НС ще обсъжда бюджет'96 на Виденов, довел държавата до банкрут
Събитията от 1996, причините за тях и последиците им са жесток урок, които не бива да се забравя, за да не се повтаря, е резолюцията на финансовия министър Муравей Радев върху отчета за държавния бюджет за 1996 г. Сега случилото се през тази апокалиптична година, довело до свалянето на правителството на БСП, ни се струва много далечно и почти невъзможно, макар почти всички ние да сме го преживели. През тази седмица Народното събрание ще трябва да приеме отчета за бюджет'96, анализирайки политически и икономически дейността на последния кабинет на БСП.
Неблагоприятните тенденции в развитието на стопанството ни през 1996 доведоха до спад на брутния вътрешен продукт на държавата до 1660,2 млрд. лв. по текущи цени, което е с около 11 на сто по-малко в сравнение с 1995. Най-голямо е намалението на брутната продукция в държавния сектор. Държавните предприятия се управляваха неадекватно на стопанската среда и в тях не се провеждаха съществени структурни промени.
Приветелството на БСП, ръководено от Жан Виденов, демонстрираше нежеланието си да ускори касовата приватизация. Благодарение на това наличните държавни активи, които можеха да послужат като база за преструктуриране при навлизането ни в пазарната икономика, бяха попилени. От една страна, съществуваше подготвена от кабинета програма за приватизация, но от друга, потенциалните външни инвеститори с нищо не се насърчаваха да инвестират в родната ни индустрия. Дори напротив, правеше се немалко, за да бъдат отблъснати и малкото дошли у нас чужди инвеститори. Благодарение на това през 1996 бе прекъснат и отчетеният слаб икономически растеж през 1994 и 1995.
Друг много важен фактор за стопанската криза е инфлацията, която през 1996 скочи десет пъти в сравнение с предходната година.
Производството и износът рязко спаднаха в края на управлението на БСП. Приходите от износ са 4,7 млрд. долара, което е с около 12 на сто по-малко от предходната година. Така се завъртя колелото на кризата, защото с приходите от износ на стоки и услуги трябваше да се покрият разходите по вноса, да се обслужва редовно държавният дълг, а и да се увеличи валутният резерв.
Тъкмо през 1996 се проявиха натрупваните негативи в банковата система. Дълбоката финансова криза предизвика недоверие към националната валута и първите фалити на банки в новата история на България. Само за 12-те месеца на въпросната година 15 банки затвориха врати.
Кризата в банковата система допринесе и за ускоряване на инфлацията, стимулирана вече от източването на валута от страната през 1995 и 1996. Проблемите във финансовата система се задълбочиха, а валутният курс бушуваше в непредвидени колебания. Закриването на банки предизвика паническо лавинообразно теглене на пари и обръщането им в чужда валута, а оттам до скок на курса на долара и нов ръст на инфлацията. Усилията на БНБ да овладее положението доведоха до още по-голямо задълбочаване на кризата.
Приватизацията под тезгяха се извършваше пред погледа на унилия в бездействие банков надзор. Някои лица, свързани с банките, сами си отпускаха огромни "вътрешни" кредити.
Имената на част от тях изплуваха от списъка на банковите длъжници. От друга страна, съмнителното кредитиране доведе до дефицити във финансовия сектор. През цялото управление на БСП продължи порочната практика да се кредитират издъхващи държавни предприятия, които отгоре на всичко не бяха поставени в условията на строги бюджетни ограничения. БНБ използваше всякакви форми на скрито субсидиране на банковия сектор. Най-лошото бе, че централната банка и правителството на Виденов всъщност не можаха да постигнат съгласие за единна политика. На моменти БНБ беше на ръба на мораториум по вътрешния и външния дълг. Докато БНБ продължаваше да налива ликвидност в банковия сектор, правителството дори не плати част от дължимите към централната банка погашения.
Въвеждането и прилагането чрез специален закон на процедурите по несъстоятелност на банки допълнително затрудни държавния бюджет заради преразпределението, свързано с гарантирането на доходите на граждани.
На 29 септември 14 банки бяха затворени и Виденов не криеше в парламента гордостта си от това.
Минералбанк, Стопанска банка, ТСБ, ПЧБ затвориха врати.
Банковата система се срина, а за доверие на клиентите във финансовите институции въобще не можеше да се говори. Хората веднага щом си получеха заплатата, обръщаха левовете във валута, за да запазят поне нещо от инфлацията. От общо 48 търговски банки през 1996 БНБ е рефинансирала в левове 13. Само за първото полугодие централната банка е наляла в търговските 57,6 млрд. лв., което е 2,8 пъти повече от цялата предходна година.
С това макрорамката на бюджет'96 се срина и престана да отговаря на реалното развитие на икономиката.
Уплашено от срива на банковата система, правителството на БСП обяви, че ще прави пазарна структурна реформа, чрез която ще преодолее кризата, ще подобри финансовата дисциплина, ще ускори касовата приватизация и през второто полугодие ще овладее инфлацията. За тази цел през август беше прокарана първата актуализация на бюджет'96. Розовият балон обаче бързо се пукна с провала на фискалната политика на правителството и лихвената и паричната политика на БНБ. Наложи се втора актуализация на бюджета заради блокираната приватизация, липсата на външно финансиране и пълната изолация на страната от международните финансови институции.
По данни от БНБ, плащанияьта по лихви през 1996 възлизат на 344 млрд. лв. От тях 300 млрд. лв. са за покриване на разходите по вътрешните заеми. За сравнение през цялата 1996 за работни заплати от бюджета са изплатени 82,5 млрд. лв., а за социални помощи 28,3 млрд. лв. Основните причини за скока на плащанията на лихви през 1996 са рязкото увеличаване на вътрешния държавен дълг, високият лихвен процент, обезценката на лева и поемането от бюджета на разходите по ДЦК, емитирани в затворените банки.
Използвани са данни от отчета на бюджет'
От изпълнението на бюджет'96 могат да се направят следните констатации:
Отчетът на държавния бюджет за 1996 е безпристрастно, документално свидетелство за катастрофата на управлението на БСП. Той отразява дълбоката структурна, пазарна и финансова криза в българската икономика, предизвикана от недалновидното и погрешно управление на правителството, подкрепяно законодателно от управляващото мнозинство.
