ДС - моделът и дългата ръка на Кремъл в София
ДС - моделът и дългата ръка на Кремъл в София от създаването до закриването им спецслужбите у нас са действали под контрола на КГБ и ГРУ
Недко ПЕТРОВ
Комитетът за държавна сигурност (КДС), известен повече като абревиатурата ДС, е създаден в годините след Априлския пленум като копие на една от най-могъщите спецслужби в света КГБ. На върха на българските секретни служби след 1944 всъщност винаги е стоял високопоставен съветски разузнавач - през годините резидентите на КГБ в София са ген. Филатов, полк. Мешчериков, полк. Кисчулин, ген. Савченко, ген. Фьодоров и се стигне до последния ръководител на руската резидентура по тоталитарно време у нас - генерал-майора от КГБ и посланик в България Виктор Шарапов. Ген.-майор Шарапов получава назначението си в София като кандидат-член на ЦК на КПСС и шеф на сектор "България" в КГБ. Една постоянна група от 15 високопоставени служители на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на ГЩ на СССР) са присъствали неизменно на колегиумите на МВР, на военните съвети на ГЩ и оперативките на РУМНО (Разузнавателно управление на министерството на народната отбрана).
Във всички отговорни държавни ведомства у нас е имало специална стая и за служителя на съветските тайни служби, независимо дали е действал като офицер, търговски представител или дипломатически служител. Защо българските и съветските тайни служби са действали в такъв синхрон и координация, не е трудно да се отговори, след като София бе сочена от Запада като най-близкия сателит на Кремъл, а и общият "враг" бе един - САЩ, НАТО и прогнилата западна цивилизация. Този "враг" определя и характерните за всяко едно управление на ДС функции, копирани под индиго от съответните служби на "Лубянка" 22.
Първо главно управление (ПГУ), външно разузнаване: пълната подчиненост на ПГУ от Москва определя и приоритетите на София пред външния свят - за главен и основен противник на режима в България са посочени САЩ. Като подзадачи на ПГУ са формулирани и проникването до секретни документи на НАТО и щабквартирата на пакта в Брюксел, събирането на разузнавателна информация за двата натовски съседа на София - Анкара и Атина, както и активни мероприятия на тяхна територия за събиране информация за ядрените средства на "противника". В края на 80-те години приоритет за ПГУ стана Великобритания заради непрекъснатите издънки на съветската агентура в Лондон. Неслучайно Лондон бе поставен във фокуса на българското външно разузнаване и там бяха извършени убийствата на писателя дисидент Георги Марков и емигранта В. Симеонов, които създадоха имиджа на София като световен терорист. Заради скандалната смърт на Георги Марков последният шеф на ПГУ ген. Владо Тодоров получи 11 месеца ефективна присъда с обвинение за унищожаване на част от досиетата на писателя. Последният шеф на ПГУ по тоталитарно време излежа присъдата си и днес се подвизава като председател на асоциацията на разузнавачите от запаса.
Второ главно управление (ВГУ) с последен шеф ген. Аначков, Трето главно (ВКР), или военното контраразузнаване, с началник ген. Добрев, Четвърто главно (икономическа милиция) с последен шеф ген. Величков и Пето главно (УБО), или управление за безопасност и охрана, с шеф ген. Милушев през всичките години на своето съществуване са разполагали със свои секретни бюджети и са водили "борба" срещу "враговете" вътре в държавата. Второ главно - с контрола върху изтичане на информация от всякакъв характер и събиране на информация също от всякакъв характер, е водело "битката" срещу чуждите шпиони у нас. ВКР контролираше изцяло армията и милицията и не допускаше влиянието на чужди елементи върху двата силови стожера на партията държава - военните и милиционерите. УБО бе пък "квачката" на партийния и държавен актив, която с разперени крила го пазеше от "народната любов". Наред с охраната на елита УБО организираше и спокойното битуване на върхушката - грижеше се за снабдяването на другарите от специални магазини с благата на отхвърляния "прогнил западен капитализъм" - като се започне с марковите питиета и мезета и се стигне до "упадъчната" западна козметика и мода. УБО контролираше и организираше и цялата домакинска дейност в домашния бит на другарите - чистене, готвене, пране, почивка на море и планина у нас или в чужбина, доставки на леки автомобили, електроника, битова техника и всичко, от което