ОНС са манипулирали американеца Дъръм за Закона за вероизповеданията
СОФИЯ. Не може чужденец да отправя заплахи и да се меси във вътрешните работи на суверенна страна, каквато е България. Така коментира депутатът Красимир Каракачанов изказването на американския професор Кол Дъръм, че "ако Законът за вероизповеданията не се ревизира основно, ще е като да се изпрати бомба във взаимоотношенията между България и САЩ". Професорът бе на посещение у нас в качеството си на шеф на Комитета по религиозна свобода към ОССЕ.
Според Каракачанов, вината за изказването не е на Дъръм, който има право на лично мнение, а на депутати от групата на ОНС, които са го предизвикали и манипулирали.
СДС не се отваря за нови хора
- Г-н кмете, май ви се събра много, след заледените улици, финансов колпс, сега пък "тръгнаха" жълтите павета - все непредвидени разходи, откъде ще вземете пари?
- Когато човек се хване доброволно за такава работа, както аз съм се кандидатирал за кмет, без никой да ме принуждава, няма правото да се оплаква, че много му се е струпало. Това, което трябва да направим в този момент, е да им обясним на нашите съграждани откъде идват проблемите. А че ние ще трябва да решаваме проблемите с цената на собствени усилия, ще го извършим. Парите ще са много, зимата е наистина тежка. Е, всяка зима се повишени разходите - като във всяко семейство. В нашето голямо семейство се повишават разходите за болниците, за училищата, нощта е по-дълга и палим по-рано уличното осветление. Като прибавим разходите за снегопочистване поради трайни студове и сега като последица от тях повишените разходите за възстановяване на пътната настилка, картината е ясна.
- Жълтите павета остават, но гранитните павета по "Дондуков" също са се надигнали? Каква е причината?
- В нито един миг не сме и помисляли да сменяме жълтите павета. Аз мога да кажа, че докато съм кмет, няма да позволя да се смени тази колоритна част от столицата. Вдигане ще има, защото ще трябва да се пренаредят. Те са поставени много отдавна, атмосферните условия са влияли дълги години, основата им не издържа, явно им е дошло времето. Ще направим пренареждане, а преди това, за да не ремонтираме палеативно, ще проверим състоянието на водопровода, правен през 1910-1913. Ако се наложи, ще го подменим заедно с дренажа и до месец и половина се надявам да свършим. На булевард "Дондуков" му предстои ремонт, той беше в плановете ни. Още през това лято вероятно ще го асфалтираме. Не сме готови още проектно, искаме да изместим трамвая в южна посока. Затова първоначално ще закърпим, където има проблеми, и след това основния ремонт.
- Колко ще струва това на кметството. Ще се наложи ли да вземете пари от еврооблигациите?
- От 100 хил. до 400 хил. лв. варират предварителните изчисления, правят се сондажи, химически проби, за водопровода още не знаем. Това са все неща, които не можем да решим от днес за утре, въпреки че разбирам нетърпението на съгражданите. Парите ще дойдат от предвидените за текущи ремонти. Не бихме искали (и досега успяваме) да пипаме парите от еврооблигациите, за да ги вкараме в оборотни средства. Те са за ново капитално строителство.
- Няма ли сблъсък на интереси, в това че бившата общинска фирма "Чистота", вече частна е собственост на общински съветник.
- Не виждам противоречие в това, че този, който се занимава с чистотата на града, е общински съветник и частник. Нали общинският съвет има основни функции да котролира дейностите на общината, в този смисъл интересите ни дори са общи. В закона е казано какво може да прави един съветник. Ние не посочваме кой да стане общински съветник, обществото го е избрало. Съветниците и без това трябва да контролират работата на кметската администрация, в това число е дейността по почистването. Мисля дори, че ако общинският съветник е съвестен човек, ангажиметът му е още по-голям. А иначе приниципът е ясен, ние плащаме за извършена работа, ако не е свършена - не плащаме.
- Как ще коментирате интерпретацията, че ви извикаха да сдобрявате скараните кметове в Националното сдружение на общините?
- Не приемам такава интерпретация. Аз съм един от основателите на сдружението заедно с колегите Калчев, Росенов, Узунов, Трухчев от Поморие и т.н. , да не изброявам, за да не изпусна някого. Всички бяхме там, когато се основа сдружението, а ние с Калчев поискахме през сегашния мандат да се оттеглим и други да продължат, да дадем право на едно ново течение, на онези които имат повече амбиция, влизайки сега в управлението. За съжаление прекъснахме нишката с новите колеги, нещата малко се политизираха. Съвсем естествено беше да се съберем отново да направим усилия и да потърсим общо решение за всички нас, това е наше кметско дело.
- Има ли вариант "независим" кандидат да бъде избран да оглави сдружението и това да предизвика ново разцепление? Оптимист ли сте, че още този месец ще се реши проблемът?
- Не можем да си позволим разцепване на сдружението. За да бъде то национално сдружение, трябва да има широко представителство. Радвам се, че колегите от БСП заявиха, че се стремят да бъдат партньор на правителството. От тази гледна точка трябва да има политически баланс. Това ще стане, като не позволим в управителното тяло една или друга политическа сила да използва сдружението за политически средства извън тези да защитава интересите на своите съграждани. Това е целта. Не трябва да отлагаме форума, оптимист съм, че още този месец ще се съберем и ще решим проблема.
- Как днес виждате политическата обстановкав страната?
- Днес политическата обстановка в страната не ме тревожи, тя е сравнително спокойна. Дори, ако трябва да заявя, е по-спокойна, отколкото аз бих искал да бъде. Неведнъж съм казвал, че на нас ни трябва силна опозиция за да ни мотивира. Когато я намаш насреща, отслабваш усилията си, чувстваш се предварителен победител. Така че моите безпокойства са като на човек, който следи, зависи и работи - за икономическата обстановка. Първо, необходими са доста по-радикални мерки за да се укрепи икономиката ни. Трябва да накараме хората да си дават данъците без чувството, че ги насилваме в едни тежки уловия. Като че ли се огънахме малко пред МВФ, трябваше да отстоим по-силно позициите си. Трябваше да искаме промяна на рамката. В най-близко време трябва да се качат заплатите и пенсите за да се повиши потреблението. Да се стимулира българското производство, без да си служим с мерки, които пречат на стремежите ни към ЕС, разбира се. Трябва да си служим дори с емоционални стъпки към българския производител. Ако успеем да направим това в близките месеци, ще постигнем растеж.
- За протекционистки закони на българското производство ли става дума?
- Да се въведе специално законодателство е трудно, но може да се регулира според съществуващото законодателство за вноса, да се намали несанкционираният внос, който не е обременен с всички данъци и с митата, правещи цената им по-ниска от тази на нашата родна стока, която става неконкурентоспособна.
- Преди конференцията на СДС се чуват гласове за нови лица, за страха да не се капсулира партията? Какво трябва да направи СДС, за да привлече повече нови лица?
- Винаги непосредствено преди конференция има страх от навлизането на нови хора. Като че ли участието в конференцията е някаква индулгенция. А според мен трябва да е по-спонтанно, защото там изразяваме личната си позиция и има в такива преиди сдържаност за разширяване на базата. Тук обаче не става дума за това, а за политика, идея и за трайна тенденция. В СДС не се чуства една трайна тенденция не само за отваряне на повече членове, но и за привличане на хора, които не биха искали да са обезателно партийни членове, а изразяват симпатиите си, защото са нужни, съпричастни на процесите, започнали у нас.
- Има ли проблем между СДС и обществото. Някой казват, че информационната политика не е добра, други че диалогът с политическите партии и обществото се къса?
- Като че ли не можем да отправим достатъчно ясно посланията си към хората. Добре е, че започна разделянето на политическото от държавното ръководство. Този процес няма да стане отведнъж. Надявам се, че с настоящата конференция на СДС ще бъде даден много ясен знак за това. Безспорно лидерът на партията трябва да е министър-председателят - това е изпитана практика в цяла Западна Европа, към която се стремим. Оттам нататък политическото ниво трябва да се разграничи ясно от изпълнителната власт. Ние сме именно в този момент от развитие на демокрацията. Сега е важно кои хора ще влязат в политическото ръководство на партията, защото от тях ще зависи да потърсят и подготвят основата за отварянето на СДС, от една страна, за партньорство с другите партии, а от друга - да подготвим политическото обръщение към обществото за решителността ни да го привлечем към демократичните процеси, които текат в страната. А с една добра работа на правителството ще върнем доверието на тези хора към реформата, ще трябва да ги направим съпричастни към икономическите промени.
- Само след година са редовните парламентарни избори, ще има коалиционен кабинет след това?
- СДС трябва да има на всяка цена партньор в управлението. Това е категорично. Можем да носим сами отговорността за управлението и е правилно, но работата си трябва да споделим върху широка обществена основа. Още една политическа сила в управлението или неполитическото участие в него ще разшири основата му. Смятам, че ще имаме мнозинство в следващия парламент, но не мога да кажа дали ще сформираме сами правителство. Възможно е да направим коалиционно правителство. Не се притеснявам да кажа, че за нас е естествено да се коалираме с партньор вдясно от центъра - ДПС. За пътя, по който сме тръгнали, е важна широката обществена база и трябва да мотивираме повече хора в нейна подкрепа.
