Ангел Ангелов ще избира между 6 покани от чужбина
Бокс
Ангел Ангелов ще избира между 6 покани от чужбина
СОФИЯ. След плачевното представяне на европейското първенство по бокс в Минск новият президент на федерацията Филип Атанасов обяви, че уволнява всичките си подчинени и че през следващите 5 години България няма да участва в шампионатите на света и на континента, докато не изгради силен отбор от сегашните юноши. Изречени под влияние на афект, думите на Атанасов вероятно ще бъдат обсъждани на предстоящото заседание на управителния съвет на БФБокс. Сред заплашените от отстраняване преди всичко е старши треньорът Ангел Ангелов, на когото обаче се дължат всички успехи на българския бокс от 1993 година насам. Той едва ли се тревожи за съдбата си при 6 примамливи предложения от чужбина. Положителен отговор от Геле чакат в Испания, Турция, Гърция, Македония, Алжир и Израел. Обявяваният два пъти за треньор &numero;1 на България (1993 и 1996) все още изчаква, но вече е близо до идеята да поеме гурбетчийския път, от която дълго време се плашеше. Неговият най-добър приятел в бокса Веселин Пашалиев, който втора година е треньор в Македония, му показа, че работата в чужбина носи повече полза, отколкото рискове.
Баните на открито ни калиха за ледения кабинет
"Приемането ни в правителството на Антрактида е успех на българите в много широк план" - казва трикратният участник в експедициите ни на о. Ливингстън Васил Гурев. - Стотици са хората, помагали на антрактическите ни мисии с мъничко, но от сърце, на които трябва да благодарим. " Според г-н Гурев от голямо значение за нашия международен пробив са и личните контакти на шефа на антарктиците Христо Пимпирев. Със своята представителност и чар доц. Пимпирев е спечелил много точки за българската ледена кауза.
Васил Гурев напомня, че се навършват 10 години, откакто сме стъпили на о. Ливингстън. Нашите експедиции са разполагали с от 10 до 100 пъти по-малко средства, отколкото мисиите на страни, съизмерими като мащаби с България. За пръв път миналата година антарктиците ни бяха подпомогнати от държавата. Г-н Гурев се връща към времената преди построяването на баня в базата "Св. Климент Охридски". "Когато вятърът беше поносим, затопляхме кофа с вода и заставахме на завет, за да се изкъпем. " Температурите на ледения остров през лятото са 5-6° С под нулата и не са толкова нетърпими според него. По-неприятни са голямата влажност, сивотата на пейзажа и безалтернативността. Обитаемото пространство е ограничено и човек няма къде да се скрие с лошите си настроения. Това обаче учи на толерантност. "Ние сме страхотен екип. Съседите по база - испанците, дори говорят за нас не с имена, а с "българите". Това ни амбицираше да се покажем от най-добрата си страна", припомня си г-н Гурев.
Битка за акционерите в "Ем Джи Елит холдинг"
Любомир СТОИМЕНОВ
Какво е "Ем Джи Елит холдинг"
Приватизационнен фонд "Мултигрупелит" е учреден през септември 1996 с капитал от 2 213 609 300 лева. На 13 март 1998 година общото събрание на акционерите реши да го пререгистрира в холдингово дружество "Ем Джи Елит холдинг".
Сред първоначално регистрираните 81 приватизационни фонда ПФ "Мултигрупелит" АД беше един от десетте най-големи. Той има акции от 36 предприятия, като в 26 от тях те са за над 10% от капитала. Структурата по отрасли сочи, че най-голям дял от присъствието на фонда е в електронната и електротехническата промишленост и в туризма.
Днес "Ем Джи Елит холдинг" има 103 хиляди акционери, 2,2 млрд. лв. уставен капитал, пазарна капитализация от 25 млн. долара. Холдингът държи над половината от капитала на две предприятия, в пет процентите са над 30 на сто, в осем - над 20 %. В холдинга общо влизат дялове от 27 предприятия и фирми.
Холдингът е с двустепенна система на управление, председател на Надзорния съвет (НС) е Илия Павлов, президент на Мултигруп. Членове на НС са Радослав Ненов и Иван Колев, а изпълнителен директор на холдинга - Милена Ферер.
Какво се промени?
На 18 май т.г. на заседание на НС са променени уставът и управата на "Ем Джи Елит холдинг". Радослав Ненов е назначен за председател на НС, Иван Колев - зам.-председател, Илия Павлов - член на НС. На 20 май промените са регистрирани в Софийския градски съд.
След внасянето на промените според чл. 82 от Закона за ценните книжа, когато има промени в ръководните тела на публичните дружества, комисията по ценните книжа и фондовите борси трябва в минимален срок да бъде информирана за промените. Под минимален срок в комисията подразбират седемдневен срок. От самата институция поясниха, че режимът е само информативен и не следват санкции от промените.
Всяка промяна е от компетенциите на общото събрание.
Какво би се променило?
Според изпълнителния директор на "Ем Джи Елит холдинг" Милена Ферер смените в НС са извършени без знанието на потърпевшите. Госпожа Ферер изрази тревога по БНР вчера, че може да пострадат интересите на акционерите на холдинга. Предприети са всички мерки за обжалване на решението от 18 май, поясни тя и ще бъде протестирано пред всички инстанции. С това старото ръководство ще се опита да защити интересите на дребните акционери. Според него действията на Радослав Ненов и Иван Колев са неправомерни и в нарушение на устава и правилника за дейността на НС.
