Плащането на декемврийските сметки да става разсрочено, бе решено миналата седмица, когато Бакърджиев спешно привика енергийните шефове заради скандала с парното. Столичната топлофикация предлага следната схема: първо да се плати 60 на сто от сумата, а останалите две вноски по 20 на сто да се издължат с плащането на сметките за януари и февруари.
Сметките за парното през декември в Плевен са с около 40 на сто по-високи от тези за ноември. Касите обаче са затворени и не работят с клиенти.
В Русе сумите ще бъдат ясни до седмица. Все още не може да се каже каква ще бъде сметката за едно семейство за двустаен панелен апартамент, но тя няма да се различава особено от тази в други градове на страната, смятат експертите.
Декемврийските сметки за парно във Враца по предварителни данни ще бъдат средно с около 40 на сто по-високи от тези за ноември. Във всички абонатни станции, където поскъпването е над 40 процента, започват проверки. Има фрапиращи случаи като при 12-етажен блок, където скокът на декемврийските сметки е с 304 процента. Според специалистите обяснението е, че там някои от изключените домакинства крадат от топлото на съседите.
Също на три вноски до края на март ще плаща декемврийските си сметки пловдивчани. Известията с разпределените на части такси вече са разпратени до домакинствата и вероятно днес или утре ще бъдат получени от абонатите. В зависимост от показанията на топломерите увеличението в някои домакинства е с 30 до 60 на сто.
По разчетите на "Топлофикация" - Ловеч, сметките за декември трябва да скочат между 48 и 78 процента. По-голямо поскъпване се очаква за двустайни жилища, а най-малко за гарсониерите.
Парното в Бургас ще бъде с около 30 на сто по-скъпо, твърдят от местната топлофикация. Преди два дни обаче зам.-шефът на Комитета по енергетика Друми Друмев заяви, че сметките в града ще скочат само с 8 на сто. Колко точно ще бъде увеличението във всички топлофицирани градове, ще стане ясно утре.
Екип "Демокрация"
Донор възкръсна в "Царица Йоанна"
СОФИЯ. Пациент от болница "Царица Йоана", за който имаше вероятност да стане донор за бъбречна трансплантация, се върна вчера към живота, съобщиха медици. Екип от лекари е установил, че болният е възстановил способността си да диша след претърпяна мозъчна операция. Преди 20 дни 42-годишният мъж, страдащ от хипертония, получил мозъчен кръвоизлив, в резултат на което в болницата му е направена спешна операция. Въпреки лекарската намеса състоянието на болния започнало да се влошава и в неделя той изпаднал в състояние, близко до мозъчна смърт. За нейното констатиране лекарите направили англиография на мозъка, при която се е установило, че в една от артериите все още има циркулация на кръв и следователно пациентът не е мъртъв. Това възпряло медиците още в неделя да се свържат с близките му, за да поискат разрешение за донорство на бъбреците. Вчера болният започнал да се възстановява и против очакванията на лекарите вече диша самостоятелно. Никога не бихме допуснали без установена мозъчна смърт да обявим пациент за починал, коментира оздравяването на болния доц. Милан Миланов, шеф на централната реанимация в "Пирогов". Ако донорството се беше осъществило, това щеше да бъде вторият случай на бъбречна трансплантация за тази година, след като в неделя 34-годишен мъж почина в реанимацията в "Пирогов" и стана донор на двама мъже с тежки бъбречни заболявания. В момента около 3000 българи живеят на хемодиализа, като 500 от тях чакат да приемат нов орган от донори.
Дорон няма да съди държавата
СОФИЯ. Няма да предявявам иск срещу държавата нито тук, нито в Европейския съд в Страсбург, заяви пред "Демокрация" Дилян Дорон, запитан ще предприеме ли нещо, за да компенсира щетите от продължителния арест, който приключи с оправдателна присъда. Според него материалните загуби и пропуснатите ползи от четиригодишното му задържане са огромни, а моралните щети са несъизмерими, но един такъв голям иск се обезсмисля предварително от реалностите в бедна държава като нашата. Освен това не смятам, че българската държава трябва да отговаря за грешките, пропуските или недобросъвестността на неколцина свои служители, допълни Дилян Дорон.
Междувременно прокурорът по делото Иванка Даскалова е протестирала пред Софийския апелативен съд мярката за неотклонение "подписка" и е поискала да бъде променена в по-тежка - парична гаранция.
Дорон отказа коментар.
Една вечер у Петър Увалиев
Някъде от 1975 или 1976 г. започнах да слушам предаванията на Би Би Си на български. Бях силно впечатлен от есетата на Петър Увалиев, за когото преди това не знаех нищо. После научих от брат ми, писателя Драгомир Петров, че Петър Увалиев и сестра му Дора Валие (която брат ми бе посетил в Париж) са сред най-изтъкнатите български интелектуалци, живеещи в чужбина.
На 19 ноември 1993 г. бях в Лондон в дома на д-р Симеон Давидов, с когото преди това в София бяхме работили няколко години заедно. С колегата бяхме сами в хола; жена му, пианистка, бе излязла. Седнах пред хубавото пиано да посвиря. Иззвъня телефонът и моят домакин започна дълъг приятелски разговор. Продължих да свиря пианисимо (беше първата част на Лунната соната от Бетовен). По едно време разбрах, че събеседникът попита кой свири, защото д-р Давидов обясни кой съм. Свали за момент слушалката и каза към мен: "Говоря с Петър Увалиев. " Общо взето, съм стеснителен и рядко започвам аз разговор с по-възрастен уважаван човек. Но, в случая станах, приближих се до телефона и помолих да се обадя. Казах: "Г-н Увалиев, от 8 години ви слушам по радиото. Искам да ви поздравя за чудесния ви български език. " Петър Увалиев се засмя и ми каза приблизително следното: "Знаете ли тук дълги години се чувствах много изолиран. Заставайки веднъж в седмицата пред микрофона, аз се концентрирах и това бе моята връзка с България. Това е и едно много особено преживяване. " Поговорихме още няколко минути. На другата сутрин, неделя, д-р Давидов ми съобщи че г-н Увалиев се е обадил отново, и ни е поканил привечер на гости.
В 18 часа бяхме пред дома на Петър Увалиев - на една много тиха улица с едноетажни къщи в лондонския квартал Челси. Влязохме в сравнително голяма стая, която ще нарека библиотека (поне две от стените бяха с библиотечни шкафове от долу до горе). Седнахме на тесен диван. През полуотворената врата се виждаше кабинет - съседна, по-малка, стая, с голяма писалищна маса.
Беше необикновено тихо
Петър Увалиев отвори бутилка червено вино от 1968 г. и ни предложи бисквити. Попита ме с какво по-точно се занимавам. Отговорих му кратко (имах осъзнатата нагласа да говоря по-малко, за да мога да слушам и попивам повече). Казах, че от 29 години работя геронтология и че моята професионална област е психиката при стареенето и в старостта, че идвам от конференция в Белфаст върху методите за оценка на здравето и социалното благополучие на по-възрастните. Петър Увалиев се засмя с доброжелателност: "29 години! Та вие сте геронтолог на квадрат! Моля разкажете ми повече за вашата изследователска област! " Казах кратко, че стареенето протича много индивидуално, но в него са сложно преплетени упадък и придобивки, минуси и плюсове; че един от психологичните плюсове може да бъде склонността към обозрение на живота, изкристализиране на опита и на спомените в края на житейския път. Петър Увалиев ме изслуша внимателно и доразви темата за спомените и предимствата в тяхното обобщаване. "Значи можем да кажем - бели спомени за черни дни или, още по-добре, защо не бели спомени за бели дни
Във връзка с инндивидуалното протичане на стареенето Петър Увалиев добави: "Когато се оценява дали има или не упадък с възрастта, трябва да се съобразят и философията, и културовият подход. " Във връзка с отношението към по-възрастния, предимно патриархално или повече отхвърлящо, Петър Увалиев каза: "В западното общество почитта към стария човек може да се гради не толкова на патриархалното уважение, колкото на парите. И на 80 години председателят на управителния съвет например на "Дженерал мотърс", ако държи 51% от акциите, ще бъде почитан. Би трябвало да е съвсем невменяем и да го освидетелстват, за да го махнат. " Когато споменах, че наименованието стар човек не е най-доброто, а че възрастен на български има двойствено значение, че ние нямаме езиковата диференциация, както на английски например между adult, elderly, aged, old, senior, senior citizen, Петър Увалиев добави: "От всички имена на европейски езици най-много ми харесва испанското хубиладо, което значи възрастен човек, но заедно с това и юбиляр, т.е. заслужил."
