АЕЦ "Козлодуй" се препречи по пътя ни към ЕС
БРЮКСЕЛ. Европейската комисия заяви вчера, че е "изключително загрижена" от състоянието на АЕЦ "Козлодуй" и очаква властите в София да спазят обещанието си да затворят четири реактора през следващите 20 месеца, съобщи Ройтерс. Агенцията припомня, че България има намерение да удължи живота на спорните реактори до 2010 и да модернизира други два.
"Много ясно подчертахме, че очакваме България да спази срока", каза в Брюксел говорителката Лусвиес ван дер Лаан. Но според пожелал анонимност високопоставен служител в комисията там не вярват до 2000 година реактрите да спрат, защото е твърде бавно темпото, с което се развива този процес. През декември ще направим проверка докъде са стигнали нещата, но отсега е ясно, че забавянето може да провали шансовете на българите за влизане в ЕС, каза още Ван дер Лаан. "Не желаем да внасяме в съюза подобни проблеми", допълни тя.
Късно във вторник Еврокомисията огласи свой доклад, твърдящ, че проблемът с безопасността на реакторите в Източна Европа се сблъсква с протакания. Главните посочени трудности са недостиг на средства, спорове с източноевропейците за това какво точно представлява сигурността на АЕЦ, бюрократични спънки, неадекватни закони, ниска квалификация и некомпетентност. Комисията препоръчва пренасочване на средства към Чернобил, Козлодуй и авариралата вчера за пореден път АЕЦ"Игналина" в Литва. "Тъй като не са способни да финансират алтернативни източници на енергия, складирането на ядрените отпадъци, демонтажа на реакторите и социалната цена от целия процес, тези държави трудно ще спазят обещаните срокове", признава докладът.
ЕС вече декларира, че няма да приема членове от бившия комунистически блок, докато не бъдат дадени гаранции за закриването или укрепването на 47-те реактора съветско производство в района и обезопасяването на два реактора от западен тип в Румъния и Словения.
НС одобри заем от $ 80 млн. за социалната реформа
СОФИЯ. Народното събрание вчера даде съгласие кабинетът да сключи заем в размер на 80 млн. долара от Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на социалната реформа. Половината от тази сума ще отиде като резерв на пенсионния фонд, а останалите 40 млн. долара ще са за програмите за социално подпомагане. Заемът се отпуска в подкрепа на платежния баланс. Социалният министър Иван Нейков замина снощи за Вашингтон за преговорите за заема. С реализирането му ще се подкрепят програмите за социалното осигуряване - пенсии, здравно и краткосрочно осигуряване, за безработица, болест и майчинство. Чрез него ще се пренасочат разходи за социалните нужди, без да се увеличават държавните разходи.
ООН наложи оръжейно ембарго на Белград
НЮ ЙОРК. Съветът за сигурност на ООН прие вчера с 14 гласа за и един въздържал се резолюция за налагане на ембарго за доставките на оръжие за Югославия, което влезе незабавно в сила и се отнася и за Косово. Санкцията цели да бъдат принудени сърби и албанци да започнат диалог, както и да предотврати въоръжаването и обучаването на сепаратистки групировки в областта. Резолюцията подкрепя преговорите за нов статут на Косово, който да включва "разширена автономия и административна самостоятелност", но не предвижда допълнителни санкции.
Югославският представител в ООН отхвърли решението като намеса във вътрешните работи на суверенна държава.
Австрийска фирма консултира кабинета за данъчната реформа
СОФИЯ. Консултантската фирма "Лански и партнер", базирана във Виена, ще подпомага провеждането на данъчната и митническата реформа у нас, съобщи бившият канцлер на Австрия д-р Франц Враницки след срещата с премиера Иван Костов вчера. Българската данъчна реформа има и политическа страна и аз съм тук, за да подкрепя вашето правителство и премиера в провеждането на общата за Европа политика при уеднаквяване на законодателството за разширяването на ЕС, уточни Враницки. Седем години бях търговски пътник на Австрия, докато стане член на ЕС, разказа Враницки и уточни, че по-важно е да се повишава жизненият стандарт у нас и че реформите са тръгнали необратимо.
До 1999 ще работим по законодателните мерки, до 2002 г. помощта на австрийската фирма ще се съсредоточи върху действия по прилагането им , а след 2003 г. ще има нужда от нови законови разпоредби да отразят промените, обясни шефът на фирмата Габриел Лански, придружаващ г-н Враницки. Създаване на общи гранични митнически пунктове между Гърция и Турция, привличане на експерти от Световната банка, Австрийското федерално финансово министерство в помощ на финансовата реформа са обсъдили гостите с финансовия министър Муравей Радев и шефа на БНБ Светослав Гаврийски. Президентът Петър Стоянов също прие австрийската делегация.
Американски застрахователи се интересували от нашия пазар
СОФИЯ. Американски, швейцарски, гръцки и чешки застрахователи проявяват интерес към нашия пазар, заяви вчера пред журналисти шефът на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов. Засега обаче те само проучвали условията за работа на българския застрахователен пазар.
30 акционерни дружества и 6 взаимозастрахователни кооперации са подали молби за лиценз в Дирекцията за застрахователен надзор преди изтичането на регламентирания от Закона за застраховането срок, съобщи г-н Христов. Заявления за ликвидация са подали "Корона инс", "Гарант", ВИС-2, "Атлас", "Атлас А", "Темп", "Бояна", "Първа универсална застрахователна компания", "Сила", "Зора инс" и "Синдикална каса "Подкрепа". Застрахователното дружество СИК е поискало прехвърляне на портфейла си от сключени застрахователни договори в "Юнион инс", а СИК-живот - в "Български имоти". Да се влеят в застрахователния холдинг "България" са подали заявления дружествата "Тур инс", "Ферострад" и "Зора". "Миньорско застрахователно дружество" е заявило, че предвижда да се влее в "Енергия", "Български воин" и "Пол инс" - в животозастрахователна компания "Български имоти", "Международен застрахователен институт" - в ЗК "Български имоти", "Елит инс" - в "Юпитер" и ЗПК "7М" - във "Ви веста". Само пет компании са поискали лиценз за застраховане, съобщи още Христо Христов. Това са "Ай Ей Джи България", ЗПАД "Булстрад", ЗПАД "България", ДЗИ АД и "ДЗИ Общо застраховане".
Витоша ще остане на софиянци
По турско време витошките гори били смятани за айлаци - летни пасища, в които ратаите на знатни аги водели стадата им на паша. След Освобождението собственик на айлаците става българската държава. Тя обаче успяла да запази владението само върху горите в най-високата част на планината. В ниското "предприемчиви" хора заграбили части от залесените площи в айлаците и си издействали с документи узаконяването им. Претенции за реституция на земеделски земи и гори днес могат да имат единствено наследниците на тези "редовни" собственици.
"2500 хектара е максималната площ, към която очакваме претенции от страна на бившите и притежатели" - твърди Христо Божинов, шеф на Националната служба за защита на природата към МОСВ. - Теоретично обаче тя не може да бъде достигната", уверява служителят. Днес никой не знае точния брой на хората, които ще си поискат земите. Ако предположенията на ековедомството се сбъднат, върнатите терени ще са незначителни в сравнение с 26 600-те хектара на целия парк.
Не всички площи, които подлежат на реституция, са земеделски земи. През годините част от тях са били залесени и собствениците им вероятно ще си ги искат по Закона за горите. Това обаче са технически подробности, които не интересуват софиянци, свикнали да се разхождат на Витоша в почивните дни.
