ЕШЕЛОН - малкото име на Големия брат?
Това спокойно можеше да е сюжет за "Досиетата Х", за шпионски роман или най-малкото златна мина за спекулативни сензационни публикации в пресата, ако с него не се бе заел заел сериозно Европейският парламент. За любителите пък на черната шега, че във всеки голям скандал има и българска връзка, и тази история дава хлябза размисъл. Защото човекът, който в момента командва най-мощната шпионска мрежа в света за 30 години кариера в този бизнес е бил само веднъж извън огражденията на американските военни бази или стените на Пентагона и това е бил двугодишният му престой в София през 1984-1986 като военно аташе на САЩ. От март 1999 той ръководи Агенцията за национална сигурност на САЩ - може би най-дълбоко засекретената разузнавателна служба на единствената световна суперсила.
Сега ген. Майкъл Хейдън може би трябва да отговаря на много въпроси след като специална комисия на Европарламента огласи миналата седмица свой доклад, в който се опитва да изясни какво се крие зад кодовото име ЕШЕЛОН. И дали наистина преди половин век пет англоезични държави са основали таен съюз, който днес използват за да получат икономическо и търговско предимство над останалия свят при това като на съмнителна законова основа подслушват за тази цел почти всички световни електронни комуникации.
Никой не е пощаден от всечуващото ухо на ЕШЕЛОН - правителствени и частни агенции, фирми и частни лица, твърдят критиците. Няма никакви злоупотреби и агенциите за национална mсигурност не работят за частни търговски интереси, отговориха от Вашингтон и Лондон. Но, както винаги щом стане дума за разузнавателна дейност, твърденията не се коментират официално, което пък дава храна за още и още спекулации. Тази пролет в Конгреса на САЩ по настояване на конгресмена републиканец от Джорджия Боб Бар, бивш служител на ЦРУ, нарочна комисия ще призове АНС да даде повече обяснения какво и на каква законова основа се събира и как се използва след това.
Какво е ЕШЕЛОН?
Най-просто казано, твърди се, че това е глобална мрежа от геостационарни спътници и наземни устройства за подслушване на максимален брой радиосигнали и електронни съобщения с цел събиране на информация за националната сигурност на страните-основателки - САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Като се има предвид, че последните три държави формално са все още под британската корона, с известно основание може да се говори за двустранно споразумение между Вашингтон и Лондон, достигнало пълния сиразмах през студената война.
То е сключено през 1948 под името UKUSA, като след рухването на комунизма и СССР основна цел на съвместната работа става не глобалното противостоене на суперсилите, а борбата с тероризма, наркотрафика и прането на мръсни пари. А когато под прицела на подобни мощни шпионски мрежи попаднат невоенни цели, правилата стават доста размити и в Западна Европа - по-точно в страните извън UKUSA - на официално ниво изказват открити опасения, че ЕШЕЛОН се използва за индустриален шпионаж дори срещу съюзници в НАТО и ЕС.
На 23 февруари тази година бе публикуван поръчаният преди 18 месеца от Европарламента доклад по случая, подготвен от журналиста на свободна практика Дънкан Кембъл. В него се твърди, че с помощта на ЕШЕЛОН през 1995 "Боинг" и "Макдонъл Дъглас" измъкват на европейците от "Еърбъс" тлъста сделка със Саудитска Арабия на стойност 6 млрд. долара. По същия начин американският гигант "Райтеън" отнел на французите от "Томсън" поръчка за 1,3 млрд. долара на надзорна система за джунглите на Амазония.
Но за доказателства се използват вестникарски или Интернет публикации, което не звучи като сериозен аргумент. Освен това истерията около ЕШЕЛОН отклонява вниманието от факта, че подобни системи имат и французите, които днес вдигат най-много аларма. Преди по-малко от година пък за пръв път бе признато чрез дебат в Европарламента, че официална политика на ЕС е т.нар. Енфопол - механизъм за неограничен достъп на спецслужбите до комуникациите, сметките, кредитните и лични карти на всеки човек на територията на съюза. Твърди се, че Европейската комисия също е била наясно за мчного неща от дейността на ЕШЕЛОН, но си е мълчала.
Какво толкова прави този ЕШЕЛОН та всички се опитват да повдигнат плътната завеса на секретност, която го прикрива? Според разсекретени напоследък документи на АНС тази система е разработена през 70-те години за проследяванена милиарди съобщения по телефони, мобифони, факсове и електронна поща всекидневно, които се събират и обработват от компютрите в дузина големи центрове в различни точки на света. Съобщенията се "прослушват" за ключови думи като "оръжие", "уран", "наркотици", но и за определени телефонни номера, имена на конкретни хора и фирми и изобщо всичко, което интересува поръчителя.
Поръчителят са министерствата и агенциите, свързани с отбраната, външните и вътрешните работи, сигурността, търговията. Според това, което ги интересува се подбират и средствата за подслушване и превод на събраното във вид, удобен за анализиране. Доколкото е възможно, се внимава да се спазват националните законодателства на петте държави участнички в ЕШЕЛОН, забраняващи несанкционираното събиране на информация за техни граждани.
Прослушва се на практика всичко.
Високочестотните радиосигнали; микровълновият обхват, в който действат тв каналите и всички сателитни чинии, набодени по покривите; подводните телефонни кабели (най-модерните от които пренасят по оптически влакна по 5 гигабайта в секунда дигитална информация, което пък е еквивалента на около 60 хиляд телефонни канала); спътниковите телекомуникационни връзки (по обясними причини до 90-те години световни монополисти в този сектор бяха американците от Комсат, Интелсат и Инмарсат), през които минава и огромна част от Интернет.
Един от най-съществените моменти в цялата операция е да се осигури достъп до носителя на информация със или без сътрудничеството на фирмата оператор.
Макар Великобритания и САЩ да имат близо 80-годишна история на подслушването на телефонните и телексни комуникации, първата по-мащабна кампания от този род запопчва през 1945 под кодовото име ШАМРОК. Тя действа в секретност чак до разкриването й около скандала Уотъргейт в средата на 70-те години.
Високочестотните сигнали пък се подслушват сравнителнолесно от "тихо" място някъде дълбоко в провинцията. Странни на вид композиции ог жици, достигащи понякога до диаметър от 400 метра, всъщност са антени-уши. Още от средата на 60-те години такива има в Шотландия, Англия, Италия или в Карамюрсел, Турция. Днес се смята, че освен комуникациите на СССР и Варшавския договор, те са подслушвали усилено и френски дипломатически канали. Британска станция от тази мрежа, базирана в Айос Николаос, Кипър, е подслушвала през 70-те години какво правят натовските съюзници Гърция и Турция.
Микровълновите сигнали като този на телевизията се нуждаят от серия ретранслатори, което означава, че огромна част от сигнала отлита в ефира, където пък лесно го прихващат шпионски спътници, разположени под 80 градуса спрямо интересуващия ги сектор. Първата подобна мрежа от спътници от 1968-1977 се нарича КАНЬОН и тя се командва от центъра в Бад Айблинг, Германия. Системата се оказва изключително успешна над Сибир, където поради климатичните особености съветската отбрана е принудена да използва предимно радиовръзки. Така през 1978 се ражда второто поколение - ШАЛЕТ (поради последвали разкрития впресата кодовото име е сменяно на ВОРТЕКС и МЪРКЮРИ), командвани от британската база в Менуит Хил. След 1985 ушите на сателитите се насочват и към Близкия изток, Персийския залив, Ирак като и днес в Менуит Хил работят специалисти с познания по иврид, арабски, фарси и европейски езици.
Успоредно с това ЦРУ разработва друга сателитна мрежа за UHF и VHF обхвата с кодово име РИОЛИТ, а по-късно АКВАКАД, управлявана от центъра в Пайн Геп, Австралия. Неотдавна тя е подобрена и прекръстена на МАГНУМ, а после ОРИОН, със задача да прослушва телеметрична информация, радио-, мобифони, пейджъри и мобилни информационни връзки.
Трета категория спътници, известни като ДЖЪМПСИТ и ТРЪМПЕТ се движат във висока елиптична орбита над Северния полюс - сектор, който не се покрива от другите мрежи, а е особено важен за подслушване на руските сигналив Далечния север.
През 1998 САЩ обявиха план за сливането на трите мрежи в една обща "архитектура", за да подобрят ефективността им, и за да пестят пари. Бюджетите за отбрана след студената война с есвиват, а се смята, че спътниците и всяка от споменатите командни станции плюс тази в Бъкли Фийлд край Денвър, щата Колорадо, струват годишно по 1 милиард долара. Вероятно в света в момента има около 120 шпионски спътника на ЕШЕЛОН като 90 от тях следят западните комуникационни сателити.
Никоя държава, включително СССР не е успяла да разгърне спътникова мрежа с подобен мащаб. В момента руснаците имат две основни задгранични бази за електронно разузнаване - в Лурдес, Куба и в Кам Ран, Ветнам; французите имат четири - в Куру, Гвиана, в Дом, Франция, в Нова Каледония и в Обединените арабски емирства.
