- Къде да търсим влиянието или поне възможността за влияние на европейската политика в така създалата се свръхобременена ситуация?
- Мисля, че Европа би рискувала да надцени силите си, опиянена от новата си роля, от изчезването на руската заплаха в степента, в която е съществувала преди. Такова надценяване стана още през 1991-1992 по време на югославската криза, когато Европа каза, че сама би могла да реши тази криза, и стана ясно, че ресурсът, който има, включително ресурсът на легитимност, не е достатъчен. Специално за Балканите американският ангажимент е задължителна съставка на сигурността и има две гласувания в американския Сенат, които не могат да бъдат безразлични на българската външна политика. Единият естествено е ратифицирането на първата вълна за членство в НАТО. Но не по-малко важно за Бъ лгария е гласуването в американския Конгрес дали ще бъде продължен мандатът на американските части в Босна. Ако той бъде продължен, тогава просто можем да говорим, че не просто НАТО е получил възможност да се разшири, но и е гарантирал своя ангажимент по отношение на балканската сигурност.
- Дават ли си европейските политици сметка кой дърпа конците в Русия и наясно ли са какво могат да очакват оттам?
- За разлика от страни като България - и САЩ, и Западна Европа се опитват внимателно да следят процесите в Русия. Проблемът с Русия е безспорно непредсказуемостта на самата политическа ситуация. Неслучайно сме видели различни сценарии за развитието на Русия - от ваймарски до югоизточноазиатски. Проблемът е, че самата наложила се политическа система в Русия е силно олигархична по своя характер, силно криминализирана. И от тази гледна точка кой дърпа конците в Русия, е много трудно да разберат и самите руснаци, просто конците станаха много.
- Предвиждате ли в близко бъдеще по-остър регионален конфликт на Балканите? Накъде може да избие този разнобой между Гърция и Турция, намесвайки Македония, Югославия, Русия и кюрдите?
- Това, от което най-много ме е страх, е политическата нестабилност в Македония. Защото в момента конфликтът, какъвто и да бил той, едва ли ще бъде планиран военен сблъсък между страни. Това ще бъде по-скоро невъзможност да бъде овладяно определено социално и политическо напрежение. От тази гледна точка на Македония й предстои да изживее това, което България изживя през декември, януари и февруари 1996 и 1997, и се надявам да реши по същия политически начин очертаващата се криза.
"Демокрация" е готова за големия си футболен удар
Футболният тим на "Демокрация" е в страшна форма и според букмейкърите от градинката пред банята ще отнесе като вятър перушинка отбора на "Дарик радио- Мадок". Мачът е от големия журналистически турнир с награден фонд 1 800 000 лева, а началото му е утре от 11 часа в столичния спортен дворец (Студентски град). Вчера приключиха формалностите по трансфера на известен чуждестранен играч в тима на сплотените демократични пера. Тази новина разтрепери хората от радиосградата на "Дондуков" и замалко не провали снощното шоу "Гонг". Въпреки че на последната тренировка играещият мениджър и страшилище за вратари 98 FM Александър Гигов получи сериозна травма, настроението на "Раковски" 134 е като пред историческа победа. Капитанът Асен Спиридонов (на снимката) и момчетата отработиха до съвършенство магически комбинации, тактиката пък поразително се доближава до тази на националите от 1994 (без плацикане по липса на басейн). В готовност е и собственикът на "Клуб 134", който подготвя менюто за банкета на победата.
Състав на "Демокрация": А. Спиридонов(к), И. Палийски, Г. Даскалов, Ст. Ташев, Д. Мирчев, Ив. Димитров, Б. Бояджиев, В. Паликарски, Ч. Николов, Ст. Праматаров, чужденец (тайна). Треньор и технически директор Ал.Гигов. Президент Орлин Христов. Спонсор ................. - Бяла Слатина.
Обещаваме, че ако загубим няма да бием съдията!
БАН остана без парно
Учените искат да се отворят досиетата им
Лили ВОЙНОВА
СОФИЯ. Милиард и 200 хил.лв. не достигат на БАН за ток и парно и тези средства трябва да се покрият по някакъв начин чрез максимално свиване на всички дейности. Това е основният въпрос, разглеждан вчера от общото събрание на академията. Парното в централното управление (сградата до Народното събрание) вече е изключено.
Всеки институт сам ще решава какви мерки да вземе - да спре парното, да пести ток или да пусне хората в отпуск. При всички случаи обаче институтите трябва да работят, особено лабораториите, които не могат да спрат текущия си режим, реши ръководният орган на БАН.
Да се отворят досиетата на около 450 учени от БАН, заемащи ръководни длъжности, предложи проф. Николай Янев, подкрепен от председателя на БАН акад. Юхновски и шефа на Общото събрание проф. Здравко Стойнов. До 15 януари правната комисия в Академията на науките трябва да прецени дали предложението съответства на законите.
На 5 ноември управителният съвет на БАН е присъдил званието доктор хонорис кауза на проф. Живко Сталев във връзка с неговата 85-годишнина и 60-годишната му академична дейност.
ГУБИМ ПАЗАРИ НА МЕСО, ВНАСЯМЕ ОТ ЮЖНА АМЕРИКА
Лев КОКУШКИН
СОФИЯ. България загуби пазарите на месо в Йордания, Иран, Ирак, ОАЕ, където е изместена от Австралия, Казахстан и Азербайджан, заяви директорът на "Родопаимпекс" Александър Горанов. Преди десетина години страната ни е изнасяла годишно между 50 и 60 хил. т агнешко, шилешко, овче, говеждо, свинско и др. за около $ 300 млн., а сега експортира 10-15 пъти по-малко, твърди той.
Основните причини са рязко намалялото поголовие на животните, липсата на дългосрочно планиране и лошата нормативна база. Наредбата за износ на дребен рогат добитък за ЕС прилича по-скоро на теорията на относителността, отколкото на практичен документ, смята г-н Горанов. "Родопаимпекс" - традиционен износител на агнетата за Гърция и Италия, смята да се оттегли от този бизнес, който докарва повече нервни кризи, отколкото пари, каза директорът.
Около 200 т говеждо внасяме месечно от Аржентина и Уругвай на много изгодна цена - между $ 1500 и $ 2100. То отива не за директна консумация, а за производство на колбаси. Сега цената му тръгна нагоре и през януари саламите може да поскъпнат, прогнозира шефът на "Родопаимпекс".
Дело срещу градоначалника на Плевен влезе в прокуратурата
Иван КАНЕВЧЕВ
ПЛЕВЕН. Делото срещу червения кмет на Плевен Румен Петков за незаконно раздадени 56 жилища от общинския фонд влезе в прокуратурата, съобщи прокурорката Искра Ганева. То е по чл. 282 от НК за злоупотреба със служебно положение. Следователят Иван Каменов е дал мнение за прекратяването му, без да посочи никакви мотиви. Според г-жа Ганева са необходими допълнителни следствени действия. Тя обаче няма да връща делото за доразследване в окръжната следствена служба, а ще ги извърши в oкръжната прокуратура. Кметът Петков се обвинява, че е дал без ред жилища на некартотекирани като нуждаещи се хора. Сред тях са двама плевенски магистрати и бивш шеф от ОК на БКП, сега шеф на застрахователна компания в града.
Делото е прекратено, забравете!
Ралица АЛЕКСАНДРОВА
ВРАЦА. След шест фалстарта врачанският окръжен съд вчера прекрати делото за нашумялата афера Акрам. На предишните съдебни заседания ход на мегапроцеса не беше даван най-вече поради липса на защитници или за назначаването на нови експертизи. На дело &numero; 88 от 1996 не трябва да се дава ход, реши съдебният състав. То се прекратява и се връща в прокуратурата за доразследване, обяви председателят на съдебния състав Благовест Димитров. Магистратите се позоваха на отмяната на ал. 4 и промяната на ал. 3 от член 268 от НПК, според които процесът не може да се гледа без главния обвиняем. Ангел Златанов не е открит, когато е постановена мярката му за неотклонение, и оттогава той е в неизвестност. Заради това палестинецът с българско гражданство не е бил разпитван и не е давал показания пред следовател. На 25 август тази година от правното министерство е направено искане за екстрадирането на Акрам и снаха му Христина Гичева от ЮАР, но документите са заминали за Претория чак на 16 октомври. Срокът за доразследването на голямата финансова далавера е от 2 до 9 месеца. Процесът няма да бъде възобновен обаче, докато не се върнат в страната палестинецът и снаха му.
