Вадят мегаделата от фризера на Дойчев
СОФИЯ. Големите дела срещу бивши партийни и държавни ръководители, образумави през 1990-1992, по които работеха прокурори от бившата Главна прокуратура под ръководството на Михаил Дойчев, са оставени без описи и на практика сега не се знае какво се съдържа в тях. До този извод е стигнала ревизията, разпоредена през март от главния прокурор Никола Филчев. Имало е някакъв опит на Дойчевата група за опис на делата по компютърен път, но дискетата останала на "Развигор" 1 при преместването на прокурорите, след което "потънала" в бившето Главно следствено управление и НСлС, разказа прокурорът от Върховната касационна прокуратура Асен Арсов. Той показа вчера на журналистите хилядите томове от мегаделата, които сега лежат в касите на ул. "Майор Векилски" &numero;4, където са работили през последните години прокурорите Дойчев, Цанков, Долапчиев. В момента три технически сътруднички на прокуратурата описват лист по лист делата и надали ще свършат до есента. Преписките първо ще се подредят и опишат, след това ще се разпределят на Софийската градска прокуратура, тъй като след промените в законодателството тя е компетентната да ги наблюдава. Едва след това ще се преценява дали има основания да се възобновят разследванията по тези дела, които са били спрени поради изтичане на предвидените в НПК срокове.
Става дума за няколко дела, добили популярност като "мегапроцесите срещу бившите величия". На първо място, това е дело &numero; 4 от 1990 за икономическата криза, обхващащо периода 1981 - 1989, "срешу бивши партийни и държавни ръководители". Няма обаче привлечени като обвиняеми конкретни лица, има само уличени, търсен е бил по това дело и Огнян Дойнов, разпитвани са Живков и Луканов. Според прокурора Арсов преобладаващите причини за спирането на делата били обективни, например назначената от прокурорите макроикономическа експертиза не е могла да посочи причините за икономическата криза. Пак според Арсов по-правилно щяло да бъде да се работи по направления - външна търговия, промишленост и т.н., а не да се тръгва от общото към единичното, какъвто подход бил възприет от Дойчев.
Войната свърши!
БРЮКСЕЛ. Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана вчера официално обяви прекратяването на въздушната операция срещу Югославия, след като алиансът се убеди, че югославските въоръжени сили са започнали да се изтеглят от Косово в съгласие с подписаното миналата нощ споразумение между югославските и натовските военни. Изтеглянето на югоармията трябва да стане в 11-дневен срок, а влизането на КФОР ще започне веднага, след като Съветът за сигурност приеме съответната резолюция. Според Солана това може да стане още днес.
Мироопазващите сили ще се състоят от около 50 000 войници от 30 държави, 44 000 от които ще бъдат натовски. Те ще влизат в Косово през македонския ГКПП Блаце, като НАТО обмисля възможности да открие и "втори фронт" откъм Албания.
Американският президент Бил Клинтън приветства спирането на въздушната операция и заяви, че НАТО напълно е постигнал целите си в конфликта. Руският президент Борис Елцин заяви, че замразяването на "агресията" не е достатъчно.
Вторият мост над Дунав - отложен за дълго?
Букурещ отказа вторият мост над Дунав да бъде при Видин-Калафат. Това за съжаление е посланието на румънския президент Емил Константинеску, обявено в нарочно интервю, дадено пред представители на българските държавни медии - БТА, БНР и БНТ, в сряда вечерта, само три часа преди успешния завърщек на преговорите за мир в Косово. Идеята бе президентът Емил Константинеску точно в този момент и в навечерието на вчерашната среща, на която се изясняваха параметрите на Пакта за стабилност, да обяви съгласието си. Дунав мост -2 да бъде при Видин-Калафат, а изграждането му да бъде включено в Пакта за стабилност. Уви, новината е точно с обратен знак. Константинеску наистина каза, че България и Румъния трябва да работят заедно за възстановяването на Югославия, да участват със съвместни проекти, но... за да стане "мостът на сътрудничество" между двете държави по-силен, от него трябвало "да се извади" Дунав-мост-2.
