Акциите на "Солвей соди" АД - Девня, пак поевтиняват
Акциите на комбината за калцинирана сода "Солвей соди" АД - Девня, продължават да поевтиняват на свободния пазар на Фондовата борса и вчера се търгуваха по 12,15 лева. Преди седмица цената на тези книжа беше 13,54 лева.
На временния сегмент на официалния пазар на борсата акциите на холдинг "България" поскъпнаха с повече от 13 процента до 34 стотинки всяка. С 4,40 процента - до 1,90 лева, поскъпнаха акциите на инвестиционното дружество "Златен лев" АД - София. С 4,86 на сто - до два лева, поевтиняха книжата на "Петрол холдинг груп" АД - София.
Днес нямаше сделки с облигациите на компютърната фирма "Прософт" АД - София.
На свободния пазар акциите на "Албена" АД - Балчик, се купуват по 6,25 лева, с 2,63 на сто по-скъпо от търговията с тях в края на миналата седмица. Без промяна - по три лева, плащат брокерите за книжата на "Слънчев бряг" АД - Несебър.
С повече от два процента - до 14,50 лева, поскъпнаха акциите на рафинерията "Нефтохим"АД.
Албанци спряха конвой с руски войници в Косово
ОРАХОВАЦ. Eтнически албанци блокираха вчера пътищата в района на Ораховац и не допуснаха руски войници от състава на КФОР да се разположат в него, заменяйки патрулиращите досега там холандци, предаде Ройтерс. Албанците издигаха плакати с надписи "Руснаци ни убиваха" и "Не вярваме на Русия" и заплашваха, че ще стоят на пътя, докато е необходимо. Командирът на руските десантчици ген. Георгий Шпак заяви, че днес ще бъде направен нов опит за разполагане в Ораховац, и добави, че това ще стане спокойно и методично в съгласие с международното споразумение за руското участие в КФОР.
Банковите реформи в България имат напредък, отчитат чужди експерти
СОФИЯ. Реформите в банковата система в България са по-успешни, отколкото в Чехия, Румъния, Словакия, Русия и Украйна, пише в публикация на чешкото списание "Банки и финанси", цитирана от "Свободна Европа". В класацията на икономиста Йозеф Илек страната е поставена след отличниците Полша и Унгария, но преди цитираните пет страни. Според него България е постигнала значителен напредък при провеждането на неизбежните реформи и раздържавяването на държавните банки. Примерите за неуспешни реформи в банковото дело са Чехия, Словакия, Румъния и бившите съветски републики Русия, Украйна и Казахстан. Според оценката на кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс", цитирана от списанието, изгледите за развитието на българския банков сектор са стабилни с тенденция за подобряване, докато изгледите на страните без Полша и Унгария са негативни.
Българската банкова система функционира след колапса от 1997 и по препоръка на МВФ беше въведен валутен борд, държавните банки са в процес на приватизация с участието на чужди инвеститори, се казва още в анализа. Икономическата и политическата среда е стабилна, а в банковия сектор бяха осъществени редица ефективни реформи, сочи още материалът в чешкото списание. Все още обаче държавният дял в българския банков сектор е 66 на сто и по този показател България е рекордьор в района.
Наред с България като държави с успешни банкови реформи в Източна Европа са посочени и Естония, Литва, Латвия, Словения и Хърватска.
Българинът не е осмислил собствената си история
- Проф. Фотев, макар и трудно, но мавзолеят вече си отива и ще бъде заличен от лицето на София. Как гледате на това решение и на споровете около него?
- София не може да понесе тази сграда. И за това има предостатъчно аргументи. Ще дам един пример: който е ходил в Рим, не може да не е видял, че знаците от режима на Мусолини са останали разпръснати по градската територия. Но това е Рим, това е Вечният град, който може да понесе архитектурното бреме на който и да е режим и дори още повече. София обаче не може да понесе мавзолея, защото и без него нейният центърът й е просто смазан от сталинистката архитектура. А знаем много добре какво е представлявала до края на миналия век София, която преди да стане столица, пътешествениците описват като изостанало и кално село. Така че в този смисъл очертаването на образа и на самоличността на България, което трябва да стане чрез нейната столица, е един много фундаментален проблем.
Естествено разбираема в случая е реакцията на някои интелектуалци, които като хора на духа са чувствителни към всеки исторически паметник, какъвто и да е той. И , абстрактно взето, някои от аргументите им могат да се приемат за верни, ако поставим в скоби случая и не разискваме архитектурни достойнства на мавзолея и доколко той се вписва в националната ни традиция.
- Един вид ако забравим, че мавзолеят е мавзолей?
- Да, но историческата ни и социална памет отказва да забрави точно това. Затова казвам, че подобни аргументи срещу събарянето на мавзолея могат да бъдат разбираеми само абстрактно. В случая ние не можем да затънем в абстракцията. Ако мавзолеят не беше направо забучен в сърцето на столицата, ако беше направен навремето в някоя нейна крайна точка, това нямаше да бъде толкова голям проблем. И ако днес той трябва да бъде разрушен, причината за това не е, че един такъв символ на тоталитаризма може да върне обратно миналото и да заблуди по-младите поколения. Не това са причините, нито пък разрушаването на мавзолея може да изпрати в небитието кошмарния спомен за комунизма. Аз не бих си позволил да подценявам по такъв начин новите поколения, за които комунизмът и без това не означава нищо и вече е някакъв неразбираем спомен. Проблемът е, че мавзолеят е издигнат по един брутален начин на място, в което идеологически е трябвало да обсеби всичко друго. Бившата вече гробница на Георги Димитров до голяма степен потиска всичко наоколо. Освен това сградата стана повече от безсмислена, откакто вече не емавзолей. И откакто по решение на близките на Димитров, което им прави чест, неговите тленни останки бяха погребани на друго място.
- Но независимо от това, че мавзолеят вече не е гробница, виждаме, че левицата реши за последно да разиграе картата с мавзолея.
- Това е така и то свидетелства само за едно - че БСП, вместо да се модернизира, става една все по-скучна и ретроградна партия. Тъй като от погребването на балсамираното тяло на Димитров изминаха девет години и ако социалистите искаха под някаква форма да запазят мавзолея, те можеха да разработят някакво приемливо решение, а не сега, когато според новия градоустройствен план се стигна до събарянето на сградата, тепърва да се търси аргументация. Още повече че има поне хиляда аргумента за това, че мястото на тази сграда не е тук и че тя се превърна в един абсурд. Затова нещо трябваше да се направи. Не казвам, че има съвършено решение на казуса мавзолей, но все пак обобщеният аргумент е, че той трябва да се премахне. Аз подкрепям по безусловен начин неговото разрушаване и съм солидарен с усилията на хората, които поеха отговорността за тази стъпка.
- Как бихте коментирали обществените нагласи към събарянето на мавзолея? Социологическите агенции вече излязоха с експресни изследвания по този повод?
- Хората, ако се съди по тези данни, все още трудно се ориентират в ситуацията. И в това няма нищо чудно. Така беше, ако направим един паралел, и по повод на предоставянето на въздушния коридор на НАТО във войната в Югославия. За момента реакциите бяха силно поляризирани, с добре очертани групи за и против и голяма група колебаещи се. А после, след уталожване на страстите, две трети от анкетираните вече се бяха ориентирали в обстановката и приеха действията на правителството за абсолютно правилни. В случая с мавзолея голяма част от тях все още търсят своя отговор, питат се дали той не може да се използва като дискотека, фитнес-център или винарна, тоест не си дават ясна сметка за неговата функция и символика.
- Защо е така?
- Защото ние сме в голям дълг към осмислянето на собствената си история. И този дълг съвсем не се състои в запазването на мавзолея, а във все още липсващото историческо самопознание на българина. Затова и проблемът с мавзолея се актуализира по този начин. Споровете около мавзолея показват, че един фундаментален проблем за българското общество остава в значителна степен открит. Проблемът е, че за моралното оздравяване на обществото бе необходимо хората да са изцяло наясно с половинвековната история на комунистическия режим. В това число трябваше да се даде и точната историческа оценка на този, който бе поставен вътре в мавзолея. А тъкмо тази обективна оценка липсва при част от по-възрастното поколение и при най-младите, на които името на Георги Димитров не говори почти нищо. Наш дълг обаче е да кажем истината, да обясним, че той е политическа фигура, свързана с едни от най-жестоките кървави и масови репресии след установяването на тоталитарно-комунистическия режим в България. Това е страшната истина. Фактите говорят за огромната историческа отговорност на този човек за избиването на парламентарната опозиция и на интелектуалния елит в нашата страна. И дори тези, които сега се борят за оцеляването на мавзолея, а с това и за опазването на спомена за делата на Димитров, да не са наясно с това, те би трябвало да го научат и да го знаят. Те са длъжни да знаят за неговите речи срещу опозицията, в които Георги Димитров директно и брутално настоява тя да бъде смазана. И политическото инакомислие в България наистина беше смазано в продължение на половин век, хиляди хора бяха вкарани в затворите или избивани без съд и присъда. Не можем след всичко това да гледаме сериозно на предложението неговата гробница да се превърне в пантеон на българската слава.
- Искате да кажете, че в този смисъл мавзолеят винаги ще разединява, а няма да обединява нацията?
- Разбира се. Освен това мавзолеят радикално се разминава с останалите исторически паметници в София, които са носители на други ценности и на други представи. Когато са били издигнати пирамидите, в света е господствало едно митологично мислене и съвсем други представи. Докато с мумифицирането на Димитров и с издигането на мавзолея, който е абсолютно несъвместим с българската чувствителност и с българската културна традиция, ние се оказваме пред прецедент, който няма нищо общо с вижданията и представите на българския народ. Това е едно присадено по изкуствен и брутален начин чуждо тяло, което обременява нашата историческа памет. И ако по повод на мавзолея трябва да се води дебат, той трябва да вземе съвсем различна насока.
- Какво имате предвид?
- Смятам, че българското общество има нужда от една широка дискусия - в никакъв случай не конюнктурна - която да му помогне при подредбата на неговите ценности. Ние имаме достатъчно горчив исторически опит, когато тази подредба е ставала прибързано, по революционен начин и със заличаването на цели пластове от българската култура. Такава дискусия би имала смисъл само ако се проведе по достатъчно толерантен начин и ако в крайна сметка се стигне до приемането на система от ценности, която да интегрира, а не да разединява българското общество. Това е една безкрайна задача. Аз не смятам, че тя може да се реши лесно, но смисълът тук е дебатът в българското общество да не изниква и затихва по случайни поводи като мавзолея, а да бъде ориентиран към трайното и нужното за интегрирането на това общество. Интегриране, което да съответства на съвременната епоха и на обозримите цели и задачи, които стоят пред обществото. А за това историята не бива да се превръща в поле на абстрактни позовавания, както не може абстрактно да се позоваваме и на бъдещето. Самопознанието на българското общество все още предстои. Затова и в сегашната конфронтация рядко могат да се срещнат аргументи и идеи, които да са наистина значими.
