САЩ осигуряват помощ на Виетнам да се разминира
ХАНОЙ. САЩ ще включат Виетнам в програмата си за разминиране и ще предоставят на бившия си враг 1,7 млн. долара, за да се отърве от противопехотните мини, които по неофициални оценки в страната са 3,5 милиона, съобщи американското посолство в Ханой. Американската помощ ще бъде предимно под формата на оборудване за откриването на мини и тяхното унищожаване. Най-гъсно "населени" с мини са провинция Куан Три в Централен Виетнам, през която минаваше демаркационната линия между Севера и Юга до 1975, както и зоните край границите с Китай и Лаос. Американската помощ е била договорена по време на визитата на американския военен министър Уилям Коен във Виетнам по-рано тази година.
Досега програмата за разминиране на САЩ е обхванала 36 държави и по нея са отпуснати 400 млн. долара.
Английска компания с интерес към Варненската корабостроителница
СОФИЯ. "Вие сте кмет на хората, които държат парите, ние в България имаме нужда от инвеститори", с тези думи премиерът Иван Костов посрещна г-н Клайв Мартин, първия кмет на лондонското Сити, който посещава България. "Впечатлен съм от прогреса и извършеното през последните три години у вас", каза Клайв Мартин след срещата. Интересите на британския бизнес са насочени към телекомуникациите, водоснабдяването, канализацията, пречистването на отпадни води и преработката на твърди отпадъци, съобщи кметът на лондонското Сити което е най-големият световен бизнесцентър. На среща със Стефан Софиянски бе обсъдена възможността за финансова помощ от лондонското Сити за общи проекти в топлофикацията и производството на ток. Софиянски е изразил надежда, че преговорите с британската фирма "Интернешънъл уотър", спечелила търга за 25-годишната концесия върху столичната ВиК, ще завършат до края на годината. Ръстът на българската икономика, започналите преговори за членство в ЕС и повишеният наскоро от рейтинговата агенция "Стандарт енд Пауърс" кредитен рейтинг на България са сигнал за британските инвеститори да инвестират у вас, посочи г-н Мартин.
Британската компания "Кемъл Леард" проявява интерес към Варненската корабостроителница, стана ясно след срещата на премиера Иван Костов и г-н Клайв Мартин. За българското правителство е много важно корабостроителницата да продължи дейността си , това е възможност да се създаде заетост в региона, е казал министър-председателят. Очакванията на правителството са до края на годината валутният ни резерв да достигне 9 млрд. марки, което означава, че чуждите инвеститори няма да имат проблеми с кредити или финансирането на операциите си.
Радвам се, че съм тук, преди 14 години опитах българско вино с чудесно качество и сега с нетърпение очаквам отново да го вкуся, каза лорд Клайв Мартин. Мандатът на Клайв Мартин е за една година, но близо четвърт от времето си той прекарва зад граница. Той е и главен магистрат на Лондон, адмирал на Градското пристанище, канцлер на университета.
Башар е Пинокио, но кой дърпа конците? -Томас ФРИДМАН, "Ню Йорк таймс"
Ако искате да разберете сегашната сирийска политика след смъртта на Хафез Асад, идете в някоя видеотека и проверете дали имат филмите "Пинокио", "Вълшебникът от Оз" и "Кръстникът" - втора част.
Филмът "Пинокио" е полезен, защото, ако смятате, че Башар Асад сам е организирал плавното поемане на властта, е, тогава имам нещо, което трябва да ви кажа. Башар е Пинокио. Истинският въпрос е кой е Джепето? Кой дърпа конците?
Допреди миналата седмица Башар бе само ръководител на Сирийската компютърна общност. За няколко часа след смъртта на баща си той бе обявен за командващ въоръжените сили на страната, а сирийският парламент прие поправка към конституцията, съгласно която възрастовата граница за избиране на президент падна от 40 на 34 години. Башар е 34-годишен. Кой пошепна на парламента да предприеме подобна стъпка? Самият Башар? Не вярвам.
Погрешно е да се смята, че Башар е само кукла на конци. Той изглежда по-сериозен, за да бъде само това. Но няма да е умно да се мисли, че Башар управлява сам. Неговият баща срещна голяма съпротива, когато се опита да издигне Башар преди това. Така че Башар Асад се нуждае от приятели. За момента лидерите на племенната общност алауити, ключови фигури в армията, и разполагащият с голяма тежест негов зет (съпруг на сестра му) ген. Асеф Шукат, изглежда, са се обединили в коалиция, за да го подкрепят. Това означава, че истинският въпрос не е просто каква Сирия иска Башар, а каква Сирия иска Джепето?
"Това, което имаме налице, е коалиция, включваща семейството, по-възрастни негови членове, племенните вождове. Те са решили, че Башар предлага най-доброто средство за оцеляване, защото чрез него могат да представят обединен фронт срещу големите предизвикателства на бъдещето", заяви Роб Сатлоф, ръководител на Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
Според него Башар предлага имидж на либерален политик, може би в достатъчна степен, за да не позволи на религиозната общност на еунитите, която е мнозинство сред мюсюлманското население в страната, да уксплодира след смъртта на ругания от тях Хафез Асад. В същото време той не прави впечатление на човек, който ще отиде твърде далеч. Башар също предлага имидж на реформатор в икономиката, който може да привлича чуждестранни инвестиции и икономическа помощ. Но в същото време е готов да смаже с брутални средства корупцията. Освен това тези, които го подкрепят, виждат в негово лице човек, който за разлика от баща си може наистина да се усмихва на израелците, без личността му да олеква от това.
Ето кое ни води към следващия филм "Вълшебникът от Оз". Знаете сцената, където къщата на Дороти пада върху лошата вещица и всички пеят, че вещицата е мъртва. Точно така се чувстват много сирийци днес по отношение края на жестоката тирания на Хафез Асад. Елитът на сирийската сунитска общност и подрастващото ново поколение са жадни да се присъединят към днешния разговор в глобален мащаб.
Ако искате да разберете Сирия днес, изучавайте Иран. Иранските молли упражняваха почти толкова твърд контрол върху обществото като Асад, но когато най-сетне в страната се състояха избори, 75 на сто от иранците гласуваха за лидер, който искаше да поотпусне контрола.
Днес най-подценяваната сила в политиката в международен мащаб е това, което става благодарение на процеса на глобализация, когато ние все повече знаем как живеят другите. Хората навсякъде започват да искат същите неща и когато не ги получат, те негодуват. Сирийският законодател Юсеф Джедани бе цитиран в "Ню Йорк таймс" да казва за Башар: "Налице са много големи очаквания, защото той е млад и отворен и иска да даде повече свобода и демокрация. " Но Джедани добавя, че според него Башар ще следва същия ритъм като баща си. "Тук не можете да действате по-бързо", смята той.
В Сирия има много потисната енергия и младите няма да търпят безгранично Башар, както толкова много години беше по отношение на баща му. Може би най-голямото предизвикателство за него ще бъде да се справи с тази стаена енергия.