ХЕИ започва проверки в екзотичните ресторанти
СОФИЯ. ХЕИ започва проверка на ресторанти с чуждестранна кухня в цялата страна, съобщи д-р Анна Герова, завеждащ-сектор "Държавен санитарен контрол" в инспекцията. Ще се вземат проби от кухните и ръцете на персонала, които ще се изследват за салмонела и коли-форми. Проверката се прави по нареждане на МЗ. От екзотичните ресторанти най-много са китайските, като досега ХЕИ е издала 60 разрешения в София. Според справките на Дирекцията на националната служба "Полиция" китайските граждани в страната са 1310. Трима китайци миналата година са получили българско гражданство. От Националната служба по заетостта обаче твърдят, че не е издадено нито едно разрешение за работа на китайски гражданин у нас.
Китайската колония в България се увеличи по-сериозно през последните 2-3 години, а двадесетина китайци са дошли у нас от съседна Югославия, прогонени от войната там. По същото време започват да се откриват масово китайски ресторанти у нас. През 1997 всеки втори на опашката за разрешителни в ХЕИ е бил китаец.
През 1999 ХЕИ е съставила 13 акта за лоша хигиена в китайски кръчми. Глобите варират от 50 до 100 лв. В заведенията нямат обичай ежедневно да дезинфекцират съдовете и работните плотове, държат месо и зеленчуци на едно място, показват проверките на ХЕИ. Според д-р Герова начинът на приготовление на китайските ястия предпазва от възникване на инфекциозни огнища. Традиция в кухнята е храната да се обработва при много висока температура. Рядко се използват яйца, затова вероятността от поява на салмонела е малка. В недобре почистените прибори обаче живеят коли-бактерии, които могат да предизвикат стомашно-чревни смущения.
Акционери оспорват заем на предприятие
ТРОЯН. Двама акционери - Костадин Куюмджиев и Крум Кирезиев от София, съдружници в "Балкан-1" АД, оспорват чрез съда законността на заем от половин милиард стари лева, изтеглен от предприятието им "Троянски колбас" от местния клон на Хебросбанк през 1997. Година по-рано софийското дружество купува чрез конкурс 70 процента от бившата "Родопа", впоследствие се снабдява с още 20 процента от капитала й. Решението обаче за кредит трябвало да се вземе от общото събрание на акционерите, което не станало. Затова и троянският районен съд уважил иска на двамата. Ощетената банка обжалва решението в Ловешкия окръжен съд, този месец предстои втората инстанция да се произнесе по случая. Заемът бил теглен срещу ипотекиране на предприятието, което всъщност повече от година не работи.
Алексиев: Аз съм оптимист
СОФИЯ. новият селекционер на младежкия национален тим Димитър Алексиев дебютира с нулево реми срещу силния тим на Итилия на стадиона в Риети. В събота вечер възпитаниците на Алексиев изиграха един много добър мач и дори заслужиха похвалите на италианските специалисти. Герой на двубоя в Риети стана вратарят Славчо Тошев, който спаси дузпа през второто полувреме. За коментар потърсихме мнението на селекционера Димитър Алексиев.
- Доволен ли сте от дебюта си в младежкия тим?
- Не става въпрос за мен като треньор. Доволен съм от представянето на момчетата. Радвам се, че футболистите спазиха тактическите указания и което е по-важно, показаха характер и мъжество. Несъмнено съм удовлетворен и от резултата, който има стойност, защото италианците са в разгара на своето първенство, пък и разполагат с 4-5 изключителни футболисти.
- Как се разви срещата?
- Ние сме нов отбор и бе нормално в началото да има малко напрежение. В процеса на играта нещата се нормализираха. Радва ме факта, че всички се раздадоха на терена. През втората част пуснах петима от резервите и направих корекция в схемата, което пък промени облика на отбора. Имахме възможности за отбелязване на гол , но Букарев, Сакалиев и Борнусузов не се възползваха. Резултатът обаче е реален.
- Оптимистли сте за бъдещето на отбора?
- Определено. След тази среща съм убеден, че отборът има бъдеще и потенциал за развитие. Нашата цел е добро представяне в квалификациите.
- Каква е програмата за следващата седмица?
- Веднага след като се приберем в София (б.р. снощи), заминаваме на лагер в Слънчев бряг. Разбрал съм се с ръководствата на "Левски", ЦСКА и "Спартак" (Вн) да оставят своите играчи поне до 8 февруари, когато е проверката с армейците. След това ще повикам нови 7-8 момчета.
Арестуваха крадци на нафта
ВАРНА. Товарна цистерна, превозваща 8 тона дизелово гориво без документи, бе задържана на 5 февруари около полунощ в района на дългополското село Сава, съобщиха вчера от РДВР - Варна. Автомобилът е собственост на едноличен търговец от Тополовград и е бил управляван от Живко М., на 31 г. от Елхово. Арестът е резултат от подаден сигнал за източване на гориво от "Нефтохим", уточниха от полицията. Спешно са били взети мерки и в клопката попадат и два леки автомобила. Единият е ВАЗ "Нива" с ямболска регистрация, управляван от сержанта от елховското поделение Васил И., на 24 г. Втори придружител на цистерната с "Тойота Карола" бил Христин Д. от Елхово, който е сержант в същото поделение. Той бил задържан в гр. Дългопол.
Бразилец дебютира за сините
АЛБЕНА. Бразилски футболист дебютира с фланелката на "Левски". Емерсон Бокардо игра 17 минути и дори падна за дузпа за сините в мача им с "Торпедо" (Грузия) от турнира "Албена Мобилтел". "Левски" тези дни ще изпробва и футболист от Сенегал.
Вчера край морето левскарите победиха с 2:1 (голове на Георги Георгиев и Телкийски). Ето и други резултати от турнира: "Нефтохимик" - "Фарул" (Румъния) 1:1 (гол на Груев), Казахстан - Узбекистан 0:0, "Криля советов" - "Спартак" (Вн) 2:0.
България пред Румъния в граничния контрол
СВИЛЕНГРАД. Възхитени сме от реформата и добрата организация на българската Гранична полиция, вие сте значително по-напред в охраната и контрола на границите си от Румъния, каза при посещението си тук Ваня Пол, шеф на експертна група от ЕС за страните от Югоизточна Европа. В инспектиращата делегация участва отговарящият за северната ни съседка в същата група от специалисти Мастър Доналд. Съоръженията проверяващите наблюдаваха в присъствието на шефа на НС полк. Вячеслав Димитров и полк. Георги Костадинов, началник на сектора със седалище Любимец.
Ваньо Цонов и Людмил Бешков преизбрани за областни лидери на СДС
СТАРА ЗАГОРА - ДОБРИЧ. С явно гласуване за председател на областното ръководство на СДС бе преизбран депутатът д-р Ваньо Цонов. Той получи 10 от възможните 16 гласа. Неговият опонент - депутатът Сашо Стоянов, събра 6 гласа. На заседанието на ОбС бяха избрани и петима заместници - Васил Веселинов от Раднево, Янко Йолдов от Гълъбово, Мария Званчева от Чирпан, Стефан Стайков от Мъглиж и арх. Иван Иванов от Стара Загора, и секретар Магдалена Мартинова. Областният съвет определи броя на делегатите от Старозагорска област за предстоящата ХХI национална конференция на СДС. 218 души от 11 общини ще участват във форума на синята партия на 26 и 27 февруари.
На областното заседание не бе разглеждан въпросът за изключване на петимата активисти от СДС в Стара Загора. В областния съвет още не е постъпило възражение от страна на потърпевшите, съобщи д-р Цонов. Според депутатите Стефан Мазнев и Сашо Стоянов изключването е драстично нарушение на устава на СДС. Областното ръководство ще коментира случая само ако бъде сезирано от петимата изключени от сините редици, каза д-р Цонов.
Депутатът Людмил Бешков оглави областното ръководство на СДС - Добрич, след отчетно-изборното събрание на регионалния съвет. С 8 срещу три гласа Бешков смени на поста колегата си в парламента д-р Ганчо Стоянов. Като организационен секретар за втори мандат ще работи председателката на общинското ръководство в Добрич д-р Жанина Калинкова.
"Ще възстановим диалога с хората и другите политически сили, който беше прекъснат заради партийната ни надменност", обеща на пресконференция г-н Бешков. Според него един човек си отива от партийния ръководен пост или заради несвършена обещана работа, ли ако е омръзнал на хората. Пред журналисти беше представен и екипът на медийно-информационния център на СДС - Добрич, оглавен от социолога Мариян Дянков.
Влак дерайлира и уби деветима
КЬОЛН. Най-малко девет души загинаха, а над 100 са ранените след като международен пътнически влак, пътуващ по маршрута Амстердам-Базел, излезе от релсите на гарата в Брюел, край Кьолн в Германия.
Твърде високата скорост на влака е вероятната причина за трагедията, заяви шефът на германските железници Хармут Медорн. Служители смятат, че четири от деветте вагона са дерайлирали, когато композицията е трябвало да се отклони по друга линия заради ремонт на главната.
