ОМО "Илинден" щяла да брани традициите на Пиринска Македония
СОФИЯ. Председателят на ОМО "Илинден" - Пирин, Иван Сингартийски представи вчера устава на партията си, в който са посочени целите й задачите й, устройството, правата и задълженията на членовете. За "изравняване на жизнения стандарт на населението от Пиринска Македония с този на останалата част на България" ще работи партията, чиято регистрация се оспорва пред съда. Сред целите й се посочва и "духовното обединяване и запазване на народните традиции на населението от Пиринска Македония и бежанците от Егейска Македония". В устава е записано още, че членовете на ОМО"Илинден" - Пирин, са "лоялни граждани на Република България и са против всякаква форма на насилие и сепаратизъм". Членовете ще се ползват от защитата на партията си, когато са "преследвани за действия, които не противоречат на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства". Седалището на партията ще бъде в Благоевград.
Бакърджиев: Няма да затваряме "Козлодуй"
СОФИЯ. Съществуват два варианта за развитието на АЕЦ "Козлодуй", заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев в предаването "Неделя 150" вчера. Разумният, правилният е да се актуализират преговорите с европейските структури, като се оцени днешната ситуация. През 1999 ситуацията с реакторите е различна, трябва да се определят сроковете и етапите, през които ще се премине, и да се подсигурят финансовите схеми, е мнението на вицепремиера.
Другият е споразумението от 1993 с Европейската банка за възстановяване и развитие за закриване на първите четири блока на централата да се внесе в парламента, за да бъде ратифицирано. Убеден съм, че при позициите на комисиите и групите от всички политически сили в парламента по енергийната стратегия то няма да бъде ратифицирано, уточни вицепремиерът. Това означава, че България няма да бъде принудена предсрочно да закрие блоковете от първи до четвърти в Козлодуй.
Спокойният и разумен дебат по енергийната стратегия доказа, че през последните 10 години българските политици се отказват от политизирането в полза на професионалното и отговорно отношение към важните държавни интереси.
150 млн. долара е предвидило правителството за модернизация и реконструкция на 1-4 блокове на атомната централа, уточни Евгений Бакърджиев. От 1992 до 1997 в нея са инвестирани 140 млн. долара.
В началото на април ще бъде готова експертната оценка на Международната агенция за атомна етергетика за безопасността на АЕЦ "Козлодуй". Според експерти има сериозен напредък по отношение на сигурността на малките реактори в централата. 97 на сто от българите са вътрешно убедени, че не бива прибързано да се спрат ядрените реактори в момент, когато имат възможност да работят, показало изследване на Би Би Си Галъп.
Енергетиката е свързана с много средства и много интереси, които създават лобита и влияят на политиката, коментира ситуацията в атомната централа вицепремиерът. За съжаление през този период, в който изпаднахме в зависимост от финансови средства за реконструкция на централата, се намесиха определени интереси от Западна Европа.
Решението на българското правителство за бъдещето на АЕЦ "Козлодуй", подкрепено от парламента ви, потвърждава позицията на Германия и ЕС за повишаване на сигурността, а не разширяване на съществуващите мощности, заяви Гернот Ерлер, зам.-председател на парламентарната фракция на Германската социалдемократическа партия и съпредседател на Българо-германския форум в предаването "На върха" на Илиана Беновска. Подчертавам, че не се опитваме да вземем под патронаж българската енергетика. Решенията на ЕС за АЕЦ не са еднозначни. Присъединяването на България към ЕС няма да се концентрира само около проблема с АЕЦ- Козлодуй.
Бензинът остава без промяна
БУРГАС. Промяна на цените на горивата няма да има, реши вчерашното заседание на борда на директорите на "Нефтохим". С оглед поскъпването през последната седмица на суровия петрол с долар за барел сегашните цени на горивата, произвеждани от рафинерията, били оптимални. Следващото им обсъждане ще е в края на месеца. Освен цените тогава трябва да бъде приет и балансът на дружеството за 1998. Очаква се да бъде отчетена печалба от 88 млрд. лв. Вчера бордът се е занимавал главно със структурната промяна в рафинерията, без да вземе окончателно решение по нея.#
Държавата отпуска по 1 млн. на съкратените от "Химко"
ВРАЦА. Акционерите на врачанския торов завод взеха решение на извънредно общо събрание вчера държавата да обезщети съкратените работници и служители с по 1 млн. лв. Това са пари, които те ще получат извън средствата, които им се полагат по Кодекса на труда.
Поради драстичните промени в макроикономическата среда през 1998, които се отразиха негативно на "Химко", дружеството прие финансово-оздравителна програма. В нея освен временно спиране на част от производствените мощности се предвижда и нова философия относно качеството на щатния състав, съобщи изпълнителният директор на предприятието Емануил Рафаилов.
Предвижда се редуциране на персонала от 2275 на 1770 души, или с 505 души. Най-голям процент съкращения се налагат в администрацията - 130 служители. От фонд "Работна заплата" и ДОО ще се икономисват месечно 175 млн. лв., което прави 2,1 млрд. лв. годишно. Средната работна заплата в "Химко" - Враца, в момента е 320 хил. лв., уточни директорът. В резултат на оптимизиране на дейността на фирмата се снижава себестойността и на произвежданите в нея продукти. При карбамида тя пада с 1527 лв. на тон, при амоняка - с 1063 лв., при серовъглерода - 1870 лв., а при аргона с 4000 лв. От ноември миналата година дружеството е започнало да се издължава и към главния си кредитор "Булгаргаз", към който има борч от около 40 млрд. лв. Според приетия погасителен план вече са преведени вноски на три бранша в размер на 1,8 млрд. лв. От началото на тази година "Химко" не трупа нови дългове, защото плаща редовно ползвания природен газ.
