БВП в ЕС е нараснал с 0,9 %
През първото тримесечие на тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал с 0,9 процента в сравнение с предходното тримесечие, сочат коригирани данни, публикувани вчера от Евростат - статистическата служба на ЕС. За същия период растежът на БВП на 15-те страни от ЕС е 0,8 процента.
В сравнение с първото тримесечие на 1999 БВП на еврозоната се е увеличил с 3,4 процента, а този на ЕС - с 3,3 процента.
Повишението на БВП в Съединените щати през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година е 5,1 процента, а в Япония - 0,7 процента.
Според Евростат резултатите от първото тримесечие се дължат главно на повишените потребителски разходи на домакинствата (повишение от 0,7 процента за еврозоната и за ЕС), както и на голямото увеличение на инвестициите (1,8 процента за еврозоната и 1,5 процента за ЕС).
При износа и вноса също се наблюдава ускорен ритъм на повишение.
БСК: Прекъснете връзките със сивата икономика
СОФИЯ. Ограничете бизнесконтактите си със сивата икономика, за да съдействаме за излизането й на светло. Така призова вчера председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев участниците в общото събрание на камарата. Изчислих, че над 40 на сто от моите доходи отиват във фирми от сивата икономика, като не ми дават касова бележка или фактура за покупките, подчерта Данев.
Вицепремиерът Петър Жотев, социалният министър Иван Нейков, зам.-председателят на БТПП Георги Чернев, шефът на Националната служба по заетостта Олег Чулев и лидерът на КНСБ Желязко Христов бяха гости на проведеното вчера общо събрание на БСК.
Необходимо е да се ускори стопанският оборот и да се активизира кредитната дейност у нас, заяви в доклада си Божидар Данев. Той подчерта, че е наложително да се развият капиталовият и пазарът на земята, както и да се формира пазар на труда, за което са необходими промени в трудовото и в осигурителното законодателство. Ускорената либерализация на монополните сфери, защитата на българските производители и премахването на административно-бюрократичните бариери и на нетарифните ограничения на ЕС бяха посочени като други цели, по които ще работи и занапред БСК.
Общото събрание избра 84-членен управителен съвет. За негов председател беше преизбран Божидар Данев. Събранието одобри и 10-членно изпълнително бюро на камарата.
Амато иска ускоряване на разширяването
РИМ. Процесът на разширяване на Европейския съюз трябва да се ускори, заяви италианският премиер Джулиано Амато в интервю за местния в."Ла стампа", цитирано от Ройтерс. Той обяви за скандално това, че източноевропейските страни, които се надяват да станат членове на ЕС, се третират като че ли са "под карантина", и призова да се сложи край на "арогантността на основателките на съюза". Амато предложи да се даде възможност на първите страни-кандидатки да се присъединят през 2002 при двегодишен преходен период.
Италианският премиер не се съгласи с вижданията на германския външен министър Йошка Фишер и на френския президент Жак Ширак за бъдещето на Евросъюза. "Не смятам за разумно да заменим този бавен и ефективен процес, който носи на страните спокойствие, с големите институционални скокове, които се харесват на Фишер и федералистите", подчерта Амато и припомни, че когато след 1992 Европейската комисия, председателствана от Жак Делор, се е опитала да действа като правителство на ЕС, веднага е последвала криза в Европа. Според него трябва да се отчитат резервите на Великобритания, Испания и северните страни и да се "гради Европа с всички тях".
Полша предприе вчера сериозна стъпка за ускоряване на хода си към ЕС, след като създаде специална комисия, която ще се занимава само с промени в законодателството, предаде Ройтерс. Тя ще обсъжда законите, които Варшава трябва да приеме, преди да се присъедини към ЕС. По-голямата част от изискваните промени са в областта на селското стопанство, защитата на околната среда, конкуренцията, правосъдието и системата за вътрешна сигурност. Представители на ЕС нееднократно предупреждаваха Варшава, че приемането на страната може да се забави поради незадоволителния й напредък в адаптирането към европейските закони.#
Американец изчезна в Кърджали
КЪРДЖАЛИ. Гражданинът на САЩ Артин Агоп Алахвердиян е обявен за общодържавно издирване, съобщиха от РДВР вчера. 79-годишният мъж дошъл на гости при свои роднини. За последно бил видян на 10 юли около 10 часа на Кооперативния пазар. Влезнал в страната на 7 юли. Притеснените близки на американеца сигнализирали за изчезването му в полицията. Гостът имал пари в себе си. Владеел български и турски език. РДВР призовава гражданите, които могат да помогнат с данни за намиращия се в неизвестност мъж, да сигнализират в полицията.
Арест на разсъмване
Добре известна е максимата, че книгите имат своя съдба и възкръсват от забравата, когато му дойде времето. Но буквално не повярвах на очите си, когато преди две години сред многото редки издания, изложени от парижките букинисти край Сена, случайно се натъкнах на книга, чието заглавие в буквален превод от френски гласеше "Под игото на освободителя". На корицата ясно се виждаше фигура в цветовете на българския трибагреник, огънала се под огромен червен юмрук със знака на сърп и чук. Името на автора - Михаил Станчев, не ми говореше нищо. За съжаление, безрезултатни останаха и издирванията ми в средите на най-старата българска емиграция в Париж. И така книгата си остана своеобразна загадка, както и изключително важно свидетелство за историята на българската политическа емиграция. Под формата на документален роман в нея детайлно е описана системата на комунистическия репресивен режим в България през 1950-1960. (В центъра на повествованието е съдбата на семейство Няголови, които заради буржоазния си произход трябва да се простят с фамилната си къща в Стара Загора. А главният герой Петър Няголов, бивш известен адвокат, е вкаран в затвора и впоследствие изпратен на лагер, за да извърви всички етапи от подготвяното "светло бъдеще".) Не бива да забравяме и това, че книгата на Михаил Станчев е публикувана на френски език още през 1975 в Лозана ("Архипелаг ГУЛаг" на Солженицин вижда бял свят едва през следващата година). Поради което и преоткриването на книгата не може да не ни радва: тя все пак е категорично свидетелство, че въпреки липсата на организирано дисидентско движение у нас България никога не е била зона на тоталния конформизъм.
Авторът
От биографични бележки в книгата става ясно, че Михаил Станчев е роден през 1931. След 1944 членовете на неговото семейство са обявени за "врагове на народа". Това окончателно съсипва бъдещето му и през 1949 той бива осъден на три години затвор. През 1952 идва ред на тригодишно отбиване на военната служба в трудови войски, което по думите на Станчев не се е различавало съществено от затвора. Вратите на университета са затворени пред него, принуден е да работи в строителството. Унгарските събития от 1956 му донасят нова тригодишна присъда, а като по чудо през 1961 му се удава да мине гръцката граница. Оттам Станчев се прехвърля във Франция, а после и в Швейцария, където постъпва в Медицинския факултет на университета в Лозана, осигурявайки препитанието си като строителен бояджия или общ работник. През 1972 успява да се дипломира като лекар в Лозана, а по-късно дори защитава докторат по психология на тема "Субективната идея за смъртта при възрастни хора и някои психично болни". Очевидно именно в този период Станчев решава да напише на френски (и издаде за своя сметка) документално свидетелство за живота в България под гнета на комунистическия режим. За евентуалния отзвук от книгата, както и за по-сетнешната съдба на автора не е известно нищо. Надяваме се тази първа българска публикация на глави от книгата да даде възможност да научим нещо повече за нейния автор.
Стара Загора е град в България, изграден наново, след като преди сто години е бил изгорен от вандалите, предшествали комунистите. Характерни за града са неговите прави и перпендикулярни улици. От двете си страни те са покрити със зеленина, а всяка сутрин хорът на птиците пробужда града и известява, че е време за работа. Това е един средно голям провинциален град, център на селскостопански район, където населението намира работа в занаятите, в администрацията или в търговията. Градът обаче е добре известен с големия си модерен затвор, намиращ се на около 3-4 километра от жилищните райони, както и с милиционерските си участъци. На 70-80 000 жители се падат поне 25-30 сгради, заети от милицията. В повечето случаи това са бивши семейни къщи, градени от поколения с тежък труд и големи лишения.
Местните жители продължават да си живеят тихо и кротко, но откакто комунистите са на власт, настъпи явна промяна. Активните членове на партията започнаха да се настаняват в най-хубавите домове. С тази цел собственикът набързо биваше интерниран, за да отстъпи дома си на някой виден партиен член. Приемливи или не, мерките на новата власт се приемаха без протести от населението, понеже репресиите бяха свирепи. Милицията беше мнителна и се престараваше в търсенето на врага, който е навсякъде. В тесен кръг дори привържениците на властта не смееха да отворят уста; населението изцяло бе приело девиза: "Залоствай си нощем вратата, а денем - устата."
Арестите на милицията бяха претъпкани с хора, задържани по политически причини, понеже са изрекли нещо, което не се е понравило на властта. И което е още по-интересно, през 1952 имаше дори хора, осъдени на десет години затвор заради "мълчалива съпротива". Милицията пък не подбираше средствата си, за да постигне своите цели.
В центъра на града имаше хубави стари къщи, собственост на "голямата буржоазия", както казваха партийците и техните ръководители. Сега къщите бяха национализирани, а собствениците им стеснени в една или две стаи. Останалите помещения бяха реквизирани в полза на привържениците на режима, за което имаше поне две основания: първо, жилищата бяха комфортни, и второ, така настанените милиционери по-лесно упражняваха надзор над собственика.
В такава къща от близо век живееше семейство Няголови. Но от една година бащата, майката и синът имаха право само на една стая - останалата част от къщата бе преразпределена между три семейства на ръководни кадри от Държавна сигурност и семейството на секретаря на градския комитет на партията. Самият Няголов беше адвокат, но откакто комунистите дойдоха на власт, нямаше право да упражнява професията си и работеше в строителството.
Един ден на разсъмване група униформени милиционери обкръжиха къщата на Няголов. Двама от тях, с оръжие в ръка, застанаха пред прозорците, а трима цивилни нахлуха в антрето и затропаха по вратата. Може би поради ранния час - беше 4 часа сутринта, или поради страх, но никой не отвори вратата. Ударите отвън обаче удвоиха силата си и Няголов запита кой чука. Ръководителят на групата му отвърна:
- Отваряй веднага.
Милиционерите добре знаеха как бързо да изкъртят вратата и да нахълтат с изненада, но този ден бяха решили да бъдат дискретни, може би за да не разбудят семействата на своите началници.
Няголов знаеше, че арестите се правеха рано сутрин, за да бъдат изненадани жертвите. Обикновено оперативните групи искаха да им се отвори веднага, за да не могат хората да укрият някакви предмети или забранена литература. Когато извърна глава, той видя, че жена му и синът му бяха на крака, даде им знак да си идат в стаята и после отвори вратата. За няколко секунди бе наобиколен от трима цивилни милиционери и още преди да се осъзнае, ръцете му бяха извити зад гърба и закопчани в белезници. В гърба му опряха дулата на два пистолета. Всичко се разигра в пълно мълчание. Не успя да поиска каквото и да е обяснение, нито да окаже съпротива. Единият милиционер освети лицето му с фенерче, после запали светлината в антрето, докато друг оперативник го отведе в ъгъла и му нареди да не мърда. След няколко мига Невена и Николай също бяха изблъскани в малкото антре и отведени в различен ъгъл, за да не могат да се гледат, нито да си подадат някакъв знак.
