БСП внася в КС седем текста от Закона за лекарствата
СОФИЯ. БСП внася днес в Конституционния съд седем текста от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, съобщи зам.-председателят на ПГДЛ Любен Корнезов.
Социалистите ще атакуват разпоредбите на закона в две посоки - закриването на общинските аптеки и участието на представители на съсловните организации на фармацевтите в държавни органи.
Според него текстовете са нецелесъобразни и противоконституционни, защото с тях се определя изцяло частна собственост, докато конституцията предписва равнопоставеност на всички видове собственост.
ДПС набедено за спонсор на терористи
МОСКВА. Движението за права и свободи в България и българският Висш мюсюлмански съвет бяха набедени вчера в московски вестник, че са спонсори на чеченските "терористи", съобщи БТА. На цяла страница в седмичника двама автори, представени като авторитетни специалисти по корените на международния тероризъм в Чечения, обясняват как ислямски центрове, партии и организации от 22 държави са давали пари на чеченски терористи в продължение на 10 години. Освен България източници на тези средства се сочат още в Албания, Босна и Херцеговина, Турция и Полша.
По-традиционните методи включвали искане на откуп за отвлечени хора, влакови обири, нелегални продажби на нефт, контрабанда на руски диаманти и злато, овладяване на 20% от руските банки. Без да сочат доказателства, авторите твърдят, че Западът дал на чеченците 1,5-2 млрд. долара, за да блокират тръбопровода за каспийски нефт през Чечения.
ЕС финансира съвместни проекти, чрез програма Джоп
Български малки и средни предприятия могат да кандидатстват за финансиране по програма Джоп на ФАР. Необходимо е обаче те да са създали или да имат намерение да се кооперират с фирми от страните членки на Европейския съюз. Програмата е създадена още през 1991 година с цел да намали финансовия риск на западноевропейските дружества при участието им в джойнт-венчъри в източноевропейски страни.
Три са фазите, при които Джоп може да финансира проекти. При първата, или така наречена предварителна, се оказва помощ при планирането за създаване на ново смесено предприятие. Тогава е възможно да се получи финансиране до 2500 екю за част от разходите при установяването на контакти с потенциални бъдещи партньори. С тези средства могат да се покрият разноските, направени по време на преговрите. Джоп съдейства и при организирането на семинари за търсене на партньори.
При проучването на осъществяването на пилотни проекти, пазарни анализи и бизнеспланове, финансирането е под формата на безлихвен аванс. Сумата може да е до половината от допустимите разноски, като не трябва да е повече от 7500 екю. Ако в едногодишен срок бъде създадено смесено предприятие, отпуснатият аванс се превръща в безвъзмездна помощ, а ЕС пък може да поеме останалите 50 на сто от допустимите разходи при общ таван от 150 000 екю. При положение, че получилият аванс за пилотен проект не го осъществи, той може да избере дали да предостави проучването му на Европейската комисия или не. В първия случай получените средства се превръщат в безвъзмездна помощ, а във втория те трябва да се върнат.
Същинското финансиране в действителност се осъществява при втората фаза. Тогава ЕС участва във финансовите рискове на смесените предприятия, при условие че финансовите посредници също поемат подобен ангажимент. Тук средствата, отпуснати от Евросъюза, не могат да надхвърлят 20 процента от общите нужди от капитала на смесеното предприятие, или по-точно те трябва да са до 1 млн. екю. От друга страна, размерът на финансирането от ЕС не може да надвишава предоставените от финансовия посредник средства, както и дяловете на съдружниците в уставния капитал на дружеството. Инвестиционният заем трябва да се изплати за 10 години.
Разходите, свързани със схеми на обучение или представянето на ноу-хау от смесеното предприятие, също може да бъдат подпомогнат от Джоп. Това става в третия етап на програмата. Целта е по този начин да се засили човешкият потенциал на смесената фирма. Сумата, предоставена от ЕС, не може да е повече от 150 000 екю и трябва да се изплаща до пет години от отпускането й.
Българските фирми, които имат желание да участват в програма Джоп, трябва сами да намерят партньор от страна от ЕС, с когото да осъществят връзка. След това със създадения съвместен проект може да се кандидатства пред ЕС за получаване на финансиране, като се посочи и за кой етап ще бъде то. Формулярите за участие могат да се изпращат по всяко време до финансов посредник, който е одобрен да работи по Джоп. Ако посредникът ги оцени положително, той препраща получените документи на Европейската комисия. При положение, че се кандидатства за създаване на смесено предприятие, към формулярите трябва да бъде приложено и проучване за осъществимост. Еврокомисията е тази, която взима решение дали проектът ще бъде финансиран, но определяща е и ролята на посредника.
ХДС глобен с 41 млн. марки
БЕРЛИН. Председателят на германския парламент Волфганг Тирзе обяви вчера, че Християндемократическия съюз (ХДС) на бившия канцлер Хелмут Кол ще бъде глобен 41,3 милиона марки, заради укриването на близо 18 милиона марки, получени под формата на нелегални партийни дарения в провинция Хесен, предаде Ройтерс. С посочената сума ще бъде намален размерът на държавните субсидии за партията на Кол през текущата година. Тирзе има право да съкрати субсидиите с три марки за всяка марка, получена под формата на нерегистрирано дарение. Наказанието далеч надвишава предположенията на християндемократите, че глобата ще бъде до 10 милиона марки.
Германският в."Билд" писа по-рано, че финансовите нарушения на ХДС ще струват на партията 71 милиона марки - 41 милиона, заради нередностите с партийните сметки в провинция Хесен, и 30 милиона, заради незаконните дарения, приемани от ХДС на федерално ниво по време на управлението на Кол. Вестникът предполага, че размерът на глобата може да се окаже още по-голям, тъй като все още не е изяснена точната сума на получените от християндемократите незаконни дарения.
Активизирано свлачище застрашава пътя Албена - Балчик
ВАРНА. Активизирало се свлачище през последните дни заплашва с пропадане пътя между курорта Албена и Балчик, съобщиха от Гражданска защита. Не е изключено пътят да бъде затворен. Напукани са стените на 20 сгради между шосето и брега. 10 дка земна маса е пропаднала заради подпочвени води. Около 10-метрови пукнатини зеят до почивния дом на фирма "Свилоза". Вчера специалисти от "Стройинжект" са започнали сондажи, спешно е била спряна водата. Живеещите в засегнатите сгради са предупредени да се евакуират. Според специалисти съществува реална опасност от пропадане в засегнатия район.
Босът на "Щутгарт" ще гони треньор заради Краси Балъков
БОН. Според публикация на германския всекидневник "Билд" президентът на "Щутгарт" Герхард Майер Форфелдер е готов да уволни треньора Ралф Рангник заради неговия конфликт с Красимир Балъков.
"Любимецът на президента - Балъков, е резерва при този треньор, което означава, че Рангник ще трябва да си търси работа в скоро време. Всеки момент очакваме Форфелдер да избухне" - прогнозира "Билд".
След третата поредна загуба на "Щутгарт" президентът не издържа и възкликна: "Един играч играе безобразно (босът има предвид Листеш), 80 минути не пипа топката, а Бала седи на пейката. Плюя на такава система. За десет минути Балъков направи много повече от Листеш, който се разхождаше осемдесет минути. За 25 години като президент не съм виждал такава игра" - изсъска Форфелдер по адрес на треньора.
Президентът е известен с това, че спори по спортни въпроси с треньорите и ако не бъде "разбран", се разделя с наставниците си.
"Играем със зоново покритие на пространствата и пресиране. Ако някой иска да промени това, то аз няма да работя тук. Защото едно нещо никога няма да направя - поради договорните отношения с даден играч да решавам против моите убеждения и съвест" - опита да се защити "пътникът" Рангник.
България в битка за "Оскар"
Филмът на режисьора Режис Верние "Изток-Запад" е сред номинираните за "Оскар" в категорията чуждоезичен, обяви вчера Американската филмова академия. Продукцията на България, Франциия, Испания и Русия, подкрепена от "Евроимаж", бе снимана 11 месеца у нас. До звездите Катрин Деньов, Сандрин Бонер и Олег Меншиков са Меглена Караламбова, Атанас Атанасов, Вальо Ганев, Таня Масалитинова и др. Щастливи сме, вложихме огромни усилия и те са оценени, каза Галя Тонева от продуцентска къща "ГАЛА ФИЛМ" минути след обявяването на новината, че България за пръв път ще се бори за голямото отличие.
Българските предприемачи трябва да се научат да се борят
Създало се е убеждението, че темата за малките и средните предприятия е лека. Може би защото европейската общност няма много големи изисквания по отношение на законодателството. Всъщност изискванията са повече в т.нар. вторично законодателство, където има много препоръки. И тук е сложният момент - знае се, че когато нещо не е точно дефинирано, то подлежи на тълкуване. А във всяко едно тълкуване се намесва интересът на страните.
Мога да потвърдя, че сме доста напреднали в подготовката за предстоящите преговори. Защото за двете години от съществуването на агенцията се ръководехме от стратегия за развитието на предприемачеството, направена по изключително демократичен начин. Всички, които се занимават с развитието на този бизнес - в държавните институции, в парламента, в неправителствените организации, в асоциациите и браншовите съюзи, бяха включени с над 250 души. Те изказаха своето мнение и работиха по стратегията.
КРАТКОСРОЧНАТА ПРОГРАМА Е ИЗПЪЛНЕНА изцяло, средносрочната е в изпълнение и правим ревизия на стратегията. Тоест да пригодим действащия модел в една по-широка рамка до 2006. Наистина това е един дълъг период, но изключително необходим, защото подкрепата на средната класа е приоритет. Забележително е, че всяка политическа сила в своите програми неизбежно включва подкрепата на средната класа като приоритетна задача. На практика обаче през последните десет години бяха направени твърде малко реални стъпки към тази цел. Не е трудно да се забележи, че ние сме фактически първите, които наистина започнаха да работят в тази насока. Не че сме обхванали всичко, но сме се постарали да начертаем тактиката към целта. Освен това тази наша нова работа до 2006 е свързана и със следващата многодишна програма на ЕС за малки и средни предприятия, която също е 6-годишна и в която се вписваме много добре.
По ТРЕТАТА МНОГОГОДИШНА ПРОГРАМА направихме много неща, като например участие в редица форуми, изпращаме много фирми за сметка на ЕС, много мероприятия по програма ФАР. Имаме много евроинфоценрове, което е пак в рамките на тази трета многогодишна програма, има събития и в дистрибутивната търговия.