Стефан ТАШЕВ
Трагикомедията около скандалното дело за банковата афера в Северна България, известно като Акрам, потъна в историята, без да започне. Оказа се, че причината за този печален край на делото, е в самия Акрам, който не благоволи да се върне в страната, за да бъде съден. Че как ще го направи, когато зад гърба му стои перфектно изработена финансова измама, която ощети държавата с над 200 млн. лева. Българите отдавна забравиха шумните скандали около банковата афера, при която гръмнаха 7 банки в страната в периода 1992-1993, за която повече се тръбиеше в медиите, отколкото се свърши някаква работа. Ще трябва да се припомни, че aферата бе перфектна операция за тайно финансиране на БСП свързани със столетницата и ДС се оказаха нейните автори и изпълнители до последния човек.
Главният вдъхновител е роденият в Газа палестинец Джамал Абулибде, възпитаник на търновското военно училище, специалност десантчик. През 1984 той се оженва за българката Мария Златанова и получава българско гражданство, под името Ангел Радославов Златанов. Негов кръстник е шефът на ДС във Велико Търново, бивш първи секретар на ОК на ДКМС, след 10 ноември и шеф на РДВР в старата столица Радослав Радославов. Именно бившият полковник от милицията след изчезването на Акрам през декември 1993 до арестуването му на 7 септември 1995 управляваше всичките имоти на палестинеца. Радославов не е случаен човек в аферата, защото е от виден партизански род в град Златарица. Той има на разположение цялата агентурна мрежа на ДС в Северна България и я използва умело. Следващият изпълнител е "най-младият син на партията", бившият член на ВС на БСП Стефан Косев, шеф на ОбС на БСП в Дряново. Именно Косев като зам.-директор на Първа източна международна банка (ПИМБ) издава генерално пълномощно за теглене на кредити от общо 15 кухи и фалшиви фирми, като се залага едно и също имущество. След като се разплете аферата, Стефан Косев избяга в Украйна на 7 ноември 1993 и бе арестуван при завръщането си в Габрово на 2 март 1995. Следващият в списъка е бившият сервитьор Пламен Катрев, заместник на Акрам, който чрез фантомната си фирма е прибрал милиони кредити за БСП и палестинеца. Катрев избяга? Украйна с Косев, но бе заловен при завръщането си на 24 януари 1995. Следват незначителните играчи, които са пренасяли куфарчетата с парите или са получавали кредити след обаждане по телефона, като брата на Абулджабар Абулибде, секретарката му Яна Маринова и снаха му Христина Гичева. Зад тези изпълнители стояха в сянка истинските вдъхновители, които чрез аферата за откраднатите 200 млн. лева спасиха БСП от банкрут. Това са покойният Андрей Луканов, сегашният червен кмет на Враца Румен Стоманярски и на Плевен Румен Петков, които трябваше да се явят като свидетели, служителят на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната (РУМНО) Димитър Йончев, бивш депутат от БСП, о.з. полковник, Милен Чакъров, ексшеф на БСП в старата столица и бивш народен представител, неговият заместник и настоящ парламентарист от ПГДЛ Бойко Великов, както и Нора Ананиева и Тошо Мухтанов, бивши депутати. С червената централа бяха свързани с банковите директори, които по партийно поръчение раздаваха кредити срещу хвърчащи бележки или телефонно обаждане от горепосочените босове в столетницата. Това са Александър Митев, шеф на "Пощенска банка" - Плевен, бивш шеф на отдел "Агитация и пропаганда" към ОК на БКП в същия град, отпуснал на Акрам 14 млн. лева необезпечени кредити, Петко Събев, биш директор на Стройбанка - Велико Търново, човек на търновската партийна номенклатура, общински съветник от БСП, осъден на 3 години затвор за раздаване на заеми, Ангел Кабаиванов, директор на ПЧБ - Павликени, бивш кмет на града по време на комунистическия режим и секретар на Обк на БКП.
Голямото теглене на кредити или механизмът на измамата започва през 1992 със Стройбанк - София, където "Акрам къмпани" получава 30 млн. лева със съдействието на Петко Събев, следват ПЧБ - Габрово, 11 млн. лева чрез Стефан Косев, Кредитна банка - Ловеч, завлечена с 5 млн. лева, ПИМБ - Габрово, 2 млн. лева. През 1993 голямото теглене продължава с пълна сила. Пощенска банка - Плевен, дава заем на четири транша на стойност 14 млн. лева, общо 19 млн. лева получават фалшивите фирми на БСП или Акрам от Централна кооперативна банка - Враца, накрая идва ред на Балканбанк - Велико Търново, 10 млн. лева. Общата сума на взетите пари е 93 млн. лева, с лихвите те стават над 200 млн. Срещу тях е залагано едно и също имущество - мотел "Света гора" край старата столица. Взетите кредити потънаха в нечии джобове, но първо се превъртяха в партийната каса.
Трима банкери се самоубиха, един арестуван полудя покрай аферата. В главата с ловна пушка се застреля в Павликени Ангел Кабаиванов на 7 април 1994, преди това на февруари същата година тоалетната на Кредитна банка - Ловеч, с пистолет АП се застреля директорът на банката Михо Михов, шефът на ЦКБ - Враца, Александър Банков бе намерен мъртъв на 29 октомври колата си край Враца - версия самоубийстово пистолет АП. Арестуваният на 6 юни 1994 бивш служител на ДС Людмил Досев полудя в ловешкия затвор. Останаха въпросите защо делото не се гледа във Велико Търново, след като там бе мозъчният тръст, във Враца? Защо Окръжната прокуратура старата столица "проспа" разплитането на аферата, всички операции по арестите се ръководеха от София? Защо бяха арестувани дребните риби, Акрам бе оставен да се измъкне от страната, както и неговите подчинени, арестувани по - късно? Сега спокойно излежалите като следствени година и половина Радославов и компания могат да осъдят страната ни в Страсбург, да речем. И накрая един въпрос към врачанските магистрати. Защо допуснаха този съдебен фарс, като отлагаха непрекъснато делото било заради брата на Акрам, който имал кал в ушите или не знаел български, било заради дреболии и прищевки на скъпо платените адвокати? Въпроси, които ще останат без отговор.
Джефри Сакс: Мислете за икономически растеж
СОФИЯ. За разлика от предишното ми посещение преди въвеждането на валутния борд сега е време за основни структурни реформи в данъчната, социалната и икономическата политика, заяви след срещата си с министър-председателя Иван Костов и с неговия заместник Александър Божков икономическият съветник на президента Джефри Сакс. На срещата е постигнато съгласие Джефри Сакс да консултира правителството при подготовката на новите тригодишни споразумения с Международния валутен фонд и Световната банка. Те ще са различни от досега сключваните стабилизационни споразумения, защото ще бъдат насочени не само към финансова стабилизация, но и за подкрепа на действията за възстановяване първоначално на нивото на икиномическия растеж отпреди пет години, а след това и за фактически растеж. Иван Костов и Александър Божков са информирали Джефри Сакс за положителните промени и за това, че има готовност в предстоящата половин година конкретните намерения по дългосрочните споразумения да бъдат оформени, като се вземат предвид и предложения на експерти от страната и чужбина.
България има какво да научи от "тигровите" икономики на Източна Азия и Тихоокеанския район, както за да постигне техните бързи темпове на икономически растеж, така и за да се предпази от големите борсови сривове и финансови трусове. Това заяви вчера в София американският икономист на семинара "България и Азиатско-тихоокеанския район: възможности за партньорство и икономическо развитие през 21 век". Директорът на Харвардския институт за международно развитие използва открития от президента на България Петър Стянов форум, за да посъветва властите в София да заложат изключително много на икономическия ръст чрез износ и да си изградят ясна и стабилна макроикономическа рамка с минимално възможните държавни разходи. Ключът към "отскока" на българската икономика е в преките чуждестранни инвестиции, привлечени с данъчни преференции, освобождаване на износа от плътен държавен контрол, бърз ремонт на законодателството и подобряване на инфраструктурата. Особено важен урок за България от борсовите трусове в Югоизточна Азия е, че трябва да държите банките си изкъсо, за да не се полакомят да вземат краткосрочни кредити в огромни размери, каза Джефри Сакс по време на семинара в Бояна. Последния път, когато бях тук, доволни от очертаващата се финансова стабилност банкери ми говореха как ще вземат такива кредити, за да ги вложат в недвижима собственост.
Друг азиатски урок за България е да внимава с обвързания към чужда валута лев и особено как се променя съотношението помежду им - надценена или подценена е родната валута и колко дълго е държана в неестествено положение.