Западът пращеше в изобилие... УБО не бе само персоналната охрана, но и персоналният параван на управляващата върхушка от народа. УБО осигуряваше както душевния комфорт на другарите в неизградения още комунизъм, така и битуването им в условията на лукс, какъвто дори западният елит не би могъл да си позволи... Безспорен фаворит на ДС и негова "галена рожба" обаче е вездесъщото Шесто управление, създадено след 1966 с цел да не допусне организирането на опозиционни и антикомунистически организации на територията на НР България. Шесто управление, с последен шеф ген. Антон Мусаков, бе разделено също на 6 отдела: за борба с дисидентите, за контрол на младежта и студентите, за творческата интелигенция, за борба с религията, антитерористичен и не на последно място - политическата полиция. Хората на ген. Мусаков работеха по две главни насоки: Външно - за агентурно проникване в чуждите специални служби и разкриване на тяхната агентурна мрежа в България, и Вътрешно - за разкриване на "вражеските елементи" в страната чрез тотално подслушване, наблюдение и следене на българските граждани. Шести отдел на Шесто управление всъщност изпълняваше и ролята на политическа полиция за преследване на своите съграждани само заради политическите им убеждения. Хората на последния шеф на Шести отдел полк. Димитър Иванов, бивш вицепрезидент на Мултигруп и настоящ ръководител на консорциум "Европа", всъщност определяха класово-партийния подход както по отношение на безпартийните българи, така и на членовете на БКП. В услуга и на подчинение на Шесто управление на ДС работят "независимите" съдебни, следствени и прокурорски органи в страната. А под "подривна дейност" на български граждани се разбира: недоволството, критикуването, отхвърлянето, подлагането на съмнение решенията на БКП или тяхното осмиване и окарикатуряване, както и възхваляването на западния начин на живот, слушането на чужди радиостанции, връзките и контактите с чужденци и т.н. , и т.н. Практически всеки българин на базата на получен сигнал или донос е ставал "контингент" на шестаците, а съответният оперативен работник е получавал права извън действащите у нас закони, за да се добере до "вражеския елемент" - да подслушва телефонни разговори на граждани и организации, да фотофилмира техни действия, да чете лична или служебна кореспонденция, да обискира тайно дома или службата - и после цялата събрана информация да бъде използвана в съдебните процеси.
Дали в България е имало дисидентско движение като в Полша, Чехия, Източна Германия, та дори в самия екс-СССР, е въпрос, който не е обект на тази статия. Не може да се каже обаче, че в България е нямало опити за съпротива срещу властта. През 1969 Л. Собаджиев заедно с още няколко лица създава нелегална младежка организация, която да води борба срещу еднопартийната система на БКП. Групата разпространява във Варна позиви на Работнически младежки съюз, осъждащи политиката на БКП, като си поставя за цел да бъде сменена еднопартийната власт у нас. Шесто управление на ДС влиза по дирите на "вражеските елементи" и много скоро четирима от тях получават различни срокове затвор заради подривна дейност срещу държавата. През 1971 Димитър Петков от Велико Търново разпространява антипартийни позиви в София, Варна, Габрово, Русе, а също така на два пъти замазва с боя барелефите на Бузлуджа и връх.
От останалите управления на ДС особен интерес представлява Десето, или отдел "Архив" на ДС с последен шеф ген. Нанка Серкеджиева. Именно тя издава една от последните заповеди преди разтурянето на българските тайни служби - на 7 февруари 1990 ген. Серкеджиева заповядва в строго секретно "указание" как да се унищожават делата по оперативния отчет и архива на ДС. В строго секретната заповед всъщност има една-единствена точка: "Да се назначат комисии в централните и териториални поделения на ДС, които да прегледат и се произнесат за унищожаването или съхранение на действащите и архивни оперативни дела и агентура. " Какъв архив и колко досиета са унищожени според заповедта на ген.-майор Серкеджиева, днес е трудно да се установи, но очевидци твърдят, че направо на полето са горени цели камиони с архиви. За обема на писмовната дейност на оперативните работници от ДС говорят следните цифри: през 1974 органите на ДС (без ПГУ) са вербували за секретни сътрудници 131 600 души, като техният брой в края на 1989 е надхвърлял цифрата 350 000.
