МВР издирва автокрадец &numero; 1
СОФИЯ. Полицията издирва 27-годишния Ганчо Петров Въчков, по прякор Ганеца, във връзка последните грабежи на скъпи лимузини и извършването на тежки криминални престъпления, съобщиха вчера от МВР. Той е и регистриран многократно за кражби, грабежи и незаконно притежаване на оръжие. Ганеца ходи въоръжен, дрогира се и е особено опасен, предупреждават от полицията. Непрекъснато сменя квартирите, в които се укрива, и автомобилите, които използва. Обикновено управлява сам колата си. Въчков действа в съучастие с други криминално проявени лица. Висок е около 1,75 метра, в момента е слаб, прегърбен, с леко приведени напред рамене, криви крака. Косата му е къса светлокестенява. Лицето му е сиво-сивопепеляво, с изразени сенки под очите и хлътнали бузи. Често ходи небръснат. Издирваният има характерен белег над лявата вежда. МВР очаква гражданите, които могат да дадат информация за него, да се обадят на тел. 166 или в най-близкото РПУ. Ганеца не е човек на нито една от силовите групировки или борчески бригади, подозирани в зачестилите напоследък кражби на автомобили в страната, а действа самостоятелно като автоджамбазин, казаха запознати. Пет автобанди бяха заловени от полицията в страната при мащабната полицейска операция срещу крадците на коли вчера.
МО инспектирало 160 военни обекта
СОФИЯ. Проверка на 160 военни обекта е направил инспекторатът на Министерство на отбраната през 1998, стана известно вчера. За миналата година контролният орган е проверил и 34 управления от МО и ГЩ срещу 7 за 1997. По подадени жалби, сигнали, молби и предложения са направени 128 отделни инспекции, свързани със снабдяването на поделенията и преместването на наборници от един гарнизон в друг. Инспекторатът е проверил две висши училища, два военнонаучни института, девет наборни учебни центъра, четири управления на главните щабове и 4 корпуса. Даните от проверката са били докладвани на министъра на отбраната Георги Ананиев. За всички констатирани нарушения и препоръки той ще бъде сезиран до края на месеца.
Банка спонсорира млади художници
Изложбата на Андрей Янев "Семена", изпълнила последния етаж на "Шипка" 6, включва близо 50 платна, акварели и рисунки. Името е провокирано от потенциала, българското духовно начало, силата на тази земя, която толкова много корим напоследък. Заради миналата слава и времето, когато семената са били засявани, е погледът на автора към днешния ден. Живописта на Андрей Янев рисува тътена на позаглъхналия глас - българският, пречупен (но не ощетен) от възгледа на съвременния художник. Някои намират прилика между него и Васил Стоилов, други смятат, че Янев ще е новият Владимир Димитров-Майстора. "Предпочитам да ме сравняват с български, а не с чужди художници" - категоричен е авторът. Наредените му сега творби са от последните три години. Някои вече бяха показани на изложбата му в края на м.г. в Любляна под същото име. "Не забелязваме колко сме богати, докато се оплакваме и завиждаме. Семената на българската духовност и изкуство са отпреди 5 хил. години. Народът ни е талантлив, но страда от собственото си потъпкване", казва художникът.
Андрей Янев е първият ни автор, който участва в инициативата за представяне на млади художници, организирана от СБХ и "Евробанк".
Изпълнителният директор на банката Роман Фечик отдавна е любител на родното изобразително изкуство, но той е един от малкото (и то чужденци), които реално помагат. В колекция е събрал творби на известни наши художници. Целта му в това сътрудничество със СБХ е да помогне за развитието на българския художествен пазар и изкуство като част от европейската културна история. Г-н Фечик е живял в различни страни през последните години, но нашето изкуство е несравнимо според него. Едно от условията в избора на авторите е произведенията им да са напоени с типично български дух. До края на годината ще бъдат представени още няколко млади, но утвърдени родни художници. Ще бъдат наредени графика, живопис, пластика. През лятото наши автори ще направят изложба в Банска Бистрица и Братислава. Дай Боже, повече банкери да се съюзят с боите и палитрите, защото това е благоприятно и за двете страни. Носи печалба и на творците, и на спонсорите им. Едните показват и продават, другите копуват и показват. Носи и удовлетворение, доколкото имаме нужда от него.
Бивш главнокомандващ на НАТО консyлтира войската ни
СОФИЯ. Реформата в армията ни и по-специално подготовката на военната ни доктрина ще консyлтира ген. Джереми Маккензи, бивш зам.-командващ силите на НАТО в Европа, стана ясно вчера. Той е на двyдневно посещение у нас по покана на МВнР и вчера разговаря с президента Петър Стоянов, с военния министър Георги Ананиев и с началника на ГЩ ген.-полк. Михо Михов. Ген. Маккензи обясни, че ще се запознае с всички докyменти, свързани с военната доктрина, която трябва да е готова до април, и ще даде своите съвети. Идеята възникна по време на визитата у нас на английския военен министър Джорж Робъртсън преди две седмици, който предложи да се възползваше от богатия опит на ген. Маккензи.
От срещата във Вашингтон очакваме България да бъде представена като бъдещ член на НАТО, казал на госта министър Ананиев.
България живееше дълги години под потенциала си и сега имо много възможности за растеж
СОФИЯ. Малко съжалявам, че говорилият преди мен вицепремиер Александър Божков каза нещата, които и аз щях да кажа, но това улеснява задачата ми - само да ги дообясня, каза в обръщението си към участниците професор Джефри Сакс, директор на Харвардския институт.
През 1999 година икономически растеж ще има, въпросът е колко голям ще бъде той и на кои фактори ще се дължи, каза приемиерът Иван Костов на международния форум. Няма друг въпрос като икономическия растеж, който да засяга всеки българин, каза още Костов. Няма друга рецепта за подобряване на живота на българите и за намиране на българската ниша в Европа без икономически растеж.
Вицепремиерът Божков прогнозира дори двуцифрен растеж през следващите десет години. Той определи факторите за растеж като поредица от запазване на макроикономическата стабилност, стимулиране на икономиката чрез данъчната система и по-ниски данъчни ставки на по-широка основа. Навлизането на мощни чужди банки и насочването на личните и фирмените спестявания към инвестиции също стимулират растежа, каза Божков.
Според Джефри Сакс последните две години са показали колко могъща сила са демократичното обновление, икономическата реформа и здравото правителство. Днес България е в състояние да мисли амбициозно за бъдещето, а не да оцелява ден след ден или да се справя с погромите от миналото.
Сега България трябва да се стреми не само към създаване на пазарно стопанство в рамките на Европа, а страната ще постигне растеж, ако е част от цялостната световна икономическа система. Критикувайки социалистическите теории, които обедини под мотото "Повече заводи! ", Джефри Сакс препоръча разделението на труда и специализацията като мрежи от производители, като основа на растежа. Друга абстрактна идея е използването на постиженията на чистата наука, плод не само на гения, а на мрежа от учени. За България именно тези две идеи биха донесли растеж, каза професорът. Страната преминава към различен от миналото й стратегически модел на икономическо развитие, оцени Джефри Сакс. България обаче още не е част от глобалната мрежа, наследството от миналото все още не е преодоляно. В сегашните условия е скъпо да се прави бизнес у вас, отчете Сакс, като посочи пречките - твърде много бюрокрация, дребна корупция, слаба прозрачност и високи разходи по сделките.
В икономиката няма вълшебни номера, посъветва накрая професорът, успяхте да преминете от хаос към ред, но магията да станеш част от световната мрежа е много по-голяма и нещата не могат да се постигнат изведнъж, но всичко това, което се обсъжда тук, е полезно.