Стаята, отредена на семейство Няголови, бе преградена от два гардероба, поставени един до друг. По-малката половина служеше за кухня и за стая на сина. А другата - за гостна и спалня на родителите. Милиционерите катурнаха леглата и обърнаха дюшеците: по-твърдите части бяха веднага изтърбушени, дрехите - измъкнати от гардеробите и хвърлени по земята. Библиотеката се оказа най-голямото препятстие; измъкнаха всички книги и ги натрупаха на купчини, но дълго не можеха да разберат дали книгите са позволени или забранени, особено що се отнася до западната литература. Библията, една абсолютно забранена книга в комунистическото общество, бе разпозната и отделена настрана. Началникът на групата, убедил се, че няма оръжие или друга забранена литература, освен Библията, излезе от къщата, за да размени няколко думи с охраната. После нареди на оперативника, който охраняваше Няголов, да го пусне в стаята, за да се облече. Докато Няголов набързо навличаше панталона и ризата си, само една мисъл се въртеше в главата му: той не разбираше смисъла на случващото се и се питаше дали близките му ще бъдат задържани. Когато бе готов, милиционерът му щракна белезниците зад гърба и нареди:
- Върви пред мен.
Когато джипът спря в двора на участъка, двамата пазачи на Няголов го накараха да слезе и го отведоха в кабинета на началника. Кабинетът беше добре мебелиран, а по стените бяха окачени портрети в позлатени рамки - Сталин, Маркс, Енгелс и Ленин. А на стената имаше лозунг, който веднага се набиваше в очи: "Ако врагът не се предава, бива ликвидиран", под който личеше подписът на Дзержински. Началникът бе потънал в четенето на досиета, които най-вероятно имаха отношение към арестувания. Известно време Няголов остана вцепенен, после поиска обяснение за задържането си. Началникът, който се наричаше Овчаров, се надигна от креслото и с поглед, пълен с омраза, кресна в лицето му:
- Ти ще ни обясниш защо си тук.
След което си даде сметка, че няма лесно да изтръгне нищо от Няголов, и го удари с всичка сила в лицето, крещейки "Идиот, паразит... "; после отново се нахвърли върху него с обиди, удряйки го където свари. Двамата милиционери, дотогава безучастни, усетиха, че началникът се нуждае от помощ, и се нахвърлиха върху жертвата, ритайки я в корема и гърба. Всеки удар бе съпроводен с псувни. Няголов не можеше вече нито да мисли, нито да се защитава, ръцете му бяха приковани зад гърба. Той крещеше от болка и се превиваше на две.
Докато единият от мъчителите му го държеше, другият го биеше. Скоро лицето му започна да кърви и кръвта се стичаше по дрехите и по пода. Овчаров обаче се измори и реши, че жертвата си е получила порцията бой. Затова, според отдавна изпитаната тактика, даде знак на хората си да спрат. Сипаничавите лица на тримата милиционери не изразяваха нищо друго, освен омраза и желание да бият и убиват. Но щом чуха заповедта, те се отдръпнаха без нито дума.
Няголов бе проснат на земята целият в кръв. Светът повече не съществуваше за него, тялото му се тресеше в конвулсии. Овчаров тръгна да излиза от кабинета и нареди:
- Изнесете този буржоазен паразит. Аз на всички тях ще им видя сметката.
После натисна звънеца. Влезе един милиционер и повлече тялото на Няголов към килията.
Баща ми отблизо
През първата половина на века баща ми ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ бе сред най-нашумелите наши писатели. Легендарно бе безкористното му родолюбие - на 26 години се нагърби с огромен заем от банка, за да купи двете скромни жълти сгради с неголям двор на ул. "Гурко" 32, да снабди печатницата на новооснованото издателство "Древна България" с модерни машини. Да привлече именити български писатели за сътрудници - Константин Петканов, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Фани Попова-Мутафова, Димитър Бабев, Змей Горянин, Стоян Загорчинов, Денчо Марчевски, Цветан Минков, Мирослав Минев, Илия Мусаков... Да редактира сам цели две десетилетия с неизчерпаема енергия десет библиотеки - сред които най-ценностни остават "Български исторически романи" и "Древна България". С пламтяща любов към народа си се зае да възкреси славното му минало, да се опълчи срещу националния нихилизъм, породен от загубите ни не на бойните полета, а при коварните дипломатически заговори.
Днес Петър Карапетров и делото му са в незаслужена забрава. От 1980, когато бе преиздаден в съкратен вариант романът "Исперих", творчеството му е напълно загърбено. Все пак допреди 2-3 години се писа доста за заслугите му. Днес и това не става. При стогодишнината му ми се ще да възкреся черти от интимната му същност.
Бе духовен човек, който се окриляше от интелектуалните компании в кафене "Цар Освободител". 7-8 часа в денонощие отделяше за редакторска и издателска дейност, толкова време посвещаваше и на творчество. Ставаше посред нощ. Няколко силни кафета до 7 часа сутринта. Кабинетът му с 5000 тома плуваше във все по-непрогледен тютюнев дим. Палеше цигара от цигара. Кабинетът бе тъмен. Само нощната лампа на бюрото разсичаше полумрака с призрачна светлина. Така се раждаха неговите видения.
Писателят Димитър Коруджиев нарече въображението му "могъщо", а кулминациите и развръзките му - "ужасяващи". Твореше ли, баща ми не позволяваше на никого да го безпокои в неговата "светая светих". Написваше за една нощ разказ от 32 печатни страници, после го преписваше със строго индивидуалния си почерк. Повече време за корекции нямаше. Носеше го за набор.
Като автор Петър Карапетров бе безусловен романтик
В почти всичките му романи, повести, разкази се издигаше една ярка личност с ренесансов облик. В повечето случаи това не бе царят (например Ивайло в "Размирни години", "Елема", "Боян магесникът", багатурите в "Багатури"). Личността рязко надвишаваше околните по морала и идеалите си, способна бе на жертвоготовност и смърт за честта и свободата на родината (десетникът от "Балдуиновата кула", знахарят от "Жертвени нощи"). Личността знае, че няма да бъде разбрана, но гледа проницателно в бъдещето (Ирник от "Каменният бог", Кубрат от "Северният гост"). Цялото действие гравитира около тази етична личност (робът Аскум от "Тангра", богомилът Радослав от "Богомили").
Някои критици го смятаха за последовател на немските романтици. Действително на най-голямата му библиотека стояха бюстовете на Гьоте и Шилер. Безспорно баща ми познаваше отлично немската литература, както и литературата на други народи. Най-силно се влияеше обаче от френската и руската. Сред разкошно подвързаните му томове имаше събрани съчинения на Иван Вазов, Кнут Хамсун, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Адан, Достоевски, Гогол, Толстой, Пушкин, Лермонтов.
Обожаваше всички изкуства
Бе чудесен художник - не по-малко надарен от писателя. Домът ни бе украсен със старинни икони и картини на наши видни художници. От дете свиреше на цигулка. Притежаваше невероятно мощен баритон. Бе пламенен поклонник на народната песен и особено на обработките й за духов оркестър. Прекланяше се пред победоносните ни военни маршове. Пишеше критики за оперни и оперетни спектакли, портрети на музикални дейци, рецензии за изложби. По-късно създаде обширни монографии за именити български писатели и художници, чиито оригинали изчезнаха от БАН. Любимите му композитори бяха Моцарт и Бетовен, Чайковски и Римски-Корсаков. От българските - маестро Атанасов (за когото създаде либретото на операта "Алцек") и братовчед му Петко Стайнов.
Бе истински християнин. Никога не се озлобяваше и никога не отмъщаваше. А понесе жестоки удари и от близки хора. Преди патриархалните ни семейни обеди винаги прочиташе молитва. Всяка вечер се молеше пред иконата "Христос сред житата".
Бе прочут гледач на кафе
Дори прорицател. Под заглавие "Оракулът на "Цар Освободител" Лиляна Серафимова писа в "Ние, жените" как Петър Карапетров е гледал на кафе на френския журналист Шарл Тюсо. Писателят му предсказал, че на връщане към Франция ще се запознае с бъдещата си съпруга. Тюсо се смял от сърце - той бил женен от години. Но... предсказанието се сбъднало. Тюсо наистина се развел и оженил за друга, също вече омъжена красавица, с която се запознал във влака... Серафимова пише, че на втория етаж на кафене "България" често виждали Карапетров в компанията на загадъчния Петър Дънов и Любомир Лулчев, тайния съветник на царя. За техните прозрения се разказваха легенди. "Тримата откриха в 13-а глава от "Откровенията на Йоанна" предсказания за краха на Хитлер и на комунизма, а също и за Горбачов - "човека с белега на челото". Карапетров предсказва в пресата и Втората световна война. През 1944, по време на евакуацията ни в село Павел баня, Казанлъшко, писателят подхвърли на именития тенор Мазаров, че в близки дни го чака бъбречна криза. Мазаров не повярва - никога не бе страдал от бъбреци. Но една сутрин неговата предана съпруга донесе у нас продълговат камък: "Цяла нощ се е мъчил, докато го изкара. Такива високи тонове не е взимал дори и във "Вилхелм Тел"!
Въпреки малкия си ръст
П. Карапетров бе крайно безстрашен
С голи ръце опитомяваше в Казанлъшко най-свирепите каракачански кучета и най-дивите бикове. Бе необичайно силен за ръста си и пределно топъл и отзивчив баща. Обожаваше природата, при все че изкачваше планините с вечната цигара в уста.
Карапетров бе известен и като шегаджия. Случай: в "сборището на интелигенцията" кафене "Цар Освободител" келнерът бай Коста пита баща ми защо от няколко дни не се е вестявал Петър Райчев. Карапетров възкликва: "Как? Не знаеш ли? Спомина се, горкият! " Пребледнял, бай Коста се прекръства. След минути на вратата се появява внушителната фигура на певеца. Бай Коста изкрещява и изпуска подноса. Баща ми описа случая във в. "Световна илюстрована седмица", който също тежеше на плещите му. Възмутен, Райчев заявява в кафенето: "Не четете глупавия вестник "Световна илюстрована седмица"! " Карапетров отговаря: "Правилно! Глупав е! Едва ли не във всеки брой се пише и има снимка на Петър Райчев! " Разбира се, двамата Петровци останаха приятели докрай.
Така задружно и весело живееше тогава интелигенцията!
Бизнес без култура е тротоарна търговия, твърди предприемач
Пловдивският предприемач Димитър Томов в момента е вероятно най-големият арендатор на земя в Поповско. Той обработва 5400 декара в с. Конак, като намеренията му са за следващата година да утрои тези площи. Томов не крие, че е спечелил началния си капитал с търговия. Сега обаче развива само производствени дейности. Основната от тях е свързана с мелницата в Попово. Именно стремежът към реализирането на концепцията за затваряне на цикъла е наложил ориентирането му към земеделието. За обработването на наетите площи и за добиването на богата реколта Томов разчита на екип от професионалисти, които не правят никакви компромиси с агротехническите изисквания и стандарти. Освен всичко останало той е направил в Конак и голяма ферма, в която се отглеждат крави, овце, свине и домашни птици. Благодарение на неговия бизнес-размах това село вече се радва на видимо съживяване. Предприемачът дава работа на повече от 100 души, които получават възнаграждение от 200 до 1000 лв. месечно. Томов е убеден, че селското стопанство ще изиграе съществена роля за възраждането на България. Той обаче смята, че независимо от решителните стъпки в правилната посока държавата все още е длъжник на земеделските стопани. Можело да се направи повече за облекчени условия за кредитиране и за защита на родното производство от внос на субсидирани продукти.
