АП иска по-широк достъп до данните за приватизацията
СОФИЯ. Агенцията за приватизация (АП) е предложила на Министерския съвет да се направи промяна в наредбата, по която се определят условията и реда за предоставяна на информация при приватизационните сделки. Така ще се постигне по-голяма публичност на фактите и ще се ограничи възможността потенциалните купувачи да възпрепятстват оповествяването на данни, отнасящи се до техните оферти.
Това ще стане възможно, ако отпадне текстът, който гласи, че оповестяването на информация, която се счита за служебна тайна, може да стане само след изрично писменно съгласие на кандидата или на потенциалния купувач. В същата наредба като служебна тайна са определени няколко документа. Сред тях са докладът на лицензираните оценители за оценка на обектите, които ще бъдат продавани, офертите на кандидатите, параметрите по договорите, постигнатите споразумения. Към служебната тайна спадат и основанията за избор на купувач, както и резултатите от проведените срещи и водената кореспонденция с него.
Според приватизационното ведомство чрез предложената промяна на наредбата ще се постигне необходимата прозрачност на процеса на раздържавяване. #
МЗ слага още един надпис на цигарите
СОФИЯ. Всички пушачи трябва да знаят, че скоро кутиите с цигари ще имат по два надписа на широките страни. Това визира нова наредба за цигарите на Министерството на здравеопазването. Едната, задължителната, е вече позната - "Тютюнът вреди на вашето здраве". Втората ще бъде избрана от производителя, като вариантите са три - "Тютюнът вреди на тези около вас", "Тютюнът причинява сърдечни заболявания", "Тютюнът причинява рак". Вносните цигари ще имат задължително един от изброените надписи.
Общопрактикуващият лекар трябва да обръща внимание на здравето на бременните жени и майки, предвижда пък друга нова наредба на МЗ. В момента се урежда материята за децата, тяхната профилактика, периодичните прегледи до 1-годишна възраст, основните насоки за обучение и подготовка на бременните жени за предстоящото хранене на кърмачето.
СДС отстрани местни лидери в Добрич и Варна
СОФИЯ. НИС на СДС да прекрати предсрочно мандата на заместник-председателите и секретаря на СДС - Варна, и да се проведе общинско събрание за избор на тези длъжности, реши вчера Националният съвет на синята партия. Става дума за Янко Станев, Тошко Кръстев, Стоян Калоянов, Даниела Стойнова, Николай Момчев и оргсекретаря Станка Райчева. Със снемане от всички партийни длъжности се наказват Янко Станев и Стоян Калоянов, който си е подал оставка като заместник на Благой Димитров още в началото на април, но досега бе зам.-председател на областния съвет на СДС в града. Наказанията са в сила в срок от 1 година. Контролният съвет бе упълномощен да предложи на Националния съвет имената на други нарушители на устава.
Националният съвет анулира избора на общинското ръководство на СДС - Добрич, начело с д-р Жанина Калинкова и препоръча да се проведе нов избор до 30 юли по служебен ред. Дотогава областният председател Людмил Бешков ще ръководи общинския съвет на СДС - Добрич. Контролния съвет ще трябва да направи доклад за проверката на финансовата дейност на местната синя организация. общинското събрание на СДС в Стара Загора е проведено в съответствие с устава, е заключението на Контролният съвет. С оглед на обединението на местната организация обаче се препоръчва Общинският съвет на сините в града да проведе избор за ново ръководство. Сега лидер на местната синя организация е инж. Иван Иванов, чиято легитимност е оспорвана от част от местните клубове. Решенията ни са справедливи, сурови и правилни, даващи възможност на организациите да преодолеят кризата, коментира лидерът на СДС Иван Костов.
Нямам намерение да бягам от отговорностите, които ми е възложила Националната конференция и Националният съвет на СДС, заяви Йордан Цонев по повод призива на Едвин Сугарев той, Христо Бисеров и Евгений Бакърджиев да подадат оставка. Към днешна дата тези негови отговорности включвали нещо, което е много важно за страната - изготвяне на стратегия за преговорите с МВФ.
На 7 и 8 юли в Пампорово СДС организира голям семинар с участието на Националния съвет, на който ще обсъди Хартата за ценностите и актуалната политическа обстановка.
Иван Куртев: Няма тенденция към разединение в СДС
- Г-н Куртев, има ли други случаи на вътрешнопартийни спорове, за които е сезиран Контролният съвет?
- Ако има такива, те ще бъдат огласени, след като Националният съвет ги разгледа и вземе решение.
- Има ли тенденция към разединение на СДС?
- Категорично не.
- Кои са трите случая на неправомерно вземане на пари, под предлог че са за партията?
- Двата са в София, третият - в Харманли. Има група от трима души - Димо Петров, Георги Хубенов и Васил Клявков, които ги проучват, така че засега повече не може да се каже. Останалите осем сигнала са несериозни - има оплакване от един наемател на сергия на Женския пазар от двама ливанци и молба да ги махнем от пазара, има и анонимни сигнали, един от които е срещу БСП. Това не са неща, с които се занимава Контролният съвет.
- Получихте ли писмо от г-н Бонев, след като го призовахте да подаде сигнал за нарушения при вас?
Не, не съм, но няма и да получа, аз съм абсолютно сигурен. Той в случая постъпва по единствения възможен за него начин. Той не е никак глупав човек, напротив, и знае много добре, че само мълчанието е изход в неговата ситуация.
Стефка Костадинова: Модерно е да се оплюват хора без доказателства
Адски ми е обидно. Шокирана съм. Като един човек, който е останал в тази страна, все пак неговото име се свързва с България. Но пък в кайна сметка може би вече е модерно в България всеки един от нас да бъде тъпкан. Може би е модерно така да се оплюват хората без никакви доказателства. Адски ме боли. Просто въобще не съм на себе си.
С въпросната госпожа се познаваме. Имахме обща фирма, с нея се борихме за хотел "Санкт Петербург" в Пловдив. Откакто загубихме хотела, съм я виждала два-три пъти. Тя е много скандална личност. Но след като й върви бизнесът, явно е умна и интелигентна. Мислех си така до момента, в който получих четири писма, в които се твърдеше, че ми е дала някакви долари, че аз съм й обещала, че ще ги занеса на Божков или Бакърджиев. Това е абсурдно.
Чета във вестника, че тя е дала някакви рушвети. Явно това е човек, който е в час с тези неща и е нормално да спекулира и да манипулира с моето име.
Лично познавам Евгений Бакърджиев, но Александър Божков не го познавам.#
СДС с най-голямо одобрение според НЦИОМ
СОФИЯ. СДС се ползва с по-високо одобрение (34 %) в сравнение с това на останалите политически сили, сочи проучване на НЦИОМ. Политиката на БСП е харесвана от 24 %, а на Народен съюз - от 21 %. Влиянието на СДС расте според 35 % от собствения електорат, а според 26 % то намалява. С 35 % Иван Костов води класацията на лидерите на партии. Като партиен ръководител Костов е одобрен от 81 % от сините симпатизанти, от една трета от привържениците на ДПС и от всеки пети гласоподавател на Евролевицата. Екатерина Михайлова е най-одобряваният ръководител на парламентарна група с 33 %. Сред министрите с най-висок положителен рейтинг са Надежда Михайлова (49 %), Бойко Ноев (37 %) и Петър Жотев (30 %). Димитър Луджев е най-непопулярният политик според избирателите на основните политически формации. Одобрението за работата му надхвърля 10 % единствено сред електората на БСП и БЕЛ, показват данните от проучването.
Албена Кехлибарева съчетава вокал и клавир в уникални изпълнения
Албена Кехлибарева направи концерт в столичния Военен клуб, в който съчета вокални изпълнения и клавирен акомпанимент. Тя представи песни от Шопен и "Поема за любовта и морето" от Шасон. "Може би съм първата изпълнителка и на двете творби. Шопеновите песни слабо се познават. Композиторът е известен с клавирното си творчество. Твърде рано е написал песните си, провокирани вероятно от трагична любов. И след несъстоятелността на тази любов е прелял вълненията си в клавирното изкуство", казва Албена Кехлибарева. Тя получила песните като подарък преди години, когато учила в Германия. През юли българката ще прави поредица концерти "Глас и орган" с Матиас Якоб в германски катедрали. После той ще гостува у нас със свои рецитали. Матиас Якоб е съдействал навремето за поставянето на органа в зала "България" и във Варненския фестивален комплекс.
За първи път Албена Кехлибарева съчетава клавирен акомпанимент с пеене на концерт във Виена. Колегите й я съветвали да не смесва двете изпълнения, но Албена избрала предизвикателството. Преди години на концерт, посветен на Хуго Волф, участвала именно с такава изява. Импресариото предпочел съпроводът за вокалното изпълнение на г-жа Кехлибарева да е на известна пианистка. "Пристигнах нарочно по-късно, за да нямаме достатъчно време за репетиция. Направихме половината от програмата и тогава предложих на пианистката проф. Маргит Фуси да направим експеримент
Казах й че, това няма да се отрази на хонорара й и ще бъде малка шега. Измислих претекст, за да свиря сама. Тя прие въодушевено идеята ми и резултатът бе доста интересен. Във втората част тя седна на първия ред и аз сама пях и свирих. В Брамсовата зала ме приеха чудесно и веднага последваха покани за такива мои концерти", разказва Албена Кехлибарева.
