БФС даде зелена улица на анархията, "Добруджа" е лишена от дома
БФС даде зелена улица на анархията
"Добруджа" е лишена от домакинство до края на годината
Александър ГИГОВ
СОФИЯ. Този материал можеше да бъде озаглавен "БФС: Бийте съдиите! " или "Централата става продуцент на Дантевия "Ад", защото след вчерашните решения на дисциплинарната комисия се очертава в българския футбол да царства анархията. Комисията заседава около три часа извънредно, за да наложи наказания по повод уникалните скандали, съпътствали срещите "Добруджа" - "Локомотив" (Сф) и "Нефтохимик" - "Славия". На мача в Добрич от шестия кръг президентът на домакините Стефко Колев извади отбора си в 64-ата минута с мотива, че съдийството било безобразно. След това публиката нахлу на терена, а реферите бяха облечени в полицейски униформи и спасени в сградата на местното РПУ. За такова провинение в наредбата за първенствата и турнирите на БФС има две точки от член 57, които си противоречат. В точка 2 е залегнало задължителното изваждане на отбора, напуснал терена, от съответната група и глоба в размер на 3 000 000 лева. В точка 3 обаче е написано йезуитското: "Когато демонстративното напускане е по нареждане на президента на ФК, се налага лична глоба в размер на 1 200 000 лева. " Ще прибавим и текста на член 57 ("За пререкания или побой между състезателите от двата отбора, или побой над длъжностните лица от състезателите се налагат следните наказания... "), за да стане ясно, че наложеното наказание на "Добруджа" няма нищо общо с изреченията от нормативния документ. Защото в разпространеното становище на дисциплинарната комисия пише: "Наказва ФК "Добруджа" с лишаване от домакинство до 31. ХII.1997 и глоба от 1 380 000 лева за хвърлени предмети на пистата и на терена по време на срещата и след нейното прекратяване към длъжностните лица и блокада. " (Това по член 55.).
А ето какво каза за скандала в Добрич делегатът Васил Минков: "По време на тази среща нямаше грешки в съдийството. Но може би домакините искаха да победят по-добрия отбор с помощта на реферите. Видя се, че няма да стане и тогава дойдоха неприятностите. Помощник съдията Борисов бе ударен с камък в крака, а ние се спасихме благодарение на професионализма, който демонстрира добричката полиция. Наложи се да облечем полицейски униформи, за да бъдем изведени от стадиона. " В същия дух бе и изказването на главния арбитър в злополучния мач Светослав Славов: "От много години познавам обстановката на стадиона в Добрич. Там се е наложило мнението, че съдията трябва да помага. Ако свириш с еднакъв критерий и към двата отбора, ставаш неудобен. Аз ръководих срещата 50:50 и това не се хареса на публиката. Иначе проблеми с футболистите нямах. Предполагах, че нещо подобно може да стане именно в Добрич. Публиката там е необикновена, а напрежението на местния стадион ескалираше в последно време."
За да бъде "стриктна" докрай, дисциплинарната комисия глоби с 1 200 000 лева представителя на "Пума" за България и президент на "Добруджа" Стефко Колев. Добричкият бос излезе от сградата на "Кърниградска" видимо доволен, много преди да станат известни решенията на комисията. "Няма да обжалваме наказанието, защото има неоспорими доказателства. Публиката в Добрич трябва да поработи върху поведението си. Аз не съжалявам, че извадих отбора. Неприятно е за добричлии, които няма да гледат футбол дълго време" - бе мнението на Колев. Останалите наказания в "комбайнерския" случай са за Мицански - лишаване от права за 4 мача и глоба в размер на 240 000 лева, и за Славов - 2 мача и 80 000 лева.
Не по-малко комично бе поведението на хората от дисциплинарната комисия и към бургаския хулиган Христо Порточанов. След двубоя "Нефтохимик" - "Славия" той се нахвърли върху главния съдия Веселин Богданов, за да му иска сметка за загубата на своя тим. Понеже имало разминаване в докладите на съдиите, които са били на терена, и четвъртия рефер, комисията се осмели да накаже Порточанов с 240 000 лв. и предупреждение, но не е ясно за какво. Проблемът в докладите на главния съдия и помощниците му бил кога точно Порточанов е блъснал Богданов и как го е хванал за реверите. Четвъртият съдия В. Пеев пък не видял нищо (оказа се, че той е наложен от Порточанов в листите), което ще накара шефовете на съдийската комисия да го забравят завинаги.
Колкото до становището на председателя на дисциплинарната комисия, такова нямаше. Илия Чалев смънка, че решенията не взима сам, и сви зад кьошето на "Кърниградска" в компанията на вицепрезидента Венцислав Стефанов.
Това беше историята на поредното българско футболно безобразие. Най-популярната игра у нас се управлява от безпринципността. Сега президентите на клубове могат спокойно да вадят отборите си или да налагат реферите, ако не им харесват.
В понеделник "Левски" става акционерно дружество
Пламен НИКОЛОВ
СОФИЯ. За 14 часа в понеделник е насрочено извънредно общо събрание на ФК "Левски". Очаква се в зала "Родина" на националния стадион "Васил Левски" да се съберат около 115 души. Дневният ред на общото събрание се изчерпва с една точка, която гласи: преобразуване на ФК "Левски" в акционерно дружество. По време на заседанието в понеделник делегатите ще обсъдят вазможностите, които дава акционерният принцип, и ще уточнят какви да бъдат евентуалните пакети от акции. Към новата организация на най-популярния български клуб вероятно ще проявят интерес мощни фирми и компании от страната и чужбина. Президентът на сините Томас Лафчис също ще има дялово участие. Предвижда се процент от акциите да бъдат разпродадени между привържениците на "Левски".