- С липсата на историческо осмисляне вероятно следва да се обяснят и болезнените реакции на социалистите към мавзолея?
- Ако след десетте години на прехода мавзолеят е все още болезнената точка в историческата ни памет, това не говори добре за нас. Защото това показва незрялост на общественото ни битие. Министър-председателят достатъчно добре обоснова причините за заличаването на мавзолея, въпреки че по-скоро беше дълг на българските интелектуалци да сторят това. Пак повтарям, споровете около мавзолея са безсмислени. Първо, става въпрос за нещо чуждо и присадено в българската идентичност по начин, който е абсолютно неприемлив. Второ, става въпрос за символ, който, разбира се, би могъл да се преинтерпретира и това е много интересно, но не трябва да се забравя, че това е гробницата на този български държавник, който в най-ново време потъпка българската демокрация. И, трето, в крайна сметка ние се стремим и продължаваме да сме причастни към модерна Европа. Така че самото наличие на мавзолея влиза в противоречие с основите на християнската цивилизация, валидни за Стария континент. А що се отнася до опитите за преинтерпретиране на сградата, нито едно от направените предложения не се оказа издържано. Със запазването на мавзолея всичко би изглеждало едно полурешение, да не говорим за това, че превръщането му в дискотека или ресторант би превърнало историческите спомени в кошмар. Тъкмо тази неадекватност съпътства и сегашните опити на социалистите да отстоят на всяка цена мавзолея, зад което лесно се откриват чисто политически цели.
- Премахването на мавзолея няма ли обаче да съдейства и за заличаването на историческата памет за комунизма?
- Не. Разрушаването на мавзолея е най-доброто решение в случая, което ни спестява излишно социално напрежение и решава струпалите се противоречия. Това обаче ни задължава да мислим по какъв начин да се запази паметта за най-мрачната страница в новата ни история, която продължи близо век и бе белязана с твърде много несвобода и човешко унижение. За това не трябва да се забравя. Трябва да се мисли сериозно за издигането на паметник на тоталитаризма, който да се направи по подходящ начин и на такова място, че хората наистина да имат съзнание за миналото. Защото без памет нито обществото, нито отделният човек не могат да намерят себе си.
- В същото време подобни спорове не показват ли, че много хора живеят само в миналото?
- Вече подчертах, че с разрушаването на мавзолея ние няма да изпратим комунизма в небитието. Обръщането към миналото няма нищо общо с деформирани и наследени от идеологията представи, с фанатична привързаност към доказали несъстоятелността си идеи, примери за което, уви, има. За това е необходимо и култивирането на автентична историческа памет. Памет не само за успехите и достиженията, но и за провалите и пропаданията в историческата съдба на един народ. Това е много важно за човека. То говори за силата на неговия дух, когато неговата историческа памет е жива и не угасва. Не за да живеем в миналото, подобно на някои хора, които все още не искат да признаят за себе си настъпилите исторически промени. И въпреки че комунистическият режим в България бе съборен преди десет години, те продължават да живеят единствено със спомените за него. А миналото ни е необходимо не за да живеем в него, а за да можем, както казва германският философ Карл Ясперс, да черпим оттам светлина, която да ни помогне да видим настоящето. Мавзолеят е символ на най-мрачното минало в новата ни история, което - независимо дали сградата я има или не - ние не можем да променим. Единственото, което можем да направим, е да се отдалечим от това минало и да върнем достойнството си. И първата стъпка трябва да бъде направена.
България сама трябва да се интегрира в ЕС
Скорошната среща на председателя на Европарламента с председателите на парламенти от Централна и Източна Европаизвади на бял свят позабравената покрай войната тема за евроинтеграцията на България. Някои си спомнят и интервюто на българският министър-председател пред Ройтерс, раздвижило духовете у нас и в Брюксел. Кога България ще се интегрира в Европа.
България ще влезе в обединена Европа тогава, когато сама пресече "финиша", на своята подготовка за членство. Евроинтеграцията като процес може да бъде сравнена с отборно бягане. Нека да си представим отбор от трима души, свързани с ластично въже помежду си, което може да се обтяга много (но не безкрайно). Те тичат в съседни коридори и са с различни възможности. Първият е най-трудно подвижен, тича най-бавно. Това е нашата икономика и реформата в нея, проблемът е в изправянето на икономиката ни "на крака", за да може да тича по-бързо. Вторият - това е размерът на чуждестранните инвестиции, но не какви да е, а западноевропейски. Третият бегач - това е лобирането и адвоктстването в полза на България - то идва по три линии :
Интересното в случая е, че и тримата бегачи могат да влияят на общия темп и скорост. Присъединяването на България към Евросъюза ще стане, когато първият докосне финиша. Например ако в България има достатъчно европейски инвестиции, самите концерни ще лобират за скорошното й присъединяване, защото това ще улесни тяхната дейност, ще направи средата, в която оперират, сигурна и предвидима.
От друга страна, "конят", с който България препуска към Европа, двигателят на тези трима бегачи е държавната администрация. Тя трябва да сложи ред в икономиката, да я стимулира, да я реформира. Трябва да представя в благоприятна светлина реформите и да способства за привличането на безвъзмездно финансиране, инвестиции и заеми.
Този "кон" трябва да засили България и да прескочи пропастта, която ни дели от Западна Европа.
За съжаление обаче конят е много слаб. А както казва Радой Ралин: "Ако конят ти е слаб, не прескачай с него трап."
На всяка едно от тези три нива Държавната администрация играе решаваща роля. Реформата в икономиката само на външен вид е в ръцете на парламента и правителството. Всъщност обаче тя зависи от държавната администрация. Тя чрез министерствата захранва Министерския съвет с визия за решаването на всеки конкретен проблем. От своя страна, Министерският съвет със свое решение или с помощта на парламента урежда проблема нормативно, със закон или решение на МС. После топката отново се връща в държавната администрация за прилагането на закона (решението).
По отношение на чуждестранните инвестиции държавната администрация в лицето на АЧИ и АП отново има решителен глас, естествено под надзора на МС.
Най-интересно е адвокатстването и лобирането в полза на България. Тук резервите са най-големи. И това звено в държавната администрация е най-слабо. То се гради на силни отдели по европейска интеграция във всяко министерство и държавно ведомство. Там трябва да работят специалисти, знаещи минимум по два западни езика, като единият трябва да е английски. Силно звено се гради много трудно и бавно. Означава експертът, който работи там, да е изградил контакти с различните евроструктури - като се започне от Европейския парламент, мине се през различните генерални директорати в Брюксел и се стигне до националните администрации на страните членки.
Такива контакти се градят бавно, трудно и са скъпи. Това означава участие на служителя на семинари в страната и чужбина, посещения в националните администрации за обучение, обмяна на опит и т.н. Тези контакти, веднъж изградени, са много стабилни. Достатъчно е да припомним липсата на политически чистки в националните администрации след всеки нов парламент, или липсата на текучество поради ниски заплати в евроструктурите или националните администрации. Те осигуряват вече благоприятния имидж на страната, реформите, те имат голяма тежест при защитаването на финансиране на безвъзмездни програми, външни заеми, техническа помощ, облекчения и др. Какво е състоянието на отделите по ЕИ в нашата адмнистрация? Незавидно - както е и цялата администрация. Настрана от чистките, метлите и др., идващи след всяко ново правителство, даже нов зам.-министър, там текучеството, което се наблюдава в цялата администрация, е много по-ясно изразено. Причината? Там работят хора, знаещи западни езици, с много чуждестранни контакти. А заплатата им е много ниска. Затова те при първа възможност напускат ведомството.
Какво може да се направи? - Да се започне от ключовите за интеграцията министерства и ведомства. Да се проверят отделите по ЕИ - има ли ги, няма ли ги. В какво състояние са. Да се увеличат заплатите там. Чрез конкурс да се запълнят незаетите бройки. Да се изготви програма за обучение на всички служители в администрацията на Европейския съюз или националните администрации. Да се забрани на министрите (ръководители на ведомствата) да спират служители от командировка, когато имат лична покана и трябва да им се поемат само пътните разходи. (Масова практика сега.) Да се поощри издигането на служителите в йерархията, а не да се назначават началници отвън, които тепърва да прохождат в проблемите на Европейската интеграция.
И накрая, за да не сме голословни, ще дам един пример. Европейският съюз по два пъти всяка година отпуска бройки за стажове на млади държавни служители в Европейската комисия в Брюксел. Квотата стартира от две бройки, при запълване стават седем. Т.е. четиринадесет държавни служители всяка година могат да прекарват по три месеца в Брюксел, на европейска стипендия и на практика да се учат и работят в генералните директорати на Европейската комисия. Това са ценни контакти, възможност за опознаване и представяне на България в благоприятна светлина на служителите на комисията. Какво е положението тук? По различни причини съвсем малко министерства и ведомства знаят за такива стажове. В резултат кандидатурите са малко. От избраните двама обаче единият не заминава. Европейската комисия казва: "Щом не можете да запълните квотата от две бройки, и следващата година ще ви отпуснем толкова. " А всички останали страни вече са на четиринадесет бройки на година и лобират, и получават още. Ние не. През декември 1998, когато беше крайният срок държавните администрации да представят своите кандидатури, единствено българската не беше представила нищо. И пропускаше срока. Кой тогава да лобира на място за България?
В софийските аптеки е разпространен фалшив ацетизал, предупреждават от НИЛС
СОФИЯ. Столичани да не купуват ацетизал (acetysal) в насипно състояние от аптеките, предупреждават от Националния институт по лечебните средства (НИЛС).
В аптечната мрежа в София е разпространен ацетизал, предлаган по 1000 таблетки от 500 милиграма в прозрачни найлонови торби без обозначение. Само малък етикет между таблетките носи името на производителя - "Фармакон - 93". Това са установили при проверка в аптеките експерти на института. Проверката е направена след сигнал на 20 август на телефона на НИЛС за връзка с гражданите - 944-16-36.
От института съобщават, че "Фармакон - 93" в с. Търнак е заличен от търговския регистър на 10 октомври 1997 година с решение на Врачанския окръжен съд и не би могъл да произведе през август 1999 година какъвто и да е лекарствен продукт. Ацетизалът в найлоновите торби бил предлаган на аптеките "за изработване на консерви", се уточнява във факса.
В момента в НИЛС установяват производителя на този ацетизал, като същевременно е предприета разширена химико-фармацевтична експертиза.
Такъв продукт не следва да бъде разпространяван, предлаган и употребяван от гражданите, независимо от резултатите от анализа, предупредиха от НИЛС.