Дисидентството - жива вода за политически трупове
Николай КОЛЕВ-БОСИЯ
Дойде 10 ноември и пълзящите се разшаваха. Радио, преса, телевизия - всичко започва в хор да рендосва изгнилото корабче на Клуба за гласност и преустройство или съкратено КГП. Е, може някой и да спомене бегло Независимото дружество за защита правата на човека или на "Подкрепа" (разбира се, не сегашната, а тогавашната). Изведнъж Желю Желев и Михаил Неделчев оглавяват собствените си фантазии и започват с микрофон в ръка да обясняват на българина как единият писал "страшни книги", за което го пратили да диша чист въздух в родното си село и да напише там поредното си "несъгласие" с Ленин. А другият започва да разказва как е пренасял тайно "скрижалите на Желю" и с апостолско, пардон, с априлско вдъхновение е ходил от човек на човек да разнася писанието на човека, който до 1991 година твърдеше, че е марксист. Както казва моят приятел Джони Пенков: "Да облагородиш марксизма, е все едно да облагородиш сифилиса! " На всичко отгоре в предаванията на Радио "Христо Ботев" горепосочените канят за свои адвокати дипломати и чужди граждани да свидетелстват колко големи дисиденти са. Бих преглътнал и това, ако тези хора не разпространяваха откровени лъжи. Желю Желев например потвърди, че Клубът за гласност и преустройство бил "антикомунистическа организация, защото защитавала българските турци". Машалла! Само че какво ще кажат Желю Желев и Михаил Неделчев за огромното, над 90 % членство на тези хора в сегашната БСП или сателитните й организации? Излиза, че в комунистическата БСП е пълно с антикомунисти като проф. Кюранов, о.з. полк. Борис Спасов, покойния Христо Радевски, Христо Ганев, покойния академик и офицер от ГРУ Алексей Шелудко, Стефан Продев, Дучо Мундров, Соня Бакиш и десетки други знайни и незнайни комунисти, които единствено искаха да облагородят сифилиса. Учудващо, нали?
Втората голяма лъжа беше, че КГП единствен и на два пъти е защитил българските турци. Изглежда, двамата разчитат на късата памет на българина и на евентуално унищожаване на архивите на Радио Би Би Си, "Свободна Европа" и "Дойче веле". Защото Независимото дружество за защита правата на човека и "Подкрепа" още на 22 май, след първото убийство в Тодор-Икономово, написа и разпространи декларация на двете организации, които остро и безцеремонно обвиниха ЦК на БКП, Държавния съвет и Министерския съвет за грубото потъпкване на човешките права в България и за престъпната политика на БКП. На следващия ден Независимото дружество и "Подкрепа" излязоха с предложение да станат посредници за мирното разрешаване на етническия геноцид. В резултат бяха арестувани първоначално трима души, а след това още трима. Когато Европа и Америка се вдигнаха в защита на затворените, КГП се сети да напише една невзрачна декларация, колкото да се опита да вземе кожата на убитата мечка. Да не говорим, че когато най-после КГП се реши да се застъпи за затворените, вече бяха минали 4 месеца и те бяха от няколко дни на свобода.
Спомням си първата си среща с Желю Желев. Тя стана по моя инициатива в кафе-сладкарница "Пролет". В обстановката на добре облечени момчета с вдигнати яки се срещнахме тримата - Желю, о.з. полк. Борис Спасов - бодигард на Желю, и моя милост. Излязохме навън и аз дадох на Желю програмите и уставите на Независимото дружество и "Подкрепа". Обясних му, че трябва да се направи една обща опозиция и затова трябва да се идентифицираме. По-късно тази идея беше открадната и бе създаден СДС, без дори да бъда уведомен или поканен. Също така на въпроса ми каква е тяхната програма, Желев отговори, че те нямат програма, а изпълняват вместо своя програма т.нар. Юлска програма на БКП! Сега същият твърди, че са били антикомунисти!!! Също така ми даде и едно копие от поздравителната телеграма до Михаил Горбачов по повод наближаващия 7 ноември. Датата на изпращане бе 3 ноември, 1988 г., деня на образуване на т.нар. КГП.
Много важно е да се знае, че генералът от КГБ Виктор Шарапов пристигна в страната на 25 март 1988, буквално няколко дни след създаването на т.нар. Общонароден комитет за защита на Русе и три месеца след създаването на Независимото дружество. В резултат на това дружеството беше смазано и разгонено по света. От русенския комитет не само че нямаше изгонени и затворени, но и изведнъж спряха да ги гонят, давайки им възможност да се преродят в КГП. Нека Ж. Ж. каже кой от тях е ходил при Тодор Живков да го кани да оглави клуба при първоначално предложение за име: "Дискусионен клуб за гласност и преустройство Михаил Горбачов"?
Нека Ж.Ж. ни отговори и какво са разговаряли тези 14 души в дома на Хайтов с покойния Луканов. И след като каза, че не той е организирал това, а Йордан Василев, да обясни защо не извести това на останалите, които в същото време слушаха глупостите на проф. Чавдар Кюранов, Иван Джаджев, Христо Ганев и т.н. в дома на Вяра Николова.
Не би било лошо да изясни Ж. Ж. и защо сред съветниците му процентът на ченгетата доближаваше 100. След това част от тях станаха обикновени престъпници, а някои достигнаха и до дипломацията.
Също така да обясни и как и къде се реши той да стане президент. Колко от оповестените бяха кадрови ченгета и агенти. Имаше ли поне един-единствен чист човек около него?
Дълговете на "Плама" надхвърлят капитала й 11 пъти
Божидар Грозев, председател на управителния съвет на "Плама" АД:
- От какво според Вас бе предизвикан последният конфликт на ръководството със синдикатите?
- Това не бе стачка. Случиха се две неща, които много ни учудиха. Охраната на "Плама" дойде пред административната сграда и на практика оголи рафинерията за около час и половина. Това бе причината, поради която поискаха обяснение от всички началник-цехове какви са причините за излизане през работно време и защо е този митинг. Втората проява - в понеделник (27 октомври), дойде с декларация от двата синдиката, но в нея нямаше никакви икономически искания. Ние им предложихме да представят техните проблеми. На този втори митинг, законно регламентиран, бяха поставени искания, които не са синдикални. На фона на общата икономическа несигурност смятам, че работниците на "Плама" нямат причини да са недоволни. Те имат относително висока средна заплата, много екстри по колективния трудов договор... - Какви са те по-точно?
- Средната заплата за август е 229 хил. лв. А от началото на годината по социални програми в рафинерията са раздадени 460 млн. лв. Тук са помощи, лекарства, допълнително здравно обслужване и т.н.
- Какво е икономическото състояние на "Плама"?
- През 1996 "Плама" бе първа в списъка за ликвидация. Не искам да се спирам на това как рафинерията е доведена дотам. Почти веднага след приватизацията всички банки, към които имаме задължения, блокираха сметките ни. Сега искахме да акумулираме малко повече средства и затова забавихме с 8-9 дни заплатите за септември, това доведе до протестите. Искахме да купим малко повече суровини, за да заработим с по-голям капацитет.
- Докъде стигнаха делата на ПЧБ и "Биохим", които като ваши кредитори искат обявяването ви в несъстоятелност?
- С две от банките - наши кредиторки, вече сме в сериозни преговори. Но по-добре да не ви казвам кои са, защото, щом стигнем до някакво решение - и изведнъж срещу нас се изправя стена. И то тази стена не е от централите, а от клоновете на банките. Основно засега обаче сме в процес на изглаждане на отношенията с данъчната администрация. Рафинерията не е плащала данъци освен ДДС, ДОО и акцизи през последните години.
- На каква стойност са дълговете ви към бюджета?
- Те надхвърлят 5 млрд. лв. Миналия месец платихме в ТДУ-Плевен по стари дългове към 300 млн. лв. Като от началото на 1997 ние си плащаме всички данъци. Вероятно не е коректно, но ще го кажа - за разлика от други рафинерии.
- Какви са параметрите на оздравителната програма на "Плама"?
- Програмата не може да се нарече оздравителна, защото се оздравява болен човек, а нас ни няма - ние сме декапитализирани 11 пъти. Програмата е предназначена за "Плама" на крака. Сега се занимаваме с това как да си върнем пазара на масла, който "Плама" е загубила тотално. Примерно "Петрол" - Плевен, тази година не е взел нито едно масло от "Плама". Това звучи ужасно, но е факт. Ние работим в много силна конкуренция. В "Плама" се преплитат много икономически интереси. Няма икономически субект в този бранш, който да няма икономически интерес "Плама" да не работи.
Разработили сме различни варианти за производствена дейност на рафинерията. Трябва да е ясно, че тя ще произвежда предимно масла.
- Отказахте ли се да преработвате нефт?
- Естествено най-добрият вариант е да произвеждаме масла на базата на преработка на нефтопродукти. Там е и най-високата норма на печалба. Но за да почнем да работим нормално, трябва да имаме глътка въздух. А в момента всички сметки са ни блокирани.