В случай че Башар оцелее, стигаме до "Кръстникът" - втора част. Хафез Асад бе току-що починал и неговият брат Рифаат, който през 1982 г. спаси управлението на семейството, като смаза бунта на фундаменталистите в Хама, предяви претенции да бъде ръководител на Сирия. Рифаат Асад живее в изгнание, но контролира арабска сателитна телевизионна станция и праща съобщения до Дамаск. Може ли Башар да се справи с Рифаат, така както Майкъл Корлеоне с брат си Фредо, когато се оказа, че той не е лоялен - да накара едно от неговите момчета за изпълнение на мокри поръчки да го закара на риболов и да го застреля в главата? Ако аз бях Рифаат, не бих отишъл да ловя риба с непознати.
Младият Асад оглави Баас
Управляващата в Сирия партия Баас разшири вчера първия си от 15 години насам конгрес с един допълнителен ден, след като единодушно избра Башар Асад за неин нов лидер. Преди края на конгреса във вторник делегатите трябва да гласуват за ново регионално командване или политбюро, чиито състав ще бъде показателен за властта с която разполага Башар. 34-годишният очен лекар, който няма политически опит, бе избран начело на държавата на мястото на баща си Хафез Асад, починал преди седмица, в един политически твърде напрегнат момент за близкоизточния мирен процес. Асад осигури поемането на властта от Башар преди смъртта си, като прочисти редиците на висшето командване на армията и разузнаването от офицери, които можеха да се противопоставят на неговия приемник.
Ботаници строят Рая на Земята
БОДЕЛВА, Англия. Сбутано в югозападния ъгъл на Англия, на вдаващия се дълбоко в океана полуостров Корнуол, бавно се ражда Осмото чудо на света. Учени-романтици са се заели да построят в бивша каменоломна под огромни прозрачни куполи най-голямата в света ботаническа градина, която ще приюти над 80 000 растения от три климатични пояса. Проектът "Еден", дело на проф. Гилиън Пранс, бивш директор на британската Кралска ботаническа градина, и Тони Кендъл от университета в Рединг, трябва да бъде завършен и да отвори врати през пролетта на 2001.
Разположената на площ колкото 35 футболни игрища градина ще приюти под един "покрив" буйна тропическа растителност, богати на цитруси и маслини средиземноморски гори и типична за Корнуол флора. Изграждането на уникалната ботаническа градина ще струва 80 млн. лири (121 млн. долара). Създателите й се надяват тя да привлича по 75 000 посетители годишно и даде тласък на развитието на Корнуол, считан за една от най-бедните области в ЕС.
Преди да започнат строежа на куполите, строителите са доизгребали 1,8 млн. тона земна маса и са изградили дренажната система. Уникалната прозрачна структура с максимална ширина 110 м ще бъде покрита с изкуствен материал, който е по-лек и по-прозрачен от стъкло. Той освен това е изключително здрав, антистатичен, самопочистващ се и е в състояние да издържи 25 години.
Варненският театрален фест - в опит да разкъса границите
Формулата на тазгодишното издание на Варненския фестивал беше "Театър на границите". Съчетанието от българските спектакли и чуждестранните гастроли от програмата показа по-скоро отсъствието на ясни отграничителни линии между сцената и публиката, между театъра и другите изкуства, между стилове, театрални езици, форми и модели, демонстрира липса на закрепостяване в определен социо-културен контекст и въобще бариери за прескачане. Теоретичната дискусия по темата още веднъж провъзгласи безбрежната толерантност, която беше основна кауза на отминалото постмодерно десетилетие. Разбира се започва да се оформя и противопосочно течение - на процеса на глобализация отвръща повикът за отдалечаване от позициите на неоконсерватизма и "новоромантизма". Границата, която аз не можах да пресека, е географска и историческа - срещата ми с Буто танца "Сардина и горещ вятър" на Хисако Хорикава не се състоя. Може би липсата на контекста на следвоенна Япония от 50-те, когато се е зародило Буто течението или непознаването на японския традиционен танц, ме направиха свидетел само на изключително бавно движение и състояние на транс. Отблъснат от естрадната песен на японски и още повече от натрапчивата балада на английски, отказах да "приемам енергии", да наместя представлението в собствената си рецептивна система, залепяйки му несвойствени значения, и накрая да го пусна безпроблемно да плува заедно с другите откъслеци в кашата на постмодерното си съзнание (както подозирам, че постъпва по принцип западният потребител при подобни източни явления). Докато такива граници са ми нужни като зрител, за да търся липсите в себе си, а не в спектакъла, то тези между театъра и другите изкуства ми служат само за описание. Пограничните територии между театъра и танца са вече гъсто населени и в две поредни вечери от фестивала можахме да видим плавното им преливане - от движенческия спектакъл "Отвъд отвъд" на Десислава Шпатова, през ирландските актьори от "Онова място, онези хора" и "Интимно злато", които играеха по ръба на физическия театър и танца, до модерната хореография на Рандъм данс къмпани (Великобритания) в "Трилогията", която в последната си част интерпретираше класическия балет със средствата на съвременния танц. Освен с красотата и прецизността на движението "Трилогията" въздейства и с прекрасната електронна визия - пробив на още едно изкуство в театъра или пък обратно. Другият британски спектакъл "Традиционно" на Съспект Кълчър представи един тип на работа, в който текстът се ражда от импровизациите върху темата за клишираното общуване и пробивите на скрита самоличност иззад баналните фрази. Минималистичната игра на английските актьори съответства на лаконизма на сценографията, в която организираща и смислова роля играе осветлението.
Събитието между гостуващите представления за мен беше "Антигона в Техноленд" на Македонския национален театър - Скопие. Режисурата на Галин Стоев е направила възможна и силно въздействаща античната трагедия, която се случва на територията на съвременната младежка култура и успява да се осъществи в първичната си чистота тъкмо в света на неангажиращи и елементарни отношения между субектите си. Спектакълът се изпълнява от македонските актьори както с лекота и хумор, така и с отмерена емоция и концентрирана енергия.
Гостуването на Магдебургския театър представи едно по-бледо второ копие от "Хамлет" на Лилия Абаджиева, в което немските актьори не можаха да дадат плът на аналитичните конструкции и вихрените визии на оригинала. Отказът на Букурещкия национален театър от превод и узнаване на текста "Жана д'Арк. Откъси от едно досие" прави всяко говорене за спектакъла догадка. По тази причина взаимодействието между наситеното актьорско присъствие на Оана Пелеа в ролята на Жана и антагонистичната хореография остана енигматично.
Наличието на улични акции, пърформанси и инсталации щеше да демонстрира още едно размиване на граници - между театър и всекидневие, между играещ и наблюдаващ. Активирайки извънтеатрални пространства, те биха прибавили елемент на волност в бляскавия и многообразен театрален празник.
