България сред предпочитаните нови пазари
СОФИЯ. Според западни инвеститори България започва година, в която ще бъде един от предпочитаните новопоявяващи се пазари. Основните предимства на българската икономика са липсата на инфлация, споразумението с МВФ и стойността на българските ценни книжа. Найджъл Морган, който е икономист в управляващия над 75 милиарда долара фонд "Олд мичъл асетс мениджърс", посочи България като добро място за инвестиране през 1999 година. В коментар за агенция Блумбърг Морган заяви, че препоръчва страната заради нейните превъзходни икономически показатели, липсата на инфлация, политиката на МВФ и защото България е била подценена от инвеститорите. Морган специално подчерта своите предпочитания към инвестициите в български облигации и посъветва инвеститорите да включат страната в инвестиционните си портфейли.
Кръстьо Петков иска да зарежем валутния борд
СОФИЯ. Преразглеждането на споразумението с МВФ за отпускането на по-големи траншове, излизането на страната от валутния борд заради надценяване на българската валута и удължаването на срока за влизането ни в ЕС и НАТО до 2015 година иска ОБТ като алтернатива на програмата на правителството "2001". Това каза председателят на партията Кръстьо Петков пред Радио "Експрес".
Александър Томов пък ще внесе Законопроект за забрана на приватизацията на обекти над определена стойност от анонимни фирми, съобщи самият той по БНР.
Представители на опозиционни политически формации се събраха вчера, за да обсъдят изготвянето на управленската алтернтива. Георги Първнов Александър Томов, съпредседателите на ЛДС Ахмед Доган и Димитър Луджев и Кръстьо Петков формираха съвет за координация, който ще обсъжда аспектите на програмата.
Патентован е български апарат за прогнозиране на свлачища
СОФИЯ. Български метод и апарат за регистрация на движения на земните пластове, предизвикани от свлачища, земетресения и други процеси е патентован този месец, предаде БТА. Апаратът регистрира движения под прага на чувствителността на човека, като отчита абсолютното движение на точка от земната повърхност и е прогностичен фактор при предсказването им. Устройството е преносимо и е предназначено за работа на повърхността, казва инж. Гаро Мардиросян, един от авторите на устройството. То може да се постави в опасните свлачищни зони и постъпващата информация по компютърен път постоянно да се наблюдава и обработва. За експериментирането ще са нужни поне 2 млн. лв. От тази до 2001 г. приоритетно ще се укрепват шест свлачища по Черноморието и 48,5 км на ерозионния бряг на Дунав. На площ от 200 000 декара в 360 населени места има 960 свлачища, които периодично се активизират.
В началото на февруари предстои подписването на договор за 15 млн. евро с Фонда за социално развитие към ЕС за финансиране на проекта за укрепване на речните и морските брегове на България. Общата стойност на проекта е 50 млн. евро. През ноември миналата година бе сключен договор с Европейската инвестиционна банка за 25 млн. евро. Останалите средства по проекта ще се дадат от бюджета. Първите търгове за обектите ще бъдат открити през пролетта.
Пациентът с право да откаже операция
Закон забранява изнасяне на информация за състояние на лекувания
СОФИЯ. Пациентът има право да отказва операции и медицински манипулации, ако лекарят му предостави необходимата информация за заболяването. Това предвижда подготвяният от здравното министерство закон за пациента. Според проекта лекарят е длъжен да предостави данни на болния от абсолютно всички изследвания и прегледи и да мотивира нуждата от операция, обясни д-р Димитър Игнатов, шеф на Лекарския съюз.
Законът предвижда и забрана да се изнася информация за здравното състояние на лекувания, особено в случаите, когато той е публична личност. Обсъжда се възможността да бъде създаден обществен съвет по етика и права на пациента, който ще взима решения по проблемите на ефтаназията, донорството, оплождането "ин витро" и др. Според зам.-министър Илко Семерджиев проектът трябва да бъде внесен за разглеждане от парламента още през първата половина на тази година. По законопроекта здравното министерство вече работи.
Подписваме митническа спогодба с Гърция
СОФИЯ. Утре у нас пристига гръцкият външен министър Теодорос Пангалос по покана на дипломат &numero;1 Надежда Михайлова. Освен с нея той ще разговаря с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов, с председателя на Народното събрание Йордан Соколов. В присъствието на двамата първи дипломати български и гръцки зам.-министри на финансите ще подпишат спогодба за сътрудничество в митническата област. Ще се обсъдят както двустранните отношения, така и регионалното сътрудничество, в това число реализацията на проекта Гоце Делчев - Драма.
Вероятно е предмет на разговорите да бъде и бъдещето на АЕЦ "Козлодуй". Медиите в южната ни съседка вдигат изкуствен шум за закриването на централата, а гръцки евродепутати настояват от Европарламента да се гласува резолюция в тази насока. Въпреки че въпросите с АЕЦ не са обект на двустранните отношения, по време визитата си в Гърция през есента премиерът Иван Костов ще връчи на гръцкия си колега резултатите от предишната експертиза на централата, доказващи нейната сигурност.
Политическото въдворяване - предизвестие за ловешкия ад
От началото на 90-те съдебната власт роди цяло съзвездие дела, които трябваше да докажат разграбването на България и да посочат отговорните за най-тежките престъпления от епохата на комунизма. За съжаление процесите, докарани докрай, могат да се преброят само на едната ръка. Едно от делата, които безспорно привлече и задържа задълго общественото внимание, бе това за лагерите край Ловеч и Скравена. Немалко се е изписало за тях, но на фона на това, което е събрано от военните прокурори по делото и което в крайна сметка не бе казано заради провалилия се процес, изнесените досега данни изглеждат бледи и не успяват да вдигнат докрай завесата за истината на едно от най-ужасяващите престъпления на комунистическия режим в България. Само за 9 месеца следствието по безспорен начин установява чия е идеята за създаването на лагерите на смъртта, кой я е осъществил, кои са физическите убийци в ада край Ловеч. От прашасалите томове се разбира и как чисто случайно се стига до закриването на лагерите през пролетта на 1962. Чрез показанията на бивши членове на ЦК на БКП и влиятелни по това време партийни функционери става ясно как Тодор Живков е използвал повода от вътрешния скандал да разчисти сметките с конкурентите си в партията. С малката подробност - единствен незасегнат от чистката остава... прекият изпълнител и отговорник за лагерите бившият зам. вътрешен министър Мирчо Спасов, който се издига още по-нагоре до аферата в края на 70-те в служба "Културно наследство" при МВнР. В следващите броеве "Демокрация" предлага именно тези неогласени до момента факти. Още повече че за истината няма давност.
Годината е 1959, месецът септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) на о. Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години това място се превръща в зловещото българско копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки животи, разбити са стотици семейства, а 147 от изпратените в лагера никога не се връщат. Когато 30 години по-късно, на 22.III.1990, прокурорът на въоръжните сили ген.-майор Боню Трендафилов (вече покойник) подписва постановление за образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от партийната върхушка и няколко висши служители в МВР са наясно с цялата история. За да не се стовари ударът върху партията, в ръководството на БКП ловко го отбиват, като с откъслечните разкрития в партийния орган "Работническо дело" го насочват към Мирчо Спасов, който трябва да изиграе последната си роля - тази на изкупителна жертва. Още на пленума на 16. ХI.1989 седмица след като неговият покровител Живков вече не е на власт, вътрешният ексминистър Димитър Стоянов в изказването си призовава за разкриването на "зловещата роля на Мирчо Спасов". Първите двама, които са низвергнати от партията, се оказват именно старите бойни другари Живков и Спасов. На ХIV извънреден конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан. След конгресната препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението си за бившия зам. вътрешен министър Централната комисия по партийна етика на БКП (КЦПЕ) записва: "С повишени критерии и партийна взискателност следва да се оцени вината на Мирчо Спасов за допуснатите беззакония и извращения в лагера край Ловеч през 1959-1962. Не е приел съществени мерки, а дори е указал и побоища... Той носи лична отговорност за извращенията", заключава комисията. Тя отбелязва, че след разкриване на злоупотребите на Спасов в служба "Културно наследство" при МВнР на пленума от 2.III.1982 "Живков и Политбюро проявили снизхождение и само са го извадили от състава на ЦК, без материалите да са предадени на съдебните органи. " ЦКПЕ изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче, както по-късно става ясно, не казват цялата истина за лагерите, просто защото не е изгодно. Самата БКП и правоприемницата й БСП пропускат да се извинят за лагерите и до днес.