България ще стане част от ЕС дори по-бързо, отколкото самият съюз смята, зарадва премиерът Костов професор Джефри Сакс на форума вчера.
Вадим Абдрашитов: Чрез изкуството хората осмислят историята
Мила ВОЙНИКОВА
ВАДИМ ЮСУПОВИЧ АБДРАШИТОВ пристига за седми път в България. Поканен е от асоциация "България - Русия", за да открие с последния си филм "Времето на танцьора" кино "Шипка". Целта на новия салон е да популяризира европейското кино. А предишните посещения на режисьора са били по повод премиери на неговите филми и по други "прекрасни причини", както той сам се изрази. Абдрашитов е роден през 1945 и е завършил железопътен техникум в Алма Ата, московския химико-технологически институт и ВГИК през 1974 в класа на Михаил Ром.
- Вадим Юсупович, какво ви накара да загърбите предишното си образование и да се насочите към киното?
- Постъпих в химическия институт в началото на 60-те. Това беше време на мощна духовна вълна. Тогава започваха Висоцки, Окуджава... Сега разбирам, че тази атмосфера е подбуждала у мен стремеж към максимална самореализация. Аз чувствах, знаех, че киното е моето призвание. Но имаше закон, според който след завършване на едно образование трябва три години да се работи по специалността. Предлагаха ми аспирантура, но аз отидох в Московския завод за електроуреди. Това е важна страница от живота ми и с уважение си спомням за хората, с които работех в завода.
СИАМСКИ БЛИЗНАЦИ
Още от дебютния филм на Вадим Абдрашитов - "Защитна реч", 1976, започва сътрудничеството му със сценариста Александър Миндадзе, което продължава без изключение през целия им досегашен живот. Те са нещо като сиамски близнаци в киното, което познава много разпаднали се приятелства и разбити творчески дуети. Абдрашитов и Миндадзе са автори и на филмите "Завой", 1979; "Лов на лисици", 1980; "Влакът спря", 1982; "Парад на планетите", 1984; "Плюмбул, или опасна игра", 1987; "Слуга", 1988; "Армавир", 1991; "Пиеса за пътници", 1995; "Времето на танцьора", 1997. Филмографията им изобилства с награди от фестивали в Сан Ремо, Венеция, Берлин... - Кава е "тайната" на сътрудничеството ви с Миндадзе?
- Наистина в изкуството е рядко и трудно да се получи такъв тандем. Дори нашата работа е нещо като аномалия. Ние самите си даваме сметка, че това е голям период. "Тайната" ни е, че всеки път си поставяме задача, която преди това не сме решавали. Филмите ни не си приличат по тематика, по устройство, по стилистика. С всеки нов филм се чувстваме като дебютанти. Но това е и интересно. Можем да очакваме един от друг нови стъпки, нови решения. Питате ме кои режисьори са ми повлияли, а аз ви говорих, че не мога да кажа конкретни имена. Мисля, че в киното ми влияе Миндадзе, а на него влияя аз.
- Когато сте дебютирали в средата на 70-те заедно с режисьори като Павел Чухрай, Сергей Соловьов и др., са ви обявили за "тихото поколение". Защото се появявате в професията без гръмки декларации, без да влизате в конфликт с "киното на бащите". Смятате ли, че това е така и защо?
- Не, не съм съгласен. Нямаше никакво поколение в смисъла, в който аз го разбирам. Времето беше такова: нямаше художествени идеи, които да ни обединят. Дори и да е имало някакви общи черти, ние с Миндадзе смятаме, че нашето творчество винаги е било на някакъв собствен, особен полуостров.
ФИЛМЪТ
"Времето на танцьора" е филм за войната. Нарочно не е уточнено къде се развива действието, но е ясно, че става въпрос за една от "горещите" точки на територията на бившия СССР, където бойните действия току-що са завършили. Външно погледнато, едни са спечелили, а други - загубили. Домовете на бежанците са купени на безценица от военните. Но всъщност всички са жертви. А животът продължава. Хората се обичат, танцуват... Същевременно раните още не са зараснали, злото не е забравено, мъжете отмъщават за убитите си другари. Според режисьора те въплъщават разрушителната сила. А жените попиват цялата болка и страдание. За тях остават разрухата и самотата.
Ако не беше епическата сянка на войната, филмът щеше да има само едно, мелодраматично ниво с истории за любов и ревност, приятелство и омраза. Но в светлината на доскоро властвалата истерия всичко придобива страшна сериозност. Конструкцията на "Времето на танцьора" също е подчинена на тази смесица от мелодрама и трагедия. Филмът като че ли има два финала. Единият е в средата. Главните герои застават с жените си на брега на морето. Но това не е краят. Както и животът не свършва след надписа "конец". Историята отново се обърква, ролите се пренареждат, за да се постигне накрая някакво равновесие. Равновесие относително, подобно на това в природата, като че ли всичко е подчинено на някаква непонятна, жестока справедливост. И не е чудно, че на въпроса дали вярва в съдбата Вадим Абдрашитов отговори с твърдо "да".
А съдбата на филма, макар и да не му осигурява шеметен успех, му отрежда място по световните екрани, където той се приема с интерес и подобаващо внимание (по думите на режисьора). Тя го довя и на български екран, но само за няколо прожекции.
РУСКОТО КИНО
- Темата за гражданските войни на територията на бившата съветска империя е нова за руското кино. Вашият филм не е единственият, който я третира. Може ли да се каже, че тя е от водещите в Русия в момента и има ли опасност да се превърне в нещо подобно на "виетнамския синдром" за америанското кино?
- Не виждам нищо опасно в това с помощта на киното, литературата, изкуството хората да осмислят своята история. Дори е необходимо. Трябва да се осмисля не само историята, но и текущата политика. И тези многобройни войни, които се водят - в Чечения, Афганистан, Таджикистан, - още дълго ще бъдат предмет на внимание от страна на киното.
- Какво е положението в руското кино в момента и кои режисьори и теми според вас са, така да се каже, на гребена на вълната?
- Не може да се говори за гребен на вълната. Работата продължава, снимат се филми. Повече и по-малко талантливи режисьори се опитват да се изразяват чрез киното. Но според мен не съществува някакво ново поколение. Що се отнася до цялостните процеси в националната кинематография, положението е крайно тежко. Изход е възможен, но само при участие на държавата. Тя е длъжна да се ангажира, както това става във Франция, Италия и т.н. Както и в Америка е ангажирана с опазване културните ценности на нацията.
И на нас в България темата ни е до болка позната. Но ако се съди по качеството на филма, положението в руското кино не е толкова тежко. "Времето на танцьора" е дебютен и за няколко московски театрални звезди. Режисьорът си дава сметка, че е поел голям творчески риск, но не съжалява, а и може само да е доволен от резултата.
На думи Вадим Абдрашитов гледа доста песимистично на бъдещето. Той смята, че цивилизацията, т.е. техническият напредък ще унищожи културата в нейния класически вид. Но изглежда, че като творец е по-прозорлив, защото "Времето на танцьора" носи увереността в непреходните житейски стойности. И в този смисъл дори и войната и страданието да останат неотменна част от битието ни, хората ще си бъдат все същите: с цялата сложност, която се съдържа в думата човек.
Вадим Абдрашитов
Кадър от "Времето на танцьора"
Въоръжени бандити ограбиха кола на БРИБАНК с 57 млн. лв. КЪРДЖАЛИ. Трима въоръжени и маскирани лица са ограбили вчера в 11.40 ч. кола на БРИБАНК с 57 млн. лв., за да плати на работещи във фирма "Бентонит", съобщиха от РДВР.