Два прага ограничават корабоплаването по Дунава
РУСЕ. Два прага с дълбочина 24 дециметра лимитират корабоплаването при км 575,2 и 576,2. На други две места форватерът се е стеснил двойно от минималната ширина и от УППД са обявили забрана за разминаване на кораби в опасните участъци. Вместо най-малко 180 м водният път се е стеснил до 100 м при км 568,3 и 385,5, обясниха от Управлението за поддържане на плавателния път по реката. Спадът на речното ниво днес при Русе е с 6 см, но заради падналите дъждове при Ново село, Видин и Лом той се качва от 16 до 39 см. Хидрографският кораб "Вит" е поставил нови брегови и плаващи водни навигационни знаци от Сомовит до Силистра, които уреждат намалелия трафик по Дунав.
До два часа предизборни програми в частните електронни медии
СОФИЯ. Предизборни програми най-много до два часа на ден ще могат да излъчват регионалните радио- и тв центрове и станции, местните и общинските радиовъзли, частните радиа, телевизии, както и кабелните тв оператори. Това реши вчера Централната комисия за местни избори, регламентирайки правилата на кампанията в регионалните и частните медии. И в тях, както в националните, кампанията започва на 16 септември и завършва на 14 октомври, но няма да има встъпителни и заключителни обръщения на кандидатите. Парламетарните и извънпарламентарните партии си делят ефирното време наполовина, като трябва да заплатят за него 24 часа преди излъчването. Медията сама решава дали да се включи в кампанията. Ако предостави пълните 2 часа, от 60-те минути на парламентарните политически сили на СДС се полагат 30,45 мин., на БСП - 14,30 мин., на ОНС - 4,45 мин., на Народен съюз - 3,30 мин., на Евролевицата - 3, 30 мин. и на БББ - 3 мин. Извънпарламентарните сили си поделят поравно оставащите 60 минути. Безплатни ще са предизборните хроники в новинарските емисиси.
Комисията регистрира вчера 7 партии, сред които ХАП и ОБТ, а общо регистрирани за участие във вота са 31 партии.
Интернет не било хоби, а диагноза
Близо шест процента от потребителите на Интернет страдат от някаква форма на зависимост от мрежата, сочат резултати от най-голямото досега изследване на уеб-сърфисти, цитирано от АП. Психотерапевтът Дейвид Грийнфийлд е извършил проучването заедно с телевизия Ей Би Си нюз. Чрез уеб-сайта ABCNEWS.com ученият разпратил въпросници до ползватели на Интернет и получил 17 251 отговора. При формулирането на въпросите са били използвани критерии, с които се преценява наличието на болестно пристрастяване към хазарта. Ако участниците в анкетата са отговорили с "да" на най-малко пет от 10 подобни критерия, може да им се постави диагноза болестна зависимост. Общо 990 участници, или 5,7 процента са отговорили утвърдително на пет или повече от въпросите. Това означава, че при 200 милиона потребители на Интернет в света 11,4 милиона са интернетомани.
Най-голям брой от анкетираните - 30 процента, са казали, че Интернет им служи, за да избягат от проблемите си. Анализът на данните, направен от Грийнфийлд, сочи, че за пристрастяването към електронната мрежа допринасят също чувството за уединение, усещането за безвремие и липсата на задръжки.
Изследването потвърждава предположението, че Интернет е реална заплаха за психичното здраве. На същото мнение е и Кимбърли Йънг, според която най-новото изследване е толкова широко обхватно, че дава храна за истинска тревога сред психолозите и психиатрите. Някои експерти дори смятат, че пристрастените към Интернет не са само 6 процента, а минимум 10 процента, като Интернет-зависимостта би могла да се раздели на няколко категории - секс и установяване на връзки, пазаруване, хазарт, търгуване на ценни книжа и маниакално сърфиране из Интернет заради самото сърфиране.
Психотерапевтите са заявили, че вече са лекували някои пристрастени към Интернет, като са ги подлагали на съчетание от общи разговори и по-специфични лечебни програми, прилагани при болестни отклонения в поведението. (БТА)
Истинският паметник е двореца
На площад "Батенберг" наистина има паметник на културата, но това не е мавзолеят, а бившият Княжески дворец. В упреците си към специалистите, отговорни за взривяването на гробницата, мнозина не си дават сметка, че един по-силен взрив рискува да помете историческата сграда вместо противоатомното убежище на мумията.
Бедственото състояние на двореца по отношение на конструктивната система и инсталациите е известно от години. Както и че извършваните ремонти - кърпежи по покриви и тавани, имат само временен козметичен ефект. Цялостна реконструкция и укрепване би могло да се извърши само след пълно опразване на сградата, е мнението на специалистите от Националния институт за паметници на културата. Достойното ново място за НХГ в комплекса до храм-паметника "Св. Александър Невски" среща яростната съпротива на директорката на галерията доц. Ружа Маринска, която дори не благоволява да предостави достатъчно данни на експертната работна група, осъвременяваща проекта на арх. Н. Николов за новия музеен комплекс.
Мавзолеят ще рухне, но веднага след него е нужно да започне укрепването на двореца. Още повече че вече са готови депата в бившия партиен дом, оборудвани с най-съвременни "депо-системи", които ще приютят част от застрашените творби от НХГ. Вероятно ще се ускори и работата на експертната група за преместването на НХГ, което ще даде възможност на специалистите да заснемат и проучат освободената сграда и да изградят обоснована методика за нейната консервация и реставрация в съответствие с новата й функция на седалище на държавния глава. Трябва да се намерят средства за бързото оборудване на музейния комплекс около Галерията за чуждестранно изкуство, и то още преди зимата. Защото ако дворецът издържа на взривовете под мавзолея, може би няма да е същото, когато го затисне дебелата снежна покривка... Киносалоните ни се стягат за "Star Wars"
СОФИЯ. Ремонти на киносалони и профилактика на прожекционната техника кипи за българската премиера на "Star Wars: Епизод I - Невидима заплаха" на Джордж Лукас, насрочена за 17 септември. Причината е, че филмовите копия, които ще разпространява "Дъга ентъртейнмънт", са с много високо качество.
От днес в столичните кина "Централ" и "Модерен театър" започва тридневен семинар за киномеханици от цялата страна. Петдесетина участници ще се запознаят с най-новото в кинопоказа. Подобен семинар се организира за първи път отново след близо десетилетие.
Масово се продава некачествен бетон
СОФИЯ. Масово се продава некачествен бетон, показала проверка на Дирекцията за национален строителен контрол. От няколко месеца тя е започнала да проверява 29 бетонови възела в Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково, Ловеч, Русе, Видин и Търговище. Паралелно тече и проверка на лабораториите, които изпитват материали, използвани в строителството.
Това, че бетонът е с недоказано качество, не означава, че поставя под въпрос сигурността на сградите, в които се използва, коментира пред "Демокрация" Светлана Гебрева, главен строителен инспектор. Тя уточни, че проверки на бетоновите възли се правят постоянно, за да се следи продукцията, която излиза от тях. В повечето случаи не се спазвали пропорциите между отделните съставки на бетона. Регулярните проверки започнали още миналата година, тъй като много от строителните фирми си правели собствени бетонови възли, които подлежат на контрол. Предстои специализираните лаборатории да се произнесат по качеството на произвежданите у нас бетони.
Мляко и бира ще пият "Продиджи" на концерта си
СОФИЯ. В деня на самия концерт - в ранния следобед на 28 август - "Продиджи" кацат в столицата, съобщиха от "Нова музикална агенция", организатор на шоуто. Два дена преди това на стадион "Академик" ще пристигнат един камион с апартура на групата и два с озвучителна техника. На 27-и пък кацат екипът и мениджърите на "Продиджи", които ще проверят дали монтажа е свършен перфектно.
Вратите на стадиона ще бъдат отворени още в 7 часа, а "Продиджи" ще се появят около 22 ч. Очаква се те да изсвирят и новото си парче "Правя това, което искам", което до този момент са чули само феновете им в Атина. След концерта ексцентричните музиканти ще отмарят в клуб "Вси светии". Мястото не е избрано случайно - клубът осигурява храната и питиетата на групата по време на престоя й у нас. Сред изискванията на "Продижи" са 6 литра мляко, сандвичи със скариди и сирене, портокалов сок и много бира.
Цялата техноделегация ще бъде настанена в хотел "Кемпински-Зографски". За тази цел от НМА вече са ангажирали 11 единични стаи за екипа. За всеки от петимата музиканти пък е предвидена самостоятелна двойна стая.
Наши извадиха живо 7-годишно момче в Турция
СОФИЯ. Вчера следобяд спасителен екип на Гражданска защита успя да извади живо 7-годишно момче от развалините на жилищен блок в турския град Чинарджик, един от най-пострадалите от земетресението градове на южната ни съседка, съобщиха от пресцентъра на ГЗ в София, който поддържа постоянна връзка с нашите спасители. Чинарджик е на 20 км от град Ялова, населен предимно с български изселници. Общо десет екипа на Гражданска защита разчистват развалините и издирват оцелели от земния трус в градовете Чинарджик и Адапазаръ. В Адапазаръ 45 наши спасители разчистват останките на многоетажен хотел, а в Чинарджики на жилищни блокове. Те са настанени в палаткови лагери, които се дезинфекцират всекидневно. Екипите на Гражданска защита, общо 87 души с 37 машини, ще останат в Турция, докато има нужда от тяхната помощ. Освен разчистване и издирване на оцелели, нашите спасители оказват съдействие и при извозването на труповете за погребване. В неделя нашия лагер е посетил българският посланик в Турция Стоян Сталев, който оценил много високо работата на екипите на ГЗ. В пострадалите райони има много български преселници, което улеснява работата на нашите спасители. До момента всички служители на Гражданска защита в Турция са живи и здрави, няма болни и пострадали въпреки високите температури и опасността от зарази заради неизвадените още тела на починали изпод развалините.
Джамийското настоятелство в Силистра от вчера започна да събира средства за пострадалите от земетресението в Турция. Акцията се осъществява със съдействието на регионалния комитет на БЧК. Кметът на Главинишка община Джевау Яшар е заявил, че общината може да осигури временен подслон за 200 пострадали в съседните почивни бази и общежития. По неофициални данни има един загинал - временно пребиваващ в Турция жител на дуловското село Окорш - Екрем Мюмюн (30). Той бил при сестра си да търси работа в Измит. Тя също е загинала.
Общината дължи 1 млрд. лв. на "Топлофикация"
РУСЕ. 1 млрд. лв. са борчовете на общината към "Топлофикация". Сумата е набрана от началото на изминалия отоплителен сезон, откогато общината не е дала лев за сметките си, съобщи вчера Константин Велев, директор на "Топлофикация". 50 на сто от дълговете са на общинските болници и това е една от причините топлата вода да не бъде спряна досега. Дружествата от промишлеността вече са изплатили задълженията и общината с нейните поделения се е превърнала в най-големия длъжник. През септември "Топлофикация" ще заведе дело срещу общината и ще прекъсне топлоподаването към сградата на общинската администрация. Според Велев явно крупната сметка е оставена да бъде плащана от новия кмет.