Задграничният паспорт е в джоба ми, твърди дупнишкият кмет
ДУПНИЦА. Срещу дупнишкия градоначалник Пламен Соколов е повдигнато обвинение за неправомерно раздадени заеми и изразходвани средства от фонд "Стихийни бедствия и аварии". На сметката на кмета се приписва и съставянето на документи с невярно съдържание за похарчени на около 180 - 200 млн. лв. държавни пари, твърдят отлично информирани източници. Заради това в хода на следствието бил отнет задграничният паспорт на кмета.
"Задграничният паспорт е в джоба ми, тъй като няма повод да ми го вземат, заяви вчера по мобифона си Пламен Соколов, докато наблюдаваше мача на ФК "Марек". - Мои приятели се обадиха за да ми кажат, че прочели за отмане на паспорта ми. За всеки случай аз проверих вкъщи да не би да съм го загубил и това да е породило спекулациите. Паспортът обаче е у мен, със 6-месечна шенгенска виза. Раздадени са 88 млн. безлихвени заеми в периода 1 януари - 30 август 1998, алармираха общинските съветници от ОДС - Дупница. По тяхно настояване започна разследване на кмета, след което последваха финансови ревизии. В прокурорската папка на Ивайло Василев наскоро постъпили нови сигнали. Кметът е издал неправомерни заповеди за разпределяне на бюджетните средства на общинската болница.
Министър Михайлова поздрави новите членове на НАТО
СОФИЯ. Министърът на външните работи Надежда Михайлова е изпратила поздравления до външните министри на Полша - Бронислав Геремек, на Унгария - Янош Мартони, и на Чехия - Ян Каван, по повод приемането на тези държави за членки на НАТО, съобщи службата на говорителя на МВнР.
Приемането на първите три страни от Централна и Източна Европа и успешното продължаване на процеса на разширяване на НАТО ще допринасят съществено за сигурността и стабилността на Европа, се казва в поздравленията на българския външен министър. Подчертава се също, че членството в Северноатлантическия пакт на трите страни справедливо увенчава с успех стремежа им да бъдат неразделна част от евроатлантическата общност от свободни и демократични държави.
Министър Михайлова уверява в поздравленията, че членството в НАТО остава ключов приоритет за България. За неговото реализиране нашата страна ще разчита и на подкрепата и сътрудничеството на новите членки, подчертава министър Надежда Михайлова.
Огнен ад в Истанбул
ИСТАНБУЛ. Неизвестната досега терористична групировка "Ястреби на отмъщението на Апо" пое отговорност за съботния атентат в азиатската част на Истанбул, при който в подпален с коктейли Молотов магазин загинаха 13 души, а десетки бяха ранени. Апо е прякорът на заловения лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдулах Йоджалан. И вчера Истанбул беше в шок след огнения ад в квартал Гьозтепе, превърнал пететажния универсален магазин "Мавъ чаршъ" в метален скелет.
По-евтини храните месец преди Великден на стоковата борса
СОФИЯ. Нарушена е традицията преди Великден да поскъпва онова, от което не можем да се лишим на празничната трапеза, каза за БТА вчера шефът на Софийската стокова борса (ССБ) Васил Симов. Рекордно ниски са цените на захарта, яйцата, брашното и олиото на борсата месец преди празника. Захарта се продава по 600 хил. лв. за тон, което е абсолютният минимум за повече от година, коментира той. Според Васил Симов падането на цените, което е започнало на борсата преди три седмици, е достигнало долната си граница и под тази граница производителите вече ще бъдат на загуба. Директорът на борсата е категоричен, че по-голямо поевтиняване не може да се очаква, защото цените на сесиите на ССБ са съпоставими с международните борсови цени.
Яйцата се продават на едро за 85 лв. броят, което е също под обичайните котировки. Цената на брашното тип 500 от няколко месеца е една и съща - 275 хил. лв за тон. Олио в пластмасови бутилки се продава на борсата за 1550 лв., а в стъклен амбалаж дори по 1440 лв. Зърненият пазар е свит и ако има сделки, то те не минават през борсата, твърди още Васил Симов. Хлебната пшеница с незабавна доставка се предлага по 158 хил. лв. за тон, обаче се търси само пшеница от бъдещата реколта, за която купувачите дават по 150 хил. лв. Офертите за покупка на фуражна пшеница са по 120-130 хил. лв за тон при липса на предлагане, информира директорът на ССБ Васил Симов.
Приключи седмата българска антарктическа експедиция
СОФИЯ. Вчера следобед с полет от Лондон в България се завърна втората група на седмата българска антарктическа експедиция. Така нашите изследвания на Ледения континент за тази година на практика приключиха.
Българските полярници Христо Пимпирев, Димо Димов, Златил Вергилов, Красен Демирев, Никола Петков и Крум Велчев оцениха експедицията като изключително успешна. За първи път работихме като пълноправни консултативни членове на антарктическото правителство, което означава, че сме представяли не само българската наука, но и страната, заяви на летището ръководителят доц. Христо Пимпирев. Успешно е изпълнена основната задача на тазгодишната експедиция за детайлно картиране на местността около българската база. В много напреднал етап е и строежът на новата къща на българските полярници. Тепърва ще се обобщават и резултатите по приключилия тригодишен проект за изследване на сърдечно-съдовата система на здрави хора в екстремални условия, по който през тази година работиха лекарите на екипа Красен Демирев и Бенджамен Ментешев.