Управлява ли и до днес "дългата ръка" на Кремъл в София чрез трансформираните в икономически групировки бивши управления на ДС? Кой направляваше 6 години юздите на държавата, за да я докара почти до трета национална катастрофа? Какви тайни ще изскочат от разсекретените архиви и досиетата? Това са само част от въпросите, които обществото си задава вече седма година в условията на прохождащата демокрация. Отговори трудно могат да се дадат, защото пред същинската дейност на тайните служби отдавна е спусната плътна завеса.
Съпоставянето на някои събития в София и Москва преди 7 години обаче дава някои косвени отговори на поставените въпроси. Например разформироването на управленията на ДС през 1990 удивително съвпада с едно строго секретно решение на КГБ от март същата година, описано в документалната книга на Игор Бунич "Златото на партията": "Налага се срочно да се формират групи от строго доверени лица. На тях ще се възложи изпълнението на програмата за ефективно използване на партийната собственост... " Нещо да напомня тази директива с бума от началото на 90-те години и роенето на кредитните милионери? Или раждането от нищото за 2-3 години на мощни икономически групировки, каквито по нормалните икономически закони се създават за 2-3 поколения? Едно е сигурно - причините за проваляния досега български преход в пазарната икономика формирането на гражданско общество трябва да се търсят в неразградените още структури на ДС, само трансформирали идеологическата си власт в икономическа.
Богомил Бонев: Молбите на петимата конституционни съдии не могат
Богомил Бонев:
Молбите на петимата конституционни съдии не могат да бъдат удовлетворени.
В интервю по Радио "Свободна Европа" вчера министър Богомил Бонев оцени като удовлетворително решението на Конституционния съд. Същевременно вътрешният министър уточни, че личните молби на петимата конституционни съдии да бъдат огласени техните досиета, ако имат такива, не могат да бъдат уважени.
- Г-н Бонев, след току-що чутото решение Конституционният съд като че ли не е вече същият?
- Не бих казал такова нещо. Мен лично ме удовлетворява това решение.
- Какво значи картотекирани сътрудници - техните досиета няма да се огласяват?
- Самите ние в комисията се натъкнахме на сериозни парадокси. Тъй като са били унищожавани документи, за някои хора е останал само един картон, на който пише кога лицето е било вербувано за агент и какъв псевдоним е имало. Това не е доказателство. Зад този картон не се знае какво се крие - работило ли е, не е ли работило въпросното лице. Няма съмнение, че е съществувало лично работно дело, в което този човек е съществувал под някаква форма, дори той да не знаел. Така, огласявайки името на картотекиран сътрудник, се създаваше възможност да се стигне и до несправедливост.
- Петима членове на КС поискаха да бъдат огласени техните досиета - какво ще последва от това? Стана някак така, че самите конституционни съдии създадоха казус.
- Молбата на петимата конституционни съдии не може да бъде удовлетворена. При положение че текстът, визиращ членовете на КС, е обявен за противоконституционен, не може да се обявяват отделни имена - били ли са, или не са били сътрудници. Ще излезе, че останалите са били. Тъй че най-добре е да не ме молят за такова нещо.
Бюро ще лицензира търговци за ЕС
СОФИЯ. В България ще се открие бюро за издаване на лицензи и квоти за търговия с животинска продукция в рамките на Европейския съюз, съобщиха от Българската земеделска камара вчера. Договорът за това ще бъде подписан от шефа на БЗК проф. Тодор Пандов на конференция в Бюксел на 23-24 септември. Форумът се организира от Икономическия и социален комитет към Европейската комисия. На него ще присъстват представители на водещи неправителствени организации от страните, кандидатстващи за членство в ЕС.
В България има икономическа стабилност
СОФИЯ. Българската икономика е в състояние на относителна стабилност след въвеждането на валуутен борд от новото правителство, констатира Стивън Потър - шеф на делегацията на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР). Това той каза на открития вчера в столичния новотел "Европа" семинар за представяне на пълния икономически доклад за състоянието на страната. Основните теми в него са за проблемите в банковия сектор, бюджетната политика, чуждите инвестиции и борбата с корупцията. В работата на семинара участва и вицепремиерът Александър Божков. Реформата тук е уникална, защото започна чак през 1997, подчерта той. Според него семинарът ще допринесе за развитието на структурните процеси, тъй като ще позволи да осъзнаем грешките си и да ги преодолеем.