От десетилетия насам специално внимание се отделя на подводните кабели, тъй като стана ясно, че за спътниците има честотни ограничения. Може би най-прочутият случай на пробив в този сектор е подслушването от 19711 на съветски воененкабел в Охотско море от американската подводница "Халибут". Чрез специалното устройство, прикачено за опашната част, тя се "залепва" за кабела с него и започва "да слуша". Операцията е толкова успешна, че през следващите 10 години три подобни подводници работят върху кабела, докато през 1982 операцията не е разкрита от съветски шпионин в САЩ. Успешни акции срещу съветските подводни кабели са правени и в Баренцово море. В средата на 80-тегодини започва подслушване на кабели в Средиземно море, а до днес се смята, че САЩ единствени практикуват подобни техники.
Според изследователите на ЕШЕЛОН макар да изглежда като зловещ цитат за Големия брат от "1984" на Джордж Оруел, системата - особено презпоследните години - не се справя толкова добре, и е буквално удавена от пороя информация, течащ по Интернет. Миналия октомври, например, в т.нар Ден за задръстване на ЕШЕЛОН хората по света бяха призовани да побъркат шпионската мрежа като изпратят огромно количество електронни текстове, съдържащи думата "тероризъм" и подобни.
НИС променен наполовина
СОФИЯ. Иван Костов бе преизбран за лидер на СДС с 4242 делегатски гласа. Досегашния си пост главен секретар запазва и Христо Бисеров с 3069 гласа. Общо 4298 са действителните бюлетини, а недействителните са 6.
За зам.-председатели на ръководството бяха избрани Екатерина Михайлова с 3748 гласа, Йордан Соколов - с 3320, Евгений Бакърджиев - с 2499, и Димитър Абаджиев - с 1938 гласа. Членове на НИС ще бъдат Светлана Дянкова е получила 1896 гласа, Никола Николов - 1754, Михаил Михайлов - 1278, и Йордан Цонев - 1251. Те, както и Абаджиев, за първи път ще участват в централното ръководство на синята партия. За малко не стигнаха гласовете на Асен Агов и Илия Петров, които останаха под чертата.
След приключването на форума Димитър Абаджиев, Евгений Бакърджиев и Никола Николов обявиха намерението си да се оттеглят като лидери на областните съвети на СДС съответно в Търговище, София и Разград. Така те се съобразиха с препоръката, направена в доклава на Костов и потвърдена с резолюцията на форума да не се съвместяват няколко ръководни поста. Това бе една от идеите за промени в устава, но в последния момент стана ясно, че всъщност няма готовност за нея. Това, както и всички други предложения, касаещи приема в партията, изключване на членове, ще се предоставят за обсъждане на следващия национален съвет, реши конференцията.
Единствената промяна в основния документ на СДС бе натоварването на контролния съвет с функциите на вътрешнопартиен арбитраж. Няма яснота кой ще го оглави, но това трябва да е юрист, смята Костов. Той допусна дори възможността за целта да бъде привлечен външен експерт, каквато практика имало в някои европейски страни. Кандидатурите за Иван Костов и за Христо Бисеров бяха единствените официално обявени за двата поста - председател и главен секретар. Шефът на мандатната комисия Емил Лилов обаче потвърди разпространилата се в кулоарите информация, че в секретариата е имало внесено предложение за Евгений Бакърджиев като председател и за Екатерина Михайлова като главен секретар. То било внесено от сините в Лом и изтеглено по молба на самия Бакърджиев. Няма нищо чудно, предложение може да се внася и да се изтегля, както се внасят и изтеглят пари в банка, коментира Лилов. Той отрече слуховете, че Симон Спасов събрал 150 гласа, тъй като изобщо не е имало официално предложение за него.
Протоколът за избора все още не е подписан от всички членове на мандатната комисия, съобщи още нейният председател. Според него причините за това са чисто технически, а не по същество, тъй като някои от тях са отсъствали в късните съботни часове. За мен е много по-интересно да следя изкаванията, отколкото да търся един или двама в залата, каза Лилов. Той обясни, че съгласно правилата протоколът трябва да бъде подписан от максимален брой членове на комисията, но не е задължително да са налице подписите на всички.
Синият форум посрещна с бурни аплодисменти появата на лидера след обявяването на изборните резултати и освирка Христо Бисеров. 3000 души ме избрха, 1500 - не, нормално е те да свиркат, коментира философски случилото се главният секретар. Бакърджиев и Йордан Цонев бяха посрещнати с единични викове "У-у" и освиркване.
Противоречива бе реакцията на делегатите в кулоарите. Според млад участник във форума от Белоградчик конференцията е объркана, а той лично бил потресен от състава на новото ръководство. Нищо не е в състояние да ме учуди, заяви друг и допълни, че е редно част от новото ръководство да се оттегли, тъй като съвместява други постове на общинско, областно ниво и в НС.
Не желая на коментирам избора на 3500 души, глас народен - глас Божи, заяви Александър Божков. Аз вече се чувствам свободен, каза той.
Според оценката на Иван Сотиров от СДС - София, посланията на Иван Костов са стигнали до делегатите само частично. Той също не пожела да коментира вота на толкова хора. Нашият кандидат Благой Димитров не успя да влезе, но може да е за добро, тъй като е необходим на местната ни организация, коментира делегатка от Варна. Според нея е добре, че в НИС са влезли хора от различни региони и че не се е стигнало до открити конфликти на форума. Изборът на Йордан Цонев по думите й щял да оздрави СДС - Бургас.
ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА СИНИЯ ДЕЛЕГАТ
На 26 февруари по поръчка на вестник ДЕМОКРАЦИЯ Социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ проведе експресно изследване сред делегатите на Националната конференция на СДС с намерението да хвърли допълнителна светлина върху портрета на партийния актив - възрастова структура, образователен ценз, социален и материален статус, "стаж в политиката", основни проблеми пред СДС. Без да претендират за изчерпателност, по-долу са представени обобщените резултати от проведените 507 интервюта.
Социален статус
Основната част от елита на СДС е съсредоточена в активните, средни възрастови групи. 60 на сто от анкетираните са на възраст между 41 и 60 г. В съотношение 2:1 най-младото поколение преобладава над най-възрастното и все пак трябва да се отбележи, че до 30 г. са едва около 13 на сто от участниците.
Мнозинството от делегатите (64%) заявяват, че имат завършено висше образование, със средно са 28 на сто, а едва 1% са отбелязали в графата по-нисък образователен ценз.
Представителството от различните типове населени места следва в общи линии тяхната тежест в демографската структура на страната, с едно изключение - селските региони. Делегати от организации на СДС, намиращи се в селата, са 13 на сто от анкетираните, а както е известно, в този тип населени места живеят около 34 на сто от избирателите.
Очевидно в България политиката продължава да бъде предимно "мъжка работа". Над две трети от участниците са мъже и колкото по-нависоко в партийната йерархия се отива, толкова повече се увеличава техният дял.
Политическа биография
По съвсем обясними причини активистите на СДС не биха могли да имат особено дълга партийна биография. Съотношението "ветерани - новодошли" обаче е особено важно както от гледна точка на баланса в представителството, така и на перспективите за развитие на една партия. 55 на сто от анкетираните твърдят, че са станали членове на СДС (или на някоя от партиите в съюза) в периода 1989-1992, като от тях 10 на сто се определят като "създатели", т.е. свързали са съдбата си със синята идея още от 1989. Една четвърт са се присъединили към СДС в трудния за него период 1993-1996 г., а всеки пети е станал член на съюза след 1997 година.
Интересна допълнителна светлина хвърля отговорът на въпроса "Откога се занимавате активно с политическа дейност? " Според 21% активните им занимания с политика са започнали още преди 1990 г., но за съжаление изследването не дава отговор на въпроса каква точно политическа дейност е било това. Две трети са се включили в политиката в периода 1990-1996 г., а 16% - след 1997 г. Отношение към работата на депутатите
Като цяло депутатите се ползват с доверието на партийния актив. Между 53 и 63 на сто от всички анкетирани оценяват работата им положително. Прави впечатление обаче, че по-позитивни са оценките за дейността на народните избраници в парламента, отколкото по места. Докато само 22% от анкетираните дават отрицателни оценки за работата на депутатите в Народното събрание, то всеки трети от делегатите е недоволен от съпричастността и начина им на действие в съответния избирателен район.
Приемът на нови членове в СДС
Отношението към механизмите за прием на нови членове в СДС е силно поляризирано. Според 53 на сто от запитаните трябва да има ограничения пред желаещите да встъпят в синята партия, според 47 на сто - не. Въпреки че и самото това разделение в позициите е вече достатъчно показателно за необходимостта от дебат и формиране на единна позиция, още по-интересни са посочените от делегатите видове "ограничения". Всъщност само 12 на сто от отговорите касаят така наречените формални препятствия - "да не са членували в БСП" (7%), да се въведе "образователен ценз" (2%) и възрастов праг (2%), да се изисква препоръка от член на СДС (1%). Останалите 34 предложения могат да бъдат характеризирани като изисквания към "моралния облик на кандидатите". Сред тях най-често повтарящи се са почтеност, честност, некорумпираност, професионализъм, коректност, активност, да се ползват с добро име, да са политически отговорни и лоялни. Някои от предложенията директно препращат към най-сериозните проблеми на СДС в местните организации и са особено показателни за обществената чувствителност към моралния облик на актива - такива са например изискванията "да се приемат членове само когато партията е в опозиция, а не на власт", кандидатите "да не сменят кожата си, да не са хамелеони", да са "авторитетни и качествени хора".