Тя е завършила при проф. Атанас Куртев пиано и при проф. Илия Йосифов оперно пеене. Имала е ангажименти в германските оперни театри, но избира по-нетрадиционен път. Подтикната от Йоан Патридж (английски мадригалист и чембалист) и проф. Ерик Верба, във Виена българката започва да пее, акомпанирайки сама. Тя е член на Международната асоциация на композитора Хуго Волф и представя в интеграл от 18 програми неговите 317 песни в рецитали из Европа. "Трудно мога да разделя на две този процес на съчетание между свирене и вокално изпълнение. По-лесно ми е да обединя двете неща сама. Уча клавирната и вокалната партия като едно цяло", казва певицата. Според нея в джаза има доста имена, които са съчетавали така свирене и пеене, но в класическия жанр няма друг у нас. "Зная само за двама много млади изпълнители, които се насочват в тази посока, но още не правят такива концерти", уточнява дъщерята на писателката Надя Кехлибарева. Тя има няколко албума. Изпълнява класически творби, но е отворена към модерната интерпретация. Имала е концерти в областта на компютърната музика. Как съчетава класика и съвременна музика и какъв е балансът им в бъдеще? "Работя много със съвременни български и чужди композитори. Изпълнявала съм творби на Иван Спасов, Георги Минчев, Михаил Пеков, предстои такъв на Иван Маринов.
Класиката е образцова музика висок стадий на съвършенство. Техниката сега идва на помощ. Работила съм със Симо Лазаров с електронни обработки и синтезатори. Може и албум да направим. Днес Шуберт се пее по различен начин. Трябва много труд за тези изпълнения. Йълдъз Ибрахимова например е учила оперно пеене, джаз... и намери много точни варианти за съчетаване на класика, джаз, фолклор", казва Албена Кехлибарева. Според нея има много закостенялости, които трябва да се преодолеят - дори в изписване на музиката. "Вземете Казанджиев - той изписва мелодията графично, а не с ноти, без тактови черти. Както в джаза има джем-сешън, така и тук се появявт възможности. Нужно е творческо раждане. Твърдо традиционното е понякога жестоко", уточнява г-жа Кехлибарева. Според нея България преодолява консерватизма в творчеството, но пък има друг, с който трябва да се пребори - проблемът с намиране на пари и регламентът на формата за минаване на средства от фирми към културни прояви. "Все още нещата са разхвърляни и неканонизирани у нас. Фестивали все пак се правят, намират се средства, но няма закон. В Германия и Франция например фирмите веднага дават средства, дори без да присъстват на изявите. Данъчната им система е конструирана така, че давайки пари за изкуство, фирмите олекотяват собствените си данъци. У нас това го няма. Не става въпрос за шоуспектакли или монокини. Все пак съм настроена позитивно. Важното е да имаме сили за оптимизъм", казва Албена Кехлибарева.
Андрей Кончаловски: Народният театър може да стане запазена марка в Европа
Народният театър "Иван Вазов" може да стане един от културните центрове на Европа, заяви при посещението си у нас известният руски режисьор Андрей Кончаловски. Има всички условия за това - уникална прекрасна сграда и добра техника, които могат да привличат и режисьори от други страни да поставят тук, добави Кончаловски при срещата си с журналистите. Според него такъв театър няма в Русия и този бисер може да се превърне в "запазена марка", която да привлича театрали и туристи от Стария континент.
Андрей Кончаловски бе у нас по покана на ръководството на Народния театър "Иван Вазов", където може би ще постави спектакъл по класически текстове (сред вероятните автори са Есхил, Софокъл, Шекспир и Чехов). Режисьорът, който прави филми в Русия ("Първият учител", "Дворянско гнездо", "Романс за влюбени", "Сибириада"), но и в Холивуд ("Влакът-беглец", Танго и Кеш"), не се ограничава само с филми. Поставя опери ("Дама пика" в Ла Скала, "Евгений Онегин" в Опера Бастилия, "Война и мир" на Прокофиев в Петербург), пиеси ("Чайка" в Париж с Жюлиет Бинош), че даже работи и в цирка. И навсякъде му е интересно.
Според Кончаловски между киното и театъра няма нищо общо. В театъра, казва той, може да се наслаждава и сляп човек, а в киното пък и на глухия ще му е интересно. Разбира се, това е малко преувеличено, но думите му показват приоритетите в изразните средства на тези две различни изкуства - на едното към литературата и словото, а в другото - към изображението. Впрочем Андрей Кончаловски често изказва крайни гледища - като това, че новата разделителна линия между двете части на Европа е вече не комунизмът, а православието (позиция, която той заяви още при предишното си идване у нас преди пет години).
Като пример сочи нежеланието на руския патриарх да се срещне с папата (подобно е мълчанието на българския), като с това дава пример за нетолерантността на православието. Той споделя, че не е осъзнавал тази роля на руската църква при работата си над филма "Андрей Рубльов" (там той е съсценарист с Тарковски, който е режисьор на филма). По комунистическо време православната църква е била забулена в ореола на забранения плод и с това е била привлекателна. По темата за различията с брат си Никита Михалков, Кончаловски твърди, че имат два различни погледа към историята и културата.
В руския си период режисьорът се е опитвал да оживее в руската система на взаимоотношения, в американския пък - да оживее в американската система. Сега се опитва пак да оживее. Според него за художника да оживее значи да прави това, което му се иска, и да получи колкото може повече пари за работата си, за да храни семейството си. Явно, че преговорите на ръководството на Народния театър с режисьора съвсем няма да са лесни, при положение че той има шест деца!
Но в театъра не може да се спечели, добавя Кончаловски. Трябва да има филми и изброява няколко свои сценария, които чакат реализация - за Малро, Рахманинов, комедията "Лудница в Чечня", сега пише за Марко Поло. Според него комедията за Чечня е такава, от която се плаче. Една сутрин лудите се събуждат в лудницата и в нея няма никого от персонала. Всички са избягали - страхуват се да не дойдат чеченците. Лудите остават сами и прекрасно си организират живота. И тогава идват чеченците, но изобщо не докосват лудите... А иначе идеята е, че в лудницата живеят най-нормалните хора.
Всичко е заложено в културата на отделните нации, добавя Кончаловски. И под култура той разбира цял етически комплекс - система от приоритети. В православието според него човек не е творец на своята съдба. Той винаги търси напътствия, пример, търси духовник, пророк, учител, за да му каже отговорите. Такава е гледната точка на Андрей Кончаловски - противопоставяща се на традиционното руско преклонение пред патриотичното православие, но и много руска същевременно с това, че му обръща чак такова внимание. А и той все пак не се отказва от напътствията, колкото и интелектуални да са те... Борислав Михайлов излезе от РМД за ДЗИ
СОФИЯ. Реших да изляза от РМД, което учредихме за участие в приватизацията на ДЗИ, за да спра всякакви спекулации и свързване на името ми с политически чадъри от страна на Екатерина Михайлова. Това заяви вчера шефът на ДЗИ Борислав Михайлов. Той уточни, че вече е сключил предварителни договори за продажба на акциите си в РМД с повече от десет други учредители, които не са от ръководството на застрахователното дружество. На мениджмънта на ДЗИ се падат 30-32 на сто от учредителния капитал на РМД, допълни Михайлов.
Френският консорциум "Юреко" наскоро също е проявил интерес към предстоящата приватизация на най-големия ни застраховател. Очаква се свое проучване да направи и италианската "Женерале", която е втората по големина застрахователна компания в Европа. АП обаче все още не е готова с решението си за процента от ДЗИ, който ще бъде раздържавяван, както и за метода на продажба. Вероятно ще се приватизират от 51 до 67 на сто от капитала на застрахователната група, прогнозира Михайлов. Той допълни, че направената от "Делойт и Туш" оценка на ДЗИ е близо 35 млн. долара. Както "Демокрация" първа писа, оценката е в левове и варира в зависимост от курса на щатската валута между 30 и 35 млн. долара.
Премийният приход на ДЗИ през първите месеци на тази година е с около 10 на сто по-нисък, сравнен по съпоставими цени с 1999, съобщиха още от дружеството. Основна причина за това намаление е тежкото финансово положение на хората у нас, обясниха застрахователите.
България ще заеме полагащото и се място в концерта на европейските нации
Кардинал Пол Пупар е роден през 1930 в Анжу, Франция. След като става свещеник през 1957, завършва реномираното Училище за висши науки в Париж и 14 години по-късно е избран за ректор на Католическия институт в Сорбоната. Ръкоположен е за кардинал на Светата римска църква през 1985. Член е на множество високопоставени религиозни организации и председател на Папския съвет за култура. Кавалер е на ордена на Почетния легион и на Великия кръст на Ордена на заслугите на Федерална република Германия, както и на редица първостепенни отличия от международен характер. Носител е на най-престижни световни награди като Голямата награда на френската Академия на науките, наградата "Робер Шуман" за Европа и наградата за международна журналистика на Рим. Обявен е за доктор хонорис кауза на много университети в света. Защитените в Сорбоната от кардинал Пупар докторски тези по история и теология са посветени на връзките между съзнанието и вярата и отношенията между църквата и държавата. Пол Пупар е автор и съавтор на внушителен списък трудове, повечето преведени на десетки езици, включително и на български. Под негово ръководство е третото разширено издание на Речника на религиите.
- Папският съвет по културата, една от целите на който е да разпространява диалога между вярата и науката, бе получил от Негово Светейшество задачата да организира в сътрудничество с други институции Световен юбилей на откритията и науката. И понеже този юбилей бе отбелязан не само в Рим, а и в целия католически свят, моля, Ваше Високопреосвещенство, представете това научно събитие.
- Много съм щастлив, че председателствам този юбилей, който е уникално събитие в историята на църквата и в най-новата история. Юбилеят е осъзнаване, че ето вече 2000 години Дева Мария ни е дала своя син Исус, който за всички християни от всички изповедания е син Божи. Това е чудо, благодатна вест, евангелие, че Бог стана човек, за да станем Богове, да излезем от шайката на грешниците и да заживеем в мир и любов. Защото ние сме чеда божии, създадени по Негово Подобие, и затова всички сме братя. Съвсем наскоро се върнах от Чернобил и мога да кажа, че за хората от отиващия си век - от Хирошима до Чернобил, учените осъзнаха, че наука без съзнание е човешко опропастяване.