Екшънът се разиграл не в района на ОЦК АД, както съобщиха от полицията, а пред административната сграда на цех "Бентонит", информираха източници, пожелали анонимност. Нападателите били четирима, облечени в дрехи на "Бентонит". Те чакали близо 45 мин. инкасовата кола заедно с работниците. Когато тя пристигнала, бандитите извадили къси автомати, които криели под работните дрехи. Единият от тях опрял дуло до главата на охраняващия полицай, другият - на шофьора. На работниците пред портала било заповядано да легнат на земята. Пазачът на сградата се възползвал от суматохата, успял да се вмъкне в сградата и да телефонира в полицията. Нападателите били разочаровани, че в колата има само един чувал с пари. Те взели 57 млн. лв., ключовете от нивата и потеглили с червената лада в посока Кърджали. Колата по-късно е намерена на 1 км от мястото на инцидента. Проверка установила, че ладата с номер ХС 68-76 е крадена. В района на жп гарата крадците се прехвърлили в друг автомобил. Задигнатите пари са на "Бентонит". Изтеглени са били 137 млн. лв., разпределени в 3 пломбирани чувала. Чувалите със заплатите на администрацията и цех "Перлит" били разнесени преди това. Предполага се, че обирът е дело на професионалисти.
До късно снощи нападателите не бяха заловени. В Източните Родопи са създадени временни КПП. За инцидента са уведомени РПУ в Кърджалийско и полицейските управления в съседните Хасково, Смолян и Асеновград.
Демокрация и силна власт
За да изпълнява успешно своите задачи, държавата трябва да бъде СИЛНА. Да е в състояние да обуздава престъпността и корупцията - двете страни на едно явление. Защото престъпността подхранва корупцията, а корупцията разчиства пътя и осигурява безнаказаност на престъпността.
В бившия Съветски съюз и доминираната от него Източна Европа държавната власт изведнъж рухна. Настъпи фактическо безвластие. Икономиката бе овладяна от съмнителни групировки, в които си сътрудничеха, съзнателно или несъзнателно, бивши хора от службите за сигурност, стопански босове, новоизлюпени мафиоти и вулгарни престъпници. Държавните и партийните бюрокрации скоро преминаха в служба на тези нови магнати.
Преобразуваните комунистически партии също нямаха нищо против рухването на тяхната държавност. Според марксизма-ленинизма държавата е инструмент за налагане властта на господстващата класа (разбирай партията). Почувствали, че губят положението си на господствуващата класа, комунистите съзнателно искаха да оставят след себе си една разнебитена държавна власт. Едно фактическо безвластие. С това всяко бъдещо управление щеше да стане неефективно. А предизвиканата по този начин ЛИПСА на ред и спокойствие щеше да поражда неминуемо носталгия по техния тоталитарен режим.
Така фронтът се очертава пределно ясно. От една страна, още слабата и нефункционална демокрация, която се опитва да установи ред и спокойствие. От друга страна, преминалата в нелегалност бивша номенклатура, която се бори с всички средства срещу създаването на нова ефективна власт.
Борбата срещу силна държавна власт се прикрива умело с либералистична фразеология. Стига се дотам, че стремежът към авторитетна държавност се обявява за стремеж към авторитаризъм. Това налага да се замислим за основната разлика между демокрацията и тоталитаризма.
Най-напред малко история. В разрушена и деморализирана Европа след Първата световна война необходимата силна власт в редица страни се осигури наистина чрез диктатура. Италия, Германия, Полша, Унгария, Испания, Португалия, Югославия, Румъния, Гърция, че и България се подчиниха на лични режими, подкрепяни от тоталитарни партии или от военнополицейски апарати. В същото време страните с традиционна демокрация начело с Франция не можаха да изградят силна демократична държавност. Всичко това допринесе не малко за избухването на ужасната Втора световна война. След нейния край още по-страшно разрушената и деморализирана Европа показа, че се е поучила от злополучните си предвоенни опити за установяване на силна власт чрез диктатура.
Велики демократи като Де Гаспери в Италия, Де Гол във Франция и Аденауер в Германия успяха да създадат силна власт, без да нарушават основните човешки права и свободи на гражданите. Доказаха, че може да има силна демократична власт.
Основният белег на модерната демокрация е плурализмът. За тоталитарния начин на мислене съществува само една истина - истината за официалната идеология. Всичко, което противоречи или просто се различава от тази единствена истина, няма право на съществуване. Демократичният плурализъм, напротив, признава правото на равностойно и равноправно съществуване на различни истини, на различни схващания по основните проблеми на обществото и начините за тяхното решаване.
Демократичният плурализъм обаче би довел до анархия и до невъзможност за нормално управление, ако не съществува общоприет критерий за преценяване КОЯ ИСТИНА Е МЕРОДАВНА за решаване на конкретен проблем на обществото. Този критерий трябва да бъде приет от всички и задължителен за всички независимо дали меродавната според него истина е своя или чужда.
Критериите за определяне меродавността на политическите истини в условията на демократически плурализъм се определят от конституцията. Там са посочени на първо място основните права и свободи на гражданите. Неотменими и ненарушими, те очертават неприкосновените граници на държавната намеса в живота на обществото. Там са посочени и начините за определяне меродавността на допустимите политически алтернативи в рамките на тези граници.
Законодателната власт се избира от народа на свободни избори. Народното събрание приема с половината плюс един от гласовете на присъстващите народни представители задължителни за всички закони. Президентът, пряко избран от народа, може да върне по своя преценка един закон или част от него за ново разглеждане. Ако при това ново разглеждане за върнатия закон гласуват половината плюс един от всички народни представители, той става задължителен за президента, който е длъжен да го изпрати за публикуване в "Държавен вестник". Втора контрола върху конституционосъобразността на даден закон упражнява Конституционният съд. След като и той се произнесе, въпросът е окончателно решен.
Това е демократичната процедура за приемането на законите. Всякакви други претенции за консенсус с мнението на опозицията са безсмислени, противодържавни и противоконституционни. Безсмислени, защото в повечето случаи такъв консенсус не може да се постигне. Противодържавни, защото отлагат до безкрайност вземането на важни законодателни решения и с това пречат на укрепването на държавността и съдействат за развихряне и безнаказаност на престъпността. И най-после противоконституционни, защото никъде и за нищо конституцията не изисква законите и решенията на Народното събрание да се приемат единодушно.
От изпълнителната власт също така не може да се иска да прави компромиси и да се съобразява с мнението на опозицията. Съгласно чл. 105 от конституцията "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите". Никъде не пише и "като се съобразява с мнението на опозицията". Никой не може да обвинява властта в стремеж към диктатура само защото иска да бъде силна. Да има възможност действително да управлява. Да изпълнява успешно основната си задача - създаване и поддържане на ред и спокойствие в страната.
Начело на изпълнителната власт стои министър-председателят. Съгласно чл. 108, ал. 2 от конституцията "той ръководи и координира общата политика на правителството И НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕЯ". Силната власт предполага силна личност на този, който я ръководи. Силна личност, която да успоредява волите на всичките си сътрудници, както лазерът успоредява лъчите в хомогенен сноп. В условията на възстановяваща се държавност и преизграждане на държавния апарат силната личност е просто необходима. И е истинско нещастие, ако не може да бъде намерена.
Де Гаспари, Де Гол и Аденауер бяха безспорно силни личности. И действаха като такива. Но никой не е упреквал тези големи държавници в стремеж към единовластие. Защото силната личност на ръководителя просто олицетворява силата на държавата. И затова яростните нападки против силния ръководител са всъщност атаки срещу силата на държавата. Срещу надмощието на държавността над беззаконието и престъпността.