В специален факс с изявление до медиите вчера шефът на Мултигруп информира, че оспорва в съда направените промени в НС. Вече се търсела наказателна и гражданска отговорност от виновните участници в несериозната акция, се казва в изявлението. Незаконното вписване, заявява Илия Павлов в изявлението си, вече е атакувано и ще бъде отменено по предвидения в закона ред. Според Илия Павлов решението от 18 май не е подписано от компетентния съдия, към чийто състав е делото. Шефът на групировката твърди, че съдията, подписал решението на Софийския градски съд, е въведен в заблуждение.
Управителният съвет и изпълнителния директор на холдинга Милена Ферер, които и досега са управлявали дружеството, продължават да го управляват, заяви Илия Павлов в изявлението си вчера.
Германска банка дава рамо на бургаската корабостроителница
Красимир РАДЕВ
БУРГАС. Комерсбанк - Франкфурт, с посредничеството на "Кредит експрес" - София, подкрепиха финансово "Бургаски корабостроителници" ЕООД, давайки необходимите банкови гаранции, за построяването на 5 корпуса за траулери за Норвегия. Това съобщи вчера директорът на българското дружество Димитър Кимрянов. По този начин сделката, от която зависеше дали корабостроителницата ще изплува от финансоваата криза, бе спасена. Поръчката на норвежката фирма "ДОФ Индъстрис" е два плюс три корпуса, уточни г-н Кимрянов. Дали ще бъдат произведени 5 или само 2 кораба, зависело от качеството на изработката им. Тези дни корабостроителницата получила няколко оферти за ремонт и изграждане на кораби от Гърция. В момента офертите се проучвали.
Декоративно изкуство превзе галерия "Св. св. Кирил и Методий"
Леонора АНГЕЛОВА
Тридесет и четирима автори със своите творби в залите на Националната галерия за чуждестранно изкуство се стремят да ни убедят в едно - че красотата на света е съхранена в декоративното изкуство.
Изложбата е еднакво интересна и като колективна, и като индивидуална изява. Разнообразието от стилове и технологии е подчинено на идеята, че светът по своята същност е приложен. Съвременният художник непрекъснато се опитва да прикрие своята чувствителност към този свят. Но в творчеството си неволно я разкрива.
Текстилът в изложбата - това е школата на Марин Върбанов. Достатъчно е да се споменат имената на Евелина Пирева и Петко Петков, Наталия Стойкова и Маруся Калимерова. Това, което привлича художника, е, на първо място, материята, вълната, тъканта... Тайнството на нишката оплита автора в своята мрежа, наречена тъкан, и подобно на гордиев възел не може да се разплете дори от самия него.
Своя нишка имат и бижутерите. Тя ни води от прабългарското начало към християнската традиция. Атрибутите на една власт винаги символизират нейната непоклатима мощ. Патриаршеският кръст е сакрален предмет. Той е опит за психологически портрет на нашата църковна традиция. Всъщност патриаршеският кръст, изработен от Анжело Красини, е символ на Рафаеловия кръст. Той е най-лаконичното образно определение на нацията ни.
Самият материал дава неочаквани насоки на идеите. Направлявани от своя покровител Св. Спиридон, керамиците създават творби уникати. Да превърнеш парчето глина в предмет на изкуството, е не просто занаят, това е феномен. Свидетелство за етап на творческа зрялост са показаните съвременни технологии - с шамотизиран и с цветен порцелан. Пластиките на Росица Трендафилова например напомнят танц с времето. Замислени като нещо абстрактно, те защитават идеята на автора за съвременния свят. А пластиките от стъкло на Стоян Гайдов са едновременно семпли и оригинални, с което наподобяват творение на природата.
В декоративното изкуство най-трудно е да се постигне хармония между творческия замисъл и реализирането му в материал. Новаторите от цял свят се учат от решенията на природата. Тук оригиналността идва от една изключително фина намеса. Достатъчно е да се променят детайлът, нюансът, конструкцията и се създава творба, която понякога става начало на нова епоха не само в изкуството, но и в мисленето на хората. По своята същност приложно-декоративното изкуство е най-близко до модернистичната идея. Неслучайно и в музеите за авангардно изкуство присъстват негови творби. Убедително потвърждение на това са произведенията на Стела Георгиева и Камен Райчев от кожа.
В представите на българина дървото се смята за символ на живота. Интересът към него непрекъснато се подклажда от дърворезбарите. Дървото е символ и на плодородие. Затова дори когато то е мъртво, говори чрез своята пластика и богата символика. Такава е творбата на Ангел Стефанов.
Декоративното изкуство е мост между традиционализма и модернизма. То има щастливата съдба от сувенирна техника да израсне до съвършената форма на дизайна.
Развитието на нови технологии днес дава изключителната възможност на декораторите да материализират и най-абстрактната си идея. Нашият прагматичен век даде на декораторите още един шанс - да мултиплицират идеите си в бита. Според мен не е далеч времето, когато наистина ще заживеем в една нова реалност - естетическата. Настоящата изложба, която се открива днес, е част от нея.
Свръхкачеството на текстилната школа на Марин Върбанов, Маруся Калимерова многократно оживява на елитни артфоруми.
Държавата губи тотото без бой
СОФИЯ. Софийският градски съд прекрати иска на градската прокуратура срещу гръцката фирма "Интраком" за обявяване нищожността на договора между нея и БСТ от 1995. Основанието за прекратяване на делото е промяна в ГПК от декември 1997, с която прокуратурата вече няма право да защитава интересите на държавата. Тогава е било пропуснато в в преходните и заключителни разпоредби на закона да се каже как ще се процедира със заварените дела, каквото е това с тотото.
