БСП: Един конгрес, който няма да промени нищо
Три дни преди гергьовденския конгрес на БСП нещата в партията изглеждат предрешени: Първанов ще запази поста, социалистите ще приемат по-скоро положителна, но в същото време достатъчно обтекаема формулировка за НАТО и накрая идейните течения ще бъдат изхвърлени от официалния партиен живот.
Генералната предконгресна репетиция, която БСП направи на открито на 1 май, показа, че електоратът има някои принципни възражения спрямо НАТО; на 6 май в залата обаче тези гласове почти няма да се чуват, доколкото този път апаратът от "Позитано" 20 се потруди сериозно на конгреса да отидат правилните хора. Повечето от партийните организации в страната не проявяват излишна екстравагантност и отблизо следват политическата линия на центъра; по време на отчетно-изборната кампания вътрешнопартийната опозиция беше изтласкана и от малкото зони на влияние, които имаше, както стана например в Шумен, където човекът на Премянов Валентин Захариев беше свален от председателския пост след двудневно драматично заседание на общинския партиен съвет. Под методическото ръководство на доминираното от Първанов и генералите изпълнително бюро апаратът на "Позитано" 20 проведе подобни наказателни акции и в други общини, в резултат на които емблемите на вътрешнопартийната опозиция ще присъстват на конгреса наистина само като емблеми и до голяма степен благодарение на Първановото благоволение. Преди две седмици соцлидерът дори си позволи да се изгаври с Премянов, заявявайки, че се страхува да не би Краси да се изгуби някъде по пътя към конгреса (в смисъл, че бившият шеф на парламентарната група на БСП може да не бъде избран за делегат). А както учи най-новата ни политическа история, само с идеи и дар слово не е възможно да бъде определян ходът на коя да е партийна проява, какво ли пък остава за конгрес на такава апаратна и дисциплинирана партия, каквато е БСП.
Очевидно е, че Първанов се чувства комфортно, поне от гледна точка на вътрешнопартийното статукво. Встрани от прожекторите на общественото внимание, които сега са насочени предимно към управляващата партия, клановете в БСП си разпределиха териториите и ако не се случи нещо извънредно, смятат да дочакат парламентарните избори в съществуващата конфигурация. С просто око се забелязва, че Първанов е купил оставането си на върха и временното примирие в партията, като е обещал министърпредседателския пост на повече от един човек. (Отделен въпрос е, че Първанов продава нещо, което не е негово, а и шансовете да го придобие са по-малки, отколкото да не.) Всеки, който се опита да промени статуквото в БСП, ще бъде обвинен, че се опитва да цепи партията, а това е грях, който електоратът няма да прости по никой начин.
В крайна сметка конгресът извън всякакво съмнение ще бетонира вътрешнопартийното статукво и на практика БСП ще излезе от него без каквито и да било съществени както кадрови, така и идеологически промени. Наивно или не, но в момента ръководството на социалистическата партия смята, че нищонеправенето е правилният път за завръщането на БСП във властта. Стратезите от "Позитано" 20, изглежда, са дълбоко убедени, че българското политическо перпетуум мобиле си е непокътнато и следващото завъртане на колелото ще бъде печеливше за столетницата на принципа "когато СДС губи, печелим ние". За сведение на соцлидерите, макар че стана вече банално да се повтаря, от октомври миналата година вече не е в сила максимата, че гигантите на българската политическа сцена са скачени съдове. Изглежда обаче, че някои новини трудно и мъчително пътуват до своите адресати.
В този смисъл не може да се очаква, че социалистите в събота ще могат адекватно да оценят политическата ситуация в страната, просто защото е сбъркана изходната им методологическа точка. Тъжно е за цялата българска политическа система, но най-голямата българска опозиционна партия отива на висшия си партиен форум със заклинания от типа "СДС да си стяга куфарите" (Първанов, цитиран от "Дума" на 14 април) и с абстрактното подканяне Костов да освободи място в управлението на "по-честните и по-компетентните", при това само три години след най-зрелищния управленски провал в най-новата ни история, в който, впрочем, участваха повечето от сегашните фактори в соцпартията. Доколко електоратът смята, че Първанов&Со са "по-честни и по-компетентни" (от кого?), е видно обаче от социологическите сондажи, в които БСП с мъка събира 18 процента доверие и остава на дистанция от СДС, и то в ситуация, за която далеч не може да се твърди, че управляващите са в най-добрата си кондиция.
В края на краищата единственото, което съботният конгрес ще покаже, е, че БСП не е в състояние да се променя, дори когато промяната определено е в интерес на партията. Но това си го знаем и без конгрес.
МЗ пуска паспорти за хипертоници
СОФИЯ. 40 000 болни с високо кръвно ще получат паспорт на хипертоника, съобщи вчера зам.-министър Атанас Кундурджиев. Документите ще бъдат раздадени по специална национална програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания. В книжката болните ще записват данните от измереното кръвно налягане и промяната в терапията. В паспорта са дадени и указания, които болният трябва да спазва. Например обяснено е какво да прави, ако е пропуснал да изпие хапчетата си. Не увеличавайте дозата, ако сте забравили да глътнете илачите в определения час, съветват специалистите. Хипертониците ще носят паспорта, когато отиват на контролен преглед. Информацията ще помогне на докторите при лечението на заболяването, коментира д-р Кундурджиев. 1,6 млн. са хипертониците в България. Половината от тях не знаят, че са болни, каза зам.-министърът.
МЗ е подготвило и програма срещу самоубийствата. Тя ще стартира с изграждане на база данни за всички опити или осъществени случаи на умишлено прекъсване на собствения живот, след което ще бъдат анализирани причините. 1500 души се самоубиват годишно в страната ни. Непрекъснато пада възрастовата граница и сега тя е под 14 години, сочат данните на МЗ. 12 национални програми включва стратегията в здравеопазването до края на 2001. Средствата за тях са осигурени от бюджета, обясни министър Семерджиев. 4 млн. лв. е отделило ведомството за борба с туберкулозата.
4820 са регистрираните лекарски практики в страната. В София са записани 741 доктори. Това означава, че необходимите лекари по националната здравна карта вече са налице. Раздадените талони за избор на семеен лекар и стоматолог са 15 000. Това са 91 процента от необходимите формуляри. От 15 май регионалните здравни каси започват да сключват договори с общопрактикуващите лекари.
САЩ критикуват Гърция за борбата с тероризма
ВАШИНГТОН. Гърция е едно от най-слабите звена в усилията на Европа за борба с тероризма, твърди Държавният департамент на САЩ в своя годишен доклад за тероризма, цитиран от АФП. Причината за това се криела в липсата на правителствени решения за засилване на възможностите и мотивацията на полицията да се справи с терористите. Страната е класирана на второ място в света по брой на антиамериканските атентати през миналата година, изпреварена само от Колумбия.
Вашингтон упрекна Атина още, че не изпълнява обещанията си да засили сътрудничеството в тази област с другите европейски страни и САЩ. Обвиненията срещу политиката на Атина обаче бяха отхвърлени от гръцкото правителство, което ги обяви за неприемливи. Снощи външният министър Георгиос Папандреу трябваше да пристигне в САЩ за среща с държавния секретар Мадлин Олбрайт и турския си колега Исмаил Джем. Същевременно залавянето на кюрдския лидер Абдулах Йоджалан бе определено от Олбрайт като голяма победа в борбата срещу тероризма.
В доклада на Държавния департамент се споменава и за турската въоръжена групировка Хизбула, а в списъка на издирваните международни терористи са включени имената на чеченските бунтовници Басаев и Хатаб. Подчертава се напредъкът при борбата с тероризма, който са направили Северна Корея и Сирия.
Активира се свлачище в Пампорово
СМОЛЯН. С 1 метър е пропаднал участък от панорамния път Смолян - Пампорово вследствие на активирано свлачище в района, алармира Албен Родопманов, шеф на "Пътно управление" - Смолян. Динамичният свлачищен процес е започнал миналата пролет, като постоянно са извършвани насипни работи, но вследствие на обилните дъждове и пролетното снеготопене земните пластове продължават да се придвижват средно по 3 см на денонощие и част от пътното платно е разрушено. Оформили са се два самостоятелни свлачищни циркуса на около 70 м един от друг, поясняват геолози. Съществува голяма опасност от пропадане на пътя в този участък, каза Родопманов. За цялостно укрепване на терена са необходими 1,5 млн. лв. По-голяма част от средствата ще се осигурят от фонд "Бедствия и аварии", а останалите - от ГУП.
Балканска трупа играе Мрожек
Български, македонски и сръбски артисти ще участват в пиесата на Славомир Мрожек "Малка къща край границата", която ще се играе на сцената на кюстендилския драматичен театър на 10 май. Предпремиерното представление ще бъде на 5 май в македонския град Куманово. Режисьор на спектакъла е хърватинът Бранко Брезовац. Толерантност между народите е основната поанта в пиесата, за което свидетелства многонационалният състав на творческата трупа. Проявата се финансира от трите културни министерства - на България, Македония и Сърбия, както и от швейцарската фондация "Про Хелвеция". Постановката е част от проекта "Балкани без граница", който включва и други подобни прояви до края на годината.
Библиотека Et cetera тръгна с книга за Стоян Камбарев
В рамките на програма "Памет" на Нов драматичен театър "Сълза и смях" миналата седмица беше представена книгата "Огледала" на покойния театрален режисьор Стоян Камбарев. Съставители са Майя Праматарова и Никола Вандов, а художник на корицата е Кольо Карамфилов.
"Огледала" не е поменик, а справочник, а защо не и речник. В томчето големият режисьор е погледнат отвътре/отвън: записки от репетиции, от мечти, от сънища, думи за него от приятели и критици. Една книга повече от задължителна за всички, свързани с театъра, с другата сетивност. Страници за съществуването извън всекидневието, извън житейските шаблони, извън догмите, които ни правят обикновени. След като разгърнем тези страници, разбираме, че всъщност Стоян Камбарев не е спомен, а проекция в бъдещето.
Чудесното издание е първа книга от библиотека Et cetera, както се казва и алманахът, издаван от едноименната фондация. Подкрепено е от Националния център за театър при Министерството на културата, както и от семейството и многото приятели на Стоян Камбарев. Предстои в тази библиотека да излязат есета на Исайа Бърлин и миниатюри на Марина Тарковска (сестра на Андрей Тарковски и дъщеря на Арсений Тарковски).
Идеята на новата библиотека е да разкрие някои от големите имена в световната култура, като от жанрово различни "парчета" да се изгради ново лице на познатата личност - това, което е и задачата на алманаха Et cetera. Новият му брой ще е готов до месец и половина, като в него ще бъдат представени Йордан Радичков, театралният режисьор Еймунтас Некрошюс, румънският композитор Анатол Виеру, шведският хореограф Матс Ек и Тревър Нън, главен режисьор на националния театър на Великобритания.
Брадати блусрокаджии ще взривяват тепетата
Легендарното американско блус-роктрио "ZZ top", което потвърди концерта си в Пловдив на 4 юли, е сформирано около китариста Били Гибънс. Гибънс започва кариерата си в края на 60-те като китарист на групата "Муувинг Сайдуокс", подгрявала Джими Хендрикс. По-късно в телевизионно интервю Хендрикс споменава Гибънс като един от най-талантливите блус-роккитаристи. Дъсти Хил (баскитара) и Франк Биърд (ударни) са бивши членове на формацията "Америкън Блус". Гибънс събира "ZZ top" през 1970 г. в Хюстън. Първите им два албума имат блусориентация, но с по-твърд звук и добавено типично тексаското чувство за хумор в интонацията на парчетата.
