САЩ отварят за партньорите от НАТО оръжейния си пазар
ФЛОРЕНЦИЯ. На започналата вчера във Флоренция среща на външните министри от НАТО европейските партньори изказаха притесненията си, че САЩ може да създадат две неравностойни зони на сигурност в рамките на алианса, а Вашингтон ги призова да изпратят повече полицаи в Косово и им предложи подробен план за по-либерализиран достъп до американския оръжеен пазар, който да компенсира увеличаващата се разлика в стандартите на въоръженията.
Държавният секретар Мадлин Олбрайт обясни на колегите си, че се нуждае от по-категорични доказателства, че европейците могат и сами да се оправят в сигурността, за да се попречи на консервативни конгресмени да спрат финансирането на американския контингент в КФОР. Ще се консултираме с вас за всяка евентуална промяна в договора за противоракетна отбрана, но каквото и да се промени, то ще е за засилване, а не за отслабване на ракетния чадър, обеща Олбрайт. Водещият кандидат за президент на републиканците Джордж Буш-младши обяви във вторник, че има план, който да разшири модернизираната защита за САЩ и Канада и над териториите на Великобритания и други страни в НАТО.
Генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън обясни, че засилването на европейската идентичност в алианса ще създаде ситуация, еднакво изгодна за Европа и САЩ. Ден преди това той заяви, че подкрепя идеята един ден - някъде в далечното бъдеще - Русия също да стане член на НАТО.
СБ подкрепя два нови проекта в Ардино
СОФИЯ. Два нови проекта в Ардино, Кърджалийска област, се изпълняват с подкрепата на Световната банка (СБ), съобщиха на БТА от пресслужбата на международната финансова институция.
Банката финансира 80 на сто от проект за ремонт на сградата на читалището в Ардино. Общата сума на проекта е 81 хиляди лева, като СБ отпуска средствата в рамките на Фонда за регионални инициативи. Останалите 20 на сто от сумата се осигуряват от правителството и общината.
Изграждането на общински пазар е втората инициатива на СБ в Ардино. СБ подкрепя чрез Фонда за регионални инициативи 80 на сто от проекта, който е за стойност 182 хиляди лева. Останалите 20 на сто от сумата се финансират отново от правителството и общината. Около 50 работни места са открити благодарение на изграждането на общинския пазар, посочва пресслужбата на СБ.
Ал. Божков: ЕБВР ще участва в модернизацията на АЕЦ "Козлодуй"
Работата на ЕБВР винаги е била ориентирана към частния сектор. За разлика от Европейската инвестиционна банка, която работи директно с правителствата. ЕБВР следва развитието на страните от Централна и Източна Европа, където все по-малко неща остават в прерогативите на правителството, и става по-активна. Банката вече подпомага излизането на някои досега държавни дейности от сферата на администрацията и превръщането им в корпоративни. Става въпрос за енергетиката, водоснабдяването, топлофикацията.
Най-често ЕБВР финансира приватизационни сделки под формата на дялово участие. Такъв е случаят с ОББ, със "Солвей соди" и други. Така ЕБВР гарантира финансово по-нататъшните инвестиции при изгодна лихвена политика. Разбира се, ЕБВР дава и заеми, особено за преструктурирането на енергетиката. За да може да бъдат привлечени сериозни чуждестранни инвеститори, е необходимо държавата ни да разполага в този междинен период с необходимия кредитен ресурс. И тук банката също има своите предложения и интереси, които обсъжда в момента с Агенцията по енергетика. Става въпрос за "Марица-изток" - 1, 2, 3, включително и мините от рудниците на "Марица-изток". Известно е, че отдавна се работи по проекта за Топлофикация - София. Естествено е, че ЕБВР със сигурност ще участва в общите усилия на ЕС във връзка с модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" и работата по извеждането на блокове I до IV от експлоатация.
Не само в България, а и навсякъде в Централна и Източна Европа администрацията изостава страшно много от обществото, от пазара, от новите отношения. Затова е неадекватна, затова е и корумпирана, затова и блокира развитието на частния сектор. И това са неща, които оттук нататък трябва да бъдат в първите редове в списъка на приоритетите както на съответните правителства, така и на международните финансови институции.
Колкото повече растат цените в топлофикацията, толкова повече хора се отказват да ползват централно отопление, с което в края на краищата не се получава ефектът от по-добри финансови резултати, а точно обратният. Затова българското становище, което се подкрепя и от международните финансови институции, е, че не трябва да продължава увеличаването на цените в енергетиката на базата на непрекъснато "растящите" нужди на управляващите енергетиката и на покриването на все едни и същи загуби. Има много сериозни резерви в рязко намаляване на разходите чрез преструктуриране, изваждане на цялото счетоводство, целите финансови потоци в енергетиката на светло.
Александър Момчилов: Излъчваме 6 часа тв програма всеки ден
Александър Момчилов е 36-годишен, завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски", работил е като репортер и редактор в Радио Пловдив. Бил е директор на радиото, един от основателите на частния Канал Ком, от 1997 е директор на тв център Пловдив.
- Защо не приемате предложените промени от НСРТ?
- Проблемът е, че по закон регионалните тв центрове са неделима част от БНТ, никой обаче не казва те на кои честоти ще излъчват, какво означава регион примерно на варненския тв център или на пловдивския. Това са проблемите, които трябва да намерят държавническо решение. Оказа се обаче, че специализирани институции като НСРТ се опитват изкуствено да преструктурират ефирното пространство, давайки предимство на оператори, които съвсем условно могат да бъдат наречени обществени. Всеки, който влага пари, естествено се насочва към комерсиалност. Логично е регионалните тв центрове, които така или иначе съществуват, да бъдат обществените оператори, както е и според закона. А и предимството на центровете е, че те разполагат с техника, която ги прави истинска телевизия.
- Как работи тв център - Пловдив - социологическите проучвания показват доста висок интерес към програмата ви?
- От 1998 г. в Пловдив задействахме една схема, която работи и досега - това е създаване и излъчване на 6-часова програма всеки ден. Винаги до този момент поделенията на БНТ са излъчвали на честотите на Канал 1 или Ефир 2 - в момента Каналът става 24 часа и няма място за регионални телевизии, а Ефир 2 свършва. Аз не говоря за отварянето на прозорци в програмата, в които по всяко време могат да участват регионалните медии, говоря за съществуването на регионални тв станции, които наистина да обслужват информационно територията си, както го правят от дълги години местните радиостанции. На самостоятелни честоти, със самостоятелна програма - разбира се, в рамките на БНТ. Но всеки регион има своите специфични проблеми - едно е присъствието на Пловдив в централната информационна емисия на Канал 1 с топновината на деня, съвършено различно е създаването на новинарски емисии точно за местното население. От две години в Пловдив се прави такава програма.
- Колко души работят в тв център - Пловдив?
- 67 души - от чистачката до шефа. Правим около 7 часа през уикенда, 6 часа през седмицата, излъчваме от 18.00 до 24.00 часа. Имаме две емисии собствени новини.
- И колко предавания правите?
- Десетина авторски предавания. Най-богатата телевизия не си позволява повече от 20-25 процента собствена продукция. Ежедневно ние имаме около 100 минути - новини и блокови предавания. Държим пряк контакт със зрителите - във всички предавания имаме телефон за връзка, за да следим по този начин интереса на аудиторията. Създаваме и тв филми.
- Кои са най-гледаните предавания?
- Новините и авторското ни спортно предаване "Стадион", което се излъчва на живо. Сред първите пет са още публицистиката ни "Тази вечер", "Адрес 4000".
- Обръщали ли са се към вас от Би Ти Ви с предложения да закупят предаване например?
- Не, доколкото знам не са търсили контакти и с никой от колегите от другите тв центрове. Но според мен ще трябва да се обърнат към регионалните медии в някой следващ момент, ако ще правят наистина сериозна телевизия.
Банките в ЕС начисляват незаконно високи комисиони
БРЮКСЕЛ. Банките начисляват на своите клиенти незаконно високи комисиони за парични трансфери в рамките на Европейския съюз (ЕС), въпреки че разликите във валутните курсове са вече история след въвеждането на единната европейска валута в 11 от държавите - членки на ЕС, предаде АП.
Това стана ясно от проучване, направено от институт за защита на потребителите по поръчка на Европейската комисия (ЕК), което установи, че да изпратиш 100 евро от една държава членка друга, струва средно 17 евро. Вътрешният трансфер струва по-малко от 1 евро.
Законодателството на ЕС забранява да се начисляват различни такси за вътрешни трансфери и за такива в рамките на ЕС.
Висши служители обаче смятат, че по този проблем ЕС може да направи твърде малко. Пазарът има думата в определянето на размера на комисионите.
В Мадрид почетоха Светите братя и 90 г. българо-испанска дипломация
СОФИЯ. В рамките на честването на 90 години българо-испански дипломатически отношения в православната църква в Мадрид беше отслужена литургия за възхвала на българските просветители Светите братя Кирил и Методий, която почетоха видни испански дипломати, съобщи културният аташе на българското посолство.
В аулата на Университета "Комплутенсе" днес ще се състои академична среща на български и испански учени и студенти, в която ще участват големите българисти д-р Франсиско Родригес Андрос, д-р Франсиско Хавиер Галвес и членът на Кралскатта академия на Испания, видиният писател и драматург Мигел Муньос Идалго. Генералният директор за Европа на външното министерство на Испания Франсиско Монс и българският посланик Василка Папломатос ще поздравят гостите на тържеството. Културните седмици на София в Мадрид, започнали на 17 май, ще приключат в края на месеца с презентация на нашата страна в световния бизнесцентър "Аска" в сърцето на испанската столица, илюстрирана с филмите "Непозната България","Българското вино", "Българското кисело мляко", "Природа и медицина".
Втори атентат срещу офиса на съпругата на прокурора Васил Миков
ДОБРИЧ. Само за месец второ нападение над офиса на нотариус Анета Микова в Добрич извършиха неизвестни засега атентатори. Няколко тротилови шашки били поставени до основата на сградата на ул. "Константин Стоилов" 34, където на партера се намира кантората на Микова, съпруга на варненския апелативен прокурор Васил Миков. Взривът е опустошил и съседните офиси.
Във вторник срещу сряда в 0.41 мин. силна експлозия стреснала живеещите в съседните блокове. От детонацията се задействали алармените системи на паркираните наоколо автомобили и усилили паниката. В момента на взрива се получил и сигналът в дежурната част на СОД и само след секунди на мястото пристигнал автопатрул. Изпотрошени са стъклата на Съдебната палата, която се намира срещу атакуваната кантора, повредена е и част от компютърната техника в палатата. Без здрави прозорци е останала и сградата на Балканбанк, намираща се на около 40 м от мястото на експлозията.
Офисът на нотариус Анета Микова бе нападнат за първи път на 25 април към 5 ч. сутринта, осем часа след самоубийството на прокурора Николай Джамбов в кабинета му в София. Тогава бе хвърлена в кантората бутилка със запалителна течност и пораженията бяха по-малки. За щастие и при двата атентата няма жертви и пострадали. Този път обаче щетите са много по-големи. Според шефа на РДВР в Добрич Аргил Спасов поръчителят и на двете нападения е един и същ, а извършителите са най-вероятно от криминалния контингент на града. На журналистическия въпрос как ще коментира слуха, че първият атентат бил инсцениран от самия Васил Миков, Аргил Спасов каза, че "се работело и по такава версия". Шест били общо версиите, по които работи полицията. Не било изключено целта на атентаторите да е била Съдебната палата, за да се отложи съдебен процес. Полицията е изискала справки за всички дела, насрочени за сряда и за следващите дни. Дейността на съда е прекратена неизвестно докога.