След прекратяването на процеса заробващият договор, подписан по времето на Виденов с "Интраком", отново влиза в действие и би следвало да се изпълнява. Така държавата е на път да загуби тотализатора си, който й носи приходи в милиарди.
Съдията и прокурорът по делото са били сменени в последния момент, обадиха се в редакцията източници, следящи развитието на делото. Защо и как се е наложила рокадата по този толкова важен случай, би следвало да обяснят магистратите, за да не останат съмненията в тях.
"Все още не съм говорил с адвоката какво ще предприемем" - заяви шефът на БСТ Неделчо Прошков. - Ако трябва да плащаме, сумата е 22 млрд лв., което означава само едно - фалит на спортния тотализатор", бе категоричен той.
Според специалисти две са възможностите за спасяване на положението - обжалване на решението на съда пред Софийския апелативен съд, като през това време се нанесе спешна поправка в ГПК или се заведе на ново дело от Министерството на финансите, представляващо интересите на държавата. В другите случаи "Интраком" ще получи спортния тотализатор на тепсия.
Каре: Заробването от Виденово време
По тайно подписания през 1995 12-годишен договор за компютризиране на БСТ, парафиран от човека на Жан Виденов - шефа на Комитета за физическо възпитание и спорт Христо Христов (без да има разрешение от Министерството на финансите), фирмата на Сократис Кокалис трябваше да получава всеки 15 дни 5 процента от общите приходи на тотото ни. Освен това за първите 2 години БСТ се задължаваше да изплаща всеки месец на "Интраком" допълнително 10 процента от увеличението на брутните приходи през текущия месец в сравнение със средния месечен приход на тотото през 1994. Според пресмятания за няколко години гърците могат да изпомпат близо 200 млн. долара от държавния хазарт.
През октомври 1996 градската прокуратура заведе дело за обявяване на договора за нищожен. Искането ни до Гърция за регистрацията на фирмите "Интраком" и "Интралот" се точи почти година и половина. Още през 1996 градският прокурор Несторов наложи запор за изплащане суми от тотото на "Интраком".
Преди това пък българският съд отхвърли иска на гръцката фирма в размер на 6 567 000 долара по друго дело, спечелено от комшиите в Парижкия арбитраж за едностранно прекратяване на сделка с гръцката фирма за доставка на компютри.
Бокс
Европейският провал не е резултат от подготовката на българите
Пламен НИКОЛОВ
СОФИЯ. Късно в понеделник вечерта от Минск се завърнаха българските боксьори, които записаха миналата седмица най-слабото представяне на европейско първенство с пет загуби в шест мача. Обяснение на провала потърсихме от старши треньора на националния тим Ангел Ангелов. "Причините за лошите резултати на ринга в Минск са няколко, но те в никакъв случай не са вързани с подготовката на момчетата - сподели наставникът. - Направихме сериозни лагери на Белмекен, на "Дианабад" и накрая в Испания, където всеки от състезателите игра два редовни мача и четири спаринга с местни боксьори. Твърдя, че подготовката беше качествена, но момчетата се надяваха на някакви извънредни пари, обещани от някого във федерацията, непрекъснато мърмореха за тях, а това ги разконцентрираше."
В крайна сметка никой не получил въпросните пари, а такъв завършек на продължително очакване обикновено създава напрежение преди старта. Към това разочарование може да се добавят изтощителното пътуване през Москва, лошият жребий, манипулираното съдийство, стремежът да бъде спряна българската хегемония от началото на 90-те години - и резултатът е налице. "Президентът на турската федерация Доганели, който е и фактор в ЕАБА, не престана да снове между съдиите през цялото време и успя не само да придвижи четирима свои до финал, но и да ни отмъсти за Серафим Тодоров. В момента някои среди в европейския бокс, пък и у нас, ликуват" - заключи многозначително Ангел Ангелов. Той не търси причините за провала само в странични фактори и признава, че българският бокс сега не разполага със състезатели от европейска класа.
Кривите мишени на "медийния комфорт"
Фани АНТОВА-САМЪРВИЛ
Много е неприятно, ако човек тъкмо се накани да седне, и детето на домакина му дръпне столчето. Естествено дребното гаменче иска само да се пошегува. Ако обаче някоя стогодишна баба си направи такъв майтап с цел да обвини падналия за неприличната поза, всички ще си помислят, че старицата леко е мръднала.
Подобно е поведението на БСП, когато се опитва да критикува правителството за неща, в които основна вина носи самата тя в резултат на почти седемгодишния си престой във властта директно или чрез посредници. Такива са и критиките на ОНС и Евролевицата - било за лошия валутен борд, било за все още ниските пенсии и заплати. В тоя смисъл е по-добре да се говори не за "медиен комфорт", а за стрелба в измислена мишена. Не в липсата на критично отношение, а в представянето на псевдопроблеми като истински е опасността правителството да не залинее от прекалено самочувствие. Кой обръща внимание на критики, очевидно злонамерени или зорлем съшити от малко истина и много лъжи.
Не е добре едно правителство да бъде оставено без истински коректив, но това става, когато има истинска опозиция. Тоест такава, която има алтернатива за управление и знае как могат да станат нещата по-качествено, по-бързо и по-евтино, отколкото това прави сега действащата власт. Така се убеждава и общественото мнение, че е сбъркало на предишните избори, и партиите в опозиция могат да се надяват на коригиране на вота. Същинската критика в момента може да дойде единствено от среди, заинтересовани това правителство да остане до края на мандата си и да спечели следващите избори. Затова министрите трябва да се вслушват по-внимателно в такива гласове и да не реагират поне публично, дори да не са съгласни с критиците.
