БНТ ще финансира още серии от "Клиника на третия етаж"
БНТ ще финансира заснемането на още девет серии от българския телевизионен сериал "Клиника на третия етаж", съобщиха от програмния съвет. Сериалът си има доста недостатъци, но в него личи духът на новото, има свежи идеи, които трябва да бъдат разработени, заяви Люба Кулезич. Нека място под слънцето получат и младите кинотворци, допълни шефката на програмния съвет Светла Петрова.
"Клиника на третия етаж" се прие далеч по-добре от зрителите, отколкото предният български сериал "Дунав мост". В сериала са използвани традициите на английските телекомедии. За положителните отзиви допринасят добрата операторска работа, качественият монтаж и отсъствието на болните амбиции, целящи да покажат и излекуват недъзите на обществото ни. "Клиника на третия етаж" по един приятелско-ироничен начин се опитва да се надсмее на проблемите, смятат от телевизията.
НА 13 ЯНУАРИ ПРЕЗ
Вътрешноведомствен скандал разтресе Златния фонд на БНР
Набедени за крадци на записи служители били изведени с полиция
Служители на МВР, белезници и публични, макар и неофициални, обвинения в нелоялност към институцията и накрая уволнения - това са поредните събития, случили се напоследък около Златния фонд на БНР. Причината - излъчен по Дарик радио на 10 ноември 1999 г запис от съобщението за свалянето на Тодор Живков отпреди десет години, който "Дарик", което тези дни навършва 7 години, не би имало как да притежава. Освен ако записът не е изнесен от фонда на радиото. В резултат шефът на БНР уволни дългогодишни служители от Златния фонд, обвинявайки ги, че са продали ценния запис на частната медия. Доказателства за това няма, шефовете на "Дарик" също отричат сделката.
На 10 ноември 1999 г. почти по всички електронни медии звучат документални записи от случилото се преди 10 години. По Дарик радио - също. Оригиналът на това съобщение естествено се пази в Златния фонд на БНР. БНР е единствената институция, която разполага с радиооригинал, но в никакъв случай не е единствената институция, която въобще разполага с някакъв запис от събитието, тъй като преди десет години слушатели и зрители сами си го записваха от емисиите на националните медии. Въпреки това шефът на радиото решава, че лентата е изнесена и продадена от служител на фонда. Доказателства няма, но Велев наблюдава за виновен координатора на Златния фонд Димитър Пехливанов. Пехливанов работи в радиото от повече от 20 г. Той настина знае всички записи във фонда, включително и политическите. Колегите му твърдят, че обвинението срещу Пехливанов е абсурдно. Но Велев е решен да го уволни и поради липса на сериозна причина за това го уволнява дисциплинарно, тъй като той е отсъствал от работа без уважителни причини в няколко дни през септември и октомври.
Данните за отсъствията на Пехливанов са базирани на информацията от магнитните карти, които служат като пропуски в радиото. Данните се вкарват в компютър, който прави разпечатката. До този компютър достъп имат около 15 души, всеки от които - по собствено желание или по заповед от горе - може да промени информацията.
Димитър Пехливанов съвсем не е единственият набеден. Негова колежка от фонда, чието има по етични причини няма да споменем, е изведена от сградата с полиция. Обвинението срещу нея е същото - кражба от Златния фонд. Последно предупреждение за дисциплинарно уволнение получава и друга служителка от Златния фонд. Доказателства пак няма.
Димитър Пехливанов: Велев разчиства лични сметки
- Г-н Пехливанов, как възприемате обвиненията в кражба от Златния фонд?
- Като напълно абсурдни. В този фонд аз работя от времето, в което Александър Велев изобщо не е бил роден. Затова той и не знае, че лично аз съм подарил на радиото, с моя собствена апаратура, хиляди минути за този фонд, които днес струват милиони левове. Тези ценни записи дори и аз вече нямам вкъщи. Ако бях решил да ги продавам, можех да си ги запазя, нали?
От друга страна обвинението, че съм изнесъл точно записа от 10 ноември 1989, е направо смешно. Този запис не струва абсолютно нищо днес, защото всички медии отдавна са се снабдили с него - точно чрез новинарските емисии на БНР и БНТ от онова време. Имат си го като личен архив и гражданите.
- Как се ползват записите от фонда и по какъв начин могат да бъдат изнесени те?
- Всеки редактор има право да ползва записи от Златния фонд, достатъчно е само да направи заявка до нас. Ние коригираме необходимия материал на лента, след което няма никакъв регламент за съдбата на записа. Тоест няма изискване той да ни бъде върнат. Всеки може да го изнесе и да го предаде където си иска.
- Вие лично имате ли информация до този момент някой директно да е крал от фонда?
- Не и не вярвам, че някой от работещите там го е направил.
- Публична тайна е, че когато част от сегашните шефове на частни радиостанции, които са бивши кадри на БНР, правеха медиите, си взеха записи от Златния фонд?