Васил Миков и съпругата му отказаха коментар. За периода преди и след първото нападение над кантората нотариус Микова и прокурорът Васил Миков не са получавали заплахи, нито семейството им. Добрички колеги на Миков са категорични, че атентатите са целели той да бъде сериозно сплашен, за да сдаде сам доброволно поста апелативен прокурор.
След първото нападение над кантората на съпругата му прокурорът Миков свърза случая с оказвания над него натиск от Върховната касационна прокуратура да си подаде оставката. "Свързвам опожаряването с прийомите на охранителни фирми от средата на 90-те години, когато сегашният инспектор от ВКП Спартак Дочев е имал такава фирма", каза тогава Миков. Дочев пък продължава да поддържа близки контакти с бившия районен прокурор на Генерал Тошево Владимир Калчев, който бе освободен по предложение на Миков заради фрапиращи служебни нарушения. Жалбите на Калчев срещу Миков бяха използвани от инспекторите на ВКП за атаките срещу Миков.
На около 50 хил. лв. възлизат щетите, нанесени на Съдебната палата от взрива. Очаквала се финансова помощ от Висшия съдебен съвет, за да може да се възстанови работата.
Гардове пребиха репортер
СОФИЯ. Владимир Зиновиев, журналист от БНР, е пребит в ранния следобед в понеделник в подлеза до СУ "Св. Климент Охридски". Инцидентът бил предизвикан от шофьор на лада, който влетял в подлеза от градинката и едва не блъснал Зиновиев и приятеля му. "Ти къде ходиш, бе" - са думите, с които се изчерпал словесният запас на якия мъж и той съборил с един удар репортера на земята. Към побоя се присъединили двама гардове от намиращото се там бинго, които след побоя спокойно се прибрали в залата. Нищо не мога да направя, казал полицай пред университета, към когото журналистът се обърнал за помощ. Униформеният го препратил към V РПУ, откъдето пък го посъветвали да се обърне към I РПУ, към чиято територия е мястото на побоя. Лекарите, освидетелствали Зиновиев, констатирали отоци, охлузвания и кръвонасядания по лицето, както и съмнения за комоцио.
Владимир Зиновиев: Полицаят ме препрати към районното
- Как се чувствате, г-н Зиновиев?
- Възстановявам се. Вие ми се свят, болките ми са в главата. По тялото ме удариха само няколко пъти. От три дни не съм излизал, но поне фрактури нямам.
- А вашият приятел как е?
- Него, слава Богу, само го събориха на земята. Физиката му е такава, че от един удар би се свършил.
- Обадиха ли Ви се вече от полицията?
- Казаха ми, че ще ме повикат за разпознаване. Но разочарованието ми е голямо. Нормално е човек, като види полицай, да се почувства сигурен, да очаква защита, нали? А не да го препращат насам-натам.
- Сигурен ли сте, че в побоя участваха гардове на бингото - вече би трябвало да са ви извикали за разпознаване, ако е така?
- Тези двама мъже стояха на вратата на бинго-залата и след побоя се прибраха пак вътре - какви да са?
Германия обяви сериозно свиване на Бундесвера
БЕРЛИН. Германия ще започне да съкращава въоръжените си сили, съобщи във вторник военният министър Рудолф Шарпинг, след като независима комисия, ръководена от бившия президент Рихард фон Вайцзекер, предостави на правителството оценката си за състоянието на Бундесвера. Според експертите от комисията германската армия, някогашно страшилище за Европа, е зле екипирана и зле обучена и не е в състояние, както да гарантира националната сигурност, така и да изпълнява ангажиментите си в рамките на НАТО. Комисията предложи военният състав на Бундесвера да бъде драстично съкратен от 340 000 на 240 000 души, като наборниците бъдат намалени от 130 000 на 30 000 души. За сметка на това се предлага силите за бързо реагиране да се увеличат от 60 000 на 140 000 души. "В сегашната си структура Бундесверът няма бъдеще", отсече Вайцзекер. "Той предлага обилие от човешка сила и недостиг на оперативна ефективност". Заедно с волнонаемните Бундесверът брои около 460 000 души, твърди в."Ню Йорк таймс".
Рудолф Шарпинг посочи, че ще вземе под внимание мнението на комисията, но няма да стига до крайности при съкращаването на армията. Той заяви, че вероятно от Бундесвера в рамките на 5 години ще бъдат освободени 100 000 души, 30 000 от които волнонаемни, което ще съкрати военния му състав до около 280 000. Шарпинг изтъкна, че също би искал в армията качеството да преобладава над количеството. Според него наборниците в армията трябва да бъдат поне 70 000 и да служат 9 месеца.
Критици на предлаганата реформа се боят, че тя на практика ще ликвидира наборната армия, считана за гръбнак на постнацистка Германия. Други се опасяват, че тя ще нанесе удар върху социалните служби, тъй като ежегодно 175 000 германци "се откупуват" от военна служба с работа по болници и старчески домове. Опозиционните християндемократи по принцип са против сериозното съкращавнане на Бундесвера, който според тях трябва да пада под 300 000 души. Кабинетът съобщи, че ще вземе решение за параметрите на реформата още преди лятната си ваканция, съобщи ДПА. Първата стъпка е отстраняването от 1 юли на настоящия началник на ГЩ генерал Ханс-Петер фон Кирхбах, който е противник на съкращаването, и замяната му с ген. Харалд Куят, шеф на отбранителното планиране.
Полша ще съкрати армията си от сегашните 220 000 на 150 000 души до 2003 г., за да приложи стандартите на НАТО, заяви във вторник полският министър на отбраната Януш Онишкевич, цитиран от Ройтерс. Предишната цифра бе 180 хиляди души. Според Онишкевич съкращенията ще позволят да се спестят 4,5 млрд. злоти (1,1 млрд. евро), които ще бъдат използвани за модернизиране на полските въоръжени сили.
През 1989 г. полската армия наброяваше 400 000 военни, напомня АФП. Ройтерс сочи, че тежки социални и пазарни реформи пречат на Полша да харчи за отбрана повече от 90 долара на глава от населението, докато западните членове на НАТО дават стотици долари по този показател.#
Гимназии от Русе и Букурещ се побратимяват
РУСЕ. Българското училище в Букурещ, наследник на Ботевото училище в румънската столица, и русенската гимназия "Христо Ботев" се побратимяват, решиха директорите Георги Ронков на българското училище в Букурещ и Минко Цочев от русенската гимназия. Ще се ползва опитът на 162-годишната русенска гимназия при развитие на методите на обучение в румънското училище, създадено преди две години. За честването на празника на Светите равноапостоли Кирил и Методий в Русе от българското училище в Румъния бяха около 40 деца.
Готвят национална здравна стратегия
СОФИЯ. Министерството на здравеопазването започва изготвянето на документ, който ще представлява национална здравна стратегия и ще очертае направлението на процесите на здравна реформа в страната през следващите 10 години. Това стана ясно на дискусията на тема "По-добро здраве за по-добро бъдеще на България", в която участие взе министърът на здравеопазването Илко Семерджиев. В стратегията ще бъдат включени анализ на ситуацията в страната и основните проблеми и приоритети по отношение на здравния статус на населението. С цел хармонизиране с европейското законодателство през октомври у нас ще пристигне Марк Данзон, директор на европейското бюро на световната здравна организация, когато ще завърши и изготвянето на документа. Министър Семерджиев изрази очакване от положителна промяна в здравните показатели на нацията с приемането на стратегията.
В момента 87,8 % от общия брой на смъртните случаи у нас се дължат на сърдечно-съдовите заболявания (66,2 %), онкологичните (13,3 %), травми и отравяния (4,2 %) и респираторните (4,1 %). Здравният министър бе категоричен, че реформата в здравната система е започнала успешно, и даде за пример положителната промяна в показателите за детската смъртност и раждаемостта. Той съобщи още, че има решение за одобряване на втори заем от Световната банка за здравеопазването, който възлиза на 63 млн. долара. Тези средства ще бъда изразходвани за укрепване на първичната здравна помощ, болниците и информационната система на Националната здравна каса, както и за обучение на лекари и персонал.
Граждански движения повтарят играта с "независимите" кметове
Проф. Димитър Аврамов е роден през 1929 г. в Бургас. Известен е с изследванията си в областта на българското изкуство и култура. Автор на много книги, сред които: "Естетика на модерното изкуство " (1969), "Майсторът и неговото време" (1989), както и "Летопис на едно драматично десетилетие" (1994), посветена на идеологическите поражения върху изобразителното изкуство. Носител на най-високото българско отличие - орден "Стара планина" за големи заслуги към българската култура.
- Проф. Аврамов, общественото напрежение напоследък, около компроматите и обвиненията в корупция, прерасна дори в отрицание на политическия модел. Стигна се дотам интелектуалци да искат връщане към авторитаризма. Как да си обясним това?
- Най-общо казано, с рухване на прекомерните надежди. В момента разочарованието се пренася върху съществуващите партии, това пък свидетелства за непознаване на механизмите на политическия живот. Нормално е програмата на една партия да породи големи надежди, но винаги трябва да има трезвост в очакванията. Сега обаче има общо разочарование от политиката и доверието в партиите се свива до техните верни привърженици. С други думи, голямата част от обществото се състои от колебаещи се.
Тези приливи и отливи смятам, че са характерни за една демократична държава. Вярно е обаче и това, че в България има някои специфични условия за историческото разочарование от партиите. Може да се каже, че през цялото свободно развитие на България - от Освобождението насетне, партиите са били обект на остри критики, да не забравяме, че след 1934 г. са били забранени. И това битие на българските партии е доста характерно.
За какво нормално развитие на партиите можем да говорим тогава в най-новата ни история? Макар че винаги е имало политици, които са искали да изведат държавата на нивото на истинска парламентарна демокрация. С правителството на Ляпчев идва промяната. Но ако направим аналогия, ще трябва да кажем, че и тогава, както и сега, се отправят обвинения в корупция, разпалва се недоволство, мнозина мечтаят за здравата ръка... - Защо? Защото това е най-лесното решение ли?
- Разбира се, при липсата на политическа традиция. А и защото явлението, което сега наричаме корупция, за съжаление е съпътствало целия ни политически живот. При една толкова тежка икономическа ситуация, каквато непрекъснато е преживявала България, нямало е начин да се мине без корупция, без подкупи на държавни чиновници и т.н. Изглежда, това е вкоренено в самата ни ориенталска действителност. Трудно е да се каже колко е била корупцията по онова време, но всеобщото убеждение е било, че е доста разпространена. Така се стига и до намесата на военните, които правят преврата на 19 май. Техните намерения отначало са били благородни - искали са да спре стрелбата по улиците и присъдите на ВМРО, да бъдат отстранени компрометиралите се политици. После всичко се преобръща.
И като говорим за някои днешни интелектуалци, бленуващи авторитаризма, искам да ви дам пример с писателя модернист Владимир Полянов, днес незаслужено позабравен. В началото на 30-те години, той публикува няколко романа, един от които - "Слънцето угаснало", е посветен на преврата. Основният герой на романа е един двигател на преврата - голям идеалист, много почтен и самоотвержен човек. Изобщо бих казал герой като в комиксите, изцяло положителен индивид. След десетилетия при една среща (романът отдавна бе инкриминиран) го запитах има ли прототип неговият герой. И той ми каза: Да, Кимон Георгиев. За него тогава Кимон Георгиев е бил идеал не просто за политик, но и за родолюбец, който ще спаси държавата, ще води политика срещу партиите, срещу корупцията, за да бъде отечеството над всичко. Понякога аналогиите помагат с това, че спестяват сетнешни разочарования.
- Въпреки всичко изкушението на силната ръка остава?