Една от любимите му мисли е, че бизнесът без култура е тротоарна търговия. Всъщност за него подкрепата за изкуството е доказана жизнена позиция. Известно е, че той е един от продуцентите на българския филм "Пантуди". Издавал е дълго време за своя сметка и вестника за литература, изкуство и култура "Модерен свят".
България - втора по привлечени капитали в Югоизточна Европа
ВАРНА. 780 млн. долара чуждестранни инвестиции е привлякла България през миналата година. В това отношение страната ни е на второ място сред 11-те страни от Югоизточна Европа. Пред нас е само Хърватия. Данните бяха изнесени вчера на кръгла маса, организирана край Варна от Агенцията за чуждестранни инвестиции и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Вазов и войните за обединение
При цялата христоматийна популярност на създаденото от Вазов има един значителен кръг от произведения, които са почти непознати на съвременния читател. Това са стихотворенията, които е посветил на войните, водени от нашия народ за освобождението на българските земи (1912-1918). Наскоро четох спомени на учители и ученици от "емигриралата" през войните в Ловеч Силистренска гимназия, как научили за победата при Тутракан и как плакали и се радвали, повтаряйки си едноименното стихотворение на Вазов. Малцина знаят, че на Добруджа той е посветил много стихотворения от стихосбирката си "екове", в които възпява победния марш на българската конница и горестно страда, че тази българска земя отново е поробена.
О, руси! Аз друг път ви славех за подвига велик и чудесен, високо ви ликът поставях във мойта душа, в мойта песен!
И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно пї любим я нея.
("На руските воини")
Ако възпитаните от коминтерна критици бяха го чели по-добре, може би щяха да научат какво е това патриотизъм и каква е разликата му от социалистическия интернационализъм.
Струва си да разлистим стихосбирката "екове", където са стихотворенията "Иго", "Тутракан", "Паметниците на Добруджа", "Добруджанската конница", "Добруджа", и Вазов ще ни се открие в нова светлина, защото те наистина са "отклик на духа народни", както още в 1913 самият поет определи творчеството си в стихотворението "Моите песни".
Д-р Борис ПАВЛОВ
Паметниците на Добруджа
Поля се български гордеят пред добруджански степи равни:
"По нас разкошно се белеят пред паметници горди, славни.
А ти кат длан си гола, бедна от вечни спомени на слава!"
А Добруджа помисли, бледна, и този отговор им дава: "О, не, и аз ги имам свойте - все тъй прекрасни, горделиви, израсли тям, де на геройте урата чуха се бурливи: Силистра, Добрич - вражи гроби - и Ряхово край Дунав мътни - друг гроб за бягащите роби - и моя Тутракан безсмъртни, де блесна дивното надмощье на наший меч над враг сурови, и цял ред паметници още, и всеки ден се дигат нови!"
Вече искат и морално да убият Георги Марков
Използвайки шума около помилването на Агджа, яхването на "българския чадър" от специалиста по всичко Слави Трифонов и възможността да си докара някой добър хонорар експертът по делото за папата Йордан Орманков се зае да демонстрира компетентност и по случая Георги Марков. За съжаление най-добрият журналист сред следователите и най-добрият следовател сред жуналистите, както определят г-н Орманков неговите бивши колеги в магистратурата, предлага една компилация на непоследователно подбрани факти за Георги Марков. Нещо, което и компартията не си е позволила да направи в информацията, поднесена в поверителните бюлетини на БТА, където случаят Марков бе скрит от цяла България до 1990 и бе привилегия само на избрани партийни дейци.
Под заглавието "22 години под сянката на българския чадър" ексследователят се опитва да прокара отново идеята, че със случая Марков България е била неоснователно опетнена, защото нямало доказателствата. Демонстрирането на подобен "патриотизъм" по отношение на убийството на гениалния писател е демоде и звучи почти каго гавра с паметта на десидента, защото дори не докосва истината. А че г-н Орманков спестява истината в своя разказ е повече от очевадно. Не става ясно по какви причини - дали умишлено, или от моментна загуба на паметта, той не обелва и дума за унищожените досиета на Георги Марков. Обяснението за това може да дойде от простия факт, че и неговото име също бе намесено в тази съществена подробност, която той спестява.
В интерес на истината в някоя от следващите си страници г-н Орманков ще е хубаво да спомене, че 16-те тома разработки на писателя изчезнаха от архива на МВР и Първо главно управление на ДС точно по времето, когато той бе официален говорител на вътрешното министерство в последното комунистическо правителство на БКП, преди партията да се преименува. Хубаво е да разкаже и как тогава е информирал журналистите, които първи са се поинтересували за досието на Георги Марков в архива на МВР (за опресняване на паметта публикуваме писмото на журналистката Вяра Смилкова от февруари 1990). За да убеди аудиторията, че борави безпристрастно с фактите, г-н Орманков ще трябва да си спомни кога и какви материали е чел в архива за Герги Марков и дали е говорил на тази тема с някого в МВР още преди някои генерали от ДС да излязат принудително в пенсия през горещия януари на 1990.
Очевидно, разчитайки на това, че е един от малкото хора, имали достъп до определени материали, г-н Орманков дотолкова се увлича, че си позволя да изкаже неистината, че не бил дори получил "призовчица", както сам се изразява, за да знае в какво качество магистратурата се интересува от него. Ама, г-н Орманков, как може да имате такава къса памет? Не си ли спомняте един априлски ден през 1991, когато в Съдебната палата сте били призован да дадете показания пред Прокуратурата на въоръжените сили. И вие сте се явили и сте дали показания именно по делото за унищожаване на досието на писателя в Шесто управление на ДС? Какво сте казали тогава на прокурора, сам си знаете, но не ви прави чест да го спестявате. Още повече когато това става пред такава голяма читателска аудитория каквато има в. "24 часа". Още повече че вие не сте получили една, а две "призовчици", както сам се изразявате - втората за явяване пред съдебния състав на Военната колегия на Върховния съд, пак като свидетел по делото за безпрецедентно заличените досиета на Георги Марков. Такива важни срещи с магистратите остават незабравими, казват хората в Съдебната палата. Какво сте казали тогава пред съда, пак вие си знаете, но не се притеснявайте да го споделите. Най-малкото, за да може читателите, които се интересуват от истината, да разберат в качеството си на какъв днес хвърляте светлина по случая Марков - като бивш следовател по линия на ДС, дезинформатор или човек, който се пробва в журналистиката.
Тези съществени пропуски подсилват съмнението, че вие не търсите истината, а по-скоро убеждавате в това, което правите от 1990 насам по случая Марков - заблуждавате на обществото. Защото вие първи след 10. ХI.1989 се ангажирахте на всеослушание и съвсем отговорно като говорител на МВР с интервюто си в "Работническо дело" от 17. II. 1990 г., че "не само вярвам, но и зная със сигурност, че българските тайни служби нямат никакво отношение към смъртта на писателя".
А тези 16 тома, които се изпариха, според вас какво са? Може би за нуждите на политбюро ДС е подготвяла да издаде пълните радиопредавания на писателя, чието име бе отвсякъде заличено? Едва ли, защото ДС бе щитът и мечът на компартията в борбата срещу вражеската емиграция. И вие го знаете. Знаете и това, че дни след убийството на Марков в Лондон тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов неслучайно заявява по телевизията и радиото: "Нашите врагове не могат да намерят избавление от нашата ръка. Ние не знаем граници. Контрареволюцията трябва да знае, че за нея никъде няма сигурно убежище". Какво обаче съдържат подобни дебели строго секретни дела, произведени от ДС, като тези на писателя, на обществото стана ясно от спасеното от унищожение досие (за разлика от това на Марков) на емигранта Борис Арсов: планове на ДС и заповеди на най-висши началници в МВР за физическото ликвидиране на един български гражданин само 4 години преди черния 7. IХ.1978 в Лондон.
Споменавайки и самият вие за интервюто си в "Работническо дело", обаче пропускате подробността, че когато се разбра за изчезнало досие в Шесто управление, година по-късно бяхте принуден да излизате от неудобното положението с обяснения пред Би Би Си, че дотогава не сте знаел писателя да има досие. Чудно нещо? Че що за професионалист сте, когато като дългогодишен следовател по ДС не знаете, че "невъзвращенците, изменниците на родината и родоотстъпниците", за какъвто бе обявен и Георги Марков, са разработвани от няколко централни поделения на ДС. Ако още поддържате това твърдение, че не знаете кой е разработвал дисидентите зад граница трябва да признаете, че не сте такъв капацитет по случая Марков, за какъвто претендирате с подобни материали.
Впрочем като сте тръгнали да публикувате паметни бележки от МВнР, то не го правете избирателно. Очевидно за вашата версия е неудобно да се цитират паметните бележки в МВнР от 16.I.1978 и 18.IV.1978 на зам. външния министър Мария Захариева за ултимативните й искания при срещи с английския посланик у нас Джон Клоук. Те се отнасят до едно и също нещо - директно, дори с нотка на заплаха настоявате пред британския дипломат да окаже натиск върху независимата Би Би Си с едничката цел да се спрат гласовете на Петър Семерджиев, Георги Марков и Владимир Костов. По указание на министерството при втората среща Захариева заявява на посланика: "Очаквахме, че ще направите необходимото в интерес на положителното развитие на нашите отношения тази враждебна на НРБ дейност на Би Би Си да бъде преустановена. За съжаление напоследък тези предавания на официалната английска радиостанция за България зачестиха. Тя продължава да дава трибуна на отречени от нашия народ изменници и предатели на родината. Тенденциозно и злонамерено продължава да коментира живота и положението в нашата страна, решения на правителството, на партийни и държавни органи, на отношенията и сътрудничеството ни със СССР, да оскърбява наши ръководители, в това число и държавния глава Тодор Живков... Господин посланик, искам да ви обърна внимание, че Би Би Си, като дава трибуна на тази и на други като тях отречени от нашия народ предатели на родината да коментират живота и положението в България, тя по наше мнение се солидаризира с тях, морално и материално ги подкрепя и насърчава. Възложено ми е за втори път да ви отправя най-остър, категоричен протест и ви заявявам, че ако Би Би Си не преустанови недружелюбните, враждебни на НРБ емисии, нашата страна ще бъде принудена да вземе необходимите мерки."
Ако си направите труда да проверите какви материали са звучали от редактора в Би Би Си Георги Марков през януари 1978 и като сътрудник на Радио "Свободна Европа", ще откриете факта, че това е поредицата от "Задочните репортажи за България"
За срещите на писателя с Живков, в които Първия е описан като обикновен човек със силните и слабите му страни, докато култът към диктатора по това време в България разцъфтява.
И накрая като цитирате извадки от доклада на следователите за посещението им през юни 1990 в Скотланд ярд, защо не обясните като юрист на какво правно основание те са претендирали тогава за получаване на всички материали от британското разследване, след като българското следствие за убийството на Марков е заведено 5 месеца по-късно - на 19. Х.1990? Колегите ви юристи ще се изсмеят и ще кажат - на никакво правно основание. Добре че англичаните не са били толкова балами да вярват в "искреността" на българските пратеници. За какво предлагано съдействие през 1978 от комунистическия режим говорите, след като прокуратурата и по действащия тогава Наказателен кодекс е била длъжна още на другия ден след смъртта на Георги Марков да образува следствие за изясняване на причините. Не е нужно да се отговаря защо още през 1978 българската прокуратура не е образувала дело, защото всички знаят по времето на комунизма кой от политбюро нареждаше какво следствие да образува зависимата магистратура, в която и вие сте работили.