С какво внимание Петър Увалиев е вникнал в геронтологичната тема в разговора ни, разбрах след две седмици, когато, вече в София, чух поредното му неделно есе. То бе посветено на психологията на стареенето, чудесно синтезираше разговора ни в Челси и завършване с пожеланието "бели спомени за бели дни".
Силно впечатление ми направи способността на Петър Увалиев да се концентрира (за която той ми намекна предишния ден). През време на шестчасовия ни разговор в дома му телефонът няколко пъти иззвъня. Г-н Увалиев вземаше слушалката и казваше: "Сега съм зает. Моля, обадете ми се утре сутринта. " И затваряше телефона. Два пъти изтрака факс-апаратът и пусна някакъв текст. Домакинът дори не стана да погледне. По едно време отвън дойде младо момиче. "Да ви представя дъщеря ми" - каза Петър Увалиев, целуна момичето, и чух как тихо й каза на френски "aisparaissеz! ". Момичето се сбогува и веднага си тръгна.
Петър Увалиев говорй за различни неща: за хубавата атмосфера в културния живот в София през тридесетте години; за улица "Кърниградска", където е живял; за умните млади момичета, които е познавал тогава; за поетичния език на Елисавета Багряна; за участието му в младежка група, която е търсила културно общуване и по-добро разбирателство с младежите от другите балкански страни и специално от Югославия; за илюзията му в първите години след 1944 когато той се е надявал, че идеята на Отечествения фронт може би носи нещо положително; за решението, което е взел, да остане в Англия; за бедното си съществуване в първите емигрантски години в една таванска стая, където обаче се чувствал "много свободен духом и щастлив"; за последвалите години на пътуване между Англия и САЩ, където е бил естетически консултант на филмови къщи; за посещението си в България през 1972 в състава на британската делегация за Световния конгрес по философия във Варна; за многото посещения на жена си, специалист по методика на преподаването на английски език, и за впечатленията й от българското образование; за българската кухня, която "не е национална, а конгломератна - в нея няма национално-специфични черти, а по-голяма или по-малка честота на някои храни". Разказа ми за изследванията си в Лозана върху рисунки на деца и на душевно болни и ми показа своя публикация на френски върху структурата на зрителния образ (подписана с псевдонима му Pierre Rouve). "Заедно със сестра ми, с Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, и аз се увлякох през 60-те години по структуралистиката. Това е разбираемо, структуралистиката отрича идеологията и ни допадаше на нас - хората от Източна Европа. От 20 години съм visiting profesor по философия на изкуството в един от лондонските университети. Имам примерно 20 до 30 часа.
Студентите са от най-различни страни в света. Показвам им например картина на Никола Петров и ги питам: от коя страна и от кое време е? Някои казват "Белгия", други - "може би Испания, около 1863-1864". Когато им казвам, че картината е от България и е от ХХ век, виждам как интересът на студентите спада. Казвам им: "Етапите не трябва да се поставят априорно. Всяка национална култура има свои етапи на развитие."
Сбогувахме се след полунощ. Д-р Давидов се безпокоеше да не изпуснем последния влак на метрото. По пътя ми каза: "Интересно, аз и друг път съм придружавал гости при него, но около 9 часа той неизменно дава знак, че е време да си вървим. А сега не искаше да ни пусне. Явно много си допаднахте. " А аз си мислех за този изключителен човек, който е напуснал страната си, но винаги я е носил в душата си, който на чужда земя е показал най-доброто от себе си и е послужил като мост на източноевропейската култура към Западна Европа и на най-хубавото от западноевропейската култура към Източна Европа.
Продължих да слушам Петър Увалиев вече с чувството, че слушам по радиото близък човек. Най-много ме развълнува неговото "Слово за словото", произнесено при награждаването му в Софийския университет. Срещнах още веднъж Петър Увалиев в книжарница "Летоструй" на ул. "Раковски" в София. Изглеждаше физически отпаднал, но със силен ум. Поговорихме. Обеща ми да ми гостува на свой ред при следващото си идване в София. Но съдено ни бе това да бъде втората ни и последна среща.
За миньорите и трудната истина
Миньорската професия, както се знае, е една от най-трудните и затова миньорите са изключително мъжествени хора. Това твърдение е до голяма степен пресилено за напредналите страни, където земята се копае с машини, а машините се управляват от компютри. Това твърдение е било вярно някъде в края на миналия век, когато Зола написва романа "Жерминал". Докато у нас управниците честичко слизат из шахтите, маскирани като миньори, за да изразят уважението си към професията и да избегнат кошмара на протестиращи под прозорците на кабинетите, въоръжени с каски и кирки работници. И всепак има случаи, когато управник не е надявал каска, за да им се подмаже, а е пращал полиция срещу тях. Желязната лейди Маргарет Тачър не само се осмели да каже, че английските въгледобивни мини са губещи, но се осмели и да ги закрие. Въпреки стачките, протестите, гражданското неподчинение и сблъсъците с полицията. Така тя извади страната си от икономическата криза и Англия отново се превърна във водеща европейска държава. И няма израз "железни миньори" въпреки трудността на професията им. Защото не те се оказаха прави, а Маргарет Тачър.
Сега същият конфликт се появи в Румъния. Румънските миньори не искат да бъдат закривани губещите мини и заплашват да превземат Букурещ. Наред е може би България. Защото е много съмнително, че едно предприятие като "Горубсо" е производително и печеливше, след като не може да си плати дори тока. И може би ще трябва да се прояви управник, който да каже истината не само за "Горубсо", но и за другите губещи предприятия. И не само да каже истината, а и да предприеме необходимото, колкото и болезнено да е то. След което е ред на работниците и миньорите да проявят мъжественост. Но не тая мъжественост, която се изразява в тежка работа и в размахването на кирки по площадите, а в нещо много по-трудно. В смелостта да се погледне истината в очите. За да не се стига до конфликти като тези в Румъния и Англия или до величествените социални сблъсъци, описани от Зола в "Жерминал". Все пак не сме в края на миналия век, а в началото на бъдещия.
Започва ремонт на инсталация за бензини в "Нефтохим"
СОФИЯ. На 20 януари започва ремонт на инсталацията "Каталитичен реформинг 1" в "Нефтохим" - Бургас. Тя е за производството на високооктанови бензини.
Ремонтът няма да доведе до недостиг на горива, произвеждани от рафинерията, се казва в съобщение на дружеството.
По договор с руската фирма "Атоммаш" - Волгодонск, ще бъдат подменени 4-те реактора на инсталацията. Новите реактори са за 2 200 000 долара.
Софийското дружество "Високо инженерно строителство" ще ремонтира огнеупорната зидария и защитата от мълнии на 40-метровия комин на инсталацията по проект на унгарската фирма "Рати".
След ремонта инсталацията ще може да произвежда бензин с октаново число 95. Ще бъде ремонтирана и инсталация "Хидроочистка 2" от същото производство, съобщават от "Нефтохим".
Игри не на игра
"Игри на щастието" с упование наричат хората игрите, с печалбите от които биха купили лелеяния имот, кола или биха се издигнали в очите на съседите. Щастието от игрите обаче освен малцината печеливши навестява по-често (дори и гарантирано) повечето организатори. По-точно би било да го напиша съ-организатори, защото посветените определят печалбите като мигновени, ако приемате като такива 30 млн. лева за десет дни, които отиват например в телефонните организатори. За успокоение на тези, които вече са се ядосали, трябва да кажа, че тази печалба вероятно се дели - или на две, или на повече, зависи от уговорките.
Да, но вече за това ще се иска, от една страна, разрешение от комисията по хазартни игри, ще се иска и информация от телефонните оператори за сключените договори с организаторите. Най-важното - до 29 януари трябва да се внесе корпоративен данък. Хазартът се отделя от търговията, от хазарта ще печели и бюджетът. Както е известно, няма нищо безплатно, освен сиренето в капана за мишки.