Във влака са пътували общо около 300 пътници от Европа и САЩ. Повечето от тях били скиори, които се отправяли към различни места в Алпите. Освен германци, сред тях има холандци, британци, италианци и американци. Според полицията броят на жертвите може да нарастне. Машинистът е ранен, но успял да се спаси. Двадесет от сериозно ранените са настанени в болница.
Катастрофата се определя като най-тежката след тази през 1998 в град Ешеде, когато загинаха 101 души.
Врачани на бунт срещу ВиК
ВРАЦА. Над 3000 врачани отказват да подпишат договорите, които им предлага ВиК, съобщи председателят на инициативния комитет Ивайло Димитров. Изготвена е подписка, която ще бъде внесена утре в Комисията по конкуренцията и в правната комисия на Народното събрание. Абонатите категорично оспорват юридическата стойност на предлагания от монополиста договор и го определят като рекет и унижение към потребителя. В предложения документ задълженията на доставчика са посочени само в три клаузи, като едната от тях е направо парадоксална. В нея се казва дословно, че "ВиК гарантира подаването и отвеждането на вода непрекъснато или съобразно възможностите на канализационната система". С една дума, всяко домакинство или фирма, подписали този договор, няма да имат право на никакви претенции, ако не получават в определен период вода. За сметка на това задълженията на абонатите във въпросния договор са 17, а в раздела за санкции се казва, че при забавяне на плащането ВиК не само врътва кранчето на борчлията, но го натоварва да плаща и 10 пункта върху дължимата сума неустойки, лихви и главници. Само Министерският съвет и БНБ имат право да определят лихвения процент - контрират мераците на ВиК негови потребители с правна култура. Според тях в този договор има както юридически, така и направо противоконституционни наредби. И той се предлага, когато дружеството вдигна цената на водата с 13 процента и сега за гражданите тя е по 60 ст. за кубик, а за фирмите - по 90 ст. за същото количество. И при положение, че шефът на фирмата монополист Росен Дудушки неведнъж публично заявява, че по трасето се губи по 80 процента от водата поради постоянните течове по мрежата. Тези загуби обаче се калкулират в сметките на абонатите, не отричат от ВиК.
Гърция и Турция започнаха да надмогват кавгите
Макар и все още да не са най-близки приятели, Гърция и Турция поне започнаха процеса на заздравяване на старите рани, трупани с години. Диспутите за Егейско море и за разделения остров Кипър доскоро предизвикваха кучешки схватки между двете страни. Последната визита (за първи път от 40 години) в Гърция миналата седмица на турския външен министър Исмаил Джем, показва, че тези времена са отминали. Джем, заедно със своя гръцки колега Георгиос Папандреу подписаха девет споразумения за последните две седмици. По-важното в случая е не броят им, а фактът, че двамата съперници сега могат да работят заедно и поне да споделят общи възгледи.
"Сближаването не променя проблемите, но предоставя нов път за тяхното разрешаване", каза от името на двамата Папандреу. Новата стратегия бе да се повдигнат най-парещите проблеми - Кипърският, както и диспута за териториалните права в Егейско море, който засега си остава без промяна на заетите първоначални позиции. Според мнозина наблюдатели Папандреу скъса със старата традиция още при пристигането на Джем в Атина. Той почти веднага постави Кипърския въпрос.
"Турската инвазия и разделението отровиха отношенията ни в рамките на едно поколение време", каза Папандреу. Гръцката и турската общности на остров Кипър бяха разделени, след като през 1974 турски войски нахлуха в Северен Кипър в отговор на преврата на кипърските гърци, подкрепен от Атина.
Забележката на Папандреу не събуди буря от неприязън и стари спомени, а просто бе репликирана от Джем: "Разбира се, че пред нас има дълъг път, който е осеян с проблеми. Не е възможно обаче да се постигне нещо, ако се страхуваме от трудностите", каза Исмаил Джем.
Кипърските гръцки и турски лидери досега отказваха да се срещнат лице в лице, но тези дни в Женева текат преговори по сближаване в една и съща сграда на представители на двете общности.
Преди една година Анкара се разгневи на Атина, че дава подслон на Абдуллах Йоджалан, който тогава се намираше в посолството на Найроби в Гърция. Сега турските власти дори не повдигат въпроса, че политическо крило на бунтовниците на Йоджалан има бюро на същата улица, на която се намира и гръцкото външно министерство. "Какво можем да направим", заяви турски дипломат. "Този факт ни създава неудобства, но Атина няма заради това министерството си".
Предпазливостта е ключова дума за отношенията между Гърция и Турция. Както Джем, така и Папандреу, въпреки стоплянето на взаимните отношения, непрекъснато призовават към предпазливи действия.
"Те правят това, което трябва да се прави", заяви неназован дипломат от Европейския съюз. "Хората грешат, ако очакват огромни резултати от такива срещи - по-важният факт в случая е, че те се случват", прибавя дипломатът.
"Ние не правим спектакъл за публиката, за да събираме овации, но напредваме тихичко, но стабилно", каза Исмаил Джем.
Георгиос Папандреу, заедно с лидера на социалистите и премиер на Гърция - Костас Симитис, предприеха значителни политически рискове, за да сближат отношенията си с Турция. Дори провокираното миналата година съчувствие и помощ от Гърция за пострадалите от земния трус в Турция, не успя да убеди някои среди в Гърция за стойността от подобряването на отношенията с Турция. Въпреки че Костас Симитис прие поканата да посети Турция, което може да стане символичен завършек след посещението на Исмаил Джем в Гърция, Симитис лесно може да я отложи, докато изчака резултатите от насрочените за 9 април президентски избори в Гърция.
Давос 2000: Триумф на Интернет технологиите
Че за 30 изминали години Световният икономически форум се превърна в най-авторитетното събиране на планетата, никой дори и не помисля да поставя под съмнение. От 1970 г. насам традиционно по едно и също време в швейцарския курорт се събира елитът на планетата в стремеж не само да бъде забелязан, както биха изкривили скептична усмивка противниците на отвореното общество, но и да изкристализира в умопомрачителен маратон от дискусии, стратегии, тенденции, перспективи и амбиции за бъдещето. Дори тези годишни срещи да останат само с аналитичните си прогнози за перестройката, мирният процес в Близкия изток, дигиталната революция, а тази година - за Интернет и генетичната революции, е повече от достатъчно. Освен че е ковачница на идеи и тест за личности, Конгресният център всъщност е място, където в най-концентрирана форма и по най-пряк начин могат да се поставят проблеми и да се потърси съдействие. И тъй като Давос е мястото наистина на каймака, там не се котират хленченето, аутсайдерският манталитет, просията, липсата на въображение и борбеност, както и изобилието на дребни човещинки като завист, злоба, омраза. Трудно бих могла да посоча наистина друг световен форум, в който общочовешките ценности и позитивното мислене така изцяло да завладяват и зареждат атмосферата. Дори само да остане с визиите за бъдещето, дошли от двете стратегически речи на Клинтън и Тони Блеър, за тазгодишното издание може спокойно да се каже, че е дало своя принос към историята на планетата. Американският президент призова от трибуната на форума за глобализация с човешко лице, за споделяне на лагата, възможностите и тежестта и несгодите между бедни и богати хора и държави. Аз ви моля, каза Клинтън, да си помогнем в намирането на пътя, за да обясним на скептиците и на нашите опоненти това, в което вярваме, а именно, че тръгвайки по пътя на икономическото неравенство, дошло от дълбоките икономически промени, които в основата си нямат нищо лошо, но тръгвайки вече от тях и вървейки по този път, да създадем възможности и шанс за бедните от цял свят, за каквито те не можеха да мечтаят преди 10 години. И нека да намерим и пътя, за да превърнем нашите заклети врагове в конструктивни партньори. Само ако успеем да постигнем това, ще можем да продължаваме с икономическата интеграция на света. Освен че изправи на крака в бурни овации тази финална част на словото на Клинтън, тя само в няколко реда обобщи модерната философска концепция за развитие на бъдещето.
Ние се нуждаем от повече прозрачност и повече ефективни процеси, за да изградим нашия консенсус - призова Тони Блеър. Имаме златния шанс да довършим през този век започнатото изграждане на отворена икономика и на отворено глобално общество с безпрецедентни възможности за хората и за бизнеса. И ние ще успеем само ако това отворено общество и икономика са изпълнени със строга етика и взаимна отговорност, със социалното включване на нациите и с общата ни решимост да помогнем на тези, засегнати от геноцида, бедността или околната среда. Не, това не е Карл Попър, нито Джордж Сорос. Това са думи на британския министър-председател, казани ден преди словото на американския президент и предизвикали не по-малък ефект на възторг и аплодисменти.
Новото от тазгодишното издание на Световния икономически форум в Давос бе преоткриването на изконните човешки ценности, основа на всички религии - вярата, състраданието, взаимопомощта, уважението, толерантността, мечтите и борбата за тях в името на един по-добър свят и живот. Всъщност новото начало на новото хилядолетие сякаш има уникалния шанс да извърви отново, да препрочете изминалата си история, но с градивна, положителна интерпретация, да избере в аналогични исторически ситуации хуманистичното разрешение на конфликтите и колизиите.