На 29.III.1990 прокурорът от Прокуратурата на въоръжените сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ &numero; 344 на Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на Спасов са отнети званието генерал-полковник и всички ордени и награди. На 29.III.1990 една от най-силните фигури в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият дотогава Мирчо Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем. Той прави разкайващо самопризнание: "От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство, силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младият зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП."
Твръдението на Мирчо Спасов обаче се оказва погрешно и по-скоро е опит да се пренесе отговорността и към политбюро. В действителност не е открито решение на политбюро за създаване на лагера край Ловеч. От намерените стенограми на политбюро обаче е ясно едно, че въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не може да отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч.
Реализирането на тази идея не е някакво случайно изключение в действията на БКП, а точен израз на политиката й, водена още от момента на взимане на властта. За това свидетелства и богата предистория. Тя започва със създаването на лагери още ведната след 9. IХ.1944. Чрез тях БКП извършва безпардонна разправа с опозицията до пълното й ликвидиране, както и смачква в зародиш противниците си в обществото. Онези, които по една или друга причина са пропуснати от "народния съд", са застигнати от въдворяване в ТВО или изселване в затънтени райони за дълги години.
Първият лагер е създаден до гр. Сандански - гара Свети Врач, през януари 1945 и е просъществувал до март същата година. След това е преместен в Дупница, където е функционирал до септември 1945. Друг лагер от март до 1947-1948 е създаден край яз. "Росица" (днешен "Стамболийски") . От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина "Куциян" са въдворявани белогвардейци. През 1948 "Куциян" се разделя на две, защото са докарани голям брой земеделци - николапетковисти, и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко, до 1951, а друга - в с. Николаево, Казанлъшко, до юли 1949. Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан, от началото на 1947 до средата на 1952. За жени е имало лагер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко, от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално проявени лица.
В протокол &numero;5 от 27.IV.1949 на Министерски съвет, чийто председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взима решение &numero; 1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там.
На 8.VII.1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен "точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър, б.а. ) за броя на въдворените, причини и пускания". В строго поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО към този момент се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. В поверителната справка се изнасят и конкретни данни за настаняване в ТВО: 1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233,1951 г. - 1459, 1952 г. - 355.
По характера на причини за въдворяването те са разделени на:
Предизвикателствата пред българската външна политик
Отношенията с Македония
До март включително трябва да се решат проблемите с Македония. Те са с източник София и трябва да се решат в София. Това се очаква 100 процента от България - международните институции очакват, че България, която формулира и заяви проблема за "македонска нация" и нейното несъществуване, както и за "македонския език" и неговото несъществуване, трябва да реши този въпрос. И това трябва да стане най-късно до март по една много проста прчина - през април във Вашингтон НАТО ще взема много важни решения. Без да сме решили проблема с Македония, във важните решения на НАТО ние ще фигурираме със своята липса. В очите на международната общност с много голяма правота, и аз споделям това, проблемът е изцяло в София. 90 процента от компромиса трябва да бъде направен в София и от хората, които са в София. Ако не се намери политическият кураж за това решение, ние няма да бъдем включени в по-нататъшните действия за разширяване на НАТО и просто изпадаме от целия процес. Това е ясно като бял ден и всички български управници го знаят, и то не от вчера. Ако те не се решат на тази крачка, това ще бъде кръст върху сърцето на външната политика, това ще бъде изобщо кръст върху политиката за национална сигурност, която е базирана върху включването ни в НАТО. Няма включване в НАТО без разрешаване на споровете с Македония. За какво са усилията досега - военна реформа, Партньорство за мир, отлично оценено поведение на България, поведение почти като на пълноправен член на съюза - ако не намерим воля да решим проблема с Македония, трябва да забравим за НАТО.
Евроинтеграцията и диалогът с Европейския съюз
Когато трябва да се пишат документи за присъединяване към Европейския съюз, те не бива да попадат в ръцете на средно ниво чиновници, които да работят по тях в пролуките между другото. Интегрирането в Европа трябва да стане сърцевината на всекидневната дейност на всяко министерство и да има координиращ център. Официално такъв център съществува, но той не произвежда онази последователност и кохерентност, цялостност на усилията, която трябва да има. Не може европейската интеграция да бъде структурирана по следния начин: някой от Европа се обажда и напомня за някакъв документ, този документ бил даден на министъра, министърът го прехвърля на замовете, замовете на началниците на отдели, които го правят в събота до обяд. Естествено така не става. Присъединяването, влизането в Европейския съюз е цялостна преподредба на целия наш начин на живот. Това трябва да бъде сърцевината на работата на всяко министерство, на цялото правителство. Европейската интеграция не е работа между другото. Министерствата не трябва да делят работата си на своя и европейско присъединителна. Европейското присъединяване трябва да пронизва всяка тяхна дейност. Иначе няма смисъл. През 1999 година трябва да има видимост на тези усилия, трябва да са налице структури, документи, които веднага да дадат заявка, че вече нещата са подредени и европейското усилие е съвършено сериозно и пронизва всяко действие.
Но излиза, че никоя институция в България няма цялостната картина за това - какво е необходимо и как да стане, по какви пътища България да стане член на Европейския съюз. Всеки има някаква частица от картината. Никой не е седнал да сглоби частиците. Ето пример - така наречените "достижения на Съюза". Не е възможно държава като България да заяви: ние ще постигнем всичките 11 едновременно. Трябва така да се подреди картината, така да се подредят ресурсите, приоритетите, че да се даде реалистична заявка, за да се направи пробив, първо ще се изпълнят, да речем три от изискванията. Постигайки тези три, те ще бъдат основа за постигането на следващите. И така постепенно... Но за да знаеш на кои три първо да наблегнеш, трябва да се направи схема - кои са възможните области, приоритетни за тази година, за следващата. Трябва да съществува цялостна картина и във времето. Няма такава картина. Трябва всичките частици да се сглобят, за да се появи тази картина. Това между другото е характерна черта на типа общество, каквото е и българското. Картината всъщност я има в страната ни. Има някъде и правилна икономика, и правилно присъединяване - само че тя е на парченца и засега никой не я е сглобил. Тази разпръснатост на усилията е нещото, което характеризира такъв тип общества като нашето, а способността да се съберат частиците в едно усилие характеризира пък развитите европейски държави.
За регионалната политика
Има някои тенденции, които могат да бъдат формулирани приблизително така: България ще се съсредоточава върху регионалната политика, без да нарушава това нейната линия на присъединяване към Европейския съюз. Истинската логика е точно обратната. Ако присъединяването към ЕС е логиката, която трябва да пронизва всяко управленско действие, то твърдението би било точно обратното: в рамките на нашето усилие за присъединяване към ЕС ние ще работим по точно определен начин за регионалната политика. Тя е следствие, а не нещо отделно, което фигурира като част от външната политика. Но трябва да кажа - мисля, че регионалната политика беше много по-концептуално и последователно обмислена, отколкото европейската. Дано през 1999 европейско-присъединителната политика да бъде на това ниво, на което беше регионалната. Но първоопределящото е гледната точка - пак се връщам към проблема с Македония. Според кой критерий ще решаваме? Според критерия чий цар е Самуил? Или кой чии чувства ще накърни? Или според критерия "национална гордост"? Или от гледната точка на националната сигурност, която изисква присъединяване към НАТО и премахване на всички пречки за това присъединяване. Просто трябва да се избере гледната точка и да се изработи последователна външна политика, да се подредят нещата по важност. Още един пример - задължително трябва да бъдат затворени критично количество издъхнали заводи, гордост на социалистическата индустрия. Това е нещо, което всеки западен чиновник всекидневно напомня на българските правителства и политици. Ако тези гълтачи на средства на данъкоплатците не бъдат затворени, няма и сериозна заявка за нов тип стопанска политика. Това също трябва да бъде направено през 1999, и то през първата половина на годината. Това е елемент от изпита. Рискуваме да се окажем забутани в ъгъла като двойкаджии, които минаха на поправителен, взеха го с шест, върнаха се в класа, само че пак започват да кретат с тройки.