Отблясъци
Бари Едуардс, режисьор:
Изходна точка в уъркшопа "Актьор - пространство - зрител" е търсенето на спонтанността, непредсказуемостта и неувереността в процеса на изграждане на театралното представление. Участниците се освобождават от всяка механична представа за причинна връзка. Във Великобритания работя от 15 години с малка група, наречена "Оптик". Концентрираме се върху реакцията между зрителя и представлението. Работим и в Европа, Африка, а следващото ни пътуване е до Бразилия. За мен е голямо удоволствие работата ми с българските участници. Те са много добре физически подготвени и рефлективни.
Тук ми липсваха повече представления на открито, в извънтеатралните пространства - улични акции, инсталации, неформални изяви на малки групи.
Маргарита Младенова, режисьор
Заедно с Иван Добчев за втори път правим ателие със студенти от Театралния департамент на Нюйоркския университет. Тази година ателието се нарича "Техника на ловците на сънища" и е върху една хипотеза от книгата на Павич "Хазарски речник". През тези десет дни ние се опитахме да създадем провокации и версии, в които всеки от седемте участници да влезе в чуждия сън. В това има лека философска ирония, защото самата материя на съня е изплъзваща се и това се смята за нетеатрална територия. Много е рисковано да не се получат илюстрации, да не се слагат твърди граници между житейската реалност и тази на съня. Студентите са изключително вътрешно свободни, имат много по-нисък праг на задръжки, които да преодоляват и много лесно, спонтанно, импулсивно се хвърлят във всеки опит, отвръщат на всяка провокация.
Струва ми се, че когато се е раждала идеята за фестивалите, те са били мислени на нивото на това, което акмеистите са си представяли - една голяма държава на културата, държава на изкуството, територия, на която могат да се срещнат и да се провокират личности, времена, стилове, почерци, натрупвания, философии и всичко това да бъде много артистично и да покачи температурата на въздуха. Това се случва тук.
Цветана Манева, артистичен директор на фестивала
Изпитвам по-голямо удовлетворение, отколкото след предишни издания и това е естествено, защото механизмите на организация са вече сработени и фестивалът е завоювал своето място като един от най-престижните театрални форуми в страната. Получаваме признанието на чуждите гости. Програмата беше много плътна, обемна, с разнообразни модули. Особена значимост придавам на работния характер - ателиетата, уъркшоповете, дискусиите, семинарите, литературния салон, вечерите с актьори и поети. Варна вече е притегателен център за хора, които искат да се докоснат до българския театър, до нашите дръзновения и цели за развитие.
Амбицията ни е да завладяваме нови пространства в града, да се оживява инфраструктурата му по посока на фестивални прояви. Във всеки голям фестивален център времетраенето на проявата определя всекидневието на жителите му, превръща се в част от бизнеса им. Такава е и нашата цел, за която е необходимо време. Варна е много подходящо място за това, ние имаме цялото благоразположение на града, имаме подкрепата на Министерството на културата и община Варна, които са съорганизатори на фестивала и подхождат с абсолютно доверие и сигурност в работата, която ние вършим. Мотивите и мисията на "Варненско лято" не се различават от тези на другите фестивали, но точно в този момент, тук и сега, в затрудненията на прехода е особено важно този фестивал да живее пълнокръвно и да се равнява с фестивалите по света. Получаваме такива оценки и за мен като българка и театрал това е изключително важно.
Норберт Полман, интендант на Фрайе Камершпиле - Магдебург (Германия):
Видях българския "Хамлет" на Лилия Абаджиева в Пловдив на фестивала "Сцена на кръстопът", където с колегите ми преживяхме резонанса в публиката и поискахме да имаме такъв тип спектакъл, който да представи Лилия в Магдебург. Това, което ни привлече и ни интересува, е шокирането на аудиторията. Този вид работа с класиката много допадна на нашата публика - постановката на "Хамлет" е един от най-големите ни успехи.
Естетиката на Лилиия Абаджиева възбужда спонтанната реакция на публиката. Аз имах много разговори с професионални критици, те обговарят тази естетика и тя предизвиква дискусия, което е хубаво, защото означава, че постановката е провокационна. Това е една естетика на рекламата, на модата, на медията и този, който гледа добронамерено е заинтригуван. Разбира се, има голяма част мнения, които са негативни и намират спектакъла за скандален. Той е скандален за пуританите.
- Фактът, че режисьорката е българка, привлича ли по някакъв начин публиката?
- Има голям интерес към източноевропейски автори и хора на изкуството. Обменът между тези страни и Германия привлича вниманието. В програмата на нашия театър има и руски режисьор - Сорокин. По-интензивните връзки с България се дължат на присъствието на Константин Павлов в Магдебург. Аз съм за шести път в България и имахме гастрол с двете постановки по драматургията на Константин Павлов - "Персифедрон" и "Бунт в неделя". Поставихме "Тъжни лица" на Боян Иванов и сега "Хамлет" е най-високата точка на нашето сътрудничество.
Много съм любопитен за бъдещата ни работа с нея върху нов проект.
Във Вашингон търсят изход за Милошевич
НЮ ЙОРК. САЩ са обсъждали с някои от съюзниците си в НАТО и Русия възможността Слободан Милошевич да напусне поста си, като безопасността и спестяванията му бъдат гарантирани, писа вчера в. "Ню Йорк таймс", като се позова на висши американски представители. Обсъжданията били деликатни и неофициални, като САЩ не мислели да отправят предложение към Милошевич, който е обвинен от Международния трибунал в Хага. "Ако обаче ни бъде предоставено бързо и сигурно предложение за слизането на югопрезидента от власт, дълго ще помислим, преди да кажем "не", споделили висшите служители. Руското външно министерство и Държавният департамент на САЩ категорично отрекоха да са водени разговори за сделка около Милошевич.
Вълчан Петров с Голямата награда на Салона на изкуствата
СОФИЯ. Художникът Вълчан Петров е носителят на Голямата награда на V Салон на изкуствата. Наградите са пластики, изработени от Красимир Трендафилов. Те бяха връчени вчера от г-жа Антонина Стоянова - председател на фондация "Ценности", организатор на салона с НДК. Първа награда бе присъдена на Виолета Василчина за проекта й "Като камъчета от мозайка".
Девет са носителите на специалните награди за оригинални творчески идеи и художествени постижения в културата. Арфистката Дияна Запрянова, режисьорът Галин Стоев, художникът Асен Захариев и авторът на фестивала "София - Ъндърграунд" Руен Руенов са отличени за своите проекти.
Пластики получават още издателят Анго Боянов и формация "Исихия". Чуждестранен носител на специална награда е японският график Сусумо Ендо за общите му мултимедийни спектакли с композитора Стефан Драгостинов и македонския му колега Кокан Димушевски.