Всички тези програми, включително и тази за финансиране на съвместни предприятия "Джоб", вървят по силата на споразуменията с ЕС. Тепърва предстоят много и разнообразни програми. Проритетни ще бъдат мерките за подизпълнителите, което е много актуално за България.
Миналата година приехме Закон за обществените поръчки, в който е посочено, че малките и средните предприятия имат преимущество при кандидатстване. Това е важна крачка - много от другите страни нямат подобен закон.
КРЕДИТИРАНЕ И ИНТЕРНЕТ
Много болна е темата за кредитирането, за което предстоят много важни решения. Мисля, че първият най-голям проблем е темата за информацията. Защото нейната липса и начините за разпространяване стоят в основата за успешния бизнес. В нашия адрес в Интернет, който непрекъснато се усъвършенства, са посочени основните кредитни линии. Всеки, който се интересува, може да види какво сме направили. В тази страница има и директна връзка с международните програми и всеки, който влезе в нея, може да директно да влезе и в страниците на европейската общност за пряка информация. Мислим да подготвим за нашата страница доста интересни материали за предприсъединителните, структурните и кохезионните фондове на общността. Смея да твърдя, че много малко хора знаят какво точно означават те и как се ползват.
Планираме една СРЕЩА С ОБЛАСТНИТЕ УПРАВИТЕЛИ и Националното сдружение на общините, както и с хора от Европейската комисия през този месец по наша инициатива. Основна тема ще бъдат подпомагащите програми за предприемачество и разясняване, що е това ЕС, какви са програмите на общността, какви суми ще бъдат отпускани в близките пет-шест години и как тези средства щебъдат усвоявани. Това ще бъде изключително полезно за областните управители и за кметовете. Ще поканим естествено и хора от Министерството за регионалното развитие.
Считам за изключително важен въпросът за взаимодействието с различни министерства и ведомства. Защото е известно, че различни министерства кандидатстват по различни програми и без стиковане и изясняване на интересите просто не може да се върви напред. Например Министерството на икономиката (бившо промишлено министерство) беше кандидатствало за една програма и получи по ФАР-2000 възможност за грантово финансиране на малки и средни предприятия за получаване на сертификат ИСО 9000.
Хората, които са наясно с ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА и с процедурите на общността (впрочем доста тежки и бюрократични) имат огромно предимство. Наша задача е да се обединим и да търсим начин тази информация да стигне до всички предприемчиви българи.
Едно от изискванията по темата за малките и средните предприятия бе приемането на закона, където много се държи на дефиницията. Това е едно от възловите неща, защото дефиницията на общността възприема като критерий бройката на заетия персонал, оборота, дълготрайните активи и независимостта на предприятието. Имаше много спорове на каква база е възприето това определение и дали трябва да го възприемем. В края на краищата надделя мнението, че щом искаме да влезем в ЕС, то трябва да се съобразим с техните критерии. Проблемът е, че ние посочихме по-ниски стойности както за зает персонал, така и за оборот и за дълготрайни активи. От комисията ни попитаха какви са причините да възприемем тези критерии. По нашата дефиниция 98, 6 % от предприятията в България отговарят на този критерий за малко и средно предприятие. Ако бяхме приели завишените количествени показатели на общността, малките и средните предприятия ставаха 99 % от дела на икономиката. Смятаме, че трябва да се отчита и спецификата на отделната страна кандидат.
Има неуредени въпроси със спрелите и просрочени плащания, с това как осигуряваме
ДОСТЪП НА ФИРМИТЕ ДО КАПИТАЛ и т.н. Обаче успяхме с това, че вече съществува една микрокредитна линия, която работи с Евробанк, дала досега 135 кредита на стойност 2,5 млн. марки с над 98 % връщане на кредитите. Тази възвръщаемост означава, че тези пари работят. Слабост на това микрокредитиране е, че засега работи само в София. Най-голямата наша банка ДСК обяви конкурс за кредитиране на проекти на дребните предприятия. Новината е хубава, защото показва началото на един процес на отваряне на банките за кредитиране. Ще има комисии по региони, които ще разглеждат проектите и ще облекчат предприемачите от странични разходи. Тези комисии ще представят пред тях изискванията на конкурса и ще ги консултират за следващите стъпки. Много е трудно да се стигне до отделния предприемач, но и това ще стане. Имаме тристранно споразумение между Агенцията за малки и средни предприятия, Държавната агенция за енергийна ефективност и Обединена българска банка. От своя страна ОББ сключи споразумение за гаранционна схема с американската Агенция за международно развитие, като 6 млн. долара от тази схема са именно за дребния и средния бизнес и 6 млн. долара ще отидат за енергийно ефективни предприятия. Това тристранно споразумение показа как държавни институции могат да работят с независими банкови институции.
Не е съвсем справедливо обвинението на предприемачите, че банките са затворени за кредитиране . Според изпълнителния директор на ОББ само за декември са предоставили кредити на стойност 36 млн. нови лева.
Нашите усилия трябва да се насочат в посока за ОБУЧЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ
Как да си направят стратегия за развитие на предприятието, маркетингово проучване. Как да си направят бизнесплан, как да отидат в една банка, как да кандидатстват за средства. Това е проблем, който не се осъзнава напълно от нашите бизнесмени. Има една фраза, толкова популярна, че е станала като пословица. Това е крилатият бизнесдевиз "Не искам акъл, дай ми пари". Да, важни са парите, но информацията е много по-важна. Защото през изминалите години много хора получиха пари (не коментирам по какъв начин) и някои успяха да ги завъртят в производството, но много от тях не успяха и фалираха. Не е лесно да се управляват пари, затова смятам за много важно обучението на бизнесмени. Това е също една от темите за преговорите - как ще подпомогнем предприемчивите. Изпращаме хора за обучение в чужбина на наша издръжка. Условието е да е налице малко или средно предприятие и затова имаме регистър в агенцията. Като дойдат чуждестранни фирми, искат от нас връзка с наши фирми. Тези, които са регистрирани в агенцията, имат предимство за достъпа до информация. Предприемаме срещи с бизнеса от региона. Защото за нас е важно да пробием в Европа, но може би първо трябва да се пробваме със съседите.
- Какъв процент от брутния вътрешен продукт трябва да съставлява делът на средния и малкия бизнес, за да можем да говорим за средна класа?
- Огромна част от ДДС се дава от тях. Значи процентът е наистина внушителен.
- Защо тогава все още няма средна класа?
- Не съм много убедена, че такава класа няма. По-скоро нивото и у нас и в другите страни е различно. Средна класа е прослойката от хора, която има собствен бизнес или работи в проспериращ бизнес и която е добре обезпечена и спокойна в утрешния ден. Тя допринася и за благосъстоянието на държавата. Често са идвали бизнесмени с оплаквания, че им е доста трудно. но се случва, когато приключат с оплакванията, например някой да каже: "Да, сега имам проект да направя още един завод или една фабрика. Бизнесмените, които искат да се разширяват, не са много за оплакване. Тези, които работят добре, нямат време да се оплакват.
- Има ли български стоки, които могат да се впишат в темата "национална идентичност" ?
- Когато говорим за български стоки, няма как да не се сетим веднага за нашето кисело мляко и нашето вино. Това е типичната българска стока, изключително популярна по света. В този списък са сиренето и кашкавалът.
- Защо тогава само три български мандри от десетки съществуващи бяха лицензирани за износ в Европа?
- И това е въпрос на липса на информация. Просто много от тези производители не знаят какви са изискванията на ЕС за хигиена и т.н. Бих казала, че имаме много производства, които са добри, каквито са високите техвологии. Имаме страшно много кадърни хора и ще бъде жалко, ако те не останат в България. Ще бъде жалко, че сега, когато достъпът до информация е толкова облекчен, бизнесът не се възползва от него. Да не говорим какво е Интернет и какво ще бъде.
- Има много малки фирми, които обаче използват евтината работна ръка у нас, но едва ли могат да подобрят особено бизнессредата?
- Да, така е. Работата на ишлеме се критикува, защото е в зависимост от чуждите доставчици. В един момент те могат да имат страшно много поръчки, в друг - да останат без работа. Но то има едно хубаво качество - то учи и мениджърите на фирмите на дисциплина. Българинът не е много дисциплиниран в бизнеса. Нестабиността в качеството е най-лошата препоръка за една фирма. При това провалът на една фирма е атестат и за останалите български.
- Може би и липсата на мениджърски умения в новите бизнесмени?
- Изключително важен проблем. Просто технологичните процеси трябва да се спазват и да се държи на качеството.
- Къде са услугите в малкия и средния бизнес?
- Смятам, че те трябва да излязат напред и да играят все по-голяма роля. Това е един сектор, неразработен досега. Ние сме една страна с прекрасна природа и климат и ако туристическият бизнес не се възползва от това, би било истинско престъпление. Но и тук се искат мениджърски умения. Не можеш да построиш хотел, който блести с мрамор и фонтани, а като влезеш вътре, всичко е в безобразно състояние. Услугата е услуга, но тя обхваща много неща - например едно летище, приветливо, с усмихнати хора. Повече трябва да се усмихваме. Усмивката е онова нещо, заради което чужденецът може да пренебрегне някои дребни кусури в обслужването. Усмивката е също част от услугата. Най-хубавата. #
Българското общество е без илюзии за пътя към ЕС
В ценностен план Европа е безспорен идеал за българите, но самият процес на присъединяване приема различна тежест за отделните социални групи в обществото. Ентусиазмът на приобщаването към европейските структури се споделя най-вече от тези слоеве, които по принцип генерират социални промени - младежи, интелигенция, висшисти, жителите на големите градове.
36 на сто от хората в България твърдят, че за тях лично присъединяването към Европейския съюз е "изключително важно". Предвид ежедневните икономически трудности обаче най-голяма част от интервюираните (40%) се съсредоточава около мнението, че в личен план членството на България в Европейския съюз за тях е важно само "до известна степен". Като цяло делът на европесимистите е сравнително нисък. Едва една четвърт от запитаните са на мнение, че присъединяването към Европейския съюз е без значение. То се споделя преди всичко от представителите на социалните групи, за които реформите са съпроводени с най-големи трудности - пенсионери, възрастните над 61 години, жителите на селата.
Ценностната идентификация за членството ни в Европейския съюз все още носи и белега на партийните симпатии. Процесът на евроинтеграция е високо ценен от симпатизантите на ОДС - 56 процента от тях са на мнение, че тя е изключително важна, Същата теза се споделя едва от 16 на сто от привържениците на БСП, а делът на онези от тях, за които тя не представлява приоритет, е почти два пъти по-голям от средния за страната.