- Да, но за това ние не можем да отговаряме. Обясних ви, че режимът на ползване на записите е доста либерален. Те просто не са имали нужда от нашата помощ, да не говорим за необходимост да ни плащат.
- Защо смятате, че Велев нарочи точно вас?
- Не мога да си го обясня. Но в поведението и действията на Велев никога не е имало логика. Аз и моите набедени колежки сме от толкова години в радиото. Лично аз нямам дори едно-единствено провинение. И сега изведнъж - уволнен дисциплинарно, без предупреждение! Това си е просто разчистване на лични сметки. И може би отваряне на работни места за наши хора.
До 30 хил. лв. глоба за клевета
Журналистите могат да се отърват и с 500 лв., ако им е за първи път
СОФИЯ. Обвинените за клевета и обида вече не са заплашвани от затвор. Той се заменя с глоби от 5 хил. до 30 хил. лв., реши парламентът. Поправката в Наказателния кодекс беше приета окончателно вчера. Най-високата глоба се полага за клевета, разпространена чрез медиите, или такава, от която са настъпили тежки последици. До 20 хил. лв. пък е предвидената глоба за обида, нанесена също чрез печатно издание или по друг публичен начин. Законът не задължава изданието да плаща глобите. Отговорността е лична, уточни Светослав Лучников пред журналисти. Друга приета разпоредба все пак дава шанс осъдените за клевета да се отърват и със санкция от 500 до 1000 лв. Това стана възможно, след като парламентът разреши на съда по негова преценка да заменя наказателната отговорност с админидстративно-наказателна при леките престъпления. Условието е лицето да не е осъждано до момента.
Глоба от 5 хил. до 20 хил. лв. ще се плаща и за разгласяването - устно или чрез печата, на данни или твърдения, придобити неправомерно от архива на МВР. Депутатите приеха също до 5 хил. лв. да бъде глобата за всеки, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Който пък разгласи позорно обстоятелство за някого или му припише престъпление, ще плаща от 5 хил. до 10 хил. лв. От левицата предложиха по-леки наказания с мотива, че високите глоби могат да се окажат непосилни. Тежките наказания трябва да бъдат по силите на хората, на които съвестта позволява да обиждат и клеветят обществени деятели, отвърна Светослав Лучников.
Въвеждат се високи наказания - до 20 години затвор и огромни глоби, достигащи до 300 хил. лв., за трафик на наркотици и суровини за производството им. Увеличават се с много години затвор наказанията за престъпления, извършени след употреба на наркотици. Депутатите обаче спряха и отложиха приемането на измененията, когато видяха, че за грабеж, извършен след употреба на наркотици, са предвидили от 15 до 20 години затвор, а в по-горния текст, който се отнася за грабежи от рецидивисти, наказанието е до 15 години. Може ли за престъпление, извършено за първи път от някой 18-годишен младеж в състояние на наркотичен глад, да се полага по-тежко наказание, отколкото за здравия рецидивист - над този казус ще размишляват депутатите.
Данъци "в големи размери" според НК вече ще са тези, които надхвърлят 3 хил. лв., реши още парламентът. А данъци "в особено големи размери" - надвишаващите 12 хил. лв. Договори
Години наред медиите и юридически консултанти убеждават българите, че само добре сключени нови договори с монополисти като "Топлофикация" или БТК могат да гарантират правата им на потребители. Добрите препоръки обаче си останаха на хартия. Не само заради инертността на клиентите (някои от тях дори успяха да отстоят накърнените си интереси по съдебен ред). Причините са по-дълбоки и най-вече се дължат на това, че усетилите силата си монополисти умело отклоняваха предложенията за предоговаряне (старите договори, ако въобще са били сключавани такива, датират от времената на социалистическото безправие на клиента).
В резултат се възцари следната парадоксална ситуация: хората продължиха да плащат задълженията си, без да могат на практика да отстояват правата си. Безсилието на ситуацията ясно пролича съвсем наскоро, когато Върховният административен съд се произнесе в полза на абонатите със спряно парно, а от "Топлофикация" обещаха да помислят и в крайна сметка начислиха суми за месеците, предхождащи решението. В същата ситуация са и абонатите на БТК, които продължават да плащат абонамента си, дори ако поради зачестили кражби на кабели със седмици не могат да използват своите телефони. Мнозина са се опарвали и от непонятно набъбнали сметки, без да са водили продължителни разговори. При подадена жалба компанията обикновено уведомява своите абонати, че разпечатка на разговорите не може да се направи със задна дата, тъй че всичко си остава постарому.
Затова, ако не искаме камъните отново да бъдат единствено в градината на клиентите, не е зле предстоящите нови договори с "Топлофикация" и с БТК да бъдат внимателно съставени, за което правозащитници и медиите могат да дадат своя принос. А не просто преподписани, както вероятно се надяват монополистите. Защото юридически документ, който предвижда всички отговорности само за едната страна (в случая клиентите) и запазва всички права за ответната, не е никакъв договор, а си е направо присъда.