По време на втората смяна на експедицията в българската база е гостувал депутат от испанския парламент, съобщи доц. Пимпирев. Направена е и проверка от английска екологична организация за състоянието на околната среда в нашата територия. Стартът на следващата експедиция се планира за края на тази година, но все още не е ясен екипът, който ще пожелае да посрещне ХХI век на Ледения континент.
Разрешаването на косовската криза е и визия за разширяването на НАТО
На 9 ноември 1989, в деня, в който падна Берлинската стена, кореспондентът на "Ню Йорк таймс", намиращ се по това време в Прищина, пише: "Днес, когато падна стената в Берлин, аз виждам как друга една стена се издига тук, в Прищина - стена, която разделя Европа от Балканите. " Тогава като че ли малцина са прочели това тъжно предсказание, но за много хора в България то започва да изглежда истина. Има една стена, която разделя Европа на сигурността от една "сива зона", от една друга Европа - Европа на несигурността.
Разпадането на Югославия след 1991 донесе три важни за всички урока. Тези уроци са важни, защото могат да позволят да се види онова, което очакват всички страни, които се стремят към НАТО, но са важни и за Северноатлантическия договор, който се опитва да види своето бъдеще.
Кризата в Югославия и нейното развитие след 1991 сложи края на илюзията, че дневният ред на демократизацията може да измести и в някаква степен да заглуши желанието за самоопределение в бившите комунистически федерални държави. Това е важно да се отбележи, защото и днес мнозина твърдят, че демократизацията на Белград ще бъде достатъчно условие за решаването на косовската криза. Фактите обаче говорят друго. Ако през 1992 албанците от Косово бяха гласували на президентските избори в Сърбия, името на сегашния президент щеше да бъде Милан Панич, а не Милошевич.
Отказът на косовските албанци да бъдат част от процеса на демократизация на нова Югославия показва една много важна тенденция - в процеса на разпадане на бившите комунистически федерации демократизацията и процесът на самоопределение не вървят ръка за ръка, а се конкурират. От тази гледна точка НАТО и ЕС пропуснаха възможността да стабилизират региона не толкова защото не успяха да осъществят ефикасни мироопазващи операции, колкото защото пропуснаха да видят съществуването на две Югоизточни Европи.
И ако едната от тях произвеждаше повече история, отколкото можеше да понесе, другата произвеждаше повече стабилност, отколкото всички очакваха.
До голяма степен провалът на усилията на международната общност да овладее косовската криза може да бъде видян в изказването на югославския президент Слободан Милошевич, направено през януари тази година: Демокрацията не плаща. Парадоксално, но югославската икономика днес, след години на ембарго и изолация, продължава да не се различава много от реформиращите се икономики на България и Румъния. Пропуснат беше моментът стабилизацията на региона да бъде видяна чрез ефективни програми за страни като България, Румъния и Македония. Осъществяването на такива програми можеше да направи възпирането на косовската криза много по-реално.
През всичките години на югославската криза всички ние - и страните от региона, и Европейският съюз - пропуснахме да създадем алтернативен модел - не демокрация на бедността, а демокрация на икономическия растеж. Такъв алтернативен модел би бил най-ефективната спирачка за авторитарни националистически режими на Балканите. Днес мнозина твърдят, че сръбската опозиция не успя да създаде успешна алтернатива на Милошевич, но също така е вярно, че самите ние не успяхме да покажем на региона съществуването на една демокрация на икономическия растеж.
През последните години ЕС и НАТО пропуснаха да видят огромната възможност, която се откри с изборните победи на Демократичната конвенция в Румъния и на Обединените демократични сили в България. Тази възможност стана видима за всички едва сега, след разрешаването на спора между България и Македония и след появата на една много по-активна политика на страните от региона по отношение на косовската криза.
Разширяването на НАТО ще зависи не толкова от съгласуването на различни визии и от уеднаквяването на различни гледни точки, колкото от начина, по който алиансът ще реагира на локалните кризи, които в момента го предизвикат. Първата от тези кризи е кризата в Косово. Ако срещата на НАТО в Мадрид трябваше да отговори на предизвикателствата на миналото, да реши проблема с наследството от Ялта, то срещата във Вашингтон през април трябва да отговори на друго предизвикателство - предизвикателството на бъдещето. Това означава, че всички, които се готвят да преговарят във Вашингтон с инструментите и аргументите, с които преговаряха в Мадрид, са обречени на неуспех. В Мадрид имаше "полски модел" на присъединяване базиран на идеята за историческа справедливост и - не на последно място - на значителния брой американски избиратели от полски произход. Но в Мадрид имаше и друг модел на присъединяване - унгарският. Той показва, че влизането в НАТО и прекрачването на отворената врата са възможни и по линията на реалното участие в процеса на решаването на конфликти, пред които алиансът се изправя.
От тази гледна точка въпросът за решаването на косовската криза е неотделим от въпроса за стратегията на НАТО при разширяването на изток. В случая начинът, по който НАТО ще реши да гарантира сигурността в региона, е и визия за разширяването на съюза.
До голяма степен най-големият проблем, пред който се изправя Югоизточна Европа в момента, е как да бъде осигурена обществена и политическа подкрепа за политиката на евроатлантическа солидарност. Ако правителствата на България, Румъния и Македония не получат достатъчно аргументи, за да убедят общественото мнение в своите страни, че политиката на евроатлантическа солидарност е тази, която носи повече сигурност и на техните държави, и на региона като цяло, след две или три години те ще станат заложници на общественото недоверие.