Възраждането на унгарските кафенета
Геза Чермей седи на любимата си маса в основаното още през ХIХ век и напълно обновено сега кафене "Централ кавефхаз" в центъра на Будапеща и пише цигански рокмюзикъли на хартиените поставки за чаши. "Мога да седя тук от сутрин до вечер", казва 56-годишният писател от цигански произход.
В модерното кафене "Пьонива Регени", наречено на култовия филм на Куентин Тарантино "Криминале", 19-годишната студентка по право Юлия Имре бъбри с приятели. Над тях са поставени лавици с книги, натъпкани с всевъзможни четива - от поезия през модерни романчета до прашасали биографии на Че Гевара. "Идвам тук заради атмосферата", казва Юлия на фона на тиха рокмузика.
Затворени от комунистите през 1949, кафенетата в Будапеща, в които хората седят с часове, пишат, срещат се с любовници, обсъждат политиката, похапват или просто пият кафе, постепенно се възродиха през десетилетието след падането на комунизма през 1989. "Комунистите ги затвориха, защото не можеха да поставят шпионин на всяка маса", казва Ноеми Сали, университетска преподавателка, страстна обожателка и изследователка на будапещенските кафенета. В периода на комунизма прочутите местни кафенета бяха превърнати в производствени или административни помещения. Славното кафене "Ню Йорк", например стана магазин за спортни стоки.
Преди това бедствие Будапеща беше известна в цяла Европа като града на кафенетата, казва Ноеми. Тя разграничава тези заведения от кръчмите, бирариите, бистрата и ресторантите, които също изобилстват в унгарската столица, но в тях предимно се пие. "Всички демократични революции са родени в кафенетата", смята тя. "Фашистките и комунистическите революции са родени в бистрата - бира за немците, водка за руснаците. На тези революции бяха нужни хора, поддаващи се на манипулации, докато кафето действа по обратния начин."
Унгария не е единственото място в Централна Европа, където кафенатата изобилстват. Те не са малко и във Виена, но единствено унгарците са ги издигнали в култ. В началото на века в Будапеща е имало около 600 истински кафе-клубове и други 400 т.нар. малки кафенета, обслужващи около 1 милион души. Само на един от централните булеварди над 60 кафенета примамвали посетители.
"Това е бил истински световен рекорд", казва Ноеми, чийто гледащ към Дунав апартамент е претъпкан с книги и снимки за историята на будапещенските кафенета. Появили се през ХVIII век, това били демократични местенца, където търговци и бръснари търкали лакти с графове и херцози. Английски пътешественик от онова време изрично изтъква безкрайно нетипичното смесване на съсловията в подобни места. Журналисти, музиканти, художници и писатели се смесвали с лекари, адвокати, политици, макар и всяка прослойка да имала свое любимо кафене. По правило поетите не харчели много, но келнерите си затваряли очите за това, тъй като добре знаели, че поетите действат като магнит за хубавите жени, по чиито пети пък вървели богатите мъже.
Кафето било донесено в Унгария от турците, но до края на турската власт не получило широко разпространение. Първото истинско кафене било основано от сръбски емигранти в разположеното край Будапеща градче Сент Ендре през 1696 и оттам "събратята" му се пръснали из цялата страна. Във време, когато работници и бюрократи можели да си позволят само покрив над главата, кафенето предлагало светлина, топлина, компания и дори храна.
Възраждането на тази традиция, изисква пълно отдаване и дълбоки джобове. За подновяването на основаното през 1892 "Централ кавехаз" фармацевтичният магнат Имре Шомоди задели 300 млн. форинта (над 1 млн. долара). Интериорът му сега се доближава максимално до оригинала - дърворезби, картини по стените, оригинални полилеи. Модерното оборудване почти не се забелязва. От отварянето си по-рано тази година досега интересът към "Централ кавехаз" е огромен, казва мениджърът Жолт Форгач. То успешно се състезава в обилието от традиционни и модерни ресторанти и бистра, а собствениците му вярват, че с възраждането на традицията ще се върне и славата на унгарското кафене.
Гасман - Матадора бе най-добрият
Символът на италианския театър за цяло едно поколение - актьорът ветеран Виторио Гасман, почина на 29 юни от сърдечен удар в дома си в Рим. Творецът Гасман, който заради изключителното си актьорско присъствие бе наречен Лоурънс Оливие на Италия, е роден на 1 септември 1922 в Генуа в семейството на австриец и италианка. Майка му го насърчава да стане актьор, но той първо учи право, а после завършва Националната академия за драматично изкуство в Рим.
Прякорът му Матадора (звездата) отразява неговата водеща роля в театъра - първата му любов, както и неподражаемия му талант в изпълненията му в пиеси на Шекспир и в комични спектакли.
Театралният му дебют е на сцената на Миланския драматичен театър през 1943. Сред множеството постановки, извисени от яркото му участие, има и авторски, от които най-внушителната е осъщестена през 90-те години - "Одисей и Белия кит" по романа на Мелвил "Моби Дик". Неговата актьорска школа във Флоренция е дала много театрални и кинозвезди. Работи с редица знаменити режисьори, но най-известен е тандемът Виторио Гасман - Лукино Висконти. Автор е и на няколко автобиографични книги, т.нар. корабни дневници - истински анали на театъра и киното, озаглавени "Голямото бъдеще зад гърба" и "Спомени от килера".
В киното дебютира през 1946 с филма "Любовна прелюдия", но звездата му изгрява през 1948 с участието в четвъртия му филм "Горчив ориз" на режисьора Джузепе де Сантис. Творбата става международен хит. Публиката и критиката го обсипват с възторжени похвали, които не секват през цялата му дългогодишна кариера.
"Актьорът трябва много често да сменя идеите си, иначе какъв актьор е той? ", каза Матадора в интервю по държавната телевизия РАИ през 1996. "Играл съм в 150 пиеси, в 130 или 140 филма, от които за 50 или 60 мога да кажа, че ако не бях участвал в тях, нямаше да има някакво значение и може би дори щеше да бъде по-добре", призна Гасман в интервюто пред РАИ. "Прекрасни спомени имам от 20 или горе долу толкова неща... Щастлив съм, много съм щастлив и това ме кара да мисля... че там, горе, някой с брада като мен ме обича", допълни Гасман.
Актьорът почина в дома си в центъра на Рим през нощта след внезапен сърдечен удар. През 1996 той заяви, че се надява след смъртта си да бъде запомнен като "най-добрия" - и скоро бе обсипан от свидетелства за всеобща дълбока почит.
"Не мога да повярвам. Той изглеждаше безсмъртен", възкликна актрисата Клаудия Кардинале, която му партнира в класическия филм на Марио Моничели "Обикновените непознати" през 1958 - една от най-добрите роли на Гасман.
"Той ми бе учител", каза простичко Моника Вити.
Три пъти женен - веднъж за американската актриса Шели Уинтърс - Гасман бе един от най-известните мъже на Италия в края на 50-те и началото на 60-те години, с роли във филми като "Задминаване", "Скъпи татко", "Ухание в мрака" на Дино Ризи, "Балконът" и "Обичахме се толкова много" на Еторе Скола, "Голямата война" и "Армията Бранкалеоне" на Моничели. За "Ухание в мрака" (по който по-късно бе направен римейкът "Мирис на жена" с Ал Пачино) получи наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан през 1974.
Но първият му опит да нахлуе в Холивуд през 1952-1953 се проваля и Гасман се завръща в Италия, за да открие Театро дел'арте италиано заедно с автора и режисьора Луиджи Скуарцина, който поставя множество Шекспирови и класически пиеси.
Според Гасман винаги идва момент, когато истинските актьори трябва да уредят сметките със самите себе си. През 1987 пред сп. "Еуропео" той обяснява: "В моя случай театърът винаги е бил основната професия, макар да смятам редуването на кино и театър за най-доброто решение - едното допълва другото. Киното носи голямо удовлетворение, но има едно удоволствие, което само театърът предлага - да излееш собствените си вълнения в едно колективно преживяване. Актьорът представлява частица искреност, в която безболезнено се разтварят мании, пороци, ужаси, страхове, угризения. Тогава театърът замества реалността, слага ред, където има хаос, изяснява неясното."
Гасман признава, че киното е важно също толкова, колкото и театърът и е поне също толкова трудно. "Доста се измъчих с киното, докато постигна приличен резултат. Трябваше да стана пасивен, да се изразявам, без да правя нищо. За актьора киното е женска работа, а театърът - мъжка", заключава Матадора. В интервю за "Стампа" в края на 80-те години Гасман си припомня думите на режисьора Ричард Брукс, че актьорът е като дете, защото винаги се прехласва, винаги вярва в онова, което прави на сцената. "В известен смисъл актьорът наистина си остава дете. И ето че сега аз се питам какво ще правя, когато порасна", добавя Гасман.
Въпреки влошеното му здраве напъследък Гасман остана активен. Той изпълни малка роля във филма "Слийпърс" през 1996, а през 1998 записа на компактдиск няколко от поемите на папа Йоан Павел Втори. Гасман има две дъщери и двама синове, единият от които е актьор - Алесандро Гасман.
На въпроса на "Еуропео" дали продължава да мечтае да го консервират след последното сбогом, той отговаря: "Разбира се, и до мен да има магнитофон, който да продължава да повтаря казаното от мен. Искам да забавлявам колкото е възможно по-дълго. Заради удоволствието да дразня и след смъртта си... Но ще се примиря и с надписа: "Бе актьор и никога не бе препариран."
Германка осинови балчишки помияр
БАЛЧИК. 33-годишната Грети Хансен от Мюнхен стана попечителка на бездомен пес, за който се грижели служители на Двореца, съобщиха свидетели. Чорко, накуцващ с единия крак, се замотал гальовно в полите на чужденката, когато тя пристигнала преди месец с група на разходка из Архитектурно-парковия комплекс. Жената се прехласнала по прелестния пес и със сълзи на очи не мръднала от мястото си, докато не й позволили да го отнесе със себе си. До края на почивката й у нас Чорко се гушкал в белите чаршафи на грандхотел "Варна", където била отседнала благодетелката му. Тя пък тия дни звъннала от Мюнхен, че сакаткото се чувства прекрасно в новата си родина и му предстои операция за възстановяване на нормалната походка.
Градушка порази реколтата във Видинско
ВИДИН. Между 70 и 90 процента от реколтата в землищата на седем села от Видинска община е поразена от градушката през изминалата нощ. Това съобщи на БТА ръководителят на областната земеделска служба Здравко Николов. Той уточни, че селата са Слана бара, Капитановци, Майор Узуново, Кошава, Гумутарци и Бяла Рада.
Засегнати от градушката през изминалата нощ са зеленчуци, царевица и слънчоглед. Слабо засегната е реколтата в землищата на Bидинската община Макреш.
Пораженията са станали въпреки обстрела с противоградови ракети. Ръководителят на полигона за борба с градушките Божана Димитрова каза пред кореспондента на БТА, че късно вчера и през цялата нощ са изстреляни всички ракети от 24-те площадки във Видинско и днес предстои ново зареждане с ракети.
Д-р Илиев въвежда футболни трансфери в шахмата
СОФИЯ. Един от най-популярните наши спортни лекари д-р Михаил Илиев въведе правилата за футболните трансфери в шахмата. С помощта на президента на ПФЛ Валентин Михов и неговата фирма д-р Илиев успя да привлече в своя женски клуб Наташа Бойкович от Югославия.