- Колко пари са необходими за възстановяване на преработката на нефт?
- За да се завърти цикълът, не са необходими много средства. За реконструкция безспорно трябват много пари. Но ние можем да работим и на ишлеме. Ние търсим такава форма. Защото в момента, в който се вкарат някакви пари в "Плама", те изчезват. Отвсякъде сме обградени. Един танкер е около 9 млн. долара, но няма кредитор, който да е готов в момента да ги отпусне. При една по-спокойна обстановка и при нормите на печалба на рафинерията ние можем да върнем дълговете си за година и половина-две.
- А при сегашната обстановка?
- Сега ще е изключително трудно. Ние работим с нетрадиционни икономически средства. Проблемът на "Плама" досега е бил, че в нея има не по-малко от 1300 висококвалифицирани нефтохимици, а няма икономисти, търговци и мениджъри.
- И все пак някакви конкретни цифри от програмата ви?
- Не би трябвало да ви ги казвам, тъй като те са си наша търговска тайна. При сегашните условия преработваме малки количества масла с ниска норма на печалба. Но все пак печелим. Отивайки на по-високи количества на преработка на базови масла, ние ще бъдем по-печеливши, но няма да можем да си връщаме дълговете.
- Каква ще бъде апортната вноска за увеличаване на капитала на основния собственик "Евроенерджи"?
- По тези въпроси ще питате акционерите. Има два варианта. Ако държавата се откаже... Доколкото разбрах от общото събрание, към нея не е отправян въпросът за вноска кеш.
- Значи очаквате от държавата да ви опрости стари задължения?
- Всъщност по-скоро задълженията да се преоформят като акционерен капитал. Но по тези въпроси трябва да поговорите с акционерите и с министерството, защото те имат 25 процента. В момента 20 от тях ще минат като преференциални акции в ръцете на работниците. Сега те събират парите и ще купят акциите при доста добри условия.
- Има ли интерес?
- Да, дори доста голям. Заявките са доста над този процент. Защото рафинерията си е рафинерия, каквито и проблеми да има.
За Шесто - като за режисьор на 10. ХI.1989
20 г. политическата полиция служи на БКП и КГБ
Шесто управление - това бе сърцето на най-репресивния апарат, създаден и съществувал някога в българската история - Държавна сигурност. Шесто управление - това бе месомелачката на честта, достойнството, правата и свободите на българските граждани няколко десетилетия наред. От дистанцията на годините след 10 ноември днес вече не е трудно да се направи изводът, че ДС всъщност е неотменна част от БКП, а мозъкът на "партията-държава" ЦК на БКП бе на пряко подчинение и контрол на своите кремълски господари. Създадени като "щит и меч на революцията", ДС и в частност Шесто управление, са всъщност атиконституционни по най-малко три члена от Живковата конституция от 1971 г . : "Чл. 34, ал. 4 - забранява се проповядване на ненавист или унижаване на човека поради расова, национална или религиозна принадлежност; чл. 48 - гарантират се свободата и неприкосновеността на личността; чл. 50 - всеки гражданин има право на защита срещу незаконно вмешателство в личния му и семеен живот и посегателство върху неговата чест и добро име."
Колкото и невероятно да звучат тези текстове от конституцията на Живков - на практика Шесто управление е преследвало българските граждани.
Именно заради техните убеждения и затова наименованието на отдела като "политическа полиция" на БКП покрива най-точно и безпристрастно структурата, за която са се изписали и ще продължават да се пишат томове книги.
Кога и защо е създадено Шесто управление на ДС? Отговор на този въпрос може да бъде открит в точното наименование на закритата със заповед К-36 на 9 януари 1990 г. структура: "за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви в страната".
Самото създаване на Шесто управление като структура в Комитета за държавна сигурност (КДС) датира от 17 ноември 1967 със следните мотиви: "необходимост да се организират още по-добре задачите, произтичащи от решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 18 април 1966 г. в борбата срещу идеологическата диверсия на противника". За пръв началник на Шесто е назначен ген.-майор Борис Миланов Манов с дата 17 ноември 1967 и заповед I 3728. Със същата структура Шесто управление остава близо 20 години в системата на ДС - от 24 декември 1969 до ноемврийските събития през 1989 и разтурянето му след няколко месеца през януари 1990.
Още от самото създаване на политическата полиция в България пред нея се поставя една основна задача: провеждане на агентурно-оперативни мероприятия за оказване помощ на партията и правителството в борбата им срещу идеологическата диверсия. В тази формулировка е събрано всичко: когато се каже ДС, се разбира партията, и когато се каже партията - се разбира ДС. Тази теза е призната и от един от дългогодишните работници на ДС Бончо Асенов, изявил се като литератор в книгата си "От Шесто - за Шесто": "Фактически тя (политическата полиция - б.а. ) защитаваше не националните интереси на страната, а партийните интереси на БКП и лично интересите на партийния вожд"... Разбира се, темата за агентите и доносниците на Шесто, за архивите, вербовките, активните мероприятия, връзките с КГБ и други сродни тайни организации от бившия Варшавски договор не може да бъде обяснена или изчерпана в една статия, но погледът върху някои фундаментални "разработки" на Шесто през годините дава облика на политическата полиция. Всяка година в архивите на Шесто са били влагани на отчет "справки", "доклади", "лекции", "мнения" и т.н. за заниманията на близо 300-те служители на политическата полиция към 1990. Какво говорят архивите на Шесто близо четвърт век назад?
1973 - Информация за взаимодействието и сътрудничеството между спецслужбите на главните империалистически сили.
1974 - Справка на отдел II за работата на български граждани, посещаващи капиталистически и развиващи се страни, във връзка с подривната дейност на противника.
1975 - Отдел V докладва за установяване на вражеския контингент и изпращаните вестници, списания и бюлетини от вражеската емиграция.
1976 - Отдел II докладва за задачите, произтичащи от ХI конгрес на БКП, и антиобществените прояви сред чуждестранните студенти.
1976 - Лекция на тема "Бивши хора, фашистки организации, опозиционни партии, проявите на вражеските елементи и задачите на ДС в борбата срещу тях".
1977 - Справка за подривната дейност на САЩ, за заподозрени английски агенти у нас.
1978 - Справка за 17-ия международен семинар по български език у нас и за чехословашките учени българисти.
1979 - Информация за политиката на СФРЮ, за смъртта на писателя Георги Марков, за обстановката в Кипър и за интересите на Китай към Института по източно европейски изследвания. ...
1982 - Докладна записка на Шесто управление за съществуваща възможност да се проведе компрометиращо мероприятие по отношение на ЦРУ и президента Рейгън.
1983 - Справка за оперативната обстановка в редакциите на в. "Труд" и "Отечествен фронт".
1984 - Справка за сценичната механизация на Народния театър и за смъртните случаи в клиниката на д-р Чирков.
1985 - Справка за изпълнение на съвместните мероприятия с КГБ... Подобни "справки" за отношенията ДС-КГБ са отчитани почти всяка година в архивите на Шесто. Какво пише за съвместната дейност между тайните служби на София и Москва, днес обаче широката общественост у нас все още не знае. И продължава да се пита - режисиран спектакъл ли бе 10 ноември и платени актьори ли бяха първите дисиденти у нас? Отговорът на този въпрос едва ли е един и едва ли е еднозначен. Съпоставката на някои факти обаче ще накара всеки трезвомислещ човек да поразсъждава около събитията в последните тоталитарни и първите демократични години за България.
На 25 март 1988 в София е назначен за посланик генералът от КГБ Виктор Шарапов - отговорник за България в ЦК на КПСС, смятан за доверено лице на Горбачов. Още с пристигането на генерала в БКП се активизира прогорбачовисткото крило и само след половин година се пръква тъй нареченият Клуб за гласност и преустройство. Рождената дата на клуба е 3 ноември 1988 и една от първите му инициативи е изпращането на поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по повод 7 ноември - деня на ВОСР. Активисти на клуба са доста чести гости на съветското посолство, а визитите там са организирани от тогавашния шеф на Шесто управление ген. Антон Мусаков, за което има и живи свидетели. С какво се занимават основно активистите на клуба Желю Желев, акад. Шелудко, Николай Василев, Кирил Василев, полк. Борис Спасов и още ред бивши и настоящи комунисти? В най-общи линии дейността на клуба се свежда до следната схема: събрания, на които се критикуват несъвършенствата на политическата система в България, призиви за повече гласност и преустройство от московски тип и не на последно място - създаване имиджа на новите "дисиденти". Неслучайно клубът нито веднъж не подкрепя усилията на Вацлав Хавел в Чехословакия и на Лех Валенса в Полша за не просто ПОДМЯНА на системата, а ПРОМЯНА на тоталитарните режими с демокрации от западен тип. Що се отнася до някаква реакция от страна на клуба към т.нар. възродителен процес, първото протестно писмо по повод убийствата на български турци в разградското село Тодор Икономово е от юли, докато световните радиостанции разтръбяват за инцидента още на 20 май 1989.
