Джордж, докато не чух как Ела Фитцжералд ги пее" - споделя Айра Гершуин, текстописец и брат на големия композитор. Това изявление струва ми се говори достатъчно красноречиво как един изпълнител би могъл да осмисли и разкрие красотата на една песен. Не-случайно Ела бе Първата дама на песента - тачена и обичана от всички музиканти и милиони почитатели. В един юнски ден преди 4 години изтормозеното от дългогодишния диабет сърце на дивата спря да тупти. Нямаше го вече този сладък момински глас, нямаше ги блестящите вокални импровизации, наложили я като първата скатвокалистка.
