СДС пак е с най-висок рейтинг, води с 6,2 пункта пред БСП
СОФИЯ. СДС е най-одобряваната партия, сочат данните от представителното изследване на НЦИОМ за политическите нагласи на обществото през юли. Той се радва на симпатиите на 28,3% от гласоподавателите и води със 6,2 пункта пред БСП. За ДПС биха гласували 4,2%, за "Гергьовден" - 3,5%, а Евролевицата събира едва 2,7%. В дъното на таблицата е БСДП с 0,3% и ОБТ и БЗНС-Пинчев с 0,2%. Една четвърт от всички българи са на мнение, че в момента СДС може самостоятелно да спечели абсолютно мнозинство. За партията биха гласували близо 40% от висшистите, трудово активните и хората с висок стандарт. Вота си за БСП биха дали най-вече по-възрастните и нискообразовани избиратели, отчетоха от НЦИОМ.
Одобрението към Министерски съвет през юни е паднало с около 2 пункта спрямо май. Тогава беше върховият спад с 4 пункта спрямо предишния месец. Според НЦИОМ най-критичен към кабинета е синият електорат. Причините за това били желанието за промяна, която да доведе до спечелване на следващите парламентарни избори, и течащите съдебни проверки по сигнали за корупция. Одобрението за Иван Костов като премиер надвишава рейтинга на правителството - 29,9 срещу 25,7. Като лидер на партия той получава 28,4%, докато Георги Първанов излиза начело на таблицата с 0,2% преднина. "Това обаче е в границата на статистическата грешка и по-скоро означава изравняване на силите", обясниха от НЦИОМ.
Александър Томов и Ахмед Доган са с почти изравнен рейтинг - първият получава 17,1% от симпатиите на избирателите срещу 17% за втория. В нито една парламентарна партия няма криза на доверие към лидера, сочат изследванията. 66% от електората на СДС одобряват Иван Костов и като лидер на партията, и като премиер. Класацията на политиците отново води президентът Петър Стоянов с 68,3%, следван от Стефан Софиянски с 63,4%.
От министрите с най-висок рейтинг е пак Надежда Михайлова с 43,7% пред Бойко Ноев - 34,1%, и Петър Жотев - 30,5%. Покачило се е одобрението към Теодосий Симеонов и Емануил Йорданов. Близо половината българи са заявили, че смяната на Александър Божков не е променила отношението им към управлението на СДС.
Близнаци от цял свят се обединяват
СОФИЯ. Близнаците от цял свят са поканени от 4 до 6 август в американския град Туинсбърг, щата Охайо. Там за 25-и път ще се проведе фестивал на огледалните братя и сестри. Миналата година в градчето, наречено през ХIХ век на двама братя близнаци, са се събрали 2700 двойки. На 15 август струпването на колегите на Ромул и Рем ще бъде с адрес малкото френско село Пльокадек. То е известно с 30 двойки близнаци на 1800 души население. В Пльокадек очакват над 1000 приличащи си комплекта. За там се стягат и български близнаци, които ще представят нашенски хора и фолклорна сватба.
Близо 80 000 лева вреди установи проверката на ДФК в София прес
89 374, 60 лева вреди установи приключилата проверка на Държавен финансов контрол (ДФК) в агенция София прес, съобщиха вчера от управлението. Бившият председател на агенцията Кольо Георгиев е нанесъл вреди за 41 467, 91 лв., а сегашният Александър Ангелов - за 40 433,88 лева, уточниха ревизорите. С действията си главната счетоводителка Нели Недялкова пък е ощетила агенцията със 7 472, 81 лева, допълниха те.
Агенция София прес е създадена с разпореждане на Министерския съвет от 21 октомври 1967 като отделно юридическо лице. Творческите съюзи на писателите, журналистите и художниците нямат финансово участие в него, подчертаха от ДФК. В момента държавното имущество на София прес се стопанисва от сдружение с нестопанска цел София прес, без да има задължителния за това акт на Министерски съвет, обясниха ревизорите. Сдружението е учредено от съюзите на писателите, журналистите и художниците. Недвижимите имоти на агенцията са с обща балансова стойност 2 177 991 нови лева. Сред това имущество са 12 апартамента в София, сградата на "Славянска" 29, къща на "Славянска" 31, производствени, административни сгради и печатница на "Цариградско шосе" 113, сграда в Благоевград и др. Агенцията има и обзавеждане, оборудване, машини и съоръжения на обща балансова стойност 57 744 лева. Докато през 1993 само 7,7 на сто от приходите на София прес идват от наеми, през 1997 този процент вече е 65,2, през 1998 - 83,4, а през 1999 - 75,7, подчертаха от ДФК.
През 1996 София прес е дала под наем на "Абагар холдинг" ООД помещения срещу месечна вноска от 839 долара, но без забрана за пренаемане. Впоследствие наемателят е преотстъпил тези помещения на други 26 лица срещу 5 пъти по-висок наем - общо 4380 долара месечно. София прес е прекратила предсрочно договора си с "Абагар холдинг", заради което е платила около 25 млн. лв. неустойки. В същото време за три години от това споразумение агенцията е получила 18 млн. лв. наем.
През 1999 от София прес са продадени без търг и по цени под направената експертна оценка 6 автомобила и 4 картини - на Златю Бояджиев, Димитър Казаков, Константин Трингов и Лика Янко.
През 1995 и 1997 са бракувани печатарска и връзвачна машина, автомобил, 6 копирни машини, 57 компютъра, 156 пишещи машини, 17 телевизора, видеокасетофони, кафемашини и др. на обща стойност 1 497,94 лева. Бракуваното оборудване е продадено по остатъчна стойност, с което не са защитени интересите на София прес и е създадена възможност за облагодетелстване на трети лица, подчертаха от ДФК.
През 1991 и 1992 агенцията е учредила 5 ЕООД, като за обезпечаване на капитала им е вложила активи на обща стойност 5 329 303 лева. За целия период на съществуване на дружествата в София прес не са постъпили никакви приходи от тях, установила ревизията. Според ДФК дяловите участия на агенцията във фирми в страната и чужбина също не са донесли положителен финансов резултат. София прес е вложила дори 33 600 долара в "Консорт - Интернешънъл" ООД - САЩ, за която на ревизорите не е предоставена каквато и да е друга информация. След закриването на кореспондентските бюра в чужбина през 1993 агенцията не си е събрала вземания за общо 32 158 долара, 4 005 288 италиански лири и друга чужда валута, установила още проверката.
През 1999 София прес е предоставила 31 000 лева на СБХ, СБЖ и СБП, без да е посочено правно основание за това, подчертаха от ДФК. Други 3000 лева пък агенцията дала като безлихвен заем с 2-годишен гратисен период на дъщерното си дружество "АСП - пресклуб" ЕООД.
София прес е дала 41 691 лева неустойки за неизпъление на договори, а други 5533 лв. - за обезщетения на незаконно уволнени служители и лихви за неплатени в срок заплати и данъци, установила още ревизията.
В България постепенно всичко си идва на мястото
ДОМИНИК ШАСАР е роден през 1941. Възпитаник е на Висшата национална школа по администрация. Началото на дипломатическата му кариера е през 1968, когато постъпва във външно министерство. Представял е Франция като посланик във Варшава, Хага, Москва, Бон, Лондон, както и в Киев. Оглавявал е отдел "Континентална Европа" в МВнР, известно също като Ке д'Орсе. Посланик Шасар е удостоен с множество отличия, най-престижните от които са Орденът на Почетния легион и Националният орден за заслуги. Любопитен щрих към биографията на г-н Шасар е, че той има и музикално образование, получено в консерваториите в Нанси и Париж със специалностите цигулка и камерна музика. Многократно е концертирал в България, Полша, Холандия, Германия, Румъния и Украйна като солист на оркестри и участник в камерни формации.
- Господин посланик, Пактът за стабилност на Балканите фигурира ли в програмата на френското председателство на Европейския съюз?
- Пактът за стабилност на Балканите е част от инициатива, която не е дело единствено на Европейския съюз. Начинанието е по-широко и към него са се присъединили страни, които не са членки на ЕС. Така че отговорът ми е - да, ние ще продължим да работим за осъществяването на пакта, но не забравяйте, че по-голяма част от решенията, включени в него, са от финансов характер, т.е. става дума да се субсидират проекти, инфраструктури, инициативи в областта на икономиката, но също и на човешките права и др. било от ЕС, било от институции като Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Световната банка и редица други. Всичко това надхвърля рамките на ЕС, но във всички случаи бъдете уверени, че Франция, която в известна степен е един от инициаторите на Пакта за стабилност на Балканите, ще продължи да се опитва да ускори всички стъпки, насочени към осъществяване на този проект. Ние знаем, че някои страни в района смятат, че нещата се развиват твърде бавно.
- Какви са според вас предимствата на България по пътя към евроинтеграцията?
- Мисля, че историята на България е неин силен коз. Страната има дълга история, която й позволява да се опре на истински исторически темел - съществуването на българска държава, когато в Европа държавите не са били чак толкова много. Доста държави в Европа нямат, така да се каже, историческия престиж на България и вие можете да се гордеете със своята история. Винаги съм имал чувството, че българите са много горди с факта, че са имали силно царство в тази част на Европа. Това определено е предимство.
България има много добро географско разположение, но, разбира се, това има и своите неудобства, тъй като през нея са минавали и недотам желани пришълци, които човек не би искал да види на своя територия. Страната заема стратегическо място в Югоизточна Европа и играе важна роля на Балканите. Тя може да служи за модел на народите от бивша Югославия, като показва пътя, по който трябва да се върви, както и че може да преодолее някои грешки, извършени в миналото.
Друг силен коз са хората - българите доказаха, че са способни, енергични, имат капацитет. От гледна точка на осведомеността, на образоваността на населението те са на много високо ниво. Не зная какъв е процентът на висшистите у вас, но когато обикалям страната, си давам сметка, че много хора имат богата художествена, литературна и историческа култура, доста над равнището на хората, живеещи в същите по големина селища във Франция.
- Смята се, е българите са доста толерантни по отношение на религиозните различия, което е елемент на критериите за европейска идентичност.
- Вярно е, че в България няма такива проблеми, каквито има в съседни страни, и изповядващите други религии не живеят в напрежение. Вероятно това е свързано с характера на българите и с навика им векове наред да живеят с други народности, пък и по време на господството на Османската империя.
- А има ли козове в съвременен прагматичен план?
- За съжаление не бих казал, че съществуващата инфраструктура е предимство за България, тъй като с години тя не е била обновявана и в много заводи техниката е във вид на старо желязо. Така че е по-добре държавата да се отърве от старото оборудване, отколкото да се опитва да го използва. Но в същото време намирам, че българите са предприемчиви, находчиви. Те успяха да се измъкнат от много трудна ситуация.
Селското стопанство е коз за България. Тя може и да няма много въглища и нефт, но във всеки случай притежава много богати земи, които могат да бъдат много по-пълно експлоатирани, отколкото са на сегашния етап. Пътувайки в България, виждам значителни пространства, които нямат вид на култивирани. Обработвани са само малки парцели. За българската селскостопанска продукция има добри пазари в Източна Европа и в Близкия изток, което е добра перспектива.
Друго важно предимство за България виждам в туризма. Това е златоносна мина, която страната трябва да експлоатира много по-интензивно - било летния туризъм: плажовете на Черно море, през всички сезони планинския туризъм или екологичния туризъм, архитектурния туризъм с множеството манастири и др. - Посещавате ли наши курорти?
- Да, доста често. Миналия уикенд бях във Варна, а преди това в Бургас. Със сигурност ще прекарам известно време през август на Българското Черноморие, защото ще бъда през част от месеца в България. Мисля, че при този туристически потенциал броят на френските туристи ще се увеличава. Френските туроператори включват все повече България в своите програми.
- Увеличават ли се шансовете ни за ускорено развитие с поканата от ЕС за преговори за членство в съюза?
- Длъжен съм да заявя, че чудеса не стават. Поканата за преговори за присъединяване към ЕС не означава, че на другия ден ще стане чудо и кривата на промишлената продукция внезапно ще се устреми нагоре. Би било добре, но това изисква едно приспособяване не само на структурите, но и на хората.
- Какви препоръки или съвети бихте дали на българския бизнес за привличане на чужди инвестиции?