В този смисъл е уместен въпросът съществува ли реален риск за страните от региона от развитието на косовската криза и за какви гаранции всъщност става дума. През последните две години балканските страни, които кандидатстваха за НАТО, се интересуваха много повече от символични жестове. Този тип игра - кой ще бъде споменат, в какъв ред, кога точно - беше възможен преди косовската криза да се разрази. Този тип игра на символични победи свършва в момента, в който се появява реална опасност за региона.
Кои са рисковите сценарии за Балканите?
Първо, дестабилизация на Косово и бежанска вълна към Македония. Тази бежанска вълна може да засегне и други страни в региона, защото това са страни със слаба социална и политическа инфраструктура. Това е проблем на пръв поглед далеч от класическите опасности от военна инвазия, но той би могъл да бъде критичен за всички страни от региона, които се опитват да удържат статуквото на реформата и да променят социалната си инфраструктура.
Второ, съществува опасност от политика на отчаяние от страна на Белград. В региона има обекти, които са уязвими и за които НАТО още сега трябва да даде специални гаранции, ако иска да не позволи една такава политика на отчаяние да започне да държи като заложници общественото мнение в съседните на Белград страни. През 1993 в контекста на идеята за интернационализация на кризата в Югославия се появи и идеята, че една бомбена атака срещу АЕЦ "Козлодуй" ще промени статуквото в региона. В този момент България трябва да поиска специална гаранция за този тип особено уязвими от гледна точка на националната сигурност обекти. И такива гаранции България би могла да получи единствено от НАТО. Несериозно е да се мисли за класическа военна инвазия на Балканите, но е несериозно и да се подценява кризата в Косово.
Най-големият проблем на Балканите в момента не са етническата омраза и границите, които повече ни разделят, отколкото ни събират. Основният проблем, който стана ясно видим след колапса в Албания през 1996-1997, е слабата държавност. Големи части от Балканите се превръщат в криминализирани територии, управлявани от наркотрафиканти и трафиканти на оръжие. В тези територии държава въобще не съществува. От тази гледна точка недопускането районът да бъде криминализиран е това, което ще позволи на НАТО и ЕС да водят успешна политика в следващите няколко години.
Румен Ненков,съдия във Върховния касационен съд:За прокурорите се съди по броя на доказаните обвинения
Румен Ненков е съдия с 22-годишна практика, председател е на Второ наказателно отделение във Върховния касационен съд и участник в работната група с ръководител доц. Екатерина Трендафилова, изготвила измененията и допълненията на НПК, които влязоха в парламента като проект на правителството. Известен като един от най-висококвалифицираните съдии.
- Г-н Ненков, чува се загриженост, че наказателният процес няма да стане по-бърз, след като за всички ограничителни мерки ще трябва да се иска разрешение от съдия. Не е ли достатъчно прокуратурата да взема тези мерки, а те да подлежат на съдебен контрол?
- Не е достатъчно, защото трябва да се съобразим с Европейската конвенция за правата на човека. Второ, тази дейност на последващия съдебен контрол и сега съществува. Защо смятате, че бързината зависи от това дали принудителните и ограничителните мерки се изпълняват от прокурора, или от съдията, който ще контролира разследването?
- Защото прокурорът няма да може да задържи нарушителя без разрешение на съдия, а за това трябва време и перфектна организация?
- Прокурорът ще може без санкцията на съдията да задържи нарушителя за 72 часа, полицаят или следователят - за 24 часа, но в тези рамки те ще бъдат длъжни да го изправят пред съдията, така, както изисква конвенцията, и да поискат от съда налагане на най-тежката мярка - задържане под стража.
- А съдът въз основа на какво ще прецени на този съвсем начален етап от разследването?
-А въз основа на какво е задържан нарушителят според вас? Съдът ще преценява, естествено, въз основа на събраните доказателства, че е извършено престъпление. И въз основа на това дали има опасност да се отклони задържания от правосъдието, или да извърши друго престъпление.
- Във ваша статия от миналата година вие защитихте тезата, че прекратяването на предварителните производства трябва да остане правомощие на прокурора, а не да се прехвърля на съда. Защо променихте мнението си ?
- Не съм променил мнението си, а трябваше проектът за изменение на НПК да се съобрази с действащия вече Закон за съдебната власт, който предвиди да се въведе съответната процедура и в НПК. Като юрист продължавам да смятам, че прекратяването на предварителното производство от съда надхвърля изискванията на европейското законодателство. Евроконвенцията не изисква тотален съдебен контрол върху прекратяването и спирането на производството, но след като въпросът бе предрешен със Закона за съдебната власт, ние просто предвидихме процедурата в нашия проект. Тъй че аз не се отмятам от това, което съм писал във вестник "Демокрация".
- А как ще излезете от противоречието, че хем се прави крачка към състезателност на процеса - съдът да бъде независим арбитър, хем изпращате съда съвсем в началото на процеса, и то да преценява доказателства, което го прави ангажиран с предварителното производство?
-Съдията, който ще контролира прекратяването на производството, няма да може да участва в разглеждането на делото по същество. Това е коректив, който задължително трябваше да предвидим. Съдията, който ще се занимава с мярката за неотклонение, също няма да участва в разглеждането по същество, тъй като и той е преценявал на даден етап степента на доказаност на обвинението.
- Не смятате ли, че присъдите над България в Страсбург щяха да бъдат по-малко, ако нашите правителствени агенти по-компетентно бяха обяснили ролята и функциите на прокурора като лице от съдебната власт в българския конституционен модел, т.е. , че той е задължен да събира доказателства в полза на обективната истина, а не само в полза на обвинението?
