ОМО "Илинден" дайте на прокурора
Шепа все воеводи от ОМО "Илинден", обявиха неподчинение на българската държава от 10 август съвсем се разпищолиха и тръгнаха да се жалват пред чужди консулства. Да се анулират клаузите на Букурешкия мирен договр от 1913 година настояват "харамиите", което на най-прост български език ще рече, че призовават за обединението на земите от Вардарска и Гръцка Македония с тези на Пиринска. В една обща и нова държава Македония. Или още по-ясно казано, без притеснение призовават за откъсване на исконни български земи и населението им и присъединяването им ни по-малко ни повече към чужда страна. Във всяка правова държава това деяние бързо се квалифицира като противопоставяне на конституционния ред и оттам нататък със "славните герои", изживяващи се като освободители на всички македонци по света се заемат прокуратурата и съдът.
Вместо това македонствуващите дейци на нерегистрираната ОМО "Илинден" продължават необезпокоявано пропагандата си за принадлежността си към македонска нация, произтичаща от самия род на Александър Македонски.
В същото време самият главен прокурор Татарчев идважда своето оръжие като обикновен гражданин на републиката, разполагащ единствено и най-бързо с публичността на медиите, и определя псевдоилинденци като бандити и хулигани. Като че ли не е облечен в подобаваща и достатъчна власт дадена му от закона да посочи и обвини точно в сепаратизъм и нарушаване на българската конституция известните вече на всички "македонеещи" се граждани на републиката. Като в онзи стар виц за азиатското феодално право (по-скоро липсата му), когато за да накажат провинилия се съселянини, го обикалят в кръг и неспирно заклеймяват - "ти си много лош". За да ги сплаши г-н прокурорът изпраща на ОМО-вци от време на време някой и друг полицай, в схватка с който да покажат бабаитлъка си. За честта на пагона, ако службите отвърнат на удра с удар, кога виж са ни осъдили в Страсбург, ей така за нарушаване на човешките права. Като се скриват удобно във факта, че не е регистирана, ОМО "Илинден" всъщност продължава да действа и предизвиква закона.
В края на ХХ век оръжията на цивилизацията са други и достатъчно силни. У нас макар отскоро също разполагаме с тях. Ако не за противоконституционна дейност, поне за хулиганство можеха да бъдат осъдени пиянстващите ОМО-вци.
България била трубадурно княжество
Доц. Елка Дроснева, шеф на изпитната комисия
- Защо тази година няма пълна шестица по история?
- За нас е по-важно да има голям брой хубави работи, т.е. отлични и много добри, а една пълна шестица никога не е гаранция за високия успех. През 1996 имахме цели три, но в същото време и 62 процента двойки.
- Кои са най-често срещаните грешки?
- Непознаването на държавните структури. Много често се срещат изразите - избиране на конституцията, конституцията се състои от закони, членове и алинеи, княжеството има умерено монархо-демократично управление. Термини като демократично, либерално, монархическо, парламентарно, републиканско се оказва, че не са съвсем ясни.
- Защо? Тези термини непрекъснато звучат.
- От една страна, е напрежението на изпита. Второто е публичната среда, в която ние, възрастните, употребяваме тези термини. Ако на кандидатите беше обяснено какво е трибутарно княжество, нямаше да се появи трубадурното княжество. По същия начин е и с васалитета.
- Паралелите със сегашната действителност само на равнище терминология ли са?
- Не. Младите хора, интересуващи се от днешния политически живот, добре са схванали например, че една от ценностите на модерното време, е разделението на властите. В много работи се вижда колко точно се употребява и всеобщото избирателно право, което иначе по Търновската конституция липсва.
- До каква степен двойките се дължат и на различните учебници?
- Вината не е в учебниците, въпреки че и трите не са перфектни. Въпросът е, че много кандидат-студенти са склонни да зазубрят текста от учебниците, без да вникнат в него, да търсят готови разработки и затова понякога попадат на шарлатани. Курсовете и частните уроци имат смисъл само когато човек си свърши сам работата.
- Много ли повтарящи се теми, продукт на конвейра на частните уроци, имаше това лято?
- Винаги се очертават "школи" и съответно видове теми.
- Склонни ли сте да пресечете шарлатанството, като промените формата на изпита?
- Механизмът е всяка година да сменяме програмата. Както се казва, като ще вземат големи пари, поне да си ги изработят. Ще продължим така, но аз лично не съм убедена, че това е добрият начин.
България има неограничени възможности за ро-ро превози
РУСЕ. По Дунав България има най-много ро-ро пристанища. Това открива неограничени възможности за тях да станат посредник между Западна Европа и Азия. Досега Германия е изградила един терминал в Пасау, Австрия, два в Линц и Виена, Словакия - един в Братислава, който още не работи, Унгария - един в Будапеща, а българия има три във Видин, Оряхово и Русе, съобщи вчера капитан Любен Митев. В българските пристанища могат да се обработват и неограничен брой тежки камиони. Чрез диференциране на товаропотоците те могат да се насочат по най-кратък път през Гърция за северните брегове на Азия и Африка и през Варна и Бургас за Русия и Средна Азия. Досега България има 4 специализирани катамарана за ро-ро превози, които пътуват редовно до Германия. Използваните като фериботи между България и Румъния приспособени съдове не отговарят на европейските изисквания за ро-ро превози. Ако българските корабопритежатели увеличат броя на катамараните и използват изпреварващите предимства, географско положение и изградена инфраструктура, те ще могат да се наложат бързо като водещи превозвачи между Европа и Азия, смята капитан Митев.
Владигеров е Гершуиновият пионер за Източна Европа
Сега, когато честваме 100-годишнината на Джордж Гершуин, бележим и 5 години от кончината на големия му почитател и интерпретатор - нашия музикант Александър Владигерав. Впрочем на днешния ден той би навършил 65 години.
Александър Владигеров е единственият български творец, който с неотклонна последователност и любов в продължение на целия си живот остана свързан с музиката на Джордж Гершуин. Или както преди години го нарече един полски критик: "Владигеров е Гершуиновият пионер за източния блок."
Още като ученик в Музикалното училище през междучасията той захласнато импровизира на пианото теми от филма "Рапсодия в синьо" и понася първото си наказание - поведение укорно единица/1/ за това, че свири "упадъчна американска музика" (времената бяха такива). А двайсет години по-късно ще дирижира Кубинската филхармония в поредица концерти с музика на Гершуин, които ще се предават директно по радиото, и цяла Хавана ще преживее истинска фиеста. Не е ли парадоксално "Кубинската увертюра" (1930 г.) , инспирирана от едно пътуване на Гершуин в Куба, да прозвучи именно там за пръв път под палката на български диригент.
Полските филхармоници в Лодз бяха абонирали Владигеров за ежегодни коледни концерти само с Гершуинова програма и те се превръщаха неизменно в празник. А у нас няма оркестър, с който Сашо да не е свирил любимия си Гуршуин било като диригент, а също и като солист-диригент на "Рапсодия в синьо" или само в пиано-рецитал, съпроводен от блестящи с остроумието си беседи.