"Достъпът до планината ще остане свободен, както е и сега" категоричен е г-н Божинов, подчертавайки, че новите стопани ще могат да ограждат само къщите и дворовете си. Никаква ограда не може да "опасва" частните гори, защото по закон всеки може да влиза в тях. Собствениците им обаче ще бъдат строго наказвани, ако превърнат лесовете си в лунен пейзаж. "Те имат право само на възстановителни и поддържащи работи", уточнява г-н Божинов.
В законопроекта за защитените територии засега не е изяснено правото на строителство върху реституираните земи. "Вероятно то ще се разрешава при положение, че не се нарушават естественият ландшафт и местните архитектурни традиции", обясни специалистът. Според него това е материя, която ще бъде подробно развита в плана за управление на Витоша. По правило документът се утвърждава от министъра на околната среда и е задължителен за всички собственици и посетители в парка. Планът ще разрешава или забранява дейностите на територията на Витоша.
Законопроектът не казва и какво ще стане с техническите съоръжения - например ако станциите на лифтовете попаднат в частен имот. А това е твърде вероятно, тъй като реституция се очаква в пояса непосредствено над Бояна и Драгалевци. Почти сигурно е пък, че мераци за ски-пистите не може да има, тъй като във високите части на планината никога не е имало частна собственост.
Контролът върху незаконната сеч и строителство на Витоша ще е поверен на екоминистерството и регионалните му инспекции. "Броят на служителите ни по охраната ще остане същият", казва Христо Божинов. В екоминистерството не са мислили за зелена полиция, но при всички случаи ще търсят съдействието на МВР органите. След като Витоша се сдобие със статута си на природен парк, в нея освен горите ще се охраняват и земеделските земи.
От 5 млн. до 50 млн. лв. ще бъдат глобите за закононарушителите, дръзнали да си строят вила или да разработват площи. Между 500 хил. и 2 млн. лв. ще плащат физическите лица за гола сеч, за внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове, за паша на кози извън определените за това места, за замърсяване на водите и терените с битови и промишлени отпадъци. Същите провинения, но на търговец или юридическо лице, ще се наказват с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв. плюс имуществена санкция.
През 1934 година цар Борис III провъзгласява Витоша за национален парк. Тогава монархът написва за туристите 15 златни правила, чийто престъпване строго наказвал. "Съветите на царя са валидни и днес и ние няма да се откажем от тях, дори и когато Витоша получи новия си статут", казва г-н Божинов. Ето какво е забранявал Борис III на своите поданици:
Военната ни промишленост трябва да усвои НАТО-вските стандарти
По време на заседанието на МС на 30 март беше утвърдена Програма за преструктуриране, приватизация и държавното участие в отбранителната промишленост на Република България. Тя бе изградена въз основа на редица документи, между които решение &numero; 655 на НС от юни 1997. Беше обособен списъкът с 22 дружества от т.нар. военнопромишлен комплекс (ВПК). Става дума за дружества, които произвеждат крайни изделия със сериозни ангажименти към мобилизационната подготовка и военновременния план на страната. Около 50 и над 50 на сто от тяхното производство са класическа бойна техника, въоръжения, муниции и военна електроника.
-Г-н Пенчев, три дни след заседанието на МС в декларация ПГДЛ постави под въпрос бъдещето на военнопромишления комплекс. Има ли основания за тревога и кои бяха опорните точки в становището, представено от промишленото министерство?
- Още през миналата година междуведомствената комисия към МС и Министерството на промишлеността се ангажираха с изготвянето на подробен експертен анализ за състоянието и перспективите на отбранителната промишленост. Първо трябваше да изясним какъв е статусът на самите предприятия - тяхната инфраструктура, текущо финансово състояние, дълготрайни активи и степен на жизненост. Второ - до каква степен те са в състояние да обслужват мобилизационни и военновременни задачи, както и задачите, свързани с превъоръжаването на Българската армия. Трето - доколко държавата има предприемачески интерес в тази област. Бе преценено, а тази оценка е валидна и досега, че като цяло българската отбранителна промишленост е показала устойчивост и жизненост. Но че от гледна точка на специфичните макроикономически условия нейното по-нататъшно развитие изисква съобразяване с валутния борд, с подкрепата на МВФ за платежния баланс на страната и с цялостната макроикономическа обстановка, която, като изключим развиващите се в момента стабилизационни процеси, трудно може да бъде оценена като положителна. Поради неизбежната задлъжнялост на икономическите единици не само в отбранителната промишленост, а и изобщо, в реалния сектор има тежка схема на регулация, която потиска нарастването на доходите. Те няма да могат да натрупат достатъчно средства нито за текуща поддръжка на мощностите, нито за реконструкция и модернизация. А още по-малко за разработката и усвояването на нови изделия. Именно това са обективните обстоятелства, които превръщат в неизбежност структурната реформа на военнопромишления комплекс. Третият момент от становището на промишленото министерство е изискването всички дружества от ВПК да се пререгистрират като акционерни. Този процес вече е завършил. Мисля, че до няколко дни ще излезе и решението за последното от тях - "Струма" - Сандански. Много важно е, че за приватизация ще бъдат предложени и обособени части от предприятия. Става дума за производствени единици, които са с гражданска насоченост, нямат ясна продуктова традиция или просто бездействат. От септември досега са дадени около 40 разрешения за приватизацията на такива обособени обекти. Целта е да се избегне увеличението на капитала след наредбата за ревалоризация на активите. Наши приоритети остават запазването на производства, които са се наложили и досега функционират в системата на отбранителната промишленост. Става дума за класическото въоръжение и бойна техника. За производството на верижни машини - щабни и бойни. Плюс т.нар. самоходни оръдия, леко стрелково оръжие, боеприпаси, минохвъргачки, авиобомби, гама мощни артилерийски ракетни средства, самонасочващи се и управляеми ракети за поразяването на танкове и въздушни цели за нуждите на пехотните съединения.
- Кои други производства могат да бъдат съхранени?
- Предприятията от системата на Министерството на отбраната, които са регистрирани по един стар режим, би следвало да съхранят специализацията на страната ни и възможностите за експорт в области като: ремонта на бронетанкова техника, на бойни и учебни самолети, на артилерийски системи, на някои видове радиотехника и особено ремонта на единици за охрана на военноморските сили. В предприятията, които в момента са към системата на Министерството на промишлеността, продуктовата структура следва да се съхрани в две направления. Първото са класическата бойна техника и въоръженията, за които вече говорих. В това число верижни машини и самоходни оръдия. Леко стрелково оръжие и муниции за него, оръдейни системи, окомплектоващи верижните машини. Гама мощни и интелигентни боеприпаси, в това число самонасочващите се ракетни средства. Противотанкови ракети и системи за нуждите на пехотните подразделения. Другата подобласт е съставена от класическите средства на радиотехниката и свързочната техника, радиолокацията и системите за комуникации. От радиолокационните системи за управление и контрол на въздушния бой. От системи за управление на артилерийския огън, от т.нар. радиосмутители, които са комбинация между сдързочни средства, радиозаглушители и класически боеприпаси. При липсата на солидни грижи и средства, които не могат да дойдат без нови и сериозни инвестиции, части от тази продуктова структура могат да бъдат разрушени... - Да разбирам ли, че приватизацията на предприятията от ВПК ще бъде съпътствана от изискването да бъде запазена една точно определена продуктова схема?