Най-странното в цялата история е, че Константинеску каза на Петър Стоянов три пъти "да" мостът да е при Видин. Двамата държавни глави се видяха на четири очи в Лвов на форума на президентите от Централна Европа. Новината пристигна в България с посредничеството на прессекретаря на българския президент, но още на следващия ден в Лвов Стоянов каза на придружаващите го журналисти, че "много точно" са отразили разговора, на който не са присъствали. Константинеску обаче тогава не се срещна с българските репортери, трябвало да си замине по-рано, и не дойде на съвместната пресконференция на деветимата държавни глави. И така до сряда, когато от интервюто му става ясно, че огласеният от Стоянов пробив за Дунав мост-2 е бил само илюзия. Явно нито Стоянов, нито Нери Терзиева биха си позволили такова явно разминаване с истината, защото тя винаги става ясна и тогава сгромолясването е отвисоко. Може би има нещо вярно в слуховете, които се носят из Букурещ, че Емил Константинеску използва това интервю за вътрешнополитически цели, с него започва предизборната си кампания - президентският вот в Румъния е догодина.
Най-после румънският президент ясно обяснява какви са причините за позицията, която впрочем Букурещ отстоява от няколко години: "Националният интерес в момента на Румъния е пристанището "Констанца" и няколко вътрешни магистрали. Тези различни национални интереси трябва да се сближат. "Как точно да се сближат? Много просто - като вторият мост над Дунав се построи по-близичко до Констанца, за да може целият трафик да преминава през територията на северната ни съседка. Хубав интерес, но трябва ли България да става негов заложник? През последните два месеца на война изпитахме на гърба си какво означава да живеем в "арестувана държава" и да нямаме достъп до Европа по път, различен от този през Русе и Гюргево. Обикновените шофьори и превозвачи не се интересуват от националните приоритети на съседните страни, за тях е важно пътят да е кратък, без дупки и естествено без рекетьори на всеки километър.
Вече няколко години продължава епопеята Дунав мост-2 . Толкова категоричен отказ обаче досега не беше пристигал, всички отговори бяха досега бяха доста по-уклончиви. На тристраннтата среща в Делфи през октомври миналата година между президентите Петър Стоянов и Емил Константинеску и гръцкия министър-председател Костас Симитис бе постигнато съгласие 7 инфраструктурни проекта да бъдат приоритети и един от тях е точно трансевропейският коридор &numero; 4, който минава през Видин и Калафат. Този текст дори залегна в общата заключителна декларация, подписана от самия Емил Константинеску.
През последните месеци България сложи на масата основния си коз: Ние ще осигурим парите за изграждането на съоръжението, нямаме и нищо против да се изградят още мостове на различни места, избрани от румънската страна. Затова и сега Константинеску чука на отворена врата, като казва, че трябва да се питат експертите за начина на финансиране. Той отдавна е българска инициатива и обект на преговори с кредиторите, например от Парижкия клуб. Писмената позиция на българското правителство - за мястото на моста и начина на финансиране - българският министър-председател Иван Костов връчи на румънския си колега Раду Василе в последния ден на февруари. Десет дни по-късно Петър Стоянов връчи документа на Емил Константинеску на срещата между българския, румънския и турския президенти. И тогава при повдигане на въпроса за моста, отговорът бе уклончив, а Сюлейман Демирел предложи тактично следващата среща между тримата държавни глави да е посветена точно на инфраструктурата. Тя ще е в България, но догодина. Нова тристранна среща, посветена на мястото на моста предложи и преди две седмици и гръцкият президент Константинос Стефанопулос и Константинеску се хвана за идеята с голямо удоволствие. Просто защото добре разбира, че така въпросът ще бъде отложен до нов разговор между държавните глави, а после, както в доброто старо време, да се прехвърли на експертите. И без това според румънския президент мостът при Русе използвал само 20 на сто от капацитета си. Пита се тогава защо са опашките там?