Макроикономиката - пълно фиаско на основните приоритети:
Този провал предизвиква две поредни актуализации на бюджета.
Първата актуализация е през август 1996. При нея бюджетният дефицит е завишен от 58 млрд. лв. на 81 млрд. Вместо да признае очевидната причина за тази актуализация, а именно драстичното разминаване между планираните бюджетни приходи и разходи, правителството на Виденов представи действията си за конкретна стъпка на започващата "пазарна структурна реформа".
Втората актуализация на държавния бюджет беше през декември. Дефицитът беше завишен на 206 млрд. лв. Ръстът му е с 355 на сто спрямо първоначалния размер на дефицита. Бюджетът бе кредитиран директно от БНБ с пряк кредит от 115 млрд. лв. Това на практика определи прерастването на инфлацията в хиперинфлация. Декемврийската актуализация е нагледен израз на пълната неспособност на кабинета да се справи с последиците от собственото си управление.
Приходите са изпълнени 102 на сто, което при инфлация от 311 на сто означава равнище на данъчната събираемост под всякакво ниво.
Разходите са изпълнени 99,4 на сто. Почти половината от тях са за изплащане на лихви по лавинообразно нарасналия вътрешен държавен дълг.
Констатациите са от анализа на финансовия министър Муравей Радев за изпълнението на бюджет'96.
Какво всъщност се случи през 1996?
На първо място, срив в производството. Оттам рязко спадна основният вътрешен продукт, който е основният източник на така необходимия ресурс на държавата.
Причините за това са няколко, но основната е блокирането на структурната реформа и на реалната приватиация. Поради липса на средства беше спряно и скритото субсидиране на икономиката от държавата и банките. А ресурсът на страната привърши, защото системно се превръщаше в лоши и несъбираеми задължения.
В резултат на пренебрегването на позорните механизми и опита на социалистите за реставрация на централизираното стопанство страната бе обхваната от обща икономическа криза. Печатницата за пари се завъртя и инфлацията прерасна в хиперинфлация. Спестяванията на населението се стопиха, а българският народ, окончателно обеднял и отчаян, излезе на улиците.
СДС ще отбележи годишнината от 4 февруари с митинг
СОФИЯ. Регионалният съвет на СДС - София организира на 4 февруари шествие, митинг и концерт "Една година от февруарската пролет на България". Шествието тръгва в 16 ч. от НДК по познатия маршрут и ще завърши на площада пред храм-паметника "Св. Александър Невски", където от 17 ч. започва митинг-концерт с участието на Богдана Карадочева, Георги Минчев, Васил Найденов, Васко Кръпката, Ваня Костова, Янка Рупкина, Кирил Маричков, Михаил Йончев, Богдан Богданов, Вили Кавалджиев, Коцето и др. На 4 февруари от 19.30 ч. в зала "Христо Ботев" ще има рокконцерт под същото мото - "Една година от февруарската пролет на България", а от 23.00 ч. - дискотека. И за двете фази на купона входът е свободен. В концерта ще участват групите "Епизод", "Бараби блус бенд", "Монолит", "Херманс", "Улф бенд", "Екзитус", "Биг мама скендъл", "БМХ", "Стил алайв".
Аптеките продават със 100 процента надценки
СОФИЯ. Българските лекарства се продават с надценка, клоняща към стоте процента, установи репортерска проверка. Опаковка аналгин в столицата струва от 250 до 376 лева. Седалгинът се продава за 775 лв., а трябва да е максимум 473. Опаковка детски амидофен се намира за 317 лв., а не трябва да е по-скъпа от 212 лева. Амидофенът за възрастни вместо по 240 се продава по 384 лева. Антистенокардинът се предлага по 840 лв. вместо по 770 лева. Подобно е положението с всички по-популярни лекарства.
От 19 януари не сме повишавали цените, съобщи шефката на сектор "Цени" в "Софарма" Елена Михайлова. В началото на ноември най-голямата българска фармацевтична фирма свали цените на 20 лекарства. Седалгинът поевтиня с 244 лв. и стана 370 лв., аналгин-хининът - 439, детският амидофен - 166 лв. Цената на аналгина бе свалена със 73 лева. Бариев сулфат с цена 1724 лв. е купен в столична аптека за 7600 лева, съобщи още г-жа Михайлова.
Глобата за аптекари, завишаващи неправомерно цените, сега е до 1 млн. лева. Експерти обсъждат тя да скочи до 50 милиона. Комисия от здравното и промишленото министерство контролира цените на медикаментите. Идеята е до няколко месеца върху всички опаковки да бъдат отпечатвани цените на производителя. Упътванията на вносните медикаменти задължително да са на български език, предлагат от Националния институт за лекарствени средства. Предвижда се още да бъде фиксирана датата, до която може да се приема лекарството. Готви се ценоразпис на около 150 лекарства, който ще е задължителен за аптеките. МЗ обмисля до месец да свали с общо 15 на сто всички видове надценки, което ще поевтини медикаментите.
Вицепремиерът Бакърджиев очаква покана от руското правителство д
Парадът в който се строяват войските, е очевиден, казва вицепремиерът Евгений Бакърджиев по повод българо-руския газов спор.
- Г-н Бакърджиев, на срещата днес (б .ред. - вчера) с президента Петър Стоянов стана ли ясно къде се поставя "Топенерджи" в бъдещите отношения и склонен ли сте вие като представител на правителството за някакъв компромис при бъдещите преговори?
- Това, което чух от президента, прочетох и в някои от днешните вестници. А то е позицията, че в момента, за да се стигне до нова спогодба, няма да участват, разбира се, старите играчи. Става дума за спогодба между две правителства, а не между търговски субекти. Очаквам в близките няколко дни да се получи официалната покана от страна на руското правителство. В нея ще бъдат определени участниците от руска страна за преговорите, които ще водим. Целта на тези преговори е изготвянето на нова спогодба между България и Русия, която да регламентира доставките и транзита на природен газ за и през България. Аз оценявам усилията, които нашият президент положи, и резултата от разговорите с премиера Черномирдин в това да бъдат решени във възможните най-кратки срокове проблемите, които са натрупани в последните години. Мисля, че ще имаме чудесна възможност да изчистим най-накрая веднъж завинаги базата, върху която ще се подготвят самите договори. Това са процеси, които ще бъдат договоряни между две суверенни държави на базата на представена от нас позиция. В предложенията, които дотук българската страна е заявявала пред Русия, ние имаме категорчно и ясно, принципно поставени нещата от българска страна. Ще ги оформим във вид на проект за спогодба и още тези дни ще ги изпратим в Москва. Очакваме предложенията от руска страна и след това съвсем естествено е да се проведе самата среща между делегациите на двете правителства.
