БСП - контра до дупка
След като не успя да събори със съдебни хватки законно избрания кмет на Плевен, местната организация на БСП сега се опитва да саботира дейността на общинския съвет. Съветниците отляво напуснаха местния парламент с мотива, че ще чакат произнасянето на Върховния административен съд по делото за касирането на изборите за ОбС. Нищо че подобно решение ще бъде взето най-вероятно през есента. А дотогава интересите на плевенчани - кучета ги яли. С магарешкия си инат и абсурдните мотиви съветниците от БСП провалиха вече една сесия, на която трябваше да се вземат жизненоважни за стотици семейства решения. Сред тях бе участието на общината в АД за изграждането на тържище за пресни плодове и зеленчуци, финансирано от ЕС, което ще осигури стотици нови работни места. Или програмата за насочването на средствата от инвестиционния приватизационен фонд на общината. Списъкът може да бъде продължен с още 20-ина примера. Социалистите не уважиха с присъствието си дори делегацията от побратимения с Плевен марокански град Агадир, въпреки че визитата бе договорена от предишното общинско ръководство, доминирано от БСП. Не се трогнаха и от проблемите на хората, които чакат за общинско жилище вече по над 20 години, а ОбС трябваше да гласува строителна програма за над 1 млн. нови лева.
Тези решения бяха все пак гласувани на следващо заседание на ОбС с вота на съветниците от ОДС. Така плевенчани разбраха кой работи против интересите им. Остана обаче открит въпросът, ако при евентуалните нови избори за съветници БСП и компания, не дай, Боже, получат мнозинство, как ще работят с кмета Найден Зеленогорски. Повече от ясно е, че те ще гледат да блокират всяко конструктивно негово предложение с цел да го дискредитират. Впрочем истерията към кмета на лицата, свързани с предишната управа, тези дни достигна до ниво отправяне на заплахи за поставени бомби в общината. Има ясни индикации, че последното подобно обаждане е дело на освободен от работа общински служител, смята инспектор от общинската охрана.
Сега съдбата на управлението на Плевен в близките 3-4 години е в ръцете на ВАС. Той ще трябва да реши дали да анулира вота на близо 70 хил. избиратели заради 110 гласували с нередовна адресна регистрация.
СДС прие Хартата на ценностите
СОФИЯ. Националният съвет прие вчера Хартата на ценностите на СДС като европейска народна партия. Тя е полезен инструмент за вземане на политически решения, а с тези ценности и принципи ви даваме критерии, по които да ни съдите в бъдещото ни поведение, защото вече сме обявили кои сме и стоим зад това, коментира лидерът Иван Костов. Според него проведената дискусия била изключително плодотворна и финалният вариант бил съобразен с препоръките на местните организации.
Членството в СДС не поражда абсолютно никакви допълнителни права и всеки, който се опита да извлече някакви ползи, нарушава устава, уточни Костов по повод кампанията по раздаването на членските книжки.
Акциите на "Лукойл-Нефтохим" поскъпнаха
СОФИЯ. Книжата на "Лукойл-Нефтохим" - Бургас, поскъпнаха с 8,39 на сто до 6,72 лева на фондовата борса вчера. Миналата седмица книжата на дружеството се купуваха по 6,20 лв. С 2,05 процента - до 6,96 лева, поскъпнаха акциите на комбината за калцинирана сода "Солвей соди" - Девня.
На официалния пазар акциите на "Софарма" - София, паднаха с 5,33 процента до 20,50 лева.
С 3,00 процента до 11,30 лева поскъпнаха акциите на "Балканфарма Трояфарм" - Троян.
Книжата на морския курорт "Албена" - Балчик, поскъпнаха с 0,65 на сто до 6,17 лева, а на столичния хотел "Шератон" - с 1,60 на сто до 25,00 лева.
Инвеститори купиха 20 000 акции от "Гранд хотел Варна" по 0,15 лева. Акциите на дружеството са с номинал 0,10 лева и през април се купуваха по 0,48 лева.
С 22,95 процента, до 1,50 лева поскъпнаха акциите на "Дюни" - Созопол.
Анкета
Иво Цанов, програмист, собственик на софтуерната фирма "ГИПСгруп":
Не бих кандидатствал за работа в Германия. Макар и отскоро, работя в собствена софтуерна фирма и не съм от хората, които зарязват започнатото. Има и друго: за хората в моя бранш вече не е толкова важно в коя държава живеят. В компютризирания свят комуникациите и разстоянията не са проблем, така че дори от България мога да вляза във връзка и да получа поръчки за чужбина. Много мои колеги вероятно ще си опитат късмета в Германия. Това е тяхно право, защото не може да се каже, че у нас компютърните специалисти разполагат с идеални условия за работа - данъците не са малки, бюрократичните спънки са големи. Жалкото е, че зелените карти ще ограбят единствения ресурс, който България има в изобилие: интелектуалния.
Тодор Митов, програмист в "Нетинфо":
Не се интересувам от зелените карти за Германия. Не ми е приятно да бъда възприеман като интелектуален гастарбайтер и след 4-5 години в България да започвам отново от нулата. Ако трябва да кандидатствам за зелена карта, бих опитал в САЩ или Канада, където няма ограничение за времето на пребиваване, а и условията за работа на компютърните специалисти са много по-добри. Опита и контактите, който бих натрупал в Германия за 4-5 години, мога да натрупам и тук, защото работя в същата сфера и колегите ми не са по-зле квалифицирани от германските. България в момента предлага много варианти за реализация на хората от моя бранш - постоянно текат конкурси, няма свободен IТ потенциал. Всъщност компютърните специалисти в България и в момента не достигат, а замине ли част от тях за чужбина, дефицитът ще се усети още повече. Това, което бих искал да е по-различно в България, е да се изгради по-заинтересовано отношение на държавата към най-перспективния в световен мащаб бранш. Цените за ползване на Интернет в момента са много високи, покупката на компютри и софтуер не се признава за нормативен разход и това води до намаляване на потребителите и до потискане развитието на бранша. Забелязал съм, че клиентите ни много трудно се убеждават в необходимостта да вложат пари за създаването на уеб-страница. А Интернет е съвременният начин на комуникация. Ако кадърните български програмисти напуснат страната, още повече ще намалеят шансовете на обществото ни да навакса развитието си в Интернет-епохата.
Стоян Боев, член на управителния съвет на БАИТ, президент на "Интерконсулт България":
Необходимо е българското правителство да обърне внимание на софтуерния бизнес. Негативната тенденция добре квалифицирани софтуерни специалисти да напускат страната е много силна. За нашите специалисти, разбира се, е добре да натрупат опит на Запад, но държавата трябва да се погрижи и за реализацията им тук. В противен случай след време може да се наложи да внасяме от Германия на десетократно по-високи цени софтуера, който нашите специалисти са създали там.
Съществуват и редица нормативни недоразумения, които пречат на нормалното развитие на компютърния бизнес у нас. Според действащите нормативни разпоредби закупуването на софтуерни продукти не се признава за разход на фирмите. За разход се признават само амортизационните отчисления върху тях, като амортизацията се отчислява в продължение на абсурдния за тези продукти срок от 5 години.
Износът на софтуерните продукти не се признава за облагаема сделка по Закона за ДДС. Това оскъпява с 20 % продукцията на фирмите, които се занимават само с разработване на софтуерни продукти за външния пазар.
Трудът на софтуерните специалисти у нас е силно подценен както поради ниската платежоспособност на българските клиенти, така и заради често пъти некачествената работа на недостатъчно квалифицирани изпълнители. За да преодолее това, БАИТ има идея да създаде Интернет-страница с препоръчителни цени за разработване на софтуерни продукти в България. На уеб-сайта ще има и каталог на софтуерните фирми, чиято работа отговаря на западните изисквания и стандарти.
Аптеките в Търговище продават свободно опиати
ТЪРГОВИЩЕ. Проверка на всички аптеки в Търговищка област, търгуващи с наркотични вещества и лекарства с упойващо действие, извършиха вчера служители на РДВР - Търговище, съвместно с представители на РЦЗ.
Установено бе масово нарушаване на реда за отпускане на медикаменти, регламентирани в наредба &numero; 30, от магистър-фармацевтите, работещи в частните аптеки. Само една аптека в Търговище има право да продава опиати от клас "Венена-А". Във всички останали шест дрогерии е констатирано, че фармацевтите не задържат рецептите, доказващи продажбата на медикаменти от групата на барбитуратите и транквилантите. Движени от търговски интерес, те дори не изисквали от гражданите необходимата рецепта за закупуване на лекарства под особен контрол - морфин, лидол, валоран и др. Без закон ГМ продуктите може да провалят пазарите ни в ЕС
- Вие внесохте предложение в Народното събрание да се наложи мораториум върху отглеждането и разпространението на генетично модифицирани храни. Един от основните ви аргументи е, че нерегламентираното производство ще застраши износа ни за ЕС. Със същия аргумент обаче от земеделското министерство смятат, че не бива да се налага мораториум... - Тези, които се занимават с търговията, са в Министерството на икономиката. А становището на вицепремиера Петър Жотев е, че подкрепя въвеждането на мораториум, докато се уредят нормативно нещата. В противен случай ще се окаже, че в България генетично модифицираните организми ще бъдат внедрени през задния вход. А това не е в наш интерес според мен. Аз съм силно обезпокоен от кампанията, която се води в Западна Европа по този въпрос. Смятам, че не може категорично да се казва дали по принцип генно модифицираните организми са опасни или не. Защото отговорът е - зависи. Зависи от конкретния случай. И тук възниква въпросът - кой контролира. Ние имаме един Съвет за безопасна работа с генетически изменени висши растения, който е административен. А важното е кой извършва научния контрол. Могат ли хора, които са заинтересовани от въвеждането на такива организми, да осъществяват и контрола. Според мен главният въпрос е има ли опасност нашите пазари на обикновена немодифицирана продукция да бъдат засегнати. Аз съм обезпокоен от това, че се появяват съобщения, че в България се работи на научно ниво за генетично модифициране на лози и тютюн, което може да засегне основни пера в експорта ни. И това би могло да има много неблагоприятни последици, ако незабавно не се прекрати този нерегламентиран начин на действие чрез мораториум и през това време да сложим в ред нормативната уредба. За пример мога да дам Унгария, където е въведен мораториум и няма проблеми с износа за ЕС, и Румъния, където този въпрос не се контролира стриктно и имат проблеми с експорта.
- Директорът на Института в Костинброд наскоро каза, че се подготвя проект на закон, който в края на юни ще е вече в парламента. Имате ли впечатления от него?
- Първо си има ред кой внася проектите в Народното събрание. А и не съм убеден, че можем да се справим толкова бързо. Да не говорим, че приемането на закона трябва да мине през разширени дискусии. Най-радикалният начин да излезем от ситуацията е налагането на мораториум, който да спре всички свързани с въвеждането в производство на генетично модифицирани организми дейности, за да не навредим на нашата нормална продукция. Информацията, която имам, е, че миналата година на границата е спряна от гръцки митничари пратка тютюн само заради съмнения, че в нея има генетично модифицирана продукция, вероятно поради появили се статии в нашия печат тогава. Не трябва да се забравя, че конкуренцията на външния пазар е изключително жестока и това може да има сериозни последици.
- Ясно ли е какво става с произведената вече продукция?