Александър Владигеров имаше голяма мечта (за жалост неосъществена) да реализира на българска сцена операта "Порги и Бес". И след като в продължение на години полагаше неимоверни усилия да се снабди с партитурата и не успя, най-накрая седна и я "написа" сам. Плод на този огромен труд е собствената му оркестрация и запис със солисти, хор и оркестър с фрагменти из операта "Порги и Бес". Когато Ленард Бърнстейн чува това изпълнение, остава изненадан, че в далечна България Гершуин може да звучи така автентично и проникновено. С цел да възкреси едно незаслужено забравено произведение, което бележи важен етап в творчеството на Гершуин, Александър Владигеров направи върху едноактната опера "Тъжният понеделник" изцяло своя нова редакция и оркестрация. Освен уникалния запис тази опера има и реализация на русенска сцена. Със Симфоничния оркестър на БР Александър Владигеров записа фактически пълен интеграл на симфоничното и оперно творчество на Гершуин.
В последната година от живота си, вече много болен, лишен от възможността да концертира, Владигеров направи оркестрация и аранжимент за струнен оркестър на повче от 40 Гершуинови песни.
Паметта на публиката е кратка. Но тези, които обичат Гершуин и са съхранили в сърцата си обич към Владигеров, непременно долавят нейде... "оттам"... незабравимите звуци на "The Man I Love".
Дебатът по конвенцията за малцинствата, излишните страхове и
Почти година и половина вече само споменаването на Рамковата конванция за защита на националните малцинства навява страхове. За трети път преди десетина дни президентът се опита да начене дебат по нея, на два пъти държавният глава уж го започваше, но дискусията утихваше много бързо. Ратифицирането на документа от Народното събрание все се отлагаше за по-добри за консенсуса времена. Изглежда, доста улегнала трябва да стане българската демокрация, за да могат всички политически сили да преглътнат простия факт, че малцинствата и малцинствените групи имат права, които трябва да са гарантирани както де факто, така и на хартия. И това е белег на обикновена цивилизованост. Защото малцинствата не се раждат нито чрез подписването, нито след ратификацията на документа. Този простичък факт трябва най-после да се разбере, за да може да се пристъпи към проблема с отворени очи. Притесненията и предразъдъците само ще го задълбочат и ще придобият неестествено страховити очартания, ако още веднъж ратифицикацията на конвенцията в НС се отложи за "друг път".
На 24 април 1997 Петър Стоянов за първи път заяви, че ще провокира дебат в обществото по конвенцията. Тогава той заминаваше за Страсбург, за участие в сесията на ПАСЕ. Там обаче не бе отворена дума за присъединяването на България към документа и от април 1997 чак до есента на миналата година никой от политиците ни не обели и дума за дебат по конвенцията, отлагаха го все други проблеми, нетърпящи отглагане.
Миналата есен политическият сезон започна с искането на Петър Стоянов политиците да се произнесат по документа. Той свика Консултативния съвет за национална сигурност и постави ребром въпроса пред държавните мъже за присъединяването на България към рамковата конвенция. Президентът успя да убеди всички, че присъединяването трябва да стане, от заседанието политиците уж излязоха обединени, стигна се дори до общото мнение към конвенцията да се изработи интерпретираща декларация. Нещо повече, държавните мъже бяха единодушни, че конвенцията у нас се прилага на практика присъединяването ни към нея едва ли не е формален акт. Само социалистите премълчаха мнението си по съпътстващия документ (а не по самата конвенция), защото уж нямали официална позиция от "Позитано". Този факт обаче им даваше и продължава да им дава възможност да атакуват конвенцията винаги, когато партийни съображения го наложат.
Няколко дни преди заседанието на Консултативния съвет на сесията на ПАСЕ през септември 1997 датският депутат Хенинг Гелерот (той е и един от докладчиците за България в СЕ) поиска конвенцията да се подпише спешно от всички страни-членки на СЕ, за да влезе по-бързо в сила. Тогава, по време на дебата в Страсбург, всички български депутати, участници в асамблеята, обявиха принципното си съгласие за присъединяването на страната ни. Конвенцията влезе в сила на 11 октомври 1997 на срещата на върха на СЕ, тогава дванадесетте от 40-те членки на организацията обявиха, че са я ратифицирали. Пак тогава българският президент Петър Стоянов подписа документа, а няколко дни по-рано правителството бе взело решението си за това. Оставаше само парламентът да ратифицира документа.
И тук се появи препъникамъкът, който и до днес разединява политиците:
Въпросът е дали ще се присъединим със или без интерпретираща декларация
Тя би трябвало да изясни какво в България се разбира под национално малцинство и да се приеме от парламента по време на ратификацията в НС на документа. Възможността е предложена от Съвета на Европа просто защото европейците не са единни за съдържанието на това понятие, СЕ така и не предложи своя обща дефиниция за национално малцинство, тъй като нито един от вариантите не бе подкрепен от всички страни членки. Имаше например идея имигрантите също да се обявят за малцинства. В обяснителния доклад към конвенцията изрично се обяснява, че държавите сами тълкуват понятието и част от страните в Стария континент се възползваха и се присъединиха към конвенцията с тълкувания.
Миналата есен и мнозинството, и левицата бяха на мнение, че интерпретираща декларарация е необходима, само ДПС я считаше за излишна. МВнР дори изработи проект, който макар и в суров вид формулираше българската дефиниция и изборояваше малцинствените групи, живеещи традиционно у нас. Създадена бе и работна група, която да прецизира текста. Тя обаче се разпадна от само себе си, защото веднага след подписа на президента в Страсбург, 50 депутати от БСП и БББ се обърнаха към Конституционния съд. България е еднонационална държава, сиреч в нея малцинства няма, мотивираха се те и посочваха, че конвенцията защитавала колективните права на малцинства. Негласно бе възприета идеята КС да извади кестените от огъня, като, отговаряйки на опозицията, формулира и текста на съпътстващия документ.... Точно това обаче КС не свърши. Той обаче реши единодушно на 19 февруари, че документът не противоречи на конституцията. При тълкуването си съдия-докладчикът Тодор Тодоров пише, че конвенцията не задължава България да признае малцинства на своя територия, а държавата си запазва правото да не допуска партии на етническа основа. Той припомня, че самата конституция допуска изучаването на "майчин език", а това е една от клаузите в конвенцията. През февруари обаче решението на КС мина, отмина и като че ли никой от политиците не го забеляза. Нещо повече - при совалките у нас на докладчиците на СЕ в началото на лятото изобщо не стана дума за конвенцията.
Междувременно синхронизирането на законодателството ни с европейското набираше сила. Миналата седмица например бяха приети онези текстове в медийния закон, които допускат радио и тв програми на майчин (т.е. на турски) език, към някои псевдонационалисти са твърде непримирими.
В конвенцията има и още един притеснителен текст, даващ право на преводач в административни и съдебни институции на хора, които не владеят официалния език. "Добронамерените" атаки срещу него са прозрачни: държавицата ни, видите ли, е в борд, защо да се харчат "грешни пари"? Депутатът от ОНС Лютфи Местан обаче заяви пред "Демокрация", че може да изброи дузина случаи, при които например в съда и сега преводач се осигурява на хора, които не владеят български. Всичко това доказва, че България практически спазва конвенцията, остава само политиците да решат дали да има интерпретираща декларация.