- Посланието от юбилея?
- В католическата църква има традиция, водеща началото си от ХIII век, според която човекът не е господар на природата, а неин стопанин. Той е получил от Бога тази прекрасна длъжност да се грижи за природата, която е съкровище, пълно с изключителни богатства, за да го предаде не съсипано, а обогатено, на тези, които ни наследяват. Той няма правото да извършва безразборно каквото и да е с тази природа. И същото - с подобните нему. Човешката природа е такава, че ако вие дадете една и съща сума пари на двама души, които изглеждат равни, и се върнете при тях след няколко години, ще намерите единия по-богат, другия - по-беден. Така че нашите предци са измислили юбилейните години, през които на практика се започва от нулата. А това означава: анулират се всички дългове, всеки връща собствеността си върху земите и къщата си. Това е нов шанс - даден на всички. Бих казал, че в това има изключителна педагогика: за да се покаже на всички мъже и жени, които и да са, че те не разполагат с абсолютната власт - нито върху живите същества и върху себеподобните, нито върху предметите. Когато бях млад ректор на Католическия институт в Парижкия университет, си спомням разговор с един от големите и тогава стари философи - Габриел Марсел, който ми каза: когато едно момче казва на едно момиче "Обичам те", това означава - "Ти не ще умреш". Защото любовта кореспондира с вечността. Любовта е велика сила, скрита в хората и културите, която ни показва, че посредством нея ние, с нашата тленност, сме призовани през времето във вечността. Църквата е гарант на този процес и аз се ползвам с изключителната привилегия да разпространявам тези идеи, след като бях последователно сътрудник на трима папи. В тази връзка искам да кажа, че като министър на културата участвах в представянето на вашата великолепна изложба в Рим за християнското изкуство по българските земи. Мога да кажа съвсем откровено, че това е най-хубавата изложба, която някога съм виждал. Тъй като тя, бидейки славянска по същността си, излъчваше внушения, които многократно съм слушал да формулира славянинът Йоан-Павел Втори. А те са: че ние трябва да вдишваме с пълни гърди - т.е. с дробовете си - както на Изток, така и на Запад, че не трябва да се примиряваме с никакво разделение, че културата прескача границите, че духовното послание преодолява всички различия.
- Знаете ли, Ваше Високопреосвещенство, винаги съм се питала: ето аз съм източноправославна християнка. С цялото преклонение и дълбока привързаност към моята вяра. Но като човек със съвременно мислене, познаващ в дълбочина духовните, историческите и философските процеси, не мога да не недоумявам пред продължаващото конфронтационно раздробяване на християнската вяра.
- Това бих могъл да коментирам, тръгвайки от думите на Христос: "Господи, моля те хората да са едно! " И както Евангелието казва: Христос умира, за да събере разпръсналите се чеда Божии. Следователно многообразието и разделението на църквите е рана в сърцето на църквата и от папа Йоан ХХIII насам се възлагат големи очаквания за общо единство на католическата църква и за общение на всички християнски вероизповедания. И сега към вашия въпрос: разделението е плод на греха. Виждам го в църквата така, както и в семействата, в градовете, между нациите. И понеже вие говорите за източноправославната църква, трябва да ви кажа, като католик и сътрудник на Негово Светейшество, че винаги съм спделял усещането: ние сме разделени от факта, че сме разделени. Днес прекрасно знаем, че споделяме една и съща вяра, че имаме същото апостолско наследство, че носим в сърцата си едни и същи Божии слова, че имаме едно и също причастие. А ето че от едно хилядолетие насам сме привикнали да живеем по различен начин и този начин на живот във вярата ни разделя. Но той ни и събира. Папа Йоан ХХIII извърши граматическа революция, наричайки ни "разделени братя", докато дотогава се говореше само за "разделени".
- Едно събитие силно ме развълнува. На 24 май в деня на българската култура и писменост в римската базилика "Сан Клементе" източноправославни и католици пяха заедно по време на тържествена литургия черковнославянското "Многая лета". Може би това са духовните и културните стъпки, с които ние ще изминем пътя един към друг?
- И аз съм абсолютно убеден: това са културни и духовни стъпки. В историята на християнството присъства свидетелството на мъчениците. В памет на мъчениците Йоан-Павел Втори преди няколко седмици в римския Колизей, където през Римската империя християните са били жестоко измъчвани, в него той пожела да приобщи източноправославните църкви към англиканските, към лютеранските, към калвинистките, към реформаторските и т.н. , сиреч, към всички християнски църкви. Защото мъчениците не са умирали за тази или за онази църква. Те са дали живота си за Христос. И бих казал, че икуменизмът като поход към обединението е вече осъществен в мъченичеството.
- В България имаме един католически свещеник - Евгени Босилков, когото папапа канонизира. Този свещеник стана жертва на комунизма редом с хилядите българи антикомунисти, с които се бори срещу една мракобесна идеология без вяра. Той е бил един от тях. Така че дори в историята принесената жертва е в името на всички борещи се.
- Точно така. Икуменизмът на мъчениците ни сочи пътя към общението на вярата чрез свидетелството на цивилизацията и на любовта. И България изминава много важна част по този път, защото преследването на църквата отпадна. Трагичното на тази империя: социалистическа, марксистка, комунистическа, ленинска, атеистична, изключително страшна и опустошителна, даде отражение и върху Българската църква. Но изпитанията са още едно доказателство за нейната сила.
- Известен е казусът с разкола на Българската православна църква. Възможно ли е папата да дойде в България като помирител на двете църкви?
- Нашият папа Йоан-Павел Втори има много изострено съзнание и чувство към тази рана в християнското семейство. Аз съм син на лозар и знам, че е нужно време, за да узрее гроздето. Трябва да оставим времето на времето. Това, което то е разрушило, то и ще поправи. Не бива да се правят ефектни зрелищни жестове. И папата не би искал да предприеме нещо такова, което вместо да подобри положението, да го влоши. Той би отговорил на поканата, ако тя морално обедини вярата. Винаги съм казвал, че надеждата е паметта на бъдещето.
- Една такава визита би била и от голямо международно значение: тя би изтрила позора от замесването на България и българския народ в атентата срещу папата... - Дано Бог ви чуе. Това е и моето желание и моята молитва. Това е нашето желание. Това е и нашата молитва.
- Ваше Високопреосвещенство, по инициатива на България Съветът на Европа прие декларация за демократично обучение в права и отговорности на гражданите. Паралелно с политическата линия папа Йоан-Павел Втори обяви за мисия на Ватикана духовните измерения на тази голяма идея. Ето ви още едно поприще, в което моята страна и Ватиканът се стремят към едни и същи ценност, към един и същ цивлизационен идеал... - Защото това е нещо от изключителна важност. Тъй като Европа не е само географска общност, а културна реалност. И тази културна реалност всъщност е духовна реалност. Тези две реалности не са продукт на неподвижната материя. Те се преливат една в друга: нямаме култура, ако няма памет. А паметта се култивира чрез образование. И първата задача на образованието е да събуди у младите точно това чувство на отговорна свобода, която ще им позволи най-пълно разгръщане на личността, за да построят цивилизацията на любовта, към която се стремим. И България не ще бъде изолирана, защото доказа, че трябва да заеме полагащото й се място в концерта на европейските нации.
Български деца се учат да говорят с разглезената г-ца Европа
Европейската комисия прилича на изискана госпожица, която трябва да бъде ухажвана. Тя е суетна и от нея зависи много дали една държава ще бъде одобрена за член. Четвъртокласничката Люси Йорданова онагледява думите си с рисунка, на която Еврокомисията е изобразена пред микрофон като попзвезда. Тя отвръща с "не" на своя запален фен - България. Люси е само една от авторките в албума на Евроклуба в столичното училище ЕСПА. Самият клуб навърши една година. "Първата му копка" миналия март направи съпругата на тогавашния португалски посланик у нас - Мария Жузе Майя и Силва. В него членуват ученици от IV - VI клас.
Идеята за подобни клубове се ражда през 1986 в Португалия, която и днес координира създадената мрежа. "В португалското просветно министерство има цял отдел, който се занимава с евроклубовете - обяснява президентката на ЕСПА Елена Немцова. - Председател е г-жа Маргарида Белар. Обхванати са 21 страни, в които има над 300 такива клубове. Издава се ежегоден бюлетин за дейността им. " Според г-жа Немцова най-хубавото в случая е, че деца от различни държави контактуват активно помежду си чрез Интернет. "Те са ни изпреварили с 20 години - казва енергичната дама. - Кога ние сме правили подобно нещо в IV, V, VI клас?"
Евроинтеграцията в училището дели една стая с българската етнография. Карта на Стария континент виси над редицата сурвачки, които децата са правили за Коледа. Смесването на минало и бъдеще е в основата и на международен проект, по който ще работи Евроклубът на ЕСПА. Той се нарича "Римско наследство". 16 българчета ще проучват останките от римско време в София, ще направят карта на града. Същото ще правят техни връстници в Португалия, Холандия, Белгия и Унгария. Накрая ще бъде отпечатан общ албум. През октомври ЕСПА ще домакинства на партньорите си в "Римско наследство". През юни 2001 е предвидена изложба в Будапеща или Лисабон с рисунки и фотоси от проучванията. "Целта на програмата е децата да имат тема за контакт. Чрез нея те ще разберат, че сме имали общо минало. И че е естествено да имаме и общо бъдеще - в обединена Европа" - обяснява начинанието г-жа Немцова.