Пазарът на зърно в Пловдивско блокиран
ПЛОВДИВ - СИЛИСТРА. Пазарът на зърно в Пловдивския регион е блокиран заради липса на финансов ресурс от страна на купувачите и заради ниското качество на пшеницата, съобщиха пред БТА от Пловдивска стокова борса. От няколко седмици само се предлагат количества на цени от 125 до 150 лева за тон, но купувачи няма. Подобно е положението и с ечемика - няма никакво търсене, дори и при 115 лева за тон.
Междувременно селяните стоят със скръстени ръце и заради това, че няма кой да им изкупи тазгодишната реколта, нямат пари да започнат подготовката за есенната сеитба.
Миналата есен в Пловдивска област бяха засети 536 095 декара с пшеница - с 80 000 по-малко, отколкото през 1997 година. Напълно пропадна реколтата от 3214 декара, които бяха засети много късно и измръзнаха. Само 112 000 декара бяха третирани с хербициди, което пък е причината за лошото качество на реколтата и ниските добиви, твърдят специалисти по агрозащита.
Силистренската фирма "Зърнени храни" изнесе 1200 тона пшеница за Албания и сега подготвя за износ 3000 тона за Турция и около 30 000 тона за Индия, съобщи изпълнителният директор на фирмата Стефан Иванов.
Пшеницата се доставя на пристанището в Балчик от различни райони на страната и на производителите се плащат по 145 лева за тон. Фирмата е изкупила и над 35 000 тона хлебно зърно за вътрешния пазар. С това количество е осигурено изхранването на населението от Силистренска област, смятат специалистите.
Предвижда се за вътрешния пазар да бъдат изкупени поне 50 000 тона пшеница. Още толкова фирмата ще изнесе.
Петър Величков: Благосклонността на Балабанов към хубавицата дразнела литераторите
- Защо определяте Яна Язова като хубава, но нещастна жена?
- Хубост и талант на едно място в България не се посрещат никак добре. Много завистници по онова време са се опитвали да направят ад живота на тази жена. Тя се отказва от всичко, включително и от брак с български индустриалец - милионер във Франция, за да остане тук. Въпреки че от 1944 г. до смъртта си е отстранена от литературния живот без право на публикации, тя пише три огромни романа "Левски", "Бенковски" и "Шипка" - трилогията "Балкани". С това осмисля мисията си на независим български писател.
- С кое най-вече разбунва духовете, когато излиза на литературната сцена?
- Проф. Балабанов успява да направи от това момиче една от най-талантливите поетеси през 30-те години. Повечето хора са били подразнени от факта, че самият той се е захванал с неизвестната дотогава Люба Тодорова Ганчева. Той й дава псевдонима Яна Язова (б.р. "яз" е бент или записващ човек). През 1931 г. излиза първата й стихосбирка "Язове". Всъщност онова, което не е написал Балабанов, Язова го е осмислила и пресъздала в романите, стиховете и повестите. Неслучайно Балабанов е прототип в романите "Ана Дюлгерова" и "Капитан". От тяхната кореспонденция се открива мистичната им връзка, в която Язова е Мо, а Балабанов Ра. Взети заедно, сричките правят "мойра", означаващо "съдба".
- Как успяхте да съберете и издадете романите й?
- Издаването на "Левски" (1987г.), "Бенковски" (1988) и "Шипка" (1989) бе литературна сензация. През 1981 г. прочетох едно интервю на Георги Томалевски (философ есеист), в което разказва за писателката Яна Язова. Самият той и Димитър Талев чели части от "Левски" и били възхитени. Материалът завършваше с надеждата му да се намери някой млад човек, който да влезе в следите на романа. По това време ходех при библиографа проф. Тодор Боров, ученик на Балабанов и баща на известния български структуралист Цветан Тодоров, живеещ във Франция. По време на един от нашите разговори с проф. Боров го попитах дали познава Яна Язова. Той каза: "Да, тя бе любовница на Балабанов. " Разбрах, че досега не ми е разказвал за нея, защото е имало скрито съперничество помежду им и малко завист заради вниманието на Балабанов към Яна. Боров ме помоли да запиша негова статия за изчезналия роман "Левски". Прати ме в Държавния архив и доста рових. Не знаех, че е трилогия, не бях виждал и Язова на снимки, нито почерка й. Проследих черновите й и така се получи цяла книга. Издателство "Български писател" изрази интерес, но имаше и много недоброжелатели. Вратата отвори силната позиция на писатели като Борис Делчев, Христо Радевски, Генчо Стоев. Романът излезе във връзка със 100-годишнинитата на Левски. Печатната подготовка доста ме затрудни. Забавих се. От издателството ми казаха, че премине ли срокът, романът отпада. Притесних се много и през нощта сънувах странен сън: дългокоса глава и два протегнати пръста ... Помислих, че е благословия, а то излезе знакът на победата. В съня си чух глас да разделя романа на 7 части и го дам на 7 машинописци. Постъпих точно така, благодарение на което спазих срока.
- Кое е най-интересното в чешкия период на Язова?
- Тя отива в Чехия 24-годишна през 1936 г. В Прага Язова става истинска сензация. На една вечеря в чест на Анри Бордо, при появата й всички погледи се вперват в нея. Настаняват я до Бордо, който възкликва: "Тя е чудно красива! " Яна изнася сказка под мотото "Българката като поетка". Предизвиква небивал възторг със стихотворението си "Циганка", преведено на чешки. Пресата я хвали. Тя има и отговорната мисия в Плага да се срещне с Кирил Христов, да го успокои, че Балабанов не е злонамерен към него. Причината е една разпра помежду им по повод епиграма на Христов.
- Разгадахте ли поне донякъде криминалното разграбване на архива и загадъчната смърт на Язова?
- Мистерия! Когато се захванах с тази история, всички казваха, че Язова е починала от естествена смърт. Когато се опитвахме да съберем романа, след като нямахме почти никакви следи, се допитахме и до леля Ванга. Тя каза: "Търсете материалното. Там е убиецът. Не е един. " Според мен става въпрос за перфектно убийство, окачествено като такова и от СДВР. Мистериозно убийство, като това на Георги Марков. Разследването обаче е спряно от ЦК на БКП. Пътят на злото е прав и няма очевидци. Писателският съюз праща венец на погребението. На другия ден венецът е разкъсан от почитател, решил да въздаде справедливост заради лицемерното отношение на СБП. Язова няма наследници, нито е длъжник на държавата, но апартаментът й е даден на бивш фотограф на Тодор Живков. В жилището е влизано безразборно. Ръкописите й са разграбени. Така че трите й романа са подготвени не по оригиналния препис, а по чернови. Затова са в по-суров вид.
- Кой е най-големият куриоз в оношенията между Язова и властта?
- Язова е чудесен пример как един интелектуалец може да се противопостави на догматичния режим. Тя го прави чрез писането. Има любопитни афоризми за времето и хората, между които и за Живков. Един от куриозите е следният: тя чака публикуването на романа си през 60-те, но й се обаждат от "Работническо дело" да напише стихотворение за Георги Димитров. Тя отказва под предлога, че отдавна не пише стихове (което е вярно). След няколко дни, когато пак я търсят и тя пак отказва, гласът я заплашва. И когато отива за аванс, не само не го получава, но й връчват рецензия да съкрати романа си 2 пъти. Язова отказва. В този момент, когато тя се опитва да излезе от изолацията, предизвиква гнева на властта и оттогава е под пряко наблюдение. Системата я ликвидира и физически. Написаното обаче остава и то осмисля края на Яна Язова.
Пожарът в Сакар е екологична катастрофа за региона
ХАСКОВО. Пожарът в Сакар, който вилня в продължение на повече от две денонощия, беше угасен към 19 часа на 22 август, съобщи вчера шефът на служба "Противопожарна и аварийна безопасност" към хасковската РДВР майор Петър Виденов. За това помогнал и дъждът, започнал от Хасково на север към Харманли и връх Вишеград. Последно са били овладени огнищата при Свирково, Шишманово, Васково, Главан. Пожарът е обхванал около 200 квадратни километра, от които горският фонд е към 50 на сто. Изпепелени са площи от 400-500 хил. декара с черен и бял бор, дъб и бук, бадеми. От селскостопанските посеви най-засегнати са слънчогледовите масиви. Едрият дивеч като сърни и елени,са избягали от огнената стихия, но са загинали дребните животни. Няма пострадали хора, макар че на ръба на изтощението са били много от пожарникарите и войниците, участвали в гасенето. Изгорели са само две дъсчени вили в района на село Главан. Опасност огънят да влезе в населени места е имало за Браница, Тенево, Дрипчево, Изворово, Главан, Черепово и Свирково. Осъществи се много добра координация между Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност", Гражданска защита, военното министерство, Областните управи на Хасково и Стара Загора и кметовете, казаха от РДВР - Хасково. Държахме връзка с метеорологичните служби, които ни информираха за промените във времето, за посоката на вятъра, твърди майор Петър Виденов. В 22.30 часа в неделя огнеборците заедно с техниката вече са се отправили към местодомуването си.
Пожарът е започнал най-напред между Браница и Черепово, Харманлийско към 11.50 часа в петък, на 20 август, а после се е насочил към Богомил и Овчарово. Два часа по-късно е избухнало и ново огнище между Вишеград и Дрипчево и трето - между Българска поляна и Хлябово. До вечерта е поискана помощ от съседните РДВР - Стара Загора и Кържали, и заедно с хасковските им колеги пожарникарите, които са участвали в гасенето, са 80 с 18 автомобила. Изпратени са и 200 войници от поделенията в Хасково, Симеоновград, Харманли, Елхово, Любимец. През нощта срещу 21 август пожарът се разраства към Изворово и оттам към кръстовището "Голямата звезда", а от Браница и Черепово преминава към Главан и Помощник. През деня в събота стихията обхваща нови землища - на Свирково и Тенево. Повикани са нови пожарни автомобили и четири самолета от фирма "Агроеър" - Стара Загора, и един вертолет от военновъздушните сили. На 22 август в гасенето се включват общо 650 войници от Хасково, Стара Загора, Симеоновград, Харманли, Любимец, Кърджали. Смяната на посоката на вятъра е попречила много на борещите се със стихията.