Въпросът, по който е налице най-голяма поляризация в общественото мнение, е готовността на страната ни за членство. Ниското материално състояние на хората подхранва и въздържаността им относно перспективите за бързо присъединяване. Очакванията се разпределят почти равномерно между оптимистичната прогноза това да стане до пет години (29%), по-големия период до десет (30%) и песимистичните нагласи, че ще ни е нужно повече от едно десетилетие (26%).
Едва 9 на сто смятат, че България ще е готова за присъединяване до една-две години. Израз по-скоро на желанието за бързо асоцииране, отколкото на реална преценка на възможностите, това мнение се споделя в най-голяма степен от младите и учещите се, които са най-мобилната част от обществото и свързват надеждите си с възможността за свободно пътуване.
Ако българинът все още не е напълно запознат със задължителните нормативни условия за членство, то той вече осъзнава, че успехът на преговорите е обща отговорност на управляващи и управлявани. В обществото е налице разбиране за необходимите промени, които трябва да бъдат извършени и от двете страни. Независимо че политиката на СДС доведе до отправянето на поканата за членство, преговорите се разглеждат като предпоставка за нови промени в нея - 60 процента от запитаните застъпват позицията, че е необходима промяна във водената от правителството политика, а 40 на сто, че се налага такава в стила на работа на държавната администрация и общините. Новият състав на правителството се ползва с доверието на обществото. В най-малка степен хората считат, че присъединяването ни към Европа изисква промяна в управляващия екип - 39 на сто.
Същевременно напълно се осъзнава необходимостта от промяна в мисленето на хората и начина на работа в България. Тази промяна се разбира не като загуба на идентичността, а като постигането на определени стандарти и налагането на общи европейски норми. Повече от половината анкетирани българи посочват промяната в мисленето и в начина на работа като необходимо условие за членство в Евросъюза. Тази позиция се споделя отново от най-активната част от гражданите - младежите, високо образованите, предприемчивите.
Непосредствено преди старта на преговорите българското общество не живее с илюзията, че процесът на евроинтеграция ще премине без социално-икономически трансформации. То достатъчно добре осъзнава както собствената си роля и отговорност, така и отговорността на хората, на които е делегирало правото да го представлява пред Европа.
В ПРЕГОВОРИТЕ ЩЕ ЗАЩИТАВАМЕ БЪЛГАРСКИЯ ИНТЕРЕС
- Кое е най-важното послание, което България отправя в Брюксел в деня на откриване на преговорите за членство в ЕС?
- Най-важното ни послание, и то не само в днешния ден, е, че България влиза като равностоен партньор, който е готов не само да вземе но и да даде на Европа. Всъщност това е в основата на цялата ни политика. Амбицията ни по време на преговорите ще бъде не само да се защити българският интерес, но и да се договорят за България във всички сфери, в които ще се преговаря, условия, които да доведат до реално подобряване на живота в страната и до приобщаването й час по скоро до ценностите и до принципите на европейската цивилизация.
- Определен ли е вече главният преговарящ от страна на Брюксел, тоест партьорът на г-н Александър Божков, и ако не е, как да разбираме това?
- Още не е, тъй като интересът към България е голям и комисията е възприела принципа да се определи конкурс за главен преговарящ от страна на Европейската комисия. И това е може би най-оптималният вариант, тъй като хората които ще кандидатстват за подобна позиция в ЕК, във всички случаи ще имат отношение към България, а това е много важно.
- Какво следва след днешната официална церемония? Как ще бъде организирана мисията на България за преговорите в Брюксел?
- Постоянното представителство на България в Брюксел е един от най-ключовите елементи в цялата структура, която е създадена в правителството за процеса на преговорите. Нашата амбиция е тя да бъде не само разширена, но и да бъде профилирана по сферите, които са ключови за интереса на България и от които ние очакваме да договорим много добри условия - имам предвид и земеделието, и вътрешните работи, и Министерството на външните работи, което е главното координиращо министерство на европейската ингерация, и икономиката. Тоест ще се стремим да развием в постоянното ни представителство профилното начало, което да бъде репрезентативно за интересите на България в различните области.
- Днес стана ясно, че държавите от първата вълна искат разграничение от т.нар. втора вълна. Как бихте коментирали това?
- Разграничението, че всяка държава ще преговаря индивидуално, всъщност е заложено още в решенията, които бяха взети в Люксембург и преповторени в Хелзинки. Така че оттук нататък вече няма да има вълни, няма да има първа и втора група, а всяка една от страните, независимо дали вече е започнала или сега започва преговорите, ще има възможност да препотвърди или да докаже на свой ред своите постижения. В този смисъл смятам, че не бива да се отдава особено значение на такова изказване, защото то по същество е включено и в голямата идея на Европейския съюз и Европейската комисия да се отвори широко към всички и да създаде равен старт за всички страни кандидатки.
- Какво ще е оттук нататък най-голямото предизвикателство във вътрешен план пред България?
- Това ще е умението ни да приобщим в най-голяма степен българските граждани към предизвикателствата, очакванията и успехите на страната по време на преговорите. Защото информираното общество е обществото, от което може да се иска подкрепа, може да се иска съпричастност по пътя на европейската интеграция. Давайки си сметка за това, ние разработваме стратегия за доближаването на преговорния процес в смисъла на отражението му върху ежедневието на българските граждани, за да може в по-голяма степен да очакваме съпричастност и откриване на възможности на различните съсловия и професионални групи да участват в процеса на присъединяване към ЕС. Ние много разчитаме на неправителствените организации, на синдикатите и в много голяма степен на научния потенциал на държавата, който отдавна вече е приобщен към Европа.
Влязох в Европа с лични връзки
- Зуек, вие обиколихте Европа и света със спектакъла "Шинел" и може да се каже, че вече сте космополитен актьор. Тоест извървяхте пътя до големия свят. Какви бяха етапите на това осъществяване, какви препятствия срещнахте?
- Етапите са същите, с които се сблъсква един човек, когато се срещне с нещо ново. Ние с Нина имахме огромен шанс, че ни видя един чужденец и ни покани на първия фестивал, от който започна всичко. Ние сме участвали изключително на фестивали - вече над сто. Излязахме за първи път през 1993, в една от големите кризи. Що се отнася до контакта ни с хората, които са ни канили, първоначално беше много странно - отнасяха се като към хора, дошли от някаква страна някъде от Балканите. Постоянно бъркаха София с Букурещ, с Белград, с какво ли не - това беше до 1996. Когато започнаха истинските промени, януари 1997, изведнъж всички започнаха да включват, а да, България, София.
- Имаше ли психологически бариери?
- Колкото и нескромно да звучи, ние нямахме преграда. За нас публиката е публика, независимо дали е в Ню Йорк, Париж или София. Оттук натътък ние знаем какво и колко струва нашият спектакъл в чисто духовен план. Не разчитаме на по-добро приемане, преди да видят спектакъла. И когато го видят, отсрещната страна променяше мнението си - отнасят се към нас като актьори, независимо от коя страна сме. В последна сметка човек го определят по моженето - това важи за всички области. Зависи, колко стойностно е това, което правиш. В "Шинел" има общочовешки проблем, той не е валиден само за България или за екстоталитарните страни. Той е валиден за всички хора, които имат проблеми с вътрешната си свобода.
- Как гледате на поканата за присъединяване към ЕС и вече започналите преговори?
- Не слушах целия доклад на Иван Костов, но мисля, че той наистина е прав, че за две години се постигна малко повече, отколкото е необходимо. Тук БСП има основание донякъде, че това е за сметка на обедняването, но не мисля, че са прави, по простата причина, че трябва да се измине някакъв път. Тоя път сто на сто не е лесен. Аз мислех дори, че след кризата през 1997 което и да е правителство да дойде, няма да се задържи повече от една година. И все още се учудвам, че нещата стават. Те просто се получават, без да се залъгваме, че е много трудно.
- И по отношение на влизането в Европа... - Няма да стане толкова бързо. И не е необходимо президентът и премиерът да го повтарят постоянно. Ясно е, че няма да стане за две години.
- Нещата опират до промяна на манталитета, или... - Не до манталитета, а до чисто сработване. Примерът с НАТО е много по-прост. България не може днес да влезе в НАТО по простата причина, че оръжето ни е друг стандарт в сравнение с тяхното. В икономически план също не сме на нужното ниво. Тоест, има един перод за тази програма, която правителството, слава Богу, продължава да изпълнява, който може да откара и 10 години. Зависи от много неща.
- И от нашето търпение?
- Не, от желанието ни за работа. Търпението не храни. Най-важно е желанието ни да работим за присъединяването.
- Как гледате на нешата във вашата сфера? Докъде стигна реформата в областта на културата? Това ще е и една от тези 31 теми за преговори в Брюксел.
- Интегрирането в Европа става по два начина. Единият е официалният - през министерството. Другият е чрез лични връзки. При нас стана с лични връзки. По отношение на реформата, смятам, че се направи доста, но все още недостатъчно. Държавният бюджет не може да отделя за култура този процент, който е в момента. Всички знаем, че няма пари. Но също така, няма механизъм, по който да има. Няма нужда България да измисля механизмите, те са известни в целия свят. Въпоросът трябва се реши генерално. Ако бюджетът няма възможност да отдели пари, това означава, че трябва да се намерят механизми, с които парите за култура да се изкарват. Министерство на културата и целият му нов екип трябва да се концентрират върху едно нещо - как да събират тези пари, които наистина принадлежат на културата.
Военният министър кани бездомни младежи в армията
СОФИЯ. Бездомните младежи могат да открият за себе си перспектива в живота, ако постъпят във войската. Сред тях има здрави и прави момчета и ако те са честни, армията може да стане за тях алтернатива на места като софийската централна гара, заяви вчера министърът на отбраната Бойко Ноев след посещение в дневния младежки център "16 плюс" към социалния комплекс "Света София". Той бе там съвместно с Джон Паница, председател на фондация "Свободна и демократична България". Министър Ноев добави, че ако имат качества, бездомни младежи биха могли да постъпват на кадрова военна служба като професионални войници. Много от момчетата, които посещават дома, нямат нито семейства, нито адресна регистрация, каза директорката на дома Надя Недкова.
Всяко министерство с ревизор
ПЛОВДИВ. Моделът на публичния финансов контрол в страните от ЕС и опитът на Франция са темите на двудневния семинар в Пловдив, организиран от ДФК. Целта на форума е обсъждането на възможностите за максимално снижаване на разходите и отчитането им в момента на разплащане. В тази връзка във всяко министерство ще бъде назначен ревизор, чието мнение обаче ще бъде препоръчително. Спорните моменти ще се отнасят към служба ВФК, чийто законопроект също бе в дневния ред на семинара. Той ще бъде гласуван в пленарна зала през март.