- В държавите с развита пазарна икономика продуктовата политика се разглежда на ниво стратегии. Отделно се дискутират проблемите по управлението на собствеността и участието на държавата като предприемач. Този модел би следвало да се прилага и у нас. Ние имаме традиции в областта на класическото въоръжение при производството на системи от руски или съветски тип. Нашите предприятия са сериозно зависими от лицензи и технологии, които не са с български произход и върху които периодично се предоговарят права. В този смисъл дотолкова, доколкото Търговският закон и Законът за приватизация на държавни и общински предприятия го позволяват, всеки перспективен купувач би могъл да се включи в приватизацията, ако поеме анжагимента да разработи нови технологии или ако е в състояние да представи лицензионни права. Днес в Русия протичат процеси на стандартизация и сертификация на част от тези изделия според изискванията на НАТО и на вече разчупените международни пазари. Ето защо е необходимо да задържим положителните моменти в тези традиции, възпроизвеждайки нови модификации на вече усвоени технологии. По-мобилни сме в областта на военната електроника, където през последните години бяха усвоени изделия, почиващи на класическа "хай-тек" западна елементна база. Не бива да се изключва възможността към предприятията от ВПК да бъдат приложени инструментите, които произтичат от функционирането на капиталов пазар в България. А именно - акумулирането на средства за иновации чрез емитирането на целеви емисии от акции и т.н.
- Къде са перспективните направления на международното научно-техническо сътрудничество в отбранителната промишленост?
- В произвеждането на класическите системи руско оръжие, но в новите им модификации, такива, каквито ще се възприемат по силата на т.нар. оперативна съвместимост в бойните съединения на частите на НАТО. В усвояването на нови изделия и някои сполучливи решения в сътрудничество с Израел. Чрез участието в съвместни проекти в сферата на съвременните комуникационни и радиосредства с нашите партньори от "Партньорство за мир" и от страните членки на НАТО. Още през тази година ще се кандидатства по такива тематики. Категорично всички дружества от системата на ВПК трябва да получат сертификати за работа по ИСО, което е база за усвояването на типичните военни стандарти на НАТО. Това е задължително и е част от хармонизацията на условията, в които ще се прави обмен в тази област.
Въпросът за членството на България в НАТО не е дали, а кога
- Г-н Солана, НАТО беше създаден като инструмент за сигурност главно в Европа, но участието на САЩ и Канада го превръща в структура, която е не само европейска. Какво е бъдещето на НАТО - главно като европейска или като трансконтинентална система за сигурност?
- НАТО е не само най-успешният съюз в съвременната история, но и най-трайният. Това е благодарение на обстоятелството, че чрез него Европа и Северна Америка се превръщат в единна отбранителна общност, която защитава както ценностите, така и територията на страните членки. Участието на САЩ и Канада в европейските дела през изминалия половин век беше решаващо за превръщането на Европа от зона на конфликт в зона на мира, благоденствието и разширяващата се интеграция. Затова паралелно с преустройството на съюза, с оглед на новите предизвикателства пред сигурността, много е важно да не се лишим от трансатлантическите основи, от които НАТО черпи силата и жизнеността си. Догодина НАТО ще отбележи 50-годишния си юбилей. Използваме този повод за създаване на нова стратегическа концепция на съюза, която ще определи ключовите му задачи през XXI век. Прекалено рано е сега да коментирам равносметката от сегашната ни стратегическа концепция, но съм сигурен, че тя ще потвърди четирите опорни точки, върху които днес е стъпил новият НАТО, който ние създадохме през последните няколко години:
1. НАТО ще продължи да обвързва Северна Америка и Европа в общност на ценности и предначертан път.
2. НАТО ще продължи да бъде най-ефикасният инструмент за защита на сигурността на своите членове.
3. НАТО все повече ще гради европейската сигурност чрез партньорство с други държави и чрез активния си принос в разрешаването на кризи и в умиротворяването. И накрая:
4. НАТО ще остане отворена институция, която желае да приобщи нови членове, които от своя страна желаят и са в състояние да подкрепят принципите и ангажиментите на Вашингтонския договор. Съществено според мен е това, че днес НАТО не гради сигурност и стабилност единствено за своите членове, а за целия евроатлантически регион.
- Позволете да ви задам един личен въпрос, който има значение за България. Известно е, че по време на дебата за испанското членство в НАТО вие сте били сред най-яростните опоненти на тази идея. Как политик като вас еволюира в противоположна посока дотолкова, че да бъде избран за генерален секретар на НАТО?
- На първо място, спомням си, че и моята партия, и аз самият играхме много активна роля за постигане на подкрепата на испанския народ на референдума през 1986 за членство в НАТО, който потвърди желанието му да остане лоялен и пълноправен член на съюза. На второ място, аз съм генерален секретар на съюз, който вече е твърде различен от това, което беше по времето, когато моята страна - Испания, стана член през 1982. Аз бих казал, че НАТО се е променил много по-бързо от останалите големи международни институции. Промените, настъпили в средата, в която се развива европейската сигурност, дадоха на НАТО уникалния шанс да играе по-важна роля, изграждайки сигурност по-скоро чрез партньорство и сътрудничество, отколкото чрез конфронтацията от миналото. Според мен настоящата мисия на НАТО е както завладяваща, така и ангажираща и се гордея, че мога да участвам в еволюцията на алианса именно в този момент от неговата история.
- Кой, кога и къде ще вземе решение за втората вълна на разширяването - и ще има ли втора вълна?
- Самите членове на съюза ще се произнесат за бъдещото му отваряне. Що се отнася до това кога и къде, прекалено рано е да се каже. В момента се подготвяме за пълното интегриране на трите поканени държави - Полша, Унгария и Чехия, и процесът на ратификация е в ход в парламентите на държавите от НАТО. Убеден съм в положителния резултат и очаквам, че тези три нови държави официално ще станат членове на съюза преди срещата на високо равнище във Вашингтон през пролетта на 1999. Тогава ще обмислим бъдещето въз основа на нашия принцип съюзът да продължи да бъде отворена институция.
- Как според вас ще се развиват отношенията на алианса с Русия и страните от бившия Съветски съюз? Как гледа НАТО на присъединяването на прибалтийските републики към алианса?
- От подписването на основополагащия акт между НАТО и Русия през май миналата година насам отношенията между НАТО и Русия се развиха значително и по начин, немислим само допреди няколко години. Срещаме се всеки месец в Постоянния съвместен съвет, където водим откровени и градивни дискусии по главните въпроси, които влияят върху европейската сигурност: Босна, разпространението на оръжия за масово унищожение, тероризмът и ядреното оръжие. Имаме и експертни групи, които доразвиват практическото ни сътрудничество в области като умиротворяването и планирането на действия в случай на природни и други бедствия. Военното сътрудничество също се развива в Постоянния съвместен съвет на военните представители. Същевременно Русия продължава да участва в нашата умиротворителна операция в Босна СФОР и дава да се разбере, че желае да се включи и в мисията, която ще започне да действа там след юни тази година. Така че с приближаването на първата годишнина от подписването на основополагащия акт можем да хвърлим поглед назад - към значимостта на постигнатото, и напред - към задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и Русия.
Заедно с това имаме много партньори, които са страни съседки на Русия: от Украйна и балтийските държави на Запад до страните в Кавказкия район и Централна Азия. Ние се стремим да развиваме отношенията си и практическото сътрудничество и с тези страни партньорки. На Мадридската среща на високо равнище миналата година подписахме харта между НАТО и Украйна и от време на време се срещаме с Украйна в комисията НАТО - Украйна. Смятам, че е важно да развиваме сътрудничеството и с други държави, които са географски отдалечени от Брюксел, но много искат да участват активно в Партньорство за мир и в Евро-атлантическия съвет за сътрудничество. Вече посетих всички наши партньори в Кавказ и Централна Азия през пролетта на 1996 и имам намерение да го направя отново тази есен.