Всъщност т.нар. медиен комфорт е нормално състояние на пресата, когато главната заслуга за относителното спокойствие е на управляващите. Навикът да живеем в непрекъсната истерия и да четем смразяващи кръвта заглавия и днес се поддържа като стока на медийния пазар. Когато липсват достойни скандали във властта, на ред идват вълни цунами, краят на света, земетръси и смъртоносни пандемии. И все пак нещо добро се случи в медийното пространство - липсват вече обидните квалификации и вулгаризми към властимащите, с които изобилстваше пресата отпреди 2-3 години. В този смисъл наистина стана по-комфортно и обществено по-здравословно.
Международното триенале на графиката даде рамо на младите
Милена БОЙКОВА
До 7 юли две от залите на "Шипка" 6 представят над 250 произведения на Второто международно триенале - София'98. Авторите са 136 от 20 държави, сред които 67 българи. Откриването на форума на 21 май събра почитатели, участници и ценители на графиката в СБХ. Лично вицепрезидентът изказа мнението и благодарността си към организаторите на събитието. Пищен коктейл вечерта припомни, че работата си има и приятна страна. Коментираха се обаче различни виждания за изложбата. Някои очакваха повече, други останаха доволни. Имаше автори, които недоумяваха по какви графични критерии е определена голямата награда, която взе младата Димитрина Севова за творбата си "Документ, легитимиране, докосване". Работата й е базирана на фотографията и осъществена чрез принтер. Идеята обаче си заслужава оценката. Триптихът тълкува пътя: мъжка ръка върху паспорта (документ), ръка, докосваща женско око (легитимиране), ръка върху женско тяло (докосване). Явно критериите на компетентното жури търсят нови идейни измерения. Защото изпълнението и техниката не са от най-трудните (за справка - литография, суха игла, офорт...). Всъщност на Запад най-високо ценени се оказват именно нестандартните хрумвания. "По тази логика всеки може да направи такава творба, но дали ще е добър в другото - майсторлъка на художника, не е ясно", сподели автор от гилдията. Все пак бъдещето е тръгнало към владенията на компютрите и новите технологии, а не на занаятчийството (за добро или лошо).
Повечето графики наистина имат какво да разкажат или поне активизират съзнанието на зрителя. Творбите, взели 5-те равностойни награди на международното жури с председател Христо Кърджилов, се отличават от останалите. Техните автори са Надя Генова, Лойзе Логар - Словения, Кшищоф Шиманович - Полша, Чиочи Нашикава и Тецуо Ямашита - Япония. Българските графици се представят по достойнство. Сред тях са имената на Георги Трифонов, проф. Румен Скорчев, Стоимен Стоилов, Цветан Казанджиев, Стефан Марков... Внимание заслужават и творбите на германеца Франк Фойгт, словака Игор Пячка, югославянина Зоран Добротин и др. Асоциацията "Арт-диалог" - Франция, даде своя приз за млад български автор на Ицко Мазнев. Фонд ПИБ награди Цанко Панов, а "Интерарт" връчи годишна стипендия на Онник Карамфилян. Главните организатори на мащабната проява под патронажа на г-н Кавалджиев са Съюзът на българските художници и Министерството на културата, а щедри спонсори му дадоха рамо.
Носителят на голямата награда от Първото триенале на графиката Кольо Карамфилов представя самостоятелната си изложба на IV етаж в СБХ. Ценителите на оригиналния му стил няма да останат разочаровани. За такова изложбено представяне да се готви настоящата призьорка Димитрина Севова на бъдещото трето триенале.
Наградената творба на Кшищоф Шиманович, Полша.
Оглушителните мълчания на Тодор Живков
Д-р Ричард Крамптън
Д-р Ричард Крамптън е лектор по източноевропейска история и член на академичната колегия на колежа "Свети Едмънд" в Оксфорд. Той е специалист по история на България и добър приятел на страната ни. Неговата "Кратка история на България" беше издадена и на български преди няколко години. Едно от най-новите му произведения е "История на съвременната българска държава".
Настоящата статия, поместена в авторитетния британски седмичник "Таймс литерари съплъмент", препечатваме с незначителни съкращения с разрешението на редакционната колегия.
Твърде малко бивши политици, останали на власт прекалено дълго, си позволяват да допълнят репутацията си с мемоари. Веднага ни идват наум Бисмарк и лейди Тачър. Към тях сега ще прибавим и Тодор Живков.
Стандартната характерика на Живковото управление е робска преданост към Съветския съюз във външната политика и упорит и ограничен консерватизъм в управлението на вътрешните работи. Личната му репутация е на хитър, макар и необразован, селянин, станал политик. Той определено не е интелектуалец. Чешкият реформатор Зденек Млинарж го описва като "известен с изключителната си тъпотия" и дори албанският комунистически вожд Енвер Ходжа говори за него пренебрежително, назовавайки го "първообраз на политическа посредственост".
Седемстотинте страници на неговите мемоари почти с нищо не смекчават тези преценки. Съставени отчасти от лични спомени, отчасти от политическа полемика и отчасти от apologia pro operibus sua, те са поток от самосъжаления, самооправдания, самозалъгвания и самоизвинения. На историка тези спомени поднасят и някои интересни подробности, но прикриват точно толкова, колкото и разкриват. А по два въпроса от огромна важност мълчанието на Живков е оглушително.