Служби за предварителен контрол ще се създават към всяка община, съобщи пък началникът на ДФК Цветан Цветанов.
Вуцов уговоря нов мач със Словакия
СОФИЯ. Изnълнителният директор на БФС Иван Вуцов преговаря със словашката делегация в Чили за контрола между националните отбори през април. Миналата година България игра два пъти със Словакия, а на турнира за Купата на Валпарайсо преди дни нашите футболисти се наложиха с 1:0. Последна дума по тази контрола обаче ще имат шефовете на словашката федерация.
Миналата нощ (1 часа наше време) България игра последната си среща от турнира. Съперник ни бе Австралия, чийто треньор Франк Фарина бе впечатлен от възпитаниците на Стойчо Младенов в изявите им срещу Словакия и Чили. От нашата група пък отпаднаха Даниел Боримиров и вратарят Йордан Господинов.
На българите им трябваше равен или победа, за да заемат второто място в турнира.
След мача се очакваше да има двойна веселба, защото освен успешната работа в Чили момчетата бяха поканени да отпразнуват рождения ден на д-р Михаил Илиев. Футболистите пазеха до последно подаръка за човека, който с уменията си е помагал на десетки български спортисти.
В понеделник шефовете на чилийската федерация организираха официална вечеря за водачите на гостуващите отбори.
Герои от "Вчера" влязоха в клас
ЛОВЕЧ. С папийонка и развълнуван до сълзи вчера в клас влезе "режисьорът Найденов" - 70-годишният учител по литература Найден Ангелов. Останалите му колеги, вдъхнали екранен живот на двойниците си - герои от култовия филма "Вчера", също прекрачиха прага на класните стаи в ловешката езикова гимназия. В ролята на класния ръководител се изяви известният журналист Александър Владков. "Завръщането" поне за един учебен час беше режисирано от директора на елитното школо Радослав Хитов по случай 50-годишния юбилей на най-старата езикова гимназия в България.
Самият сценарист на "Вчера" Владо Даверов, който пресъздава във филма атмосферата на своето училище и духа на цяло поколение, играел ролята на Холдън в "Спасителят в ръжта", спомня си неговият някогашен режисьор. Даверов искал да снима лентата в Ловеч, но тогавашната директорка не се съгласила и за декор послужила пловдивската езикова гимназия. Прототипът на главния герой Иван бил сега журналист във Велико Търново, разкрива Найден Ангелов. Артистът от ловешкия драматичен театър Стоян Георгиев замисля да постави със сегашните абсолвенти на училището театрален вариант на "Вчера".
Дебати
Европейската интеграция притежава множество аспекти: политически, юридически, военностратегически, икономически, социален, образователен, културен и т.н. Политическата промяна е тази, която направи възможен процеса на разширяването на изток - гарантиране на лоялността към една обща политическа култура бе абсолютното условие, и въпреки драматичните понякога перипетии, през които преминаха едни или други страни от региона, можем да кажем, че днес тя е факт. Но противно на първоначалните очаквания, покриването на нормата в този пункт от условието се превръща само в едно предусловие. И това е така не само защото всички аспекти на интеграцията са взаимно обвързани и забавянето на синхронизацията в икономическата или в социалната сфера съдържа в себе си опасности от регрес в политическата. Но и защото самата политическа сфера се очертава като много по-сложна и комплицирана, а центърът на тежестта й се пренася към политическите конфигурации вътре в самата общност.
В зависимост от това кои аспекти на нормативната синхронизация се превръщат във водещи, можем да говорим за две възможни перспективи или по-точно за ДВЕ ВЪЗМОЖНИ СТРАТЕГИИ НА РАЗШИРЯВАНЕТО НА ИЗТОК.
Едната стратегия ще поставя акцента върху съществуващите различия и изричното очертаване на нормативната дистанция. Това е стратегията на въздържане и отдалечаване в неопределеното бъдеще. Тя залага не на отказа, а на мъглявите полуобещания. Втората възможна стратегия поставя акцента въру политическата, геостратегическата и културната интеграция. Тя залага по-скоро на сходствата, на това, което сближава страните членки и страните кандидатки, и поставя много по-голям акцент на солидарността и решаващата роля на политическата воля в конструирането на европейските структури. Присъединяването на Гърция и Португалия е резултат именно на такъв подход. Без него по всяка вероятност и днес те щяха да се чувстват притеснени пред изправената пред кандидатурата им нормативна стена. Отношението между тези два възможни подхода отразява противоречието между тясно прагматичното и в края на краищата "национално егоистичното" и големия, вълнуващ политически проект, който приема и отправя предизвикателство към бъдещето.
Обърнати към практиката на европейската интеграционна политика, можем да кажем, че тя се колебае между тези две възможни стратегии и малко еклектично съчетава елементи от едната и другата, като все пак видим превес получава тази на възпиращата нормативна дистанция.
Тези две възможни стратегии намират един вид огледално отражение в съответните стратегии на поведение на страните кандидатки. Моторът на промените в тях е този на желанието да скъсат с комунистическото минало, желанието да живеят по-добре, желанието да напуснат старото гето и да намерят мястото си в Европейския дом, от който се чувстват драматично откъснати. Разбира се, пречките пред това желание са много и най-често, както казах, САМИТЕ НИЕ СМЕ ЕДНА ОТ ТЕЗИ ПРЕЧКИ.
Езикът на желанието не предполага самокритично мислене и оценка, така че отхвърлянето или дори забавянето води до редица разочарования. До чувството на малоценност, за втора категория европейци, за зависимост и дори за неоколониализъм. Имаме всичките основания да се опасяваме, че по класическите механизми на психоанализата тази ситуация съдържа опасност да трансформира неосъщественото желание в ненавист и дори агресия срещу неотговорилия на чувствата и очакванията им обожаван обект.
Но сега засега това не е доминиращата реакция, по-скоро наблюдаваме едно изместване на неудовлетвореността по посока на въображаема желана реалност. Тоест да се покажем такива, каквито искат да ни видят, такива, каквито знаем, че ще ни харесат. Един вид автоагресия, приемане да се живее в раздвоението. Раздвоението между външно поставения нормативен ред и практиките, диктувани от един обществено-социален контекст, който е твърде различен от контекстите, породили този същия нормативен ред. С готовност и в бързи срокове приеманата нова нормативна база, често без дискусия и без "узряване", един вид нормативен стахановизъм, не е в състояние да функционира пълноценно в тесните, изолирани национални пространства. Без да са подкрепени от общоевропейското публично и политическо пространство, което, така да се каже, на практика да потвърждава тяхната валидност и функционалност, те не могат ефикасно да се противопоставят на реанимираната традиционна култура, възкръснала от пепелищата на проваления комунистически модернизационен проект, с нейните мрежи от кланови и клиентелистки отношения и асоциален индивидуализъм, мотивиран от егоистичен култ за личен успех. Попадаме в порочен кръг: в притиснатото от икономически проблеми общество гражданските и моралните ценности трудно се развиват. От друга страна, без развитието на съответен климат за реално практикуване на граждански свободи и инициативност икономическите проблеми трудно могат да бъдат решени. Това води до откъсване на нормативната реалност от фактическата реалност, до увеличаване на дистанцията между света на фактите и света на ценностите. По този начин единият формализъм (на европейската администрация) намира огледално изражение в другия формализъм (на администрациите на страните, желаещи да преодолеят дистанцията). Можем да говорим за нормативен формализъм, който е резултат на играта на криеница на два различни по форма и цели формализми.
Страните от Източна ЕВропа не могат да поемат сами изцяло вината за симулирането на една успешна нормативна синхронизация. Още повече че самите западноевропейци се чувстват ЗАГУБЕНИ В ДЕБРИТЕ НА 80 ХИЛЯДИ СТРАНИЦИ НОРМАТИВНИ ТЕКСТОВЕ НА ОБЩНОСТТА.
Дори когато бъде задоволено някое важно нормативно изискване, това на практика не довежда до скъсяване на дистанцията. Това очертава лошата безкрайност на нормативния формализъм. Работата е в това, че дори в самите страни членки нормативната база не е застинала и постоянно се развива и усъвършенства. Така че кандидатките се стремят да достигнат едно ниво, което вече е надминато, и по същество са обречени на невъзможен маратон. Чешката република ни предоставя конкретен пример за това: през миналата година се наблюдава спад с 2 % на брутния й вътрешен продукт по отношение на 1993 и днес тя изглежда на експертите по-неподготвена за членство от вчера.
Можем да направим равносметка, че нормативният натиск изигра определено положителна роля за еволюцията на страните от региона, но днес неговият капацитет като инструмент на мутации изглежда по-скоро изчерпан. Границите на неговото въздействие съвпадат с възможните граници на промяна на житейския свят във въпросните страни, взети сами за себе си.
Всяка нормативна система притежава двойствена природа: от една страна, тя е обобщение на известен опит и израз на определени форми на живот; от друга - тя е незаменим инструмент за оформяне на фактическата реалност. Нормата трудно може да оформи реалността, ако преди това не е притежавала достатъчно основания да бъде извлечена от същата тази реалност. Внедряването й отгоре може да има частичен успех, може да стимулира определено поведение и практики, но ако тя не бъде подкрепена с промени във фактуалността, нейното присъствие неминуемо ще се превърне в елемент на административно-политически формализъм. Важен е процесът на институционализиране на нормата, но още по-важен е процесът на нейното интериоризиране. Тоест от основно значение е не формалното й приемане, синхронизация на законодателствата, а споделянето й в едно общо пространство, в което тази норма е позната и призната не само на книга. Все повече става ясно, че това пространство не може да бъде изолираното пространство на една или друга отделна източноевропейска страна.
В светлината на тази постановка можем да кажем, че само втората от описаните по-горе стратегии за разширяването на европейската общност предлага истинска перспектива. Стратегията на охранителната нормативна дистанция не вижда или, напротив, прекалено добре вижда и залага на използването на факта, че основното не е формалното приемане на нормативната система, а напълването й с реално съдържание, тоест осъществяване де факто на регулиращата й роля в обществото. Фиксираните в административни и правни документации норми не са социален инструмент сами по себе си. Както показва историята на прехода през изтеклите 10 години, основният проблем си остават проблемът за политическата и социалната стабилност и осигуряването на икономически растеж и само това е в състояние да намали напрежението между света на фактите и света на нормите. Но по исторически, културни, геополитически и пр. причини днес това, поне в бързи срокове, не е по силите на страните от региона, както не беше по силите на Западна Европа след Втората световна война. Тези от страните, които по една или друга причина (геополитическа или позоваваща се на стари исторически връзки) получиха преференциална поддръжка, направиха важни стъпки към стабилност и икономически напредък. Тези, като България и Румъния например, които бяха оставени по-скоро на себе си, в един вид ничия зона на влияние, дадоха всички основания да се оправдае наложената нормативна дистанция.