Една от изпитаните обходни маневри за отслабване на държавността са различните предложения за подмяна на хомогенния кабинет на политическата сила, разполагаща с достатъчно парламентарно мнозинство, с някакво широко коалиционно правителство в името на националното единство. На практика това означава предоставяне властта на един съюз между орела, рака и щуката. Осъждане страната на ново безвластие. На нов застой между миналото и бъдещето.
Идеята за "национално съгласие" провали правителството на Филип Димитров, в което бяха инфилтрирани "алтернативни социалисти", хора на "Подкрепа" и протежета на президента Желев и което зависеше в парламента от 24-мата представители на ДПС.
Идеята на широко коалиционно правителство намери своето пълно осъществяване и показва пълната си негодност с провала на правителството на Беров. То именно спря реформата и създаде онова хаотично безвремие, което подчини народното стопанство на съмнителните групировки на "националния капитал" и предостави фактическата власт в страната на организираната престъпност.
Идеята за коалиционно правителство на национално съгласие е особено мила и на Симеон II. При посещението си в България в навечерието на изборите през април 1997 той изостави царствения си неутралитет и подкрепи договора между Доган и политическите аутсайдери Венцеслав Димитров, Луджев и Каракачанов, наречен цинично Обединение за национално спасение. Целта беше прозрачна. Това обединение да стане балансьор в Народното събрание и да наложи парламентарно образуване на коалиционно правителство. Знае се кой финансираше този сговор. Знае се и кой имаше интерес от ново слабо правителство от типа на Беровото.
Опитът обаче да се създаде в 38-ото обикновено народно събрание балансиращ център не успя. Народът гласува решително за ОДС и му осигури стабилно парламентарно мнозинство. Но желанието за реванш у чувстващите, че губят позициите си групировки не секва. Използвайки тежкото стопанско състояние, до което те именно доведоха страната, деструктивните опозиционери отново вдигат лозунги за широка коалиция, която да осъществява алтернативна програма за спасението на страната. И при започване на тази нова кампания против законно избраното правителство Симеон II отново идва (той никога не идва в случайно време) и отново дава рамо на коалиционната алтернатива. При това си посещение той влиза в съслужение с казионния патриарх и с главния прокурор. Като се знае, на кой господ служи Максим. Като се знае и на кой дявол кади напоследък тамян Татарчев. Всичко е ясно. И трябва да стане ясно за всички.
Съвсем друго значение има отправеният от президента на републиката в обръщението му към нацията призив за диалог между политическите сили. В основата на този призив стои правилното разбиране и правилната оценка на плурализма като основа на демокрацията и най-вече на демократичния манталитет. Плурализъм означава приемане на равностойното и равноправно съществуване на различни истини. Дори на взаимноизключващи се истини. Спокойният, културен диалог между носителите на тези истини е основно правило на демократичното поведение.
Желателно е, разбира се, този културен диалог да доведе до някакъв компромис. Ако компромис обаче не може да се постигне, всички са длъжни да приемат задължителността на онази истина, която е призната за меродавна по установения в конституцията начин. Именно готовността да се приеме задължителността и на чуждата истина, щом тя е призната за меродавна по установения в конституцията начин, е основна предпоставка за съществуването на демокрацията. И основен белег за демократичността на всяка политическа сила.
Президентът е длъжен с еднаква безпристрастност да наблюдава поведението на всички участници в обществения живот. И да показва жълт картон на всеки, който не мисли и не действа демократично.
За добро или за зло обаче той не може да показва червен картон. Това право имат само избирателите!
Експресбанк няма да кредитира корабостроителницата
ВАРНА. Мащабно предприятия като Варненска корабостроителница може да се финансира от група банки, тъй като една финансова институция не е в състояние сама да го кредитира. Схемата е осъществима, само ако има ясни гаранции от външна банка, която да финансира приватизационната сделка, и при готова програма за стабилизация. Това обявиха вчера представители на Експресбанк, ОББ и БНБ на нарочна среща при областния управител Добрин Митев. Отпускането на синдикиран кредит е единственият начин за стабилизиране на завода, който има нужда годишно от близо 40 млн. долара кредити, за да работи. Липсата на средства бе причина два поръчани кораба за десетки милиони долари да бъдат отказани от клиентите, а други да не могат да се достроят. В момента в дружеството върви проверка от промишленото министерство. Според изпълнителния директор на Експресбанк Красимир Жилов варненската кредитна институция не е в състояние да предоставя повече кредити на корабостроителницата, мотивирано от изискванията на Закона за банките. Варненска корабостроителница дължи на банката 23 млн. долара, 14,5 млн. от които кредити за строителство на кораби. В момента вървят преговори за отпускане на нов заем от ОББ. Даването му обаче зависи и от изхода на приватизационната сделка, твърдят от ОББ. Кандидат за приватизацията на корабостроителницата е РМД, зад което стои ЕБВР. Тя обаче може да помогне с чужди инвестиции след финализиране на сделката. Според заместник областния управител Неделчо Ангелов сегашното ръководство води преговори, но няма сключен нов договор за строителство на кораби.
Започва национален конкурс за вина
ПЛОВДИВ. Национален конкурс за вина и високоалкохолни напитки стартира вчера в панаирното градче. Надпреварата е част от предварителната програма на международната изложба "Винария'99", която се открива на 3 февруари. Състезанието между производителите започна с тестове за уеднаквяване критериите на дегустаторите. Днес специалистите продължават с оценка на качествата на представените 283 червени, 175 бели и 30 естествено газирани и пенливи вина, както и на 106 градусови напитки. Комисиите от специалистиоценители са 4, като на победителите във всяка от категориите ще бъде връчено отличието "Златен ритон". Най-добре представилата се фирма ще бъде удостоена със "Златна бъчва".
Защита на имуществените права като фактор на икономическия растеж
Когато в икономиката се говори за правото на собственост, се разбира нещо по-широко, отколкото в юридическата наука. Икономиката се занимава с човешките взаимоотношения при задоволяването на безкрайни нужди с ограничени ресурси. От нейна гледна точка "вещите" са предимно ресурси или блага, допринасящи за задоволяването на някакви нужди. Затова в икономическата теория е по-подходящо да се говори за "имуществени права", отколкото за вече заетия юридически термин "право на собственост".
Икономическото съдържание на термина "имуществено право" се заключава във възможността на даден стопански субект да упражнява контрол върху определен ресурс. Това включва задължението на всички останали стопански субекти за определени действия и бездействия. Характеристиките на средствата, чрез които човешкото общество постига определянето на възможностите за контрол и се грижи за спазването на задълженията, без които неговото осъществяване не би било безпрепятствено, са основният определител на икономическото значение на имуществените права.
Адам Смит основава своето разбиране за богатството на народите като резултат от пазарното взаимодействие, което води до размяна, до възможност за специализация и до съответен ръст на производителността.
За да работи една съвременна икономика необходими са огромен брой размени на стойност за стойност, някои от които представляват изключително сложни сделки. При тях информационните проблеми, дължащи се на непълна и асиметрична информация, стават особено тежки и могат да доведат до липса на сътрудничество и до непредвидимост на поведението на стопанските субекти.
Човешките общества частично разрешават тези проблеми чрез приемането и прилагането на правила за поведение, които ограничават множеството от възможни действия на стопанските субекти и правят поведението им относително предвидимо. В съвременната институционална икономика под институции се разбират именно формалните (скрепени с държавна санкция) и неформалните ограничения на човешкото поведение, както и характеристиките на тяхното прилагане.
Имуществените права сочат кой има контрол върху определен ресурс и предписват начините, по които такъв контрол може да бъде придобит. Тъй като съществуват многобройни начини ресурсите да бъдат разпределени и придобивани и тъй като размяната е нещо скъпо, изборът на критериите за определяне на имуществените права, на механизмите за тяхното прехвърляне и на средствата за тяхното прилагане влияе в значителна степен върху разпределението на ресурсите.