- Лесно се дават съвети. Най-добрите съвети винаги са онези, до които заинтересованите сами достигат, а не тези, които се опитват да им наложат. Според последните данни, с които съм запознат, размерът на чуждестранните инвестиции в България на глава от населението поставя страната на едно от последните мяста, дори след Румъния. Но мисля, че тя все пак е преди Република Македония и Босна.
Големите международни групи от инвеститори или средни компании имат средства да разберат къде е добре да инвестират и затова отиват в определена страна, а не в друга, тъй като преценяват, че икономическото и политическото положение там е достатъчно узряло, за да могат да поемат някои рискове. Достатъчно е да разгледаме нашите инвестиции в Централна Европа. Това са преди всичко Унгария, Чехия и Полша. Франция е четвърта в света по инвестиции и експорт.
- На какво се дължи сдържаността на френските инвеститори към България?
- Ако в България няма много френски инвестиции, това със сигурност се дължи на факта, че известен брой потенциални инвеститори се колебаят да дойдат на българския пазар. Вярно е, че някои случаи на приватизации и оферти, изглежда, са протекли при условия, които повече или по-малко са ги разубедили с оглед уместността или прозрачността на сделките. "Буиг" не се завърна на българския пазар. Струва ми се, че преди няколко години "Буиг" е имал сериозни проблеми и вече няма желание да се върне тук. И сделката по концесиите за водите на София също завърши зле за французите. И според двете основни индустриални групи, които стигнаха до финална фаза на сделките, картите не са били изиграни съвсем честно. Не знам всички подробности, но виждам, че и днес някои се питат дали този процес на приватизация е достатъчно прозрачен. Дали в последния момент не се появява нещо като Deus ex machina, което променя изцяло даденостите по сделката. Често ми дават примери за разлика в подхода към чуждестранните предприятия и потенциалните български купувачи. Знам, че много предприятия, и не само френски, критикуват точно факта, че не са третирани равностойно с българските фирми, зад които невинаги се знае кой стои. Всичко това не е лично моя критика към тази практика. Просто повтарям онова, което съм чул. Може би това са някои от причините за слабите инвестиции в България - проблемът за равнопоставеността, както и за прозрачността (предвид елементи, които не са съществували още от началото на сделката, но са се появили впоследствие).
Но съм сигурен, че българското правителство, хората, които работят по проблемите с чуждестранните инвестиции, си дават сметка за тези пречки, така че малко по малко България ще започне да привлича повече инвестиции. Трябва да отбележа, че след 1997 нещата са се променили. Преди тази дата нещата са изглеждали твърде хаотични, но сега все пак всичко си идва на мястото, има видимост към бъдещето.
- Да се върнем към Европа. Не се ли опасявате от породилото се недоволство сред някои видни представители на страни кандидатки, които говорят за ЕС като за надменния "Голям брат". Имам предвид неотдавнашните изявления на унгарския премиер Виктор Орбан и бившия чешки премиер Вацлав Клаус?
- Когато човек вижда онова, което Европейският съюз прави за всички страни от Централна Европа, предоставяйки кредити, внушителни суми... ами това не идва от небето. Това не е спонтанна щедрост, а пари, които европейските данъкоплатци внасят за своите страни. А сумите ще бъдат още по-внушителни в бъдеще. Защото съществуващите сега фондове предшестват членството, а след като тези страни бъдат приети в ЕС, ще има и фондове, основаващи се на политиката на общността. Ако Унгария или Чехия се присъединят към общата аграрна политика на ЕС, ще има известна структурна помощ, както и в областта на околната среда и в много други области. Разбира се, това е мое лично мнение, но мисля, че има един вид неразбиране, неблагодарност, когато се казва, че не помагаме достатъчно, че ги оставяме в периферията на Европа. Сега ми се струва, че да ни упрекват, че не сме направили достатъчно... да, разбирам го, но не е подобаващо възнаграждение за историческото решение на лидерите на ЕС, които можеха да кажат на Централна и Източна Европа: "Добре, работете, положете необходимите усилия, увеличете си производството, въведете пазарната икономика - това ще ви отнеме сигурно 20-30 години, тогава вече ще се обърнем към вас и ще видим дали може да бъдете включени в клуба на европейските страни."
- Има евроскептицизъм както в западните страни, така и при кандидатките за ЕС, макар и от различно естество.
- Да, не са от едно и също естество. Евроскептицизмът на Запад е, бих казал, каприз на глезено дете, това са по-скоро хора, които смятат, че Европа не отговаря на известни техни безпокойства, че ЕС е далеч от тях и техните грижи, че това са чиновници, бюрократи, затоврени в офисите си в Брюксел, Страсбург, които не знаят как стоят нещата по места. Явлението е свързано и с друго едно течение, което се забелязва отпреди 10-ина, 20 години - нещо като засилване на значението на местните институции и организации. Във Франция се наблюдава възраждането на цяла поредица от позабравени местни традиции - фолклор, религиозни празненства, народни веселби, всякакви някогашни практики и занаяти. Но ако в Централна или Източна Европа съществува евроскептицизъм, то това, разбира се, е друг тип евроскептицизъм.
- Но той може да породи и синдрома Хайдер?
- Не, това е явление на богатите страни, при добре нахранените хора както в Австрия, така и във Франция - крайната десница на Льо Пен например. Те се стремят да съхранят техния малък капитал от страх, че други ще дойдат да им го откраднат. Това е много опасна ксенофобия.
- На Изток става дума по-скоро за национализъм, с който политиците понякога не се колебаят да флиртуват.
- Знам, че в Унгария има такива националистически тенденции, но не са особено разпространени. Доколкото ми е известно, това не важи за България. В Румъния ситуацията е малко по-тревожна. Но при всички случаи няма чудодейна рецепта срещу тези явления. Рецептата е в икономическото развитие, повишаване на жизненото равнище, по-добра социална справедливост, по-добра защита за всички повече или по-малко социално слаби категории.
Васил Палагачев не оставя палитрата си да засъхне
Смолянският живописец Васил Палагачев ознаменува 6О-ия си рожден ден с ЗО-та юбилейна изложба в столичната галерия "Витоша". Експозицията му е озаглавена "Аз рисувам за хората" -недвусмислено послание, че не приема позата на богоизбран, който суетно се преструва, че оценката на другите не го вълнува, а още по-малко - стимулира. "Художникът трябва да е свободен човек, да не очаква държавата да се грижи за него, а да работи и сам да си търси публиката. Единствено аз съм отговорен за живота си и това ме прави вътрешно свободен човек" - твърди творецът. "Всяко творчество е за публиката", казва още той, а за себе си - с правото на човек, преживял две и двеста - "Аз съм това, което съм. Нито повече, нито по-малко. " Преструвката не се вписва в житейската му философия, кроена по широката мяра на Родопа, втъкала звуци, цветове и легенди с една разточителна пищност, която се разстила и в платната му. А те са чуден празник за окото, а и за душата човешка, която има стремеж да отпъди каноничното сиво, да се изкатери по витите планински пътеки и да последва звуците на чановете. Тържествено синьо, топло слънчево със залезни и изгревни тонове, зелено разнообразие... целият колорит на природата е нюансиран върху тези платна. Те са откровеният диалог на майстора с вдъхновителката на таланта му - родната му земя, от която тегли сили и мерак за живот. "Ако не работя всеки ден, животът ми става скучен, затова палитрата ми никога не засъхва. Душата ми е слънчева, а и в това сиво време искам да дам по малко слънце на хората, за да ги зарадвам. Рисувал съм Сахара, която пребродих надлъж и шир, пазарите в Африка с невероятния им колорит, но Родопите са в душата ми, а от душата си не можеш да избягаш. " Васил Палагачев не се и опитва да го прави с компромиси, които от дете ненавижда. Верен на буйния си нрав, той влиза в открити конфликти, щом се сблъска с нечовечност. Не брои враговете си, но пък приятелите и да иска, не може да преброи - много са. Харесва младите и винаги е готов да им подаде ръка. Като известен бохем, в Смолян често е на маса с млади хора и не им отстъпва нито по жизненост, нито по лудост, нито по влюбеност. "Бог ми е дал крехко тяло, но пък силен дух и да се радвам, и да страдам и сам да се зареждам", доволен е от пътя си дотук Васил Палагачев и е съвсем сигурен, че още много интересни неща в живота му го чакат. За рождения ден получил от десетгодишния си син собственоръчна картина, която го изумила с невероятното нюансиране на един цвят. И завидял на това усещане за живопис. Това, което го плаши: "Една икономическа криза може да се понесе, една беднотия - да се изтърпи, но духовният упадък е много страшен, за него лек няма. И затова трябва здраво да се работи, да не допускаме да обеднеем духовно."
Васил Петров внася филмов повей в "Аполония"
Холивуд в музикални одежди идва на гости на тазгодишната "Аполония". Българският Франк Синатра - Васил Петров, смята да изнесе на Празниците на изкуствата в Созопол концерт от песни, звучали в български и чуждестранни кинотворби, съобщи агенция Балкан. Джазпевецът щял да наблегне най-вече на парчета от легендарните филми за Джеймс Бонд. Щял да изпълни и песни от лентите "Шербургските чадъри" (музика Мишел Льогран), "Красавицата и звярът", "Един мъж и една жена".
Концертът щял да бъде в съпровод на голям оркестър. Васко отсега се молел за хубаво време - истински потоп залял сцената на "Аполония" миналата година тъкмо по време на неговия рецитал. Певецът споделил огорчението си, че не е поканен на третото издание на джазфеста в Банско от 8 август, въпреки че участвал в първите две прояви и се смятал за своего рода съосновател на фестивала.
Затова пък гипсови отливки от дланите му ще украсят в най-скоро време хотел "Добруджа" в курорта Албена, заедно с отпечатъците на колегите му Георги Христов и Стефка Съботинова.
Голямото ограбване чака думата на съда
Безплодното размотаване в продължение на години на десетките следствени дела за банковите фалити бе едно от големите предизвикателства пред новия главен прокурор веднага след като той пое поста. Никола Филчев стегна подчинените си най-напред да класифицират делата, от които около 50 са побрали между кориците си пладнешкото ограбване на българските банки от подставени лица чрез доверени на БСП псевдобанкери. Ограбване, възлизащо на баснословните 7 млрд. лв., което днес тогавашните управляващи се опитват да потопят във водопадите от антикорупционна риторика, забравяйки, че подвизите на протежетата им са документирани точно в тези стотици томове следствени дела. Никола Филчев предприе първата от много години насам прагматична стъпка за приключването им (внасянето им в съда) чрез създаването на екипи от водещ следовател и наблюдаващ прокурор по всяко дело и изискване на редовни отчети за хода на разследванията. Въведеният принцип даде резултат.
Две трети от делата, поставени на специален отчет от Върховната касационна прокуратура, са предадени от следствието на съответните прокуратури. По някои от тях са внесени обвинителни актове са вече в съдебна фаза. Има обаче и върнати за доразследване, при това неведнъж, а причините за това се нуждаят от отделен експертен анализ.
Сред приключените тези дни дела е и това за
БЗК (Банката за земеделски кредит) смятана за един от най-стабилните трезори до безславното й източване. Седем са обвиняемите длъжностни лица, сред тях и бившият шеф на банката Атанас Тилев. Той ще бъде даден на съд задочно, тъй като от години не живее в България и се обажда спорадично само заради безконечните си съдебни спорове с Жан Виденов. Тилев и компания ще отговарят за раздаването на необезпечени кредити, довели до рухването на банката, която уж са управлявали. 250 страници е само обвинителното заключение на следователя, с което делото влиза в прокуратурата.
За нанесени щети на ЦКБ са привлечени под отговорност за престъпление по служба петима души - Георги Георгиев, Валентин Минев, Траян Кършутски, Теменужка Галова и Катерина Заркова. Това дело има дълга история, започнала още през 1996 с използването на банката за превеждането на прословутите 6 млн. долара от Майкъл Чорни, които впоследствие послужиха за основаване на орионовската банка (БЗПБ). В хода на разследването бяха отделени материали и образувано паралелно дело срещу дилъра на свободна практика Павел Тренев и "съветника" по превеждането на 6-те милиона Димитър Димитров - Шашмата. Неотдавна той беше заловен в Италия и се чака да бъде екстрадиран. (Дилърът Тренев е в неизвестност.) Двамата са главните действащи лица в измамната операция с парите на Чорни, които той успя накрая да си върне, но пострада ЦКБ.