Чрез Интернет светът вече наистина е едно голямо село, а отвореността и прозрачността на информацията са най-високата бариера пред диктатурата, лъжата и фалшивите истини. Ненапразно днес страните и районите с най-остри политически, етнически и религиозни противоречия са със силно ограничен достъп на населението им до Интернет. Защото когато ти можеш да изпратиш посланието и идеята си чрез Интернет по света, със сигурност ще се намери поне някой, който да ти я оцени - и в това е шансът за малките държави и за обикновените хора - ми каза Умберто Еко, когато го попитах как ние, идващите от един мрачен и изостанал свят, можем да оцелеем в тази свръхобразована надпревара на новата революция. Вече е съвсем нормално да сe види във влак или на пейка в парка, или пък в заведение, някой с отворен Лаптоп да пише, чете, все едно, да работи нещо. Светът е отлетял толкова надалеч, колкото ние тук, в България, трудно можем да си представим. Като започнем от най-дребните детайли, че автоматите за поне десетина вида напитки в най-различни комбинации работят на компютърен принцип и се задействат с докосване, а не с натискане на бутон, че новото поколение компютри също работи с докосване, а не с популярната мишка, че тоалетните се чистят с роботи и пред смяания ти поглед капакът на тоалетната чиния се извива в осморка, за да мине през апарата за дизинфекция, измиване и изсушаване, и всичко това само за 5 (пет!) секунди. И ако ние съвсем буквално не приемем и въведем по най-скоростния начин тези технологии, сме обречени на силно аутсайдерство.
И докато западните ми колеги се тълпяха около Бил Гейтс, Уилям Джой, Стивън Кейз или Майкъл Детрузос (защото това на практика са некоронованите крале на бъдещето) в стремеж да уловят тенденцията за новите линии на технологиите и амбициозните проекти, аз концентрирах вниманието си върху политическите концепции, новия световен ред след Косово и Русия. Дори само тази съпоставка на интереса е достатъчна илюстрация на общественото ни равнище.
Но тя казва и друго - че ние все още избистряме своята идентичност и търсим своето място. Всъщност не само България, Балканите, посткомунистическа Европа и Русия са в процес на търсене. Като изключим силния политически акцент на англо-американската ос, може да се каже, че Стара Европа е не в по-малко различна позиция. Никога по-рано на подобни форуми в Давос Европейският съюз със своята нерешителност,протекционизъм, закостеняла бюрокрация и обърканост в мисъл и действие не е търпял толкова критики в дискусиите. И никога досега представянето му не е било толкова бледо и посредствено. Нямаше негов представител, който да представи нещо по-ясно като намерение или действие по прилагането на Пакта за стабилност - освен познатите ни декларации, носещи горчивия вкус на нещо дежа вю (вече видяно). Европейците имаха сериозни поводи за свиване поради неблагоприятните събития около Давос - скандала с Кол и християндемократите в германия и изборите в Австрия.
Докато в случая с бившия германски канцлер особени коментари и атаки в Давос нямаше, немалка част от участниците не скриха тревогата си от ставащото в Австрия, което дори послужи за опит на политическа спекулация от официалната руска делегация - в смисъл - гледайте какво става там, ако не подкрепите Путин, и у нас може да се повтори - трик, останал обаче, без видим успех. Що се отнася до Кол, дори опитът да бъде квалифициран като Колфадър (игра на думи от Годфадър, т.е. Кръстникът) не получи никакъв отзвук - просто защото фигурата на канцлера е толкова популярна от предишните му изяви, че чувството на неудобство и срам надделяваше. Все пак изнесените факти за корупция си бяха факти, а те също будеха притеснение, защото германските християндемократи не са първите жертви на синдрома на симбиоза между власт и пари - всъщност всяка по-голяма партия или коалиция по света поне веднъж е била замесвана най-малкото в подобни подозрения.
Друга сюжетна линия от работата на тазгодишния форум бе темата за Балканите и Косово. И понеже у нас вече тръгнаха спекулациите в тази насока, никой там не постави въпрос за независимо Косово - макар че ако трябва също да изразя личната си и професионална симпатия на журналист и на гражданин, тази независимост е трижди по-добре от дългата агония на разпада на бивша Югославия, която, убедена съм, рано или късно ще доведе до нея. Но тук трябва много ясно да подчертая, чест прави, както на колегата Ватан Сърой, главен редактор на косовския "Коха Диторе", така и на албанския президент Реджеп Мейдани - никой от тях и за секунда не се завайка в тази насока. Те демонстрираха такова силно изразено европейско поведение, отстоявайки и заставайки зад европейските и световните резолюции, че събраха изключително силни симпатии и оставиха надежда за оптимизъм.
Не мога да кажа подобно нещо като цяло за посткомунистическа Европа. За първи път, може би защото вече три държави от нея са членки в НАТО, а останалите са поканени за ЕС, но очевидно, че от присъстващите лидери не се видя напълно адекватно поведение. Полякът Квашневски изглеждаше по самодоволен и сякаш напълно дезинтересиран от проблемите на останалите - реално човекът си има всички основания, Полша води с голяма преднина по ред показатели, включително по индекса на инвестиционното доверие тя е на пето /!/ място в света след САЩ. Но това самодоволство отне от аурата на революционната борбеност и романтичнатата разпаленост, с което се характеризираха доскорошните му прояви. Хит в своеобразната класация обаче е чешкият министър-председател Милош Земан, който най-официално заяви, че поканата към двете държави от Балканите и въобще отварянето на ЕС на Югоизток е пълна глупост и мотивира тезата си с това, че единствено Словения, бидейки част от някогашната Австро-унгарска империя е с европейски ресурс. Милош Земан не бе освиркан единствено само защото в новата визия на толерантност се допускат всякакви мнения. Реакцията на представителите от региона не закъсня - с повод и без повод всеки един от тях застана зад решението в Хелзинки. Ако този район бъде обявен за трета Европа, това ще е новият Берлински конгрес, бе категоричен албанският президент Мейдани. Карл Билд откровено призова със сравнението: това, което комунизмът не успя да съсипе в тези страни за 50 години, със светкавични темпове ще стори днес световната конкуренция, ако тук не се застане с политическа твърдост и икономическа далновидност. Най-голям защитник на Балканите, на България и на българското правителство бе финансовият магнат Джордж Сорос. Нямаше случай, при който той да пропусне съвсем аргументирано да говори за напредъка на България. И трудно можете да си представите това какъв ефект имаше сред участниците. За първи път аз си тръгнах от такъв форум (а участвам в работата му от 6 години насам) с цял плик визитни картички, и то все на хора с един или друг интерес към България, молейки ме за съдействие, когато дойдат у нас. Това, ако не е променено отношение към България, не зная какво е. Материалът е написан благодарение на фондация "Отворено общество" и АЛИТАЛИЯ
Мадлин Олбрайт: България играе изключително важна роля
- С външния ви министър Михайлова работим, за да задвижим Пакта за стабилност, каза държавният секретар на САЩ
- Госпожо държавен секретар, Пактът за стабилност е исторически документ. Съществува голям риск обаче в дебрите на бюрокрацията той да зацикли и да остане в стадий на политическа декларация. Какво може да се направи за ускоряване на прилагането и по-точно - какво вие лично можете да направите?
- Смятам, че Пактът за стабилност е едно от най-важните решения, стоящи пред нас. Но за да тръгне, всички трябва да ни помогнат за да го развържем. И аз ще разговарям с европейските ни партньори да изпълнят обещанието си и да го направят наистина действащ. Това заема водещо място в моята програма. В него България играе изключително важна роля. С външния министър Надежда Михайлова работим по това в тясно сътрудничество.
- За нас Пактът за стабилност е стъпка към членството ни в ЕС и НАТО. Всъщност в България изключително силно се надяваме да бъдем следващите поканени за пълноправно членство в алианса.
- За НАТО ние имаме отворени врати. България трябва да изпълнява своята програма график, нещо, с което в момента тя се справя много добре. Тя трябва да направи това и никакви предсказания за срокове тук не са нужни. Всеки ще ви го каже.
- Но защо САЩ не застъпват по-ентусиазирана позиция за разширяването на НАТО на Балканите?
- Много съм изненадана, че този въпрос ми се задава упорито, тъй като се смятам за най-големия адвокат за разширяването на НАТО. Ние много вярваме, че е възможно да направим НАТО съответстващ на ХХI век, когато алиансът трябваше да се разшири, включвайки нови страни. Той вече пое отговорност към важните за него членове и съюзници. Мисля, че ако се обърнем към идеята от 1992 година насам, отнасяща се за Партньорство за мир, ще видим, че още в самото начало бе много ясно: най-важното е страните да бъдат готови да вземат участие НАТО. НАТО не е организация, която да се опира единствено вътрешно на членовете си. Силата, мощността на НАТО е във факта, че ние действаме заедно и всяка страна поема своите отговорности и е подготвена да сподели както отговорностите, така и привилегиите от членството си. Така че това, което сме направили, е Партньорство за мир и в действителност мисля, че тя започва да става все по-популярна организация, с която можем да се гордеем. Защото тя има грижата за възможностите на страните, които все още не са готови да станат част от НАТО, при все че са могли някога да участват в серия, от дейности подкрепящи както тяхната сигурност, така и тази в региона. С приемането на три нови страни дадохме ясно да се разбере, че вратите остават отворени за нови държави.