С третия си албум "Tres Hombres" "ZZ top" привлича всеобщо внимание. Кулминацията е 18-месечният концертен маратон от световното "Worldwide Texas Tour" през 1978. Тогава на сцената музикантите качват живо тексаско говедо, американски бизон и гърмящи змии. През 1981 година групата вади хитовия албум "Еliminator", а веднага след това и невероятно успешния "Afterburner". Триото се впуска в експериментиране с възможностите на синтезатора за семплиране на звуци. 90 % от песните на "ZZ top" са с любимия им бийт - 120 удара в минута, което помага на всеки фен по света да ги познае, дори когато чуе три акорда от тяхно парче.
Билетът за шоуто на стадион "Пловдив" ще струва 18 лева, а продажбите ще стартират от 8 май в билетен център НДК (София), Пловдив и по-големите градове, съобщиха съорганизаторите от "София мюзик ентърпрайсис".
Брюксел излъчи своя главен преговарящ
СОФИЯ. Рютгер Виселс оглави екипа за преговори с България по присъединяването й в ЕС. 44-годишният икономист от Холандия работи в Брюксел от 1985, когато е назначен в Генералната дирекция на Европейската комисия по икономическите и финансовите въпроси. През 1997 Рютгер Виселс застава начело на отдела на ЕК, участващ в разработката на главите от преговорите с ЕС по икономически въпроси за страните - кандидати за присъединяване към ЕС. През януари 1998 Виселс е бил съветник на Ханс ван ден Брук в ЕК по въпросите на разширяването на ЕС.
През декември 1999 е бил пратеник на Брюксел в Прищина, където участва във възстановяването на администрацията.
Българската нация - политическа, а не етническа?
Миналата година по времето на косовската криза си зададох въпроса, каква е нашата национална програма. Ясно е, че класическата национална програма-до Първата световна война, пък и след нея е да се съберат всички българи в една държава. В името на какво осъзнаваме себе си сега като група хора, които живеят на една територия. Съвпадението с косовската криза породи "говоренето" на запад от нас по темата български етнически отношения. Тогава се замислих и за потенциала в България за политическа нация. Миналата година на Боровец-4 веднага след приключването на кризата представих няколко точки от една теза за етническите отношения и българския модел. Първо, изясни се, че основата на българския модел в етническите отношения са не толкова "комшулукът" и особеностите на националния характер, колкото функционирането на механизмите на демокрацията, представителството на малцинствата в политическия дебат и в процесите на взимане на решения. Моделът, според мен, е политически, а не социално-психологически или битов. Следователно, щом е политически, той може да бъде "експортиран", въпрос на механизми. Второ, във връзка с българския модел започва да се развива голямата теза на националната идея или програма. Започна дебат за същината на българската нация. За мен се оформя картина на политическа и гражданска, а не на етническа или верска нация. Българската нация ми изглежда по-скоро интегрираща, а не отделяща или сегрегираща нация. Малцинствата са равнопоставени на основата на човешки и граждански права, а не с механизмите на автономизация или колективна изолация от мнозинството. ДПС имаше забежки да "затваря" регионите, които смяташе за свои, сега виждаме, че те тръгват към програма на отваряне. И трето - "авторската" позиция на правителството, към събитията доведе до няколко важни и смели актове по повод етническия въпрос. В условията на война и етническа чистка у съседите правителството показа, че у нас етническите проблеми са наистина преодолени, като категоризира преименуването на турците през 80-те години като етнически чистки. Това ми се струва изключително важно послание, което също подлежи на "експортиране" като част от модела. Защото управляващите на една нация казаха следното: "Ние си признахме, че тоталитарното управление е извършвало етнически чистки. Показахме, че можем да преодолеем проблема и можем да покажем на други как се прави това. " В заключение моята теза е следната: мисленето в посоката на гражданска и политическа нация очевидно е начинът да се решават проблемите на Балканите. Очевидно това е пътят да постигнем състоянието на Германия след войната, при което германците подмениха предишните си основи на национална идентичност, програма и идея с нови, които бяха социално партниране и икономическо развитие и стабилна демокрация.
Ванеса Уилямс роди момиченце
Смуглата звезда Ванеса Уилямс роди момиченце. Бебето, наречено Саша Габриела Фокс, се е родило на 1 май в Ню Йорк. Бащата е Рик Фокс, баскетболист от "Лос Анжелос Лейкърс". Освен певица носителката на "Грами" гради успешна кино- и телевизионна кариера като актриса. Тя и 30-годишният Фокс се ожениха през септември. 36-годишната Уилямс има син и две дъщери от предишен брак. Тя бе избрана за Мис Америка през 1984 година, но по-късно титлата й бе отнета, защото нейни голи снимки се появиха в сп. "Пентхаус."
Висшите училища във Франция са открити за всички
Образованието и висшите училища във Франция, които се ползват със световен престиж, са открити за чужденци, в това число и за българите. Но ако искате да следвате във Франция, всеки кандидат трябва предварително да се сдобие с необходимите документи и да подготви свое педагогическо досие, с което може да се запише в първи курс или в съответната година (във френските университети няма приемни изпити и записването става по документи, след решение на вътрешна педагогическа комисия). Така че кандидатът, след като си избере специалност, трябва да си потърси университет в Париж или провинцията (нищо не пречи за по-голяма сигурност да се кандидатства на повече от едно място). Списъкът на висшите учебни заведения във Франция е достъпен в Интернет, както и в справочници, които могат да се намерят във Френския институт в София. След което е необходимо да се установи връзка с избрания университет и да се получат оттам формуляри, които след попълване трябва да изпратят обратно заедно с останалите документи от педагогическото досие, които включват:
- нотариално заверено копие на дипломата за средно образование и неин превод, легализиран от съответната служба към посолството на Франция;
- документ, удостоверяващ нивото на владеене на френски език. На това изискване университетите наблягат особено, поради което всеки кандидат трябва да представи резултатите от тест, който през февруари всяка година се провежда от културната служба на френското посолство (от него са освободени само възпитаниците на признатите френски гимназии);
С всички изброени дотук процедури кандидатите трябва да са се справили някъде до началото на месец юни, когато университетите във Франция издават удостоверение на предварително записаните, едновременно с което се плаща и учебната такса. Пълната учебна такса във френските висши училища е в размер на 800 франка годишно (около 240 лв.). Желаещите да учат във Франция трябва обаче да се замислят и за средствата, с които ще покрият престоя си в страната. Защото освен учебна такса те трябва да платят и задължителна годишна студентска застраховка в размер на около 1050 франка (тоест 315 лв.), покриваща основните разходи при евентуално заболяване. А също да предвидят и необходимите средства за месечния си наем и текущите си разходи, което пък е условие за получаване на входна виза (по време на първата година от престоя си във Франция чуждестранните студенти нямат право на работа, поради което консулските служби изискват те да представят влог, който да гарантира месечен ресурс от 3830 франка).
И едва когато са налице двете основни изисквания (виза и документ за записване), бъдещият студент може да отпътува за Франция. Вече на място той трябва да си извади от префектурата карта за пребиваване (която се подновява заедно със записването за всяка следваща университетска година). За целта обаче освен с документ от университета той трябва да разполага и със сертификат за медицински преглед, направен на място, таксата за който е 360 франка.
И най-важното: още преди да замине, българският студент във Франция трябва да има пълна яснота къде смята да отседне поне на първо време. Защото това е сериозен проблем, особено във френската столица. И въпреки че повечето университети разполагат с общежития, напливът на студенти във Франция е много голям, понякога има стотици кандидати за една стая, а цените на свободен наем са доста високи. В Париж съществува Международен студентски град, където много от страните имат своя резиденция (България обаче няма такава), а средният месечен наем на стая във френските общежития е между 1400-1800 франка. Повече информация пристигналите в Париж студенти могат да получат от Центъра по университетските дела (CROUS de Paris). Въпреки това те трябва да знаят, че за общежитие се кандидатства още в началото на януари всяка година и че кандидатите не трябва да са по-възрастни от 30 г. И още една информация: насочилите се към Франция студенти трябва да имат предвид, че френското правителство отпуска ежегодни стипендии в различни области, информация за които могат да получат в културната служба на френското посолство в София.
Някои полезни адреси:
График стъпи пак на керамичната си пътека
"Стъпка по стъпка" (не си настъпвай обувките)" е името на най-новата изложба на Светлозар Петков. Тя може да се види от вчера в столичната галерия "Скарлет" на ул. "Тулово" 7. Авторът, завършил графика, но предпочел след това керамиката, е наредил близо 30 творби. Неговите кани, вази, чаши, купи и други съдове са с неправилни форми и артистичен финес.
"Не искам да шокирам с открития и нови технологии, а да покажа просто още една стъпка по моята пътека", казва авторът. Художникът, преподавал в Художествената академия, е бил един от първите специализанти на програмата ФАР в Лондонския институт по печат и нови технологии. Участвал е в международни графични биеналета в България, Испания, Германия, Холандия и Япония. Имал е няколко самостоятелни изложби, а миналата година нареди странните си изящни вази редом до платната на Слав Бакалов в галерия "Натали".
Според Светлозар Петков едно от общите неща между графиката и керамиката е дългият процес на изработване, дистанцията между етапите и тиражът (за разлика от живописта например). "Това калява дисциплината в изкуството. Фриволността идва чак след много работа и усъвършенстване", казва той. Според него у нас често се размиват критериите за графика - на едно се сравняват принтерна разпечатка и литография или офорт. "Все едно да сравниш кола от Формула 1 и новобоядисана "Шкода".
Що се отнася до керамичното изкуство, авторът смята, че то е събрало божията и дяволската същност. "Божествената чистота на бялата глина се оставя на огъня в червената пещ. От тази земно-огнена сплав се правят чаши, в които може да се налее вода например. А въздухът (като 4-и елемент) е навсякъде, дори в нас, хората", казва Светлозар Петков. Според него керамиката дава широко поле за игра и съчетания. "Това е един модерен театър. Той е зареден с много енергия. Неслучайно японските занаятчии слагат точно определен йероглиф на едно място, а птица - на друго. Да не говорим за древните шумерски глинени плочки с текстове върху тях. И докато пиенето на кафе от пластмасова чаша е като виртуална целувка, то досегът с порцелановата чаша е като истинска жива целувка", категоричен е художникът.
Делът на фонд "Земеделие" в ЦКБ падна на 32,5 на сто
СОФИЯ. Делът на Държавен фонд "Земеделие" в ЦКБ от края на миналия месец вече не е 35 на сто, а 32,5 на сто. Това съобщи вчера земеделският министър Венцислав Върбанов. Той уточни, че при това положение фондът вече няма блокираща квота акции в банката. Откакто фондът стана акционер в ЦКБ, са се увеличили издаваните кредити на земеделски стопани от страна на банката, каза директорът й Тенчо Тенев. От края на юни миналата година до 31 март тази година земеделските кредити са се увеличили от 380 на 570. Абсолютният им размер пък е нараснал от 39 млн. лв. на 54 млн. лв. Много малка част от отпуснатите заеми са инвестиционни, уточни Тенев. Не са отпускани кредити за модернизация на месопреработвателните и млекопреработвателните предприятия, въпреки че вече изтича срокът за това.