- Това трябва да бъде изяснено. Затова на 31 май в Комисията по околна среда в парламента организираме дебат на тази тема, който да предшества гласуването от комисията за мораториума, за да си изясним всичко това. Твърди се, че продукцията е само експериментална, но е на 200 000 декара, което е доста голяма площ. И какви са гаранциите, че част от тази продукция не отива за храна на животните? Примерът, който екологичните организации дават, е от Севлиево, където един стопанин е продал една трета от продукцията извън контрола на фирмата дистрибутор, която му дава семената. Следователно контролът не е достатъчен. Ние бихме искали да видим регистър на всеки, който получава такива семена - къде отива продукцията му. Трябва да има етикет на продукта, в който да се казва какъв процент генетично модифициран материал се съдържа. В момента липсва уреждане на етикетирането в този аспект.
От съвета казват на гражданите, че не могат да им дадат никаква информация, защото тя е служебна тайна, на основата на правилник, издаден през 1996 година. А това не е редно, защото може да породи фобии, които са по-опасни, отколкото ако се каже цялата информация. Плюс това аз смятам, че гражданите имат право на цялата информация, за да знаят какво точно ядат. Във "Файненшъл таймс" наскоро излезе публикация със заглавие "Франкенфиш: желаете ли да изядете тази риба". Става въпрос за сьомга, която е генетично модифицирана. Тя може да е много хубава, но предполагам, че повечето хора отговарят на този въпрос отрицателно. Това показва, че има пазарни правила, които трябва да се съблюдават. Така че въпросът не е само научен, а по-скоро пазарен.
- Според земеделското министерство обаче, мораториумът ще рефлектира твърде зле върху контактите, които имаме с тези фирми, които инвестират в традиционното ни земеделие... - Ние трябва да преценим къде са нашите интереси. Дали износът за Европейския съюз е от значение за нас, в какъв размер, можем ли да го заместим с износ в Китай и САЩ, където такава продукция се разрешава. Между другото трябва да кажем, че там имаше много скандали по тези теми. В ЕС в момента текат такива скандали. Аргументът, че липсват доказателства, че чрез опрашване могат да се пренасят модифицирани гени върху нормални растения, отпада, тъй като такова доказателство се появи с последния скандал във Великобритания. Въпросите са сериозни и ние трябва да извървим пътя си заедно с ЕС, още повече че желаем да станем част от него. Следователно и селскостопанската ни политика трябва да бъде в рамките на тази, която води ЕС. Трябва да приемеме директивите, които важат за целия съюз. Ако желаем по някакъв друг път да се движим, това трябва да бъде казано ясно.
- Какво трябва да е записано в закона?
- Според мен законът трябва да регламентира стриктно какъв е контролът върху прилагането на такива генно модифицирани организми в някакъв вид производство. Включително там, където се произвеждат вещества - допълнителни съставки към храната. Включително и в производството на лекарства, където най-често се използват. Контролът трябва да бъде наложен навсякъде.
- Учените, които защитават този вид производство, твърдят, че досега няма нито едно доказателство, че тези храни са опасни или вредни. Може ли да се разчита на тази констатация?
- Първо трябва да има обратното доказателство - че те са безвредни. А доказването на това е задължение на производителя чрез съответните изпитания, както е при лекарствата, преди да бъдат пуснати за употреба. Изпитването не е задължение на потребителя. Второ, дори да са безвредни, хората имат право да изберат. А ние като политици трябва да решим дали да се съобразяваме с пазарния елемент, или не. В крайна сметка интересите на България в случая изискват ние да можем да продадем нашата продукция. Ако не можем да я продадем и в един момент се окаже, че системата ни на производство на храни попада под съмнение, че липсва разделно събиране, че има неясноти, тогава може да се стигне дотам, че цялата продукция ще загуби европейските пазари. Това не бих искал да се случи. Още отсега някои фирми обявяват, че ще спрат да изкупуват царевица, ако няма разделно събиране на модифицирана и немодифицирана и строг контрол.
- България има ли интерес от производството на такива продукти?
- Зависи. Отговорите в тази област не могат да бъдат категорични, но трябва да се покаже за какъв конкретен случай става въпрос. Но смятам, че към този момент нямаме интерес да бъдем въвлечени в скандал, свързан с генетично модифицирани организми. Още повече че нямаме официално въвеждане в производството.
- Как коментирате данните, оповестени наскоро от учени, занимаващи се с генно инженерство, че до 2010 година в света ще умрат 1 милиард души заради недостиг на храна, което може да се избегне с производството на такива храни?
- Това не е аргумент, който касае нашия износ. Китай прилага такива технологии, но нашият принос в спасяването на човечеството от глада ще е много скромен. Ние първо трябва да се интересуваме от интереса на нашите граждани, за нас е приоритетен нашият износ. Аз не бих искал да бъда въвлечен в спор по принцип "за" или "против" генното инженерство. Аз съм "за", особено за генната терапия в медицината. Още повече че моето образование е такова - молекулярна генетика. Нещата, за които говорим, са ми добре известни. Но що се отнася до пазарната политика, това е нещо съвсем различно. Първо трябва да държим за пазара си, защото от него зависят нашите доходи.
Швейцария например отказва дори да се правят експерименти на нейна територия, дори с тази прословута модифицирана царевица, която издържа на третиране с препарата "Раундъп". В момента в Европа има разширяваща се ниша за екологично чиста продукция, в която ние можем да се включим доста успешно. Нашите плодове и зеленчуци имат вкусови качества, които превъзхождат останалите. Ние бихме могли, още повече че стопаните нямат достатъчно средства да използват препарати за растителна защита, да заявим, че продукцията ни е екологично чиста и чрез съответните сертификати да кандидатстваме за европейската пазарна ниша. Да не забравяме и че тази продукция по принцип се реализира на по-високи цени и по-добре се купува.
- В кои страни от ЕС и какви генетични експерименти се правят в момента?
- В ЕС има разрешение до 1 процент от съдържанието на дадена храна да включва генетично модифицирани съставки. Което е нисък процент, но въпреки това е силно критикуван. Предлага се 0,1 на сто. Ако надвишава това количество, трябва да има специален етикет.
- Не трябва ли земеделските стопани у нас да бъдат запознати с тези проблеми, тъй като едва ли в момента си дават сметка за тях?
- Да, но това може да стане първо чрез премахването на служебната тайна по въпроса. Трябва да има пълна прозрачност за обществото. Да се приеме закон или закони, които регламентират твърд контрол върху тази дейност. Да не бъде възможно, както в момента, някой да си купи такива семена вън от контрол. Да има регистър на производителите и на тези, на които се продава продукцията, да има отделно събиране на продукцията. Генно модифицираната да отива в едни силози, а нормаланта - в други, за да не се смесват. Това изисква инвестиции. Също и за независим контрол. Учените, които са заинтересовани, трябва да извършват този контрол. Той трябва да е извън тази система, която има финансов интерес. Друг е въпросът, че производителите имат интерес от свой контрол - така че нещата да им са наред.
- Как предполагате ще се отнесат вашите колеги в парламента при гласуването на мораториума?
- Първо ще проведем дебат по въпроса. Аз съм си изпълнил дълга като народен представител, защото смятам, че това е важен въпрос. Ако не го бях поставил, имаше опасност да бъдем поставени в неблагоприятна ситуация. Смятам, че ще има полза от този дебат, защото всички трябва да си дадем сметка за какво точно става въпрос и че не може с подценяване да бъде решен.
Българите в Албания са мост между двете държави
ТИРАНА, ДУРЪС. Живеещите в Албания около 45 000 българи могат да служат като духовен мост между двете държави, заяви председателят на дружеството на българите в Тирана "Иван Вазов" при срещата си с президента Петър Стоянов в понеделник вечерта в Националния исторически музей. Дружеството, както и другите подобни, възникнали през последното десетилетие, са си поставили амбициозната цел да издирят корените на онези албанци, които се самоопределят като българи. Петър Стоянов увери нашите сънародници в Албания, че българската държава ще им оказва пълна подкрепа.
Българският държавен глава приключи всера посещението си с визита в морския град Дуръс, смятан за входна врата на коридор &numero;8 на Балканите. Той разгледа пристанището и се запозна с проектите за неговата модернизация, за да отговори то на изискванията за начало на важен транспортен коридор. Стоянов изтъкна, че изграждането му е толкова важно за България, колкото и за Албания.
Това беше едно особено успешно посещение, заяви президентът преди отпътуването си и акцентира върху факта, че България и Албания са демонстрирали общите си цели и приоритети за стабилността и сигурността в региона. Той изтъкна, че изразената от София и Тирана решимост за обща борба с трансграничната престъпност и изразеното общо мнение, че Македония е ключов фактор за стабилността на Балканите са важни сигнали, изпратени както по посока на Скопие, така и към Европа.
Албанските медии отразиха широко визитата на българския президент. За обществената телевизия това беше новина &numero;1, въпреки съвпадналата визита на координатора на Пакта за стабилност Бодо Хомбах. Официозът "Зъри и популит" акцентира върху изразеното от двамата президенти желание да координират усилията си в рамките на Пакта за стобилност. Най-тиражният вестник "Шекули" наблегна върху изразеното желание за изграждане на нефтопровода Бургас-Вльора. В. "Коха Йон" и опозиционният "Рилиндя демократике" отдадоха най-голямо значение на сътрудничеството в борбата с трансграничната престъпност.
В. Бончев: посланикът лъже
СОФИЯ. На 29 май посланикът на Република Корея у нас Ли Сък Джо опроверга нападките на независимия народен представител Веселин Бончев срещу сделката за "Интерпред-СТЦ София". Документите, представени от посолството, сочеха, че депутатът се борел за заплата и гараж в "Интерпред".
Пред "Свободна Европа" вчера Веселин Бончев каза: "Аз съм изпратил искане до г-н Жотев, г-н Филчев, Георги Николов за пълна проверка на "Интерпред". Пуснах и факс до Надежда Михайлова: "Уважаема г-жа министър, на основание изявленията на посланика на Южна Корея по мой адрес заявявам: този посланик е долен лъжец и клеветник, и Ви моля вие лично да му потърсите отговорност. " Този факс ще го изпратя до всички водещи световни агенции и в ООН в Ню Йорк."
Вестник развалил сделка на "Нафтекс"?
СОФИЯ. Статия отпреди месец във в. "Сега" е причина за развалянето на сключен договор между "Нафтекс петролеум - България" и руската компания "Роснефтгазекспорт". Това обяви вчера председателят на съвета на директорите на "Нафтекс груп" Денис Ершов. Според "Сега" групировката е собственост на Майкъл Чорни. Едно от условията за сделката обаче било в "Нафтекс петролеум - България" да няма никакво руско участие. Затова след материала на "Сега" от "Роснефтгазекспорт" се отказали от договора за доставка на около 1 млн. тона суров петрол, обясни Ершов. Преките загуби за "Нафтекс" са за повече от 250 000 долара. Групировката ще предяви съдебен иск срещу изданието за нанесени вреди.
"Нафтекс груп" не е руска компания, заяви Ершов. Нейният основен холдинг е регистриран в Люксембург. През миналата година "Нафтекс" е закупила дела в българското дружество на "Юкос петролеум" и така е създадена "Нафтекс петролеум - България". Групировката участва в българската фирма чрез дъщерното си дружество в Кипър "Нафтекс финкънсълт". Дневният оборот само на българската компания е 2 млн. лева, каза изпълнителният й директор Митко Събев.