Кипърци искат дял от ОББ
СОФИЯ. Регистрираната в Кипър "Джор дал Ентърпрайсис ЛТД" е поискала разрешение от БНБ за закупуване на 17 % от Обединена българска банка, съобщи вчера Ройтерс, цитирайки подуправителя и шеф на банковия надзор госпожа Емилия Миланова. Според нея в централната банка е обсъждано кипърското предложение. "Джор дал" е поискал да купи част от дела, принадлежащ на "Опенхаймер", поясниха от БНБ. По силата на банковото законодателство в страната за придобиване на акции за повече от 5 на сто от капитала на ОББ е необходимо разрешение от националната банка. "Опенхаймер" притежава 30 процента от капитала на приватизираната през юли 1997 Обединена българска банка, което беше и първият осъществен проект за раздържавяване на кредитна институция в България. Другите собственици на ОББ са Булбанк и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Кой определя качеството на лекарската услуга
Темата за здравното осигуряване започна с бурен дебат. Единствената му слабост бе, че той се разгоря главно в лекарските среди. Единичните опити в него да се включат и граждани, тоест ползватели на медицински услуги, оставиха впечатлението, че реформата в този бранш е твърде мъглява в общественото съзнание. Тя се свързва главно с въпроса трябва или не трябва пациентът да брои пари на лекаря, след като трудът му е толкова ниско платен. Някак встрани остана основното - че най-сетне здравният фонд ще бъде отделен от държавния бюджет, което ще даде възможност на парите, предназначени за здраве, да отиват за здраве, а не за нещо друго.
Още по-странното обаче в междулекарския дебат бе фактът, че някои медицински лица много силно се противопоставиха на задължителното членство в Българския лекарски съюз. Техният аргумент бе, че това противоречало на свободната воля на индивида да избира къде и с кого да се сдружава.
В страните от Европа подобен въпрос е отпаднал от дискусиите някъде към края на миналия век, когато е започнало създаването на браншовите организации. Тяхната основна цел е да защитават интересите на бранша, да дефинират общите правила и да гарантират конкуренцията на качествената стока или услуга. Производителите на каквото и да е определят най-ниската и пределната цена, за да елиминират дъмпинга и нелоялната конкуренция. Наличието на няколко подобни организации с няколко правилника е същото, както сформирането например на няколко синода. Тоест такъв тип организация гарантира правилата на играта, защото не може да има набор от правила според волята на различни браншови организации. Става дума именно за браншова организация, а не сдружение с идеална цел.
Създаването на един лекарски съюз не отменя правото на недоволните от неговия устав например да си създават граждански сдружения, за да се борят за промяна на правилата му.
По най-различни причини у нас някак много трудно се възприема иначе простичкият факт, че медицинската услуга също трябва да излезе на пазара. Тя дори има привилегията да се конкурира единствено на вътрешния пазар за разлика от производителите например на промишлени стоки. И във връзка с това закрепостяването на пациента към районната поликлиника и определен лекар, наричан кой знае защо домашен, е, меко казано, твърде социалистически похват. Нещо като софийското жителство, задължаващо българските граждани да живеят и работят там, където са ги заварили "временните разпоредби" на т.нар. народна власт. Да ти вменят "личен" лекар е все едно да определят от коя точно бакалия да пазарува гражданинът. Несъмнено за някои лекари това е твърде удобно, защото иначе други техни колеги ще се окажат твърде натоварени, докато те си пият кафето. Тъкмо за обратното е битката в по-цивилизования свят. Колкото повече пациенти, толкова по-добро е заплащането. Докато обаче трудът на лекаря е на щатно разписание, конкуренцията е невъзможна. Точно това е голямото предимство на здравната книжка. Тя е нещо като ценна книга, тоест в съответното здравно заведение ще влязат и съответните пари от осигурителния фонд. В такъв случай обаче гражданинът трябва да определя на кого да довери лечението си. Някой може да каже, че у нас няма създадени подобни регистри и много малко са известните в професията. И тук стигаме до една от целите на браншовата организация, наричана Български лекарски съюз. Професионалистите в гилдията ще бъдат лично заинтересовани за диференцирано заплащане на труда им, за популяризиране на най-качествените кадри. Заплащането на осигурителна вноска за здраве и от работодателя създава условия за естествен контрол от негова страна върху издаването на фалшиви болнични листове. Тоест той ще намери начин, защото е в негов интерес, да се провери истинността на диагнозата, поради която неговият работник отсъства.
Засега само сме гледали по филмите как треперят лекарите в онези страни да не сбъркат диагнозата и лечението на пациента. Защото в по-тежките случаи за подобна немарливост или некадърност изходът е смяна на професията. Тези правила някога ще задействат и у нас, както ги видяхме да действат по телевизията в американския филм "Спешно отделение". И със сигурност те не са породени единствено от силата на Хипократовата клетва, която е валидна и тук. По всичко личи, трябва си и някакъв икономически механизъм, който принуждава обикновения продавач да лъска ябълките и да не надува цените. За да дойде клиентът и на другия ден при него.#
Награди на сп. "Изкуство" за 1998
Сп. "Изкуство/Art in Bulgaria" присъди традиционните си награди в областта на изобразителното изкуство. Две равностойни награди "В подкрепа на българското изкуство" получават: Хенри Леви и Лучия Корай (фондация БИНЦ'39) за подкрепа на проекти в България; г-н Недялко Христов и г-н Орлин Аврамов от фирма "Стара изба" - Ямбол, за спонсорство.
Награда за художествена критика се присъжда на г-н Руен Руенов за статиите му в списанието и страницата "Галерия" във в. "Демокрация".
Награда за изкуствознание се дава на г-жа Ружа Маринска за трудовете й върху историята на новото българско изкуство. Награда за кураторски проект се присъжда на галерия "Тед" (Варна) за поредица от изложби през 1998 г. Две равностойни награди за млад художник се дават на: г-ца Александра Иванова и г-ца Ива Куюмджиева за акцията им "Арт Гастроном"; на г-н Михаил Димов за изложбата му "След запсиване преди съня" и пърформанса "Подслушан разговор между ангели".
Над 70% от промишлените предприятия са приватизирани
"От началото на приватизацията до сега няма нито едно фалирало работническо-мениджърско дружество (РМД), което е ползвало дадените от закона преференции при разплащането. Причината е, че предприятията имат вътрешни резерви, които РМД познават най-добре. Докато част от сегашните ръководители на такива дружества бяха директори на държавни предприятия, те не преструктурираха фирмите. Веднага щом станаха частници обаче, продадоха излишните активи на предприятията и сведоха производствата само до основните. " Това заяви вчера пред журналисти промишленият министър Александър Божков. "Изключение от това правило беше само "Детелина" - Любимец, където година след приватизацията РМД беше затруднено да внесе следващата си вноска. Тогава се появи датски купувач, който възстанови на РМД платената за предприятието сума, а останалите 90% от цената плати кеш", обясни Едит Гетова, отговарящата за приватизацията зам.-министър на промишлеността.
Над 70% от предприятията, на които принципал е ведомството на Божков, вече са продадени. С преобладаващо държавно участие от 1093-те фирми са останали едва 137. От тях 60 са в напреднала процедура за приватизация, обяви Едит Гетова. Тя допълни, че от останалите има около 60 с правни проблеми - неизяснен статут, капитал и т.н. Нераздържавени все още са и различните лаборатории и научни институти, подходът към които тепърва ще се преценява.
Договорените само през 1998 плащания са за 223.112 млрд. лева, сочат данните на промишленото министерство. За сравнение договорените през 1997 плащания са били за 103.748 млрд. лв., т.е. повече от два пъти по-малко.
По показател сключени сделки 1998 също е повече от два пъти по-"успешна" според данните на министерството. 482 са сделките на ведомството през 1998 при 198 през 1997.
Новите работни места, разкрити през 1998, са 2785 при 2236 през 1997, показва още статистиката на ведомството на Александър Божков. Единственото изключение от тази тенденция е при договорените инвестиции. През 1998 те са били за 133.039 млрд. лв. при 146.655 млрд. лв. през 1997.
