БНТ и Нова телевизия отказаха да излъчат концерта на "Ку-ку"
СОФИЯ. БНТ и Нова телевизия са отказали да излъчат юбилейния концерт за десетгодишнината на "Ку-ку", научи вчера "Демокрация". Мотивът на шефоте на НТВ бил, че това е предаване на националната телевизия и те не могат да се ангажират с тържествата му. От "Сан Стефано" 29 пък все още умували, но според един от организаторите на концерта - Росен Петров, щом досега не са се обадили, няма да го направят, тъй като времето е малко и екипът вече е започнал репетиции. Концертът ще бъде разпространен по 120 кабелни и регионалани телевизии, с които хъшовете работят. От бившите звезди на "Ку-ку" и "Каналето" в концерта ще участват Васил Василев - Зуека, Август Попов, Влади Въргала, Стефан Рядков и почти целият екип на "Хъшове" начело със Слави Трифонов. Първият продуцент на предаването Петър Курумбашев заяви, че няма да се появи в неделя. От страна на сегашното "Каналето" също отказаха участие. Въпреки това билетите за концерта вече са продадени.
ВМРО засега нямало да напуска ОДС
ВАРНА. Настоящата формула ОДС не работи, трябва да се състави нова и да се изработят правила за взаимоотношенията, заяви вчера лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Във Варна войводите отбелязаха 10 години от създаването на организацията. В момента те нямали намерение да напускат ОДС, защото са заедно в парламента. Според ВМРО лидера не е нормално само една от партиите в ОДС да взема решенията, а другите да не могат да ги коментират. Формулата ОДС трябвало да работи реално, а не формално. Депутатът допуска за изборите евентуална коалиция с Народен съюз, БЗНС или "Гергьовден", не било изключено и коалирането със СДС, но това ще бъде решено в бъдещи разговори.
ЕС никога не е бил затворен клуб
Възможността за разширяване на кръга участници в европейския интеграционен процес е заложена още в Римските договори. Там е записано, че общностите са отворени за всички държави, които спазват демократичните принципи на управление, стремят се към установяване на добър жизнен стандарт за населението си и общ стопански напредък в европейското пространство.
Първите молби за присъединяване към ЕО постъпват 10 години след подписването на споразуменията в Рим. По повод на тази първа вълна на разширяване през 1970 г. шестте държави учредителки подписват Договор за спазване постиженията и стандартите на общността (acqvis communautaire) при прием на нови страни кандидатки. Преговорите с Великобритания, Дания и Ирландия започват през 1970 г., а пълноправното си членство в ЕО те получват от януари 1973 г. Гърция внася молбата си за членство през юни 1975 г., а статута на член на ЕО получава през 1981 г. Споразумението й за асоцииране е от 1961 г. Държавите в ЕО стават 12 през 1986 г. с присъединяването на Португалия и Испания. Между постъпването на техните молби в Европейската комисия и успешния завършек на преговорите са минали почти 9 години. Това е най-дългият процес на присъединяване в историята на общността.
Последното засега разширение на Евросъюза става в началото на 1995 г. - тогава негови пълноправни членове стават Австрия, Швеция и Финландия. Трите държави изявяват желание за присъединяване съответно през 1989, 1991 и 1992 г. 13 са кандидатите за присъединяване към Европейския съюз в момента. Най-дълга битка за членство води Турция - тя има асоцииран статут от 1964 г. Молба за присъединяване внася през 1987 г., но началото на преговорите непрекъснато се отлага с мотива за неспазване на човешките права. Кипър и Малта са асоциирани членове на ЕС от 1986 г, молби за членство подават през 1990. Полша и Унгария първи от бившите социалистически страни получават асоцииран статут през 1994 г., молбите им за присъединяване са от същата година. През 1995 г. ги следват Чехия, Словакия, Румъния и България, прибалтийските държави Литва, Латвия, Естония, както и Словения.
Любопитна е историята на отношенията на Норвегия с Евросъюза. Страната подава молба за прием още с първата вълна през 1967 г. Кандидатурата й е одобрена заедно с тези на Великобритания, Дания и Ирландия, но референдумът за встъпване през 1973 г. дава отрицателен резултат. Същото се повтаря през 1993 г., година след като Норвегия внася повторната си молба за членство. Сред неосъществените кандидати е и Швейцария - тя пожелава присъединяване към Евросъюза през 1992 г., но сама пожелава Комисията да замрази разглеждането на кандидатурата й.
Най-важните дати на интеграцията
18 април 1951 г. - Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург основават в Париж Европейското обединение за въглища и стомана (ЕОВС). Това е първата стъпка за преодоляване на вековното съперничество и вражда между Германия и Франция. Тя предотвратява възможността от нова война чрез поставяне под международен контрол на ключовите сектори за производство на оръжие.
25 март 1957 г. - шестте от ЕОВС подписват Римските договори за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Трите общности целят да стимулират икономическия растеж, да повишат жизнения стандарт, да укрепят мира и свободата и да допринесат за "все по тесен съюз между народите на Европа".
8 април 1965 г. - взема се решение за сливане на администрациите на трите общности. Договорът влиза в сила през 1967 г., оттогава се налага понятието Европейска общност.
28 февруари 1986 г. - в Хага е подписан Единният европейски акт (ЕЕА). Документът легитимира вече напредналото външнополитическо сътрудничество между страните от ЕО и посочва като цел не само икономическото, но и политическото им интегриране. ЕЕА определя 31 декември 1992 г. като краен срок за изграждане на единен пазар в рамките на 12-те държави членки.
1990 г. - подписано е Шенгенското споразумение за свобода на придвижване в рамките на ЕО за гражданите на страните членки. Споразумението установява строг визов режим за 61 страни, сред които попада и България. Великобритания, Ирландия и Дания подписаха Шенген, но не го прилагат.
10 декември 1991 г. - на заседание в холандския град Маастрихт Европейският съвет взе решение за преобразуване на ЕО в Европейски съюз. Държавите от ЕС са задължени да провеждат обща външна политика и отбрана и да си сътрудничат в областта на правосъдието и вътрешните работи. Договорът влиза в сила на 1 ноември 1993 г. 345 млн. души освен собственото си гражданство получават и гражданството на Евросъюза - т.е. правото да гласуват в която и да е държава от ЕС и да търсят дипломатическо съдействие, ако са извън границите на съюза, от което и да било представителство на страна членка. Маастрихтският договор превръща във факт свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на Европейския съюз.
Юни 1993 г. - Европейският съвет в Копенхаген потвърди, че страните от Централна и Източна Европа ще бъдат приети за членове на ЕС веднага щом са готови да поемат икономическите и политическите задължения, произтичащи от членството. Съветът изработи списък от критерии, които кандидатите трябва да покрият. Критериите са:
1. Стабилност на демократичните институции, върховенство на закона, съблюдаване на човешките права и закрила на малцинството.
2. Функционираща пазарна икономика и конкурентоспособност в рамките на съюза.
3. Способност да поемат задълженията на членството (acqvis communautaire), включително целите за политически, икономически и валутен съюз.
1997 г. - в Амстердам се взе решение за разширяване на Евросъюза на изток и бе обявено, че всички кандидати ще бъдат приети за негови пълноправни членове, щом покрият Копенхагенските критерии. Комисията препоръча да започнат преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия и Словения.
1 януари 1999 г. - влиза в сила единната европейска валута - евро.
10 декември 1999 г. - ЕС взе решение да започне преговори по присъединяване и с България, Румъния, Латвия, Литва, Словакия и Малта.
НИС на СДС ще се избира тайно и анблок
СОФИЯ. Националният изпълнителен съвет на СДС ще се избира тайно и анблок, предвижда правилникът, приет вчера от Националния съвет. Имената на кандидатите за председател, главен секретар и членове на НИС ще бъдат на една бюлетина. Едновременното гласуване за цялото ръководство е най-демократично,тъй като всички са поставени при равни условия, обясни Костов. За първи път цялото гласуване ще бъде тайно. Досега вотът за председател беше явен. Броят и структурата на НИС ще останат непроменени - с общо 11 членове, четирима от които зам.-председатели на партията. Мандатът на ръководството ще продължи да бъде 3 години. Новият правилник е либерален, модерен и отразява всички актуални тенденции, коментира Костов. Комисията по подготовка на конференцията се спряла на тази процедура, за да приключи изборът по-бързо и да има повече време за дебат по същество. Ще се търсят нови лица за НИС, но аз няма да лансирам и манипулирам никого, тъй като СДС не е партия на Иван Костов, заяви премиерът. Лично той щял да посъветва националната конференция да не допусне в ръководството да бъдат избрани хора от кабинета, тъй като това е в разрез с идеята за разделяне на партията от изпълнителната власт. В устава обаче няма да има специален ограничителен текст в това отношение.
Ролята на вътрешнопартиен арбитър ще се поеме от Контролния съвет. Той ще предлага решения на спорове, като НС ще ги одобрява.
САЩ дават пари за пестене на енергия
СОФИЯ. Американската агенция за международно развитие отпуска 5 млн. долара за проекти за енергийна ефективност на малки и средни предприятия. Това съобщи вчера Методи Константинов, зам.-шеф на Държавната агенция по енергийна ефективност. Проектите ще бъдат одобрявани от консултативен съвет, в който влизат шефът на агенцията Друми Друмев, шефката на Агенцията за малки и средни предприятия Ирена Петрунова, представители на американския партньор и на ОББ.
Проектите, които трябва да предложат фирмите, трябва да са от областта на малките ВЕЦ до 1,5 мегавата, производство на слънчеви панели, оползотворяване на биомаса и отпадъци или преработка на брикети. Ще се одобряват предимно проекти, които биха допринесли за привличане на безлихвено кредитиране.
Парите от американската агенция трябва да пристигнат до края на годината.
Ако не приемем европейските правила, няма да станем по-богати
- Г-н Божков, предстои официалното стратиране на преговорите между България и ЕС. До 17 февруари трябва да приключи скрийнингът по някои от темите - образование и обучение, телекомуникации, наука и изследвания, защита на потребителите, здравеопазване... От какви позиции тръгват ЕС и България и доколко напреднахме в изработването на нашите национални позиции?
- Поради очевидното "претоварване" на Европейската комисия с воденето на преговори с 12 страни кандидатки стандартната процедура на скрийнинга беше заменена с изпращането на доклади от българска страна. Досега скрийнингът се осъществяваше главно под формата на срещи в Брюксел или в София, на които се докладваше как върви сближаването на законодателството ни с европейските критерии. България постигна голям напредък и точно това ни позволи да получим поканата за преговори. Но отсега искам да кажа, че това наблюдение ще продължи до приемането ни в ЕС. Защото дори и когато бъдат договорени някои от разделите и затворим съответната глава, ще се следи как изпълняваме програмата си за присъединяване. Ако се вземат Аналитичният доклад за България, резултатите от скрийнингите по отделните въпроси и протоколите от заседанията на отделните подкомитети, се оформя една много ясна картина за какво е готова България. И за какво не е. Тези писмени материали са на разположение и на България, и на Европейската комисия. Така че тук не може да има надлъгване. Ние да ги излъжем, че сме направили нещо повече, или пък те да се опитат да ни излъжат, че не сме готови. Всички знаят съвсем точно какво сме направили и от каква стартова позиция тръгваме. Другото нещо, което си заслужава да бъде обяснено, е, че преговори по същество (тоест, когато ние сме на една позиция, а ЕК на друга и трябва да се разберем някъде по средата) няма по всички теми. Има много раздели от европейското законодателство, които са задължителни за всички европейски страни и са приети от тях. И тук отварянето и затварянето на дадена глава е свързано с въпроса кога и как ще приемем европейското законодателство. Същинските преговори се водят, когато няма строго европейско законодателство и когато позициите на отделните държави от ЕС и на кандидатките трябва да се договарят на двустранна или на многостранна основа. И има една междинна група от теми, по които ние знаем, че трябва да приложим определено законодателство или определен начин на съществуване на някаква система (била тя административна или друга). Но и знаем също така, че още не сме готови. Тогава се преговаря за т.нар. преходен период, в който ние примерно ще искаме 5 или 6 години, за да се вместим в рамките на ЕС. Това важи за глави като "Околната среда", където включително и страни - членки на ЕС, са поискали преходен период, за да се приведат в съответствие с нормите на европейските директиви.