- Не съм съгласен с такава теза. Правителствените агенти не носят вина за това, че бяхме осъдени по делото Асенов. Истината е, че Европейският съд е преценил много добре нашето законодателство, познава го добре и се позовава единствено на него. Съдът се е запознал с фактите и въз основа на тях е постановил своето решение.
- Магистрати твърдят, че с предвидените промени се защитават повече правата на обвиняемите?
- Не е така. Не са завързани ръцете на прокуратурата, тя има пълната възможност да надзирава разследването, сама да извършва следствени действия и да внася обвинителни актове в съда. За ефективността на една прокуратура трябва да се съди по броя на уважените обвинителни актове с осъдителна присъда. Както за качествата на адвоката се съди по броя на оправдателните присъди. Прокуратурата е единствено чувствителна по отношение на мерките за неотклонение, с които по силата на конвенцията трябва да се занимава съдът. Но ограничителните и принудителните мерки не слагат край на процеса, те нямат пряка връзка с вината, може и невинен човек да пострада. Прокуратурата трябва да се стреми да внася по-бързо обвиненията си в съда, а не да се поставя сега въпросът защо бил пуснат Иво Недялков, след като са изтекли максималните две години за задържането. Да бяха си свършили работата и да го предадат на съд навреме, тогава може би и нямаше да бъде пуснат. Казвам може би, защото не познавам делото.
- Прогнозирате ли, че ще има повече оправдателни присъди при новия наказателен процес ?
- Оправдателните присъди са нормални за всяка правова държава и ние не трябва да се страхуваме от тях. Ако много се увеличи броят на оправдателните присъди, това ще говори за лоша работа на прокуратурата според мен. Вярно е, че доказателствата се събират от много органи - службите на МВР, следствието, но все пак прокурорът носи отговорност за тях, защото той е процесуален ръководител на следователя, а ще бъде и ръководител и надзорник и на полицая, който също ще извършва разследване. Пак повтарям: не ние, съдът, искаме да поемем допълнителната дейност, изисква го европейското законодателство. Това е едно много тежко бреме и огромна отговорност. Както казват с безпокойство колегите - сега вече в Страсбург могат да ни осъдят не защото законодателството ни се разминава с конвенцията, както беше досега, а защото ние лошо сме си свършили работата.
- Може ли да се говори за противоречие между обществения интерес от разгромяване на организираната престъпност и стремежа към стриктно спазване на човешките права, което значи и правата на преследваните?
- В нормалната държава не може да има такова противоречие. Защото общественият интерес означава и да се защитят правата на пострадалите и на обществото, като си получат заслуженото тези, които са извършили престъпление, но и да може всеки, който е обвиняем и до влизането в сила на присъдата се смята за невинен, да се чувства сигурен в тази държава. Защото днес ние с вас и нашите деца може да сме пострадали, но утре ние или децата ни можем да бъдем обвиняеми. Човешкото достойнство трябва да бъде запазено при всички обстоятелства, ако искаме да бъдем нормално и цивилизовано общество.
Споровете за НПК са от полза
Проектът за изменение на НПК е пред разглеждане в парламента. Председателят на Правната комисия Светослав Лучников обаче обеща да поиска по-дълъг срок от обичайния между двете четения, за да се обсъдят всички предложения и бележки. Че такива ще има, можем да съдим и по броя на гостите на заседанието в четвъртък - те бяха повече от членовете на комисията. Предприема се радикална реформа на наказателния процес, а това налага и промяна в нагласите на всички звена, заяви тогава вътрешният министър Богомил Бонев. Въвеждането на полицията като разследващ орган за всички по-леки престъпления, а това означава за около 70 процента от делата, е достатъчно сериозен аргумент не само за министъра да поиска по-голям отлагателен срок за влизането на измененията в сила, за да се подготвят за новата си дейност и полицейските инспектори, и магистратите. Тежките престъпления ще продължат да се разследват от следователите.
Въвеждането на контролиращия съдия при предварителното производство е другата радикална новост. Той (съдията по разследването), а не прокурорът, както досега, ще решава за задържането под стража, както и за всички принудителни и ограничителни мерки, които засягат конституционните права. Неминуемо ще се окаже, че няма да стигнат съдиите за допълнителната дейност и че трябва да се назначат, преди да е влязъл законът в сила. Тъй че Бонев е напълно прав за отлагателния срок. Освен това прокуратурата не е убедена, че другата цел - по-бърз и ефикасен процес, ще се постигне чрез прехвърляне към съда на част от нейните функции. Съдът трябва да упражнява контрол над предварителното производство, но в проекта е налице известно ограничаване на правомощията на прокуратурата и натоварване на съда с несвойствени функции, изрази мнението си пред комисията главният прокурор Никола Филчев, който дойде на заседанието с внушителна група прокурори. Но ние сме тук не за да опонираме или да обслужваме ведомствен интерес, а да помогнем за намиране на балансирани решения, допълни Филчев. И обеща 20 страници с прокурорски бележки по проекта.
Споровете сигурно ще продължат, но те са полезни, щом са експертни.