Приоритетните проблеми пред СДС
Според мнозинството от делегатите два са основните проблема, от решаването на които зависи бъдещето на СДС - отговарянето на предизвикателствата в управлението на страната (64%) и политиката по доходите (61%). На трето място, но с доста по-ниски оценки, се поставя разрешаването на вътрешните конфликти и противоречия в СДС (37%). Както взаимоотношенията с бизнеса, така и с коалиционните партньори са посочени като значими от 27 на сто от анкетираните, 23% поставят акцента върху информационната политика, а 22 на сто са на мнение, че в най-голяма степен успехът на СДС ще зависи от избора на НИС. Заслужава да се отбележи и това, че сред посочените допълнителни свободни отговори най-висок процент събира "борбата с корупцията" и "безработицата", а специални акценти са поставени върху външната и фискалната политика, върху работата с малцинствата и преодоляването на клиентелизма.
Материалното положение и политиката като призвание
Мнозинството от делегатите на Националната конференция определят материалното положение на техните семейства като "средно" (58%), 35 на сто - като по-ниско от средното, и 7 на сто - като по-високо. Ако се съди по тази самооценка, активът на СДС, без рязко да се различава, е в малко по-благоприятно материално положение от това на средния българин. Не на последно място дял за относителната финансова стабилност вероятно има и фактът, че едва 11 на сто от делегатите се занимават единствено с политическа дейност. Над 80 на сто заявяват, че имат и друга работа.
Дали политиката вече е или пък ще стане призвание за една по-голяма или по-малка част от актива на СДС, трудно може да се каже в момента. Изглежда несъмнено обаче, че пътят към превръщането й в професионална дейност предстои да бъде извървян.
Абонати към "Топлофикация": Прави сте, но ни лъжете!
Има такъв виц. Обажда се един по телефона и пита: "Ало, "Електроснабдяване" ли е? ". Отвръщам му: "Не, тук е "Водоснабдяване". "Е, и на вас същото", казва човекът и затваря.
Вицът е стар, но е особено актуален днес. Герой в него може да бъде всеки български гражданин, а "душманинът" - кой да е държавен или общински монополист. "Топлофикация" е дала възможност на абонатите да изразят недоволството си не по телефона, а очи в очи с представител на ръководството всеки делничен ден.
Всеки от по-главните шефове на столичната отоплителна фирма има приемен ден, в който в рамките на два часа да изслушва жалби, молби и въпроси от граждани. Те си приличат най-вече по едно - основното оплакване са високите сметки за парно. Другата прилика е, че посетители са най-вече възрастни граждани
И това е разбираемо, защото пенсионерите са най-затруднени в плащането на парното. Един приемен ден протича горе-долу така.
Петък, 25 февруари. Първият посетител е пенсионер, но доста добре облечен. Той заявява, че не може да си плати парното наведнъж. "Пенсията ми е 38 лева, а сметката - 60 лева. Е, кажете, как да я плащам! ", казва човекът. "От социални грижи ми казаха, че не мога да получавам помощи, защото децата ми са в Гърция и трябвало да ми плащат парното", продължава той. Служителите на "Топлофикация" кимат разбиращо, но му обясняват, че не те определят пенсиите. В крайна сметка проблемът е уреден. В отделни случаи "Топлофикация" разсрочва сметките на социално слабите, но само ако те представят убедително доказателство, че не могат да ги платят наведнъж.
После в приемната влиза млад мъж, който от няколко месеца живее под наем в апартамент към топлорайон "Земляне". Човекът също е притеснен от високата си сметка и недоумява защо негови познати трябва да плащат по-малко. Той установил, че сметката за подобни апартаменти в кв. "Стрелбище" и в центъра са доста по-ниски. Оказва се, че в блока му има топломер, но и много жилища с изключено парно Това може да е една от причините за по-голямото количество енергия, което трябва да се плати. Другата може да бъде пиратско включване на радиатори. От "Топлофикация" му препоръчват изход - живеещите в блока да подадат писмо до район "Земляне", с което да помолят топлоподаването да бъде намалено. Сметките ви също ще намалеят, но може да ви бъде студено, предупреждават служителите. Има и друг вариант - живеещите в блока да се организират и да изберат комисия, която да мине на проверка за пиратско включване на радиатори.
Следващият абонат също е пенсионер. Попов живее в "Младост 3" и всеки месец пресмята по бележките дали сумите са изчислени точно. Досега проблем не е имало, но за първи път сметките му за януари не излизат.
Той иска да знае защо и няма ли нещо объркано. Служителите веднага взимат калкулатора и почват да смятат. Изчисленията излизат верни, както са в бележката. Човекът е вече убеден, че няма объркване. "Е, лъжем ли? ", питат от "Топлофикация". "Е, па не може да не лъжете", отвръща гражданинът и се смее. Нали "Топлофикация" е монополист... Преди да дойде в централното управление, Събева, също пенсионерка, се е разправяла със служителки в топлорайон "София-изток". Тя е страшно недоволна, че там се отнесли грубо към нея. Проблемът й е по-сложен - станала е грешка и "Топлофикация" трябва да й връща пари.
Жената претендира, че сумата не е сметната точно. Повече от половин час служителите се опитват да я убедяг, че това не е така. Въпреки че очевидно не е права, жената пак остава недоволна. "От няколко години съм си спряла парното. С мъжа ми стоим вкъщи по якета", недоволства тя. И допълва: "Навремето Червенков искаше от ялови крави мляко. Сега "Топлофикация" иска от студени радиатори пари", казва накрая жената.
"Хората все още не могат да разберат, че основният проблем не са високите сметки, а ниските доходи. Докато заплатите и пенсиите са толкова ниски, все ще бъдем на прицел", философски заключават от "Топлофикация".
Как да си проверим сметката?
Всеки сам може да пресметне дали "Топлофикация" му е изчислила правилно сметката за парно. Ето как става това. Първо, вземете бележката за съответния месец. Там са записани елементите, които са ви необходими за изчисленията - отопляемият обем, цената, броят дни с отопление и месечният специфичен разход.
Най-общо има два варианта. Да вземем например бележка за януари. През месеца е имало 31 дни с отопление. Сумата се получава, като умножите отопляемия обем (в куб. м) по месечния специфичен разход, по цената (превърната в стотинки - за целта посочената в бележката цена се дели на хиляда). Пример: Жилището е с отопляем обем 145 куб. м, цената е 36,41000, а месечният специфичен разход (показва колко количество енергия в квтч е отишла за загряване на 1 куб. м от жилището ви) - 20,066520. Тогава 145 х 0,03641 х 20,066520 = 105,94 лева.
По-сложно е, когато е имало авария и прекъсване на топлоснабдяването. Тогава броят дни с отопление е по-малък - например 29. В случая януарската сметка се изчислява така. Получената сума - 105,94 лева, се дели на 31 (колкото е броят дни в месеца) и полученото се умножава по 29. Резултатът е 99,11 лева.
Балъков подари двата си гола на президента
БЕРЛИН. Пониженото настроение във футболна Германия след бламажа 1:2 срещу Холандия явно се повиши "след двата снаряда на Бала срещу безпомощния литовец национал на вратата на "Дуисбург" Стауче" - констатира САТ 1 в коментара си за победата с 3:1 на "Щутгарт" на "Ведаущадион". Частният тв канал, който най-малко пожали Балъков при последната унищожителна кампания против него, този път се опитва да стане обективен: "Трябва да признаем, че българинът доказа световната си класа, а това, че е настроен против заместника си Листеш и треньора Рангник, се оказа хватка на булевардните медии" - заключи извинително иначе остро нападащият канал. Великотърновецът запази самообладание в кризисните моменти и след 1:0 за домакините вкара два стойностни за бундеслигата гола от 16 и от 22 метра (25, 42). "Стойностни, защото да се надиграе технически такъв можещ вратар като Стауче с фино премерени удари, падащи зад него, е повече от шанс. Това е футболно умение", каза за "Демокрация" "футболният баща" на Красимир в "Етър" - Георги Василев, успешен треньор на берлинския "Унион". Българинът бе отново коректен пред провокиращата го преса: "Двата днешни гола са моят подарък за 67-ия рожден ден на президента ни Майер-Форфелдер. Той единствен ме защити в кампанията против мен. " Балъков наистина няма какво да доказва вече, както сам заяви в интервю за "Шпорт Билд" преди няколко седмици.
Още по-объркана е ситуацията във Франкфурт, където въпреки успешната работа на Магат и неочаквано отработените шансове за оставане в лигата, се задълбочава финансовата криза. Търси се формула за излизане от борчовете, които биха лишили традиционния клуб "Айнтрахт" от лиценз. На фона на тези неразбории отборът на Хубчев изигра добро първо полувреме. Жалко, че реферът Круг, познат с чудновати свирки, помрачи с дузпа (46) срещу празнуващия 36-ия си рожден ден Петьо настроението на гостите. После Круг не даде дузпа срещу "Байерн" и вместо 2:2 набързо стана 4:1 за винаги щастливите баварци.