- Кои все пак са областите, в които според вас няма да има нужда нито от преходен период, нито от кой знае какви преговори? С тях ли ще започнем?
- В момента трудно ще успеете да изкопчите от устата ми каквито и да било конкретни имена на областите, с които ще предложим да започнем. Когато г-н Проди и г-н Ферхойген бяха тук, те казаха на българското правителство кои глави се предполага, че комисията ще ни предложи за начало на преговорите. Но помолиха това да не се съобщава предварително, тъй като и в Европа има някакъв ред. И той е португалското председателство да съгласува, одобри и обяви темите. Но освен темите, които ще ни бъдат предложени в рамките на тази година от ЕК и ЕС, България има намерение да направи контрапредложение за още голям брой глави, които да бъдат отворени. И за една част от главите, които се надяваме да затворим до 2001 г. Защо го правим? Главите са 30, а ние смятаме да преговаряме около 5 или 6 години. Ако говорим... бакалски, ние бихме могли да си ги разделим по 6 на година и да не си даваме много зор в началото, но не това ще бъде нашият подход.
- Защо е важно според вас да се отворят рано колкото се може повече глави?
- Отварянето на главата и провеждането на преговорите по нея не означава, че с този крак вече сме стъпили в Европа. Но то означава, че вече сме уточнили с ЕК какви са стъпките по нашия път. Практиката от последните 3 години показа, че българската администрация и общество успяват да се движат напред само когато имат ясни срокове и крайни дати. Свикнали сме да има срок и отговорник. Ако това липсва, задачата просто не се изпълнява. Ще ви дам един пример, който е драстично добър. Главата "Култура и аудиовизия" е отворена от всичките 6 страни от първата група и единствено Кипър е завършил преговорите по нея. Другите 5 - Унгария, Полша, Чехия, Словения и Естония, не могат да я финализират, защото законите им за телевизия и радио не отговарят на европейските стандарти. Нашият закон, срещу който имаше толкова критики и скандали, почти не се нуждае от коригиране. Ще бъдат необходими малки поправки, които се подготвят, и аз се надявам, че още през февруари те ще минат през правителството и парламента. Това ще ни позволи да бъдем първата от 12-те страни кандидатки, която ще има абсолютно синхронизирано законодателство в областта на аудиовизията... И тук, ако ми позволите едно малко отклонение... Не е ли добре точно шефовете на частните радиостанции, които при приемането на Закона за телевизията и радиото създадоха толкова много шум, че щели да бъдат унищожени частните радиостанции... Тези, които сега гордо вдигат лиценза си и се снимат с него... Не им ли е малко неудобно, като си спомнят какво са говорили?
- Да се надяваме, че ще чуем отговора на вашия въпрос... Но... искам да ви попитам - вече се знае, че обществото няма да може да следи отблизо технологията на преговорите, които приличат на външнотърговска сделка. В същото време хората имат нужда от информация за аргументите, които са довели до едно или друго решение. Тогава? За какво ще ги инфомирате?
- За всичко. Преговорите се водят от администрацията, но консуматор на резултатите от тях е обществото. Нарушената връзката може да доведе до вредни последици. Защото администрацията може да договори това, което е удобно за нея. Тоест, по-малко главоболия с ЕК, бързо отваряне и затваряне на главите, постигане на споразумения по сроковете на преходни периоди. Но обществото ще настръхне и ще заеме евроскептична поза (дори и ако администрацията много добре си е свършила работата), ако не бъде осведомявано и ако не участва във формирането на различните решения. Защото в този случай то няма да разбира нито какво точно е било договорено, нито евопейския процес в неговата цялост. Затова в процеса на преговорите трябва да бъдат ангажирани максимално широк кръг професионални организации, водещи специалисти и т.н. Необходимо е да има дебат. В много случаи той ще изпълнява и образователни функции. Защото е много важно дали хората разбират предимствата на европейските правила.
- Обикновено хората питат каква ще бъде цената на присъединяването... - На този въпрос аз винаги отговарям с контравъпрос - а колко ще струва на България, ако не стане член на ЕС? Цената на присъединяването много малко зависи от качествата на преговарящите. Да, желателно е да постигаш определени неща, така че страната ти да е в по-добро положение. Но ако под цена разбираме необходимостта българинът да промени себе си... Имайте предвид, че основните трудности ще бъдат не толкова в сферите, в които нещо ще договаряме. А в областите с ясни европейски правила, които не ни се иска да спазваме. От това какво ще договоря аз като главен преговарящ, не зависи дали във всеки магазин ще има касови апарати или не, нали? България не може да влезе в Европа, ако няма модерно функционираща здравноосигурителна система. Какво да договоря? Да ни приемат с една лошо действаща здравноосигурителна система, защото България смята, че може и така? Когато бъде сведен до нивото на обикновения гражданин, въпросът за европейския ни избор е: "Готов ли съм да играя играта по правилата, по които се играе в Европа? Или не?"
- Но как обществото ще научи тези правила и ще бъде убедено да ги спазва? Ще работите ли със специлизирана PR-агенция? Ще има ли говорител главният преговарящ? Как ще изпозвате медиите?
- Към момента нямам готов отговор на този въпрос, тъй като той най-малко ангажира мен. Той е на вниманието на държавната администрция и групите за преговори на отделните ведомства. Аз само мога да дам своето мнение и то е, че нещата трябва да се изграждат в две посоки. Едната е да се развие специализирана професионална администрация, която да информира, защото без нея няма да можем да убедим българите, че това, което правим, е добро. Второ, и тук аз имам своята конкретна роля, е ангажирането на тези групи от обществото, които имат конкретен интерес по конкретната тема. Затова се срещам и със синдикалните организации, и с работодатели, и с неправителствени организации. Искам да имам пред себе си широко разстланото ветрило от интереси.
- Какво ще спечели отделният българин, докато водим тези преговори? И в състояние ли сме да усвоим парите, които примерно идвaт по ФАР?
- Самото поставяне на този въпрос говори за нереалистичното и неправилно очакване, че българинът трябва да спечели нещо, докато влиза в ЕС. Българинът трябва не да усети, а да извърши подобрения. Те са в нашите ръце. Въпросът за фондовете и за средствата по тях е отделен въпрос. Той има пряка връзка, разбира се, защото тези пари се насочват към местата, където най-много се нуждаем от подкрепа. Но не тези области ще ни заведат бързо в Европа. Ще ни изтласкат сферите, където ние трябва да положим най-много усилия. Ако ние не започнем да произвеждаме качествено, ако не спазваме законите си, ако не заработят българската съдебна система, държавната и общинската администрация и т.н. , ако ние не приемем европейските правила, няма да станем по-богати. Защо са богати евопейците? Благоденствието, спокойствието, редът, които съществуват в европейските страни, не се дължат на това, че някой отвън ги е накрал да го направят. Те са работили по определени правила и ако ние всички заедно, не можем да се съгласим, че това са правилата... Тогава колкото и пари да се наливат у нас, те ще потъват някъде и няма да ни помогнат да се придвижим напред.
- Но все пак възможността да бъдат усвоени тези пари се учи, нали?
- България имa достатъчно хорa, които знaят кaк дa оформят проект. Инициативността на българина да тръгне, да измисли какво конкретно иска да направи - не фантазии, а нещо реално - да седне и да сметне колко пари ще му трябват и за колко време ще ги върне, това не ни достига. Проблемът е в инициативността на българина, който да си поставя реалистични планове.
- Понеже заговорихте за българина, кажете как си представяте българската идентичност?
- Играта с думи понякога променя смисъла. Дебатът не е за българската идентичност. Дебатът е какво България може да даде на Европа. Това е дебатът, към който водим хората. Българската идентичност няма какво да се дебатира. Аз бях на пресконференцията, когато предложихме тази идея на обществото, и знам какво казахме. Ние предложихме темата "Кое е това българско нещо, което ще бъде ценно за Европа. " След три дни започна да се коментира по вестниците какъв бил този глупав дебат, ами то била ясна българската идентичност... Ами ясна е, разбира се, но какво от тази българска идентичност е важно за Европа?
- Според вас какво?
- Няколко са нещата, които се виждат от пръв поглед. Стратегическото и стабилизиращо положение и влиянието на България на Балканите. Неслучайно е толкова активна регионалната ни политика. И неслучайно опозицията надава писъци, виждайки как България с това правителство, с това мнозинство и с тази политика се превъща в реален фактор на Балканите. Всяка опозиция би трябвало да се радва на това - не и опозицията БСП. Те повече биха се радвали, ако тук се защитаваха сръбски или руски интереси. А не български. Изключително важно за Европа е, и това Проди го каза в прав текст, че в момента България е наистина най-стабилната страна на Балканите. И политически, и икономически, и стратегически като политика към съседите си. Ние имаме ясни и принципни позиции, които не подлежат на конюнктурни промени. България защитава европейските позиции на Балканите и самата тя представлява един добър пример за съседите си. Републиките от бившата Югославия гледат какво става у нас - как България излиза от кризата, как получава покана за влизане в ЕС. Как България ще получи покана за влизане в НАТО и как в идеите и думите на България започват да се вслушват големите политически сили в света... Алексиев пощади и Пенев, и армейците
НЕСЕБЪР. Продължава успешното представяне на младежкия национален тим, воден от новия наставник Димитър Алексиев. Вчера възпитаниците на доказания специалист направиха за смях българския футболен гранд ЦСКА. На стадиона в Слънчев бряг младите ни национали показаха много добра игра и затвърдиха добрите впечатления от мача с Италия миналата събота.
Алексиев заложи на модерна тактическа схема, която не бе нарушена въпреки че той използва всичките си 19 състезатели. Единствения гол в срещата падна в 30-та минута, когато Станислав Генчев получи великолепен пас от Стойко Сакалиев. Нападателят напредна и стреля, вратарят Кючуков отби топката, ала Генчев я прати в армейската мрежа. Станислав Генчев е футболист на "Левски", но през пролетния полусезон ще играе във варненския "Спартак".
Младежите изпуснаха още куп положения, а на три пъти гредите помагаха на червения вратар.
За ужас на стратега Димитър Пенев армейците се представиха трагично.
"Много съм доволен от представянето на отбора. Момчетата направиха добър мач и се раздадоха докрай въпреки натрупаната умора от пътуването до Италия. Трябва да отбележа, че отсъстваха петима футболисти, които се прибраха по клубовете. Оптимист съм за работата и мисля, че лагерът в Слънчев бряг ще ни помогне" - заяви Димитър Алексиев, който отказа всякакви коментари за ЦСКА. "Аз съм треньор на младежкия национален тим и за мен е важна играта на повиканите от мен момчета" - аргументира се наставникът.
Астероид е взел на прицел Земята?