Засега са известни две от позициите, които ще бъдат анонсирани през есента. Едната е на ВМРО - Красимир Каракачанов обяви в петък, че интерпретиращата декларация е необходима, за да изброи традиционно живеещите малцинствени групи у нас. В противен случай утре някоя съседна страна може да предяви претенции за признаване на несъществуващо у нас малцинство. Има известен резон впрочем в тези опасения на фона на последните изцепки на ОМО "Илинден", макар че работа на властите е веднъж завинаги да се справи с нерегистрираната организация. От ДПС предлагат документът да бъде ратифициран без тълкувание, но ако бъде превложена интерпретираща декрарация, която не удоволетворява движението, то ще контрира със свой, по-твърд вариант, признаха от централата на ДПС.
Струва ми се, вижданията на мнозинството все още ферментират, каза миналата седмица Петър Стоянов. Управляващите обаче засега действат достатъчно деликатно. Премиерът Иван Костов заяви, че кабинетът няма да предложи вариант на интерпретираща декларация, какво съдържание ще има тя и дали изобщо ще съществува, ще се решава по време на дебата. Дано есента разхлади умовете на политиците и започвалият три пъти дебат завърши този път с парламентарно гласуване.
Доц. Илия Ватев: Опитахме със 6 семейства, едно успя
- Доц. Ватев, как избрахте семейството, което се сдоби с първите ИКСИ близначета?
- Направихме процедурата на 6 семейства, върнахме повече от 60 оперирани яйца, но само това семейство имаше късмет.
- При кои двойки ИКСИ-методът е единственият шанс да имат дете?
- Методът е предназначен за мъжкия фактор на безплодие. Прилага се, когато сперматозоидите, вместо да плуват по един, плуват на стадо и по никакъв начин не могат да влязат в яйцеклетката. Тогава отделяме един от слепените и го инжектираме в яйцето. Случва се жената да има спермоантитела срещу прозрачната обвивка на яйцето и сперматозоидите никога не могат да влязат в него. Друг път пък броят на сперматозоидите е намален, с доста дефекти и живеят много малко. И най-крайните форми са, когато има само няколко подвижни сперматозоида.
- Колко семейства имат шанс да се възползват от този метод?
- Основната пречка е, че методът е изключително скъп дори в богатите страни.
-Наистина ли при метода 4-5 пъти се увеличава рискът от наследствени заболявания?
- Това е само при крайните случаи, когато има само няколко сперматозоида - тогава и рискът от вродени дефекти е много голям.
Забранен е временният внос на зеленчуци
СОФИЯ. Временният внос на зеленчуци се забранява до края на октомври, гласи постановление на правителството, прието вчера. Забраната засяга 16 вида зеленчуци, основно домати, корнишони, лук, гъби. В едномесечен срок трябва да се изнесе от страната вече внесената стока за преработка. Причината за тази мярка е задръстването на консервните комбинати с продукция от миналата година.
Междуведомствена група под ръководството на вицепремиера Веселин Методиев ще провери какви са нуждите на бюджетните организации от консервирани плодове и зеленчуци, гласи още постановлението. Целта е те да бъдат снабдени с необходимите количества, които ще бъдат преработени на ишлеме в заводите.
Левицата - прекрояване на широки и тесни
Как би изглеждало на практика сближаването на левите сили у нас, наскоро ни показаха телевизионните камери, уловили мига, когато Георги Първанов и Александър Томов понечиха да застанат на почетен караул край паметника на Благоев след срещата в Арбанаси. И въпреки че жестът вероятно е бил предварително уговорен и мислено репетиран, видя се видимото объркване на двамата лидери, които в последния момент размениха местата си, като Първанов запази за себе си лявата страна и категорично посочи на Томов да мине вдясно. Как след това човек да не вярва в символиката на жестовете? Притиснат в ъгъла от виденовистите заради "съглашателската си политика", Първанов в този момент повече от всякога трябва да се съобразява с тежненията на твърдия червен електорат, за когото евролевите не са нищо повече от отцепници и предатели на партийната кауза. Пък и срещата в Казанлък на "здравите сили в БСП", последвала официалните чествания на Бузлуджа, показа, че Виденов, Премянов, Минчо Минчев и Вацев няма да мирясат, докато не прекарат своя разделителна бразда в лявото пространство. Засега предизвестената поява на БСП-2 се отложи за неопределено време. Но едновременно с това се отлага и така нужният на Първанов идеологически компромис с Евролевицата, като се блокира идеята за опозиционно единение в ляво.
В търсенето на подходяща политическа формула лидерът на БСП заложи на историческите аналогии и определи сегашното състояние на левицата като възобновяване на дрязгите от 1903 г., довели до деленето на "тесни" и "широки" социалисти. Доколко аналогията е точна, ще стане ясно от процесите в БСП, които вече набират сила и едва ли могат да могат да бъдат удържани. Но вече е ясно едно. А именно - че прекрояването на тесни и широки социалисти е в ход в рамките на една партия, която мъчително търси своята идентификация. В първия случай "стесняването" на левицата е твърде изгодно на групата на Виденов и Премянов, които очакват да отцепят двете на-големи партийни организации - софийската и пловдивската - както и да оберат твърдолинейните поддръжниците на БКП-тата. Правоверният Минчо Минчев вече обяви сегашната БСП за мъртва и заяви, че ще се бори за възраждането й. А то естествено ще се извърши на базата на преброяването на твърдите и стабилни кадри, предвождани от Виденов, Премянов и всички ключови фигури на последното социалистическо управление. Що се отнася до "широката левица", нейните перспективи са далеч по-смътни и неясни. Безкрайните широти в лявото пространство винаги исторически са били обсебвани от тесносектантските тежнения. А стремежът за борба с вътрешния враг е надделявал над коалиционния консенсус, нещо, което отново проличава в нагласите на левия електорат. И това подсказва, че въпреки възможните трансформации в БСП ще са необходими още много сбирки като тази в лозето на Габровски, преди да стане възможно някакво общо взаимодействие между Първанов, д-р Дертлиев, Кръстьо Петков и Томов. И преди левицата да се превърне в алтернатива на властта.
Красимир Премянов: "Днес няма представители на лявата социално ориентирана политика. Има вакуум и тази роля ще поеме или съществуваща, или нова партия."
Георги Първанов: "Тези, които ровят в тила на БСП, безвъзвратно ерозираха единството ни."
Масирани полицейски акции разкриха депа на автоджамбази
ПЛОВДИВ. Тайни гаражи, в които са съхранявани крадени коли, докато техните собственици са били рекетирани, за да си получат обратно возилата, бяха разкрити при полицейска операция. На ул. "Череша" &numero; 2 е намерен "Фолксваген", собственост на видински бизнесмен. Микробусът е задигнат от София, като междувременно е направен опит да бъдат подправени номерата на двигателя и рамата. Изчезналото лекотоварно "Рено" на Георги Асенов от Пазарджик пък е било открито на ул. "Коматевско шосе" &numero; 41. Бусът е със сменен двигател, без номера и за него липсват регистрационни документи. На същия адрес полицаите се натъкнаха и на "Рено Трафик", което се води на Огнян Геновски, но данните от талона не отговарят на тези от двигателя. В подземието на хотел "Ес Пи Ес" бе намерен лек автомобил "Ауди 200", притежаван от Красимир Дойчинов. Возилото било тежко пострадало при катастрофа, а номерата от двигателя и рамата му били прещамповани върху друго ауди, откраднато от Пловдив. Всички нередовни коли са иззети и поставени под охрана. Според шефа на полицията подполк. Илиян Йорданов неговите подчинени са проверили 42 гаража по сигнали, че те се използват от автоджамбази. Изнудвачите искали от собствениците на плячкосаните и укрити коли откуп от една трета върху цената, който се движел между 5 и 10 хил. германски марки. Повечето от потърпевшите бизнесмени плащали исканата сума. Автомобилите на отказалите били снабдявани с фалшиви номера и пласирани на черно.