"Римският" проект се работи по програма "Сократ", подпрограма "Коменски" на Европейската общност. Друг проект по същата линия носи малко абстрактното заглавие "Развитие на човешките ценности и ученически навици в Европа". Елена Немцова го разконспирира като сравнение между "нас" и "тях". Нашите деца ще се оглеждат в знанията, ценностите и навиците на деца от Италия, Испания, Гърция. Особеното в случая е, че нашето училище е елитно. Докато школата партньори са за социално слаби деца, макар и от по-богати страни. Сигурно е, че нашите момчета и момичета ще излязат от този проект с добро самочувствие.
Самочувствие, комуникативни умения на английски и компютърна грамотност - това са трите кита на успеха в съвременността. В училище ЕСПА добре го знаят. Затова, първо: там чужд език се учи 10 часа седмично. Второ: в междучасието репортерът на "Демокрация" сварва компютърната зала на училището препълнена. Всички монитори светят. На част от тях добрите се опитват да победят лошите. Две момиченца играят на бесеница с английски думи. Трето: един от начините за помпане на самочувствие е да се канят известни личности на гости. Петима ректори на университети и толкова посланици са заставали пред несмущаващата се от рангове ученическа публика тук. Гостувала е и съпругата на македонския министър-председател Снежана Георгиевска. Също Валери Петров, Доньо Донев с глупаците си, Василис Марагос. Г-н Марагос е икономически съветник на делегацията на Еврокомисията за България. На Коледа в школото е бил португалският посланик Антонио Карвалхо да Фариа. Всеки месец има среща на такова ниво. Идват всички деца, задават свободни въпроси - от предпочитано ядене до любим спорт.
ЕСПА слага огледало пред столиците от континента
Албум с рисунки "София през погледа на децата" трябва да види бял свят до края на лятото. Художници са децата от ЕСПА, а с издаването се е заел кметът Стефан Софиянски. С албума ЕСПА се надява да предизвика верижна реакция в други страни. Проектът е наречен "Европейските столици през погледа на детето".
Рисунките бяха показани на изложба, която се откри на 8 май в Евробългарския културен център в столицата. На 24 май картините гостуваха в парламента. През есента по всяка вероятност те ще са в Брюксел със съдействието на г-н Марагос и г-жа Антоанета Приматарова - посланик на България в Европейската комисия. Може би след това изложбата ще потегли към Виена, Лисабон, Будапеща.
Момчетата и момичетата от ЕСПА са рисували най-известните сгради и паметници в столицата - Руската черква, лъва до Паметника на Незнайния воин и т.н. Наблюдението на обектите е ставало с лични жертви - децата ходят да рисуват през обедните си почивки. Резултатите са много добри. В албума рисунките ще заемат цялата страница, а снимка на обекта - едното й ъгълче. Ще има снимка на автора и обяснение на 3 езика.
Ян Амос Коменски продължава да помага на образованието
"Сократ" е най-голямата програма за европейско образователно и културно сътрудничество. Работи от 1995. България членува в "Сократ" от 1999. Подпрограмата "Коменски" е наречена на големия ренесансов педагог - Ян Амос Коменски (1592 - 1670). "Учителят на народите" Коменски е имал авторитет, надхвърлящ рамките на родната му Чехия. Той обосновава идеята за задължително образование на всички деца. Въвежда класно-урочната система и разработва принципите на дидактиката. Подпрограмата с неговото име е насочена към транснационалното европейско сътрудничество между училища, университети и др. Целта е подобряване качеството на школското образование. Проектите могат да получат финансиране до 3 години. Започва се с подготвителни посещения. Чрез тях партньорите по проекта се уточняват за неговата методология, работния план, проектобюджета и т.н. Подготвителното посещение по проекта "Римско наследство", в което участва българското училище ЕСПА, ще бъде през октомври у нас.
Весела Нейнски се видяла с Мадона при фризьор
Оперната певица Весела Нейнски се засякла с Мадона в елитния лондонски фризьорски салон "Тони енд Гай" преди броени дни, научи агенция Балкан от младата изпълнителка. Българката обаче така и не посмяла да я заговори.
Нейнски с голямо учудване констатирала, че бременната мегазвезда в реалния живот съвсем не изглежда така бляскаво и секси, както е в своите клипове. Когато влезе във фризьорския салон, Мадона беше без грим и годините й ясно си личаха, освен това беше с размъкнат широк панталон, отбелязва Весела.
Втора Реформация надига глава в католическата църква
Промиване на мозъците, обезличаване, приучване на хората към абсолютно подчинение и разтваряне на личността в религиозната общност - това не са характеристики на някоя от опасните християнски секти, а на станалите необкиновено популярни в последните години движения за обновяване на католическата църква. Движенията носят най-различни имена: фоколари, неокатехуменати, "Обединение и освобождение", "Обединение за християнски живот" - едва ли някой знае точния им брой. Обединява ги обаче общият сремеж към онова, което някои теолози наричат "Втора реформация" в католическата църква, а други - "наченки на католически фундаментализъм".
Движенията се обявяват за провеждане на световна културна революция под ръководството на католическата църква и възстановяване на абсолютната папска власт. Едно от най-многочислените и влиятелните - със 102 000 последователи и над 2 милиона симпатизанти по света - е това на фоколарите (итал. focola - огнище). Основано е от Киара Лубих през 1943 г., целта му е духовно обновление на църквата чрез преоткриване на евангелския текст и засилване ролята на проповедта. Членовете на движението, които го напуснат, биват обявявани за предатели, на сексуалността се гледа с лошо око, съпружеското обвързване почти няма стойност. Екстатичните сбирки не са рядкост.
Влиянието на обновителните движения е голямо и нараства непрекъснато. Който иска да направи кариера във Ватикана, вече трябва да се съобразява с тях. С влошаването на здравословното състояние на папа Йоан Павел II пък се заговори, че още отсега движението на фоколарите лобира за избора на неговия наследник. Соченият за следващ папа кардинал Йозеф Рацингер е известен и като привърженик на харизматичните движения за обновление, а още при сегашния папа бе създадено специално административно звено във Ватикана, за да си сътрудничи с тях.
Католическата църква несъмнено обръща голямо внимание на движенията, но не съзира опасностите, свързани с тях. Ревностната набожност, която движенията проповядват и възпитават, ватиканските теолози интерпретират като реакция на "потребността от мистицизъм" на богомолците и напомняне за евентуално "удължаване на съпреживяването на вярата в църковните ритуали". Поведението на "обновителите" обаче може да се определи по-скоро като фанатизъм.
Вдъхновител на новите мистици е един от най-големите теолози на ХХ столетие: Ханс Урс фон Балтазар, ръкоположен за кардинал малко преди смъртта си през 1988 г. Самият Балтазар обаче посочва, че разцветът на обновителните движения сред обикновените вярващи, няма да се отрази съвсем благоприятно на църквата. Доказателството е налице: повечето от водачите на "обновителите" твъдят, че сляпото следване на догмата ги откъсва от истинската вяра. Резултатът: техните последователи започват да влизат в спорове с прелатите (според католическата догма духовникът е непогрешим представител на Бог на земята), а прелатите, знаейки, че Ватиканът толерира обновлението, възприемат тези спорове като глас от недрата на световното католическо паство. Фоколарите пък съзират в харизматичните движения всеобхватната сила за обновление на църквата, която излиза извън рамките дори на вероизповеданията. Нищо чудно, разсъждават те, обновлението да прерасне в цялостна реформа на християнската религия.
Опасността не идва откъм сектантските повеи в движенията за обновление, а от консервативността на църковния апарат, който протяга закриляща ръка над "верните на Рим" отреди. Все още не е ясно как ще функционира обновлението, към което те се стремят. Ислямът и юдаизмът са религии, които изискват спазването на определени правила и като такива са годни за употреба в една бъдеща световна общност. Християнството обаче не е религия на предписанията и затова не може да подхрани фундаментализма под каквато и да било форма. Основните християнски ценности не могат да бъдат формулирани еднозначно и подготвени лесно за ежедневна практическа употреба. Стига се дотам, че се издигат призиви в най-добрия случай за папата, за Светия дух или за възраждане на католическата традиция. В екстремалните случаи християнският фундаментализъм води най-много до ожесточени кампании в САЩ срещу лекарите, които извършват аборти.
Според съвременните изследователи на християнството харизматичното обновление е ясен знак за зараждането на едно "християнство на избора". Християнството от църковен тип трудно ще оцелее в условията на плуралистичното общество. На мястото на досегашните църковни общности идват нови, които не съответстват здължително на епископиите по населени места. В персоналните общности (такъв е административният термин) всеки търси средата, в която се чувства добре - независимо дали тя е в неговият квартал, или е на 400 км от него. Според самия архиепископ Пол Жозеф Корде, отговорник на Ватикана за харизматичните движения, бъдещето принадлежи на обновеното християнство. От 1,75 милиарда християни по света 300 милиона са последователи на харизматичните движения за обновление. Католиците са само 40 милиона.
По сп. "Фокус"
Въоръжени нападнаха шеф на гъбарска фирма
СМОЛЯН. Три въоръжени лица, маскирани с черни качулки, нападнаха Илия Илиев, собственик на чепеларската фирма "Ниагара-Фунгки", занимаваща се от няколко години с изкупуване на диворастящи гъби. Нападението е извършено около 1,30 ч. на 12 юни, уточняват от РДВР. Илиев, бодигардът на фирмата и още двама свидетели били вързани и пребити с дървени бухалки. Неизвестните задигнали метална каса, 1500 лв., два мобифиона и изчезнали. Илиев е със счупен крак. Гъбеният сезон все още не е активен в Смолянско, но е започнало изкупуването на манатарката.