Има различни начини за определянето на имуществените права в една икономическа система. Те могат да бъдат неопределени и тогава контролът върху ресурсите се осъществява въз основа на физическата сила, което би направило системата непроизводителна и би задушило стимулите за създаване на нова стойност. Имуществените права могат да бъдат напълно съсредоточени в един субект (диктатор или държава), което, както показа развитието на комунистическите държави, води до прахосване и неефикасно разпределение на ресурси и до неспособност за развитие и внедряване на нови идеи. Имуществените права могат да обединяват частната собственост, пазарната размяна и монополното положение на демократичната държава при употребата на сила, необходима за прилагане на правилата. При тази система може да се постигне баланс между способността на пазара да обобщава икономическа информация и намесата на държавата.
В дългосрочен план този баланс води до жизнеспособен растеж, цялостно развитие, основано на задълбочавенето на пазарите, на обновяването на технологиите, на специализация и растяща производителност.
Системата от имуществени права като част от институционалната рамка на икономиката въздейства върху нейното развитие, като определя стимулите за една или друга дейност на стопанските субекти. Институционалната рамка засяга употребата на всички ресурси, но има особено значение за употребата на ресурса предприемчивост. Най-общо тя може да бъде определена като способност за обединяването, насочването и управлението на ресурси с цел постигане на определен резултат. Предприемачите могат да бъдат разделени на две широки категории според начините, по които постигат целите си. Едната категория предприемачи организират ресурси с цел да създадат блага, които да бъдат продадени на пазара с печалба (производителни предприемачи). Другата категория предприемачи организират ресурси, за да присвоят вече създадени блага, в което се изразява самата им печалба (непроизводителни предприемачи). Очевидно е, че икономически растеж се осъществява само когато производителното предприемачество преобладава значително над непроизводителното.
Разбира се, когато предприемачите решават дали да произвеждат, или да присвояват, те се съобразяват предимно със своите представи за реалностите на заобикалящата ги среда, а не просто с идеализирания свят на формалните правила. Предприемачите отчитат реалните характеристики на прилагането им, а също така и неформалните норми на поведение.
Това, което има значение за развитието на реалната икономика, е не просто абстрактното формулиране на правила на поведение, а тяхното съблюдаване в действителност. Разлика между формалните норми и реалното поведение винаги съществува поради факта, че надзорът за спазването им е скъп и поради съществуването на неформални правила.
Стопанските субекти винаги пречупват формалните правила за поведение през своите убеждения и разбирания за света и за механизмите на икономическата система. Така обществената култура засяга както определението на имуществените права, така и способността за тяхното прилагане. В съвременния свят прилагането на правилата се осъществява от държавата. Когато държавата загуби своя фактически монопол върху употребата на сила, тя не може да наложи своята рамка от формални правила в реалния живот и става ирелеванта, а имуществените права започват да се определят чрез простата физическа сила.
Теоретични, а и емпирични гаранции за това, че държавата създава ефикасна система на имуществени права, не съществуват. Решенията за това какви да са имуществените права и как да се прилагат, се вземат от обществото чрез политическата система. В областта на политиката информационните проблеми са много по-изявени и тежки, отколкото при чисто икономическите взаимоотношения. Това прави възможностите за опортюнистично поведение от страна на политиците и на други участници в политическия пазар по-голяма и съответно непроизводителното предприемачество - много по-разпространено, отколкото при обикновените конкурентни икономически пазари.
Демократичната политическа система е може би най-способна да разрешава информационните проблеми на политическия пазар и оттам да гарантира ефикасност на системата от имуществени права от всички познати досега политически системи. Причината за това е в по-добрата възможност за търсене на отговорност и във възможността на обществото да опознава основните причинно-следствени връзки между политика и икономика поради многократните наблюдения между изборни резултати, политически програми и действия и последващи ги икономически процеси.
Качеството на институционалната среда се подобрява чрез изграждане на система от реално защитени имуществени права, създаваща стимул за съзидателна икономическа дейност. В тази връзка става очевидно значението на реформата в съдебната система. Необходимо е усъвършенстване на гражданския и на наказателния процес. То трябва да доведе до изясняване на отговорностите, свързани с провеждането на самия процес, и да обвърже търсенето на отговорност за сроковете и качеството на правораздаването с по-голямата власт на съда върху самия процес. И второ, с оглед на по-доброто и по-трайното определяне на имуществените права законодателят би трябвало повече да разчита на съдебната практика, отколкото на непрекъснатите законодателни промени.
Необходимо е да се подобри значително информационното обезпечаване на законодателния процес. Това означава всяка промяна да бъде подлагана на продължителен публичен дебат, да се основава на независими експертни оценки и на широко предварително разясняване. Такъв подход ще даде възможност на настоящите и на потенциалните инвеститори да реагират по информиран начин, да променят очакванията си навреме, за да преценят риска. В тази връзка е важна ролята и на структурите на гражданското общество.
Политически решения и действия, насочени към подобряване на нивото на обществения капитал, се необходимо условие за растеж. Такива решения и действия включват инвестиции в образованието, предимно начално и средно, като особено се набляга на гражданското образование, което да дава умения за работа в общество, за изграждане на доверие, за сътрудничество.
Кандидат столетник с опълченска жилка продава вестници
След осем години стаж в професията усещам предпочитанията на клиентите си по погледа, твърди най-известният вестникопродавец в Стара Загора Иван Георгиев. Малко хора знаят, че 68-годишният жизнен и весел старец е внук на български опълченец. Бай Иван води "на домова книга" огромната част от съгражданите си и отдавна е научил техните предпочитания. Следя новините още вечерта по телевизията, признава той. Сутрин изчита от кора до кора всички всекидневници и знае добре каква стока предлага. Според бай Иван младите се радват повече на жълтичките новини, но се интересуват и от обществения живот. Колкото до политиката - възрастният мъж има своите истини за нещата от живота. Може ли пенсионери с ланци и кожени палта да вдигат стачки, чуди се той. Всеки трябва да работи, да спре да се тюхка и да чака друг да му помогне, категоричен е бай Иван.
Дядо ми е живял до 105 години, половината ми рода е от столетници и аз да съм жив и здрав, ще продължавам да работя, зарича се с усмивка чаровният вестникопродавец.
Кеврокян иска удължаване на договора
СОФИЯ. Кеворк Кеворкян е изпратил писмо до БНТ, в което настоява договорът на "Всяка неделя", който изтича на 31 януари, да важи до 10 април - датата, на която преди година е бил подписан. От телевизията обаче смятат, че договорът важи от датата на първото излъчено предаване, т.е. от януари. Въпреки това ръководството на медията подготви вчера отговор, в който се казва, че ще изпълни искането на Кеворкян, ако той върне всички технически материали, които е използвал от 1993 до началото на 1998 г. - времето, през което "Всяка неделя" е била вътрешна продукция, както и да оттегли съдебния си иск към БНТ и върне парите от периода януари - април 1998.
Народната библиотека - център за посрещане на новия век
Народната библиотеа "Св. св. Кирил и Методий" - най-старата и най-голямата българска културна институция, която вече отпразнува своята 120-годишнина, - е готова да посрещне предизвикателствата на новото хилядолетие. Тя, която е съхранила националната ни памет от Х век до наши дни и която е основен разпространител на българската култура по света, предлагаме да бъде центърът за посрещането на 2000 година, като организира изложби, сесии, концерти и конкурси, свързани с християнството по българските земи, със светците - покровители на България, и с многобройните интересни апокрифи, съхранени във фондовете й, които могат да оформят идеята за алтернативното християнство, разпространявано на Балканите.