Спряна контрабанда на транзитни стоки за 100 млн. лв. СВИЛЕНГРАД. Контрабанда на недекларирана стока за над 100 милиона лева осуетиха при проверка на транзитно преминаващ камион от Турция за Румъния митничарите на ГКПП-Капитан Андреево, съобщи пресаташето на свиленградската митница Калина Петрова. Тирът бил с хасковска регистрация и с шофьор турския гражданин Али Реза. Стоката от Истанбул придружавала румънката Джета Йоанович от град Арат. Само една трета от превозваните в камиона 62 вида артикули били вписани в декларацията и за тях собственичката им платила 1000 щатски долара депозит за транзита. Най-вероятно необявената стока е щяла да бъде разтоварена и дадена в България. Отклоняването на транзитни стоки от граничния до някой друг митнически пункт е сред обичайните в последните години способи за контрабанда. В случая той е съчетан и с недеклариране на две трети от стоката - железария, конфекция, дънки, кожени якета, чанти, уточниха митничари. Само преди седмица при акция на РЗ БОП в Хасково беше спипан тир със стока също за над 100 млн. лв. със старозагорска регистрация. Той влязъл от Турция през ГКПП-Капитан Андреево и трябвало да отиде за обмитяване в митническо бюро Самоков, но се е отклонил от вътрешен транзит и разтоварил в складове в Хасково и Димитровград. Организатори на контрабандния курс били Живко Михайлов и Стефан Беров от Свиленград, казаха от РДВР - Хасково.
Стартира втори тур преговори за Косово
ПАРИЖ. За участие във втория кръг преговори за уреждане на конфликта в Косово в Париж вчера пристигна и югославската делегация, придружена от сръбския президент Милан Милутинович. 19-членната делегация на косовските албанци пристигна в събота. Преговорите ще са в парижкия центъра "Клебер", но може да бъдат прекратени през седмицата, ако не се стигне до споразумение. Югославският вицепремиер Зоран Лилич намекна вчера, че Белград е готов за евентуален компромис за разполагането на чужди войски в Косово.
Тест
Деветдесет и седем процента от българите смятат, че България не трябва да затваря атомни реактори под европейски натиск и преди да е изтекъл проектният срок за тяхната експлоатация, сочат социологическите проучвания. Заедно със 197-те гласа, с които парламентът прие енергийната стратегия, това означава, че обществото в България е убедено в значимостта на ядрената енергетика за бъдещето на страната. Това означава също така, че всеки български политик, който не съумее да разреши проблема с Козлодуй по начин, който да държи сметка за обществените настроения, ще има проблеми с електората. И на Запад, и на Изток доверието е, което крепи демократичните институции и позволява функционирането на социалните и политическите механизми. Един безкомпромисен натиск от страна на Европа българските политици да отидат срещу обществените настроения би се отразил на стабилността в България по същия начин, както това би се отразило и на западните демокрации. И затова е безсмислено Козлодуй да се превръща в тест за демокрация за България. От такъв тест няма да спечели никой.
Фоторепортер от БТА стигна до финала в конкурса на FUJI
С обиколка на Лондон с автобус, 4-часово плаване по Темза и посещение на местни кръчми бяха възнаградени щастливците, достигнали последния тур на ежегодния конкурс за фотография на FUJI. В това време авторитетно международно жури се вглеждаше в техните творби, за да излъчи най-добрите за изминалата 1998 г. Конкурсът на FUJI обхваща 22 европейски държави, като най-напред се организират състезания на национално равнище и победителите заминават за финалния тур. Снимките трябва да са репортажни. Може да участва всеки, който е уловил с камерата си интересен момент от спортно, политическо, културно и пр. събитие. Първата награда за 1998 г. бе присъдена на гръцки, а втората - на финландски фотограф. От България тази година участва Тихомир Генов от БТА. В Лондон той получи покана да покаже своите фотографии през лятото на 1999 г. в голям салон във Вилнюс.
Тихомир Генов досега е подреждал 27 изложби. Показвал е своите творби в различни страни, между които Норвегия, Канада, Швейцария, Словакия, Чехия и Дания. Започнал е да се занимава сериозно с фотография от 18-годишен. Завършил е художествено осветление в Средното специално училище за сценични кадри, а след казармата - Техникума по полиграфия и фотография "Юлиус Фучик". Три години следва художествена фотография в Чехия. Опитва късмета си в Канада, прави там изложби, връща се в Пловдив, работи като студиен фотограф, като фоторедактор на списание, а от година и половина е в БТА. Снимките на репортерите от агенцията се публикуват в много вестници, без да се пишат имената на техните автори. Тази анонимност обаче не притеснява Тихомир. Според него всеки добър фотограф има свой стил, по който колегите му могат да го познаят. Камерата е почти денонощно в ръцете или на рамото му. Дори в свободното му време. За него фотографията е начин на мислене. Репортерът си почива от напрегнатото всекидневие, като се скита из планините, главно Родопите, и снима. Наскоро заедно с колежката си от БТА Светла Бахчеванова Тихомир Генов откри изложба, в която показа част от родопските си творби.
Макар да снима повече цветно, Генов уважава черно-бялата фотография и я смята за много по-трудна. "Една хубава черно-бяла фотография тежи и се помни много повече от цветната. По света черно-бялото снимане е много по-скъпо, защото се води професионално. Дори самите материали са по-скъпи. В България още не е така - тук изобщо не се оценява фотографският труд", казва Тихомир Генов.
Хроника на източването на "Дунарит"
Военната фабрика "Дунарит" в Русе се превърна в комплекс за малоценност на БСП. В продължение на години червената партия беше използвала ресурсите на държавната фирма за лично облагодетелстване чрез паралелни фирми и безсрамно източване на входа и изхода. Поради особения режим като военно производство БСП смяташе, че "Дунарит" е непревземаема червена крепост, но се оказа, че в нея са останали само няколко второстепенни помагачи.