Нещата биха изглеждали по друг начин, ако хората усещаха тези норми не само като наложени отвън, а се чувстваха въвлечени, приобщени в тяхното оформяне и създаване. Ако, както пише Хабермас "получателите на тези права можеха да се усещат в същото време и техни автори. В противен случай нормите, колкото и морални да са, ще се превърнат в наложени принуди". Това е и единственият път за снемане на антитезите на нормативното въвеждане по осите: вън - вътре, и горе - долу. Натискът отвън изглежда все повече като претекст за поддържане на нормативната дистанция и води до лошата безкрайност на нормативната синхронизация. Натискът отгоре се оказва неособено ефикасен, ако пренебрегва в голяма степен очакванията отдолу. Институционалното въвеждане на нормите до голяма степен е дело на източноевропейските елити (естествено гласоподавателите са им се доверили в един определен момент), но тяхното интериоризиране може да бъде дело само на масите. Ето защо трябва да се запитаме какви са тези специфични стимули и КАКВИ НОВИ ЕЛЕМЕНТИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В СТРАТЕГИЯТА НА РАЗШИРЯВАНЕТО И ПРИОБЩАВАНЕТО.
Защото например каквито и да са официалните намерения за ограничаване и победа над корупцията, те са обречени на неуспех, без да се спре процесът на прогресивното обедняване на обществото. Изостаналостта на нашите страни не е само нормативна, тя е обща и това понякога отключва, съзнателно или несъзнателно, механизмите на ретроспективни идентификации. Следователно проблемът за нормативната стратегия на Европейската общност по отношение на страните кандидатки се превръща в тест за това, доколко е силна европейската идея и какъв е капацитетът й да въодушевява, да генерира голям "имперски проект". Но този тест има и своя втора страна и тя се отнася до гражданите на страните кандидатки и техния капацитет да превъзмогнат алибитата на своята "особеност" и открият възможността си за успешна идентификация в приноса и отговорността си към новото си европейско бъдеще. И в двата случая "волята да живеем заедно", за която говори Хана Аренд в своето теоретизиране на демократичното устройство, си остава основният инструмент, правещ възможен и жизнен европейския проект.
Депутатите се интересуват от доходите на журналистите
СОФИЯ. Да се направи проверка на доходите на водещите журналисти, преди да бъде окончателно определен размерът на глобите за обида и клевета в Наказателния кодекс. Тази идея обмислят някои от депутатите, съобщи вчера председателят на Народното събрание Йордан Соколов. Според него това е оригинално хрумване и е добре да бъдат събрани сведения за парите, които получават петимата най-високо платени журналисти от всяко издание. Те щели да бъдат критерий за определяне на максималната глоба. Имаме информация за средната заплата в страната, но щом ще определяме глоби за журналисти, трябва да сме наясно с техните доходи, смята той. Имало вариант правната комисия да изиска подобни данни от НСИ, но в случай че не е водена такава статистика, тя щяла да се обърне към редакциите. Тези сведения ще бъдат секретни, няма да ги оповестяваме, обеща Соколов и припомни, че заплатите на депутатите са известни. В отговор на обвинението, че публичният регистър с притежаваното от властимащите, ще се засекрети той заяви, че става дума за придобити бижута, движимо и недвижимо имущество на по-висока стойност.
Излишно се плашите, обърна се Соколов към журналистите. Според него стремежът е пишещите не да бъдат осъждани, а да бъдат по-отговорни и да проверяват стриктно информацията си. Размерът на глобата трябва да изпълнява превантивна функция, каза парламентарният шеф. Лично аз с моите доходи не бих могъл да платя глоба от 30 000 лв., но един журналист с месечно възнаграждение от 2000 лв. ще може, убеден е Соколов. По думите му твърдението на премиера, че предлаганите глоби са високи, е субективно мнение. В Германия за клевета и обида журналистите отивали директно в затвора. При анонимен материал отговорността следва да бъде поета от главния редактор, смята шефът на НС.
Съгласие и обща позиция на СДС по този въпрос няма и всеки депутат сам ще защитава предложението си за намаляване, запазване или увеличаване на санкциите по време на дебата в пленарна зала тази седмица, обяви зам.-председателката на ПГ на СДС Светлана Дянкова. Мнозинството ще приеме единодушно ветото на президента в частта за санкциите за престъпления, извършени под въздействието на наркотични вещества.
Коментар
След като дълго ни убеждаваха, че глобите за клевета и обида не били специално за журналисти, а за всички български граждани, депутатите най-сетне показаха къде ги стяга чепикът. Желанието да надничат в доходите на топрепортерите, за да определят глобите в закона, освен неласкателни чувства към пишещата гилдия издава и друго - правна несъстоятелност. По правило глобите у нас се определят спрямо минималната или средната за страната заплата и това би следвало да важи както за журналиста, така и за всеки друг гражданин. Иначе излиза, че се прави закон за лицето Х, което сме го виждали, но в други времена и при други нрави. и тази правна идея (която сигурно ще си остане такава) ще отвори нов фронт между властимащи и журналисти.
До края на март плащаме с 5 % отстъпка данък сгради
СОФИЯ. Гражданите могат да платят данък сгради и такса смет с 5 на сто отстъпка, ако внесат цялата сума от 21 февруари до 31 март. Тази година промяна в режима за този налог няма, съобщи вчера Атанас Кацарчев, началник-отдел "Регистрация и обслужване на данъкоплатците" в Главната данъчна дирекция (ГДД). Той допълни, че гражданите ползват 5 на сто отстъпка и от данъците за автомобилите, ако внесат цялата сума до 31 март.
В някои градове, сред които е и София, таксата за смет е увеличена. В столицата покачването е от 1,5 промила на 2 промила от данъчната оценка на съответния имот. Очакваме повечето от жалбите на гражданите да са за тази по-висока такса, тъй като в повечето случаи общините не са уведомили гражданите за решенията си, заяви Кацарчев. Освен това според него решенията на много общински съвети били незаконосъобразни, той като не съдържали трите задължителни компонента на по-високите такси. Местните власти са определили само общия размер на таксата, а ние трябва да разпределяме сумата между трите компонента на същия принцип както миналата година, обясни Кацарчев. Според него това ще доведе до проблеми с данъкоплатците.
До началото на февруари предприятията трябваше да подадат годишните декларации за имотите си. Част от тях обаче не успяха да спазят този срок, съобщи още Кацарчев. Санкцията за това нарушение е персонална - за ръководителя и за счетоводителя на фирмата, и варира от 20 до 200 лева. При закъснение на плащането на налога пък се дължи само лихва. Тази година тя е увеличена с 5 пункта и е равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта.
Гражданите имат право на практика по всяко време на годината да обжалват размера на данък сгради. Повод за половината жалби е фактът, че за едни и същи имоти се дължат различни по размер данъци. Обикновено проверките показват, че жалващият се гражданин е попълнил коректно имотната си декларация и налогът му е правилно изчислен. Комшията, когото взема за пример, обаче е декларирал неверни данни и затова налогът му е по-нисък, обясни Кацарчев. "
Докога ще растат сметките за парно
Пенсионер съм и чета в. "Демокрация" от самото му създаване. В петък получих сметките си за парно и електрическа енергия. Оказва се, че от 92,32 лева през декември сметката ми за отопление за януари е скочила на 159,60 лева. Което е с близо 50 на сто повече. Сметката ми за ток също се е увеличила - от 11,30 лв. през последния месец на миналата година на 18,60 лв за януари т.г. Това са фрапиращи цифри... Пиша ви и защото преди малко се върнах от опашката, на която раздават карти за градския транспорт на пенсионирани граждани, какъвто съм аз. Казаха ни, че картите ни щели да бъдат не за три, а за един месец, защото се чакали някакви документи.
Хората негодуват, създава се една излишна тревога сред населението, която го настройва срещу хубавата усмивка на Софиянски.
Искаме да знаем какви точно промени предстоят и на какво се дължат? Все така ли ще растат сметките за парно?
Европейският съюз решава дали да ограничи суверенитета в името на общите интереси-Ингрид ШИКОВА, директор на Института за европейски изследвания
Разширяването на Европейския съюз е процес, който изисква определена подготовка не само от държавите-кандидатки за пълноправно членство, но и от самия Европейски съюз. Институциите и процесът на вземане на решения бяха замислени от бащите основатели през 50-те години за шест държави членки. От тогава до сега Европейският съюз нарасна на 15 държави с тенденция да включи още 12, а може би и повече държави. Как тогава ще изглеждат институциите на една Европа на 28 обединени, но и различни интереси? Как ще бъде преодолян този "Вавилон"? Как ще бъдат вземани решения, засягащи над половин милиард граждани на страните членки.
Още в началото на 90-те години стана ясно, че трябва да бъдат реформирани институциите и процесът на вземане на решения, за да може организацията да запази своята способност да работи ефективно и в бъдеще. Всъщност все по-често се повтаря фразата, че "Европейският съюз е атрактивен, защото е ефективен". Ако загуби своята ефективност, той няма да може да изпълнява основните си цели. Това стана ясно на всички, но не намали трудностите по осъществяването на институционната реформа. Много надежди се възлагаха на Междуправителстваната конференция 1996-1997 г., чийто резултат беше Договорът от Амстердам.
Какво реши Междуправителствената конференция - 1996-1997?
Още при откриването на Междуправителствената конференция на Европейския съюз през март 1996 г., очакванията за крайните резултати от нейната работа бяха твърде противоречиви. Мненията варираха от пълен песимизъм и прогнози за крах до оптимистични надежди за смели реформаторски решения. Както обикновено, реалността се оказа някъде по средата. Тя завърши в срок (в потвърждение на очакванията на оптимистите), но постигнатите резултати в Амстердамския договор могат най-добре да бъдат характеризирани с определението "скромни" (което даде повод за задоволство у песимистите).
Усилията на холандското председателство да бъде осъществена една наистина сериозна ревизия на Договора от Маастрихт, за да се подготви разширяването, се сблъскаха с непреодолими пречки в решаването на институционните въпроси. Трудностите за съгласуването на реформите предизвикаха бързото съгласие с предложението за отлагане на решенията. Беше одобрено предложението за запазване на статуквото до следващото разширяване - при първото разширяване с до 5 страни държавите членки ще имат по 1 член на комисията, което означава таван на броя на комисарите от 20 души. Още тогава стана ясно, че когато ЕС приеме още членове, трябва да бъде направена по-сериозна промяна в институциите. Другият важен институционен въпрос - разширяване на сферите, в които решенията се вземат с квалифицирано мнозинство (сега се прилага принципът на консенсуса, тоест пълното съгласие), също не получи необходимата подкрепа. Отлагането на реформата на институциите доведе до проваляне на дебата за разширяване на обхвата на областите, в които решенията да се вземат с квалифицирано мнозинство. Наложи се и без това краткият списък на новите области, в които да се прилага квалифицираното мнозинство, предложен от холандското председателство да бъде чувствително съкратен.