ЛОНДОН. Екип от астрономи от университета в Пиза е наблюдавал астероид с диаметър 1 километър, движещ се по траектория, която може да го доведе до сблъсък със Земята през 2022 г., писа британският таблоид "Сън". Астрономите следят траекторията на движение на астероида, наречен 2000ВF19, от откриването му на 28 януари т.г. Рискът от сблъсък на 2000BF19 със Земята е едно на един милион, което е достатъчно основание за астрономите да го приемат като изключително опасен. Според учени от Калифорнийския технологичен институт в близост до Земята се намират над 700 големи астероида, които могат да причинят бедствия на планетата ни. Ефектът от удар от подобна скала, движеща се със скорост 15 мили в секунда, би бил равен на ефекта от 50 000 водородни бомби! През август 1998 г. астероид с диаметър една миля се размина на косъм от удар със Земята, минавайки само на 450 000 мили от нашата планета.
Бариерите по пътя за Европа стоят и от двете страни
След официалната покана в Хелзинки за преговори по присъединяването към Европейската общност може да говорим за обща промяна в психологическите нагласи в страната, въпреки трезвото съзнание, че промяната в статута ни на страна кандидатка е по-скоро формална. Но значението на формалностите никак не е за пренебрегване. Те задължават към определен тип поведение и е редно да очакваме, че ще стимулират трезва преценка на ситуацията. Предстои дълъг път на преговори и усилия, на усилия и преговори. Ще са необходими силни аргументи, за да убеждаваме и спечелим не само "другите", но и нас самите. Бариерите, които носим в себе си, изглеждат по-трудни за преодоляване от бариерите, които другите издигат пред нас. Тъй като "външните" охотно разпознаваме като наложени, докато "вътрешните" най-често се ласкаем да определяме като идентичност. И все пак не може да не обсъдим връзката между външните стени и вътрешните прегради.
Процесите на европейската интеграция протичат в силовите линии на два противоположни и взаимно изключващи се импулса - желанието за разширяване и страха от разширяването. Западна Европа трудно се преборва с една част от своето културно наследство, за която почти никой не говори. От гръцките полиси, средновековните феодални владения и ренесансовите републики до нациите държави се е развила и утвърждавала една КУЛТУРА НА ОГРАЖДАНЕТО И НА ОТГРАНИЧАВАНЕТО на различието, на локалния интерес, на запазените привилегии, на антагонизма. За тази култура "другото" се явява външно поставено. Това наследство беше преодоляно единствено от преселниците в Северна Америка, които успяха да изградят едно огромно общо пространство, чиито механизми на хомогенизиране възникнаха впоследствие и бяха функция на същото това пространство. Европейската интеграция възприе противоположната логика.
Страните от Източна Европа на свой ред, в различна степен и в различни форми, също са белязани от една базисна двусмисленост на поведението. Стремежът за приобщаване към европейското семейство, тоест към ускорена модернизация, съжителства с ярки манифестации на традиционно ориентирана култура, която избягва широкия хоризонт, капсулова се в "особеността" си и е склонна по-скоро да се приспособява, отколкото да се променя. Обикновено интелектуалните и властови елити (независимо дали става дума за България, Чехия или Румъния) са съзнателните проводници на политика на синхронизиране и интегриране. От другата страна са "малките хора", които гледат на европейската перспектива като на естествено право, и обикновено чрез техните реакции говори колективното несъзнателно, което ни най-малко не покрива официалния проевропейски и атлантически дискурс. Това разцепване бе илюстрирано по убедителен начин по време на войната в Косово.
Няма нищо по-лесно от това да бъдат осъдени тези реакции. По-интересно обаче е да си изясним какви са вътрешните връзки между фактите (в региона) и нормите, идващи от европейското пространство, съотнасянето на универсалните човешки ценности с ценностите, детерминирани от конкретната жизнена ситуация. Но не бива и да се създава конфликт там, където го няма - ОПОЗИЦИЯТА НЕ Е МЕЖДУ ЦЕННОСТИТЕ НА ТРАДИЦИОННАТА КУЛТУРА И ЦЕННОСТИТЕ НА ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ а в недобре изяснената плоскост, на която става срещата между двете.
В края на миналия век Стоян Михайловски, един от оригиналните български политически мислители, умерен консерватор и последовател на френската политическа и социална мисъл от онова време, коментира по следния начин приетата след Освобождението от турско робство Търновска конституция: "Какво става, когато обуваме обуща, които не са направени за нашите нозе, тесни обувки? Или изкривяваме обувките, или осакатяваме нозете си, или и двете - увреждаме и обувките, и нозете си. Така стана и с българската конституция. На българите бе дадена конституция, която не отговаря на тяхната психика - дадоха им се наредби, заимствани от среди, нямащи нищо общо с природата на българството. Какво последва? От една страна, българите изопачиха същината на своите западноевропейски наредби. От друга страна, западноевропейските наредби изопачиха духа на българите. Ако на българите бяха се дали институции, хармонизиращи с тяхната търса, тези институции, развивани полека-лека - успоредно с духовния развой на тълпата - щяха да дадат най-щастливи резултати, такива, каквито се предвиждат от законите на мудния прогрес."
Можем ли да визираме друга парадигма, в която и нормите, и народите да не са заплашени от денатуриране? Ако отговорът е положителен, то той не се крие в издигнатия в култ от умерения консерватизъм на Михайловски и неговите днешни последователи (виж лозунга "Напред към миналото! ") "муден прогрес". В кратката ни съвременна история се е утвърждавал рефлексът в трудни моменти от нашето развитие, в моменти на загубване пулса на събитията, надхвърлили възможността ни да ги владеем, да извикваме с почти заклинателни жестове "българския дух". Тоест да призоваваме националната си самобитност, корените, това, което ни принадлежи и което не може да ни бъде отнето, това, което ще ни даде нови сили. В тази мистика на отличителността ние търсим убежище след пораженията в Балканските войни. Импулсите на изконно българското трябваше да подхранят и изчерпаната комунистическа идея, която след 70-те години вече не бе достатъчна, за да циментира режимите в Източна Европа. Днес забелязваме същия тревожен симптом - да се стремим да си набавим самочувствие и аргументи от миналото, в качеството му на идентификационен модел.
Проблемът за идентичността не е измислен, той периодично се налага и днес неслучайно по европейските форуми една от най-разискваните теми е тази за европейската идентичност. Пред прага на Европа НИЕ СЪЩО ИМАМЕ ОСНОВАНИЯ ДА ПОСТАВИМ И РАЗИСКВАМЕ ПРОБЛЕМА ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА СИ но трябва да предвидим реално съществуващата опасност той да бъде изключително замъглен с прикачването му на епитета "национална". Дискусиите за европейската идентичност не загърбват миналото, но открояват в него общите наднационални моменти и търсят проекциите й преди всичко в едно бъдещо измерение. Проблемът за българска идентичност също се нуждае от нова плоскост за осмисляне, той не стои по същия начин както през Възраждането. Днес, въпреки кървящите спомени за "късане от народното тяло" и асимилации, никой не оспорва българската наличност. Нашата идентичност придобива нови измерения и нежеланието да се види това създава предпоставките за днешното объркване. От една страна, понятието традиционно е свързано с мистиката на етноса, корените, почвата, сенките от историята; от друга, то предполага прочит под формата на културна идентичност, която не покрива понятието национална; а в една трета перспектива - предполага ясен отговор на въпроса за нормите, които са общата рамка на обществения и политическия живот на дадена общност.
За модерния свят централен става въпросът не за отстояването на някаква изключителна метафизична идентичност, а за адаптирането към бурните технологии, социални, политически, културни и т.н. мутации. Алтернативата на "мудния напредък" е динамичното адаптиране, което единствено е в състояние да ни осигури някакво бъдеще в динамично променящия се свят.
Тясно груповото мислене не е само монопол на малките и неразвитите. Факт е също така, че процесът на европейска интеграция се съпровожда и, изглежда, стимулира успоредно и развитието на регионалното съзнание и чисто регионалните стратегии за характера и предназначението на съюза. А както е известно, регионалното мислене е тясно прагматично, то трудно надхвърля обозримите граници и интереси. Немалко представители в Брюксел и Страсбург говорят езика на регионите. Загубва се мащабът, това, което условно може да наречем имперско мислене. Става дума за имперска ситуация и политика на доминиране, обърната наопаки. Политика, която не подчертава приликите, а разликите между центъра и перифериите. Имперска политика, която за първи път в историята не се изразява в стремеж за териториална експанзия, а в издигане на бариери. Но дали това е отказ от експанзия, или радикално променяне на формата на експанзия? Брюксел и Страсбург излъчват комисари, които пътуват, посещават, наблюдават, разговарят, оценяват, пишат доклади и т.н. И инструментът, посредством който властват, е нормата.
Проблемът за приоритета на нормата се налага в съвременните комплексни мултикултурни общества. Гражданите на тези общества трудно могат да бъдат обвързани в съдържателен консенсус на ценностите, това може да бъде постигнато единствено по пътя на консенсуса на процедурите, въвеждащи и легитимиращи в обществото определени норми за функционирането му. От друга страна, върховенството на нормата се налага и поради процесите на глобализация в съвременния свят. Редица анализатори на процесите на европейската интеграция подчертават факта, че нормативната власт излиза от компетенциите на държавата нация. Въпреки съпротивата на различни части от населението този процес е преценяван като естествен и необходим за държавите членки. Подобен процес на изместване се наблюдава и у държавите кандидатки, независимо от разликите в перспективите.
Безработицата и бедността - акценти в актуализираната програма 2001
СОФИЯ. Правителствената програма 2001 за управление на страната ще бъде актуализирана и новите акценти в нея ще са преодоляването на безработицата и бедността, заяви вчера премиерът Иван Костов. Той обясни, че предварително поставените цели са вече изпълнени и е необходимо да бъдат формулирани други съобразно новите реалности. Липсата на работа е най-българският проблем и създаването на заетост ще е най-силната социална политика, смята той. Премиерът подчерта, че е необходимо да се отдели централно място на децата. Бедните деца трябва да живеят по-добре и държавата има потенциал за това, каза той. Според Костов преди актуализирането на програмата ще има дискусия с коалиционните партньори от ОДС. Днес премиерът ще представи акцентите от отчета за изпълнението на програма "България 2001".
На предстоящата конференция СДС ще отчете успешно управление и ще се помъчи да си отговори защо въпреки това има отлив от подкрепата на хората, обясни лидерът на СДС. Целта е партията да се отвори, да отправи силни послания към обществото именно по въпросите, които го вълнуват. Не мога да се съглася, че СДС за тези 2,5 г. не е водил успешна национална политика и ако хората мислят така, значи между нас и тях има неразбиране и неумение да се обясни, каза той. Не отивам на конференцията пораженчески настроен, моето самочувствие е на човек, изпълнил дълга си и поетите дотук обещания, категоричен бе той. - Вярно е, че много от последиците на тази политика са болезнени, но именно поради страха от тях реформата бе отлагана 10 години. Във времето до парламентарните избори се надявам да докажем, че това е правилната политика, изтъкна той. Според него СДС не е загубил духа си, а конференцията ще бъде един форум на истината.
Слабостите в информационната политика на СДС ме притесняват, но не мога да кажа повече в присъствието на Мирослава Белчева сега, каза Костов. По думите му съчетаването на успешна политика и на такова отричане и критики говори за много слаба информационна политика. Той обеща да бъде по-конкретен в специалното си изказване по темата на конференцията.
До парламентарните избори се очаква част от темите за преговори с ЕС да бъдат изчистени, каза Иван Костов. Ще се започне с темите за култура, наука и образование, след което ще се премине към екологията, където преговорите според премиера ще са много трудни.