- Може би, защото ликвидирането на партиите след 1934 г. е двусмислен казус от най-новата ни исторя. От гледна точка на демокрацията, изчезва най-важната характеристика на демократичния живот - съществуването на партиите. От друга страна, няма никакво съмнение, че в този период България извършва икономически прогрес. Естествено поради редица забрани тя не е била демократична държава. Първо, самата конституция е била суспендирана. Второ, така или иначе е въведена цензурата. Парламентът е фактор, но там се е влизало по друг начин. По начин, който и сега за някои е мечта - на мажоритарен принцип - гласувало се е за личности, не за партии. Необходимостта от партиите обаче е много силна и тя не е преходно явление. Ако беше, партиите досега да са изчезнали в Европа. Фактът, че съществуват, показва, че те са социална необходимост, че хората се групират по идеи. И една демокрация няма начин да не осъществи този принцип. Факт е и че въпреки забраните партиите отново се изявиха след 9 септември - политическата битка в България срещу нахлуващата тоталитарна система се водеше именно от партиите. От кой друг да се води? Припомням това в отговор на тези днешни интекетуалци, които твърдят, че партиите са проклятието на България. Защото те може и да не помнят всичко това, но помнят появата на партиите след 1989 г. И трябва да са разбрали, че партиите не могат да бъдат забранени. Дори самите граждански движения, за които сега толкова много се говори, възникват на същия принцип.
- Напоследък се говори, че гражданските движения имат амбицията да подменят партиите? Според вас възможно ли е това?
- Както е антидемократично да унищожиш партиите, така е антидемократично да отречеш движенията. Интересно е и че преди 9 септември имаше много такива движения - например Червен кръст, въздържателното движение, женски движения и пр. Обаче партиите - не всички, разбира се, но някои от тях, използваха тези движения. Комунистическата партия слагаше свои хора в ръководството на Въздържателното движение с цел да го превземе. И го превзе. По същия начин комунистите проникнаха и в женските движения. Въпросът за мен е до каква степен движенията ще бъдат обсебени от партиите. В момента не можем да знаем кое движение в България е автономно и кое е стимулирано или финансирано от някаква партия.
- Съзирате ли подобни опити? Стремеж партиите да излязат на изборите под прикритие?
- Разбира се. Напълно убеден съм, че някои от набиращите сила движения ще се окажат близки до социалистическата партия. Нещата винаги се повтарят. Вземете местните избори. Почти всички кметове, подкрепени от БСП, бяха независими кандидати. Какво означава "независим кандидат"? Намира се подходящ кандидат, изработва се програма, той играе със своята "независимост", а бива финансиран и подкрепян от определена политическа сила. Просто защото БСП е силно политически компрометирана. По същия начин в момента движения като "Гергьовден" се представят за независими, убеждават ни, че не са нито в единия, нито в другия лагер. Не се ли повтаря играта с "независимите кметове"? Вгледайте се и ще се убедите, че в атаките си срещу правителството "Гергьовден" преповтаря много аргументи на социалистите. Могат ли тогава хората да бъдат убедени в неговата независимост? Никой обаче не си задава този въпрос. И което е още по-тъжно - не си го задават и интелектуалците, които сега се опитват да очертаят трети път в политиката. Затова и моята позиция е следната: аз съм за граждански движения, но не съм толкова наивен да смятам, че тези движения са аполитични.
- Когато говорим за интелектуалците, прави впечатление, че освен призивите за твърда ръка у тях има известна апатия и отдръпване от политиката. На какво се дължи това?
- Процесът е двустранен. Колкото и те да носят отговорност, колкото и мълчанието им в кризисна ситуация да е недопустимо, толкова е вярно и това, че са пренебрегвани от политиците. А интелектуалецът е човек със самочувствие, което идва от естеството на неговата работа. Нека не забравяме и това, че интелектуалците са индивидуалисти.
Впрочем тук си казват дума и десетилетията на комунистическия режим. Дълго време интелектуалците трябваше или да припяват на властта, или да бъдат във вътрешна изолация. Веднага след 1989 нещата дойдоха на мястото си и стана възможно да се защитава една или друга кауза. Но с първите години на демокрацията дойдоха и първите грешки. Стана ясно колко рисковано е да се вземе позиция в актуалната политика, колко атакуеми са хората, които го правят. Нека не забравяме за разочарованията на обществото от редица творци и от техните позиции.
- И тъй като разговаряме в дните около 24 май - не е ли кризата в българската култура една от причините за това?
- Естествено. Криза в българската култура има. Как да няма такава криза при тези големи обществени трансформации. Но нека не забравяме какво беше в миналото - имаше големи творчески съюзи, целта на които беше да плащат за едно дирижирано изкуство, за да бъде всичко под контрола на системата. Затова и равносметката на т.нар. социалистическа култура е много тъжна - по-голямата част от написанато тогава е пълен боклук. Това е горчивата истина. Както е истина и това, че хората, които създаваха идеологически боклуци, си живееха отлично. И в много днешни вайкания защо държавата не се намесва и не плаща на творците, долавам отзвук от онази епоха.
Ето защо въпреки констатацията за днешната криза трябва да бъдем реалисти. Бюджетът не бива да се претоварва за сметка на хора, които нищо не вършат, а само получават заплати. Това е причината в България реформата в културата да се провежда по-трудно дори отколкото в икономиката. Реформите трябва да се правят, но така, че да бъде пощадено поколението интелектуалци, на което ще падне тежестта на промените. Те трябва да се правят с разум, а не със студеното усещане, че жертви ще има, защото именно това прави една политика непопулярна и кара интелектуалците да се дръпнат встрани.
Груев избра Германия пред Гърция
БУРГАС. Бившият български национал Илия Груев подписа тригодишен договор с германския втородивизионен клуб "Дуисбург". Мълвата в Бургас гласеше, че халфът ще бъде продаден за 1 500 000 марки, но немски източници намалиха сумата почти наполовина. След завръщането си от Германия Груев сподели, че е предпочел офертата на "Дуисбург" пред предложенията на два клуба от Гърция.
"Дуисбург" предложи най-доброто за мен. След разговори с треньора Франк и мениджъра Кулман останах с впечатлението, че държат много на мен. Основната задача на "Дуисбург" през следващия сезон ще бъде завръщането в първа бундеслига. Аз заминавам на 12 юни за Германия, където ще си избера къща и автомобил. Семейството ми ще се присъедини към мен след подготвителните лагери. Сега мисля обаче единствено за финала в турнира за Купата на България. Искам да победим "Левски",защото това ще бъде една достойна раздяла с "Нефтохимик" - казва Груев, който е юноша на сините.
Данъчните удариха и офисите на "АвтоВАЗ"
МОСКВА. Руската данъчна полиция обискира във вторник московската централа и 42 представителства на фирмата "АвтоВАЗ" в поне 26 региона, което се коментира като първият открит сблъсък на президента Владимир Путин с могъщия олигарх Владимир Березовски, в чиято бизнесимперия е производителят на колите Лада. Открити са подслушвателни устройства, 50 хиляди долара с неясен произход и, вероятно фалшива, лична карта от Министерството на правосъдието на името на директора Игор Ляченков. Иззето е огромно количество финансова и фирмена документация. Ден преди това бе уволнен един от най-важните хора на Березовски - министърът на горивата и енергията Виктор Калюжни.
Фирмата произвежда по 600 хиляди коли годишно, но от 4 години не плаща данъци, а специалисти подозират, че интересът на властите е подхранен и от подготвяното производство на нов модел "10" със западен стандарт. Под заплахата да бъде обявена в банкрут "Авто ВАЗ" започна неотдавна да превежда известни суми, но и трескаво завъртя схема за силно снижаване на данъчната си основа. Правителствена комисия разкри в заводите в град Толиати, че е скрита продажбата на 211 хиляди купета за Лада. През февруари 1999 пожар в полицейското управление в Самара унищожи събрани доказателства за измами, укриването на данъци и износ от "Авто ВАЗ".
Два отбора от Англия искат Стенли
СОФИЯ. В британската преса се появиха съобщения, че два отбора от Висшата лига на Англия проявяват интерес към българския национал Стилиян Петров. Говореше се дори, че представители на тези клубове са влезли в контакт с ръководството на шотландския "Селтик", където в момента играе българинът, и с мениджъра на играча. На практика това е вторият опит на англичани да привлекат един от най-добрите български футболисти през последната година.
"Не е моя работа да коментирам дали има интерес от други клубове. Аз съм футболист на "Селтик" и съм щастлив да играя в този отбор. В Глазгоу се чувствам много добре. Вече се адаптирах към обстановката и по-важното - играя редовно. Не мога да имам никакви претенции засега. Дано да съм здрав, а целта ми е да играя много по-добре за "Селтик". На този етап в плановете ми не влизат никакви трансфери. Аз просто мисля за изявите си в "Селтик" - коментира Стенли. Младокът, който е най-успелият футболист на Северозападна България и най-скъпият наш играч досега, се прибра за лятната си ваканция. Стенли ще остане до 22 юни, след което ще се включи в подготовката на "Селтик". Стенли е напълно възстановен от контузията, която получи по време на контролата България - Украйна.
Стилиян Петров, възпитаник на школата в Монтана, преди година премина от ЦСКА в "Селтик" за рекордната за България трансферна сума от 4 500 000 долара.
Делфините-хората на морето
Едно тъмно блестящо око ме проучва с любопитство от големия басейн във варненския Делфинариум. Скрива се под синята вода и миг по-късно четири делфина изскачат един по един на повърхността, танцуват на опашките си, а издължените им муцунки отразяват вечната им усмивка. Петият е отделен в малкия басейн, където си почива и радва посетителите на кафе-сладкарницата към комплекса.
Делфините са хората на морето и само си мислим, че сме по-съвършени от тях, казва треньорът им Васил Полисниченко.
Те могат да достигнат скорост до 15 морски възела, чрез отразени звукови вълни улавят промените в емоциите и физическото състояние на заобикалящата ги среда, а семейството се оглавява от най-възрастния екземпляр. Лидер във варненския Делфинариум е Попи. Тя е на приблизително 30 години, 16 от които е прекарала тук. Също като нея Кимбо и Доли са уловени в топлите води на Карибско море.
Преси и Йоана са родени във Варна
Бременността при делфините продължава 12 месеца, като една майка може да има потомство на всеки три години. Със затоплянето на времето настъпва размножителният период, така че в Делфинариума сме в постоянна готовност за нарастване на семейството, обясняват трeньорите. Те са четирима - Калоян, Мартин, Илиян и Васил. Най-младият е на 22 години, най-възрастният - на 36. Приети са на работа с конкурсен изпит, който включва умения по плуване, владеене на западен език и познания за делфините. Не е задължително да си биолог, но много от предишните ни колеги впоследствие учиха зоология, разказва Васил. Той работи в Делфинариума с прекъсвания от 1988 г. насам и въпреки общо петгодишния си стаж тук няма любимец сред делфините. Ако проявявам предпочитания към един от тях, другите го усещат и изпълняват командите ми с нежелание, обяснява той. И докато в дресировката на животни се използва сила делфините се обучават чрез убеждение.
Треньорите общуват с тях чрез жестове и знаци, а поощрението се изразява в дажба риба. На ден всеки делфин получава от 6 до 10 кг хек, скумрия и херинга, които са и най-подходящи за организма им. Басейнът им се пълни с прясна морска вода, от която пясъкът и водораслите предварително са се утаили в специален приемник. На видео съм гледал филми за водните паркове по цял свят но за съжаление не съм бил в нито един от тях, казва Васил Полисниченко. Гледам и всички игрални филми, посветени на морските бозайници - от една страна, заради фабулата, от друга - за да видя и усетя работата на треньорите, да се науча на нещо. В този занаят тайните се разкриват трудно, а в основата му са упоритостта и постоянството, продължава той. Работим с делфините шест пъти дневно шест дни в седмицата, с изключение на понеделник, когато животните почиват. Може в залата за 1425 посетители да има един човек, тренировките не спират, а Кимбо, Попи, Доли, Преси и Йоана получават храна само за свършена работа. Колкото до успешното разучаване на ново упражнение, първо треньорът трябва да го създаде вътре в себе си, после да го разслои на етапи и с много търпение и любов да обучи животните. Тренировките се преустановяват само когато температурата в залата падне под 11 градуса. Също като хората, делфините боледуват и са застрашени най-вече от гъбични образувания.