За източването на ТБ "Славяни" са привлечени като обвиняеми бившите изпълнителни директори на банката Петко Колев и Румен Панайотов за причинени вреди, възлизащи на 2 371 995 665 лв. (стари). Обвинителният акт срещу тях е внесен в съда. Междувременно от прокурорските среди се чува, че имало основания да бъдат подведени под отговорност всичките шефове на банката от създаването й до рухването. Освен от размера на щетите шумът по това дело се подхранваше и от вероятността да бъде привлечен като обвиняем и Георги Агафонов, който предвидливо се беше подсигурил с депутатска закрила. Прокуратурата обаче не намери основания за снемане на имунитета му.
ТСБанк - колосалният грабеж на някогашната "Туристспортбанк" изпраща на подсъдимата скамейка тримата й шефове Николай Златев, Стефан Георгиев и Любомир Гибински, а нанесените щети според прокуратурата са в стряскащ размер - 4 204 268 500 лв. Името на ТСБанк бе преплетено и с друго скандално дело - за източване под формата на кредити на колосалните 40 млн. долара и 6 млн. марки, извършено според следствието от бизнесмените Стоян Николов и Вйекослав Смрекар чрез фирмата им "Либела". Те бяха арестувани през март1998 и освободени под гаранция през юли с.г. Цитираните суми са най-голямото измъкване на пари от банка, известно досега у нас, затова е прелюбопитно кое точно длъжностно лице е разрешило чудовищния грабеж. Съдбата на това дело тъне в мъгла.
Зад краха на "Кристалбанк" лежат ограбените 1 млрд. 800 млн. лв., за които ще отговарят четирима бивши шефове, представляващи банката. В хода на разследването бяха привлечени като обвиняеми за присвояване още двама души - Иван Китов, отговорен и за краха на Бизнесбанк (но междувременно изчезнал от страната), и бившият депутат Дончо Димитров.
ЧЗИБ - срината от кредити без покритие
Бившият шеф на УС на Частна земеделска и инвестиционна банка Кирил Дунев според обвинението й е нанесъл щети за 374 236 000 лв. Освен за отпускането на кредити без обезпечение той е обвиняем и по друго дело - за присвояване на средства, отпуснати по програмата ФАР /около 3 млн. екю/.
Соломон Анжел - продавачът на мечти смени бизнеса си, докато бе разследван 4 години обещаният от него и непостроен "град". Предприемачът обаче бе прибрал парите на хората, които го бяха дарили с доверието си. Многотомното дело бе за пореден път приключено от Специализираната следствена служба и отново върнато за доразследване от съда.
Одисеята Балканбанк започнала през 1997, се оказа с тежка и възмутителна орис. Главното действащо лице Иван Миронов се радва на спокойствието си в далечна Флорида според мълвата. Странното е, че няма документно доказателство, че е напуснал страната. Изобщо не се знае дали е издирван.
Пред финал в СпСлС са още дузина дела които ще приключат до края на юли, увери шефът на отдела "Престъпления в икономиката" Ангел Александров. Сред тях са "Минералбанк" (образувано срещу шестима бивши банкери, сред които и финансистът публицист Емил Хърсев), ПЧБ - клон "Надежда" (срещу Петко Каменов и Веселин Жеков), "Токуда кредит експресбанк" (срещу четири длъжностни лица). Пред завършек е и многотомното дело за зърнената криза през 1996 с обвиняеми бившия земеделски министър Васил Чичибаба, тримата му заместници и тогавашния шеф на "Нефтохим" Стефан Неделчев заради неизгодния бартер нефт за пшеница. На финала е и следствието "Булгаргаз" срещу бившия изпълнителен директор Васил Филипов за неизгодни сделки на държавната фирма.
Връщането на делата - проблем за неотложно обсъждане
Много от цитираните дела са били вече приключвани веднъж, че и два пъти, но са връщани на следствието за доразследване. Както в миналите години, и сега този проблем си остава най-главоболният. Например "Соломон Анжел" е връщано пет пъти. В момента отново в следствието са и "ЧЗИБ", "Кристалбанк", фенансовата къща "МСS-България", а делото за пирамидата "Ийст уест интернешънъл" (обвиняем Иво Недялков) бе върнато за трети път от съда. Въвеждането на екипната работа с постоянното участие на наблюдаващия прокурор спомогна прокуратурата да е наясно за хода на делата през цялото време на следствието и благодарение на това сега по-рядко се случва тя да връща томовете обратно за доразследване. За сметка на това облекчение обаче съдът изобщо не се колебае и поголовно праща обратно стотиците томове за ужас на следователите. Преобладаващият мотив на съдиите е за констатирани пороци в обвинителните актове (камък в полето на прокуратурата). Но когато тези пороци са на базата на несъвършенства в следствения процес, камъкът е към следствието и прокуратурата едновременно.
Делото срещу Майкъл Капустин, което от една година е в съдебна фаза, стана пословичен пример за злоупотреба с правото на защита, за което самият процесуален закон е отворил врати. Колкото пъти фараонът сменя адвокатите си, толкова пъти съдът отсрочва процеса.
Въпреки колосалните трудности има осъдителни присъди за финансови далавери, предимно за босове на пирамиди, най-вече във Варна. Надеждата е, че най-късно през септември ще влязат в съда всички дела за унищожените банки и за крупните икономически престъпления.
На ход е съдът.
Правната сложност бави делата
Много са причините за бавния ход на икономическите и в конкретно на банковите дела, но основната си остава сложността на тези престъпления, казват следователи с над 20-годишен стаж. Качеството на разследването (т.е. доказването на престъплението) по банковите дела зависи преди всичко от експертизите и от наличието на най-важните документи. Експертизите се правят от пенсионирани счетоводители, макар че и сред тях има добри професионалисти. А би трябвало да се приеме като принцип експертите да са лицензирани от БНБ висококвалифицирани специалисти, смята шефът на отдела "Престъпления в икономиката" в СпСлС Ангел Александров. Те обаче предпочитат да бъдат одитори на мощни фирми и банки срещу огромно заплащане, вместо да си бодат очите по някое дело за "чест и слава". За 500 лева такъв експерт и "добър ден" няма да каже, обобщават мрачно следователите.
Другият препъникамък е липсата на документите, констатирана във фалиралите банки като резултат от слабия контрол на "Банков надзор" на БНБ, обяснява Александров. Най-драстичен е примерът с БЗПБ - орионовската банка, където я няма цялата документация! (Впрочем за престъпното безхаберие на надзора освен че бе платено с краха на банковата система, сега продължава да се плаща с престижа на следствието и прокуратурата, които обират стрелите на обществения гняв за това, че не смогват да изправят на подсъдимата скамейка всички виновници за големия грабеж.) Най-важният фактор за успех е да има координация в действията ни с изпълнителната власт и да е обща целта на усилията ни, допълва г-н Александров. Без активната съпричастност на финансовия и митническия контрол, на банковия надзор, на органите на МВР, които са "на входа" на всяко дело, изходът му в съда е обречен, това го доказва практиката, заключава следователят.
Да вярваме ли на социолозите?
Наистина става въпрос за вяра. Защото социолозите не ни убеждават, а само искат да им вярваме. Обикновено не се споменава нищо за методиката. Дават някакви стълбици, графики или таблици, които би трябвало да изразяват становища по различни въпроси, най-често политически. Съобщава се например, че рейтингът на Любен Дилов-син е с един процент по-висок от този на Иван Костов. Или че ако днес се произведат избори, СДС ще има по-малко депутати от БСП. И ние трябва да им вярваме, без да ни кажат как са достигнали до тези "резултати".
Не бива да се съмняваме, че ако се вземе една достатъчно голяма извадка на достатъчен брой хора от населението, могат да се правят изводи за цялото население. Този брой се определя не от желанието и възможностите на социолога, а от твърдите закони на статистиката. Ако искаме грешката на резултатите да не надхвърля определен процент, трябва да вземем определен брой лица в извадката.
Само броят на лицата в извадката не е достатъчен, за да бъде тя представителна. Необходимо е така да се изберат хората, които ще бъдат анкетирани, че те наистина да представят цялото население. Трябва тези хора да бъдат намерени случайно, за да може в групата да попаднат представители на различните слоеве от населението. Това изискване е очевидно. Ако разпитаме само един вид хора (напр. само жени или само младежи), резултатите няма да са валидни за цялото население. Може да се зададат въпроси и по телефона, но в такъв случай изводите ще важат за сравнително по-заможна част от населението.
Ако целта е да се получат сведения за цялото население, трябва да се разпита лично всеки един от избраните по случаен начин хора от извадката. Това е най-трудната и скъпа част от работата на социолога. Трябва да се отиде на място - в градове, села и махали, за да може анкетьорите да влязат в пряк контакт с хората от извадката, чиито имена и адреси се взимат обикновено от избирателните списъци. Ала почти сигурно е, че не всички социолози си дават труда да работят по правилата. Или защото е много трудоемко, или защото е много скъпо.
Много важно е и нещо, за което също не се съобщава - как се задават въпросите и по какъв начин им се отговаря. Ако анкетьорът задава устно въпроса и ако той не вдъхва доверие у посетения ненадейно човек, отговорът може да бъде повлиян от страх или от желание да се докарат пред външното лице. За предпочитане е въпросът да се зададе писмено и отговорът също да е писмен, без споменаване на име и адрес. Този начин на работа има недостатъка, че може да се попадне на неграмотен човек. И в този случай обаче може да се получи неговото мнение, като му се обясни какво трябва да направи. Само при спазване на тези задължителни, но необходими правила, може да се достигне до правилен извод.
Следва да допуснем, че социолозите не нагласят резултатите си. Поне голяма част от тях. Нагласянето е грубо погазване на професионалната етика и то не остава скрито за дълго време. Не можем обаче да сме сигурни, че всички необходими правила се спазват. Още повече че не ни се казва как се получават публикуваните данни. За да имаме пълно доверие, е необходимо да се уточнява големината на подборката, как се избират хората в нея и как се взимат отговорите.
Странно е, когато някои социолози съобщават данни за разлики в рейтинга между партии или политици от порядъка на 1 %. Всеки социолог е длъжен да каже ясно, че средната квадратична грешка, която се допуска при такива измервания, е от същия порядък, т.е. около 1 - 2 - 2,5 %. А това означава, че разлики от същия порядък могат да бъдат съвсем случайни. Просто не може да се каже дали А има по-висок рейтинг от Б. Ако тази малка подробност не се съобщи на публиката, това ще говори за недобросъвестност от страна на социолога.
Никак няма да е зле да се съобщава и методиката за обработване на резултатите от една анкета. Наистина публиката не знае статистичните похвати, но тези, които имат представа, ще добият по-голямо доверие в съобщаваните резултати. Още повече че при почти всички случаи действат няколко фактора и става необходимо да се прави многофакторен анализ на резултатите.
Необосновано е да се отхвърлят всички данни от социологичните изследвания и статистиката, която се прилага. Някои хора, които искат да минат за ерудирани, могат да си спомнят максимата на английския писател Андрю Ланг, че статистиката се използва, както пияният използва електрическия стълб - за подкрепа, а не за осветление. Съвременните статистически методи обаче са достатъчно разработени, така че духовитостите от този род да губят смисъл. Статистиката е мощен инструмент в ръката на социолога и без нея ще се стигне до празни приказки. Както става понякога.
Даваме десантни кораби на Грузия
СОФИЯ. България ще подари на Грузия два армейски десантни кораба за нуждите на грузински военноморски флот. Това съобщи вчера министърът на отбраната Бойко Ноев след среща с грузинския си колега Давид Тевзадзе, който пристигна на тридневно официално посещение у нас. Военното министерство ще предложи на правителството да одобри безвъзмездното предоставяне на техниката, която е съкратена съгласно План 2004, поясни Ноев. Дарението ще бъде много благороден жест и той ще бъде реално оценен от грузинската държава, каза от своя страна министър Тевзадзе. Днес той ще посети военноморската база Атия край Бургас, за да огледа двата кораба. По късно грузинският военен министър се срещна с президента Петър Стоянов, с когото разговаряха за двустранното сътрудничество.