САМООПРАВДАНИЯТА на Живков започват с твърденията, че политиката му не била нито сервилна спрямо Съветския съюз, нито консервативна спрямо народа в България и че същата тази политика облагодетелствала България и българския народ. Мислел единствено и само за България и за българския народ, твърди той. Надява се да докаже националното си мъжество, разпростирайки се върху несъгласията си с Москва и за илюстрация се позовава на два примера - решението си да се опълчи срещу Хрушчов и да изплати външния дълг, натрупан през 1944, и яростния скандал по повод опитите на Съветския съюз да застави България да преработи прекрасната си образователна система по съветски образец. Живков докарва от девет кладенца вода, за да ни увери, че не винаги одобрявал съветската линия, и се възмущава, че Москва не уведомила силите на Варшавския пакт за развоя на събитията по време на Карибската криза от 1962. С още по-голямо възмущение говори как в края на войната Москва, заслепена от победите на Тито, заставила България да се откаже от историческите си претенции спрямо Македония и дори да наложи македонско самосъзнание в някои райони на България. Македония, подчертава Живков, "е нация, създадена in vitro по формулата на Сталин и Тито".
Но всички доказателства, които ни поднася Живков, за да ни убеди, че не се е подмазвал на Москва, се разбиват, когато потърсим какво се крие зад двата примера на оглушително мълчание. Едно от най-разтърсващите обвинения срещу Живков, отправени му след 10 ноември 1989, е, че е предложил на съветското ръководство да приеме България като съюзна република в СССР. В мемоарите си Живков само споменава, че обвинението било несправедливо. Но публикуваните през 1994 стенографски протоколи на съответното заседание на Централния комитет доказват, че такова предложение наистина е правено. Живков е по-убедителен в твърденията си, че във вътрешната си политика не е бил прекалено консервативен. Без съмнение е прав да се хвали със собствените си радикални идеи от края на петдесетте и началото на шестдесетте години и несъмнено има нещо вярно в твърдението му, че тези идеи били осуетени под съветски натиск. Интересно е твърдението му, със задна дата естествено, че още през 60-те години бил проумял колко е изостанала социалистическата система в сравнение със системата в капиталистическите държави.
ПОМОГНАЛИ МУ ПОСЕЩЕНИЯТА МУ НА ЗАПАД и очевидното превъзходство в качеството на вносните западни стоки, но "едва след посещението си в Япония за "Експо 70" сериозно се замислих върху недостатъците на социалистическата система". След свалянето му от власт Живков нагло обявява пред западни репортери, че много отдавна се бил отказал от социализма като идея или идеал. Естествено това интервю проникна и в българския печат. В мемоарите си Живков отказва изобщо да е говорил такива неща. Преводачката, присъствала на интервюто, потвърди пред мен, че Живков наистина го е казал. Нещо повече, ако Живков наистина се е бил разочаровал от социализма, трябва да го запитаме защо е сътворил следния параграф, образец на върховна глупост: "Истината е, че ако Горбачов не беше такъв предател, ние, държавите от социалистическата общност, не само щяхме да спасим социализма, но и щяхме да го преобразим в дълбочина и след това щяхме с него да превземем целия свят, дори Съединените щати."
Друга характеристика на Живковите самооправдания е настойчивото му твърдение, че режимът му спасил България от изостаналостта и създал пълна заетост на работната ръка, без инфлация, с изобилна храна на достъпни цени, евтин и удобен обществен транспорт, здравно обслужване за всички и процъфтяваща и напълно свободна творческа интелигенция. Тези твърдения са не само оправдание, те са самозаблуждение. Не може да се отрече, че по негово време жизненият стандарт се повиши забележимо, но това беше част от общоевропейски процес. Очевидно Живков има предвид привилигенцията, чийто досег с всекидневието беше доста повърхностен. Вярно е, че имаше пълна заетост на работната ръка, но много от длъжностите бяха изкуствено създадени. Не е вярно, че цените не растели; инфлацията върлуваше чрез черната борса, която често беше единственото средство за набавяне на стоки от първа необходимост. Нито пък храната беше в изобилие. Що се отнася до медицинското обслужване пък, бих искал Живков да е до мен в онзи ден на 1974, когато на съпругата ми потрябва спешно едно лекарство - не го намерихме в нито една от централните софийски аптеки. Едва когато настъпих здравата един от отговорниците в Държавно аптечно управление, лекарството се откри. Друго лекарство, предписано за децата ни същата година, малко преди това беше забранено на Запад поради карциногенните му свойства. А ако Живков наистина вярва, че правителството му е осигурявало евтин и удобен обществен транспорт, мога само да си извадя заключението, че твърде много години не е пътувал в софийски трамвай по натоварените часове. Нещо повече, гротескни са Живковите хвалби за свободна творческа интелигенция, като се имат предвид съдбите на такива талантливи писатели като Атанас Славов и по-специално на Георги Марков, убит през 1978 в Лондон от български агенти. Нито пък има нещо вярно в Живковото твърдение, че неговият режим не се намесвал в работата на академичния свят. В българските университети политическият натиск не беше толкова жесток, колкото в СССР или ГДР, но съществуваше и е трудно да си представим как неговият режим би допуснал един професор да постъпи, както навремето, между двете войни, е постъпил професорът на Живковата съпруга: отказал да я изключи от университета, подчертавайки, че въпреки комунистическите си убеждения, тя е добра студентка. Живков разказва случката, без изобщо да долови иронията.