Италия ни топи за крадени автомобили
РИМ. Италианската полиция натопи българи за участие в кражба и трафик на крадени коли. След двегодишно разследване във Флоренция е била разкрита българо-италианска организация за кражба на коли, предаде "Дойче веле". Арестувани са Калин Савов и Антоан Юпунов, а двама други българи са следствени. Общият брой на заподозрените, сред които има още италианци и испанци, е над 14 души.
Италианските съучастници от групата наемали чрез дублирани кредитни карти и подправени документи за самоличност автомобили рент-а-кар и през Албания и Македония ги докарвали до българската граница. Оттам ги поемали българите, които ги прехвърляли в България и при необходимост сменяли номерата на двигателите и шасито. Капиталите на организацията били администрирани в София. След връщането си в Италия италианците обявявали колите за откраднати.
В базата на групата край Флоренция полицията открила сложна компютърна техника, с чиято помощ били фалшифицирани кредитни карти и документи за самоличност. Намерени били и 45 дублирани кредитни карти, фалшиви паспорти и други документи, долари, германски марки и драхми.
Командирът на карабинерите във Флоренция Де Анжелис обвини пред "Дойче веле" българските власти, че не оказвали съдействие на разследването, тъй като от няколко месеца липсвал отговор по запитване от страна на полицията във Флоренция.
Ако италианският полицейски командир води разследване и се нуждае от съдействие, би трябвало да се обърне чрез тяхната генерална прокуратура към нашия главен прокурор, заяви директорът на Специализираната следствена служба (ССлС) Бойко Рашков и добави, че се отнася скептично към твърденията на комисаря.
През 1999 е получена само една следствена поръчка от Италия и тя е за разследването срещу Георги Димитров и Николай Бекярски, обвинени за сводничество и подбудителство към проституция, съобщи пресаташето на ССлС.
Директорът на НС "Полиция" ген. Васил Василев разпореди вътрешна проверка, която да установи дали действително от Италия е поискано сътрудничество на полицейско ниво. Той изрази учудване от изявленията на Де Анжелис, с когото българската страна е работила добре в миналото. Съдействие от консулската ни служба в Италия не е искано, съобщиха от МВнР.
Висш магистрат, пожелал анонимност, припомни, че през 1991-1992 ЦСБОП се е добрала до голям канал за крадени автомобили със следи към Италия и бил разкрит механизмът за внос у нас на крадени коли след застрахователни измами на чужда територия. Въпреки многократните молби за съдействие компетентните италиански органи не откликнали.
Ледената пързалка на администрацията
Столичната община пропусна златния шанс преди снеговалежа да наложи "данък лед", за да и е мирна главата. В смисъл, че тегобите около почистването на тротоарите можеше да се прехвърлят от болната на здравата глава. Вместо г-н Спиров да се оплаква, че нямало пари, щеше просто да рече: "Гражданите, освен че ги мързи да си почистят предблоковите пространства, са и нередовни платци. " По този начин липсата на финанси щеше да мине в графата "гражданска недобросъвестност", въз основа на която г-н Шиляшки прави сметките за цените на парното. Какво пречеше този данък да се вдигне до тавана, както например "данък смет". Не че стана по-чисто, но поне ни дават надежда, че това е пътят.
Липсата на пари, изглежда, така е помрачила настроението на общинската администрация, че баш около сградата, където се помещава финансовият им отдел, може да мине само шейната с елените на Дядо Коледа. Какво да говорим тогава за кварталите, оставени в здравите ръце на майката природа. Някакъв чиновник от общината излезе от джипа само по костюм и мобифон и преди да се скрие през парадния вход, даде следното обяснение по въпроса: "Абе вие не четете ли вестници? Ходенето по леда укрепва мускулатурата и сваля килограми, ха-ха. " То хубаво, обаче с гипсиран крак процесът е тъкмо обратният. "Ами гледайте в краката си, а не във витрините", посъветва ни човекът.
И българинът наистина продължава да гледа в краката си и да умува около абсурдите на родната администрация. Но по-добре вместо да умува, да хване учебника по гражданско право и да чете. Може или не може да съди общината? А може би не общината, а сградата, пред която е паднал? Любопитен казус се заформя. Отива например във въпросната сграда и влиза право при шефа. Можем да си представим как ще протече разговорът.
- Извинете, но паднах на тротоара точно пред вратата ви и мисля да ви съдя.
Ако шефът не ви изхвърли веднага, а излезе разбран човек, сигурно ще попита:
- Имате ли свидетели, които да удостоверят, че сте паднали в границите на прилежащото ни пространство?
- Имам.
- А те роднини ли са ви по права или съребрена линия?
- Не са.