- Има ли сближаване на позициите с Русия?
- Радвам се, че при тази среща, която се състоя, най-накрая имаме прекия контакт - без посредници и в политиката, и в търговските ни отношения. Винаги, когато се направи такъв пряк контакт без посредници, се стига до изразяване на общата добра воля да се реши проблемът. Смятам, че това, с което и руската страна е наясно, и това, което ние дотук сме изразявали, дава възможност именно за изчистване на проблема. Преди 10-ина дни при срещата с руските представители, отчитайки работата на смесената междуправителствена комисия, ние декларирахме, че има толкова много натрупани спогодби, меморандуми, протоколи, че базата, върху която може да се решат проблемите, е просто неясна. Радвам се, че това е възприето от страна на руския премиер. Това именно ще ни даде възможност да решим проблема.
- С кого от руското правителство ще преговаряте?
- Предполагам, че и вие като мен ще очаквате точно кой от Русия ще отправи поканата. Лично премиерът Черномирдин отговаря за този сектор в руската икономика. Естествено не е нормално той да отправи поканата. Руското правителство ще определи кой да бъде човекът, който ще отправи поканата - дали ще бъде вицепремиер или министър, с когото пряко ще водим разговорите на място в Москва.
Тези позиции, които президентът Петър Стоянов отстоя в разговорите в Давос и които бяха възприети от премиера Черномирдин - това е нашата позиция, тя е ясна и принципна и много лесна за възприемане. Затова се радвам, че Рем Вяхирев декларира, че след подписване на спогодбата, те ще изпълнят това, което двете правителства договорят пмежду си.
- Проведе ли се телефонен разговор между Черномирдин и Иван Костов днес (б .ред. - вчера)?
- Сутринта прочетох, че Виктор Черномирдин е на почивка. Така че не знам дали днес ще може да се проведе такъв разговор.
- Ще излезе ли българското правителство с позиция по съществуващата спогодба от 15 април 1997 - известна като спогодбата Софиянски? Присъства ли Богомил Бонев на срещата сутринта с президента?
- Срещата сутринта беше между президента Стоянов и мен. Говорихме за детайлите по проведени в Давос разговори. Колкото до спогодбите досега, аз вече споделих - за последните четири години са направени няколко спогодби, от които нито една не е ратифицирана, не е влязла в сила. Целият този набор от документи трябва да бъде изчистен и затова ние стигаме до нова спогодба.
- Бихте ли коментирали изявленията на лидера на ДПС Ахмед Доган, че един от първите "бушони" в правителството ще бъдете вие и министър Бонев?
- Винаги, когато стане дума за природен газ, се включва цял хор от хора, които представляват не само политически сили, а и нечии интереси. Бонев казва така: идва време да броим мултаците в парламента. Аз мисля, че парадът в който се строяват войските, е повече от очевиден. Ясно е кой къде стои и кой за какво е всъщност.
- Бихте ли коментирали споразумението с "Шел"?
- Искам да призная, че протоколът, който е подписан, дава възможности наистина за много сериозна реализация на добрите намерения между Комитета по енергетика, "Булгаргаз" и "Шел". Става дума за дългосрочно сътрудничество, за нови газопроводи, за много мащабни обекти. Така че ще имаме тепърва възможност да ги коментираме. Никога не гледам на един протокол или на един договор като опит да се изолира нещо съществуващо или нещо друго. Това са допълващи се неща, трябва да свикнем да мислим по този начин. Има сериозни световни компании, ние ще работим с всяка една от тях.
Записа София СИМЕОНОВА
(Използвани са въпроси и на други медии)
Вицепремиерът Александър Божков след връщането си от Давос:
Споровете между "Газпром" и "Булгаргаз" ще се решат, когато отпаднат безкрайните и разнообразни тълкувания на различните спогодби, които в много текстове си противоречат. Среща на правителствено ниво трябва да очертае рамките или на нова спогодба, или да внесе яснота по предишните и на тази база да се подпишат договорите.
Съвсем ясна бе политическата воля на руския премиер Виктор Черномирдин въпросът да се реши веднага. Проблемът с посредниците в търговията с газа също трябва да се реши с междуправителствена спогодба. Мисля, че от руска страна имаше настроение да няма посредници или поне да ги няма старите. Предложението на Виктор Черномирдин бе вицепремиерът Евгений Бакърджиев да замине практически веднага за Москва за среща с ресорния си колега от руска страна.
За сътрудничество при развитието на бъдещата инфраструктура за пренос на природен газ от Север към Балканския регион и от Средна Азия през България към Европа се договориха Комитетът по енергетика, "Булгаргаз" и "Шел интернешънъл газ". На разговорите в края на миналата седмица е постигнато съгласие да се проучат възможностите "Булгаргаз", "Шел", "Газпром" и други заинтересовани страни да участват в планирания нов транзитен газопровод през Румъния и България за Турция. Работните групи ще продължат разговорите в Лондон и София с цел да се изготви окончателен меморандум за сътрудничество по стратегията и конкретните проекти.
Заплашват с убийство районен прокурор заради строителните пирами
ВАРНА. Към районния прокурор Иван Сиромашков е била отправена заплаха за убийство. Неизвестен мъжки глас е съобщил за намерението си да убие прокурора на телефона на дежурния в РДВР - Варна. Заплахата е била предшествана от участие на прокурор Сиромашков в предаването "Казуси" на местната радиостанция "Канал Ком" за делата на строителните пирамиди. По време на предаването много граждани се обадили и в ефир са прозвучали имена на такива пирамиди. Една от версиите е, че заплахата идва от средите на строителните фараони. ЕТ "Ада - Стефко Станев", ЕТ "Веселина Станева", "Мари '92", ЕТ "Елмо" и АД "Инконтинентал" с президент Георги Шишков са известните засега пирамиди и срещу тях са образувани наказателни производства. До десетина дни се очаква да приключи проверката по жалби на граждани срещу още 10 фирми, сред които "Стромен" каза Сиромашков. Според него заплахата може да има автор и от средите на рухналите финансови пирамиди, делата срещу които се гледат точно в районния съд. До края на тази седмица ще се гледат делата срещу "Крис лимитед" и срещу "МР Груп", а до края на месеца в съда влиза и най-голямата "Ем и Ай-утре". Шефът на РДВР полк. Наско Рафайлов е предложил на прокурора охрана, но той отказал. Иван Сиромашков е категоричен, че заплахата няма да повлияе на работата му. Това е втори случай в града с представители на третата власт. В началото на април м.г. бившият районен прокурор, а сега прокурор в окръжна прокуратура Вилен Мичев се размина на косъм със смъртта, след като в колата му бе поставена ръчна граната. Атентаторите още не са разкрити.