Волейбол - Четирима скандалджии в националния тим
Волейбол
Четирима скандалджии в националния тим.
Александър ГИГОВ
СОФИЯ. След вчерашното заседание на управителния съвет на БФВ станаха известни имената на скандалджиите в мъжкия национален тим. Според доклада на старши треньора Стефан Соколов подстрекатели на скандалите в отбора били Пламен Константинов, Радко Колев, Николай Василев и Мартин Стоев. Людмил Найденов, Петър Узунов, Найден Найденов, Василев и Христо Модев пък демонстрирали непрекъснат спад във физическите си показатели през последните години.
Управителният съвет даде положителна оценка на мъжете за мачовете им в Световната лига и квалификацията за планетарния шампионат в Япония догодина. Незадоволителна обаче е оценката за европейското първенство, където България записа едно от най-срамните си класирания в историята. Това не попречи Соколов да остане старши треньор и да бъде задължен да изготви дългосрочна програма до олимпиадата в Сидни. Соколов каза, че ще прави нов отбор, но пак не спомена кои национали ще освободи. Яснота по състава щяло да има през декември. Самият Соколов си търси клуб в чужбина, в Турция отбор ще води пък наставникът на женския държавен тим Стефан Панчев. Вчера БФВ подписа тригодишен договор с националната телевизия за Световната лига.
Ето и персоналните оценки на националите за състезателната 1997 година: Н. Найденов 9, Л. Ганев 6, Н. Василев 8, Гаврилов 9, Узунов 8, Желязков 7, Е. Иванов 7, Колев 5, Тасев 3, Л. Найденов 6, В. Тодоров 7, Стоев 7, Константинов 7, Димчев 3.
***
Днес за Чехия заминава женският национален отбор за участие в европейското първенство. Треньорът Панчев ще заведе със себе си: Зетова, Соколова, Величкова, Маринова, Узунова, Бечева, Д. Никодимова, Пашова, Ю. Иванова, Германова, Кьосева, Петкова.
Възнаграждението на "Дойче Морган Гренфел" ще е до 0,44 на сто о
Възнаграждението на "Дойче Морган Гренфел" ще е до 0,44 на сто от сделката за БТК
Стела НЕНКОВА
Тимоти Тейлър, автор на проекта на "Дойче Морган Гренфел" за консултант по продажбата на БТК, и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов подписаха официално договора в присъствието на представители на Световната банка и вицепремиерите Евгений Бакърджиев и Александър Божков. Изключително големият по обем и сложен договор с "Морган Гренфел" за консултант по продажбата на пакет акции от Българската телекомуникационна компания приключи, което ще даде възможност сделката да се финализира най-късно до есента на 1998, каза г-н Съботинов. В работата, която предстои, банката участва в консорциум с английската "Дентън Хал", "Баренц груп" и KPMG, заяви след подписването Тимоти Тейлър. Успешното приключване на сделката ще бъде положителен индикатор за още много чуждестранни инвеститори. Кандидатите за покупката на пакет акции, чийто размер той не уточни, са много, преди всичко европейски компании, допълни г-н Тейлър. Най-подходящият начин за продажба е чрез стратегически инвеститор, смята консултантът. Според него за цена е много рано да се говори, тъй като приватизационната оценка още не е готова. Когато тя бъде одобрена, правителстовото ще определи минимална цена за една акция, поясни г-н Съботинов.
"Дойче Морган Гренфел" има богат опит в подобен род сделки в Европа, Латинска Америка, Азия и Африка. Тя е участвала и в раздържавяването на сръбските, руските, естонските, чешките телекомуникации. Комисионното възнаграждение при успех на сделката и върху договорените инвестиции в нея е между 0,27 и 0,44 на сто. Според подписания вчера договор "Морган Гренфел" не може да бъде акционер в БТК, каза представителят на банката.
Един от проблемите, които ще има консултантът, ще бъде голямото предлагане в момента на пакети от други телекомуникационни компании, прогнозира г-н Тейлър. Това, че в момента Румъния, Турция и други страни също продават телекомуникациите си, е само елемент от сделката, съществуват и други фактори със същата важност, които могат да бъдат определящи при продажбата, смята г-н Тейлър.
Оценката на цялата гръцка телекомуникационна компания е около 2 млрд. долара. Продадени са 49 на сто от нея на двама купувачи, каза шефът на БТК Мариан Драгостинов. Без да се ангажирам с конкретни числа, ние ще се постараем да постигнем за БТК значително по-висока цена. Днес започват преговорите с представители на Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на заем от $ 40 млн. на компанията. Банката не изисква държавна гаранция, отпуска се на компанията без условия, а това вдига имиджа на БТК. Кредитът е конвертируем, включва опция след финализирането на сделката банката да придобие акции от компанията, поясни г-н Драгостинов. През 1997 общият обем на инвестициите в БТК е $ 60 млн. а за следващата се предвиждат $ 120 млн. Основната част от средствата ще бъдат насочени във високоефективни обекти като мултимедийни услуги, Интернет, бизнесуслуги. Структурната реформа в компанията ще се осъществи чрез реалното разделяне на маркетинга от технологиите. Според г-н Драгостинов всеки стратегически инвеститор ще иска да закупи поне 51 на сто от акциите. Пречки за това няма, каза той.