Джефри Сакс става почетен доктор
ВАРНА. Титлата doctor honoris causa на варненския Икономически университет ще получи днес вечерта харвардският професор и икономически съветник на правителства от Източна Европа и Латинска Америка Джефри Сакс. Официалната церемония е част от тържествата по случай 80-годишнината на най-старото стопанско висше учебно заведение в страната. Сред поканените са Н. П. посланикът на Швеция Стен Аск, съпругата на американския посланик Ричард Майлс, както и президентските съветници Георги Прохаски и Красимир Ангарски. Днес във Варна ще се открие и филиал на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), чийто международен съвет се председателства от проф. Сакс. В негова чест представители на българския ЦИР начело с Георги Прохаски ще дадат коктейл.
Европейското обединение няма аналог в световната история
През 1997 г. с договора от Амстердам държавите членки на Европейския съюз за пръв път взеха решение за реформа в институциите на съюза. Междуправителствената конференция бе свикана в Брюксел на 14 февруари.
Който се пита какво ще се случи по-нататък с Европейския съюз, е добре най-напред да си зададе въпроса как въобще сме стигнали до точката, в която сме днес. Дали Европа не е стигнала дотук след 40 години на интеграция тъкмо защото крачка по крачка сме напредвали към най-близката цел, а не към по-далечната или към крайната? Дали импулсите за развитие не идваха от представата за съществуването на една голяма и далечна цел? Моят отговор е следният: 40-те години на интеграция имаха успех, защото обединяваха прагматичната и идеалистичната политика в едно.
Коя е формулата за бъдещото десетилетие? Историческата цел на интеграционния процес не се изчерпва с установяването на вътрешния пазар. Световните отношения поставят пред Европа задачи, изискващи много по-голяма способност за политическо действие, отколкото тя сега притежава. Тази придобивка няма да бъде налице, докато държавите членки на Европейския съюз не решат двата фундаментални институционни проблема: проблема за федерализма и проблема за демократизацията. Сериозното заемане с тях би било едновременно акт на прагматична и акт на идеалистична политика.
Лесно е да се каже, че Европейският съюз трябва да бъде едно федеративно цяло. Но какво означава това? Как би могла да изглежда една функционираща европейска федерация?
Федералните традиции не са силни в Европа. Повечето държави членки на Европейския съюз са с централизирано управление и мисленето им отдавна е изградено с категориите на централизма. На тях дори им е трудно да си представят един действащ федерален ред. В това отношение само германците имат натрупан известен опит. Все пак дори и те не разполагат с модел, който може да бъде реконструиран.
Идеята за суверенитета, такава, каквато се е наложила в модерната държава, предлага само два варианта на федеративно устройство: съюз на суверенни държави и суверенна съюзна държава. Междинните форми от типа на Швейцарската конфедерация не можаха да се наложат. По-модерните варианти като германския съюз от 1815 до 1866 г. или австро-унгарската дуалистична монархия са редки и, исторически погледнато, не особено успешни изключения от правилото. Що се отнася до съюза на суверенни държави, Европейската общност отдавна е задминала неговия стадий - най-малкото откакто в Съвета на министрите се практикува решението с мнозинство. На път ли е Европейският съюз да се превърне в суверенна съюзна държава?
Почти всички модерни федерални държави са минали през подобно развитие и са натрупали същия опит. Къде по-силно, къде по-слабо, но централизиращата динамика действа и измества замисленото отначало равновесие между съюза и неговите членове. Тенденцията не притеснява хомогенните национални държави. За страни като Швейцария и Канада обаче тя се превърща в проблем. В един Европейски съюз, създаден от национални държави с вековни традиции и исторически вкоренен, свързан с езика идентитет, процесите на централизиране действат пагубно.
С други думи: федералната държава в сегашния й вид също не е моделът, от който има нужда европейската федерация. Европейският съюз е мислим единствено като европейска федерация, която няма исторически образец и не се основава върху познатите категории. Като федерация, която под командването на едни по-повратливи европейски институции ще се съобразява гарантирано и трайно с индивидуалностите на държавите членове. Става дума тъкмо за онзи стабилен федерален баланс, който липсва на сега съществуващите федерални държави.
Бъдещето на Европейския съюз зависи от успеха на този безпрецедентен федералистки експеримент. Конституиращият принцип на субсидиарността и институции като Конститутивен съд или една евентуална федерална камара на законодателното тяло не са достатъчни, за да гарантират успех. Те обаче са в състояние - всяка според своите правомощия - да действат в една или друга посока. Една от слабостите на проекта за конституция, предложен от Европейския парламент, е, че в него липсва съобразяване с необходимостта от гарантиране на федералния баланс, и това отваря доста широко вратата тъкмо на централизиращата динамика, която не действа добре на Европа. Същата динамика вече се прояви в начина, по който европейските инстанции се заеха ревностно да отстраняват пречките пред установяването на вътрешния пазар.
Проблемът за демократизацията не е по-малко предизвикателство. В европейското политическо мислене още от времето на гръцкия полис съществува възглед , че демокрацията е осъществима само в малки пространства. Този възглед, разбира се, се корени в разбирането, че демокрацията не познава представителство и че самите граждани са законодатели. "Бащите" на Съединените американски щати триумфиращо обявиха своето "откритие" - представителството, което им позволи - за пръв път в историята - да организират една голяма държава в съответствие с демократичните принципи.
С основаването на САЩ обаче не изчезна въпросът дали голямата площ все пак не е пречка за демокрацията. Възможно ли е половин континент с население от 340 млн. души, говорещи 11 езика или дори само един, да се управлява наистина демократично? Отговорът не е в подражаването на вече познатите форми и начини. Разбира се, възможно е някои правила да се използват - например това на парламентарната система на управление. Дали обаче заедно с правилата може да се пренесе и субстанцията на демокрацията? Няма опит, на който да се опрем.
Единствената демократична система, осъществявана в голямо пространство, която можем да вземем като пример за съпоставка, са Съединените американски щати. Канада и Австралия наистина са с размерите на континенти, но населението им едва се доближава до това на средноголяма европейска държава. Американската демокрация се е развивала повече от 100 години, за да достигне сегашната си внушителност, опряна на една политическа култура с огромна интегративна сила и един общ език. Даденостите на Европейския съюз са съвсем различни. Той може да бъде демократичен само като федерация от демокрации. Всъщност проблемът за федерализма и този за демократизацията са двете страни на един и същ медал. Бъдещата европейска конституция трябва да направи така, че европейските институции да получават част от своята демократична легитимност от държавите-членове на съюза. Действително само една част, а не цялата легитимност, както досега, защото останалото ще идва непосредствено от гражданите на Европа. Трудно е да си представим наистина, че 340 млн. души могат да образуват една общност от граждани. Тъкмо случаите обаче, които ще ги накарат да действат като такава общност, ще развият у тях съзнанието, че са едно цяло. Европейското общество от граждани ще се изгради преди всичко чрез избори за Европейски парламент, притежаващ в пълна степен парламентарните права. Само в един такъв парламент и в едно съставено от него европейско правителство е възможно да се изгради съзнанието за отговорност за европейското благо. Един Съвет на министрите обаче, който е конституиран, за да изразява интересите на отделните членове на съюза, не би могъл да се справи със задачата. Няма друго понятие, което така ясно да посочва нелепостта на настоящото положение, както понятието за отговорно правителство, възприето в англосаксонската демократична практика. Отговорното правителство в значение на политически ред, при който управляващите са отговорни пред гражданите, все още не се вмества в мащабите на европейското обединение.
В момента Европейската комисия е една далечна и не достатъчно явно обвързана с демократичните механизми бюрокрация. За Съвета на министрите повечето хора знаят малко и съвсем не са наясно, че мнозинството там може да взема решения, с които отделните правителства не са съгласни. Гражданите на Европа все още разчитат на правителството и мнозинството в собствената си страна. Националното правителство се държи отговорно, независимо че не движи нещата и дори в някои случаи няма право на вето. Когато интеграционният процес напредне, положението ще стане нетърпимо. Необходимо е да се създадат конститутивни структури, които да направят процесите на вземане на решение прозрачни, а отговорностите - изпълними. И тук, както и в останалите посочени случаи, проблемът за федерализма и този за демократизацията са взаимно преплетени.
Европа се нуждае от институционализиране на възможността за действие. Това би било невъзможно, ако опитаме да заобиколим проблемите на федерализма и демократизацията. Но означава ли това, че Европа се нуждае от конституция и се нуждае от нея сега? Не важи ли тъкмо за европейския случай сентенцията на Едмънд Бъркс, че политическият ред трябва да се остави да узрее, а не да се налага в зрялата му форма.
Разбира се, приемането на европейска конституция, създаването на един конституционен договор също е крачка по дългия път на институционния растеж. Не бива да я надценяваме, но и не бива да я подценяваме. По-скоро трябва да помним, че има исторически моменти и има прагове за прекрачване. В европейското развитие също трябва да прескочим един праг. Досега съюзът бе така устроен, че държавите членки с едната ръка отнемаха от суверенитета си в полза на съюзните институции, а с другата здраво се държаха за институции като Съвета на министрите. Съветът на министрите би бил легитимен в една федерация, но едновременно с това не е типично европейска институция. Време е да се заемем с изграждането на европейски институции с реална тежест. Институции, които да се стремят към създаване и осъществяване на представата за европейско благо. Необходимата стъпка през прага се олицетворява най-добре от идеята за конституция. Процесът на европейската интеграция няма аналог в световната история. Но можем да вземем пример от бащите н американското единство. През 1787 г. те се срещнаха във Филаделфия, за да споят 13-те колонии в един съюз и се изправиха пред същия проблем, който стои днес пред Европейския съюз: федерализъм и демократизация. Те знаеха, че задачата им изискваше стъпка в непознатото и имаха куража да я направят.
Журналистите са тези, които решават дали една страна е на картата или не
Кирил Дрезов е роден през 1960 г. в Пловдив. От 1992 г. прави докторат в Оксфорд под ръководството на проф. Ричард Крамптън върху съвременната балканска политика. От 1996 г. печели конкурс като научен изследовател в Центъра за Югоизточна Европа към Университета в Кил, където е и преподавател по политически науки. От 1991 г. е коментатор на Би Би Си по проблемите на Балканите. Консултант на филма "Македония - може би една следваща Босна? " на компанията "Бедфорд".
Участник в инициативата Българския Великден.
- Г-н Дрезов, година след косовската криза Балканите все още са зона на политическа нестабилност. Как оценявате развитието на ситуацията и ходовете на българската външна политика?
- Преди да кажа няколко думи за българската външна политика, искам да отбележа, че моят Център за Югоизточна Европа беше първото научно звено не само във Великобритания, но и в англоезичния свят, което още през юли 1999 г. публикува изследване за Косово, включително и върху най-последното развитие. Това изследване сега излиза във второ актуализирано издание, тъй като предизвика значителен интерес в Съединените щати. Тъй че ние следяхме отблизо нещата и своевременно предвидихме някои от днешните трудности, които възпрепятстват уталожването на конфликта.
- А специално за България предизвикателствата от конфликта не са преки, но за сметка на това косвените последици са много сериозни. Първото, което най-сериозно удря България, това е прекъснатото корабоплаване по Дунав. Защото дори сравнително бързо да се построи мостът Видин-Калафат, докато продължава ембаргото срещу Югославия, страната ни ще понася определени икономически щети. И, второ, най-сериозният проблем от косовския конфликт за България е намаляването на притока от инвестиции, защото войната допълнително влоши и без това недотам положителния образ на Балканите. Трябва да се има предвид, че средният англичанин географски не е много добре ориентиран в Балканите. И след бомбардировките представите на средния бизнес са, че те са засегнали територията от Любляна до Черно море, а може би дори и още по-нататък. Но Балканите се превърнаха наистина в мръсна дума в резултат на югославския конфликт и това болезнено удря върху интересите на България. Или както обича да казва проф. Ричард Крамптън, България дълго ще си остане един невинен потърпевш. Нещо, което допълнително се подсилва от факта, че през Сърбия минава най-прекият път, по който България може да изнася своите стоки за европейския пазар, а в момента българската икономика се ориентира тъкмо към тези пазари. И другата последица от конфликта, която също може, макар и със закъснение, да има отзвук върху България, е ефектът от косовската криза върху Македония.