Мосът не е шосе между България и Румъния, а част от трансевропейската транспортна мрежа. Тези думи на премиера Иван Костов, казани преди две седмици, точно показват българския прочит на отстояване на националния интерес: Изграждане на инфраструктура за страната ни, но не като изолирано шосе, а като елемент от общоевропейските транспортни коридори.
Изключително лош знак за проевропейската отвореност на двете ни страни дава изявлението на Емил Константинеску, най-неприятното е, че то идва точно в първия ден на мира. Денят след войната трябваше да бъде времето, в което ще се правят планове за възстановяването на региона, за превръщането на Югоизточна Европа в отворено пространство без разделителни линии и постепенно снижаване на границите... А сега излежда, че ще търсим евроарбитраж за мястото на моста. Константинеску твърди, че според последни социологически данни за румънците българите са най-добрите им съседи. Какви ли биха били резултатите от един социологически сондаж в България с подобен въпрос сега, след последните действия на Букурещ?
Михайловски се отказа от кметската надпревара
СОФИЯ. Зам. търговският министър Христо Михайловски се отказа от надпреварата за кметския стол в столицата на вчерашния регионален съвет на СДС. Нужна е консолидация на гласовете, затова всички трябва да се обединят около кандидатурата на Стефан Софиянски, заяви Михайловски. Той благодари на местния клуб, който го е номинирал, и пожела успех на досегашния кмет.
Социологическо проучване на "Сова 5" сред привържениците на СДС показва, че на предварителните избори за Софиянски ще гласуват 86,4%, за Михайловски -7,2%, а 6,4 - не са решили.
Претендентите Софиянски и Михайловски се явиха вчера да представят програмата си за кампанията за първичните избори на 26 юни, организирани от СДС, когато зам. търговският министър си направи отвод. Въпреки че претендентът за кметския пост е един, предварителен вот ще има, за да се разбере какво е доверието в Софиянски.
Защо директорът Бойко Рашков ще стане редови следовател
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев поиска в сряда Висшият съдебен съвет да понижи в обикновен следовател директора на Специализираната следствена служба (ССлС) Бойко Рашков. Според последните изменения на Закона за съдебната власт министърът може вече да прави това. Мотивите са изводите на 20-страници доклад на Инспектората на правосъдното министерство, извършил проверка в ССлС през март. Инспекторите са проверили организацията по образуването и движението на следствените дела, преструктурирането на ССлС след закриването на Националната следствена служба и са анализирали извършените предварителни следствия.
"Дейността на Специализираната следствена служба е осъществявана в условията на непълноценно ръководно обезпечаване и при ниска ефективност и качество на разследването. Това ни дава основание да примеме работата й като незадоволителна. " Такава обобщена оценка прави комисията от инспектората, проверила работата на следствието. Тройката, която се пише на Бойко Рашков, едва ли може да учуди някой.
Ревизия, която се извършва от юристи извън службата, е първата по рода си и вади твърде нелицеприятни истини, спестявани от ръководството през последните години. Всъщност това учудва единствено самия Бойко Рашков, когото Татарчев направи директор на ССлС, за да го застрахова през декември 1998, когато следовател &numero; 1 бе и кандидат за поста главен прокурор.
Рашков, който през лятото на 1998 се кле, че съдебната реформа ще пропадне със закриването на НСлС и създаването на нейно място наСпециализирана следствена служба, не си е направил труда да осъществи нова структура на ССлС. Вместо това той чисто механично е прехвърлил дейността на старите отдели в новата служба. Това е довело до неправилно разпределение на следователите в различните отдели, а и оттам до Тяхната натовареност и резултатност. Така например от един от най-тежките отдели, този за банковите престъпления, се прехвърлят делата в други по-ненатоварени звена, които обаче не са специализирани в разследването на този род престъпления и работата им е с голям процент брак.