Висш дипломат учи езика ни в домашна обстановка
Първият секретар на английското посолство у нас Тим Коли е прилежен ученик и усвоява удивително бързо български език. 33-годишният дипломат е избрал скромен троянски дом на интелектуалци, за да се запознае с езика и нравите ни отвътре, без грим и скоростни методи. Още в родината си Тим Коли се е занимавал упорито шест месеца с нашата азбука под наставничеството на българка, живееща от десетки години в Лондон.
Военните ни в Косово минават под немско командване
СОФИЯ. Меморандум за разбирателство във връзка с приемането на българския инженерен взвод в Косово в състава на германския KFOR-контингент в областта бе подписан във вторник от зам.-министъра на отбраната Велизар Шаламанов и военния аташе на Германия у нас подполк. Улрих Гьотце, съобщиха от МО. Прехвърлянето на взвода, който досега бе в състава на холандския контингент на KFOR, ще се извърши на 3 юни. Българските военнослужещи ще продължат да изпълняват инженерно-строителни задачи в района на Призрен.
Всеки пети българин правел магии
СОФИЯ. Всеки пети българин посяга към една от 174-те магии, известни на съвременното човечество, съобщи пред журналисти Цанка Христова от център "Изцеление". Според нейните наблюдения 174-те магии включват разновидности на родови проклятия, лоша мисъл, вграждане на чуждо влияние и др. Няма бяла магия за любов, твърди г-жа Христова и допълва, че всяка направена магия се връща многократно върху извършителя и поръчителя й. В България било изключително популярна, главно в провинциалните градове, т.нар. турско-циганска магия, но не липсвали наченки и на вуду магията, която навлизала от чужбина.
Според г-жа Христова бъдещето на България било "запушено" и страната спряла развитието си заради църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, строена по времето на цар Иван Асен II. От десет години цялата църква е покрита с ламарини, защото е много стара и в окаяно състояние. Цанка Христова е сигурна, че ако се свалят ламарините от този прозорец към Бога, България само след година ще стане развиваща се туристическа страна.
Въздушната атака срещу скакалците приключи
ЧЕРНООЧЕНЕ. Авиокомпания "Херос" изтегли трите хеликоптера, които пръскаха засегнатите от марокански скакалци площи в общината. С препарата "Карате" са третирани близо 70 000 дка, част от площите са обработени по 2 пъти. Досега акцията е глътнала над 700 000 лв. Резултатите от борбата с летящата напаст ще станат ясни след 10-15 дни. Специалисти от "Растителна защита" ще следят засегнатите райони и при необходимост на места битката ще продължи с гръбни пръскачки. Не можем да кажем, че бедствието е ликвидирано окончателно, но плътността на насекомите е силно намаляла, твърдят от "Растителна защита". За да се изведе борбата с насекомите докрай, площите трябва да се обработват поне още 1-2 години, смятат специалистите.
Вътрешният министър: Рано е за крайни оценки за полицейското разследване
СОФИЯ. Няма никаква война и никакви асоциации с близкото минало на МВР и следствието не могат да се правят, а има готовност да се обсъждат проблемите. Така директорът на специализираното следствие Бойко Рашков обобщи срещата вчера между него и вътрешния министър Емануил Йорданов. Поводът бяха възраженията на шефовете на следствените служби от страната по доклада на ДНП за полицейското производство, внесен от ген. Василев в парламентарната комисия "Антимафия". Сега Рашков обобщава справките от окръжните следствия и в четвъртък ще внесе в комисията паралелен доклад. Следователите оспориха на свое съвещание в неделя някои оценки от доклада на ДНП и най-вече обвиненията, че липсвали веществените доказателства в дознанията, които са постъпили за разследване в полицията след влизане в сила на промените в НПК на 1.I.2000.
Във всяка човешка дейност се допускат грешки. Нормално е, ако има съществени разминавания, някой да бъде наказан, но аз наказвам само виновни, заяви министър Йорданов. Според него полицейското производство върви добре, едва 2 на сто от приключените дознания били върнати от прокуратурата за доразследване. Но е още рано да поставяме крайните оценки, разговорът по проблемите едва сега започва, обобщи министърът. Бойко Рашков се опасява от увеличаване на преобразуваните дознания в следствени дела, което ще осуети целта на промените в НПК за ускоряване на процеса. Йорданов смята, че би могло законово да се стесни кръгът на престъпленията, разследвани от полицията, за да не се налага впоследствие дознанията да се прехвърлят на следствието. След като се обобщи практиката след още няколко месеца, можело да се обсъждат допълнителни изменения в НПК.
Германия
Поне до 2 юли 2000 година Германия ще бъде европейски шампион. На предишното европейско първенство английската легенда Гари Линекер констатира: "Футболът е игра за всички, но германците винаги побеждават в нея". Гари е прав. Досега немците са три пъти шампиони на Стария континент, това пък е повече от добър атестат.
В момента обаче Германия изживява криза. Назначаването на Ерих Рибек за селекционер не промени тъжната гледка, наследена от последните години на Берти Фогтс. Бундестимът се добра трудно до това европейско първенство, а игрите на отбора непрекъснато разочароват. Дни преди старта на надпреварата в Белгия и Холандия основен проблем за Рибек се оказа контузията на... 39-годишния либеро Лотар Матеус. В нападение основен коз си остава героят от Англия-96 Оливер Бирхоф. Рибек върна Хеслер, но пощада и този път нямаше за най-добрия германец Ефенберг. Ще добавим, че много малък процент от немските фенове вярват в своите футболисти, нещо неприсъщо за Германия. За капак шампионите пападнаха в група с Англия.
Но... да не забравяме думите на Гари Линекер!
Голяма операция на командоси в Чечения
МОСКВА. Една от най-мащабните операции напоследък се провежда в Чечения, като според руски медии в нея участват артилерия, авиация и половината войници от всички части от източната групировка на руското вътрешно министерство. Акцията на командоси, вътрешни войски и военно разузнаване в районите на Ведено и Ножай-Юрт е под личното наблюдение на началника на руския Генщаб ген. Анатолий Квашнин, който според неофициални съобщения е на фронтоват а линия. По оскъдната информация на третия ден от операцията се съди, че вероятно не става дума за настъпление, а за обкръжаване и унищожаване на райони с чеченски бойци като се съобщава за десетки "ликвидирани" партизани. Целта на командването е да се предотврати ново нахлуване от Чечения в Дагестан и да се унищожат обкръжените над 400 бойци и особено техните лидери Шамил Басаев и Хатаб.
Според електронния в."Газета" Москва вече открито разчиства полето на чеченските си противници и привърженици. След като досега скрито покровителства умерения чеченски президент Аслан Масхадов, сега Русия насъсквала срещу него Басаев. Последният разполага с 1500-2000 бойци, докато Масхадов имал охрана от не повече от 400 души. От списъка на лоялните на Москва чеченци вчера бе изхвърлен бившият кмет на Грозни Руслан Гантамиров, формално назначен доскоро за първи заместник на президентския пратеник в Чечения Николай Кошман.
Два евролеви конгреса в събота?
СОФИЯ. "Вътрешната опозиция в Евролевицата ще прави в събота паралелен на редовния конгрес", твърди анализ, оповестен вчера от приближените на Томов Андрей Калудов и Явор Димитров. За целта опонентите били запазили зала &numero;7 в НДК, в която щели да привикат своите делегати от редовния конгрес и да учредят нова партия - БЕЛ-социалдемократи. В събота зала &numero; 7 на НДК е запазена от Българската федерация по биатлон, показа проверка на вестник "Демокрация". Бойко Радоев, Елена Поптодорова и Росен Карадимов отрекоха да се подготвя паралелен конгрес. "Отиваме на редовния форум и ще се борим до последно да наложим нашите тези", заявиха те. Опозицията обаче изпадна в противоречие дали са запазвали някоя от залите в НДК. Докато Радоев категорично отрече хора от щаба да са го правили, Росен Карадимов заяви: "Фактът, че е запазена зала, не означава, че ще се прави паралелен конгрес. " "Ще се бием, но е логично, когато видим, че всичко е предрешено, да се съберем някъде и да започнем работа по учредяването на новата партия - съобщи пък лидерът на АСО Любомир Стефанов. "Проверихме и знаем, че все още има свободни зали", заяви той.
Опонентите на Томов са финансирани от "отрочето на Първа частна банка - Първа инвестиционна" и от бизнесмена Гриша Ганчев, се твърди още в анализа, представен от Калудов. С дейността на банките били пряко свързани Карадимов и Радоев. "Това твърдение е гнусна инсинуация", отрекоха двамата. Те са работили в Първа частна банка, но нямат нищо общо с Първа инвестиционна. Според икономисти между двата трезора няма връзка.
До 2003 ЕС няма да приема членове
ХЕЛЗИНКИ. Министърът на външните работи на Финландия Ерки Туомиоя не очаква Европейския съюз да бъде готов да приеме нови членове до 2003, съобщи финландската информационна агенция СТТ, цитирана от Ройтерс. Според Туомиоя ЕС ще има нужда от повече време за осъществяването на план 2000 за реформи на селскостопанската и структурната политика. Пред журналисти в Германия той изтъкна, че самите страни, кандидатстващи за членство в ЕС, вероятно няма да са готови преди 2005.
Междувременно естонският президент Ленарт Мери заяви в Прага, където е на посещение, че вътрешната реформа в ЕС не трябва да попречи на преговорите за кандидатстване на страните, надяващи се да се присъединят към съюза в следващите няколко години.
Държавите от ЕС променят конституциите си заради общите интереси
- Господин Абаджиев, кои са промените в българската конституция, които са задължителни в процеса на присъединяване към ЕС?
- Няколко са важните промени, които са и задължителни в контекста на присъединяването и пълноправното членство на България в Европейския съюз. Например възможността за закупуване на земя от неграждани на България, реално и втората промяна е свързана с възможността за формиране на етнически партии. Това са промените, които са абсолютно задължителни и които ще бъдат поставени като изискване пред нас преди приключването на преговорния процес и преди подписването на окончателното споразумение за членство. Поставят се и други въпроси, които според мен няма да бъдат предпоставящо условие за членство. Такъв е въпросът за прага на имунитет на народните представители и магистрати.
Има и други теми от европейската интеграция, които са закрепени в българската конституция, например за изборността на областните управители. Знаете, че според нашата конституция те се назначават. Това обаче не е сред задължителните условия, защото практиката в самия ЕС не е напълно уеднаквена още. Между другото самите страни - членки на ЕС, при приемането на някои регламенти и директиви самите те извършват промени на конституциите си, тоест ако в бъдеще например се стигне до общо решение, например за областните управители, ние дори вече да сме страна членка, ще бъдем задължени да променим конституцията си.
- Готови ли са политиците от целия спектър за такава крачка?