Министерството положи огромни усилия, за да пречупи досегашната практика на дългото кумене около приватизацията, заяви Божков. Резултатите показват, че продължителното договаряне на една сделка не променя съществено резултата от нея, подчерта промишленият министър. Така ние на практика доказахме това, което в Европа знаят отдавна - че колкото по-бърза е приватизацията, толкова по-добре, обобщи Божков.
Министерството е продавало предприятия по всички законови методи, каза още Едит Гетова. Най-голяма част от сделките са сключени след преговори с потенциален купувач. Веднага след това по резултатност обаче се нареждат конкурсите. Най-много предприятия са продадени на РМД, а около 15 от сделките са с чуждестранни инвеститори. Министерството е направило дори 6 търга за миноритарни пакети от акции без обявена начална цена. (Основната част от книжата на тези предприятия са били продадени по линия на масовата приватизация.) В три от случаите на тези търгове е постигната цена, малко по-висока от тази при масовата приватизация. В другите три случая цената при търговете за миноритарните пакети акции е била три пъти по-висока от тази при боновото раздържавяване.
Облекчава се издаването на нотариални актове за земя
СОФИЯ. Собствениците на земи, които желаят да им бъде издаден нотариален акт, не е необходимо да подават нови молби пред поземлените комисии, нито пред нотариусите. Това гласи специална инструкция на земеделското министерство до поземлените комисии, съобщиха вчера от ведомството на Венцислав Върбанов. За молба за издаване на акта ще се смята представената вече при подаване на документите за удостоверяване на собствеността върху земеделските земи. Тя е достатъчна за деклариране на желанието на собствениците да им бъде издаден констативен нотариален акт, тъй като издаването и получаването на документа за собственост се смята за последен етап от възстановяването на собствеността върху земеделските имоти.
Собствениците няма да подават молби и пред нотариусите, защото това ще правят поземлените комисии по служебен път, като нотариусите ще ги заверяват документите приоритетно.
Всеки собственик ще може да си получи акта от съответната поземлена комисия, като разходите се поемат изцяло от фонд "Поземлена реформа" към агроведомството. Освен нотариалната такса от 10 000 лева за издаване на констативен нотариален акт за земя държавата ще поеме и разхода от 1000 лева за изготвяне на проект на акта, който досега трябваше да се плаща на поземлените комисии.
Таксите, събрани до 30 декември обаче, не подлежат на връщане, уточниха от земеделското министерство.
Още за гласовете, които надвикват дивотиите
Стотината керамични камбани, хлопки, звънци и пр. кухини, окачени ефектно в зала "Райко Алексиев", както разбираме от някои вестници, "звънят и радостно, и тревожно" във връзка с 50-годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека. Това наистина е хубаво, но освен със зрелищността си, която предполага снимка и възклицания, тази изложба е и творческо постижение на фона на безброй "и радостни, и тревожни" дивотии, които ни предлага художественият живот. Сдружението "Св. Спиридон", което обединява десетина керамици, подреди тази изложба непосредствено след така наречената Спиридонова изложба на съответната гилдия и то в същата зала. Сравнението е неизбежно до степен на семеен скандал. Една обща изложба с въобще най-доброто през годината до друга целеположена изложба. Своеобразното развитие на керамиката у нас през последните десетилетия достигна до заличаване и на най-малките следи от мощните регионални традиции, но поради лишеното от саморефлексия преминаване от приложното към изящното въобще в тъй наречените Спиридонови изложби наблюдаваме някакви откровено безформени, безсмислени, изкълчени и неслужещи за нищо предмети. Преминаването към свободния артистизъм (а според някои и към "неконвенционалното"!?) във всички приложни изкуства бе свързано с невероятни и печални измишльотини, защото институционалността на съотвените гилдии е толкова дълбоко свързана със занаята, че не отваря мегдан за мисленето. Такава е общата картина при керамиците въпреки отделни еманципирани автори. В развития свят ceramics (керамика) и pottery (грънчарство) отдавна са разделени, което отразява равнище на мисленето. Там изящната или експерименталната керамика са преминали към истински съвременното усещане в изкуството, а традиционният занаят се занимава с форми, които не бива да се забравят.
Изложбата "Гласове" всъщност е един концептуален проект, в който гражданският ангажимент осмисля артистичния опит. Ние звъним, но красиво, или обратно, красиви сме, но искаме и да звъним. Съчеттаването на естетика с послание е благодатна случка. Целта - звукът от окачени камбани, е довела до формообразуване, а самите форми, поставени в обществено пространство, подхранват и функционирането на творбата. Тази колективна инсталация всъщност е самоактивиращ се хепънинг, в който всеки посетител на изложбата бива въвлечен в съпричастие и съавторство. Колективната творба "Гласове" е несъмнен обществен факт, а камбаните са станали естетски и интересни именно защото художниците са осмислили задачата си и са повярвали в нея.
Президентът свиква Консyлтативния съвет за политическия диалог
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов свиква Консyлтативния съвет за национална сигyрност, съобщи вчера прессекретариатът на държавния глава. Заседанието е насрочено за 3 феврyари и е посветено на диалога междy политическите сили като yсловие за yспеха на българската реформа. Президентът и сега, както и преди две години, настоява, че от национално съласие се нyждаят отделни области - външната политика, националната сигyрност, борбата с престъпността и корyпцията, пишат от прессекретариата на "Дондyков"2.
Със среща с ПГ на СДС завършват yтре консyлтациите, които държавният глава води с парламентарните сили. В основата им е темата за политическия диалог.
Премиерът е поискал оставката на земеделски шеф
СОФИЯ. Д-р Иван Лалев, началник управление "Контрол на земеделските продукти и ветеринарното дело" в земеделското министерство, е подалият оставка високопоставен служител, който премиерът Иван Костов не назова в интервюто си в предаването "Панорама" на БНТ. В отговор на въпрос на водещия за хора, които уронват престижа на правителството, премиерът каза: "Непрекъснато има такива хора и непрекъснато те си отиват от управлението". На д-р Лалев се наложило да подаде оставка в четвъртък миналата седмица, защото не е могъл да се защити срещу "убедителни обвинения срещу него в корупция" по думите на премиера. Докторът е с доста лоша слава в средите на хората, които се занимават с преработка и производство на месо, показа проверка на "Демокрация". На същото мнение са явно и подчинените му в управлението, тъй като в края на миналата година са изпратили в приемната на Министерския съвет подписка срещу него. В нея те обвиняват д-р Лалев, че не изпълнява задълженията си и че е корумпиран, твърдят запознати. В края на миналата година и в медиите се появиха публикации, в които се твърдеше, че той надвишава правомощията си, дадени му от ветеринарния закон. От агроведомството вчера не коментираха случая.
Преференциалните данъци са основно средство за насърчаване на бизнеса
- Г-н Ангарски, забелязват ли се в света симптоми за създаването на нов икономически и финасов ред? Годината започна с крупни събития в икономическата сфера, като въвеждане на еврото, финансовата криза в Бразилия, последвана от срив на латиноамериканските борси... - Мисля, че да. Но има и още нещо. В момента не само се забелязват признации за създаването на нов финансов ред, но и на нова финансова архитектура, както нарича тези процеси например министърът на финансите на Япония Киичи Миязава. Днес вече е налице и нов политически ред. И за да се тръгне към излизане от кризата, която наблюдаваме напоследък, за да бъде конструирана и завършена новата икономическа архитектура, първо ще трябва да бъдат намерени политически решения. Вижте какво става в Косово, в Русия, в Ирак. Не можем да се заблуждаваме и да вярваме, че проблемите там няма да се отразят върху нашето бъдеще или най-малкото върху визията ни за него и в частност за развитието на българската икономика. Нова Европа според мен ще намери своята ясна политическа и икономическа ориентация за един период от около 1-2 години. Дотогава ще се уточнят параметрите и на новия икономически ред. Един от елементите му безспорно е въвеждането на еврото. Вижда се, че и доларът, и йената, и останалите валути са уплашени от бъдещото влияние на тази нова парична единица.