Що се отнася до балтийските републики, политиката на отворени врати, която води НАТО, се отнася до тях в същата степен, в която важи и за останалите ни страни партньори.
- Възприемате ли идеята за балкански многонационални сили - с войски от Албания, България, Гърция, Румъния и Турция, като стъпка към НАТО за България и Румъния - държави, които не членуват в алианса?
- Научих за предложението за балкански многонационални сили за подкрепа на мира. НАТО по принцип приветства такива многонационални формации като отлично средство за засилване на доверието и практическото сътрудничество между страните участнички, каквото вече постигнаха страните от НАТО през изминалите 50 години. Многонационалните сили могат също да увеличат актива, на който международната общност може да се опре при разрешаване на кризисни ситуации. В момента чакаме с интерес да видим как през следващите месеци страните участнички ще развият предложението за Балкански многонационални сили. Не мога да коментирам, преди да науча подробности, но предложението има потенциал да увеличи стабилността и да допринесе за ефективното разрешаване на кризи в Балканския регион, а може би и извън него.
- Как ще коментирате българската инициатива за Косово? Приближава ли ни тя до членство в НАТО, защото е в съзвучие с натовския принцип за "износ" на сигурност в район с традиционно напрежение - Балканите?
- Подкрепям всички инициативи, които могат да помогнат за спиране на насилието в Косово и да способстват за смислен диалог между Белград и общността на косовските албанци. В НАТО сме много загрижени от положението в Косово. Подкрепяме усилията на Контактната група да окаже подходящ натиск върху двете страни да се въздържат от насилие и да договорят приемлива форма на автономия за Косово в рамките на Съюзна република Югославия. Стабилността в Балканския регион е важна за стабилността в Европа като цяло и НАТО има дългосрочен ангажимент към този регион, който личи от присъствието на СФОР в Босна и от програмите ни за помощ на Албания и за Бившата югославска република Македония по линия на Партньорство за мир. Приветствам конструктивната политика на България в търсене на пътища за улесняване на диалога и сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа. Можем да използваме Евроатлантическия съвет за сътрудничество за общи консултации по различни наши инициативи.
- Кое ще е решаващо оттук нататък за включването на България във втората вълна на разширяването на НАТО? Има ли обективни критерии, при които България да бъде сигурна, че ще бъде приета в НАТО?
- Ще анализираме процеса на разширяване на нашата среща на високо равнище във Вашингтон през април 1999. За момента е прекалено рано да се предскаже какъв ще е резултатът от този анализ, макар че съюзът със сигурност ще потвърди, че вратата на НАТО ще остане отворена. Сегашният процес на разширяване с три нови държави няма да е последният. Ще продължим засиления си индивидуален диалог с България за членство и се надявам, че вашата страна ще продължи да бъде активен участник както в Партньорство за мир, така и в Евроатлантическия съвет за сътрудничество. Това участие вече сближава НАТО и България и е от полза за сигурността на вашата страна. От особена важност ще е също поддържането на сегашния курс на политически и икономически преобразувания. И НАТО, и ЕС са показали, че отговарят положително на желанието на страните от Централна и Източна Европа за членство. България е част и от двата процеса. Въпросът не е дали, а кога. Затова българите с пълно основание могат уверено да гледат в бъдещето.
- Какво очаквате от посещението си в България?
- Вече съм посещавал вашата страна през 1996 и съм посрещал президента Стоянов и ваши политически лидери в главната квартира на НАТО. България участва в засиления диалог за членство в НАТО и имаме добри тесни контакти. Надявам се допълнително да затвърдим тези контакти по време на визитата ми в София. Очаквам да обсъдя сегашния политически дневен ред на НАТО с правителството, а и с други личности, които формират общественото мнение, като членовете на парламента например. Интересува ме преценката на статута на сътрудничеството между НАТО и България в Партньорство за мир и в Евроатлантическия съвет за сътрудничество. От своя страна бих искал да науча повече за сегашната ситуация в България, особено за процесите на политически и икономически преобразувания. Накрая очаквам да обсъдим ситуацията в бивша Югославия, като се има предвид общият ни интерес за мир и стабилност в този регион.
- Какви според вас биха били основните аргументи, ако има такива, срещу разширяването на НАТО? Доколко трудности от финансов характер биха били аргумент за това?
- Разширяването на НАТО не е, разбира се, безплатно. Ще има допълнителни разходи, произтичащи от интегрирането на трите нови членки в съюза. Но след задълбочен анализ на тези разходи от страна на гражданските и военните експерти на съюза мога да заявя, че ще можем да поемем тези разходи. Общите разходи например, които ще легнат върху всичките 19 бъдещи членове, ще са около 1,5 милиарда долара за период от 10 години. Те ще покрият неща за общо ползване като инфраструктура и комуникации. В допълнение трите нови членки ще трябва да направят усилие да приведат въоръжените си сили в съответствие със стандартите на НАТО, но те ще се концентрират най-вече върху аспектите, които са от най-голямо значение за гладкото им приобщаване в съюза, например способност за взаимодействие, квалификация, комуникации и въздушна защита. И трите държави се съгласиха да поемат допълнителен бюджетен товар и ние работим с тях, за да им съдействаме в това начинание. Присъединяването към НАТО няма да постави икономиките им под прекомерно напрежение, защото в днешна Европа сигурността е много по-надеждна. Затова разходите категорично не са фактор, който ще възпрепятства разширяването на НАТО. НАТО е и ще продължи да бъде отворена институция. Нито една европейска държава, която желае да поеме отговорностите, но и да ползва облагите на членството в съюза, няма да бъде изключена от обсъждане. Жизненоважен принцип за стабилна европейска система за сигурност е това държавите да могат свободно да избират дали да се присъединят към евроатлантическите институции или не. Ето защо НАТО ще запази политиката си на отворени врати и след сегашния процес на разширяване.
- Какво ще кажете за вътрешните конфликти в НАТО като този между Гърция и Турция, Франция и САЩ (за Южното военно командване), Испания и Великобритания (за Гибралтар)? Смятате ли, че в очите на кандидатите от Източна Европа те са аргументи "за" или "против" членство в НАТО?
- Не бих преувеличавал различията между съюзниците. НАТО е съюз на 16 суверенни, демократични държави. Разбира се, от време на време те имат различни гледни точки по някои въпроси. Би било странно, ако нямаха. Съюзът не е бил отслабен от това. Всъщност бих казал, че неговата сила е в способността му да се приспособява към известна степен на различия, запазвайки солидарността на членовете по ключови въпроси на сигурността. Вярвам, че откритата, демократична природа на съюза, както и умението му да се приспособява към променящия се свят правят членството толкова привлекателно за страните от Централна и Източна Европа.
- Имате ли поглед върху технологичното състояние на българската армия и върху готовността й да бъде част от НАТО?
- Преобразуванията в Българската армия и нейните усилия да си взаимодейства по-тясно със съюза ми направиха голямо впечатление. България е високо ценен член на Партньорство за мир и вече е участвала в няколко многонационални учения и в други дейности. Освен това България е част от СФОР - многонационалните умиротворителни сили, под командването на НАТО в Босна. Това участие дава на България много ценни възможности да взаимодейства със силите на НАТО в истинска военна операция. Затова аз съм удовлетворен от прогреса в нашето сътрудничество и се надявам това да бъде трайна тенденция.