Кабинетът пресича чиновническия рекет
Марио Тагарински:
Докумените свързани с дейността на "Топенерджи" ще бъдат разсекретени и предадени, ако трябва на прокуратурата, така както сме предоставили засекретената доскоро документация за сделките на "Плама" и "Нефтохим" .
СОФИЯ. Корупцията в държавния апарат ще бъде пресечена, като се изземе досегашната абсолютна власт на чиновника върху информацията за управленческите решения. Прозрачността при вземането им и достъпа на гражданите до информацията ще прекратат възможността за търгуване с нея и ще обезсили чиновническия рекет, заяви министърът на държавната администрация Марио Тагарински, след като кабинетът прие вчера стратегията за провеждане на административната реформа. Чрез нея, ще се отдели политическият слой в изпълнителната власт от чиновничеството във висшата държавна администрация. Политическата отговорност ще поемат министрите в излъченото от парламента правителство и зам.-министрите, назначавани по закон от премиера. Управленските решения ще се прилагат от чиновническия апарат, начело на който ще бъде назначаван главен държавен секретар.
Пакет от пет законопроекта ще промени устройството и управлението на държавната машина. До 20 февруари министър Тагарински трябва да представи механизмите и последователността в която ще бъдат приети от кабинета и предложени на парламента законите за достъп до информацията, за държавната администрация и държавния служител, за нормативните актове и измененията в Закона за държавните и общински поръчки. Стремежът е проекатите да бъдат максимално точни и ясни и да се избегне досегашната практика на превратно тълкуване чрез правилници и подзаконови актове. Държавната машина в момента се задъхва от хаоса на повече от 900 закона и над 2 хиляди подзаконови акта, уточниха експертите на МС. Ще бъдат съкратени нивата в административната йерархия и броят на чиновниците.
Стратегията регламентира и прави се точно и ще са публично достояние начините за управление на държавната собственост и пари. До края на март ще се създаде, чрез модерна компютърна мрежа и комуникационни връзки система за вътрешен контрол на отговорностите - кой взима определени решения и кой ги изпълнява.
Според вицепремиера Веселин Методиев стратегията за преустройство на държавната администрация е в съответствие с европейските стандарти за изграждане на страната ни като модерна и устойчиво развиваща се държава. файл 30-2-81 стр.1.
Изтръгват властта на чиновника върху информацията.
Камък в блатото
Проф. д.г.н Георги ШИШКОВ
Реформа във висшето образование няма. Няма и да има въпреки размахването й като заклинание в излезлите декларации, мнения, решения и заплахи срещу идеята за интегриране на висшите училища.
Няма да има реформа поради липса на воля на академичната общност. Няма да има поради липса на перспективно мислене и непознаване на европейската традиция. Поради лични, личностни и групови интереси. Що е университетска идея и какви са мисиите на университетите? Как висшето образование стои в основите на гражданското общество и как то се е развивало в България в 110-годишната му история? Пълно мълчание, а някои дори си служат с неверни факти. И най-важното, тези, които възстават срещу всеки опит за реформа, я схващат съгласно принципа "Вуте да е зле", защото всички сме заразени от онази "отечественофронтовска реформа", която доведе до откъсването на науката от висшето образование и превръщане на университетите в педвузове, парцелирани по образ на съветските. Пример - разправата със Софийския университет и опитът да се превърне във висш педагогически институт през 1952 г. Както казва Карл Ясперс, университетите при тоталитарните режими са превърнати в средища за подготовка на добре обучени работници и функционери.
Критикуващите ректори се самоизбраха за членове на Акредитационната агенция и стопираха реформата. Пред техните очи формално се прекрояват старите учебни планове, за да се отговори на изискването на Закона за въвеждане на тристепенното обучение.
Имитирането на реформа въпреки опитите за иницииране отт страна на държавата започна със Закона за автономия, който заложи хаоса, и Закона за висшето образование, който го узакони. И двата закона изкористиха и побългариха автономията - днес имаме над 40 вуза, по един на 180 хил. жители (в страни от Европейския съюз със сходен брой население има до 10 държавни пълни университета, т.е. около един на 1 млн. жители, в които се учат по над 25-30 хил. студенти). С броя на специалностите (над 500) потресохме света. Наложи се Министерският съвет да ги намали до 194. Хитри андрешковци с научни звания и степени и без тях се развихриха. Проправиха път на битпазарните отношения и превърнаха висшето образование в доходоносна професия. Създадоха маломерни и неконкуриращи се факултети, центрове и филиали (159) в държавните университети и не знам колко в частните. Например УНСС има 5 факултета в страната и още толкова в София. Благоевградският е със 7 центъра и даже филиал в Гърция, като всеки от тях отстои на стотици километри един от друг и денонощно помежду им щъкат едни и същи преподаватели досущ като познатите ни от миналото агитатори.
От хвърления камък в блатото има полза, стига това да не е продиктувано от опит за финансово абдикиране на държавата от висшето образование. За първи път академичната общност дискутира за мястото на българските университети в обществото. А що се отнася до държавата, тя освен контрол върху качеството на "произведените" специалисти трябва с достатъчни средства да субсидира висшето образование, развивано във федерирани пълни университети. Всичко останало ще бъде дискредитиране на реформата.