- А можете ли да докажете, че не сте паднали нарочно, за да ми вземете парите? Защото аз тъкмо по това време гледах през прозореца с двама независими свидетели и видях как се тръшнахте изкуствено. Защото журналистите по цял ден дрънкат глупости кой кого можел да съди. Аз например също искам да ви съдя за уронване престижа на предприятието ми,че уж не си чистело леда. Това изобщо не е вярно.
- Ама вие сега сте го почистили, а онзи ден не беше.
- Имате ли снимков материал, който да докаже това?
На това място гражданинът би трябвало вече да е наясно накъде бие шефът и просто да си тръгне. По всичко личи, още е доста рано да има самочувствието на данъкоплатец, тоест да се интересува за какво по-точно се използват парите му. А може би е по-добре и да не знае.
Наблюдението на ПАСЕ пада
ПАРИЖ. Да се свали мониторингът над България препоръча вчера на заседанието си в Париж Комисията по мониторинг към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съобщи за "Демокрация" Лъчезар Тошев, ръководител на делегацията ни в ПАСЕ. Гласуването е било единодушно, информира пред БНР докладчикът за страната ни Дейвид Аткинсън. Асамблеята ще гласува предложението на комисията на 26 януари на предстоящата си сесия.
Докладчиците убедили комисията, че България е постигнала значителен напредък във всички области и не е необходимо в бъдеще да бъде наблюдавана пряко и отблизо, съобщи още Аткинсън. По време на дебата вчера е бил приветстван напредъкът на България в областта на човешките права, постигнат независимо от тежестите, пред които страната ни бе изправена по време на косовската криза. Според доклада в страната ни се очаква допълнителен прогрес в някои области - борбата с корупцията, полицейското насилие, и промените в НК. В едногодишен срок комисията ще очаква информация по тези проблеми, СЕ да ни окаже съдействие по тях, препоръчва докладът.
Неизвестна българска страница от Холокоста
Авторитетното американско списание "Християнството днес" (Christianity Today, 4 octobre 1999) посвещава голяма статия на темата за спасяването на българските евреи, която ни бе любезно препратена от нашия сънародник Кирил Стефан Александров, президент на "Бостън Бук ривю", чрез съдействието на Агенцията за българите в чужбина.
Авторът на статията "Разделението между църквата и райха" Джеф Липкес, преподавател по история в Екърд колидж, Сейнт Питърсбърг (Флорида), представя тази не толкова позната за американската публика страница на Холокоста, подчертавайки, че в периода на "окончателното решение" българските евреи е трябвало да последват съдбата на евреите от другите европейски страни и да поемат по пътя на смъртта в полския лагер Треблинка. Но ето че това не се е случило, а как е станало възможно, пише авторът, днес е трудно да си представим, като се има предвид времето на Холокоста. Явно е обаче, че по Божията воля българските евреи са успели да избягнат отредената им участ.
Още повече че по време на Втората световна война България е имала договорености с нацистка Германия за предаването на своите евреи, че те вече са носели Давидови жълти звезди и са били преследвани според всички клаузи и въведените от нацистите т.нар. нюрнбергски закони. Случилото се чудо по мнение на автора е дошло в резултат на категоричната намеса на Българската православна църква и нейните митрополити Стефан и Кирил, както и на умелите политически маневри на Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание. Именно по този начин предаването на българските евреи е било осуетено. В тази връзка авторът настоява върху ролята, която определено е изиграл и "прагматичният цар Борис, който никога не е скривал англофилските си симпатии", както и върху "голямата етническа толерантност" на българския народ. Още повече че към времето на Втората световна война евреите са били изцяло интегрирани в българското общество, в което след разпадането на Отоманската империя българи, евреи, гърци и арменци са имали добро етническо съжителство. Всичко това, взето като цяло, обяснява според проф. Липкес защо тези събития са се разиграли именно в България, където антисемитизмът е имал повече от слаби позиции, независимо че на власт е прогерманското правителство на Филов, а вътрешният министър Петър Габровски е убеден антисемит. По-нататък авторът на статията разказва за бързите и енергични действия на Димитър Пешев и група български депутати, които с невероятни усилия са успели да отложат експулсирането на евреите, както и за заседанието на Св. синод, което осъжда антиеврейската политика в нарочно писмо до царя, припомняйки му словата от Евангелието на Матея (7,2): "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. " Според Джеф Липкес безпрецедентно е и решението на Българската православна църква за издаването на фиктивни кръщелни свидетелства на всички евреи, които пожелаят такива (довела до това, че след 1 януари 1943 официалните власти отказват да ги приемат като документи за християнска принадлежност). Нещо повече, по данни на автора митрополит Стефан не е ограничил дейността си с протестни действия и помощ за евреите, но дори е разпространил по енориите циркулярно писмо, в което е разяснил на вярващите каква съдба очаква евреите в Полша. Именно този факт, както и думите му: "Църквата не се подчинява на заповеди" най-добре според автора на статията изясняват позицията на българските християни, направила възможен този безпрецедентен факт в европейската история.