Митничари без граница
Четири тона изсушен жълт кантарион е много обемиста стока за безследно изчезване. Но тя изчезна. Трима пазачи за един склад в Ръжево Конаре също не са малко да овардят суровината за потентност. Обаче не я опазиха. Случайно или не това става за втори път. Ако обаче митничарите не заловят едрогабаритните бали на границата, вероятността за случайни и неорганизирани бандитски удари ще намалее значително.
Всъщност тъкмо нелегалната пропускливост на граничните пунктове е първото условие за зеленчуковата, билковата, гъбарската и прочие война на мафията срещу тружениците на полето. Няма съмнение, че след югоембаргото по граничните пунктове добре смазаната нерегистрирана организация "Митничари без граница" действа все още безпроблемно. И докато отляво редовно плачат за изгубените пазари, всекидневно ставаме свидетели как български стоки с помощта на "свободните" митничари зареждат световните сергии с всичко, от което имат нужда зад граница. Доста по-чевръсто, отколкото работят държавните служители в тази насока. И колкото по-лесно се отварят границите за контрабанда, толкова повече ще се затягат шенгенските.
Общините защитават незаконните тържища
Общините защитават незаконните тържища, казва Георги Михнев, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища пред "Демокрация"
- Господин Михнев, миналата седмица зеленчукопроизводители и търговци се оплакаха, че само в София има поне 20 нерегламентирани тържища, които подбиват цените и ощетяват законно работещите търговци. Комисията по стоковите борси и тържищата проверява ли ги, наложени ли са наказания?
- Така наречените нерегламентирани тържища не са никакви тържища, а незаконни пазари. Специално пазарът в "Дружба" не е нито тържище, нито има лиценз. Онези, които нарушават закона, ние ги санкционираме. Повечето такива места са под властта на общините и те би трябвало да се занимаят с тях. Ние не можем да издаваме наказния на тези пазари, защото в документите, които притежават са записани както трябва - като пазар, а не тържище. Проблемът с тези пазари е, че те като всички останали търговци на хранителни продукти трябва да отговарят на всички изисквания относно произхода, безвредността, безопасността на стоката.
- От тържищата казват, че точно на тези пазари се продават кантрабандно внесените зеленчуци.. - Абсолютно е възможно. Докладваха ми, че в Първенец пристигнали турски камиони с контрабандно внесена продукция. Пратих хората там, оказа се, че веднага са пратили полиция, която ги е разгонила от тържището. Но камионът не се е върнал в Турция. Продукцията е потънала някъде в незаконните пазари. Нашата комисия, която контролира борсите и тържищата, има слабо взаимодействиес общините, на чието подчинение са пазарите. Тази верига трябва да е цялостна. Но пък нашата комисия, която е от 35 души, едва ли е в състояние да контролира всички тържища и пазари в България. Местните власти за съжаление не ни сътрудничат. Колкото пъти накажем някое незаконно тържище, толкова пъти нарушителите са оправдани от страна на общината, която им става защитник. А това е непонятно. Обищаната е за да прилага законите в съответния район.
-Докъде стигна лицензирането на тържищата?
-Имаме 50 молби. От тях са лицензирани 17, 7 са си получили разрешението. Има 23-24 кандидати за тържища, които са върнати заради недостатъци - санитарно-хигиенни изисквания, нередовни документи или защото се водят съдебни спорове за собствеността. Разрешение са получили "Плодекс" - Русе, "Пиргос плод" - Бургас, тържището в Слатина, "Плодове и зеленчуци" - Кърджали, "Русе комерс" и др. - Имате ли данни колко са фирмите, които незаконно вписват в документите си думите борса и тържище?
- Те са многобройни. Досега са наложени 47 наказания в цялата страна точно за това. В Плевен един си беше направил детска стокова борса, друг пък беше регистрирал зеленчукова стокова борса. А това обезсмисля цалото понятие.
-Какви са наказнията, които сте наложили?
- Минималното наказание за юридически лица е 50 минимални работни заплати, а максималното - 200. Досега максимално наказнаие не сме наложили. Физическите лица се наказват с 5 до 50 минимални заплати.
- Платени ли са вече глобите?
- Наказанието подлежи на обжалване. И естествено всички обжалват, а нашите служители ходят по дела. На едно такова дело в Кюстендил се оказа, че наказаният не дойде в съда, а от комисията трябваше да присъстват 4 човека. И ако ние имаме пет такива дела за 10 дни сградата ни в София ще остане празна, защото всички ще са по съдебните зали. В нашето законодателство трябва да се промени бързината на налагане на наказанията. Американската комисия за контрол, например, налага наказание и след три дни съдът блокира сметките на провинилата се фирма до изясняване на истината. Но в 99 на сто от случаите наказаните изпълняват всички предписания на комисията, защото следват допълнителни наказания. При нас законите се прилагат много мудно и процедурата е много тежка.
- При това положение има ли ефект от вашите проверки, търговците спазват ли вашите предписания?
-Един по един ги проверяваме след като са наказани и излиза че има ефект. Пререгистрират се, за да няма в документите им "борса", което е незаконно.
- Комисията поставя ли изисквания за хигиената и състоянието на базите, които искат лиценз?
- По закон се изискват документи за безопасност, за пожаробезопасност, от ХЕИ и ДВСК, че сградния фонд и базата отговарят на изискванията. Тъй като тези изисквания не са от нашата компетентност, ние се доверяваме на докумените, издадени от контролните органи. За съжаление обаче имаме сведения, че дори служители на ДВСК и ХЕИ участват в незаконни тържища. Те самите много добре знаят, че не могат да търгуват в един фургон, който е срещу законното тържище. Но го правят. И ние сега ще пратим хора по местата, закъдето имаме информация, за да бъдат санкционирани нарушителите.
-Не са ли твърде много тържищата у нас?
- У нас действително броят на тържищата е по-голям отколкото в другите страни. С лицензирането, което се явява нещо като предварителен контрол, се издига качеството на търговията. За съжаление тази бариера сама по себе си не е толкова висока и много хора я прескачат. На този етап обаче не бива да се впечатляваме от броя на тържищата. Това е процес, при който тези които ще работят сериозно ще останат, а другите или ще фалират или ще се превърнат в събирателни пазари. Така или иначе ние трябва да изградим веригата производител-събирателен пазар-тържище. Важно е в даден регион колко тържища има, а не като цяло на територията на страната, защото слатинското тържище например не може да конкурира бургаското. В София имаме 5-6 тържища, които сигурно ще тръгнат към окрупняване. Освен това предстоящото изграждане на хипермаркети ще вдигне при всяко положение качеството на търгуване. И другите ще трябва да ги следват, ако не искат да изчезнат.