БТК ще навлиза в нови пазарни ниши, каза г-н Драгостинов. Необходимо е да се преборим с технологичната арогантност на БТК, насадена от много години. Искаме да създадем бизнесцентрове за обслужване на инвеститорите и предприемачите, които да включват и обслужване на домашни абонати. БТК трябва също да се обвърже международно, на първо място със съседните държави. Тъй като в момента компанията внедрява последната технологична генерация, тя дава възможност за широколентови и мултимедийни услуги. На тази база БТК изгражда рингова структура на най-малко две независими комуникационни връзки със съседните страни. Вече действащият подоморски кабел, свързващ Мангалия през Варна за Истанбул ще бъде открит официално през октомври. Изградена е оптична връзка към Румъния. Към Сърбия, Македония и Гърция в момента се работи. Отсечката Хасково - Кавала към Гърция започва работа до дни. По-късно ще бъде изграден и каналът Петрич - Солун - Атина. В перспектива предвиждаме и свързването с групировката "Глобъл Уан", включваща американската "Спринт", "Дойче телеком" и "Франс кабел". В момента към тях се присъединява и гигантът IMT. До края на 1997 БТК може да се обвърже в този пръстен, преди всичко за да обслужва световните мрежи за бизнесуслуги. В това отношение България е готова да стане транзитен център в световен мащаб за новите видове услуги, а това се отразява на цената на компанията, каза г-н Драгостинов.
Започна делото срещу полицаи, обвинени в убийство на арестант
Иван КАНЕВЧЕВ
ПЛЕВЕН. Военният съд в Плевен вчера даде ход на делото срещу главните сержанти Янко Цветанов (34) и Тихомир Фердинандов (31) от РПУ - Никопол. Те са обвинени в убийството на задържания за разпит по обвинение в кражба Христо Иванов (50) на 15 ноември 1994. Според свидетеля Александър Караилиев полицаите убили арестанта с юмруци и дървена сопа. Както е известно, той описа убийството в писмо до главния прокурор Иван Татарчев едва на 25 март 1996 заради смъртните заплахи от полицаите. Задържаните през декември миналата година обвиняеми са в плевенския затвор от декември и отричат убийството. В предварителните си показания те твърдят, че причина за смъртта на пияния Николов било фатално падане по стълбите на РПУ. Адвокат на неправителствената организация "Проект права на човека", която защитава правата на ромите, също присъства на процеса. Засега основният свидетел Караилиев, който е почти напълно неграмотен, се смущава да даде категорични показания пред съда. Днес делото продължава с разпит на останалите свидетели, общо 17 на брой.
Прокурорът ще пледира за умишлено убийство по особено жесток за жертвата начин от длъжностни лица, както и за подбуждане към лъжесвидетелстване. По тези обвинения законът предвижда от 15 до 20 години затвор, доживотна или смъртна присъда.
Конфискуваното от "народния съд" имущество трябва да бъде върнато
Валентин Дичев, адвокат.
С вземането на властта на 9.IX.1944 комунистите започват кървава жътва. Хиляди са избитите без съд и присъда. Избит е цветът на българското общество - лекари, учители, свещеници, търговци, занаятчии, земевладелци, кметове, политици, офицери, писатели, журналисти. Терминологично комунистите делят чистката на "стихийна" и "законна". "Стихийната" действа почти месец - до 6 октомври 1944, изпълнена по план и съгласно указания на ЦК на БРП (к). "Законната" чистка започва, когато влиза в действие "народният съд". Законът за Народния съд не е гласуван от Народното събрание. Въз основа на правителствено постановление &numero; 6/30.IX.1944, протокол &numero; 191, с което на основание чл. 47 от Търновската конституция е приета наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219/6.X.1944). Законът за т.нар. народен съд е противоконституционен и никакви твърдения за някакви международни ангажименти на България не могат да скрият този позорен факт. Единственото задължение, което поема България във връзка с военнопрестъпниците, е от края на октомври 1944, а наредбата-закон е публикувана в "Държавен вестник" три седмици по-рано - на 6 октомври 1944. Във всички останали страни съденето на виновните става след края на войната. Единственият извънреден съд, който действа по време на войната, е в България. Пак само тук членовете на съдебните състави се избират по партийна принадлежност - от областните комитети на "Отечествения фронт", без изискване да имат правно образование. Юристи - по един в съставите - са назначени от министъра на правосъдието. Правните абсурди - да се съдят мъртви хора и за деяния, обявени за престъпления след извършването им, стават срамен факт. Целта е заграбването на създаденото от тях и заграбилите властта с помощта на съветските танкове комунисти унищожиха елита на нацията. Не правните норми и принципи са били определящи, а завистта, алчността, безскрупулността и цинизмът. Днес близките на осъдените търпят последиците от комунистическата разправа. Убитите никой не може да върне. Никой не може да възмезди за страданията на живите, че техният баща, съпруг, брат, сродник е бил насилствено лишен от възможността да ги дари с нужните грижи и любов. Стотици разбити семейства остават без път и посока, без смислено обяснение за нещастието.
Въпреки че от наредбата-закон императивно е определено в чл. 9, ал. 4, че "Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 1 януарий 1945 година", образуването и разглеждането на дела продължава и след този срок. Цели 4 месеца след изтичането на срока - на 29. IV., е произнасянето на присъдите по т.нар. стопански процес - дело &numero; 10/1945 на Софийския "народен съд". По него присъди получава най-изявеният стопански елит на България. Създателите на българската индустрия, корабоплаване, финанси, търговия получават на този ден отплатата на низшите си духом сънародници за знанието и моженето си, за създадената от тях българска индустрия.
С решения на Върховния съд през последните години бяха отменени присъдите срещу част от българския интелектуален и политически елит до 9. IX. и отделни присъди срещу видни индустриалци и други несправедливо осъдени български граждани. Засега не са били предмет на разглеждане присъдите срещу стопанския елит на България.
Време е главният прокурор да направи предложение за преглед по реда на надзора и на присъдите по т.нар. стопански процес - дело &numero; 10/1945 на Софийския "народен съд", произнесените на 29.IV.1945 - след удължения срок на действие на "наредбата-закон".