Данъчната полиция в Русия започна проверка на "Лукойл"
МОСКВА. Федералната служба "Данъчна полиция" съобщи, че ще възбуди проверка срещу най-голямата руска нефтена компания "Лукойл". Причината за завеждането на евентуално съдебно дело е неплащането на налози. Обявено е, че данъчната полиция ще повдигне обвинение и срещу президента Вагит Алекперов, както и срещу главния счетоводител на "Лукойл". Обвинението срещу тях е, че те са укривали износ на капитали в особено големи размери. Вицепрезидентът на "Лукойл" Леонид Федун пък обяви вчера по НТВ, че до момента няма повдигнато официално обвинение срещу някои от ръководителите на компанията.
Говорителят на данъчната полиция Владимир Бекетов потвърди за Ройтерс, че е образувано дело заради прикрити от компанията печалби. Адвокатът на "Лукойл" Вадим Смирнов коментира казаното от Бекетов като лично мнение, а не като официална позиция на властите. Той заяви, че данъчните могат да разследват отделни служители на фирмата, които са некоректни данъчни платци. Това обаче според Смирнов не би трябвало да рефлектира при взимането на решение за цялостната администрация. Затова "Лукойл" очаква извинение от данъчните. Ако такова не бъде получено или ако не бъдат повдигнати конкретни обвинения, компанията си запазва правото да заведе съдебен иск. По този начин "Лукойл" ще протестира срещу нарушените си права и интереси.
Заради коректни отношения към държавата и редовното плащане на налозите за 1999 година "Лукойл" е получил наградата "Добросъвестен данъкоплатец". Тази информация вчера бе разпространена от пресслужбата на нефтената компания. Призът "Добросъвестен данъкоплатец`" пък е учреден от самото Министерство на данъците.
Последната комплексна проверка на финансово-стопанската дейност на компанията която е приключила наскоро, не е открила никакви нарушения, свързани с износа на нефтопродукти и ДДС. Проверката е била осъществена от данъчните органи на руската федерация. В прессъобщението, разпространено от "Лукойл", се казва също, че държавният бюджет на Руската федерация пък дължи на фирмата данъчен кредит по ДДС за износ на горива за повече от 2,2 млрд. рубли.#
Данъчните проверяват "Лукойл"
МОСКВА. Федералната служба "Данъчна полиция" съобщи, че ще възбуди проверка срещу най-голямата руска нефтена компания "Лукойл" заради неплащането на налози. Обвинение ще бъде повдигнато и срещу президента Вагит Алекперов, както и срещу главния счетоводител на "Лукойл". Според финансовите експерти те са укривали износ на капитали в особено големи размери. Говорителят на данъчната полиция Владимир Бекетов потвърди за Ройтерс, че е образувано дело Вицепрезидентът на "Лукойл" Леонид Федун обаче заяви пред НТВ, че все още няма повдигнато обвинение.
Заради коректните си отношения към държавата и редовното плащане на налозите за 1999 година "Лукойл" е получил наградата "Добросъвестен данъкоплатец", която се дава от руското Министерство на данъците.
От софийския офис на "Лукойл - България" казаха, че не могат да коментират случая.
Добрият тон превръща скандала в нещо градивно
Елин Рахнев е поет, драматург и журналист. Роден е през 1968 година в София. Женен с един син - Христо на 9 години. Завършил в педагогика в Софийския университет, а сега специализира театрална режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" при проф. Крикор Азарян. Автор е на поетичните книги "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", както и на пиесите "Боб", "Флобер" и "Прозорецът на Йонеско", която се репетира в столичния Малък градски театър "Зад канала". Елин Рахнев е издател и главен редактор на култовото през деветдесетте години списание "Витамин Б", което спря да излиза през 1998 година. Носител е на литературни и театрални награди. Стиховете и пиесите му са преведени на повече от десет езика. В момента е един от драматурзите на Народния театър "Иван Вазов". Сценарист е на някои от "Кръгове"-те по БНТ и на концерта за 150-годишнината от рождението на Вазов в Народния театър, който предизвика противоречиви оценки.
- Около вас като че ли често стават скандали, въпреки че не изглеждате конфликтна личност. Независимо дали поводът ще бъдат думите ви за ракийката и салатката на българина или юбилейното честване на Вазов. Как си обяснявате такава реакция?
- И в двата случая не съм се срамувал от себе си. И в двата случая съм си аз. Скандалът е хубаво нещо, когато постепенно премине в дебат, когато темата се развива, надгражда се. Мисля, че точно това се получи около честването на Иван Вазов. Две седмици след концерта в Народния театър вече може да се говори за естетическа дискусия. От първосигналните дюдюкания на някои хора - до анализа, до органиката на събитието. Това е важното, радостното, позитивното. Иначе аз изобщо не се смятам за скандален, но живея с мисълта, че съм си направил компромисите в живота и се надявам, че вече съм приключил с тях.
Много е важно според мен, когато си част от някакъв конфликт, да запазиш добрия тон. Но за да запазиш добрия тон - може би също трябва да си подготвен, да имаш някакъв вътрешен бордюр, ограничител. Да си почистил добре аурата с веро, сапун и стърготини. Точно добрият тон може да направи от скандала нещо градивно. Защо не послание, порив напред. Иначе тези два така наречени скандала ми отнеха тонове енергия, килограми сънища, чрез които всъщност съществувам, вкараха ме в някакви файлове, от които никога не съм имал нужда.
- Има ли произведение на Вазов, което отделяте от другите му творби?
- "Чичовци" според мен е върхът в творчеството му и творба, която аз много обичам.
- Никой не се дразни, когато героите на Шекспир са рокери. А ние сме много чувствителни по отношение на Вазов. Как трябва да се играят неговите пиеси?
- Сигурно всеки си има своя интерпретация. Но все си мисля, че ако в тази страна всички живеехме в 2000 година и ако отделни хора с безкрайното си боботене за национални ценности и идеали напълно не девалвираха тези понятия, всичко щеше да си бъде на мястото. Но сега не е така. Имам чувството, че на някои им се живее в един безкраен шаблон, така хубаво са се самодресирали, толкова са неадекватни и нечувствителни към света, който ги заобикаля, че ако излязат оттам, ще се види, че зениците им са напълно ръждясали. И може би затова логореята им става все по-непоносима. И забравят, че думите също си имат и сърце, и аорта, и колене. Всичко.
- Така или иначе има много въпроси - за националните ценности, за народопсихологията, за отношението към светините, за националния идеал. Впрочем има ли го и какъв трябва да бъде?
- Този въпрос предразполага към дидактичност. Или към цели трудове и томове. Не бих посмял дори да се опитам да вляза в него. Като дете много често ходех в Копривщица - там е родната къща на прадядо ми, на дядо ми. Винаги живеех с мисълта, че Копривщица е България, че точно този калдъръм, който води към нашата къща, е България, че пейката пред къщата на Дебелянов е България. По-късно, много по-късно, написах едни стихотворения и България беше с малка буква. Аз - закърменият с цялата патриотичност, която може да ти даде едно сакрално място като Копривщица, аз - който съм стоял с часове в къщата на Тодор Каблешков - бях си го избрал за най-великия човек на света... И точно аз много категорично пишех България с малка буква. Замислял съм се много пъти над това. Нямам отговор - само знам, че България е лично нещо, интимно, много твое си нещо. И докато не го усетиш, няма България.
- Има ли конфликт между млади и стари сега у нас?
- Аз лично никога не съм чувствал такъв конфликт. Или може би за мен не е съществувал. Има конфликт между талантлив и бездарен, между богат и беден, между духовен и бездуховен. Аз имам много близки хора, които са два пъти на годините ми и се чувствам чудесно с тях. Изповядваме едни и същи ценности, речникът ни е един и същ, сетивният ни свят е близък. Белязани сме с един порив. Така или иначе, независимо кой от какво поколение е, мисля, че всеки трябва да знае, че сега е месец юли, 2000 година. Светът не е в 1950 или 1987, или 1999 година. А е юли, 2000 година, с точна дата, час, минути. И точно в тази минута "Металика" например може да изпее Ботев, или Мадона - Елисавета Багряна. Просто може да се случи всичко. И няма да е пагубно или кощунствено, напротив... - В "Боб" героите са възрастни хора, но те са интересни и на младите. Какво харесват в пиесата?
- Никога не мога да кажа защо някой харесва "Боб". Не искам и да си го обяснявам. Не мисля, че това е текст за определена възрастова група. Винаги съм човъркал в себе си. Мога да напиша манифест, но за моята душа, не за много души. "Боб", както и всеки ред, който съм написал, всяка запетайка, която съм откъснал от себе си - съм аз. Моята къща, четирите стени, паяжините, хлябът, портоколовите кори на масата. Това всъщност е "Боб". И големият абсурд, в който сме се разплискали, бълбукаме, почти сме на края и пак поемаме. Абсурдът, че ни има, че изговаряме някакви думи. Че старостта трябва да бъде празник, а бръчките са украшение... Някакви ей такива работи. Аз, ако можех да кажа какво съм искал да кажа в "Боб" или в другите неща, които съм написал, сигурно отдавна щях да се занимавам с нещо друго. Сто процента щях да се занимавам с нещо друго... - В новите си пиеси пак ли сте заложили на абсурда?
- Мисля, че да... Но в новите ми текстове смъртта е по-важна отколкото в "Боб". По-усмихната е, по-красива е, по-чаровна, по-магнетична е. Поне аз така съм искал. Така съм си я представял. Зад нея са всички останали - и всички искат да я докоснат, да я погалят, някои дори да я целунат. Но тя ги държи на разстояние. Прави ги още по нещастани, отколкото са.
- Имате предвид героите... - Да, героите. Всичките износват комплексите си върху смъртта. Но тя е добра. Не им обръща никакво внимание... - Към какви хора изпитвате непоносимост?
- Има едни хора, които карат колите си само в събота и неделя. Уикенд шофьорите. Има едни други хора, които обичат да карат колите си във вторник, в 12,15 часа в центъра. В голямото задръстване. Където всичко кипи, пулсира, сетивата прегарят... А онези - уикенд шофьорите - са съзнателни, редови пешеходци. И непрекъснато псуват или мърморят, че не могат да пресекат. Така отговарям на този въпрос... - Какво ви се иска да направите в Народния театър?
- В този театър съм част от един екип, в който всеки има определени функции. И носи своите отговорности. И когато всеки от този екип е индивидуалност - мисля, че вече започва да се усеща, че става отбор. Лично аз много бих искал да се играят повече български пиеси, големите актьори да не се срамуват, че участват в тях, а режисьорите да бъдат по-добронамерени към българската драматургия. Много режисьори се гнусят от български текстове, което лично за мен е необяснимо. Някои от тях открито заявяват, че никога няма да поставят текст от български автор. Това е тяхно право и личен избор. Точно това би ми се искало да се промени. Иначе си представям Народния театър работещ двадесет и четири часа, безкраен празник - светлина, отвъд чувството, че те има. Да загубиш напълно представа къде си, да забравиш дори името си.
- Какво е общото за вас между театъра и футбола? Известно е, че сте запален футболен фен. Какво ви направи впечатление на последното европейско първенство?