Дават държавни и общински земи на безимотните
СОФИЯ. Безимотните и малоимотните ще могат да наемат или купят земи от държавния и общинския поземлен фонд, за да ги обработват. Това гласи наредба на агроведомството, приета вчера. Наемите са минимум за 5 и максимум за 10 години. След изтичането на договорите земите могат да се купуват по базовите цени, приети от правителството. Те са 80 лева за дка земя Х категория и 630 лева за дка първа категория. При въвода във владение се плащат 2 на сто от цената на земята, а останалите - на девет равни годишни вноски. Годишният наем ще е средно по 12 лева на декар. Несемейните и семействата с едно дете могат да наемат до 10 дка, семейство с две деца - до 20 дка. Кандидатства се до 30 дни след обявяването на земите, които ще се предоставят. Кандидатите не трябва да са сключвали сделки със собствени или наследени земи към датата на кандидатстване. На първо време от държавния фонд ще бъдат предоставени 250 000 дка на безимотни. Ако дадените по тази наредба земи не се обработват или се преотдават под наем, се отнемат.
Желаещите да създават лозя и овошки също ще могат да получат държавни и общински земи, реши колегиумът на земеделското министерство. За земите за лозя ще се предлагат два вида договори. Първият е за 10 години срещу наем, като има възможност наемателят да замени тази земя със собствената си. Вторият е аренда до 35 години, като през първите четири няма такси. През петата и честата година ще се плащат по 20-30 лева на дка, а от седмата година - между 50 и 70 лева.
Данък печалба пада с 5 на сто
СОФИЯ. Данък печалба вероятно ще бъде намален поне с пет пункта. Понижението на ДОД щяло да бъде усетено по-осезателно от хората с по-ниски доходи. Това съобщиха за "Демокрация" източници от финансовото министерство вчера. В края на деня финансовият министър Муравей Радев представи пред депутатите от СДС данъчната политика, която правителството ще поддържа по време на предстоящите преговори с мисията на МВФ.
Хората са по-чувствителни към повишените осигурителни плащания, затова се обсъжда вариант за намаление и на тези вноски, допълниха от министерството. Понижението на ДОД обаче ще бъде по-малко от предложеното от вицепремиера Петър Жотев преди време и почти няма да бъде усетено от хората с високи доходи, уточниха експертите.
Сериозното намаление на данък печалба ще даде възможност повече пари да останат във фирмите и да бъдат инвестирани в производството, обясни председателят на Икономическата комисия Никола Николов. Точно сега бил моментът за този ход, тъй като вече 60 на сто от предприятията у нас са частни. Падането на ДОД пък се очаква да стимулира потреблението в страната.
По време на срещата с финансовия министър са били обсъдени и възможностите за намаление на ДДС за храните и лекарствата, съобщиха депутати. Засега обаче не се очаквало въвеждане на диференцирани ставки на ДДС.
Двамата Ким на една маса
Невероятно, но факт - след половин век противостоене лидерите на Северна и Южна Корея най-сетне седнаха на една маса. Двамата Ким - президентът на Република Корея Ким Те Чжун и ръководителят на КНДР Ким Чен Ир, се споразумяха за сътрудничество и обединение на разделените от доскоро неръждаема желязна завеса държави. След петдесетгодишни експерименти от двете страни на "завесата" се развиха две коренно различни държави. Едната - символ на икономическия бум и благоденствието за всеки, другата - емблема на спечен от закостенялост режим, където хората бяха доведени дотам буквално да ядат трева в името на светлото утре.
За съжаление вероятно дори и нечуваният глад в сталинистката държава би могъл да се преодолее по-лесно от чувството за безнадеждност. Но доброто начало е половин успех, изтъква южнокорейският Ким.
Декласираха две от офертите за "Софарма"
СОФИЯ. Агенцията за приватизация декласира участието на "Унитех" и "Нова технолъджи" в процедурата за продажба на 67 на сто от капитала на "Софарма", съобщиха от ведомството на Захари Желязков. Решението е взето, защото двамата кандидати не са представили оригиналните документи за внесен депозит в размер на 1 млн. долара. Преговорите за приватизацията на "Софарма" ще се водят с другите двама оференти - "Балканфарма холдинг" и "Елфарма".
Договорът за приватизацията на 51 на сто от капитала на хотел "Рила" в София бе подписан преди ден. Купувач е работническо-мениджърското дружество "Риел - 99". Цената по сделката е 3 607 500 долара и ще се изплаща през следващите 10 години. Половината от сумата ще бъде издължена в брой, а останалата част - в държавни ценни книжа. Купувачът се задължава да обслужва старите задължения на дружеството и да запази предмета му на дейност. През следващите пет години "Риел - 99" ще инвестира в хотела 1 550 000 долара. При приватизацията на "Рила" са отчетени и съществуващите реституционни претенции към дружеството.
Джери Хол гола в "Абсолвентът"
43-годишната манекенка Джери Хол ще замести холивудската звезда Катлийн Търнър в ролята на безчувствената мисис Робинсън в пиесата "Абсолвентът", която се радва на небивал успех в Уест Енд, предаде Ройтерс. Пиесата разбуни духовете със сцена, в която 46-годишната Търнър остава чисто гола. Партньор на бившата г-жа Джагър на сцената ще бъде Матю Райс. Самата Джери Хол обяви, че не се срамува от тялото си. След като съобщила новината на Мик Джагър, той бил доста учуден, но в крайна сметка се зарадвал и дори предложил да гледа четирите им деца, когато Джери има вечерно представление. Филмът с Дъстин Хофман и саундтрак на Саймън и Гарфънкъл стана символ на новото поколение през 60-те години.
Документ
НС на СДС - 13.VI.2000
На днешното си заседание НС на СДС изслуша докладите на Контролния съвет за Варна, Добрич и Стара Загора и взе следното решение:
I. Относно Варна:
1. На основание чл. 11, ал. 4 от устава на СДС Националният изпълнителен съвет на СДС да прекрати предсрочно мандата на зам.-председателите и секретаря на общинското ръководство във Варна.
2. Възлага на НИС на СДС съвместно с председателя на общинското ръководство на СДС г-н Благой Димитров да подготвят и проведат служебно общинско събрание за избор на зам.-председатели и секретар на СДС във Варна.
3. Националният съвет на СДС наказва Янко Станев и Стоян Калоянов със снемане от всички заемани от тях партийни длъжности.
4. Възлага на Контролния съвет да предложи на НС на СДС имената на други нарушили устава членове на СДС за налагане на наказание предупреждение.
II. Относно Добрич:
1. Анулира резултатите от общото събрание на общинската организация на СДС в Добрич за избор на ръководство.
2. Да се проведе нов избор за общинско ръководство на СДС - Добрич.
3. Общото събрание за избор на ръководство на общинската организация на СДС в Добрич да се проведе по служебен ред не по-късно от 30 юли 2000.
4. До провеждане на избора Националният съвет възлага на областния председател Людмил Бешков да ръководи общинския съвет на СДС в Добрич.
5. Възлага на Контролния съвет на следващото заседание на Националния съвет да докладва становището си по доклада за проверката на финансовата дейност на СДС в Добрич.
Контролният съвет констатира, че общинското събрание на СДС в Стара Загора е проведено в съответствие с устава на СДС. Препоръчва с цел обединение на организацията общинският съвет на СДС в Стара Загора да проведе общо събрание за избор на ново ръководство на СДС в Стара Загора.
Забранява наказани от Националния съвет членове на СДС да заемат ръководни длъжности в партията за срок от 1 година.
Евроновини .
Полицията арестува десет души за незаконна продажба на билети преди мача Румъния - Германия. .
Евро 2000 взе първата си жертва. Английски фен загина при катастрофа след загубата на неговия тим от Португалия. Катастрофата е станала недалеч от Айндховен. .
Играчът на "Кайзерслаутерн" Марио Баслер нарече германския треньор "безхарактерен" и "двуличник", защото не го е повикал в отбора за европейското първенство. .
Томас Хеслер изигра стотния си мач за Германия в понеделник срещу Румъния. .
Франц Бекенбауер критикува Ерих Рибек, че е сбъркал състава за двубоя с Румъния. Пред вестник "Билд" Бекенбауер се чуди защо на терена са играли Матеус и Йеремис, които не са били във форма през последните дни. .
Ръководството на италианския шампион "Лацио" предложи 80 000 000 германски марки на "Барселона" за капитана на португалския национален тим Луис Фиго. Каталунците обаче са отклонили предложението и са заявили, че преговори могат да започнат само при начална цена 100 000 000 марки.
Един народ, едно посолство?
Европейски дипломатически корпус, европейска дипломатическа школа, посолства на ЕС. И международно юридическо лице на съюза в трети страни. От 17 април Комисията по външните работи, човешките права, общата сигурност и отбранителната политика в Страсбург обсъжда проекта за законодателна инициатива за формирането на истинска дипломация на ЕС. Това са девет страници от изключително политическо значение, подготвени по поръчение на групата на Европейската народна партия от испанеца Херардо Галеоте, ръководител на групата на испанската Народна партия и съветник на премиера Хосе Мария Аснар за европейската политика.
"От самото си начало външната дейност на общността имаше подчертано икономически характер, съсредоточавайки се в търговската сфера. Въпреки това изглежда, че не е възможно да се прави ясно разграничение между икономическите и другите аспекти на външната политика", се подчертава в проекта. Но ако общността се превърне в първостепенна международна фигура, дипломатическото й представителство остава разединено. В Брюксел петнадесетте законодателстват и координират външната политика, но извън зоната на общността техните представителства са всичко друго, но не и координирани.
За да решат многобройните външни задачи, поставени от необходимостта да се поддържат постоянни отношения с трети страни и международни организации, комисията създаде седалища, които фактически изпълняват ролята на представителства, които никнеха като гъби през годините: днес те наброяват 120. Тяхната работа, първоначално ограничена до икономическата и търговската сфера, придобиваше все повече функции на политически представителства. Особено след реформата на договора от Маастрихт и обявяването на външната политика и политиката за обща сигурност.