Още на 21 август е създаден оперативен щаб за пожарогасене, ръководен от шефа на Националната служба ПАБ полк. Кирил Войнов. Щабът е бил на кръстовището "Голямата звезда" по пътя между Харманли - Тополовград. В него участват и командирите на старозагорската дивизия ген. Димитър Димитров и на хасковската - полк. Янко Янев. В най-активните периоди на огнената стихия в Сакар е имало 19 огнища, каза шефът на ПАБ към хасковската РДВР майор Петър Виденов. Общо към 1000 души са участвали в гасенето. Населението се е включило активно, селските камбани са биели тревога, когато огънят е навлизал в землищата им. Екипът от Турция е минал оттук, но не е участвал в гасенето, защото е бил със специална техника от подемници, неподходяща за горски условия. От големия обръч на огъня са запазени "островчета" при Изворово, Българска поляна, Орлов дол и Мъдрец, каза Петър Виденов от РДВР - Хасково. Окончателните данни за щетите щели да бъдат съобщени днес на заседание на комисията по природни бедствия и аварии към хасковската областна управа. Горските стопанства в засегнатите райони по своите карти уточнявали изгорялата площ и унищожените дървесни видове. Екологична катастрофа нарече пожара в Сакар експертът от РИООС - Хасково, Любомир Дайновски. Най-малко четири или пет години щели да са необходими да се възстанови животинската популация там.
Огънят е унищожил хумусът на нивите, смятат еколози. При горенето са се образували токсични вещества, които ще попаднат в почвите и водите, предупреждават те. Относно причините за гигантския пожар с фронтове приблизително 20-30 километра, няма официална версия. Едно от огнищата при Хлябово, Тополовградско, е следствие на игра на две деца с огън, предполагат полицаи от РДВР - Хасково. Отхвърлени бяха съмненията, че пожарът е тръгнал от непредпазливост на бракониери на костенурки. За три от огнищата се разследват като причина подпалването на стърнища, казаха от служба ПАБ на РДВР - Хасково. До падането на дъжда в неделя вечерта нямаше гаранции, че пожарът няма да се възобнови отново и да се пренесе на юг в Свиленградска и Любимецка община, смята майор Петър Виденов.
Политиката не е уютно място, за жени пък съвсем
Златка Русева е магистър по право в СУ "Св. Климент Охридски". Зодия рак. Член на адвокатската колегия в Пловдив. През 1991 г. е избрана за зам.-председател на Демократическата партия. Депутат във ВНС и 36-ото народно събрание. От 1992 година е председател на Националното дружество на жените от ДП. В периода 1994-1998 г. е член на ЦИК за местните избори. От май 1997 година е зам.-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
- Г-жо Русева, как от дистанцията на времето ви изглеждат днешните СДС, Народен съюз, Демократическата партия и ОДС?
- Десетте години, които изминаха, ми се струват двойно по-дълги. Времето беше толкова динамично и едновременно с това трудно. То е като порастването. Мисля, че всички демократични формации, някои от които бяха възстановените партии, каквато е и Демократическата партия, навлизат в своята зрялост. Вярно е, че в началото всички бяхме заедно. Нашият корен е общ, имам предвид СДС. Само че в процеса на израстването всеки трябваше да поеме своя път. ДП запази това, което й повеляваше нейният над 100 годишен опит и, остана в пространството, което е заемала исторически. Минахме през периода на романтизма, на опозицията и сега заедно със СДС управляваме. Радвам се, че процесите на политическо съзряване в СДС приключиха с изграждането му като силна партия. Винаги съм мислела, че инструментите на демократичното управление са партиите и многопартийната ситема. Така че ние сме си взаимно необходими. В една тежка политическа борба не можеш да бъдеш самотен бегач.
- Могат ли местните избори да се превърнат в изпитание за ОДС?
- Изборите са най-голямото изпитание за всяка партия и коалиция. Не си правим илюзии, че те ще бъдат леки. Знаем, че всяко управление носи и активи, и пасиви. Даваме си сметка, че имаме големи постижения, но и неща, които не сме свършили. Открити сме за хората. Никога не сме били демагози като БСП. В Народен съюз отговорността на националните ръководства е да координират нещата по места. Ако някъде има проблеми, според мен те се пораждат от прекомерните желания и амбиции, които са нещо нормално при избори. Но аз мисля, че и на местно ниво успешно ще осъществим формулата ОДС. Тук ще си кажат думата и нашите местни структури и така ще стане ясно дали са готови да водят успешна регионална политика. Защото на централно ниво в ОДС проблемите между коалиционните партньори винаги са били по-малко, отколкото по места. Наложи се нашето поколение да учи в движение. Сигурно сме имали и грешки, но според мен позитивните неща са повече.
- Предимно млади хора ли ще лансирате?
- И млади хора. Там където имаме достойни кметове или кандидати за кметове, ще ги предложим на нашите съюзници. Вече сме го направили. Например г-н Явор Димитров в Русе, който е представител на ДП, вероятно ще бъде кандидат на ОДС. Не бих искала да стават дребни пазарлъци и надхитряния. Необходими са ни разбиране и толерантност. Сегашното управление е изправено пред трудни задачи и затова се научихме да се вслушваме един в друг. Ако има недоразумения, те могат да дойдат само от хора, които не знаят колко трудно се конструира една изпълнителна власт. Затова местните политици трябва да осъзнаят, че големите изпитания ще дойдат след изборите, и в името на доброто управление да обединят усилията си.
- Предстоят ли още разговори между Народен съюз и СДС?
- Разговорите текат между градските ръководства в цялата страна. В София те са почти завършени и скоро ще обявим резултата. Всички отдавна сме казали, че подкрепяме кандидатурата на Стефан Софиянски. Постигнахме съгласие по общинската листа. Имаме виждания за кметския екип и те за наша радост съвпадат с вижданията на г-н Софиянски. Минаха преговорите за съставянето на Общинска избирателна комисия. Предстои израждането на общите избирателни щабове. Говоря по-подробно за София, защото съм председател на Районния партиен съвет на София-град, който обединява всички местни партийни организации на ДП.
- Виждате ли сериозни опоненти в кандидатурите на Овчаров и Камов? Как оценявате процесите в бившата "солунска" четворка?
- Там не се случи нищо ново. Имаше твърде много популизъм и предварително изпускане на нервите. Като че ли тези хора се опитаха да се лансират в публичното пространство на всяка цена. Няма промяна в почерка на политическите сили, които ги излъчиха. Всъщност тя е една - бившата компартия. Проблемът е, че тези политици не са узрели за това, за което искат да се представят, включително и в международен план. Те не успяха да се излекуват от комунистическия си генезис. Говоря и за Евролевицата, и за идейните течения в БСП.
- Учи ли се българинът от своите поражения?
- Трудно мога да го твърдя. Но в политиката оцеляват тези, които успяват да го направят, преодолявайки огорчението си. Ние бяхме много нетърпеливи в първите години. И смятахме, че много бързо ще решим проблемите. Но за съжаление вотът на хората ни върна на дъното през 1994 г., когато на власт отново дойдоха бившите комунисти. Просто не искам да си спомням докъде бяха докарани хората през гладните месеци на 96-а и 97-а. Но аз вярвам, че България никога няма да се върне към онази страшна зима и тогавашното управление. А иначе политиката не е уютно място... За жени пък съвсем. А и методите и средствата, с които си служат хората, които те заобикалят, не винаги са лицеприятни. Но това е зад завесата и така е навсякъде.
- Вие отговаряте за местата за лишаване от свобода, а от 1 януари т.г. и за следствените арести. Можете ли като зам.-министър да гарантирате, че там вече няма да има нарушаване на човешки права?
- От самото начало работим, за да променим условията и бита на тези хора, за които никой не е мислил. Закриваме подземните арести, които не бяха малко. Все още не можем да намерим подходящи сгради за всички. Те трябва да бъдат държавни, а това е свързано с бюджета, който е крайно недостатъчен. Местим най-големия арест от "Развигор". Той е ужасен. Това не са килии, а някакви дупки. Но така са строили при комунизма, за да тероризират психологически подследствените. Вече почти сме изпълнили препоръките на комисията срещу изтезанията и нечовешкото отношение към хората. Много строго следим за спазването на правата на задържаните и осъдените, като в същото време подкрепяме администрацията, която се справя много добре. Стоим зад кадърните си служители, но сме безкомпромисни с тези, които злоупотребяват. Доволна съм, че виждам промени и нови социални дейности в местата за лишаване от свобода. Посетила съм ги всичките, някои по няколко пъти. Целта ни беше да се отвори системата и да стане ясно какво има зад стените. Някога това бяха отписани хора, но обществото не може да ги зачеркне ей така. То трябва да се грижи за тях, за да могат те да се ресоциализират, а не да ни тероризират отново със своите престъпления. Има някакво криворазбрано чувство, че едва ли не много се грижим за затворниците. Да, трябва. Защото това са хора, които трябва да станат граждани, а не да останат престъпници.
- Има и друга тема, която засяга вашите отговорности - децата, които се осиновяват в чужбина. Имате ли информация дали с тях не се злоупотребява?
- Министерството ни е с амбицията да направи тази информация достъпна за всички. Получаваме следосиновителни доклади от всички агенции, с които работим и от всички страни, в които са осиновени български граждани. Става дума за САЩ и няколко западноевропески страни. На място имах възможността да се уверя как живеят тези деца. Те са от малцинствата и обикновено у нас остават неосиновени. Болни са. Всички осиновители знаят, че взимат дете с проблеми, а понякога и с физически недостатъци. Много от тези деца вече са оперирани. Сега в Италия срещнах едно такова с две сърдечни операции, което в момента се развива добре. Срещнах и едно момиченце, то вече е на 4 годинки и е толкова живо и палаво, а когато са го взели от Силистра, дори не е можело да пълзи. Не се е хранело, въпреки че е било на една годинка. Хората, които осиновяват тези дечица, имат друга ценностна система и друг морал. Те не се притесняват от грижите, които ще трябва да положат, и вярват, че правят добро.
- За вас се говори като за един от най-успешните зам.-министри. Как се отнасяте към критиките към управлението?
- Винаги когато добре си свърша работата, чувам добрата дума на премиера и за мен това е най-голямата награда, защото той наистина е суров човек и от него трудно се получават похвали. Не знам дали откакто съм заместник-министър съм се променила за приятелите си, аз ги обичам по същия начин, но сигурно не ми остава време да им го кажа... Определено мисля, че с работата си през последните две години сегашното ръководство на Министерството на правосъдието и евроинтеграцията изведе ролята му на едно друго равнище. Преди за това министерство се говореше като за министерство на мъртвите души, от което нищо не зависи. Сега въпреки някои критики е очевидно, че работата върви, че правим нещо. Иначе щяха да ни забравят. Понякога ми се иска да не отговаряме на явно измислените неща. Но може би трябва да се говори, когато написаното стресира хората. Реформата не е лека и когато непрекъснато се вещае апокалипсис, това още притеснява хората. Защо негативното винаги трябва да е водещо? Толкова ли нищо хубаво не се случва? Ако не живееш в България и прочетеш определени вестници, ще решиш, че нищо не е останало от нея. Такова пълно отрицание не води към добро... А иначе за грешките... обикновено аз си ги признавам. Не можем да твърдим, че сме безгрешни. Не е лесно да ръководиш администрация и да управляваш. Въпросът е грешките да не бъдат фатални. За мен всеки ден е един изпит. В живота има много изпити, но за нас най-големият е настоящият мандат, който аз мисля, че достойно ще издържим.