Инспекторите отделят особено внимание на банковия отдел, където са концентрирани почти всички т.нар. обществено значими дела. Повечето от тези следствия, които са били под надзора на специалната прокурорска група начело с Михаил Дойчев, страдат от липса на предварителни проверки и въпреки участието на следовател в много от тях зеят празнини, което е затруднявало разследването, и това е била една от причините срокът за работа по тях постоянно да се удължава.
Проверката разкрива порочната практика банковите дела да се завеждат в градската или районната прокуратура, а от Главна са се произнасяли по тях като първа инстанция. Пример за това е следствено дело &numero; 120/1997 за Минералбанк, заведено в градската прокуратура, по което Главната прокуратура е казвала многократно своето "да" на молбите на обвиняемия Емил Хърсев за разрешения да напуска страната.
Ръководството на НСлС (ССлС) не е създало организация за координиране на усилията си с други държавни институции, имащи отношение по назначаването на финансово-счетоводните експертизи, е поредната слабост, отбелязана в работата на Рашков. Така някои експертизи, които наистина са изключително сложни продължават втора година.
Засягайки и обективните причини за забавянето на делата проверката откроява и субективните, които са си точно в двора на Рашков. Инспекторите констатират, че преди всичко липсва организация на качественото, ефективно и срочно разследване. Отсъствието на организация започва още с разпределението на делата между следователите в отдела. Така например тежки дела са се възлагали по няколко наведнъж на един и същ магистрат, без да се възприеме нито веднъж принципът на съекипност и да се разследва от група следователи. При напускане на даден следовател в такива случаи работата се започва наново от заместилия го, като има случаи едно дело да се работи пет пъти от пет различни следователи.
В следствието продължават да са на служба 76 военизирани кадри. Това обаче отдавна не е наложително, тъй като охранителният състав бе необходим, когато НСлС отговаряше за арестите, констатира проверката. "Наличието на военизиран състав в ССлС е неоправдано, и противозаконно и е продиктувано от формиране на по-високи трудови възнаграждения на определена категория служители", пише в доклада.
Оценката, която получава Рашков за работата си както за последните месеци на НСлС, така и като шеф на новата ССлС, едва ли е подценяване на дейността му.
Тя бе предизвестена още преди година, когато стана ясно, че тандемът Татарчев - Рашков няма намерение да вкара в съда онези, които продъниха банковата система през периода 1995-1996.
Проверяван период - 15. ХI. 1998 - 28. II. 1999
52 следователи в 6 отдела на ССлС са имали на производство 244 предварителни следствия.
94 от тях - неприключени от предишен период.
150 - върнати за доразследване.
28 - приключени (от тях приключени 10, за прекратяване 6 и 12 спрени).
От върнатите за доразследване през периода са приключени и пратени в прокуратурата общо 68. От тях 40 за съд, 8 за прекратяване и 20 за спиране.
Косово открои България от общия балкански отряд
Краят на войната на Балканите е моментът да погледнем какво се случи с нас - българите, като цяло - общество, управляващи, как ни вижда светът?