Анализът на ОИСР обхваща периода 1992-1996, а обзорът за страната през 1997 е направен в рамките на "Програма за България" на Центъра за сътрудничество с европейските икономики в преход.
Денят на независимостта - 22 септември, да стане официален празн
Денят на независимостта - 22 септември, да стане официален празник
Мила КЪНЧЕВА
Борис ЛУКАНОВ
СОФИЯ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Денят на независимостта - 22 септември, да заеме своето място в българския национален календар заедно с всички бележити дати. С тези думи президентът Петър Стоянов завърши словото си на тържествената научна сесия по повод 89-годишнината от обявяването на независимостта на България. Той призова академичната общност да извади тази дата от забвението и припомни как на 22 септември 1908 княз Фердинанд прочел прокламацията за българската национална независимост във велиотърновската църква "Св. четиридесет мъченици", съградена от цар Иван Асен II. Дотогава България е била третирана като второстепенен субект на межднародното право и като придатък на Османската империя. Точно на 22 септември 1996 във Велико Търново започна кандидатпрезидентскта предизборна кампания на Петър Стоянов, припомнят наблюдатели.
Предложение до президента и до Народното събрание 22 септемри да бъде обявен за официален празник от името на великотърновци изпрати Общобългарският комитет "Васил Левски". Идеята е през 1998 националните чествания на тази забележителна дата да са във старопрестолната столица. Предложението може да стане факт с решение на Министерския съвет, уточняват юристи.
Депутати и министри - пред районните съдилища като всички гражда
Депутати и министри - пред районните съдилища като всички граждани
СОФИЯ. След като МС прие вчера законопроектите за ГПК и НПК, с които се въвежда триинстанционното съдопроизводство, в началото на октомври те ще влязат и в парламента, съобщи министър Васил Гоцев. Първата инстанция е районният или окръжният съд (в зависимост от стойността на гражданския иск или на тежестта на престъплението), втората инстанция ще бъде апелативният съд, а третата - Върховният касационен съд (ВКС). И на първата, и на втората инстанция делата ще се разглеждат по същество, което гарантира на гражданите по-добра защита на интересите им. А Върховният съд ще преценява доказателствата от първите две инстанции, без да събира нови.
Директорът на НСлС доц. Бойко Рашков, който е участвал в изготвянето на проекта за НПК, посочи, че с отпадането на възможността ВКС да разглежда дела като първа инстанция се реализира основният принцип в правото за равенство пред закона на всички граждани. Сега вече депутати, министри, магистрати, ако извършат престъпление по служба, ще се явяват като всички други граждани първо пред районния или окръжния съд, а не пред Върховния, както е по сега действащия закон.
Законът за досиетата пуснат скандално
Седем съдии от КС: Противоконституционно е да проверяват нас, президента и вицепрезидента.
СОФИЯ. Противоконституционно е да се проверяват за принадлежност към бившата Държавна сигурност президентът, вицепрезидентът и членовете на Конституционния съд. Това решение приеха вчера по обяд 7 конституционни съдии от общо 11-те, участвали в гласуването. Няма да се огласяват данни и за т.нар. картотекирани сътрудници, чиито имена и псевдоними фигурират в справочната картотека и в регистрационния дневник на бившата ДС. В останалата си част Законът за досиетата е в сила и действа, коментира докладчикът по делото съдията Николай Павлов.
КС сметнал, че не бива да се огласяват данни по отношение на държавния глава и вицепрезидента, тъй като един неблагоприятен резултат би се отразил отрицателно на имиджа на страната. Аргументите да не се отварят досиетата на членовете на КС пък били, че в конституцията нямало текст, с който конституционните съдии да бъдет подлагани на каквото и да е търсене. При казуса картотекирани сътрудници съдът е приел, че съществува презумпция за принадлежност към бившата ДС, а това не е достатъчно доказателство. "В досиетата на засегнатите лица много от тези картотекирани сътрудници фигурират, но публична тайна е, че целият архив на Шести отдел на Шесто управление на ДС е изчезнал", посочи съдията Николай Павлов.