- На бюрото ви виждам везна... какво трябва да ви напомня?
- Че трябва да бъда справедлива. И към себе си и към всички останали. Мисля, че човек е най-несправедлив към най-близките си хора. Висша справедливост няма, само Господ въздава. Но ако живеем с тази мисъл, ще бъдем много по-добри за себе си и за хората, които ни заобикалят.
Разбиха мрежа от крадци, грабили край морето
ВАРНА. Добре организирана мрежа от 7 лица, извършвала кражби от частни домове и от МПС, бе разбита от варненските полицаи след масирана полицейска акция на 21 и 22 август т.г. , съобщиха вчера от РДВР. Групата е действала на територията на две области - Варненска и Добричка. От началото на годината престъпната група е извършила множество кражби на скъпа електронна техника от жилища на граждани и на автокасетофони и тонколони от МПС. В бандата имало разделение на труда на 3 групи. Първата извършвала кражбите, втората отремонтирала стоката, а третата група я пласирала. Крадците прониквали в домовете чрез отключване на секретните патрони на входните врати, а в автомобилите - чрез взломяване на ключалките. След кражбите втората групичка поемала вещите, нуждаещи се от ремонт. Групичката, която се занимавала с пласирането на стоката, изкупувала краденото от предните на съвсем ниски цени. Те разполагали и с предварително приготвени опаковки с добър търговски вид. Така крадените вещи се предлагали от пласьорите като нови или като вещи втора употреба на пазарни цени. Единият от крадците е държал сергия на колхозния пазар във Варна. Групата е работела и по предварителна заявка на клиента за даден вид стока, но вече при завишени цени. При обиск в домовете на извършителите са намерени и иззети 137 радиокасетофона, главно "Кенууд" и "Сони", 41 панела за радиокасетофони, 2 радиостанции за таксита, 135 дистанционни за видео и телевизори, 14 телефона, 2 телефонни секретаря, 42 зарядни устройства, 10 електронни игри, 9 мобифона, факс, принтер, клавиатури за компютър, 17 калкулатора, 8 електронни часовника, 36 шейни за радиокасетофони, много видеокасетофони, телевизори, 38 тонколони и др. Стойността на откраднатите вещи е за над 50 млн. лв. стари пари, уточниха от РДВР. В ареста на следствието са Станимир И., на 24 г., работещ като управител на фирма, и Пламен А., на 26 г., неработещ, осъждан по чл. 195 от НК през 1995 г. условно. С мярка полицейско задържане са останалите от групата - Тихомир И., на 24 г., Веселин П., на 22 г., наркоман, съден през 1995 г. за кражба, Владимир С., на 34 г., неработещ, Христо Д., на 24 г. и Добромир С., на 25 г., също осъждан през 1995 г. условно за кражба.
Регистрират над 600 съкратени от "Химко"
ВРАЦА. Дълго отлаганата акция на бюрото по труда за регистриране на съкратените от "Химко" на място в завода стартира вчера. Усилени екипи от експерти започнаха обработката на документите на два пункта. На ден ще се регистрират по около 80 души и в рамките на осем дни ще бъдат обслужени около 600-700 съкратени, съобщи шефката на бюрото по труда Марияна Генчева. Никой от освободените от торовия завод обаче няма да получи обезщетение от 1 млн. стари лева по ПМС-100, защото те остават без работа по програма за финансово оздравяване, а не заради ликвидация или преструктуриране на фирмата. Според шефката на бюрото по труда повечето от съкратените ще се класират за най-високата тарифа на обезщетенията - в продължение на 10-12 месеца ще получават по стотина нови лева.
Съветите по туризъм се оплакаха от нелоялна конкуренция
ПРИМОРСКО. Чуждестранни туроператорски фирми ни правят нелоялна конкуренция при продажбата на туристическия продукт по Южното Черноморие. Такова дружно оплакване направиха вчера представителите на общинските съвети по туризъм от Созопол, Царево и Приморско пред министъра на туризма Валентин Василев по време на работната им среща за подготовката на следващия курортен сезон. Отчетено бе, че поради късното отдаване на плажовете на концесия подготовката им за настоящия сезон била много закъсняла. Според министър Василев обаче през следващата година те ще бъдат в пълна готовност да посрещнат туристите още на 1 май 2000 година. Концесионерите щели да бъдат задължени да извършат тази подготовка и да я приключат в срок. На срещата бе обсъдена и дейността на открития през юни Туристически информационен център в Приморско, която всички одобриха. Представителите на Созопол заявиха, че и те вече изграждат такъв център в услуга на туристите, а тези на Царево също изразиха готовност да си построят такъв.
На чуждестранните туристически борси общинските съвети по туризъм ще имат заделени свои безплатни площи за реклама на плажовете и на услугите, които предлагат, съобщи министър Василев по време на срещата. Успоредно със засилената рекламна дейност да започне и тотално подобряване на инфраструктурата в трите общини, договориха се бизнесмените. За да бъде изпълнено това, ще се търси съдействието на местните кметства и на държавата.
Тази есен левите ще се борят не за кметове, а за главата на Първанов
По-малко от месец преди официалния старт на предизборната кампания за общинските избори все още основните политически играчи не са обявили за какво ще се борят и по какво през нощта на 16 октомври ще съдят дали са спечелили, или са загубили поредната битка за гласове. Единствен Георги Първанов заяви, че БСП ще се брои за победител в тези избори, ако е спечелила в 50 процента от общините, но неговото мнение комай вече е последното нещо, с което се съобразяват ставащите все по-многобройни центрове на власт в партията. Доколкото в БСП обаче (все още мирно) съжителстват поне две партии, това, което е цел на Първановото крило, не е цел на Премяновото и тази констатация не се нуждае от доказване. Ако и Първанов да вярва в духове, твърдейки, че разнебитената му партия ще спечели в над 50 процента от общините, по-реалистични са очакванията на премяновистите, които от сърце ще се зарадват на един шумен социалистически провал, защото той ще им развърже ръцете да бутнат най-после бутафорния си лидер и да върнат партията там, откъдето тя тръгна преди десет години. С изявлението си за 50-те процента Първанов им прави неоценима услуга, защото след 16 октомври те ще имат черно на бяло, че очакванията на лидера са се разминали драстично с резултатите.
Начинът, по който на "Позитано" 20 интерпретират тазгодишните избори, е класическа илюстрация за т.нар. инструменталистки подход - когато нещо бива разглеждано не само по себе си, а единствено като инструмент за постигане на друга, определена като по-значима цел. Без съмнение решаването на вътрешнопартийни въпроси ще бъде цел &numero; 1 за БСП в тази кампания - номиналният лидер би използвал евентуален относителен успех за съхраняване на статуквото, опонентите му ще го атакуват и при най-малката възможност резултатите да бъдат интерпретирани като загуба. При тази перспектива е естествено проблемите на местното самоуправление, които би трябвало да бъдат централни в една подобна кампания, да останат на заден план. Това, което Първанов иска от своите кандидати, е не визия за бъдещето на съответната община, а единствено добър изборен резултат, който ще го бетонира на върха на партията. По-нататък спечелилите ще бъдат оставени да се оправят сами - както и досега. За някаква разработена на централно ниво партийна програма по отношение на регионите и дума не може да става. Обаче няма как на избирателите да бъде съобщено, че в тези избори БСП ще играе главно за главата на Първанов, а другото ще са подробности. Цинично е някак си да се каже в прав текст, че на "Позитано" 20 главният проблем тази есен е дали Първанов ще запази партийния си пост, а безработицата, обедняването и прочие проблеми, с които социалистите опищяха орталъка, ще бъдат оставени като грижа единствено на червените кметове по места. Индиректно обаче формулата "независими кандидати, подкрепени от БСП" казва точно това. Въпросът е дали червеният електорат ще схване "посланието".
Принципно не по-различно гледат на общинските избори и останалите леви партии. След като не успя да пробута елементарния си номер "с чужда пита помен", евролевият лидер Александър Томов все пак реши да рискува и да пусне Камов не толкова срещу Софиянски, колкото срещу Овчаров. Ако номерът на Томов беше минал, Евролевицата в столицата освен оскъдните собствени гласове щеше да брои и прелетите червени. Фактът щеше да даде основание на Томов да твърди, че догонва електоралната тежест на партията, от която е произлязъл. За никого не е тайна, че Евролевицата разчита на засилващия се (според домашни евролеви анализи) социалдемократизъм на червения електорат, за да може да измести партията - майка от лидерската позиция вляво. Това ще бъде и главната цел на евролевите тази есен. На Томов общинска власт не му трябва, трябват му доказателства, че партията му най-после е излязла от рамките на статистическата социологическа грешка и може да претендира за подялба на властта на централно ниво. Обективните обстоятелства обаче говорят, че червеният електорат не е получил писмото, което Томов от няколко години му пише. И по всичко изглежда, че скоро няма и да го получи. Затова на тези избори Томов ще трябва да разчита предимно на свои ресурси. А те - до доказване на противното - не са чак толкова впечатляващи.
Кръстьо Петков също гледа на изборите инструментално. За професора "убедителен резултат на местните избори" ще постави въпроса за "променения вот на гласоподавателите и променения баланс във властта". Според него добър резултат на левите през октомври би бил основание за предсрочни парламентарни избори и начин левите да се върнат във властта. За общините, за техните проблеми, за перспективите пред тях - нито дума.
Има една история, която добре илюстрира подхода, който левите са възприели при тези избори: някакъв човек отишъл в библиотеката и помолил да му дадат един по-дебел речник. Какъв, попитали го. Без значение, отговорил човекът, трябва ми за сядане.
Но докато левите седят върху книгата, вместо да я прочетат, другите вече ще са я прочели. За резултата от наученото след прочита няма да чакаме дълго - по-малко от два месеца.
Три пъти е бил дострояван и укрепван мавзолеят
СОФИЯ. Трудоваци не са работили по строежа на мавзолея, разказа вчера специално за "Демокрация" Вихър Найденов, който преди 50 години като студент по право е участвал в строежа на тоталитарния символ.
Строежът започва на 2 юни 1949, когато Георги Димитров умира. Мавзолеят е вдигнат за 6 денонощия непрекъснат труд, не за 3, както се твърди днес. В градинката отзад са били разпънати палатки за работниците, които не се имали никаква възможност да мръднат от обекта до окончателното му приключване. В тях са спели за по няколко часа, там са им носили храна. Никой не е можел да се откъсне и за миг, камо ли да се откаже и да напусне строежа.