Създадохме и прекрасен план за съвместна работа, който да включва тези страни, и България е една от тях. Направихме го очевидно за да развием и да продължим пътя за пълната готовност на членството в НАТО. Така че вратите са отворени и водим разговори по начин, по който е включено всичко, каквото страните - членки на Партньорство за мир, са успели да развият. Този работен график позволява на страните съответно да наблюдават постоянно своя път на членството в НАТО. Аз преценявам, че администрацията на Клинтън тласна напред разширяването на НАТО и успехът ни от това се вижда.
Диабетиците не искат да ги лекуват семейните доктори
СОФИЯ. Диабетиците да се лекуват от специалисти-ендокринолози, поискаха в здравната комисия представители на асоциация "Диабет". Според болните семейните лекари нямат достатъчно квалификация и опит, за да се справят с такова тежко заболяване. Затова от асоциацията предложиха диабетните центрове да се преобразуват в диспансери. Само 8 процента от разходите за диабетиците отиват за лекарства, около 60 процента са за лечение на усложненията от заболяването, обясни проф. Драгомир Коев от Университетската болница по ендокринология. Според него запазването на центровете ще гарантира доброто лечение на диабетиците.
Диабетът е изведен като приоритет в работата на здравната каса, каза и.д. шеф на НЗОК д-р Бойко Пенков. В момента ендокринолози изработват клинични правила за добра медицинска практика на бъдещите семейни лекари. Личният лекар ще е задължен да прави всички необходими изследвания на болните и да ги изпраща поне два пъти месечно при специалист, успокои д-р Пенков. Диабетичните центрове няма да се закриват, те могат да се пререгистрират като групови практики на ендокринолози или като консултативно-диагностични центрове.
Има тайно разпореждане на МЗ до районните центрове по здравеопазване да се спре раздаването на висококачествен инсулин за писалки, каза вчера по БНР Никола Варадинов, председател на Асоциацията на българските диабетици. Според него това е връщане назад, след като по-голямата част от болните у нас вече са използвали този вид инсулин. Няма страна в света, в която всички диабетици да са на инсулин с писалки. Дори САЩ не може да си позволи такова нещо, контрираха от здравното министерство. Правото да получат инсулин с писалки имат болните до 30 години, бременните и хората с нарушено зрение. Останалите също са на безплатен инсулин, но той се поставя със спринцовки.
Директорът на "Балканкар Средец" обвинен за престъпления по служба
СОФИЯ. Срещу задържания на 14 декември м.г. изпълнителен директор на "Балканкар Средец" Вълкан Диянов има три обвинения, които са подкрепени със сериозни доказателства, съобщиха от следствието. Диянов, който излезе от ареста под гаранция на 12 януари, заяви, че целта на делото е да се попречи ръководеното от него РМД да участва в приватизацията на завода. Като директор на завода Диянов е назначил фиктивно двама души на работа в предприятието ден преди учредителното събрание на местното работническо-мениджърско дружество, за да бъдат вписани сред учредителите, установило разследването. Назначените на 22 април 1999 г Симеон Стефанов и Чавдар Кожухаров получавали заплати от други фирми по трудови договори. Според следствието двамата не са стъпвали в "Балканкар Средец", но са получили оттам заплати за април, май и юни. Според свидетел по делото Симеонов и Кожухаров са финансирали участието на Вълкан Диянов, Красимир Друмев и Васил Марков в РМД-то, за да придобият те съответно 3200, 2000 и 2500 акции в дружеството, което правело близо 70 на сто от акциите му. За фиктивното назначаване на двамата Диянов е обвинен по чл. 282 от НК за престъпления по служба. Второто обвинение срещу него е за производство на кари с по-евтина и нестандартна стомана, за което директорът трябва да отговаря по чл. 231 от НК. Заради неупражнен контрол върху бившата гл. счетоводителка Диянов е обвинен за безстопанственост по чл. 219 от НК. На практика в завода няма осчетоводяване за миналата година, няма и годишен баланс. Счетоводството на фирмата се е водило от сина на счетоводителката, който през този период бил ученик в ХI-и клас на френската гимназия, твърдят свидетели.
Евролевият лидер избран със скандал
ПЛОВДИВ. За председател на Евролевицата в Пловдив бе избран бившият кандидат за кметския стол на изборите през 1995 година Петър Къртев. По средата на отчетно-изборната конференция обаче част от делегатите заявили, че няма необходимият кворум, което поставяло под съмнение легитимността на форума. "Аз съм гарант за кворума", контрирал Александър Томов.
Елтън Джон избран за музикална личност на годината
Стинг, Фил Колинс, Стиви Уондър, Бони Райт, Род Стюарт, Глория Естефан, Натали Кол и Шерил Кроу са сред звездите, които ще присъстват на официалната вечеря на 21 февруари, когато Елтън Джон ще получи тазгодишната награда "МюзиКеърс - личност на годината". Тя се връчва от Американската академия за звукозаписно изкуство два дни преди раздавнето на престижните музикални награди "Грами". Официалната вечеря на 21 февруари ще е благотворителна, а средствата ще бъдат предоставени на програма за подпомагане на възрастни музиканти.
Жотев затяга режима за РМ
СОФИЯ. Ще поставим на равна основа стратегическите инвеститори с РМД, каза по Дарик радио вицепремиерът Петър Жотев. За привличането на инвеститорите ще използваме активно маркетинга и рекламата и възможностите на Министерството на икономиката чрез представителствата в чужбина, особено за привлекателните предприятия, поясни той. За миналата година около 40% от сделките са с РМД, уточни Жотев. Той е недоволен от това, че когато едно предприятие работи нормално, печели малко и горе-долу балансира, когато навлезе в процедура по приватизация драстично падат финансовите резултати. Според него започва разграбване на предприятието, влошаване на финансовите резултати, и то съзнателно.
Заплатите по банков път ще са прозрачни за данъчните
СОФИЯ. Плащането на заплатите по банков път ще направи доходите на хората прозрачни за данъчните. Във всеки момент те ще могат да запорират пари на даден данъкоплатец, ако сметнат това за необходимо. Освен това заплатите ще се натоварят допълнително с банкови такси и комисиони. Това заяви пред БТА финансистът Димитър Ашиков по повод препоръката на финансовия министър Муравей Радев заплатите в бюджетните организации да бъдат плащани по банков път.
Основната цел на операцията е да се облекчи бюджетът, тъй като ще се обслужва с по-малко пари в брой. Така няма да е необходимо на определени дати да се осигуряват толкова големи суми налични левове.
Обхватът на безкасовите плащания трябва да се разширява, смята ексфинансовият министър Стоян Александров. Според него бюджетните организации би трябвало да изпълнят препоръката с охота, тъй като работата с пари е трудоемка. В развитите страни отдавна няма опашки нито за получаването на заплати, нито за плащането на данъци и сметки за ток, парно, вода и телефон. У нас обаче е задължително лихвите по тези сметки да са достатъчно високи, за да компенсират таксите на банките, подчертава Стоян Александров.
При преминаване на бюджетните разплащания по банков път ще се създадат по-добри условия за контрол на разходите. Така Министерството на финансите по-лесно ще следи бюджетните организации да не надхвърлят лимита за изразходване на отпуснатите пари, заяви министър Муравей Радев. Освен това според него ще се съкратят много кръстосани разплащания между бюджетните организации.
Засега не се предвижда определянето на банките, които ще изплащат заплатите, да става по административен път. Трезорите обаче ще трябва да се конкурират с добрите си услуги и с лихвите, които ще предлагат, заяви подуправителят на БНБ и шеф на управление "Банково" Божидар Кабакчиев. Според него паричният ресурс за заплатите ще компенсира до известна степен изтеглянето на бюджетните пари от банките, които досега обслужваха хазната. Предвижда се бюджетът постепенно да премине към т.нар. единна сметка и да бъде обслужван само от БНБ.
Когато рисувам, мен всъщност ме няма
Ванко Урумов е от художниците, за които се говори. Самият той обаче е скъп на думи. Интервю дава само "в краен случай". Следващите редове са мозайка от споделени размисли на твореца - съвсем автентични, изречени бавно и замислено, с паузи, през които сякаш художникът сам себе си пита кому е нужно да се разказва, и с многоточия, които внасят повече яснота, но създават и една интимност, която ме окуражаваше да прескачам по-смело дувара на неговата затвореност. И всичко това на фона на прекрасните му "Морета" или по-скоро на онова диво и менящо се северно Черно море, пищно разляло цветове върху платната му - от бяло, през всички нюанси на синьото и зеленото до черно. Море, неизбежно срещащо скалата, камъка, толкова близък и обичан от художника. Една среща, в която личи и съдбовност, но и радостна игра - както в живота. До средата на месеца морските картини на Ванко Урумов са наредени в новата софийска галерия "Циклоп".