Но ако държавите от ЕС набират кадрите за съответните дипломатически корпуси с конкурси, осигурявайки им после специализирана подготовка, ЕС осигурява кадрите си с общи конкурси и без да им дава някаква специфична подготовка. Парламентът в Страсбург прие шест резолюции, в които подчерта необходимостта "ЕС да разполага със собствен дипломатически корпус", както и че трябва да бъде създадена "дипломатическа школа на ЕС".
"За да се постигне това, отбелязва Херардо Галеоте, трябва да се промени статутът на служителите и да се създаде специализирана категория. Трябва да се открие европейска дипломатическа школа, която да гарантира на служителите не само подготовка по различните политики на Общността, но и солидна дипломатическа квалификация. - Днес, допълва той, за оглавяващ едно представителство на ЕС може да бъде определено лице, което няма никакъв специален опит. Например начело на представителството в Бразилия е французин, който завеждаше пресслужбата на Жак Делор. Не казвам, че изпълнява зле задачата си, но тъй като няма специални познания, той среща трудности в отношенията си с посланиците от ЕС."
Проектът на Галеоте обаче е още по-амбициозен. Той предлага обединяването на дипломатическите мисии и консулствата на ЕС в страни от Африка, Близкия изток, Азия, Латинска Америка, с които петнадесетте нямат интензивни връзки. А след това постепенно да се стигне до окрупняване в едно общо представителство, посолство на Европейския съюз. Със значителни икономии на средства за все по-ограничаваните бюджети на министерствата на външните работи от общността.
Проектът е подкрепян и от еврогрупата на социалистите и следователно би трябвало да бъде одобрен без затруднения по време на португалското председателство, за да позволи на комисията да го представи като законодателна инициатива на френското председателство през втората половина на 2000 година.
"Европейска дипломатическа школа и посолства на съюза са стара мечта на всички европеисти", казва Раниеро Вани, бивш комисар в Общия пазар, бивш италиански посланик в Мадрид и Бон.(БТА)
Заключения се правят на основата на факти, а не на подхвърляния
- Проф. Фотев, социалното напрежение не спадна с разгара на лятото, междувременно дойде и оставката на Александър Божков... Как общественото мнение възприема последните ходове на правителството и доколко са адекватни реакциите на последните събития?
- Шлагерът, който сега се завърта из публичното пространство, е колко всичко е закъсняло (в това число и оставката на Божков). В случая обаче става въпрос за спекулация, доколкото се подменят местата на съществените и на по-несъществените неща. В едно демократично общество - и това е основен принцип на демокрацията - не може да се накърнява достойнството на нито един член на обществото, бил той и действащ политик, към когото обществените изисквания естествено са по-големи. В българското общество обаче всичко се гради и продължава да се базира на слухове. И в този смисъл някак останаха нечути думите на премиера Костов. И медиите, и обществото не пожелаха да видят, че именно обществените реакции към членовете на предишния кабинет бяха в основата на направените промени. И че ако се спазват политическата почтеност и принципите на демокрацията, сега на дневен ред е да се прецени дали тези обществени нагласи се основават върху юридически факти, тоест може ли по съдебен път да се констатират нарушения. И едва тогава може да се говори за вина, престъпление и т.н.
- Надделя по-скоро убеждението, че изнесеното в медиите е вече равносилно на присъда.
- Има нещо такова. И оттам тръгнаха нереалистичните очаквания за нещо, което министър-председателят на нито една демократична държава не е в състояние да направи. Нормалната реакция в случая на всеки анализатор на процесите е да призове обществото към търпение: от една страна, хората с основание се вглеждат в случващото се, но заключенията трябва да се правят не на основата на подхвърляния, а на факти. Не виждам в този смисъл поле за упреци към премиера, щом като още при първите сигнали той е направил това, което е длъжен - поискал е оставката на Александър Божков и я е получил. Оттук нататък думата имат прокуратурата и съдът в съответствие с демократичните традиции. Но явно демократичните традиции у нас все още са в период на изграждане. А не бива да бъдем наивни и да смятаме, че демокрацията е само акт на тоталитарната държава и че оттам нататък всичко идва от само себе си.
- Сред общественото мнение обаче бе насадена представата, че проблемите ще се решат само чрез бърза разправа?
- Ако общественото мнение се превърне в единствен законодател, това ще бъде смърт на демокрацията. Казвам го въпреки огромния респект, който като гражданин и социолог имам към общественото мнение, защото всеки опит то да се пренебрегва, е смъртоносен за политиците. Но общественото мнение не може да подменя другите демократични институции. То е много важно с оглед да се изведат на бял свят очакванията и въжделенията на обществото и за да може властта да диалогизира с него. Дори хората да се заблуждават, дори когато във въздуха витаят едни или други преценки, които впоследствие биват опровергани. Целта е да има диалог между властта и общественото мнение, а не то да бъде формирано, контролирано и потискано отвън.
- Свидетели сме как "Хъшове" търсят решение на съдбата на медиците ни в Либия чрез силен натиск върху общественото мнение. Доколко е продуктивно това?
- Такива форми на гражданска ангажираност съществуват навсякъде и търпят развитие. Искам обаче да подчертая, че общественото мнение не е мистерия, то се прави от конкретните хора. Един от големите и, бих казал, ключови принципи на демократичността е, както казва френският философ Eманюел Левинас, да зачетем правата на другия. И в този смисъл общественото мнение е спонтанното мнение на различните групи граждани в едно общество. Всеки от нас трябва обаче да обмисли своите действия - дали те могат да бъдат от полза на хората, които се нуждаят от защита. Или пък тези действия могат да взривят обстановката, така че тя да стане неконтролируема. Най-лесното е да се отправят обвинения в незаинтересованост, да се каже, че сме безсърдечни към своите сънародници. Целият порив е разбираем и няма нищо лошо в това хората да изпитват солидарност. Но в случая има една сериозна дилема и тя не е само пред политиците, пред министър Михайлова, пред премиера или пред праламента, пред хората, които представляват българската държава. Дилемата не е само тяхна, това е дилема на всеки отделен гражданин. В случая няма рецепти - аз не мога да си позволя да бъда ментор на хората, които искат да изразят своята солидарност към сънародници в беда. Но това, което не мога да не споделя е, че всеки трябва да поема отговорностите и последиците от това, което ще се случи. И не е достатъчно само да изричаме заклинания какво ще се случи на 17 септември в Либия. Необходимо е цялото българско общество да се държи с достойноство и да демонстрира характер, да държим за облика на страната си, която иначе се слави с колебливост, нерешитилност и безхарактерност. И това е нещо наистина важно. В същото време обаче не можем да си позволим да постъпваме прибързано и глупаво, да се оставим на стихията, която може да излезе от контрол, и вместо да си помогнем, всъщност да си навредим.
- Дилемата наистина е трудна.
- Безспорно. Но това, което не мога да премълча, е, че въпросът е сложен и не може да се решава с екзалтичен порив. Точно тук призивите на "Хъшове" в някаква степен надхвърлят приемливите форми на протест, в случая средства като гражданско неподчинение едва ли биха имали ефект. Така е при демокрацията - понякога гражданското неподчинение е ефективен инструмент, но понякога то може само да породи хаос и да е опасно за обществото. Организаторите на акции като тази на "Хъшове" трябва да знаят какво правят и да не мислят, че някой друг ще поеме тяхната отговорност. Както е ясно докъде се простират отговорността и възможностите на държавните институции, които не могат да се намесват, преди да започне процесът в Триполи. Още повече, че България вече не е държавата, която беше преди десетина години. Тогава нещата се уреждаха по един начин, сега се спазват съвременните норми на международното право. Докато Либия (като частно лице мога да дам своето мнение) не е еволюирала значително по пътя на демокрацията, което допълнително засилва притесненията ни и прави консултациите по случая още по-трудни. И едва след като процесът мине, ще можем да теглим чертата и с открито сърце да кажем кой е помогнал и кой, не дай Боже, е попречил. Затова и експериментът с протестите, който някои хора са решили да направят, според мен няма да даде положителен резултат. Ако искате, дори за това, че много по-силни държави са имали немалки затруднения с Либия - спомнете си борбата на международната общност да й бъдат предадни либийските атентатори от "Локърби". Хората да си дадат сметка за това. С което съвсем не призовавам към малодушие, а към трезвост и разумност. За съжаление на нашето общество често не му достига мъдрост. Едно е да се прояви решителност, а друго е да се прояви солидарност. А емоционалността никога не е добър съветник.
- Случаите, за които говорим, не са ли показателни за това, че у нас тлее по-дълбок конфликт? В момента обществото ни като че ли блокира, вместо да продължи реформите?
- В българското общество, както и във всяко друго съвременно общество, особено ако е подложено на толкова радикални промени, не може да няма конфликти - било то скрити или по-явни. Конфликтът обаче, както показва съвременната социална теория, не е явление само с отрицателен знак. Той може да бъде приет и като сигнал за важни обществени промени. И за да не говоря чисто теоретично, веднага искам да премина към някои неща, които са много по-важни. Конфликтите около нас са явни - всички говорят за корупция, за бедност, за безработица и т.н. Ала спомнете си, че допреди десетилетие ние живеехме в привидно безконфликтно общество, в пълно безвремие. Нима тогава всичко беше по-справедливо? Естествено че не. И споменът за онова време е доста тягостен за съвременния българин. Ние помним как завърши безвремието и е крайно време да се научим да са ориентираме в реалното социално време. И можем да си помогнем, ако намерим сили да променим много неща около сбе си.
- Кои по-точно?