Германец превежда поезията на българка на френски
"Макар че живея в Париж, призванието ми е да пиша на български език" - казва Зинаида Полименова-Шнел, чиято втора стихосбирка "Изговори стъмни" ще бъде представена тази вечер в Столичната библиотека.
През 1997 Зинаида завършва културология в СУ "Св. Климент Охридски". По време на следването си се записва във Философския факултет на един спецкурс за свободата, воден от немеца Александър Шнел. Между преподавателя и студентката пламва любов, която ги отвежда до брачния олтар. Двамата заминават за Париж, където през 1999 г. Зинаида защитава магистърска степен във Висше училище за социални науки. В момента работи в Център за европейски и френско-немски изследвания и е първа година докторант. Съпругът й пък преподава в университет "Париж-12". Според Зинаида във френските академични среди чужденците са изключително добре приети и интересът към другия е голям. Поетесата и преподавателят по философия имат много приятели и напълно са се адаптирали към парижките условия.
Освен че пише статии, Александър Шнел превежда поезията на Зинаида на френски език. Двамата обаче често спорят за това, кой е източникът на поетическото вдъхновение. Своите възгледи Зинаида формулира така: "Някога мислех, че литературата е непосредствено отношение към света. Сега обаче смятам, че поезията създава от един възможен свят друг, реален, а не от един реален - друг възможен."
Главата "Образование" в преговорите с ЕС бе затворена, но реформата продължава
Създадената по време на социализма обществена нагласа за "безплатното образование" беше използвана умело през безвремието на Беровото правителство за провеждането на една огромна манипулация на обществото. Спекулирайки със стремежа на българина към просвещение, находчиви "културтрегери" и "бизнесмени" създадоха университети фантоми с причудливи специалности и неустановен преподавателски състав, които се превърнаха в машинки за пари, измъкнати от лековерни родители в името на бъдещето на децата им. Типичен пример в това отношение беше Славянският университет. С неговото закриване обаче не се сложи край на ненормалното разрастване на броя на висшите училища, нито на погрешните стъпки при реформата на висшето образование.
Пример за това е митът за демократичния характер на висшето образование, който може да се перифразира в добре познатото ни рекламно лого "Висшето образование - за всеки". Въпреки примамливия си характер този призив е просто кух - висшето образование винаги е имало елитарен характер. Няма в света страна, където висшето образование да е задължително, нито пък преобладаващата част от населението й да се състои от висшисти. Такъв лукс не могат да си позволят дори и най-развитите държави. Съвсем друго нещо е да се осигури равна възможност на младите хора да постъпват във висшите училища както от образователна, така и от социална гледна точка. И именно тук е особено важна ролята на държавните институции, които трябва да намерят най-подходящия начин за подбор на даровити кандидати, които да бъдат подготвени в различните области на обществената дейност, осигурявайки в перспектива задоволяването на обществените нужди от висококвалифицирани специалисти. За останалите извън държавната поръчка кандидати съществува възможност да бъдат обучавани в частни висши училища срещу заплащане, като тяхната реализация в бъдещето е свързана с личната им инициатива. За да могат да бъдат полезни за обществото и конкурентоспособни на подготвяните в държавните училища техни колеги, студентите в частните университети трябва да се подготвят от много добри преподаватели и в съответствие с държавните изисквания за всяка специалност. В противен случай просто издадената диплома не се признава на национално ниво. Тази възможност у нас обаче бе блокирана в няколко посоки. Преди всичко бяха създадени висши училища с гастролиращи преподаватели - наемници от други университети, където основната цел е прибирането на парите на кандидатите срещу получаването на съмнителна по качество подготовка в на пръв поглед атрактивни и екзотични специалности.
Към днешна дата могат да се посочат подобни примери, които съществуват въпреки нормативните документи. Така в Нов български университет от 1303 преподаватели, заети в учебния процес, само 168 са на основен трудов договор в този университет, в Бургаския свободен университет - от 599 - 77 са на основна работа там, а във варненския му съименник - 125 преподаватели работят на щатни места, останалите 514 са външни.
За да избегнат необходимите по Закона за висшето образование изисквания за определен минимален брой хабилитирани преподаватели на постоянен щат, изобретателността на някои ръководства на висши училища роди един нов подход при набирането на кадри. От институтите на БАН или от други университети, които отговарят на тези изисквания, бяха привлечени хабилитирани лица на постоянни щатни места, запазвайки половин щатна заетост по съвместителство в института или университета. По този начин въпросът се решава както в поговорката "И вълкът сит, и агнето цяло". Вместо като хонорувани тези специалисти получават почти същото заплащане по щата срещу бройката "хабилитиран преподавател". Запазвайки си половинката щатно място с екипа и тематиката, те облекчават бюджета на организацията, откъдето идват и така всички са доволни. Направени проверки от МОН показват, че в някои случаи дори има преподаватели, които противно на всякакви нормативни уредби се водят на основна работа в три или четири висши училища.
Другият парадокс, с който се спекулира, е така нареченото изнесено обучение. С уж благородната цел да се спестят битовите разноски на студентите в големите градове, от редица висши училища бяха клонирани различни филиали, колежи, учебни центрове и други подобни учебни звена с единствената цел да се намери отново възможност за печалбарство дори когато е прикрито под маската на "средства за подобряване на обучението" в даденото ВУ. Как другояче да си обясним защо бившият филиал на Софийския университет, сега Югозападният университет, има филиали в Търговище, Кърджали, Смолян, Враца, Кюстендил? УНСС има изнесени звена в градовете Враца, Монтана, Ловеч, Силистра, Видин, Разград, Русе и отново в градове с висши училища като Велико Търново, Бургас и Пловдив, а Техническият университет във Варна - в Сливен, в Добрич и отново във Велико Търново. Добрич и Разград са привлекателни и за Шуменския университет, а за да не остане по-назад Пловдивският университет има филиали в Бургас, Пазарджик, Хасково и дори в София. Сега, след като беше приет правилник за дейността на Националната агенция по акредитиране, крайно време е да се сложи ред в целия този хаос.
Друг подобен парадокс е платеното образование в държавните висши училища. Тази симбиоза си остана така и неразбрана от западни колеги. За тях образованието в държавните училища се извършва срещу такси и държавно субсидиране, а в частните - срещу цялостно заплащане на учебния процес от страна на студента. Кратко и ясно. Независимо от частичното използване на получените средства от платеното обучение за нуждите на държавното ВУ, основната част от събраните суми отиват за хонорари на преподавателите. Тук има и друг много важен момент - принизяване на изискванията с цел запазване на доходоносните студенти, което понижава и тяхната професионална подготовка. И след като платеното образование в държавните училища еднозначно е забранено от ЗВО, във Великотърновския университет има звена, където то се прилага за обучение на магистри и бакалаври.
Друг пример за подобна симбиоза в нарушение на Закона за висшето образование (параграф 60, ал. 2) е съществуването на частни колежи в структурата на държавни висши училища. Трудно може да се обясни какво търси частният Българо-датски колеж по икономика и управление под крилото на Стопанска академия, Свищов, или Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг (в София) в рамките на Техническия университет в Габрово.