Концепции
Има един сигурен начин да се провери дали една теория е добра. Обикновено това става, когато се приложи в практиката. Или, както е казано - когато теорията лъже, практиката не може. Не твърдим чак, че концепцията на генералния директор на БНР Александър Велев е лъжлива, но факт е, че не можа да сработи при практическото действие съставяне на ръководен екип. Той не бе одобрен от медийния съвет, който иначе одобри концепцията на г-н Велев. Като причина шефът на медийния съвет Александър Томов изтъкна отсъствието в новия екип на професионалисти от стария. Което подсказва, че ако и да подцениха теоретичната концепция на Лили Попова, те са одобрили нейната практика. Защото какво са няколко страници намерения в сравнение с умението да работиш с хора, сиреч екипи. Останалото е техническо оборудване, микрофони, маси и столове. Ако въпросът е бил на един от тези столове да седне симпатичен на пръв поглед човек, пък после да му се мисли, пред тази концепция бледнее всяка друга.
Кредитен милионер спокойно върти бизнес в родния си град
НОВА ЗАГОРА. Близо 800 млн. лева дължи на банките кредитният милионер - президент на фирма "Яница '94" Георги Динев Георгиев, сочат данните, взети от списъка на длъжниците. Парите са били източени на два пъти във валута от местния клон на ОББ. За да бъдат отпуснати, Георгиев лично се е ползвал от протекциите на тогавашния шеф на банковия клон - бившия член на ВС на БСП, небезизвестния местен активист Иван Савов. Банкерът заедно със съпругата си през миналата година загина при тежко пътно произшествие. Първият кредитен транш от 2500 щатски долара Георгиев е теглил срещу ипотека на бензиностанция в с. Съдиево, Новозагорско. Още по време на ипотеката в ОББ Георгиев в съдружие с банкера успял да се сдобие с нотариален акт и продал бензиностанцията. За съжаление парите не отишли за погасяване на дълга му към банковия клон, а ги прехвърлил на сметките на другите си кредитори - БЗК и Балканбанк. Търговската операция била перфектно извършена, твърдят криминалисти. Вторият паричен транш от 60 000 долара Георгиев е взел отново от приятелската банка. За него той гарантирал с оборудване на газостанция и няколко товарни автомобила, които отдавна са преминали в чужд парк с неясна съдба. Днес известният бизнесмен доволно си живее в родния град, необезпокояван от никого, информираха негови съграждани. Георгиев купува имоти, строи бази, стопанисва и голяма газостанция в Нова Загора. След нелепата смърт на ексбанкера Иван Савов раздадените кредити на негови близки приятели, които отдавна са надхвърлили 1 млрд. лв., безвъзвратно са потънали. Информирани смятат, че в този списък отдавна е заличено и името на Георги Динев Георгиев.
Лявото - случки и събития с очакван край
Иво МАЕВ, Център за социални практики
Конвулсиите и спазмите, които разтърсват агонизиращото тяло на БСП напоследък, ограничават до минимум възможностите за нейното нормализиране като политически субект. При събития в лявото пространство трябваше да отбележат съществуването на някаква форма на дискусия и действие. Първото - сбирката на левоориентирани политически фигури в Лесидрен през ноември 1996, второто - създаването на Българския социал-либерален съюз начело с Александър Маринов, и последното (по време, но не и по значимост) - легализирането на Движението за единство и развитие на БСП и за подпомагане на обединителните процеси на левите сили в България.
Общото между тези три случки обаче не е само търсенето на верния ляв път за обединение и промяна на посткомунистическата левица. Или опитът за преодоляване на кризата на лявото у нас. Очевиден е опитът на значими в миналото среди на комунистическата, а по-късно и на социалистическата партия да приберат парчетата от изгнилото комунистическо партийно и идеологическо наследство. Затова и толкова много "бивши" напоследък са във фокуса на публичното внимание. И затова се надпреварват да разказват носталгични спомени за онзи конкретен етап от най-новата история на страната, в който те са били преки участници. Другото общо нещо е, че инициаторите и публичните лица на трите събития влизат в т.нар. категория "червени мобифони", които вече открито паразитират върху социалните очаквания на левия електорат. Оттук започват и разликите, които ще попречат от тази поредица от събития да се роди нещо ляво и едновременно с това позитивно.
Лесидренската среща беше опит да се изяснят параметрите на социалдемокрацията в посткомунистическа България. Оценките за нея бяха колкото противоречиви, толкова и подвеждащи, що се отнася до изводите, направени от всеки присъстващ на нея политически лидер. Спорът кой е пї-социалдемократ и кой повече я разбира социалдемокрацията остава и до днес нерешим въпрос за левицата.
Новосъздаденият социал-либерален съюз начело с Александър Маринов видно претендира да е елитна партия на хората с пари, но с неостаряваща лява носталгия. Засега той не пожела да демонстрира веднага желание за участие във властта, но заяви амбициозна програма за ускорено партийно строителство и създаване на здрави структури както в политическото пространство така и в гражданското общество. Явно Маринов си дава сметка, че управлението е достатъчно стабилно и че политическият хоризонт на евентуално ново ляво управление е все още непостижимо далеч. И затова се концентрира само върху оформянето на своята стратегическа позиция. Вероятно обаче самият Маринов добре си дава сметка, че ще продължава да е зависим от случващото се тайно и явно в БСП и в лявото пространство като цяло.
Създателите на Движението за развитие и единство на БСП и за подпомагане на обединителните процеси на левите сили имат друга цел. Дългото му наименование съдържа и програмната постановка, която трябва да оправдае неговото съществуване. А тя се състои от три елемента. Първият - че то не претендира да цепи БСП, вторият - че ще се опитва да я променя, и третият - че ще се опитва да обедини всички леви сили. Но и трите цели видно още в зародиш са опорочени. Защото движението бе създадено, първо, в условията на незабравимата болшевишка секретност, второ, близо 1/10 от учредителите му са бивши, но видни представители на комунистическите тайни служби, което априори поставя под съмнение истинността на намеренията им, трето, от учредителната им декларация и дискусиите около нея лъхаше патосът на отечественофронтовска носталгия и риторика. Вероятно неучастието както на Първанов, така и на Виденов в срещата, а и първоначалната дата на неговото създаване - 11 (?) ноември, говорят, че това ново течение ще търси свой реванш на конгреса през май, за да тласне партията към псевдосоциалистическото и перестроечно минало.
От трите значими случки в разпарчетосаното ляво пространство могат да се направят няколко стратегически извода за бъдещето на левицата въобще:
Първо, може да се очаква, че агонията на нереализираното "единно ляво" ще продължава да се развива в БСП още дълго време, независимо от решенията на извънредния конгрес през май. Видно е, че нито едно от старите или по-нови партийни лобита не ще може да надделее и вероятно ако се стигне до избор на нов лидер, той в никакъв случай няма да е достатъчно силна фигура.