- Да спрем да се самозаблуждаваме, да престанем да очакваме най-лошото, да не живеем в обстановка на психологически терор. Време е да заговорим за това, иначе непрекъснато подменяме нещата. Защото истинският обществен дебат по проблемите ни има малко общо с това, което в момента се вихри из медиите и се насажда сред общественото мнение. Едно е да обсъждаме какво ни се иска, а друго е да отчитаме кое е реалното в условията, в които живеем. За мен липсата на истински обществен дебат е голяма трагедия. Защото едва тогава може да се види какво е постигнато през последните три години и дали е могло да бъде постигнато нещо повече. Ако този дебат се проведе, тогава на политическата сцена ще останат само сериозните политици, а ще отпаднат проповедниците и популистите, които ни заливат отвсякъде с вайкания и несбъднати обещания. Едва тогава гражданите ще разполагат с обективна информация, ще си дадат сметка колко колосално е било забавянето на реформите, какъв пакет от реформи трабваше да бъде пуснат едновременно в ход - икономическа, правна, здравна, образователна и т.н. Тогава ще се заговори с аргументи. И всеки, който вземе думата, ще трябва да каже как би могла да се извърши приватизация без грешки, след като е закъсняла толкова много, и може ли това да стане без корупция. При това тази политическа сила - да допуснем, че ще е от средите на левицата - трябва да посочи не само политическите инструменти, но да докаже, че ги е предложила още преди време, за да се избегнат допуснатите грешки.
- Виждате ли такива решения, левицата напоследък се активизира?
- Не. От аргументите, които чувам, само научавам, че БСП е против РМД-тата. Но аз не мога да забравя, че именно когато социалистите бяха на власт, те приеха закона за РМД. Нима сега в момента не се сблъскваме със социална заблуда? Кой измисли в сегашния й вид касовата приватизация? По чия вина все още липсват сериозни чужди инвеститори? Не споменавам това, за да защитавам статуквото или определена политическа сила. Но ме изненадва, че тези аргументи изцяло отсъстват в днешния политически дебат. Въпросът не е да връщаме часовника назад, макар че понякога и това е необходимо. Припомням го, защото в българската история винаги е имало дефицит на социална памет. А повече от опасно е гласът на истината в едно общество да се окаже глас в пустиня. Както е гибелно бивши виновници да се героизират отново, слуховете да се приемат за факти и на всичкото отгоре това да се превърне в обществен манталитет.
Интеграцията е процес на преосмисляне и преоткриване на собствената идентичност
Процесите на трансформация в посттоталитарните общества от съветски тип поставиха отново въпроса за идентичността на социалните актьори и за техния реален потенциал за развитие в хода на извършващите се промени. Потребността от нова идентичност, от нови измерения и нови измерители на собственото присъствие в обществото, насочи усилията на "обществата в преход" към идентификация чрез различни от досегашните социални параметри. На изпитание бяха подложени колективната памет и способността за неконфликтно интегриране на минало и настояще в рамките на индивидуалната биографична перспектива.
Проблемът за идентичността стана различим в публичното пространство като въпрос за степента, в която различието на малцинството има право да участва в изработването на общи правила. Но истинските основания на кризата на идентичността бяха резултат от дефицит на културни средства за създаване на нов смисъл за мнозинството. Така проблемите, свързани с националния идентитет, бяха описвани и коментирани много по-често в контекста на националистическите страхове от различието, отколкото като усилие за преодоляване на кризата на идентичността в наложените сходства.
Житейските планове и жизнените перспективи на различните поколения започнаха все по-отчетливо да се различават. Трансферът на ценности и житейски опит между поколенията бе нарушен. Опитът на родителските поколения се оказа драматично неадекватен спрямо проблемите, пред които се изправиха техните деца.
В тези условия изработването на споделени представи за значимостта на индивидуалното ни присъствие в обществото конструира пространство, в което става възможно възприемането на културното многообразие. В българските условия културното многообразие продължава все още да се възприема като даденост, с която трябва да се съобразяваме, а не като ресурс за национално изграждане.
Идентичността е съзнание за самотъждественост във времето и пространството. Тя се изгражда около няколко крайни основания, отвъд които ние преставаме да бъдем различни и различими от останалите в публичното пространство. Кризата на идентичността, която беляза последните петнадесет години от ХХ век, бе съпроводена с болезненото усещане за загуба на индивидуалност, за нарушаване на определен ритъм на съществуване, за "разпадане" на културната мяра и в крайна сметка - за липса на достатъчно ясно изразена връзка между минало и настояще в рамките на собствения ни живот.
Постигането на идентичност е културен процес. Той предполага съхранението на определени ценности, които, независимо от социалната среда, продължават да определят поведението и разбиранията ни за света.
Идентичността все по-рядко се свързва с нацията, а определителите за национално присъствие не кореспондират пряко, във всекидневния живот на хората, с техните собствени житейски стратегии.
Нацията не е устойчиво състояние, а динамичен процес. Веднъж постигната, тя не продължава да съществува като институция извън времето и пространството. Нейната стойност е в способността на една група от хора да приемат съвместното си минало и да живеят с него в действителността, да споделят смисъла, който влагат в определени ценности, и да изграждат бъдещето си в съответствие с тях. Нацията все по-рядко ще търси основанията за съществуването си в държавата. Значимата връзка между тях е друга - държавата е инструмент за организиране и възпроизвеждане на определен порядък, който не нарушава културната мяра на националната общност, а гарантира нейното възпроизвеждане.
Постигането на национален идентитет е съвместно усилие. Първата и най-трудна част от него е възприемането на многообразието от форми, в които съществува общ смисъл. Историята не е колективна памет. Именно затова историците най-често са готови да конструират своята гледна точка в близост до нацията-държава. Разбирането на действителността единствено и само като резултат на случилото се преди, непрекъснато тласка общественото съзнание към сравнение. А сравнението предполага описание, което най-често се движи по линията на външните различия, без да навлиза в същността на влагания в тях смисъл. Неслучайно именно историческият подход към проблемите на националната идентичност поставят под съмнение социалните механизми на всекидневния живот.
Национализмът е резултат от комплекс за национална малоценност.
Маниакалната фиксираност на общественото внимание в предимствата на един народ винаги предполага самооправданието чрез "лошия съсед" чрез външните сили, които са враждебно настроени към нас, чрез непрекъснатото самосъжаление, което определя полето на собствената ни реализация. Национализмът приема толерантността за слабост, а разбирането на различията - за липса на достатъчен патриотизъм. Опитите за подмяна на патриотизма с националистически призиви винаги е показател за наличието на дълбока криза в съзнанието за национална идентичност. Податливостта към този тип фразеология най-често маркира наличието на съществени различия в начина, по който се възприемат и интерпретират общоприетите ценности на човешкото съжителство.
Толерантността се различава от търпимостта, която често сме готови да демонстрираме. Търпимостта носи в себе си разбирането за принуда, която генерира конфликтно напрежение. Основанията на толерантността са в уважението, което изпитваме към собствената си значимост и към смисъла, който създаваме. Само тогава бихме могли да оценим различието не като заплаха, а като подтик към развитие.
Културата е създаване, разпространение и интерпретация на смисъл. Споделянето на смисъла, вложен в определен ритуал или култов комплекс, преминава границата на формалното отношение към "паметника на културата" и го превръща в споделено и общо наследство. Именно чрез промяната в разбирането за наследството, за принципите на съвместното човешко съществуване е възможно конструирането на ново разбиране за общност, надхвърляща рамките на отделните държави и приемайки като равноценни традициите и смисъла на различните култури.
Идеята за обединена Европа стана възможна като резултат на процеса на постепенно "оттегляне" на разбирането за идентичност от държавните граници и фиксирането му във все по-конкретни, обгледими и познати пространства. Обединена Европа е "Европа на регионите" именно защото регионалната специфика зае мястото на традиционно приетото разбиране за държавата-нация.
Евроинтеграцията на България е в много по-голяма степен процес на вътрешно преосмисляне и преоткриване на нашата идентичност, отколкото процедура на приобщаване към една стройна и устойчива общност.
Процесът на конструиране на регионални идентичности, в които доминиращият мащаб е споделената територия, е предизвикателство и за самите европейски страни. В процеса на преодоляването му степента на социална интеграция на едно общество все по-често ще бъде решаващата предпоставка за устойчивостта на собствената му културна идентичност.
Дезинтеграцията в ценностен, социален и икономически план превръща обществото в механичен сбор от агресивни и конфликтни интереси. Липсата на съзнание за общност не може да бъде преодоляна без приемането на определен минимум от споделени и отстоявани ценности, които културата може да направи достъпни.
Културата може да бъде възприета като процес на създаване на смисъл само ако приемем безкрайното многообразие на символи и образи, които определят представите ни за света - различията и сходствата в тях. Следващите години ще бъдат белязани от търсене на нови основания на собствената ни идентичност, на пространствата, които определят част от самите нас. Огромното предизвикателство пред България е преоткриването на ценносттите и смисъла на националната общност. Едва тогава нашето пълноценно присъствие в Европа ще стане факт.
Искаме експерти от Германия да ни помагат за ЕС
СОФИЯ. Германски експерти да ни помагат в продължение на година по прилагането на европейското законодателство предложи зам.-председателят на Съвета по европейски въпроси в НС Васил Гоцев на среща с депутати от Бундестага. Шестчленната германска делегация, в която участва и председателят на групата за приятелство Германия-България във федералния парламент Михаел Щюбген, потвърди положителното отношение на Германия за изваждането на България от черния визов списък. Днес гостите от Бундестага ще се срещнат със земеделския министър Венцеслав Върбанов и с председателя на парламента Йордан Соколов.