Веднага след решението председателят на КС Асен Манов, проф. Милчо Костов, Станислав Димитров, Николай Павлов и Иван Григоров, които гласували против забраната да се проверяват досиетата на конституционните съдии, настояха с писмо до вътрешния министър Бонев да се провери дали някой от тях е бил сътрудник на бившата ДС и данните да се огласят пред парламента. Към тях по-късно се присъедини и Цанко Хаджистойчев. На въпрос дали министър Бонев няма да наруши решението на КС, ако изпълни молбата им, Николай Павлов припомни, че КС има решение от 1994, според което материалите, свързани с дейността на ДС, не представляват държавна тайна. "Не може да ми забраните да извърша нещо, което конституцията ми позволява, когато става въпрос за доброто ми име и за честта ми", допълни магистратът.
Законът за досиетата урежда процедура за действие на комисията, а КС не може да посочи процедура за обжалване на решенията й. При атакуване на решенията на комисията се спира огласяването на данните. Според закона лицата, за които се установи, че са били сътрудници на ДС, се уведомяват от комисията и в срок от една седмица те имат право да се запознаят с документите и да подадат възражения пред комисията.
Един глас не е достигнал, за да отпадне и проверката на ДС-миналото на съдиите от Върховния касационен съд, Върховния административен съд и прокурори от Главната прокуратура.
Конституционният съдия проф. Милчо Костов изобщо не участвал в заседанието и последвалото гласуване, без някой от КС да можа да посочи логични причини за това. При гласуването за президента и вицепрезидента пък не е участвал съдията Иван Григоров.
"Няма да има война между институциите, по-скоро нещата ще се провлачат във времето", прогнозира докладчикът Николай Павлов. Неговото лично мнение е, че декомунизацията на страната изисква да се спази изрично препоръката на ЕС да се извърши лустрация. "Законът за досиетата не бе достатъчно завършен. Той даде само една посока за мислене, без обаче да може да се постигне значим резултат. Боя се, че пак сме на опашката на Европа", заключи Николай Павлов.
Комисията Бонев: Проверяваме и президента
Стоянов, Кавалджиев и 6 конституционни съдии искат огласяване на досиетата им след решението на КС.
СОФИЯ. Президентът и вицепрезидентът ще бъдат проверени дали са обвързани с бившата ДС независимо от вчерашното решение на Конституционния съд (КС), обявил това за противоконституционно, прие снощи специалната Комисия по досиетата оглавявана от министър Бонев. "Приемаме, че самият държавен глава е институция и след неговото изрично желание и това на вицепрезидента ще проверим и огласим данните, свързани с тях", заяви пред "Демокрация" Богомил Бонев. Това вероятно ще стане преди комисията да докладва за работата си пред парламента. Искането на половината от конституционните съдии също да бъдат проверени обаче нямало да се осъществи, защото КС бил колективен орган и е решил друго. Съдът прие, че Законът за досиетата е в сила, като постанови, че президентът, вицепрезидентът и конституционните съдии не трябва да се проверяват.
Лафчис: Нямам оферта от загадъчния благодетел
СОФИЯ. През последните дни се вдигна шум около предполагаем интерес на английска инвестиционна компания към най-популярния български клуб "Левски". Президентът на сините Томас Лафчис призна, че до този момент получава само опосредствена информация за евентуалните намерения на загадъчния благодетел. "Досега никой не се е обаждал и нямам представа каква е тази история" - казва Лафчис. Той се канел тези дни да се обади на свои приятели в Гърция, близки до АЕК, към който въпросната английска компания ENIK също проявявала апетити. Междувременно се оказа, че гръцкият клуб отхвърлил офертата за инвестиции. "Аз не бих постъпил по този начин - твърди Лафчис. - Предполагам, че една сериозна компания ще предложи поне 3 милиона долара годишно, които не са за подценяване. Ако офертата е изгодна за "Левски" и за неговото бъдеще, никой не може да ме упрекне, че го продавам на чужденци. Просто "Левски" винаги ще си остане български отбор, отборът на народа."
Нургул, полските полицаи, консулът и България
Климент ТРЕНКОВ
Напоследък стана обичайно да четем в пресата за някой разбит трафик на "бели робини", но не по стародавния път на трите синджира роби от времета на Крали Марко, а в характерната за днешните модерни времена посока Изток - Запад. Често узнаваме за арестувани сутеньори или разкрити незаконни публични домове с персонал от т.нар. страни с нововъзникващи демокрации. Немалък принос в тази дейност имат и наши съграждани, прочули се в Германия, Италия, Франция, Чехия, Полша и други страни със своите организационни и творчески "способности" на полето на най-древния занаят. Последният забележителен случай бе за българи, които, пристигайки във Франция, поисквали политическо убежище и докато течала процедурата при имиграционните служби, организирано се занимавали със сводничество. Под ръководството на умните батковци момичетата, главно български туркини, се възползвали от относителната либералност на френските закони към проституцията и се отдавали за по стотина франка на час.