- Какво ви дава основание за подобна прогноза?
- В момента ситуацията в Косово е изключително сериозна в резултат от издигането на АОК във водещ фактор в областта. А в тази връзка не бива да изпускаме от вниманието си и ролята, която играе Демократичната партия на албанците в Македония, ръководена от Арбен Джафери. Тази партия в момента се намира в една изключително благоприятна позиция в македонския политически живот и дори бих казал, че донякъде самото съществуване на Македония като държава се е превърнало в заложник на добрата воля на албанците на Джафери. Освен това преди конфликта тази партия страдаше от липса на средства, сега обаче тя разполага с много средства и играе водеща роля. Нещо, което е напълно обяснимо, доколкото албанците контролират контрабандата между Македония и Косово, а косовската граница не се пази никак добре. За съжаление както НАТО, така и страните от ЕС пестят средства за охраната на тази граница, което някой ден би могло да излезе доста скъпо на балканските държави. И не бих искал да навлизам в сферата на хипотезите, но на всички е ясно какво би означавала евентуална дестабилизация на Македония. Още повече че от едната страна на границата е Албания, която не може да охранява границите си и е пълна с оръжие, а от другата страна е Косово, чиято граница също не се охранява добре. Така че албанският пояс (Косово и Албания) се превръща в един сериозен проблем за оцеляването на Албания. И като се има предвид, че самата България преминава през много тежки и болезнени икономически реформи, последното, което е в интерес на България, е да има усложнения в Македония.
- Освен че сме "невинен потърпевш", смятате ли, че все пак се отчита позицията на България като стабилизиращ фактор в региона?
- Най-напред трябва да подчертая, че сред западните политици и дипломати има ясното разбиране, че България е един политически предсказуем фактор - едно истинско постижение на Балканите. България е страна, от която не се очакват някакви неприятни изненади за интересите на ЕС и на НАТО. Но това е едната страна на въпроса. А другата е, че обществеността в западните страни за съжаление малко знае за България. Така че тук има по-скоро информативен проблем, отколкото политически проблем.
- А как може да се реши този информационен проблем и европейците наистина да научат повече за България?
- Ще ви отговоря малко парадоксално. Едно от нещата, които биха могли да повлияят добре върху имиджа на България например във Великобритания, е ако се преодолее тенденцията в спада на реномето на българското вино. Имам предвид едно изказване на сър Джефри Хау, който, когато дойде през 1983 г. в България като английски външен министър, каза, че българското вино е направило повече за популяризирането на България от всичко друго. За да поясня мисълта си, пак ще се върна към това как живее средният англичанин. Той не чете информативни вестници и познава една страна най-вече по продуктите й. А българското вино имаше през 80-те и 90-те години репутацията на един много качествен и относително евтин продукт. За съжаление качеството на българското вино през последните години върви надолу, а и чуждата конкуренция се засили. Ето защо твърдя, че по ред причини това влияе зле върху имиджа на страната. Имам дори събрани статии по този повод, в които открито се казва, че България като реномиран винопроизводител върви надолу. Затова може да звучи парадоксално, но смятам, че определени усилия в тази насока са повече от необходими.
- Но сигурно България може да бъде рекламирана и по друг начин освен с виното си? Кое може да подобри имиджа на страната ни?
- Бих казал чрез едно лобиране и постоянно търсене на контакти с чуждестранни журналисти. Защото в момента не само във Великобритания, но и по целия свят журналистите са тези, които решават дали една страна я има на картата или не. Тъй че подобни контакти трябва да се търсят, докато моето впечатление е, че много малко се прави в тази посока. И то трябва да не е само епизодично, за да могат западноевропейците да познават България така, както познават Чехия или Унгария, които имат много добро имиджово присъствие.
- А как става това?
- Чехите и унгарците са много активни в лобирането си, разполагат и с по-стара и по-добре поставена емиграция. Даже бих казал, че емиграцията от средноевропейските страни понякога лобира и се изгражда за сметка на презрените Балкани.
- След инициатива като Българския Великден мислите ли, че може да се стигне до активизирането на последната вълна на нашата емиграция в полза на България?
- Най-напред трябва да се отбележи, че последната вълна от емиграцията е с единия си крак в България, тъй че контактите би трябвало да са съвсем реални и естествени. Но, от друга страна, трябва да сме реалисти и да виждаме, че тази емиграция не е например така добре поставена в английското общество, както емиграцията от Централна Европа. Все пак във Великобритания има около 130 000 поляци още от старата емиграция, при това с много добри позиции. Чешката и унгарската емиграция не са толкова многобройни, но са също така доста добре представени в академичните и бизнессреди, в ресторантьорството и туризма. А не мога да не отбележа, че в Лондон няма нито един български ресторант, макар англичани, които да са гостували в страната ни, да са с чудесни впечатления от българската кухня. И ми се струва, че това е направо немислимо в един туристически ориентиран свят, където хора, които след като посетят съответните страни, често търсят съответните продукти. В Англия има цели вериги от турски ресторанти, затова турците са добре познати за средния англичанин, докато почти никой не познава българите. Може и да изглежда странно, но българите остават някак съвсем незабележими, дори и в Лондон. Просто такива са фактите. Не казвам, че няма изключение, защото в лондонското Сити вече има достатъчно утвърдена група от български финансисти. Но все пак те не са чак толкова много.
- А как виждате днешните контакти между Великобритания и България на високо равнище?
- Великобритания не е страна, която проявява традиционен интерес към България, какъвто примерно има в други страни като Германия или Италия. Но, от друга страна, както видяхме при посещението на Тони Блеър, това може и да е някакъв плюс. Защото в страна като Германия, където България е позната по-добре, присъства и традиционно по-устойчиво негативен образ на българина. По ред причини - просто България и българите са познати по-добре с техните плюсове и минуси.
- В Англия не съществува ли негативна представа за българина?
- В Англия традиционната представа за българина и за страната ни е по-скоро комична, отколкото негативна. Има персонажи в английските детски приказки, които се наричат "чичо България", което е нещо много екзотично. България е една доста екзотична страна за обикновения англичанин. И дори средният английски интелектуалец има за България много по-обща представа, отколкото за Чили, откъдето дойде повече информация покрай случая Пиночет. Затова казвам, че има още много какво да се направи, особено в периода на европейската интеграция на страната ни, за да научат хората, че става въпрос за една древна цивилизация, че България е християнска страна още от IX в., че е дала мощен тласък на славянската писменост.
- А какво можем да научим от Великобритания при нашата евроинтеграция?
- Мисля, че България може да научи много неща от начина, по който Великобритания контактува с ЕС. Защото британското отношение е много прагматично, а в България аз забелязвам съвсем откровено прехласване по Европа. Нещо, което има положителни, но има и опасните си страни. И в това отношение заемането на една малка доза от британския евроскептицизъм само би помогнало при преговорите. Най-малкото защото нашата позиция няма да изглежда толкова безалтернативна.
Започва делото за кражбата в дома на Бакърджиев
СОФИЯ. В софийския военен съд утре започва делото за кражбата в дома на Евгений Бакърджиев. На подсъдимата скамейка ще застане бившият бодигард от НСО Кирил Александров, обвинен за кражбата на 200 хил. стари лв. от апартамента на семейство Бакърджиеви в началото на август м.г. Това е повторното внасяне на делото в съда, то веднъж беше върнато заради недоизяснени обстоятелства. Не са приложени данните от специалните разузнавателни средства, твърдят запознати, тъй като не е имало съдебно разрешение за използването им.
Бившият гард от НСО Кирил Александров е обвинен по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК за кражба, извършена от длъжностно лице, за която законът предвижда от 1 до 10 години затвор.
Звезда от Формула 1 падна със самолет
ЛИОН. Британският пилот от автомобилната Формула 1 Дейвид Култард, който кара за "Макларън - Мерцедес", се отърва с леки наранявания при самолетна катастрофа в Централна Франция, при която загинаха пилотът и неговият помощник. Частният самолет с тримата на борда е летял от Великобритания за Ница, когато повреда в двигателя е принудила командира да поиска принудително кацане на летището в Лион. Тримата оцелели са закарани в най-близката болница.
Зетова и Маринова само на мач от титлата в Серия А
МИЛАНО. Българските националки Антонина Зетова и Нели Маринова по всяка вероятност ще станат шампионки на Италия през този сезон. Българките са състезателки на "Фон Лимитид" (Мадена), който води във финалната серия с 2:0 победи над "Меденикс" (Реджо Калабрия). Във втория мач "Фон Лимитид" се наложи с 3:1 като гост. След тази развръзка на отбора от Модена е необходима само още една победа, за да грабне италианската титла.
За пореден път най-силна в състава от Модена бе Антонина Зетова. Българската нападателка завърши срещата с 22 отбелязани точки. Зетова, която бе определяна за волейболистка &numero;1 на България през последните два сезона, затвърди първото си място сред реализаторките в плейофите на първенството на Апенините. За първи път от доста време на терена се появи и разпределителката Нели Маринова. Бившата състезателка на ЦСКА и "Цървена звезда" (Белград) замени титулярката Карин Салинас още в първия гейм. Според италианските медии Маринова има основен принос "Фон Лимитид" да победи.
"Маденикс" е носител на Купата на европейската конфедерация и първи в редовния сезон на Серия А. В тима от Реджо Калабрия играят четири кубинки - световни шампионки, рускиня с хърватски паспорт и две китайки.
Третата решителна среща е на 4 май, отново в Реджо Калабрия.
Известни старозагорци стягат "Дон Жуан"
Старозагорският театър ще постави класическата драма на Молиер "Дон Жуан" с участието на именити земляци, които играят в столични трупи, съобщи вчера шефът на театъра Христофор Недков. Стефан Вълдобрев, Стефка Янорова, Велин Братанов, Евгени Господинов са актьорите, които са поканени за спектакъла. Театралният проект ще се реализира съвместно със старозагорското музикално училище "Христина Морфова" и фондация "Отворено общество" и просветното министерство били готови да го финансират. Надяваме се да покажем спектакъла пред старозагорската публика до края на лятото, уточни Недков.
Икономическа полиция поема скандала с незаконните обекти на околовръстното
СОФИЯ. Икономическа полиция към СДВР проверява общините за издадени неправомерно разрешения за строеж на незаконните обекти по Околовръстното шосе, научи "Демокрация" от МВР. Проверката е разпоредена от директора на Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев и трябва да приключи в края на май. Ще се проверяват дали са истински или фалшиви документите, които показват собствениците на незаконните обекти, и кой и по какъв ред в общините е издавал разрешенията за строеж. Служителите на Икономическа полиция са поискали документите, с които разполага Дирекцията за национален строителен контрол.
28 постройки по Околовръстното бяха бутнати от багери на изпълнителя "Инжстрой" непосредствено преди Великден. Други 10 бяха доброволно демонтирани от собствениците. 16 от постройките временно се разминаха с багерите с решение на Софийския градски съд. Между 12 и 17 май предстои събарянето на още 5 обекта.