Гробницата бе построена от професионални строители, продължава разказът на участника в събитията. Каменоделската работа са извършвали майстори от Владая, строителите са били трънчани. Когато мавзолеят бил окончателно готов, дошли хора от НКВД и със специални уреди проверили да не би някъде да е монтирана бомба.
Никога няма да забравя ужаса, който изживяхме, когато падна югоизточният ъглов блок, спомня си Вихър Найденов. Скеле на три нива е опасвало сградата. Най-отгоре са били зидарите, под тях каменоделците и накрая - майсторите, които заглаждали и полирали специално доставените русенски каменни блокове. Един багер носел и подавал към скелето огромните блокове, най-тежки от които - по над 1 тон, са точно четирите ъглови. При подаването на каменен блок багерът закачил току-що монтирания югоизточен камък и той се сринал - върху тройното скеле и хората на него.
Още чувам виковете, виждаха се само ръце, крака, продължава г-н Найденов. Официални съобщения за жертвите и пострадалите не е имало. Всичко се криеше, обяснява свидетелят на трагедията и допълва, че не може да каже колко са жертвите. "Но за един възрастен каменоделец от Владая съм абсолютно сигурен. Тялото му бе положено на одеало точно до нашата палатка. Като затворя очи, виждам как до него седеше приятелят му. На колене и плачеше. Без звук. "Вихър Найденов помни и друг каменодалец, чийто крака са били смазани ... Мазволеят, построен през 1949, няма нищо общо със сградата, която сега се руши, категоричен е Найденов. Три пъти гробницата е била достроявана, като допълнителните вътрешни стени от тухли и стоманобетон са слагани впоследствие. По-късно са изкопани подземният етаж и връзката с БНБ. Години след 144-часовия строеж са монтирани асансьорите и изключително скъпата климатична инсталация, поддържала мумията на Г. Димитров. В първоначалния си вид постройката не е имала трибуна за вождове, нито стаичка за отдих.
"Сградата, която владайци и трънчани построиха, бе обикновена. Предвидено бе от вратата да се влиза директно в един-единствен общ салон, в центъра на който да е тялото на Димитров. Над него имаше само една лапма и аз единствен се престраших, да се изкача по клатушкащата си стълба, за да завия крушката. Никой не искаше да направи това", спомня си още г-н Найденов. Когато строителните работи свършили, а работниците - най-после били пуснати, тогавашният студент заспал в трамвая на път за столичния кв. "Павлово", където живее и до днес. Спал близо 48 часа. Толкова бяхме изморени, с болка заключва Вихър Найденов. Въпреки съсипващия тогава труд днес той ни най-малко не съжалява за разрушаването на сградата. Напротив - убеден е, че нито столицата, нито държавата имат нужда от нея, и в специално писмо поздравил вицепремиера Евгений Бакърджиев за решението да бъде взривена.
Вихър Найденов, юрист, е роден през 1929. Баща му Йордан Найденов изчезва безследно на 29 септември 1944. За Георги Димитров си спомня, че в реч от трибуна на БНБ през ноември 1945 "вождът" обявява на развален български език, че се завърнал в България, за да спре смяната на правителства, защото това не било кръчма - един да влиза, друг да излиза.
Уитни Хюстън почетена от Лех Валенса и Йоланта Квашневска
На 22 август Уитни Хюстън започна европейското си турне в полския град Сопот с 20 минути закъснение, предаде ДПА. Певицата вероятно до последно следеше термометъра. В договора й е отбелязано, че може да излиза на сцената при температура над 19 градуса С.
От сцената на Летния театър в Сопот Уитни показа, че няма намерение да настива още в началото на турнето си: тя излезе по дънки, пуловер, ръкавици, шал и бляскаво яке, което към края на концерта, продължил час и половина, замени с дълго палто от изкуствена кожа. Уитни се пошегува, че според много западняци Полша е близо до Полярния кръг.
Пред почти 5000 души Уитни Хюстън изпълни свои нови и по-стари хитове. Тя успя да си почине, докато брат й Гари изпълняваше кавър на песента на Елтън Джон "Change the World". Певицата изпълни хита си "My love is your love" в дует с шестгодишната си дъщеря Боби Кристина.
Сред публиката бяха забелязани видни личности като Лех Валенса и първата дама на Полша Йоланта Квашневска. Въпреки че цената на билетите беше 250 полски злоти, на черния пазар те достигнаха 900 злоти.
Турнето на Уитни продължава в Германия. След това попзвездата ще пее във Виена, Цюрих, Ротердам, Шефилд, Уембли, Париж, Антверпен, Мейланд, Прага, Стокхолм, Хелзинки и Москва. Финалният концерт от европейското й турне е в Киев.
Университетски преподаватели ще наблюдават поведението на медиите заедно с НСРТ и ЦИКМИ
СОФИЯ. Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) ще привлече външни експерти, които да разглеждат постъпилите жалби от поведението на електронните медии по време на кампанията за местните избори. Имената на тези сътрудници ще бъдат огласени в началото не септември. Отсега обаче се знае, че по-голямата част от експертите са университетски преподаватели. Критериите, от които те ще се ръководят, са препоръчани от Съвета на Европа и включват плурализъм, толерантност, липса на партийни пристрастия, честност и т.н. От СЕ подсказали и че начинът, по който предизборната надпревара ще тече по медиите, трябва да бъде съобразен с българските условия. Затова и медийният съвет ще търси добро взаимодействие с ЦИК, а на 10 септември двете институции ще се срещнат със шефове на медийните организации, за да им доизяснят правилата.
НСРТ продължава работата си и върху издаването на програмна лицензия за телевизиите с национален обхават и ефирно разпространение. Няма да допуснем по наша вина да се забави стартът на частна национална телевизия в България, обещаха от НСРТ.
Медийният съвет съобщи и за констатирани нарушения в работата на БНТ, предимно в преливането на спонсорските заставки в реклама. Сред нередностите е отбелязано и излъчването в най-гледаното време на филма "Влюбване", който според НСРТ трябвало да се покаже най-рано след 23 ч. Санкции няма да има, на този етап това са само предупреждения, обясниха от съвета. До евентуална глоба ще се стигне само ако националната телевизия не поправи грешките. Това обаче е малко вероятно, тъй като ръководствоо на БНТ вече глоби Ивайло Гюров, шеф на продуцентското направлениене "Кино", за неподходящото време, в което бе излъчен хард-еротичният филм.
Филм разкрива ужасите в последния лагер на комунизма край Ловеч
В БНТ приключва работата върху двусерийния документален филм "Секретното дело за лагерите", който предстои да бъде излъчен през септември. Има ли какво още да се каже за тези адски места? "Да" е отговорът на екипа, заел се с болезнената и непрочетена докрай страница от историята на България. За разлика от предишните филмови трактовки на темата този път екипът се съсредоточава изцяло върху последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена. В ръцете си той има силен коз - материалите от секретното дело за лагерите, образувано през 1990 от Прокуратурата на въоръжените сили. Пред зрителите ще бъдат разсекретени факти, пазени в тайна в продължение на 40 години. Изпълнителен продуцент на филма е водещата на предаването "Законът и ние" Ренета Николова, зад камерата стои опитният оператор Стефан Христов. В основата на сценария е едноименната книга на журналиста от "Демокрация" Христо Христов, която ИК "Иван Вазов" пуска на пазара след месец.
Точно преди 40 години, през август 1959, политбюро начело с Тодор Живков дава своето мълчаливо съгласие за създаване на секретния лагер край Ловеч, превърнал се в неизличим кошмар за стотици български семейства. Раната все още боли, тя не може никога да заздравее.
Какво е останало оттогава? Ужасът, който плете своите вкаменяващи сънища, малко гузна съвест, едно дело и нямо правосъдие, родило само безотказно работещия ефект на смъртта: с всяка изминала година по-малко свидетели и по-малко знаещи.
След куп затворени телефони, изтощаващи лични срещи, след страха в очите на оцелелите след ада екипът на филма успя да открие сред малкото останали живи бивши лагеристи човек, който да се реши отново да се озове на най-страшното място - каменната кариера, където да разкаже за преживяното там. Някогашният майстор строител Йордан Майски, свален от милицията от скелето на храм-паметника "Св. Александър Невски", се превръща в един от главните герои на филма.
Авторите на продукцията за първи път показват неизвестните досега факти за закриването на лагера през април 1962 и интригите на Тодор Живков, предизвикани от опасенията му да не загуби поста си заради разразилия се в ЦК скандал. За това свидетелства зам.-началникът на отдел "Следствен" към Държавна сигурност Гатю Гатев, който лично води делото срещу двама избягали лагеристи, които разкриват за нечовешкия режим и убийствата край Ловеч. Гатев е и един от малцината хора заедно с шефа си, вече покойния ген. Димитър Капитанов, осмелили се да сигнализират за убийствата в ЦК зад гърба на отговарящия за лагера Мирчо Спасов.
Зрителите ще имат възможност да разберат каква е трябвало да бъде присъдата срещу Живков, ако обвинението срещу него през 1990 бе останало.
По какъв начин са били прикривани следите на инквизициите в лагера е другият основен момент във филма. Екипът за първи път показва зловещото място, където тайно са били погребвани труповете на убитите лагеристи - остров Предела в Дунав. Авторите на филма разплитат и малко известния факт, че един от свидетелите - бивш затворник от Белене, използван като гробар, заблуждава прокуратурата и през 1990 тя търси останки от труповете на съвършено друго място - на остров Магарец.
Като символ на омразата на партията към инакомислещите е тъжната история за смъртта на флейтиста Димитър Чабуклийски, един от обещаващите композитори през 60-те, който е другият музикант, въдворен в лагера, освен Сашо Сладура. "Счупените пръсти и гнойните рани по гърба на баща ми, това е моят детски спомен", разказва без колебание пред камерата дъщерята на Чабуклийски Людмила.
Защо процесът за лагерите не стигна докрай? За това говорят първият и вторият прокурор по делото о.з. ген. Лилко Йоцов и о.з. подп. Венцислав Теофилов. Какъв жесток човек е бил Мирчо Спасов, разкрива още във филма бившият зам.-шеф на НСлС Владо Стойков, арестувал най-предания човек на Живков през март 1990.
Какво е лагерът край Ловеч и защо трябва да се връщаме към него? След закъснялото правосъдие екипът дава своя отговор с филма: това е история, която трябва да се знае и да се помни.
Продуцентът Ренета Николова:
Когато през февруари т.г. в предаването "Законът и ние" направихме материал за разследването на колегата Христо Христов от в. "Демокрация" за секретното дело за лагерите, разбрах, че той е успял да влезе в една история, която всички си мислим, че знаем, а всъщност се оказва, че тя е много по-дълбока и е останала в по-голямата си част неизвестна за обществото. Дълго време след предаването ни звъняха зрители и искаха да продължим темата. Хората показаха, че лагерите не са забравени и тази тема не е преставала да ги вълнува. Така стигнах до идеята да направим филм.