- Поне от досегашните дискусии по двата въпроса- - за продажбата на земя на чужденци и за етническите партии, става ясно, че те ще бъдат конфликтни. Тук има едно неразбиране, което е свързано по принцип с неразбирането на съотношението на националния и общоевропейския интерес. Много хора в България, дори такива, които твърдят, че са за това България да стане член на ЕС, продължават да противопоставят националните интереси, метафоричните национални интереси на метафоричните европейски интереси. Дори когато обсъждаме преговорния процес, продължава да се насажда едно впечатление, че едва ли не ние трябва да се пазарим, че трябва да отстояваме някакви национални интереси, които не съответстват на европейските интереси. Всъщност истината е, че нашият висш национален интерес е България да стане част от тази общност, в която националните специфики обогатяват тази общност - затова тя е силна и затова има и своята идентичност. Тоест от самото неразбиране на идеята за Европейския съюз и съотношението между европейската общност и националните интереси идва и неравилното поставяне на въпроса например за земята, за етническите партии, оттам идват проблемите. Тази дискусия всъщност е свързана с общата дискусия за това какво означава членството в Европейския съюз, какъв е националният интерес в рамките на Европейския съюз.
- Съществува ли достатъчно разбиране за връзката национален - европейски интерес, дори и сега в самото начало на преговорите?
- Не мога да твърдя, че съществува консенсус в това разбиране. В самия ЕС в момента не съществува такъв консенсус. От началото на процеса на обединяване на Европа постоянно двата процеса на интеграция и на задълбочаване се движат паралелно. Това са две взаимнопротиворечащи си тенденции. Едната е постоянното засилване на политическото обединение на Европейския съюз. Другата тенденция е засилването на националната идентичност и това е проблем в самия ЕС. Неслучайно Романо Проди преди около четири месеца каза, че е крайно време ЕС да осъзнае смисъла на политическото обединение и да престане противопоставянето на националните интереси на политическото обединение. Така че това не е проблем само на България като страна в процес на присъединяване. Това е проблем на самия ЕС и може би затова толкова бавно се е движил този процис през петдесетгодишната история на общността и постигането на реално политическо обединение. Все още националните органи, националните парламенти имат по-големи правомощия от общоевропейските институции.
- Кога трябва да започне дискусията за необходимите промени в основния закон?
- Според мен ние нямаме време за губене. Те трябва да се поставят ежедневно и в парламента, и в обществото, и в медиите, и в неправителствените организации, защото е много важно обществото да не бъде подведено в тази дискусия. Много е важно в същото време да се разбере смисълът на евроинтеграцията, на идеята за европейското обединение, на Европейския съюз. Това се отнася не само за обществото, а за политиците, за законодателите - депутатите. Така че ние се нуждаем от такава дискусия и според мен - ежедневно.
- Как се подготвят тези необходими промени, водят ли се консултации с други политически партии?
- Ако става въпрос за конкретни предложения за изменения на конституцията, не мога да кажа, че се работи по конкретни текстове. Но вече се правят стъпки към това дали е възможно да се провеждат консултации и има първи стъпки. Що се отнася до дискусията за отношенията национален интерес -общоевропейски интерес, тя според мен трябва да се води по-скоро на ниво неправителствени организации, медии, срещи с обществеността, в които да участват и самите политици и представители на изпълнителната власт, тъй като съзнаването на тази идея ще доведе до по-бързи реакции на самите политици. Ако например се разбере, че продажбата на земя на чужди физически лица не противоречи на нашия национален интерес, напротив, това е част от идеята ни да станем една част от една голяма общност, тогава и самите консултации ще протекат много по-бързо и тогава няма да има противопоставяне на политически аргументи.
- В момента по-скоро може да се говори за едно "съгласие по принцип", но без реална готовност в парламента за консенсус по сериозните въпроси на евроинтеграцията.
- Според мен съгласие по принцип, но с изключване на отделни ключови за европейската общност елементи означава, че няма реално осмисляне на интеграцията, на вписването на България в тази общност от общи и балансирани взаимно интереси, на създаването на една общност на граждани, а не на затворени нации, в която националните специфики - културни, икономически, етнографски, обогатяват тази общност, но това е общност в която има свободно движение на хора, на стоки, на капитали, няма граници, което означава, че всички граждани трябва да имат еднакви права, общ валутен съюз, който прераства в обща парична единица, и крайната цел е да има общо политическо обединение с единни органи на управление, което означава, че няма да има разлика къде се намирате, независимо на коя държава сте гражданин. След като в рамките на Европейския съюз гражданите на страните членки могат да се установяват където пожелаят, да работят където пожелаят, да закупуват земя и имоти, това ще бъде право и на българските граждани след присъединяването. Няма никаква логика ние да отказваме същите равни права на останалите граждани на ЕС, които желаят да закупят земя в България, тъй като сме част от една обща територия, която радетелите на тази идея наричаха Европейски съединени щати. Това е смисълът.
- Как ще обясните на хората необходимостта от продажбата на земя на чужденци? Те се наслушаха на какви ли не страхотии - че богатите чужденци ще я изкупят, а те ще им ратайстват... - Напротив, точно отварянето на пазара за земя за хора, които не са граждани на България, ще стимулира, в известен смисъл ще създаде този пазар, а пък създаването на пазар естествено ще повиши нейната цена. Оттук хората ще имат вече избор - дали ще продават, дали ще дават под аренда, те ще получават ресурси, които ще могат да инвестират, ако желаят, и така ще се получи и по-интензивно движение на капитали вътре в страната. Освен това тези, които закупят земята, те няма да я пренесат, фигуративно казано, в чужбина, но те ще произвеждат, ще откриват работни места, ще плащат заплати и данъци на българската държава - това е още една полза, която съвсем не е за пренебрегване. Това е един механизъм за повишаване благосъстоянието на хората като цяло.
- БСП на своя конгрес официално декларира, че е против партиите на етническа основа, а вие казахте, че това е една от задължителните промени в контекста на евроинтеграцията. Ще успеете ли да постигнете консенсус, някои от коалиционните ви партньори също ще бъдат против?
- Тази тема в някои отношения е може би по-деликатна. Тя е свързана с цялостната система за защита правата на малцинствата. България ратифицира и е страна по Рамковата конвенция, която се основава по принцип на равенството на всички граждани и на правата на хората от други етнически групи на основата на това право, но точно за да гарантираме тези права, ние трябва да дадем възможност, и според ЕС, на хората да се обединяват в политически партии за защита на определени интереси на тази основа - тяхната принадлежност към определена етническа група. Именно идеята за Европейския съюз и нейното приложение е пречката за сепаратизъм, затова колкото по-бързо навлиза тази идея практически в нашия регион, толкова по-малки са вероятностите за сепаратизъм. Практиката и опитът, от една страна, на Балканите и, от друга, в Западна Европа са многозначителни. Те показват че това се случва само в общества, където равенството на гражданите е ограничено по някакъв начин, а не където правата са в пълен обем.
- Създава ли практически проблеми на българското местно самоуправление конституционният принцип за назначаване на областните управи?
- Не съм специалист, но има пречки, които са по-скоро във възможностите за участие в съвместни структури, фондове и програми. Наистина принципът за субсидиарност, за който ние напоследък говорим в СДС, стои в основата на европейското обединение, тоест възможността проблемите да се решават на съответните нива, което означава и те да имат съответните правомощия, за да решават тези проблеми. Несъответствието на нашите стандарти в местното самоуправление е свързано с проблеми точно в това отношение. Но по принцип искам пак да кажа - самите страни членки все още не са уеднаквили тези различия.
Според мен тенденцията трябва да бъде такава - даване на все повече възможности на общините те сами да си решават проблемите включително чрез собствени приходи и възможности за инициатива на самите общини, участие в програми, във фондове и все повече държавата да се освобождава от тези отговорности. Между другото това е най-тежкият процес който тече в момента в нашето общество - възможността да се осъзнае тази необходимост от самите общини и от самите граждани, тоест да се поема инициативата на по-ниско ниво, а не да се чака държавата да решава проблемите им. Но държавата пък трябва да създаде механизмите това да се случи. Тенденцията трябва да бъде такава, убеден съм.
- Ще успеете ли да постигнете консенсус в парламента по практическите проблеми на членството на България в ЕС?
- Вътрешнополитическият консенсус наистина е много важен в самия процес на присъединяване и проявяването му на практика, тоест тогава, когато има необходимост да се извършат определени промени, дори и те да са непопулярни в общия смисъл на думата, тогава всички, независимо дали са управляващи или опозиция, трябва да могат да поемат тази отговорност пред собствените си избиратели, да им обяснят защо я поемат, а не да политизират определен въпрос. Такива са и въпросите, свързани с промяната на конституцията, затова смятам, че тези въпроси, които са предмет на присъединяването на България към Европейския съюз, трябва да бъдат извадени от политическия дебат. Те трябва да бъдат изведени на отделна плоскост и политическите партии да не използват политически аргументи. Тогава ще могат да докажат, че те наистина са "за" нашето членство в Европейския съюз, "за" реалното ни членство в НАТО, защото когато говорим за общата външна политика и политика за сигурност, тези два процеса са взаимносвързани. Аз все пак съм оптимист и мисля, че така или иначе, политическите сили трябва да осъзнаят тази своя отговорност - рано или късно.
Държим 1 % от световния пазар за оръжие
ПЛОВДИВ. България държи 1 % от световния пазар за спецпродукция. Това съобщи в Пловдив военният зам.-министър Пламен Радонов, който беше гост на откриването на международната изложба на отбранителна техника и технологии "Хемус 2000". $ 100-120 млн. са реализираните приходи за година от експорта, а потенциалът на фирмите от военнопромишления комплекс е над 300 продукта.
Министерството на отбраната и водещи фирми в електрониката ще изготвят контрапредложение на проекта на италианската фирма "Маркони", която беше поела ангажимент за изграждането на комуникационната система на 61-а Стрямска бригада. В близките 5-6 месеца се очаква да бъде подписан договор в Берлин със страните - ползвателки на МиГ-29, които да се ремонтират в пловдивския завод "Георги Бенковски", съобщи Радонов.
87 фирми от 14 държави, между които Австрия, Германия, Швеция, Чехия, участват в четвъртото изложение на международния форум в Пловдив. "Хемус 2000" бе открит от министър Бойко Ноев. Сред новостите на тазгодишното изложение са ракетата мишена и компютърната система за борба с огъня на шуменското военно училище.#
Европа като социален проект*
Темата за България и Европа, която се налага в общественото пространство, е особено актуална днес, след като преговорите за присъединяването на България към ЕС са факт. Инициативата за подобни срещи и разговори е показателна за това, какво значение отдаваме на процесите по присъединяването на България и участието в обществения дебат по тези въпроси.
Предизвикателството да бъдем не само участници, а двигатели на уникалните процеси на присъединяване на България към Европа и НАТО поставя пред всеки от нас нелека задача. След като получи поканата за започване на преговори за членство в ЕС, страната ни е изправена пред необходимостта от редица стъпки в реформирането и развитието не само на законодателството и управлението, но и на цялото гражданско общество.
Ще си позволя да перифразирам Робер Шуман, който преди 50 години определя раждането на общностна Европа като "скок в неизвестното". Струва ми се, че днес ние уверено можем да определим процесите на присъединяване на България в Европа като "скок в желаното".
Ние си даваме ясна сметка, че този обществен дебат за принадлежността на България към страните от ЕС и НАТО не започва сега, но през последните три е с особено голяма интензивност.
Какво предизвиква този дебат? Разбира се, той не може да бъде институционализиран или спуснат от горе. Той е в дневния ред на обществото, което трябва да осмисли своята европейска идентичност чрез осмислянето на националната си идентичност.
Основна стратегическа ос за СДС и нашето управление е реализирането на процеса по присъединяване на България в Европа и НАТО за този мандат и амбицията за окончателно реализиране на този проект в следващите години.