Какво е взаимноприемливото решение за АЕЦ "Козлодуй"
Целият проблем е толкова сложен, непрозрачен и конспиративен, че като анализатор не виждам същината. Очевидно е, че ядрената индустрия в Европа и света, която е притисната отвсякъде, непрекъснато ще прави всякакви схеми, при които да поеме контрола и мениджмънта над Изтока. Тоест притиснатите ядрени интереси на "първия" свят се опитват да завземат ядрения потенциал на "втория" и "третия" свят. Очевидно, че те имат гигантска мощ, включително и задкулисна. Също така е очевидно, че България е подписала договор, а договорите трябва да се спазват. Освен това с "Козлодуй" съществува и друг проблем. Това море от електричество, което се излива в България, се употребява неефикасно. Енергията, похарчена за единица български продукт, е точно 11 пъти повече, отколкото средната за Европейския съюз. Откъде накъде българското общество ще си позволява лукса да харчи 11 пъти повече ток от германското? Как става това? Не може хем да сме бедни, хем да пилеем в такава степен, да не си дисциплинираме потреблението на невъзвратими ресурси. Аз не мога да направя изчисленията какво ще се случи, ако затворим четирите реактора, както сме се задължили. Но след като българската държава е подписала този договор - значи трябва да намери начин да го изпълни. Връщаме се на тезата за спазването на договора. Искаме да влезем в онази част на света, където всичко е основано на спазването на договора. Целесъобразността невинаги е най-добрата логика на мислене и поведение в този тип отношения. Трябва да се разсъждава от гледна точка на принципи, на поети ангажименти.
Президентът Петър Стоянов научи ролята и на коректив
Утре се навършват две години от онзи януарски ден на 1997, в който Петър Стоянов положи клетва пред конституцията и пред Бога, а три дни по-късно влезе на "Дондуков" 2 и официално встъпи в длъжност. Президентът навлиза в третата година от своя мандат, както и преди година - отново с най-високия рейтинг в държавата. И през 1999 той отново ще залага авторитета си за намирането на съгласие между политиците, онзи консенсус, който сложи началото на мандата му. Но и в изправянето на кривиците на управляващите - нещо, което му се наложи да прави през 1998.
Консенсусът и предизвикателството
Петър Стоянов започна политическата 1999 година със заявката, че ще се опита да възстанови националното съгласие, такова, каквото бе през февруари 1997. В първия месец на своето президентстване той започна да гради консенсус чрез диалог. В сряда, след срещата си с последната парламентарна група - тази на СДС, Стоянов ще обяви какъв точно подход ще използва, за да възстанови политическия диалог. Първата година на своето управление Петър Стоянов се превърна във всепризнатия помирител, през пролетта на 1997 Иван Костов го нарече "пазител на националното съгласие". Сега мисията, която Стоянов сам избра още в зората на мандата си, изглежда, ще бъде много по-трудна. Защото хората по-лесно се обединяват в дни на катастрофи и бедствия, а президентът сам определи пред "Демокрация" 1998 като годината на делничен анонимен труд, без трусове и сътресения. Още едно препятствие ще има пред изграждането на консенсуса - предстоящите общински избори наесен. Заради тях политическият градус ще се покачва ден след ден независимо от обективните факти. Предизвикателството пред Стоянов е да успее да убеди политическите сили, че ако се вслушват една в друга и избягват излишното противопоставяне, рейтингите им само ще се покачат, а това ще е в тяхна полза и от гледна точка на предстоящите местни избори.
Върнатите закони
Няма да се поколебая да наложа вето на закон, приет от новото мнозинство, заяви Петър Стоянов в изборната нощ след 19 април 1997, когато ОДС спечели изборите. Тогава повечето хора възприеха думите на Стоянов по-скоро като начин за заобикаляне на истината в името на добрия тон, зер как избраният от ОДС президент ще връща закони на мнозинството на ОДС? Нали са един отбор, или както Стоянов казва, гледат в една и съща посока!
Тази есен обаче Стоянов три пъти наложи вето. На 29 септември той съобщи, че връща медийния закон в подножието на паметник на Левски. Президентът обича да дава символни знаци, той явно искаше да припомни думите на Апостола: да си кажем кривиците - ти на мене и аз на тебе, пък ... Тогава никой не се изненада от акта на държавния глава. Не само защото той често признава, че журналистите са му слабост, знае малките имена на всичките президентски репортери. Но и защото точно Петър Стоянов като депутат и кандидат на ОДС за президент оспори пред Конституционния съд Гордостта на Клара и би било невъзможно да пусне недоизпипан медиен закон, макар и не толкова безобразен, какъвто беше клариният. Същото се отнася и до съдебния закон - никой не би очаквал такъв брилянтен юрист като него да подпише несъвършен закон за третата власт. Не стана ясно обаче защо трябваше законът да бъде доокастрян от Конституционния съд, който миналата седмица спря шест негови текста. Не можеше ли и те да бъдат включени в президентското вето, което досега не е спирало нито един член заради противоречие с основния закон?
Така или иначе президентът въведе свой стил и при обикновеното си правомощие - ветото. За разлика от предшественика си той не просто оспорва закона, а и предлага на депутатите как да го променят. В повечето случаи те приемат забележките му - така бе и при медийния, и при съдебния закон, а също и при Закона за чужденците. В него цялото депутатско воинство бе гласувало единодушно член, нарушаващ човешките права. И пак единодушно прие поправката, след като държавният глава прати на поправителен изпит трети закон. Заради това на Стоянов му излезе и името "най-скъпо платеният юрисконсулт на мнозинството". Дано тази година депутатите си отварят повече очите... С административния закон обаче нещата бяха поставени на съвсем друга плоскост. С него през октомври се състоя обсъждането на четвъртото, неогласеното и Неприетото вето.
Държавният глава обясни няколко пъти, че подписал закона с лустрационните текстове в него, защото е противник на безсмислените жестове, в случая да наложи вето, а то да не се приеме от мнозинството в НС. А срещата му с парламентарните групи на СДС и на Народен съюз практически бе повторно обсъждане на закона, на нея стана кристално ясно кой как би се държал при реално върнат закон. Затова тя бе и точно в пленарната зала на парламента. Всъщност в четвъртък Конституционният съд ще се произнесе по лустрацията и ще разберем кой е бил прав през октомври.
Отношенията между президента и мнозинството дадоха много храна за клюки през 1998, защото очевидно все още си мислим, че ако двамина са на различно мнение по някой въпрос, то задължително са се хванали за гушите. Най-големият враг на правителството би могла да бъде самонадеяността, каза миналия януари Петър Стоянов на срещата си с ПГ на СДС. Любопитно е какво ще им каже след ден, в сряда, на поредния им разговор... Преди година например президентът и сините депутати си говориха за Закона за публичния регистър. След като той стана факт, държавният глава огласи имуществото си, пускайки данни за него в Интернет. Оказа се, че Петър и Антонина Стоянови имат 6 недвижими имота - апартамент, вила, дворни места по селата, дюкянче в Пловдив в размер на ... 12 кв. м, и са спестили като адвокати 29 хил. долара (парите били повече преди две години, но по време на президентстването се постопили).
Между Москва и Вашингтон
Където се появите, нещо се случва - заминете за Москва, покажат ви с Елцин, появите се в Ню Йорк, виждаме ви с Клинтън. Дано не се случи нещо с Холандия. Така се пошегува със Стоянов холандският премиер в началото на октомври, донякъде с основание. Ликът на Петър Стоянов обиколи световните новинарски тв мрежи на два пъти през годината - през август в Москва заедно с Борис Елцин, за когото не се знаеше дали ще се повдигне от болестите, и през септември - с Бил Клинтън, в деня, в който бе решен стартът на процедура по импийчмънт на американския президент, а Стоянов подкрепи Клинтън. Това обаче е външната страна на нещата. А визитата на Петър Стоянов в Москва бе една от най-важните, защото тя окончателно нормализира и постави българо-руските отношения на прагматична основа.
Ако през втората половина на 1997 и президентът, и останалите политици често чуваха от западните си партньори, че страната ни има големи шансове за НАТО, през миналата година оптимистичният тон бе доста снижен. Защо България не е поканена в алианса заедно с Полша, Чехия и Унгария, до болка ни е известно. Но за да не ни попарят с пренебрежение във Вашингтон, Стоянов вече лансира тезата си за специална българска писта. По време на форума на ЗЕС в Париж той настоя нашата страна да бъде откроена като сериозен кандидат за членство и да получи от НАТО специална програма за тясно сътрудничество в процеса на присъединяване. Държавният глава обясни, че има голяма разлика между България и други държави, които са участнички в инициативата Партньорство за мир, но никога не са обявявали желание за членство в пакта. А през 1998 България показа на партньорите си от Запада, че желанието й за членство в колективната система за сигурност не е, защото иска да консумира сигурност, а защото може и да я създава. Българските регионални инициативи както за Косово, така и по инфраструктурните проекти впечатлиха сериозно Запада. По инициатива на Петър Стоянов бяха двете тристранни срещи на върха - през май в Анталия между държавните глави на България, Турция и Румъния и през октомври в Делфи, където домакин бе гръцкият премиер, а негови гости - българският и румънският президенти. На тези форуми се постигна много за сътрудничеството в борбата с организираната престъпност, трафика на хора, оръжие и наркотици, от тях тръгна и договореността за създаването на Балкански многонационални мирни сили с първи щаб в Пловдив.