Депутати и кмет от ДПС обвинени за тютюневия скандал
ДЖЕБЕЛ. Тютюнопроизводители от 4 общини, предали тютюна си на българо-немската фирма "Джебел басма-Сервиз 4 Ю" АД, свикаха протестен митинг в центъра на града. Множеството поиска фирмата да започне незабавно разплащането на дължимите суми заедно с лихвите за пропуснатото време. Протестиращите поискаха оставката на ръководството на акционерното дружество заради доказана некомпетентност, но след издължаване на парите. Поискана бе и оставката на кмета на община Джебел Бахри Юмер, който заедно със своя заместник е в състава на директорския борд на частното предприятие. Със скандирания "Парите" и "Оставка" недоволни стопани блокираха входа на джебелската фирма. Оказа се, че изп. директор Мехмед Сали отново е в София и търси пари. Членове на стачния комитет съобщиха, че в началото на седмицата са изплатени около 400-500 млн. лв., а от сряда разплащането е преустановено. Прозвучаха обвинения, че в скандала с фирмата са замесени местни депутати от ДПС и кметът на Джебел. Стопаните настояха за съдействие от правителството, тъй като са потънали в дългове. Протестните действия ще продължат, а след Курбан байрам към тютюневите шефове ще се предяви граждански иск.
Около 50 млн. лв. раздадоха представители на българо-германското дружество "Джебел басма-Сервиз 4 Ю" едва на 20 тютюнопроизводители от Неделино, съобщи главният специалист по земеделието в общината Васил Гочев. От джебелската фирма обещали на хората в близките дни да се издължат и на останалите стотина семейства, предали продукцията си още преди 4 месеца.
До 10 дни решават за общинските фирми с "Овергаз"
СОФИЯ. Три от преписките, свързани със смесените фирми между отделни общини и "Овергаз", ще бъдат гледани до 10 дни от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това съобщи вчера председателят й Николай Павлов. Той уточни, че комисията усилено работи и по останалите 4 преписки за смесените фирми. Проектът за закон за защита на конкуренцията да влезе на второ четене в Икономическата комисия на НС идната сряда, са очакванията на КЗК, стана ясно вчера.
Комисията не е уважила искането на софийската фирма "Трансимпекс" ЕАД за имуществена санкция срещу бивш неин служител. Според дружеството става въпрос за развиване на частен бизнес на основата на негово ноу-хау от бившия служител.
Ембарго
С вчерашното възстанвяване след две години и половина пауза на оръжейното ембарго на ООН срещу Белград към сръбския режим бе отправен символичен предупредителен сигнал, че се задава болезнено финансово югоембарго. България не продава оръжие на западната ни съседка, така че проблеми може да има не търговският министър Василев, а министър Бонев с контрабандистите на цеви от всякакъв калибър. Но дори и последните имат малко шансове срещу конкуренцията на разграбените миналата година албански арсенали.
И сърби, и албанци посрещнаха козметичната мярка по-скоро като първоаприлска шега. Тук има толкова оръжие, че спокойно можем да се стреляме 10 години, каза вчера косовски албанец. Вчера сръбските медии цял ден мълчаха за второто издание на санкциите, а новина номер едно бе друга обезценка - сривът с 80 процента на динара и ценовия шок, който се задава след него. Тук е слабото място на Слободан Милошевич, който няма проблеми и под оръжейно ембарго да води своята чеченска война на Балканите.
По-силен удар върху наследника на Тито би понесло само пълно ембарго, но то ще удари и върху с нищо неиновните съседи, включително и върху България. И затова ние имаме пряк интерес косовският конфликт да се реши без пред ескалация на югосанкциите.
За България членството в НАТО е сбогуване с Ялта
(Бойко Ноев, посланик на България в Белгия и НАТО)
Ратификацията на членството в НАТО на Полша, Унгария и Чехия напоследък предизвиква здравословен дебат по ключовите въпроси на евроатлантическата сигурност. В някои западни столици политическата и интелектуалната опозиция на очакваното по-нататъшно разширяване на съюза призовава ни повече, ни по-малко за "една определена, ако не постоянна, пауза" в процеса на приемане на други кандидати, както и "да не се канят повече страни за членство в НАТО". Добрите мотиви на известни професионалисти едва ли трябва да се поставят под съмнение, но същевременно аргументите им често изглеждат неубедителни.
Противниците на по-нататъшното разширяване смятат, че то е "рецепта за разрушаване на съюза". Но вече в продължение на няколко години и теорията, и практиката доказват, че разширяването е освен всичко друго неотменна черта на външната и вътрешната адаптация на НАТО към новите реалности. Отварянето на съюза за нови членове от Централна и Източна Европа е неизбежно следствие от провала на следвоенните геополитически сделки за Европа. Западът направи огромни инвестиции, за да се стигне до тези промени, като по този начин коригира историческата несправедливост държавите от Изтока да бъдат изоставени против тяхната воля от другата страна на Стената, отвъд желязната завеса. И между другото тогава, когато започна събарянето на стената, никой не призоваваше за "пауза". Днес изглежда общопризнато мнението, че разширяването на НАТО означава формалният край на Ялта.
При цялото уважение изглежда като че ли тези, които водят кампания против разширяването на НАТО, объркват необходимостта да се отговори на дългосрочните предизвикателства с неопределени опасения относно запазването и поддържането на "здраво НАТО".
Обвързването на по-нататъшното разширяване на НАТО с членство в Европейския съюз е изкуствен аргумент. Разширяването на ЕС ще отнеме години поради сложността на интегрирането на икономиките от Централна и Източна Европа. Присъединяването към НАТО е политическо решение. В нито един момент от историята на НАТО икономически "предварителни условия" не са били фактор при вземането на решения за разширяване. Никой не е поставял когато и да било под съмнение способността на онези държави-членки на НАТО, които понастоящем не са членове на ЕС, да изпълняват своите задължения към съюза. Нито пък е имало каквото и да било съмнение, че поканените страни ще изпълнят своите задължения по отбраната, както е записано в съгласуваните протоколи по присъединяването. Що се отнася до България, въпреки сегашните икономически ограничения тя би давала само принос за отбраната на съюза, ако бъде поканена днес.
Привържениците на "паузата" определено грешат, когато представят Партньорство за мир като заместител на членството в НАТО. Вярно, за някои страни партньори, които все още не разглеждат членството като приоритет, ПзМ би могло да бъде "предпочитана форма на сътрудничество" или "асоциация на държавите извън НАТО". Но за държавите, изразили воля да се присъединят към Съюза колкото се може по-скоро, включително за България, партньорството не е друго освен инструмент за по-бързо постигане на членство.
Бъдещото интегриране на страните кандидати от Югоизточна Европа в НАТО няма да разпилее неговите възможности. Обратно, какво би било по-обединяващо за южния фланг на НАТО от включването на България например? Нейните изключително близки отношения и с двете държави членки на НАТО - Турция и Гърция, с които тя има общи граници, се основават на общи дългосрочни стратегически интереси. Добавянето на значителните отбранителни ресурси на България, както и на Румъния към тези на съюза, би гарантирало трайност на общата сигурност в района.
Конфликтът в Босна, както и сега новата сложна мозайка около Косово говорят сами за себе си.
Няма съмнение обаче, основната "загриженост" на авторите на "паузата" е Русия. Техните послания са ясни, но са и погрешни.
Послание първо - че "по-нататъшното разширяване ще засили антагонизма с приближаването на съюза към територията на Русия" , че означава да се приеме виждането на някои крайни кръгове в Русия, северноатлантическият договор като правило е лош, враждебен, агресивен и заплашващ Москва. Този възглед е антагонистичен на самата цел на съюза.
Изобщо няма нужда от доказателство, че именно източните, в политически смисъл, части на Европа са се устремили да се присъединят към Запада, а не обратното.