Защо е необходим европейският проект на България? Защото преодоляването на балканизацията или, иначе казано, на синдрома на балканската нестабилност минава през интегрирането на балканските страни в Европа и евроатлантическите структури. Като ще си позволя да направя едно подчертаване - не само институционалното приемане на европейските ценности или принципи, не просто чисто законодателното интегриране на страната ни, а цялостното ценностно осмисляне на европейския проект. Тъй като независимо от политическите решения и независимо от икономическите процеси, които, както знаем, са изключително динамични и се характеризират с глобализация, всички анализатори и политици в Европа днес си дават сметка, че вече не може да съществува една изолирана от процесите, затворена в себе си национална държава, която да функционира сама по себе си. И след разбирането за същината на динамиката и характеристиките на европейските и световните процеси България намира своя естествен път - интеграцията в Европа.
Днес анализаторите в Европа все още си поставят въпроса дали разширяването ще доведе до риск за разрушаване на идентичността на общността. Смятам, че у нас са малко хората и особено анализаторите, които разсъждават върху подобен риск за българската идентичност, но по отношение на интегрирането на страната ни в НАТО има все още съмнения. Впрочем подобни съмнения и размисли са добре дошли за нас, защото точно те дават най-благоприятния повод да се разсъждава върху обратното - каква е българската идентичност, какъв е българският национален идеал и как ние се вписваме в европейската идентичност със своите ценности, идеали и специфика.
Ще цитирам впечатленията си от едно изследване на надеждите на нацията, в което се твърди, че Европа е традиционен символ на социална модернизация в България. И наистина, исторически погледнато, Европа е моделът, който противостои на "стария режим" за множеството българи. Най-общо казано, Европа е колективната ни представа за модерно общество.
Има още един аспект на темата България - Европа, на който невинаги се отделя специално внимание, но който неминуемо е пропит във всички останали теми на интеграцията. И това е Европа като социален проект.
Наскоро в една студия от американски автор прочетох мнението, че американците разглеждат демократичния капитализъм като социален експеримент, който не е завършен. Защо пък американците, ще попитате вие, след като темата днес е България и Европа? Отговорът ми на такъв един въпрос е простичък: защото американският модел е нещото, което най-много ни се харесва на нас, българите, че и на европейците в контекста на американската мечта - благополучие, пари, здраве, успех. Та когато интерпретираме върху темата Европа, би следвало да разсъждаваме през призмата на европейския социален проект. Какво включва той? Ето някои от основните принципи - демократичност, принцип на допълване, принцип на ефективност. Какво включват тези принципи - демократичност, в смисъл на равнопоставеност на страните - членки, ефективност, в смисъл на осъществяването на ефективна институционална система, и допълване, в смисъл на гарантирането на културната идентичност на всеки един от народите.
И нещо много важно - фокусирането на вниманието върху отделната човешка личност. Гарантирането на нейните свободи и права. Възпитанието на нейните отговорности, лични и обществени. Ето в това се състои смисълът на дискусията върху отношението на България и Европа.
Европейският социален проект е съчетание от динамична пазарна икономика и стабилно социално единство. Базира се върху идеята, че без да е източник на икономическа неефективност, социалната солидарност е основен фактор в общественото благополучие. Смятам, че тази идея се споделя от всички.
В своята Харта на ценностите СДС прави опит да дефинира основните принципи и ценностни постулати, върху които гради своята политика. Сред основните ни ценностни приоритети са принципите на субсидиарността и социалното пазарно стопанство, базиране на ценности като свобода, справедливост и солидарност. Тези ценности работят най-вече в аспекта европейски социален проект за бъдещето на България.
Никъде, в нито една европейска страна, пазарът не е оставен да се развива напълно самоволно. Тоест именно развитието на социалните механизми за защита са ограничителят на дивия пазар. Това са и основните аргументи за търсенето на баланс при реализирането на социалното пазарно стопанство, което е една от управленските цели на Съюза на демократичните сили.
Солидарността, която е сред нашите ценностни приоритети, пък се осъществява чрез постигането на европейският обществен модел на диалог и социални споразумения.
С други думи, постигането на едно развито демократично и гражданско общество, в което социалният субект активно участва в определянето на общите цели и в тяхното осъществяване, т.е. поема личната си отговорност - това е реализирането на практика на европейският социален проект.
В началото на века българските народопсихолози казваха, че когато българинът иска да изтъкне, че е културен, казва, че произлиза от траките, когато иска да докаже воинската си мощ - че произлиза от прабългарите, а когато иска да докаже, че е миролюбив, твърди, че е потомък на славяните.
Днес ние трябва да се идентифицираме с две думи - българин и европеец.
*Изказване при откриване на семинар "България и Европа" - Благоевград, 12,13 май 2000 г. Електоратът недоволен от БСП за НАТО
СОФИЯ. На срещата на Първанов и Овчаров със софийските социалисти късно вечерта в понеделник избухна скандал между различните течения в соцпартията. Красимир Николов от "Ален мак" се оплака, че за малко не го били на входа. Хората от "Че Гевара" пък въобще не били допуснати до залата. Вътре напрежението също се нажежи: "Излъгахте масите! Защо гласувахте за НАТО? ", крещеше възмутено един от социалистите.
НСРТ да обяви присъдата си над предаването "Гласове", излъчено в неделя, поискаха от "Позитано" 20 в писмо до медийния съвет. Според тях "Гласове" насаждало ксенофобски настроения и нарушило в три пункта Закона за радио и телевизия. Централата на БСП се оплака и от поведението на Явор Дачков, който им заявил, че "след като 45 години са говорили едни неща, сега е негово право да говори обратното".
Емиграцията ще компенсира демографския срив в Западна Европа
Няма да има масирана вълна от източноевропейски емигранти и разширяването на ЕС няма да натовари пазара на работна ръка в Германия, е изводът от научния доклад на германския Институт за икономически анализи, поръчан от Европейската комисия. Страховете, че Германия ще бъде залята от източноевропейци при въвеждането на свободно придвижване на хора и работна ръка в Европа, са напълно неоснователни, заяви президентът на института Клаус Цимерман. Разширяването на ЕС на изток ще увеличи в дългосрочен план чужденците в Германия, но притокът на емигранти от Източна Европа ще се разпредели върху дълъг период от време и поради демографския срив в страната няма да има никакви отрицателни последици, твърди Цимерман. Според проучването, ако бъде въведено свободно придвижване на хора през 2002 година за всички десет страни кандидатки от ЦИЕ, общият брой на имигрантите от тези държави в Германия ще бъде около 220 000 души. Това е по-малко от 0,3 процента от населението, а само 80 000 ще излязат на пазара на работна ръка. Цимерман защитава позицията, че до края на десетилетието притокът на хора от ИЕ ще се затвърди на 95 000 годишно, а до 2030 година този процес напълно ще спре. Така след 30 години източноевропейците, заселили се във Федералната република, ще бъдат 3,5 процента от населението. Анализът посочва, че най-голям брой ще се насочат към провинциите Баден-Вюртенберг и Бавария. Най-голям се очаква да бъде потокът от Румъния и Полша, по 66 000 души. Срещу името на България, която е на трето място, е посочена цифрата 22 800 души. Клаус Цимерман е категоричен, че този процес изобщо няма да може да компенсира намаляването на германското население. До днес редица институти посочваха, че от 2002 година на страната ще бъдат необходими по 200 000 души работна ръка отвън, за да се запълнят липсите на работна ръка в германския пазар на труда. Институтът препоръчва на Европейската комисия в преговорите по разширяването с вкички страни-кандидатки за членство, изобщо да не поставя въпроса за ограничаване на свободното движение на хора и работна ръка. Членство втора класа на новоприетите страни в никакъв случай няма да донесе предимство на ЕС, е категоричното заключение на Института за икономически изследвания.
Емисари на фирми плащали за крадените жици
РАЗГРАД. Прекупвачи с пълномощни от лицензирани фирми плащат за срязаните кабели от електроснабдителната система в областта. Това съобщи вчера главният инженер на "Електроразпределение" - Разград, Дончо Дончев. Според него на това се дължи резкият бум на посегателствата от началото на тази година. Общият размер на щетите бил над 45 000 лв. Дължината на срязаните и задигнати проводници само за април и май била достатъчна за оборудването на дълъг 19 км 20-киловолтов далекопровод. Инж. Дончев каза още, че материалите във фирмата вече са пред изчерпване. На много места трасетата са направени така, че няма да издържат на високото напрежение през отоплителния сезон, предупреди той.
Животът е много трудно нещо
Тридесет и седем годишният писател Стефан Кисьов издаде третия си роман - "Никъде нищо", в който действието се развива в емигрантски лагер в Швейцария. Въз основа на собствените си преживелици Кисьов дава обобщена картина на битието на новата българска емиграция. Автор е и на романите "Джубокс" и "Не будете сомнамбула".
- Г-н Кисьов, вашите наблюдения за съдбата на българската емиграция след 1989 представителни ли са?
- Ако се ограничим само със случилото се с мен - не, но като включа към тях и впечатланията от контактите ми с многобройни емигранти - да, представителни са. Може да се каже, че имам обобщена представа за емигранта от цял свят - не само българи, но и сърби, румънци, албанци, араби, тамили, кюрди и пр. - пребиваващи в Средна Европа.
- Името на романа - "Нищо никъде", звучи като оценка за емиграцията и същевременно е част от една мисъл на Рама Кришна, която сте сложили на титулната страница: "Пътувайте по четирите посоки на света. Вие не ще откриете никъде нищо. Всичко, което е, е във вас."
- Това е една мисъл, която ми беше попаднала още преди промените. Тя означава, че в известен смисъл човек винаги е емигрант, винаги търси да емигрира от нещо независимо от страна, от бит, от начин на мислене. В духовното или във физическото пътешествие човек винаги търси някакъв изход от проблемите си. Голямата измама на пътуването става ясна, когато осъзнаеш, че промяната е възможна единствено, когато човек промени себе си.
- Мислите ли, че съществува вариант, при който масовата емиграция след 1989 г. не би се случила?
- Това е абсолютно закономерно, след като държиш един народ, а и цяла група народи в изолация. Нормално е хората дори само от любопитство да поискат да видят какво има в другия свят, за който са слушали какво ли не. Това не е само стремеж към по-добър живот, но и любопитство към един непознат и интересен свят.
- Има ли разлика между психическото здраве на емигранта и останалия в страната? Един от героите ви повтаря друмите "Ще се побъркам".
- Не бих казал. В романа става дума за една представителна извадка на състоянията на различни хора, които се намират в една по-нестандартна ситуация. Всеки един от тях реагира по различен начин - има хора, на които промяната на стандарта действа болезнено, желаят да се върнат в България. Или други, които, махайки се от страната, се чувстват освободени и решават, че точно това е новият свят, в който им се полага да живеят. Картината е пъстра, но преобладават едно изострено чувство и изострен инстинкт за самосъхранение.
- Кои избягаха? Добрите или боклуците? Умните или мързеливите?
- Мисля, че това са крайни версии. Избягаха всякакви хора, както и всякакви се върнаха. Те тръгваха с различни намерения. Едни отиваха с намерението да правят там пари, други - за да търсят един по-справедлив свят. Някои бяха разочаровани от България, други отиваха там просто защото са мечтатели и вярваха, че ще открият нещо идеално. Просто не можеш да кажеш, че 700 хиляди са боклуци или идеални - те са всякакви.