За здравето им се грижи лекар а водната им среда се следи от биолога Цветан Станев от Института по рибни ресурси. Той е участвал в закупуването и транспортирането на първите делфини до Варна преди шестнадесет години, когато на 11 август 1984 г. сградата от алуминий и стъкло на Делфинариума е тържествено открита. Всекидневната грижа за морските бозайници обаче поемат треньорите. Ние първи забелязваме проблемите у животните, решаваме кого да повикаме - лекаря или делфинолога, и после спазваме предписаното лечение, казват те. Тайната на занаята им се крие в убеждението: убеждението да накарат делфина да следва командите им, да общува с тях и да им вярва.
Знаете ли, че... - Древните гърци почитали делфините като богове и издигали олтари в тяхна чест. Маорските племена в Южния Пасифик ги провъзгласили за пратеници на небето. В Древен Рим се разказвали легенди за деца, които яздели делфини. В наше време научните изследвания показват, че тези морски бозайници са любопитни и поне външно общителни спрямо нас, а случаи на удавници, спасени от делфини, са регистрирани в САЩ, Ирландия, Франция, Испания и бивша Югославия. Въпреки това известно е, че делфини са изтласквали хора извън спасителната зона и са ги държали насила под водата. Все пак не е отбелязан нито един случай, в който див делфин да е убил човек.
- Когато делфините спят, едната половина от мозъка им будува. Те трябва да си поемат въздух поне веднъж на всеки осем минути и ако заспят дълбоко, рискуват да се удавят. Затова по време на сън делфините се отпускат във водата и от време на време изплуват на повърхността за глътка въздух или се носят бавно близо до повърхността, а дихалото им (отворът на главата, през който дишат) е извън водата. В бистри и спокойни води делфинът може да легне и на дъното, като през определени интервали се издига нагоре, за да си поеме въздух.
- Възрастният делфин се нуждае дневно от количество храна в размер на 4 до 9 % от живото му тегло. Така екземпляр, който тежи 250 кг, може да изяде от 10 до 22,5 кг риба на ден. Някои видове делфини се хранят със скариди, други предпочитат калмари. Вместо да дъвчат плячката си, обикновено те я поглъщат цяла. Учените определят хранителния режим на делфините чрез анализ на стомашното съдържание на мъртви екземпляри, изхвърлени на сушата, и много рядко по екскрементите им. Изключително трудно е да наблюдаваш или да да заснемеш делфин, който се храни, тъй като това става под водата.
- Най-големият морски делфин в света е орката. Със своите 9,8 метра дължина и тегло от 5 тона тя е по-голяма и от някои видове китове. Най-малкият морски делфин е дълъг от 1,4 до 1,8 метра и тежи от 36 до 45 кг.
- В Съединените щати е незаконно да се доближиш до делфин в естествената му среда. Но ако той сам реши да се приближи към теб, можеш да останеш. В САЩ също така е крайно нежелателно да храниш диви делфини, тъй като това променя поведението и начинът им на живот.
- Повечето видове делфини обитават световния океан, но за тях той е като прегорена от слънцето пустиня, защото солената морска вода не е годна за пиене. Необходимите си течности делфините си набавят чрез храната и при метаболизма, а бъбреците им са приспособени да задържат възможно най-много вода.
Аквариумът с 80 обитатели е открит през 1932
В другия край на Морската градина, близо до плажа и далеч от Делфинариума, се намира Институтът по рибни ресурси, който варненци по стар навик наричат Аквариума. Обрасналата му в бръшлян сграда приютява над 80 морски обитатели. Пред нея е любимият за поколения деца релефен макет на Черно море. Ето там е Одеса, вижда се и Босфорският проток, а в центъра, разбира се, е Варна. Решението да се основе морска зоологическа станция в града е взето от цар Фердинанд през януари 1906 г. Тогавашният управител на варненската болница д-р Петър Стоянов убеждава общинския съвет да отпусне безплатно място на морския бряг за издигане на постройката. Архитектурният план е изготвен от завършилия в Мюнхен арх. Дабко Дабков. Строителството продължило от 1906 г. до 1912 г. и тъкмо когато Аквариумът трябвало да бъде открит, избухнала Балканската война и зданието било употребено за казарма и настаняване на бежанци. Едва през 1932 г. то е освободено и предадено на Софийския държавен университет. На 17 юли същата година Аквариумът е тържествено отворен за публиката. Само през първата година през него минават 10 хил. души. На първия етаж са огромните аквариуми със змиорка, попчета, сафрид и морски кончета. На втория е научният отдел с пет лаборатории, апаратни станции и библиотека. Там се обучават студенти естественици, а за учители по биология от цялата страна се организират опреснителни курсове. Днес в сградата е настанен Институтът по рибни ресурси. Богатата сбирка представя на любопитното око препарирани или поставени в спирт представители на черноморската фауна, както и цветни скици на актинии и морски организми. Гледката към морето от голямата четвъртита тераса, на която рядко стъпва външен крак, те кара да мечтаеш за онези времена, когато банските костюми са стигали до под коленете, а слънчевите бани са били семейно събитие.
Диригентка си продава жилището, за да не провали турне на хора си
Само от побелялата коса на 37-годишната Елвира Пастърмаджиева - диригентка на първия частен хор "Добрич", може да се познае какво й е струвало сбъдването на голямата й мечта - да дирижира свой хор. Завършила музикалното си образование в класа на проф. Лилия Гюлева, ямболийката пристига с дипломата си в Добрич и започва кариерата си с палката пред хор "Добруджански звуци" и детски хор "Добрич". През 1994 г. идва звездният миг - първата частна формация "Добрич". Още на втората седмица от стартовата сбирка на момичетата и момчетата идва поканата да пеят пред натовски форум в Албена. Следващата година тръгват на първото си турне в чужбина. В Париж ги отвеждат личните музикални контакти на Елвирината майка - преподавателка по френски в Ямбол. Хористите са гости на българската общност там и участието им в Коледната литургия в българския храм ги отвежда за записи в новогодишния блок на Радио Франс. Пак в храма българин издърпва от чантата на диригентката франковете, спечелени от успешната продажба на касети с ортодоксални и фолклорни изпълнения на хор "Добрич". Следват турнета в препълнени катедрали с по пет-шест биса и през 1998 г. - първа награда на Първия международен фестивал "Светът в музика" във Фивицано, Италия. През май следващата година войната в Косово е на път да провали поредно голямо европейско турне. Тогава диригентката продава на половин цена наследствен апартамент, за да не изгорят визите на хористите и да не пропадне и чуждестранната организация на творческата им обиколка. В Европа, накъдето сме тръгнали, бизнесмените се надпреварват да финансират просветни и културни дейности, защото спонсорството не се облага с данъци и така се изгражда фирмен престиж, коментира Елвира.
Доходно ли е Доходното здание в Русе
Една от емблематичните сгради на Русе, известна в цяла България и сочена и като най-красивата в страната, е Доходното здание. Вече 100 години тя оформя силуета на градския площад и се сочи за един от символите за европеизирането на града. Почти 2 десетилетия обаче тя стои неизползваема, заградена със строителни платна. 7 млн. нови лева изхарчи общинската управа за ремонти и реконструкции при предишното управление на Димитър Калчев, които стигнаха да се завърши някак около 25 на сто от старата част.
Къде отидоха толкова много пари е основният въпрос, който си задават русенци, когато вдигнат поглед към импозантната постройка, заровена в строителни отпадъци. Данъкоплатците приемат харчовете по ремонта и реконструкцията като израз на местната корупция.
Единствения сигурен и доказан отговор на гражданството даде русенският депутат от СДС проф. Петър Ненов, който представи на медиите резултатите от проверката на Министерството на финансите и Сметната палата за изпълнението на бюджета по времето, когато са направени разходите. Заключението на специалистите е, че са извършени необосновани капиталови разходи, като са били пренасочвани средства от приоритетни пера за строителство. В резултат на това общината натрупа дълг от 11 млн. лева, който и сега не е изплатен.
Идеята за Доходно здание е от 1896 г. На 11 октомври общинският съвет избира 6-членна комисия, за да се определят конкурсните условия за провеждане на международен търг за проектиране. Целта е да се построи сграда, която да носи доходи за русенските училища. Затова в комисията по определяне на тръжните условия участват освен необходимия брой инженери и архитекти и двама членове на училищното настоятелство. На извънредна сесия се приема, че сградата трябва да бъде двуетажна, да има не по-малко от 9 магазина с мази и складове и едно кафене с площ 200 кв.м. На втория етаж трябва да има театрален салон от 300 кв. м и един салон за библиотека от 200 кв.м. Строежът е възложен на градския общински съвет за сметка на училищното настоятелство. Проектите е трябвало да бъдат представени в разстояние на 3 месеца. На 20 февруари 1897 г. се провежда и самият конкурс. Журито от 9 души е председателствано от окръжния управител. То разглежда 15 анонимни проекта. В резултат се изготвя протокол, според който първа премия от 1500 лева, или 750 наполеона, получава арх. Паул Бранк.
На втори търг е определен за предприемач на строежа Гатю Цонев, а на инженер Георги Ланг е възложено ръководството на строежа. Първоначалният проект е на стойност 180 хил. златни лева, но реалната стойност на строителството надскача 3 пъти тази сума. Заради това училищното настоятелство сключва заем от 250 хил. лева, като ги гарантира със свои имоти. През 1900 г. кметът Ст. Желтов е принуден да сключи заем от банка "Гирдап" за 600 хил. лв., за да покрие изплащането на вече направения заем от 250 хил. лв. Общината дава като гаранция пред банка "Гирдап" доходите си от клане на добитък, а училищното настоятелство - училищни имоти и самото Доходно здание, правят три опита за даване под наем на част от първия етаж на незавършената още сграда.
Построената сграда в стил неокласицизъм е образец за архитектите от онова време. Величествена фасада с редуващи са аркади, с много пластични орнаменти и архитектурни детайли, стели, вази, кули, куполи и 7 скулптурни фигури става гордост не само за Русе, но и за цяла България. Издигането на Доходното здание, чиято главна цел е да подпомогне финансово издръжката на училищата и станалата първа театрална сграда от такъв мащаб в страната, подслонила и библиотеката, е красив венец на дългогодишния духовен възход на русенските граждани.
Възстановяването на Доходното здание започна през 1997 г., като от общинския инвестиционен фонд бяха вложени 139 хил. лв., през 1998 г. - 2 581 582 лв., през 1999 г. - 2 055 147 лв., и за 2000 г. - около 500 хил. лв. досега.
Според архитект Венцислав Илиев, общински съветник, обаче парите, гласувани от общинския съвет за ремонта, са много повече. На сесия на общината на 19 септември 1997 за I, II и III етап на строителството са гласувани 2,4 млн. лв. На 24 април 1998 - още 1,5 млн. лева и на 23 април 1999 - допълнително още 4,3 млн. лв., като срокът за завършване е 30 септември 1999 г. Резултатът е, че за местните избори беше открита малката зала, което е около една четвърт от старата сграда, обясни архитект Илиев.
Сградата днес се разминава с проектния смисъл от времето на създаването й. Тъй наречената доходна част, която е издњржала русенските училища, е разрушена, оформена е една представителна сграда с огромни фоайета и коридори, чиято поддръжка далеч надхвърля финансовите възможности на общината.