Както по отменените вече, така и по предстоящите за разглеждане присъди освен наложеното наказание съдът е налагал и "конфискация в полза на държавата" на имуществото на осъдения въпреки изричната забрана на чл. 75, ал. 2 на действащата тогава Търновска Конституция. По този път противозаконно е иззета от държавата за над 50 години период значима част от частната собственост в страната.
Възстановяването на частната собственост с отмяната на постановените присъди и конфискации стана причина акции на няколко предприятия да бъдат извадени от масовата приватизация след Писмо &numero; 94-00-0024/12.III.1997 на министъра на финансите. Писмото обаче само предотврати задълбочаване на проблема, но не даде отговор на актуалните въпроси, чието решаване не търпи отлагане.
Въпросите имат своята правна регламентация в действащите чл. 7 във вр. с чл. 5, ал. 2 и § 3 от конституцията, чл. 151 на Закона за изпълнение на наказанията, чл. 92, 93, 97, 98 от Закона за собствеността. Те решават основните проблеми, но не съдържат конкретни разпоредби за практическите действия по връщането на конфискуваната частна собственост. Това в повечето случаи води до това, че възстановена вече частна собственост все още се управлява от държавата. При липса на изрични указания за действие чиновниците в министерствата и директорите на държавните юридически лица (ЮЛ) не изпълняват задълженията си да се освободят от властта си над частната собственост. То налага МС да посочи на министерствата, ведомствата и областните управители какво конкретно следва да извършат в изпълнение на закона за връщането на възстановената частната собственост.
Вицепремиерът А. Божков е разпоредил изпращането на инструкции за законосъобразните действия до министерствата и областните управи и раздържавяването в тази насока би трябвало скоро да получи нужното ускорение.
Ето част от това, което трябва да знаят правоприемниците на осъдените, чиито присъди са отменени или ще бъдат отменени.
Отменителните решения на Върховния съд имат конститутивно действие, което означава, че както от деня на присъдата конфискуваното имущество е станало държавна собственост, така от деня на отмяната на конфискацията то отново е частна собственост. Конститутивното действие възстановява всички права и по силата на чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) държавата дължи връщане на конфискуваното имущество.
В случаите, когато са били конфискувани акционерни права и дялови участия, връщането по чл. 151 ЗИН следва да се изрази в издаването на съответните документи, удостоверяващи възстановените права.
Въпреки изтеклите години от постановяването на конфискацията до нейната отмяна и преобразуванията на капиталовите търговски дружества, в които оправданите са били акционери или съдружници, в държавни стопански предприятия и обратно, на връщане подлежи същият процент акционерен или дружествен дял, какъвто е конфискуван.
Изр. второ на чл. 151 ЗИН доразвива постановената от чл. 7 на конституцията пълна отговорност на държавата за причинените вреди за хипотезите, когато конфискуваното имущество в момента на отмяната на конфискацията вече не съществува. В него се казва, че "когато връщането (на иззетите имущества) е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се има предвид съответното овехтяване". Изричното предвиждане в закона при определяне на паричното обезщетение да се има предвид съответното овехтяване потвърждава волята на законодателя, че се дължи пълно обезщетение и затова то следва да е равно на моментната пазарна цена, увеличена със "съответното овехтяване" за миналото от конфискацията до отмяната й време. Дължи се това, което е отнето в момента на конфискацията, или ако то не съществува - паричната равностойност - цената, която би имало днес конфискуваното без настъпилото овехтяване със законната лихва от отмяната до момента на окончателното изплащане съобразно чл. 86 ЗЗД.
Субекти на задълженията по изпълнение решението на ВС (чл. 372 НПК) и чл. 151 ЗИН са министерствата, други държавни и местни органи или ЮЛ - държатели на конфискуваното имущество. Всяко трето лице е длъжно да зачита конститутивното действие на решението и да не оспорва настъпила в резултат от него материалноправна промяна, а всеки държател на възстановени права дължи предаване на владението на собствениците им.
За да могат и фактически да встъпят във възстановеното си положение на титуляр, наследниците трябва да получат временни удостоверения за пълния комплекс деконфискувани права, т.е. за такъв процент от капитала днес, какъвто е конфискуваният. За изпълнението на чл. 151 ЗИН отрасловото министерство - орган по чл. 10, ал. 1 от ПРУПСД, упражняващ правото на собственост на държавата в дружествата, в които има възстановени акционерни права, е длъжно: в съответствие с решението на ВС, чл. 372, ал. 1 НПК и на основание чл. 17 от конституцията, чл. 151 ЗИН; чл. 175, ал. 1, чл. 179, чл. 185, ал. 2, чл. 187, ал. 2, чл. 187б от ТЗ и чл. 10, ал. 1, чл. 11, чл. 15, т. 10 от ПРУСДП да издаде на собствениците временни удостоверения за толкова акции на АД, колкото днес представляват конфискувания процент от всички акции при постановяване на присъдата, да ги впише в книгата на акционерите и да свика ОС с покани за възстановените частни акционери.
Всяко забавяне връщането на възстановеното имущество представлява и незачитане на неприкосновеността на частната собственост и е предпоставка за съставомерност по чл. 282, 296 и новия член 293а от Наказателния кодекс, на поведението на длъжностното лице, причиняващо забавата.
Бързото изпълнение на тези задължения заедно с касовата и безвъзмездната бонова приватизация би увеличило процентите на раздържавената собственост и подобрило имиджа ни на реформираща се държава в очите на международната общественост.
Новият бизнесдепутат провали ПГ на БББ 10 минути след като се за
Новият бизнесдепутат провали ПГ на БББ 10 минути след като се закле
Екатерина НИКОЛОВА
СОФИЯ. Новият депутат от листата на БББ Цветелин Кънчев провали вчера възобновяването на бизнесгрупата 10 минути след като положи клетва като народен представител. Под предлог че има важни дела, Кънчев напусна сградата на парламента и се изплъзна на Жорж, който го издирваше да се разпише на протокола за създаване на парламентарна група.