Мариян Христов и неговият "Кайзерслаутерн", настройван хитро от стратега Рехагел, са вечната емоционална тема. Този път "лаутерите" имаха малшанс срещу засиления "Хамбургер ШФ" и въпреки с човек повече (червен картон за датчанина Гравесен, 33), преглътнаха горчива загуба срещу директния съперник за място в шампионската лига - 1:2. Трагично понесе дузпата срещу себе си Сфорца (63). "Излъгаха ни. Сфорца не може да си ампутира ръката, от която рикошира топката", се оплака шефът на клуба Атце Фридрих. В Хамбург от години не е имало такава атмосфера. На всичко отгоре вратарят Бут вкара поредния девети наказателен удар и се нареди на... второ място в листата на голмайсторите след Санд от "Шалке" (с 10 гола). Тук се цени високо работата на мълчаливеца треньор Франк Пагелсдорф, който изправи на крака преди това "Ханза" (1994-1997) и берлинския "Унион" (1992-1994).
Балът на Виенската опера - мисията (почти) невъзможна
ВИЕНА. При нормални обстоятелства бихме могли да кажем, че Виена с радост се готви за едно от най-големите музикални събития след новогодишния концерт - Виенския оперен бал. През двехилядната година обаче всичко е различно. Новите организатори - собственичката на хотел "Сахар" и вицепрезидентка на Икономическия съюз в Австрия Елизабет Гюртлер и директорът на Виенската опера Йоан Холендер бяха решили да обновят бала. Основната промяна щеше да е от политически характер. Те бяха решили да придадат още по-силен европейски и международен облик на бала като го организират под знака на Португалия, настоящата президентка на Съвета на Европейския съюз. За целта беше поканен президентът на Португалия Сампайо с многобройна делегация от високопоставени гости. От португалския остров Мадейра бяха поръчани 1500 орхидеи за декорацията на операта. Менюто щеше да включва португалски специалитети, вина и торта с португалското знаме. Една от музикалните групи щеше да се състои от австрийски и португалски музиканти, а на откриването на бала щеше да участва музикален квартет от Португалия.
За нещастие идеята на организаторите да сплотят Европа не само че няма да се осъществи, но и вече създаде неприятна атмосфера. Причина за това е новото правителство на Австрия с участие на десноекстремистката Партия на свободата. По този повод португалският президент отказа посещението си в Австрия, португалските цветари прекратиха договора си за украсата на операта, португалските музиканти решиха да не участват в откриването на бала, а португалските специалитети ще трябва да се заместят от австрийски, тъй като нито една европейска държава няма да се съгласи на доставка.
Втори март наближава, но вместо радостта нараства напрежението, което се подсилва от обещаното подновяване на демонстрациите пред операта. По-рано тези демонстрации имаха само социален характер, през последните години те дори не се състояха, но сега Виена ги очаква със затаен дъх.
Австрия се вълнува, но не в обичайния хармоничен три четвърти такт. На 160-те млади двойки, които единствени ще останат верни на традицията и както всяка година ще открият бала с валс, едва ли ще се удаде да отклонят вниманието на гостите поне за седемте часа на бала от политическата действителност на традиционно спокойна Австрия.
Безналичната търговия със зърно все още плаши производители и банкери
СОФИЯ. В края на миналата седмица Министерството на земеделието организира Национално съвещание по проблемите на търговията със зърно и по-специално покупко-продажбата на хлебната суровина чрез складови записи. Интересът към тази тема събра производители, търговци, собственици на складове за зърно, банкери от цялата страна. Представители на тези браншове от САЩ, Унгария и Румъния също дойдоха, за да споделят опита си в безналичната търговия.
Преди две години у нас беше приет Закон за съхранение и търговия със зърно. В него се регламентира и така наречената търговия чрез складови записи. Тази система работи в САЩ от дълги години, и то не само за пшеница и царевица, но и за памук, кафе и др. стоки. При нея не се налага физическото преместване на зърното всеки път, когато то си сменя собственика. Лицензирани складове приемат стоката срещу месечна такса за съхранение и срещу нея издават документ на производителя. Той решава дали да прехвърли (джироса) веднага документа на друг, дали да изчака покачване на цената и тогава да продаде стоката си, или да отиде с него в някоя банка и да го заложи срещу кредит. Този вид търговия много улеснява цялата верига от участници на зърнения пазар, но у нас тя тепърва прохожда. Основната причина безспорно е фактът, че от сравнително скоро съществува регламентът за безналичната търговия (две години не са достатъчен срок за налагането на качествено нов тип на работа) и участниците в търговията, а и самите производители изпитват несигурност от прилагането й. Също така не е безпроблемно да се получи кредит от банка само срещу въпросния складов запис. От една страна, според наредба 9 на БНБ записът не е споменат сред първокласните обезпечения при отпускане на заеми, а от друга, банкерите все още имат задръжки при отпускането на земеделски кредити. Банките обаче трябва да знаят, че складовият запис има за покритие високоликвидна стока, каза по време на съвещанието земеделският министър Венцислав Върбанов. Той се ангажира да предложи промяна в наредба 9, така че производителите да могат да получават заеми от търговските банки, без да се налага да предлагат срещу това и допълнително обезпечение под формата на ипотека на апартамент или офис, с каквито повечето земеделски стопани не разполагат. От миналата есен насам бяха отпуснати няколко кредита на производители срещу складови записи, с което се направиха първите крачки за налагането на тази практика и у нас. Предпазливостта на банките безспорно идва от немалкия им опит с лошите кредити. Тези от тях, които се осмеляват да отпуснат средства за земеделски бизнес, пък предлагат недостатъчно време за връщането му, казват производителите. Банкерите обаче имат солидна причина за това - много малко част от техните клиенти имат по-дългосрочни от три месеца влогове при тях. При това положение не можем да отпускаме големи кредити за срок на погасяване над една година, обясняват от търговските банки. Единствено Централната кооперативна банка отпуска повечето от кредитите си в земеделския отрасъл. Около 47 на сто от кредитния й портфейл е в областта на селското стопанство. Специално зърнените кредити заемат 14 процента от земеделския портфейл.
Според повечето участници в зърнения пазар въвеждането на този вид търговия у нас изисква голяма степен на доверие между производители, търговци и собственици на лицензирани публични складове. Някои се опасяват от това, че когато поискат да изнесат стоката си от склада, тя може да се окаже в недобро състояние или пък изобщо да я няма, нещо, което се е случвало на немалко стопани през последните години. Търговците пък се опасяват, че ако закупят жито чрез складов запис, може да се окаже, че няма да получат нищо, тъй като практиката у нас показва, че е напълно възможно един производител да "обещае" реколтата си на някой, който я е купил "на зелено", после да я продаде на друг, като междувременно я е закарал в нечий склад, за което е получил и запис. Няма система, по която да се следи движението на зърното преди влизането му склада, смятат някои участници на пазара.
За да насърчи безналичната търговия с тази ключова стока за България, държавен фонд "Земеделие" от есента ще започне да приема складови записи от производителите, срещу което ще им стане гарант пред търговските банки, за да могат да получат кредити за сеитбата. Това може да облекчи доста стопаните, тъй като няма да се налага да продават веднага след жътвата зърното си на ниска цена, за да получат свежи пари за следващата сеитбена кампания.
Повечето от хората, взели присърце търговията на зърно чрез складови записи, смятат, че за да се активизира, се налагат някои промени в Закона за съхранение и търговия със зърно. Фактът, че за две години са лицензирани само пет публични склада, за производителите на хлебната суровина означава, че изискванията за лиценза са твърде високи. Според закона публичните складове трябва да са акционерни дружества с капитал 100 000 лева. Според специалистите обаче изискването складовете да са АД-та дава по-голяма възможност за контрол и следователно по-голяма гаранция за вложителите. Законът обаче може да се промени по отношение на плащането на ДДС, смята земеделският министър. Предложението за това изменение дойде от заместник-директора на Софийската стокова борса Христо Миленков. Според него данъкът трябва да се плаща не от този, който внася зърното си в склада, а от този, който го изтегля оттам. Това ще бъде "глътка въздух" за мелничарите, които по принцип купуват големи количества пшеница за месеци напред.
Системата на търговия чрез складови записи безспорно ще създаде голямо облекчение на зърнения пазар, когато той най-сетне се стабилизира. Ползването на лицензираните публични складове може да реши един от най-големите проблеми на производителите. Няма да се налага да продават зърното си веднага след жътвата, защото няма къде да го съхраняват. А и все още държавата поема разходите по съхранението в лицензираните бази.
През есента на миналата година по данни на земеделското министерство у нас са засети около 11 174 дка с пшеница. При очаквано ниво на средния добив от 290 кг от декар реколта 2000 се очаква да бъде около 3,240 млн. тона. Прогнозните нужди за вътрешното потребление се предвижда да бъдат около нивото от предишната година - 2,6-2,7 млн. тона. Според агроспециалистите обемът на износа и вноса ще зависи от нивото на изкупните и международните цени, както и от степента на въвеждане на системата за складовите записи.
Васил Стоилов: Аз дишам чрез материята на аквалера
Васил Стоилов се роди и угасна в един и същи месец - през февруари, сякаш вградил началото и края си в един от своите кристални зимни пейзажи. За него животът беше много по-важен от смъртта.