Така с участието на Румяна Гочева, Мария Велчева и Наташа Бойкович клуб "Шах 21" спечели републиканската отборна титла при дамите за 2000 година. "Ще ме извините, но парите ни са клубна тайна. Благодарение на трите прекрасни момичета и на приятели успяхме да постигнем високата си цел. Опитът, който натрупах във футбола, ми помогна много при завръщането ми в шахмата" - казва д-р Илиев. Лекарят на държавния футболен тим е майстор в спорта на мислещите хора. Д-р Илиев не крие благодарностите си за помощта към шефа на БСТ Неделчо Прошков и бизнесмена Васил Иванов - Лучано. За просперитета на клуба са помагали и членовете на управителния съвет, сред които са Георги Мамалев и Хайгашот Агасян. Участие в клуба има и капитанът на "Левски" Станимир Стоилов, скоро член може да стане и Александър Александров - Кривия.
"За милионери и журналисти членският внос е най-малък" - допълва разсъжденията си д-р Илиев, чиято цел е "Шах 21" да участва в клубното първенство на Европа. Докторският клуб има и амбициозна програма за работа с млади шахматисти.
Дават по 1000 лева допълнително на съкратени миньори
СОФИЯ. Съкратените миньори заради преструктуриране на въгледобива ще получат обезщетение от 1000 лева, а освободените от мини в ликвиация - още 1000 лева допълнително. Това реши вчера кабинетът, съобщи социалният министър Иван Нейков. Очаква се до края на 2001 да бъдат освободени общо 2000-2200 работници в мините "Марица-изток", "Бобов дол", ", Маришки басейн", "Перник", "Пирин", "Черно море", "Станянаци", "Чукурово", "Бели брег", "Балкан", "Антра", "Витрен", "Лев", "Колош" и Брикетна фабрика.
Допълнителните 1000 лева ще се използват от съкратените за придобиване на нова квалификация, както и за наемане по трудов договор или за започване на бизнес за поне 12 месеца. И в трите случая ще се подписват договори с бюрата по труда, които ще следят за изпълнението им. Ако някой не спазва поетите ангажименти, ще връща парите, каза министър Нейков.
Два трупа извадиха от пещера
ЛУКОВИТ. Два трупа - на мъж и жена, са извадени от пещерата "Кучешката дупка" край луковитското с. Карлуково, разказаха очевидци. Според полицаи най-вероятно се касае за убийство на украинец и на приятелката му - българка. Момичето е било умъртвено няколко месеца след мъжа, смятат специалисти. От полицията в Ловеч потвърдиха факта, но отказаха повече подробности. Случаят е на РДВР-Варна, другите само помагат, е лаконичният коментар на ловешката пресслужба. Карстовата пропаст, дълбока 35 метра, е обитавана от десетки подивели кучета.
Две трети от местата в гимназиите са свободни
СОФИЯ. Две трети от местата в елитните столични гимназии са свободни след първия етап на първото класиране. В двете английски, немската, френската и испанската гимназия са се записали само 252 момчета и момичета. Незаети остават 554 места, казаха вчера от инспектората по образование.
Най-много места има в Първа английска - 65 за момичета и 60 за момчета. Във френската гимназия незаети остават съответно 56 и 63 места. В немската гимназия съотношението е 19 към 45, в испанската е 59 към 63, във Втора английска - 58 към 66. В Математическата гимназия има 27 незаети бройки.
И след четвъртия етап на първото класиране местата в гимназиите няма да се запълнят, смята шефът на инспектората Красимир Николов. Според него резервите в отделните гимназии вече не са едни и същи имена, тъй като са се записали различен брой деца.
Десетилетието, което преживяхме
Преди трийсет години остриган, недоспал, смачкан български социалистически редник пътува на автостоп за столицата. По устав това е абсолютно забранено, защото всеки редник е собственост на държавата, но пък трите дни домашен отпуск са собственост на редника. Той вдига палец и се надява някой случаен камионджия да го закара до Околовръстното шосе край София. Качва го не камионджия, а очарователна чернокоса жена с червена шкода, която го черпи с филтърни цигари и хич не се бои нито от редника, нито от калните му чепици. Напротив, започва най-откровено да разговаря с него като с нормален човек. Нещо наистина позабравено от "защитника на родината". Той мълчи като пън. И как няма да е? Вози го не кой да е, а примата на българското кино - Катя Паскалева. А редникът е пишещият тези редове. Какво имах да си говоря аз с актрисата, направила най-добрата роля, онази на Мария, в най-добрия български филм на века - "Козият рог". Какво ли? Онова, което тридесет години по-късно поне по един път в месеца си говорим. А последните десет години все по-често и по-често. Та и до този разговор, в който има само един спомен и много изживяно желание за бъдеще.
- Катя, лятото на 1990 не беше толкова горещо, но политическите страсти, които страната ни изживяваше за първи път, ни бяха потопили в жегата на нашето недоволство. Помня те в един летен следобед как на кюстендилския площад с малко думи и много емоция убеждаваше бъдещите избиратели в качествата на една нова политическа сила, която до този момент бе само идея. Сега, 10 години по-късно, какво би убеждавала българите?
- Обобщението не е част от моя характер. Аз имам повече емоционална, отколкото хронологична памет. Сега се замислям повече над това как днес се чувствам, а то може би е породено и от факта, че съм живяла десет години повече. И още нещо - такава съм, че чрез себе си проверявам онова, което става около мен. Мисля, че сега се чувствам повече вътрешно свободна от това, че ако още е останало в мен зрънце някакво от изкуството, с което съм родена, дали ще покълне отново, зависи само и единствено от мен. Българите също би трябвало да усетят и контролират свободата си, която зависи само от тях.
Ще ми се да говоря преди всичко за изкуство... за изкуството преди 10 години и сега. Преди 10 години, когато слушахме за първи път какво става в Народното събрание, и за днес, когато отново продължаваме да слушаме със същия интерес пак какво се случва там. Едно нещо, което не се е променило и което оскърбява може би, е това, че в нападките си един към друг народните представители твърде често употребяват: сценарии, театър, цирк... Случки, може би парламентарни, които нямат нищо общо нито с театъра, нито с киното, нито с изкуството цирк. Все още онези, които говорят от парламентарната трибуна, имат чувството, че са на арена, сцена или пред кинокамера. Онова чувство, че са главни герои, без хал-хабер да си имат, че изкуството е мъка, болка, душа... И че "сценарий" не значи някой да ти го напише и ти да го цитираш, че театърът не е "театро", че циркът е едно вълшебство и че всичките тези три жанра в изкуството са създадени за зрителя, защото той има нужда от тях за своето духовно извисяване. Разликата между политиците и хората на изкуството е най-вече в това, че примерно и аз мога да кажа: "Политиката е нещо ужасно...!, докато се съмнявам един политикан да има смелостта да изрече: "Изкуството е нещо ужасно!"
- На кого вярва днес българинът повече според теб - на актьора или на политика?
- Опитвам се понякога, гледайки "дебатите" (не е лошо да се знае, че "дебати" се употребява само в множествено число), да се чувствам като на театрално представление и да търся конфликта. Защото в театъра няма ли конфликт, всичко отива "на кино". Конфликтът може да бъде в теб, в опонента ти. Дори в любовта има конфликт, в хармонията има конфликт... Оказва се, че единственият конфликт в парламента е тогава, когато се правят гаднички номера, почти като в театъра, когато партньорът ти прави такъв "номер" по време на представление, за да те унищожи. Разбира се, това няма нищо общо с почтеността в изкуството. Не знам дали има нещо общо с почтеността в политиката? А май общото е това, че се върши престъпление срещу хората, които вярват в теб - било като на актьор, било като на политик.
- Докога тези десет години носеше звезди в косите и кога се появиха сълзи в очите? Имаш ли разочарование от нещо и какво е то?
- Има едно нещо, с което не мога да се съглася в човешката психика, когато тя става масова. Първо, много е естествено лошото бързо да се забравя, но много е неестествено да продължаваш да мислиш, че понеже някога си живял в лъжа и репресия, то това ще продължава и занапред, независимо кой стои на кормилото на държавата. Тази психика се отразява върху всяко ново нещо, което се случва или предстои да се случи в страната ни - приема се с отрицание - независимо дали си премислил за добро ли е, за лошо ли е - непременно трябва да го оплюеш. Същевременно си давам сметка, че понякога хората имат основание, защото при тази откритост ставаме свидетели и на недотам приятни събития и факти, които са несъвместими с порива отпреди 10 години, с който тръгна една огромна част от България. В този смисъл има и у мен някакво попарване, дори от отделните случаи, които за жалост станаха емблематични за обикновения човек. Не, не искам да кажа "обикновения човек", защото всеки е необикновен, когато е нормално мислещ.
- Много хора през тези 10 години си отидоха от света, други си отидоха от политиката, немалко предпочетоха удобството на ренегата. Трябва ли да укоряваме удобството на чужд гръб?
- За ренегатите ли... За всички ни стана безпощадно ясно, че те винаги са си били такива. Дори не бих ги нарекла ренегати, разбра се каква им е природата. Не може човек да е почтен, после да постъпи непочтено, в името на някаква измислена нова почтеност, и то все в името на доброто. Тук сигурно му е мястото да си зададем въпроса: "За чие добро в случая става дума? " Що се отнася до укоряване, те сами ще намерят своята присъда.
- Катя, по кои критерии се ръководиш, когато трябва да разграничиш кича от изкуството и въобще съществува ли такъв критерий?
- Истинското изкуство всеки може да го усети, независимо в какъв исторически период живее, независимо колко пари получава, защото то носи духовността на всяка епоха. Това, че кичът е много по-агресивен, нагъл, жизнеспособен и приспособим, не значи, че той може да унищожи онова, за което става дума наистина. За истинските стойности на изкуството, което ни прави по-добри.
- Известно е, че в последните 10 години ти не играеш толкова често нито на сцената, нито пред камерата. Това притеснява ли те, или ти дава нов вид свобода?
- Никак не ме притеснява. Сега и успех, и провал вече зависят само от мен. Вече имам възможност да не участвам в постановка или филм, които не са ми по сърце. Никой не може да ми заповяда да играя еди-какво си, защото съм на щат и мога да остана на улицата. Съобразявам се само със собствените си аргументи, а при нужда мога да извадя тези аргументи и като публично достояние. Не че преди време не съм отказвала роли в киното, дори имаше случай, когато върху сценария, по който трябваше да изиграя руска шпионка, бе написана и стойността на хорорара - 20 000 лева, но въпреки всичко отказах. Дълго време в Киноцентъра малцина ме поздравяваха. А в интерес на историческата правда ще кажа, че за 20 000 лева можеха да се купят тогава 4 апартамента в София. Това не е някакъв героизъм от моя страна, просто си казах, че не е моето амплоа. Може да не съм Сара Бернар, но винаги подбирам ангажиментите си. А искам да добавя, че в никакъв случай това не го смятам за дисидентство, защото има хора, които бяха доста послушни, а сега са първи дисиденти. Аз просто си вършех работата съвестно.
- В средата на юли сме, а вече се чуват предсказания за гладна и студена зима, за ожесточена предизборна борба и за политически крах на кабинета. Твоята прогноза?
- Аз нямам прогноза. Аз живея с надеждите си! Както по-горе казах, може да спечели само истинското изкуство, което се уповава на истината и свободата.