От деня, в който Петър Стоянов изрече прочутата си фраза, че фабриката за илюзии трябва да бъде затворена, изминаха две години. Истината е, че фабриката още не е съвсем затворена, но капацитетът й е намалял значително. През тези две години президентът обаче не само работеше усилено за затварянето на "фабриката", но и успя да създаде свой стил, различен от този на предшественика му. С действията си Петър Стоянов успя да докаже, че правомощията на българския президент са абсолютно достатъчни, стига държавният глава да има в пълна мяра политическата воля да води страната и да бъде безпристрастен арбитър, без да робува на схеми от миналото. Предизвикателството пред Петър Стоянов е да успее да задържи темпото и през оставащите три години от мандата му.
Първите сигнали, които излъчи парламентът, са в посока на диалог
- Г-жа Михайлова, в първия работен ден на парламента премиерът Иван Костов заяви, че трудното е зад гърба ни и за депутатите предстои една по-спокойна и донякъде скучна работа. Споделяте ли това мнение?
- В някаква степен подкрепям мнението на премиера Иван Костов. Че ще е по-спокойна работата на парламента, е вярно. Но в тази година ни предстои приемането на чисто експертни закони. По тях ще се води професионална дискусия. Има закони, които са тежки като материя. Затова оценката ми се различава малко от оценката на премиера Костов, но съвпада в това, че 1999 ще бъде една спокойна законодателна година, тъй като дебатът по законопроектите, които най-вероято ще бъдат гледани и приети през тази година, ще бъде на професионална основа.
През 1999 ще има и няколко чисто политически проекта и там най-вероятно ще се разгорят политическите страсти. Те са свързани с приемането на законите за местните избори, което означава и нов закон за политическите партии. Вече има внесени няколко законопроекта. Това означава и нов закон за местното самоуправление и местната администрация. Въпреки че очаквам по тях политически страсти, мисля, че опитът, който натрупахме през годините, ще ни помогне да намерим най-добрите решения. Вече няколко пъти парламентът приема закони в тази посока. Тук искам да заявя нещо, което преди дни бе отправено като въпрос от опозицията, а в медиите срещам страховите предположения, че едва ли не ще приемем законите за местните избори в последния момент. Очевидно е, че опозицията мери със своя аршин, така както тя постъпваше. Защото колкото избори е имало досега, а в повечето време БСП е била в мнозинство, тя приемаше тези закони в последния момент, дни преди стартирането на предизборната кампания. Ние нямаме такова намерение, смятаме най-късно до лятната ваканция на Народното събрание законите да бъдат приети, за да може всички политически сили, обществото и органите, които ще прилагат тези закони, спокойно да се запознаят с тях.
- За 1998 като най-важното решение на Народното събрание се определя отмяната на смъртното наказание. Вашето предположение за топ решението на 1999?
- Ако успеем през тази сесия да приемем ратификацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, и то с висока степен на съгласие, това ще бъде голям успех за парламента.
- Вие казахте, че ще инициирате консултации между политическите сили по този въпрос. Кога ще започнат те?
- Такива консултации в момента се провеждат и по тях работи група към парламентарната Комисия по външна политика. Хубаво е след приключване работата на работната група да започнат разговори и между ръководствата на парламентарните групи. Ако е необходимо, ще бъдат извикани експерти и представители на изпълнителната власт по време на консултациите.
- През цялата 1998 се говореше за промяна на конституцията. Смятате ли, че е възможно през тази година това да стане?
- Според мен няма политическа воля за нужното мнозинство в Народното събрание. То е много повече, отколкото е мнозинството, което имат ОДС. Според мен не е много реално да се стигне до промяна на основния закон, макар че има неща, които трябва да бъдат променени. Не виждам като реална възможността да бъде промемена конституцията в някакви обозрими срокове. Но рано или късно ще се стигне и до това.
- Как ще отговорите на оценките, че мнозинството произвежда много закони като количество, но качеството им куца, поради което се налагат чести поправки?
- Една от заявките на Парламентарната група на СДС за този политически законодателен сезон е в посока на по-добро качество на законите. Както тези, които се подготвят като проекти от изпълнителната власт, така и резултатът, който излиза като закон от Народното събрание. Първите две години от работата на този парламент бяха годините, в които всички изостанали проблеми трябваше да се решават по най-бързия начин, за да се гарантира и финансовата, и политическата стабилизация на страната. Този етап вече е поотминал, тоест реформите като законодателни актове започват да приключват. Това ще ни даде възможност наистина да работим в една по-спокойна атмосфера, която ни гарантира и по-добро качество. Наистина по-добре е да забавим малко някой от законите, но да не се налага да го поправяме веднага след това. Макар че няма нищо страшно в това да се направят поправки, ако е била допусната грешка. Това е във всички случаи по-доброто решение, отколкото законът да стои с грешка.
- Ще има ли някакви промени в диалогичността на мнозинството както в парламента, така и с обществото?
- На първото заседание на ПГ на СДС говорихме по този въпрос. Иска ни се през тази година да започнем един по-интензивен диалог с обществеността. Ще търсим диалог и вътре в Народното събрание с всички политически сили. Първите два дни от работата на парламента са добра илюстрация за заявката, която направихме в този политически сезон. Първият проект, който прие 38-ото НС за 1999, беше закон на опозицията. На следващия ден бяха приети още два законопроекта - единият на СДС, а другият на народни представители от ПГДЛ. Това бяха изменения в Закона за възстановяване на собствеността върху горите. За всички е ясно, че за да се приемат предложения на опозицията, трябва да гласува мнозинството, иначе няма как да стане. Хубаво е, че първите сигнали, които излъчи парламентът, са в посока на диалога по въпроси, по които можем да го постигнем и където можем да реализираме национално съгласие. Диалогът с обществото също трябва да бъде разширен. Хората в по-висока степен трябва да знаят какво предстои и какво се прави в Народното събрание, какво съдържат законопроектите, които приемаме, защото те засягат много голям кръг от хора. За съжаление не всеки път успяваме да предадем информацията за важни тези, които би трябвало да се знаят. Затова смятаме да провеждаме и тематични срещи с неправителствени организации, творчески съюзи, с формални и неформални групи от граждани, за които се отнасят тези въпроси. Така в дебата ще чуваме техните позиции, а ние пък ще ги запознаваме с това, което правим.
- Доста депутати от ПГ на СДС заеха позиции в изпълнителната власт. Има ли опасност, както се говори, листите да се изчерпат?
- Не, няма опасност. Листите ни са достатъчно дълги и в тях има качествени хора на всички позиции.
Реално ли е поскъпването на таксиметровите услуги?
СОФИЯ. Цената на такситата скача до 30 процента от юли, стана ясно през миналата седмица. Намалените цени на бензина и дизеловото гориво не са основание за намаляване на цените на таксиметровите услуги, защото и сега те са под себестойността на услугата, заявиха от Националния съюз на превозвачите. Предложено бе новите средни цени да бъдат изготвени съвместно с транспортното министерство. Отделните фирми сами ще определят таксите си, но това няма да става драстично, а поетапно, успокоиха таксиметровите шофьори.
В момента средната цена на таксиметровите услуги за страната е 450 лева на километър. Тя е по-ниска в големите градове (за София - 350 лв.), тъй като превозването е на по-дълги разстояния. В по-малките населени места клиентите плащат около 600-700 лева.