Второ, възможностите за създаване на силен социалдемократически блок няма в близко бъдеще да се разширяват. Особено ако евролевицата допусне и минимална форма на сътрудничество с откровено ретроградни фигури, намерили място в Движението за единство и развитие на БСП, или със силните в БСП.
Трето, ошашавеният от количеството нови-стари лидери на БСП електорат ще продължава да се озърта несигурно от напуканата черупка на формалното партийно единство.
Четвърто, все по-ясно очертана ще става невъзможността на "червените мобифони" да обясняват на бедния си електорат, че БСП е социална партия, която се бори именно за интереса на засегнатите от реформата. И без това "светлият пример" на хора като Красимир Премянов все още не е забравен.
Пето, опитът да се разшири социалната, респ. електоралната, база на социалистическата партия пък ще я "разчекне" между носталгично настроения й възрастен избирател и спечелилия нещо от реформата българин. А този електорален динозавър е неподвижен и мъртво роден.
Шесто, липсата на идейно, кадрово и структурно единство в лявото пространство ще продължава да гарантира неговата управленска немощ и ще увърждава безалтернативността на сегашното управление.
А това може и да е за добро.
Медийният съвет не одобри екипа на Велев
СОФИЯ. Националният съвет за радио и телевизия не одобри предложените от генералния директор на БНР Александър Велев програмен и управителен съвет на медиата. Решението се отлага за края на седмицата, съобщи говорителят на съвета Стефан Данаилов.
Медийният съвет е препоръчал на г-н Велев в ръководния екип да бъдат включени повече известни радиожурналисти. Личното мнение на председателя на НСРТ Александър Томов е, че в управлението на БНР трябва да участват и хора от екипа на Лиляна Попова, защото те са започнали реформата и са вдигнали рейтинга на радиото.
За управителния съвет на БНР са предложени композиторът Борис Карадимчев, писателят Йордан Василев и журналистите Райна Константинова и Данаил Данов.
В програмния съвет г-н Велев е включил преподавателите от СУ "Св. Климент Охридски" доц. Снежана Попова, проф. Георги Бакалов, проф. Веселин Димитров, проф. Дончо Градев, писателя Димитър Паунов, журналистката Лили Маринкова и Маня Попова.
Според Александър Велев предложените от него хора са готови да подпишат декларация, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това е едно от изискванията на медийния съвет.
Над 100 петела изкукуригаха за последно в Голица
ВАРНА. Във всяка къща на варненското село Голица, в която има мъжка рожба, по един петел минава под ножа сутрин рано преди изгрев. Ритуалът се извършва всяка година на 2 февруари. Кръвта на петела опръсква всичко от дръвника до вратата за здраве на мъжката челяд, която мре по-лесно и е по-кекава, разказват в селото. Празникът Петльовден идва от езическите времена. Прародителите ни правели жертвоприношение на Св. Антим, който, доволен от курбана, си вземал болежките и заминавал. Празненството в защита на мъжката рожба се свързва и с легенда от турско време. Тогава една съобразителна голичанка заклала петел и с кръвта му начертала кръст на вратата. Така заблудила турците и спасила момчето си от девшурме (кръвния данък). Затова Петльовден се тачи като голям празник в селото, чиито жители говорят напевно. Тук се е съхранил т.нар. еркечки говор, при който гласните се удължават, а речта се лее като песен. Традицията за празника идва от прабългарите, тъй като през селото минавала границата на Първото българско царство, а голичани били стражи, разказа за "Демокрация" леля Златка Дойнова. И допълва, че на този ден на жените е разрешено да се понапият. Голичани слагат на празничната трапеза обреден хляб, местния специалитет - парена баница и варен или печен петел, но задължително цял. Кълката по право заедно с вълна за чорапи и восък се дарява на "бабата", с чиято помощ са дошли на бял свят момчетата. Мъже и жени завършват празника в кръчмата до късна вечер. Ходенето на църква преди обяд е задължително с три медени питки със свещи в тях. Тази година голичани съчетаха Петльовден с инициативата за спасяване на 140-годишната църква. Гост на празника вчера бе и архитект Олег Николов от София, който дари безвъзмездно проект за реконструкция на църквата. В урна голичани пускаха кой колкото може за ремонт на Божия дом. Камък с надпис от 1105 г. е вграден в стена на църквата, което е уникално свидетелство за древното време и традицията. Според арх. Николов 20-30 млн. лв. са нужни за ремонта, като 5 млн. ще отидат за покрива и дюшемето. Отделно обаче ще трябват пари за освежаване на иконите и стенописите.
Скопие не допуска български вестници
СКОПИЕ. Езиковият спор между Македония и България заплашва да прерасне в политически, предаде вчера Би Би Си по повод отхвърлената от македонското вътрешно министерство молба на охридската фирма "Маклео" за внасяне на вестниците "24 часа" и "168 часа". Според пратеник на Би Би Си в Скопие собственикът на фирмата Владо Треневски се учудвал, че отказът от декември се основава на наредби в държавни вестници от 1974 и 1981, тоест от времето на СФРЮ. Молбата на Треневски била отхвърлена с подписа на Бранко Клинчаров, шеф на отдела за чуждестранен печат в македонското министерство на вътрешните работи.
Клинчаров потвърдил, че отказът за разпространение на български вестници и списания се базира на закони от времето на Югославия. Причината била, че нямало новоприети закони за чуждата преса в Македония. Според служителя на македонското МВР законите за печата не се прилагали по-рестриктивно спрямо българските издания. Но македонски граждани твърдят, че са имали трудности при пренасянето на книги на български език.
Стъпка по стъпка
През декември 1996 година се състоя първото заседание на страните - участнички в Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа, между които бе и България. В основата на тази инициатива е Ричард Шифтър, специален помощник на американския президент Бил Клинтън и съветник на държавния секретар Мадлин Олбрайт. Инициативата доби популярност под името плана Шифтър. Голямата й цел е да се постигне регионална стабилност между страните от Югоизточна Европа. Затова се залага главно на сътрудничеството между тези държави в областта на икономиката и опазването на околната среда.