- Вие защо се върнахте?
- Поводът беше, че швейцарските власти не ми дадоха убежище. Но аз имах възможност да продължа за Германия или Канада, закъдето си бях уредил документи. Но у мен след това пребиваване от около година и половина вече се беше заситило любопитство, което беше главната причина да тръгна. И аз реших, че за самия себе си и за семейството си ще бъда по-полезен, ако се върна. Не на последно място - който иска да стане писател, трябва да бъде там, където се говори неговият език.
- Героят от романа обаче не се завръща в родината си.
- Той продължава, защото това е роман за емигрантската съдба. Но, общо взето, това сме аз и моето семейство.
- Главният герой преминава нелегално и при големи опасности няколко държавни граници. Решителността ли е това, което е характерно за емигрантите?
- Да, тя може би е едно от нещата, които ги обединяват, независимо с какви морални качества са. Повечето от тях са решителни и силни хора. Може да им липсват много други неща, но не и смелост.
- Какво е отношението им към българската действителност, все пак се промениха доста неща.
- Това е индивидуално, но струва ми се, че преобладава отрицателното отношение, най-малкото, защото те в един момент свикват да живеят в нова среда и когато се върнат в България, дори и да са изпитвали някакви добри чувства към страната, те вече идват тук като в чужда страна. Аз също изпитвах трудности, като се върнах. Просто отвикваш от тази действителност и нрави. Ставаш чужд сред свои. От една страна, не могат да станат никога стопроцентови германци или французи, а, от друга страна, много трудно могат да станат отново българи.
- Искате да кажете, че дори и първоначално да си мислил да се връщаш, животът те предразполага да останеш.
- Да, става някак по навик - като свикнеш с новия стандарт, който е много по-висок, като си подредиш живота и намериш приятели. Дори и да вземем факта, че там няма дупки по пътищата. Това разглезва.
- А манталитетът променя ли се? Българските емигранти в "Нищо никъде" псуват като каруцари.
- Променя се донякъде. Първо, в отношението към работата и моралните норми на поведение, които там са много по-строги от тук. Но и това е относително. Много българи продължават да крадат и да правят номера.
- Продължават ли да общуват помежду си?
- Моите наблюдения са, че най-новата вълна емигранти са по-задружни и си помагат. За разлика от емигриралите преди 1989, които са изолирани един от друг, което може би се дължи на подозрението дали еди-кой си не е агент на ДС. При новата емиграция този страх го няма. Но много трудно е да се установи контакт с чужденец на същото ниво, на което се установява контакт със сънародник.
- Вие сте били изкушен в писането още преди промените и познавате и двете поколения - каква е разликата между старите писатели, повечето от които бяха резултат на конюнктурни развития, и новите писатели?
- Не може да се обобщава. Сред писателите от миналото имаше хора с ограничен кръгозор както за литературата, така и за политиката - може би поради иделогическото менгеме, което налагаше да се пише и да се мисли по определен начин - това е автоцензурата. Струва ми се, че аз преди 10 ноември се чувствах свободен, но това се дължи на факта, че не съм проявил никакъв опит да публикувам тогава и ред, макар че имах написани два романа - единият, от които "Джубокс" излезе по-късно.
- Сега българските книги излизат в тираж от неколкостотин броя. На какви читатели се надявате?
- На всички хора, които се интересуват от младата българска литература, на тези, които се интересуват от темата за емиграцията. Не на последно място, разчитам на хората, които харесват как пиша.
- Какво да правим с факта, че хората все по-малко четат, все по-малко се интересуват от театър, рядко гледат изложби? Това е една особена присъда за хората с артистичен потенциал в България.
- Това е съвсем обяснимо и е следствие на промяната. Би могло да се нарече духовна криза, но аз не го наричам така. Това според мен е интермедия между два етапа от развитие на един национален дух. Естествено хората са много разочаровани от българските писатели като цяло, тъй като нямаше нито един сериозен дисидент, нито един автор, който да се обяви навремето против онова, което измъчваше всички. Тоест нямаше истински изразител на проблемите на България преди 10 ноември. Освен това при писателите стана едно пребоядисване, както при комунистите. Всички, които пишеха за комунизма, в един момент станаха демократи.
- Какъв е сегашният период за българското изкуство?
- Малко бавен. Наистина преходен. Нужно е да се появят новите имена, носителите на новите ценности. Просто процесът е бавен. Книгите не стигат бързо до читателите, авторът трудно се налага като име. Когато новите имена се появят, те ще поведат любовта и симпатиите на читателите.
- Добре, какво повече може да каже един писател като теб от Томас Харис или Джон Гришам на българския читател?
- Изобщо не бих искал да се сравнявам с комерсиални писатели, макар и много добри професионалисти. Не знам доколко има смисъл един писател да се сравнява с друг. Аз мога да кажа нещо, което един американски автор не би могъл да каже никога. Имам претенцията и желанието да изразя българския дух днес. Духът, може би на една малка, но много интересна група от хора. Желая и имам амбицията да бъда български национален писател, което не означава, че нямам световни амбиции. Истинският писател, освен че трябва да е космополит и да вярва в световните ценности, трябва да е и национален. Томас Харис или Хемингуей са световни писатели, но носят американския дух в себе си - и затова са ни интересни. Българският писател трябва да изразява българския дух, за да бъде интересен за хората от цял свят.
- Но при малките литератури се проявява проблемът език, втори и трети свят - тоест едни обективни причини да бъдеш класиран по-назад.
- Вярвам, че глобализацията ще намали значението на тези неща - скоро ще е маловажно от коя страна си и на къкъв език говориш. Много по-важно ще е качеството на продукта, който предлагаш. Аз съм убеден в своята кариера, иначе не бих се захванал с писане. Има български писатели, които постигнаха това - например Христо Бойчев, чиято пиеса се поставя в повече от 20 страни.
- Какво виждате в България сега?
- Говоренето и усещането, че в България предстои военен преврат е един сериозен проблем. Той не е толкова проблем на политиците, колкото духовен проблем. Щом това витае във въздуха, значи политиците са безсилини. Неслучайно тези неща се лансираха в публичното пространство от човек на духа - Румен Леонидов. И тук е мястото на други интелектуалци да реагират на това единствено със средствата, с които те единствено умеят. Те трябва не само да се разграничат, но и да заявят своята позиция за нещата.
- Какво предстои?
- Виждам нещата много по-оптимистично - за себе си и за всички. Нямам предвид, че всичко ще е розово - животът е много трудно нещо, независимо къде живееш и какво правиш. Но важен е изходът, важно е да имаш кръгозор пред себе си, в който да вярваш. И в последна сметка да се бориш за него.
Гърбът и краката ме боляха. Виеше ми се свят. Но бях успял. Бях минал границата и вече бях в Югославия. Мамка му, бях успял!
- Ей, мали! Извика някакъв глас зад мен.
За миг се поколебах дали да не хукна.
Но се обърнах. Две ченгета. Едното беше отворило прозореца на полицейската кола.
Хукнах, спънах се и паднах. Настигнаха ме с колата и изскочиха от нея.
- Че бегаш, а, jебем ти сунце! - ухили се тоя, дето ме беше повикал.
- Пизда ти лепа материна! - ритна ме единият.
В корема.
- Ох! - Превих се. - Не ме ритайте! Моля ви!
- О, бугарин - учуди се ченгето.
- Коj че ти курац у Югославию?
Из романа "Нищо никъде", издание на "Графити"
За втори път избират "Минимис България"
СОФИЯ. За втора поредна година България ще се сдобие с Минимис и Минимистър. Детският конкурс е навръх Деня на детето 1 юни в зала 12 на НДК.
Най-високо ще бъдат оценявани артистичността и чарът на малчуганите. Няколко от тях ще получат право да посещават безплатно курсовете за модели в детската школа на "Визаж". Малчуганите от 4 до 12 години са поделени в три възрастови групи, във всяка от които ще бъдат излъчени победители.
За "Газпром" пътят към Босфора минава през София
Посещението на шефа на "Газпром" Рем Вяхирев в България и опитът на министър-председателя Костов да постигне намаляване на цената на доставяното от руснаците гориво откроиха един проблем, който изглежда доста по-реален от домашните страхове за бъдещето на политическата система; без капка преувеличение може да се каже, че начинът, по който България ще (пре)уреди отношенията си с "Газпром", ще окаже много по-голямо влияние върху резултатите от парламентарните избори догодина, отколкото участието или неучастието в тях на силно преекспонираните т.нар. граждански сдружения. И това е така не само защото цената на газа е от ключово значение за намеренията на управляващата партия да замрази цените на парното и електроенергията, но и защото отношенията с "Газпром" имат не само икономически, но и далеч отиващи политически измерения.
Договорът от 1998
Непосредствено след визитата на Вяхирев в края на миналата седмица наблюдателите отбелязаха, че молбата на Костов за намаляване на цената на горивото е първото публично, макар и косвено, признание на министър-председателя, че фанфарно сключеният преди две години газов договор е неизгоден за България. Според повечето оценки фундаменталният кусур на договора е, че той е дългосрочен; две години след сделката с "Газпром" проблемът е не толкова във факта, че цената на горивото е висока, макар че именно цената предизвика сътресения в торовите заводи, за които газът е основна суровина. Главният проблем е, че с договора от 1998 България заяви нереално високи количества газ за собствено потребление. Според различни оценки в момента страната потребява между 3,2 и 4 млрд. куб. м годишно, а заявеното в договора количество за 2000 е 5,4 млрд. куб м. Според клаузите за всяко заявено, но непотребено количество България дължи неустойка в размер на 75 % от действащата цена. Именно това обстоятелство може да оскъпи двойно газа в България и да направи губеща всяка индустрия, свързана с него.
Стратегията на "Газпром" е непроменена от самото начало на неговото съществуване и тя се изразява в това, че компанията държи не просто да доставя газ, а да участва в цялата технологична верига до крайния потребител. Водена от тази стратегия, "Газпром" се стреми да придобива газопроводи навсякъде, където това е възможно, и предлага горивото на дъмпингови цени, само и само да избегне посредниците и директно да стигне до потребителя. В началото на своята експанзия на Запад "Газпром" сключи стратегически съюз с BASF и дъщерната компания на химическия концерн Wintershall. Смесената компания между "Газпром" и Wintershall - Wingas - за кратко време успя да разбие монопола на Ruhrgas в Германия посредством дъмпингови цени и сега около 40 % от потребявания във Федералната република газ е руски. Директивата на ЕС за либерализация на газовия пазар, според която всеки собственик на газопровод е длъжен да допуска доставчика до тръбата срещу фиксирано заплащане, допълнително улесни експанзията на "Газпром" в Европа и до голяма степен предопредели цената, а не собствеността върху преносната мрежа, като основен фактор в конкурентната борба.