Защото половин век по-късно, пише проф. Липкес, ние сме принудени да признаем, че въпреки нацистката окупация българските евреи са били спасени, а техните семейства остават непокътнати. Затова и с днешна дата, по преценка на автора, спасяването на евреите е не само общопризнат факт за цял свят, но и митрополитите Стефан и Кирил, както и Димитър Пешев справедливо биват чествани като герои, поели всички рискове на времето и успели "да превъплътят в живота притчата за добрия самарянин, като на дело са последвали заветите на Христа".
Приключваме преговорите за присъединяване към ЕС през 2006
СОФИЯ. През 2006 правителството ще финализира преговорите по присъединяването на България към Европейския съюз, заяви външният министър Надежда Михайлова, която ще ръководи българската делегация по преговорите. В тази институция са включени главният преговарящ - Александър Божков, зам.външният министър Владимир Кисьов и ръководителката на българската мисия към ЕС в Брюксел Антоанета Приматарова. Съветът по евроинтеграция се председателства от премиера Иван Костов. Официалният старт на преговорите ще е на 15 февруари на обща среща на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС, и страните кандидатки. На двустранни срещи през март ще бъдат определени и темите, по които България ще започне преговорите за бъдещото си членство в Евросъюза. Координационен съвет ще ръководи работните групи, които са 30: по свободно движение на стоки, хора и капитали, земеделие, социална политика и заетост, екология, статистика, малки и средни предприятия, образование и наука, ядрена безопасност.
През 2000 България има готовност да започне преговори по повече от половината от темите за бъдещото си членство в ЕС, уточни г-жа Михайлова. Някои от тях могат да бъдат финализирани до една година, такава е темата за образованието и науката например. Други, законодателно по-тежки, ще доведат до бързи и реални промени в живота на хората и обществото, ще променят икономическия живот на страната, уточни външният ни министър. Този въпрос ще бъде обсъден утре и с председателя на ЕК Романо Проди, който пристига на посещение у нас по покана на премиера Иван Костов.
България е постигнала най-голям напредък в областта на външната си политика, митническия съюз, дружественото право, науката и образованието и това по всяка вероятност ще са първите глави, по които страната ни ще предложи на ЕК да започнем преговорите по присъединяването. Една от най-тежките теми е тази за опазване на околната среда и ядрената безопасност. Особено въжно е в процеса на преговорите хората да усетят положителна промяна в битието си, подчерта дипломат номер едно.
Главният преговорящ Александър Божков обясни, че 80 на сто от работата на българските експерти ще бъде в страната. По предварителни разчети около 4-5 млн. лв. годишно ще струва на хазната воденето на преговорите по присъединяването.
Според министър Михайлова ключови принципи на българската страна в преговорите са реализмът, максималното отстояване на българския национален интерес и отговорността на правителството, парламента и екипа за преговори към нацията и бъдещето на страната. В процеса на водене на преговори трябва да има открит диалог с обществото, синдикатите и неправителствените организации, подчерта министър Михайлова.
Програмният директор на Дарик радио Владо Танев: Никой от Златния фонд на БНР не ни е продавал записи
- Г-н Танев, продавал ли ви е човек от Златния фонд на БНР запис от оригиналното съобщение за свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989?
- Не, тези обвинения към Митко Пехливанов и колегите му от фонда са чисто мракобесие. Никой не ни е предлагал подобна сделка.
- А откъде Дарик радио има този запис?
- Да се снабдиш с този запис никак не е трудно - та стотици слушатели навярно си го имат и у дома. Но когато в края на миналата година наближи 10 ноември, ние се обадихме в Златния фонд на националното радио и попитахме колко би струвало, ако по законен начин решим да закупим по-добро звуково качество на съобщението за свалянето на Тодор Живков. Обясниха ни, че цената е между 10-15 щатски долара на секунда. Ние казахме благодаря и се отказахме, защото това са прекалено много пари. Тогава колегите се сетиха, че навремето работещи в радиото редактори и новинари, които вече не са на Драган Цанков 4, са си направили записи и за вкъщи. Свързахме се с тях и им поискахме копие. Платихме им, разбира се, за услугата, но това бяха смешни стотинки на фона на исканото от БНР. Но пак повтарям - никой от Златния фонд не ни е изнасял оригинален запис.
- Можете ли да докажете това си твърдение?
- Да, и то много лесно. Достатъчно е професионалист да чуе излъчения по "Дарик" запис, за да се увери, че той е презаписван 4-5 пъти. Тоест - много далеч е от онова качество, което би имал, ако е свален директно от оригиналния носител.
- Въпреки това директорът на БНР Александър Велев уволни няколко служители на фонда. Той не е ли могъл да се ориентира от качеството на излъчения по вашето радио запис?