- Уплашени ли са, или са умишлено атакувани?
- Ще видим. Но явно е, че това ще бъде една много силна валута. Тя ще създаде предпоставки за тласък в развитието на икономиките на държавите, които ще влязат в този т.нар. нов ред. Той не е свързан само с еврото или с някакви си там парични знаци, както някои елементарно се опитват да го обяснят. Много по-важен е фактът, че това, от което ние се плашехме преди 2 или 3 години, когато се опасявахме, че с въвеждането на борда донякъде ще трябва да се откажем от своя суверенитет. Именно това днес западноевропейците го възприемат като абсолютно нормално. Те приемат, че е нещо съвършено естествено да имат обща финансова политика. Дали ще се създадат нови европейски щати, или ще се случи нещо друго, е въпрос на бъдеще. Но предимствата на новия валутен съюз са толкова очебийни - свободно преминаване на хора, на капитали с единна валута - че ще бъде много трудно дори за скептик като мен да предрече, че всичко това няма да доведе до успех.
- За преразпределяне на пазари и за насочването на капитали ли става дума?
- И да, и не. Според мен става дума за създаването на нови и много по-добри условия за бизнес и за привличането на капитали. Когато няма граници и валутата е единна, когато стандартите са общи, когато законите и порядките са съвместими, нормално е една такава цивилизация, която е технологично напреднала и която инвестира в образованието и квалификацията на хората, да стане изключително привлекателна във всяко отношение.
- Очевидно е, че нещата, които се случват като глобални политически и икономически процеси, са уникални не само за държавите от Западна и Югоизточна Европа, но и въобще за световната практика. Какво от опита на другите страни бихме могли да ползваме, откъде могат да дойдат работещите идеи и авангардното мислене?
- Напоследък много се ровя в различни икономически теориии. Е, не се връщам чак към историята на БНБ отпреди 120 години, когато е имало голям дебат къде да бъде регистрирана националната банка, но проучих рецесиите от последните 30-40 години например. Много внимателно наблюдавам как сега Япония се опитва да преодолее своята. Не че там няма дебат, но все пак една от основните мерки, които се предприемат е сериозното намаление на данъците. Предвижда се т.г. данък общ доход да падне с 15 пункта, а данък печалба - с 6 пункта. В Япония се счита, че какъвто и бюджет да направи държавата, сама по себе си тя не е в състояние да изведе страната от кризата. Неслучайно това е позиция на финансовия министър Миязава, който недвусмислено заявява, че е невъзможно единствено разходите и инвестиционната политика на правителството да извадят Япония от рецесията.
- Все пак каква е конкретната схема, която се прилага там?
- Тя е предложена от финансовия министър и вече се дебатира. В нея първото и основното е това, което вече казах - намалението на данъците. Целта на тази мярка е да се стимулира потреблението и да се преодолее спадът на инвестициите в капиталови стоки от страна на частния сектор, за да се гарантира икономически растеж. Освен това мерките са формулирани като постоянно бъдещо намаление на данъците. Ако се върнем назад в историята, ще видим, че японското чудо се е дължало преди всичко на данъчната политика. Тогава дори данък върху печалбата е бил разделен на две, като половината се е преотстъпвала на фирмата, ако тя реинвестира в себе си. Същото е било и с данък общ доход. Ако ти с определена част от заплатата си купиш акции, с което стимулираш капиталовия пазар и увеличаваш капиталовите ресурси на дадена фирма - се освобождаваш от ДОД. За съжаление това у нас все още не е направено. Имаше някакво намаление, но къде са 2 %, къде са 6 или 15 процента. Между другото това намаление от "15 плюс 6 на сто" в Япония се равнява на около 50 милиарда долара.
- Но все пак всяка икономическа политика има своята специфика, нали?
- Да, така е. Но аз имам таблици за всичко, което се е случвало през последните 15 години в Европа и в Щатите. Няма държава, която да не е намалявала преките данъци. Имам предвид данъка върху печалбата и данък общ доход. Освен това пряко намаление в момента в Япония има ориентация и към други данъчни облекчения като стимули за увеличаването на инвестициите в жилищното строителство. Обсъждат се и възможности за предоставянето на данъчни облекчения за хората, които в рамките на доброволното пенсионно осигуряване правят вноски по свои собствени схеми. Дебатират се специални данъчни мерки за насърчаване на инвестициите в частния сектор. На фона на всичко това имам усещането, че ние някак еднозначно се придържаме към презумпцията, че "най-чистото и най-правилното" е да няма никакви преференции. Само че няма такава държава. Нека някой да ми посочи една страна в света, включително и Америка, която да няма преференции или да е успяла по този начин. Да не говорим за страни като Швейцария. Там във всеки кантон, когато откриваш фирма, можеш да се договориш какви данъци ще плащаш в продължение на 5 години. А ние в цели обезлюдени села, в градове, в които няма ефективно работещи предприятия, не можем да намерим начини, за да стимулираме производството и създаването на работни места. Ако всяка частна фирма, която открие там клон, бъде освободена за определен период от данъци, това няма ли да бъде по-добре, отколкото да взимаме заеми от Световната банка, за да плащаме социални помощи?
- Какво правят в тази насока нашите конкуренти за членство в ЕС?
- Те се адаптират, нещо, което и ние се опитваме да направим. Тъй като много се коментира данъчната система... - Това ли е основният инструмент за активизиране на икономиката?
- Ами това е. Основните приходи на една държава идват оттам. Това е регулаторът на всеки пазар - от него зависят и предлагането на труд, и икономическият растеж. Но ето да видим какво прави Балцерович. В "Програма Полша - 2000" няма и един ред, че ще се намаляват данъците. В навечерието на тази година обаче той обяви, че в Полша твърдо се тръгва към поетапното намаляване на всички данъци до около 20 на сто. Което означава, че и той се развива в движение. Чувал съм оценки, че нашето данъчно законодателство било близко до европейското. А защо трябва да го правим "близко"? Защо, след като сме асоциирана държава на ЕС, не взехме директно германския закон или закона на Франция за ДДС? Какво ни пречи? Взимаме го, превеждаме го, адаптираме го и го въвеждаме едно към едно. Как ще прозвучи на един немски инвеститор или потенциален бизнесмен, когато му се каже, че и в България ДДС-то е същото, както в Германия? Какво пречи на една малка държава от 8 милиона българи, която се равнява на един град, да постъпва прагматично?
Утре: Валутният борд е ефикасен, но сам по себе си не е достатъчен
- Какви са начините страна като България, която се намира във валутен борд да постигне стабилен икономически растеж?
- Едната стъпка е тази, която беше направена с бюджета и със заложените разходи за инвестиции. Но виждате, че и японците са стигнали до извода, че това не е достатъчно. Другото са чуждите инвестиции. Тук имаме определени проблеми, казах ги в началото - Косово, Русия и т.н. Ние не можем да се рекламираме както другите по-големи държави, нямаме мощни лобита. Като прибавим и бюрокрацията, и корупцията, нещата стават много лоши. Затова, за да дойдат инвестициите, са необходими много сериозни усилия. За мен е голяма грешка, че премахнахме преференциите за инвестиции, преди да сме създали по-добри условия от тези, които имаше. Това е едното. Второто е износът. Особено при валутен борд, особено когато искаш икономически растеж, ти не можеш да имаш отрицателно салдо. Вземете цифрите за задлъжнялостта на фирмите. Само държавните и общинските фирми имат над трилион и половина междуфирмена задлъжнялост и задлъжнялост към бюджета. Трябва да бъдат създадени нормални условия за бизнес. Всякакви административни пречки - режими, лицензи, да бъдат сведени до минимум. Миналата година се говореше, че лицензите били около 160, сега се цитира, че станали 200. Аз съм с убеждението, че те се правят с добри намерения. Но в същото време фирмите определено считат, че им пречат. И ако това е така, просто трябва да се прецени кое в момента е по-важно за България - да има икономически растеж, да има свежи пари или да има някакъв административен ред, който да "гарантира" на гражданите и аз не знам какво... - А откъде могат да дойдат свежите пари? Можем ли да разчитаме, че структурирането на новата финансова архитектура ще раздвижи т.нар. сива икономика, рисковите капитали?