За да погледнем в плоскостта на обществото, трябва да се върнем малко назад. В първите две седмици от бомбардировките извън София, извън западната част на страната, където се чуваха детонациите, българското общество нямаше кой знае какво мнение или не се вълнуваше особено от акцията в Косово. И то по традиционната причина, че всеки си има проблеми. Българинът е свикнал, като има проблеми, да си ги гледа тях и да не обръща много-много внимание какво става по света. След което под влияние на много фактори - така наречените "криви ракети", непрекъснатото проблематизиране на въпроса в медиите - кризата в Косово започна да се изкачва в йерархията на проблеми на българското общество. В края на май поради няколко неща-перспективата, че краят на войната е близо, че Милошевич започва да отстъпва, че Русия няма да се намесва, а за България няма непосредствена опасност - се видя, че българското общество се е върнало на изходна позиция, то обмисля и спори по въпроси които го тревожат-доходи, цени, реколти, пенсии, безработица, и започва да оттегля своето внимание от косовската криза. Това, което сега очевидно ще стане е, че като всяко нормално и като всяко западно общество ние ще се прекръстим три пъти, ще плюем през рамо за късмет и ще кажем "и това ни отмина" и в рамките на няколко денонощия ще се върнем в обичайното си състояние. До няколко дни много по-важно за българското общество ще стане отново закриване на предприятия, безработица, цени, деноминация, развитие, реформи и т.н. Извънредно важно е как българското общество изглежда навън, в огледалото на световните медии. Много интересно развитие търпи образът на българското общество, не само правителството, на Запад. В първите две седмици световните медии се опитаха да напъхат България в калъпа на типична балканска страна. Първите две седмици за България се говореше като за страна типично балканска, с нерешени исторически проблеми, с претенции към териториално разширяване, с проблеми с малцинствата, със славянска солидарност, с православна солидарност и прочие. Бяхме турени в един калъп, който ни описваше като по-малко екстремистки сърби. От началото на април, когато у нас започна по-сериозен дебат, правителството зае много котегорична позиция и оттогава започна разграничаването от общия балкански образ. Към момента на гласуването за коридорите, началото на май, се оформи трайно тезата, че има и други Балкани, тези други Балкани се казват България. Когато ние тук заговорихме за български модел, се заговори и там, на Запад. Към края на май вече българският модел беше отчетливо формулиран и така и в момента присъстваме в световното обществено мнение. Образът е очертан така-през 90-та всички балкански народи бяха в еднаква ситуация на избор, те имаха еднаква история, проблеми, минало, всичко. Сърбия избра да се потопи в етнонационалистически ретроградни идеологии. България, казва западната преса, избра друго-да скъса с претенциите за етническа държава, с традицията на етническия балкански национализъм, същевременно скъса с нецивилизованото отношение към малцинствата, българското общество изрино отхвърли нетолерантността към малцинствата и прекъсна, с признаването на Македония от корен българския национализъм в лошия смисъл. Другото, което подчертават западните анализатори, на мястото на този модел българите въведоха механизмите на съвременната демокрация, правата на човека, гражданското общество (това се подчертава много силно) и пазарната икономика. В един вестник дори пишеше: "Най-трудно е да се направи гражданско общество на Балканите, българите го избраха и го направиха". Има и други оценки-че българското гражданско общество в началото на 90-те години се опълчи срещу балканската ксенофобия и победи в тази битка. Изводът, който се прави в последните дни, че българската теза - решението на всички проблеми на Балканите е внасянето на демократични механизми, права и свободи на гражданина и икономическа реформа - е ключът към стабилността на Балканите. Другите страни ще бъдат окуражавани и подтиквани да направят това, което направи България. В тези анализи се твърди, че след всичко, което страната направи трябваше да "излети" нагоре в икономическо отношение през 1999 не може да го постигне заради Косово, но се подчертава, че въпреки това българското общество и правителството няма да изоставят реформата - решение от изключителна важност. От десет години всички страдаме от това, че каквото и позитивно да стане в България, то не се забелязва навън, в големия свят. Сега го забелязаха така, че България беше заявена като модел. Отпадна като конкурент Румъния, поне на този етап тя се смята като последовател на България с шансовете да получи същия статут като България. Напред излиза тезата, че ако Македония стъпи на пътя, по който вървим ние, това ще я превърне в модерна нация и модерна държава. Така че представата за България е коренно променена.
Пред политиците сега застават големите въпроси.