Белград обмисля извънредно положение?
Още във вторник в Белград плъзнаха слухове за предстоящо въвеждане на извънредно положение, или нещо подобно, заяви председателят на изпълнителния съвет на Движението за демократична Сърбия -- Люба Тадич пред радио "Свободна Европа".
"И без това обстановката в Сърбия не е нормална, тя е близка до извънредната. Има възможност извънредното положение да се въведе за цяла Югославия. Знае се, че законите и конституцията тук са твърде относителни категории и всички варианти са открити", каза Тадич. Убийството е още една възможност да се предизвика напрежение в отношенията между Сърбия Черна гора. Повече предвиждания ще направим, когато видим какви мерки ще вземе режимът в Белград, заяви още Тадич.
От министерството на информацията в Сърбия изтече и версия, според която убийството може да е свързано и със събитията в Косово и с намесата на Армията за освобождение на Косово.
Убийството на Булатович е първото на човек от висшия ешалон на властта. Той не обичаше да се появява на обществени места и рядко говореше пред журналисти. Правеше го само когато това бе абсолютно необходимо. Така той се опази от клюките и слуховете, които обикновено съпътстват главните герои на югославския политически живот. За последен път Булатович се показа пред публика в средата на декември 1999 по време на посещението на руския военен министър Игор Сергеев в Белград. За наследник на Булатович в последно време се спрягаше Драголюб Ойданич, бивш шеф на генералния щаб на югоармията. Приятелите на Павле Булатович го описват като достоен човек, който не е бил свързан със сенчестия бизнес. Няма повдигнато обвинение към него от Трибунала в Хага.
СРЪБСКИЯТ ПЕЧАТ
"Глас явности" отбелязва, че полицията безуспешно е отцепила района и издирвала син автомобил Форд ескорт във връзка с атентата, но "колата сякаш потъна в белградските улици".
"Данас" цитира думите на лидера на опозиционната партия Социалдемокрация Вук Обрадович, че президентите на Югославия и Сърбия Слободан Милошевич и Милан Милутинович, както и премиерите в републиканското и федералното правителство Мирко Марианович и Момир Булатович, трябва да подадат оставка. "Сърбия се е превърнала в криминално място, където нито един гражданин не може да се чувства сигурен", коментира "Данас".
ЧУЖБИНА
"Ню Йорк таймс" отбелязва, че Булатович е бил близък съюзник на югопрезидента Слободан Милошевич и е важен член на черногорската опозиционна Социалистическа народна партия. Неясно е защо Булатович, един относително безинтересен и малко известен политически лидер, би могъл да бъде убит, пише вестникът и цитира думите на главния редактор на независимия черногорски в. "Виести" Любиша Митрович: "Булатович стана поредната жертва от вътрешния кръг на Милошевич, още един в поредицата убийства, чийто мотиви са неясни, но очевидно са добре планирани".
"Вашингтон пост" пише, че макар на пръв поглед убийството да няма връзка с неотдавнашншя атентат срещу Желко Ражнятович-Аркан, то засилва чувството за несигурност за бъдещето на Сърбия.
Берлинската преса не пести хвалби за "българския" "Унион"
БЕРЛИН. След първите срещи от пролетния полусезон берлинската преса е единодушна в твърдението си, че "Унион" е най-важният столичен клуб. Разбира се, говорим за отбори на по-ниско ниво, защото все пак местните запалянковци задоволяват по-големите си претенции с изявите на елитния "Херта". Да се върнем обаче при по-долните групи. "Тенис Борусия" е най-богатият от западната част, но "Унион" от източния квартал "Кьопеник" си остава мерилото за столичния футбол. В момента "Унион" има четири точки преднина в една от регионалните лиги, което му дава изключителния шанс наесен да попадне директно във втора бундеслига. Основата на успехите в "Кьопеник", разбира се, е в работата на българите. Треньорът Георги Василев, неговият помощник Иван Тишански и четиримата футболисти дават всичко от себе си за прогреса. Вече и най-големите противници на Василев станаха негови привърженици. А публиката на "Унион" непрекъснато аплодира нашите сънародници. Още повече че Василев се ползва с пълното доверие на президента Бертрам, който осигури милиони марки за издръжката на тима.
Вестниците пък не спират с хвалбите. За първи път се говори за компетентен български футбол. В "Унион" проработи моделът на "български футбол в емиграция". Емиграция, причинена от протест срещу безобразията в българската футболна действителност. Вече не е тайна, че работата на тандема Василев - Тишански се наблюдава от върховете на германския футбол. И как не, след като Василев играе срещу цялата бивша ГДР, и то с пълен успех (в неделя "Унион" направи класическото 3:0 на реномирания "Ерфурт"). Георги Василев обаче предупреждава: "Точно сега нямаме време за самодоволство. Първото място в прекалено силната регионална лига е тежък силов акт. " А на трибуните вече се появи транспарант: "Рьобер, ние идваме! ", което е закана към старата дама "Херта".
През зимната пауза в "Унион" бяха привлечени нигериец, латвиец и унгарец. В основата си остават Коилов, Зафиров, Андонов и шестима стари унионци. Според медиите Коилов е над всички, но бъдеще в тима има и младият Попов. Георги Василев обаче си пести хвалбите... Българските мюсюлмани са пълноценни граждани на България
Мустафа Алиш Хаджи е роден през 1962 година в село Драгиново, Велинградско. Завършил е техникум по горско стопанство. След 1989 става имам в родното си село. През 1993 година замнава за Йордания, завършва теология със специалност ислямско право. На 23 октомври 1997 на общообединителната национална конференция на мюсюлманите в България е избран за главен мюфтия. Женен, с две деца.
- Какъв е статутът на мюсюлманския духовен водач, с какво той е различен от всеки свой едноверец?
- Според ислямската религия няма разлика между духовния водач и миряните. Разликата е в по-добрите познания - иначе в начина живот, дори и на обличане той не трябва да се отличава. Свещеникът при мюсюлманите има право да се жени, да търгува, да притежава собственост и т.н. - Вие сте първият главен мюфтия българин мюсюлманин. Това създава ли ви някакви проблеми?
- От религиозна гледна точка това няма значение. Аллах казва в Корана - "хора, ние ви създадохме от един мъж и от една жена и ви направихме различни племена с цел да се опознаете и да бъдете полезни едни на други. Най добрият от вас е онзи, който е най богобоязлив".
- Тежки ли са петдесетгодишните последици от забраните вярвящите свободно да изповядват и практикуват религията си?
- До ден-днешен берем плодовете на политиката на комунистическата власт срещу религията ни и срещу мюсюлманите като цяло. Една от основните цели беше да се държат хората, не само мюсюлманите, далеч от вярата. Сега важното е мюсюлманите да опознаят дълбоко своята религия. Не само исляма, всяка религия е въпрос на дълбоко убеждение, на духовни ценности, не просто наследство или традиция. Религията е вътрешно убеждение. Това се опитваме да направим - да покажем на самите мюсюлмани какво е религията, необходимостта, помощта, която вярата дава в живота, и как да живее вярващият. Така че мюсюлманите въпреки репресиите на комунистическия режим не са се отделили от религията си като цяло, тя се е запазила като вяра без възможности за нейното практикуване. Но повтарям - непознаването на религията е един от главните проблеми.
- Как подпомагате хората?
- Би било много добре, ако имахме възможност да помагаме на хората не само според религията им. Безработни, сираци, които се нуждаят от помощ. Това е едно от задълженията на мюсюлманите. Аллах в Корана казва: "Милостинята, помощта е за хората, които са бедни. " За голямо съжаление ние нямаме тази възможност, освен с много малки количества. Например в месец Рамазан, когато се пости и вечерта има нужда от храна - там, където имаме възможност, даваме вечеря. По време на Курбан Байрам даваме месо. Миналата година в някои райони раздавахме месо на хората.
- А ако не са мюсюлмани?
- Дадохме на хора, които се нуждаят, независимо от коя вяра са. В Корана е казано - не е от нас, тоест не е мюсюлманин, онзи, на когото съседът му е легнал гладен, а той се е наял. Не е речено каква е вярата на съседа - тоест задължението ни към хората не може да се влияе от вярата.
- Възможно ли е да подкрепяте бизнесинициативи и какви?
- Пак ще се позова на Аллах - той казва така: "Ако разделим прехраната на десет части, девет идват от търговията. " И още: "Човек не може да яде по-добра храна от тази, която е произвел той самият. " Тоест ако хората се трудят, ако използват благата, които са им дадени, мисля, че няма да има проблеми. Далеч съм от мисълта, че ако има възможности за инвестиции и икономически проекти, те не трябва да се използват. Но не трябва само да чакаме някой друг да ни помогне, да се грижи за нас и за бъдещето ни. Ако искаме да правим демокрация, трябва да бъдем демократи. Ако чакаме друг да работи, а ние да се възползваме, това е погрешно.
В момента ние имаме проблеми с вакъфските имоти. А дори тези, които имаме, не се управляват както трябва. Основният проблем е в хората - да имат умения, да бъдат подготвени, компетентни. Много важно е да има някакво начало, изисква се и много голяма честност. Целта е не да се облагодетелства един човек. Някои от моите предшественици говореха гръмки думи - че ще привлекат инвестиции, че ще направят кооперативи, фабрики, заводи и т.н. За голямо съжаление тези неща ги слушаме от 1990 година, но досега нищо не сме видели. Затова аз пак ще се върна на това, което вече казах - може да се привлекат инвестиции, но ние трябва да започнем от малкото, което имаме, и когато убедим, че с нашите действия заслужаваме помощ, че наистина искаме и можем, тогава инвестициите ще дойдат и ще ни подпомогнат икономически.
- Какъв е в същината си проблемът с вакъфските имоти, коя е причината те още да не са ви върнати?
-Те са собственост на мюсюлманите в България. Ние живеем в страна, в която демокрацията не е на приказки, а се вижда на практика. Проблемът продължава - той е създаван в продължение на повече от 40 години и не може да се реши за година-две. Иска се наистина много време. Главният проблем е, че когато комунистическата власт ги е одържавявала, тя е изземвала и документите за собственост. Така че хората знаят кой имот е вакъфски, обаче освен свидетели ние не разполагаме с други документи, изчезнали са.
- Свидетелите не са ли достатъчни за доказване на собствеността?
- Да, за съдебна процедура са достатъчни. Но за това са нужни средства. Делата за всеки имот отделно изискват много средства. От друга страна, Главното мюфтийство и районните мюфтийства не са собственици. Това са настоятелствата по места. Така че те трябва да заведат делата. На места интересът е слаб, защото някои дела може да се окажат против тях. Аз вече споменах, че стопанисването на някои вакъфски имоти не е на ниво. Заинтересуваността на някои хора е много слаба, не че имат лоши намерения, но са на принципа - ако стане. Това е много сериозен проблем. Има и още нещо. Някои документи местната власт ги признава, други - не. Например в Добричкия регион документите за обработваема земя не ги признават. Същите документи в Силистренско ги признават и възстановяват собствеността. Бившите турски частни училища също са имали обработваеми земи. На някои места се признава, че мюсюлманското настоятелство е правоприемник, възстановяват земите, на други места - не, и трябва да се водят дела. Надяваме се с течение на времето да се решат тези спорни проблеми.
- Досега като че ли нямаше инициатива от страна на мюфтийството да контактува по-отблизо с държавата... - Нашето общуване с държавата като цяло става чрез Дирекцията по вероизповеданията. Оттам получаваме и минималните субсидии, които се отпускат - 15 хиляди лева за 1999 година. Само за втория етаж на мюфтийството ние плащаме 1300 лева на месец. Това е наследството в отношенията на вероизповеданието с държавата. Сега ние се опитваме чрез политиката на интеграция на правителството да имаме по-тесни контакти с правителството, със законодателната и съдебната власт.