Еврокомисията отпуска 22 млн. евро за разчистване на Дунав
БРЮКСЕЛ. Европейската комисия предложи вчера да плати 22 млн. евро, за да подпомогне разчистването на река Дунав, която е един от основните водни пътища в Европа, съобщи Ройтерс.
Единадесетмесечните въздушни атаки над Югославия през миналата година разрушиха няколко моста над реката, с което бяха причинени немалко икономически щети на страните, които използват реката за превоз на стоки.
Наскоро Европейската комисия заяви намерението си да покрие 85 на сто от цената на проекта, който беше приет миналата седмица от ръководството на дунавската комисия. Тя поиска одобрението за фондовете от министрите на Европейския съюз и Европейския парламент.
Проектът предвижда разчистване на останките от три разрушени моста в Северна Сърбия при Нови Сад.
От комисията съобщиха, че ще направят всичко възможно разчистването на започне колкото е възможно по-скоро и в най-кратки срокове.
Елизабет Хърли и Хю Грант се разделиха "временно"
Траур струи от британските таблоиди от вчера, след като една от най-одумваните двойки на острова Елизабет Хърли - Хю Грант обяви "временната" си раздяла чрез говорител. "Четири хиляди фотосеанса и едно скъсване", гласи челото на "Мирър" на първа страница по аналогия с филма "Четири сватби и едно погребение", изстрелял Грант към киновисините. Макар че актрисата манекенка прости на възлюбления си прегрешението с чернокожа проститутка в "баварец" насред холивудския булевард "Сънсет" през 1995, съдбата си взе своето. Сексуалната алхимия между двамата се изпари и те взеха да се държат по-скоро като брат и сестра, отбелязва Ройтерс. Общата им поява на безброй премиери, церемонии по награждаване и нощни клубове бе всъщност хроника на една предизвестена раздяла.
Еми Барух представя нова книга
Известната журналистка и кореспондентка на Радио "Дойче веле" Еми Барух ще представи днес в германското посолство книгата си "Премълчаното и споделеното - 10 интервюта 10 години след 10 ноември". В нея са включени интервюта с някогашни български десиденти, сред които д-р Желю Желев, Блага Димитрова и лидерът на ДПС Ахмед Доган, както и с президента Петър Стоянов. Тема на разговорите е развитието на България след промените през 1989 г. Жан Льомиер оглави Eвробанката
Съветът на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) единодушно избра председателя на френското Държавно съкровище Жан Льомиер за нов президент на банката. Това стана по време на приключилата в Рига годишна среща на Евробанката.
Льомиер наследява на този пост германеца Хорст Кьолер, който по-рано тази година оглави Международния валутен фонд. "Той е човек от висок калибър, с разностранен опит", заяви по повод избора френският министър на икономиката, финансите и индустрията Лоран Фабиюс. 49-годишният Льомиер е считан за опитен администратор, който особено се отличи като председател на Парижкия клуб на държавите кредиторки. Очаква се Льомиер да встъпи официално на новия си пост в рамките на следващите няколко месеца, като дотогава ЕБВР временно ще се ръководи от американеца Чарлз Франк. Льомиер ще е 4-ия поред президент от учредяването на банката през 1991 г. насам.
За Паскин - сензационно!
Някъде през 60-те години започнах да се интересувам от живота и творчеството на един художник, за когото всички чуждестранни автори пишеха, че е българин. Той се нарича Юлий Пинкас и е роден на 31 март 1885 г. във Видин. Става световноизвестен с името Паскин.
По това време имах щастието да се промъкна през "желязната завеса" благодарение на майка ми, която продаваше лекарства в чужбина. Във френския лицей, където учех - "Пиер и Мария Кюри", имаше богата библиотека. С огромно удоволствие четях трудовете на Солженицин и особено "Доктор Живаго" на Пастернак. Започнах да откривам едно след друго имена, като Г. Дийл, А. Вернер, Мак Орлан, А. Варно, П. Креспел... които в един глас твърдяха, че Паскин е българин. Особено впечатление ми направиха две книги: "Човекът и изкуството" (три тома по 600 страници голям формат), съставена от френския професор Рене Хюие и петдесетина негови колеги, където творчеството на художника бе представено в параграфа "Българска живопис" (т. III, с. 542), както и изследването на Флоран Фелс. Последният пише, че "Паскин е роден в България, страната на най-ароматните цветя на Изтока". По-късно, по време на една специализация отвъд океана открих, че тамошните специалисти са единодушни по този въпрос, въпреки че от 1920 г. Паскин е американски поданик.
Години по-късно с огромно учудване прочетох в едно книжле, написано от лицето Б. Райнов, че "пътят, изминат от Паскин, е без всякаква връзка с традициите и пътищата на родното ни изкуство". От този човек узнах, че "няма нищо по-хубаво от лошото време" (може би защото лондонската мъгла е прекрасно прикритие за премахването на български десиденти) и че западната култура, освен "елитарната", е боклук - предназначен за "масова" ширпотреба; че "горката" направо се задушава в тесните рамки "между Ерос и Танатос". Сега ми се налагаше да запомня, че всеки опит да си "ПРИСВОИМ" (Sic!) Паскин е "операция", която означава "да насилваме фактите". На 53-а стр. бях в нокдаун. Споменатият мъдрец разсъждаваше дълбокомислено - "на какъв език са протичали приятелските разговори между Паскин и Папазов"?!? Щях да вдигна телефона и да го попитам - той на какъв език е разговарял с другарите в махалата на 12 години? Да му обясня, че след като Паскин е живял 12-13 години във Видин и Русе и поне 6 от тях е посещавал българско училище, и то при възрожденеца Чушков, то надали ще си кълчи езика със сънародника си Папазов на френски или на американски английски.
На 134-а стр. дойде нокаутът. Другарят Райнов заявява: Паскин не е изписвал "религиозни картини". "Художникът - представете си, - ПАРОДИРА (Sic!) легенди от Стария завет. " Заболя ме сърцето! Защото на нощното ми шкафче в "дортоара"*, където се прибирахме след училище, три години бе стояла Библия с илюстрации от Паскин.
Вече няколко години вървя по стъпките на този велик човек. Разбира се, тръгнах от архива на родния му град Видин (където, интересно защо, "специалистът" Райнов не бе стъпвал; бил е вероятно прекалено зает с партийните си задачи и поставените му от Държавна сигурност).
Ако ви кажа, че направо ме затрупаха с документи, няма да сгреша. За кратко време се снабдих със сензационни материали и от Русе, Букурещ, Мюнхен, Кьолн, Ню Йорк (и много други американски архивохранилища). Така се роди един юбилеен брой на сп. "Исторически архив", посветен само на Паскин и на неговата съдбовна обвързаност с България. Впрочем той съдържа само част първа от подготвена за печат монография.
Първият сензационен факт, който ме изпълва с национална гордост, е, че някои от произведенията на Юлий Пинкас са публикувани за първи път в България. Открих поне четири неоспорими негови творби (и някои, които са без подпис), които той публикува през 1906 г. в "Българан" - издаван от големите наши интелектуалци Ал. Божинов, Хр. Силянов, Ал. Кипров, Н. Илиев-Сириус. На две от тях се е подписал на български (с кирилица) - "Пасчинъ", на третата - "Paschin". Четвъртата е оставил без име, но нея открих в немския "Симплицизсимус", подписана "Паскин". Карикатурата "Разговор между пияни" излиза в България четири години преди немската публика да научи за нея. (Вж. Приложенията.) Оригинала намерих в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Както американските учени, така и немският специалист Лотар Ланг я датират - 1910 г.!
Рисунка на тема "Карнавал" е публикувана в България в един и същ месец с появата й в "Симплицизсимус". Трета творба на същата тема, показваща ни неговия оригинален подпис на латиница "Paschin", вероятно въобще не е известна на чуждестранните изследователи, т.е. излязла е само в България.
Четвъртата карикатура атакува нашенските слуги на Дядо Иван, които на щяло и нещяло слагат руски имена. В нея Паскин (вероятно в съгласие с редакторите) предлага Заимов и компания да сложат и на рициновото масло руско название, като го именуват "Цяр Освободител".
На бял свят излезе и фактът, че освен споменатите псевдоними той се е подписвал и с "Пасчин-Русчук" (за това свидетелстват неговите майка и брат).
Но изненадите не свършват дотук. Оказа се, че в дебелите западни книги, издавани по някакво чудо в условията на постоянен "упадък", са репродуцирани множество негови творби, пряко вдъхновени от родината. Някои Паскин откровено нарича "Балкан" (Стара планина), или "На Балканите" и в тях пресъздава неоспорими български сюжети: катунари калайджии, които са се изсипали на мегдана в малко подбалканско градче с типична нашенска архитектура (високи дувари и тежки порти с керемидени покриви); русенското пристанище и чакащите файтонджии с аби, потури, цървули и калпаци; малките китни дворчета на роднински къщи в Русе с асми, под шарената сянка на които жени в типично българско облекло вършат всекидневната си работа.
Цели цикли в творчеството му са вдъхновени от спомени за първите 12 години. Гастон Дийл пише: "Неговото детство е наситено с впечатления от Ориента. Спомени за турски бани винаги ще преследват неговото съзнание; те ще го отвеждат обратно към ранните години, прекарани с неговата фамилия в българския град Видин", а Джон Лиипър добавя, че "като дете придружавал своите лели в турските бани, където спектакълът на голи, разклащащи телесата си жени провокира една тема в творчеството му, която той никога не е изоставял". Американецът е издирил негови рисунки, освен от Видин, още и от Русе. Той пише: "Паскин рисува непрекъснато и никога не остава без молив, за да може да регистрира видяните селяни (дошли на пазар), слугините и потока от разни хора, преминаващ през ориенталския град."
Освен "Турска баня", със сигурност един друг цикъл - "В харема", е плод на реминисценции, свързани с историческото минало на Видин. Не е възможно малкият Юлий да не е ходил в сарая на страховития местен владетел Осман Пазвантооглу; да не е слушал за стотиците му робини. Във всеки случай не е случайно, че картините му са осеяни с персонажи, носещи чалми, фесове, а около тях - невинни пленнички. И нещо много характерно - на разголените жени в харемите, незнайно защо, той не пропуска да сложи по една българска забрадка.
Изследователите на Паскин (пак чуждите, разбира се) са склонни да смятат, че и най-известният му цикъл "Блудният син" има връзка с България. На една от творбите, включени в него, той вероятно е нарисувал самия себе си. Виждаме момче (не по-голямо от 10-12 г.) с къси панталони, детска сламена шапка, тояжка и торбичка за насъщния, завръщащо се от дълъг път.
В проучването, което предложихме на българската публика заедно с колежката Ренета Андреева, установихме много неточности, свързани с живота на художника: например доказахме, че той не е седмото дете (както пишеха всички преди нас) в семейството на Маркус и София Пинкас; публикувахме за първи път кръщелното му свидетелство - от него става ясно, че родното му име е Юлиус. Издирихме обаче документ и за неговото религиозно (еврейско) име, което е Йошуа, чийто еквивалент е Иисус. Прецизирахме хронологията на 12-те години, които той прекарва във Видин и Русе, както и годините на няколкото му завръщания в родината.
Надявам се, че бъдещето ще ни поднесе още сензационни открития; наш дълг е да издирим всичко за връзката на Паскин с неговата родина.
Основание за надеждите ми е фактът, че до края на четиридесетте години в Русе са се съхранявали четири големи скицника с негови рисунки от България. Собственикът им Арие ги предложил на тамошния кмет, обаче комунистът с типичната за тези хора безмерна простотия отсякъл: "Такива работи не се продават, те се подаряват. " Без да попита бедния евреин има ли пари за оцеляване, за преселването си в Палестина... Сега се чудим защо сме толкова бедни откъм художествени произведения; сега въздишаме, като слушаме, че творбите на Паскин на световния пазар достигат до 1 млн. долара.