Още една българка чака рожба след ИКСИ-метода
СОФИЯ. Има още една жена в ранна бременност след прилагане на ИКСИ-метода, каза вчера доц. Илия Ватев, ръководител на програмата за лечение на безплодието "Технобиоасистънс". Първите близначета у нас, родени благодарение на най-авангардния ин витро метод, са в отлично състояние, съобщи проф. Илко Карагьозов от столичния "Майчин дом". Бебетата дойдоха на бял свят на 30 юли сутринта. Близнаците са доносени и до 2 седмици, когато достигнат до 2,5 кг, ще бъдат изписани. Момиченцето, със стотина грама по-малко от момченцето, още е в кувьоз за по-лесна адаптация.
Само материалите и консумативите за операцията струваха 650 долара, а нашият труд - 168 долара, каза доц. Ватев. Родителите на близначетата обаче не са плащали нищо, тъй като били безработни. При авангардния метод от жената се взема яйцеклетка и се "съблича", като с ензими се отстраняват заобикалбящите я клетки. Подбира се сперматозоид и с микроинжекционна пипета се вкарва в яйцето. Повече от половината оплодени яйца преживяват операцията и още на следващия ден се виждат първите две клетки на човешкия зародиш. После ембрионите се имплантират в матката на бъдещата майка.
Още обекти от рудодобива отиват за ликвидация
СОФИЯ. Да се допълни с нови обекти списъкът на участъците и рудниците от рудодобива, които ще бъдат ликвидирани, реши правителството вчера.
До края на годината трябва да завърши ликвидацията на част от надземните производствени обекти и съоръжения на "Маджарово", където добивът на оловно-цинкови руди е окончателно прекратен. Останалите обекти - обогатителна фабрика, компресорен цех, химическа лаборатория и други, ще бъдат временно консервирани, за да се ползват в бъдеще от новото дружество "Българска златна компания".
Предвижда се техническа ликвидация на обогатителна фабрика "Устрем" с всичките спомагателни цехове. До края на годината трябва да приключи консервацията на хвостохранилище &numero; 4, собственост на предприятието.
За ликвидация са предвидени рудниците "Меден рид" и "Върли бряг" (участък "Ленко") от "Бургаски медни мини". Ще бъдат закрити рудниците "Елшица", "Цар Асен" - участък 1 и 2, и обогатителна фабрика "Елшица" от "Панагюрски мини".
През тази година ще започне консервация и рекултивация на хвостохранилището "Медет", което е прехвърлено към новото дружество "Еко-Медет".
Около 7 млрд. лева са необходими за ликвидацията и консервацията на тези и още 20 обекта от рудодобива. Само за 1998 са нужни 4.85 млрд. лева.
Очакваните приходи от продажбата на дълготрайни материални активи, машини, съоръжения и други са 1.45 млрд. лева. Общо 1347 души ще бъдат съкратени вследствие закриването на новите обекти. От тях 622 ще участват в техническата ликвидация и консервация. По 1 млн. лева ще получи всеки работник, съкратен заради структурната реформа, припомниха от правителствената пресслужба.
Страната разледена на 28 области
СОФИЯ. Страната да бъде разделена на 28 области, предвижда промяна в Закона за административно-териториално устройство, приета вчера от кабинета. На 1 януари 1999 министър-председателят ще назначи новите областни управители на страната. Новите области се съдават на мястото на 28-те бивши окръжни градове и вместо досегашните 9 областни центрове, създадени през 1987 година с цел да се централизира по здраво държавната машина. В старите окръзи са запазени всички държавни ведомства - структурите на МВР, прокуратурата и съда, както просветните, екологични и други държавни инспекторати и административни дейности. На практика това е затруднявало не само връзките между държавната власт с органите на местното самоуправление и на гражданите с отдалечените областни градове, а е оставяло фактически без контрол съществуващите местни административни звена на всички министерства и ведомства по места. Във всеки окръжен град до днес действат от 25 до 45 подобни държавни структури, така че няма да се налага създаването им отново. До 31 декември общинските съвети трябва да предоставят сгради за администрацията на областните центрове, а Законът за бюджета за 1999 да предвиди разходите за издръжката им. Около 600-700 служители ще бъдат назначени във връзка с териториалните промени, уточни зам.-министърът на регионалното развитие Евгени Чачев.
Законът ще влезе в сила вероятно през октомври, веднага след приемането му от парламента и обнародването в "Държавен вестник".
2 млрд. 675 млн. лв. за вещите лица на оценките за обещетяването на собствениците на одържавените имоти по "Закона Лучников" отпусна с постановление вчера МС. Във връзка с новите функции на областите се позволява увеличение на щата им средно с по 8 служители или общо 74 за сегашните 9 области.
Съдът в ЮАР решава за Меджидиева до три месеца
СОФИЯ. Бившият депутат от БСП и член на ръководството на заличената Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ) Златимир Орсов, председателят на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев и прокурорът от Главна прокуратура Антон Гиргинов са дали показания като свидетели пред съда в Кейптаун на процеса за екстрадирането на Веска Меджидиева. Това съобщи прокурорът Гиргинов, който вчера се завърна от ЮАР. Делото е било на 29, 30 и 31 юли и ще продължи днес и утре, когато ще бъдат разпитани Меджидиева и съпругът й Румен Спасов, уточни прокурорът Гиргинов. Според него съдът няма да постанови веднага решение, а и орионската дама имала право да обжалва. Там процедурите били много дълги, когато ставало дума за човешки права.
Веска Меджидиева присъствала през цялото време на съдебните заседания в залата, но прокурорът Гиргинов не е разговарял с нея. Той бил разпитван от съда за нашата правна система във връзка с гаранциите за правата на Меджидиева, ако бъде екстрадирана. Тримата българи били призовани като свидетели по искане на нейните южноафрикански адвокати.
Веска Меджидиева не е под стража в ЮАР, а е на свобода срещу парична гаранция, живеела в къща до Белвил и гледала малкото си дете.
Токът може да поскъпне с повече от 12 %
СОФИЯ. От 1 януари токът за населението може да поскъпне с повече от 12 на сто, каза шефът на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. От началото на идната година средната цена на електроенергията трябва да се вдигне с 8,95 процента. Според Шиляшки все още се уточнява как ще се разпредели увеличението между битовите и промишлените потребители. До 2001 година токът да струва средно 3,9 цента за киловатчас е било договорено с мисията на МВФ. Целта е цената на тока за бита да се изравни с тарифите за промишлеността, както е във всички нормални европейски държави. Причината е, че разходите по доставка на електроенергия за населението са по-високи от тези за индустрията.
Брикетите ще поскъпнат с 30 на сто, съобщи още Шиляшки. Това се очаква да стане от 1 септември, когато също с 30 процента ще се увеличават цените на парното и въглищата.
Уволняват служители на МВР, ако не докажат доходите си
Росица РАЙЧЕВА
СОФИЯ. Служителите на МВР, които не могат да дадат ясни доказателства и обяснение за разликата между получаваните доходи и имущественото си положение, ще бъдт уволнявани. Ще се използват всякакви способи срещу хората на вътрешното ведомство, за да не се допуска несъответствие и злоупотреба със служебното положение, каза в МС вчера секретарят на МВР полк. Атанас Атанасов.
Девоенизирането на МВР ще започне най-рано след шест месеца. На етапи, пагоните първо ще свалят оперативните служители, а по-късно общите и административните. Работна група от МВР под ръководсвото на полк. Атанасов ще подготви проекта за девоенизацията и ще предложи промените в закона. Правилникът за прилагане на Закона за МВР, който прие вчера кабинетът, не регламентира тази дейност, уточни секретарят на МВР. В него уточняват правилата, по които ще се изпълнява законът, за да се елеминира порочната практика за използването на подзаконови актове и различни тълкувания. Строг контрол и централизъм в управлението на службите предвижда правилникът.