- Имате ли представител в дирекцията?
- Не, нямаме. По принцип трябва да има. През 1995 имаше такъв експерт, но след това заради бюджета го съкратиха. Ние смятаме, че един мюсюлманин би могъл да играе много положителна роля и би се приело много добре от всички. Ние бихме искали да имаме своя дял в тези процеси на интеграция.
- Не мислите ли, че това зависи и от вашата активност?
- Точно това започваме и се опитваме да осъществяваме контакти с държавата. Всяко начало е трудно, но се надяваме, че в бъдеще отношенията ни ще са по-добри. Например в Румъния главният мюфтия има дипломатически паспорт, вакъфските имоти са върнати изцяло, заплатите на свещенослужителите се плащат от държавата изцяло. Нашите имами изобщо не получават заплати. Естествено, тези въпроси ние не ги поставяме, защото разбираме в какво положение се намира България. Но ако се обърне по-сериозно внимание на институцията, ние също бихме имали повече възможности да бъдем полезни. Да покажем най-малкото пред света, че мюсюлманите в България са пълноценни граждани. Ние изцяло подкрепяме демократичните промени и това, което зависи от нас, ние се стараем да го правим.
- Имате ли по-специални и тесни контакти с ДПС, когато например трябва да се реши проблем на мюсюлманите?
- Ние държим да имаме добри контакти с всички политически партии. Не знам дали е уместно да се каже, че ДПС представлява турците и мюсюлманите в България, защото вече не е единствената партия, която защитава техните права. Ние не можем да се обвързваме с една или друга политическа сила. Ние поддържаме много добри връзки с Комисията по вероизповедания, заместник на господин Сунгарски е Ахмед Юсеин. Ако имаме някакви проблеми или въпроси, ние ги поставяме пред тази комисия. Ние не се бъркаме в политиката.
- Как ще коментирате твърдението "Българите никога не са били толерантни"?
- Според мен, ако се обърнем към историята на България, турци и българи, мюсюлмани и немюсюлмани - хората по места винаги са били толерантни едни към други. Проблемът е, че понякога обикновените хора мислят и правят едно, а политиците и ръководителите на една или друга партия вършат друго. Това е много обща приказка, винаги съм се разграничавал от общия знаменател - във всяка общност има хора и толерантни, и нетолерантни. Но трябва да се каже истината, че най-вече самият народ допринесе много през 1989 да се запазят отношенията и етническият мир между българи и мюсюлмани.
- Знаете ли на кого е това твърдение?
- На Ахмед Доган.
- Защо все още не са популярни неправителствени организации на самите мюсюлмани?
- Според мен този въпрос трябва да се гледа от две страни. Комунистическата власт имаше за цел да остави мюсюлманското население неграмотно, да няма образовани хора, които да бъдат водачи на общността.
Но фактът, че засега предимно българи са в тези организации, е също едно доказателство, което е в наша полза - а именно, че мюсюлманите са заслужили това внимание и грижа. Например през 1989 година един православен свещеник - отец Амбарев - защитаваше правата на мюсюлманите. Самият факт на това застъпничество доказваше, че българските мюсюлмани са толерантни и лоялни и с това са заслужили подкрепа.
- Как се отнасяте към исканията за квоти вместо равнопоставеност за малцинствата?
- За нас най-важното е да има развитие на мюсюлманите. Когато се говори за представителство в местната и централната власт, аз съм категорично против там да влизат хора, които не го заслужават, ако не са професионалисти и ако не могат да бъдат ефективни и не оправдават доверието. Разбира се, неприемливо е да бъдат дискриминирани хората по етнически и религиозен признак. Трябва да се стремим към възможността всеки да може да се реализира според способностите си, да бъде равнопоставен с всички останали. Да се даде възможност на всеки да се развива и да се докаже.
Всичко зависи от това дали се осъществяват очакванията на хората. Трябва да постигнем това, което искаме всички - да живеем заедно. Знаете, че след 1989 в България започнаха да навлизат различни ислямски секти. Ние се стремим да запазим мюсюлманите от тези влияния. Но пак се връщам към въпроса с имотите - те биха били основен източник на средства както за досегашните имами, така и за обучението на нови. Ако това стане, няма да имаме проблеми, но ако не - тогава влиянието на различните секти отвън ще продължи да съществува. Ние не можем постоянно да търсим помощ отвън - от десет години повторяме, че имаме нужда от помощ, за да тръгнем, ама още не сме проходили.
- Действително ли има опасност от подмяна на традиционния за Балканите ислям с радикални секти?
- Нямаме повод да се страхуваме от такава подмяна. Хората на Балканите са преживели много премеждия, но са отстоявали религията си. Не бих казал, че има такава опасност.
- Как посрещнаха мюсюлманите срещата ви с президента Петър Стоянов и поздравленията за празника ви?
- Тази среща беше посрещната много положително. Мюсюлманите оцениха факта, че президентът е приел духовния водач и поздрави всички мюсюлмани с техния празник.
Българският контингент за Косово заминава днес
СОФИЯ. Първият български инженерно-строителен взвод, които ще вземе участие в силите на КФОР в Косово, ще замине днес за размирния район, съобщиха вчера от МО. Церемонията по изпращането ще се проведе на ГКПП Гюешево и на нея ще присъстват министърът на отбраната Бойко Ноев, началникът на ГЩ на БА ген.-полковник Михо Михов и висши военни. Взводът се състои от общо 39 кадрови военнослужещи - 5 офицери, 25 сержанти и 9 професионални войници. Военните ще участват в изграждането, поддържането и ремонта на инженерни съоръжения.
Българче да се наричам
"Мъдрият се чувства като у дома си във всяка страна: за благородната душа отечеството е цялата вселена"
Демокрит
Никога не съм се гордял, че съм българин. Но и никога не съм се срамувал, че съм българин. С едно-единствено изключение. Когато преди петнайсетина години в българската секция на Радио "Свободна Европа" започнаха да пристигат (не със съдействието на родната поща, разбира се) писма от наши турски съграждани. Те разказваха за издевателствата, на които са били подлагани от българските власти. Систематичен психически тормоз, дисциплинарни уволнения, физически инквизиции, изнасилвания, всестранна дискриминация, която по своята ожесточеност не отстъпва на расовата. Само защото, като всеки от нас, хората са искали да носят имената на бащите и дедите си, да вярват в собствения си бог и да говорят собствения си език. За мен няма съмнение, че ако преди пет-шест века османските владетели бяха тръгнали да ни потурчват с бруталността, с която ние допреди броени години побългарявахме техните потомци, днес Ориентът щеше да започва от северната ни граница, а нашият бог щеше да се казва не Христос, а Аллах. Но като войни на една умна империя, чрез нашествието си турците са преследвали преди всичко икономически цели - не и духовно поробване. Така че аз се присъединявам към онези български историци, които предпочитат да говорят не за турско робство, а за турско владичество на българските земи, при което чуждестранните владетели са се отнасяли доста великодушно към нашите прадеди. Обстоятелството, че не са погубили националната ни идентичност дори тогава, когато са имали силите да го направят, говори само по себе си. Какво сме спечелили и какво - загубили, оставайки българи, е въпросът, който искам да поставя, споделяйки тези размисли. На родна земя подобна равносметка е правена неведнъж през миналото, но за съжаление в нея националистичните емоции винаги са доминирали над рационалните доводи.
Ехото на онова, което ние с дискретен цинизъм наричаме "възродителен процес" и което аз бих окачествил като морално самоубийство, ме преследваше и години по-късно, когато като кореспондент в София имах възможност със собствените си сетива да науча как изглеждат нещата, погледнати отвътре. Бях изумен да срещна искрени антикомунисти, които в отношението си към турското малцинство ни най-малко не се различаваха от палачите на комунистическия режим.
Винаги съм считал, че нацията е каторга, че принадлежността на индивида към определена нация ограничава дадената ни свише свобода. Казано с други думи, в колкото по-голяма степен си българин, турчин или руснак, в толкова по-малка степен си син Божий, човекът, всечовекът, който Първосъздателят е вложил в теб. Ето защо аз считам, че за разлика от миналото бъдещето принадлежи на денационализирания човек. Казвал съм го и друг път, но няма да се уморя да го повтарям: докато умните народи се обединяват, глупавите народи се разединяват. (Оперетният съюз между Русия и Беларус е изключение - толкова рядко, че не опровергава, а потвърждава правилото.) Двете най-унищожителни злини на отминалото столетие - комунизмът и нацизмът - възникнаха на националистична база. Болшевизмът не бе нищо друго освен средство за разрастване на великоруския империализъм над десетки съседни и далечни народи. Кафявата чума пък започна с онази маршова песничка, след която тръгнаха опустошителните легиони на фюрера: "Германия, Германия над всичко! " Национализмът се оказа питателна храна за най-чавеконенавистни идеологии в цялата история на цивилизацията. След полувековен мир тъкмо сръбският национализъм доведе до единствената война на стария континент. Не току-така тръгна това препатило човечество да заличава междудържавните и междунационалните си граници. Още Каравелов и Ботев виждаха спасението на отделните народи както от деспотизма, така и от социалната нищета в тяхното обединяване и интернационализиране. Днес тази вековна мечта се превръща пред очите ни в действителност. И то с една апелативност, която няма алтернатива. Сам станал жертва на политическия екстремизъм, още в началото на миналия век Валтер Ратенау установи, че ако националните култури все още държат отделните народи в определени етнически граници, глобализирането на международните икономически структури ще разкъса хилядолетните вериги на национализма. Спомняте ли си как на националистична, на антисемитска база националсоциалистическата пропаганда заклейми физиката на Айнщайн като еврейска? Изхождайки от горчивия си личен опит, гениалният учен окачестви национализма като детска болест, като дребна шарка на народите. Високоразвитите народи вече са я преболедували веднъж завинаги. Ако с недоразвитите народи това и до днес не е станало, то си е за тяхна сметка. В ранна възраст детските болести минават леко, но колкото по-късно ги прекара човек, толкова по-опасни са те по своите последици - нерядко могат да се окажат и смъртоносни. А народите са като хората - всички стареят, но не всички съзряват. Още в епохата на Просвещението Жан Даламбер стигна до извода, че истински честният човек ще предпочете човечеството пред отечеството. Тъкмо пред този съдбоносен избор сме изправени ние днес. Въпросът дали ще си останем в траен плен на мистификации като национална идентичност, или ще последваме разкрепостяващия светски дух на времената, съвсем не е за подценяване. Не бива и за миг да забравяме, че патриотизмът и интернационализмът са хармонично съчетаеми само в постулатите на идеологическата пропаганда - в обществената практика осъществяването на едното става неизбежно и винаги за сметка на другото. Ето защо няма по-опасна измама от надеждата, че можем да станем граждани на Европа и света, съхранявайки непокътната националната си самобитност.
Дори майсторът на патриотарски строфи Шилер писа, че будният човек навсякъде ще открие своя родина. Достоевски, когото онези, които не познават истински, окачествяват като руски националист, заяви, че не счита националността последна дума и последна цел на човечеството. В едно игриво стихотворение Гьоте казва, че нашата родина е там, където обичаме, а нашето домашно огнище - там, където се наслаждаваме. Еразъм Ротердамски нарече своя родина не месторождението и местожителството, а библиотеката си. Ако попитате мое нищожество, с чиста съвест ще ви отговоря, че автентичната ми родина е клавиатурата на пишещата ми машина, а дали буквите, по които удрям, са на кирилица или на латиница, е без особено значение. Както отбелязах в романа си "Генезис II" години преди полемиката върху националната ни идентичност да пламне, всички тези родини, които аз бих окачествил като родини духовни, имат едно решаващо, едно безценно предимство пред националната родина: те никога няма да те смразят с друг човек, няма да те изправят на барикадата, няма да те заставят да проливаш кръв - собствена и чужда - за нечи утопии и приумици.