- Могъл е, но не е искал. Ние се свързахме с Велев и му казахме, че ако се стигне до съд между него и тези бивши негови подчинени, "Дарик" ще предава процесите на живо. Без да имаме вина, ние се чувстваме виновни за съдбата на тези уволнени хора. Особено за Митко Пехливанов, който работи във фонда от времето, когато Велев не е бил роден. А Велев сега го уволни за някакви измислени закъснения от по няколко минутки на ден. И то една година преди Пехливанов да се пенсионира. Разбрахме от работещи в БНР, че за да уволни с фалшивите обвинения координатора си, Велев събрал 20 служители на Златния фонд и ги накарал да се подпишат под декларация, че Митко е откраднал и продал записа. Заплашил ги с уволнение и 19 от тях се подписали. Единият обаче казал, че никога няма да направи това и че изобщо няма да си мълчи, и шефът на радиото се отказал от идеята. Но веднага съчинил версията за закъсненията. Това е безобразие и липса на всякаква човечност.
Русия в капана на чеченските трикове
МОСКВА. Когато чеченските партизани, които бяха в отстъпление в продължение на три месеца и половина, се върнаха към любимата си тактика на светкавични нападения срещу градове, контролирани от руснаците, единствените изненадани бяха руските генерали.
Едновременните атаки на бунтовниците срещу няколко заети от руснаците градове в низината принудиха Москва да признае за понесените най-тежки загуби досега в кампанията й.
Подробностите за последните сражения все още са твърде оскъдни, обаче оформящата се картина вече разруши мита за сигурния предстоящ триумф на руските войски.
"Руската армия понесе сериозен неуспех. Това все още не може да се нарече поражение, но е сериозен сигнал за отрезвяване", заяви Дмитрий Тренин - експерт по въпросите на отбраната в московското бюро на фондацията "Карнеги".
"Предполагаше се, че победата е неизбежна, но сега нещата вече не стоят така. Руската армия може да контролира територии, но само в много опасно и враждебно обкръжение", твърди той.
Седмици наред военните експерти предричаха, че чеченците ще се опитат да извършат подобни нападения, както в периода 1994 - 1996 година.
Ариел Коен - експерт във фондацията "Херитидж" във Вашингтон, смята, че руската армия, която претърпя поражение в предишната война, би трябвало да знае какво може да последва.
"Отново имаме ситуация "ти гониш" - заяви той. - Те отново стъпиха на старото ръждясало гребло в Чечения."
През 1995 година Русия окупира почти цяла Чечения. В столицата Грозни се водеха преговори за мир, по улиците на почти всички градове и села сновяха моторизирани патрули, а по всички пътища бяха издигнати бариери.
Обаче никоя от тези мерки не можа да спре 60 бойци да завземат една сграда в Аргун, предградие на отвъдния бряг на реката, източно от Грозни, в ранните часове на един понеделник.
Руските войски го обградиха и го обсипаха със снаряди и бомби. По-късно генералите се хвалеха, че са убили между 60 и 80 бойци.
Обаче сутринта, когато навлязоха сред развалините, войските разбраха, че бунтовниците са изчезнали в планините.
През следващата година чеченските бойци приложиха същия трик в Гудермес, в Первомайское и два пъти срещу самия Грозни.
Руската армия никога не можа да намери начин да се справи с тези нападения и когато бунтовниците завзеха Грозни за втори път през август 1996, Русия най-после се отказа и претърпяла поражение, изтегли войските си.
След последния неуспех руската преса, която силно подкрепяше войната, започна да отправя призиви за нов курс.
Засега изпълняващият длъжността президент Владимир Путин запази непроменено лицето си на покерджия, заявявайки, че на фронта ситуацията не се е изменила. Той все още не е изправен пред голямо предизвикателство за изборите през март. Обаче войната, която бе главната причина за неговата огромна популярност, все още може да се превърне в най-уязвимото му място.
За първи път изключително самоуверените генерали на Путин се стреснаха.
"Днес имахме сериозна дискусия и бяха направени съответни заключения", заяви в понеделник главнокомандващият войските в Чечения Виктор Казанцев. Той добави, че в бъдеще няма да бъдат допускани грешки. Други обаче не са толкова сигурни.
"Ако политическото ръководство не направи сериозни стратегически промени в политиката си в Северен Кавказ, можем да очакваме още по-сериозни неуспехи и поражения - писа вестник "Известия". - Всички знаеха за възможността да има контраатаки, особено срещу Аргун и Гудермес, и нищо не беше направено. Периодът на триумфалните победи и красивите думи свърши", подчерта вестникът.
Нападенията бяха внезапно напомняне за урока, който Русия би трябвало да е научила от войната през 1994 - 1996 година, а той е, че окупирането на цялата територия на Чечения не е достатъчно да се спечели контролът върху нея.
Чеченските партизани не могат вечно да задържат под свой контрол някоя територия, изправени срещу руската военна машина, но веднага след като руските войски "освободят" някой град, той става обект на атаките им.