Режимните офицери, които упражняваха контрол в предприятията за запазване на държаваната тайна, ще продължават работата си, но извън тях и на пряко подчинение на НСС, уточни полк. Атанасов. Секретните служители ще се назначават напълно доброволно и конспиративно, но нямат нищо общо с нещатните служители на МВР, които са явни, обясни секретарят на МВР, който е и шеф на НСС. Специална наредба ще определя правилата за ползване на лична охрана и контрол на охранителната дейност. Около 400 хил. лв. ще струва разрешително за охрана на обект, а 200 хил. лв. - за лична охрана.
Шенгенската стена може да падне с усилия от двете й стани
С политолога ИВАН КРЪСТЕВ разговаря Цоня СЪБЧЕВА от РФИ
Ако се получи голяма ножица в темповете на интеграция между централно-европейските и балканските страни, тогава ние ще се окажем по-изолирани, отколкото някога сме били.
- Г-н Кръстев, с какво могат да се обяснят опашките пред европейските посолства на фона на заявената политическа воля на страната ни?
- През последните 2-3 години в страните на Европейския съюз, главно в двата основни локомотива на европесйката интеграция - Франция и Германия, протекоха процеси, които едва ли биха били насърчителни, ако българското обществено мнение внимателно следеше тези процеси, нещо, което не се случи. Защото и в Германия, и във Франция се забелязаха две тенденции: увеличилата се безработица в Германия е рекордна в следвоенния период, както и много доброто електорално представяне на някои крайно десни политически групировки - на Льо Пен във Франция и на Републиканската партия в Германия - създадоха усещането, че именно визовият режим, именно прекалената отвореност на Германия и Франция застрашават благополучието и социалната държава, които бяха създадени там. Емигрантите и потенциалните емигранти се оказаха враг номер едно и на френската, и на немската политическа система. България, разбира се, е един много малък епизод от целия този пейзаж - спомнете си дебата, който тече във Франция във връзка с гражданството на хора, родени в Магреб. Спомнете си целия този дебат в една нова Европа как трябва да бъдат предефинирани гражданските права, политическите права, правата на убежище. През последните две години наистина станаха неща, които направиха идеята за свободно придвижване из една Европа без граници много по-утопична и метафорична, отколкото тя изглеждаше през 1990-1991.
- Трябва да добавим: и една неподготвена Европа за ерата на новата дигитална революция, към която тя за разлика от САЩ и Далечния изток трудно се адаптира. И ако вратата за миячи и метачи е затворена, то тя е тройно по-охранявана срещу високо квалифицираните специалисти.
- Това е голям проблем. В крайна сметка това, на което сме свидетели в Западна Европа, е кризата на морала на социалната държава, който беше създаден след студената война, но който, както става явно видимо от всичко случило се досега, до голяма степен беше зависим от съществуването на Берлинската стена. Именно Берлинската стена позволи на част от народите в Западна Европа да получат и този политически модел, и този просперитет, на който те се радват и в момента. За мен най-тежкият опит, който Западна Европа претърпя, беше опитът да бъде реинтегрирана Източна Германия. В крайна сметка, когато говорите за Изток в Германия, хората разбират не Полша и Чехия или България, те разбират Източна Германия. Цената на тази интеграция се видя прекалено висока на немския данъкоплатец. Вследствие на което и правителствата на тези страни започнаха по един видим или невидим начин да се опитват да създадат една визова стена, която да позволи да бъде защитен създаденият по времето на Берлинската стена просперитет.
- Защо Европа се оказа неподготвена да плати високата цена за изкупването на историческата си вина и призивът "да превъзмогнем комплекса на Ялта" не е актуален както за политическия елит, така и за обществата там?
- Ако чисто риторически следим как се е развивал политическият дебат на Изток и на Запад в Европа през последните години, ще видим, че след 1992 "Ялта" изчезна от политическия речник на Европа. За унищожаването на ялтенската черта вие можете да чуете в речи на американския президент, но вече почти никога няма да го намерите в речите на немския канцлер или на френския президент. До голяма степен се оказа, че Европа се уплаши от цената, която трябва да се плати. А цената, която трябва да се плати, е всъщност една много висока цена. Тъй като ние винаги мислим през призмата на това какво биха могли да направят осем милиона българи на голяма Западна Европа, отговорпът е: нищо! България сама по себе си не представлява реален емиграционен проблем за нито една от големите европейски страни. Проблемът на България е проблем на всички, които са извън визовата стена и ако в момента ние говорим за това как България се опитва да свали Шенген, не забравяйте, че и много други страни, включително и по-големи от България, се опитват да свалят Шенген.
- Естествено, че ние сме част от системата скачени съдове, към която се прилага конкретно отношение. Само електоралната ли зависимост пречи на Европа да оцени и да преразгледа грешките си?
- Разбира се, не само електоралната зависимост. Това, което се промени в Европа от времето на плана Маршал и Европа сега, е липсата на едно поколение политически лидери, които са готови не да следват общественото мнение, а да го водят. Много пъти е коментирано, че времето на военното поколение, на хората, които са научени да печелят или да губят сражения, но да поемат отговорност за това, което се случва, свърши. Целият този тип медийна политика, която се наложи, цялото това желание на политическия елит на Запад, както вече виждаме и на Изток, през цялото време да прислужва на общественото мнение, такова, каквото то изглежда в социологическите проучвания, създаде ситуация, при която вече е много трудно да бъдат прокарвани каквито и да било непопулярни решения. В крайна сметка това, от което Западна Европа като че ли има нужда най-много, е стратегическо въображение - опитът да се види какво стратегически ти губиш или печелиш от политиката на присъединяване, неприсъединяване или отложено присъединяване на тези страни. В същото време не мога да не кажа, че част от загрижеността на страните и на обществата в Западна Европа е много реална. Реална е, защото степента на престъпност, която се внесе сред част от емиграционните вълни, специално от страните на бивша Югославия и на бившия Съветски съюз, е висока. Имах възможност да видя след последните бомбени атентати в Будапеща как унгарското обществено мнение реагира на това, че до голяма степен замесени в бомбения атентат, в който загинаха невинни хора, бяха унгарци, свързани с украинската и с руската мафия. Желанието за поставяне на визови режими е много силно. И това, което трябва да си кажем тук сега е, не само че Шенген не е стена, която лесно ще падне, но България е заплашена от налагането в близките 2 или 3 години на визов режим от шенгенски тип със страни като Чехия, Полша или Унгария. Ако се получи голяма ножица в темповете на интеграция между централноевропейските и балканските страни, тогава ние ще се окажем по-изолирани, отколкото сме били, и това е реален политически проблем, защото много трудно е да обясниш на хората, които са на улицата, как става така, че всички политически лидери на европейските страни идват и казват колко застават зад българската интеграция и в същото време за нормалния българин е все по-скъпо и по-трудно да излезе. Казвайки всичко това, веднага искам да подчертая, че аз не съм привърженик и на тая популистка вълна, която в момента заля по отношение на Шенген. България трябва да си постави някакви реални цели. Аз мисля, че много бързо се отказахме от политиката на малките стъпки и на малките победи. Ще ви дам два прости примера: в момента е най-неблагоприятното време за България да води активна кампания по Шенген. Защото сега ние се намираме в последната права на парламентарните избори в Германия. Преди края на парламентарните избори там е невъзможно каквато и да е било подкрепа от страна на немското правителство. В крайна сметка в намирането на точните аргументи, в намирането на точното време те да бъдат поставени за мен е силата на една дипломация. Шенгенската система специално в България показа негативни тенденции, които повече трябваше да бъдат обсъждани и които не са културни по своя характер. Ако погледнете дори документите, които искат различните шенгенски посолства в България, вие ще видите, че независимо от това, че съществува една шенгенска система, всяко посолство създава нова документация. Това е проблем, с който трябва да се борим на първо ниво за рационализация на тази система, за създаването на една малко по-разумна и хуманна процедура за издаване на визи, като първи етап, който хората щяха да усетят. И тогава да се търси политическият момент за натиск, за пробив на шенгенската стена. Създаването отново на втори тип нереалистични отношения, мобилизацията за сражение, което на този етап не може да бъде спечелено, според мен също е непродуктивен ход.