Нито за миг не съм се съмнявала, че няма да успеем, защото подходихме изключително сериозно към реализирането на идеята, въпреки че имахме съвсем малко време да се подготвим.
Като снимахме в Ловеч, Белене и Каварна, ни хванаха най-големите горещини, работихме при 45 градуса. През цялото време обаче всички от екипа показаха изключителна съпричастност към това, което правим, макар да знаеха, че бюджетът ни е скромен и няма да получат толкова, колкото заслужават за огромното напрежение. Просто екипът работеше заради самия филм и това беше най-хубавото.
Режисьор-операторът Стефан Христов:
Това е най-голямото предизвикателство в живота ми.
По време на снимките мислех за противоположностите светло - тъмно, добро - лошо. Смятам, че нито един екип не може да издържи на това психическо и физическо натоварване, което изпитахме на гърба си. Освен Нашият екип. Когато хората видят филма, ще разберат за какво говоря.
Сценаристът Христо Христов:
Ние не правим преразказ на известното и показаното досега, а представяме една съвършено нова история за създаването, функционирането и закриването на най-жестокия лагер, този край Ловеч. В основата на разказа ни не лежат догадки, версии или голи журналистически внушения, а оригиналните документи, показания и факти, събрани по дело &numero;4/1990 за лагерите. След като получих разрешение от Върховния касационен съд да се запозная с делото и месеци наред се рових в тези забравени томове, разбрах, че хората не знаят дори и една пета от това, което съдържат те. Разсекретяването пред журналист на такова дело, което определено е свързано с едно от най-тежките престъпления по времето на комунизма в България, е прецедент не само у нас, а и в цяла Източна Европа. Филмът разкрива онези факти за концлагера край Ловеч, които години наред са били старателно крити от партията и досега обществото не е могло да знае нищо за тях.
Работихме с голям хъс и желание, а колегите просто бяха невероятни.
Ако трябва с една дума да определя какво е оставила тази мръсна история след себе си - това е ужасът. Ужасът, който виждахме въпреки миналите 40 години в очите на оцелелите лагеристи и в прикритите сълзи на онези фамилии, които още не знаят къде са гробовете на близките им, убити край Ловеч.
Фонд "Земеделие" дава 2 млрд. лв. на "Агробиохим" за торове
СТАРА ЗАГОРА. От тази седмица започна подписването на договори между земеделските стопани и старозагорското торово дружество "Агробиохим" за получаването на стоков кредит - изкуствен тор по линия на държавен фонд "Земеделие". Това съобщи вчера пред БТА Васил Щерев, изпълнителен директор на фирмата. Фондът ще отпусне 2 млрд. лв. за закупуването на амониева селитра от старозагорския завод.
Месечният капацитет за производство на амониева селитра е 20 000 тона. Цената на килограм ще се определи от стойността на амоняка, която трябва да обявят две български фирми производителки - "Неохим" - Димитровград, и "Химко" - Враца.
"Агробиохим" започва работа на 10 сепетмври.
Холандската кралска двойка идва у нас през октомври
ХАГА. Кралица Беатрикс и принцът на Холандия Клаус фон Амсберг ще посетят България от 6 до 8 октомври. Холандската кралска двойка ще направи първата си визита в страната по покана на президента Петър Стоянов, съобщи говорител на кралския двор, цитиран от ДПА. Датите на предстоящата визита бяха потвърдени и от екипа на Петър Стоянов. Подробности около програмата на посещението не бяха огласени.(БТА)
Яна Язова остави неразгадани тайни и оригинални творби
"И не знам кое у мене е живот и кое поезия. Знам само, че някаква невидима сила просто ми налага да пиша", казва в интервю от 1934 г. младата Яна Язова. Тя е едно от странните и магнетични лица в българската поезия по това време. За периода между рождението си (23 май, 1912, Лом) и смъртта (9 август, 1974, София) тя оставя на почитатели и изледователи уникално творчество и трагичен живот. Смъртта й е забулена в тайна. Разследването е прекратено от ЦК на БКП. След 1944 творбите й не стигат до читателите поради забрана за публикуване.
На 18 години Люба Тодорова Ганчева е извънредно красиво момиче с особен талант. В литературата изгрява с името Яна Язова, дадено й от нейния учител и приятел проф. Александър Балабанов. Изписала 5 тетрадки със стихове, тя отива при него след един странен сън. Сънува висок връх, който се опитва да изкачи, но не успява, докато не вижда в светлината човек, приличащ на Балабанов. Той я възкачва на върха.
Още първата им среща слага началото на една странна и невъзможна връзка. Разликата в годините е 33. Трагичните акорди на тази непостижима любов осмислят живота и творчеството на Язова. Трите й стихосбирки "Язове", "Бунт" и "Кръстове" предизвикват буен възторг в приятелския кръг на Балабанов около в. "Литературен глас". Противоположният лагер на сп. "Златорог" обаче остро ги напада. Задъхани, пропити от саркастичен песимизъм и странно въображение, стиховете й са нещо ново в тогавашната ни поезия. Между най-драматичните от тях са "Кошмар", "В нощта", "Плътта", "Маски". Как самата Язова определя дебюта си в литературата? "Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия.... Ако да бях мъж, аз щях да вляза в тоя литературен свят с ритници и юмруци, защото старите го пазят с всички позволени и непозволени средства от пристъпа на младите."
Започнала с поезия, Яна Язова навлиза и в прозата. В "Капитан" остават ненадминати образите на сатанинския Кълвач (запечатал странностите на самата Язова) и ангелския Философ (чийто прототип е Балабанов). Героите в романите й се люшкат в житейския океан, без опора и истинска вяра. Съмняващи се, те се питат за неразгаданите тайни на битието.
Романите й "Левски", "Бенковски" и "Шипка" оформят трилогията "Балкани". Тя обаче стана достъпна за читателите чак 13 години след смъртта й. Забраната за публикации от 1944 сменя славата с мълчание. Яна продължава да пише в ролята си на дисидент, но не може да види напечатани творбите си. Големите й романи излизат след 1987 г. чрез усилията на тогава младия литературен историк Петър Величков. Сега той подготвя книга за Яна Язова. За Коледния панаир ще бъдат издадени нейни творби за деца и стихосбирката й "Лебед от змия роден". Драмата в стихове "Силян Щърка" на Яна Язова бе драматизирана и излъчена по БНР през март.
Преди седмица почитателите на Яна Язова се събраха в Чешкия център в столицата, за да почетат голямата писателка. Литературната вечер, на която Петър Величков разказа интересни случки от ежедневието и творчеството на Язова, бе посветена на чешкия й период и на 25 г. от смъртта й. Младата Яна Язова вдига на крака цяла Прага през 1936 г. по време на престоя си там не само с красота, но и с оригиналната си поезия. Години по-късно София също ще заговори пак за нея, но по съвсем различен начин и повод. През август 1974 г. тялото й е намерено разложено в дома й.. Мистериозна гибел след един трагичен живот. За тях е и разговорът ни с Петър Величков.
14 партии и организации са партньори на СДС в Стара Загора СТАРА ЗАГОРА. Очакваме резултатите от местните избори в Стара Загора да са сред най-добрите за сините в страната, заяви при посещението си в града главният секретар на СДС Христо Бисеров. Той изрази удовлетворение от работата на общинското ръководство на синята партия и от разширяването на коалицията ОДС в местен мащаб. Партньори на СДС тук вече са 14 партии и организации, сред които БЗНС-НС, БЗНС, БСДП, ОБТ, ХАП, БСДС, Движението на обединените монархисти и Обединеният ромски съюз. Предстоящите избори няма да са на независимите кандидати, прогнозира Христо Бисеров. Според него и в европейския модел не се издигат личности, които да не са поддържани от силна партия. Заставайки на места зад независими кандидати, БСП прави поредната си крачка назад, допълни главният секретар на СДС. Загубата на социалистите наесен ще е загуба не само на власт, но и катализатор за разпад на партията, категоричен бе той.
180 строежа в Слънчев бряг са спрени от строителство
СОФИЯ. Дирекцията за национален строителен контрол е издала заповеди за спиране на строителството на три незаконни хотела, сред които са "Родопи" и "Корал", както и на 180 леки постройки в Слънчев бряг, съобщиха от дирекцията пред БТА. Общо за 205 обекта в курорта има съставени констативни актове. До седем дни, когато изтича срокът за възражения, ще бъдат издадени и заповеди за спиране на експлоатацията им. Заповедите за забрана за ползване на строежи, издадени само през юли, са 72. 11 собственици на съборени незаконни постройки в Боровец и Маркуджиците до 14 дни трябва да внесат от 5000 до 20 000 нови лева заради разходите, направени при бутането на сградите им.
През юни-юли е била проверена дейността и на общинските технически служби. Най-честото нарушение в тяхната работа е издаването на неправомерни разрешения за строителство.
Спряно е строителството общо на 117 незаконни строежа, които са били в процес на изпълнение. От тях 23 трябва да бъдат премахнати, е решението на дирекцията. Сред тях са павилиони, прераснали в къщи за живеене, в курортите Цигов чарк и в Свети Константин край Пещера.
717 наказателни постановления за отклонения от строителните проекти е издала дирекцията. Общо дирекцията е наложила 64 173 нови лева глоби.
8000 дка борови и 4000 дка широколистни гори изгоряха в Старозагорско
СТАРА ЗАГОРА. Около 8000 дка борови гори и близо 4000 дка широколистни насаждения са изгорели на територията на Старозагорска област от големия пожар в Сакар планина, съобщи областният управител Радомир Енев. Иглолистните гори са унищожени безвъзвратно, а широколистните видове ще се възстановят след година, но екологичното равновесие в региона е нарушено, допълни той.
Късно получихме информацията за размерите на пожара, заяви подп. Динко Марков, началник-отдел "Отбранителна мобилизационна подготовка" в областната управа. Дежурните по Гражданска защита общински служители не подали навреме сигнала за бедствието и старозагорското областно ръководство научило за него от директори на мини "Марица-изток". Ще вземем мерки срещу тези служители и ще установим причините за лошата организация, обеща г-н Енев. Днес на обяд той ще събере шефовете на горските стопанства от областта. До края на седмицата предстои среща и с кметовете. Целта е да се засили контролът по изпълнението на заповедта на областното ръководство, която забранява паленето на стърнищата през летния сезон. Специални писма до шефа на Генщаба ген.-полк. Михо Михов и до изпълнителния директор на мини "Марица-изток" АД инж. Петков е изпратил Радомир Енев. В тях той изразява благодарност за помощта на военните и на служителите от енергийния комплекс при гасенето на пожара.