В най-хубавото време от управлението на правителството на Жан Виденов като гръм от ясно небе се изсипа новината за ареста на тогавашния директор на "Дунарит" Стоян Съботинов, бивш първи секретар на ГК на БКП. На 9 юли 1996 той беше отведен на "Развигор". Точно 3 дни преди ареста от трибуната на Народното събрание в отговор на актуалния въпрос на протойерей Стефан Стефанов тогавашният министър на промишлеността Любомир Дачев обяви, че няма основание да се търси отговорност от Съботинов. Събитията показаха обаче, че министърът на промишлеността или не знае какво става в поверените му заводи, или се мъчи да прикрие нарушенията на подчинените си. Повече от 2 месеца неговият предшественик Климент Вучев отбягваше отговора на същия актуален въпрос в парламента.
От какво се притесняваха двама поредни министри от БСП
Скандалните разкрития започнаха през 1995. От проверка на Държавен финансов контрол стана ясно, че "Дунарит" е бил използван като пощенска кутия от частни фирми за търговия с оръжие. Взриватели и други материали за 20 млн. лв. били доставяни от "Арсенал" - Казанлък, още през 1993, като фактурите не са заприходени в счетоводството. Стоката се прибирала в склад в гр. Две могили, а оттам частни фирми вземали от нея. Тогавашният директор на ДФК Иван Мачков каза, че истината едва ли ще излезе наяве, защото в нея имало замесен министър от правителството на Жан Виденов. Въпреки че Иван Мачков беше уволнен, проверката на ДФК продължи. Стопанските машинации и декапитализирането на дружеството набираха сила и през април 1996 г. 2000 работници обявиха, че ще блокират "Дунав мост", ако не получат заплата. В това време сумите за фонд "Работна заплата" отива в джобовете на червени фирми. Депутатите от БСП Светослав Мичев и Иван Иванов казаха невинно, че не са чували, че работниците не са си получавали заплатите, и отминаха случая с коментара "Къде ли не било така". Под политическия чадър на БСП ръководството на "Дунарит" сключи необмислени договори за кредити с Първа частна банка, Кредитна банка и ТСбанк, което създаде огромна кредитна задлъжнялост на фирмата.
Докато БСП управляваше "Дунарит" петима работници загинаха
На 19 март 1993 силен взрив изпари във въздуха телата на петима работници. Взривът беше в село Николово. Трагедията станала поради недопустимо смесване на гражданска продукция със специална. При проверка през юни 1995 беше отново открит междинен склад с голямо количество взрив нитропента, което се забранява от действащите правилници. Фактите за злоупотреби не можеха повече да се прикриват, тъй като "Дунарит" отиваше към фалит. Тогава въпреки югоембаргото сандъци от специална продукция на военната фабрика бяха открити в Босна.
За 3 години загубите са се увеличили 10 пъти сочат констатациите на ревизионния акт на ДФК. От 26 млн. лв. през 1992 те скочиха на 282 млн. лв. през 1996. Ревизорите казаха, че "Дунарит" умишлено се тласка към фалит, за да се осъществи тайната му приватизация. Оказа се, че тогавашният министър на промишлеността Климент Вучев като директор на "Арсенал" - Казанлък, е бил един от контрагентите на източващата фирма "Дукам" ООД. С документи беше доказано, че на входа и изхода на "Дунарит" стои българо-руската частна фирма "Дукам". Тя била регистрирана на 10 октомври 1992, като собствениците й са руски и български юридически и физически лица, между които директорът на "Дунарит" Стоян Съботинов, директорът на "Търговия и финанси" на държавната фирма и други държавни служители. В ръцете на "Дукам" са предадени всички продажби, обслужващите дейности и доставка на материали. Тази незаконна приватизация наложи следствено дело &numero; 241, което завърши с решение на Върховния съд от 29 март 1994 за отмяна на регистрацията на "Дукам" ООД. Въпреки решението на Върховния съд повече от 2 години българо-руското дружество "Дукам" продължи съществуването си в "Дунарит". Незаконните доходоносни "операции", извършвани под политическия чадър на БСП при явно незачитане на съдебната система, докараха милиони левове печалба за т.нар. националноотговорен капитал и милиони левове загуба за "Дунарит".
Машинации за незаконна приватизация са открити и в частната рекламна дейност на "Дунарит". През 1991 и 1992 директорът на "Дунарит" Стоян Съботинов купува с валута оборудване за рекламно-информационна и полиграфическа дейност и създава рекламно-информационна агенция. По същото време е регистрирана фирма "Алис" ООД със същия предмет на дейност, като съдружник там е съпругата на Съботинов и други партийни величия. Без да провежда търг, директорът на "Дунарит" дава под наем цялата техника на "Алис", а по-късно с анекс намалява и наема. Като капак той купува още компютри, телевизори и видеокасетофони с държавни пари и ги дава на "Алис", съответно гарантирайки и изгодни договори на фирмата. Скандалната дейност в "Дунарит" доби международни размери и за да може правителството на Жан Виденов да покаже, че спазва Васенаарската договореност, реши най-сетне да принесе в жертва Стоян Съботинов.
Маскировъчната операция за прикриване на скандалите във фабриката беше проведена от Николай Добрев, но за тогавашните депутати от БСП, замесени в случая, остана черното петно. Оказа се дори, че в нарушение на югоембаргото "Дунарит" 4 пъти е изнесъл взривни материали за над 15 млн. лева.