Народната библиотека може много да даде на България и тепърва трябва да се изгражда едновременно като хранител на старината и като модерен информационен център, който да подпомага именно изграждането на новото гражданско общество у нас. За тази цел обаче е необходимо и държавата да обърне повече внимание на националната си библиотека. Крайно време е да осъзнаем, че една подобна национална институция е иманентно присъща на държавата. Тя трябва да бъде едновременно много обгрижвана и заедно с това пълноценно използвана от държавата, за да изпълни функциите си. Докато театрите, операта, киното могат, а и би трябвало да се развиват самостоятелно и доняъде, колкото на пръв поглед това да звучи грубо, според търсенето и интересите на публиката, то националната библиотека не може да бъде оставена на самотек, без достатъчно финансиране, без внимание към това дали и как изпълнява националните си функции. Във Франция - държавата на духа - Националната библиотека бе приоритет на такива държавници като Митеран, Помпиду и Жискар д'Естен, които чрез осъществяването на редица проекти, създадоха от нея един от най-добре уредените и най-богати културни центрове в Европа. Ето защо по време на откриването на изложбата "120 години Българска народна библиотека" ние се обърнахме към г-н Петър Стоянов с молба да поеме, както известните си френски колеги, патронажа над библиотеката и да й помогне да достигне нов разцвет в изграждането на националното културно пространство. Може би вече звучи банално, но е вярно - във времена, когато книгата е била предмет на основна държавна политика - като през IХ и ХIV век, България е процъфтявала във всяко едно отношение. Дай Боже и сега да дойде такова благословено време!
А какво всъщност означава да се обвърже по-тясно държавата с националната си библиотека, да бъде тя наистина неин приоритет? Това съвсем не значи само да се дават повече пари въпреки че доброто финансиране означава богато комплектуване, а оттам - и богати фондове. Една статистика за 1988-1995 г. показва, че Българската национална библиотека е имала най-нисък бюджет от всички 10 библиотеки на асоциираните към Европейския съюз страни. Независимо от това, че по големина на фонда си тя е на 4-о, а по население - на 5-о място. Така например тя е била 12 пъти по-слабо финансирана от Чешката национална библиотека, цели 36 пъти по-слабо от полската, 4 пъти по-малко от естонската и т.н. По тази причина абонаментът й е бил много незначителен, докато в края на 1997 г. Народното събрание лично с намесата на г-н Йордан Соколов даде 250 милиона лева за абонамент на чужда периодика. Показателен в това отношение е и примерът с т.нар. цариградски препис на Паисиевата "История славянобългарска". Нейният собственик първоначално я предложи за $ 30 000 на Националния исторически музей, а не на Народната библиотека, защото вече веднъж той беше я предложил на библиотеката и се разбра, че тя няма средства - бедно учреждение. А тъкмо библиотеката е основното ни книгохранилище за славянски и в частност български ръкописи - ръкописите са книги, които трябва да бъдат четени, разгръщани, изследвани - те не са музейни експонати. Така че пари трябват - то се знае, и все пак не е само това, което ни е нужно. Преди всичко трябва да се отчита спецификата на библиотеката като един огромен жив организъм, в който работят истински професионалисти. Да се уважават традициите й, чието начало се поставя още през април 1878, а не да се смята, че директор на Народната библиотека е синекурна длъжност, че Народната библиотека може да стане печеливше предприятие и че може да се разпродава на парче.
Така през 1996 и началото на 1997 в националното ни книгохранилище деребействаше една личност, която смяташе, че прави "реформи", а всъщност безотговорно рушеше, защото видният поет Георги Константинов беше решил, че библиотеката може да се управлява от кой да е. В тези тежки за нас времена в. "Демокрация" беше единственият всекидневник, който обърна внимание на нашия зов за помощ и показа, че наистина защитава духовното начало в българското общество.
Грижа за библиотеката означава и разбиране за това, че тя трябва да решава много важни национални задачи. Тя не е само място за четене, въпреки че за наша радост тук е основното работно място на редица български интелектуалци. Библиотеката е и център на Националната библиография на България, архив на българската книга, често пъти основният източник на информация за българската наука, култура и журналистика в чужбина, издателски център за професионална библиотечна литература, изложбен център и още много неща. Ето защо буди недоумение читателско писмо във в. "Демокрация", където някакъв читател, подписал се "писател", негодува от това, че библиотеката празнувала цели 3 дни 120-ата си годишнина и това било все едно "Кремиковци" да спре да работи (??). Един път за 120 години Народната библиотека може да си позволи да привлече по-осезателно вниманието на обществото ни към себе си и своите проблеми. Това празнуване не се изразяваше в почивка на служителите, а в провеждане на научна сесия, на която бяха поставени много важни въпроси за бъдещето на библиотеката, решаването на които е от голямо значение тъкмо за читателите ни - настоящи и бъдещи, сред които слава Богу има все повече и повече млади хора.
И интересно защо се протестира, че само в зимния сезон, поради необходимост от пестене на средства за отопление и ток в неделните дни библиотеката е затворена, а никой, освен нас, служителите и пазителите на словото, не протестира, че библиотеката ни - ето по това вече единствена в света! - съжителства с нощен бар, който работи до 4 ч. сутринта и създава непрекъснато опасности от пожари. Пък и май повече шум се вдигна ооло 2-годишнината на клуб "Библиотеката", отколото около 120-годишнината на самата книгохранителница.
Освен това е необходимо да се уреди законовата база на библиотеката и особено законът за депозита - между другото един от първите закони, прокарани в следосвобожденска България. Гласуването на нов закон за депозита ще спомогне тук да се събира наистина цялата наша печатна продукция и това трябва да го разберат всички издатели и печатници - те имат полза - и всички българи имат полза от това да депозират изданията си. А сега има някои директори на печатници и издателства, като например на ИК "Кирил и Методий", които категорично отказват още от 1994 да депозират изданията си и така затрудняват попълването на архива на българската книга. Пък и кой "ще остане в историята", е спорен въпрос, но който се запише в каталога на Народната библиотека остава завинаги.
Не се плаща ДОД за продаден по данъчна оценка имот
СОФИЯ. Върху получените суми от продажба на апартаменти и други недвижими имоти през 1998 ще бъде начисляван данък общ доход, предвижда Законът за облагане на доходите на физическите лица. Налогът се начислява върху положителната разлика между продажната цена и данъчната оценка на имота, обясни Евгения Попова от Главното управление на данъчната администрация (ГУДА). Ако даден имот е продаден за сума равна на данъчната му оценка или за по-малко пари, облагаемата разлика е равна на нула. В тези случаи продавачите не дължат данък общ доход, подчерта г-жа Попова. Тя допълни, че тогава не е задължително продажбата да бъде отразена в годишната декларация за ДОД. Човек, който през 1998 е получавал пари само от трудов договор, не е длъжен да подава декларация, ако е продал през годината имот на цена по-малка или равна на данъчната му оценка, обясни Евгения Попова.
Ако данъчната оценка на апартамент е например 15 млн. лв., а жилището е било продадено за 20 млн. лв., с данък ще бъде обложена разликата от 5 млн. лева. Колко е налогът, може да бъде видяно от таблицата за годишно облагане на доходите, която е отпечатана и във формуляра на декларацията.
Не се облагат с данък общ доход продажбите на апартаменти, които са били притежавани от продавачите повече от пет години или са им били основно жилище поне три години, предвижда още законът. Ако отговаря на поне едно от тези условия, човек може да продаде жилището си и за цена, значително по-висока от данъчната оценка, но не дължи данък общ доход за това. Тази промяна в закона беше направена, за да се обложат с данък хората, които преживяват от покупко-продажби на апартаменти като частни лица. До миналата година човек можеше да купи и да продаде неограничен брой апартаменти и да получи значителна печалба от това, за която да не плати нито стотинка данък.