ИМА И ПО-СЕРИОЗНИ ПРИМЕРИ ЗА САМОЗАЛЪГВАНЕТО МУ. Живков иска да му се признае създаването на съвременна, индустриализирана икономика в България. Твърди също, че съзнавал необходимостта от реформи, но - и тук самооправданията му преливат бреговете - всичките му опити били осуетени от съветската страна и нейните привърженици в България. Тук Живков действа по принципа "и вълкът сит, и агнето цяло". Най-голямата му самозаблуда е неспособността му да прозре, че създавайки система, напълно зависима от Съветския съюз за пазари, суровини и преди всичко евтина енергия, той обрича страната, ако съветската патерица се счупи. Твърдението му, че искал да се доближи до Запада и да развие пазарен механизъм, е несъстоятелно; неговата България беше неспособна да действа независимо от Съветския съюз. И не е вярно, че, както твърди Живков, причината за икономическата катастрофа от средата на деветдесетте години се дължи на машинациите и провокациите на неговите приемници. Тук вече самосъжалението чак нагарча.
Има в мемоарите параграфи, в които Живков пише за загубата на съпругата и дъщеря си и читателят изпитва искрено съчувствие към самотната му личност. Но тези чувства бързо изчезват поради сълзливите му приказки за собствените му достойнства като честен син на българския народ или като "бедно селянче от Правец". Както често се случва, самосъжалението поражда омраза. Живков изсипва отровата си главно срещу Горбачов и привържениците му в България, преди всичко - Андрей Луканов и Петър Младенов. И дори и в тази омраза той не може да спре да се самозалъгва, противоречейки си непрекъснато. Ако, както ни внушава Живков, Младенов не бил стока като външен министър, защо същият този Живков го оставя на поста му в продължение на двадесет години? Ако наистина Живков е подозирал съветското ръководство, как ще обясни поведението си през 1989? Твърди, че тогава вече бил решил да си подаде оставката главно по здравословни причини. Звучи убедително, но пък не обяснява подетата почти по същото време кампания срещу турското малцинство, която направи от българите политически парии и доведе страната до срив. Както и да е - обявявайки, че е решил да се оттегли, "бай Тошо" внезапно проумява, че в Политбюро няма нито един човек, достоен да го замести. И какво прави нашият пламенен защитник на българската независимост? Припка до съветското посолство да потърси мнението на посланика. Двамата с посланика се споразумяват кой да е Живковият наследник, но Горбачов отхвърля кандидатурата, поради което Живков го клейми като източник на интригите в българската комунистическа партия. Читателят започва да си мисли, че се е натъкнал на неизвестна творба на Кафка или на Луис Карол.
МНОГОБРОЙНИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ не са единственият недостатък на Живковия несвързан разказ. Понякога той поставя доверчивостта на читателя на сериозно изпитание. Наистина ли очаква да повярваме, че му е било приятно да лови риба заедно с концлагеристите от Белене, на Дунав? Сериозно ли да приемем твърдението му, че козлодуйската АЕЦ била гордостта и радостта на България? В началото на деветдесетте години един западен посланик, запитан от своя външен министър кое е най-опасното нещо на Балканите, отвръща чрез телеграма с една-единствена дума: "Козлодуй". В мемоарите се натъкваме на примери на зашеметяваща липса на реализъм и най-добър пример в това отношение е помпозният параграф, в който ни се обяснява, че никое общество не може да бъде стабилно или справедливо, ако отрича правото на свобода и равноправие на етническите малцинства. Което пък ни води до второто му оглушително мълчание. Опитите да се асимилира българското турско малцинство в средата на 80-те години са може би най-противоречивата и вредна характеристика на Живковата политика. Все още не знаем достатъчно за това по чие решение се налага тази катастрофална линия, макар логично да може да се приеме, че това е дело на Живков и на няколко от неговите достове, действащи извън състава на Политбюро. Във всеки случай в творбата си Живков не ни казва нищо по този въпрос. В замяна на това ни обяснява как през 1982 под натиска на Анкара прекратил изселването на членовете на разделените турски семейства, макар че решението нарушавало съществуващите договори и противоречало на зачитането на човешките права. След това Живков ни разкрива как в началото на осемдесетте години българското разузнаване установило, че турският генерален щаб имал план за прилагане на кипърския вариант в България. Това сигурно е истина - генералните щабове изработват какви ли не планове, без намерение да ги прилагат, нали генералният щаб на Австро-Унгарската империя е имал план за нахлуване в Унгария!
Когато Живков беше изправен пред съда, много наблюдатели окачествиха това като грешка. Като политик Живков пипаше предпазливо и появата му на подсъдимата скамейка беше дискредитация за него, но и притеснение за приемниците му. Появата на мемоарите му промени нещата.
Отровен хляб заплашва варненци
ВАРНА. Производството на хляб във Варна е заплашено с отравяне, алармираха вчера еколози и специалисти от районния център по здравеопазване. Частната фирма "Вихър '99" с президент Христина Антонова пръскала производствените помещения и складовете на завода с отровни и забранени за употреба вещества, показва проверка на експертите. Смъртоносните препарати били купени от склад за пестициди в близкото село Водица. Единият от тях - хептахлор, е от групата на ДДТ и е абсолютно забранен от БДС. За борба с плъховете и хлебарките в завода са ползвани и силно канцерогенните тиодан и пермазин.
Обработката на заводските помещения и складове с брашно ставала по време на месенето и изпичането на хляба, свидетелстват работници от персонала.
Пълната документация на нарушенията бе предадена вчера на окръжния прокурор Георги Аврамов и областния управител Добрин Митев. Магистратите започват разследване на престъпната дейност.
Парламентът решава днес: правосъдие или безнаказаност
СОФИЯ. Днес в парламента се решава кардинален за обществото въпрос - или ще разрушим статуквото и ще наложим авторитета на съда над всички, или няма да направим нищо. Така премиерът Иван Костов анонсира вчера предстоящия дебат за борбата срещу престъпността. Според него дискусията ще покаже кой от коя страна на барикадата стои.