Според главния строителен инспектор Светлана Гебрева става въпрос за три случая на нарушения. Най-лекото е, когато има необходимите строителни книжа, издадени редовно, но липсва разрешение за въвеждане в експлоатация. Такъв е случаят с около 40 обекта. Другото нарушение е да има строителни книжа, но незаконно издадени или пък да има отклонение от тях. Третият случай е да няма абсолютно никакви строителни книжа и обектът да е неузаконяем. Събарянето засяга само последните две нарушения. Според Гебрева има около 80 случая с нередовни книжа, издадени от общините. Не са малко и примерите един отдел в общината да откаже разрешително за строеж, но другият отдел да даде разрешително за търговска дейност. Очевидно става въпрос за корупция или некомпетентност, смятат в Дирекцията за строителен контрол.
Индонезия дава острови под наем
ДЖАКАРТА. Индонезийското правителство възнамерява да даде под наем 10 000 необитаеми острова за срок от 35 години, писа в."Джакарта пост". Някои от островите били разположени в близост до населени места, а други - в открито море. Властите се надяват по този начин да бъдат оползотворени неизползвани досега ресурси и да бъде сложен край на незаконното навлизане на риболовни кораби в териториалните води на островите. Макар че размерът на наема все още да не е известен, инвеститори от Хонконг, Япония, Сингапур и Австралия вече са проявили интерес към инициативата на правителството с намерение да развият туризъм по тези места.
Канят наши фирми в 6 търга
СОФИЯ. Наши фирми могат да участват в шест международни търга, съобщи вчера Центърът за насърчаване на износа към МИ.
За изграждане на пристанище Анаклия в Грузия, което е част от транспортен коридор номер 8, документи се приемат до 20 юни. В Турция по проект на Световната банка се търси доставчик на локална съобщителна система, срокът за подаване на документи за участие в наддаването е 23 май. СБ ще финансира и проект за строителство и реконструкция на част от напоителната система в Македония. Фирмите, които искат да участват в него, трябва да подадат документите си до 15 юни. По образователен проект отново в Македония са обявили търг за доставка на учебно оборудване за шест дисциплини. В Полша пък търсят изпълнители на двукилометров пътен участък, който се финансира от ФАР. ЕС ще подбира кандидати за техническо подпомагане на селскостопанските райони във Виетнам.
Катастрофиралият самолет летял с автомобилно гориво?
ВРАЦА. Според анонимен сигнал, получен вчера от кореспонденти на столични медии във Враца, катастрофиралият на 28 април селскостопански самолет "Зет-37" край с. Мърчево летял с бензин А-91, а не с авиогориво. Това било практика във фирма "Балкан агроавиация" - Враца, за да се правят икономии. Човекът, който сигнализира, не се представи от съображения за сигурност, но изказа мнение, че истината по случая може да се потули, защото двама членове на борда на директорите във фирмата са от Държавната въздухоплавателна агенция. Кореспондентът на "Демокрация" информира за сигнала ръководството на РДВР-Враца, за да може той да бъде проверен от разследващите органи.
Кой да брани производителя
Протести на млекопроизводителите от северните общини на Шуменска област се очакват до дни, сигнализираха самите производители. Поводът според тях са драстичните нарушения от млекопреработвателите на наредба &numero; 3 от 18 януари т.г. , с която аграрното министерство регламентира изкупуването и окачествяването на готовото мляко. Десетки стопани заявяват, че няма да предадат млякото си, чиято цена за март се определяла на 25-30 стотинки, а за април се очаква да спадне дори до 15-18 стотинки. Цени, които не само че не носят минимална печалба, но не покриват и разходите по отглеждането на животните. Недоволните заплашват с блокиране на околните пътища и на жп линията Русе-Варна. За да се избегне масовото унищожаване на крави, млекопроизводителите настояват да бъдат приети минимални изкупни цени - за кравето и козето мляко - 35-50 ст. на литър в зависимост от сезона, а овчето да се изкупува по 70 ст. Както и да спре вносът на някои млечни продукти, а мандрите да бъдат освободени от ДДС.
Преди да започнат активните си протестни действия, млекарите търсят намесата на областната управа. Но доколко тя е в състояние да им помогне като част от държавната власт в условията на свободни пазарни отношения? Защото държавата всъщност си е свършила работата, посочвайки реда на изкупуването и окачествяването на суровината. Контролни функции в това отношение могат да упражняват общините, обаче и те не са овластени да се месят при определянето на цената.
Че производителите на мляко се чувстват ощетени, спор няма. Но исканията им и тяхното недоволство неправилно са насочени към държавните органи и институции. В условията именно на либералния пазар производителите са тези, които владеят правото да се договарят с търговците и преработвателите на тяхната стока. Крайно време е не държавата да се бърка в чисто пазарни операции, а браншови съюзи и други видове граждански образувания да застанат зад своите членове и да отстояват техните интереси. Сезонните протести не са най-доброто средство за тази цел. Практиката неведнъж го е доказала.
Костов ще стъпи на полярния кръг
СОФИЯ. Премиерът Иван Костов заминава на официално тридневно посещение във Финландия по покана на финландския си колега Пааво Липонен на 10 май, съобщиха от правителствената информационна служба. В Хелзинки Костов ще се срещне с президента на страната Таря Халонен, с председателката на парламента Рита Уосукайнен, с премиера Пааво Липонен. Българският министър-председател ще изнесе лекция пред неправителствената организация за международна политика Общество "Паасикиви", а през втория ден на посещението си ще посети гр. Рованиеми, който се намира на полярния кръг. В Рованиеми е предвидена среща с Финландско-българското дружество за приятелство от гр. Кеми и официална вечеря от името на управителя на областта Лапландия г-жа Ханнеле Покка.
Лайза Минели в болница, отменя спектакли
Лайза Минели бе настанена в болница заради остро възпаление на лявото бедро и реши да отмени няколко свои представления на шоуто "Минели за Минели", предаде АП. "Шоуто ми е физически натоварващо и всяко следващо представление вредеше на здравето ми все повече, изпитвах остра болка. Просто не можех да продължавам", обясни актрисата. 54-годишната Минели се е подлагала на две операции на дясното си бедро, които намалиха подвижността й, и затова изпълнява някои от номерата си в шоуто седнала на стол.
Литва реши за АЕЦ "Игналина"
ВИЛНЮС. Парламентът на Литва определи със закон 1 януари 2005 като краен срок за приключване на подготвителните работи около затварянето на първия реактор на наследената от бившия СССР АЕЦ "Игналина", предаде Ройтерс. Точната дата за извеждането му от експлоатация обаче трябва да бъде фиксирана от правителството, след като се отчетат финансовите възможности на страната и отпуснатата международната помощ. Кабинетът на Литва вече покани представители на Европейската комисия, Г-24 и други международни финансови институции на донорска конференция, насрочена за 21-22 юни, където се надява да успее да събере около 50-60 милиона долара.
Властите ще решават за втория реактор на централата през 2004, въпреки че Евросъюзът настоява за неговото затваряне до 2009.
Може ли европейската идея да се продава като прах за пране?
Вергиния Йорданова-Меркури е завъшила журналистика и Колежа на Европа в Брюж. Била е завеждащ европейското направление на фондация "Отворено общество", първата българка, приета на работа в Европейската комисия, експерт по медии и връзки с обществеността. В момента работи в специализирания уеб-сайт на Европейската комисия "Кордис" за наука и изследвания. От 1996 г. е редактор на сп. "Европейски диалог" на български език. Участник в Българския Великден.
- Г-жо Меркури, тези дни в Брюксел ще се обсъжда новата информационна стратегия на Европейската комисия. Кои са основните й елементи?
- Наистина предстои обсъждането на доклад за това какво не достига в информацията на Комисията към медиите и обществото. Основното становище е, че ако ЕС иска да бъде ефективен в информацията, която подава, трябва да знае какво иска да каже. Много оживено се дискутира какво да бъде основното послание на съюза към хората: оказа се, че посланието за разширяване не стига до всички, защото се пропуска важното усилие за изграждане на високотехнологична Европа.
Като основен недостатък на досегашната информационна политика на Европейската комисия бе посочено това, че официалната информация не е на езика на гражданите. Журналистите невинаги успяват да "преведат" посланието. Освен това комисията подхожда много тромаво, когато я критикуват - тя не успява да се защити и популярността й спада. Третата сериозна критика е, че често се случва да притулва проблемните въпроси.
- Как Брюксел смята да се справи с информационния дефицит?
- Обсъжда се това, дали Европейската комисия да приложи маркетингов подход по отношение на посланията си. Тук обаче възниква въпросът могат ли европейските послания да се продават по правилата, по които това се прави за перилните препарати например. Дали изобщо евроидеята е нещо, което подлежи на продан? Окончателното решение още не е взето, но едно е ясно: промяна в информационния поток от Брюксел трябва да има.
- Какво е мястото на разширяването сред посланията на Европейския съюз, щом основното послание ще е друго?
- За да отговоря на този въпрос, трябва да тръгна малко по-отдалече. Обществената нагласа на гражданите на ЕС се базира на много стари стереотипи. Като държава, която в един толкова конфликтен регион като Балканите успява да поддържа добри отношения с всичките си съседи, ние чудесно се вписваме в посланието на съюза за поддържане на мира и стабилността на континента. Гражданите на ЕС обаче се опасяват да не бъдат залети от източноевропейски преселници, когато разширяването стане факт. Все още не се обръща достатъчно внимание на проучванията на миграционните потоци, които сочат, че няма такава опасност. Мисля, че и ние, източноевропейците, не си правим достатъчно реклама. В България например няма нарушения на правата на жените, докато в ЕС това е една от най-наболелите теми. Има много факти, с които бихме могли да разбием стереотипите.
- Имате предвид, че в Европейския съюз не се знае достатъчно за България?
- Да. Въпреки че започнахме преговори за членство, информацията за това, че страната ни наред с останалите страни от Източна Европа наистина е променена, не достига до редовия гражданин на Европейския съюз. А промяна има. В Брюксел цитираха не някой друг, а главния преговарящ г-н Божков за това, че преговорите за членство в ЕС не са състезание между страните кандидатки за това кой ще пристигне първи, а път, който трябва да изминем заедно, без съперничество.
- На Българския Великден стана дума за това, че мястото на България в Европейския съюз трябва да се търси по посока на манифактурните отрасли и на софтуерните технологии. Вие съгласна ли сте?
- Много бих се радвала, ако това наистина е така. Така бихме могли да изминем огромно разстояние буквално с един скок и да се изравним с ЕС в усилието му за изграждане на едно конкурентоспособно високотехнологично общество. Искам да кажа, че това е една от областите, в които можем да станем част от Европейския съюз още преди фактическото си присъединяване.
- А как бихте коментирали факта, че българите са известни по света като добри програмисти, докато България определено не е сред най-напредналите в информационните технологии страни? Това беше една от основните критики и на Българския Великден... - Мисля, че след 1989 г. много кадърни млади хора, които не успяха да заминат за чужбина, опитаха по изкривен начин да изградят имидж по света.
- Имате предвид хакерството като погрешно насочен потенциал?
- Да. Очаквам новият закон за високите технологии да реши техния проблем. Ще добавя, че и в Европа е проблем патентоването на софтуерните продукти.