В това отношение особено важна е ролята на Националната агенция по акредитиране не само за въвеждане на ред по отношение на ВУ, но и във връзка с актуализирането и нормирането на различните специалности, по които се обучават у нас специалисти. Тук не става дума за необходимото закриване на причудливи и екзотични специалности със съмнително обезпечаване на преподаватели, но за една много важна дейност по хармонизиране и съгласуване на произвежданите специалисти с оглед да се избегне пренасищане с висшисти и генериране на безработни. Навремето в годините на плановото стопанство, по време на модата на "голямата химия", в СУ , ПУ и ВХТИ бяха приети огромен брой студенти, което доведе по-късно до сериозни диспропорции в подготовката на химически кадри. Сега например освен в УНСС обучението по специалност стопанско управление се извършва в още 9 висши училища (университетите във Велико Търново, Благоевград, Пловдив, Бургас, ТУ - Габрово, МГИ, ЛТУ, ВИХВП - Пловдив), за някои от които това е напълно непривична област на учебна дейност.
Не на последно място трябва да се отбележи и подпомагането на умножителна активност при висшите училища от едно явление, близко до клиентелизма - местническия шовинизъм. Създаването на учебни звена от всякакъв вид на територията на даден град или област представлява най-съществената част от политическата активност на много депутати от всички парламентарно представени партии, чрез което се търси подкрепа от избирателите за следващите избори.
Подобни проблеми възникват и поради неточности в закона, както и поради некоректно или двусмислено тълкуване на някои от неговите параграфи. Така за съжаление е оформено едно погрешно мнение, че бакалавърската степен представлява завършено висше образование, което от своя страна дава основание да се смята, че у нас се подготвят висшисти за срок от 4 години. Очевидно е, че формирането на висококвалифицирани специалисти в редица области като медицината, техническите и природните науки, където наред с овладяването на съответните знания се изисква и придобиване на опит и умение, е направо несериозно в такъв четиригодишен период. Или казано с прости думи - един калфа не може да се смята за майстор, ако няма ценз за майстор. Това заедно с едногодишната магистърска степен (нещо непознато по света) от своя страна води и до известно несъответствие с приетите образователни норми в Европейския съюз. Последствието ще бъде в различия при признаването на съответните дипломи, което ще засегне интересите на подготвяните у нас специалисти и може косвено да окаже отрицателно влияние при набиране на качествени кандидат-студенти. Съвършено неясно е и мястото в социалната стратификация на кадрите, произвеждани в т.нар. колежи, особено съпоставени с бакалаврите или завършилите с диплом "специалист по.... ".
Всичките тези нерешени проблеми на нашето висше образование показват недвусмислено, че затварянето на главата за образованието при преговорите с ЕС не ни освобождава от работа по реформите. Фактът, че при преговорите се приема специфичният характер на висшето ни образование, изисква още по-голяма отговорност, тъй като тези проблеми трябва да решим самите ние. И затова е особено важно да стане ясно както за хората на ръководни държавни постове, така и за цялото общество, че инвестициите в образованието са не само изгодни, но те, макар и в дългосрочен план, са особено важни на фона на бъдещото ни членство в една модерна Европа за развитието както на стопанството, на науката и на културата, така и на обществото ни като цяло. Така ще проличи и нашият цивилизационен избор.
Главният секретар на МВР разпоредил проверка в НСБОП
СОФИЯ. Главният секретар на МВР ген. Божидар Попов е разпоредил на служба "Инспекторат" да направи проверка в Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), потвърди вчера вътрешният министър Емануил Йорданов. Целта на проверката е да се установи качеството на работа на отделните звена в службата, която от скоро има нов директор. Няма нищо странно да се проверяват отделни служби или регионални звена в МВР, заяви Йорданов. Проверката е била разпоредена в негово отсъствие и затова той не можа да каже кога ще приключи. В близко бъдеще не се предвиждат структурни промени в НСБОП. По-скоро за промени може да се мисли в новия закон, по който се работи в министерството и който за съжаление се забави по обективни причини, съобщи вътрешният министър. Оказа се, че работата е по-обемна и по-сложна, отколкото предполагахме, добави Емануил Йорданов.
Глобиха кмет за незаконно строителство
БУРГАС. Регионалната дирекция за строителен контрол наложи максималната глоба от 50 лв. на кмета Йоан Костадинов, защото е допуснал изграждането на десетки незаконни обекти в Морската градина и върху плажната ивица, обяви областният управител Кирил Козаров вчера. При изграждането на капанчетата не били спазени никакви изисквания на ЗТСУ. Въпреки че обектите са незаконни, за да не се проваля летният сезон, тези от тях, които не са върху плажната ивица, ще бъдат оставени да работят до края на лятото, допълни той. Ако градоначалникът Костадинов благоволи най-после да му представи плана за икономическото развитие на общината, той обеща да се ангажира с намирането на допълнителни средства за инфраструктурата.
Гърция e член на еврозоната
ФЕЙРА, ПАРИЖ. Държавните и правителствени лидери от Европейския съюз започнаха вчера сутринта в Санта Мария да Фейра срещата си, посветена главно на подготовката на институционните реформи на съюза предвид разширяването му с 12 нови членове. Въпреки че не фигурира официално в дневния ред, ще бъде обсъдена и темата за санкциите срещу Австрия, наложени през февруари поради включването на крайната десница в управлението.
Бившият председател на Еврокомисията Жак Делор призова по френската телевизия ЛСИ ЕС да ускори процеса на присъединяване на 12-те страни-кандидатки за съюза, като приключи преговорите до края на 2001, предаде Ройтерс. Той препоръча Брюксел да се съсредоточи върху въпросите за отбраната и за това как почти двойното увеличаване на съюза ще промени начина на функционирането му.
ЕС реши единодушно от 1 януари 2001 Гърция да стане 12-ти член на еврозоната, оповести гръцкият премиер Костас Симитис, който участва в срещата на върха във Фейра.
Председателката на Европарламента Никол Фонтен заяви вчера при откриването на срещата на върха, че ЕС трябва да има своя конституция и в договорите трябва да бъде включена Хартата за основните права на гражданите в ЕС.
Британският външен министър Робин Кук призова страните от ЕС към повече сътрудничество по проблемите на имиграцията, за да се сложи край на трафика на нелегални имигранти.
Дар
МОН се отплати на учениците за мъките им с неочакван дар: тестът за гимназиите се оказа истинска играчка. За първи път след приемен изпит вчера се виждаха не омърлушени деца, а ухилени до ушите малчугани.
Какво става? Дали образованието ни е дръпнало толкова много за една година и 50-те процента двойки са вече само неприятен спомен?