В европейските страни превозването с такси е много по-скъпо удоволствие. В Чехия например цената на услугата е една германска марка, в Англия - една лира (2768 лв.), в Германия - 2,15 марки (2150 лв.), а в Австрия - 11 шилинга (1563 лв.) за километър. Разбира се, доходите на населението в нашата страна не биха позволили таксите да достигнат такива размери. Същевременно обаче цените на автомобилите и поддръжката им вече са догонили европейските тарифи. Според офертата на фирма "Аксон", официален представител на "Опел" за България, стойността на модела "Опел Астра" с ДДС е 19 600 германски марки, годишната застраховка на колата надхвърля 1,6 млн. лева, а за оборудването на автомобила с необходимата апаратура за таксиметрова дейност всеки шофьор трябва да плати общо 930 000 лева. Като към това прибавим и разходите за сервизи и авточасти за германската машина, може би ще ни се изясни защо българският таксиметров автопарк е около 10-годишен, а по-новите автомобили са пристигнали предимно от Корея. Според думите на председателя на Националния съюз на превозвачите Румен Крумов обаче корейските коли "Тико" са опасни за пътниците и в Европа не им се позволява таксиметрова дейност. Жълтите ДЕУ пък "клеквали" след 150 000-ния километър.
Патилата на шофьорите обаче съвсем не свършват дотук. Всеки един от тях трябва в близките дни да брои на Държавната автомобилна инспекция по 55 400 лева за годишния психологически изпит, пътна книжка и удостоверение за транспортна годност на автомобила. Лицензът струва 450 000 лева, таксата за радиомрежа - 600 000. Като прибавим към това цената на пребоядисването на колата в жълто и закупуването на апарат с фискална памет, които ще бъдат задължителни от 1 юли, както и някои други текущи разходи, сумата набъбва до 2,5 млн. лева. Очевидно, сегашните тарифи на такситата не могат да покрият тези разходи по начин, който да направи бизнеса печеливш. Затова пък пари се икономисват от смяна на масло, свещи, въздушен филтър и ремонти на колата, което застрашава сигурността на пътниците. Известни са и някои други дребни трикове - подмяна на гумите, при което апаратът отчита определената такса на разстояние под един километър, монтиране на помпички и други аксесоари на самите апарати. Резултатът от тези хитрини обаче винаги е еднозначен - недоволни клиенти.
Естествено, реалната цена на услугата, която от Националния съюз на превозвачите фиксират на 1000 лева, звучи почти нереално за изтънелия български джоб. Но едно разумно повишаване на таксата би гарантирало сигурността на пътника, доходите на шофьора и лоялните взаимоотношения между двамата.
Тарифи на таксиметровите фирми
Фирма дневна нощна минута престой телефон
Такси за 1 долар - 1-8 км - за 1850 лв., за всеки следващ километър - по 370 лв., при престой - по 20 лв. за 10 секунди, повикване - 400 лв. Руснаци купуват "Промет" с 20 млрд. дългове
БУРГАС. Металургичният комбинат "Промет" край с. Дебелт ще бъде продаден на руско-украинската фирма "Нева холдинг". Това е становището на приватизационния посредник "Аткинс Райфайзен инвестмънт". Проектодоговорът е готов и се очаква Агенцията по приватизация още тази седмица да започне обсъждането му.
Актуализираната оферта на "Нева холдинг" е била предпочетена пред много други, между които и американската "Либърти метъл", немската "Доверко" и чешката "Експанзия", информираха от металургичния комбинат. Руско-украинската фирма имала дългогодишни контакти с "Промет" и в най-трудните времена подпомагала металургичното предприятие с доставката на суровини на разсрочено плащане. Ако стане собственик на закъсалото ни предприятие, холдингът щял да поеме и дълговете му за около 20 млрд. лв. Част от тях са под формата на доставено оборудване, което може да се използва в бъдещите производства, твърдят специалистите.
Турски и гръцки бизнесмени се конкурират и за покупката на БТК
СОФИЯ. Известният турски бизнесмен Саакъб Сабанджъ съвместно с испански и португалски съдружници е подал оферта за приватизацията на БТК, съобщи преди ден Би Би Си. Кандидатът е един от най-богатите турски бизнесмени. Според информация на авторитетния турски вестник "Хюриет" гръцката телефонна компания ОТЕ в съдружие с холандска също участва в търга. Гърците, за да спечелят този търг се опитвали да привлекат германски и френски телефонни компании, но засега преговорите били без резултат. От гръцка страна Сабанджъ се преценява като много сериозен конкурент, тъй като Турция в последните години изживява истински бум в областта на телекомуникациите. Сабанджъ е начело на два едноименни фамилни холдинга. Произвежда японските автомобили нисан и тойота в Турция, владее производството на автомобилни гуми, циментовата индустрия, има собствена банка, участие в две турски телокомуникационни компании, има замък край Истанбул, награден е с почетен орден за заслуги към държавата.
Надяваме се още в началото на годината БТК да се приватизира успешно и тази продажба да е локомотив за бъдещи успешни сделки, каза пред Би Би Си Милен Велчев, инвестиционен банкер в "Мерил Линч". Според Джефри Денис, директор в "Дойче Морган Гренфел", бисерът в короната на българската приватизация през тази година несъмнено е БТК. Той уточнява, че когато родните предприятия се освободят от обществения контрол, ще бъдат по-привлекателни за чуждите инвеститори.
Турци с оферта за БТК
СОФИЯ. Консорциум с турско, испанско и португалско участие начело с известния турски бизнесмен Саакъб Сабанджъ е подал оферта за приватизацията на БТК, съобщи радио Би Би Си. Сабанджъ е начело на два едноименни фамилни холдинга. Произвежда японските автомобили "Нисан" и "Тойота" в Турция, владее производството на автомобилни гуми, участва в две турски телекомуникационни компании.
Надавяме се още в началото на годината БТК да се приватизира успешно и тази продажба да е локомотив за бъдещи успешни сделки, каза пред Би Би Си Милен Велчев, инвестиционен банкер в "Мерил Линч".
"ЛУК ойл" потвърди интереса си към "Петрол"
СОФИЯ. Руската нефтена компания "ЛУК ойл" потвърди вчера, че продължава да се интересува от приватизацията на "Петрол" АД. Преди пет дни компанията обяви, че има оферта за купуването на най-големия дистрибутор на горива в България, въпреки че крайният срок за подаване на документите вече е изтекъл. До изтичането на крайния срок в Агенцията по приватизация бяха подадени 3 оферти - на "Петролхолдинг" в консорциум с австрийската ОМV, на турската фирма "Парк холдинг" и на "Юкос петролиум". Приватизационен посредник по сделката е "Артур Андерсън". В съобщение за пресата на "ЛУК ойл", разпространено вчера, се казва, че фирмата е участвала в наддаването за "Петрол" чрез свой български партньор, в съдружие "с представители на тясно свързано с приватизиращата се компания българско дружество". Според съобщението съдружието се разпаднало не по вина на "ЛУК ойл" и поради това сега руснаците настояват да бъдат допуснати до участие в процедурата по приватизация. Публикации в пресата намекват, че е съществувала договорка между "ЛУК ойл" и Бедо Доганян, шеф на "Петрол" АД и на "Петролхолдинг" (бивш приватизационен фонд "Петрол"), заради която руснаците се отказали от директна заявка за участие. Доганян отрече подобна уговорка да съществува, а упълномощената от "ЛУК ойл" агенция "D&D" отказа да коментира.
В петък Агенцията по приватизация (АП) не отговори дали ще допусне "ЛУК ойл" до наддаването, а трите фирми, подали офертите си в срок, протестираха срещу евентуално такова решение. Според тях ако "ЛУК ойл" бъде допуснат, това ще бъде против правилата, оповестени от АП. Във прессъобщението на "ЛУК ойл" обаче се твърди, че представител на АП е характеризирал допускането на компанията до търга като "редно, логично и непротиворечащо на държавния интерес". "ЛУК ойл" потвърждава, че има офертна готовност за приватизацията на "Петрол" АД, и припомня, че има сериозни интереси към приватизацията на "Нефтохим". Според запознати набиращият скорост скандал с приватизацията на "Петрол" е само прелюдия към битката за приватизацията на държавната рафинерия.
"На опашката на коня" мечтаят за студентско НДК
Когато през август миналата година Пламен Дойнов прекрачи като управител прага на Студентския дом "на опашката на коня", той получи в наследство тежки папки с проблеми. Един от тях, каза новият шеф, са старите договори за наем на помещения от дома, чиято актуализация не е могла да премери ръст с Жан-Виденовата инфлация. Повечето от тези договори са сключени преди няколко години и сега наемателите се помещават в студентските помещения срещу смешни суми. Договорът за дискотеката например е сключен още преди около 10 години - преди комсомолът да върне дома на студентите. Тогава комунистическата младежка организация подписва с прословутия мошеник Анжел (известен с далаверите си около т.нар. "град на мечтите", с който прати много българи за заветния зелен хайвер) договор с право на преотстъпване на други наематели и т.н., в резултат на който и досега Студентският дом не може да разполага с част от площта си.