Послание второ - че "търканията около НАТО отклоняват Москва и Вашингтон от големите общи заплахи", представлява странна смесица на становища. Нито един сериозен аналитик няма да постави на една плоскост приоритета за разширяването на НАТО със "общите и големи" заплахи, които биха изникнали и пред САЩ, и пред Русия. И да вземем едни далеч по-прости, скорошни примери, където разширяването на НАТО се вписва в уравненията за Ирак или Косово.
Послание трето гласи, че, по-нататъшното разширяване на НАТО да позволи на САЩ и Русия да се съсредоточат върху "огромната надвиснала опасност" от ядрени и други оръжия за масово унищожение". Това звучи по-скоро като заплахите, идващи от консервативните противници на договора СТАРТ-2 в руската Дума. Интересът на Русия ядрените арсенали да бъдат съкратени до договорените вече равнища е не по-малък от този на САЩ. Съвсем друг въпрос е дали Русия ще се ангажира в по-нататъшно ядрено разоръжаване, при положение че конвенционалните й сили са в критично положение.
Като една от великите държави в света Русия се радва на признанието, че е равноправен партньор в глобалните процеси на взимане на решения, и има всички възможности за реализация на своите интереси. Колкото и парадоксално да звучи, с подписването на Основополагащия акт между НАТО и Русия, с постоянния съвет Русия - НАТО, както и по силата на други договорености, днес Русия се радва на далеч по-привилигирован статут в НАТО, отколкото страни, които са обявили членството в съюза за свой непосредствен приоритет.
От българска глевдна точка членството в НАТО е жизнен интерес и няма алтернатива. Страната вярва, че и тя, както и другите отвъд Стената - най-после се е измъкнала от света на Ялта.
Споделяйки еднакви интереси и ценности с евроатлантическата общност, която напредва по пътя на решителни реформи, България се готви да даде своя принос като бъдещ член на НАТО и ЕС. За да успее, за да бъде в състояние да предостави изцяло на евроатлантическата общност своите генериращи стабилност ресурси, на България й е необходимо да бъде здраво закотвена към Запада - в политическо, отбранително и икономическо отношение. Този процес не допуска "пауза".
Забавяне или налагане на "пауза" върху това, което генералният секретар на НАТО Солана нарича "пътуване обратно към Европа, би изпратило най-погрешния сигнал и би съживило спомените от Ялта.
(Статията препечатваме от белгийския вестник "Дер Стандард")
Кой ще бъде последният българин
"Очаква ни мазна криза", "очаква ни хлебна криза", "очаква ни криза за таксита", "държавата няма да излезе от кризата", "пропуски в закона провалят валутния борд", "цената на хляба тръгва нагоре", "търговци прогнозират по-високи цени на цигарите", "световните цени падат, "Нефтохим" мълчи".
Всичките тези кризи и ужаси бяха предсказани в заглавията на най-тиражния ни вестник през януари. Нищо от предсказаното не се сбъдна. Но за да не си помисли някой, че ужасите са ни подминали, през февруари се появяват нови тлъсти заглавия: "Хъшове бунят отечеството", "Кораб блокира Дунав", "Бедствено положение заради снега", "Националното знаме без герб", "И пак ни тресе житна криза", "Парното скача с 50 на сто през април".
Вече сме април. Парното не е скочило с 50 на сто и няма да скочи. Не ни тресе житна криза, защото има зърно в излишък. Знамето е с герб. Априлско въстание в отечеството няма въпреки "Хъшовете". Снегът се е стопил. Поради някакви необясними природни особености тих бял Дунав продължава да тече и да се влива в морето, макар че кораб го е блокирал. "Ех, размина ни се" - въздъхва читателят, но го връхлитат нови заглавия: "Тайнствен вирус нападна Сливница", "Тунджа наводни Ямбол", "Половин Варна е без вода", "Дали пък е останал жив човек в Сливница" и "Подава ли се все пак нещо от Ямбол над водата" - интересува се обезпокоеният читател и научава, че тайнственият вирус е някаква разновидност на грипа и не е нападнал цяла Сливница, а само 20 души с висока температура, Тунджа се е разляла както винаги при силни снеговалежи и не половин Варна, а само два квартала са останали без водаq и то само за един ден. Човек решава, че поне потоп няма да го залее, но не би. "Наводнения заляха страната" - крещи ново тлъсто заглавие. Доверчивият читател вече търчи към връх, за да не го залеят вълните и пътьом разбира, че не е залято цялото съвкупно негово отечество, а само мазетата на 120 къщи.
Либерализираме газовия пазар, когато има алтернативни доставчици
СОФИЯ. България може да либерализира вътрешния си пазар само когато има алтернативни доставчици на газ. Текстът от протокола, подписан в Москва, който се отнася до възможността за преки доставки от страна на "Топенерджи", е пожелателен. Това заяви съветничката на вицепремиера Евгений Бакърджиев Юлиана Димитрова вчера. Ние се стремим към диверсификация на доставчиците, което води и към либерализация на пазара и когато това стане, не само "Топенерджи", но и други ще имат достъп до крайни клиенти, каза тя. Представители на българската делегация не са разпространявали протокола. Това заяви шефката на правителствената пресслужба Стояна Георгиева във връзка с публикувания вчера текст във в. "Сега", тъй като двете страни се ангажирали да не раздават документа.
Наближава краят на сапунения сериал
На футболните запалянковци в България вчера бе поднесен XXIII епизод на сапунения сериал. Бездарният сценарий ни предложи няколко вълнуващи, но очаквани кадъра: "Ботев" победи като гост селския левент "Олимпик", "Локомотив" (Пд) срази варненския "Спартак" вкъщи, а така нареченият лидер "Литекс" изтръгна с усилие едната точка в Перник. Каква драма, какви обрати, какви похвати, какви епични сцени, какво себеотрицание, какъв героизъм, какъв здрав дух в здраво тяло. Кукловодите от тепиха и "белите якички" от "Кърниградска" изчерпват списъка на номинираните и на 9 май ще си раздадат оскарите. Дотогава остават само 7 епизода. Следващият е в събота.
Национален съвет ще представлява интересите на българите в чужби
СОФИЯ. Да бъде създадена държавно-обществена институция от публичен тип - национален съвет, който да представлява интересите на българските общности в чужбина пред българското правителство. Това предвижда приетият на първо четене законопроект за българите в чужбина, внесен от синия депутат Иван Сунгарски. Парламентът одобри и проекта на Георги Първанов (ПГДЛ) и Драгомир Драганов (Евролевица), както и законопроект за връзки с българите в чужбина, внесен от Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.
Според проекта на Сунгарски председателят на съвета и четирима от шестчленния му състав се избират от парламента по предложение на председателя на НС, а останалите двама членове се избират измежду българите в чужбина. В закона се казва още, че националният съвет съдейства за разработването и одобрява частни програми за българите в чужбина. В своя законопроект депутатите Каракачанов и Величков дават дефиниция на понятието "българин", както и предложение да се регламентира участието на Българската православна църква като институция, ангажирана с тези взаимоотношения.
Според Георги Първанов положението на Балканите налага необходимостта от нова национална политика на България, общи усилия за създаването на трайна национална програма, утвърдена с консенсус от политическите сили.
Подкрепяме решението на ООН за оръжейните югосанкции
СОФИЯ. Страната ни подкрепя решението на Съвета за сигурност на ООН за оръжейни санкции срещу Белград по повод обстановката в Косово, стана ясно от изявление на говорителя на МВнР Радко Влайков. Той припомни, че България изказа принципната си подкрепа на предложенията на Контактната група за бивша Югославия от 9 март, тогава едно от четирите предложения бе точно за оръжейни югосанкции.