Не се гордея, съвсем не се гордея аз с българското си потекло, българче да се наричам не е първа радост за мене. Човек може да се гордее само с нещо, което сам е избирал и постигнал, а никой от нас не носи отговорност за това къде го е изхвърлила преди някое друго десетилетие майчината утроба. А онова, за което не носим лична отговорност, не може да бъде твоя заслуга. Така че националността е най-незначителният фактор в биографията ми - фактор, случаен като цвета на очите ми, да речем. Пък и как да се себеопределя, как да се идентифицирам национално, след като живея както в София, така и в Аугсбург, имам по един куфар в Лондон и Брюксел, ям италианска пица, карам френска кола, почивам на Охридското езеро, притежавам двойно гражданство, обичам с еднаква страст руската и английската, българската, немската и френската литература, пенсията ще си получавам един бъдещ ден в евро, жена ми е германка, а бледоликите ми и цветнокожи приятели живеят в двайсетина разноезични държави по петте континента? И само най-несигурното, най-съмнителното, най-неразгадаемото - генът ми, в който през вековете и хилядолетията са се набърквали толкова племена и народи, нашественици, поробители, лъжеосвободители и непричастни, е български.
Екзистенциалните човешки вълнения нямат национална принадлежност, не са привилегия на една нация любовта, благородството, красотата. Хората нито се обичат, нито се ненавиждат, нито страдат според националната си идентичност. Всички нации - установи Шопенхауер - се ругаят взаимно. И всяка от тях има право. Докато любовта към ближния, която е фундамент на християнския нравствен кодекс, е по своята природа, по своята органика несъвместима с национализма. Тъкмо тази й несъвместимост би трябвало да подскаже и нашия избор - ако искаме цивилизацията ни да бъде християнска не само по име, а и по духовно съдържание. И ние да не се окажем изневиделица извън нея.
Бюджетът на Пловдив е едва 70 млн. лв. ПЛОВДИВ. Бюджетът на Пловдив за тази година е около 62-70 млн. лева, съобщи кметът на града д-р Иван Чомаков. Разчетите за необходимата наличност в местната хазна са за 105 млн. лева.
Единственият начин да се компенсира недостигът на пари за града са собствени приходи - продажбата на терени и концесии и нови, по-високи наеми на общинските услуги и обекти.
Изграждането на общия градоустройствен план е един от приоритетите в програмата за управление на кметския екип. Той ще бъде изготвен за три години.
Голямата политика и малките хора
Без съмнение начинът на протичане и резултатите от четвъртата национална конференция на ДПС ще бъдат обект на внимание и анализи поне до провеждането на висшите форуми на другите значими политически сили. Нещо повече, конференциите и конгресите на СДС, БСП и на останалите формации ще трябва да отговорят на своеобразните предизвикателства, които ДПС отправи ин директно или пряко към тях. Националната конференция на ДПС интерпретира важни въпроси, свързани с по-нататъшното поведение на партията във вътрешен и според потенциала й - в балкански и европейски мащаб. Политическата класа у нас, доколкото я има като обособена част от обществото, и самото общество с различните си степени на политическа сетивност разбраха например, че Доган оставя вратички за някакъв вид взаимообвръзки и с дясно, и с ляво разположените от ДПС формации. Осведомени бяхме, че движението ще се яви самостоятелно на предстоящите парламентарни избори. (Изразявам съмненията си по категоричността на това съобщение. Мисля, че Доган по този начин само изважда на дискусионната маса една тема, която ще бъде високо конвертируема до последния ден преди парламентарния вот). Стана ясно още, че Доган се цели в конституцията, която да дефинира България не като еднонационална, а като мултиетническа държава. Говорй се за националната идентичност, за необходимостта от умерения национализъм, за ролята на българския етнически модел като алтернатива на амбициите за етническо прекрояване на Балканите... Припомням тези моменти от доклада и разискванията след него, за да подкрепя впечатлението, че това всъщност беше форум на ДПС, който витаеше в облаците на голямата политика. Такива конгреси на БКП още след незатихналите бурни възгласи и аплодисменти получаваха определението "исторически". Ръководният елит на ДПС също може да припише историческо значение на четвъртата си конференция. Но със сигурност тя няма или почти няма връзка с онези, които превръщат теоретичната партийна конструкция в жив, функциониращ организъм. Те не получиха отговор как на практика ще дойдат инвестициите в техните райони и какво ДПС е направило и ще направи в тази насока. Защото перманентните обещания за привличане на турския бизнес останаха единствено в пасива на лидери и депутати от движението. Наистина в Шуменския регион например собственик на бирения завод и съсобственик на мощното предприятие за обработка на алуминий стана турски предприемач и търговец, но в името на истината ДПС няма нищо общо със сделките. Така е и във Върбица, във Венец.
Амуджата от село, както обича да се изразява самият Доган, и този път не разбра как с помощта на ДПС ще бъде намалена безработицата, как ще получи земя за обработка, как в рамките на договореностите между България и Турция ще реши драматичната съдба на разделеното си семейство, как да стигне до по-висока цена за тютюна и млякото, които произвежда... Присъствието на министри, депутати, лидери на наши партии и на партии от четири балкански държави плюс Косово, на представители от Либералния интернационал придаде още по-бляскав статус на събитието, но в същото време то отдалечи ДПС на още по-голямо разстояние от обикновения му привърженик и от неговия елементарно екзистенциален проблем.
Ахмед Доган: "ДПС от етническа партия става малцинствена партия. Време е да се промени конституцията и в нея да се напише, че България е мултинационална държава".
Юнал Лютфи: "ДПС е етническа партия по характер, но от национален тип, и като трета политическа сила трябва да играе своята политическа роля."
Гълъби прелетяха 340 километра за четири часа
СИЛИСТРА. Д-р Росен Илиев, директор на Природонаучния музей при резерват "Сребърна" притежава ято специални пощенски гълъби. Той направи експеримент, като пусна от София десет от тях. Пратениците долетяха до "Сребърна" за четири часа, което значи, че са изминали 340-километровото разстояние със средна скорост 75 км/ч. В експеримента беше включен и два часа нощен полет, което се прави за пръв път в България.
Гълъбин Боевски не тренира с отбора
СОФИЯ. Световният и европейски шампион Гълъбин Боевски от два дни не тренира с националния тим по вдигане на тежести. Боевски получи лека контузия и замина да се възстановява в родния си град Кнежа. Както е известно, Боевски счупи световните рекорди на планетарния шампионат в Атина през декември и по-късно бе определен за спортист &numero;1 на България.
В националния тим обаче се завърна бронзовият медалист от Атина в категория до 62 килограма Севделин Минчев. През последните няколко седмици Минчев не тренираше заради конфликт със старши треньора Иван Абаджиев. Иначе старшията включи в състава няколко млади състезатели - Николай Христов, Милен Добрев, Златина Димитрова и Пенка Стоянова, както и очакващия българско гражданство арменец Гарабед Араносян. Надеждите за добро представяне са свързани с Николай Христов, който има шансове да се намеси в сметките на най-тежките атлети в света.
В момента Иван Абаджиев се опитва да събере млади щангисти, които да се включат в отбора след игрите в Сидни. След олимпиадата се очаква някои от националите да се откажат, а други да напуснат България.
Да направиш фестивал е като да съставиш правителство
Небето над Берлин едва ли ще може да бъде видяно тази вечер, когато на Потсдамер плац бъде открит 50-ият Международен кинофестивал с филма "Хотел за милион долара" на немския режисьор Вим Вендерс. Защото на Потсдамер плац небето над Берлин едва наднича през ъгловатите стъклени сгради на "Даймлер-Крайслер" и "Сони". Тук все още се строи новият център на града и все още е валидно изречението, че този град е най-голямата строителна площадка на света. Високите кранове са част от пейзажа и в никакъв случай не могат да бъдат причина за помрачаване на празника. А празникът трябва да се случи, убедени са организаторите и за пореден път обещават на тълпите фестивалци рой задокеански звезди да блеснат в парченцата от небето над Берлин.
Засега потвърждение за присъствие на Берлинале са дали Леонардо ди Каприо, Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Джордж Клуни, Мел Гибсън. Звездите може и да не дойдат, важното е, че филмите са тук, успокоява ловците на автографи директорът на фестивала Мориц де Хаделн. Под въпрос е присъствието на Робърт де Ниро, тъй като актьорът бил в снимки на пореден филм и застраховката му не позволявала напускането на терена до снимачното завършване на филма. Строги холивудски нрави, които в случая заплашват да накърнят блясъка на първия от големите кинофестивали за годината. Робърт де Ниро е необходим тази година в Берлин, защото именно на него ще бъде посветена почетна панорама, в която е включен особено важен за Берлинале филм. Става дума за "Ловецът на елени" и гръмогласният скандал разделил фестивала по политически причини. Тогава, през 1979 г., руската делегация иска "Ловецът на елени" да бъде програмиран в последния ден. Директорът на фестивала не се съгласява и слага филма в третия ден. Следва протест - руската делегация изтегля филмите си от феста, а двама членове на международното жури - чешката режисьорка Вера Хитилова и унгарският режисьор Пал Габор, се отказват от участие. От следващата година директор е Де Хаделн. Пред него се изтягат дълги и мъчителни месеци на преговори. Руснаците вадят договор от началото на фестивала, който гласи, че в Берлин няма да се показват антисъветски филми, както и няма да се извършва антисоциалистическа пропаганда. Американците мразят политическите скандали, казва Де Хаделн, и затова беше необходимо много време, за да бъдат убедени да изпращат филми на форума. Руснаците пък искали гаранции, че случаят няма да се повтори. Задължително било никой да не бъде наранен и едновременно с това и двете страни да бъдат убедени да продължат заедно. Изобщо съставянето на филмовата програма си е гореща политика и много прилича на съставянето на правителство, шегуват се организаторите.
В днешно време тази политика има и нови измерения - в предните години Берлинале бе жестоко критикуван от берлинската преса, че все повече се американизира. Тази година американизацията има свое прикритие - показват се филми на европейски режисьори, които обаче работят в САЩ. Казват, че използвали американските пари, но иначе се били опазили от холивудските клишета. Ще мине фестивалът, ще видим. И още стремеж да се покаже Европа в целостта й.
Затова във Форума на младото кино (част от фестивала) внимание е отделено най-вече на т.нар. малки европейски страни като Белгия, Швейцария, Австрия. За съжаление Източна Европа въпреки наличието на доста малки страни не е особено богато застъпена. Едва ли причината е единствено в намалялото производство. По-скоро факторът бедност прави невъзможно производството на филми-зрелища, а в битката на Европа срещу Америка Старият континент засега не е избрал друг път освен на холивудските зрелища да противопоставя ... зрелища. Прах в очите се хвърля с прожекция извън конкурса на суперпродукцията на Анджей Вайда "Пан Тадеуш". В Берлин ще бъде показана версия за международно разпространение, която е по-кратка от оригиналния полски вариант. Иначе в Полша приходите от филма са надхвърлили тези от "Междузвездни войни".