Когато изричам нещата с думи, те губят своята визия. А там трудно се открехва вратата. Човек по-лесно се настройва да приказва, но мъчно заработва в него образното мислене, без което истинският художник не може. Когато съм в творчески период, предпочитам да се изтегля от реалността, вместо да я конкретизирам с думи. Не съм любител на говоренето. Страхувам се от елементарните контакти. А и най-хубавите неща не могат да се обяснят с думи... Всеки има нужда да съзерцава една картина, да отиде на концерт, на театър, да потъне в имагинерното, но трябва ли да убиваме тази емоция с поток от думи и обяснения?
Ванко Урумов не е от творците, които се интересуват откъде и накъде духа вятърът. Освен когато e край морето, защото тогава рискува вятърът да му издуха платното и боите. Но пък диалогът на вятъра с вълните е такова предизвикателство за художника, че е рисувал дори свит в скална пещера, за да не пропусне контакта си със "сюжета".
Добрият художник трябва по свой собствен начин да контактува със света наоколо - как ще проумееш заобикалящата те реалност, ако не я наблюдаваш?... Всичките ми морета са рисувани на открито. Грехота е да рисувам море на петнайсетия етаж в панелен блок. Защо трябва да си измислям една реалност, след като тя съществува?... Аз всъшност използвам рисуването, за да живея край морето.
Ванко е роден край морския бряг. И му личи. От погледа на леко присвитите очи, които трудно можеш да излъжеш, но лесно да разнежиш с искреност, от походката - уж небрежна, а моряшки стегната, от пренебрежението към сивотата и посредствеността, от неуважението му към часовниковите стрелки и несъществените нещица в живота, от липсата на суета и дори на онова особено позиране, от което известните творци трудно се опазват... Моя близка, също варненка, когато разбра, че ще го интервюирам, ми каза, че младостта й е облъчена от Ванко Урумов - това бил той за Варна. Едно пък от явленията в неговия живот е Генко - художникът Генко Генков.
Като студент в София съм ходел по петите му в квартал "Лозенец" да го дебна кога ще рисува. Щом се настанеше някъде, заставах като паметник зад гърба му. Беше ми страшно интересно да гледам как изгражда картината си, как усеща цветовете, как ги полага. И констатацията ми беше, че той непрекъснато разваля, и все не проумявах кога прави това, което разваля... Ценителите казват, че с всяка своя изложба Ванко Урумов ги изненадвал. Бил различен... А той самият не знае броя на изложбите си.
Нормално е човек да се променя. Нормално е художникът да има различни периоди в творчеството си - въпрос на виталност, на характер... Големият художник си личи от всичко, създадено от ръцете му - от един колаж, от смачкана хартия или дори само от една черта и колкото и работите, правени през годините, да изглеждат драстично различни, ако авторът им е истински талантлив, няма начин да бъде сбъркан, независимо дали творбата му е абстракция или реалистичен пейзаж.
Това казва авторът на живописни платна, на монументални проекти за обществени сгради във Варна и София - фрески, гоблени, керамични пана, бронзови пластики.
Моретата са частица само от неговите възможности, но сигурно точно онази част, без която битието му на потомствен художник би било невъзможно. Баща му, Георги Урумов - Калиакрата, забележителен маринист, оглавявал навремето варненската група на художниците и пострадал заради "жендовизма" си, вероятно е искал да опази сина си от кръста на художника и го насочвал към архитектурата.
Дали пък Ванко несъзнателно не изпълнил родителския завет, когато се захванал да строи къща на Калиакра - сам самичък, камък по камък, без проект, без намеса на друга ръка? Спирали хората от селото, чудели се на необикновената постройка, опитвали се да му дават акъл как се строи, но той следвал някакви свои вътрешни закони, някакви натрупани от минали животи, а може би просто от многобройните пътувания в реалното и имагинерното познание и къщата сега я има - невероятна, но истинска, като всичко с неговия подпис.
Питам го дали стимулът да рисува се обуславя от момент на щастие, нещастие, срив, възход?
При мен моментите за творчество идват почти неочаквано. Но вече съм разбрал, че винаги трябва да съм подготвен да "влезна в коридора", защото когато дойде шансът, може да се окаже, че някаква банална неприятност като главоболие, зъбобол или глупава кавга могат да ме направят неспособен да тръгна по пътеката. Когато рисувам, аз не обичам да бъда закачан, защото тогава мен всъшност ме няма - аз съм вътре в платното и ако бъда занимаван с нещо друго, не бих могъл да вляза в контакт с творбата си. Но когато приключа картината, получавам едно облекчително удовлетворение и сигурно ставам по-приятен за околните.
Точно в такъв приятен момент имам късмета да го срещна и разговоря. Подредил е своите пищно морски платна в софийска галерия, довел е сякаш морския шум и аромат, за да ни стопи черния сняг, но би искал, когато съзерцаваме платната му... Когато Рьоне Маргит рисува една лула, той слага отдолу надпис "Това не е лула". Аз съм сложил надписи на всичките си платна тук - Камен бряг, Яйлата, Тюленово... Бих искал хората, които ги гледат, по системата на Рьоне Маргит да си кажат: "Това не е Камен бряг"... Аз не нося сюжети, не нося описание на крайбрежието, а нещо по-различно: просто една артистична волеизява.
Ванко Урумов е директор на Художествената галерия във Варна. Но не би могъл да живее от заплатата си. Достатъчно е само да погледнете цените на боите, за високата цена на творческото уединение да не говорим... Ванко Урумов продава картини - главно на малцината колекционери, по-рядко на хора, които от друго ще се лишат, но хубава картина ще купят. Така че и от картините си не би могъл да живее. Както впрочем повечето самоуважаващи се художници у нас.
Аз живея от волята си за живот. Останалото е въпрос на адаптация или просто на справяне с този живот.
Кои сме ние? Отговорът е безкраен
Дебатът по националната идентичност е много интересен дори с предварителните негативни реакции, които той провокира в медиите и в определени среди на българското общество. Ето защо най-напред ми се иска да се вгледаме по-внимателно в тях, доколкото всяка реакция изразява определена социална нагласа.
От една страна, ние неизбежно се натъкваме на високомерното твърдение, че този дебат не е проблем, който може да се разисква в публичното пространство, че проблемът занимава само определен научен елит. Друга гледна точка, в която се откроява негативно отношение към предизвикателството на дебата, се съдържа в твърдението, че хората (или поне голямата част от тях) се сблъскват с толкова много проблеми във всекидневния си живот, че при наличието на бедност в неприемливи за страната мащаби и при толкова други трудности, с които се сблъсква съвременния българин, дебатът е направо някакъв неудачен опит да се отклони общественото внимание. Трета негативна реакция идва от разбирането, че така предложеният дебат е някаква поръчкова кампания, подобна на тези от миналото, тъй че той не може да даде никакви конкретни резултати. Накратко, ако се опитаме да обобщим, може да се каже, че реакциите се движат от пълното високомерно пренебрежение до един умерен скептицизъм. Взети дори сами по себе си, тези негативни реакции обаче показват, че всъщност дебатът е много необходим. Но за да бъде той конкретен и съдържателен, може би е най-добре да започнем с това какво всъщност се разбира под термините нация и национална идентичност.
Историческият анализ показва, че нациите не са чак толкова стари образувания и възникват едва в началото на модерните времена. Различните страни се включват в процеса на модерността в различно историческо и хронологическо време, затова и създаването на съответните нации се разполага в няколко века. Например на Балканите това става с националните движения на възраждането, които си поставят за цел освобождението от османско владичество. В България изграждането на нацията почти съвпада с формирането на националната държава. А едно национално общество не може да просъществува, ако то не е организирано в национална държава, доколкото двете неща просто не могат да бъдат разделени.
В този смисъл обаче трябва да обърнем внимание на това, че нацията и националната държава не са някаква рационална конструкция. Когато казвам, че нацията не е рационална конструкция, струва ми се, че това проличава най-ясно при налагането на нейните символи, защото то разкрива отношението към нацията като към нещо сакрално. Нацията е факт, който може да бъде безкрайно описван, но никога не се изчерпва в едно рационално понятие. Оттук идва и моята естествена съпротива срещу опитите да се напише национална доктрина или да се създаде подобен проект, доколкото анализите на националното по-скоро се базират върху реалности, интуитивно почувствани или преживяни, а не изразени в точни схеми
Неслучайно феноменът нация принадлежи към този род феномени, които е най-лесно да определим по отрицателен начин. На всеки е ясно по какво българската нация се отличава от гръцката, френската или някаква друга нация. И това е съвсем понятно. Интересното в случая е, че отговорът на проблема идва едва с поставянето на въпроса "кои сме ние". А отговорът е не е само затруднителен, той е направо безкраен.