Но нека помислим за това, което все още може да бъде спасено; за това, че можем да изградим поне малък музей на името на Паскин (след като през 70-те години комунистите срутиха родната му къща във Видин - един истински шедьовър на архитектурата).
Защото, ако нямаше хора като него и бившия му съсед в Русе - Елиас Канети (носител на Нобелова награда), България щеше да си остане бяло петно на картата на световното изкуство.
А лично аз (от името на недоубитата след 1944 интелигенция) бих се обърнал към него: "Ако ни гледаш някъде от небето, прости ни, че те бяхме забравили; прости ни невежеството..."
* Във френския лицей така се наричаше помещението за спане, отдих и подготовка на уроците... То бе в една сграда с католически манастир (и само за момчета).
Съвместна публикация със сп. "Исторически архив", орган на Съюза на учените в България - секция "История", чийто главен редактор е д-р Георги Генов. Поместените тук рисунки на Паскин са издирени от авторите.
Можете да видите оригиналите на репродуцираните тук творби на Паскин в художествено-документалната изложба, подредена в музей-галерия "Класика" - 1000 София, ул. "Юрий Венелин" 32, тел. 988-24-72 и 088-243-915.
За буквите
Виктор Пасков, авторът на прекрасната новела "Балада за Георг Хених", може да се смята за родоначалник на идеята да сменим кирилицата с латинската азбука. По-късно каузата се сдоби и с нетърпящи възражения аргументи: така ще влезем по-лесно в Европа и ще посрещнем подготвени Интернет-ерата. Дори и писателите обаче - а може би най-паче те - трябва да знаят, че азбуката ни не е просто средство за записване на звукове. Буквите на кирилицата - наред с християнството и общия език - са част от онова триединство, което превърна населението от Мизия, Тракия и Македония в един народ. Те впрочем и крепят този народ до ден-днешен въпреки всички премеждия. И ако искаме някой ден да отидем в Европа като народ, а не като население, сме длъжни да съхраним българските писмена и за идните поколения.
За толкова модерен музей не сме и мечтали
- Г-н Прокопов, от безкрайна смелост до организирано злодейство са определенията за решението по пренасянето на Националноисторическия музей в дом &numero;1 на резиденция "Бояна"?
- Не знам защо, но в някои медии се насложи недобронамерено отношение и наистина като че ли сме извършители на някакво организирано злодеяние. А това е една изключително тежка работа, която ние, които сме тук по това време и на това място, трябва просто да свършим. Безкрайно уважавам пишещите, вие показвате нашия ежедневен живот, а ние поглъщаме като храна тази информация. Но в никакъв случай не уважавам онези хора, които използват страниците и ефира, за да влизат в оборот. Това са няколко отдавна известни имена, които се обявяват против преместването на НИМ от самото начало. Ето аз съм тук, хванал съм се заедно с Министерството на културата да изпълня едно решение на правителството, отговарям с професионалното си име пред всички.
- Гарантирате ли, че при пренасянето на находките няма да се изгуби или повреди някоя от тях непоправимо. Как се извършва преместването на един толкова богат музей?
- Всичко се документира отново, преди да потегли към новото място. Започваме по топографската карта на самия музей тук, фотодокументираме, описваме, оценяваме състоянието, правим оценка, ако няма такава, застраховаме находките. Опаковаме под зоркото око на реставарторите и всеки фондовик си съпровожда материалите до новото фондохранилище, където отново се проверява по обратен път дали всичко е наред. Тези хора са поели също огромна отговорност и натоварване. Те подписват приемателните протоколи и всичко се води на тяхно име. Всички 20 реставратори, 15 фондовици, уредници - общо около 165 души, са на крак. Като се прибави и въоръжената охрана, която не напуска музея! Специалните служби за охрана пък патрулират колите по пренасянето на ценностите.
- Има ли вътрешна опозиция заради пренасянето. Появиха се публикации, че специалисти от НИМ си подават оставките заради преместването?
- Ако искате, ще ви представя г-жа Фиданова, която пресата изненада, че "си е подала оставката". Беше много притеснена дори, защото тя е много добър електроинженер, работи в техническия отдел и в момента е твърде заета с една от най-важните дейности. Така че искам да успокоя колегите ви, че не "валят оставки", а аз не се каня да заминавам за Швейцария, както писа един вестник.
- Достатъчна ли е експозиционната площ на новия музей? Твърди се, че сте получили една твърде ограничена по възможности сграда?
- Искам да уточня, че един музей не се състои само от експозиционни зали. Ние имаме, така да се каже, производство и фондова част. За първи път музеят получава възможност за отлично оборудване и модерни фондохранилища. Ще имаме два съвременни трезора, с вътрешни закрити гаражи и проходи, край на принудителните импровизации при преместването на находките, по стълби и т.н. Има оборудвани специални преходи за колички и техника, всичко, което можем да видим в един модерен музей с една мобилна експозиция. Фотоателиетата и реставрационните лаборатории и всички помещения, нужни за изследването и запазване на находките, за научната работа на нашите специалисти, което в настоящата сграда беше невъзможно. А не смеехме дори и да мечтаем. Все пак националният музей не е обикновено хранилище или изложба, а цял научен институт. Помислено е за всичко - за залата с компютри, където ще може да се влиза в сайтовете ни в ИНТЕРНЕТ - там са нашите музейните колекции "он лайн". Предполагам, че учениците и студентите ще се възползват за образовнието си първи от компютърната зала. След това са ателиетата за кост, метал, керамика, всякакви химически процеси - мокри и сухи. Анализационните ателиета без прозорци със специални условия са супермодерно оборудвани. Многобройните фондохранилища са също със специални климатици, лабораториите към тях са обрудвани с лифтове за находките. Системата на приемане ще става на закрито.
Естествено е, хората обикновено виждат в музея експозицията, но това е само видимата част на айсберга. А тези специалисти, експерти и учени, които работят тук, бяха забутани по ужасни работни места.
Сега те ще си имат всичко, музеят също. Е, не е в центъра и ние бихме искали това. Само това липсва, за да е съвършено? Аз лично се надявам един ден, когато обществото се е замогнало достатъчно, да направи един такъв музей едновременно в центъра на столицата и в паркова среда.
- Помислено ли е за посетиттелите инвалиди така, както е в световноизвестните музеи?
- За всичко е помислено. Покойният арх. Баров не можа да види реализирането на проекта си, но това е един чудесен проект. Има лифтове със специални устройства за инвалидните колички - четири специални, и други два, ако се придвижват по друг начин. Телефонните кабини също са пригодени за тяхно удобство.
- Имате ли тревога за това, че част от находките могат да бъдат поискани отново от провинциалните музеи.
- НИМ е много висококвалифицирана институция и смятам, че е най-добре тук да се съхранява вече събраната съкровищница. Ние даваме възможност за експониране на локални колекции, можем да гостуваме също в провиницалните музеи. Никога не сме имали проблеми с колегите от локалните местни експозиции. Ако мислим като историци, ние не можем да узурпираме паметта на народа ни по това къде е открита една находка. Тя трябва да е достояние на всички, а тук е мястото, където може да се гарантира това. Нека не се връщаме към онази нетолерантност и разпалавне на вражди между колеги, инспирирана като че ли нарочно, защото така се отслабват и институцията, и силата на гилдията, посветила живота си на това да възпитава едно национално мислещо поколение.
- Имате ли достатъчно спонсори, дарители и откупки за музея през изминалия период? С това също се спекулираше при смяната на бившия директор, смятан за добър мениджър?
- Даренията и спонсорството продължават - имаме една завидна летва от 45 млн. лв., с които се направиха реални откупки на находки. Участваме в три големи международни проекта по III рамкова конвенция на ЕС, в програма на японското правителство. Това са огромни пари за по 1-2 млн. евро, където се надяваме да се класираме наред с японци, гърци, холандци. Ние правим, каквото можем, и с обич към отечеството, пък да става, каквото ще.
- Кога ще се пренесете окончателно, стана ясно, че ще откриете първата експозиционна площ още в края на този месец?
- Не е много ясно, защото заради празниците спираме работа, там президентът ще има традиционните срещи за 24 май. Иначе оконтчателно възнамерявмаме да сме готови до края на годината.
За "немите дипломати" и гръмогласното началство
Дипломатическият жаргон отдавна е нарекъл военните аташета "немите дипломати". Това парадоксално определение не съдържа ни най-малък укор или обида. То изразява разбиране за специфичните функции на дипломата във военна униформа и респект към стандартния му образ: думите, които той изрича публично, трябва да бъдат пълна противоположност на политиканската разпасаност и неуважението към страната на неговата акредитация.
От такива правила трябва да се ръководи дори руски военен аташе с видимо неизлечими съветски рефлекси и рядко срещана словоохотливост, какъвто е Владимир Ломакин - военен аташе към дипломатическата мисия на Русия в България. Съдейки по информация на в. "Стандарт" от 15 май т.г. , дипломатът е заявил в гр. Кула, че вижда бъдещето на България и на "всички славянски страни" в геополитическата компания на руско-беларуско-Милошевичевия съюз. Подобно изказване, ако наистина е направено, не трябва да бъде оценено по друг начин освен като политическа провокация спрямо ясната евроатлантическа идентичност на суверенна и демократична България, която г-н Ломакин очевидно смята за брежневски протекторат. С колегиалния съвет да си смени поне календара и да прочете "Строителите на съвременна България", споделяме с г-н Ломакин, че стилът а ла генерал Каулбарс най-малко служи на нормалните отношения между България и Русия.
Словоохотливостта на г-н Ломакин все пак може да му привлече слушатели по други, далеч по-интересни и увлекателни теми. Би могъл да разкаже например защо преди седем години е бил обявен за персона нон грата и изгонен като шпионин с дипломатически ранг от столицата на една бивша социалистическа страна, която понастоящем е член на НАТО.
Последното може да се формулира и в обратна зависимост: същата страна е вече в НАТО, защото пъдеше своевременно "дипломати" с поведението на г-н Ломакин.
Затворници се изявяват като градинари
ЛОНДОН. Група затворници се закичиха със златен медал на престижното шоу на цветята в Челси, Великобритания. Градината на шестте обитатели на затвора Лейхил в Глостършир, Западна Англия и техните надзиратели привлича погледите с увивни треви и храсти и уникален поток, извиращ от изоставена мина. Темата й може да учуди едни, но на други би се сторила доста подходяща с краткото, но мъдро "Времето лекува".
"Това шоу ме накара да разбера колко креативен може да бъде човек. Когато изляза от затвора определено ще продължа да се занимавам с градинарство", категоричен е 28-годишният Крис, цитиран от лондонския в."Таймс". За съжаление, престъпниците не успели лично да получат почетния си приз. Дори празненството с шампанско се състояло извън затвора. "Има някои неща, които не вървят с килийна присъда", смята управителят на Лейхил Том Уилямс. Все пак на пандизчиите ще бъде разрешено да посетят цветното шоу по отделно или по двойки.
Градинарството се превръща в новата страст на британците. Дори звезди на шоу бизнеса, като битълсите Джорж Харисън и Пол Маккартни все повече се палят по цветята. Хоби за едни и професия за други, градинарството на Острова вече е огромна индустрия за 3 милиарда долара. На заинтересованите бе дадена възможността да разгледат цветните композиции в Челси и по Интернет. Не е известно колко от гостите могат да заплатят до 320 000 долара, за да притежават такава в собствения си двор.