Страната ни ще бъде посетена за първи път от албански външен министър. Паскал Мило пристига във вторник по покана на министър Надежда Михайлова, съобщи говорителят на МВнР. На брифинг вчера той потвърди, че ще се състои планираната среща между първите дипломати на България, Румъния и Гърция за 10 и 11 април на гръцкия остров Санторини, независимо от правителствените проблеми в Румъния.
Първокурсниците в Полицейската академия ще отбиват и военния си
СОФИЯ. 275 нови курсанти за учебната 1998/99 г.ще приема Висшият институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) - Симеоново. Това се разбра на брифинг на ректората вчера. Едновременно с първата си година тук донаборниците ще отбиват и военната си служба. Три са специалностите, по които ще се обучават курсантите-"Защита на националната сигурност" към новооткрития факултет "Сигурност", "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред" и "Пожарна и аварийна безопасност". Ще бъде спазено изискването за 20%-ов прием на жени, увериха от института.
Само безналични ценни книжа ще се предлагат публично
СОФИЯ. Само безналични поименни ценни книжа, за които уставът на издателя им не предвижда ограничения или условия за тяхното прехвърляне, ще се предлагат публично. Това реши вчера парламентът с приемането на промени в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД). С поправките бе създадена специална уредба на публичното акционерно дружество. Целта й е да защити акционерите и да стимулира развитието на пазара на ценни книжа.
В едномесечен срок от влизането на промените на закона в сила приватизационните фондове - холдинги ще трябва да подадат документи за регистриран на емисиите си от акции в централния депозитар. На лицата, които притежават налични акции, срещу тяхното представяне ще бъдат открити сметки за безналични акции. До момента на извършването на тази регистрация не могат да се прехвърлят акциите, които към момента на влизането на промените в сила са били безналични.
Солана идва днес
СОФИЯ. Днес следобед започва двудневната визита у нас на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана. Президентът Петър Стоянов, премиерът Иван Костов, председателят на НС Йордан Соколов, министрите на външните работи и на отбраната Надежда Михайлова и Георги Ананиев ще запознаят госта с българските регионални инициативи за сигурност в Югоизточна Европа, с реформите в армията ни и гражданския контрол в нея.
Съдебната власт иска спешна среща с премиера
СОФИЯ. Висшият съдебен съвет настоя вчера за незабавна среща с премиера Иван Костов, на която да обсъдят взаимодействието между правителстовото и Темида. Правосъдният министър Васил Гоцев обеща веднага да информира министър-председателя за решението ни, каза говорителят на ВСС Бочо Цветков.
Кадровиците на третата власт стигнаха до тази позиция след двучасово обсъждане. Първоначално било предложено да се излезе с декларация, но до такава не се стигнало. Според членове на ВСС идеята за среща била най-коректната и мека реакция на оценката на премиера, че съдбната власт се е сринала. При всички други правителства за далеч по-безобидни изявления съветът е излизал с декларации и ги е квалифицирал като недопустими. Сега обаче висшите магистрати решили да не обтягат повече отношенията с изпълнителната власт, се разбра в кулоарите.
Това обаче не попречи на главния прокурор Иван Татарчев да заяви безпардонно: "Костов не е оригинален. Той говори това, което твърдеше неговият предшественик Жан Виденов". Според прокурор &numero; 1 двамата употребявали един и същ речник. Той не можел да каже как оттук нататък ще се развият нещата. Междувременно 80 следователи от Стара Загора протестираха с писмо до държавните институции срещу идеята да се закрива НСлС.
Нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт ще внесат в началото на идната седмица депутатите юристи от СДС, съобщи вчера Иван Димов. В него сините депутати е залегнало изменението за преструктурирането на Главна прокуратура и Националната следствена служба. Тези промени и проектът на правителството ще бъдат гледани едновременно в пленарна зала. Работна група щяла да направи компилация от двата законопроекта.
Таксите в СУ скачат с 50 %
СОФИЯ. Таксите за платено обучение от новата учебна година СУ "Св. Кл. Охридски" да се увеличат с 50 процента и годишната такса за редовно обучение да стане 18 минимални заплати, а за задочното-девет. Това предложи вчера ректорът проф. Иван Лалов на академичния съвет. През учебната 1988-1989 в СУ студентите по държавна поръчка редовно обучение ще са 3300, а задочно обучение-600, прие съветът. Бройката трябва да се утвърди от МС.
Турция екстрадира 50 нашенци
КЪРДЖАЛИ. Турция изгони 50 български граждани, задържани по време на полицейска акция в централните инстанбулски квартали. Това съобщи Мехмед М., един от екстрадираните. Общо 70 нашенци и няколко руснаци, румънци и др. били задържани за 3 денонощия в килиите на полицейския отдел за чужденци, защото просрочили законния срок на пребиваване в южната ни съседка. Нашенци се установяват в Турция с 15-дневна виза и започват работа като преводачи от руски предимно в търговския кв. "Лалели" в Истанбул, откъдето пазаруват гражданите на бившия СССР. Сега сто на сто от заминаващите с 15-дневни визи остават, а броят на чакащите за визи е голям, твърди той.
Чиновници в ГОРУБСО присвоили над 100 млн. лв. СОФИЯ. Кражбите в "Горубсо" продължават и днес, съобщи лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов. 23 са заведените следствени дела в Смолян срещу виновните лица, уточниха от профсъюза. Най-фрапиращият пример е покупката на нови минни пистолети, които осигурила фирма "Компакт-Пловдив". Две фактури за 110 млн. лв. били представени за 3-4 пистолета, като всеки излизал по 15 млн. лв. броя. Пълномощници на КНСБ установили, че реалната доставна цена от Русия е 800 $ за пистолет, а наша фирма ги произвежда по 300 $ парчето. Разликата в цените е 100 млн. лв., това са пари, откраднати от миньорите, казаха от профцентралата. Снабдителният отдел на "Горубсо" пък купил транспортна лента от фирмата "Паскал Паскалев" по 32,8 долара метъра. Стоката била фактурирана втори път при цена 46 $ метъра, и така се получила разлика от 6 млн. лв. От покупката на сапун и обувки, на цени много по-високи от пазарните, централното управление сложило в джоба си над 20 млн. лв. Да започне спешна ревизия с участието на пълномощници на КНСБ през следващата седмица, настояват от КНСБ. Оттам се опасяват, че през това време много от посочените фактури, за които знаем, може да изчезнат или да бъдат подменени.
Шестдесетата банка в Европа с офис в София
СОФИЯ. Вече девет месеца най-голямата френска банка "Сосиете Женерал" работи в България, а вчера официално беше открит клонът й в София. Банката е един от основните играчи на капиталовия пазар у нас и сред първите акционери на Българската фондова борса, отчетоха от офиса. Директорът на източноевропейското управление на банката Жан-Пиер Саразен има редица срещи вчера в Министерството на финансите, в БНБ, в промишленото министерство. Срещна се и с президента Петър Стоянов. Целта на "Сосиете Женерал" в България е създаването на търговска банка, способна да извършва инвестиционна дейност и активно да оперира на капиталовия пазар. Сред сферите на интересите са и финансирането на международната търговия и привличането на авторитетни чужди инвеститори. Предстои откриването на клонове и в големите градове, както и още един салон в центъра на София. Банката използва и български опит в управлението, като търговски директор е Сашо Чакалски. Вчера беше открит офисът в сградата на "Интерпред".