"Смъртта ли, като зная, че е неизбежна, изобщо не мисля за нея" - е записал художникът в един от многобройните си дневници. В скромна тетрадка под наслов "История на моя живот" той оставя бегли данни за раждането на човека Стоилов - син, внук, правнук и праправнук на генерация от български свещеници. В нея той се опитва да си припомни и майчиния образ в утрото на своя ден, защото е останал сираче едва на 4-годишна възраст.
Все пак основното в историята на живота му е второто му раждане под образа на творец. Щъркелите, надраскани от детската му ръка върху зидовете, профилът на Данте, който го вълнува със своята характерност, първите му модели - стрина Цвета и един книжар от Подуяне изграждат за малкия Васил нов свят, паралелен на реалния. Това е втората видима реалност, която той ще претвори по-късно в значителни за България и света творби. В тази втора реалност баща му не е вече само поп Стоил от подуянската църква "Света Богородица", а събирателен образ на българския възрожденски свещеник, а рано изгубената майка Митра сияе с красотата на стоиловските мадони.
Александър Божинов или първата среща с художник (Из "История на моя живот")
"Спомням си такава една вечер. Залезът беше грандиозен и апокалиптичен: странните по форма облаци, запалени от пожарите на залязващото слънце, се придвижваха на север. Земята се изгубваше към хоризонта в тъмни, виолетови нюанси, когато неочаквано забелязах силуета на млад мъж, почти скрит във високата трева. Той бе седнал на трикрако столче, а пред него, на малък триножник, беше прикрепено платно: човекът живописваше пейзаж и аз виждах сръчното движение на четката и сочните багри, полепени по картината. Художник! Това ме страшно порази! По-късно разбрах, че съм срещнал Ал. Божинов."
Пейзажът като портрет на природата
Първата сериозна среща на Стоилов с изкуството не е в портретния, а в пейзажния жанр. В академията той някак се изплъзва от влиянието на учителя си Цено Тодоров - бяга от маслото и намира себе си в акварела. Тази светеща и прозрачна материя насочва погледа му към дърветата, сведени над реките, към облаците, гонещи се в безкрайното стоиловско небе. По това време преподавател в академията е и пейзажистът Никола Танев. Неизвестен досега факт присъства в ранните дневници на баща ми. Стоилов се запознал на една изложба с Никола Танев и го поканил в дома си на ул. "Черковна" да разгледа ранните му пейзажи. Заключението на именития художник било: "Момче, някои от твоите акварели са по-добри от тези на Щъркелов. Тоналностите на Константин са прекалено бледи и анемични. Твоят акварел свети. Освен това и ти като мен виждаш пейзажа като титаничен портрет на Природата!"
Верен по човешки на Цено Тодоров, Стоилов не се срещнал повече с Никола Танев. Но духовно идеалите му се сливали с тези на пропуснатия учител.
"Учителят ли? - пише Стоилов в един от дневниците си. - Най-верният учител на художника е самата Природа със своите огнени светлини и трептящи сенки."
Въпреки всичко той усвоява от Цено техниката на маслото и чудесно се справя с нея в десетки свои портрети. Но любимата му материя си остава акварелът.
"Защо рисувам с акварел ли? Откъде да зная. Аз дишам чрез тази материя" - пише Стоилов.
Един български акварелист в Париж
След като през 1927 г. Стоилов става известен за няколко дни с два свои шедьовъра - "Гостенката" и "Мъртви дървета", благодарение на възторжената критика на Сирак Скитник, пред него се отваря пътят към Париж.
"Париж се самоизразява чрез маслото. Изобщо маслата са по-скъпи и по-продаваеми" - съветва Цено непокорния си ученик.
Но в Париж на Пикасо и Вламенк, на Брак и Ив Брайер, Стоилов се среща с големия японски художник Уугухару Фужита.
"Импресионизмът се е родил под влиянието на Далечния изток - пише Стоилов. - А на Изток всичко започва от коприната и акварела."
От Фужита баща ми научава редица тайни на източния акварел. Японците къпят акварелите си с бяла боя и после изваждат от обобщаващата белота отделните детайли. Но непокорният българин предизвиква общоприетия на Изток начин на "къпане" със свой друг - чисто стоиловски. Той потопява акварелите си в тъмнокафява мътилка, в която изцежда четките си и през това влива в общия тон всички участващи вече в картината тонове. После с дебела четка изважда светлини от мрака, сякаш сътворява от мрачния хаос своя малка човешка планета.
На Фужита, който в Париж приема католическата вяра и християнското име Леонардо, Стоилов се опитва да обясни и някои тайни на "шедьовъра на шедьоврите", както българският акварелист нарича иконата.
Материята като предизвикателство
В Париж Стоилов се запознава с Пикасо, Брак и Ив Брайер. Още в първия миг той изпитва антипатия към "испанския млекар". Дразни го фактът, че Пикасо се опитва да имитира неподражаемите майстори от пещерите "Алтамира" и "Магдалена". Твърде цивилизован е за това - отсича баща ми. Но му се възхищава заради предизвикателството на материята. "Пикасо се опитва да рисува с масло върху хартия. Страхотно! " - пише в един свой дневник Стоилов. А в по-късни години рисува свой автопортрет с маслени бои на фон от мотиви на омразния Пикасо.
Дечко рисува по-добре от Ив Брайер
Неизвестен факт е, че Стоилов и Ив Брайер са участвали в обща изложба в Гран Пале.
Двамата пушат заедно. "Но аз като просто момче си пушех цигарката, докато Брайер пафкаше лула - шегува се Стоилов. - Години по-късно го срещнах променен. беше станал сноб. Не зная на какво отгоре. Славата?... Вятър и мъгла. Бай Дечко Узунов рисува по-добре от Ив Брайер."
Линията - чистата мелодия на Брак
Освен портрет на Фужита в Париж Стоилов рисува и Жорж Брак. "Влюбен съм в чистите линии на Брак - пише баща ми. - От тях сякаш избликва мелодия."
"Аз съм художник на линията - признава Стоилов. - За мен не Фужита, а Хокусай е пророк в царството на линията, която е основният градеж на изкуството. Линията ме тласка към рисунката, в която казвам много."
Среща с Паскин
В каталога към самостоятелната изложба на Стоилов в Париж световно-известният тогава изкуствовед Луи Тео противопоставя слелия се с парижката атмосфера Паскин на националния художник Васил Стоилов. Той обвързва в общо течение художници като Ла Тур, Миле, португалеца Нино Гонзалвеш, старите холандски майстори и българина Стоилов.
"Казано е за селяните на Миле, че приличат на буци оживена пръст. Селяните на Стоилов изглеждат по-ъгловати и по-набръчкани - като издялани от гранит. В техните бръчки е вградено до висша степен чувството на тайнството."
"Все пак ти остана български художник за разлика от Паскин" - констатира Вл. Свинтила в разговор със Стоилов.
"Вярно е - репликира Стоилов. - Но в България също горят лъчи на Ориента. И освен това, най-българският от всички художници Майстора рисува по неподражаем начин Цариград. Не забравяй, че и моето изкуство е универсално. В Париж го схващаха като мост между Изтока и Запада, в Япония - като мост между Запада и Изтока. Изкуството е свят без граници, но човек трябва да живее у дома. Иначе може да се самоубие като Паскин.
Раждането на Българска мадона в Париж "В Париж заработих по-различни сюжети - мистично преклонение - Мадона, пред която се прекланя България."
(Из "Апокалипсис" - есе от В. Стоилов (1930 г.)
Повиках Мария от хълмовете - пленница на великия Апокалипсис.
Събудих я в тъмната и тъжна нощ.
Тя идва, влиза от небето в един кръг от блеснали облаци. Тя се носи върху море от прекрасни цветя. Челото й блести като слънце, раменете й са покрити с плащ от лъчи. Аве Мария! Вече познавам жертвата си; зная защо съм дошъл на този свят и какво ме очаква.
Ще покрия сърцето на Мария със светлината на моето сърце. Бъдещите ми картини ще отварят очите на моите братя и сестри и те ще видят духовния образ на природата. В много картини по-късно ще предам светлината на нейните очи. Ще я нарисувам като Светата Дева Богородица - Мадона с божествено дете в ръце."
Три постоянни експозиции - първата от 36 картини в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, 120 картини в музея "Икеда" в Япония и от тази година - 30 картини във Велико Търново честитят 95-ия рожден ден на майстора на българските мадони.
Войната в Чечения продължава и след разгрома на партизаните
МОСКВА. Зам.-командващият руската военна операция в Чечения ген. Генайдий Трошев заяви вчера, че дори и след като бъдат превзети последните им бази, чеченските партизани ще продължат съпротивата си. Когато говорим за край на операцията, имаме предвид ликвидиране на големите отряди на бойците, каза Трошев пред ИТАР-ТАСС. Според него много сепаратисти се укриват в контролираните от руснаците райони на републиката и подготвят терористични удари, подобни на тези, които принудиха армията да се оттегли от Чечения през 1996. В село Шатой са обкръжени 2000 партизани, а срещу тях са концентрирани 64 оръдия и минохвъргачки на квадратен километър.
Пратеникът на Съвета на Европа за човешките права Алваро Хил-Роблес се очакваше да посети вчера Чечения и Ингушетия. След малък скандал руските власти разрешиха на самолета му да се качи и руският независим комисар по правата на човека Олег Миронов, избран на този пост от парламента в Москва.