До 14 ч. парафи в документа бяха положили само шестима от съратниците на Ганчев. Георги Агафонов, който според БББ-лидера се връщал в групата, се покри и не се разписа. Иван Колев също изчезна.
Жорж ни кара да подписваме документ с невярно съдържание - че сме се събрали и сме решили да създадем група, а ние не сме се събирали, съобщи Георги Дилков - Лорда. Ще подпиша протокола, когато видя 9 подписа, аз ще съм десетият, отсече Лорда. Той настоява първо да види черно на бяло парафите на Кънчев, Агафонов и Колев.
Група на БББ ще има до часове, увери Ганчев на брифинг по средата на пленарния ден.
Обществото ще снеме доверието си от политиците, свързани с ДС
С политолога ЕВГЕНИ ДАЙНОВ разговаря Тони НИКОЛОВ.
- Господин Дайнов, съгласен ли сте с тезата, че с отварянето на досиетата настъпва символичен край на българския политически преход?
- Безспорно това решение бележи някакъв символичен край. В този смисъл, че за първи път ще разберем нещо за миналото на голяма част от публичните фигури, на политиците и другите засегнати от закона лица. Общественото мнение ще получи, както твърди Иван Кръстев, ако не истината, то поне някаква яснота. И чисто символично това поставя окончателната точка върху скъсването с "реалния социализъм". Защото, нека не се лъжем, чак до януари тази година една голяма част от българския народ още робуваше на тези рецидиви, не разбираше смисъла на прехода. И едва през януари тази година българите разбраха нещо елементарно - "що е то обществен договор? ". В момента, в който го разбраха, нещата започнаха да се подреждат. Но следващата крачка беше да се разбере "що е то представителна демокрация? ". Тоест, политикът, обществената фигура, съществува единствено благодарение на доверието, което му е гласувано от обществото. Тъй че трябва да се знае на какво се основава това доверие. Включително дали този човек има някакъв дефект в характера, който навремето го е вкарал в ситуация да сътрудничи на най-омерзителните служби на комунистическия режим. От тази гледна точка отварянето на досиетата, както и правото всеки гражданин сам да си види досието е още една крачка към изграждането на съвременна представителна демокрация в България и откъсването й от червената илюзорност. И може би с това наистина завършва първият етап на прехода, когато вече знаем, че поне в политически смисъл връщане назад няма.
- Очаквате ли тогава нова консолидация на общественото мнение след подобен морален акт?
- Не очаквам някакъв решителен обрат, а очаквам по-нататъшно улягане на общественото мнение в рамките на това, което наричам европейска нормалност и чието начало бе наложено чрез януарските събития. Мисля, че отварянето на досиетата ще е последната капка в улягането от гледна точка на политиката и идеологията на един нов поглед към света. Оттук нататък предстои нещо може би по-трудно - това е улягането на общественото съзнание в рамките на европейската стопанска и пазарна култура. Защото за разлика от политиката у нас все още продължават илюзиите в икономиката.
- Наблюдава се обаче една много интересна тенденция. Засега интересът към миналото на политическия елит далеч надхвърля интереса към собственото минало на отделния български гражданин.
- Наскоро прогнозирах, че ще съм много учуден, ако повече от седем-осем хиляди души в страната пожелаят да видят собствените си досиета. И нещата май че отиват натам. Защото в това има нещо много зряло. Това означава, че интересът към досиетата не е от клюкарски тип. Хората не се юрнаха да видят дали не ги е топил комшията, жената, чичото и т.н. Тоест любопитството към досиетата е като че ли наистина политическо, а това означава, че е здравословно, че не е на клюкарско-кръчмарско равнище.
- В тази насока как възприемате решението на Конституционния съд за отварянето на досиетата до определено равнище на властта?
- Очевидно има някакави конституционни и юридически основания за подобно решение. Само че науката за политиката има неприятното свойство да прониква зад декларираните принципи и да вижда за какво реално става въпрос. Оставайки в параметрите на политическия анализ, аз съм абсолютно сигурен, че тук става дума и за групово-властнически интереси. Тоест някои хора в Конституционния съд, свързани с бившата Държавна сигурност, просто не искаха да им се отворят досиетата, за да не изгубят властта си. Ала политическата наука работи с темата за властта. И от тази гледна точка аз съм абсолютно убеден, че става дума за обслужване на нечии користни и егоистични интереси. По тази причина не мога да приема, че мотивацията на конституционните съдии е била чисто конституционна. Според мен това решение бе продиктувано от чисто егоистичния интерес на няколко конституционни съдии, като за оправдания бяха намесени президентът и вицепрезидентът.
- Как все пак виждате конкретните последици от отварянето на досиетата? Това ще доведе ли до формирането на една политика на публичност и прозрачност, досега липсвала в българското общество?
- Според мен нещата през последните месеци се подреждат така, че са подчинени на своята вътрешна логика. Доскоро, отново бих се позовал на януарските събития, нещата в България се случваха произволно и хаотично и те в никакъв случай не биха могли да се впишат в някаква определена система. И тъй като старата социалистическа основа си оставаше, наследството от комунизма непрекъснато изяждаше тези откъслечни опити за промяна. Сега това, което наблюдаваме, е, че различните инициативи в рамките на прехода се свързват помежду си и формират една система. И всяка нова крачка, в която и да е посока на реформите, заздравява и самата система на реформаторско мислене и действие. От тази гледна точка отварянето на досиетата влиза в една определена рамка. Това вече не е някакъв еднократен акт и ми се струва, че е сериозна стъпка към конституирането на политическа прозрачност и яснота. Разбира се, всичко това не е стигнало кой знае колко напред. Всеки, който си подаде носа извън София, вижда, че корупцията и бандитизмът продължават. И че не са достатъчни добрите намерения от страна на управляващите. Но това е вече в порядъка на изключението. Тъй като прозрачността започва да набира сила и става системно правило. А това е много важно.