Издателство "Леге артис" получи "Бронзов лъв"
СОФИЯ. Издателство "Леге артис" получи вчера наградата "Бронзов лъв" на Асоциацията на българските книгоиздатели на ХVI пролетен Панаир на книгата в НДК. Отличието за най-добре издадена книга е присъдено за две заглавия от поредицата "Безкрайна проза" - "Спящият човек" от Жорж Перек и "Безсмъртната" от Пиер Буржад.
"Десетте лица на щастието" е заглавието на новата книга на издателство "Хемус", в която са включени избрана лирика на Веселин Ханчев, както и непубликувани творби и рисунки на поета. Спомени за приятеля споделят известни творци, между които Блага Димитрова, Стефан Гечев, Дамян Дамянов, Валери Петров, Радой Ралин, Върбан Стаматов. Премиерата е днес от 14 часа в кафе "Матти".
Около 180 български издателства и книготърговски фирми участват тази година в панаира. Издателство "Слово" от Велико Търново представи книга с поезия на Яна Язова, съставена от Петър Величков, и "Литературният мит Владимир Василев" от Сава Василев. Утре издателство "Хейзъл" ще представи прекрасно издание на "Шестоднев" на Йоан Екзарх.
Иманярите предпочитат хайдушкото злато пред антиките
За пръв път в България търсачите на силни изживявания с помощта на металодетектори узакониха хобито си. Те се регистрираха миналия месец в ловешкия окръжен съд. Асоциацията им се казва "Металодетектор - България". Това е първото подобно сдружение в страната, целта му е да се популяризира едно увлечение, което за мнозина граничи със закона. Членуващите в новата организация са записали неслучайно в устава си, че ще използват само законни източници за финансиране. Обединява ги голямата страст, наречена по новому металдетектинг. Те щели да си сътрудничат със сродни международни сдружения.
Работата обаче си имала чалъм, доверяват вещи в нещата около жълтия метал. Инженер по електрониките си направил такава машинария, която нямала нищо общо със свръхмодерните детектори. Защото хайдутите имали обичая, като заровят златото, отгоре му да запалят огън. Това било предпазна мярка - огънят трябвало да погълне излъчването на презрения метал, да изчисти енергийното поле и да замете завинаги следите му. Та такова злато не издавало сигнал и на най-модерната техника. Затова електрончикът си измайсторил някакъв лампов търсач, който надхитрявал защитните сили на имането.
В началото обаче и за иманярите е словото, както те казват - достоверната информация, която черпят от стари описи. Ето една скорошна "шарена" история, която ми разказаха приятели.
Гатанка с персонажи Мечкаря, Циганката и Гъдуларя
Нощното преживяване на тройка млади иманяри е родено от една привлекателна хайдушка легенда. Самият опис на местонахождението на имането бил направен във вид на гатанка. Все едно ги имате всички детайли на мозайката, а ключа към цялото го няма. Старите юнаци, изглежда, са искали техните следовници да си напрягат главите и да мислят. Долу калдъръм, на четирите кюшета - камъни, нишан - мечка. Върви, че търси гърнето със златото. В старите иманярски податки Мечката е символ на района. Тук някъде трябва да има могила с три гроба. Персонажът е "шарен" - Мома (може би спътница в юнашките нощи), Мечкар с гъдулка (вероятно нежелан свидетел) и Циганин с циганка (сигурно ограбените). По-стари колеги на участниците в издирването им разказвали, че нощем в гората се чували странни звуци. Убитият зорлем Гъдулар ставал и свирел до зазоряване. Легнал бил в земята неопят и духът му никога не намерил покой.
Излишно е да се подчертава, че случката се разиграва по пълнолуние. Като превали 12-ят час, в цялата гора се чу нещо като стържене на една дебела струна, разказва един от участниците в експедицията. Първо мислели, че "музиката" идва от резачка на дърва. Обиколили наоколо, но нямало жив човек. Звукът бил постоянен, монотонен. Спирал за две цигари време и пак застъргвал. Търсачите запалили огън, хвърлили в него тамян и чесън, за да омилостивят Гъдуларя. Той идвал и те викал след себе си, за да те заведе кой знае къде... Иманяр неопят гроб не пипа, защото който го е правил, все е имал премеждие. Концертът продължил до втори петли. Точно преди разсъмване звукът изтънял, чул се като някакво писъче, Гъдуларят дръпнал за последно най-тънката струна и се оттеглил.
Оставихме му храна край огъня, на лунната пътека - лук, сирене и хляб, традиционното хайдушко ядене, а и иманярско също, казва моят събеседник, който по обясними причини остава скрит зад историята. Тръгнали си, до нови срещи. Могилата с гробовете била само ориентир - към нещо като склад на имане.
Години събирали информация за този обект. Сега започват да работят. Мястото е било населено през II-III век преди новата ера. Наблизо има римски станции и една зарината вила. Намира се в Предбалкана и няма нищо общо с пещерите в този край. Открили историята в спомените на сподвижници на известния Вълчан войвода, чиито заровени съкровища търси цяла иманярска България. Оттук минавал един от неговите пътища, когато пренасял златото отвъд Дунава, във Влашко. Имало данни, че е ровил на много места. В хайдушките описи на Драгул и Секула били запазени отправните точки за търсене.
Истина е, че си беше страшничко, признава събеседникът ми. Изпълнили всички бабини деветини - това с тамяна и чесъна в огъня, а носели и голям меден кръст, който да ги пази от лоши сили. Сред тези среди е знайно, че златото си пази силата с енергия, затова си имат едно наум.
Поколенията се сменят
Старите в занаята се събират всяко лято на Станчов полугар в Централна Стара планина. Там ставало разпределението и прекрояването на запазените територии за ровене. Пресичането на пътеките между иманярите понякога води до жестоки разпри, които в полицейските хроники се появяват като "случайно" удавяне или някаква друга "злополука"... По-възрастното поколение спазва неписани закони, договарят се кой къде ще шета, обменят опит. Определено били по-сговорчиви от навлизащата с джипове, модерно електронно оборудване и лишена от романтика, безпардонна нова иманярска генерация.
Учудващо много хора и днес се занимават с този бизнес, превърнал се за някои в неизлечима болест. Напоследък обаче, откакто законът станал действащ териториите започнали да се стесняват, жалват се пострадали. По тази причина вече не се ровело толкова много за антики. На такива места отивали само най-запалените колекционери и наемници на интересуващи се от произведения на древното изкуство. Масовото иманярство от есента вече се пренасочило главно към хайдушките обекти, твърдят запознати с делото. То било по-непретенциозно и не толкова опасно занятие.
Името на Роко изплува в разбита печатница за фалшиви пари в Турция
СОФИЯ. Името на Ерджан Рашид-Роко изплува в турските медии във вторник във връзка с разбиването на група фалшификатори на долари в Истанбул. На 23 май при акция на истанбулската полиция в квартал "Зейтинбурну" са арестувани петима фалшификатори на долари и е разкрита нелегална печатница, пуснала на пазара близо 5 млн. долара менте в банкноти по 100 долара. Официалната информация на полицията е, че са заловени братята Зебит и Сефер Биргин, Ибрахим Кочак, Седат Кичар и Сюлейман Арслан, които са били свързани с българска мафия. Според публикации на вестниците "Тюркие" и "Саббах" арестуваните фалшификатори били от групата на известния в България с прякора Роко Ерджан Рашид. В печата се твърди също, че отпечатваните в Турция фалшиви долари били пренасяни и пласирани в България. Според силите за сигурност в южната ни съседка това е най-голямата операция през последните години по залавянето на фалшиви долари. При обиска в "Зейтинбурну" са намерени 668 броя фалшиви банкноти от по 100 долара, 56 филма, използвани при отпечатването им, 10 цинкови калъпа, метални клишета, хартия с водните знаци на 100-доларовите банкноти.
Турските медии посочват връзката с Ерджан Рашид-Роко, като се позовават на източници от истанбулската полиция, според които българските и турските спецслужби са работили съвместно за разкриването на фалшификаторите, съобщи за "Демокрация" от Истанбул Нахиде Дениз, кореспондент на Радио БиБиСи.
От МВР съобщиха, че до момента не е търсено съдействие от Турция за разкриване на българска връзка в аферата с фалшивата валута.
Фамилията Биргин изплува заедно с името на Роко за втори път след декември 1997 г., когато бе разбита печатница за фалшиви долари в Истанбул. На 6 декември 1997 г. на специална пресконференция на истанбулското летище "Ататюрк" в присъствието на току-що пристигналия от визита в България турски вътрешен министър Мурат Башесгуоглу шефът на сигурността в Истанбул Хасан Йоздемир оповести, че е разбит мащабен трансграничен българо-турско-американски канал за незаконен трафик на фалшива валута. При операция на турските спецслужби в същия квартал "Зейтинбурну" са арестувани седем души и са конфискувани 13 185 000 фалшиви долари в банкноти по 100 и печатница. Шеф на фалшификаторите бил Мехмед Биргин, собственик на текстилен склад. Арестуваният преди три дни Зебит Биргин е родом от България и е бос на така наречената банда на калпазаните, ръководила разкритата през декември 1997 г. печатница. По информация на турската полиция оттогава в град Луисфил (САЩ) през февруари същата година са арестувани Сефер Биргин и Махмуд Дилмен с 63 000 фалшиви щатски долара. Махмуд Дилмен е син на Айлятин Дилмен, хванат през септември 1997 г. в Кърджали с 300 000 фалшиви долара. Информацията за първата печатница и връзката й с Ерджан Рашид-Роко е предадена в Турция от тогавашния директор на ЦСБОП Кирил Радев. При ареста на Роко на 14 април 1997 г. в Кърджали бяха иззети 413 000 фалшиви марки и банкноти по 100 долара. За връзката между Роко и турските фалшификатори се разгоря поредната война между тогавашния главен прокурор Иван Татарчев и вътрешния министър Бонев. Татарчев твърдеше, че от турска страна няма потвърждение за това, а Бонев обратното. В крайна сметка делото за намерената у Роко фалшива валута бе замразено от следствието.
Йордан Йовчев с шанс за титла на халки
БРЕМЕН. От два дни българският национален тим по спортна гимнастика е в Бремен (Германия), където от днес до неделя ще се проведе европейското първенство за мъже. Времето в Германия е доста студено, но условията в залата и хотел "Меркурий Калъмбъс" са отлични. Българският треньор Росен Делчев още не е определил състава за отборните надпревари. Делчев обаче ще може да използва без притеснения следните гимнастици: Йордан Йовчев, Християн Иванов, Димитър Лунчев, Васил Вацев и Младен Стефанов. От групата отпадна Деян Пейчев.
Отборните състезания са днес и утре, индивидуалният многобой е в събота, финалите на отделните уреди са в неделя следобед. На миналото европейско първенство в Санкт Петербург българският тим бе четвърти.
Заради контузии от надпреварата в Бремен отпаднаха много от световноизвестните звезди. Юри Кеки (Италия) бе опериран, след като скъса мускул на единия бицепс. При отсъствието на Кеки Йордан Йовчев има реален шанс да спечели титлата на халки. В Бремен зрителите няма да видят и шампионите от СП и олимпиади Сергей Харков и Андреас Векер.
Как да пестим енергия показват на изложба
СОФИЯ. Отоплителни и климатични инсталации, пречиствателни съоръжения, помпи, измервателна техника, електрообзавеждане и строителни конструкции ще бъдат показани на 29-ата международна изложба "Бултерм*Булконтрола*Булекология*Булстрой*Нефт и газ", съобщиха организаторите от "Булгарреклама". Изложбата ще бъде от 30 май до 2 юни в столичната зала "Фестивална". На нея ще бъде показана апаратура за реализиране на икономии на енергия и горива в индустрията и бита, а 15 датски фирми ще представят най-новите технологии за регулиране на потреблението на топлоенергия, както и системи за оборудване на топлофикационни мрежи. Много от участниците ще представят контролно-измервателни системи, които отчитат замърсяванията на околната среда, почвите и водите.