Германците за пръв път пред урните след избухването на скандала в ХДС
БЕРЛИН. За пръв път след избухването на скандала с черните каси на Християндемократическия съюз (ХДС) германските избиратели застанаха вчера пред урните. Резултатът от изборите в северната провинция Шлезвиг-Холщайн може да се окажат решаващи за това кой ще оглави ХДС, тъй като един от основните претенденти за лидер на партията е кандидатът за премиер на Шлезвиг-Холщайн и бивш федерален министър на отбраната Фолкер Рюе. Ако успее да се представи убедително в провинцията с 2,7 млн. жители, Рюе може да отправи претенция и към кандидатурата на консервативната опозиция за канцлер на Германия на изборите през 2002.
Шансовете му за победа бяха силно подронени през последните седмици като от 10 пункта преднина преди 3 месеца, последните анкети от петък сочат изоставане с 10 пункта от социалдемократите. Рюе смени тона и вместо за победа започна да говори, че ако получи около 37 процента, т.е. ако повтори резултата отпреди 4 години, ще има основание на конгреса през април да поиска да оглави ХДС.
Резултатът от Шлезвиг-Холщайн ще се отрази и върху състава на горната камара на федералния парламент. Не е изключено управляващите в провинцията социалдемократи да не спечелят мнозинство, а съюзниците им - зелените, да не прескочат бариерата за влизане в провинциалния парламент. Това ще принуди и ГСДП, и ХДС да потърсят съюз със Свободните демократи и ще постави под въпрос разпределението на четирите места на Шлезвиг-Холщайн в Бундесрата.
Дори да се стигне до съюз ХДС-СвД, в Бундесрата няма да има мнозинство нито на социалдемократите, нито на опозицията. Но при този вариант става жестока битката през май на изборите в Северен Рейн-Вестфалия, защото там вече наистина може да се спечели мнозинство за опозицията във федералната горна камара. Последното пък ще принуди партията на канцлера Шрьодер да търси компромис по всеки законопроект през оставащите над две години до общите избори.
Горя телефонната палата в столицата
СОФИЯ. Пожар избухна вчера сутринта в телефонната палата в столицата. Сигналът за него е подаден към 10.30 ч. на дежурния в НС "Пожарна и аварийна безопасност" от охраната на сградата и служители в палатата. Три минути след това на мястото на инцидента пристигнаха три противопожарни коли и две линейки. Придвижването на колите бе значително затруднено от тясната ул. "Гурко", както и от паркираните в близост до горящата сграда автомобили. За щастие на пожарникарите огнената стихия не се бе разразила в пълна сила и се наложи да бъде използван само автомобилът с противопожарна стълба. Към 10, 45 пожарът бе изгасен. Пострадали няма. Леко задушаване от дима и уплаха получи служителка от отдел "Международни разговори" и "Автоматично телефонно избиране", където е лумнал пожарът. Веднага й бе оказана спешна медицинска помощ, след което тя бе откарана в "Пирогов". Огънят е унищожил част от мебелите. Според служители на телефонната палата пожарът е възникнал от късо съединение в кабелите на компютрите на петия етаж на сградата. От охраната заявиха, че пламъкът е предизвикан от цигара.
Делегатите: Защо нямаме партийни членски книжки?
СОФИЯ. Необходимо е да се върнем при проблемите на хората, за да възстановим обратната връзка, подчерта в началото на дискусията вчера плевенският кмет Найден Зеленогорски. Никой няма право да приватизира партията, трябва да включим младите хора в управлението, над половината от общинските служители в града са млади хора, сподели опита си Зеленогорски. Според пловдивския делегат Рангел Каяджиев през първия ден от конференцията политическа дискусия не е имало. Кандидат-членовете за НИС на СДС се страхували, че хората не ги познават, и затова се изказали в стил - вижте ме, това съм аз, искам да бъда избран. Общ проблем за много от членовете на СДС вече трета година е липсата на легитимна партийна членска книжка. Вие имате ли книжки, защото аз нямам, попита Каяджиев водещите заседанието Евгений Бакърджиев и Михаил Михайлов. Хората по места плащали членски внос, без да получават никакъв документ. Той настоя новите членове на ръководството да слязат в залата, за да чуят проблемите на хората и покани премиера Иван Костов да посети Пловдив за среща с избирателите, както това е направил президентът. Според Минка Стойкова от чифлик работодателите можели да предложат на премиера и лидер на СДС Иван Костов повече идеи, отколкото депутатите в парламента.
Хората не желаят да им се спускат решения отгоре, а искат да правят политика по места, каза Латинка Петрова от "Младост". Народът не обича напудрени политици, а очаква ясни послания от тях, обра аплодисментите на залата пенсионираната актриса. Не бива да обвиняваме журналистите, сред тях има умни и образовани хора, ние не знаем как да общуваме с тях, каза Людмил Бешков. Подкрепи го и Христо Христов, който каза, че често липсата на достоверна информация принуждава медиите да търсят всякакви и недотам достоверни източници, които изкривяват образа на СДС в очите на хората. Медиите създали митовете за вътрешните противоборства в партията - между премиера и президента, Бакърджиев и Костов , Софиянски и Бакърджиев, такъв бил и митът за двете СДС-та. Да се отворим към обществото чрез постоянен диалог, прикани Христов. Работата за парламентарните избори да започне веднага, бе общото мнение на изказалите се.
Следващите избори ще бъдат не партийни, а мажоритарни, каза Петър Шарков от Смолян. Необходими са ни чисти, смели, решителни хора, призвани за обществена работа. Тежко на държава, в която депутатската заплата е единственият стремеж на народните избраници, подчерта Шарков. Като нерешени проблеми бяха поставени тези за кадровата политика, връщането на земята, условията за отпускане на кредити, високите данъци, ниските пенсии, социалните помощи. Приоритети в националния план за развитие според Евгений Чачев, министър на благоустройството и регионалното развитие, са 4,5 % растеж на БВП, средна заплата от 290 лв. , сваляне на равнището на безработицата до 9 на сто.
Дело срещу МС заради делото "Мърдок"
СОФИЯ. Върховният административен съд може да глоби Министерския съвет с 500 лв. заради бавене на делото на Рупърт Мърдок по повод жалба на прекия му конкурент в конкурса за частна национална телевизия - шведския консорциум "Медиа Бродкастинг сървисис" (МБС). Магистратите твърдят, че кабинетът не им е представил пълната окомплектовка на документацията по състезанието за националната честота. Затова не можело да се образува и да тръгне дело. В МС обаче са категорични, че са изпратили всичко необходимо. Според шведите правителството не се е съобразило с обясненията и възраженията им по време на предните фази на конкурса. Нарушение на конкретни законови разпоредби не е цитирано. ОТ МБС се жалвали и че никой не ги уведомил, че Мръдок ще участва в конкурса. МС нямаше право да се меси в отделните фази на състезанието, нито да изслушва жалби и да взема страна. А участието на Мърдок бе изненада и за нас, кометираха от МС.
Джордж Буш ще скача с парашут на 80-ия си рожден ден
Бившият президент на САЩ Джордж Буш бе изписан от болница в родния си гр. Хюстън, щата Тексас, където бе настанен по настояване на лекари, съобщи ИТАР-ТАСС. 75-годишният Буш е имал аритмия на сърцето и медиците са настояли за по-пълни изследвания. "Чувствам се добре, има още толкова много неща, които бих искал да направя, толкова интересни неща" - е заявил Буш пред журналисти при изписването си. Едно от тях според бившия президент е да скочи с парашут на 80-ия си рожден ден, който ще празнува през 2004 г. "Казах на Барбара: какво би станало, ако празнувам така 80-ия си рожден ден, а тя ми отвърна - разбира се, ще бъде прекрасно" - твърди бившият президент на Съединените щати. Нека припомним, че това няма да е първият скок на Буш-старши с парашут. През 1997 г., на 73-годишна възраст, той скочи с парашут, и то за втори път в живота си. Първият път е бил през 1945 г., когато обстрелвали самолета му и се наложило да скочи на един от островите в Тихия океан. През юни м.г. бившият американски президент отбеляза 75-годишнината си с поредния скок. Интересно е, че основният съперник на Джордж Буш-младши за кандидат-президент от Републиканската партия - Джон Маккейн, също като Буш-старши е бил пилот по време на Втората световна война.
Доверие ще спечелим чрез солидарност с обществото
Завърши конференцията на СДС, с която СДС, а и българското общество свързваха много надежди. Аз се надявам, че ние не сме разочаровали очакванията, вярвам, че с приетата резолюция, но най-вече с откровеното обсъждане, с откритата, честна и критична дискусия ние показахме пред себе си и пред обществото, че имаме сили да погледнем проблемите в очите, да ги погледнем хладнокръвно и да намерим тяхното решение. Дискусията и характерът ѓ показват демократичната същност на СДС. Показват нашата вътрешна свобода. Аз съм горд, че членовете на СДС са свободни граждани и го показват винаги, когато се обсъждат откровено проблемите на българското общество, когато се дискутират политическите проблеми на страната.
Искам да отговоря на най-важния въпрос. Откъде ще дойде доверието. И заедно с него - силата. Партиите, към чието семейство ние принадлежим, винаги дават по един и същи начин отговор на този въпрос - от мобилизация на вътрешните сили. Ние трябва да се върнем към себе си. Ние трябва да вперим поглед в собствените си възможности. Ние трябва да видим нашите вътрешни устои и там да намерим силата, която да ни подкрепи в бъдещите ни действия. СДС сам се е вгледал, и то успешно.