БСП тепърва ще разбира как проигра изключително добрите карти, които съдбата й раздаде. БСП не можа да лансира себе си като партия на мира, антивоенна партия, да се опре на антивоенните настроения и да промени облика си на партия на бившите комунисти, които доведоха страната до разруха. С предстоящите закривания на предприятия БСП можеше да си присвои още една черта - да заяви, че е партия на заетостта. И така да пропакова себе си, но не го направи, защото няма потенциал за нито едно от необходимите действия. Абсолютно закономерно беше, че БСП "изгърмя" шанса си, с което загуби и много други възможности. Косовската криза може да бъде оприличена на остър завой. На този завой изхвръкна маса народ - интелектуалци, политици, журналисти. БСП също не можа да го вземе. Същото важи и за Евролевицата - така и никой не разбра каква точно е нейната позиция, освен че непрекъснато се измятат от това, което са заявили. От политическия спектър "взеха завоя" ОДС и ДПС. Сега предстои да се види дали ДПС ще успее да запази активите, които си възстанови по време на кризата. Въпросът е дали няма да ги изгърми като 1992 и 1993 година. Естествено, политическото пространство се изчисти от дребните играчи - сериозните играчи в една изчистена политическа конструкция се запазиха - ОДС, БСП и ДПС.
На управляващите им предстои най-сложната и трудна част след кризата. Те трябва да обърнат всички позитиви, които се натрупаха - новият образ на България, разпознаването й спрямо другите Балкани, това, че се препотвърди европейският избор, че международните западни институции приеха, че плановете за региона трябва да се правят съвместно с региона, а не да се "спускат" бюрократично от Брюксел - всичко това сега предстои да бъде овеществено като конкретни планове, срокове и пари. Тук прозорецът на възможности няма да бъде отворен много дълго - става въпрос за няколко седмици. Ако всички тези позитиви не се превърнат в конкретни ангажименти от страна на западните институции към България, съществува опасността от бюрокрацията. Първата реакция и на Запада ще бъде като нашата - да се прекръстят три пъти... Ще излязат сметките за войната, данъкоплатците няма да са съгласни да плащат дълго за някакви балкански работи и щом това стане, Брюксел ще се опита да наложи обичайния си стил на поведение. Затова върхът на българския държавен елит трябва да се споразумее със западните лидери, и то не само като говорители на България. Междунардният политически и държавен елит вече припознава българските държавници като регионални говорители, което е огромен успех. Това е задачата, която трябва да бъде много бързо дефинирана и "спусната" като задача на бюрокрацията в Брюксел.
Всички искания, дефинирани до този момент от страна на българските управляващи - бързо начало на преговори с ЕС, инвестиции в инфраструктура, държавни гаранции за тези инвестиции, всичко това са приоритетите на реконструкцията, която е общата цел - на Запада и на региона.
Българското общество в последните 100-тина години винаги е страдало от това че различните позитивни проблясъци никога не са се събирали заедно, за да формират така наречения системен ефект в система на постоянни, многопластови дейности, които да водят до нещо качествено ново за обществото и държавата. От една година нещата започват да се "събират" и тези проблясъци на позитивност се събират в една система, която променя облика на цялото. Това е едно много крехко състояние, което отдавна не се е случвало в България. Ако обществото не беше изненадало себе си, че е по-европейско, отколкото си мислеше, когато беше първият страх от бомбите, то все пак не се върна назад - на страхлива, подчинена позиция. То се паникьоса, но откри, че не иска да се върне назад. Това окуражи управляващите, правителството да вземат своето решение, да влязат в разрез с моментното паникьосване на общественото мнение. Тази ясна управленска позиция направителството пък окуражи обществото да излезе от апокалиптичните си страхове и реакции и да седне да помисли кое е добро за страната, къде е българският национален интерес, което даде възможност на правителството отново да реагира още по-категорично. Спойката на тези две неща всъщност изгради новото отношение към България - че не само правителството "влачи" към НАТО, а че България избра Запада, България избра да не бъде балканска страна - това е посланието. Това кардинално променя статуса на България навън - с нея започват да разговарят като с небалканска, европейска държава. Това дава възможност на управляващите да прокарат максимално бързо ангажимент спрямо Запада, това отново се връща и подкрепя българското общество в неговия проевропейски избор. И за пръв път нещата в България са в такова състояние - от времето на Стамболов такова "събиране" на българското общество досега не е имало.