Анджей Вайда е член на международното жури, предвождано от китайската актриса Гонг Ли. Поканата към Ли е свързана със стратегията на фестивала за разширение на изток. От десетилетие китайските продукции са на почит в Берлин, но за първи път китаец става председател на жури на западноевропейски фестивал. Фактът, че това е жена, прави жеста още по-многозначителен.
В конкурса кандидати за мечки са най-новите филми на Милош Форман, Оливър Стоун, Фолкер Шльондорф, Дани Бойл, Кон Ичикава, Антъни Мингела.
Почетната "Златна мечка" е за френската актриса Жана Моро, както "Демокрация" вече писа.
България ще бъде представена във Форума на младото кино с филма на Иван Черкелов "Стъклени топчета".
"Хотел за милион долара" на Вендерс - едно щастие на дъното
Убиецът е някой от вас и аз ще го заловя, казва агентът на ФБР (Мел Гибсън) към обитателите на хотел в Лос Анжелос, където са събрани само аутсайдери, обитатели на ъндърграунда, несретници. Защото прототипът на "Хотел за милион долара" е последната спирка преди край в лудницата или затвора. Всъщност как е извършено убийството се разказва от самия убит (Джеръми Дейвис), вече отишъл в отвъдното. Това е героят Том Том на Вим Вендерс в новия му филм "Хотел за милион долара", с който ще започне тази вечер Берлинале.
Самият Вендерс в действителност е прекарал три месеца във въпросния хотел, където според него било пълно с "хора, които достатъчно дълго не са си мили ръцете, а на всичкото отгоре често повръщат и имат стомашни разстройства". Хотелът бил населен и с "по-нормални" обитатели, например една възрастна жена, която всеки път крещяла, когато някой от снимачния екип минавал покрай нея. Или пък семейство с пет деца, които имали най-тъжните погледи на света. Децата са денонощно малтретирани, твърди Вендерс, но въпреки това всички в семейството се държали един за друг.
Любов по време на най-жестока мъка, щастие на дъното, така режисьорът представя темата на филма си.
Жана Моро - актрисата, която събужда митомана във всеки режисьор
Панорамата, посветена на Жана Моро, ще се открие с прекрасния филм "Жул и Жим" (1962 г., реж. Франсоа Трюфо). Двама млади мъже се влюбват в усмивката на една статуя и откриват по-късно същата усмивка в Катрин (Жана Моро). Двама мъже и една жена - толкова просто и банално, толкова неразрешимо. Като любовта. "Всеки път, когато я зървах отдалече, тя не държеше в ръката си вестник, а книга. Защото Жана Моро никога не мислеше за флирт, тя мислеше единствено за любовта", така я описва Франсоа Трюфо.
Моро е родена на 23.01.1928 г. в Париж. Кариерата си на актриса започва през 1948 г. в Комеди Франсез. Снима се и в киното, но успехът идва 10 години по-късно, когато Луи Мал я снима в "Асансьор за ешафода". Във филмите с Жана Моро никога не става дума за секс, а за любов, онази изключителна любов, крепяща се на крехко обещание и на полуусмивка, достатъчна обаче да преобърне света. Жана Моро винаги е била смесица от възвишена студенина и страст до самозабравяне, събуждаща митомана у всеки режисьор.
Добруджански преселници с проблеми от новите паспорти
ДОБРИЧ. Преселници от Северна Добруджа, родени преди 1940 г., не могат да получат нови документи за самоличност заради недоглеждане в нормативите за издаването им, оплакват се потърпевши. "Не мога да отида при дъщеря си в Германия, защото съм родена в сегашното румънско с. Кераджи", разказа 60-годишната Димитричка Димитрова от Добрич. За да тръгне за Румъния да търси кръщелното си свидетелство, й е нужен задграничен паспорт, който не може да бъде издаден без акт за раждане. Освен това няма гаранции, че в чуждите архиви пазят регистрите на преселниците. Неотдавна от служба АПОН в Каварна стигнали до извода, че най-малко 10 на сто от жителите на общината са изправени пред този проблем. Почти всички живеещи в селата Белгун, Видно и Камен бряг, надхвърлили 60-те, са родени в селища, намиращи се в днешната ни северна съседка. Според Красимир Бенев, шеф на "Паспортна служба" в Добрич, гражданите, родени преди 1940 г., ще чакат до 1 юли евентуална нормативна корекция в правилника.
Договорите за аренда се дават в поземлените комисии
СОФИЯ. Договорите за арендуване на земеделска земя ще се вписват в регистър на съответните поземлени комисии. Това гласи наредба, приета вчера от колегиума на земеделското министерство. До 10 дни след сключването на договора, който е задължителен по закон, арендаторът трябва да представи копие от него в поземлената комисия. Ако се направят промени в договора пък, те трябва да се обявят до месец след това. Целта на тази регистрация е да се създаде единна информационна система в земеделското министерство, която ще се ползва и от Националния статистически институт.
Най много площи се дават под аренда в Североизточна България, където и цената е най-ниска, показват наблюдения на агроспециалистите.
Дойче банк иска среща с Петър Жотев
СОФИЯ. Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев да се срещне с представители на Дойче банк за изясняване на случая с "Балканфарма". Това поиска държавният министър във външното министерство на Германия Кристоф Цьопел на вчерашната си среща с вицепремиера. Той отбеляза, че има някои трудности пред готовността на Дойче банк заедно с фирма "Балканфарма" да инвестира в България. За България е важно да има добри отношения с големите банки в света, в случая това е Дойче банк, смята Цьопел.
Вицепремиерът Жотев обясни, че в момента са правят редица промени във връзка с облекчаването на работата на чуждестранните инвеститори. Премахването на 44 лицензионни и регистрационни режима и облекчаването на още 105 ще направят по-добра бизнессредата.
Балансираният бюджет на страната ни за 1999 година и стабилната инфлация са впечатлили германския държавен министър. Според него свалянето на инфлацията от 600 на 2 процента е достойно за вписване в книгата на рекордите "Гинес".
Федералното правителство на Германия ще отпуска в рамките на четири години четири пъти по 300 млн. марки или общо 1,2 млрд. германски марки в рамките на Пакта за стабилност, съобщи Цьопел.
Драма със задържан български кораб в Турция
ИСТАНБУЛ - ВАРНА. Близо до Истанбул е задържан българският кораб "Академик", собственост на БАН, алармира вчера БНР. Според съобщението 11-те моряци са били оставени без храна и електричество, до понеделник никой от българското консулство в Истанбул не се е бил заинтересувал от съдбата на екипажа. Корабът строго се охранява от турските власти, никой няма право да напуска определеното от органите на реда място.
Причина за новата драма с български моряци в чуждо пристанище този път са неуредени сметки между собственика и наемателя на кораба, съобщиха от МВнР. Оттам твърдят още, че генералното ни консулство в Истанбул е запознато със случая от самото начало и оказва съдействие в рамките на компетенциите си, а корабният агент "Болкан енд блек си шипинг къмпани" чрез фирмата си в Истанбул снабдява редовно екипажа с храна и вода. Очевидно на кораба е възникнало напрежение между екипажа и капитана заради невъзможността съдът да отплава, смятат от МВнР. Капитан е бившият шеф на Държавната инспекция по корабоплаване във Варна Николай Симеонов.
Междувременно от Варна близки на моряците съобщиха, че "Академик" е трябвало да отплава на 7 февруари, но на 2 февруари е бил арестуван по искане на фирмата "Круп" -Шумен, с която доскоро е бил в договорни отношения. Фирмата го наела за морски круизи в тригодишен срок, а в Турция е трябвало да му бъде извършен ремонт за 400 хил. долара. БАН обаче развалила договора заради нарушения от страна на наемателите и заради неплатени застраховки. Академията трябвало да прибира наем, а след ремонта да използва пътуванията и за научни цели. Ако "Академик" се върне неремонтиран, ще изгние на кея, опасяват се специалисти.
Европейците имат своето общо историческо битие
Как се дефинира Европа - дали само географски, или посредством обща културна причастност, която от векове снема съществуващите граници - с този въпрос в. "Монд" подхвана на страниците си дебат, предлагайки гледната точка на френския историк Шарл-Оливие Карбонел, чиито книги се опитват да разсеят наслоенията на евроскептицизма.
- Вие говорите за една непозната Европа - на едно "историческо битие", довело до образуването на обширна цивилизационна общност. Следователно Европа не е измислено понятие, нито плод на политическа воля, а историческа даденост?
- Европейците имат това, което аз наричам свое "историческо битие" или "неделима реалност", доколкото са споделяли едни и същи условия, преживели са едни и същи събития. Това определя тяхното общо минало, за което те биха могли да имат обща памет - не казвам, че имат такава. Важното обаче е, че общото им битие ги превръща в една и съща културна общност. Общност на ценности, на привички, на жестове и митове, която води наименованието си от континента, на който е възникнала. Вижте европейските учени, които търсят в Африка "Евата" на човечеството: въпреки всичко те не могат да не се позовават на библейския генезис, който структурира тяхното мислене. Просто защото общите характеристики надхвърлят недоразуменията или расите. Те са следствие на обща културна атмосфера, която определя поведението и мястото ни в света. Ето кое определя европееца. Именно това аз и мои колеги се опитахме да покажем в сборника "Една европейска история на Европа" - как историята е накарала народите в Европа да споделят културните форми, които са ги превърнали в европейци.
Уви, европейците не си дават сметка до каква степен са определени от тази културна общност. Още повече че книгите по история са пълни само с примери от националната памет. В повечето време там европейската история присъства само с различията, противопоставянията и антагонизмите. Разбира се, и това го има, но тази националистична историография е твърде ограничаваща и песимистична. Тя изхожда от една-единствена гледна точка за изграждането на Европа и показва, че това никога не е било постигнато другояче, освен чрез сила, от Шарл V, Наполеон или Хитлер. Съществува обаче и друга гледна точка към европейската история: тази за общ културен субстрат, просъществувал въпреки прекъсванията. Нашата цел не е да прикрием националната памет, а да прибравим още памет - тази на Европа, на Европа в нейното своеобразие.
- Твърдите, че европейците съществуват, без да знаят, че са европейци, че са родени в едно и също културно пространство?
- По-точно те принадлежат към една и съща цивилизация, разположена в едно пространство. Разбира се, не пространството е това, което прави цивилизацията, дори да предлага благоприятни условия в даден момент. Няма географски детерминизъм. Пространството не е европейско, то е европеизирано. Европа има своите източници в дългата си история, която след генезиса на Библията води началото си от трите люлки - Атина, Рим и Ерусалим, от морала на Откровението и атинската демокрация. Митове, които не са само притчи или истини, а които са преживени като споделени очевидности, определящи европейското своеобразие.
- В какво се съдържа европейското своеобразие на тези споделени ценности?
- Например в твърдението, че всеки индивид е създаден по "образ Божий" и така нещата се сливат чак до откриването на правата на човека, което прониква във всички слоеве на европейската история. Нима англичаните, които са рожби на европейската култура, не създават в Америка Декларацията за човешките права? И нима нейният източник не ни отвежда още по-назад, към евангелските проповеди на Св. Тома Аквински, който сам е повлиян от мита за Антигона? Географското възникване на правата на човека и гражданина се осъществява в Америка, но неговият генезис е в Англия или още по-назад - в Атина и Ерусалим, то набира сила с Френската революция. Защото независимо от това, че тиранията и приемането на робството не пощадяват Европа, тази идея оцелява в сърцата на европейците - идеята, че всеки заторник има право на свобода. Тъкмо това в дълбочина създава връзката и общата европейска история.
- Какво различава европейците от другите големи цивилизации?