- Футболът е една от моите големи илюзии, или още по-точно казано - копнежи. Винаги съм го приемал за висша форма на изкуство, чиста метафоричност, социален феномен, който отдавна няма нищо общо със спорта. Мисля, че футболът е едно от най-големите открития на човечеството. Футболът е философия, в която ако имаш, разбира се, желание да навлезеш, трудно би загърбил. Иначе това европейско първенство бе едно от най-силните през последните години. Силите са повече от изравнени. Схемите на игра са много близки. За да вкараш гол, по-скоро трябва да разчиташ на изненадата, на някакъв емоционален взрив, отколкото на заучено, отиграно положение. Вече няма халфове, защитници, нападатели - постигната е тотална заменяемост сред играчите. Допреди две, три години - един извеждащ пас, един мислещ полузащитник - можеха да решат мач. Сега вече не е така. Някога тактическите схеми бяха подчинени на един-двама футболисти. Сега трябва да са подчинени на единадесетте - другото е несериозно. И последно - страшно слабо съдийство. Престъпно слабо съдийство. От съдийството на това европейско първенство могат да се направят десетки изводи за обществото, в което живеем. За фалша, който непрекъснато ни дебне. Въобще футболното съдийство в много отношения е индикатор за процесите, в които искаме или не сме въвлечени. Поне аз така си мисля... - Българите направиха чудо в САЩ, а сега са наникъде. Може би това също е въпрос на народопсихология... - Не съм съгласен. Онова беше просто едно поколение футболисти, което не се повтаря. Когато синът ми Христо беше малък, специално го заведох на стадиона на един мач на националния отбор и му показах всичките играчи поименно. Да ги запомни. Да разказва. Защото аз съм нямал щастието да гледам на живо Димитър Якимов, Котков, Гунди, Пенев, Соколето. Просто така се е случило. Само съм чувал легенди за тях. От една такава легенда за Димитър Якимов станах цесекар. Човек не знае. Има хора, които си избират отбора покрай родителите си, покрай махалата, покрай приятели. Други - като мен. Днес ми е страшно обидно, че на отборите у нас се гледа предубедено. Някои непрекъснато искат да докажат, че щом си от ЦСКА - значи има нещо съмнително. Наскоро се събрахме съмишленици около отбора и това беше първото нещо, върху което дискутирахме. За да могат децата, които тепърва отиват в сектор "Г", да не износват някакви комплекси, травми от миналото, и то незаслужено. Никой няма право да ги наказва по този начин в една свободна и правова държава, каквато мисля, че съвсем скоро окончателно ще станем.
Докладът за националната сигурност влиза в парламента
СОФИЯ. Докладът на правителството за състоянието на националната сигурност ще бъде разгледан днес в парламентарните Комисии по национална сигурност и по външна политика и евроинтеграция с участието на Иван Костов. Мястото, където ще защитавам с аргументи доклада, са двете комисии, заяви премиерът, отказвайки да коментира мнението на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, изразено пред медиите.
Всякакви обвинения в репресии са несъстоятелни, напротив, изпълнителната власт е гаранция за вашите права, свобода и достойнство, винаги можете да разчитате на нас, обърна се Костов към журналистите, помолен за коментар на публикации, че готвел преследване за инакомислещи.
Еврокомисията към Бундестага препоръча Германия да ни подкрепи за визите
СОФИЯ. През септември Комисията по европейските въпроси в Бундестага с решение ще препоръча на германското правителство да гласува за изваждане на България от "черния списък" в Съвета на ЕС, съобщи пресцентърът на СДС. Това станало ясно на срещата между Михаел Щюбген и Йордан Цонев в Берлин, които са председатели на интерпарламентарните групи за българо-германско приятелство съответно към Бундестага и българския парламент. Щюбген ще посети България по покана на Цонев, за да бъдат обсъдени чуждестранните инвестиции и политиката на присъединяване към ЕС.
Една десета инфлация за юни
СОФИЯ. Инфлацията за юни спрямо май е 0,1 на сто, а цените на хранителните стоки като цяло не са променени, изчисли НСИ. През юни цените на нехранителните стоки са се повишили с 0,6 на сто, а в общественото хранене - с 0,2 на сто. По-скъпо са се продавали захарта - с 54,7 на сто, сиренето - с 10,4 на сто, свинското месо - с 3,8 на сто, хлябът - с 0,5 на сто, каймата - с 4,9 на сто, малотрайните колбаси - с 4,2 на сто, киселите млека - с 1,2 на сто, отбелязаха статистиците. Поевтинели са яйцата, доматите, чушките и картофите. Натрупаната инфлация от началото на годината е 2,6 на сто, като индексът обхваща декември 1999 - юни 2000. Инфлацията за първото шестмесечие на годината, отразяваща средното изменение на цените за първите шест месеца на годината спрямо същия период на 1999, е 9,6 на сто. Националният регистър БУЛСТАТ е вече достъпен в Интернет, информираха още от НСИ.
Иван Вуцов: ПФЛ ще поеме и първенството
СОФИЯ. Изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов съобщи официално, че Професионалната лига вече ще администрира и първенството на страната. Според Вуцов лигата се справя отлично с турнира за Купата на България и това довело до решението на чиновниците от "Кърниградска". След заседанието на изпълкома, което е насрочено за 25 юли, ще стане известно как ПФЛ ще контролира работата на отделните комисии. Ако БФС си запази влиянието върху основните комисии, то администрирането на лигата ще се обезсмисли.
Според хора от футболните среди Иван Вуцов е сред основните противници отборите в елитната група да бъдат намалени до 12.
Изложбата "Пътуване с Принца" показват в НГЧИ
Уникална изложба се открива днес в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Показани са 16 акварела на британския художник Александър Кресуел, който придружаваше Негово кралско височество Чарлз, принца на Уелс, на посещението му у нас през есента на 1998 г. Височайшият гост взема със себе си художник не за първи път. Картините, създадени от Кресуел, показват фрагменти от архитектурния и природен облик на страните, посетени от принц Чарлс. Творбите са част от неговата лична колекция.
Изложбата ще бъде открита от посланика на Великобритания у нас Ричард Стаг и директора на НГЧИ Георги Липовански. Британският съвет организира експозицията, която от края на месеца ще гостува и във Варна. Изложените акварели са рисувани в България, Словения и Румъния - страните, които посети принц Чарлз. Скиците, направени от Александър Кресуел по време на пътуването, са фиксирали архитектурни забележителности. Между тях се открояват "Улица в Стария град, Пловдив", "Центърът на София - симфония в сиво"... Настоящата изложба носи името "Пътуване с Принца" и след като бъде показана в България, ще гостува в Словения и Румъния.
Художникът Александър Кресуел е един от изявените съвременни пейзажисти на Великобритания. Той е известен с поредицата си акварелни платна, показващи замъка Уиндзор след пожара през 1992 г. и след реставрирането му. Акварелистът е известен и със серията си "Тихите къщи на Великобритания", изобразяващи изоставени провинциални домове. Произведенията на Кресуел се отличават с деликатно отношение към светлината и обособяване на архитектурния детайл. В творбите му са запечатани кътчета от почти всички страни в Европа, Китай, Египет, Северна Америка... Художникът има над 20 самостоятелни изложби в различни европейски градове.
Това е най-интересната лятна изложба в НГЧИ наред с постоянните експозиции. Наесен обаче след експозиция от Гьоте институт и японска керамика ценителите на изобразителното изкуство ще могат да се насладят, както вече съобщихме, на уникални скици, рисунки и чертежи на гения Леонардо да Винчи.
Класации
Дали поради летните жеги, или поради типично български недомислици, но кандидатстването в езиковите гимназии се оказа изпитание за всички. Изпитание за родителите, за учениците, за учителите, че и за просветното министерство. И както е обичайно у нас, объркването допълнително се подсили, доколкото всички говорят в един глас, често без да разбират, че използват едни и същи аргументи.
Родителите са абсолютно прави да искат максимална прозрачност и яснота при класирането на децата си. Същата цел явно е накарала МОН да въведе принципа на децентрализацията, поетапното класиране и възможността неприетите от първия път ученици да пробват късмета си там, където пожелаят. И може би замисълът е добър, но в техническата реализация зейнаха пролуки. Особено що се отнася до разяснението на предвидените нововъведения.
Оказа се , че едва след първото класиране мнозина родители разбраха (или в момента осъзнават), че то няма окончателен характер, а ще продължи, докато всички свободни места в езиковите гимназии бъдат заети. И тук изникват много въпроси. Защо просветното министерство не проведе предварително рекламна кампания? Така, както се прави по цял свят - с диплянки, рекламни табла в училищата и т.н. Толкова ли е било трудно да се открие примерно страница в Интернет, от която хората да получат информация или където да могат да зададат въпросите си по електронна поща? И щом като се оказа, че елитните училища във Варна са могли да се координират помежду си, за да се избегнат всякакви главоблъсканици, не е ли могло това да се организира в столицата и в другите големи градове? И нямаше ли това да спести нервите на всички - както на родителите, така и на просветните експерти?
Отговорът на всички тези въпроси е очевиден. Но за съжаление за пореден път нещата ще се решат постфактум. Естествено, че хилядите деца, кандидатствали в езикови гимназии, ще бъдат класирани и приети според бала си ( което вече гарантираха регионалните инспекторати). Сигурно е и това, че много скоро родителите на влезлите деца едва ли ще си спомнят за тревогите си. Въпросът обаче е в друго - един път и завинаги да се въведат конкретни правила и те да бъдат предварително и добре разяснени. За да не се стига до обществен смут всяко лято, все едно че децата се класират не по знанията, а по здравината на нервите на родителите си.
Костов и Рачан съживяват договор от времето на Иван Асен II
ЗАГРЕБ. България и Хърватия споделят общи външнополитически цели - членство в НАТО и асоцииране към ЕС, заявиха на пресконференция българският премиер Иван Костов и хърватският му колега Ивица Рачан вчера. Оценяваме усилията на Хърватия в програмата й за постигане на икономическа стабилност на страната и преодоляване на последиците от войната, изтъкна Иван Костов. Като жест на приятелство оцени той новината, че Хърватският събор ( техният парламент) наскоро е ратифицирал споразумението за приятелство с България, подписано през 1996 и прието от българското Народно събрание. Тази правна рамка трябва да бъде последвана от подписване на споразумения за реадмисия, безвизов режим и договор за свободна търговия между двете страни. Преди 770 години цар Иван-Асен II е сключил подобен договор за свободна търговия с Хърватия, който би могъл да се продължи с анекс, е бил шеговият коментар на Ивица Рачан.
Не сме за това да се смекчат санкциите срещу официален Белград, но сме заинтересовани Дунав да не се предоставя на Милошевич като негов собствен плавателен съд, чрез който се изнудват други страни, заяви общата позиция на двамата премиери Рачан.
Отбелязано бе и доброто ниво на военното сътрудничество между София и Загреб. Иван Костов изтъкна, че България ще е доволна Хърватия да участва в срещата на министрите на отбраната от Югоизточна Европа. Ще си сътрудничим и в борбата срещу организираната престъпност, пресичането на наркотрафика и тероризма.
Мерки за насърчаване на стокообмена между двете страни обсъдиха двамата държавници, както и засилване на бизнесконтактите. Предстои да се открие въздушна линия София - Загреб, вече се водят преговори от "Хемус еър" и хърватските авиолинии. Предстои съвместна работа и между БДЖ и хърватския концерн "Кончар" за ремонт на жп вагони и производство на бяла техника Днес министър Антони Славински ще се срещне с ръководството на фирмата. Подписан е договор за модернизация на български локомотиви. Предстои Тракийското златно съкровище да гостува в Загреб, предвижда културна спогодба.
Подписани бяха две спогодби за международни комбинирани превози на товари и за сътрудничество в областта на стандартизацията. Покана да посети България получи хърватският премиер Ивица Рачан. На журналистически въпрос дали Хърватия ще продължава да настоява в срещата на високо равнище, която е със Западните Балкани и ще се проведе през ноември в Загреб, да участват България, Румъния и Чехия, Иван Костов уточни: "Крайното решение ще зависи от това какво ще е предложението за форума на срещата."