Когато се връщаме назад обаче, виждаме познатата картина. Учителите са все така недоволни заради битовите си неволи. В клас продължава да е скучно, защото ентусиазмът и творчеството не значат нищо. Новите учебници пък си остават ненаписани... И какво излиза? Според специалисти изредените един под друг въпроси все още не значат тест. Колкото и да е несъвършен обаче изпитът, той има и добри страни. Защото децата ще бъдат оценени обективно, а и за първи път някой ги е поощрил да мислят.
Джон Бон Джоуви скучаел до смърт
38-годишният рокмузикант и актьор Джон Бон Джоуви разкри в интервю за сп. "Амика", че смята живота си за страшно отегчителен. Един типичен негов ден по време на турне се изчерпвал с престой в хотелската стая до 17 часа, последван от тричасова проба на озвучаването. А след концертите отивал в някой бар, за да се напие и да може да заспи... Лидерът на "Бон Джоуви" обяви, че вече се отегчава дори на сцената. Прогнозата му не е по-розова: "Сигурно ще се подхлъзна на парче сапун в банята и ще ме намерят мъртъв до тоалетната чиния, също като Елвис".
До юли изпълняваме критериите на МВФ
СОФИЯ. 46 от общо 54-те критерия, които са залегнали в макрорамката на тригодишното споразумение с МВФ и трябва да бъдат изпълнени до края на юни, вече са финализирани. По останалите все още се работи, но и тяхното изпълнение ще приключи до края на месеца. Това стана ясно вчера след заседанието на Съвета по структурна политика, на което бе направен преглед по изпълнението на мерките по тригодишното споразумение с МВФ. По голямата част от критериите, по които трабва да се постигнат резултати към края на месеца, вече са изпълнени. Продължава работата по набора от критерии, на които трябва да отговарят ликвидаторите. До две седмици пък ще бъде направено съгласуване и на програмите за обществени инвестиции с процеса на изготвяне на бюджета и предоставяне на държавни гаранции за следващата година, което също е един от критериите по тригодишното споразумение с МВФ.
Дружество на "Литекс" предпочетено за преговори за ВЕЦ
ЛОВЕЧ. Две фирми, регистрирани в Ловеч и Троян, продължават преговорите за закупуване на водноелектрически централи, като са предпочетени за първи преговарящи. "ВЕЦ Енергия" ЕООД - Ловеч, създадено с капитал на "Литекс" АД и със седалище в хотел "Ловеч", кандидатства за централата "Самораново". Дружеството е регистрирано през април т.г., показва справката в съдебния регистър. Представлява се от Росица Чавдарова, изпълнителен директор е Димитър Немски. За ВЕЦ "Осогово" първото предпочетено за водене на преговори е троянското дружество "Медиком Електрик". Той е собственост на баща и дъщеря - Христо и Мариана Христови. Двете фирми са дали най-добри оферти за обектите. "ВЕЦ Енергия" продължава участието си и за раздържавяването на каскадите "Санданска Бистрица" и "Пиринска Бистрица" в конкуренция с други четири фирми.
Дървопреработватели в Разлог и Гоце Делчев работят незаконно
СОФИЯ. Нито един от досега проверените дървопреработвателни цехове в района на Разлог и Гоце Делчев не работи според законите на страната, съобщиха от агроведомството вчера. От Националното управление по горите са издадени 18 акта по Закона за административните нарушения и над 30 констативни протоколи и актове по Закона за териториалното и селищно устройство само за ден и половина от проверяващите.
Други 5 акта за незаконна сеч и конфискувани 3,5 кубика незаконно добит дървен материал в Разложката долина са съставили горски служители и полицаи. Проверките ще продължат в цялата страна, като те ще бъдат най-активни в регионите с висока безработица, където са и най-сериозните посегателства върху горите.
Шест лиценза на 5 нови публични склада за влог на зърно ще връчи министърът на земеделието и горите днес в Исперих. С това общият складов капацитет на лицензираните бази в страната става 154 000 тона. В това количество не влизат зърнохранилищата.
За мястото на прокуратурата
Неоспоримо ли е мястото на прокуратурата в съдебната власт и дали поставянето й извън Темида редом до изпълнителната власт няма да направи по-видимо и проверимо изпълнението на нейните задължения? Този въпрос бе сред най-дискутираните на публичния дебат, организиран от Центъра за развитие на медиите. Освен въпросите за конституционно-правните проблеми на съдебната власт, връзките й с медиите и перспективите пред нея магистрати, политолози и журналисти изложиха любопитни позиции и за мястото на държавното обвинение. Позиции, които нямат претенции за истини от последна инстанция, но заслужават внимание заради свободата, с която бяха излагани аргументите в една неформална дискусия.
Какво е прокуратурата? Институцията, която решава кой да бъде наказателно преследван. Следователно независимостта на тази институция трябва да се намира под желязната конституционна протекция, както е сега. В противен случай прокурорите, ако са под крилото на изпълнителната власт, ще преследват оня, когото им посочат управляващите, казано простичко. А това няма нищо общо с равенството пред закона. Тази бе позицията на подкрепящите сегашното конституционно устройство на съдебната власт. Тази идея защити и съдията от Конституционния съд Александър Арабаджиев. Минусите на този модел се изразяват в това, че прокуратурата не носи отговорност пред никого за своята дейност и се превръща в безконтролна институция, която отгоре на всичко е и строго централизирана.
Изваждането на държавното обвинение от Темида ще го направи отговорно заедно с изпълнителната власт за качеството на борбата с престъпността - този е основният аргумент на поддръжниците на "елитарното" виждане, според което съдебната власт трябва да се състои само от генералния независим арбитър, какъвто е единствено съдът.
Зелените може да разтурят коалицията с ГСДП
БЕРЛИН. Партията на Зелените може да разтури коалицията си с Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на канцлера Герхард Шрьодер, в случай че гласува срещу споразумението на правителството за отказ от ядрена енергетика в рамките на 32 години, заяви парламентарен лидер на еколозите, цитиран от Ройтерс.
Рецо Шлаух предупреди, че вот на конгреса на партията този уикенд срещу споразумението, което предвижда по-бавно затваряне на атомните реактори на страната в сравнение с исканията на еколозите, може да означава край на коалицията с ГСДП, а следователно и край на намеренията за отказ от ядрената енергетика в близкото бъдеще. Същевременно Шлаух добави, че очаква болшинството от Зелените да подкрепят споразумението, постигнато от Шрьодер с представители на четирите най-големи енергийни компании в Германия. За изпълнението му обаче ще бъде необходимо приемането на закони, за което социалдемократите ще се нуждаят от подкрепата на Зелените.