10 хил. членска маса за регистрация на партия
СОФИЯ. За да бъде регистирана политическа партия, тя трябва да представи списък с персонални данни на не по-малко от 10 000 членове, които са български граждани и имат избирателни права. Това предвижда предложеният от Евролевицата законопроект за политическите партии, внесен вчера в деловодството на парламента. Според документа ще бъде задължително формацията да е регистрирала местни организации в не по-малко от две трети от общините на страната. Срокът за пререгистриране на партиите по новия закон да бъде три месеца след влизането на документа в сила, гласи проектът. В момента само три партии отговарят на условията за нужната членска маса - СДС, БСП и Евролевицата, каза Бойко Радоев. За коалициите се предвиждал отделен текст.
Основната част от финансирането на партиите в парламента да се поеме от държавата, иска Евролевицата. Според проекта се предвижда държавният бюджет да дава годишно определена сума за всяко депутатско място и за всеки глас, спечелении в последните парламентарни избори. Забранено ще бъде партиите да получават вноски от предприятия и организации с над 50% държавно или общинско участие. Няма да могат да се приемат и вноски от чуждестранни правителства и организации, както и от наши юридически и физически лица, надхвърлящи 100 млн. лв. Анонимните вноски не трябвало да надхвърлят 5 на сто от общата сума, предвидена в държавния бюджет.
2 млрд. DM е стокообменът ни с Германия през 1997
СОФИЯ. Стокообменът между България и Германия за 1997 година е бил 2,03 милиарда марки, което е с 10,2 на сто повече от 1996 година. Това е второто най-високо постижение в търговията между двете страни от 1990 година.
Данните бяха огласени вчера от посолството на Германия у нас, което се позовава на отчет на германската Федерална статистическа служба. Най-големият стокообмен досега е регистриран през 1995 година - 2,13 милиарда марки.
През миналата година българският износ за Германия е нараснал с 15,9 на сто. Според посланик Петер Мецгер това е "доказателство, че германските купувачи разбират силата на българските доставчици". През 1997 г. германският внос у нас се е повишил с 5,8 на сто.
5-те най-големи консултанти ще продават предприятия нас
СОФИЯ. "Прайс Уотърхаус" и "Купърс енд Лайбранд", които са в процес на сливане, както и "Кей Пи Ем Джи", "Ърнст енд Янг", "Делойт енд Туш" и "Артур Андерсен". Най-авторитетните консултантски фирми, са сред 21 компании, които са подали оферти за приватизационни агенти при продажбата на 51 големи български предприятия, информира БТА. Във втората вълна на масовата приватизация предприятията са обединени в девет пула. Най-голям е интересът към пуловете "Метуларгия" и "Туризъм". В туристическия пул са представени шест хотела и курортът "Елените", като за тях са подадени шест оферти. Засега единствено няма кандидати за консултанти в пула "Машиностроене", но в АП предполагат, че ще се появят кандидати, тъй като в офертите на някои фирми са посочени няколко пула. Срокът за набиране на консултанти във втората вълна от масовата приватизация вече изтече, уточняват от Агенцията за приватизация (АП). Комисии към АП отварят и класират офертите, след което ще бъдат подписани и договорите. Предвижда се те да получават само "възнаграждение за успех" като процент от постигнатата цена, без да бъдат покривани предварително разходите за приватизационната документация. Бъдещите посредници при продажбата на НЕК и "Булгартабак" ще трябва да изготвят и програми за преструктуриране на дружествата от холдингите, поясни изпълнителният директор на АП Захари Желязков.
70 граждани инспектираха парламента
СОФИЯ. "Не може такъв малък процент от депутатите да решава съдбините на българския народ", "Един депутат натиска 4-5 копчета за гласуване, къде са останалите". Това бяха повечето реакции на общо седемдесетте граждани, които влязоха вчера в парламента, за да слушат на място дебатите от западния балкон. Едва неколцина от тях издържаха от край до край 5-часовото пленарно заседание. Посетителите влизаха за малко и си отиваха, заетите места бяха средно 15-20. След финалния звънец охраната на НС отчете 70 издадени еднократни пропуска.
"Стефан Гайтанджиев (БСП) се е облякъл като турист, сякаш е тръгнал на почивка, малко уважение няма ли", възмути се 67-годишния столичанин Жеко Миланов.
"Броя 50 депутати вътре, а на таблото - гласували 113, общо гласували - 180, казах и на г-н Куртев, че сме възмутени от манипулацията. Няма толкова, колкото пише, че са гласували", сподели пенсионерът от "Кремиковци" Стойков. И разпалено продължи: "За това им се плаща - да са в залата и да слушат какво се говори, обсъжда, а не после да дойдат и да гласуват. " "Само вестници четат", отсече Кольо Нейчев от Плевен. "Как искат от нас да сме честни, като те ни лъжат", изказа се 16-годишният Георги от хан, ученик от техникума "Ломоносов".
Обяснимо, посетителите бяха предимно пенсионери. Най-големите критици упорито отказваха да се представят, споделяха обаче, че имали огромно желание да репликират депутатите.
"Не ми хареса гласуването, на работа са, а ги няма в залата", повтаряше на всеки репортер възрастна пенсионерка, но щом бе притисната от микрофоните и камерите, заяви: "Дойдох да видя обстановката, хубаво е, че пускат хората, хареса ми много. Гласуването също ми хареса, компетентни хора има. Хареса ми гласуването за заема 80 милиона, защото бяха единодушни. Но не можах да разбера кой ще плаща тоя заем."
"До 10 часа работата беше толкова вяла, че ние почти заспахме. Добре че се появи Жорж Ганчев, та да ни развесели - с изражение, с мимика, той в това е най-добър", сподели впечатленията си посетителят с пропуск 001 Георги Бонкин-Трети, както сам се представи, защото носел името на дядо си и на неговия дядо. Бонкин и 11-годишният Никола Саранов бяха първите посетители. Бонкин уточни, че видял това, което очаквал, и заключи: "Правенето на закони и на колбаси е скучна и неприятна работа, обаче необходима и полезна."
"Очаквах по-обикновена атмосфера. Доста орнаменти са включени във вътрешната архитектура на Народното събрание и това много ми хареса", сериозно сподели впечатленията си малкият Никола от 8-о училище и допълни: "Не можах да разбера само как се сменят крушките на тези високи полилеи. " Внукът на професора по наказателно право Никола Саранов каза, че не би избягал от час, за да влезе в Народното събрание и не иска да става депутат. Най-смешният политик за него бил Жорж Ганчев, а най-много харесал как Йордан Соколов удря звънеца.
"Аз съм студент по право в Софийския университет и за мен е твърде интересно да проследя законотворческата дейност на парламента, тъй като аз не идвам тук с целта да разбера колко е меко депутатското кресло, а да видя как се твори онзи дух на българското законодателство, който, надявам се, ще пребъде и за в бъдеще", отривисто обясни първокурсникът в СУ Асен Бонев. Бъдещият юрист призна, че след време иска да е депутат, и благодари на журналистите за комплимента, че вече говори като такъв.
$ 40 млн. струва проучване за руди
СОФИЯ. 30-40 млн. долара, или към 70-80 млрд. лева са необходими за проучването на едно рудно находище. Това заяви зам.-министърът на околната среда Кирил Човиков на заседание на парламентарната Комисия по енергетика вчера. Проблемите са финансови, тъй като държавата няма възможност да отпусне такава сума. За държавни поръчки в областта на търсенето за тази година са предвидени 2 млрд. лева и още 1 милиард от собствени постъпления.
За търсене на нефт и газ са необходими огромни инвестиции, каза още Човиков. Досега за проучвания в шелфа са 300 млн. долара.