В изложбата ще участват над 200 фирми от България, Германия, Италия, Дания, Франция, САЩ , Австрия и другаде. Те ще представят продуктите си на площ от 3500 кв. метра.
Компютри влизат в средните училища
СОФИЯ. Програма за компютризиране на училищата в България ще стартира наесен, ако правителството успее да осигури необходимите 150 млн. марки, заяви вчера премиерът Иван Костов пред ученическия парламент на 22-о СОУ.
Министър-председателят, министърът на образованието проф. Димитър Димитров и посланикът на Кралство Испания Хосе Кодерк бяха гости на тържеството по случай 24 май и изпращането на випуск 2000 на гимназията. Най-важното нещо, което се създава в училище, след знанието, разбира се, е умението да обичаш другите и да споделяш любовта, каза премиерът Иван Костов на учениците в поздравлението си към тях, учителите им и директорката Емилия Михайлова. Министерският съвет дари на 22 СОУ компютър "Hewlett Packard", а на екрана останаха думите, които премиерът написа в компютърната зала: "Бъдещето е на този, който овладее информационните технологии. Желая ви успех от цялото си сърце!"
"Железният светилник", "Александър Велики" и "Пътят на България" бяха книгите - награди за представили се отлично в различни олимпиади ученици, които получиха призовете си от премиера. Атака от въпроси посрещна Иван Костов на срещата с училищния парламент, в който участват деца от V до Х клас. Наред с проблемите на възрастните "как ще се промени страната, за да остават младите хора тук" и "какво ще се направи за хората на изкуството" учениците се интересуваха и защо трябва да се учи до ХII клас и кога България ще стане безопасна за тях. Точно когато премиерът говореше за детската сигурност и заплахата от наркотиците, под прозорците на стаята загърмяха бомбички - нещо, което оживи не само училищния двор, но и участниците в срещата. "Вие още не познавате собствените си тела, нямате представа колко е важно да се научите да се разтоварвате и натоварвате правилно. Моята рецепта за това е масовият спорт", каза Костов на учениците. Той обеща на децата, ако излъчат победител в един бъдещ конкурс по тенис на маса, да се състезава с него. "Ако не можете да спортувате, поне ходете редовно на дискотеки", посъветва учениците Костов и с този призив спечели сърцата им. "Ако има заплахи за вас в дискотеките, това е проблем, който трябва да решим ние, възрастните", обясни думите си Костов след реакциите "мама не ме пуска, защото имало СПИН". За да влезете във висше училище в Европа, трябва задължително да имате натрупани 12 години обучение, обясни министър-председателят промените в продължителността на образователните степени. Той се съгласи с учениците, че българското класическо образование е много добро, но подчерта, че то изостава от модерните методи на обучение. Много скоро българи ще могат да завършват западни университети, без да напускат страната. 60 процента от американците имат Интернет вкъщи, заяви Костов и така обясни желанието на правителството да стартира снабдяването на училищата с компютри от висок клас. Вашето училище ще бъде едно от първите по тази програма, защото директорката ви ми каза, че 89 % от възпитаниците на 22-о влизат във висши училища, зарадва премиерът ученици и учители.
Природо-математическата гимназия в Хасково, ОУ "Св. св. Кирил и Методий" в Долна Оряховица и езиковата гимназия "Д-р Петър Берон" в Кюстендил ще получат по 5 компютъра от последния модел "Вегас" на IBM от инициативата "Нестле" в подкрепа на българското училище". Печелившите бяха изтеглени вчера на празника на Столична община, МОН и Радио Класик ФМ пред Народния театър "Иван Вазов". Над 500 училища изпратиха заявки за участие, с помощта на МОН и фондация "Бъдеще за България" бяха избрани 253, които отговарят на изискванията.
Костенурките оптимистки на "Самуилова крепост"
Македонски студенти идват тук, а български не - ядосва се Юлия Маркова, екскурзовод в националния парк-музей "Самуилова крепост" край Петрич. Юлия е в музея от откриването му през 1982 година и помни времената с 50 000 посещения за година. Сега за същото време се събират 2-3 хиляди души.
Музеят под открито небе е в изключително красива местност. Река Струмешница тече сред клонати чинари, местните хора ги наричат явори. През лятото, когато в града напече до 35-40 градуса, петричани се изнасят по крайречните поляни, казва Юлия. С кола дотук се стига за петнадесетина минути. Мястото е идеално за чесане на рибарската краста. Таксата за музея е жълти стотинки. Плащаш и минаваш през входа - бетонен мост над Струмешница с дървена настилка. Виждат се валовете, които са пазели високата стена, издигната от Самуил. И Самуил е тук - каменната му фигура показва ужаса, когато царят вижда ослепените си воини - 14 хиляди на брой. Пленници от битката при Беласица. Точно така, тук е станало - Юлия сочи към близка местност със смразяващото име Вадиочици. В заградения с възвишения дол византийците разпалили големи огньове, нахвърляли в тях железа. Нагорещени до червено ги поднасяли към очите на пленените българи... Сега във въздуха наоколо няма и помен от историческите ужасии. През алеите на парка притичват гущери. Две костенурки са се заели с възпроизводство. Едната е с отрязан крак. Някой се е подписал и върху корубата й. Друг вадиочец е свил предпазните вериги от издигнатата модерна наблюдателница на върха на хълма. Ако човек вземе, че много са вдълбочи в наблюдението - току-виж си строшил врата.
Юлия Маркова е завършила история в Софийския университет. Наскоро група македонски студенти я освиркали. Нарекла в беседата си Самуил български цар. Професорите усмирили свирковците, а Юлия не се притеснила - доводите й са стопроцентово професионални.
Ловешки певци покориха Бяла Слатина
При небивал възторг премина концертът на двама изявени ловешки творци по специалната покана на Бяла Слатина по случай 24 май. В препълнената зала на читалище "Развитие" хората пееха и танцуваха заедно с гранддамата на старата градска песен Мария Петрова. Даровитата ловчалийка получи огромна бяла торта с червени рози. Публиката многократно бисира и известния интерпретатор на песните на Булат Окуджава - Милен Тотев.
Местни фирми искат квоти при строежа на "Горна Арда"
СМОЛЯН. Областната управа в Смолян настоява за определяне на квоти за участието на местни фирми и работници от региона при изграждането на каскадата "Горна Арда". Това пише областният управител Веселин Черкезов до премиера Иван Костов. С изграждането на каскадата щял да се реши проблемът с безработицата в планинския регион, която на места достига 38 на сто. Строежът на първия язовир - "Мадан", може да осигури работа за освободените при ликвидацията на "Горубсо" миньори, посочват от областната управа.
15 фирми от Смолянска област са депозирали оферти за подизпълнители на различни обекти от каскадата. Областните управи на Смолян и Кърджали са препоръчали като основен подизпълнител консорциума "Хидрострой ГБС". В него участват клоновете на "Хидрострой" в Девин, Кърджали, Перник и София, както и "Хидростроителство"-София.
Процедурата по обезщетяване на собствениците на земи, които ще бъдат залети от язовир "Мадан", вече е започнала. Областната управа на "Смолян" пък е издала на Хидроенергийна компания (ХЕК) "Горна Арда" акт за държавна собственост на 2 435 дка имот.
В ХЕК "Горна Арда" равно участие имат турската компания "Джейлан Инсаат" и НЕК. Шефът на "Джейлан холдинг" Махмуд Джейлан наскоро заяви, че строежът на каскадата ще започне до началото на август. Тя ще включва три язовира - "Мадан", "Ардино" и "Сърница", и три ВЕЦ - "Бял извор", "Ардино" и "Китница".
Националният исторически музей се уреди с резиденция
На първия етаж на НИМ са картините и иконите, живопис и графика. От следващите нива ще започва праисторическият разказ за нашите земи, находките ще се редуват равномерно от енеолита през палеолита и така до античността, разказва шефът на НИМ Иля Прокопов пред проснатите чертежи на проектанта арх. Александър Баров. В най-слънчевата и просторна зала - "тронната", е историята на Първото и Второто българско царство. Следват Българското Възраждане, освободителното движение и война. А на третия етаж ще е експозицията на Третото българско царство до ново време. Има и една синтезирана експозиция със най-специализирани сбирки - български икони, царски печати, нумизматични колекции и християнското православно изкуство - една от най-добрите колекции. Там всеки експерт може да види богатството на специализирани те сбирки до детайли. А т.нар. постоянната експозиция ще може да се променя. Няма да се претрупва с детайли с хилядите находки от един пероид, които обаче само специалистите могат да различат.
Разказът ще върви така, че да могат и невръстните да си направят връзките на обществените и историческите факти. Цялостната картина ще бъде илюстрирана с виде0- и фотоматериали, рисунки и текстове. Ще има къде майките да оставят невръстните деца, докато се насладят на разходката из българската история. В кафе-клуба ще се почива и похапва, от магазините за сувенири може да се закупи копие на антиките.
Супертехника в залите ще пази експонатите
Музеят е похарчил собствени средства около 500 хил. лв. за преусторйството, а само за пренасянето на витрините - нови и стари - ще отидат общо 1 млн. и 500 хил лв. ДЗИ е направило застраховката им срещу 2 млн. лв. Ще се пренесат около 560 хил. находки. Една десета от тях ще бъдат постоянно в експозиция - вероятно между 5 и 10 хил. експоната. Малките съкровищни ценности като монетите редом до големите находки ще определя броя им във временните експозиции. Пренасянето продължава - фондове, библиотечен фонд, централните лаборатории с пещите и калориферите, а и изключително ценният архив на историческия музей имущестовото от складовете и мебилировката.
Фирмите, които извършват преместването на музея, са спечелили конкурс заради добрия имидж и опит, имат специализирано оборудване и техника. Не са просто хамали, а истински професионласти в опаковането и транспортирането.
Дребни детайли
Два тона тежи надгробната мраморна плоча на най-големия брат на Самуил - Арон, плоча с надпис в памет на родителите -застрахована е за 20 хил. лв. Стенописът на севастократор Калоян и Десислава има застраховка за 2 500 лв., Христос Съдържител - 850 хил. лв., малък златен пръстен от средновековието - 800 хл. лв., икона на Йоан Златоуст - 1 млн. лв. Чернофигурен кратер е оценен на 50 хил. долара.#
Националният музей стъпи в "Бояна"
Националният исторически музей потегли към новия си дом в Бояна. След многократно опаковане на експонатите и приготовления за напускане на съдебната палата, изнервило до безкрайност специалистите и обществото през последните десет години, проточилото се като великото преселение на народите преместване на НИМ най-после се състоя. Елитна немска фирма е предоставила новото оборудване и витрини, осигуряващи не само професионалното осветление на експозицията, но и пълна електронна охрана на ценните находки.
Дали новият дом на националната ни съкровищница ще се окаже най-доброто място, на което можеше да се настани, много скоро ще разберем. Приготовленията за изграждането на един нов и модерен музей вървят с пълна пара. Първата експозиционна площ вероятно ще е готова още до края на този месец, а лентата вероятно ще бъде прерязана за новата година.
Подобаващото по достойнство отношение към националната ни съкровищница, непомръкващото лице на изключително богатата на история и дух българска земя, тепърва ще бъде демонстрирано. От кметската власт, обещала възможно най-добрия траспортен вариант - маршрутки и екскурзоводни микробусчета за придвижване до Бояна. И от гражданите, които вероятно ще намерят време за поклонение пред родните светини, въпреки че са изложени извън града и не са им подръка.
Нашата пощенска кутия
Аз, данъкоплатецът