От 50 до 200 лв. глоба за чиновник, отказал информация
СОФИЯ. От 50 до 200 деноминирани лева (от 50 до 200 хил. лв.) ще бъдат глобявани държавните и общинските чиновници, които отказват информация на гражданите във връзка с тяхната работа. Това предвижда законопроектът за достъп до обществената информация, който министрите приеха вчера на редовно заседание. Срокът за получаване на информация по ежедневните граждански услуги за имотно състояние, нотариални актове, неизплатени данъци и за направени разрешителни е до четиринадесет дни след подаването на молбата. Предвижда се възможност за обжалване на отказа по съдебен път.
Журналистите ще имат свободен достъп до служебната информация, ако е обществена. Източниците на информация, пожелали анонимност, са гарантирани. Обществена информация обаче, т. е с възможност за открит достъп до нея, представляват също издателят, лицата, които упражняват ефективен контрол, икономически свързаните лица с изданието и правещите редакционната политика, финансовите резултати и собственикът на изданието.
Реформата в наказателното законодателство обсъждат магистрати
ВАРНА. Едва 3 % от наложените наказания от съда у нас не са свързани с лишаване от свобода за разлика от европейските страни, където над 60 % от престъпленията се санкционират с други форми на наказание, каза пред журналисти шефът на Главно управление на местата за лишаване от свобода доц. Здравко Трайков. Заедно с директори на затвори, прокурори и съдии той участва в експертна работна среща за реформата в наказателното законодателство, ефективността и формите на наказанията. Възможно е у нас да бъде приложена апробацията, която представлява съчетаване на безвъзмезден труд в полза на обществото със сериозни мерки за контрол, смята доц. Трайков. Това наказание обаче трябва да бъде наложено не по общия, а при облекчен процесуален ред. 12 000 са затворниците в момента, като капацитетът на 13-те затвора е надхвърлен 2-3 пъти. Нормална възпитателна работа в такива условия не е възможна, а пренаселеността води до заразяване и бездействие на осъдените. На работната среща се дискутират спазването на законността в затворите и общежитията, гражданският контрол, помилването, общественото доверие като предпоставка за реформата. 2 казарми ще бъдат преустроени в затворнически общежития, след което ще бъдат получени още 2. В края на юни във варненския затвор ще бъде открито трудовопоправително общежитие от европейски тип. То има самостоятелна кухня, столова, занималня и др. и ще бъде обитавано от 120 лишени от свобода на лек режим.
Държавният служител с право да не изпълнява устни заповеди
СОФИЯ. Държавният служител има право да не изпълни устна заповед на шефа си, ако смята, че тя съдържа очевидно правонарушение, и да поиска получаването й в писмен вид, реши вчера парламентът, приемайки част от ресорния закон. След спор в залата със 100 гласа "за" депутатите записаха, че служителят може да не се подчини и на нареждане, насочено срещу него, съпруга(та), семейството му, роднини по съребрена линия и по сватовтво до 4 степен.
Държавният служител е длъжен да сигнализира писмено за всеки опит да бъде подкупен под каквато и да е форма, независимо от поста на онзи, който пробвал да го корумпира. При встъпване в длъжност и всяка година до 31 март той трябва да декларира имотното си състояние. Служителят е длъжен да спазва законите, да е лоялен и политически безпристрастен. В обществените си прояви той трябва да има поведение, което не уронва престижа на държавната служба. След прегласуване депутатите отмениха първоначалната идея изискването да важи и за личния живот на работещите в администрацията.
Институт по публична администрация и европейска интеграция със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация ще осъществява професионалната квалификация на служителите.
Държавните служители ще правят изявления само с позволение на началниците си. Те нямат право да разгласяват служебните тайни, определени по списък от съответния орган по назначението. Служебни досиета ще отразяват професионалното им развитие, наградите, поощренията, отличията и "други факти и обстоятелства, свързани със заеманата служба".