- В този момент парите могат да дойдат у нас единствено от създаването на по-добри условия за бизнес от тези, които съществуват в другите държави. Ние сме единствената държава в Източна Европа, която през последните 10 години не си е направила ново летище. Вече имаме осигурено финансиране, но факт е, че ново летище няма. Нямаме пътища. Защо нямаме? Ами аз не съм видял нито една обява за концесия. Какво пита бизнесменът? Той пита какво му предлагаш и какви данъци му искаш. После си прави една съпоставка и отива там, където му е изгодно. Следователно ние също трябва да си направим съпоставката и да намерим механизмите, за да станем по-атрактивни от другите. Не е достатъчно, че имаме квалифицирана работна ръка и че се намираме на кръстопът. Като сме кръстопът - къде са пътищата?
- Да, но всичко това не може да се оправи изведнъж като с магическа пръчка. Тогава?
- Не бива да се бавят нещата, които могат да бъдат направени веднага. Ще ви дам пример с болниците, тъй като сега много се говори за здравеопазването. Има празни или лишени от средства за издръжка болнични сгради. Още в служебния кабинет настоявах поне една болница да се пусне частно. И сега съществуват някакви измислени частни поликлиники и кабинети по апартаменти и по сутерени. Не за това става дума. Оказа се, че по закон държавата няма право да продава сградния фонд в здравеопазването. Но дори без да се променя законодателството, има какво да се направи. Има столични квартали с по 3-4 поликлиники. Направи едната поликлиника за социално слаби, примерно за пенсионери. Другата нека бъде за работещи, които си плащат осигуровките. Освободи третата и я дай под наем на лекарски колективи. Нека те заработят при добри условия и си разделят разходите за ток, парно, наеми и т.н. Парите, които ще идват оттам, съвсем спокойно могат да се пренасочат за издръжката на другите две поликлиники. Какво пречи това да се направи? Хората, които имат пари и искат да помогнат на близките си, дори те нямат възможността с парите си пряко да инвестират в здравеопазването. За да има най-модерна апаратура, добри условия на лечение, медикаменти, бельо и т.н. Държавата трудно ще осигури всичко това за 8 млн. българи при валутен борд. Има богати българи, богати лекари, живеещи в чужбина. Пари могат да се намерят, но пак повтарям - първо трябва да бъдат създадени условията, за да дойдат.
- Напоследък се правят оценки за действието на борда у нас. Чуват се мнения, че дотук сме консумирали положителните му страни и че сега настъпва времето на предизвикателствата. Така ли е?
- Като автор на закона за борда претендирам, че това е един безупречен закон. Въпреки че е уникален, той изпълнява безотказно задачата си. В него беше заложено връзването към марката и след това автоматично към еврото, запазването на БНБ. Но този закон е само един елемент от цялостната реформа и никой не трябва да разчита само на него. Това беше ясно заявено още при представянето му. Още тогава беше казано, че системата на фиксиран валутен курс и на строг финансов ред в банковата сфера издържа до време и че трябва да бъдат направени останалите реформи. Структурната реформа, но не само приватизацията, а и разходната част на бюджета, реформите в здравеопазването и образованието. Ако ти там нямаш прогрес и развитие, просто системата на борда няма да може вечно да ги компенсира. Някои си мислят, че тази система може да издържа безкрайно. Нямаш ли развитие към по-добро, неминуемо ще дойде време, когато хората ще кажат: "Дайте да търсим някаква алтернатива..."
- Има ли алтернатива?
- Е, как да няма. Нали алтернативата е да се получи икономически растеж! Сега имаме финансова стабилизация. Това се признава и от опозицията, и от международните финансови организации. Но оттук нататък? Вълшебната рецепта е една - щом ни трябват пари, да създадем по-добри условия от тези, където са парите в момента. Сравняваш критериите и действаш. Имаме финансова стабилизация, но капиталите все още не идват, а само те могат да направят конкурентоспособни нашите предприятия, така че да се увеличи износът им. Значи нещо друго нямаме. България може да поеме годишно между един до 2-3 милиарда долара инвестиции. Проектите ги има. Но аз не съм убеден, че тези пари ги има в нашите банки. И ако те сега не си дават парите в нашата икономика, вероятно го правят, защото има други места, където им предлагат по-добри и гарантирани условия. Твърди се, че някои банки инвестират навън и т.н. Но аз знам и банки, които много инвестират в приватизацията. Но колко пари всъщност имат те? Като застанат зад две-три приватизации на заводи, и край. Не можем да разчитаме на собствена финансова мощ. Абсурд е, ако някой си мисли, че с ресурсите само на нашите банки можем да се оправим.
- Пропускаме ли нещо, от което бихме могли да се възползваме?
- Ами изпускаме. Имахме шанс да наваксаме в приватизацията, а се отчита, че сме се били надценили. А аз си мислех, че много ще надскочим, че ще изпреварим и че приватизацията действително ще бъде абсолютно явна, чиста, бърза. Не се получи. И пак се връщам на това - България е малка страна, един град от 8 млн. души. Ами тук 40-50 компании само да бяха влезли (а сега са влезли 2-3 световноизвестни - "Солвей", "Американ стандарт"...), какво щеше да има? Ами 50 града като Севлиево. А колко градове има България и колко население? Ние никъде другаде не бихме могли да се впишем освен тук, в Европа. Трудно бихме могли да станем японски представители на Балканите или на Стария континент. Колкото и да е трудно, според мен през тази година трябва да се направи един сериозен анализ на икономическите и политическите процеси в национален, регионален и дори в световен мащаб. Действително трябва да се помъчим да направим по-добри условията за бизнеса и да привлечем пари. Защото какво означава това 6-месечно задържане на данъчния кредит? Това просто го няма никъде. И какво са виновни данъкоплатците, че данъчната администрация не е могла да създаде ред и да го връща по-бързо? Какво са виновни фирмите? За мен просто е обидно да слушам всичко това.
Процесът на донорството трябва да е пред очите на обществото
- Доц. Миланов, какво е състоянието на болните, на които са присадени бъбреци в неделя?
- Информацията ми е, че засега и двамата пациенти се чувстват добре. Надявам се, че и тези бъбреци, както и предишните, които взехме преди около месец и половина, ще се хванат и хората ще заживеят нормално.
- Това означава, че отново спасихте два човешки живота?
- Всеки лекар може да каже спокойно, че зад гърба му стоят не един, а хиляди спасени човешки животи. Надявам се, че това ще се случи, че няма да има усложнение и че тези бъбреци няма да бъдат отхвърлени. Така практически ще имаме двама нови човека, които ще живеят като нормални хора благодарение на тези безкрайно добри близки на починалия, които през сълзи на очи казаха: "Нека живее някой друг, вместо него. " Аз съм длъжен да подчертая, че големите ми опасения, свързани с добронамереността за даване на органи у българина, в тези два случая се оказаха напразни. Може би много често самите ние се подценяваме като народ, като морал, като християнство.
- И все пак какво ни пречи да приемем мисълта за донорството?
-Пречат ни напълно нормални човешки чувства. Те не пречат само на българина, пречат в целия свят. Примерно в една от страните, която е най-напред в трансплантационния процес, става дума за САЩ, при анонимно запитване се оказва, че 75 процента от американците или се страхуват, или просто не желаят да дават органи. Разбира се, там системата е построена по друг начин - декларирането на съгласие е напълно доброволно, това не са глупостите на другарката Виткова да се бият печати по паспортите. Отказът или съгласието се отбелязват в шофьорската или в здравната книжка, която притежава всеки американец. И аз предложих това да бъде отбелязано в нашите здравни карти. Там, скрито от чужди погледи, ще бъде ясно дали човек е дал съгласие за донорство или не. Защото днес какъв въпрос задаваме: Ти съгласен ли си да дадеш органите си? С една дума, ние едва ли не питаме: Искаш ли да умреш? Човек си казва, че по този начин предизвиква съдбата, и е нормално да не иска. Трудното идва, когато трябва сам да направиш избора си, както в тъмната стаичка, без никой да знае какво си решил.
- И все пак донорството като че ли има нужда от реклама, грубо казано, в нашето общество. Как да стане това?