Резултатите от предишната Междуправителствена конференция бяха обект на сериозни критики - главно че не осъществи мандата, който й беше даден през март 1996 г., а именно подготовка на ЕС за разширяване, решаване на въпросите на сигурността и на един от основните проблеми на европейските граждани - безработицата. Тогавашният ирландски премиер Джон Брутън остро разкритикува тенденцията да се отлага решаването на най-трудните въпроси, определяйки като грешка създаването на фалшиви очаквания чрез отлагане на решенията. За Романо Проди - министър-председател на Италия по това време, постигнатото беше под очакванията на Италия, особено по отношение на разширяването на гласуването с квалифицирано мнозинство. Тогавашният председателят на Европейския парламент Хил-Роблес разкритикува "перверзната динамика на отлагането". "Всъщност ние съобщаваме, че на следващата Междуправителствена конференция ще направим това, което бяхме неспособни да направим този път, когато всъщност трябваше да свършим това, което не успяхме да направим в Маастрихт. Какво трябва да мислят европейските граждани, когато виждат как договорите следват един след друг. Безсилието за вземане на решения от Междуправителствената конференция се прикрива чрез обявяване свикването на нова Междуправителствена конференция. Здравето на Европа непрекъснато се влошава и тя се нуждае от лечение, а не от безкрайни спорове относно симптомите на болестта."
Какво трябва да реши Междуправителствената конференция - 2000 в Лисабон? Тя трябва да направи на практика това, което беше неспособна да направи през 1996-1997 г. - да подготви институциите на Европейския съюз за разширяването. Колкото и техническа наглед да е тази задача, решаването й е трудно, тъй като засяга интересите на всяка държава членка - ще има ли тя представител в Европейската комисия, какъв ще бъде нейният брой гласове при вземането на решения, ще се разшири ли гласуването с квалифицирано мнозинство в редица твърде важни за националния суверенитет области и т.н. Като се има предвид и амбицията конференцията да завърши до края на тази година, ясно е, че предстоят интензивни дебати и трудни решения.
Какво се предлага за обсъждане в сферата на институционната реформа?
Съставът на Европейската комисия в момента е 20-членен - по двама комисари от големите държави членки и по един от малките. Едната възможност е всяка държава членка да има по един представител в комисията. Това означава, че при разширяването всяка нова страна ще "добавя" по един свой член на комисията и тя в близките години ще наброява например 27 членове, а по-късно 30 и повече. Другото предложение е нейният състав да бъде ограничен до 20 души, независимо от броя на държавите членки, и нейният състав да се попълва на ротационен принцип. При приемането на първия вариант България ще има член на комисията веднага щом бъде приета, а при втория - ще има представител, когато й дойде редът. Разбира се, и двата варианта имат плюсове и минуси. Увеличаването на броя на членовете на комисията ще осигури участието на представител на всички държави членки в тази важна институция (въпреки че те работят за общностните интереси като цяло, а не защитават интересите на собствените си страни). При този вариант трудностите са свързани с необходимостта от пълно преустройство на работата на комисията, разпределението на ресорите - вероятно ще бъде необходимо за един и също ресор да отговарят двама членове на комисията, което може да затрудни работата й. Ограничаването на комисарите до 20 ще позволи запазването на сегашния механизъм на работа, но приемането на този вариант би било много трудно. Във Велокобритания вече се появиха гласове против този вариант - например според британския консерватор и член на Европейския парламент Рой Пери е "немислимо Великобритания да няма представител в Европейската комисия".
Гласуването в Съвета е вторият важен проблем, който трябва да реши Междуправителствената конференция. Той е свързан с два основни въпроса: преразпределението на броя на гласовете, полагащи се на всяка държава - членка в съвета, и разширяването на сферите, в които вземането на решения става с квалифицирано мнозинство.
Сега големите държави членки Германия, Франция, Италия, Великобритания имат по 10 гласа, Испания - 8 , Белгия, Гърция, Холандия и Португалия - по 5, Австрия и Швеция - по 4, Дания, Ирландия и Финландия - по 3, Люксембург - 2. За да бъде взето едно решение, за което се изисква квалифицирано мнозинство, са необходими 62 гласа. При сегашния начин на разпределение, когато стане член на Европейския съюз, България би трябвало да има 4 гласа (колкото Австрия). Първата възможност за преразпределение на гласовете е те да се претеглят отново в зависимост предимно от населението на всяка държава. В такъв случай "теглото" на малките страни ще бъде значително намалено. Втората възможност е да се въведе т.нар. двойно мнозинство - за да се вземе решение, е необходимо за него да гласуват половината от държавите членки плюс една и те да представляват мнозинството от населението на Европейския съюз. Този вариант има предимството, че ще е постоянен и няма да изисква нови преизчисления при приемането на всяка нова дръжава. Всъщност този вариант отговаря на сегашната практика на вземане на решения в Европейския съюз.
Другият важен въпрос е разширяването на сферите на вземане на решения с квалифицирано мнозинство. Ясно е, че колкото повече стават държавите членки, толкова по-трудно може да се постига единодушие. Всъщност се очаква след тази конференция правилото за гласуване с квалифицирано мнозинство да става в по-голяма част от случаите, а изключенията от него да бъдат малко и добре обосновани. Например в момента въпросите, свързани с данъчната политика, се решават с единодушие. Ще се съгласят ли всички държави членки да се подчинят на мнозинството при вземане на решения в тази толкова деликатна сфера? Всъщност още веднъж трябва да се отвори дискусията за суверенитета на държавите членки и за бъдещето на Европейския съюз като интеграционна общност.
Обект на обсъжане от Междуправителстваната конференция ще бъде и т.нар. засилено сътрудничество.
В един разширен Европейски съюз засиленото сътрудничество ще стане важен инструмент на европейската интеграция. То е основано на принципа, че нито една държава членка няма да бъде задължавана да напредва в задълбочаването на интеграцията, ако не желае, но тя не може да пречи на останалите да направят това - примера с неучастието на Великобритания и Дания във валутния съюз е красноречив. Условията за осъществяване на засилено сътрудничество в рамките на договора за Европейския съюз трябва да бъдат уточнени от междуправителствената конференция - например има предложение засилено сътрудничество в определена област в рамките на ЕС да се осъществява, когато поне една трета от държавите членки след разширяването на ЕС имат желание за това.
Тази конференция за разлика от предишните не може да си позволи да завърши, оставяйки въпроси без отговор. Десетте месеца до края на 2000 г. ще бъдат достатъчни за решаване на проблемите, ако съществува политическа воля. Всички държави членки са съгласни, че реформата на институциите е абсолютно необходима, сега трябва всички да се съгласят да я направят. И все пак не трябва да забравяме, че всяка европейска страна вижда бъдещето на Европейския съюз през призмата на собствените си национални интереси и собствената си история.
Еколози се жалват в Европа за Рила
СОФИЯ. Сдружението "Природен фонд" ще сигнализира комитета на Бернската конвенция за намерението на парламента да откъсне територии от националния парк "Рила", каза вчера шефът на организацията Жеко Спиридонов. При установено нарушение комитетът изисква от съответното правителство да се откаже от изпълнението на проекти, унищожаващи природата, обясни Спиридонов. В българския случай се визират промените в Закона за защитените територии, които минаха на първо четене в НС. Според тях Рилският манастир ще върне 27 хил. хектара гори, а националният парк ще изгуби една четвърт от територията си.
Енергото ще предупреждава 5 дни преди прекъсване на тока
СОФИЯ. "Електроснабдяване" ще изпраща писмени предупреждения на гражданите, които не са си платили електричеството. Ако не се издължат до 5 дни след изпращането, токът ще им бъде прекъснат. Това предвижда проектът на общи условия на договорите за доставка на електроенергия. Документът е разработен от Държавната комисия за енергийно регулиране и трябва да бъде одобрен от МС. Комисията ще огласи проекта пред медиите утре, след което ще го пусне по Интернет. Електроснабдителните фирми трябва да предупреждават 5 дни предварително и за прекъсване на снабдяването поради ремонти, , оперативни превключвания, въвеждане на нови съоръжения.
Електроснабдителните фирми сами ще определят в договорите с битовите потребители сроковете за плащане на сметките. Сега срокът е 10 дни от изпращането на бележката. Ако той не се спази, следва прекъсване без изрично писмено предупреждение.
Според Закона за енергетиката всички потребители трябва да подпишат договор с "Електроснабдяване" до 18 месеца след влизането му в сила. Това означава, че крайният срок е към началото на следващата година. Договорите ще бъдат едногодишни. Те ще бъдат продължавани автоматично, освен ако някоя от страните не е поискала писмено прекратяването им до 30 ноември на текущата година.
Според общите условия подавачът е длъжен още да осигурява безопасно и качествено снабдяване с електричество и да отчита електромерите по график.
Заловени пласьори на фалшиви долари
СВИЛЕНГРАД. С 1900 фалшиви долара се опитали да купят хранителни продукти и други стоки на магистралния паркинг "Върбата" до Капитан Андреево петима, пътуващи с такси вчера. Търговците познали ментетата у говорещите руски измамници и се обадили в полицията. Още към 10,15 ч. гастрольорите, които тръгнали към Свиленград, били прибрани в местното РПУ. Българи в тази група били собственикът на таксито Стоян С. (28) от Дупница и Красимир Е. (25) от Благоевград, двама били арменските граждани Хари С. (21) и Давид Х. (26). Имало и един грузинец - Едуард Г. (28).
Земеделското министерство дава на прокурор свинекомплекс "Козлодуйци"
ДОБРИЧ. Ще сигнализирам прокуратурата за разграбването на свинекомплекса в с. Козлодуйци, защото нещата там са много сериозни и се задълбочават, съобщи в Добрич вчера земеделският министър Венцислав Върбанов. Той откри VI национална борса за семена и посадъчен материал и се срещна с работници от обявеното в ликвидация предприятие, които му предоставиха данни за далаверите около източването на комплекса. Ще съдействам козлодуйската свинеферма да не се разпродава на части, каквито са намеренията на синдика, обеща Върбанов. При появата на надежден купувач на цялото стопанство агроведомството щяло да предостави кредитни линии за възстановяване на животновъдството там.