До 1000 лв. глоба за фалшив автопреглед
СОФИЯ. От 100 до 1000 лева ще е глобата за издаден документ за извършен технически преглед на кола, без да е извършен по изискванията. Това гласи промяна в Закона за движение по пътищата, приета вчера от правителството. Сервизите, техническото обслужване и пътната помощ вече ще бъдат на регистрационен вместо на разрешителен режим, гласи друга промяна. Според нови текстове се променят сега действащите категории. Моторните превозни средства с четири колела за превоз на пътници ще са категория М вместо В, МПС за превоз на товари ще се означава с N, ремаркетата и полуремаркетата - с О. С промените шофьорските книжки от страните - членки на НАТО, ще се признават и у нас, без да се полага изпит.
Едноличните търговци и дружествата, които искат лиценз за превоз на пътници и товари, трябва да имат капитал от 5000 лева. Това гласи изменение в Закона за автомобилните превози. От 500 до 3500 лева ще е глобата за собственици на автогари, които не поддържат необходимото оборудване и забраняват на превозвачи да откриват свои пунктове за продажба на билети.
Лицензите за летища ще се издават на физически или юридически лица за 5 години и няма да могат да се прехвърлят, гласи промяна в Закона за гражданското въздухоплаване.
Драгомир Загорски: Достатъчно ли направихме за родината?
За българската емиграция в Европа и САЩ името на Драгомир Загорски от няколко десетилетия е символ на борбата срещу комунистическия режим. Борба последователна и решителна, която неведнъж го е приближавала на косъм от смъртта. Но в досегашния си 75-годишен жизнен път писателят, журналистът, издателят Загорски е свикнал на такива предизвикателства. Те започват в края на март 1944, когато баща му - офицерът и интелектуалецът Иван Загорски, загива при бомбардировката на летище Марино поле.
Девети септември заварва Драгомир на 19 години - без имот и покъщнина, в разрушена София, заобиколен от враждебността на комунистическата власт. В доклад, тиражиран от в. "Народна младеж", Титко Черноколев го нарича враг народен и младият Загорски е принуден да се укрива, за да не попадне в Белене. В такива драматични ситуации проличава силата на духа му да оцелява. При това - с достойнство, разчитайки единствено на себе си.
Патриотизмът, силният характер, достойнството са качества, с които не може да се просперира в тогавашна България. След много перипетии Загорски се озовава във Виена, сподирен от съпруга и четиригодишно дете, които успяват да минат три граници нелегално и без никакви документи. Още първите книги, които издава в Австрия (например "Смях и мъдрост от народа за народа" с 250 вица срещу комунистите), имат широк отзвук сред цялата емиграция. В България този отзвук се изразява в задочна присъда за "противонародна" дейност от април 1972 и конфискация на имота му в Панчарево с акт &numero; 6256/23 май с.г. След убийството на Георги Марков Загорски е нарочен за следваща жертва, а междувременно заплахи получава и семейството му. Това го принуждава да пренесе дейността си в Калифорния, САЩ, където открива първото българско книгоиздателство. Редактираното от Загорски списание "Борба" е най-дясното и най-остро емигрантско издание, което изобличава комунизма и неговите крепители у нас. Писателят е автор и на 32 книги. Някои от тях впоследствие биват преведени на различни езици и получават златни медали на международните изложби за литература в Чикаго и Израел.
Книгоиздателството на Загорски има неоценима роля и за сплотяване на българската емиграция и поддържането й като духовна общност. С неговата марка излиза преизданието на енциклопедията на братя Данчови от 1936, книгата на Димитър Маринов "Стефан Стамболов и новейшата ни история", спомените на поборника Иван Андонов, изследвания по източния въпрос и завоевателната роля на Русия, трудове на видни емигранти като д-р Иван Дочев и т.н. В архива си издателят пази над 1500 благодарствени писма на сънародници от петте континента. Не трябва да се пропускат и две други страни от богатата дейност на Загорски. Той е световнопризнат експерт в областта на филателията, а освен това - известен с благотворителните и дарителските си изяви, последната от които по отношение на Британския музей. При многобройните си контакти с финансови и политически среди Загорски неизменно е отстоявал веруюто си за свободна България, скъсала с икономическата и културната зависимост на съветска република.
На 18 юли този истински българин с дух на възрожденец просветител ще посрещне своя 75-годишен юбилей пак с мисълта за отечеството и с въпроса, който той и останалите емигранти винаги са си задавали: "Достатъчно ли направихме за България? " Всъщност този въпрос би трябвало да се зададе днес към нас, живеещите тук. Патриоти като Загорски отдавна са дали отговор. С делата си.
Дрю Баримор се сгоди за водещ от MTV
25-годишната актриса Дрю Баримор се сгоди за приятеля си Том Грийн, който е водещ по MTV, обяви говорител на звездата. Двамата още не са избрали дата за сватбата си. Това ще бъде първият брак за Грийн и вторият за актрисата, която през 1994 г. се омъжи за Джереми Томас, собственик на бар. Бракът им трая само 11 месеца. През март т.г. Грийн, който има канадски произход, се подложи на операция, тъй като му бе поставена диагноза рак на тестисите. По време на лечението Дрю го подкрепяше неотлъчно.
Задържаха футболист на "Пирин" за застрахователна измама
БЛАГОЕВГРАД. Опит за застрахователна измама на стойност 6500 лв. бе предотвратен от криминалисти от групата "Престъпления по пътищата" към РДВР - Благоевград. На 12 юли в района на Кресна са заловени Димитър И. (26) и Тодор Д. (27), и двамата от Благоевград, в момент на разглобяване на "Фолксваген голф", който бил обявен за издирване. Задържаните разказали, че на 8 юли на обяд са закупили за 750 лв. колата от Радостин Р. (31) от Благоевград. Вечерта той подал жалба в полицията, че автомобилът му е откраднат от паркинга до кино "Елит" между 16.30-21 ч. Образувано било полицейско дознание. След разпита на двамата вчера в Банско е бил задържан Радостин Р. В хода на проверката е установено, че той застраховал в ДЗИ автомобила миналата година за 6500 лв. На 10 юли внесъл молба да бъдат изплатени щетите и предал ключа и талона на колата. Радостин Русев е футболист във ФК "Пирин" и в момента на залавянето му е бил на тренировъчен лагер с отбора.
Законът за защита на личните данни влиза в МС през август
СОФИЯ. Около 50 са законопроектите, които правителството ще разгледа от август до април 2001, съобщи парламентарният секретар на МС Соня Божикова. В близките дни те ще бъдат намалени до 40, уточни тя. Министрите все още не са успели да обсъдят проектозаконите за научните степени и звания, за жилищните кооперации, общественото здраве и за дарителски фонд. Като приоритетет от Дирекцията за евроинтеграция е определен Законът за защита на личните данни. Той ще влезе в дневния ред на МС през август. Приемането му е условие за ратифицирането на конвенцията на Съвета на Европа за защита на личните данни. Необходим е и за въвеждането на електронните подписи. В дневния ред е и проектът за генетичното модифициране на биологичните продукти.
Заловени са двама подпалвачи
СОФИЯ. Двама мъже, за които има съмнения, че са причинили умишлено пожар, са задържани от органите на реда в Хасково. Това съобщи вчера председателят на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи министър Александър Праматарски след работно съвещание с областните управители. Решено било всички звена, които работят по потушаване на пожарите, да минат на една честота, обясни шефът на правителствената комисия. Било е взето и решение правомощията, които имат областните управители, да бъдат засилени в посока на налагането на санкции на хора и фирми, които не спазват изискванията на закона. От днес комисията започва изплащането на 247 хил. лв. по области, с които ще бъдат възстановени причинените от огнената стихия щети.
Започна строителството на онкоотделение
ВРАЦА. Националният фонд за регионални инициативи финансира изграждането на отделение "Радиология" към онкологичния диспансер във Враца. Строежът започна вчера от самоковската фирма "Апсида" и ще продължи три месеца. Разкриването на отделението е свързано с остра нужда от разширяване на диспансера, който обслужва областите Враца, Монтана и Видин и се помещава в най-стария корпус на общинската болница.#
Изгонени са наемателите от чугунолеярен комбинат
ВРАЦА. Разтрогнахме договора за наем на помещения и оборудване между чугунолеярната фирма "Веслец" и дружество "Берг", съобщи синдикът на чугунолеярния комбинат в ликвидация във Враца Гриша Езекиев. След неуспешен опит за приватизация преди три години леярското производство е дадено под наем на дружество "Берг-Веслец". Договорът предвижда прекратяване в два случая - ако се яви купувач на предприятието или ако наемателите не спазват клаузите по контракта. Нехайно отношение към предадената за стопанисване собственост, което довело до нанасяне на големи щети, е основанието за прекратяване на наемните отношения. Синдикът е осигурил частична гаранция за покриване на констатираните щети, като е блокирал известна сума на наемателя в банката. Поради прекратяването на договора без работа остават 220 работници, уточнява Гриша Езекиев.
Йордан Соколов ще води делегацията ни в Либия
СОФИЯ. Зам.-председателят на Народното събрание Юнал Лютфи отказа да води парламентарната ни делегация в Либия на 15 и 16 юли. На специална пресконферения той обясни, че според него е редно групата от депутати да се води от председателя на парламента, тъй като това предопределя и нивото на всички срещи, които ще бъдат организирани в Джамахирията. Същевременно аргументите на Соколов за неговия избор не му се стрували убедителни. Ако той е възпрепятстван и има сериозен ангажимент по същото време, нека Куртев или Джеров като представители на управляващото мнозинство се ангажират с тази задача, каза Лютфи. "Съображенията да бъде предложен Юнал Лютфи бяха, че се познава лично с Кадафи, че е представител на политическа сила, която защитава българските граждани, която поддържа добри връзки с държавите от Средния изток и конкретно с Либия и която е близка по вяра с либийците", обясни Александър Джеров. Участници в председателския съвет коментираха оттеглянето на Лютфи с опасенията му, че евентуален неблагоприятен изход на процеса на медиците ни би могъл да инкасира негативи за партията, чийто представител води делегацията. Вариантите друг от зам.-председателите на НС да оглави делегацията отпаднали, за да не се породят съмнения за некоректност. В крайна сметка Йордан Соколов направи промени в графика си, съкращавайки планираното си точно по това време пътуване в чужбина и оповести, че той ще води делегацията. В нея ще участват Иван Сунгарски от СДС, Иван Зънзов от БСП, Хасан Адемов от ДПС, Борислав Китов от НС и Ивалин Йосифов от Евролевицата. Вероятно те ще се срещнат не само с представители на законодателната, но и на изпълнителната власт в Либия. От съображения за деликатност било взето и решението да се отиде сега, а не през септември, когато ще е процесът, за да не бъде възприето като вмешателство.
Променихме Закона за адвокатурата
Чужди адвокати могат да се явяват заедно с българските си колеги пред наш съд като защитници и повереници на свои сънародници в наказателни дела. Това реши вчера парламентът с приети на второ четене промени в Закона за адвокатурата с цел адвокатът Шейтанов да бъде допуснат до либийски съд. Чуждестранни адвокати ще се допускат само по наказателни дела, като ще имат право да се явяват във всички фази на процеса. Чуждестранният защитник е длъжен да представи документ за правоспособност в своята държава. Възможността за явяването трябва да е регламентирана в договор между България и съответната държава или да става на основата на взаимност.