И румънският Теоксит се застъпи за Максим, но всуе
Румънският патриарх Теоксит използва визитата си у нас, за да получи уверение, че българската страна се отнася доброномерено към румънската православна църква. Убедени сме, че потвърждение за това духовният глава е получил, но не от архиереите на българската православна църква начело с Максим. Той се задоволи отново и за кой ли път единствено с ролята на съпровождач на облечения във висок църковен сан гост. Действие, от което обикновено не произтича новина. Освен че Светият синод повтаря несполучливия си опит да се легитимира чрез чужд авторитет по липса на собствен. Поради това за румънския патриарх беше по-важна срещата със светската власт в лицето на столичния кмет Стефан Софиянски и президента Петър Стоянов. Без навярно сам да подозира, че това е така, защото за разлика от него след повече от десет години българските архиереи не могат да бъдат искрени посредници и авторитетни застъпници за духовните дела пред държавниците. Те дори не са дали знак, че приемат демократичните промени в страната и правят нещо за духовното оздравяване на обществото. Нещо повече, продължават да хулят и отричат всичко ново, търсят оправдание за духовната си немощ, бездействие и груби грешки, провокирани от собствените си синодали, незабравили старите пагони, скрити под достойнството на епатрахила.
Поради това неслучайно на неделната служба в обновената румънска църква беше поканен и присъства кметът Стефан Софиянски. Защото столичното кметство последователно и изцяло в духа на демократичната правова държава върна правата върху собствеността на бившата румънска легация, уважи имотните претенции на румънската църква, спомогна не само за нейното обновяване, но и за околното пространстово на улица "Княз БорисI". На срещата в общината на следващия ден кметът Софиянски съобщи на госта, че в общинския съвет ще бъде внесено предложение част от бул. "Ситняково", където се намира сградата на румънското посолство, да носи името на възрожденския румънски поет Михай Еминеску, чиято 150-годишнина чества северната ни съседка. Между другото, станало дума и за собствеността на сградата на бившето румънско училище в София.
Приет и от българския държавен глава, румънският патриарх Теоксит навярно е удоволетворен от визитата си у нас. И вероятно не толкова от почетните срещи, колкото от факта, че е постигнал нещо на ползу роду.
Гостът деликатно попитал за липсата на достатъчно доверие към православните Максимови архиереи. Възможно е синодалите да са се жалвали пред него, което те не пропускат да правят при всеки удобен случай. Ако обаче румънският архиерей е имал прозрение, то е било истинско. Само дето едва ли е наясно с причините за това състояние на БПЦ и положението, в което са се поставили сами "духовните" ни водачи. Едва ли румънският Теоксит знае, че докато той защищаваше всички етнически румънци вътре и извън пределите на родината, Максимовата свита и сега профучава в скъпите си возила през земите на българите от Западните покрайнини директно към Белград. Без дори да спре в Цариброд. Така направиха по време на всички етнически кризи в разпадаща се Югославия, така стана скоро, когато придружиха чудодейната йерусалимска икона на Света Богородица до сръбската столица и се срещнаха с патриарх Павле. А българите от Покрайнините продължават да разчитат наистина на чудо, за да съхранят българския корен, третиран методично от асимилаторската сръбска политика.
Румънският патриарх възражда връзките на родната си православна църква у нас. Да сте чули българските синодали дума да обелят за възстановяването на имотите на Българското училище в Букурещ? За драматичното състояние на българските църкви и служение навсякъде извън пределите на страната (а и у нас). На грижата на държавната власт са оставени и банатските и таврическите и задокеанските наши сънародници.
В същия позитивен тон православният патриарх Теоксит срещна миналата година в Букурещ главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел II. Поклонението на стотиците хиляди румънски богомолци влезе в международния видеообмен. Това не само не накърни достойнството на православните вярващи и църквата в Румъния, а точно обратно - затвърди едновременно авторитета на християнството и този на демократичната държавност.
Максимовите хора обаче продължават да се инатят с отказа си да поканят Светия отец, скривайки се зад табутата на православието, които явно са ясни единствено за тях. С което за кой ли път поставиха в затруднение страната и българските държавници, принудени да потърсят пътя на дипломатическа покана на папата у нас. Но не като духовен глава, а като държавен глава на Ватикана. Докато определящите се сами за български духовни архиереи публично го увъртат и усукват сами избрайки си второстепенна роля в християнския свят.
Имайте доверие на съда, той работи само с факти
- Г-жо Куцкова, смятате ли, че съществува конфликт между медиите и съдебната власт?
- Смятам, че такъв конфликт няма. По-скоро има липса на добра комуникация. Това се дължи на много причини. От една страна, съдебната власт не може непрекъснато да дава изявления за работата си, тъй като до голяма степен това е въпрос на безпристрастност и въздържаност от предварителни изявления, за да се елиминира предубеденост по конкретен казус, или по конкретно действие. Така че ние не можем да даваме непрекъснато информация - ако щете, с оглед на следствената тайна, ако щете, с оглед на това, че никога един съдия няма право да изрази предварително становището си по разглеждано от него дело. Защото това би означавало предубеденост. И тогава магистратът би трябвало да си направи отвод.
- Изглежда обаче има нарушена комуникация между съдебната и четвъртата власт?
- Друг е въпросът, че наистина няма достатъчно добра комуникация и в същото време няма и доверие между съдебна та власт и медиите. От една страна, ние винаги сме недоволни от медиите, защото твърде некомпетентно и повърхностно отразяват нашата работа. От друга страна обаче, не правим нищо, за да ги помогнем да разберат същността на дейността ни. Същевременно считам, че между нашите две власти, вашата (макар че не е конституционно провъзгласена, в последните години се доказа, че тя е една истинска власт) има нещо много общо. Общото е това, че у нас опозицията, независимо коя е тя, винаги ни защитава и се бори за нашата независимост. Докато властимащите, независимо кои са те, се опитват да ни контролират. Общото също така е, че и нас, и вас, политиците не ни обичат, но ни ухажват. Ние сме едно необходимо зло за обществото, защото хората обикновено са свикнали да се плашат взаимно или със съда, или с вестниците. Общото и е това, че основната ни работа е да разкриваме истината. Разбира се, начинът, по който това се прави, е много различен. Но все пак истината и справедливостта са призвание на съда и на медиите.
- Вие само съда ли имате предвид, когато говорите за съдебна власт?
- Аз лично разбирам съда. Мислех си, че може би съм професионално повлияна, но и много хора се чудят какво например прави прокуратурата в съдебната власт. Защото прокуратурата е държавният обвинител, следователно нейното място не бива да бъде в съда, който е независимият арбитър. Естествено, могат да се приведат и аргументи против.
- Какво трябва да се направи, за да се подобрят взаимоотношенията между съдебната власт и медиите?
- Те трябва първо взаимно да се опознаят. Да стопят ледовете на недоверие и неприязън. Но това ще бъде дълъг процес.
- Не смятате ли, че напоследък съдебната власт твърде много се занимава със себе си и със собствените си проблеми?