Националната идентичност е вътрешно динамична. А това означава, че тя не е някаква застинала харектеристика, нещо изкристализирало веднъж и завинаги. И това проличава ясно при поставянето на въпроси. Когато в личен план се опитаме да си поставим въпроса "кой съм аз? ", обикновено всеки от нас е в състояние да даде някакъв отговор - от вида "аз съм аз" и тук нямаме проблем със самата идентичност. Когато обаче по аналогичен начин искаме да поставим въпрос към нацията, това е въпросът "кои сме ние? " Ако можем без колебание да отговорим на този въпрос, тогава няма криза в националната идентичност. В степента, в която обаче се затрудняваме да отговорим на този въпрос, възникват проблеми. А когато тези проблеми са толкова дълбоки, че ние се чувстваме направо безпомощни и не можем да кажем кои сме ние, тогава кризата на идентичността е много радикална.
Дебатът за нашата национална идентичност е бил централният дебат в Българското възраждане. Основната грижа на тогавашните българи - както на най-образованите, така и на по-малко образованието - е била да покажат кои всъщнност са те и какво представляват. Оттук тръгва и техният огромен интерес към историческото им минало, стремежът за изграждане на книжовен език, който е трябвало да измести диалектите, доколкото те пречат и внасят различие. С други думи, те са затруднявали в онази епоха отговора на съществения въпрос "кои сме ние? ".
Днес, когато страната ни е изправена пред преговори за интегриране в Европейския съюз, това отново изостря проблема за нашата идентичност. Но условията, в които тогава и сега се разгръща дебатът, са толкова различни, че е направо неудачно да се изтъква този факт. Припомням това в отговор на нападките на онези, които се питат защо трябва да обсъждаме този въпрос или как следва да го разбираме. Защото, искаме или не искаме, ние вече живеем в един друг свят, в едни други условия, за които често нямаме отговор. Това не означава ние лекомислено да предефинираме нашата национална идентичност, нито пък означава, че сме в състояние да я поставим в рационална рамка и да дадем конкретен отговор - това сме ние или това можем да станем. Смисълът на дебата изобщо няма подобен замисъл. Неговият замисъл е съвсем друг и предполага не просто отговор, а опит да дефинираме проблемите си тъкмо сега. Защото не може да има идентичност спрямо нещо, което остава константно. Етествено ние не можем да обърнем гръб на цялата ни драматична национална история. Важното за нас обаче е да се опитаме да дадем отговор на въпроса "кои сме ние" в днешните условия. В условия, които не са създадени от самите нас, доколкото живеем в променящ се свят. Ето защо тези, които високомерно се отнасят към дебата за националната ни идентичност, излиза, че или са недоучили уроците на модерния свят, или продължават да живеят в друга епоха.
Всеки дебат предполага усилие, а не претенции, че някой разполага с готов отговор на поставените въпроси. Освен това обсъждането е и най-добър отговор срещу онези гласове, които смятат, че в толкова тежък за страната момент е направо цинично да се провежда сериозен обществен дебат. Отговорът идва сам по себе си с констатацията, че днес ние търсим националната си идентичност в едно комплексно общество, в един комплексен свят, какъвто е обединена Европа. Тази комплексност идва от сложността на връзките и зависимостите в света, от който се стремим да станем част. За разлика от предходните епохи, когато изобщо не може да се говори за подобна комплексност на обществото, човек вече не може да се изолира в жизнен свят, независим от всичко останало. Затова всеки би трябвало да има готовност за дебат. Не защото това ще реши проблема с неговата закуска или с плащането на парното, а просто защото никой няма да може да избегне въпросите на едно ново общество. И ако българското общество бъде подготвено за тези проблеми, то ще намери път към необходимите нови норми на солидарност в съвременния свят, скъсал със социалната атомизация. Ако успеем да поемем по този път и да създадем у хората чувството за солидарност, това ще преодолее сегашната трагедия на всеки отделен индивид. Нещо, което показва, че дебатът за идентичността, който привидно третира въпросите на високата теория, всъщност има пряко отношение към живота на отделния българин.
Защото въпросът за националната идентичност е повече от съществен в света, в който живеем, и е пряко обвързан с проблема за националния интерес. В българското публично пространство и в политическия живот този термин се употребява с лекота, която предполага, че е ясно за какво става дума. Достатъчно е обаче да се вгледаме в собствената си история, за да видим как българският, националният интерес се е променял през епохата на Възраждането, по времето на формирането на новата българска държава, и в каква степен търпи промени в наши дни. Ето защо практическият смисъл на дебата за националната идентичност е свързан именно с националния интерес. Или по-точно с трудностите и проблемите, които съпътстват неговото изясняване. Защото дебатите по време на косовската криза показаха колко крехък е националният консенсус в българското общество и колко трудно за общественото мнение е да направи своя категоричен избор - дали да подкрепи политиката, водена от Милошевич, или да застане на страната, която си поставя задачата дори с принудителни средства да спре етническото прочистване. Всичко това показва, че дебатът и в бъдеще ще бъде открит. Защото ние като държава ще трябва да правим своя национален избор и той ще трябва да отговаря на нашия национален интерес. В което е и смисълът на един обществен дебат - не проблемите да ни изпреварват и заварват неподготвени, а да се избистрят общественото съзнание и неговата способност да дава отговор на подобни въпроси. И то с критическо отношение, а не с безкритично предоверяване на някоя политическа сила относно това какъв е нашият национален интерес.
И на последно място, не може да не се отчита, че задачата на така поставения дебат е да привлече вниманието на българското общество към преговорите с ЕС. Защото преговорите естествено ще се водят от политици и експерти, но това не снема отговорността от всички българи, които трябва да бъдат активна страна в процеса на евроинтеграцията. Именно в тази перспектива дебататът за националната идентичност се превръща в проблем, който засяга всички. Нещо повече, той е важен етап от демократичното развитие на страната, доколкото бележи преход към това, което съвременните социални мислители определят като "делиберативна демокрация". С други думи, това означава, че дилемите, които възникват в демократичния процес, в процеса на формиране на политическа воля, не се изчерпват с гласуването на избори или с отговорността на политическия елит. Общественият дебат е най-същественият елемент на модерните демокрации, защото той е борба на аргументи и преодолява пасивността на гражданите. Затова ако един толкова съществен дебат като този за нашата национална идентичност бъде осъществен и не надделеят негативните нагласи, това ще бъде една много съществена стъпка към спечелването на българското обществено мнение за ценностите на съременната демокрация. Тогава българските граждани ще станат повече граждани и веднъж завинаги ще се скъса с бягството от гражданското общество, доколкото най-сетне ще се измъкнем от плътната пелена на "опакованото общество", формирано в десетилетията на комунистическия режим.
Кой и защо убива в Косово
Насилието в Косово постепенно намалява, но темпото на нормализация е разочароващо бавно, не достига полиция, няма закони. Обект на насилието са и около 20 хиляди помаци и т..нар. горяни - живеещи в планинския район Гора етнически българи, говорещи архаичен български. Според доклад на Международната кризисна група от края на миналата година източниците на престъпления са четири: радикални албанци, търсещи отмъщение, престъпници от Албания, участници във вътрешноалбански косовски конфликт и сръбски полувоенни формирования.
Какви са мотивите за кръвопролитията и безредиците?
Безспорно сред основните причини за продължаващото насилие в Косово срещу сърбите и срещу подозираните, че са им сътрудничили неалбански общности, е желанието за отмъщение. Макар че все по-често нападенията с гранати и бомбените атентати имат за цел просто да прогонят някого от къщата му с цел грабеж.
Косово няма да оцелее без етническа толерантност, а това пък е непостижимо, докато водещите лидери - които и да са те - не приемат, че помирението е задача номер едно за постигане на стабилност. За съжаление, в момента само два фактора са окупирали съзнанието на косовските албански лидери - колкото се може по-рано да бъде провъзгласена независимост и кой ще управлява държавата Косово. Ситуацията се радикализира и от това, че в затворите в Сърбия продължава да има някъде между 3 и 7 хиляди косовски албанци, а в Косово има сърби, смятани от албанците за военни престъпници, които никой не издирва - нито КФОР, нито полицията на ЮНМИК. Огънят се подклажда от разпространяването на листовки и плакати с образите на заподозрени сръбски военнопрестъпници. Под тези листовки се подписва АОК или самозвани местни полицейски отряди от албанци. Така не само могат да загинат невинни хора, но и се подстрекават сърбите да се самоорганизират за защита и да избягват всякакво сътрудничество с албанската общност.
АОК - войната продължава
За значителен брой бойци на АОК войната очевидно не е приключила с оттеглянето миналия юни на югоармията. Те продължават да носят оръжие, а в домовете им има всякакво въоръжение - от картечници и гранатомети до касетъчни бомби и пехотни мини. Схемата от миналия ноември за превръщането на АОК в Косовски корпус за защита при най-елементарни изчисления показва, че извън каквото и да е формирование остават 5 хиляди бойци на АОК. Продължава и трафикът на оръжие през границата с Албания. На претъпкания с калашници пазар в граничното албанско село Тропоя хиляди автомати и пистолетиса закупени от косоварите с лични пари или със средства на АОК. А който е платил веднъж за оръжието си, го смята за лична собственост, чието предаване на КОФР е абсолютно немислимо.