От 60 000 угоени прасета, отглеждани в Козлодуйци в края на 1996 г., сега в кочините са останали 200-300 измършавели добичета, разказаха работниците. Опустошаването на най-голямата на Балканите свиневъдна база настъпило, когато неин собственик станал скандалният радомирски бос Красимир Михайлов. Сегашният притежател на 80% от предприятието "Пигимпекс" обяви фалита на дружеството заради огромни дългове към бюджет и доставчици. Сред 24-мата кредитори на фермата са наредени данъчното с вземания за около 700 000 лв. и РУСО с над 340 000 лв. Местни предприемачи в месарския бизнес се чудят защо фуражният крал Михайлов все още е на свобода, след като на съвестта му лежи разрухата на целия животновъден сектор на Добруджа. Вчера министър Върбанов не изключи възможността другият стратегически имот на Красимир Михайлов "Добрич мел" да се одържави и да се продаде на реални зърнопроизводители. На предстоящия търг за части от Добруджанска банка финансовото министерство може да придобие силозите срещу дълга на трезора от 7 милиарда стари лева от влогове на граждани. С последващо прихващане на задълженията агроведомството ще си върне 300 000-тонните силози, които от три години стоят празни. Преди това обаче добричкият окръжен съд ще трябва да уважи иска на банката за възстановяване на собствеността й в "Добрич мел". #
Идентичността не е дреха, която можеш да загубиш
Като че ли тъкмо този възглас стои зад зачестилите напоследък "дебати" за "националната идентичност" на българите. Тъй като, видя се, присъединяването ни към европейските ценности и структури става вече необратимо, то противниците на този процес се хванаха за последното, което им се струва, че ще го забави - ако не и отклони, в отдавна лелеяната посока ("балканския дух", "ориенталския манталитет", накрая, защо не, и Азия и азиатщината, въплъщавана доскоро от болшевишка Русия). Страхът "да не си загубим идентичността" впрочем е изцяло неразумен и дори патологичен: идентичността на един народ не е дреха, която можеш да губиш или да сменяш всеки ден. Но въпреки това дебатиращите за нашата национална идентичност, общо взето, са загрижени, те се чувстват един вид призвани да спасяват нашата застрашена идентичност - и едва ли не очакват похвали за това. Същевременно се прокрадва и съмнението дали изобщо имаме какво да спасяваме, т.е. съществува ли българска национална идентичност - и тук вече се полагат грандиозни усилия тя да бъде дефинирана, измислена, съчинена, дори украсена с нечии политически предпочитания. Но един разговор (не непременно дебат) наистина е необходим: ако в него не съзрем националната си идентичност - тя е нещо неизразимо с думи, тя се чувства със сърцето, то поне ще проявим своето отношение към себе си, своето самосъзнание в началото на третото хилядолетие. Според мен трябва да тръгнем от разбирането, че ние, българите, сме колкото особени и изключителни в сравнение с другите народи, толкова - и то дори в по-същественото - си приличаме с тях, съставлявайки единна общочовешка култура и общност на човешкото. Ако акцентираме само на едното и не видим връзката на двете (специфичното, национално-особеното и общото, единството на човешкото), то това вече е показателно за залитане в някакъв предразсъдък или пристрастност, която изкривява същината на работата. Националното своеобразие или идентичност е историческа даденост, тя е изкристализирала в духа на даден народ и се проявява в особеностите на неговото национално битие или съдба. За своята национална идентичност можем да съдим по проявите й в реалната история; за своята принадлежност към общочовешкото или към европейската християнска култура също можем да съдим по нашите реакции, а не априорно. Тук се иска известна прозорливост в тълкуването и разбирането на смисъла на ставащото пред очите ни, в което единствено можем да открием себе си - или да отговорим на въпроса "Кои сме ние? ". Казано е, че "по делата им ще ги познаете", тук е коренът на реалистичното гледане спрямо такива сложни явления като национален дух, българска съдба и одисея, народностна психология, европейска култура и общност. Ето че по този начин дебатът за националната ни идентичност непременно се пренася в сферата на тълкуването и разбирането както на нашето историческо битие, така и на съвременните, съвсем ясно обособени прояви на българското днес. Разбираме ли обаче както едното, така и другото? Не сме ли склонни да пренебрегваме смисъла, който ни се разкрива в тях - ако бяхме малко по-трезви, по-реалистични и прагматични? Готови ли сме да се откажем от илюзиите относно себе си, които често тровят нашето съществуване?
Историята ни е пълна с примери, които се нуждаят от честни отговори. Например защо българите цели 500 години "благоденстваха" под сянката на султанския трон, защо те последни се освободиха (в сравнение със съседите ни) или, по-точно казано, бяха освободени? Нима това не е показателно за нашата идентичност - колкото и да е "неизгодно" то за нашето съвременно самочувствие. Или пък още един пример: защо например за всичките години на комунистическата тирания у нас няма нито един сериозен, масов опит за противодействие (както това беше да речем в Полша или Чехия) - като изключим обречените опити на опозицията в първите години след 9. IХ.1944 г.? Или още по-съвременен пример: защо толкова години след 1989 г. ни бяха нужни, за да проумеем, че пътят и за България не може да е друг, а е само пътят на свободата, демокрацията, личната инициатива, пазарното стопанство и т.н. ? Други народи не дадоха възможност на посткомунистическата носталгия (пристрастеността към несвободата, към безотговорното съществуване в комуната!) да ги овладее така масово, както у нас - нима два пъти (1990 и 1994 г.!) мнозинството от българите не подариха съдбата си на доскорошните си мъчители и едва чрез излишни нови страдания най-накрая проумяха, че по старому не може повече да се живее? Всичко това са реалности, в които прозира нашата национална идентичност, само тук можем да открием себе си: и ако сме смели, чрез изпиване на горчилката от самоунижението и срама да се опитаме да станем по-добри, по-решителни, по-отдадени на предизвикателствата на свободата. Друг начин няма: ако продължаваме да се самозаблуждаваме, че сме "най-добрите" (но и... "най-изстрадалите"!), то доникъде няма да стигнем, тук се искат честност, готовност и за покаяние, на илюзиите трябва да бъде отрязан коренът. Та нима не е ясно, че щом толкова сме страдали и страдаме, то значи... нещо не е наред в нашето отношение към живота, от което пък следва, че крайно наложително е да се поправим? Една такава способност за трезва преценка е признак за национална зрялост, ала криенето на "главата в пясъка" е просто недостойно... Някои разбират дебата за националната идентичност като надпревара кой повече ще намери у себе си изобретателност в... "хваленето" на българското, българщината, "нашия гений" и т.н. Повечето подобни герои точат перата си и се дебнат да не би някой да "кривне встрани" и мигом всички да се нахвърлят на него - "дръжте родоотстъпника", "ловете предателя" и "осквернителя" на нашите ценности и идеали! В тази надпревара личи само едно: неизживени комплекси от епохата на "социалистическия интернационализъм", който мигом беше префасониран като бесен национализъм вероятно заради неистовото желание за компенсация на минали предателства и стара недостойност. Ето че някои вероятно виждат в дебата за националната ни идентичност прекрасна възможност да изкупят поне част от старите си грехове. Ето това също е компонент на националната ни идентичност: бързо забравяме, лесно прощаваме, къса ни е паметта, замазваме истината, поради което съвсем закономерно и страдаме.
Всяко нещо, за да постигне една поне по-достойна цел, трябва да бъде поставено на подходящата основа; ако пък целта е да се самозаблуждаваме и будалкаме, тази цел трябва да бъде безпогрешно разпозната и мигновено прогонена като нещо недостойно за един народ, взел вече съдбата си в своите ръце. Дано е така, не е невъзможно да станем и малко по-добри, да засилим самочувствието си; а пък онези, които си мислят, че "ний и така сме си много добри! ", надявам се, разбрахме какво искат и какво правят.
Израелска фирма иска "Бояна филм"
СОФИЯ. Израелската медийна компания "Глобус Ройхман груп" ще участва в приватизацията на "Бояна филм" и "София филм". Готови сме още днес да почнем строеж на модерен комплекс от кина и киноцентър, заяви един от съдружниците Йоран Глобус. Той е у нас по покана на вицепремиера Петър Жотев, казаха от българското представителство на "Глобус груп".
Компанията е готова да вложи толкова средства, колкото е нужно за създаване на модерно студио за поизводство на филми. Ако стане собственик на "Бояна филм", първата поръчка ще е за телевизионна версия на "Делта форс".
Искаме да привлечем максимален брой чужди инвеститори за сделките за "Бояна филм" и "София филм", каза вицепремиерът Жотев след срещата си с израелците. Той гарантира прозрачност в процедурата. При избора на купувач ще има два приоритета - качеството на стратегическия инвеститор и опитът му в бранша и постигане на справедлива цена.
Имаме прекалено много висши училища
- Проф. Тошев, министър Димитър Димитров обяви, че в България не трябва да има повече от 20 университета? Какво е вашето мнение?
- В момента българската университетска мрежа включва твърде голям брой висши училища, около 40, повечето държавни и няколко частни. Тази система е скъпа и неефективна и това означава, че броят на висшите училища трябва да бъде редуциран. Не мога да се ангажирам с конкретен брой. Числото 20 вероятно е произволно. Може би 20, може би 25. Този въпрос би трябвало да се анализира много внимателно от хората, които се занимават с университетска политика и управление, и от тези, които работят в университетите. И едва тогава ще може да се прецени каква е оптималната мрежа от висши училища за България.
- Как трябва да се осъществи тази редукцията, за да не се нанесат щети на висшето образовение?
- Когато се създава едно висше училище, се прави един много сериозен анализ, който включва следните елементи: какви са потребностите на държавата от съответния вид специалисти; наличие на специалисти, които могат да осигурят преподаване; наличието на материална база, която да осигури научни изследвания на високо ниво; подходяща културна среда; взаимодействие между новите факултети и тези, които вече съществуват. Това означава, че специалистите трябва да направят съответните преценки, след което разбира се, държавата трябва да изпълни своята функция и да създаде съответната университетска мрежа. Затова структурната реформа по мое дъбоко убеждение, не означава поредица от административни актове. Не означава федериране на вече съществуващите ВУЗ. Не означава груба намеса на държавата в работата на академичната общност.
- Този анализ, в сложните условия на прехода, на икономически недоимък и на глобалната трансформация вероятно изисква и особена далновидност?