Според Ариел Коен само въпрос на време е те да предприемат атаки и в други райони на Русия.(БТА)
Семейства на убити в Косово войници съдят държавата
БЕЛГРАД. Седем семейства на войници, убити по време на военната кампания на НАТО срещу Югославия, заведоха съдебно дело срещу държавата, съобщи адвокатът на обвинителите Милан Станич, цитиран от АФП. Първият от седемте процеса срещу югославското Министерство на отбраната и армията, бе насрочен от съда в Ниш за 5 февруари. Сред обвинителите е Душан Вукович, който на 15 декември миналата година отказа да приеме от президента Слободан Милошевич посмъртен медал за сина си. Той е и създател на асоциация на родителите, чиито деца са загинали по време на събитията в Косово.
Същевременно високопоставен представител на ООН, пожелал да остане анонимен, заяви, че насилието в Косово е намаляло след разполагането там на мироопазващите сили на НАТО, предаде АП. Въпреки това областта остава изключително опасна за етническите малцинства и отчаяно се нуждае от повече международна полиция, добави той. Югославия обаче оспори във вторник твърденията на ООН за подобрената сигурност в Косово. В писмо до Съвета за сигурност пратеникът на Белград в организацията Владислав Йованович разкритикува доклада на генералния секретар Кофи Анан за постигнатия напредък в установяването на гражданско управление в провинцията.
Властите в югославския град Нови Сад съобщиха, че до един месец ще започнат разчистването на останките от разрушените мостове по река Дунав, предаде Ройтерс. За целта се събират средства от дарители, заяви кметът на града Стеван Върбаски. Обещания за помощ имало и от някои западни държави. Само за разчистването и възстановяването на моста Вараждин били необходими от 12 до 14 млн. германски марки, посочи председателят на регионалното правителство в Нови Сад Предраг Филипов.
Спасяването на евреите и Екатерина Каравелова
Безкрайно дълго социалистическата историография поддържаше мита, че основната заслуга за спасяването на българските евреи през Втората световна война е на комунистическата партия. Едва през последните години научихме имената на светли и големи по дух българи, изпълнили своя хуманен дълг да направят дори невъзможното, за да помогнат в онези съдбовни за българските евреи дни на 1943. Разбира се, никой от тях не го е правил, за да търси по-късно заслуги, но справедливо е да се знае поне името му. А едно от тях все още не се споменава, когато се хвърля светлина върху тези събития - Екатерина Каравелова.
Неотдавна, при работа над архива на семейството ни, попаднах на кореспонденция между покойния ми съпруг Петко Дренков и доктора по право Нисим Леви, адвокат и нотариус от Тел Авив, водена преди тридесет години. Ето първото писмо:
г-н Дренков,
Ценейки покойната като голям човек, общественик и хуманист с големи заслуги за спасяването на българското еврейство и познавайки отблизо нейното дело, аз изпълнявам един приятен дълг, като в отделен лист ви съобщавам какво и къде е писано за нейната дейност.
Винаги на Ваше разположение и с отлично почитание:
Тел Авив, 17. ХI.1969 г. Д-р Нисим Леви
Следват "Извадки из исторически трудове, издадени в Израел, относно дейността и заслугите на г-жа Екатерина Каравелова за спасяване на българското еврейство". Ще приведа само част от тези откъси. Най-вече от книгата "Евреите през нацисткия режим в България" от Бениамин Ардити:
С. 209: "...Изглежда, че правителството е решило да проведе напълно решението за депортацията на евреите и няма никакви изгледи то да бъде отменено или отложено. (Бележка на д-р Нисим Леви: касае се за тревожните дни около 22 май 1943, когато масово се получиха заповеди, отправени до евреите, за изселване от София.) ... Затова се взе решение от водачите на българското еврейство да се алармира обществеността и да се иска нейната помощ. В 10 ч. вечерта, значи след полицейския час, смели еврейски жени посетиха български общественички като Екатерина Каравелова, съпруга на бившия български министър-председател Петко Каравелов, съпругата на Тодор Александров, водач на Македонската революционна организация, и други жени с име и значение."
С. 211: "...направени бяха посещения и се получиха обещания за помощ и безусловна подкрепа от общественичките: Екатерина Каравелова, от вдовицата на Тодор Александров, от г-жа Иванова - председателка на Женския съюз, от писателката Багряна. Всяка една от тях изяви готовност да използва своите връзки и влияние в двореца или в правителствените кръгове за спасението на евреите."
С. 217: "...Г-жа Каравелова прие любезно делегацията. Тогава тя покани д-р Хананел, софийския равин, да влезе в друга стая и поиска от него да напише едно прочувствено писмо до царя. Тя каза, че има връзки с хората в двореца, които ще предадат на царя за нашето тежко положение. (Бел. д-р Н. Леви: датата е 25 май 1943 - когато всички опити да се открие местонахождението на царя, за да се иска неговата помощ, отиваха напразно.)"
В "Извадките... " д-р Нисим Леви цитира и друга книга: "Из историята на евреите в България", издание на Съюза на емигрантите от България, на иврит, където са пресъздадени същите съдбовни дни.