Днес новото ръководство на дома се опитва да разреши проблема със старите договори чрез подписването на различни допълнителни споразумения. Във всеки случай отдаването на част от помещенията под наем е необходимо, тъй като Студентският дом е на самоиздръжка.
Може би малцина знаят, че сградата е построена през 1933 година. През 1931 г. цар Борис III с указ утвърждава Закон на Народното събрание, по силата на който земята срещу парламента се дарява на на българското студентство. Дотогава тази площ е била държавна собственост, така че днес студентите нямат проблем с реституцията. След 9 септември 1944 г. ДКМС се смята за легитимен собственик на сградата. В момента Студентският дом се стопанисва от Министерството на образованието и науката, но според управителя Пламен Дойнов реално съществува частично студентско самоуправление. Организациите, които се помещават тук, са съставили комисия, която активно участва в управлението на сградата. Тази комисия взима решения за отдаването на помещения на различни сдружения, за наемите, които други организации и фирми трябва да плащат, и пр. Освен на "трайни" наематели залите се дават и почасово - за репетиции и други дейности. Разбира се, студентските организации и състави, представени в комисията, ползват базата безплатно. За съжаление част от стаите на дома се ползват за офиси на такива организации, вместо да се използват като (по думите на Дойнов) "публични центрове и кабинети".
По комунистическо време домът се е наричал Централен студентски дом на културата. Това име според Пламен Дойнов не е подходящо днес, тъй като в него има организации, чиято дейност е свързана с икономика, право и др. Тук е българският клуб на ЮНЕСКО и две синдикални организации - Националната студентска конфедерация и Българският студентски съюз.
"Голямата амбиция е Студентският дом да се превърне в един цялостен културен, научен и информационен комплекс, защо не в едно студентско НДК - т.е. да не се отдават вече помещенията за офиси на студентски организации, което по-скоро има своите минуси през последните години, а да се развие така наречената "система на публичните центрове и кабинети", които да произвеждат продукти и да предлагат услуги на всички студенти, а не само на отделни организации", казва Пламен Дойнов.
От началото на новата академична година домът започна да прави по-разчупени неща, свързани с промяната на публичния си образ, заяви управителят. Бе възстановена закритата преди повече от 15 години галерия на Студентския дом. Състоя се първата изложба от цикъла "Аз, академия" на възпитаници на НХА. В момента се готви и втора експозиция. Приоритет ще има и литературата. Предвижда се и цикъл от вечери, в които ще се задава тема и по нея ще се правят различни вариации. Наскоро Студентският дом стана копродуцент на два спектакъла. Премиерата на първия - "Боб" от Елин Рахнев, бе наскоро в Народния театър, другият - на частния театър-студио "Персона" по произведения на Данаил Хармс, ще бъде за първи път игран пред публика през февруари. За по-нататъшното развитие на дейностите в Студентския дом ще допринесе и създаденият вече Интернет-център.
"Плевенско пиво" замесено в афера с укрити данъци
ЛОВЕЧ. Преписка по данъчнооблагаемия акт на ловешкото дружество "Еко-Ел" е предадена в съда, съобщи директорката на "Данъчна администрация" Павлина Симеонова. Данъчните разкрили двойно счетоводство в касата на фирмата и съставили два акта за укрити данъци в размер на 157 млн. лв. Паралелна проверка върви в момента и в "Плевенско пиво", откъдето излизали нефактурирани цистерни с бира с направление "Еко-Ел". Ловешката фирма със собственик Павел Радков заработила с пълна пара от 1 февруари м.г. Тя наела цех за бутилиране на пивото в Троян. Там пристигали цистерните на "Плевенско пиво". Всичко вървяло по мед и масло и печалбите пълнили фирмената хазна до момента, в който ги настъпили данъчните инспектори. Само за няколко месеца били натрупани крупни суми в "черната каса". Единствено потърпевша до момента е главната счетоводителка на ловешката фирмата Илияна Тодорова. Тя е предадена на прокуратурата. Укрити данъци за над 300 млн. лв. разследва Икономическата полиция в Троян и във фирмата "Троянски колбас".
БНТ предложи новите договори на външните продуценти
СОФИЯ. На среща вчера с Асоциацията на частните телевизионни продуценти Управителният съвет на БНТ предложи на външните продуценти да започнат сключването на договорите за първото тримесечие на годината. От асоциацията имали известни възражения по предложения договор, които телевизията ще обсъди. Остава отворен и конкурсът за нова концепция на "Екип 4". Идеите ще бъдат предложени на новия генерален директор на телевизията, но до избора му предаването ще върви в стария си вариант. Все още не са постъпили кандидатури в НСРТ за шеф на телевизията, съобщиха от медийния съвет.
Съветът обяви, че ще издава собствен месечен бюлетин, в който ще отпечатва всички взети решения, наредби и т.н.
Аделина Попнеделева пося безсмислени насаждения в "Арт 36"
Аделина Попнеделева показва в галерия "Арт 36" инсталацията си "Безсмислени насаждения". Хиляда малки цветни кубични отливки от лята хартия са разположени на равни интервали строго по хоризонтала и вертикала по стените и тавана на галерията. Така получилата се "растителност" облицова пространството в маниера на серийното умножаване и изгражда пластически ефект, който може да се тълкува всячески, но притежава несъмнено визуално въздействие, което обгръща зрителя отвсякъде с мрежата си от монотонни интервали, сенки и рефлекси. Цялата галерия става творба, а зрителят е вътре в творбата, която има характера на сетивно поле.
Този принцип - на серийно умножаване до безкрайност на един предмет с минималистично излъчване е ползван многократно в съвременното изкуство, включително и от български автори. Разликата е в предметите - една кристална сфера създава съвсем друга мрежа от усещания в сравнение със сбръчканите и "дишащи" кубчета на Попнеделева. Безсмислените насаждения са всъщност отликва от малка четвъртита саксийка, която също присъства в "полето". В кубчетата "растителна среда" стърчат пирони, кабари, телове, които вероятно са един вид (ръждясали и разкривени) кълнове. Така инсталацията има две нива на въздействие. От една страна, пластически тактилното, при което се усеща опитът на художничката с текстила (това е характерно за голяма част от работите й). От друга, смисловото, което всеки може да тълкува сам - прокълналото антиприродно, омърсено и болестотворно, което ни обкръжава отвсякъде. Попнеделева е автор, който често заявява в работите си директни и незащитени визуално социални, феминистки и пр. ангажирани дебати. В случая с "Безсмислени насаждения" послание и форма са в неутрализираща бинарност, което разполага тази работа добре в съвременността.
Алтернативата на старите муцуни
Дълги години на Централна гара стоеше едно пано, рожба на социалистическото лозунгарство. Надписът гласеше: "Мирното съвместно съществуване - алтернатива на оцеляването на човечеството. " Преведен на нормален човешки език, лозунгът означава, че мирното съвместно съществуване (тогава, през 80-те години) е прекият път към унищожаването на човечеството. След като вестник "Антени" публикува снимка на паното и разтълкува "скрития" му смисъл, някой друг партиен умник се разпореди творението да бъде махнато.
Заявката за алтернативност, която опозицията в неделя направи, наподобява онова творение на незнайния социалистически агитатор, защото хвърлените в пространството тези са очевидно недомислени.
Икономиката
Алтернативата, която обединяващата се опозиция предложи за икономиката, се цели в сърцето на финансовата стабилизация. Опозиционерите поискаха - ни повече, ни по-малко - преразглеждане на тригодишното споразумение с МВФ, излизане от валутния борд и удължаване на срока за влизане в ЕС и НАТО до 2015 година. (Лидерът на ОБТ проф. Кръстьо Петков). Шефът на Евролевицата Александър Томов подкрепи колегата си, заявявайки, че ако България изпълни споразумението с МВФ, през 2001 ще бъдем най-бедната страна в Европа. Разбира се, трудно е тези просто изречени фрази да бъдат приети като алтернативна програма на опозицията за развитието на българското стопанство. Затова и беше създаден координационен съвет, който под ръководството на Александър Томов ще пише алтернативната програма. Предполага се обаче, че съставителите на програмата ще стъпят именно върху фундаменталните положения, съобщени в неделя в НДК.