Общината ще проверява столична "Топлофикация"
СОФИЯ. Деветчленна комисия за проверка на "Топлофикация - София" ЕАД избра вчера Столичният общински съвет. Проверката трябва да yстанови начина на формирането на цената на топлоенергията, загyбите й по трасетата и спазването на действащите закони. Комисията с председател Николай Александров трябва да приключи проверката до две седмици, след което да докладва пред СОС за резyлтатите.
Столичният кмет Стефан Софиянски представи пред общинските съветници доклада на Комитета по енергетика заа състоянието на "Топлофикация - София" ЕАД. Той заяви, че копие от него е изпратено на Комисията за защита на конкyренцията, която трябва да yстанови защо повишаването на сметките в столицата е най-голямо. Възможно най-бързо трябва да се преодолее монополът в енергетиката, защото след напрежението около сметките за парно е възможно общественото недоволство да ескалира и около сметките за ток и газ, каза Софиянски.
Няма повишаване на цената на топлоенергията, а на потреблението, заяви зам.-кметът Иван Гечев по повод 37-процентното yвеличение на сметките в столицата. Според него това било причинено от невижданите от 15 години стyдове в последните дни на декември.
При съмнение за неправомерно високи сметки за парно столичани могат да се оплакват в кметството и в централите на четирите дрyжества на "Топлофикация" в София. До 5 феврyари е срокът заа сключване на договори за разсрочено плащане междy дрyжеството и гражданите.
"Ще подадем жалба среш "Топлофикация" заради високите декемврийски сметки", заканиха се вчера граждани от столичния квартал "Хаджи Димитър", чиито сметки са със 60 на сто по-високи от ноемврийските.
"При нас не се подават жалби, но абонатите могат да поискат справка за начина на формиране на самите", обясниха пък от топлофикационен район "София-изток". За целта гражданите трябва да отидат на място в съответния топлофикационен район, като носят със себе си и бележките със сметките за декември.
Орган ще звучи във Военния клуб
В концертната зала на Централния военен клуб ще зазвучи истински орган, заяви пред журналисти басът Иван Бенчев. За залата е приспособен един инструмент с изключително високо качество и почти е постигнат звукът на студиен орган, увери певецът. На него ще засвири Христо Казанджиев на 28 януари. Вечерта ще бъде посветена на православните и католическите песнопения, представени от Иван Бенчев и детска формация от младежки дом "Средец" с диригент Дариана Лилова. В програмата са включени произведения на Зиновиев, Чесников, Моцарт, Шуберт, Бетовен, Верди и др. Водещата на вечерта Нина Тодорова ще коментира съдържанието и смисъла на изпълняваните песнопения.
До този момент Иван Бенчев има издадени два албума с руски и черковнославянски песнопения. Пял е в няколко страни от Европа. Едно от произведенията, което ще изпълни, той е пял преди 2 години в големия църковен фестивал в храма "Света Лорета" в Италия. По традиция този фестивал се открива от папата и се закрива от негов наместник. Хористи, солисти, органисти и други музиканти пристигат от цял свят. "На този фестивал съдбата ме ощастливи да бъда благословен, прегърнат и целунат от самия наместник на папата Виржилио Ное. С едно от произведенията, които впечатлиха този католик, аз и хорът дигнахме 4000 души на крак и всички викаха "Вива България! " - разказва Иван Бенчев.
Парична гаранция за шефовете от Елитбанк
СОФИЯ. На тримата банкери от Елитбанк, отпуснали неправомерно кредити за над 9 милиона долара, е определена мярка за неотклонение "парична гаранция" от по пет милиона лева. Това съобщи вчера Върховната касационна прокуратура.
На 21 януари главният прокурор Иван Татарчев е образувал поредното банково дело срещу Иво Георгиев, проф. Методи Христов и Росен Георгиев - бивши изпълнителни директори и членове на съвета на директорите на "Елитбанк" АД - София, бе съобщено официално днес.
Тримата банкери като отговорни длъжностни лица са превишили властта и правата си при отпускането на кредити в размер на 9 260 616 долара на фирма "Бляк сий шипинг" АД - Варна, и по този начин присвоили същата сума, а Иво Георгиев бил акционер с мажоритарно участие в дружеството.
Левовата равностойност на инкриминираната сума 9 260 616 долара по курса на БНБ към датата на траншовете се равнява на 787 810 813 лв. По 45 долара ще се плаща за кг лавандулово масло
СОФИЯ. Желаещите да навлязат в бизнеса с лавандула могат да го направят сега, защото възможностите на пазара са благоприятни, обявиха вчера от Института по розата, етеричномаслените и лекарствените култури в Казанлък. Производството на лавандулово масло през последните години е силно намаляло. Близо 70 хил. декара с културата от общо 110 хил. са били унищожени, обясни Георги Чаушев.
Стопаните, които се захванат с отглеждането на лавандула, ще могат да вземат кредити с гратисен период, информираха от земеделското министерство. Един стрък от растението в момента се продава в казанлъшкия институт за 110 лв. Най-подходящи за насажденията са сортовете Хемус, Юбилейна, Севтополис, Хебър и Рая, каза още г-н Чаушев. През този сезон цената, за килограм лавандулово масло се очаква да е 40 - 45 долара, като от 1 декар се прпоизвеждат около 12 кг.
Притежателите на земя трябва да засеят лавандуловите стръкове през първите дни на февруари. Истински добиви обаче започват едва на третата година. Добре е наблизо да има преработвателен завод, тъй като нужната апартура за производството на лавандулово масло струва половин милион долара, съветват специалистите от Института. Освен това почвата трябва да е подготвена за трайно насаждение, т.е. да няма многогодишни плевели.
Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена
Бягство от кариерата довело закриването на концлагера
Христо ХРИСТОВ
(продължение от бр. 21)
Бягство на двама лагерници през зимата на 1961-1962 предизвиква верижна реакция в МВР и партията, която довежда до разкриване на жестокостите и убийствата край Ловеч и последвалото закриване на лагерите. Дотогава е имало три неуспешни бягства, като охраната е успявала сама да залови бегълците. Този път обаче избягалите, чиито имена никъде не се споменават, са задържани едва в столицата от ДНМ, която образува следствие. От потресаващите им разкази става ясно за жестокия режим в трудовата група. По това време началник на криминалната милиция (следствието, б.а. ) е ген. Димитър Капитанов. Заедно със заместника си Гатю Гатев те решават да действат зад гърба на Мирчо Спасов, който отговаря за следствието по ДС. Двамата нареждат проверка на началника на отделение "Въдворяване и изселване" ДС при МВР ген. Иван Чуков. Той им докладва, че нещата стоят още по-зле.
Гатю Гатев, който след 10. ХI. 1989 пише за това до парламентарната комисия за деформациите, оглавявана от Луканов, казва същото, а след това и пред прокуратурата през 1990: "Установи се, че в лагера се избиват хора без съд и присъда, по средновековен начин. С Капитанов решихме да предадем материалите в ЦК на БКП. Лично ги занесох и предадох. В ЦК първо отидох при Никола Ангелов, зам. завеждащ отдел "Административен", после при Дико Диков - завеждащ отдел "Военен", и накрая при Боян Българанов (член на политбюро, отговарящ ресорно за МВР, б.а. ). Последният дори изрази съмнение и попита дали сме направили проверка. Аз не му казах, че сме проверили чрез Чуков всичко, за да не попадне последният под ударите на Мирчо Спасов. Българанов отиде при Тодор Живков и след като се върна, ми каза: "Вземете мерки двамата лагерници да не ги убият".