Кривото колело и правият път
Могъщият, силен, здраво стъпил на земята си Българин издига в ръцете си като многокилограмова щанга митологичния бик, който пък носи митологичната Европа към днешното й обиталище. Това е една от малкото карикатури от националния конкурс в Габрово, където нашенецът е представен не само като участник в градежа на древната европейска цивилизация, но и като неин основател. Дори малко иронично, дори и като мит. Но във всеки мит си има и нещо съвсем малко вярно. А в този от карикатурата има много верни неща. Та нали основата на всяка цивилизация е уседналият земеделец, който за разлика от варварите решава да слезе от коня, да стъпи здраво на земята и да почне да гради. Първо къща. След това всичко останало. И това се е случвало не само в отколешните времена. В средата на двайсети век, след най-варварските войни и разрушения в историята на човечеството, нашенецът се изхитря някак си не само да запази своята къща почти непокътната, но и да излезе на европейския пазар със своите си земни стоки, които европейската диващина е направила кът. В периода 1944- 1947 година Старият континент има огромна нужда от България. От нейните домати, от сиренето й, от овчето, от хляба и от всичките тези битови неща, от които започва цивилизацията. И ние можехме да станем спасители на Европа заедно с американците. И нямаше сега да кандидатстваме за членство и да отговаряме на изисквания. Напротив, изискванията щяхме да ги поставяме ние. Само че се намесва една друга сила, самата тя неосвободена все още от варварството, която решава, че ни е освободила, не се знае точно от какво, и следователно има право да поеме вместо нас управлението на държавната ни каруца. И историята тръгва по други, чужди пътища. После се оказва, те не са били криви и истинският път трябва да се поеме отначало. И жалкото в цялата тази крива история, която все още не всички осъзнават, не е това, че сме изгубили половин столетие из криви и черни и кални пътища. Жалкото е, че след едно-две партийно наставлявани поколения хората сякаш вече са се отучили сами да карат каруците си. И каруцата вместо нагоре, към Европа, се търкаля по нанадолнището, както е в карикатурата на Деян Михайлов. Ако ли пък е влак - той обикаля в кръг или пък са му криви релсите, както е при Петър Цанов. А рисунката, в която независимият, горд, силен и могъщ земеделец, който носи и древния бик, и древната Европа, и целия свят на раменете си, стои в изложбата необичайно и самотно. А самата изложба изобилства с представянето на едно друго същество. То е бедно, жалко, мизерно и основното му занимание е да проси и да хленчи. Типичният губещ, според представите на американците. Типичният българин - според представите на повечето карикатуристи. Показателно е колко просяци, просешки шапки, кръпки, бедни слугини и смотани загубеняци клечат и хленчат пред вратите на бленуваната Европа в карикатурите на изложбата. И човек неволно започва да предпочита един друг образ, на друг българин, който също тръгва към нея в началото на века. Да, може бай Ганьо да е простак, може да е всякакъв, но той не е това смазано, смачкано и мизерно нищо, което е решило, че Европа също има нужда от България и дори мечтае за нея, според малко ироничния наслов на националния конкурс. Защото в нито една от карикатурите няма и намек или пък хрумване някакво за това, с какво бихме били полезни на европейците. Най-много, за да си подредят пъзела, както в карикатурите на Мария Попова и Светлин Стефанов. "То пък бай Ганьо с какво е бил полезен" - би възкликнал все още неизкушеният в нормалните пазарни взаимовръзки социалистически възпитаник. А пък то отговорът е много прост. С дисагите си. С мускалите си. С тези презирани, осмивани и подигравани от всички дисаги и мускали. Защото в тях е имало розово масло. Стока, търсена стока, от която европейците се нуждаят. А как ще влезе бай Ганьо в Европа без дисаги и мускали. Един автор май инстинктивно се е досетил. Ще вземе връзка ключове и ще ги пробва, както е в карикатурата на Дечко Николов. Все пак има някакви остатъци от нявгашната му, макар и отблъскваща гордост. Все пак по-добре да хитрува, отколкото да моли, да проси, да хленчи и да се самоунижава. Защото самопрезрението, което излъчват карикатурите, обрисуващи съвременния българин, е противоестествено. То е и невъзможно. И се изражда в доста чудати представи и подозрения. Като например това, че Европа иска да ни мине, тя ни върти като палячовски играчки, дои ни като крава, пуска ни въдици като на глупави шарани или ни разиграва като в цирка. Доста са карикатурите с точно такова съдържание. А най-много са тези, които намират обяснение на българските несрети в някаква изначална обреченост на държавата. Горката карта на България в какви ли не символи е използвана, за да ни внуши, че няма изход, няма управия, такива сме били, такива сме си и такива ще си бъдем. Ето, намерено е противодействието срещу самоунижението и признанието за един полувековен провал. Както писа политологът Евгений Дайнов, цяло едно поколение иначе талантливи творци, цяло едно поколение българи не пожела да признае своя провал, докарал ни не при европейските пътища на свободата, демокрацията и правото, а някъде из пустошта на мъртвите сибирски полета. Виновни са значи те, а географското положение, орисията, политиците, държавата, особеностите на релефа и кривото колело. Да признаеш една вина, е нравствен подвиг, много по-труден от този да издигнеш бика и Европа на раменете си като щанга. Е, чак такива герои явно не можем да бъдем. Но можеше поне да запазим поне частица достойнство и да бъдем по-честни към самите себе си. И тогава пътя ни към Европа ще се очертае съвсем ясно. Провидял го е карикатуристът Пламен Пенев. Нашият керван пъпли бавно нагоре, по възходящата спирала към върха, където е голямата европейска къща. Каруците, макар и стари, са пълни догоре. Пълни са със стоки, а не с глупави илюзии, подозрения и страхове. Стоките са нужни, макар че не са луксозни. Конят и водачът му са уморени и смешни, но те са жилави и упорити. Те знаят къде отиват. Те знаят какво искат и знаят какво трябва да дадат в замяна. Пътят, разбира се, е криволичещ и дълъг, но затова пък е достоен. Без историческа обремененост, патологични комплекси, унизителен хленч и досадни вайкания. И керванът няма как да не стигне до върха.
Крими-конгрес разплита варненски тайни и загадки
13 криминални разказа, действието на които се развива в хотел "Жолио Кюри" край Варна по време на миналогодишния 12-и конгрес на AIEP (Международната асоциация на писателите криминалисти), са включени в сборника "Един мъртвец по-малко". Автори са писатели от 6 европейски страни (Англия, Белгия, България, Германия, Испания и Холандия), а книгата на издателство "Аргус" е част от поредиците "100 % крими" и "Библиотека "Полиция".
Това е първата книга от този род, въпреки че много пъти на конгресите на асоциацията е ставало дума за подобно издание. Българският сборник изпреварва испанският, като уговорката на конгреса миналата година била освен действието да се развива по време на форума във Варна, книгата да излезе преди следващия конгрес на AIEP - от 4 до 9 октомври в Прага.
30 държави от Европа, Азия и Америка членуват в Международната асоциация на писателите криминалисти, като нашата страна е сред учредителите на организацията. По думите на председателя на българската секция Атанас Мандаджиев този сборник ще повиши още повече и без това високия авторитет на нашите участници. Следващата им задача е възстановяването на литературните награди на AIEP, като сред носителите им досега са имена като Жорж Сименон, Фридрих Дюренмат, Юлиан Семьонов и др. "Един мъртвец по-малко" е своеобразно продължение на антологията на съвременния български криминален разказ "Един мъртвец повече" също на издателство "Аргус".
Левицата - парад на самодоволната посредственост
Откакто на БСП и компания им замириса на власт, все повече и повече се изживяват като предопределени и единствено компетентни да дават мнения с претенцията за истина от първа инстанция. Този дух витаеше и на конференцията на т.нар. ляв икономически елит, проведена в София под мотото "Българската икономика в контекста на европейската интеграция". Участваха познати до тривиалност лица - К. Парамов, Ст. Александров, В. Рангелова, Е. Хърсев, проф. И. Ангелов и др. единодушни в едно - валутният борд е пречка за формулиране политика на растеж на доходите. Затова било в интерес на България и на нейното бъдещо членство в ЕС валутният борд да се премахне.
Т. нар. ляв икономически елит обаче не знае, премълчава или отказва да се съобразява с няколко фундаментални принципа в съвременната икономика, действащи в еврозоната:
- Нисък бюджетен дефицит и спиране печатането на т.нар. кухи пари - пари без никакво покритие. Държавите от ЕС преминаха през доста трудности, докато примирят и уеднаквят финансовите критерии в еврозоната. Цената за нарушаването на този принцип се прояви най-ярко в Италия през 1998. Тогавашното левоцентристко правителство за малко да падне от власт под натиска от коалиционния си партньор - Италианската комунистическа партия (ИКП) - несъгласна с бюджетен дефицит от 3% и искане за три пъти по-голям.
- Самият ЕС е по същността си валутен борд и никоя държава в него не си позволява лукса да не се съобразява с това, тъй като това би рефлектирало и върху икономиките на останалите. Суверенно право на отделните национални държави и техните банки е да изберат по какъв начин да обезпечават своята валута. В Германия марката няма грам златно обезпечение. Защо? Защото там действа стоков борд (стоки, конвертируеми на пазара). Зад всяка марка стои продукт, който я обезпечава на сто процента, а оттам я прави и бързо ликвидна във всеки един момент. Други държави са приели смесен вариант на обезпечение на своите валути - 50% в злато и 50% в стока.
- Елиминирането на валутния борд и отварянето на фабриката за пари, а оттам в краткосрочен план (шест месеца) може би ще има мним икономически ефект, докато парите в обращение не достигнат критична маса. След нея започват действия на проинфлационни вълни, за да се стигне до инфлационна спирала, след която процесите стават необратими. Тогава не "световният капитализъм и империализъм" ще бъдат виновни, избирателю, нито четирите годишни времена, а бездарието и некомпетентността на левицата.
Премахването на валутния борд в дългосрочен план преследва чисто корпоративни цели - елегантното усвояване на 7 млрд. марки валутен резерв. Под предлог за активна социална политика и мнимо повишаване доходите на хората родните червени кротко ще изпапкат валутния резерв.
При такива суми появата на нови съзвездия от типа на "Орион" е неизбежна.
Без съмнение безработицата и относително ниският размер на доходите са сериозно изпитание пред управлението на ОДС. Политиката на ОДС трябва да се отърси от универсализма на социал-либералния подход и да заложи на модерните консервативни практики. При ясно дефиниране на своите партньори: частния бизнес и хората със свободни професии, т.е. живата и динамична социална тъкан на обществения организъм.
Индикациите за намаляване на данъците (най-вече на данък печалба) са позитивен сигнал, заслужаващ адмирации.
Но той трябва да бъде задължително съчетан с още два елемента. Първо, намаляването на лихвите по кредитите би стимулирало откриването на нови работни места и увеличаването на доходите. Българският производител ползва кредити между 16-18% на година, докато чуждите инвеститори ползват инвестиционни кредити от европейски банки при лихва между 8-12%.
Второ, частичното опрощаване на данъците за реални инвестиции в България ще позволи провеждането на целенасочена секторна икономическа политика в стратегически направления. Прав е Р. Овчаров, когато в интервю преди конгреса на столетницата заяви, че "БСП все още не е готова да управлява". Дори е по-вероятно в близките 10-15 години да мине Халеевата комета, отколкото за същото време БСП да се ограмоти и европеизира.
Малките клубове унищожиха Висшата лига преди старта
СОФИЯ. Висша футболна лига в България? Имаше нещо такова, но само на теория! Преди време много се говореше, а дори клубовете гласуваха за създаването на тази лига. Идеята на Любе Спасов обаче вчера пропадна под натиска на малките и силовите клубове в страната. Така дребните футболни душици решиха да запазят сегашното положение, независимо че то ги води към дъното. Клубчетата от страната предпочетоха да останат в мрежата на по-мощните събратя, гравитиращи около "ВАИ холдинг" и "Литекс комерс".
Но да припомним каква бе идеята на ПФЛ. За да бъде избегната корупцията и да намалеят уговорените мачове, секретарят на професионалната лига Любе Спасов предложи да се създаде Висша лига с 12 отбора. На две общи събрания въпросът бе дискутиран и клубовете се съгласиха с предложението. На тези две сбирки дори допитването показа 26:4 гласа в полза на Висшата лига. Още тогава обаче най-върли противници на промените бяха представителите на "Велбъжд" (Кн) и на "Ловеч". Времето течеше, БФС пък включи в наредбата си преходния вариант, предвиждащ първенството 2000/2001 година в елита да се проведе с участието на 14 тима. Дори бе направена програма за това първенство. И какво стана вчера - всичко пропадна. На последното общо събрание на ПФЛ (с участието на отборите от "А" и "Б" група) малките клубове просто гласуваха за всичко старо и доказано некачествено. Така в България ще си има "А" група от 16 отбора, ще има една "Б" група от 18 тима и четири "В" групи от по 16 състава. Представителите на клубовете не понечиха дори да променят разпределението на парите, които идват от продажбата на телевизионни права. Изобщо събранието бе жалка гледка, но пък може да бъде посочено за пример как нагледно клубове като "Велбъжд" и "Ловеч" демонстрират контрола си над българския футбол.