- Така или иначе, вече стореното - сторено. Оттук насетне какво може да се прави? Каква стратегия трябва да се потърси? Стратегия, която да провокира политическото мислене в Западна Европа и която до потърси някаква консолидация на интересите в Източна Европа. Интереси, които излизат от Вишеградската тройка - очевидно те ще са ни следващият проблем - и визов, и политико-икономически, независимо от ЦЕФТА.
- Ако трябва да бъдем напълно честни, ситуацията е много тежка независимо от това, което прави или не прави България. Представете си, че за голяма част от общественото мнение, включително от политическия елит в Западна Европа, България е страна, която граничи с косовския конфликт. България е страна, в която утре потенциално могат да се окажат 50 или 100 хиляди емигранти от Македония, които може би ще търсят своя път нататък към Запада. Казвам всичко това, защото когато се правят стратегии, много важно е да мислиш и за мотивите на другия. Да резбереш какво мисли той, какво чувства, от какво се страхува. Стената в крайна сметка трудно може да бъде разрушена от едната страна. Затова си мисля, че три поне са посоките, в които може да се работи. Първата: чисто статистически е много важно хората да бъдат информирани за това какви са реалните тенденции за емиграционните нагласи на българските граждани, какви са основните причини, които ги карат да отидат там. Но не по-малко важно е да се каже, че всъщност Западна Европа е все по-малко приветлива. Самият емигрантски избор вече не е тази възможност, която се отваряше през 1990-1991, когато много хора направиха този избор.
- Много лоша услуга направиха българските медии, които през последните 7-8 години не спряха да показват българи, постигнали някакво благополучие на Запад. Благополучие, в повечето случаи доста преувеличено на наша почва, но така или иначе това позамъгли съзнанието на немалко хора. Всъщност, истината е и трябва да си я признаем, че ние нямаме много българи, преуспели в Западна Европа.
- Особено през последните три или четири години Западна Европа и специално Германия е място, където е много трудно да се започне нов живот: да се започне работа, да бъдат изграждани кариера и семейство. Винаги ще имате няколко случая на успех. Но масово възможността да се отиде навън и да се прави една успешна кариера, още повече в сфера, в която хората искат да се занимават, е много по-малка. Казвам това, защото липсата на информация е първото нещо, което трябва да бъде преодоляно. Второто е създаване на една малко по-дългосрочна стратегия, като нейна първа част да бъде рационализацията на съществуващия визов режим. Това значи външно министерство да влезе в много по-активни разговори с всяко от отделните посолства на шенгенските страни. За да може да бъде намалено: първо, цялата бюрократична процедура за набавяне на документи от български граждани, която непрекъснато ги сблъсква с българска банкова система, с български нотариат, с различни ведомства, които трябва да издават тези документи. Вие знаете колко време се губи от това. Второто, което ми се вижда изключително важно: трябва рязко да бъде намалена степента на корумпираност, която съществува в някои от западните посолства.
- Всички посланици без изключение я отричат.
- Дали ще го признаят, или не, не е от значение. Но ако наистина се интересуват, те могат да научат ставките за това колко струва една или друга виза. Това нещо трябва да бъде направено, както и да бъде променено отношението към чакащите за виза. Отношенията към тях, което, за жалост, най-често се изразява от българи, работещи в шенгенските посолства. Това ще намали част от социалното напрежение. Нещо повече, това ще бъде видим ход, че нещо се променя. Защото хората обичат да четата във вестниците атаки срещу шенгенския визов режим, но за тях е по-важно да си получат своята виза, особено ако са решили да правят някакъв малък, експортно ориентиран бизнес, но дори и когато са просто туристи.
- Може би да потърсим и друго направление: с какво можем да провокираме раздвижването на мислите на Западна Европа! И защо нашият политически елит не сполучи да вкара България в отношението на Западна Европа към ялтенската вина?
- Много е трудно. Нашият елит може би има много вини, но част от вините са свързани със заварено положение. България никога не успя да излъчи можна политическа емиграция през последните 50 години, която да бъде достатъчно видима и да бъде фактор.
- Как би било възможно това, при положение, че имаме един избит политически елит?
- Това е трагическа вина. Тя е трагическа вина, но тя е фактор, от който се тръгна. Когато България през 1989 и 1990 година се оказа в новата ситуация, това беше страна, която в продължение на 50 години беше виждана като най-близкия сателит на Съветския съюз.
- Ние си бяхме протекторат.
- Да! България през цялото време се обясняваше в съветски категории, а не в ялтенски категории. Така че в рамките на 5 или 6 години едва ли може да бъде направено това, което не е било направено в рамките на 50 години, но тук вече трябва да се направи и другото - една ефективно работеща администрация, която да дава българските аргументи по начин, по който те могат да бъдат чути навън. Защото ние малко като че ли работим с аргументи за вътрешна употреба. А има аргументи, които звучат много слабо, казани навън. На нас в момента ни трябва дипломация, която да дава аргументи, които ще бъдат не просто ефектни, но и резултатни.
- Чакате ли чудо?
- Както се казва, у нас всяко чудо за три дни, но затова пък на всеки три дни чудо.
10 млн. марки ни дава Германия за дребния бизнес
СОФИЯ. 10 млн. марки ни отпуска германското правителство чрез Кредитната институция за възстановяване за насърчаване на малките и средните предприятия (МСП) у нас. Това предвижда проектът на спогодба за финансово сътрудничество между България и Германия, одобрен от министрите вчера.
1,5 млн. марки от сумата ще бъде безвъзмездна помощ за финансиране на подготвителни мерки по проекта за насърчаване на дребния бизнес. Останалите 8,5 млн. марки ще бъдат отпуснати под формата на заем за предоставяне на микрокредити за МСП. Условията на кредита са изключително облекчени - срок 40 години с 10-годишен гратисен период и годишна лихва 0,75 на сто. Прякото управление на заема ще се осъществява от БНБ. Средствата от Германия ще се получават по специална сметка в централната банка. Оттам те ще се отпускат на траншове на българските търговски банки, които от своя страна ще предоставят микрокредитите на крайните заемополучатели. Проектът на спогодба ще бъде внесен в Народното събрание за ратификация.