- В този смисъл откриването на досиетата е необходимото предизвикателство?
- Не, не. Не мисля, че това е някакво предизвикателство. За мен това е една напълно логична стъпка, приемане на вече съществуваща обществена нагласа. Защото вече казах, че в рамките на обществения договор политикът като публична фигура съществува заради публичното доверие, което му се оказва. Ако политикът действа по публично неморален начин, общественото доверие от него се снема. Тъй че отварянето на досиетата не бива да се бърка с някакъв индивидуален морален акт. Българската общественост просто ще снеме доверието си от хората, които са били замесени с бившите тайни служби.
- Но този акт не означава, че изобличените народни представители ще престанат да бъдат такива.
- Защо да не означава? Зависи под какъв морален и политически натиск бъдат подложени вътре в своите организации и от своите избиратели. Защото ние живеем в общество на вече формираща се реална демокрация и започва да действа системата на скачените съдове. Ако някой е крадец, насилник или бивше ченге, той не може безнаказано да се подвизава в политическото пространство. По същата логика миналата година по това време бях единственият, който предрече, че ще има предсрочни парламентарни избори. Защото демокрацията така е изградена, че напрежение в една точка предизвиква автоматична реакция другаде.
- Не е ли обаче необходима законова санкция, която да подкрепи отварянето на досиетата?
- Не мисля, че са необходими допълнителни законови санкции. Това ще е допълнителен тест за съществуването на демократичната система. А именно - доколко ченгетата и крадците могат да просъществуват в политическото пространство. Ако законът беше направен достатъчно широко, както ми се искаше на мен, но не се получи, тогава на всички публични фигури - включително на политолози, журналисти и т.н. - трябваше публично да им се отворят досиетата. Дори за мен много по-сериозен морален проблем би било присъствието в публичното пространство на някой главен редактор, сътрудничил на тайните служби, отколкото на политик, приклещен от обществения договор. За политика това никога не може да бъде индивидуален проблем, защото е въпрос на живот и смърт. И ще можем да съдим за зрелостта на българската демокрация по скоростта, с която изобличените ченгета ще напуснат обществения живот.
- Смятате ли, че това ще стане бързо?
- Естествено. И пак повтарям, по тази скорост ще съдим за зрелостта на българската демокрация.
- Как виждате ролята на медиите в този случай?
- В идеален свят, простете ми, че затъвам в предписания, никой ни би търсил да извлече от това клюкарския скандал. Един идеален вестник, поставен в такава ситуация, би станал инструмент на обществения натиск върху съответния политик, за да напусне той своето място. Без истерии, без клюки или пък някакви сензации. Просто медиите би трябвало да станат посредници на обществения натиск срещу тези, които не заслужават да бъдат част от обществения договор. Освен ако не се направи отделен референдум и хората не се произнесат дали бившите ченгета имат право да бъдат част от този обществен договор.
- Има немалко опити за оневиняване на бившите сътрудници на ДС, като продължават и спекулациите на тема национална сигурност... - Националната сигурност е нещо много важно. Но сигурността на гражданите е нещо не по-малко важно. Сигурността на хора, които са пречупвали човешки съдби в името на човеконенавистните идеали на една партия, няма нищо общо с националните интереси. Всички тези ченгета, които твърдят, че са горди от това, че са служили на ДС и че са пращали хората по лагери, те на всеки етап са работили срещу елементарния човешки морал, а това означава и срещу националната сигурност. Не мога да приема никакви подобни аргументи. И мисля, че за това не бива да има прошка.
- Тоест този акт е стъпката на необходимото пречистване?
- Бих казал - на стабилизирането на българската демокрация. Малко късно е вече да се говори за пречистване, тъй като този акт позакъсня, но очаквам той да доведе до необходимото политическо стабилизиране.
1. отварянето на досиетата, както и правото всеки гражданин сам да си види досието е още една крачка към изграждането на съвременна представителна демокрация в България.
2. не мога да приема, че мотивацията на конституционните съдии е била чисто конституционна.
3. Ако някой е крадец, насилник или бивше ченге, той не може безнаказано да се подвизава в политическото пространство.
Парите от фонд "Земеделие" да отиват направо в кооперациите
СОФИЯ. Субсидиите от Държавен фонд "Земеделие" да отидат директно в частните кооперации и сдружения, а не в ръцете на хора, които нямат нищо общо със земеделие, е апелирал на вчерашната си среща с областните управители земеделският министър Венцислав Върбанов. За ускоряването на поземлената реформа областните управители са поискали провеждане на единна държавна политика по места и съдействие от аграрното министерство за координация с областните земеделски управления и поземлените комисии, съобщиха от земеделското ведомство. Така жалбите по земеразделянето ще се решават не само централизирано, но и по места.
Президентът иска 26 млрд. лева за старта на военната доктрина
СОФИЯ. Да разискваме за военната доктрина, без тя да е осигурена финансово, e просто безсмислено и затова трябва да бъдат намерени тези 26 млрд. лева за нейното провеждане, обяви вчера върховният главнокомандващ Петър Стоянов на общоармейското съвещание във ВА "Г. С. Раковски". Докато не се намерят средствата, няма смисъл да се свиква и консултативният съвет за национална сигурност, добави още президентът. Мнението ми може да звучи крайно или твърдо, но нещата вече трябва да се казват ясно, бе категоричен държавният глава. Той говори пред разширения военен съвет на ГЩ за реформата в армията и нейното преструктуриране на три етапа до 2010 година. Не ни е необходима многочислена, а боеспособна армия и ние трябва да пристъпим час по-скоро към реформирането й в тази посока, подчерта президентът Стоянов.