- Ние винаги сме се занимавали с нашите си проблеми. Но медиите ни обръщат прекалено внимание и занимават обществото с нас. Значи не ние, а именно медиите се занимават с нашите проблеми, като ги поднасят на общественото внимание. По въпроса за основния конфликт има две тези. Първата, която и аз споделям, е, че структурирането на съдебната система е институционално сбъркано - в една и съща система са вкарани три различни подсистеми, които имат коренно различни функции. Ако между прокуратурата и следствието има нещо общо, това е разследването на престъплението и доказването на вината. Докато съдът е доста по-различен и е длъжен да стои настрани,за да може да бъде неутрален арбитър. Тази вътрешна противоречивост поражда конфликти. и те сигурно ще продължат. Естествено, има и проблеми с някои конкретни личности, които не могат да работят с останалите хора в системата.
- Ако прокуратурата се намира извън съдебната власт, не съществува ли опасност да бъде нарушена нейната независимост?
- Естествено, че съществува такава опасност. Но тя и сега съществува. Това, че тя е в съдебната система, гарантира ли й независимостта? Ако обаче е извън съдебната власт, тя, като част от изпълнителната власт, ще си носи и част от политическата отговорност.
- И ще се явява на избори както изпълнителната власт?
- А защо не? В момента тя е ни рак, ни риба. И изпълнителната власт винаги може да се оправдае, че прокуратурата не си е свършила работата. Разбира се, такова структуриране е невъзможно без промяна на конституцията. Но преди това е необходим задълбочен, експертен дебат.
- Вие споменахте за прилики между съдебната власт и медиите. Не са ли обаче журналистите твърде зависими от съдебната власт, в смисъл че лесно могат да бъдат санкционирани от същата съдебна власт, която иначе отразяват?
- Извинете, но тази зависимост е взаимна. Вие също можете да направите някой представител на съдебната власт на нищо и той да не може да се защити. Докато при нас процедурата е по-тежка, но с много повече гаранции за справедливост. Вие вдигате прекалено шум с наказателната отговорност на медиите. Погледнете статистиката - има един-единствен журналист, който е ефективно осъден, и то защото е рецидивист. Никога съдилищата не подхождат безотговорно и не осъждат журналистите за удоволствие, а само при безспорни доказателства. А много трудно се доказва, че журналистът виновно е накърнил нечий интерес. Така че журналистът в никакъв случай не е по-зависим от съдебната власт, отколкото всеки друг гражданин.
- Смятате ли, че взаимоотношенията между съдебната власт и журналистите са достатъчно добре регламентирани? Тоест поставена ли е точно границата, която никой журналист не бива да прескача, когато отразява например конкретно съдебно производство?
- Да, регламентирани са.
- Но журналистът може да обиди някого с факти или като цитира някакъв източник на информация. Това регламентирано ли е?
- Разбира се. Има и практика на Европейския съд, и българското законодателство е изчерпателно, и практиката на Върховния съд е ясна. Имайте доверие на съда, защото той решава въз основа на факти.
- Помагат ли ви медиите във вашата работа? Има ли случаи, когато са ускорили или изяснили някакъв казус, поне пред обществото?
- На мен лично не са, защото не мога да ползвам доказателствата на медиите като доказателства пред съда. Но пред прокуратурата могат и трябва да се ползват - като сигнал за извършено престъпление.
Кандидат-гимназистите: Тестът беше лесен!
СОФИЯ. "Най-лесният тест се падна! " Момичето от първия чин не може да сдържи емоцията си, чувайки министърът да казва от катедрата, че ще попълват първия вариант на теста. "Говорим си със съучениците, че "А" е супер, "В" е средно труден, а "С" - ужасен", обяснява Елена Кръчмарова на журналистите.
Лично министър Димитър Димитров дойде вчера в 35-о СОУ, за да благослови премиерното изпитване с тестове. Пред него бе избрана Венцислава Николова от 120-о СОУ, която изтегли първия вариант на теста. Изпитните свитъци бяха извадени от херметизиран плик, чиято зелена ивица обаче така и не посиня. Промяната в цвета трябваше да е доказателство, че в плика за първи път влиза въздух.
8200 деца в София се явиха вчера на националния тест след VII клас, а кандидатите в цялата страна достигнаха около 40 хиляди. "Много беше лесно", се чуваше най-често в двора на 35-о СОУ по обед. Едва изхвръкнали от класните стаи и изтръгнали се от прегръдките на майки и баби, хлапетата трескаво сравняваха своите отговори с тези на съучениците си.
Веднага след изпита верните отговори "отпътуваха" по факса до 28-те инспектората по образование, за да бъдат изложени в училищата, където се подаваха документите. Резултатите от теста ще са ясни до 2 юли. Много е важно след първото класиране родителите да се уверят, че паралелката е събрала минимум 18 ученици, посъветва вчера министърът. В противен случай класът няма да съществува и детето трябва да кандидатства на друго място.
АНКЕТА: Справи ли се с теста?
Елица Минева:
Надявам се, защото не беше много труден, направо - почти лесен. По-сложни бяха само въпросите от природните и обществените науки и най-вече въпросът за масата на балона. Точно тези въпроси не сме ги решавали в училище, а подобни на тях. Аз лично не съм чувала, че първият вариант на теста бил най-лесен. Доволна съм от този изпит, ще се явя също на българския и на математиката и ще кандидатствам с по-високата оценка. Готвих се на курсове.
Соня Чавдарова:
Горе - долу. Тестът не беше много лесен, но не беше и труден, с изключение на въпросите по физика и химия. Времето ми стигна. Правили сме тестове в училище, въпреки това ходих на частни уроци по български и математика. Само теста може да го изкараш без частни уроци.
Владимир Стефанов:
Успях, тестът беше лесен. Очаквах да е по-сложен. Само по математика имаше трудни въпроси, останалите бяха много лесни. Готвих се на частни уроци - по български и математика. Иначе сме правили тестове в училище.
Надя Пенчева:
Тестът ми се видя горе-долу лесен спрямо предположенията ми. Очаквах да бъде доста по-труден, особено по математика, всички така предполагахме. По български ми беше най-трудно, не мога да се сетя какво обаче. Определено въпросите по български бяха по-трудни от математиката. Времето беше достатъчно. Готвих се на частни уроци.
Коктейл за 1000 лв. продадоха в старозагорско заведение
СТАРА ЗАГОРА. Коктейл "Маргарита" за 1000 лв. бе закупен на благотворително парти, под егидата на израелския посланик Давид Коен. За напитката наддаваха дипломати, бизнесмени, спортисти. Всички те участваха във втория турнир за дипломати, който се състоя в града. Пръв в търга за коктейла се включи посланикът на Русия Владимир Титов с цена от 1 лев. Веднага след анонса сумите тръгнаха стремглаво нагоре.
Впечатляващата оферта от 1000 лв. бе на изпълнителния директор на "Загорка" АД и зам.-шеф на БТПП Владимир Пенков. Той спечели коктейла и само миг след това го подари галантно на съпругата на кмета на Стара Загора д-р Анастасия Гребенарова.