Какво означават обаче те, изчистени от патетиката на "тоталното обедняване, антисоциаланото и антидемократично управление" и прочие терминология, използвана най-паче от лидера на БСП Георги Първанов?
1. Споразумението с МВФ
България за първи път сключи с МВФ средносрочно тригодишно споразумение. Параметрите му са известни, а веднага след сключването на споразумението доверието на финансовата общност към страната се подобри, доказателство за което е фактът, че международните агенции повишиха кредитния рейтинг на България. Споразумението беше сключено, след като това правителство успя да финализира (също за първи път) краткосрочно споразумение с фонда, а преди това бяха провалени пет такива споразумения. Сега Александър Томов като икономически мозък на обединяващата се опозиция подлага на съмнение споразумението, без да се формализира да прави анализи. Историята на общуването на България с МВФ показва, че проблемите за държавата настъпват именно когато провалим поредното споразумение с хората от Вашингтон. И напротив, споразумението, което България за първи път изпълни, й помогна да се стабилизира и да преодолее кризисните ситуации. Като сигнал за външните наблюдатели, включително и за любимите на Томов чужди инвеститори, искането за преразглеждане на договореностите с МВФ означава само едно: българите прескочиха трапа и са готови отново да правят експерименти за някакъв собствен път към пазарната икономика. Тъй като тази опозиция се явява именно в качеството си на потенциална управленска алтернатива, чуждестранните наблюдатели съвсем резонно ще сметнат, че ако днешните български опозиционери вземат властта (което е нормално при демокрациите), всичко в тази област, по което България се задължила, подлежи на предоговаряне. Казано просто, чужденците ще възприемат изявлението на Томов не като заявка за алтернатива, а като заявка за ново шикалкавене. Както обича да казва един български политолог, България се е запътила към място, където договорите се спазват. А ако не ги спазваме, ще си останем където сме. Дори алтернативната опозиция признава, че където сме в момента, не е много хубаво.
2. Да излезем от валутния борд
Валутният борд ограничи суверенитета на България. Българското правителство съвършено съзнателно се лиши от възможността да печата неограничено пари и по този начин чувствително ограничи маржа, в който може да взема суверенни решения. Когато борещата се за алтернативност опозиция иска да омаловажи постиженията на действащото правителство, тя използва аргумента, че финансовата стабилност се дължи изцяло на борда. Но дори и опозицията до неделя признаваше, че бордът засега носи за България повече плюсове. Така че искането да се откажем от борда, направено от проф.Кръстьо Петков, е принципна новост, последен модел алтернативност. Професорът също обаче не сметна за нужно да обясни на хората защо трябва да излизаме от борда. С просто око се вижда защо не трябваме да излизаме - ниска инфлация, стабилни цени, бюджетен дефицит в рамките на маастрихтските критерии плюс допълнителната екстра, че политиците на власт, които и да са те, няма да се изкушат да завъртят печатницата за пари и ще спазват определен тип политика. Срещу това опозицията повтаря дежурния си рефрен: дадохме си суверенитета, какво става с националната гордост? Само че 11 европейски държави, въвеждайки еврото, също си дадоха суверенитета, при това съвсем доброволно, и от това не произлязоха никакви драми за националната им гордост. Но търсенето на български алтернативи ще продължи до окончателното им намиране.
Европейската интеграция
Пак проф.Петков роди алтернативната мисъл, че България трябва да отложи срока на влизането си в ЕС и НАТО до 2015 година. Факт е, че и без изявленията на професора шансовете ни и за двете структури не са особено окуражителни. Всяко колебание обаче, особено от страна на потенциални властници, какъвто Петков има претенцията да е, ще подейства като сигнал за заден ход навън от страната и ще има демотивиращ ефект вътре в нея. Все пак няма и две години, откакто България заяви желанието си за пълноправно членство в НАТО. И политиците, и обикновените хора в България ясно съзнават, че имаме дълъг път към тези две институции. Няма да стигнем по-бързо, ако периодически се връщаме назад.
Регионалната политика
Опозицията не се произнесе в неделя по въпроса. Очевидно темата ще се разработва. Как обаче Доган, когото естествено го влече Турция, и БСП, която обича да си другарува с ПАСОК, ще могат да изработят единна позиция, един Господ знае. Както се видя и от дебатите по повод на предоставянето на въздушен коридор за НАТО за удар срещу Сърбия, нищо не може да сближи позициите на Евролевицата и БСП по косовската криза. По отношение на другите инициативи и реалности на Балканите - колкото казуси, толкова и позиции. На този етап може да се твърди със сигурност само едно: изработването на обща концепция за регионална политика от страна на опозицията, при това алтернативна, е трудно постижима задача.
Политиката въобще
Доган формулира тезата, че сегашното управление руши и потиска гражданското общество. Това е толкова общо твърдение, че с еднакъв успех може да бъде вярно и невярно. Следователно не може да бъде анализирано съдържателно и затова не следва от него да се правят някакви изводи. Доган обаче разпредели ролите в политическото пространство: вляво - социалдемократите, в центъра - либералдемократите (тази позиция е любима на Сокола и той я е запазил за себе си), вдясно - християндемократите (очевидно СДС). Отдалеч се вижда, че ако стане точно така и ако се сбъднат Луджевите заклинания, никоя политическа сила да не печели абсолютни победи на изборите, машинката на Доган ще цъка безотказно, защото либералдемократите (т.е.центърът) ще осигурява необходимото мнозинство, за да може правителствот да бъде стабилно. Това, което чертае Доган като контури на политическата система, е принципно вярно и го знае всеки студент по политология. Въпросът за България обаче не е дали, а кога. Но също и дали тези играчи на политическата сцена, особено в лявата й част, са способни да станат елементи от подобна, теоретично правилна конструкция. Реалностите говорят, че по-скоро не са, но това е друга тема.
Това, което направи българската опозиция в неделя обаче, по принцип е окуражително. Защото една значима част от българските политици стигна до заключението, че трябва да се търси алтернатива на вземаните управленски решения. Откъдето и да го погледнеш, това си е постижение, като се има предвид състоянието на българската опозиция в момента. Големият проблем е, че физиономиите на всички, които се събраха преди два дни в НДК (с малки изключения), са на хора, които в един или друг момент са имали възможност да приложат на практика алтернативните си виждания. Резултатите, меко казано, не бяха блестящи. Но до март, когато алтернативната програма на опозицията трябва да бъде готова, има време. Може пък дотогава да се появят и нови лица, кой знае?
Арестите ни са за ремонт, един отговаря на европейските норми
СОФИЯ. Само новият арест на Специализираната следствена служба отговаря на изискванията на евроконвенциите, съобщи директорът на новоучредената главна дирекция "Следствени арести" към Министерството на правосъдието Огнян Симеонов. Арестните помещения на окръжните следствени служби във Варна и Русе отчасти отговаряли на условията. С измененията на Закона за съдебната власт всички арести на следствените служби, които са 89, преминаха на подчинение към правосъдното министерство. От тях 27 са в мазета, което е недопустимо, подчерта зам.-министър Златка Русева.
Почти всички арести се нуждаели от ремонт. Преструктурираната НСлС е поискала около 5 млрд. лв. от бюджета на съдебната власт за цялостната им поддръжка за тази година, но само 1 млн. лв. били отделени за ремонти, което било крайно недостатъчно. На утрешното заседание на Висшия съдебен съвет ще бъде обсъждан въпросът за тежкото наследство, което МП поема от националното следствие. Въпреки оскъдните средства обаче не е имало случаи задържани да останат без храна.
1588 души работят като обслужващ и охранителен персонал в следствените арести, 371 са незаетите места, но Бойко Рашков не назначил никого през последните 4 години. Министерството на правосъдието е изготвило наредба за положението на обвиняемите и подсъдимите, в която се регламентират условията в следствените арести. Наредбата е изпратена на главния прокурор за доуточняване. Зам.-министър Златка Русева се надява до края на лятната сесия парламентът да приеме и нов закон за изпълнение на наказанията.
Българското копие на Сталиновия ГУЛАГ - дело на политбюро
В дело &numero;4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви - 181.
Със заповед &numero;22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 - криминални.
За контрареволюционна дейност:
С протокол А &numero;135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август, и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че "са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица. ". В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за "останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии". Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души, сред които бившите генарали Ганчо Иванов, Никола Ганчев и Костадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24 624 членове.