Не влизайте в Евросъюза на всяка цена
Преди да дойде в България, 46-годишният баща на 4 деца Мартин Уест е работил по развитието на земеделски проекти в Африка, Шри Ланка, Холандия и в родната си Шотландия. Тази му практика е била свързана предимно с прилагането на нетрадиционни, нови технологии и земеделски култури. У нас бизнесподходът му е доста по-различен заради дългогодишните традиции на българското земеделие, което позволява заимстването на опит от него. Втора година Мартин Уест обработва 35 хиляди дка земя в Крушарска община.
Стопанството му е ориентирано към зърнопроизводство на три основни култури, характерни за Добруджа - пшеница, слънчоглед, царевица, а фирмата му "Ар Еф енд Ти" ЕООД е с дългосрочни планове в селскостопанския бизнес. Засява предимно семена, селекционирани в Института по пшеницата и слънчогледа "Добруджа" край Генерал Тошево. Не изключва скоро да започне да сее и рапица, стига да се окаже, че има пазар за тази маслодайна култура. Но преди нея ще пробва да реколтира соя и фасул.
"Първо работихме като българските фермери и приемахме съвети от колкото се може повече хора", разказва г-н Уест. През миналата година постигнал добиви от пшеница 510 кг от декар, царевица 780 кг, но за съжаление слънчогледовата реколта изневерила на очакванията му с жътва от 180 кг/дка. "Тази година ще приспособим стратегията си, защото забелязахме някои пропуски в практиката на българските производители, и ще се опитаме да подобрим резултатите от миналата година", планира чуждестранният фермер. Фирмата му преди всичко набляга на грижата за състоянието на почвата, като редовно подлага нивите на лабораторен анализ. Нещо, което в развитите европейски страни е грижа на фирмите, които доставят торовете и препаратите за растителна защита. (В България пък едва ли има зърнопроизводител, който да се похвали, че поне веднъж е хвърлил в нивите толкова селитра, колкото е показал почвеният анализ, защото просто такава практика няма - бел.авт. ).
Дългосрочните договори за стопанисване или собственост върху земята са едно от първите условия да се прави рентабилно производство, смята г-н Уест. Ако вложените в макроелементи или унищожаване на многогодишни плевели инвестиции не могат да се "избиват" от реколтиране минимум пет години, губят и арендатори, и наемодатели. Раздробената селскостопанска земя също държи фермерския бизнес далеч от оптималното му развитие. Естественото комасиране обаче ще отнеме много време и затова особено в Добруджа държавата трябва да приложи и някакъв междинен вариант между доброволно и задължително уедряване на масивите, препоръчва Уест. Според него е безсмислено да се говори за добро земеделие, ако не се осигуряват нужните кредити. "Търговските банки трябва да възприемат по-широки възгледи по отношение типа обезпечение, както и за процентното съотношение на това обезпечение. " Засега само Пощенска банка е преодоляла наложилия се страх от завличане на банките, което се е получило не от недостатъчни гаранции на кредитите, а от слаб контрол при връщането им, смята Мартин Уест. Напредничавото мислене на Пощенска според чуждестранния земеделец скоро ще стане печеливш модел за кредитиране на големите фермери у нас. Защото за по-дребните в бранша линиите на фонд "Земеделие" са изгоден начин за финансиране, но големите не могат да се вместят в рамките на тези кредити.
Когато стъпват сред българските зърнопроизводители, "Ар Еф енд Ти" смятат да изнасят продукцията си. Първата реколта обаче е оценена високо на вътрешния пазар и така се тръгва към увеличаване на качеството на пшеницата, за да се посрещне местното търсене и да се постигат по-високи цени. А износът се оскъпява с около 12-15 долара/тон от комбайна до корабите в Балчик. Според г-н Уест българският земеделски продукт си е спечелил лоша слава, защото отделните производители не са имали възможност сами да си пласират продукцията, а търговците я приравняват като цена и качество към най-ниския общ знаменател. Например ако си ожънал три хиляди тона първокачествена пшеница и ти трябват още 2 тона, за да напълниш един кораб, трябва да ги вземеш от търговец, който ги е събрал оттук-оттам. След като се смеси, се плаща по най-ниско качество. Така е и като си оставиш зърното на съхранение в силоз. Тук все още е налице "махмурлукът" от старата система, защото големи складови вместимости се управляват от един собственик. Това доведе до ситуацията никой да не е сигурен какво качество ще изкара от складовете, където си е оставил стоката. А от думата бонификация на производителите вече им настръхват косите... Затова сега се налага практиката по-големите земеделци да си строят собствени складови бази и сушилни. "Това, което задължително трябва да се избегне, е големите вместимости да не попадат в ръцете на търговците", категоричен е Мартин Уест. Големите зърнохранилища трябва да са в ръцете на производителите, въпреки че е трудно много хора да носят отговорността за такова управление.
Чуждият предприемач се изкушава също да построи собствени складове, но на този етап му е по-изгодно да ползва под наем обособени складови вместимости за краткотрайно съхранение. Г-н Уест вече е собственик на малко количество земя. И смята, че са напразни опасенията на добруджанци, че ако чужденци получат правото да купуват чернозем у нас, в ръцете им ще отидат на безценица десетки хиляди декари ниви. "Подобна колониална традиция отдавна отмря. Повечето такива купувачи в други страни или фалираха, или са се преобразували в големи доставчици и търговци, свързани със селскостопанските производители. Има раздвижване на пазара на земя, но купуват предимно големите фермери. Некомасирана земя никой чужд инвеститор няма да дойде да купи, защото, ако трябва да инвестира 12 хиляди лева в земя, техника и сгради за земеделие, купувачът по-скоро би ги вложил в магазин, защото така по-бързо ще си възвърне парите.
Икономическите трудности сега ще са от полза за българския земеделец, когато страната ви се присъедини към Европейския съюз, смята г-н Уест. Местните фермери не могат да ползват субсидии и това ги кара да остават на пазара с цената на много трудности. И когато България влезе в ЕС, вие ще имате опита да се оправяте в трудни ситуации и с този опит ще смажете разглезения от субсидии западен земеделец. Ако обаче аз бях на мястото на правителството ви, щях да уредя сделка на висока цена за това присъединяване. Моят лозунг е: "Да за ЕС, но не на всяка цена". Ако е на всяка цена, България ще загуби от това членство. Ако отстоявате с твърдост правата си - само тогава ще спечелите.
Със земеделието си, каквото е в Добруджа, България вече е в Европа, но ако тръгнеш по пътя Варна - София - буренясалите ниви напомнят Африка, е преценката на шотландеца Мартин Уест. И къде на шега, къде наистина, се надява той да е следващият "Фермер на годината 2000". За това естествено разчита на екипа си от 15 души, включително механизаторите.
Няма доклади за нарушения на стадион "Георги Аспарухов"
СОФИЯ. В докладите на всички длъжностни лица присъствали на мача "Левски" - "Велбъжд", няма описан случай, при който политат предмети към терена. Единственото доказателство за подобно деяние е касета със запис на срещата направен от оператор на кабелния телевизионен Канал 3. По тази причина дисциплинарната комисия повторно ще се занимае със случая на 8 май, когато ще бъде наблюдаван въпросният видеоматериал. Тогава в България трябва да бъде и председателят на ДК Евгени Димитров, който вчера бе в чужбина. На 8 май в БФС ще бъдат привикани и хора от "Левски". Ако ДК наложи наказание на сините, то те няма да могат да приемат на своя стадион вечния враг ЦСКА на 13 май. В момента "Левски" е наказан с последно предупреждение за лишаване от домакинство заради хвърлени предмети. В събота делегат на БФС на "Герена" бе Богдан Кюркчиев.
Съдийската комисия потвърди нарядите за днешните полуфинали-реванш в турнира за Купата на България. Мачът "Велбъжд" - "Левски" е поверен на Антон Генов от Габрово. Бургаското дерби "Нефтохимик" - "Черноморец" пък ще свири Камен Алексиев (Велико Търново).
Според секретаря на съдийската комисия Борислав Александров оценките на реферите за срещите от ХХIV кърг са високи, което означава, че са над 6,5. Александров обаче призна, че помощникът Вътев е допуснал сериозни грешки на стадион "Георги Аспарухов", когато е отменил гол на Пажин.
Оборище отбеляза Априлското въстание
СОФИЯ. Националната награда "Оборище 2000" за принос в утвърждаването на българската самоличност бе връчено вчера по време на честванията по случай 124-годишнината от Априлското въстание в областта Оборище. Тази година статуетката получи проф. Николай Генчев. Вторият ден от тържествата, посветени на Априлската епопея, бяха отбелязани със събор-поклонение. На него присъства председателят на парламента Йордан Соколов.
Омбудсманът възстановява нарушените от държавата права
Терминът омбудсман придоби широка популярност в публичното пространство в България през последната година и половина. По един или друг повод различни политолози, юристи, администратори дават рецепта за справяне с бюрокрацията и корупцията чрез работата на омбудсманска институция. Дали сложната и трудно преводима дума омбудсман е просто модерна, или в България наистина има нужда от посредничество между граждани и власт? Каква е предисторията на тази институция в европейските държави? Какви са моделите, по които тя работи в страните в преход? Каква роля има институцията на омбудсмана - обществения посредник в процеса на присъединяване на България в Европейския съюз?
Основната функция на омбудсмана е да възстанови нарушените от държавата права на отделното лице. В класическата и традиционна форма службата на омбудсмана е предназначена да наблюдава административната дейност в държавата. В широкия смисъл на думата омбудсманът работи за утвърждаването на достойнството на отделния човек, като му предоставя възможност да оспори законността и справедливостта на законите и да поставя под съмнение официалното поведение на властите и техните действия.
За първи път службата на омбудсмана е учредена в Швеция през 1713 г. от шведския крал Карл. След загубата на шведите от Русия в битката при Полтава през 1709 г. шведският крал е бил принуден да стане заложник на турския султан. Като резултат от дългото отсъствие на краля шведската администрация почти се е разпаднала, затова кралят решил да основе служба начело с омбудсман, който да бъде негов заместник. Този омбудсман е нямал политическа власт, но той е имал правото да наблюдава спазването на отделните закони и дали администраторите изпълняват своите задължения. По-късно конституцията от 1809 г. съдържа разпоредби за назначаването от краля на канцлер на правосъдието, а впоследствие и за избиране от Ригстага (парламента на Швеция) на парламентарен омбудсман. Омбудсманът докладвал на парламента, а не на монарха.
С признаването правото на гражданите да се оплакват от действията на правителствените служители, и което е по-важно, да бъдат възмездявани при установяване на неправилни действия или на бездействие Швеция изпреварва значително всички други страни. След 1960 г. фигурата омбудсман започва да се налага в много страни и в началото на 90-те години вече има назначени над 48 национални омбудсмани. Масово започва създаването на подобни длъжности още на регионално и местно ниво. Нов момент е назначаването на подобни фигури в различни сфери на обществения живот. Например във Великобритания освен парламентарен омбудсман има обществен посредник по здравеопазването, жилищната политика, банковото дело, радио-телевизионните стандарти, строителните сдружения, пенсиите, застрахователното и инвестиционното дело, дори и за погребалните услуги. Както се вижда, омбудсманът възниква в тези области, където има най-големи интереси и апетити и където има най-голяма възможност за възникване на произвол от страна на "недосегаемите" администратори.