- Основната характеристика на европейското несъмнено е в уседналия характер на тази цивилизация, в урбанизма и интензивните комуникации. Вярно е, че първите градове са възникнали в Мала Азия, но тъкмо в Европа те са получили развитие и са се превърнали в огнища на цивилизацията. В Европа градът е модел на развитието, който с изключение на средните векове е бил притегателен център, център на движението и на забогатяването.
- Въпреки тези общи процеси в Европа има много различия - езикови спорове, социални антагонизми, сблъсък на идентичности, войни... - Приемам възражението за вавилонската кула, ако вие приемете, че един французин или англичанин могат да четат и разбират Достоевски. Защото езиковото различие само подчертава сходството на нашите тела. Европа е различие на множествености и тези множествености свидетелстват за нейната идентичност. Едни и същи идеи се споделят в Източна и Западна Европа, сред жителите на Балканите, молдовците, финландците, ирландците или каталанците, които по сходен начин изграждат своите държави. Войните се водят между държавите, но тези държави постепенно приемат един и същи модел на управление. Изграждането на държавите-нации е един трагичен момент, но битката, която се разгръща между тях, е също епизод от общата им история.
Същото е валидно и за религиозните войни. Нетолерантността, която протестантите са проявявали към инакомислещите, е била сходна с тази, която католиците са проявявали към протестантите. В лоното на Европа националните истории са се умножавали, но националистическата историография винаги ги е използвала с различна цел при своите превъплъщения. Същевременно винаги е имало европейска история. И тя не се свежда до политическото изграждане на Стария континент, а изразява обща човешка участ - тази на европейците. Истинските граници на цивилизациите са невидими в дипломатически план. Те стават очевидни едва когато обединяват чувството за причастност към една и съща култура.
- Къде тогава минават границите на европейското?
- Границите на културната общност, която наричаме европейска, са били променливи. Границите се изместват. Русия е понякога азиатска, понякога европейска. Испания гледа на Пиренеите като на стена, отвъд която се формира трансатлантическата гледна точка. Англия често се дистанцира, но не остава чужда на никое европейско събитие. Страните от Източна Европа, които дълго време бяха изключвани и скрити от желязната завеса, днес отново се връщат в Европа. Някога Европа е била глобална и е обхващала целия свят, но днес се противопоставя на всяка глобализация, която не тръгва от самата нея, тоест която не отговаря на нейния културен модел.
Единадесет починали от грип в Димитровград
ДИМИТРОВГРАД. В местната болница "Света Екатерина" единадесет са починали от усложнения вследствие на грип по време на епидемията от вируса "Сидни", съобщи вчера медицинският директор на заведението д-р Вълчо Митрушев. Смъртните случаи са с възрастни хора, които страдали от други болести, но грипът бил влошаващият фактор. Осем от починалите са от I вътрешно и трима - от II вътрешно отделение. Още 235 са преминалите стационарно лечение от грип, от които 106 деца. Бум отбелязали и пневмониите.
Закон с прилагателни не се защитава
- Г-н Сунгарски, през последните дни се стигна до нещо като скандал около Закона за вероизповеданията, в който беше замесен представител на чужда държава. На какво равнище са законопроектите по тази материя?
- На този етап скандалът бе породен единствено от желанието на тези, които са загубили парламентарната битка. (Защото в НС се води битка, когато се правят закони.) В момента няколко души се опитват да привлекат подкрепата на различни институции, на техни представители или на отделни личности, за да докажат колко "необосновано" е тяхното поражение. Но когато един законопроект не е заслужил нито един глас "за" в ресорната комисия, той е очевидно несъстоятелен сам по себе си.
- Имате предвид законопроекта за вероизповеданията, който беше внесен от ОНС, така ли?
- Точно него. Колегите вносители, а това бяха господата Луджев и Лютфи Местан - имаха възможността да го защитят. Но когато другите депутати им поискаха обяснение и аргументи за една или друга от неговите формулировки, те не можаха да дадат състоятелни отговори, извън: "Ами, нашите юристи и експерти не са догледали... или не са мислили достатъчно задълбочено". Единствената теза от заложените в проекта, която те успяха да защитят, е възможността за съдебна регистрация. Но тя е предвидена и в законопроекта на ВМРО.
- Всъщност защо този законопроект не мина през комисията? Неотдавна в интервю представител на "Толерантност", една неправителствена организация, твърдеше, че законопроектът е много съвременен и че решава основни въпроси... - Това е въпрос на гледна точка. Но с прилагателни законопроект не се защитава, поне такава е моята теза на законодател. Естествено, всеки представител на неправителствена организация може да квалифицира собственото си творение, както намери за добре, но то трябва да бъде защитимо първо в съответната комисия, а след това и в пленарната зала. Питам се обаче защо след като аргументите на вносителите са били толкова убедителни, те не използваха възможността да ги изложат в пленарната зала? Защо ги нямаше там? Парламентарният механизъм е ясен и той предполага, че когато получиш отрицателно становище в комисията, големият ти шанс е залата, където можеш да убедиш депутатите от всички парламентарни групи, че проектозаконът има достойнства.
- Но защо този закон се оказа непригоден?
- Защото законопроектът е творение най-вече на няколко религиозни формации, които на този етап не успяват да се регистрират. Той е създаден по тяхна поръка... ... - Можете ли да ги изброите?
- Не, ще се въздържа. Но той е създаден по тяхна поръка и под техен натиск. И аз мога да назова човека, който реално оглави този процес и който създаде закона - г-н Пламен Богоев.
- Той не е ли добър юрист? Освен това неговото име като участник в изработването на този проектозакон не е тайна... - Да бъдеш добър юрист и да решаваш деликатната материя, наречена вероизповедания, са различни неща.
- Искам да изясня, г-н Богоев има ли някаква връзка с тези нерегистрирани религиозни организации или просто е работил като юрист?
- Този въпрос трябва да зададете на него... Но аз не искам да се спирам на подробности от този проектозакон. Омръзна ми да се занимавам с "реклама" или "антиреклама" на даден закон, защото и антирекламата сама по себе си е реклама. Мога само да кажа, че откакто се роди идеята за създаването на такъв законопроект до дебата в пленарната зала в националните медии и под формата на пресконференции, въпросният проект беше многократно лансиран и рекламиран. Тоест няма основания да се твърди, че възможността обществото да си каже думата по него е била пренебрегната. Само че мнението на една или на няколко неправителствени организации трябва да се възприема тогава, когато отговаря на реалните условия в България. От тази гледна точка законодателят не е задължен да се поддава на едностранчивия натиск на една група вероизповедания, които все още имат или неукрепнал статут, или нямат никакъв в България.
- Имате ли становища на вероизповеданията у нас по другите законопроекти?
- Поискахме такива и имаме в писмен вид мненията на повече от 40 вероизповедания. Сред тях са на Българската православна църква, на Мюсюлманското вероизповедание, на Еврейската общност, на Арменската църква, на няколко Евангелистки формации, на Протестанската църква, на католиците... В тях има и критични бележки, които, надявам се, ще бъдат взети под внимание при съвместяването на проектозаконите... - А защо България се нуждае от Закон за вероизповеданията според вас и какво трябва да представлява той, за да бъде успешен?
- На пръв поглед вероизповеданията са твърде деликатна материя, за да могат да бъдат уреждани със закон. Но искам да кажа в каква насока законът ще урежда тази материя. Правото на индивида да вярва в определена религия е ненакърнимо и никой не може да бъде ограничаван в това си право... - То е защитено и от конституцията.
- Да. Именно затова законът третира други неща. А именно: какво е това вероизповедание, което с устава, със своята верска доктрина може да бъде определено като незастрашаващо здравето, живота, националната сигурност... тоест пак неща, залегнали в конституцията. И още - кои вероизповедания и по какви принципи могат да заслужат правото да имат публични прояви. Защото освен индивидуалният акт, в който човек се обръща към Бога, всяко вероизповедание има и своите масови, публични прояви. Това не ограничава свободата на индивида да вярва в този Бог, в който вярва. Второто нещо, което законът регламентира, е как да стане регистрирането на тези вероизповедания, тоест оправомощаването им да имат публична дейност, както и други странични дейности извън богослужебните, ако мога да се изразя така. Какви са те, какъв е техният периметър и какъв е контролът върху тях.
- Как ще опровергаете обвиненията, че чрез подобен закон държавата се меси в сфера, която не е нейна?
- Държавата не се намесва в правото на индивида да вярва в каквото и да било. Нито във вътрешната уредба на съответните вероизповедания. Защото има ред вероизповедания, които не са официално регистрирани и може би никога няма да бъдат регистрирани, но те функционират. Въпрос на статут. Плюс това има много дейности, които само формално се наричат вероизповедни, а фактически не са. Много комерсиален елемент има в тях, а има и други контексти. Вие знаете, че една част от вероизповеданията по начина, по който се възпроизвеждат, поне публично, скандализират обществото.
- Може ли този закон да бъде третиран като бариера срещу присъствието на определени секти у нас? Или срещу опитите им за нахлуване?
- Въпросът е болезнен. Най-вече защото е доста деликатно да намериш точно определение на понятието секта и след това да го облечеш и в законова форма. Законопроектите не предвиждат определение за понятието секта и от тази гледна точка не провъзгласяват една или друга верска общност като сектантска, или едно или друго вероизповедание като секта. Този въпрос се интерпретира въз основа на устава и на верската доктрина на всяко от тях. И тук е деликатният момент, и тук е отговорността на държавата. Тя не може да остави този въпрос без никакъв надзор. Преди няколко месеца наблюдавах един спор по Си Ен Ен между Германия и Америка за сциентолозите. Германия защитаваше правото си да забрани дейността им на своята територия, докато Америка държеше обратната позиция. До разбирателство не се стигна, но германците забраниха дейността на сциентолозите в своята държава. А пък американците я разрешават. Смятам, че всяка държава на база на своите интереси, традиции и национални ценности има правото да решава подобни въпроси с известен "национален" елемент. И това е идеята, която се съдържа в някои от внесените законопроекти.
- А как стоят нещата със сциентолозите у нас?
- Питайте по този въпрос Дирекцията по вероизповеданията, защото аз не съм неин шеф. Аз не регистрирам църкви, аз съм законодател.
- Нямате ли информация?
- Имам, но предпочитам да я спестя.
- Съзряхте ли опит за политическа манипулация от страна на ОНС, след като в дебата за вероизповеданията беше въвлечен г-н Кол Дъръм, и то по доста странен начин?
- Още когато гледахме законопроектите в комисията предупредих колегите от ОНС и ДПС, че от страна на създателите на този закон е направен един доста нескопосан опит според мен нещата да се изродят в етнически сблъсък на верска основа.
- Чрез закона?
- Чрез закона. Депутати от ДПС основно и Димитър Луджев от ОНС се подписаха под този проектозакон. Истината обаче е, че представителите на ДПС трудно могат да издържат пред вярващите в мюсюлманското вероизповедание с подобен законопроект. И от тази гледна точка мнението на тяхната верска общност към другите законопроекти е твърде позитивно. Така че тук конфликт не се състоя.
- А състоя ли се на външнополитическо ниво?
- И тук конфликт няма да се състои. Защото въпросният човек, когото вие визирате, проф. Кол Дъръм, се намираше на почивка в България и не е оторизиран от когото и да било да изразява мнението на американската страна. По този повод пиша едно любезно писмо до американския посланик г-н Майлс с настояването САЩ да уведоми гражданите си, които посещават България, че от страна на държавата Съединени американски щати у нас може да говори само нейният посланик или оторизираните по съответния начин институции и лица.