БСП се опитва упорито през последните седмици да опакова заедно със себе си Евролевицата и ОНС в стремежа да създаде единна опозиция и избра за това терена на борбата срещу престъпността, каза още министър-председателят. Нямаме нищо против обединенията. В случая обаче те трябва да се произнесат кой е за това да продължи статуквото на безнаказаност и кой - то да се прекрати, категоричен бе премиерът. Според него желанието за заиграване на тази тема срещу СДС и ОДС, срещу правителството и парламентарното мнозинство означава отказ от принципа за национално съгласие, а това си поведение опозицията трябва да обясни на избирателите си. Г-н Костов припомни, че хората изцяло подкрепят усилията на мнозинството за промяна в тази насока.
Народен съюз е категорично "за" промени в съдебната система, каза снощи Александър Джеров след съвместно заседание на парламентарните групи на СДС и НС, на което присъстваха премиерът Костов и министрите Богомил Бонев и Васил Гоцев. Компромис няма да има в днешния дебат, опозицията трябва да подкрепи гласа, който е дала за декларацията за национално съгласие, заяви и министър-председателят.
СДС и Народен съюз ще внесат проекторешение, с което се предлага на парламента и МС да подготвят радикални промени в съдебната система. На МВР ще се препоръча нова кадрова политика, адекватна на сегашните условия.
Предложенията за промени в Закона за съдебната власт не означават закриване на Главната прокуратура или на Националната следствена служба, а да се приведат структурите на двете институции в съответствие с конституцията, заяви парламентарният шеф Йордан Соколов. Според него, когато една система или институция не работи, се налагат промени, за да може престъпниците да получат наказания и битката с престъпността да има завършваща фаза.
Главният прокурор Иван Татарчев, шефът на НСлС Бойко Рашков, председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд - Румен Янков и Владислав Славов, са официално поканени да присъстват на парламентарния дебат, научи "Демокрация" от кабинета на Йордан Соколов. Въпреки че законът не задължава висшите магистрати да се явят в пленарната зала, очаква се поради важността на проблема днес те да присъстват.
Продават 35 обекта в Слънчев бряг
НЕСЕБЪР. Министър Валентин Василев подписа списъка с 35 обекта в Слънчев бряг, които трябва да бъдат приватизирани през 1998. 25 са хотелите, останалите обекти са ресторанти и 1 дискотека. До една седмица списъкът ще бъде публикуван в "Държавен вестник".
Развръзката
Дебатът около борбата с престъпността започна в края на лятото миналата година в парламента и днес, 9 месеца по-късно, пак в парламента се очаква неговата развръзка. Очаква я обществото, което отдавна е дало заданието си на своите избраници - да създадат такава работеща система, която да вкарва престъпниците в затвора. Девет месеца бяха достатъчни, дори и за непрофесионалистите, за да се разберат причините и да се отстранят пречките пред неработещото ни правосъдие. Дори и децата вече имат свой отговор по въпроса. Крайно време е да го чуем и от депутатите. Формулирано ясно и недвусмислено, при това поименно и гласно. Само така ще разберем имат ли всички народни избраници една цел - битката срещу престъпността. Или за част от тях тя просто е прах в очите. Желанието да се запази статуквото, пък макар и прикрито зад красиви фрази, би означавало точно това. Което също си е развръзка.
Самоизяждането: Втора част от разпадане на Мулти
Стефан ТАШЕВ
След разделението на Синода на Българската православна църква, двете главни мюфтийства, люспенето и роенето на партии и партийки с едно и също име и разцеплението на "Каналето", в България вече се очертават и две групировки с името Мултигруп. Това стана ясно, след като този месец в изглеждащата доскоро стабилна групировка започна явна война за преразпределянето на териториите в зоната на здрача. В началото на май надзорниците в УС на групировката, оглавявана от Илия Павлов, дадоха първия изстрел и обявиха началото на войната, като освободиха Радослав Ненов, председател на съвета, изпълнителният директор Иван Колев и един от членовете - Лилия Христова. Официалното обяснение бе, че те преминават на "по-отговорна" работа в корпорацията, а промените били наложени от икономическото преструктуриране на холдинга и ликвидирането на губещите сектори. Точно в стил "промени в ЦК на БКП". Рокадите бяха обявени едва когато излзязоха в "Държавен вестник". Отстранените Ненов и сие мълчаха две седмици, но както стана ясно, също не са си губили времето напразно. Иван Колев и Радослав Ненов тайно и полека в стил "Империята отвръща на удара" извършиха преврат на 18 май в приватизационния фонд "Мултигрупелит", преструктуриран наскоро в "MG елит холдинг". Бившият шеф на УС направи този факт достояние на медиите едва когато е извършена регистрацията на промените във фирмено отделение на Софийски градски съд на 20 май. Отстраняването на Илия Павлов в негово остъствие от страната, предизвика скандал, но обнародва и публичната тайна, че Мултигруп вече не е мощна и хомогенна корпорация. Нещо повече, разцеплението на мултибосовете заздрави убеждението, че корпорацията на Илия Павлов е тежко болна и със сериозни симптоми за летален изход, маскирани под твърденията за "нови глобални бизнеспланове". Загубените войни на няколко фронта явно прераснаха в конфликт вътре в групировката. "Гражданската война" в Мулти се води за последните останали кокали, какъвто е приватизационният фонд "MG елит холдинг". Защото там са реалните капитали и е концентрирана икономическата мощ на корпорацията. По повод отстраняването на Ненов и сие от УС на Мулти наблюдателите