Любопитна е и една друга дата от "раждането" на дисиденството в България - 26 октомври 1989, когато пред "Кристал" МВР разгони протестно шествие на еколози, като сред битите бяха Петър Слабаков, Александър Каракачанов, Димитрина Петрова, Деян Кюранов. В същия ден обаче милицията събира по домовете и квартирите им и изселва за няколко дни от София Николай Колев-Босия, Любомир Собаджиев, Христофор Събев и още няколко души, за които се е знаело, че със сигурност ще се присъединят към протестите. Изниква логичният въпрос: как така едни изядоха по няколко шамара и станаха дисиденти с близо 9-годишна биография, а други имена потънаха в блатото на политическия водовъртеж? Отговорът идва като на филмова лента с последвалите събития и главните действащи лица в тях: дворцовият преврат на 10 ноември; първите лидери на новороденото СДС; невижданият ентусиазъм и готовността на хилядите на пометат на 14 декември 1989 не само чл. 1 от Живковата конституция, но и цялата БКП; първото демократично правителство на България, свалено с операцията "боянски ливади" и "депесарски шутове"; безвремието на Беровия кабинет, когато всъщност проработи схемата за разграбване на държавата и т.н. Къде са днес "героите" от 10 ноември? Къде са Желю Желев, Петко Симеонов, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Румен Воденичаров, Димитър Луджев, Ахмед Доган, Константин Тренчев, Стоян Ганев, Анжел Вагенщайн и още плеяда "опозиционери" от първите дни на демокрацията у нас? Отговорът на този риторичен въпрос все повече може да бъде отнесен към рубриката "Ние пак сме тук и пак сме същите". Невъзможно е, абсурдно е да се мисли за Шесто на ДС и като за структура, отговорна пред нацията или пред националните интереси. Защото самото планиране, зачеване и раждане на Шесто са предопределени от една дългосрочна стратегия - запазване не само идеологическия, но и тоталния икономически монопол над "8-те милиона мишлета". Самата структура на Шесто и произтичащите от нея функции на стотиците щатни и хилядите неявни сътрудници също показват, че дисиденти - бели лястовици, са били допускани, но организирана опозиция - никога. Което пък логически доказва, че за Шесто трябва да се мисли като за един от режисьорите на 10. ХI.1989.
Започва добив на природен газ край Галата
Стела НЕНКОВА
СОФИЯ. Английската фирма "Петреко", чиято регистрация е в Люксембург придобива по 20 на сто от дяловете на "Тексако Офшор България" и "Ентърпрайз Ойл", решиха вчера министрите. "Петреко", "Геоком" и австрийската "ОМВ" придобиват концесионните права по договор за добив на газ в района на Галата. Находището там е от 1.5 млрд куб.м. и е неперспективно за гигантите в бизнеса, които се оттеглят, каза Евдокия Манева, министър на околната среща и водите. За сметка на това новият акционер - "Петреко", има всички необходими референции от Английския инвестиционен фонд и Люксембургската национална банка. Чрез продажбата на акциите от "Тексако" и "Ентърпрайз", Геоком ще получи около 2,5 млн. долара, с които ще изплати част от заплатите на работилите в дружеството. Тъй като цялата дължима сума надхвърля 5,5 млн. долара, остатъкът от парите за заплатите "Геоком" трябва да търси по линия на концесиите си в Либия.
Освен находището на природен газ при Галата страната разполага и с друго - при Шабла, където със сигурност има 1 млрд. тона петрол или същото количество куб.м. газ. Подобен залеж има и в участъка срещу Ропотамо. Като изключително богато на калорични въглища се оценява добруджанското находище, които би могло да се газифицира с помощта на модерни технологии, казаха експерти. Засега не разполагаме с необходимите средства.
В близките дни у нас пристига голяма еропейска компания, която ще извършва дълбоки сондажи на 1500 - 2000 м. в черноморския шелф, каквито досега не са правени у нас. Името на компанията бе запазено в тайна, тъй като тя ще се явява на търг за концесия.
Лявата коалиция ще бъде мъртвородена
С политолога ВАСИЛ ГАРНИЗОВ разговаря Силвия СТЕФАНОВА
- Г-н Гарнизов, в последния си брой сп. "Икономист" предвижда стабилност за правителството и през 1998 година с уговорката, че ако зимата бъде тежка, са възможни оставки. Доколко тази прогноза се вписва в поведението на българските синдикати, които изведнъж започнаха да искат повишаване на заплатите вместо с 10 със 17 процента?
- И двата големи синдиката досега са демонстрирали здрав разум и прагматизъм и в отношенията си с правителството, общо взето, винаги са стигали до позитивен компромис. Вярвам, че и сега ще се случи същото. Вероятно в случая те са били повлияни от параметрите на финансовата стабилизация. Като се има предвид обаче, че същностната част на структурната реформа все още предстои, е твърде рано за подобни желания. Разбира се, профсъюзите не биха били профсъюзи, ако не се опитваха да отговорят на социалните очаквания на своите членове. Важно е да не се забравя обаче, че вече нямаме поле за палеативни решения. Ако реформата не бъде направена сега, тежко бъдеще очаква всички ни и тогава няма да има значение кой е синдикален лидер, кой работодател и кой обикновен гражданин.
- Можем ли да съдим от изследването на НЦИОМ, в което анкетираните отговарят на въпроса какво биха казали на премиера Костов, ако лично се срещнат с него, за доверието към кабинета?
- Голяма част от хората в това изследване или излагат своите проблеми, или дават препоръки. Правителството разполага с много голям потенциал, ако приеме това отношение като форма на диалог. Ако правителството се отнесе рационално към тази висока степен на диалогичност и се опита да я развие, то има шанса да увеличи подкрепата за себе си. Тук наблюдаваме класическата схема, при която, за да ти дадат доверие - първо трябва да те разберат. А и ти трябва да разбереш другия. Правителството не може да бъде упрекнато, че не дава информация на медиите. То дава информация. Но това съвсем не означава, че то винаги е разбираемо. Защото хората искат да знаят, и то в една дългосрочна перспектива, през какви стъпки ще минат. И какви препятствия им предстоят. Тоест те очакват едно по-ясно структуриране на посланията. Мисля, че ако тези скрити питания на хората бъдат изговорени от правителството, те ще се превърнат в още една основа за диалога изпълнителна власт-общество.
- Като служебен премиер Стефан Софиянски почти всяка седмица обясняваше по БНТ какви проблеми ще решава. Трябва ли и министрите от сегашното правителство да възприемат подобен подход?
- Диалогът с обществеността може да се осъществява чрез най-различни форми, канали и... личности. Стефан Софиянски беше избрал той да е личността, каналът и посланието. Но в тази материя няма догми. Най-важното е да бъдеш разбран. Останалото е въпрос на експертна оценка, на ситуация, на личностен подбор... - Според вас беше ли разбран президентът, когато каза, че ОДС са се увлекли да правят управление, вместо да управляват?
- Мисля, че отдавна не живеем в ситуацията, в която президентът изпращаше своето послание, а една кохорта от тълкуватели обясняваха какво е искал да каже... Лично за мен президентът показа, че ще следва линията, която обяви още в предизборната си кампания. А именно да бъде държавен глава на всички българи.
- Протичат ли смущаващи процеси в СДС?
- Забелязвам по-скоро позитивни процеси, и то в посока към вътрешното му структуриране. Става дума за действията на един сравнително високо мотивиран партиен апарат, който се стреми към ясна организация. Този апарат иска да прави класическа кариера с класически политически методи. На срещите на нашата Политическа академия все по-често се откроява цял слой от млади, модерни политици, които скоро ще трябва да бъдат овластени. Може би в момента преживяваме най-емоционалната част от модерната българска история. Политическата сила, която възникна в резултат на един дворцов партиен преврат и беше много разнородна като състав, произход и биография, е вече почти оформена като модерна европейска партия. Естествено е, че в този процес ще има и емоции... - Какъв е типът личности, които успяват да направят политически пробив сега?
- Редом с хората, които бяха гръбнакът на януарските протести, има едно поколение от хора, които знаят какъв е смисълът на този занаят. Хора, които умеят да водят преговори, да постигат консенус, да работят с експерти и да намират тривиални решения на нетривиални проблеми. Има, разбира се, и хора, които са в СДС от самото му създаване. Хора с много опит, които преживяха и поражения и научиха много от тях. Много важно е, че в СДС вече има и личности с добре развит организационен инстинкт. Те могат да създават отбори.