Извън Европейския съюз стратегията на "Газпром" обаче не мърда и на милиметър от стремежа за собственост върху транзитната мрежа. Преди две години концернът придоби собствеността върху тръбопроводите на Молдова като част от методично подготвяната стратегия за достъп до бързоразвиващия се турски пазар. Като част от тази стратегия беше и лютата битка, която "Газпром" води с "Шел" за собствеността върху газопроводите на Украйна. Помни се и начинът, по който "Газпром" се опита за сложи ръка върху преносната мрежа в България. Макар че докато беше в България, Вяхирев каза няколко пъти, че концернът настоява да бъде допуснат до директни доставки за битовите потребители, за "Газпром" България представлява интерес не толкова като консуматор, а като стратегически важен пункт за транзит по посока на Турция и донякъде - за Гърция. В момента Турция потребява около 20 млрд. куб. м газ годишно, но прогнозите сочат, че до 2015 това количество най-малко ще се удвои. Този обем е съпоставим с количествата, които "Газпром" продава в Германия, и руснаците са готови на всичко, за да продължат да доминират на турския пазар. В края на 1997 тогавашните премиери на Русия и Турция - Черномирдин и Ербакан - подписаха дълогсрочно споразумение, според което след 2003 Анкара трябва да получава по 16 млрд. куб м газ годишно, а цената на контракта по сегашни цени е около 20 млрд. долара. Според споразумението транзитният газопровод, част от който ще минава под Черно море, трябваше вече да бъде завършен и Турция да получи по него 8 млрд. куб. м газ още тази година. Реализацията на проекта обаче се забави и "Газпром" беше принудена за заложи на съществуващата транзитна мрежа и на нейното разширяване. Това обяснява защо миналата година Вяхирев лично пристигна в България, за да провери как се изпълнява инвестиционната програма на "Булгаргаз" по отношение на газопроводите към Турция и защо газовият гигант без много пазарлъци отпусна на българския си контрагент заем от 47 милиона долара за довършването на мрежата. В Москва много добре знаят, че освен с Русия Турция има също такъв многомилиарден договор за доставка на газ от Иран, а също така и алтернативни проекти, които предвиждат Анкара да получава газ от Тюркменистан, при това на значително по-ниски цени. В кабинетите на небостъргача на улица "Наметкин" в руската столица газовите магнати си дават сметка, че ако до две-три години не успеят да реализират проектите си и да докарат достатъчно количество гориво край Босфора, конкурентите им от Иран и Тюркменистан ще се наместят на гладния турски пазар и тогава нещата ще изглеждат много по-различно. Доколкото в Русия бизнесът с газ не е само бизнес, а също и политика, новоизбраният руски президент се срещна (в компанията - разбира се - на Вяхирев) с тюркменския си колега Сапармурад Ниязов. Говориха си за условията, при които "Газпром" може да купува тюркменски газ. Руснаците предлагат 35 долара за 1000 куб. м, тюркменците искат 40. (В момента "Газпром" продава газа в цяла Европа, включително и в България, на цена от около 110 долара за 1000 куб.м. )
Де е България?
На този етап България е във всяко едно отношение ключова за "Газпром" държава, доколкото проектът "Син поток" (газопроводът под Черно море) все още отлежава в папките и очевидно няма да бъде осъществен скоро. Ако "Газпром" иска да не бъде изпреварен от конкурентите си - иранци и западните компании, които разработват тюркменските находища - концернът ще бъде принуден да залага на транзита на гориво за Турция изключително през България. В този смисъл българо-руските газови отношения не са уредени веднъж завинаги с договора от 1998, нито пък с отказа на Вяхирев да намали цената на горивото за България, което много възхити някои български наблюдатели. Напротив, пазарлъкът предстои. И в него България има какво да каже.
Поне докато тръбата под морето все още е само на картата.
Започва обучение в областта на туризма
СОФИЯ. Кратък курс за специализирано обучение в областта на туризма ще се проведе от 2 до 7 юни в СУ "Св. Климент Охридски". Организатори са Министерството на икономиката и Фондация за европейска интеграция и двустранно сътрудничество със страните-членки на ЕС "Интегра". Проектът изцяло е финансиран от Испанската агенция за международно сътрудничество.
Семинарът ще бъде открит от зам.-министъра на икономиката Мариана Асенова и посланика на Испания у нас Хосе Кодерк. Участниците ще бъдат запознати с оценяването и туристическото използване на природните пространства, управленските критерии и други теми, отнасящи се до успешното развитие на тази дейност.
Заражда се нова имигрантска политика
Кристоф Зодеман е журналист на свободна практика. От 10 години работи за големите немски радио- и телевизионни компании ARD, ZDF, "Дойче веле". От 2 години има собствена агенция в Бремен, която се стреми да попълни нуждата от информационни програми за Югоизточна Европа по германската телевизия.
Миналата седмица телевизия "Дойче веле" излъчи филм на Кристоф Зодеман за българските компютърни специалисти и начина, по който те гледат на възможността за работа със зелена карта в Германия.
- Защо решихте да направите филм тъкмо в България, а не, да речем, в Индия, откъдето се получиха най-много заявки за зелена карта?
- Германците познават индийците като IТ специалисти. За нас обаче бе изненадващо, че на второ място са заявките от България. У нас се знае малко за вашата страна и хората се интересуват какви са причините един висококвалифициран българин да потърси работа в Германия.
- Какво всъщност знаят германците за България?
- Твърде малко позитивни неща. Но не искам да кажа, че германците имат "антипредстава" за България. Просто трудно правят разлика между нея и Румъния например и всичко е размито в общата представа за Балканите. Въпросът "Кои са тези хора? ", отнасящ се до кандидатите за зелена карта, не е в никакъв случай злонамерен. Той съдържа голяма доза любопитство и може да допринесе за изхода на доста оживения дебат, който в момента тече у нас по въпроса за приема на чуждестранни специалисти.
- Каква е обществената нагласа по отношение на лозунга "Деца, а не индийци", издигнат от християндемократа Юрген Рютгерс?
- Както можете да се досетите, становищата са диаметрално противоположни. Има хора, които настояват, че Германия няма нужда от чужденци, и други, които искат пълно премахване на ограниченията. Колкото до кампанията "Деца, а не индийци", мисля, че в основата си тя бе расистка и съдържаше евтини политически сметки: спечелване на изборите в Северен Рейн-Вестфалия от Християндемократическия съюз. Издигнатият от Рютгерс лозунг се натъкна много силна критика от политическите и обществените среди.
- Пред света Германия минава за ксенофобска страна. Какво всъщност убеди политиците да я отворят за потенциални имигранти, каквито се явяват чуждестранните специалисти?
- Два фактора изиграха роля. Първо, стремежът на Германия да се изгради като високотехнологична страна и да подобри сегашните си показатели в отрасъла. С дефицита на IТ специалисти, който имаме сега, това не би могло да стане. Вторият компонент е отдавнашната дискусия за приемане на имигранти. Отварянето на Германия за IТ специалисти от чужбина би могло да се превърне в тласък за изработване на нова имигрантска политика. Обществото е сравнително позитивно настроено по отношение на приема на компютърни специалисти, защото битката за работни места там не е така оспорвана, както в другите професии. Какво ще се случи оттук нататък и кога германците ще преодлеят страха си пред чужденците, ми е трудно да кажа. Мисля обаче, че моделът на зелената карта ще бъде успешен.
Затварят мандри в Кърджалийско
КЪРДЖАЛИ. Със заповед на шефа на ДВСК д-р Георги Тенев е затворена мандрата в с. Жълтуша, Ардинска община, която е собственост на ЕТ "Румен Белев". Крайната мярка се прилага заради лоша хигиена, неспазване на технологията за производство на кашкавал и неизпълнение на предписанията на ДВСК. Временно преустановява работа и млекопреработвателното предприятие "Агуш" ООД в Джебел. Областна комисия от представители на 8 ведомства ще продължи проверките в предприятията още седмица.
Играчките ще имат знак за безопасност
СОФИЯ. Детските играчки вече ще имат специален знак, който ще гарантира, че те са безопасни. Върху опаковките на плюшените мечета, куклите и влакчетата занапред трябва да бъде изписано "СО" според наредба на здравното министерство. Този знак за качество постепенно ще придружава всички продукти, които имат отношение към здравето на хората.
Играчките ще бъдат проверявани по няколко показателя, преди да стигнат до магазините. Сред тях са радиоактивност, хигиена, запалимост, физични и химични свойства. Хората, които ще правят изпитанията на играчките и ще издават сертификатите, ще се назначават от здравното ведомство. Досега у нас не са открити опасни за здравето играчки, казаха от здравното министерство. Въвеждането на знака за качество е изискване на Европейския съюз.
Изяждат изложба
ЛОНДОН. Кубинският художник Феликс Гонсалес Торес откри своя изложба, на която са показани... 540 килограма разпръснати шоколадови и карамелови бонбони, предаде Ройтерс. Посетителите в лондонската галерия "Сърпънтайн" ще бъдат окуражавани да похапват от "експонатите". Всеки ден експозицията ще бъде допълвана с нови сладки лакомства. "Хората обичат да си вземат сувенири. Сега, вземайки си бонбон, посетителите се сдобиват и с произведение на изкуството", казала управителката на галерията.
Кабелни банди оставят селища без ток и телефон
ВРАЦА. Без телефонна връзка са останали четири селища в община Оряхово заради кражба на кабели от местността Сабадуш, съобщават от РДВР. Апашите лишили от комуникация около 500 абонати в Остров, Галово, Горни и Долни Вадин. Без ток от предишната нощ е с. Хърлец. Престъпници срязали и отмъкнали 300 метра алуминиев проводник от високоволтовия далекопровод "Елба". Общо 9 км от най-скъпия алуминиево-стоманен проводник е свален от 30 междустълбия край Бяла Слатина. Той е собственост на "Електроразпределение" АД - Плевен. Градът и още четири села в района са преминали на аварийно резервно захранване, допълват от полицията.
Как се забогатява за една нощ в Турция?
АНКАРА. Турция се опитва да разплете през последните дни най-мащабния случай на митнически злоупотреби в страната. Става въпрос за фиктивен износ на стойност 300 трилиона лири (около 50 милиона долара), в който, както твърди турската преса, са замесени валии и висши представители на администрацията.
Всичко започва с донос срещу неочаквано забогателия през последните шест години турски бизнесмен Ясин Алтънбаш, собственик на холдинга "Алтънбаш". Той внасял стоки от Сирия, които представял, че изнася за Ирак.
През почивните дни екип, пряко подчинен на министъра на вътрешните работи Саадетин Тантан и прокурора Талат Шалк, проведе операция с кодово название "Парашут", при която бяха арестувани 17 души, сред които и самия Алтънбаш. Служители на митниците и на службата за разследване на финансови престъпления са задържали 3500 митнически декларации и са затворили 29 фирми на скандалния бизнесмен. Разследват се и евентуални връзки на холдинга с контрабанда на наркотици и оръжие, писа в."Милиет".
Турският вътрешен министър заяви, че арестите на 17-те заподозрени в придобиване на държавни експортни кредити чрез измама, представляват сериозна крачка напред в полицейската кампания срещу корупцията. Прокурорът Шалк подчерта, че в момента се разследват връзките им с държавни служители и дали те са били установени посредством дарения или чрез строеж на училища.
Обвиненията в измама в турската програма за експортно кредитиране са чести, като в някои от случаите се говори за придобиване на кредити за финансиране на фиктивен износ чрез политически връзки, подчертава Ройтерс.
Разкритията по случая Алтънбаш бяха направени в момент, когато държавният глава Ахмет Сезер прие президентът на Световната банка Джеймс Улфънсън и подчерта пред него, че ще се съсредоточи върху законовите реформи, които да направят процесите в страната прозрачни. Завчера Турция подписа със Световната банка споразумение за заем от 759,6 милиона долара за подпомагане на икономическите реформи в страната.