За да измие това черно петно в "Дунарит", Иван Иванов зададе актуален въпрос в парламента на 5 март т.г. Червеният депутат заяви, че ръководството на "Дунарит" пръскало милиони левове за реклама, че държавната фабрика плащала мобифонните сметки на местните сини лидери, че фабриката вървяла към фалит, че синият депутат проф. Петър Ненов бил получил 3000 долара от изпълнителния директор на фабриката, който му бил кумец, и т.н. Счетоводната документация на "Дунарит" обаче сочи други неща. За 1 година работната заплата се е покачила с 50 на сто, а коефициентът за бърза ликвидност е нараснал 2 пъти. В момента се изпълняват договори за 14 млн. долара, обясни вчера Анастас Попов. Парите, използвани за реклама, съставляват едва 0.6 на сто от разходите и по-голямата част от тях са използвани за участие в международни изложения за спецпродукция. Пред "Дунарит" не стои въпросът за съкращаване на персонала. Според Анастас Попов проф. Ненов му е толкова кумец, колкото и Иван Иванов, а "Дунарит" никога не е плащала разходите на сини лидери. Изпълнителният директор на "Дунарит" смята, че с актуалния си въпрос г-н Иванов, вместо да го злепостави, му е направил услуга, тъй като му помогнал да оповести добрите резултати на военната фабрика.
Чакат се няколко оферти за БТК
СОФИЯ. Изборът на кандидат-купувач за БТК не е предопределен, заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев по БНР вчера. Голямата конкуренция поощрява наддаванията, каза още той. Срокът за подаване на подобрените оферти е 18 март и се надявам кандидатите тогава да са повече, заяви Бакърджиев. Двама от кандидатите - холандската "KPN Telekom" и гръцката OTE, са изявили желание да изградят консорциум и от това събиране на двама от доскорошните конкуренти може да се очаква наистина подобрена оферта, посочи вицепремиерът. Другите кандидати са германската "Deutsche Telecom" и испанската "Telefonica" и чакаме подобрени оферти и от тях. На среща с испанските кандидати е заявено намерение за съвместно участие с представители на турския бизнес, поясни Евгений Бакърджиев. Телекомуникациите като област за инвестиране са едновременно много важни и много скъпи, така че не е по силите само на една компания да намери място на пазара, посочи още вицепремиерът.
12-годишен прониква в тайните на пчелите
От три години пчеларството заема сериозна част от всекидневието на добричкия шестокласник Мариян Жечков. Чисто любопитство накарало момчето да се зарови из пчеларската книжнина и меракът му скоро бил удовлетворен от баба и дядо с кошер. После близък роднина на мама, браншовик в сладкия занаят, обзавел "дървения апартамент" за медоносни с 6-рамково пчелно семейство. Малкото жужащо стопанство в с. Стефаново сигурно щяло да се развие много бързо, ако още първата пролет диви пчели не унищожили питомните обитатели на кошера. "Бях толкова нещастен и отчаян... " - разказа невръстният пчелар. След маркототевския късмет се хвърля да помага на пчелина на маминия братовчед.
Усърдието му е възнаградено с пълно пчеларско снаряжение плюс две отводки - ще рече млади пчелни семейства. "В началото ме беше страх, но като ме нажилиха десетина пъти, претръпнах", продължава разказа за патилата си Мариян. Тия дни е започнал пролетното подхранване на медодайната си стока. Всяка седмица следи кошерното население да не е пипнало някоя зараза... За стопанина на нежнокрилите питомци все още са загадка много моменти от поведението им. Например как тези трудолюбиви създания, натоварени с нектар, развиват между 8 и 12 километра в час. Или кой ги е научил да си правят собствен климатик, като през летните жеги жужат с крила около входа на кошера, за да охладят въздуха в него. Или осморковия танц, с който показват посоката на гладодайната паша. Или как без много да му мислят, разкарват от кошера безполезните вече търтеи и майки... Мама и татко насърчават (и понякога финансират) селскостопанските превъплъщения на сина си. Най-всеотдайната му приятелка е дакелката Кера. В училище най-много го мъчи немския словоред, а мечтата на Мариян е, ако не световно известен пчелар, да стане поне пак толкова популярен, състезател на "Формула 1".
"Опасни връзки" в Сатирата прелъстяват и унищожават
"Прелъсти, компрометирай и унищожи, без да се чувстваш виновен" - това е пикантната игра, която Десислава Шпатова (постановчик и съавтор със Снежина Петрова на сценичната версия) предлага на публиката. Спектакълът е "Опасни връзки" в Сатиричния театър и е интерпретация на знаменития епистоларен роман на Шодерло дьо Лакло. С постановката 27-годишната режисьорка продължава своите изследвания върху превъплъщенията на любовта, започнати с дебютната й работа върху "Една любов на Жуен".
Коварната маркиза Дьо Мертьой и разпътният, но очарователен виконт Дьо Валмон се забавляват, задоволявайки светската си суета и убивайки скуката. Последиците са печални. Този схематизиран конфликт Шпатова разгръща чрез възможностите на тялото, жеста, мимиката, пространството, предмета на сцената (стол) - елементи, които изтласкват на заден план словото. Оттук свободното боравене с текста, модификациите на актьорския глас - агресивен, иронично-истеричен, нежен, патетичен, нечленоразделен... Светът се тълкува фрагментарно.
А самата архитектоника на светоустройството - организираното движение на фигури и "реквизит", стилистиката на клоунадата, пантомимата, марионетният театър (малко еклектично експлоатирани), оживяват Мисълта-Игра. Калейдоскопичният преход от един образ към друг, разчупеният декор (сценография Любомир Младенов) провокират у зрителя паралелна реалност, която споява "отломките" от сценичната мозайка. В нея сполучливо се вписва музикалната партитура, оголвайки скритите човешки чувства, крехкостта на индивида в откритата война на половете. Струва ми се, че колкото и да са умишлено игнорирани емоциите, те все пак напират в спектакъла на Д. Шпатова. За това тя няма вина...