Г-н Вилвен Мартенс, председател на Европейската народна партия, в разговор днес (б.р. - вчера) ми каза, че си спомня как е бил гост на една конференция на СДС още като коалиция, поканен от покойния г-н Стефан Савов, през далечната 1992. Той ми каза: "Огромна е разликата в сравнение с онзи период. Вие сте израснали много. " Ние сами израснахме. Сами намерихме пътя за своето политическо развитие. Никой не е отглеждал СДС. Ние сме се направили сами и сме стигнали дотам - да носим отговорността за управлението на страната при сегашните много трудни условия и да го направим достойно, да го направим с чест.
Аз пожелавам на СДС това поведение да продължи и в бъдеще. Защото обществото може да се разколебае, обществото може и да се разочарова. Ние трябва да покажем, че това са временни настроения на обществото. Тогава, когато демонстрираме собствената си убеденост в това, което правим.
Ние трябва да бъдем единни. Ние трябва да бъдем монолитни около своята програма. Нашата ясна покана за нашите гласоподаватели ще бъде изпълнението на собствената ни програма. Помнете отново това, което вече говорихме. Няма партия, няма политическа сила в България, която да е обещала нещо и да го е изпълнила. Ние ще изпълним своята програма и това ще бъде нашата визитна картичка пред българското общество. За да го направим, ние трябва да бъдем солидарни. Трябва да бъдем солидарни най-напред с обществото. Трябва да променим стила на поведението си така, че хората да ни видят сред себе си. Ние, новоизбраното ръководство, Националният съвет, всички делегати на Националната конференция трябва да тръгнат сред хората. И не заради изборите, а заради самите хора,заради проявата на солидарността, за която се говореше тук, в изказванията. Ние трябва да бъдем там, да виждаме техните проблеми, те да ни чувстват до себе си. Правилно беше казано тук, не можем да искаме подкрепа от хората, ако не водим диалог с тях. Не можем да имаме доверието на хората, ако не ни виждат до себе си. Солидарност с обществото. Солидарност вътре в СДС. Ние трябва да бъдем солидарни помежду си. Това означава да намерим трайни решения на всички противоречия. Да се надяваме, че упълномощаването на контролния съвет на СДС да изпълнява ролята на вътрешнопартиен арбитраж ще бъде стъпка в правилна посока. Трябва да приемем авторитета на този орган и да разчитаме на неговото съдействие за разрешаване на тези конфликти, които ще дойдат за решаване на самия връх на СДС. По този начин трябва да намерим решение на своите проблеми и едновременно с това да проявим много повече солидарност. Не можем да си позволяваме да превръщаме национална конферанция в място за дискусия на областна. Областна - за място на дискусия на общинска. А на общинска - да се дискутират проблеми на местни клубове. А в местния клуб да се дебатира кой повече е седесар на СДС. Трябва всяка отговорна организация на СДС да се стреми да решава своите проблеми. Аз съм го казвал и ще го повторя тук. Солидарност означава да се намерят сили и да се реши проблемът там, където той се намира, това е другият принцип, за който се говори тук. Това е принципът на субсидираността, характерен за християндемократическите партии . Където се е появил проблемът, там трябва да се решава. Никой не трябва да търси някой да му решава отвън проблемите, защото всеки път, когато се протегнеш за помощ някой друг да ти реши проблема, ти ставаш слаб. Ти ставаш слаба организация, ти сам жертваш собствената си партийна свобода, заради своята вътрешна слабост. Ето, това СДС не бива да култивира. СДС трябва да бъде солидарен вътре в себе си и трябва да намира тези отговори. Ако хората ни видят убедени в своята програма, ако ни видят почтено изпълнили своята част от гражданския договор от 1997, ако ни видят волеви и устремени към следващите избори, ако ни видят сред себе си - дискутиращи открито, честно и критично проблемите, които ни заобикалят, ако ни видят единни и солидарни помежду ни, ако видят, че ние сме способни по места да решаваме своите проблеми, ние ставаме наистина една много авторитетна и силна партия, такава, каквато се представихме пред председателя на Европейската народна партия и пред председателя на Европейския демократичен съюз. Защото този авторитет на СДС, който те показаха, че ние вече имаме в европейските народни и християндемократически партии, се дължи точно на тези качества на СДС. Ние трябва да засилваме силните си качества през тази година.
И накрая, всичко това се отнася за политическото ни поведение. Ние, разбира се, трябва да направим една актуализирана програма, която да осигури много бърз растеж, да постигне нещата, които са записани като политически цели и принципи. Ние трябва да направим всичко възможно да дадем мощен тласък на икономиката, още повече че очакваме този тласък на икономиката да дойде през 2000 година и да се реализира в бързо подобряване на заетостта, бързо повишаване на доходите.
Но едновременно с това ние като политическа партия не трябва да приемем да се премества центърът на обществения дебат от политическите теми върху теми от типа корупция, безработица, пенсии и т.н. Ние ще сме лоши политици, ако допуснем това. Няма в Европа партия, която може да издържи дебат по отношение размера на пенсиите. Няма такава партия. Няма партия в Европа, която да издържи един центриран обществен дебат в продължение на месеци по въпроса за заетостта. Дори да е с ниска заетост. Защото българското общество има за решаване политически проблеми. Ние сме длъжни да поставяме и да сочим решението им. Българското общество трябва да има политически дебат, трябва да има дебат, за да има движение напред. Ние се придвижихме дотук, благодарение на политическата си сила, не благодарение на икономическите възможности на България. Вярвам, че вие всички разбирате това. Защото през 1997 година, когато ние тръгнахме, за да дойдем дотук, нямаше икономика в България. И го казвам не аз, казва го Жан Виденов на 22 декември пред конгреса на БСП. Казват го и другите ръководители на БСП. Те признават, че тогава не е имало икономика. Това, което ние постигнахме дотук, дойде от решаването на политическите въпроси. Създаването на политическата демокрация, създаването на функционираща пазарна икономика, изпълняване на тези критерии, вследствие на които на страната се протегна ръка и тя започна преговори за членство. Ние не сме направили скок или някаква революция в икономиката на България. Всичко, което сме направили, сме направили в условията на намаляващи икономически възможности заради войната в Югославия, заради новото югославско ембарго. Защото, каквото и да направим ние в сферата на икономиката, два месеца ембарго са достатъчни да унищожат всякакви добри постижения и добри ефекти.
Затова ние сме длъжни, ако искаме да поставяме правилно акцентите на вниманието на обществото, да дебатираме тези политически проблеми, които имат ясно, еднозначно решение в представите на българина.
Българското общество се развива, то следва своя ход. И то трябва да ни вижда като мощна политическа алтернатива. Защото иначе сами ще станем някаква икономическа надежда на страната и тогава как всичко това ще се спрегне с лозунга, че не трябва да се прави икономика от СДС и СДС не трябва да прави икономика и държавата не трябва да е икономическият предприемач на България. Как ще стане това, ако ние сами се товарим с икономическите задачи и казваме, ние ще решим всички проблеми на безработицата. Ето, погледнете, как примерно правителството може да реши тези проблеми, след като съкращава в 2000 година 17 хиляди души, как решава проблема с безработицата бъларското правителство. Затова е нужен политически дебат в обществото, заради това СДС трябва да води този политически дебат.
Този дебат е концентриран в резолюцията, която ние приехме, и аз вярвам, че вие всички ще използвате тази резолюция, ще използвате докладите, ще използвате изказванията, които чухте тук като една голяма политическа школа за собственото си движение напред. Ние по този начин ще се открием към проблемите на българското общество. А да се открием истински към проблемите на хората - това те очакват от нас. И аз съм убеден, че СДС може да им го даде. Напред, убедени и смели към следващите парламентарни избори през 2001! Пожелавам успех на всеки един от вас на тези избори, защото това ще е успехът на СДС!
Държавен резерв осъди военния завод "Пима"
МОНТАНА. Черни и цветни метали за 5,5 млн. лева трябва да възстанови на Държавен резерв военни завод "Пима", реши окръжният съд. Металите са извадени от складовете на резерва през периода 1994-1997. Липсите са установени по безспорен начин от две финансови ревизии и няма смисъл да се обжалва решението на магистратите, заяви ликвидаторът на оръжейната фирма Младен Младенов. Това обаче утежнява финансовото положение на "Пима", чиито дългове без този към Държавен резерв надхвърлят 17 млн. лева.
Военният завод е в ликвидация от април миналата година, но вместо да погаси борчовете, той продължава да произвежда загуби, сочат документи. За 9 март е насрочено дело за обявяване на фирмата в несъстоятелност. То е заведено по иск на Частна земеделска инвестиционна банка заради необслужван кредит от 100 000 лева, теглен през 1993.
Активите на завода са 32 млн. лева
Друг основен кредитор на "Пима" е Обединена българска банка, на която заводът дължи 4 млн. долара. Задълженията към Първа частна банка са 240 000 лева, а към ЧЗИБ - 360 000 лева. 20 на сто от общо 17 млн. лева борчове са по ЗУНК. Стойността на активите на предприятието е оценявана на 32 млн. лева.