Приетото решение на ПФЛ ще бъде внесено като предложение, което изпълкомът на БФС трябва да разгледа на 25 юли. Нищо чудно на този ден президентът на централата от "Кърниградска" Иван Славков да поеме отговорността и да прибави още два отбора към елитната група за настоящото първенство. Така вместо 14 ще има 16 тима (желаната цифра от мнозинството). Проблем е, че ще бъдат нарушени нормативни документи, но пък това е редовна практика в БФС и няма да е изненада. Тогава пък ще трябва да бъде правена нова програма, а в нея със сигурност "Ловеч" например няма да започне шампионата с толкова тежки мачове. Това е просто хипотеза, която обаче се лансира усилено във футболните среди.
На вчерашното заседание против мнозинството бяха представителите на ЦСКА и "Славия". Подкрепата си за Висша лига от 12 тима изпрати в телеграма президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов, а предния ден същото декларира изпълнителният директор на "Левски" Наско Сираков.
На сбирката в пресклуб "България" позитивно мислене демонстрира президентът на ЦСКА Любослав Пенев. Никой обаче не поиска да чуе най-авторитетното име на събранието.
Грандовете и ПФЛ останаха сами в желанието си да променят към добро най-популярната игра. По-влиятелни обаче са "Велбъжд" и "Ловеч", които видимо имат интерес от масово присъствие на бедни тимчета.
Пенев: На някои не им стискаше
СОФИЯ. Президентът на ПФК ЦСКА АД Любослав Пенев бе най-яростният привърженик на висша лига с 12 отбора на вчерашното събрание на ПФЛ. Пенев остана единственият, който аргументирано доказа, че в намален състав първата група ще помогне на българския футбол да излезе по-бързо от кризата. "На събранието не се разбрахме дали ще гоним качествена игра или боричкане в България. Рано или късно ще стигнем до истинския модел на висша лига. На този етап не знам дали кризата ще се задълбочи, но съм сигурен, че по-добре няма да стане. Жалко, че малко хора разбраха, за какво става въпрос. Имаше и такива, които са "за" 12 отбора, ала не им стискаше да го кажат" - заяви Пенев.
Малко пшеница е изгоряла от пожарите
СОФИЯ. Опустошителните пожари са унищожили само няколко хиляди декара с пшеница, което няма да наруши зърнения баланс, съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. Стопаните обаче са ощетени, защото не са застраховали нивите. Повечето от пожарите са заради паленето на стърнищата, което е забранено със закон, напомни министърът. По данни на агроведомството 95 на сто от ечемика е прибран при среден добив 245 кг от декар. Изкупната цена е около 180 лв. за тон. Около 35 на сто от площите с пшеница са ожънати при среден добив от 306 кг от декар.
Министър Бойко Ноев предлага връщане на царските ордени
СОФИЯ. Първите пагони, съобразени със стандартите на НАТО, връчи вчера президентът и върховен главнокомандващ Петър Стоянов на 74 генерали и офицери на церемония пред ротондата "Свети Георги", която завърши с чаша шампанско. Освободени бяха 20 висши офицери, като 15 от тях са повишени в длъжност. Новото натовско звание бригаден генерал получиха 16 офицери. Единствен началникът на ГЩ ген.-полк. Михо Михов ще носи четиризвезден пагон. Ще си го запазя, зарече се той, както първите си лейтенантски нашивки.
По-късно в Министерството на отбраната в тържествена обстановка освободените генерали предадоха службата на своите приемници.
С думи на благодарност към тях се обърнаха президентът, военният министър. Но освен новите лампази и подаръци за смонен, не получиха държавни отличия заради сложната система на награждаване с ордени. Министър Ноев обяви, че ще поиска тя да се промени и посочи, че ще се върнат някои от старите царски отличия. Тогава вероятно и част освободените генерали ще бъдат закичени с нови ордени.
Церемонията може би не е най-важната част от реформата, но дава стимул тя да продължи със същите обороти, каза президентът Стоянов пред генералитета. Бойко Ноев честити по-високите звания и подчерта: "Ние сме един екип, без него няма да постигнем резултатите, които искаме."
Петър Стоянов вчера остана с един секретар по военната реформа, защото ген. Кирил Василев се върна във войската и оглави Първи армейски корпус. В екипа на върховния главнокомандващ вече ще работи полк. Ради Радев, който ще е свръзката между него и армията. На вчерашното празненнствоне бяха генералите от МВР и спецслужбите, тъй като те не са към БА.
Миньор загина при злополука в рудник "Пчелояд"
КЪРДЖАЛИ. 40-годишният Неджахтин Расим загина при трудова злополука в рудник "Пчелояд" край момчилградското село Звездел. Инцидентът станал в 10.30 ч. в понеделник. Починалият работел като извозвач. Негов колега извозил миньорите от смяната до шахта в рудника, но при маневра заради техническа повреда не успял да спре влакчето. Последният вагон се обърнал и затиснал Неджахтин. Той починал от загуба на кръв след масивно разкъсване на черния дроб. Към 12 ч. бил докаран в Бърза помощ в Момчилград, където констатирали смъртта му. По случая е образувано следствено дело, съобщиха от РДВР в Кърджали.
Наши млади франкофони откриват времето на Европа
"Да отидем във Франция - Европа 2000! " Така беше озаглавен конкурсът, който френското Министерство на външните работи обяви за ученици и студенти франкофони от страните - кандидатки за членство в ЕС. Конкурсът беше посветен на френското председателство на Евросъюза през второто полугодие на тази година и както самото му заглавие подсказва, победителите в него ще заминат за Франция. Освен че ще видят Париж, те ще се срещнат с френски политици и журналисти и ще покажат младото лице на България, ще се постараят да утвърдят представата, че нашата страна е неразделна част от обединена Европа.
У нас конкурсът се проведе със съдействието на Френския институт в София и Българската асоциация на журналистите франкофони. 371 български младежи на възраст между 16 и 20 години от цялата страна се включиха в него. Важно условие беше те да се състезават в екипи от по двама или трима души, за да се провери умението им да работят в група.
В първия етап от състезанието екипите трябваше да представят видеофилм на тема "Времето на Европа". Разбира се, осигуряването на снимачна техника не е лесна работа и това обяснява по-ограничения брой участници. Най-амбициозните млади франкофони обаче бяха успели да се снабдят с видеокамери и макар на несъвършено техническо ниво, да представят своята идея за днешна Европа.
Какво е времето на Европа? Слънчево за едни и облачно за други? На географската карта сме имали щастието да попаднем в най-слънчевата част на континента, но в преносен смисъл все още оставаме в сянка, другите европейци не знаят достатъчно за нас.
Във видеорепортажите си младежите се бяха постарали да покажат една слънчева и красива България, която може да омагьоса всеки чужденец с природата и с културата си. И на фона на толкова много красота някок неуместен изглежда въпросът "Искат ли младите българи да останат да живеят тук? " Само че този въпрос също е част от нашето съвремие и той прозвуча в любителските видеофилми от конкурса.
На втория етап от състезанието участниците трябваше да отговарят по Интернет на въпроси от европейската история и култура. Най-добре представилите се стигнаха до финалната фаза, която се проведе в Театъра на Българската армия. Този път екипите изпълняваха театрални етюди на френски език. Председател на журито беше режисьорът Людмил Стайков.
Няма да коментирам артистичността на театралните импровизации, нито нивото на френския език, който участниците демонстрираха. Сигурно не се съмнявате, че те дадоха всичко от себе си, защото и стимулът не беше какво да е, а двуседмично пребиваване във Франция. В крайна сметка победители станаха онези, които говореха френски по-добре от конкурентите си.
Зрителите в Театъра на армията имаха възможност да видят и колаж от любителските видеофилми на тема "Времето на Европа", отличени на първия етап от конкурса. В паметта ми остана следният откъс: велосипедист преминава край момиченце, часовникът от ръката му пада, момиченцето го взема и вика след велосипедиста. Той благодари на френски. Детето му обяснява нещо на български. Диалогът продължава, като всеки говори на своя език и следва само собствената си мисъл. Докато в един момент репликата на французина прозвучава напълно логично. "Ама ти как ме разбираш, като ти говоря на български? " - усеща се момиченцето. "Защото сме европейци и трябва да се разбираме" - отговаря на френски велосипедистът. "Така е" - потвърждава детето и двамата продължават по шосето, хванати за ръка.
На пръв поглед тази сценка от любителски видеофилм може да изглежда наивна, но не е ли точно това "Времето на Европа" и нейното бъдеще: да се разбираме помежду си на какъвто и език да говорим.
Победители в конкурса
Необходим е единен команден център при кризи, смята Костов
СОФИЯ. Опасната обстановка от възникналите пожари в Хасковско и в цялата страна е овладяна, има само тлеещи огнища, които до края на седмицата ще бъдат загасени, съобщи премиерът Иван Костов на летището вчера на път за Загреб. Той дойде направо от срещата си с председателя на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии Александър Праматарски, който го информирал за оценката и решенията.
Изключително високите температури и вятърът са причината за пожарите, а липсата на законово уредена организация за противодействие при бедствия е причината за трудното и бавно овладяване, обобщи Костов. Няма да има наказания, защото според премиера всички отговорни звена са си изпълнявали задълженията. Те обаче са предвидени в различни закони, затова не е имало съгласуваност и не е било възможно да се постигне по-добра организация. Това доказва, че е остро необходим закон за управление на кризите и единен команден център, подчерта Иван Костов.
В понеделник било обсъждано и дали да се поиска помощ от Гърция и Турция, но се преценило, че техните технически средства са подобни на нашите.
Никол Кидман дари театъра, в който "проходила" като актриса
Eдна от най-успелите австралийски актриси Никол Кидман дари 150 000 долара на театъра, откъдето преди години започна кариерата си, предаде АП. Искам с нещо да помогна на Австралийския младежки театър, който ми оказа голяма подкрепа, когато бях тийнейджър, заяви Кидман, която е омъжена за холивудската легенда Том Круз. Двамата направиха коронните си роли в "Широко затворени очи" на покойния Стенли Кубрик, въртян в момента и по нашите кина.
Нуждаем се от общ ред на ценностите
Професор Ленц беше сред водещите германски лектори на софийската конференция, организирана от политическата фондация на Християн-демократическия съюз във ФРГ "Конрад Аденауер" в сътрудничество с българския външен министър г-жа Надежда Михайлова. Тема на българо-германския форум, проведен в хотел "Кемпински - Зографски", беше "ЕВРОПА: ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО. За една Европа на гражданите".
На пъстрата политическата карта на Европа многообразието личи съвсем ясно. То вече съществува. Обединението, единството тепърва ще се създават. Налице е известно противопоставяне, известно напрежение между понятията "единство" и "многообразие". Знайно е, че на американския герб отделните съставни части са изобразени като стрели, под които пише "De pluribus unum", т.е. "От многото едно". В това се състои задачата.
Говорим за реда в нашия дом, в нашата къща. Понастоящем в този дом има 15 жители, утре ще бъдат 28. Но на картата има още бели полета, които засега не са включени в този дом. Ако прибавим всички останали страни, общият брой ще стане 35. Така че ние би трябвало да създадем определен ред, определени правила, за да можем да съжителстваме разумно.
Мирът не може да бъде постигнат без творческия принос на Европа. Някога обаче Европа обаче не успя да създаде този мир, затова се стигна до война. Тази война преживяха шестте държави - основателки на обединена Европа. Мирът означава преди всичко мир между държавите членки, а за това са необходими правила, ред в този дом. Освен това е нужен мир и със съседите, с останалата част от света. Днес това е един много съществен принцип на Европейската общност. Не се приема никоя страна за член на Европейската общност, на Европейския съюз, ако тя не живее в мир със своите съседи. Преди Унгария и Румъния да влязат в кръга на кандидатите, те трябваше да изгладят някои различия, някои противоречия от миналото. Същото се отнасяше и за Унгария и Словакия. Това е градивен, конститутивен принцип. Мирът трябва да бъде гарантиран.
Второто, което искам да подчертая, е че ако Европа желае да се присъедини и да участва в модерното развитие на света, тя трябва да притежава икономическо пространство, което по размери и ефективност да е съпоставимо с конкурентите, най-вече със Съединените американски щати, но и с някои бързо развиващи се азиатски пазари.