Началникът на ГЩ ген.-полк. Михо Михов съобщи, че за отбраната на националните граници ще се разчита най-вече на силите за бързо реагиране, чието създаване тепърва предстои. За първия етап от реформата в армията до края на 1998 ще са необходими 23 млрд. лева, а за втория етап - до 2000 година - около 90 млрд. лева, каза ген. Михов. Според него Генщабът не прави реформата в мъгла и дебатите по организационното изграждане и преструктуриране на войската най-точно илюстрират това.
Публиката! Публиката!
Рени НЕШКОВА
Публиката, която следеше дискусията между двама видни театрали за и против реформата, остана с впечатление, че основното действие все пак се е развивало зад кулисите. Обяснима е и ревността, с която някои вътрешни на театъра хора посрещат намесата на външни лица, пък били те и държавници. От парите на държавата обаче никой не е заявил, че се отказва. И понеже това са пари на зрителите, редно е и те да участват като страна в спора.
Питането към публиката става по единствено възможния начин - посещава ли дадена постановка. В този смисъл предложената реформа в театъра все още не е питане към зрителя. Защото той е твърде беден, за да е в състояние да плати истинската цена на билетите за изкуство. В този си вид реформата е не убиец на театрите, а опит да бъдат спасени чрез полупазарен подход. Заплатите на актьорите наистина са ниски, но по-обидното за някои от тях би трябвало да е, че те са еднакво ниски. Огромните хонорари на колегите им на Запад се получават не от любовта на държавниците към изкуството, а от богатия потребител. Той може да си позволи да пълни салоните, да си купува произведения на изкуството или книги. Не защото е по-голям ценител от българина, а защото е богат човек. В голяма степен интересът там се предизвиква чрез мощна реклама, която сама по себе си е част от тази индустрия. Никой не чака големите приходи да дойдат на крака. Сравненията на заплащането там и тук е обикновен социалистически навик. Това прилича на прочетеното някога в "Работническо дело" - един наш народен художник, два пъти герой на соцтруда и лауреат на Димитровска награда, се срещнал с Пикасо. Пикасо също е обичал да се плези (буквално) на държавните чиновници, но и нищо не е очаквал от тях - нито пари, нито титли и лауреатски звания.
Странно е и твърдението на Стефан Цанев, че моделът на реформата бил чужд и че по този начин се нарушавали традициите. Ако става дума за традициите на субсидирания от държавата театър от социалистическо време, те за съжаление почти не се нарушават. Според скромните си възможности бюджетът продължава да поддържа голяма част от тях. В света традициите са в репертоара и в особения статут на някои културни институции - в Англия - Шекспировия театър, в Австрия - Виенер щатс опера, в България - Народния театър "Иван Вазов". В нормалните държави финансирането се прави по един и същ начин - пазарен. Какво лошо има, ако актьорите не се зачисляват на щат като недвижима собственост и се даде възможност на по-добрите да бъдат и по-добре платени. А колкото до театъра отпреди държавата-слънце, това са били в голямата си част непостоянни по състав пътуващи трупи с ръководители, които са изпълнявали всички директорски, мениджърски и мениджмънтски функции, без дори да са подозирали колко хора са нужни за съвместяването на тези специфични дейности. Те са били подпомагани от силни общински бюджети и спомоществователи. В крачка са се създавали и постоянни трупи и театрални сгради.
От Министерството на културата очевидно не проявиха достатъчно такт и поне проформа не проведоха широка дискусия за необходимостта от реформа, която впрочем никой не отрича. Спорът пламна по периферни проблеми - защо точно този театър да има такъв статут, защо всичко се правеше тайно, защо държавните чиновници се държат високомерно. Завихриха се и езикови спорове дали някой е казал нещо, или е имал предвид съвсем друго. Вместо да се дискутира около същността на промяната, публика и актьори се разделиха на няколко части според лични симпатии и антипатии. Тази атмосфера се видя подходяща за писателя и известен ловджия Дончо Цончев, който патетично възкликна в една вестникарска колонка, че жестока хайка се опитвала да превърне великолепните ни артисти в глутница. Той може би има за какво да въздиша от времената на голямото бозаене, но актьорите няма да бъдат превърнати в глутница, както не успя да го стори и ценителят на изящното слово Тодор Живков. Опитите му да фаворизира по вкуса на политбюро някои артисти за сметка на други успяха частично. Защото в публичните изкуства за разлика от дейността на тайните доносници съществува и публиката.
Столичните общинари поискаха да им се отворят досиета
Мая ЛЮЦКАНОВА
СОФИЯ. След дебати столичните общинари вчера приеха обръщение до Народното събрание, в което се предлага да бъдат отворени публично досиетата на кмета Стефан Софиянски и неговите заместници, на общинските съветници и техния председател Антоан Николов, на районните кметове и председателите на районни съвети. Желанието на общинския съвет е в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност да бъде допълнен текст, който да дава възможност да се проверят и лицата, заемащи тези длъжности. 5-ма съветници гласуваха против решението и 7 се въздържаха, всички от фракцията на БСП.
Трима столични общински съветници на БСП вчера напуснаха групата на левицата. Величка Халилова, Емил Удрев и Мирослав Дачев се обявиха за независими на вчерашната сесия на СОС. Те поясниха пред колегите си, че мотивите за решението им са лични. От столичната соццентрала обаче съобщиха, че тримата червени общинари са несъгласни с политиката на партията, на ВС и на БСП и на столичната управа на социалистите. От ГС на БСП обявиха още, че Удрев и Дачев щели да напуснат и партията.