Компютърният специалист гурбетчия ли е?
През март федералният канцлер Герхард Шрьодер предложи Германия да приеме на работа компютърни специалисти от Източна Европа и развиващите се страни за срок от 5 години. След две седмици се очаква Бундесратът да гласува процедурните правила, които ще улеснят достъпа на чуждестранни IТ специалисти до работните места във Федералната република. Според статистиката потребностите на Германия от такива хора възлизат на около 100 000 души. Междувременно германската администрация започна да събира заявките от чужбина и да ги класифицира, така че инициативата зелена карта да стартира още от 1 август.
- Какво предлага германската зелена карта?
- За работа в Германия могат да кандидатстват компютърни специалисти от държави, които не членуват в Европейския съюз. Притежаването на диплома за завършено средно или висше образование в областта на високите технологии не е задължително. Достатъчно е фирмата, която ще наеме специалиста, да е съгласна да му плаща поне 100 000 марки годишна заплата.
Уговорката между федералното правителство и обединението на работодателите в компютърния бранш е кампанията да стартира с приемане на най-много 20 000 чужденци. След раздаването на първите 10 000 разрешения за работа ще се проведе проучване за това дали и доколко да бъде разширена бройката.
Получилите разрешение за работа в Германия чужденци ще бъдат снабдявани с виза за срок от 5 години. След изтичането на този срок ще бъдат приканени да се върнат в страните си. Семейството им ще може да ги придружи в Германия, а пълнолетните му членове ще могат да си търсят работа след втората година от престоя там. Доста мъгляво засега е определена възможността за оставане на компютърните гастарбайтери в Германия: ако успеят да започнат собствен бизнес или работодателят декларира, че не може да им намери заместник.
Ако нямат предварителна уговорка с работодател, кандидатите за зелена карта ще бъдат разпределяни според потребностите на бранша. Шефовете на фирми ще съобщават свободните работни места на Федералната служба по труда (www.arbeitsamt.de), а тя ще ги запознава с постъпилите при нея заявки за работа. Няма ограничения за броя на чужденците, които една фирма може да наеме.
Кандидатите за зелена карта трябва да се обръщат към Централната служба за посредничество по въпросите на заетостта (ZAV) в Бон. На адреса й в Интернет Bonn-ZAV.IT-Experts@arbeitsamt.de те могат да се представят и да отправят своите въпроси. ZAV е длъжна да отговори и да провери квалификацията на кандидатите въз основа на изпратените от тях и преведени на немски документи. Първите чуждестранни компютърни специалисти ще могат да започнат работа след 1 август. Информация за кандидатстване и регистрация на кандидат-гастарбайтерите може да се намери и на адрес в Интернет www.green-card-germany.com.
Дебатът за чужденците
Инициативата зелена карта не е нова за Германия. През 60-те и 70-те години страната се отвори точно по същия начин за неквалифицирана работна ръка от Южна Европа. Срещу ниско за германските стандарти заплащане гастарбайтерите, дошли главно от Турция, Югославия, Италия, Португалия, Гърция и Испания, поеха дейностите, които повечето германци не желаеха да вършат, но които до голяма степен създадоха основата на сегашното благополучие във Федералната република: металолеене, строителство, миньорство, санитарство и социални грижи. По-голямата част от тези гастарбайтери не се завърнаха в страната си, където в повечето случаи ги очакваше много по-голяма мизерия от тази, която изтърпяваха в Германия. В момента във Федералната република има около 7 милиона чужденци. Повече от половината живеят там от 15 и повече години, а три четвърти идват от страни, които не членуват в Европейския съюз. Измежду тях турците (една трета от общия брой) и югославяните (една шеста от общия брой) са най-многобройните групи.
Седем милиона чужденци съставляват една десета от населението на Германия. Уплашено от нарастващия им брой, през 80-те години федералното правителство създаде рестриктивни закони спрямо имигрантите и превърна Германия в една от най-затворените за чужденци страни в Европа. До миналата година единствено в Германия и Люксембург гражданство не се придобиваше по месторождение, а се наследяваше в зависимост от гражданството на родителите. Новият закон, който се съобразяваше с териториалния принцип за придобиване на гражданство, бе одобрен след 6-годишен дебат.
Компютърните гастарбайтери не са като някогашните
Предложението на канцлера Шрьодер за повторно отваряне на страната, този път за гастарбайтери с квалификация, отприщи наново дебата за чужденците, но и стана очакваният знак, че германците са на път да се разделят с имиджа си на ксенофоби. По същата причина лозунгът "Kinder statt Inder" ("Деца, а не индийци") на лидера на християндемократите в Северен Рейн-Вестфалия Юрген Рютгерс не можа да му спечели изборите, а обратно - предизвика широк обществен отзвук на недоволство. 10 000-те чуждестранни IТ специалисти, които ще пристигнат във Федералната република след 1 август, ще са всъщност лакмусът, който ще покаже дали и доколко германците са склонни да пренастроят съзнанието си на вълната на модерната епоха, в която формулата за разделения свят отстъпва място на формулата на глобализацията.
Поредица доклади на ООН от първите месеци на настоящата година насочи вниманието към една тревожна демографска статистика. Заради застаряването на населението само след 25 години Европа ще бъде изправена пред остър недостиг на хора в трудоспособна възраст. За да запази нормалното съотношение от 4 - 5 работещи за издръжката на един пенсионер, при сегашните темпове на раждаемост Старият континент ще бъде принуден да приеме 40 милиона имигранти от развиващите се страни, а до 2050 г. бройката трябва да се увеличи 4 пъти. Разбира се, не само докладите на ООН накараха германските политици да повдигнат бариерата пред чужденците. Германия, която винаги е била движещата сила на прогреса в Европа, много правилно съобрази, че слабото й място е развитието на съвременните технологии. След Първата и Втората световна война германците показаха, че са народ, който умее да се мобилизира, когато става дума за национален интерес. Твърде вероятно е сегашната инициатива за зелените карти да даде решаващия тласък към отказването на Федералната република от досегашния й имидж на неемигрантска страна.
Канцлерът Шрьодер и съмишлениците му всъщност действат много внимателно и дипломатично. Те не настояха да запазят бройката за прием на чужденци от първоначалното си предложение - 70 000. Не настояха и за разширяване на приема на чужди специалисти и от други браншове. Самият избор на IТ бранша като среда за приема на чужденци е вече сполучлив ход: там наистина не достигат специалисти, а страната не може да си позволи да отложи щурма на високите технологии, докато образова собствените си кадри. В бъдещите 5 години Федералната република ще проведе ударна образователна кампания в посока на компютърните и софтуерните специалности. Университетите ще въведат ограничения за приема на чужденци по тях и ще увеличат бройката за германски студенти. В същото време младите хора още от училищната скамейка ще бъдат насърчавани да се обучават в този бранш: в училищата ще бъде прокаран достъп до Интернет и ще бъдат назначени специални учители по компютърна грамотност. Очаква се до 2005 г. Германия да разполага с 250 000 собствени специалисти в областта на високите технологии, само през тази година към сега наличните 14 -16 хил. ще бъдат добавени около 34 000, което заедно с бройката на пристигналите от чужбина до голяма степен ще покрие първоначалния дефицит. За образователната кампания федералното правителство е предвидило да изразходва 1,2 милиарда марки.
Константинеску утешава разгневени вложители
БУКУРЕЩ. Румънският президент Емил Константинеску лично се опита да успокои вложителите в най-голямата държавна банка в страната - Румънската търговска банка, след като няколко хиляди клиенти поискаха да изтеглят влоговете си, водени от слухове за нейната неплатежоспособност, съобщи АФП. Държавният глава подчерта в специално обръщение по националното радио, че банковата система е стабилна, което се потвърждава от доверието на международните финансови институции.
"Провокирана истерия" нарече събитията в страната в. "Евениментул зилей". В. "Мониторул" пък писа, че много от вложителите в Румънската търговска банка (РТБ) получавали анонимни телефонни обаждания с предупреждение да изтеглят парите си. Говори се, че в състояние да не извършва разплащания към вложителите си може да изпадне и Държавната спестовна банка (ДСБ). И РТБ, и ДСБ обаче се ползват с държавни гаранции, подчертава изданието.
Според проучване на общественото мнение, извършено сред 1796 души от Метро Медиа Трансилвания по поръчка на фондация "Отворено общество", три четвърти от румънците са недоволни от стандарта на живот в страната. Едва три на сто са заявили, че се чувстват задоволени.
Кореспондент на "Демокрация" надстреля колегите си
Коренспондентът на "Демокрация" в старата столица Борис Луканов се класира на първо място сред всички кореспонденти на централни медии в региона на организирания от фирма "Воинтех" (бивше ОСО) турнир по стрелба с пистолет за журналисти, постигайки 95 точки от 100 възможни. В генералното класиране той бе изпреварен с минимална разлика само от шефа на "Дарик радио" - Горна Оряховица, Йордан Йорданов - бивш възпитаник на ВВОВУ "Васил Левски".
Лондон влиза в компютъра на Шенген
ЛОНДОН. Великобритания подписа конвенция на Европейския съюз, позволяваща чужди служби за борба с престъпността да подслушват на британска територия заподозрени, съобщи вчера в."Гардиън". Същото важи и за агентите на Лондон зад граница, тъй като документът предвижда по-широко сътрудничество в съюза за борба с престъпността и размяна на разузнавателна информация в този сектор. Министрите на правосъдието и вътрешните работи оповестиха в Брюксел, че ще търсят начин да попречат на използването на електронни системи за проследяване с цел промишлен шпионаж, визирайки основно американско-британската система за глобално подслушване ЕШЕЛОН.
С конвенцията Лондон се присъединява към информационната система на Шенгенското споразумение - базирана в Страсбург огромна база данни с над 14 милиона досиета за бегълци, откраднати огнестрелни оръжия и автомобили. Великобритания обаче остава извън общата шенгенска рамка за безвизово придвижване.
Британски имиграционни агенти ще работят на френска територия, като проверяват пътниците преди да се качат на влаковете за Острова от парижката Гар дю Нор или идруги жп станции. Техни френски колеги пък ще работят на гарите "Уотърлу" в Лондон и Ашфорд. Този механизъм ще влезе в сила поне след година, т.е. няма да е задействан преди тълпи английски футболни хулигани да потеглят към Европа за откриващото се след десетина дни Европейско първенство по футбол. Правозащитни организации обаче веднага изказаха тревога, че това, което е започнало като сътрудничество в юридическата област, се е разраснало до тясна оперативна връзка между безотчетни и саморегулиращи се полицейски органи и спецслужби.
Над 1000 жени, главно от Източна Европа, стават сексробини във Великобритания всяка година, писа в."Гардиън", цитирайки официално проучване на британското вътрешно министерство, което представлява и първи опит да се определи обема на търговия с жени в страната. За решаването на проблема са необходими значителни промени в полицейската тактика и в законите на Великобритания с цел по-високи наказания за хората, които печелят от тази търговия, подчертава "Гардиън".
По оценка на полицията три четвърти от жените, които проституират в лондонския квартал Сохо, са чужденки. Явлението се засилва дори и в по-малките градове в Кралството. От вътрешното министерство признават, че е нужно да се развива международно сътрудничество и обмен на информация по въпроса, но все още в страната няма готовност за законови промени, насочени конкретно към търговията с жени.#
Митрев и Сакалиев отпаднаха за финала