- Тези процедури, общо взето, са известни, защото България в своето историческо развитие винаги е била в сложни периоди. И въпреки това съответните специалисти и държавната политика са били такива, че обикновено се е намирало правилното решение. Имам данни за това как е бил създаван например Медицинският факултет на СУ през 1918 г. Това е едно много тежко време за страната, непосредствено след голямата война. И въпреки това тогава е намерен съответният ресурс, намерен е държавният подход и този факултет, с който се поставя началото на медицинското образование в България, става факт. Подобни процедури би трябвало да бъдат използвани и сега. И е естествено МОН и министър Димитров да бъдат инициатори на подобни процеси.
- Какво имате предвид, когато казвате, че тече "макдонализация" на българското университетско образование и че висшите училища се управляват от дилетанти?
- Не влагам негативна окраска, по-скоро това е една реална констатация. Преди 1989 висшите училища не се управляваха професионално, просто управлението им тогава до голяма степен беше вън от академичната общност. Академичното управление и политика са научни области, които се развиха през последните 30-40 години. В тази област има специализирани списания, където хората, които се занимават с тази материя, публикуват своите изследвания. Българите засега нямат сериозно участие в тази дейност, откъдето следва, че нашето управление на висшите училища е на непрофесионално ниво. Разчита се на интуиция и приятелски съвети, което понякога води до добри резултати, но в повечето случаи до лоши. Ние имаме специалисти в областта на университетската политика и управление, но тези хора трябва да започнат да публикуват своите изследвания не само в български източници, но и в световните издания. Когато това стане, ще е възможно да се твърди, че университетите ни не се управляват от дилетанти.
- Какви са критериите в областта на висшето образование, които България трябва да изпълни за успешно присъединяване към ЕС?
- Българското висше образование има редица положителни елементи. Самият факт, че завършилите у нас намират добър прием на много места по света, потвърждава това. Но има някои нови елементи, които трябва да бъдат взети под внимание за развитието ни в тази област оттук насетне. Например необходимо е да разберем ясно какъв е смисълът на бакалавърската образователноквалификационна степен. Тя дава широкопрофилно обучение. И всъщност бакалаврите са бъдещите работници в обединена Европа. Те са работниците на обединения пазар на труда в Европа в началото на следващото столетие. Ние трябва да осигурим учебни планове в съдържателен и количествен аспект, които да отговарят на тази европейска тенденция. Когато казвам, че това е европейско изискване, трябва да се подчертае, че то не е изискване само пред страните от бившия комунистически блок. Това е изискване за страни, които отдавна са част от обединена Европа, например Германия. В тези страни има някои нюанси в реализацията на специалистите и дори там въвеждането на бакалавърската степен става трудно и с известно напрежение. Това са важни процеси, които се развиват в Европа. И България трябва да ги почувства и да ги разбере, за да може да ги реализира в пълна степен.
- Различава ли се структурата на дейност на съвременния университет от дейността на класическия? Известна е вашата теза, че научните изследвания трябва да са приоритет.
- Висшето образование се различава много съществено от по-долните степени на коя да е образователна система. Има една аксиома, върху която се гради висшето образование, и тя е, че в университета трябва да се провеждат научни изследвания. Преподаването се гради на основата на тези изследвания. Репутацията на един университет се определя не от това колко адаптирани програми той е въвел в обучението на своите студенти. Не дори и от материалната база, с която разполага. Репутацията на един университет се определя единствено от репутацията на неговите професори, която е в пряка връзка с научните постижения, които тези хора имат. Важно е научни постижения да бъдат включени в световния научен процес, а това става по един и същ начин през последните 200-300 години. Научните резултати трябва да се публикуват в академични списания, които осигуряват публичност на откритията. Така че изследванията са съществена част от академичното образование. И там, където те не са на достатъчна висота, академичното образование повече или по-малко има симулативен характер.
- Съврементите университети трябва да отговарят на сериозни стандарти за материална среда, да вземем най-тривиалното - компютризацията. Въпреки икономическите затруднения, какво според вас може да се направи най-непосредствено в тази област?
- Вярно е, че икономическата криза нанася много сериозни щети в развитието на българските университети. Но в същото време може да се каже, че България разполага с допълнителни източници, които дават възможност нашите лаборатории и учебни зали да бъдат оборудвани по съвременен начин. Има редица международни програми, в които университетите ни участваха, и в повечето от тях може да се намери съвременна апаратура от областта на информационните технологии, на някои места дори с много високо качество. Проблемът не е толкова в това дали университетите ни имат съответното съвременно оборудване, проблемът е дали това, с което те разполагат, се използва по най-ефективния начин.
- Кога може да се очаква, че българските дипломи ще се признават в развития свят?
- Българските дипломи в някои области на науката практически и сега се признават в Европа и САЩ. Но трябва да мине известно време, което ние ще използваме за стабилизация на българската образователна система. Нужни са и целенасочени усилия от страна на държавата.
- Известно е, че у нас се упражнява контрол на качеството на знанията само на входа на университетите, но не и на техния изход. Кога ще се гарантира качество на преподаването и дипломите?
- Това е много важен въпрос. Сега контролът на качеството на висшето образование е едно нормативно изискване. По Закона за висшето образование в последната му редакция висшите училища трябва да организират специални органи, които да контролират качеството в съответното висше училище. Изграждането на тези органи все още е в ход, но МОН ще използва своите прерогативи, за да може да ускори този процес. Защото наистина контролирането на качеството на работа и на студентите, и на преподавателите е една добре разработена стъпка, която се прилага навсякъде в европейските университети.
- Известно е какво държавническо разбиране е имало у нас по отношение на висшето образование в началото на ХХ век. Вие виждате ли подобно разбиране сега и какво трябва да се направи, за да се осъзнае проблемът в цялата му дълбочина?
- Този въпрос е труден и няма еднозначен отговор. Вероятно причината е, че сега ние се намираме в един период на масовизация на висшето образование. След 1945 година имаше един период на масовизация на средното образование и тогава голям брой хора, които нямаха качества, получиха дипломи за средно образование. Сега въпреки демографската криза в България всъщност има процес на масовизация на висшето образование. Самият факт, че имаме 60 хиляди студенти в областта на правото и икономиката показва, че става дума за един такъв процес. Когато протичат процеси на масовизация на висшето образование, тогава по правило качеството намалява и държавата трябва да полага по-големи грижи, за да може да осигури качество на обучението в университетите, защото именно в тях се ражда българската интелигенция.
- Държавните изисквания за отделните специалности не са ли излишна рамка, която спъва творческия характер на учебния процес?
- Една от най-основните ни задачи е прегледът на държавния регистър на специалностите. Според мен трябва да се промени системата на държавните изисквания. Аз не съм противник на държавните изисквания за отделните специалности, напротив държавата наистина трябва да гарантира високо ниво на обучение. Но в същото време в този си вид държавните изисквания не стимулират изграждането на бакалавърската образователна квалификационна степен такава, каквато тя трябва да бъде. Една от моите важни задачи ще бъде да направя необходимите постъпки заедно с университетската общност да променим системата на държавните изисквания за отделните специалности и да я заменим с една система, една обща рамка от държавни изисквания не за отделни специалности, а за професионални направления. Не е необходимо да има държавни изисквания за всяка отделна специалност, не е необходимо да се фиксират конкретните дисциплини, които да са задължителни. Нужно е да се даде общата рамка за даденото професионално направление. Работа на университетите е съдържателната част на учебния план, която не би трябвало да бъде предопределяна чрез държавните изисквания както е досега.
Инциденти в Гърция с наши контрабандисти, един убит
АТИНА, СКОПИЕ. Гръцката полиция залови двама българи наркотрафиканти и техен съучастник македонец, в района на Пела, край границата с Македония, предаде агенция АНА, цитирана от БТА. Единият от българите бил прострелян смъртоносно при опит да окаже съпротива. Той усетил, че представилият се за купувач на дрогата е полицай и извадил нож. Другият е леко ранен и откаран в болницата в Едеса. Третият наркотрафикант, който е трябвало да посредничи при пласиране на дрогата, също бе арестуван. Полицията, която не съобщи имената на арестуваните, конфискува известно количество кокаин.
Трима българи - двама мъже и една жена, у които бяха намерени девет фалшиви паспорта, са арестувани от гръцките властина ГКПП "Промахон". Собственичката на туристическо бюро Д.Г. и двамата й сънародници Г.Я. и К.И. пътували с автобус от София за Атина. При граничната митническа проверка били открити фалшивите паспорти, които те носели за 9 българи, влезли нелегално в Гърция.
Полицията в Скопие разкри и задържа група от 13 търговци на оръжие, свързана с България и Албания, съобщи вчера Радио "Свободна Европа". При разбиването на голям контрабанден канал бяха конфискувани много оръжие и муниции. Предполага се, че оръжието е купено в България, но също и в Албания.
Истерия около Ди Каприо в Берлин
Плътен обръч от тийнейджърки е заобиколил "Берлинале паласт" на Постдамер плац, залата, в която се провежда ХХХ-Международен кинофестивал. Момиченцата стискат в ръце снимки на Леонардо ди Каприо или пък албумчета със стихове. Очакват го още от ранни зори, очакват не само да им се усмихне, а и да им даде автографи, да се ръкува с някои от тях, да ги целуне дори.
В същото това време бодигардовете на Леонардо се занимават с това как да забаламосат момиченцата. От "Туенти сенчъри фокс" са направили резервации в три берлински хотела, така че да не се разбере всъщност къде ще отседне звездата.
Истерията се насъсква и от два булевардни вестника, които обявяват награда от 1000 германски марки за девойка, която целуне Ди Каприо и докаже това със снимка.
Леонардо ди Каприо е в Берлин за прожекцията на филма "Плажът". Режисьор е прочулият се с "Трейнспотинг" Дани Бойл. "Плажът" разказва за един американски турист (Ди Каприо), търсещ по-различното, онова, което съществува само за него. Открива го на остров край Тайланд. На този остров се е създала комуна от хора, също тръгнали да бягат от цивилизацията. Само че и в малката група, както в голямото общество, започват да важат принципите на самоизяждането. Комуната се проваля, а оцелелите отново се връщат в света на компютрите и световната мрежа, където всеки е оставен сам на себе си.
Това е първата роля, която ди Каприо избира след "Титаник". Хонорарът е 20 милиона долара, а Ди Каприо най-добре платеният холивудски актьор под 30 години. "Изобщо не знам какво ще правя с парите. Те не са моята цел. За мен много по-интересна от парите е възможността да ставам друг, да се променям" - казва Леонардо на пресконференция в Берлин. И след това добавя: "Въпреки че напоследък имам проблеми с имиджа си, аз не съм това, за което бивам представям. Но разбрах, че няма как да се преборя с имиджа си и затова сега го оставям да съществува паралелно заедно с мен."
Какво е това Европа?