Първоначално длъжността омбудсман се налага в страните с дългогодишни парламентарни традиции. В наши дни към тази специфична институция обръщат очи и новоустановените демокрации. Но страните в преход изправят тази дългогодишна институция пред нови предизвикателства. Един от основните въпроси е гарантирането на независимостта на обмудсмана. В Полша например в определен момент стремежите на определени политически движения да подчинят омбудсмана са били твърде силни. Болезненият процес на реформи, придружен с обедняването на цели групи и драстичното влошаване на социалната сигурност, поражда поток от писма с искания за финансови помощи, стипендии, жилища и изискване омбудсманът да използва влиянието си върху администрацията и съдебната власт (Хърватия). Освен това при създаването на тази нова институция някои от страните възпроизвеждат характерната за посткомунистическите държави бюрокрация. Например в Румъния администрацията на националния омбудсман е съставена от 75 души и е твърде мудна и бавна, за да реши проблемите.
За разлика от повечето източноевропейски страни в България все още не е регламентирана институцията омбудсман. Но това в известна степен е положително, защото възникват различни инициативи, които оформят облика на тази нова фигура. Една от тях е пилотният проект на Центъра за социални практики за въвеждането на обществен посредник на местно ниво в три общини - район "Младост" - София, Севлиево и Копривщица. Избраните местни омбудсмани работят вече една година и правят разследвания по оплаквания на гражданите по отношение на местната власт. Освен това те тясно взаимодействат с представителите на местната власт и отправят препоръки за подобряването на работата им с гражданите. Основните резултати от работата на обществените посредници са реално разрешените случаи на граждани от независима институция и въвеждането на нови практики в дейността на местните власти. Интересът към проекта от страна на други общини е значителен, около 20 общини в момента работят за въвеждането на местен омбудсман на тяхна територия. Това показва, че наистина е необходима независима институция, която да работи за преодоляването на недоверието между гражданите и властта.
Все още остава въпросът със законовото регламентиране на институцията омбудсман. Въпреки че съществува законопроект за народния защитник, подготвен от Центъра за изследване на демокрацията, все още няма идея кога може да бъде приет от парламента. А изграждането на ефективни институции за защита на правата на човека представлява един от основните критерии за членство в Европейския съюз, формулиран на срещата на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. В момента България е в благоприятна позиция, защото, от една страна, има адаптиран опит на местно ниво, който показва какво работи и какво не работи от тази европейска институция, а от друга страна, има законопроект, който подлежи на широко обществено обсъждане. Остава да видим как хората, взимащи решения, ще реагират на тези реалности.
Отново удължиха срока за "Захарни заводи"
СОФИЯ. Агенцията за приватизация отново удължи срока за подаване на оферти за покупката на 59,99 на сто от капитала на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, съобщиха от ведомството на Захари Желязков. Кандидат-купувачите ще могат да подават своите предложения до двадесет календарни дни, след като обявата бъде публикувана в "Държавен вестник".
Това е второто удължаване на срока за набиране на оферти за дружеството в рамките на тази процедура. Както и при предишното удължаване, причината е в заявения инвеститорски интерес, каза изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Първоначално от приватизационното ведомство бяха определили 4 април като крайна дата за приемане на предложения за "Захарни заводи", а след това удължиха срока до 2 май.
Пернишките запалянковци се заканват на левскарите
ПЕРНИК. Ръководството на фенклуба към ФК "Миньор" вчера направи обръщение към колегите си от столицата чрез средствата за масова информация. Повод за нарочното писмо е важната шампионатна среща между перничани и "Левски" в събота на стадион "Миньор". Сините са длъжни да спечелят, за да запазят сериозната разлика от ЦСКА, а евентуален успех дава надежди на домакините да се спасят от изпадане или най-малкото да играят на бараж.
"Уважаеми колеги, апелираме към вас във връзка с предстоящия двубой в Перник за безинцидентно посещение на срещата в събота. Имайте предвид, че Перник не е стадион "Българска армия", Ловеч или някой експрес до Бургас. Не се съмняваме във вашето здраво мислене" - пише в апела на перничани, който е подписан от Н. Илиев.
Определено този "документ" ще има обратен на желания ефект. По-скоро апелът се превръща в повод за нови ексцесии на футболни запалянковци, а Перник не е мястото, където столичани се чувстват уютно.
Писмa до редактора
Измамиха ни като кифладжии
Пише ви колективът, в който работихме всеотдайно до 20.IV.2000 г. Надяваме се, ако не предизвикаме репортерска проверка по въпроса, то поне това писмо да бъде публикувано.
Ние работихме в магазин "Фантастико" на ул. "Оборище" &numero; 72 - на пъпа на София. Той е част от веригата на ЕТ "Валери Николов". След като поредна ревизия даде отрицателен резултат, нашият вече бивш "мениджър", за да спаси персонала си, напусна. Веднага беше назначен нов управител - Росен Ников - инженер по професия, дългогодишен технически ръководител в ТЕЦ!!! Той беше поставен в магазин, разполагащ с обучен персонал, и последва седмица от безумни заявки за стока - количества, непродаваеми с оглед на размера на магазина, предизвикали изтичане на срока на годност - бракуване на някои от тях за сметка на невинния персонал и още куп неща, които човек не прави от глупост. Той не знаеше как да отчете касовия апарат - изрично негово задължение! Та след седмица под ръководството на този управител ни бе направена ревизия на 18 срещу 19 април, при която бяха констатирани липси за 1339 лв. само за една седмица. След което бяхме заставени (целият персонал с изключение на двамата управители) да подпишем молби за прекратяване на трудовия договор под заплахата, че ще бъдем уволнени дисциплинарно. Тогава г-н Събев, изпълняващ длъжността завеждащ кадри, ни съобщи, че след като не сме уволнени, ще си получим трудовите възнаграждения. Но на 28.IV.2000 - ден за заплата и ден след поредната ревизия (с резултат към 1200 лева липси), ни бе съобщено, че тъй като заплатите на 13 души уволнени са на стойност 628 лева, те не покриват стойността на откритите липси и няма да получим заплати.
Заплащането в ТВ "Фантастико" се осъществява по следния начин - работниците подписват трудови договори на минималната работна заплата. След което парите, които получават, нямат нищо общо със сумата 75 лв. На касиер се полага 84 лв. аванс около 15-о число на месеца, след което на края на месеца взима 84 лв. заплата и процент от оборота като премия, определяна от управителя. Обаче всеки месец на всеки от нас се удържат по 20 % от заплатата ни за "фонд ревизия" - незнаен фонд, парите от който не отиват за покриване на ревизии, а след време се връщат на работника, като при липса на ревизията се удържа наново от заплатата ни.
Не знаем дали това е нормално за ненормалната ни държава. Но ви молим да ни обърнете внимание, за да не позволим, след като на 28. IV. не получихме и стотинка, да не получим поне удържаните ни за последните 10 месеца 20 % от заплатата, детски добавки и заплати за април.
От колектива, "изгонен" на 20.IV.2000 от магазин "Фантастико" на ул. "Оборище" 72.
По-внимателно с "цитатите"
Не можете да си представите изненадата ми, когато прочетох един текст, поместен в пародийната рубрика "Проблясъци" на "24 часа" - мисъл, която никога не съм изговарял или писал където и да било. Във вестника не можаха да ми обяснят произхода на "цитата".
Не знам защо цитираната фраза, дискутираща отклонението в здравето и връзката с импотентността, е свързана с моето име и професорското ми звание. Ако колекционерите на бисери ме познаваха, щяха да разберат, че подобни изразни средства не са в моя стил. Но ми става пределно ясно как е възможно в пресата да се появяват често разни шокиращи "изказвания" или несъстояли се интервюта, вложени в устата на интелектуалци, на министри, депутати или други политически личности, които привличат вниманието на лековерните читатели, повишават тиража, а контрата остава за сметка на потърпевшия.
Проф. д.х.н. Александър ДОБРЕВ, София
Компроматите пречат на всички
Повече от десет години компроматната война се запалва в навечерието на задаващи се избори или когато се губят икономически интереси. Кому е нужна тази война днес? Трябва ли да вярваме на хора, които пускат компромати? Някои ще кажат - да, и веднага подхващат писаното в пресата и казаното от този или онзи! Но къде е истинат,а никой не се опитва да докаже. Говори се с недомлъвки, непроверени, неизяснени и недоказани неща. Един компромат може да се приеме като истина, когато се докаже по безспорен начин от оторизиран държавен орган, натоварен да доказва истината! Едни самодоволно ще потриват ръце и се усмихват, други ще се чудят как да се доказват, а народът ще чака да се оправят държавните проблеми! Днес в България като че ли лъжите, сензациите, клеветите надделяват и засенчват правителството в управлението на страната. Опитват се да свирят първа цигулка! Докога ще продължаваме с този балкански манталитет?
По пътя към Европа трябва да се простим с илюзиите
За мнозина краят на комунизма означаваше и края на историята, а глобализацията се превръща в основния белег на новото време. Някои може би си спомнят, че идеите за създаване на световна икономика и световно правителство са били популярни и в края на миналия век. Както и че събитията от нашия век доказаха в голяма степен тяхната несъстоятелност. Универсалистките и глобалистки идеи ще продължават да се развиват и през следващия век. Би трябвало да сме наясно, че това не е едностранен и необратим процес, който в името на глобалното заличава специфичното, тоест националното. В тези процеси със сигурност ще оцелеят нациите, които съумеят да разширят и защитят своето духовно присъствие, използвайки за тази цел и аргументите на глобализма, на евроинтеграцията, на правата на човека, на малцинствата, на свободния пазар на идеи, стоки, хора и капитали. Сега е необходимо ясно формулиране на нашия национален идеал като дългосрочна стратегическа цел на нацията и държавата. Той стои над партийните, съсловните, разбира се, класовите, етническите или икономическите интереси. Този идеал е част от политическата философия и култура на нацията, както и своеобразно ядро на българското национално самосъзнание. Според нас той може да бъде формулиран така - "свободна, независима, демократична и благоденстваща България, духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света". Струва ми се, че този проект би могъл да стане добра основа за дискусия в политическото пространство и обществото и която трябва да се посвети на модерните измерения на българската национална идея. В нея може би ще бъдат намерени и отговорите на няколко ключови според мен въпроса - какво всъщност означават фундаменталните промени от последните десет години и които продължават? Кои фактори би трябвало да определят съдържанието на българската национална програма в началото на ХХI век? Кои са предизвикателствата на идващото столетие? Пътят към него е очертан от грешките и успехите на миналото и сегашното столетие и ни завеща и няколко неразрешени проблема. Една от причините за преживените от България национални катастрофи бе и погрешното разбиране за националния идеал, защото обединението на всички българи в една държава дълго време е било схващано като крайна цел, а не като средство за установяване на устойчиво равновесие на Балканите. Нещо, което историята показа, не е по силите нито на сърби, нито на гърци, нито на румънци. Може би едно изключение е политиката, провеждана от Стефан Стамболов, който, оставяйки временно на по-заден план обединението на българските земи, съсредоточава усилията си за изграждане на силна българска държава с преспектива тя да стане привлекателен център не само за българите, останали извън границите, но и за останалите народи на региона. Историята показа, че това е единствената правилна логика. В по-различен контекст тя е поразително актуална и днес. Днес България върви по пътя на евроинтеграцията и този факт трбява да бъде един от ориентирите, когато се опитваме да изградим ясна национална идея за бъдещето. Развитието на Европа през следващото столетие може да върви по два сценария. Единият се определя от пълното ликвидиране на националните граници на Стария континент, а вторият предвижда съхраняването им и е описан в "Новото средновековие" на Ален Мунк. По кой път ще върви Европа и степента на нейното обединение са много важни за нас въпроси, тъй като вече сме интегрална част от този процес. Най-реалистичен изглежда компромисът, предвиждащ запазването на вътрешните граници около отделните национални държави и допълнително укрепване на външните граници. Фактът, че България е твърде близо до тези естествени, външни граници на Европа, е глобален фактор за бъдещето на страната ни, който можем да използваме прагматично. От друга страна, е време да спрем да се вторачваме в "ключовото" си географско разположение, защото за съвременния българин това е все още част от една едностранчива представа. Днес най-важната магистрала не е нито пътна, нито газопреносна, а информационната и най-важните "кранчета" са входните и изходните точки на информацията. Затова никак не е случайно че човечеството навлиза в постиндустриалното, или информационното общество. Струва ми се, че по пътя към обединена Европа ще трябва да се простим с доста от своите илюзии.