Картини от "града на изкуствата" показва галерия "Средец"
Министерството на културата, Съюзът на българските художници и FM класик клуб, под почетния патронаж на г-н Доминик Шасар - посланик на Република Франция, събраха в обща изложба в галерия "Средец" на Евробългарския център 14 художници. Уместно е да се отбележи, че всеки от тях има достатъчно достижения и авторитет, за да се представи самостоятелно. Извънредното обстоятелство, събрало толкова различни индивидуалности в изкуството като Андрей Даниел, Греди Асса, Долорес Дилова, Цанко Панов, Георги Трифонов, Свилен Блажев, Йордан Кацамунски, Лиляна Русева, Любен Зидаров, Петко Абаджиев, Николай Янакиев, Румен Жеков, Чавдар Петров и Варя Узунова, е един немаловажен общ факт от артистичните им биографии. Всички те, макар и по различно време, са били обитатели за по няколко месеца на ателиетата в т.нар. Сите дез'ар.
Разположени в един от характерните квартали на Париж, ателиетата са част от славата на образцовата европейска столица. Те са световен пример за ефективна културна политика и за това, че културата е най-добрата политика както в местен, така и в международен смисъл на думата. Тук ежегодно се събират талантливи хора (особено е вниманието към завършващите студенти) от цял свят, за да работят заедно, да обменят идеи и приятелства, да обогатяват вижданията си. Преди години тук нашите творци са преоткривали ценностите у класиците на "буржоазното" изкуство. По-късно ателиетата са средоточие едновременно на рисувачество и на постмодернистична освободеност, в която се преплитат различните традиционни изкуства с попкултурата. Днес като че в най-голяма степен са пространство, в което се насърчава откриването и утвърждаването на собствената идентичност. За нестихващия интерес говори фактът, че на последния конкурс, организиран от СБХ, се явиха 144 автори, от които 115 членове на СБХ и 29 младежи със завършено висше художествено образование.
Темата, около която са обединени картините в настоящата изложба, е "Франция". Страната на жизнелюбието, на свободолюбието и на естетиката във всекидневното. Както и на съответстващата им предметност, пленила (освен талантливи български художници) и класици на литературата ни, сред които тук ще споменем само Атанас Далчев. Французите са ненадминати в деликатното изкуство, любовта към техния град да става част от идентичността на гостувалите им личности... "Сите дез'ар", както и художественото образование във Франция, не са грижа само на тамошното Министерство на културата. През миналата година се сключи споразумение между кметствата на Париж и София. До 15 юли в София гостува французойката Марика Бюрман. През юли и август, по реципрочност, във френската столица пребивава възпитаничката на специалността плакат в Националната художествена академия Калина Сертева.
Клюки и сензации изместват истината
От сутрин до вечер по медиите - електронните, се сипят обвинения и лъжи. Като започнете сутрин от 7.00 ч. по "Хоризонт", после в предаването на тв "7 дни" "Обедник" и завършите с Радио "Дарик", което вероятно също е купено. А за вестниците да не говорим! Тези лъжи се набиват в съзнанието на хората и се приемат за чиста истина дори в среди на симпатизанти или даже членове на СДС. Не всеки човек има възможност да чете всичко и да следи нещата и да си прави верни заключения. Не би ли било възможно във в. "Демокрация" да се въведе рубрика "Опровержение"? Или да се направи подобно предаване на "Обедник" по първи канал на телевизията?
И още нещо. Омръзна на хората да обвиняват г-н Бисеров за къщата му. Видях я, нищо особено, възстановена стара сграда на г-жа Пермилова с модерно дворче. А в същото време другарката Е. Масларова се хвали с дом, който построила преди 4 години на място, купено от свекър й през 1965 г. на ул. "Секвоя" в Бояна. Знаем добре за какви стотинки се продаваха имоти по онова време. Но другарката, а и останалите бивши величия никой не ги пита с какви средства са вдигнали "прогимназиите" си в околностите на София! Аз не им завиждам, но не мога да търпя вече лъжите по отношение на членовете на СДС.
Дано в СДС най-после разберат, че хората са завистливи, че се занимават главно с клюки и сензации и че за жалост много по-малко ги интересува пътя ни към Европа и бъдещето на България.
Вера АВРАМОВА
София
Пианото на Каравелови събира прах
Към възмущението на госпожата, че народната представителка Емилия Масларова в едно интервю за столичен всекидневник се хвали със семейното си гнездо, свито не другаде, а на прочутата улица "Секвоя", ще прибавим още един детайл. Под изисканото заглавие "Ела, бате, да ти сипя ракийка" другарката Масларова не изпитва неудобство да съобщи, че е обсебила в къщата си пианото на Екатерина Каравелова. Едва ли не го е спасила от вандали, когато я изгониха с нейния Демократичен съюз на жените от къщата на убития от "народния съд" Добри Божилов. Това, че не може да изсвири и "Котешкият марш" е без значение за соцдепутатката. Но за медиите този факт не е достатъчно интригуващ за коментар. Къде по-интересни са им управляващите и техните фамилии до девето коляно.
Кмет уволни червена лидерка за злоупотреби
ЧЕПЕЛАРЕ. Директорката на спелеоложкия музей в града и лидер на общинската организация на БСП Йовка Райчева е уволнена дисциплинарно от кмета на общината Тодор Бозуков. Финансова ревизия доказала злоупотреби за 2000 лв. от неотчетени в касата входни билети, сувенири и картички. Райчева възстановила липсващите средства непосредтвено след проверката, съобщиха от Държавен финансов контрол. Ревизията открила и случаи на документни измами. Дора Янкова, депутат от БСП, направила опит да се застъпи пред кмета, но безрезултатно. Въпреки това уволнената заявила, че ще си търси правата по съдебен път. Междувременно проверката по случая продължава.
Легенди на шоубизнеса
В шоубизнеса има доста певци, които не попадат в никоя графа. Както казва Дюк Елингтън, те са извън всяка категория, била тя поп, джаз, блус, рок или соул. Примери колкото щеш - Луис Армстронг, Бинг Кросби, Франк Синатра, Рей Чарлс или Тони Бенет. Роден като Антъни Доминик Бенедето на 13 август 1926 в Ню Йорк, Тони израства в семейството на бакалин емигрант от Италия и майка американка. Учудващо за преподавателите си в гимназията, той учи музика и рисуване с еднакъв успех. За късмет на меломаните и разочарование на художниците обаче младежът избира музиката. За да стане един от големите поппевци, повлияни от джаза, като своите идоли Кросби и Синатра.
Флиртът му с музиката започва още в казармата към края на Втората световна война. Веднага след уволнението започва работа по клубове благодарение на певицата Пърл Бейли, в чието ревю участва. Оттук големият комик Боб Хоуп го ангажира в шоуто си за "Парамаунт".
През 50-те години Тони прави успешен пробив в Колумбия със серия от хитове с оркестъра на Пърси Фейт. "Just in Time" и "Strangеr in Paradise" (прочутата мелодия от Бородиновия "Княз Игор") са първите му големи успехи, докато "I left мy hеart in San Francisco" става хитът, който го идентифицира като певец. Срещата с Каунт Бейси през 1958 е истинският му пръв сблъсък с джаза. Концертът в Карнеги хол през 1962 го издига до висините на певческата гилдия. Дуетът с Рей Чарлс и албумите "Тони пее Били Холидей", "Бенет и Бърлин", както и тези с пианиста Бил Евънс и бенда на Елингтън довеждат до редица награди. Франки Бой го обявява за най-добрия певец по свой вкус и пее в дует с него "Ню Йорк, Ню Йорк! ". Днес, на 74 години, теноровият глас на Тони Бенет е по-зрял и дълбок отвсякога, а той все така активен, енергичен и усмихнат продължава да ни вълнува като една от живите легенди в шоубизнеса.
Лекарите от Спешна помощ искат по-високи заплати
СОФИЯ. Национална кръгла маса по проблемите на центровете за спешна медицинска помощ свикаха от Българския здравен демократичен синдикат и транспортните федерации на КТ "Подкрепа" и КНСБ. Лекарите от спешните центрове поискаха уеднаквяване на заплатите на основния персонал в цялата страна и увеличение в рамките на бюджета. Те казахаче нямат стимули, а се изисква да работят по 12 часа на ден. Синдикалистите настояха за ясен статут на центровете, регламентирани трудови задължения и точни отношения с останалите здравни институции. Да се прекрати отчитането на дейността по броя на обслужените пациенти и да се установят договорености със Здравната каса, поискаха още те. "Ще преговарям само със синдикални представители в здравеопазването", заяви д-р Максим Гайдев, държавен експерт в Министерството на здравеопазването. Той посочи, че по данни на министерството най-високото натоварване, регистрирано в спешните центрове досега, е 25 на сто. След старта на реформата процентът на повикванията на тел. 150 се е покачил от 4,6 на 6,2 . Бюджетът на Спешна помощ се финансира от държавата и за настоящата година с корекция от вътрешния резерв възлиза на 26 780 млн. лв. Правят се опити за центровете да се осигурят още 5 млн. лв. Забрана за продажба на цигари и тютюневи изделия на територията на лечебните заведения въведе вчера МС като добавка към Закона за народното здраве.
Немец преглежда Бербатов във ВМА
"Байер",ътоцев и лекарятр Тилев"СОФИЯ. Един от мениджърите на германския вицешампион "Байер" (Леверкузен) Кемцик и лекар на тима пристигнаха вчера в столицата. Двамата представители на "Байер" са в България, за да изчистят последните подробности около трансфера на централния нападател от ЦСКА Димитър Бербатов. Ако преговорите бъдат финализирани, Бербатов ще подпише петгодишен договор с "Байер", а армейците ще получат на няколко транша 3 500 000 германски марки като трансферна сума.
Вчера немският лекар заедно с доц. д-р Коцев и лекаря на националния тим д-р Илиев заведоха футболиста във Военномедицинския институт, където започнаха медицинските прегледи. Днес обстойните изследвания ще продължат. След като се запознаят с резултатите от прегледите и ако те задоволяват медицинския екип на "Байер", вероятно ще бъде подписан контрактът.
Представителите на "Байер" бяха посрещнати от мениджъра Лъчезар Танев. Личните дела на Бербатов обаче се движат от Емил Данчев.
Според хора от управата на ПФК ЦСКА АД всички клаузи по договора с клуба от Леверкузен са изчистени. Чака се мнението на лекарите. Самият Бербатов предпочита да играе в "Байер" заради участие в Шампионската лига.
Непротивоезикоругателствувайте
Помните ли от колко години, когато става дума за паразитни думи и изрази в речта ни, винаги се е сочило на първо място онова значи, с което мнозина започват изречението си. Много е изписано за това, че този паразит, благодарение на който човек печели време, за да си събере мислите в главата, се проявява преди всичко за да замести неприятното "ъкане", което продължава да е много разпространено. Писано е, че паразитното значи трябва да се избягва дори и заради това, че е заето от руски, но въпреки това то и до днес съществува. Много българи са се вкопчили в него и май нямат представа по какъв друг начин могат да започнат изказването си.
Такова е положението със значи, но паразит е например и вижте, което при същите условия се появява в речта - отново да бъде въвеждащо, отново за да замести "ъкането", отново да помогне човек да се съсредоточи, докато го изговаря. Разликата е само, че вижте се появява при нас този път под влияние от английски и при него се проявява и още нещо - говорещият търси чрез него и някакъв по-близък контакт с онзи, с когото разговаря. Но това все пак е по-страничен ефект, макар при мнозина тъкмо той да излиза на преден план.