- Ще успеят ли БСП, Евролевицата, д-р Дертлиев и т.н. да създадат свой отбор в лявото пространство?
- Там цари тревога, че обществото е обхванато от идеята за безалтернативността на сегашното управление. В момента в обществото цари консенсус, че извън ОДС няма кой друг да се заеме с предизвикателствата на реформата. В лявото пространство обаче, което е доста пъстро и неизяснено идеологически, се прави опит да се изгради някаква структура, която да внуши на обществото, че алтернатива има. Ако това пространство беше разчленено на формации, които си знаят идентификацията, идеологията и хората, на които са говорители, то тогава между тях би могла да се постигне някаква коалиция. На основата на политическия или на социалния съюз. В момента за такава яснота и определеност на фрагментите на лявото пространство не може да се говори. Затова всеки опит за свързване ще доведе до мъртвородени, преждевременни рожби. Ще се роди нещо, което само ще подсказва колко безалтернативно е сегашното управление.
- Възможни ли са оттук нататък коалиции между СДС и ДПС на местно равнище?
- Да. Местният политически живот и локалните интереси са с много по-различна структура и характер от националните. Колкото повече се засилват процесите на местното самоуправление, колкото повече функции и компетенции получават местните власти, толкова по-естествено ще става създаването на разнообразни коалиции за постигането на регионални цели. Тук не става дума за предизборни ситуации, още повече че в момента не виждам причини за провеждането на предсрочни местни избори. Става дума за това да се увеличат възможностите местните проблеми да бъдат решавани на място и в интерес на местните хора. Засега обаче приоритетни са законите, които имат за цел ускоряването на икономическата реформа. Едва след като бъде постигната обща и трайна стабилзация на страната, може да се мисли как да продължи териториално-административната реформа.
- Има ли място референдумът като средство за разрешаването на местни проблеми в българската действителност?
- Безспорно, въпреки че в момента той се използва по-скоро за определянето на местни административни единици. Говоря за новите общини, които възникват, и за селищата, които преминават от една община в друга. Тези процеси имат както положителни, така и отрицателни страни. От една страна, те наистина създават възможности за реално местно самоуправление. Знаем, че много от общините бяха изкуствено създадени, че в някои от тях и досега битуват исторически противоречия... Да ги държиш насила заедно, това би означавало да се упражнява насилие върху индивидите, живеещи там. От друга страна, се получава голямо раздробяване, при което малките селища много трудно ще могат да поддържат било общинска болница, училище и т.н. Между тези две тенденции - едната към свобода, а другата към раздробяване, което обаче ще снижи нивото на социалните услуги - се разполагат позитивните и негативните измерения на процеса.
- Ако отново се върнем на национално равнище, как бихте коментирали конфликта Бонев - Татарчев и какви са възможните сценарии за неговия изход?
- Не мога да кажа доколко този конфликт е реален или дълбок, но в обществото вече явно се оформя представата, че съществуват противоречия. На първо място тази представа се наслагва в самите медии, които винаги са се интересували от противоречията сред управляващите елити. Но това, което се случва, е не толкова знак за някакъв задълбочаващ се или изострящ се конфликт. То по-скоро ми напомня за изначалните недостатъци на модерната българска конституция. Ако конституцията не се промени скоро - а виждаме, че вече се проиграват някои варианти, за които се търси обществена подкрепа, - различни групи и институции ще се окажат в позициите на дълга окопна обсада.
- А защо това да е проблем на конституцията?
- Защото тя задава мащабите и пропорциите в устройството на държавата. В конкретния случай конституцията дава една много голяма автономия на съдебната власт, която не позволява на обществото в определени случаи и по определени процедури да извършва корекции. Не съществува възможност, при която след като обществото е подало сигнали, че дадена обществена ситуация не му харесва, то да изиграе функциите на позитивен коректив. Това се отнася не само до съда, но и до прокуратурата. А по същия начин се отнася и до изпълнителната власт, където обаче съществуват процедури и механизми, които действат коригиращо... По този начин изпълнителната власт се оказва в най-диалогична позиция спрямо обществото. Защото всяка медийна атака кара съответния министър или институция, ако не друго, поне да имат едно наум и в бъдеще или да коригират действията си, или да прибегнат до промени в кадровата си политика. Когато една институция на управлението се изолира от управляваните, това е първата стъпка към загубата на доверие. Втората стъпка е загубата на властта. Третата стъпка - разрушаване на обществото.
- Споделяте ли мнението, че Законът за досиетата трябва да разшири своя обхват?
- Зависи в какъв контекст го поставяте. Ако дадена политическа сила си поставя за цел създаването на социални коалиции, които да разширява така, че обществото да се мобилизира и да посрещне трудностите на реформата... аз бих работил за това обхватът на Закона за досиетата да бъде разширен. Но не сега, а примерно напролет. През май или юни. Струва ми се, че обществото очаква екипът, който ще го преведе през бурите, да бъде по-единен. И дори да се опита да привлече силите и на онези които имат в миналото си... доста тъмни петна. Но това все пак е работа на самата законодателна власт. Тя все още се ползва с много голямо доверие и има правото да твърди, че нейните идеи са с висока обществена легитимност.
- Съществува ли връзка според вас между проблема с досиетата и факта, че бяхме наредени на 8 място по корупция?
- От това изследване за мен не става ясно дали са правени съпоставки с позициите на България в предишни години. Но имам едно предположение, за което досега не се е говорило в пресата. България повиши своята разпознаваемост през последните 8-9 месеца. Много повече хора, които взимат решения в областта на политиката, икономиката и инвестициите, вече знаят за нас. Нарастването на разпознаваемостта на България води със себе си познанието за нашите положителни, но и за нашите недотам привлекателни страни. В крайна сметка това е положителен процес и аз разшифровам това изследване като знак за повишен интерес. Вярно е, че в България има висока корупция. Тя без съмнение е наследство от свръхцентрализираната държавна система на социализма, когато един много голям държавен апарат се занимаваше само с това - да преразпределя. За мен интелигентният въпрос днес е не дали има корупция, а дали имаме такава стратегия, която да ни отдалечава от челните места в света по този показател. Мисля, че стратегията е избрана. И това е стратегията на бързото раздържавяване, която ще отнеме контрола на държавния апарат върху икономиката. Колкото по-бързо бъде извършена приватизацията, толкова по-малко възможна е бъдещата корупция. На второ място е реформата в самия държавен апарат. Колкото по-малък на брой и по-добре обучен е той, толкова по-ограничени са възможностите за корумпирането му. Колкото по-ясно разпределение на функциите има, колкото по-точни са механизмите за контрол и взимане на решения, толкова по-бързо ще оздравява климатът в държавата. Вероятно съществува връзка между въпроса с досиетата и степента на корупцията, но за съжаление не разполагаме със статистически данни, които да проследяват кривата на тази зависимост. Това, което е очевидно обаче, е, че корупцията намалява в страни, в които съществува стройна и ясна законодателна уредба с голяма степен на предвидимост.
- Стои ли въпросът за доверието между коалиционните партньори в ОДС?
- Подобен въпрос винаги стои. Ако си нямат доверие, коалиционните партньори винаги могат да изпаднат в глупава конфронтация. Но подобен въпрос стои и в отношенията между управляващите и опозицията. Когато те си имат доверие, скандали могат да възникват, но само по ключови въпроси на управлението. А така се пестят и обществена енергия, и време.
- А ако погледнем навън? 2005 година, тогава ли България ще бъде приета в НАТО, както прогнозира Бжежински?
- Самият факт, че някой слага конкретен срок, е вече поощрение за нас. Но да не забравяме все пак, че едновременно с посланието на Бжежински дойде и посланието на Солана. А то е, че България и Румъния са много по-близо до приемането в НАТО, отколкото се е смятало на Мадридската среща. Така че послания - много. И от различни посоки. Трудно ми е да преценя техния статут. По-важно е другото. И то е дали българското правителство ще продължи и в бъдеще да заема точни и ясни позиции в избраната посока.
Наградата "Гонкур" бе присъдена на Патрик Рамбо
Най-престижното литературно отличие във Франция - наградата "Гонкур", тази година бе присъдена на Патрик Рамбо за романа му "Битка". Творбата, отпечатана от издателство "Грасе", вече бе отличена с Голямата награда на Френската академия. 51-годишният Патрик Рамбо е автор на тридесетина книги.
А наградата "Рьонодо" за 1997 получи 48-годишният романист и философ Паскал Брюкнер за произведението си "Крадци на красота", публикувана също от издателство "Грасе". През 1995 Брюкнер бе отличен с награда "Медиси" за есето си "Изкушението на невинността".