Затова в следващите години, докато водим преговори с Европейския съюз, трябва да отчитаме както строгите правила, трябва да отстояваме собствената си идентичност и това много добре се разбира от нациите, които вече са напреднали значително повече от нас в процеса на евроинтеграция. Цитирам полския премиер Иежи Бузек, който казва: "За нас е изключително важно да запазим в Европейския съюз основните ценности на нашата идентичност които са изградени върху християнските ни традиции. " Съвременните интерпретации на националната идентичност я разглеждат като отворена система от възгледи и ценности, отнасящи се само към конкретната нация. В този смисъл българската идентичност е насочена само към изграждането на нова национална етика и демокрация, към равноправно сътрудничество между демократичните нации и техните държави. В този смисъл модерният български национализъм в международен план трябва да се разглежда като послание за солидарност и единство, а не като сепариране на определени територии, заграждане на дадени ценности и интереси. В духовен план фактът, че българската нация се развива на границата на западната и източната цивилизация, има ключово значение за нас. Ако съумеем днес да осигурим, на прага на ХХI век да осигурим развитието на България като страна с единно национално духовно пространство, тъкмо процесът на обединение на Европа ще ни позволи да реализираме духовното единение на всички българи, живеещи извън границите на отечеството, а и да преосмислим своята национална ценностна система. Мнозина мислят, че днешният еднополюсен свят не дава големи възможности на една малка нация да провежда самостоятелна политика, но това е поредната политическа митология. Никой от нашите съседи например не подчинява политиката си на прогнозата за скорошното премахване на националните граници, на отмирането на националните държави и абсолютната глобализация. Възможностите за провеждането на самостоятелна политика в перспектива ще се увеличават с естественото умножаване на центровете на влияние. Днес имаме доста сериозен шанс в рамките на бъдеща обединена Европа да възродим "българската империя на духа". Но това, което предстои, е свързано с утвърждаването на наистина модерна национална българска държава, с поддържането на националното самосъзнание на българите в чужбина и възпитанието като утвърждаващо единството на нацията. Съществен елемент от него трябва да бъде една нова национална етика, формираща устойчиво национално мислене и поведение на българския гражданин независимо от етнически или религиозен белег.
Посланикът
След 16-годишна забрава България отново е домакин на престижен конкурс за хубави вина. Наши изби ще премерят силите си с конкуренция от цял свят - от съседните Турция и Гърция до далечна Бразилия. Международното състезание възкръсва в София, за да покаже, че лозаро-винарската ни индустрия е по-силна от времето и кризите.
Ако попитате обикновен англичанин за България, той едва ли ще си спомни коя е столицата ни, но със сигурност ще се сети за феноменалния голаджия Стоичков и за отличното ни вино.
Неслучайно умни мъже преди време отбелязаха, че най-добрият ни посланик във Великобритания е... виното. Наскоро авторитетният "Файненшъл таймс" посвети голяма статия на бранша в Източна Европа и специално похвали българските вина. Нашите майстори наистина успяват да налеят в бутилките вкусове и аромати, пред които някои западноевропейски фаворити могат да бледнеят от завист.
Дано скоро да постигнем такива похвали и за други наши стоки. За да си имаме повече такива "посланици", които да славят България зад граница.
Пристигна шеф от ЕС
СОФИЯ. На двудневно посещение у нас пристигна генералният директор по разширяването на Европейския съюз Енеко Ландабуру. Вчера в хотел "Шератон" той изнесе лекция върху приоритетите по пътя към присъединяването, а днес ще има поредица срещи с екипа, който води преговорите за членство от българка страна. Енеко Ландабуру ще бъде приет от министър-председателя Иван Костов, от външния министър Надежда Михайлова, от главния преговарящ Александър Божков и ще посети парламента. На срещите ще се обсъждат икономическото развитие на страната ни и източниците на растеж.
Програма ГРЮНДВИГ
За какво е тя?
Програмата подкрепя развитието на европейските измерения в типа образование, известно като "образование през целия живот", чрез процесите на транснационално сътрудничество. Тя е адресирана към хора, които, независимо от това на каква възраст са, искат да учат, за да:
- развият възможностите си за пълноценно участие в обществения живот и интеркултурните си интереси;
- повишат възможностите си за трудова заетост, като непрекъснато повишават обема и качеството на своите знания и умения;
- актуализират възможностите си за достъп до системата за задължително образование.
Кой може да кандидатства?
Организации и институции, които имат право да участват:
- образователни и професионални организации и институции, занимаващи се с обучение;
- организации, занимаващи се специално с разпространение на информация за Европа;
- университети с факултети за следдипломна квалификация;
- неформални организации, които предлагат образование за възрастни (неправителствени организации, синдикални организации, библиотеки, музеи или органи за местно самоуправление);
- издателски къщи и други организации, занимаващи се с медии, в частност радио- и телевизионни станции;
- асоциации и тематични мрежи с профил, сходен на организациите по-горе, които работят на местно, национално и европейско ниво.
Централизирани дейности
Механизъм за кандидатстване
Всеки проект трябва да включва институции с право на участие от поне три участващи държави. В случая с България останалите поне двама партньори трябва да бъдат от страни - членки на Европейския съюз.
Един от партньорите по проекта става негов координатор и се ангажира с подаване на основната кандидатура по проекта пред Европейската комисия, с доброто администриране на евентуалния одобрен проект, отчитането на финансовите и проектни резултати пред Европейската комисия.
Финансиране
- на проектите:
Степента на финансиране на проектите зависи от целите на проекта, качествата на работния план и степента, в която финансовите предложения съответстват на този план. От участниците се очаква да покрият част от разходите за проекта, като са в състояние да посочат източниците, чрез които това може да стане. По правило средствата се отпускат за проекти в рамките на две години и само в изключителни случаи, по преценка на Европейската комисия, за три години. Средствата се отпускат всяка година, на основание на одобрен в началото проект, а след това на основание на отчетите за разходите и постигнатото по проекта.
- на подготвителните визити:
Размерът на средствата, давани за подготвителни визити, не надвишава 1000 евро. Като правило не повече от двама души от една и съща институция могат да кандидатстват за подготвителни посещения, и то при доказана нужда и ясно определени отговорности.
Целта на подготвителните посещения е да се определят ясно ангажиментите на партньорите в проекта, да се разработи работният план, да се уточнят процедурите за оценка на резултатите по проекта и тези за разпространение на резултатите.
Приоритети при проектите за 2000 година:
Полезни адреси
Лице за контакт: Венцислав Арнаудов - главен експерт по програмите Коменски, Образование за възрастни
Кой е Грюндвиг?
Николи Фредерик Северин Грюндвиг (1783 - 1872) е датски свещеник и писател, признат за баща на идеята за народно образование и образование за възрастни. Той защитавал идеята за "жизнено просветление", целяща да даде възможност на всеки, безотносително възраст и опит, да учи през целия си живот. Това според него би водило до два важни резултата - лично удовлетворение от живота и активно участие на всеки гражданин в живота на общността.
МИНЕРВА - Отворено и дистанционно обучение
Използването на методите и ресурсите на отвореното и дистанционно обучение и информационните и комуникационни технологии е част от всички дейности на програмата СОКРАТЕС.
Програмата МИНЕРВА - Отворено и дистанционно обучение, подкрепя проекти, които съдържат ясен потенциал и очаквани резултати в областта на внедряването на информационните и комуникационни технологии и методите и ресурсите на отвореното и дистанционно обучение в различен контекст и на различни нива на образованието.
Цели на подпрограмата
- да развива модерно разбиране на учители, университетски преподаватели, ученици и студенти, държавна администрация в образованието и широката публика за значението на отвореното и дистанционно обучение и информационните и комуникационни технологии в съвременното образование;
- да развива достъпа до информация за модерни методи на обучение и информационни образователни ресурси чрез обмен на информация, опит и примери за добра практика;
- да подкрепя процесите на въвеждане на ресурси, продукти и методи на дистанционното обучение на основата на информационните и комуникационни технологии в образованието.
Основни направления на дейностите
1. Развитие на разбирането и процеса на приложение на иновациите в образованието.
Включва и изследване, и представяне на средата, в която се развива процесът на приложение на новите технологии - психологическа, социална, организационна, педагогическа и икономическа.
2. Проектиране, изграждане, развитие и тестване на нови методи и ресурси за дистанционно обучение и използване на информационни и комуникационни технологии в образователния процес.
Търси мултиплициране на ефекта от изградените ресурси и прехвърлянето му от една образователна сфера в друга.
3. Осигуряване на достъп и разпространение на образователни методи и ресурси на национално и европейско равнище чрез информационни и комуникационни технологии.
С особено внимание подкрепя дейности за разпространение на информация за иновациите в обучението и образованието и осигурява свободен достъп до нея за учители, преподаватели, административен персонал в образователните системи.
4. Разширяване и интензифициране на транснационалното сътрудничество.
Институции, които могат да кандидатстват за финансиране на дейности по подпрограма Отворено и дистанционно обучение:
Участие на българските институции в програмата МИНЕРВА
През 1999/2000 година две български институции участват като партньори в проекти по отворено и дистанционно обучение - Софийски университет и Технически университет - София.
Програмата МИНЕРВА подкрепя сътрудничеството между най-малко три институции, които заедно разработват проект, с който кандидатстват за финансиране.
За българските институции е необходимо да имат най-малко двама партньори (институции) от две страни - членки на Европейския съюз.
Целите на проекта, за който обединяват усилията си партньорите, трябва да отговарят на поне една от основните цели на програмата МИНЕРВА.
Крайният продукт от реализацията на проекта трябва да намира приложение най-малко в страните, които участват в реализацията му, а най-много - в цяла Европа.
Срок за кандидатстване по програмата се обявява един път годишно.
Формуляри за кандидатстване се подготвят и подават само от институцията/организацията координатор, която съгласува отделните й елементи от формата с партньорите.
Процедурите за подаване, оценяване, решение за финансиране и финансиране на проектите по програма МИНЕРВА са централизирани - администрират се от Европейската комисия.
Ролята на националната агенция е: да информира за сроковете и условията за кандидатстване; да съдейства при подготовката на формулярите за кандидатстване с консултации; да декларира пред Европейската комисия легитимността на българските институции, които кандидатстват по програмата; да даде мнение пред ЕК за степента на важност за страната ни на тематиката на отделните проекти; да даде мнение пред ЕК за степента на съответствие на всеки отделен проект на целите и приоритетите на програмата; да защитава общия бюджет на страната по програмата на базата на отделните бюджети за българските участници в отделните проекти.
С изливане на мляко по пътищата няма да решим проблемите си
От 2 май започна приемането на заявки за участие в пилотния проект за интегрирано развитие на Добричка област по програма САПАРД.
- Г-н Иванов, пилотният проект по програма САПАРД започна през есента на миналата година и вече навлезе във фаза набиране на заявки за участие. Какви проблеми възникват на този етап?