Като млад юрист имах възможност да пребивавам в Америка и там видях това пространство без граници, видях какви възможности за развитие предлага. В малките, ограничените пространства също има много хубави неща, но както индустриалното общество от XIX век не можеше да се развива в разпокъсаната тогава на 39 държавици Германия, а бе необходимо единно икономическо пространство, така и днес възможностите в полза на населението не могат да бъдат изчерпани в малки пространства, било то в Португалия, Белгия или Австрия или даже в по-големи страни като Англия, Франция, Италия или Германия.
Централната тема във връзка с правото на Европейската общност е тъкмо създаването на това икономическо пространство. Повечето хора през своя живот се занимават най-вече с изкарване на всекидневната си прехрана. Поради това редът в икономическото развитие е абсолютно необходима предпоставка за мира. Общият икономически ред предполага общ правилник, респ. създаването на такъв, т.е. основата е общ правов ред или казано другояче - общ ред на ценностите.
Що се отнася до правото на Европейската общност (предпочитам да използвам този термин пред Европейски съюз, защото го смятам за по-коректен в правово отношение), същественото тук е, че чрез договорите се въвеждат не само права и задължения за държавите - членки на Европейския съюз, но и права и задължения за отделния гражданин. Това е нещо много важно и ново и съдът го е фиксирал в своите решения. От договорите произтичат права за отделните граждани, които могат да бъдат изисквани по съдебен път.
Най-важното задължение на държавите членки е да съдействат за изграждането на общността и съвсем стриктно да спазват общото право, правните норми на Европейския съюз. Тук става дума именно за изискването не само да се съблюдават тези права, но и да се съдейства, т.е. активно да се участва в тяхното налагане, в тяхното спазване. Нито една държава членка не би могла да се отклони от това свое задължение.
На конференцията на високо равнище в Португалия между другото стана дума за една всъщност съвсем банална тема - облагането на влоговете. Тази тема се обсъжда вече в продължение на 10 години, но нещата някак си не напредват, а в Португалия като че ли все пак беше постигнато нещо, макар че има много затруднения. Защо? Защото държавите членки не могат безкрайно дълго да бягат от своето задължение да съдействат. Австрийците и Люксембург не желаеха да се съгласят, но в крайна сметка Люксембург склони и след това се оказа, че Австрия е съвсем сама. Под натиска на правото на вето нейните представители разбраха, че просто нямат никакъв друг избор, и решиха, че не могат да си позволят повече да упорстват. Така се постигна единодушие и по тази тема. По този начин държавите членки решиха да спазват правото и да работят, да съдействат за прилагането на това право. А става дума в крайна сметка за правата и задълженията на държавите членки.
Отделните хора, отделните граждани всъщност са задължени да се съобразяват с общото европейско право. Те трябва да се съобразяват и с това, че това право непрекъснато се променя, и то фундаментално. В рамките на Европейския съюз вече не съществува разлика между местни и чужденци, всички граждани на държавите членки са граждани на Европейския съюз с минимални различия имат еднакви права. Така че гражданите на отделните държави членки трябва да се съобразяват с тези валидни за всички права.
Например вече не може да се издига лозунгът "Германия за германците, не желаем българи". Всеки има правото, стига неговата държава да е член на Европейския съюз, да се кандидатира за дадено работно място. Гражданинът на всяка отделна държава членка има право да се пресели в друга държава, да започне да работи там и т.н. Това обаче е един много продължителен процес, свързан с преосмисляне на много неща.
Вие като българи бихте могли един ден спокойно да кандидатствате за място, примерно учителско, преподавателско или в университета в Германия и никой няма право да ви каже: не, това са места, резервирани само за германци.
Второто основно право - равноправието на мъже и жени. Мисля, че за България това изобщо не е проблем.
И така, намираме се в един важен етап от развитието на Европейския съюз, на Европейската общност. Европейският съд още през 1970 постанови, че съществуват основни права, да кажем - правото на собственост, но тези основни права не бяха кодифицирани, а бяха изведени от юрисдикцията, от правораздавателната практика. Но днес вече става дума за това тези основни права да бъдат изложени във формата на списък, на каталог и да бъдат приложени към договорите, да бъдат включени в текстовете на договорите.
На срещата на върха в Кьолн, но и преди това при обсъждането на договорите и приемането на договорите, а също и в изявления и политически декларации, многократно бе констатирано, че съществуват основни права. Все пак процесът на тяхното формулиране продължи много дълго. Сега ние тръгнахме по нов път, създадохме нова техника за разработване на тази Харта на основните права на Европейския съюз. Обикновено досега това се предприемаше на дипломатически конференции, т.е. председателят на Съвета на Европейския съюз със съгласието на своите колеги свикваше конференция, на която дипломатите разработваха документ, който след това се приемаше от държавните глави и министър-председателите на държавите членки. Понякога неочаквано се добавяха нови точки. С една дума, процедурата не беше особено демократична и затова решихме да изберем друг път. Създадохме нов орган, който сам си даде названието Конвент. А самото име вече говори, че това ще бъде орган, който ще създаде програмен документ.
Конвентът се състои от 62-ма души - 15 пълномощници, представители на президентите и на министър-председателите на държавите членки, 1 представител на Европейската комисия, 16 членове на Европейския парламент и 30 депутати от националните парламенти. 15 пълномощници на министър-председателите и на президентите на държавите членки и 30 членове на националните парламенти означава, че превесът на държавите членки в този орган е ясно изразен. Преобладава съвсем еднозначно националният компонент, но всичко това, което трябваше да разработи Конвентът, в крайна сметка беше наднационално. За България е важно да знае, че е предвиден и подобаващ обмен на мнения с кандидатите за членство в ЕС. Следователно България би трябвало да следи работата на Конвента и да поиска думата, ако желае да вземе отношение по някой въпрос. Всички страни кандидатки би трябвало да се възползват от това свое право. Председател на Конвента е бившият федерален президент на Германия Роман Херцог.
Председателят и заместник-председателят на този орган образуват президиум, съставен от трите групи - представители на правителствата, на Европейския парламент и националните парламенти, т.е. всички съответни компоненти са налице. Функцията на секретариат се изпълнява от Генералния секретариат на Министерския съвет, като се поддържат много тесни контакти с Генералния секретариат на Европейския парламент, с комисията и секретариатите на националните парламенти.
Що се отнася до Хартата на правата, тя има 50 члена.
На първо място, тук става въпрос за оплакванията. Всеки, който чувства правата си накърнени, има право да подаде жалба. Това не е нещо, което се разбира от само себе си. В процеса на нашата практика установихме, че по някои въпроси в някои страни не съществува правото на жалба. Винаги сме подчертавали, че задължение на страните членки е да създават такива възможности. Европейският гражданин трябва да може да предяви жалба пред съответния национален съд. Нали става дума за "Европа на гражданите". Към това спада и правото на всеки гражданин да бъде чут в честно заседание в разумен срок от независим, непартиен, обвързан само със закона съд. На лица, които не разполагат с достатъчно средства, трябва да им бъдат предоставени такива. Това е класически пример на въпроса за еднаквото третиране. Важно е и правилото, че всеки се счита за невинен до доказване на противното, както и правото на защита без оглед на национална принадлежност.
Няма наказание без закон - това класическо искане предполага, че санкциите трябва предварително да бъдат предвидени в закона, иначе не могат да бъдат налагани.
Освен това не може два пъти по един и същи въпрос да бъде предявяван иск пред съда.
Към това принадлежи и уважението към личния и семеен живот, свободата на мнението, съвестта и религията. Свободата на мнение е свързана много тясно със свободата на радиопредаванията. Правото на общността гарантира на всички телевизионни канали достъп до българската мрежа при същите условия, както за българските оператори.
Всяко лице има право на образование, както и на достъп до професионална квалификация. Това право обхваща възможността за безплатно училищно обучение. Това важи и днес за децата на работниците съгласно европейското право, но то трябва да бъде разширено. Освен това се казва, че създаването на учебни заведения е свободно. И тук важи принципът на липсата на дискриминация. Не можете да кажете, че учебното заведение е свободно за българите, а за чужденците не е. Свободата на събранията важи и за членовете на Европейския съюз. В немската конституция например свободата на събранията е право на германците. Но тя е и право на всички граждани на Европейската общност.
Също правото на създаване на профсъюзи, членството в тези профсъюзи, правото на избор за влизане в Европейската общност. Това се гарантира от нашето право. За да могат да се изпълняват тези права, на практика са нужни и политически партии, затова те са включени в тази харта.
Освен това - свободен достъп до документите на Европейската общност. Винаги се твърди, че в тази област всичко е недостъпно, неясно. Който твърди това, не е добре осведомен. Материалите, който се публикуват за Европейската общност, са много обширни и всеобхватни.
Правото на собственост също е гарантирано. Още на 13 септември 1979 то беше признато от юрисдикцията, сега наново се формулира.
Също така правото за екстрадиране от дадена страна. Например гражданите на трета страна имат право да станат граждани на някоя от страните от Европейския съюз. Това се отнася и до бежанците. Има едно много интересно изречение: "колективно екстрадиране, депортация на чужденци не се допуска". За първи път се признава, че чужденците не могат да бъдат третирани като вещи, т.е. когато не ни трябват, да ги изхвърлим.
Следват равноправието и липсата на дискриминация. Текстът гласи: "Дискриминация поради пол, раса, цвят на кожата или етнически и социален произход, език, религия или светоглед, политически убеждения, принадлежност към дадено малцинство, имущество, рождение или инвалидност и възраст са забранени. " Тук се съдържат хиляди години от човешката история. В приложението на правото на Европейския съюз всякаква дискриминация поради гражданство е непозволена. Не казвам това само на теория, а го казвам от гледна точка на практиката.
По същия начин става въпрос за равноправие между мъжете и жените. По немското право беше правилно жените да бъдат изключвани от професията на войника, обаче съгласно правото на Европейския съюз това не е така. Съюзът цели да предотврати тези неравенства и да насърчава равноправното третиране между мъжете и жените, като това право предвижда заплащането и другите условия да бъдат еднакви за мъжете и жените.
Активното и пасивно избирателно право при общински избори. Може би ще ви изненадам, но и днес има претенции на европейски граждани, които живеят в друга страна членка, за участие в общински избори. Някъде това може да не играе голяма роля, но например в Люксембург с неговите 400 хил. жители, от които 50 хил. са граждани на Европейската общност, живеещи там и имащи право на избор, не е за подценяване.
Връзки с управлението, с администрацията. Всеки има право неговият въпрос да бъде разгледан от органите и институциите на Европейския съюз справедливо и в рамките на разумен срок. Преди да бъде взета някаква мярка, която е във ваш ущърб, трябва да бъдете изслушан. Имате право на достъп до документите, освен това имате правото да очаквате и получите справедливо и разумно решение. Ако не ви се дава разрешение, тогава имате право да запитате защо.
Освен това има пълномощник, пред когото можете да се оплачете, ако органите на Европейския съюз не са взели предвид вашето искане. Можете да се обърнете към парламента, ако смятате, че сте третиран някъде неправилно.
Гражданинът има право да членува в политически партии. И всеки има право да основе партия в Европейския съюз, като в нея може да влезе който пожелае. Тези политически партии трябва да бъдат зачетени в Хартата за правата, т.е. партия, която е враждебна към чужденците, не е правомерна.
Що се отнася до Европейския парламент, съществува активно и пасивно избирателно право.
Всеки гражданин от общността има право свободно да се движи на територията и да остава на територията на някоя от страните от Европейската общност. Това се потвърждава между другото от факта, че туристическата индустрия е широко развита в общността.
Искам да спомена още едно нещо, което засяга отделната личност. Всеки работник има право да протестира срещу неправилно уволнение, да се събере със семейството си. Освен това тук става въпрос на право на отпуск за майките, респ. за бащите, а и за право за осиновяване на дете.
Граждани от трети страни, които не се числят към Европейския съюз, но които изпълняват правомерно работа в някоя от страните, имат правото да претендират за еднакво третиране с тези от Европейската общност. Ако се сключат съответни специални спогодби, като например с Турция, много турски работници са настоявали за зачитане на правата им. Това право е валидно и днес. Турция не е страна член, но това са права, които са записани в даден договор или дадена спогодба.
Има редица клаузи, които уреждат начина на прилагане, граници, ограничаване и разширение на основните права, предпазване от злоупотреби и т.н.
Но защо ни е правото, ако съдът не е в ред? Съдът на Европейския съюз се грижи за това да бъдат спазвани онези права, за които вече ви докладвах.