Отиде си бащата на катеначото
РИМ. На 81-годишна възраст от инфаркт вчера почина един от най-големите треньори в световния футбол Хеленио Херера. Футболният стратег е роден на 17 април 1916 година в Буенос Айрес в семейството на андалуски емигранти. Ил Маго (Магьосника) е бил треньор на "Атлетико"(М), "Малага", "Ла Коруня", "Севиля", "Барселона", "Интер" (Милано) и испанския национален тим. В Италия смятат Херера за баща на известната защитна тактическа схема, известна като катеначо.
Откраднаха общински компютри с важна информация
СОФИЯ. Обрано е общинското управление "Финанси", съобщи вчера зам.-кметът Венцеслав Николов. През уикенда на ул. "Париж"1 е проникнато с взлом, разбита е желязната решетка и е скъсана веригата на катинара. Откраднати са цветен телевизор, няколко принтера, седем компютъра с ценна информация за общинската икономика, данни за капиталното строителство и инвестиционните проекти. Според г-н Николов крадците могат да ползват информацията при участие в бъдещи търгове на общината. На металните каси с пари похитителите не са посегнали. Кметството е предвиждало миналия петък да монтира във финансовото управление още два мощни компютъра. Ако това беше станало, щяхме да загубим и тях, коментираха общинари.
Патриарх Пимен: Досиетата на митрополитите са делата им в епархи
Патриарх Пимен: Досиетата на митрополитите са делата им в епархията
Емил ИЗМИРЛИЕВ
БЛАГОЕВГРАД. По повод апелите на някои свещеници да се отворят досиетата на духовниците у нас патриарх Пимен заяви, че досиетата на българските митрополити са тяхната работа в епархиите. Който се интересува от мен, да прегледа работата ми като проповедник, да прочете публикациите ми в периодичния печат, издадените от мен книги, уточни дядо Пимен. Статистиката сочи, че в годините на неговото служение той е ръкоположил над 220 свещеници, осветил е и е построил близо 40 църкви, параклиси и манастири, 31 камбанарии. В епархията на патриарха - Неврокопската, няма запуснат и порутен храм. Време е да престанем с искания за отваряне на досиетата и да се заемем с единението на Българската православна църква, както ни посъветва президентът Петър Стоянов при освещаването на храма "Св. Паисий" в Банско, подчерта дядо Пимен.
Подписваме конвенцията за гражданство
Росица МИТАНОВА
СОФИЯ. България подписва Европейската конвенция за гражданството с резерви, стана ясно вчера. Кабинетът прие това решение, като предлага на парламента да ратифицира документа с особено мнение по две клаузи. Едната се отнася за равнопоставеност на хората с двойно гражданство, които се кандидатират за висши държавни постове - премиер, министри, депутати и кметове, за да не изпаднем в противоречие с конституцията. Тя не позволява на представителите на тези власти двойно гражданство, а кандидат-кметовете трябва да имат регистрация и жителство в населеното място, където се кандидатират.
Втората клауза от конвенцията се отнася за двойното гражданство при отбиването на военната служба. За някои държави тя не е задължителна, което дава възможност на младежите с двойно гражданство да я избегнат, коментира министърът на правосъдието Васил Гоцев.
Получаваме 250 млн. екю, без да спираме атомни реактори
Татяна ДИМИТРОВА
СОФИЯ. От Европейския съюз ще ни бъдат отпуснати 250 млн. екю в два транша в помощ на платежния баланс, като отпада условието да спрем от първи до четвърти блок на АЕЦ "Козлодеуй". Още на 31 октомври Европейската комисия е уведомила българското правителство за отпадането на това изискване, уточниха от пресцентъра на кабинета вчера. Правителството упълномощи финансовия министър Муравей Радев и управителя на БНБ Светослав Гаврийски да проведат преговорите за заема и да подпишат кредитното споразумение, което ще влезе в сила след ратифицирането му от Народното събрание.
Лихвеният процент не може да бъде по-висок от шестмесечния ЛИБОР плюс 0,5 на сто, е записано в споразумението. В случай на фиксирана лихва тя не може да е повече от 8,5 на сто годишно. Първата вноска по връщането на кредита трябва да стане най-рано на седмата година, а последното погасяване - най-късно на десетата година.
Предраг Катич сваля гипса
СОФИЯ. Днес ще бъде свалена лонгетата на сръбския нападател на "Славия" Предраг Катич. Преди две седмици лявото крило на белите получи луксация на лявото рамо и трябваше да му бъде направена гипсова превръзка за обездвижване на контузеното място. От утре голмайсторът ще започне и възстановителни процедури, а треньорският екип смята, че ще може да го използва в последния мач през есенния полусезон с "Етър" на стадион "Ивайло" във Велико Търново. Заради лека настинка вратарят Борислав Михайлов пропусна вчерашната тренировка на отбора. Старши треньорът Наско Сираков каза, че Боби ще бъде готов за двубоя на 15 ноември срещу Миньор (Пк).
Разработваните от ДС ще четат досиетата си от следващия вторник
Петя ВЛАДИМИРОВА
До 15 души бяха изпратени вчера първите 15 писма, потвърждаващи, че в архивите на бившата ДС има материали, събирани за тях, съобщиха от приемната на МВР, където се подават молбите на гражданите, желаещи да видят досиетата си. 380 са изпратените до момента писма, с които комисията уведомява молителите, че не са открити за тях документи в архивите на ДС.
15-те българи, които ще получат тези дни утвърдителния отговор, са поканени да дойдат следващия вторник в специализираната читалня към приемната на МВР в столицата, за да се запознаят с отнасящите се за тях архивни материали. Гражданите, които още не са получили писма, могат да проверят в приемната отговора на молбите си. Резултати има за онези, чийто входящ номер на молбите е до 327.
Подаването на молби продължава, вчера пред приемната на ул. "Гурко" 32 бе забелязан да попълва съсредоточено бланка и актьорът Анани Явашев. Приказките, че нямало смисъл да се отварят досиетата, са безпочвени, рано или късно всичко ще излезе наяве, каза пред "Демокрация" г-н Явашев. Братът на актьора, художникът със световна известност Кристо, който живее в САЩ, не е проявил досега интерес към досието си.
Мъж на средна възраст и с елегантна външност, който се представи за бивш кадрови служител на разузнаването с 20-годишен стаж, бе дошъл да провери отговора на молбата си. Той твърдо смятал, че имало какво да прочете за себе си, тъй като през 1988 бил изхвърлен от службите за сигурност и бил убеден, че е станал жертва на донос. През последните два месеца репортерите на "Демокрация" четвърти път се натъкват на господа, представящи се за бивши служители на ДС, които търсят досиетата си с подобни обяснения на своето житие.
Романът на века излиза на книжния пазар днес
Гина МИЛЕВА
Издаден едва преди месец в Щатите, "Времетръс" на Кърт Вонегът е литературното събитие на годината.
На книжния пазар днес излиза шедьовърът на Кърт Вонегът "Времетръс" - литературното събитие на годината за света и за нас, появяващ се почти едновременно в България, Англия, Бразилия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Унгария, Израел, Италия, Япония, Норвегия, Полша, Тайван и други страни за по-малко от месец след издаването му в Съединените щати. Дългоочакван още от 1993 от всички издатели, а и читатели у нас, романът притежава най-мощния заряд от мъдростта и дарованието на писателя, който вкарва чрез героите си цялото ни столетие в него. Едва ли не звучи като лебедова песен. По-силен от "Кланица пет", по-яростен от "Котешка люлка", по-мащабен от "Синята брада", по-невероятен от "Сирените от Титан", по-реален и въздействащ от "Майка нощ" и "Добре дошли в маймунарника" - "Времетръс" е роман за нашето време с проблемите, които ни поставя за разрешаване, и постиженията си, които се обръщат срещу самия човек и простичката му радост от живота и природата, пренебрегвани и унищожавани от самите нас. Неслучайно Кърт Вонегът пише този роман толкова дълго и все е недоволен от него. Сам признава: "През зимата на 1996 се оказах създател на роман, който не го биваше който нямаше смисъл, който изобщо не искаше да бъде написан. Бях посветил почти десетилетие на тази "неблагодарна риба. " Заради тази неблагодарна риба той не устоява на срока на издателите (1993, изд. "Пътнъм", САЩ) и когато е притиснат от тях, публично заявява, че няма да напише повече нито ред. И естествено, като всеки голям писател, не устоял на натиска на таланта, написва нов роман - "Съдба, по-лоша от смъртта", издава го в "Пътнъм" и се залавя отново с "Времетръс". Сам казва в романа: "Моята велика голяма риба, която толкова вонеше, бе озаглавена "Времетръс". Да мислим за нея като "Времетръс едно". И да мислим за ТОВА ТУК - яхния, сготвена от най-добрите й части, примесена с мисли и преживявания от последните седем месеца - като за "Времетръс две"... Какво трябваше да направя? ", се пита. Отговор: "Вземи филето на рибата. Останалото хвърли."