употребиха термина "преяждане с активи без капитал за тяхното развитие" по отношение на кризата в групировката. Мултаците лапаха всичко, което им попадаше под ръка - захарни заводи, нефт, газ, машиностроене, зърно, хранително-вкусова промишленост, туризъм или винзаводи, като използваха добре познатия принцип захапване на входа и изхода на дадено предприятие, без реален икономически ангажимент. Другият обичан прийом бе да налагат силов монопол. Тази схема вървеше добре при правителствата на Беров и Виденов, но в края на краищата предприятията затънаха финансово, а в България бе въведен валутен борд. И една година стигна, за да рухне митът за финансовата и икономическата мощ на Мулти. Загубата на битката се оказа начало на агонията й. Освен от синьото гориво групировката бе отстранена постепенно от туризма, след като по искане на търговския министър Валентин Василев Върховният административен съд върна собствеността на държавата във фирма "Бороспорт" - Боровец, погълната преди това от Мулти чрез увеличение на капитала. Подобна процедура тече в момента и за "Интерхотел Велико Търново - Арбанаси палас", приватизиран по същия начин от фирмата на групировката "Балкантурист холдинг". Служебният кабинет на Софиянски измъкна в последния момент промишления гигант ОЦК - Кърджали. Няколко големи фирми от корпорацията се оказаха в списъка на големите длъжници. Масираната атака от последната година срещу аудиопиратството и строгите мерки в тази насока сринаха и друг печеливш бизнес на мултаците, производството на компактдискове. Супермодерната линия в ДЗУ, настанена с фалшив договор с държавния електронен гигант, не работи и се подготвя изнасянето й в чужбина. След загубването на толкова много територии не остана много - приватизационният фонд "Мултигрупелит". Той е може би единственият реален икономически субект в корпорацията на Илия Павлов. Фондът притежава реални активи за 25 млн. долара и има дялове в 27 предприятия, сред които "Минстрой", ЗММ - Нова Загора, "Приста" - Русе и ДЗУ АД - Стара Загора. Затова и ударът на Ненов и сие е насочен именно там. Изглежда, Илия Павлов доста е подценил доскорошните си съратници, те пък от своя страна демонстрираха, че добре са усвоили уроците му, след като го уцелиха с неговите камъни по неговата глава. Оттук нататък с интерес може да се очаква ответният удар на отстранения "капитан на кораба Мулти", както сам се бе нарекъл Илия Павлов. Той едва ли ще се остави да му отнемат кокала под носа. Което означава още да загуби контрол над корпорацията, която смяташе да управлява отвън. По всичко личи, че "гражданската война" в Мулти тепърва ще се състои.
Телекомуникациите ще преминат от фиксирани към пределни цени
СОФИЯ. От фиксирани към пределни цени на телекомуникационните услуги ще се премине от тази есен или следващата пролет, след като влезе в сила Законът за далекосъобщенията. БТК ще подпише договор с консултантската фирма "Пи Ей консулт груп" за изработването на тарифната политика на телекомуникациите в страната до 2002 г. Това съобщи вчера председателят на Комитета за пощи и далекосъобщения Антони Славински.
Няма да има фиксирани цени за новите телекомуникационни услуги, които БТК тепърва ще въвежда. За услугите, за които компанията ще остане монополист, ще се изработи специална формула за регулация на цените до 2002 г. Тя ще бъде на принципа на ценовата кошница на всички услуги, уточни Славински.
Стана ясно, че с предлаганото от "Български пощи" увеличение на услугите марката за обикновено писмо от 20 грама ще струва 180 лв. Няма да поскъпват обаче цените на международните пратки.
Шефът на БТК смята, че е възможно компанията да бъде приватизирана преди края на тази година. Стратегията за развитието на отрасъла през следващите години трябва да бъде одобрена от кабинета през юни.
Търг за обновяване на ТЕЦ - Варна, ще има до месец
Емилия ХРИСТОВА
ВАРНА. Комитетът по енергетика (КЕ) ще обяви междунарден търг за реконструкцията на първите три енергоблока на ТЕЦ - Варна, до месец. Това заяви вчера в морската столица зам.-шефът на КЕ Станчо Андреев. Той присъства на международен семинар на тема "Преструктуриране на въгледобива и електропроизводството в условия на преход". Търгът трябва да избере чуждестранен инвеститор, който да вложи около 100 млн. долара в рехабилитацията на варненската топлоцентрала. С това тя ще добие възможност да ползва въглища с по-висок процент летливи вещества, които са и по-евтини, уточни г-н Андреев. Според него засега не е възможно да се обсъжда раздържавяването на ТЕЦ в страната. Приватизацията им ще започне едва след гласуването на Закона за енергетиката.
Четири неефективни рудника в България ще бъдат ликвидирани в срок от две години, обяви нач. на управление "Въгледобив" към КЕ Димитър Николов.
18 млрд. лв. набрани през 1997 от застраховки живот
Йоанна СТЕФАНОВА
СОФИЯ. Набраните средства от премии по застраховките живот през миналата година са близо 18 млрд. лева общо за всички компании. Това съобщи пред журналисти вчера шефът на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов. Той изчисли, че ако животозастраховането беше освободено от 7-процентния данък върху премиите, държавният бюджет би се лишил едва от 12,6 млн. лева. Само 8 дружества са предлагали застраховки живот през миналата година. С най-голям пазарен дял от тях е ДЗИ, следвано от "България-живот" и "Феникс".
Парите, които застрахователите са събрали по общите си застраховки през миналата година, са 175 млрд. лева, каза още г-н Христов. С най-голям пазарен дял в общото застраховане е "Булстрад". Следват го ДЗИ и "България". На четвъртото място в тази класация се нарежда "Юнион инс".