След закриване на ТВО-Белене от 1.I.1954 до 5. ХI. 1956 не е имало въдворяване по политически причини. С указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в "Известие на президиума на Народното събрание", се приема поправка за ТВО. С нея в трудово-възпитателно общежитие със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 указ &numero; 468 за някои права на Народната милиция претъпрява промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки "спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република, или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство и съзнателно отбягват да се занимават с общественополезен труд или систематически скитат из страната". Трите мерки са: а) принудително установяване на друго местожителство за определен срок б) забрана за напускане на местожителството за определен срок в) настаняване за определен срок в ТВО, ръководено от МВР под надзора на прокуратурата. Срокът за престояване в ТВО се определя от министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Три години по-късно, през 1959, последната точка от указа ще се използва от МВР като законово основание за изпращане на "хулиганите" в секретния лагер край Ловеч.
Въпреки че няма реална опасност в България да се случат събитията от Унгария през 1956, партията взима превантивни мерки и ТВО в Белене отново се превръща в политически лагер, като е напълнено с опасните за комунистическите управници лица. Априлският пленум от 1956, на който Живков затвърждава позициите си като първи секретар на ЦК на БКП от 1954, вече е минал. Следвайки ленинските принципи, диктаторът поема твърд курс към "укрепване завоеванията на социализма". С протокол Б &numero;9 от 17. ХI. 1956 ПБ на ЦК на БКП взима решение за изселване от столицата на всички обществено опасни лица. В него е записано: "Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове".
Стига се до датата 21. I. 1958, когато на заседание на ПБ на ЦК на БКП по доклад лично на Тодор Живков се обсъжда въпросът за засилване на борбата против хулиганските прояви. Решението буквално е следното: "С цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви, политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков (министър на вътрешните работи, б.а. )да организира въдворяването на принудителен физически труд за отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци, рецидивисти и други разложени елементи".
През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов заявява, че в България няма вече ТВО. Откровената лъжа, тъй като лагерът в Белене е работил с пълна пара, е могла да предизвика негативни външнополитически последствия, събира спешно партийната върхушка, която решава незабавно да бъде освободена по-голямата част от въдворените в Белене. Това става с решение от 27. VIII. 1959 на политбюро в състав Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински, като е прието да се освободят всички 276 политически и 981 за криминални прояви. В ТВО остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти. Той излага пред политбюро решението, "че за по-правилното и по-ефективно водене на борбата срещу криминалните рецидивсти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни". В тази връзка той предлага на политбюро неосвободените дотогава 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки че няма открито решение на ПБ на ЦК на БКП и прокуратурата през 1990 приема, че политбюро не е взимало такова, предложението на вътрешния министър Цанков в действителност е изпълнено. Въпросните 166 непоправими рецидивисти поставят началото на лагера край Ловеч. Него МВР формира като Трудовата група-Ловеч, филиал на ТВО-Белене с щатен състав 7 офицери и 83 старшини - охрана и надзиратели. 40 години по-късно се разбира, че съдбата на заточените край Ловеч е решена с благословията на Тодор Живков след предварителен разговор на министър Георги Цанков лично с диктатора. Затова свидетелства неизвестна и непубликувана досега стенограма от заседанието на политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и ПБ на ЦК решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер: "През 1959 ние разгледахме обстановката в страната и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново, или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд".
Взимаме още 10 млн. евро за свлачищата
СОФИЯ. България ще кандидатства за още 10 млн. евро пред Европейската комисия за укрепване на свлачищата по Черноморието и ерозиралия дунавски бряг, стана ясно вчера. Целият проект е за 50 млн. евро. Чрез заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) взехме заем от 25 млн. евро, 15 млн. евро са от фонда за социално развитие към ЕС. Оставащата част от 10 млн. евро ще искаме от европейската програма "Широкомащабна инфраструктура". България вече е изпратила предложението до Европейската комисия, съобщи пред БТА Иван Саев, началник управление "Благоустройствени дейности" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. До края на февруари ведомството на Евгений Бакърджиев трябва да представи данните за проекта до Управителния комитет на ФАР.
ЕИБ ще отпуска парите за строителството и контрола по изпълнението му по банкова сметка на специално звено за управление на проекта, подчинено на министерството, уточниха от там. Минимумът на отделните траншове е 1 млн. евро, а максимумът - 5 милиона Всеки месец звеното ще трябва да изготвя доклад до банката за усвояването на парите по проекта. Изпълнението му ще стартира напролет с укрепването на свлачището в местността Кабакум край Варна.
Военни прокурори поеха случая с нападението над моряшкия пост
ВАРНА. Окръжната военна прокуратура е поела случая с нападението над караула на поделение на ВМС в събота през нощта в Горна Трака. Както писа "Демокрация", маскирани са нападнали двамата дежурни в караулното на поделение 26 800 на ВМС в 1.30 ч. в нощта срещу събота. Според официално съобщение на пресцентъра на МО, нападателите са били двама. Те нахлули в караулката, набили и завързали двамата дежурни - сержант Петър Петров и помощника му матрос Добромир Тодоров. От първия е отнет пистолет "Макаров" с 2 пълнителя, а от втория автомат "Калашников" с 1 пълнител с 30 патрона. Двамата не са пострадали сериозно и няма опасност за живота им. Засега няма данни нападателите да са военни. Ако до няколко дни се докаже че извършителите са цивилни лица, случаят ще бъде поет от окръжната прокуратура, коментира шефът на военните прокурори полк. Бочо Цветков. Тогава цивилните магистрати ще извършат проверката дали са спазвани парвилата за даване на дежурство в свързочното поделение. Веднага след инцидента е бил извършен оглед от военен следовател. Отношение по случая, имат РДВР - Варна, и военната полиция.
Всички билкари на изпит, бракониерите с глоби до 1 млн. лв. СОФИЯ. Хищническото изтръгване на билките - спомен от миналото лято, ще бъде пресечено със закон. Само изкаралите изпит за правоспособност занапред ще могат да берат и да търгуват с лечебните стръкове, предвижда проект на екоминистерството. За да се сдобият с разрешително, билкарите ще трябва да познаят близо 40 растения в естествената им среда. В документите ще пише вида на билката и разрешеното количество, находището и как ще се събира природният лек.
Когато билките се берат за домашни цели, няма да се изисква документ. Позволително няма да е нужно и на тези, които ще събират лечебните растения в големи количества, но надзиравани от правоспособен билкар. За лични нужди са позволени до 1 кг корени и плод, до 2 кг стрък и до половин кг цвят. Заловените да бракониерстват ще плащат глоба от 10 хил. лв. до 1 млн. лв. Законът за лечебните растения значително ще ограничи достъпа до билковия бизнес. Събирането, преработката и износът на билки през последния сезон привлякоха около 15 хил. безработни. Нахлулите случайно в билкарството невежи вандалски изскубаха набедения за бързи печалби жълт кантарион.
Национален съвет по лечебни растения ще бъде създаден към МОСВ. Органът ще контролира брането, производството и търговията с билки и в него ще участват също хора от Националното управление по горите.
Декемврийските сметки за парно ще бъдат ясни утре
На абонатите на топлофикация наистина им стана горещо, след като стана ясно, че сметките за парно за декември ще са доста по-високи от ноемврийските. След намесата на вицепремиерът Евгений Бакърджиев обаче издаването на бележки за дължимите суми бе спряно. "Това, което предлагат топлофикациите, няма да стане", категоричен бе той.
От Комитета по енергетика засега съобщиха само, че сметките ще бъдат до 30 на сто по-високи. За Перник увеличението ще бъде средно с около 20 на сто, за Бургас - с 8 процента, за Шумен - с 27 на сто, а за София - с около 30 процента. Пълна информация за това, колко ще плащаме, ще има най-рано утре. Назначените от КЕ две комисии завършват проверката си днес, а резултатите от нея ще бъдат обсъдени от ръководството на комитета на 20 януари.
Докато трае проверката на КЕ, "Демокрация" направи своя репортерска проверка.
Софийската топлофикация е проверявана по две линии - от общината и от Комитета по енергетика, събщи търговският директор на фирмата Пенко Стоянов. Той не се ангажира с прогноза, кога ще има конкретен резултат. Абонатите обаче не трябва да се тревожат за сроковете, тъй като столичната топлофикация ще удължи времето за плащане на декемврийските сметки без лихва. По принцип издължаването става до 30-о число, но отоплителната фирма закъснява вече 4 дни със зареждане на касите с данни. Ако пък се наложи преизчисляване на сметките, фирмата може да сметне новите суми за 10-ина дни.