Когото обаче нещата достигат до Мирчо Спасов, той незабавно влиза във връзка с ръководството на лагера Гогов и Горанов и се уточняват какво да говорят пред комисията на ЦК. Последното Гатев научава по-късно от ген. Чуков. Разказът на Гатев разкрива и реакцията на самия Спасов: "Като се разчу, Мирчо Спасов ни извика с Капитанов и ни псува най-вулгарно. Той и зам. вътрешният министър Григор Шопов се нахвърлиха върху нас. Искаха да скалъпят обвинение, че сме заобиколили ръководството, че сме нарушили дисциплината, предупреждаваха ни и ни заплашваха. Демонстративно напуснахме кабинета. След това отношенията ни с него се влошиха. На следващия ден ген. Капитанов го изпратиха по служба в Москва, а мен към 22 ч. ме извика Мирчо Спасов и ми каза: "Вие с Капитанов сте решили да ме свалите, но това няма да стане, защото аз съм си уредил нещата с най-големия човек в страната. Рано или късно аз ще си разчистя сметките с вас! " Казах му, че най-много може да ме уволни. След това отидох в ЦК и си подадох оставката. Боян Българанов категорично я отхвърли, като заяви, че с Капитанов сме постъпили правилно, а Мирчо Спасов е извършил тежки престъпления и ще бъде съден. Комисията с Борис Велчев (член на политбюро, б.а. ) констатира, че всичко е вярно. Било установено, че Тодор Живков е наредил и Мирчо Спасов е организирал извършването на тези убийства. Григор Шопов бе включен в тази мръсна кампания за заличаване следите на престъпленията, тъй като бе лично верен и предан на Живков и така се погрижи да го спаси. Беше ни забранено да се занимаваме повече със случая. По нареждане на Мирчо Спасов и Григор Шопов главните свидетели бяха върнати в Ловеч и не знам дали са останали живи. От о.з. ген Чуков после разбрах, че Спасов останал в МВР, защото Тодор Живков го запитал защо са ставали тези работи и кой му е наредил, а той отговорил: "Ви,е другарю Живков ми наредихте и спомняте ли си, че когато ви докладвах какви лица се изпращат в лагерит,е ми казахте: "Да се чистят, да се чистят тия хулигани!"
Със закриването на лагера Георги Цанков е освободен като вътрешен министър и на негово място е назначен Дико Диков. До края на 1962 под давлението на Живков политбюро подменя цялото ръководство на МВР без прекия отговорник за лагерите Мирчо Спасов и Григор Шопов. Капитанов остава в МВР само няколко месеца и после е прехвърен в прокуратурата, където става зам. главен прокурор. Гатев е назначен на неговото място до 1965, когато го освобождават.
Тодор Живков е предупреден за скандала около лагера от няколко души. Първо научава чрез началника на "ВИ" ДС ген. Иван Чуков, който току-що се е бил разминал с уволнението, подготвено от министър Георги Цанков, след като се намесил самият Живков. Чуков се е обърнал към близкия му Живко Колев, зам. завеждащ отдел "Административен" в ЦК, който от своя страна е информирал лично Живков. В едно писмо до бившия първи, приложено в делото за лагерите, Чуков задава емоционално въпроса, който всички са спестявали: "При проверката на ЦК говореха други, които преди мълчаха. Знаеха окръжните началници и целият ръководен състав на МВР, защото те изпращаха хората в лагера, знаеше отдел "Административен" на ЦК, защото 6 месеца преди това другарят Дочо Шипков (първи секретар на БКП в Ловеч, б.а. ) е търсил помощ от отдела, знаеше главният прокурор, знаеха членовете на ЦК. Те мълчаха. Защо? Те мълчаха, защото са считали, че онова, което се е вършило в лагера, е правилно и защото са били убедени, че това е ставало със съгласието и одобрението на политбюро."
Другият, който информира Живков за лагера, е политическият помощник на Георги Димитров, а през 1962 зам.-министър на МВР Апостол Колчев. Тогава той се е подготвял да премине на работа като секретар на президиума на НС. По този повод му е предстояла среща с Тодор Живков. Малко преди нея научава от Димитър Капитанов истината за лагера. Пред прокуратурата Колчев пояснява: "На срещата с голяма тревога поставих въпроса за извращенията в лагера и предложих веднага да се изпрати комисия за внимателна проверка. Направи ми впечатление, че Живков вече беше много добре информиран и разтревожен за съдбата на Мирчо Спасов. Известно бе, че отношенията им бяха близки. Много скоро след това бях включен в състава на комисията за проверка в лагера. Тя излезе с доклад за допуснатите най-груби извращения, побоища и смъртни случаи. Инициативата за създаването на този лагер бе на Тодор Живков. Спомням си, през 1957 бяха зачестили хулиганските прояви и Живков се закани, че е необходимо непоправимите хулигани и престъпници да се съберат в един лагер.
Установи се, че Мирчо Спасов е знаел за тежкия режим и не е взел мерки за премахването му. Комисията не се съгласи с обясненията му и предложи същият да бъде изваден от системата на МВР и партийно наказан. Имах и среща с тогавашния главен прокурор Минчо Минчев и му предложих да образува следствие, но той ми отговори, че по-правилно щяло да бъде да се изчака решението на ПБ. Политбюро трябваше не само да обърне внимание на прокуратурата, а да й възложи да проведе разследване и съгласно закона да накаже виновните. Предполагам, че близката връзка на Спасов с Живков е попречила за търсене на наказателна отговорност на виновнте.. Не се съмнявам, че на заседанието на ПБ влияние да не се вземе такова решение са изиграли тези близки отношения между двамата."
Оглавяващият комисията на ЦК Борис Велчев не дава по-различна оценка за връзката между Спасов и Живков пред прокуратурата през 1990, макар че 30 години по-рано не е посмял да каже пред ПБ същото: "Имам впечатлението, че Мирчо Спасов се ползваше с доверие от страна на Тодор Живков. Неслучайно след нашия доклад Спасов да бъде освободен от МВР и да бъде изпратен на друга работа Живков, вместо да го измести, го привлече на работа като завеждащ отдел в ЦК."
Дочо Шипков, първи секретар на БКП по това време в Ловеч, е един от хората, които лично се явяват при уплашения за положението си Живков. Пред следствието Шипков заявява: "Никой не ни пита за създаването на лагера. Мирчо Спасов лично ме уведоми да не се занимаваме с него. По-късно избяга един затворник. Тогава с прокурора Васил Ганев, който имаше данни от избягалия за режима, решихме да се напише изложение до Главна прокуратура, той направи такова, но отговор не получи. После, след като проверихме, че режимът е същият подготвихме второ писмо, но докато го пратим от политбюро, дойде проверката. Тодор Живков ме извика в София и ми зададе само един въпрос: "Дочо, защо не ни информирахте? " Отговорих му, че никой не ни е възлагал упражняването на партиен контрол."
Един малък, но достоен за финал щрих в усърдно критата години наред тайна за истината на престъпленията на комунизма край Ловеч внасят показанията на Георги Христов, някогашен зам.-началник в ОУ МВР-Ловеч, по политическата част, който описва творението на Живков и сие като концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е нямало крематориум: "Две седмици след комисията на политбюро влязох при Кирил Александров (шеф на ОУ на МВР-Ловеч, б.а. ), той говореше по телефона. Забелязах, че началникът е във весело настроение. Попитах го за повода, а той ми отговори, че току-що е разговарял с другаря Мирчо Спасов във връзка с разследването и закриването на лагера и другарят Спасов му казал : "Александров, и този път ни се размина, все още оставаме на власт. "