Искат съд за бизнесцентъра до Руската черква
СОФИЯ. Случаят с бизнесцентъра до Руската черква може да отиде на съд, заявиха вчера от Гражданския комитет за защита на София и Зелената партия. Както "Демокрация" писа миналата седмица, парцелът с градинката е върнат на сем. Балабанови. През 1993 при кмета Янчулев Балабановите наследници подават молба за възстановяване на имотите. Реституцията става по административен, а не по съдебен път през 1998, след това имотът е продаден на други лица. Визата за строеж е издадена за един ден в Управлението по архитектура. Това според арх. Борисов е прецедент в дейността на УАГ. Столичната община може да използва правото си и отново да преотреди терена за озеленяване, каза още арх. Борисов.
Историческа среща на двете Кореи
ПХЕНЯН. Лидерите на Северна и Южна Корея Ким Чен Ир и Ким Те Чжун започнаха вчера историческа среща в Пхенян, от която се очаква да започне ефективния диалог между двете страни, намиращи се в състояние на война вече близо 50 години. Макар и срещата да има повече символичен характер, по време на тридневната визита на южнокорейския президент ще бъдат обсъждани икономически и военни въпроси, проблемът с разделените семейства, както и южнокорейската помощ за севернокорейските комуникации.
Когато избирателят е личност
Когато избирателят е личност, той знае какво иска от живота, от държавата, от политическите партии, от политиците и от обществото. Ако е личност, той си има и сравнително точни възгледи за това как неговите искания могат да бъдат удовлетворени. Ако е комунист, той ще иска национализация, а не приватизация. Ще иска страната му да се обвърже с Русия, Китай, а най-вече с Куба може би. Ако е социалист или левоориентиран, той ще иска производителите да бъдат облагани с по-големи данъци, за да могат служителите и пенсионерите да получават повече пари. Ще иска парите да се влагат не в производство, а да се раздават за заплати. И ще следи примерно как се разпределя бюджетът в Народното събрание, ако е запознат с това как стават нещата в демократичната държава. И няма значение дали неговите убеждения, възгледи и искания са правилни или погрешни. Той е направил своя избор и не иска друг да прави избор вместо него. Той е личността, а не народният представител, за когото е гласувал. И иска неговият народен представител да представя в Народното събрание неговите интереси, да отстоява неговите искания, а не своите собствени хрумки.
Същото е и с десноориентираните избиратели. Те ще искат либерална икономика, ако са либерали, ще искат парите да бъдат влагани преди всичко в производството и заплатите да зависят от брутния вътрешен продукт. Те ще искат страната ни да влезе в Европа и да се конкурира свободно на платежоспособните пазари. Ако са християндемократи, избирателите ще искат народните им представители да отстояват в Народното събрание техните ценности, а не своите собствени възгледи за обществото. Те са направили своя избор и не искат някой депутат да избира вместо тях. Така е, когато избирателите са личности.
Точно в това е същината на пропорционалната избирателна система. При нея личността е избирателят, а не народният представител. Народният представител само изпълнява програмата на избирателите. Разбира се, по-добре е народният представител да е умен, обаятелен, образован, безукорно честен, духовно възвишен, да има професорска титла, да свири на пиано и ако може, да е висок, строен и синеок, за да го харесват гласоподавателките. Но избирателят личност винаги би предпочел необразования грозник, ако той изпълни програмата му, пред титулования професор, обаятелния шоумен или световноизвестния скулптор, ако те ще го обвържат примерно с Милошевич и Саддам Хюсеин поради някакви шоуменски, скулпторски или професорски съображения.
Точно това не разбират привържениците на мажоритарната избирателна система. И не защото не знаят какво искат. И те като всички искат да живеят добре и да имат повече пари. И те желаят доброто на държавата си. Само че не знаят как се постига това. Нямат си идея, нямат си представа, нямат си програма и обикновено са доста невежи въпреки високоучените си пози. Затова те се доверяват на другите, не на себе си. Самите те не са личности въпреки самочувствието си и затова искат личности да бъдат народните им представители. "Аз ти вярвам, ти си по-умен от мен - прави там каквото знаеш и каквото трябва" - е посланието им към техния избраник. Разбира се, те имат пълно право да не желаят да правят избор, да вземат решения и да предпочетат друг да поема отговорности вместо тях. Но все пак са длъжни поне малко да се образоват, преди да възхвалят с такава нравоучителна многознайковщина мажоритарната система като церител на обществото. Могат да научат например, че тази система насърчава точно това, което те искат най-много да избегнат - клиентелизма. Ами че как кандидатът за депутат в съответния избирателен район ще си направи кампанията без помощта на местните фирми. И как после няма да изпълнява поръчките им. И чии интереси ще защитава - тези на фирмите, които са му платили, или интересите на държавата и обществото. Но такива въпроси привържениците на мажоритарната система никак не се сещат да си зададат, може би поради изключителната им сложност или поради непознаване на избирателните взаимовръзки. Но да се запитат поне защо в цяла Европа се гласува предимно по пропорционалната система, като дори мажоритарната система в Англия и Франция пак се свежда до пропорционална. Или да се опитат поне да познаят откъде идва името на пропорционалната система - това поне е лесно. Може би ще се досетят, че думата пропорция означава пропорционално представяне на партиите според броя на гласовете. И ако знаят да събират, умножават и делят, може би ще разберат все пак, че при мажоритарната система теоретически може да дойде на власт партия, получила най-малко гласове, а на практика се получава несъразмерно разпределяне на народното представителство и най-често се възпроизвежда толкова недолюбваният от желаещите да избират личности двуполюсен модел. Пропорционалната система, разбира се, си има своите недостатъци, които биха могли да се избегнат с някакъв вид мажоритарни допълнения, но все пак не би било лошо нейните противници да си зададат някои въпроси.
Композиторът на "Пан Тадеуш" пее полски шансони в София и Пловдив
Нашумелият композитор и певец Гжегож Турпау изнесе вчера в НДК първия от двата си концерта с полски шансони при първото си гостуване у нас.
Турнау е автор и изпълнител на саундтрака "Соплицово" към филма "Пан Тадеуш" на Анджей Вайда, който тази година получи "Оскар" за цялостно творчество.
33-годишният композитор печели най-авторитетните музикални награди в Полша - "Фридерик" '94 и '95 за платинените си плочи "Срещу светлината" и "Ту тук, ту там", "Виктор" '95 и '98 за най-добър естраден изпълнител.
В колекцията му от отличия са и наградата на "Плейбой" "Златен заек" и Гран при от фестивала в Ополе през 1997 г. Стремителната кариера на Гжегож Турнау започва, когато, 17-годишен, печели Голямата награда на ХХ фестивал на студентската песен в Краков със свои композиции към текстове на Шекспир, Бачински и Виткаци.
Скоро след това младият музикант попада в кабарето "Мазето при овните", където работи с великолепни артисти като Ян Канти Павлушкевич, Анна Шалапак, Збигнев Прайснер. Първата си плоча "Наистина нищо не се случва" записва през 1990.
Кройф: Футболът не се променя
БРЮКСЕЛ. Европейското първенство по футбол навлиза в разгара си. Своите първи срещи изиграха всички отбори, което накара журналистите да потърсят компетентни коментари. А ето и мнението на легендарния холандец Йохан Кройф, дадено за пратеници на френски медии в белгийската столица:
- Виждате ли промени в играта след първите мачове от шампионата?
- Не съм много оптимистично настроен. В техническо отношение става все по-лошо. Изглежда обаче, че девалвирането на техниката не прави особено впечатление. Според мен трябва да се върнем към основите на играта. Или по-конкретно - да учим футболистите на техника. Като гледам какво постигат някои състезатели с минимум техника, аз си мисля, че те биха станали суперзвезди, ако някой преди това ги е учил да "спират топката".
- Как си обяснявате това явление?
- Футболът е една изключителна игра. Но тази игра не се изучава само с тренировки. Има неща, които трябва да се предават от поколение на поколение. Преди години на село, в Холандия, най-добрият играч учеше малките. Той им предаваше своите знания. Имаше и футбол по улиците. Наред с падането по асфалта улицата ни научи на всичко във футбола. Сега на улицата не се играе.
- Вероятно сте против създаването на ранни звезди... - Не зная дали трябва да се съглася. досега всички големи играчи са започвали своята еволюция от съвсем млади в мъжките отбори на своите клубове. Аз заиграх при големите, когато бях на 16 години. Същото се отнася за Платини и Бекенбауер. Ще ви припомня, че в "Аякс" не бях единственият случай. Затова мисля, че не е въпрос на възраст, а по-скоро всичко опира до възпитанието.
- Не мислите ли, че в момента сме преситени от голям брой мачове?
- Това е така. Пренасищането обаче не е от този сезон. Вижте - едно добре тренирано тяло може да играе мач и половина на седмица, което означава 64 мача годишно. Това е максимумът. В Европа има четири надпревари - националният, турнир за национална купа, КЕШ и срещи на националните отбори. Календарите на тези състезания трябва да се направят така, че да не изцеждат играчите. Но, от друга страна, футболистите пък печелят толкова много пари, които все пак трябва да се върнат по някакъв начин при тези, които ги дават.
- Вече имаме намеса на феновете в живота на клубовете. Вашият коментар?
- Това не може да се получи в Испания. Според мен проблемът идва от неограничения приток на чужденци, което води до изчезване на чувството за принадлежност към даден клуб. По този начин изчезва инстинктът на идентификация на фена към определен отбор. Да не говорим, че отборите вече не практикуват стила, който преди е отговарял на местната култура. Същото се отнася за испанци, французи и германци. Навсякъде футболът е различен. Затова може би е необходимо да се намали броят на чужденците.
- Да се върнем към европейското първенство. Ще отличите ли някой футболист?
- Наистина има няколко добри играчи, но те се размиват в средното ниво, което не е високо. От отборите определено изпъкват Португалия и Франция.
- Не съжалявате ли, че никога не сте ръководили национален отбор?
- Не. На два пъти имах възможност за това, но не се получи.
Ловешките аптеки се съдят