- Ами чрез медиите, но ми омръзна от бумове. Преди около три месеца всички телевизии, вестници, радиа се занимаваха с проблемите на трансплантацията. И изведнъж всичко утихна, вече никой не пише. Ние, българите, се нуждаем от всекидневни съобщения за тези неща. Това не е рекламна кампания, а едно постоянно действие, което не е нужно на нас лекарите, нито е нужно на министъра на здравеопазването, нито на правителството. То е нужно на обществото и затова обществото непрекъснато тряба да се интересува и да бъде осведомявано. И моята цел, когато повиках вашите колеги да присъстват на разговора ми със семейството на починалия, не беше реклама. Мисля че и "Пирогов", и самият аз сме преекспонирани в публичното пространство. Целта ми още от 1978-1979 година, когато беше направен първият център, беше да има пълна, ясна и точна преценка за състоянието на пациента и пълна прозрачност на целия трансплантационен процес. Защото според мен неправилно се отделя най-голямо внимание на донорството. Практически това е най-краткият като отрязък от време процес в трансплантацията. Незаслужено той е изкаран най-отпред. Може би тук "скандалът" е най-голям - и за медиите, и за обществеността това е най-интригантската част от процеса. Обратно, за нас, лекарите, тези, които се занимаваме с трансплантация, е ясно, че постоперативният трансплантационен процес е много по-важен за състоянието на болните. Самата трансплантация като време отнема 3-4 часа и не е много трудна. Проблемът е на друго място. Обществото ни трябва да разбере, че процесът опира до пълна информация за всички хора, нуждаещи се от органи. Ние не можем да присаждаме вече само бъбреци. Доказано е, че имаме лекари, които могат да правят всички трансплантации и трябва да ги правят.
Има още един проблем и аз ще го споделя с вашия вестник, защото знам, че ако го направя в друг, може да бъде изтълкуван неправилно. Когато споделям с "Демокрация", аз споделям с моя вестник, който получавам и чета още от първия ден. Та проблемът се състои в това, че вече повече от осем месеца след структурирането на тази група, занимаваща се с трансплантация, документите, които подготвихме, все още не са излезли с подписа на министъра на здравеопазването. Казвам тези неща съвсем съзнателно, защото ние определихме мозъчната смърт тоест ние като край на бариерата за трансплантация, експлантирахме тези бъбреци напълно законно, но по наредбата от 1988 година. А вече имаме нова наредба, която очаква само един подпис. И второ, ние експлантирахме бъбреците въз основа на протокол от мозъчна смърт, който е издание на здравното министерство от 1988, при положение че имахме една национална конференция по трансплантация, на която беше изнесен нов, и то световно приет протокол. Би трябвало да работим с тези нови, съвременни документи. Те включват по-нова диагностика. Моят упрек директно е отправен към министъра и към зам.-министъра на здравеопазването за това, че те не намериха време тези два документа да бъдат изработени. И още, националната трансплантационна структура не е организирана. Ние загубихме няколко месеца. В този период бяха отпуснати от МЗ една значителна сума за покриване на първите нужди от инструментариум и консумативи за първите трансплантации. В новия бюджет има заделени 800 млн. лв. специално за трансплантации. Но основното е до 15 февруари да бъде направена структурата на националната трансплантационна система. Това значи донорски бази, операционни екипи, следоперативен диспансер с точните имена на хората, които ще участват вътре. Да бъде осигурена добра телекомуникационна връзка между донорските звена. Ако това не бъде направено, има опасност тези 800 млн. лв. да потънат в пясъка.
- Може ли изграждането на структурата да стане бързо?
- За това се изискват не повече от 5 дни.
- Колко бяха трансплантациите на бъбреци през миналата година?
- Колегите от университета направиха около 26 трансплантации, но това са от живи донори - от роднини. За миналата година бяха присадени само два бъбрека от починал и болните вече са изписани.
- Доц. Миланов, вие казахте на глас това, което всички знаеха - че лекарите взимат пари от пациентите си. Колегите разсърдиха ли ви се?
- Истината е следната - това интервю беше една провокация от моя страна към обществото и към лекарите най-сетне да се заговори за това що е корупция, що е лекарска чест, що е Хипократова клетва. Много се спекулира с тази клетва. Това е една провокация и вие сте свидетел, че след това интервю се появиха страшно много публикации. За това нещо трябва да се говори, но не да се наклевети колегата, а да се търсят корените на корупцията, да се потърсят причините за нея.
- Къде са всъщност те?
- В здравеопазването съществува един много тежък конфликт, етичен конфликт. Медицинската етика предполага на първо място уважение към индивида, запазване на неговата стойност и запазване същността на субекта. Говоря за пациента. От друга страна, ръководната етика в обществената политика е утилитаризмът. Той е обаче т.нар. етика на ползата. И то ползата за обществото. Но той у нас е държавен и тогава в системата на здравеопазване се сблъскват, от една страна, професионалната ни етика и етичният уталитаризъм. Оттам произтича и нашият бунт към тази система. Всички колеги знаят - ние давахме здраве, те ни даваха автотенекеджийски услуги, месо под щанда, жителство. С една дума - връзки. Сега нещата се промениха. Ние пак даваме здраве, като и тогава, и сега работим за мизерни стотинки, които някой нарича заплата. Срещу това вместо онези привилегии получаваме пари. Винаги съм казвал, че генератор на корупция е например наредба 22 за платените услуги по две основни причини. Първата е, че всеки участъков лекар, вместо да напише и да те изпрати там, където трябва да платиш, казва, че е по-добре да дадеш пари на него, защото той ще ти вземе по-малко. Ако отидете в здравното заведение, всеки лекар може да направи така, че да ви приеме по спешност, без болницата да вземе пари, а да ги получи този, който ще извърши това нещо. Практически в българското общество е запазен старият тертип на мислене - на привилегии. Все още това съзнание не е обърнато. Защо? Защото не са въведени ясни правила.
- Каква е тайната тарифа за трансплантация на бъбрек?
- Няма такава в България. Като всяка дейност и трансплантацията може да бъде криминализирана. Проблемът е, че самият процес в света е най-трудният, който може да бъде криминализиран, защото в него взимат участие страшно много хора. Това може да бъде извършено само във висококвалифицирани здравни заведения. Ако някой си мисли, че аз мога да взема бъбреци и да ги присадя на Иванчо, който ми е дал 10 000 марки, той бърка. Типизацията на донора и на реципиента трябва да съвпаднат по 52 показателя, за да могат да бъдат присадени на определен човек. Разбира се, и тук могат да бъдат извършвани криминални действия, но това е страшно ограничено. Затова моето предложение е да се създаде най-върховен орган на трансплантационната система - държавно-обществен комитет, в който освен шефовете на всеки един от трансплантационните процеси да участват и видни общественици. Мисля, че целият процес трябва да бъде пред очите на обществото - от установяването на мозъчната смърт, за да бъдат сигурни хората, че никога няма да си позволим да излъжем.
Софиянски се разходи из Женския пазар и цените паднаха
СОФИЯ. 900 лева стрyваха вчера първокачествените банани на Женския пазар. Междy 500 и 700 лева вървяха мандарините, портокалите - 600 - 700, ябълките - 800, а гъбите - малко над 1000. Причината за ниските цени на плодовете бе кметът Стефан Софиянски, който откри вчера реконстрyираната втора част на най-големия в страната целогодишен пазар.
Основно е ремонтирана частта от бyл. "Ст. Стамболов" до yл. "Св. св. Кирил и Методий" в посока към бyл. "Сливница". Общата площ на реконстрyирания yчастък е 1150 квадратни метра, от които 389 са покрити. Монтирани са 72 търговски маси. Общата стойност на ремонта е 240 млн. лева.
Вчера пазарът бе открит с тържествен водосвет, отслyжен от свещеници от близката църква "Св. св. Кирил и Методий". След това насъбралите се столичани бяха почерпени с червено вино.
През тази година ремонтът на Женския пазар трябва да приключи окончателно. Третият етап от реконстрyкцията ще придаде съвременен изглед на северната част на пазара.