Това и прави. Каква ли оценка си е поставил този път той? След шестиците на "Кланица пет", "Котешка люлка", "Синята брада".
Оценката на критиката е: "Времетръс" е книга, която светът не познава досега. Книгата на века. На двайсетия век. На нашия век, в който живеем всички ние.
"Времетръс" е публикувана от издателство "Весела Люцканова" в блестящия превод на Владимир Германов.
Студенти ще даряват кръв
СОФИЯ. Есенната кампания за безвъзмездно кръводаряване започна вчера в СУ "Св. Климент Охридски". До 3 декември студентите от столичните вузове ще могат да се включат в нея. Акцията е организирана от здравното министерство, БЧК и седем студентски организации. След приключването й фондация "Бъдеще за България" ще направи купон в зала "Христо Ботев".
Повече от 800 студенти дадоха кръв по време на пролетната акция. Безвъзмездните донори в България миналата година са били 165 329. За да се осигурят нужните кръв и кръвни продукти, те трябва да са около 400 000, казаха от БЧК.
Тулумбичките и бозата не са границата между зЗапада и Ориента
Художничката Елена Панайотова:
Тулумбичките и бозата не са границата между зЗапада и Ориента
Художничката Елена Панайотова преди седмица направи двудневна изложба в швейцарското посолство чрез подкрепата на посланика Н. Пр. Гауденц Руф. Дъщерята на известния ни график Тодор Панайотов представи работи върху хартия, правени последните години. Част от тях ценителите ще видят в началото на следващата година в една от столичните галерии. Индивидуалният й почерк се улавя не само във фигуралните композиции, но и в модерните инсталации, керамика, минискулптури и апликации. Смесва различни техники и материали. "Семеен албум" от миди, опаковани в ленти птици, пози на любимото й куче съжителстват с портрети в духа на късното Средновековие. Спецификата на живописния й маниер натежава от дълбочина и загадъчност, като в същото време леко намига на зрителя. Елена е имала редица изложби у нас и в чужбина. Малко странна и много усмихната, тя признава, че е съпротивляващ се инат по отношение на статуквото. Обича джаз и средновековна музика. Прави това, което и е интересно, и не търпи ограниченията в живота и изкуството: "Все едно да плуваш в морето и някой да ти сложи коридор. " Елена е също организатор на фестивала за авангардно изкуство "Процес - пространство" в Балчик.
- Промениха ли нещо във вас пътуванията в чужбина?
- Мисля, че има да се учим още на точност и коректност в отношенията. Границата между Ориента и цивилизацията или балканите и Запада не е там, където свършват тулумбичките и бозата, а където хората се държат открито и коректно един към друг. А иначе художниците навсякъде по света са една порода хора - естествени, немнителни. Различават се само в конкретния културен контекст и потенциал на страната, в която работят и живеят. Навсякъде художниците не са богати, но са готови да отстояват идеите и интересите си като творци. В Швейцария например всички си изкарват прехраната с други странични неща, а не само с рисуване. Те си отвоюват независимостта да правят изкуство, а не веднага да искат печалба. Това не е много типично за България.
- Какво е според вас положението тук?
- Има много художници, които рисуват само за пари. Те искат да си изградят стил, да се разпознават на пазара и гонят голямата печалба. Аз не се вълнувам от тези неща. Има все пак някакви естетически проблеми и критерии. Те раждат творби, които не е задължително да са свързани с пазара.
- Има ли конкретни художници, които са ви повлияли?
- Не бих казала, че само художници са ми повлияли. Разбира се, има големи имена, от които се уча. Като художник първо ми повлияха родителите ми. После съм се учила от много. Но най-различни хора могат да ме провокират и учат. Може да е занаятчия от ХII век, аборигенски творец... Човек никога не знае откъде ще му хрумне идеята. Дори случайно прочетената обява може да ме провокира за картина. От съвременниците си харесвам една група млади художници, вече на по 35. Това са Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Краси Добрев. Те са много сериозни. Но мисля, че сега има по-интересни жени художнички.
- Портретът не е ли поостаряла форма в края на ХХ век.
- Да. За натюрморта и пейзажа да не говорим. Но важното сега е, че действително всичко е позволено за съчетания. И в най-демодираната форма може да се намери провокация.
- Защо в платната ти хората са с наведени погледи и голи глави?
- Интуитивно го правя. Понякога ненатрапчивото и скритото е по-показателно от явното и крещящото.
- Според теб дали лицата на модерните хора са различни от тези преди векове?
- Мисля си, че невероятните скокове в развитието на цивилизацията не са променили много хората. Но пък сме станали по-нервни и забързани в края на този век. Стресът и интензивният живот се отразяват и на външния израз.
- Кое те провокира за опакованите птици, озаглавени "Моята опакована душа"?
- Много са ми интересни увитите тела на хора и животни, въобще мумиите. Оказа се невероятно трудно увиването им в тези платнени ленти. В египетските сплитания всяка се преплита в цвета на другата. Много е сложно. Творбата е малка закачка с Кристо Явашев.
- Какво "опакова" душата ти и какво или кой я "разопакова"?
- Никой не се открива докрай, за да не стане уязвим. Винаги има малко местенце само за себе си. Но никога не правя усилия да прикривам нещо и да бъда неискрена.
- Музата или постоянният труд са определящи за картините ти?
- Не обичам думи като вдъхновение и муза. Работата на художника въобще не е лека. Това е постоянно рисуване и поддържане на формата. Не може да се разчита на един ден. Трябва работа. Малко художници си признават, че музата е илюзия. Идеята може да тръгне от конкретен действителен проблем.
- Коя изобразителна форма според теб ще се наложи след век след сегашната смесица на похвати?
- Мисля, че може би погледът ще се отправи към наивизма и опростените неща. Първичните неща може би ще станат контрареакция на днешната компютъризация и комплициране. Струва ми се, че след това размиване на всякакви граници изкуството ще се насочи към първичното, фолклора.
- Използаш всякакви изобразителни похвати. Коя е последната ти провокация?
- Сега си давам малко почивка. Напоследък ми се върти една нова идея. Много ме забавляват дървените табели с менюто пред ресторантите. Те ме разсмиват със смесицата си от старо майсторство и наивност. Това е особен фолклор и непрофесионално изкуство, много по - истинско от всякакви префърцунени работи. Но засега наблюдавам и чакам да ми просветне. Мисля и за класическия натюрморт, който искам да префасонирам през моя маниер и гледна точка.
Уреждаме задълженията си с Румъния
СОФИЯ. Делегация начело със заместник-финансовия министър Пламен Орешарски ще преговаря с Румъния за уреждане на взаимните ни задължения, останали след разпадането на системата за разплащане в рамките на СИВ, реши вчера правителството. В момента се уточняват взаимните претенции и дължимите суми между двете страни.
Финансовата стабилизация е факт
СОФИЯ. Финансовата стабилизация в България е факт, валутният борд действа успешно, а това разрешава да се разработи дългосрочна стратегия за икономическото развитие на страната, каза проф. Джефри Сакс пред международния семинар "България и Азиатско-Тихоокеанския регион", който се проведе в София. На срещата си с президента Петър Стоянов проф. Сакс каза още, че моментът е подходящ страната да предприеме по-агресивни стъпки в данъчната политика, приватизацията и социалната сфера.
"Овергаз" решава за акциите си в българо-руското "Топенерджи"
СОФИЯ. Акционерите на "Овергаз" се очаква да решават днес за продажбата на акциите на дружеството в "Топенерджи" на "Булгаргаз" на редовно годишно общо събрание в Москва. Общото събрание на Мултигруп по този въпрос ще се проведе на 13 ноември в София. На следващия ден акционерите на "Топенерджи" трябва да гласуват преструктуриране на капитала в съотношение 50 на 50 за "Булгаргаз" и "Газпром". Държавната газова компания вече е платила акциите на останалите участници в смесеното дружество от българска страна - ПЧБ, "Химимпорт" и Булбанк. Ако "Овергаз" и Мултигруп откажат да продадат акциите си, ще се премине към варианта за създаване на ново смесено дружество между "Булгаргаз" и "Газпром" с равно дялово участие. Надявам се, че "Овергаз" и Мултигруп ще приемат решението на Министерския съвет българската страна да се представя в "Топенерджи" само от "Булгаргаз", заяви шефът на Комитета по енергетика Иван Шиляшки вчера.