Това вероятно звучи доста отвлечено на фона на съвсем конкретните проблеми, които има да решава както държавата ни като цяло, така и обикновеният гражданин в стремежа си да свързва двата края. Покрай стъпките, които трябва да се предприемат, за да се превърнем в страна, от която никой не иска да избяга, не бива и за минута да оставяме на заден план онова, което ни прави персона нон грата в очите на средностатистическия европеец или американец. Друг е въпросът, че след като вече на редица международни срещи и форуми (и политически, и икономически) се превърнахме в обект на всеобщо внимание, няма да бъде допуснато България да не рабаоти и по "по-отвлечени" проекти, какъвто е планът Шифтър. Нещо повече - и ние показахме, че вече не си правим оглушки, а работим както за развитието на собствената ни държава, така и за действителното й приобщаване към структури, в които просто не можем да не се включим.
България е много активен участник в инициативата. С тези думи ни даде рамо и един от най-обвързаните с плана Шифтър - д-р Ерхард Бусек, при срещите си с вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев в края на януари. В разговорите недвусмислено бе ни показано, че на България се гледа като на страна с особено влияние в региона. И съвсем не става дума просто за стратегически важното ни географско положение. Само по себе си то няма да ни присъедини нито към Европейския съюз, нито към инициативата за развитието на Югоизточна Европа. Затова е важно стъпка по стъпка да изпълняваме поетите вече ангажименти. А че по въпроса наистина се работи, доказва обновяването на отделни участъци от пътната инфраструктура и изграждането на нови. Ангажиментите на България и това, което зависи от нас, не само че се реализират - ние сме в добро темпо. Това пък заяви наскоро вицепремиерът Евгений Бакърджиев.
Като страна в плана за развитието на регионалното сътрудничество България е координатор по програмата за развитието на международните транспортни коридори. Несъмнено това е основополагащият елемент в структурата на инициативата. Изпълнението на българската част от задачите включва не само строеж и рехабилитация на пътни артерии. В по-конкретен план ние трябва едновременно да улесним преминаването през граничните ни пунктове, с което в известен смисъл понятието граница между държавите в региона отпада и в същото време да не допуснем страната ни да се превърне в най-лесния път за незаконния трафик. Премахването на границите между страните от Югоизточна Европа е всъщност главната, макар и "заключителна" цел на плана Шифтър. Тази част от американската формула за сътрудничеството в югоизточната част на Европа включва в себе си и обмен на работна ръка между държавите участнички, както и поемането на известна част от безработните. Това е особено важно за онези общини в страната ни, в които населението не може да разчита на постоянни доходи, а същевременно са в близост до границите ни със съседите. Конкретните стъпки за реализирането на тези идеи е модернизирането на съществуващите и изграждането на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. Единият от тях е между България и Турция, който ще свързва Лесово от наша страна и Хайзъбейли от турска. Другите три са с Гърция и тяхното осъществяване е в рамките на програмата Трансгранично сътрудничество.
Ако не изоставаме от графика, в близките години имаме реалния шанс да осигурим експедитивното преминаване както на товари, така и на пътници през митническите ни пунктове. И да не се налага това, което е проверено на родна територия, да го препроверяват и на чужда. По тази линия върви и проектът, според който ще се уеднаквят митническите документи, които ще важат и от двете страни на границата. Предвижда се и по-надеждно техническо оборудване на КПП-тата ни като например скенери за проверка на тировете, за да не се разтоварват на ръка, и то само ако има сигнал, че не се превозва именно това, което е декларирано в документите.
Естествено изпълнението на всичките задачи, от които в крайна сметка страната ни ще има доста голяма полза, не може да стане без финансовата и техническа помощ на международните институции. Основният проблем - за финансовата страна на плана Шифтър, ще бъде разрешен от Световната банка. От нея очакваме заем от 4,2 млн. долара, без които не можем да изпълним поетите ангажименти.
Докато наваксваме в развитието на собствената си държава, не можем да пренебрегнем новите тенденции в развитието на междудържавните отношения. За това стъпка по стъпка покрай въпросите за безработицата и хляба трябва да работим и по такива програми като тази за регионалното сътрудничество. Колкото и на средностатистическия гражданин това да му звучи отвлечено.
Съдът спря конкурса за нотариуси
СОФИЯ. Върховният административен съд (ВАС) спря изпълнението на заповедта на правосъдния министър Васил Гоцев за провеждане на конкурса за придобиване на правоспособност на нотариуси и определянето на броя им в съответните райони. Писменият и устният изпит бяха насрочени за 12 и 13 февруари. "След определението на съда те няма да се проведат", заяви председателят на ВАС Владислав Славов. В сряда съдебен състав на ВАС трябва да разгледа по същество жалбата срещу заповедта на министър Гоцев, подадена от Съвета на нотариусите. Решението на съда дали заповедта е правилна или не обаче ще бъде ясно след 12 февруари.
Преди да замине за САЩ в края на миналата седмица, министър Гоцев каза, че ако съдът уважи молбата на Съвета на нотариусите, частният нотариант може да стане факт едва в края на октомври. При условие че наредбата действително не мине през съда, последните промени в Закона за нотариусите, целящи да се пресече корупцията и да се облекчат услугите, ще бъдат обезсмислени. Тяхната реализация вероятно ще се осъществи след ново изменение в Закона за нотариуси, последните поправки, в който са атакувани и пред Конституционния съд от БСП.
Ще вземем трима нови футболисти в "Спартак"
След едноседмична подготовка в Турция отборът на "Спартак" се прибра във Варна, проведе една възстановителна тренировка и футболистите получиха два почивни дни. Новият старши треньор Димитър Пенев пък прекара уикенда в София. След първата февруарска тренировка Стратега отдели време за читателите на "Демокрация".
- Г-н Пенев, 20-ина дни сте вече със "Спартак". Имате ли по-определени впечатления?
- Имам почти пълна информация как отборът е играл през есента и ще се придържам към този основен състав. За да има конкуренция, ще давам път за изява на всички. Двамата нови - Галин Иванов и Румен Христов, преодоляват промяната след идването си от ЦСКА и сега съм доволен от изявите им. Мачовете преди заминаването в Турция и престоят там бяха ползотворна част от подготовката ни. За мен и моите помощници ползата също е много голяма - вече знам много за възможностите на всеки играч.
- В игрови план изводите ви от контролите?