Сръбската армия мобилизира етнически българи в Косово
СОФИЯ. Офицери и войници от български етнически произход се мобилизират в сръбската армия и се изпращат нарочно в Косово. Това съобщи вчера председателят на Демократичния съюз на българите в Югославия Марко Шукарев на пресконференция. От месец сръбските власти разпространявали новоизфабрикувана книга, фалшифицираща българската история, посочваща за автентични сърби и сръбски територии изконното българско население и земите от Пиротско и Западните покрайнини с Цариброд. В Българската гимназия в Цариброд учениците изучавали само 2 часа майчиния език, като по този начин се нарушават правата им. Дори сръбската конституция позволява изучаването на 5 часа седмично. Директорът на училището Вене Димитров бил уволнен само защото завел учениците си на екскурзия в София. Страх от физическо и икономическо насилие витаят навсякъде в българските региони. От два месеца отново е невъзможно да се приемат предаванията на БНТ. Сръбските власти не приемат старото име на Цариброд, продължават да го наричат Димитровград и да преследват всеки, който се осмелява да спазва историческата традиция и народностни обичаи. Ако се въведе нов визов режим в България българите от Западните покрайнини виждат решение в получаване на двойно гражданство у нас и в остатъчна Югославия. За хуманитарна помощ от нашата страна директно изпратена до тях, а не чрез Сръбския червен кръст, където потъвала, ратуват сънародниците ни. Представителят на Хелзинския комитет Зденка Тодорова протестира, че единствено заради писмо с подобно искане на председателя на хуманитарната организация "Солидарност" Миле Тодоров до в. "Демокрация" пресслужбата на югославското посолство в София е наредила вестника сред "мрачните сили, които сатанизирали Сърбия".
На 24 януари 30 хил. българи от около общо 100 хил. души население на областта Таракли в Молдова ще гласуват в референдум срещу новото териториално деление на страната, ликвидиращо фактически административната самостоятелност на етнически българския район.
Татарчев иска седмичен отчет за бездомните кучета
СОФИЯ. От стартирането на общинската програма за ограничаване на броя на бездомните кyчета в столицата Инститyтът по имyнология е ваксинирал и обезпаразитил около 700 песа, съобщи вчера зам.-кметът Борис Спиров. Те са залавяни в районите "Люлин", "Овча кyпел" и "Красно село". Стационарите по райони, където женските кyчета ще бъдат кастрирани, все още не са започнали да действат. В тях ще работят специалисти и доброволци на организацията "Зелени патрyли".
Зам.-кметът Спиров ще прави всеки понеделник отчет за изпълнението на програмата, съобщи г-н Спиров. За това е настоял главпрокурорът Иван Татарчев, почетен председтел на Фондацията за защита на животните.
Телефонните игри обявени за хазарт
СОФИЯ. До 26 януари всички организатори на телефонни игри трябва да подадат молба за разрешение до Комисията по хазартни игри (КХИ). Това става ясно от последното решение на комисията, подписано от финансовия министър Муравей Радев. С него телефонните игри се обявяват за хазарт.
До 22 януари телефонните оператори в страната трябва да представят на комисията информация за всички сключени договори за телефонни игри, а 29 януари е срокът, в който телефонните оператори трябва да начислят и внесат в бюджета дължимия корпоративен данък. За хазартните игри с увеличена цена на телефонните импулси налогът е 12 на сто върху допълнителните импулси, независимо по какъв начин се разпределят постъпленията между оператора и организатора.
До 29 януари е и срокът, в който организаторите на телефонни игри трябва да представят пред телефонните оператори разрешение от КХИ. Ако това не стане, след този срок операторите трябва да прекратят договорите си с неполучилите разрешение организатори на телефонни игри.
С друго свое решение КХИ задължи представителите на хазартния бизнес, които вече имат лиценз, до края на март да отделят хазартната си дейност от всяка друга чрез регистриране на нови дружества по Търговския закон. До 31 март тези бизнесмени трябва да представят в комисията нотариално заверена декларация, с която да уведомят коя хазартна игра продължава да се осъществява от старите фирма и коя - от новорегистрирано дружество.
Удължиха срока за продажба на БТК
СОФИЯ. След проведена среща между потенциалните купувачи на БТК с представители на АП и посредниците от Дойче банк работната група удължи срока за подаване на оферти до 18 март, съобщиха вчера от агенцията. Потенциалните купувачи на телекомуникационната компания се нуждаят от време за запознаване с баланса за деветте месеца на миналата година и коментар по договорите. Поради сложната структура на фирмите купувачи също е необходимо време за вътрешнофирмено съгласуване и вземане на решение, уточниха от АП.
Британската фирма "Водафуон", която е един от световните лидери в мобилните комуникации, иска да участва в открит конкурс за втори GSM оператор в страната, се разбра вчера. За това те са информирали писмено вицепремиера Евгений Бакърджиев. Англичаните обаче не желаят да участват в приватизацията на БТК и заявяват, че предпочетеният от правителството вариант - лиценза за втори GSM оператор да получи купувачът на телекомуникационната компания, според тях не е най-подходящият. Според шефа на БТК Мариан Драгостинов, реалната цена на компанията е около 4 млрд. долара. "Водафуон", която наскоро се обедини с американската "Еър тач", е на път да се превърне в най-големия мобилен оператор в света, иска само лиценз за GSM мрежа. По информация от ръководството на БТК пет са фирмите кандидатки за лиценз за втори GSM оператор в страната. Първите, които проявиха интерес, бяха "Мобиком" (която е собственост на БТК и английската "Кейбъл и уайърлес") и "Дойче телеком".
300 млн. лв. заделя бюджетът за съкратените в армията
СОФИЯ. С 300 млн. лв. ще намалее военният бюджет през тази година, след като вчера от МО решиха тези пари да бъдат отделени за програма за социална адаптация на освободените от армията кадрови военнослужещи. Според разчетите на управление "Социална политика" военното ведомство ще отдели по 100 000 лв. за всеки офицер или сержант, решил да смени военната професия и да придобие гражданска специалност. Тези пари ще бъдат използвани за курсове във висши училища и обучаващи фирми, които да помогнат на вече бившите военни да си намерят работа извън системата на МО. Очакванията са през 1999 от тези курсове да се възползват над 2000 военни на кадрова служба, което ще бъде с 1,5 пъти повече от предходната година. Завишаването на бройката офицери и сержанти, освободени от армията, според източници от МО се дължи на очакваните съкращения в структурите на военното министерство.
50 хиляди брака у нас невалидни
СОФИЯ. Повече от 50 000 бракосъчетания, сключени в България след 1990, са невалидни, заяви госпожа Снежана Георгиева от отдела за гражданска регистрация и административно обслужване в Министерството на регионалното развитие, цитирана от агенция Ройтерс. Тя потвърди информацията пред "Демокрация", като обясни, че всички тези бракове са сключени в ритуални зали, наети от фирми, които не са официално оторизирани от държавата да издават съответните документи. Проблемът е възникнал, след като местните управи са отдали на частни фирми управлението на ритуални зали, без да бъдат осигурени правата по издаването на документи за гражданско състояние. Грешката е открита от русенски адвокат по време на бракоразводно дело. Само там от 1990 до 1998 по тези причини са невалидни около 7800 сватби. Говорителят на Министерството на правосъдието е заявил пред Ройтерс, че вече се подготвя документ, чрез който сключените бракове ще станат валидни.
"Бъдеще за България" с нови правила за даване на помощи
СОФИЯ. Нови правила за кандидатстване към организации и граждани, желаещи да получат финансова помощ от фондацията, въвежда от тази година "Бъдеще за България" с председател Елена Костова.
В специални формуляри кандидатите ще трябва да опишат точно за каква помощ кандидатстват. От тази годна програмните направления на фондацията са точно фиксирани и координатори ще движат всяка една от програмите. Те бяха определени от управителния съвет на "Бъдеще за България" на 13 януари, като на първо място сред тях е програмата за професионална и социална интеграция, в която влизат проект "Интернет" и изграждането на Центъра за професионална и социална интеграция на деца и младежи инвалиди в Поморие.
Фондацията няма да разглежда проекти извън изброените програми, тъй като не е донор и сама набира средства за реализирането им.
Програмни направления на "Бъдеще за България"