1805 са двойките на изпита по история в СУ "Св. Кл. Охридски"
СОФИЯ. 1805 двойки по история писаха това лято на кандидат-студентите в СУ "Св. Кл. Охридски". 38-те процента слаби оценки поставят положителен рекорд в сравнение с миналата и по-миналата година, когато двойките бяха съответно 47 и 62 на сто.
Най-високата бележка е 5,88, съобщи вчера доц. Елка Дроснева. 304 от общо 4809 писмени работи - това прави 6 процента - са оценени за отличен. Много добрите оценки са 1113, добрите са 884 и средните - 703. Две разработки са анулирани. В първата е посочен входящият номер на кандидат-студента, а втората е изпъстрена с нецензурни слова.
Бисери
Натанаил Охридски от малък се увличал по революционните идеи и поддържал връзки с Васил Левски.
Русия е за народна власт на българите и против монархията.
Марин Дринов е професор в Харварския университет.
Князът, който е начело на гражданската канцелария, е княз Черкарски.
Било е проведено гласоподаване за конституцията.
Русия е получила излаз на проходите.
Княз Дондуков Корсаков пожелава приятна работа на учредителното събрание и се оттегля.
По Търновската конституция България е конституционна монархия с правителствено управление.
България има републиканско-монархическо управление с либерално-демократични елементи.
Общото народно събрание действало всеки ден.
Държавността, управлението и контролът над Третата българска държава, както и нейното издигане и напредък, са немислими без приемането на проект за закони.
"Ню Йорк таймс": България подхранва регионални войни
Като се позовава на анонимни западни официални лица и специалисти в оръжейния бизнес, авторът твърди, че българско оръжие заминава за бунтовници в Конго, Ангола и Еритрея, за тамилските тигри и за бойците на племето хуту в Централна Африка - все представители на групи, подготвящи нови конфликти, отговорни за масови кланета или обявени официално за терористи.
"Ако българският оръжеен трафик бъде затворен, то тогава далеч по-малко оръжие ще подхранва тези регионални войни", казвали отново анонимни източници от разузнаването. Авторът намеква, че след натиска да се спре българското производство на пиратски дискове сега е редно това да се стори и с призводството на леко оръжие. След като хвали качествата на автоматите "Калашников", родно производство, като най-добрите в света, "Ню Йорк таймс" допълва, че България отчаяно търсела нови пазари, като "урежда клиенти с фалшиви документи, за да прикрие крайния купувач".
Украйна, Словакия, Румъния и Беларус също били големи доставчици на леко оръжие, но в България изборът бил най-голям. Следва изброяване на държавни производители и търговци като "Арсенал" и "Кинтекс" с припомняне на "съмнителни сделки" още от 60-те години насам и твърдение, че те все още се оглавяват от хората, управлявали ги по комунистическо време.
Сегашното правителство в София прави по-сериозни опити от предишния посткомунистически кабинет да ограничи незаконната оръжейна търговия, макар това да е в контраст с икономическите нужди и интересите на военната индустрия на страната, пише вестникът.
Той цитира Владимир Туртански от "правителствения съвет за отбранителна промишленост", според когото България спазва Васенаарското споразумение и оръжейната ни търговия се вписва в международните стандарти и норми. "Ню Йорк таймс" обаче настоява, че това споразумение не се отнася до лекото оръжие като калашниците например. "От нас не се изисква да докладваме на никого за нашите международни продажби", казва Туртански. Вестникът обаче спестява, че такава е практиката на всички оръжейни производители в света, включително и на САЩ, където се полагат усилия за унифициране и контрол на подобен износ.
Тринадесет държави извън Европейския съюз, сред които и България, постигнаха най-новите принципи и критерии на ЕС за оръжейна търговия, съобщи вчера централата на Евросъюза от Брюксел. "ЕС отбелязва със задоволство този факт и го приветства", се казва в съобщението, цитирано от Ройтерс.
Новият кодекс на поведение в този бизнес бе одобрен през юни и изброява 8 изисквания, с които държавите трябва да се съобразяват, когато разрешават износ на своя оръжейна продукция. Едно от тях например е да не се допуска износ, когато има "ясен риск" стоката да бъде използвана за вътрешни репресии. Не бива да се разрешава оръжеен износ и там, където това може да "провокира или предизвика" въоръжени конфликти. С особено внимание трябва да се издават лицензи за оръжейно производство на страни, където сериозно се нарушават човешки права. Другите критерии засягат регионалната стабилност, националната сигурност на 15-те от ЕС и връзките на купувачите с терористи. Ако през последните 3 години една държава е отказала продажба, новият търговец или производител, към когото се е обърнали клиентът трябва да се консултира с тази държава.
В деня, в който ЕС направи това съобщение, в. "Ню Йорк таймс" излезе със статия, поставяща под сериозно съмнение почтеността на българския оръжеен бизнес. Авторът живее и работи в Австрия като журналист на свободна практика. Той е същият, който "сензационно" съобщи за миниатюрните газови пистолети - ключодържатели "Оса", конструирани и произведени съвсем законно у нас. Преди няколко седмици той обвърза името на страната ни със "съмнителна", но напълно законна сделка от края на 1995 за износ на българско оръжие от британски посредник.
Българската Комисия за контрол и разрешение на външнотърговските сделки с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба не е получавала искане, разглеждала, издавала или отказвала разрешение на лицензирани български фирми за износ за терористични организации, се казва вчера в официална реакция по повод публикацията на "Ню Йорк таймс". България спазва стриктно всички ембаргови ограничения на ООН и не носи отговорност, ако след законен износ на наше оръжие то е реекспортирано за терористични организации. Процедурата изисква сертификат за краен получател, издаден от военното министерство на съответната страна (която в крайна сметка носи и отговорността), с условие че стоката е единствено за негови нужди и няма да бъде продавана, реекспортирана или предадена на трети лица без разрешение на компетентните български власти, се уточнява в съобщението на Министерството на търговията и туризма пред БТА.
"Агрополихим" платил на червен депутат за нереализирана бизнеспрограма
ВАРНА. Солидно финансово възнаграждение е получил през 1992 сегашният БСП-депутат от Варна Петър Димитров от фирма "Агрополихим" - Девня. Парите са дадени от близкото до Премянов тогавашно ръководство на торовия завод начело с Иван Иванов за неудачна бизнеспрорама, която така и не намерила приложение. Това става ясно от отворено писмо на сегашния изпълнителен директор на "Агрополихим" ст.н.с. инж. Иван Дяков, разпространено вчера. Писмото е провокирано от изнесената некоректна информация от червения депутат по време на последния парламентарен контрол. Лични интереси към завода прозират зад заявената от парламентарната трибуна позиция, смятат във фирмата. Нелепа е и защитата на бившето ръководство, за което "Демокрация" многократно писа, че е завлякло завода чрез неизгодни сделки - например с регистрираната на британските Вирджински острови фирма "CIF". Информацията за сключвани неизгодно сделки с външни фирми за доставка на суровини от страна на бившето ръководство бе потвърдена от проверка на Държавен финансов контрол - ревизионен акт Р-1027 от 27 май 1998 г. Изводът е, че на "Агрополихим" са нанесени щети (само за последната година) на стойност 706 329 долара и още над 640 млн. лв. от некоректни договори за строителни ремонти. Благодарение на "вещото" ръководство на бившия изпълнителен директор "Агрополихим" попадна във Виденовия списък на фирми за изолация.