Много подобен на вижте е и паразитът нали, където пак се набляга на желанието за връзка със събеседника, за подкрепа от него при изказването на мисълта. Така е в изречения като "Той искаше... нали... да го разберат правилно. " За разлика от другите навлизането на нали като паразит не става под чуждо влияние, но въпреки това пак дразни. Дразни по същия начин, по който и разбираш ли или само разбираш (но със същия смисъл, както личи от интонацията), и по английски образец се промъква в речта, за да помогне на говорещия. Спомнете си за изречения като "Тогава аз... разбираш... се приближавам до него и му казвам."
Общото за паразитите е, че те се появяват най-често в началото на изречението. Така става със значи и вижте. Съществува обаче възможност паразитът да се промъкне и в неговата среда. Това се случва с нали, разбираш (ли), а и знаете (ли). При него пак има влияние от руски и наред с всичко друго се търси допълнителното усещане за контакт със събеседника.
Днес към всички изброени паразити се добави и много разпространеното паразитно така. Всъщност в езика ни съществуват два съвършено различни паразита така. Единият, в зависимост от гледната точка, може да се определи като заключителен или въвеждащ към дадена мисъл. След като вече сме казали нещо, идва едно така. Сякаш говорещият сам дава оценка на вече изказаното или поне чрез него ни подсказва, че въпросът, по който е говорил, е изчерпан. От друга страна, същото това така трябва да бъде и тласъкът да се започне следващата мисъл. При диалога въвеждащото така може да означава още, че зададеният въпрос е разбран - нали усещате отново влиянието от английски?
Другото паразитно така се среща преди всичко в средата на изречението. Него можете да го срещнете в изречения като "Тогава той ме погледна... така... по-особено. " Тъкмо това така е особено дразнещо, защото в речта на мнозина то, вероятно и поради неосъзнатата мода, е прекалено често употребявано. И от много такива досадни така в речта понякога може да се загуби истинската мисъл, която те искат да изкажат.
Паразитите могат да се проявят в речта ни по различни причини. Почти всеки от нас има някой свой паразитен израз, който му е спасителното средство при говорене. Неслучайно посочих, че някои от паразитите се появяват и по чужд образец. Тоест ако човек си служи с чуждия език, може несъзнателно да заеме модела от него и в българската си реч. Понякога обаче пренасянето може да стане и съзнателно в търсенето на престижност от владеенето на този чужд език.
Любопитното е, че в някои случаи, в конкретното изказване на даден човек, може да се появи нов паразит, който да бъде характерен само за това изказване. Това особено често се случва, когато човек говори публично, защото все пак изпитва определени смущения и всякакви паразити са му добре дошли, за да се опре на тях.
Особеното на паразитите е и това, че по време на диалог те са много прилепчиви и лесно могат да бъдат възприети от събеседника. И така при даден разговор е съвсем естествено към края и двамата говорещи еднакво често да употребяват един и същ паразит.
Казвам, че паразитът е като опора за изказването ни, което значи, че той ни помага да придадем външно по-плавно движение на словото си (и на мисълта си). Лошото обаче е, че когато се разглежда цялото изказване на даден човек, паразитните думи и изрази като кръпки може да са толкова много в него, че самата изказвана мисъл да се загуби сред тях. Тъкмо заради това всеки трябва да се стреми да избягва паразитите - и своите, и чуждите - защото те са не само досадно еднообразни, но и могат да затруднят словесното общуване.
Никъде няма рубрика за опровержения
Поредната читателка се възмущава от лъжите и клеветите, разпространявани от медиите за управляващите. Госпожата най-добронамерено предлага да се въведе рубрика за опровергаване на измислиците, други пък ни съветват всеки ден да даваме отпор на компроматите. Невъзможно е да се обхване в която и да е рубрика цялата мръсотия, която напоследък се излива върху СДС, правителството и мнозинството в парламента. Цял един вестник да се посвети на това, страниците му пак няма да стигнат, за да се пребори с лавината от нападки. Много от авторите им, между другото, разчитат точно на ответна реакция от засегнатото лице и най ги вбесява, когато не им се обръща внимание.
Принципът на опроверженията (уточненията), както уважаемата читателка вероятно знае, е да се даде право на отговор в същия обем, в какъвто е бил злепоставящият текст. Какво се получава на практика обаче? Омаскаряващият материал се разпростира на първа или друга страница с гръмко, едро заглавие. Когато обаче засегнатото лице по безспорен начин докаже своята правота, редакцията сбутва в някой ъгъл уточнение, набрано с най-ситния шрифт.
В случай че обиденият от некоректната публикация продължи да упорства и да си търси правата, става още по-лошо за него. Понякога думите му се изваждат от контекста им и към тях се прибавя ехиден редакционен коментар, който има единствената цел - да го откаже от по-нататъшни разправии.
Надяваме се, че интелигентните хора добре разбират кое е истина и кое лъжа, че се ориентират и без опровержения. А нашите читатели са именно такива, в това нямаме никакво съмнение.
Нитрати и радиация дебнат от лятната трапеза
Докато спокойно замезвате с апетитна салатка или пък вкусвате сочен плод, едва ли си давате сметка, че здравето ви е изложено на риск. Въпреки строгия санитарен контрол на съответните компетентни органи не е изключено в чинията ви да попаднат храни, натъпкани с Менделеевата таблица. За да не провалите жадуваната отпуска с тичане по лекари, достатъчно е да последвате някои полезни съвети.
Нитратите представляват соли на азотната киселина, натрупани в зеленчуците вследствие на неправилно използване на минерални торове при отглеждането на културите. Под въздействието на микрофлората в устната кухина и червата те се превръщат в много по-силно токсични нитрити, които притежават канцерогенни свойства. Освен че възпрепятстват пренасянето на кислород до клетките от кръвта, при попадане в стомашно-чревния тракт нитритите се съединяват с амините - вещества, съдържащи се в дима и някои хранителни продукти като яйца, бира, зеленчуци, и образуват канцерогенните нитрозамини. Последните разрушават безпощадно определени витамини и разстройват функциите на щитовидната жлеза. За предпазване от опасните вещества е необходимо поглъщането на повече количество витамин С и ограничаване на тютюнопушенето.
Доказано е, че най-много нитрати се напластяват в зелевите и зелените листни растения. Допустимата нитратна доза за човешкия организъм е 0,5 мг, при превишаването и проблемите със здравето са ви в кърпа вързани.
Симптомите на нитратното отравяне са гадене и повръщане, разстройство, придружено с болки в корема, кожни обриви, зачервяване, сърбеж, лишейовидни образувания. Възможни са оплаквания от главоболие, нарушено зрение. Понякога изтръпват и различни части на тялото.
За да си спестите подобни здравословни неприятности, постарайте се да сведете до минимум присъствието на нитратите в менюто ви. Ето как можете да го направите:
- При приготвяне на салати накиснете зеленчуците около 10-15 минути в студена вода, след което изплакнете с топла.
- Преди варене разрежете картофите, морковите и цвеклото на четири части и ги накиснете 10-15 минути в хладка вода, а след това ги сварете и сгответе в чиста вода.
- Нитратите не се разпределят равномерно в суровите зеленчуци - в картофите и краставиците те са по-близо до повърхността, а в зелето и морковите - в сърцевината. Ето защо за предпочитане е първите да се белят, на зелето да се отстранява кочанът, а на морковите да се отрязва около 1 см от дръжката.
- Имайте предвид, че при замразените зеленчуци не е констатирано намалено съдържание на нитрати.
- При варените картофи нитратите се понижават с 80%, в готвеното зеле - със 70%, а във варените моркови - с 60%.
Радиоактивните вещества най-често се крият в многогодишните бобови култури, в стъблата и листата на кореноплодните. От градинските зеленчуци най-рисковани са грахът, зеленият фасул, бобът, а най-чисти - грудките на картофите, краставиците, доматите, репичките, зелето, салатното цвекло, морковите. От ягодоплодните пък най-малко радиоактивни са горските ягоди и малините. Повече опасни вещества поглъщат червеното френско грозде, касисът. Най-сигурни са плодовете със семена и костилки като ябълки, круши, вишни, сливи.
Обикновената кулинарна обработка на месните продукти свежда натрупаната радиация до минимум. Дори накисването на месото за 2 часа в подсолена вода например намалява съдържанието на цезий цели два-три пъти. Ако забърквате зеленчукови ястия, добре е след измиването зеленчуците да се обелят, а от зелето да се отстранят 2-3 слоя от листата. При яйцата пък всички радиоактивни вещества се концентрират в черупките.
За прочистването на организма от радиацията, попаднала в него, трябва да се консумират храни, които спомагат за бързото изхвърляне на пагубните вещества и предотвратяват повторното им натрупване. Специалистите съветват да наблягате на белтъците и морската храна. Полезни за целта са изварата, сирената, месото, рибата, яйцата, водораслите. Млякото и млечните продукти са богати на калций, който намалява концентрацията на стронций-90. Калият, който изобилства в цвеклото, сушените кайсии, стафидите и орехите, пък стопява съдържанието на цезий-137. Натуралните сокове, богати на витамини, също благоприятстват изхвърлянето на радиоактивните вещества. Чудесна работа вършат и пектиновите вещества, които се съдържат в ябълките, крушите, сливите, малините, вишните, гроздето.
- Избягвайте увехналите зеленчуци, старайте се да са пресни. Нека не престояват дълго в хладилника, особено ако са в найлонови опаковки, тъй като идеалните условия за превръщането на нитратите в нитрити е именно отсъствието на въздух.
- В никакъв случай не купувайте недоузрели плодове и зеленчуци, особено богатите на каротин, които се продават като ранозрейки.
- Предпочитайте зеленчуци със светлозелени листа. Внимавайте със спанака и цвеклото, които приютяват изключително много нитрати. Задължително ги подложете на допълнително очистване, като ги накиснете и измиете обилно.
- Не използвайте повторно водата, в която сте варили зеленчуци. Не претопляйте супи, тъй като така се увеличава концентрацията на нитрати.
- Не забравяйте, че нитратите и нитритите се използват в консервната промишленост. Затова винаги обръщайте внимание на срока за годност върху етикетите на консервите.
- Консумирайте зеленчуците с лимон, който възпрепятства превръщането на нитратите в нитрити и формирането на нитрозамини.
- Преди употреба измийте усърдно зеленчуците и отстранете горните слоеве листа.
Обраха автора на тази страница !
Докато Христо довършваше вчера в редакцията този материал, неизвестни крадци обраха квартирата му в бл.191 в кв. "Красно село". Задигнат е компютърът, на който той от месеци работи върху обстойно разследване на смъртта на Георги Марков.
Този е вторият обир на Христо за 1 година. Първия път той бе ограбен скоро след публикуването на документалната му книга за българските лагери на смъртта. Второто нахлуване в дома му дойде след неотдавнашното излизане на обширното му разследване на убийството на емигранта Борис Арсов и мокрите поръчки на ДС, за което той получи наградата "Паница".
"Не мога да твърдя, че обирът е предупреждение заради предстоящото излизане на бял свят на разследването ми за Георги Марков, но фактът, че е задигнат и компютърът ми, ме кара да мисля, че на някого не му е удобно това, което правя - коментира Христо. - Най-важните документи и материали по случая обаче не могат да бъдат откраднати, тъй като не ги държа у дома" - уточни той.
След публикуването на втората книга Христо бе получил заплахи на редакционните телефони и по електронната си поща, на които не обърна внимание.