Поместен е портрет на Екатерина Каравелова, а на с. 870 пише: "Водачите на българското еврейство, между които и членове на консисторията, решиха да обходят видни български личности и да искат тяхната помощ... Д-р Буко Леви* се срещна с царския съветник д-р Ханджиев, но той даде един много песимистичен отговор... Екатерина Каравелова бе помолена да се срещне с царя."
Но защо е избрана именно тя? От една страна, заради нейното пословично милосърдие и чувство за справедливост, но от друга - заради това, че десет години по-рано тя беше успяла да предусети огромната опасност, надвиснала над еврейството. През 1933 най-дейно участва в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия заедно с Антон Страшимиров, Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други. Вестниците "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу инициативния комитет, като пишат, че не е работа на България да се бърка в делата на велика Германия. Властите забраняват събранието, на което лектори щяха да бъдат Каравелова и Страшимиров, свикано от комитета на 3 юни 1933.
Този епизод е отразен и в цитираната по-горе книга "Из историята на евреите в България", с. 604.
На 25 май 1943 в дома на Екатерина Каравелова идват д-р Хананел от консисторията и две жени, поели големия риск да излязат след полицейския час; Каравелова помолва д-р Хананел да напише споменатото вече писмо до царя и се наема да го открие през нощта и да му бъде предадено писмото. На какво разчита тази вече осемдесет и три годишна жена, отдала целия си съзнателен живот на това да бъде полезна за хората, за семейството си и за обществото? В онзи съдбовен момент - на приятелството с княгиня Евдокия. Въпреки голямата възрастова разлика - тридесет и осем години, ги сближават интелектът и голямата обич към България. Г-жа Каравелова излиза веднага от къщи и отива в дома й, за да се срещне макар и посред нощ с Евдокия и наистина надеждите й се оправдават. Евдокия приема с готовност молбата да намери царя и да го накара веднага да се върне. Качва се на своята кола "Щаер" (колата ползваха общо тя и принц Кирил) и тръгва... На сутринта цар Борис III е в София и спира депортирането.
Ако Екатерина Каравелова не беше тръгнала веднага след посещението на д-р Хананел и жените, ако не беше направила всичко възможно, за да намери княгиня Евдокия, ако тя пък от своя страна не беше отишла да намери царя, последиците щяха да бъдат съвсем други.
А ето и оценката на д-р Нисим Леви, направена в последното известно на мен писмо до съпруга ми:
г-н Дренков,
Тя остави едно голямо име.
Наредих днес да ви изпратят от тук една каса хубави портокали, да се порадвате малко на нашето слънце и неговия златен плод. След получаването (3-4 седмици) потвърдете ми, че ако не ги получите навреме, да направя необходимото.
Сърдечни привети и хубави пожелания:
Турският кабинет разединен за Йоджалан
АНКАРА. Турското правителство вчера обсъждаше решаващото становище по въпроса дали да бъде изпълнена смъртната присъда на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан.
Проблемът създаде дълбоки разногласия сред ръководителите на партиите от правителствената коалиция, особено след препоръката на Европейския съд за правата на човека Анкара да отложи екзекуцията, докато в Страсбург не бъде взето решение по жалбата на адвокатите на Йоджалан. Според адвокатите тази процедура може да продължи няколко години. Родиха се и спекулации, че проблемът Йоджалан може да доведе до разпадане на коалицията, съставена от социалдемократи и десни националисти. Според премиера Бюлент Еджевит Турция трябва да изчака европейското решение. Вицепремиерът Девлет Бахчели обаче настоява за обесването на Йоджалан, въпреки че не е заявил категорично, че ще се противопостави на отлагането на екзекуцията. Наблюдателите смятат, че в крайна сметка политиците ще стигнат до компромис, за да избегнат правителствена криза.
"Уво! " за Аткинсън и Гелерод
Напълно естествено е решението на Комисията по мониторинг към ПАСЕ страната ни вече да не бъде наблюдавана. А основен аргумент за това освен авторитета, извоюван от страната ни през последните години, е и поканата за преговори за членство с ЕС. Както е известно, за да започнат преговорите с ЕС, трябва да са изпълнени политическите критерии за членство. А точно те - спазването на човешките права и стабилната демокрация бяха обект на мониторинга на другата евроинституция - Съвета на Европа.
С края на наблюдението обаче идва началото на трудно действие не само за управляващите, а и за цялата политическа класа. Тя ще трябва да положи доста солидни усилия, свързани с преговорите с ЕС, които нямат нищо общо с мрънкането пред Аткинсън и Гелерот. Защото за съжаление доста наши политици разбираха така наблюдението на Съвета на Европа. Двамата докладчици вече няма да играят ролята на психоаналитика, на когото всеки се оплаква за щяло-нещяло. Като изслужили войници, те могат вече да извикат "Уво! "