Съветникът от групата на БСП Димитър Райчев подаде оставка, отстъпвайки мястото си на Симеон Симеонов - следващия в листата на БСП.
Французи ще осветяват столицата
Мая ЛЮЦКАНОВА
СОФИЯ. 121 млн. лева за ремонт на четирите общински театъра отпуснаха вчера столичните общинари. Това ще даде възможност в Малък градски театър (зад канала), Централния куклен театър, театрите "София" и "Възраждане" да се извършат неотложни ремонтни работи. Общинарите разрешиха и създаването на смесено дружество между френската фирма "Електрисите модерн" и общинската "Пътна сигнализация". Предвижда се в центъра на столицата да светнат нови 40 000 улични лампи. Французите ще подменят също светофарите, пътните знаци и уличната маркировка. Частници да достроят замразените общински жилища, приеха още на сесията общинските съветници. По план трябва да се довършат 4107 апартамента в 86 жилищни блока.
Четирима излизат от "Топенерджи"
Първа частна и "Овергаз" също прехвърлят акциите си на "Булгаргаз"
СОФИЯ-МОСКВА. За равно дялово участие на "Булгаргаз" и "Газпром" в "Топенерджи" се обяви вчера и "Газпром". Руският гигант също споделя позицията за доставки без посредници. От Москва вчера дойде и новината, че подробностите около доставките, цените и транзита на синьото гориво са уточнени на междуфирмено равнище. Това пряко ще рефлектира върху цената на горивото - ние сме сред държавите, които плащат най-скъпо за него. Също вчера стана ясно и че квесторите на ПЧБ са изразили положителното си отношение банката да продаде акциите си в "Топенерджи" на "Булгаргаз". Това обяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев след среща с представителите на ПЧБ и шефа на "Овергаз" Сашо Дончев. На срещата той представи предложението на кабинета ПЧБ и "Овергаз" - другият от акционерите в "Топенерджи", да прехвърлят акциите си на държавната "Булгаргаз".
Конкретните условия по продажбата ще станат ясни до петък, каза Атанас Белински от ПЧБ. Има значително сближаване на позициите и с "Овергаз", уточни вицепремиерът. Вероятно още днес ще внеса в съвета на директорите предложението на правителството, каза шефът на фирмата Сашо Дончев. Поех ангажимента пред вицепремиера да направим нужното, цената на газа у нас да се изравни със стойностите в други страни. Разликата се получи заради поскъпването на долара, тъй като доставките се договарят в щатска валута, каза Сашо Дончев. Освен това ще се опитаме да осигурим по-евтин газ за енергетиката, допълни той. Днес се провеждат и разговорите с последния частен акционер в "Топенерджи" - Мултигруп.
Чужди железопътни компании ще превозват пътници у нас
СОФИЯ. Към 2005 година пътническите жп превози, товарните превози и инфраструктурата ще се отделят като самостоятелни единици, съобщи шефът на БДЖ Йордан Мирчев. Това ще предвижда генералният план на железниците, чието проучване се финансира от японската агенция за международно сътрудничество ДЖАЙКА. Инфраструктурата ще остане държавна и за нейното ползване превозвачите ще плащат такси. Освен държавните железници достъп до нея ще имат и външни лицензирани превозвачи, каза Йордан Мирчев.
Третият етап от генералния план включва инвестиционни проекти за подобряване на подвижния състав и за развиване на по-високи скорости на движение. За проектите ще се търси най-вече външно финансиране, каза шефът на БДЖ.
5 млн. лева става капиталът за ОО
СОФИЯ. От 50 хил. лв. на 5 млн. лева ще скочи минималният капитал на търговските дружества с ограничена отговорност, решиха вчера народните представители. Те приеха на първо четене внесените от правителството промени в Търговския закон. Минималното дялово участие на съдружниците в ООД се увеличава от 500 до 10 000 лева. Най-малко 100 млн. лв. набран капитал трябва да имат акционерните дружества, образувани чрез подписка. Два пъти по-малка е тази сума (50 млн. лв.), когато АД се образува без подписка, решиха още депутатите. До една година след влизането в сила на тези промени заварените дружества ще трябва да изпълнят новите изисквания за минимален капитал.
"Дойче Морган Гренфел" е консултантът по сделката за БТК
СОФИЯ. Александър Съботинов - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, и Тимоти Тейлър - шеф на проекта от "Морган Гренфел" за консултантските услуги при продажбата на БТК, подписаха вчера официално договора. Вероятният срок за финализиране на сделката е есента на 1998, прогнозира г-н Съботинов. Възможна е продажбата на 51 на сто от акциите на компанията, каза нейният шеф Мариан Драгостинов, защото всеки стратегически инвеститор ще се стреми към контрол. Ще направим всичко възможно да постигнем най-добрата цена, каза още той.
"Плама" с печалба от 1,5 млрд. лв
"Плама" с печалба от 1,5 млрд. лв. Иван КАНЕВЧЕВ
ПЛЕВЕН. Криминални елементи са обсаждали "Плама", когато тя е била държавно предприятие, но днес ние вече сме се освободили от тях, заяви председателят на надзорния съвет на рафинерията и президент на "Евроенерджи холдинг" Атанас Коларов. Заради промяната в собствеността на рафинерията вече нямало беемвета и мобифони. Новите собственици на "Плама" се похвалиха и с печалба от 1,54 млрд. лв. за осемте месеца на годината и с внесени в бюджета близо 2,8 млрд. лв. данъци. От многословната пресконференция стана ясно единствено че до конкретни резултати при срещата на "Евроенерджи" с шефа на Агенцията за приватизация Александър Съботинов не се е .