- Поради разкаляните терени качествен бе само мачът ни с "Айнтрахт" в Турция. Загубихме, но се видя, че силно могат да играят защитата ни и в атака Валентин Станчев. Ще продължавам да изпробвам на определени постове млади момчета и ако приемат моите симпатии към тях като задължение да показват всичко, което могат, скоро някои ще станат титуляри. В следващите контроли ще наблегнем на играта на чужд терен - ще гостуваме на "Черноморец" в Бургас и на "Светкавица" в Търговище, защото ни чака първи мач в шампионата с "Ботев" в Пловдив.
- Кадровата ви политика в близките времена?
- Работя с 23-ма футболисти, няма да освобождавам никого, а след дни ще изпробвам три нови момчета. Сега те тренират в своите отбори и ще дойдат подготвени. Спазвам клубните правила и няма да кажа имената им, докато не ги картотекираме официално при нас. Около нападателя Валентин Станчев обстановката вече се успокоява. Напълно съм съгласен със становището на президента Николай Ишков, че "Спартак" не се нуждае от пари за Станчев, а от играта му при нас!
- Разпространява се слухът, че са ви предложили 300 000 долара на ръка, ако през март поемете китайския "Шинхуа", където преди време игра Валентин Станчев?
- На мен поне никой не ми е правил такава оферта. Все пак ме ласкае фактът, че от треньора Пенев продължават да се интересуват на различни нива. Сега с договор за 18 месеца съм в "Спартак" - другото са клюки и нечии фантазии!
"Топенерджи" остава, "Топенерджи" си отива и така до края на све
Един много малък вестник, близък до "Овeргаз", изкарва президента на държавата първи лобист на "Топенерджи". Според публикацията държавният глава и дума не дава да се издума, че "Топенерджи" може да бъде лишен от посредническите си функции при доставката на руски газ за България. Даже напротив, позицията на президента била много близка с тази на руснаците, респективно на "Газпром" и затова те я посрещали с подобаващо внимание. Какво всъщност каза Петър Стоянов в Давос?
Точният израз е: "Топенерджи" - да, но без старите играчи. " Което в контекста на българската позиция, останала непроменена и след Давос, означава, че "Топенерджи" в този си вид в никакъв случай не може да бъде доставчик на природен газ за България" (цитат, вицепремиерът Евгений Бакърджиев). Правителството на България продължава да настоява, че за излизането от омагьосания газов кръг е необходимо страните в спора да се върнат към първоначалния вариант на българо-руското дружество, при който 50 процента се държаха от "Булгаргаз" и 50 - от "Газпром". В продължение на месеци тази теза беше отстоявана с невиждана досега последователност, като (не само) водещи политически и икономически анализатори подчертаваха непрекъснато, че компромисът означава компромис с националната сигурност на страната и превръщането на Мултигруп в основен политически играч на българската сцена. Сега според много малкия вестник излиза, че българската позиция се е завъртяла на 180 градуса и президентът е "за" Илия Павлов, Сашо Дончев & Со да продължат да изпълняват "национално отговорната" си мисия. Интерпретацията на близкия до "Овергаз" вестник обаче не отговаря на истината. Напротив, в Давос Петър Стоянов и вицепремиерът Александър Божков не само прескочиха българските посредници, но и руския им покровител Рем Вяхирев и разговаряха директно с човека, от когото нещата наистина зависят - министър-председателя на Русия Виктор Черномирдин. И докато за Вяхирев българският газов въпрос е търговски и личен (синът на газовия бос от една седмица е в управата на "Овергаз"), то за Черномирдин въпросът има и политически измерения. Един Господ знае какво са си говорили руският министър-председател и българският президент в алпийския хотел, но е ясно, че Черномирдин не може да отмине с лека ръка аргументите на българската страна и да остави Вяхирев и българските му питомци да поставят под съмнение реализацията на стратегическите интереси на Русия на Балканите. Във всеки случай след разговора в Давос стана ясно, че вицепремиерът Бакърджиев ще получи покана за визита в Москва и проблемът ще се решава на политическо ниво. Това означава, че в газовия спор между България и Русия наистина има голяма промяна и тя е, че вече не "Газпром" ще преговаря с България, а правителството на Руската федерация. А когато на масата бъдат сложени стратегическите интереси на Русия, няколкото милиона долара, които Илия Павлов смята да сложи в джоба си, използвайки московските си покровители, изглеждат като незначителна подробност. Това, което все още не е оценено по достойнство от наблюдателите, е, че с наглед неотстъпчивата си позиция по отношение на България успя да принуди една велика сила като Русия да разглежда синьото гориво в истинското му качество - като стратегически аргумент в голямата геополитика. Там за Илия Павлов, колкото и той самият да твърди, че компанията му е мултинационална (но същевременно и само национална), просто няма място. За тази игра босът на Мулти все още не е дорасъл. Той самият разбира това, а публикацията в много малкия вестник е откровено насочена към объркване на общественото мнение вътре в страната и вбиване на клин между институциите, които са ангажирани в провеждането на българската външна политика и конкретно в решаването на жизненоважния за България въпрос за газа. И докато в глобалната световна политика Мулти е нищо, в България възможностите й съвсем не са подценяване. В подкрепа на такава теза е не само публикацията в много малкия вестник, но и изявлението на лобист &numero;1 на групировката в Народното събрание - Ахмед Доган, който направо каза, че "ДПС би подкрепило вот на недоверие към правителството по проблемите за газа независимо от това коя политическа сила го иска".
Играта наистина загрубява. След Давос вече руската държава, а не както досега "Газпром", дава ясен знак, че проблемът ще бъде отстояване на политическо ниво. Тъй като политиците решават проблема с политически средства, Мултигруп активизира политическото си крило в България - Обединението за национално спасение, вестници и други фактори с влияние в политиката. За разлика обаче от други години, политическият ресурс на Мултигруп този път е крайно недостатъчен. Затова сценарият сега включва и индиректно заиграване с президента Петър Стоянов. Само че президентът, за разлика от някои свои предшественици, знае много добре какво прави. И което е много важно - правителството също знае какво прави президентът.
"Нас червеното знаме роди ни" - се пееше в онази песничка от сериала, който направи Стефан Данаилов знаменитост. И по-нататък - "ние сме на всеки километър, и така - до края на света". С приключването на газовия сериал наистина настъпва краят на света. Само че краят на света на Мултигруп. И крайно време беше.