Насилието срещу неалбанци обаче едва ли е открито санкционирано от командването на АОК. В цяла Албания и в Косово лесно може да се купят униформи и знаци на АОК и всеки престъпник може да се накичи с тях. Хашим Тачи и много хора от обкръжението му осъзнават, че насилието подкопава трудно спечелените на Запад симпатии към албанците. Тачи често призовава избягаллите от Косово сърби да се върнат и им обещава толератност и демокрация. Но АОК никога не е имала централно командване и лидерите й, дори и да са откровени, не могат да гарантират, че бойците им не участват в престъпления. Освен това Тачи не говори от името на всички командири и членове на АОК, голяма част от които са категорично против демилитаризирането.
Наблюдава се постепенно натрупванена напрежение, подклаждано от среди в АОК, за изгонване на всички неалбанци и изобщо на онези, които не подкрепят напълно независимо Косово. Силно е нетърпението НАТО, ООН и ОССЕ да организират бързо избори. Не е изключено в преследването на тази цел Тачи да говори за многоетническо Косово в очакване да получи международна подкрепа за бъдещите си политически аспирации. Той е лидер, съобразяващ се че има и избиратели, и пред тях говори друго. На 5 октомври на митинг в Гниляне той каза ,че новият Корпус на Косово имал същата командна структура като АОК, а Белград вече никога няма да има думата какво става в Косово. НАТО незабавно отхвърли и двете твърдения.
А това веднага разкри различията с радикалните албански лидери, за част от които независимо Косово означава Косово с колкото се може по-малко сърби. В Белград пък смятат, че ако в Косово няма сърби, изчезва и основанието Сърбия да се намесва там, а тове вече е аргумент в полза на независимо Косово. Обратно в провинцията, това засилва атаките срещу сърбите и техните "помагачи".
Сръбските интереси
Броени седмици след оттеглянето на югоармията НАТО започна са експулсира от Косово агенти на спецслужбите в Белград, шпиониращи КОФР, но и действащи в райони с високо етническо напрежение като Косовска Митровица. В края на септември командващият НАТО ген. Уесли Кларк предупреди, че Белград може би подготвя военна интервенция в Североизточно Косово - районът на най-големите индустриални ресурси в района и често посочван като най-вероятния прицел на Сърбия при всеки опит да бъде разпокъсано Косово.
Макар официално никой да не твърди, че разузнавателни отряди подстрекават към безредици, ООН признава, че особено в Косовска Митровица пристигат доста млади високо подстригани мъже от Сърбия. Трима млади сърби, убити в инцидент от руски миротворци, носеха карти на сръбската полиция. Малцината останали тук косовски сърби имат вероятно предостатъчно количество оръжие, с което биха моглли да предизвикат дребни инциденти, но те нямат интерес от подклаждане на напрежението, защото все пак основната им цел е самозащита. Обратно, Белград е много заинтересован от размирици сред сръбското малцинство. Поради това, че има нужда от сърби в Косово на всяка цена, властта в Сърбия в продължение на 150 години, за да ги задържи там, е действала така, че косовските сърби да не се чувстват добре дошли в самата Сърбия. Винаги, както и сега, бежанците от Косово са били обект на минимално внимание с надежда, че скоро сами ще се върнат по домовете си. Логичното заключение от това е, че ако има вероятност косовските сърби съвсем да напуснат провинцията, вътрешното министерство в Белград ще се опита да създаде ситуация, която да оправдае една сръбска интервенция за защита на цивилното население.
Албанските престъпници
Миналия юни с отварянето на албанско-югославската граница много издирвани от полицията в Албания престъпници тръгнаха по следите на КФОР в бягство от правосъдието. През есента властите в Тирана обявиха, че ще въведат ред в раойна на Тропоя, което тласна през границата още криминални елементи. Албанскатаполиция има списък със 72 от най-търсените престъпници като почти сигурно всички те са се укрили в Косово. Голяма част от престъпността в Южно Косово изглежда е свързана с организираната престъпност и в значителна степен е дело на албански граждани. От най-различни източници се потвърждава, че албански банди вече въртят търговия с наркотици, крадени коли, контрабанден бензин и цигари. КФОР започна да залавя граждани на Албания, ограбващи жилища както на косовски сърби, така и на етнически албанци. Но понеже няма споразумение за екстрадирането им в Албания, престъпниците остават в Косово. Пък и да се върнат в Албания едва ли ще доведе до нещо, защото все още големи части от страната и особено крайграничните зони са извън контрола на Тирана и са парцелирани между тежковъоръжени банди.
Отношенията между АОК и албанската мафия обаче са доста хладни и само делови. Макар заедно да са организирали няколко по-големи оръжейни доставки, АОК гледа с недоверие на прочутите с бруталността и непредвидимостта си албански банди. АОК никога не е имала проблем с парите и е показвала, че не желае мафията да "експлоатира и ограбва освободено Косово". Смята се, че основните доставки на оръжие за АОК са дошли директно от сърби в Южна Сърбия.
Така че ако имат някакъв дестабилизиращ ефект, престъпниците от Албания тормозят и косовари, и неалбанци, а мотивите им са грабеж, а не безредици.
Политическите врагове
Ако е вярно, че отделни групировки в Косово вършат престъпления, облечени в униформите на АОК с цел да дискредитират организацията, то заподозрени лесно ще се намерят и на първо място това няма да са сърби. Много косовски албанци също биха искали не просто разформироването на АОК, а ако може пълното й елиминиране. Сред тях са албанците политически опоненти на АОК и техните сънародници, подкрепящи юговластите.
Сред първата категория най-ярко се отличава Буяр Букоши, бивш "премиер на Косово в изгнание" на паралелната косовска "държава" на Ибрахим Ругова. Няма друг известен албански лидер, който да е понесъл такова унижение и отстъпление от възхода на АОК. Острата им вражда датира още от 1998, в началото на ударите на НАТО двете групировки се конкурираха за контрол над оръжейните доставки в Северна Албания, а към края започна и битка - включително по улиците на Тирана - за това кой ще контролира следвоенно Косово. През юли хората на Букоши бяха изгонени от албанското правителство и макар той да твърди, че има 4 хиляди бойци, те едва ли са повече от 600-700. Много от тях севляха в АОК, а другите едва ли организират координирана кампания на насилие, защото сами се страхуват да не станат мишена на АОК. Приблизително същото важи и за останалите многобройни албански политически опоненти на Хашим Тачи.
Кой убива в Косово
Така подредени нещата водят до следните заключения. Самите албанци признават, че насилието срещу неалбанци в е дело предимно на техни сънародници. Но те оправдават това като нормален отговор на причиненото им преди това зло. Теоретично, те може и да приемат идеята за многоетническо Косово, но вярват, че населените със сърби райони в провинцията крият военнопрестъпници и дават на Белград извинение да се меси в Косово. Мнозинството в АОК смята, че Косово с няколко етноса е идеализъм на ООН.
Сред очевиден вакуум на закон и ред и албанци, и сърби продължават да трупат оръжие, а с ограничените си ресурси международната военна сила в Косово не може да спре насилието над малцинствата или нарастващата вълна от организирана престъпност. Ако вълната от отмъщения постепенно затихва, то нападенията от албански престъпници се превръща в сериозен проблем. По-категорични действия на Тирана, особено в Северна Албания, и споразумение с Прищина за екстрадиране на престъпници биха помогнали, макар че тук е скрит и един своеобразен параграф 22 - здравата ръка в Албания само ще подгони към Косово още повече криминални.
Дори и да се подобри вътрешната сигурност в сегрегираното Косово и започне дерадикализиране на албанци и сърби там, стабилността на провинцията ще зависи и от сигурността в Югоизточна Европа.
Докато Сърбия е диктаторска държава и сърбите не осъзнаят какви престъпления бяха извършени в тяхно име в Косово, албанците в провинцията ще се чувстват застрашени от Белград и отровени от национализъм и етническа нетолерантност. Продължаването на нестабилността в Албания, престъпността, национлизма и мизерията там също ще подкопават Косово. евентуална сръбска атака срещу Черна гора би дестабилизирало допълнително Косово като плисне натам албанска бежанска вълна. Ако се задълбочи етническото разделение в Македония също ще повлече и Косово в случай, че македонските албанци поискат да се присъединят към Албания. Очевидно съдбата на Косово е тясно обвързана с тази на съседите му и усилията за стобилизиране на провинцията трябва да покриват целия район.
Костас Симитис взе мерки, за да присъедини Гърция към еврозоната
Гръцкият премиер Костас Симитис реши в петък да прибегне до предсрочни избори, които ще се произведат на 9 април, за да осигури по-добра атмосфера за преговорите с Европейския съюз за присъединяването на Гърция към еврозоната.
Страната има нужда от силно правителство с ясна обществена подкрепа, за да може да води трудните преговори, които ще започнат след подаването на молбата за присъединяване към Икономическия и валутен съюз на ЕС, подчерта Симитис в изявление след заседание на правителството. Редовните парламентарни избори трябваше да бъдат произведени през септември - след изтичането на четиригодишния мандат на правителството.
Гръцкият премиер добави в днешното си изявление, че произвеждането на изборите на 9 април ще бъде официално обявено след полагането на клетва от новоизбрания президент на 11 март. Изборът за президент от гръцкия парламент е насрочен за 8 февруари.