Ексагент разкрива колеги
ЛОНДОН. Бившият агент на британското контраразузнаване Дейвид Шайлър изостри вчера битката си с правителството в Лондон като назове имената на двама действащи в момента агенти на МИ-5, които според него са участвали в тайна операция за убийството на либийския лидер Муамар Кадафи в средата на 90-те години, съобщи в."Обзървър". Изданието знае, но не огласи имената, като коментира, че разсекретяването ще подейства като земетресение в спецслужбите, където е желязно правило да не се говори за колеги дори в семейството. Правителството, което отрича да е имало нещо общо с историята, ще се хвърли да изправи пред съд избягалият в Париж приказлив агент, предположи вестникът.
Шайлър направил безпрецедентната стъпка, за да принуди властите да започнат мащабно проучване на аферата, забъркана, според него, от оставените без контрол спецслужби. Ексагентът изпратил на 24 ноември 1999 подробен доклад послучая на вътрешния министър Джак Стро, включително с името на агента на МИ-6, който ръководил акцията и платил за покушението. Сега Шайър е готов да назове по име и началника на въпросния агент от разузнаването, известен засега само като РТ16. Ще кажа и кой е началникът ми, когото навремето предупредих на няколко пъти, заплашва Шрайър. Той твърди, че ще проговори и за атентат от 1994 срещу израелското посолство в Лондон, за което според него контрразузнаването знаело в аванс, но жена от МИ-5 не предала предупреждението.
Женска "революция" в МИ-6
ЛОНДОН. Британското разузнаване преживява нещо необичайно - превземат го жени, писа вчера в лондонския в."Сънди таймс" специалистът по история на шпионажа Стивън Дорил. Традиционното мъжко присъствие в "Сикрит интелиджънс сървис" (СИС), или както още е известна службата МИ-6, се пропуква и сценаристите на филми като тези за Джеймс Бонд ще трябва да си помислят дали главният им герой не трябва вече да носи пола.
След края на студената война изведнъж станало много по-трудно да се вербуват агенти в чужбина, защото се променила и стойността на примамките. Оказва се, че е невалидно клишето за шпионинът-сваляч, който кара секретарката на важен обект да "пее" в леглото стратегически тайни. Новото правило е жена-агент да се сприятели с жена, да кажем докато пътуват заедно в самолет.
Докато МИ-6 тепърва води битка с "мъжкия свят", близо половината от служителите на британското контраразузнаване МИ-5 днес са жени. Промяната тук настъпила, защото се пресъхнал изворът - бели мъже от средната класа с военно или колониално минало. Агенцията била принудена да се обърне към младежите в университетите, но понеже те били с по-слаба подготовка за специфичната дейност, жените в МИ-5 моментално атакували за позиции в системата.
В МИ-6 обаче са по-предпазливи, защото все още нямат отговор на това как биха реагирали децата на жени-шпиони, когато разберат как майка им е осигурявала прехраната. През 1998-1999 отпуск по майчинство са взели 34 служителки. Вероятно повечето от тях са секретарки или административни служителки, но фактът е показателен - бременността вече не е пречка за кариерата.
Задължително социално осигуряване
СОФИЯ. Над 2500 души се събраха в метростанция "Опълченска" в нощта срещу неделя на технокупона, организиран от "Нестле". Качественият саунд, светлинните метровизии и нескафето, раздавано само срещу една усмивка, поддържаха висока температурата в иначе неотопляваното хале. Разгорещените рейвъри поради липсата на гардероб струпваха връхните си дрехи на купчинки, около които танцуваха. Някои се сгряха дотам, че се съблякоха от кръста нагоре. Новост в екипировката на техноманиаците бяха тубичките с неизяснено съдържание, прикачени на гърба и снабдени с маркуч за пиене. В началото на купона се забелязваха нетипични за технопартитата посетители, явно привлечени от сладката цена на входа - две вафли "Мура". Повечето от дошлите в метрото обаче оцениха по достойнство изпълненията на "Майндсторм" и на гостите от Сиатъл - диджей Риц и диджей Мат Коруин.
Запалиха колата на журналист от в. "Капитал"
СОФИЯ. Автомобилът "Таврия" на журналиста от в. "Капитал" Момчил Милев е бил запален вчера сутринта, съобщи БТА, цитирайки главния редактор на вестника Петко Шишков. Автомобилът е бил паркиран пред блока в кв. "Изгрев", където живее Милев. От пожара е пострадала цялата предна част на колата. По-леко е засегнато паркирано в съседство "Волво". Момчил Милев е в "Капитал" от 1996. Пише за армията и съдебната система. Това е втори случай на посегателство срещу журналист от "Капитал" за последните осем месеца след нападението на трима маскирани над Алексей Лазаров. Редакцията е разтревожена от създаването на атмосфера на враждебност, заплахи и посегателства срещу български журналисти и се надява, че този път полицията ще свърши работата си докрай.
Защо сините на последваха Костов?
Националната конференция на СДС се състоя от два акта, от две отделни действия едно след друго и без особено ясна връзка помежду им. Първото действие беше, че лидерът ИВан Костов, президентът Петър Стоянов, Екатерина Михайлова и още няколко души дадоха много по-релефна картина на проблемите на СДС с доверието на хората, отколкото се очакваше от много наблюдатели. Големите лидери на СДС ясно си казаха кривиците, какво трябва да се направи, за да се възстанови доверието към СДС. Формулировката беше: да се престане с балканско, ориенталско, клиентелските подходи към ползване на властта, както каза Иван Костов, да се работи видимо единствено и само за общото благо, с което българите да бъдат убедени, че СДС изпълнява обществения договор, и да се преведе на разбираем всекидневен език политиката на правителството особено в частта й за европейска интеграция, както и да се удовлетворят онези неща, които обществото видимо и шумно иска да се случат - да се спре натискът на монополистите върху хората, да се осигури свобода за развитие на инициативните и т.н. Тоест ръководството особено в лицето на Иван Костов формулира съвършено правилно проблемите и даде правилния изход - да се прилага общественият договор. Иван Костов апелира към делегатите на партията да се съгласят с тази диагноза и да я превърнат в собствено поведение при гласуването на състава на НИС. Това, за което апелира Иван Костов, беше съставът на НИС да бъде заявката на тази конференция, че диагнозата, която той предлага, се приема и че политическите действия, които произтичат от нея, които той предложиь също се приемат. Това беше първият акт на конференцията.
Вторият акт на конференцията беше, че делегатите отказаха да тръгнат в посоката, очертана от техния лидер, достатъчно решително Аз съм убеден, че депутатите отказаха да тръгнат в тази посока не защото не са разбрали какво им каза Иван Костов, нямаше човек, който да не разбере за какво става дума. Следователно не поради неразбиране не тръгнаха в тази посока, а поради неприемането й. Делегатите не приеха в своята голяма маса това, което им каза Костов, но ние не разбрахме защо. Никой не стана да каже: "Аз не приемам това, което каза партийният лидер, и следователно смятам да правя друго. " Ние не знаем каква е аргументацията им. Аз подозирам, че делегатите не приеха това, което им каза Костов, и произведоха този половинчат НИС, защото изпълняваха преди това договорени на основата на местни интереси неща. Тука клиентелното залитане на СДС се върна като шамар върху Иван Костов. Клиентелите се мобилизираха и гласуваха според своя интерес. Тоест този интерес в голяма част от гласуващите делегати не е бил в онова, което поиска от тях Иван Костов - да поставят общото благо над всичко. Това обяснява защо в НИС има по-малко нови лица, защо има типажи, фигури, за които той изрично настояваше да не бъдат избирани, и един от страничните резултати е, че този НИС трябва да въведе СДС в най-тежките избори догодина. Второто действие е това - конференцията отказа исканията на Костов, формулирани в неговия доклад, и производведе половинчат сигнал към общественото мнение, към гражданското общество. Сигналът на Костов беше, че партията е разбрала какво иска обществото и ще го направи. Сигналът на делегатите беше, че са слушали с едното ухо и решават да крачат по пътя към изборите с вързани крака или по-скоро с гюлле на единия крак. Защо решиха да направят това - не знам. Никой не стана публично да мотивира поведението си.
Има няколко хипотези. Първата е, че клиентелният интерес е достатъчно силен, за да засенчи общия, на партията и на нацията. Другата хипотеза е, че по някакви причини, на ниво извън София СДС се е отказала от спечелването на изборите. Може би има и трето обяснение, но никой не е казал какво е то. Коя от тези хипотези е вярна, коя обяснява поведението на делегатите, кое обяснява впечатляващия факт, че отказаха да тръгнат в посоката, очертана от Костов? И тук не става дума за това, че го е казал Иван Костов, а че той каза верните неща и конференцията отказа да превърне в действия тези неща. Това е големият факт на тази конференция-втората крачка противоречеше на първата.
Но по принцип е много трудно да се анализира политиката, която е публично нещо, тогава когато тя не се случва публично. Никой не е чул същинските аргументи за едно или друго политическо поведение, всъщност аргументите изобщо ги нямаше. Това, което не е публично-не е казано, не е заявено, не е дебатирано не е политика-то е част от някакви други неща, някакви сделки, но не е политика. И за момента го няма политическото обяснение защо конференцията на СДС отказа да приеме посоката, която и предложи нейния лидер.