Проучванията на български журналисти за проблема с проституцията в рамките на България като че ли неотклонно се сблъскват с фундаменталния въпрос за правния статут на това обществено явление. И отговорът на този въпрос гласи горе-долу: проституцията и сутеньорството въобще не са описани като предмет в българското законодателство, от което следва, че до тяхното стриктно криминализиране (или евентуално декриминализиране!) има да изтече още много вода. Затова е ясно, че в България борбата с проституцията се води само със следствието, а не с причината.
Съвършено наивно би било във вестникарска публикация да се търсят причините за възникването на проституцията у нас, а още по-наивно би било писмено да се разяснява на проститутките, че не бива да правят така. Но когато страничен човек стане свидетел или узнае за проституиране под принуда и под заплаха, високомерното и презрително свиване на рамене едва ли ще го извиси особено много.
Трудно е да предвидиш как би постъпил самият ти, ако на вратата на собствения ти дом похлопа разтреперана девойка и през сълзи започне да ти разправя как сутеньорите я биели, ако не им носи достатъчно пари от улицата, и как веднъж я ръгнали в ръката с нож, и как на нощ трябвало да има еди-колко си сеанса, и как едва се изплъзнала, и как иска да си отиде у дома и така нататък.
В броя си от 9 август варшавският всекидневник "Суперекспрес" (приблизително съответствие на българския "Нощен Труд") разказва простичката драма на българската гражданка Нургул Юсуфова. Тя била принудена от свои сънародници да проституира в западния полски град Йеленя гура. Избягала от опекуните си и пристигнала във Варшава. Шест дни скитала из пероните на централната гара, след което я прибрали полицаите от гаровия полицейски участък. "Не знам какво са й правили там в Йеленя гура, но тя бе примряла от страх", разказва офицерът от транспортната полиция Бронислав Пшибишевски. Нургул успяла да се измъкне облечена само в бельо, цялата била в синини от бейзболна бухалка, а паспортът й останал у сутеньорите.
Дотук всичко е ясно, но нататък се усложнява. "Ама какво правят те в това посолство, това е просто скандално! ", възмущава се цитираният от "Суперекспрес" Пшибишевски, който разказва, че като откарали с полицейска кола Юсуфова до българското посолство, оттам я изхвърлили, защото било събота, а в събота не работели. Следващият вторник консулът обещал да се заеме със случая, но след като нещастната жена узнала в консулската служба, че за нов паспорт трябва да заплати значиталната сума от 90 злоти и 3 долара (с която естествено не разполагала), се върнала отново при милостивите полицаи на гарата.
"Суперекспрес" проследява развитието на случая и в броя си от 8 август. Консулът все пак издава на Нургул Юсуфова документ (вероятно става дума за т.нар. пасаван), с който тя може да се прибере в България. Този документ обаче е фалшив според шефа на полицейския участък на гарата Бронислав Пшибишевски, който ядосано обяснява на репортерите на вестника, че "онези там", имайки предвид консулството, явно не са искали да дават пари за снимка и са сложили на временния паспорт на Юсуфова снимка на друга жена. Ей тъй, за да се отърват от нея, без да мислят, че на границата тя може да бъде чисто и просто арестувана.
Надушвайки скандала (нали за това им плащат!), репортерите на "Суперекспрес" отиват с фалшивия документ до сградата на ул. "Алейе Уяздовске", където е посолството и консулската служба на Република България. Разговаряли с портиера през оградата, като изведнъж от сградата на консулството изскочила Лина Константинова, съпруга на консула Михаил Константинов, която се нахвърлила върху журналистката от "Суперекспрес", като междувременно викала: "Този документ принадлежи на българското посолство! Никой няма право да разполага с него! " Според репортажа във вестника побеснялата госпожа "дърпала и драскала с нокти" репортерката.
Час по-късно консулът Михаил Константинов се извинил за поведението на жена си, като обяснил, че лично й бил поръчал да вземе въпросния паспорт. Константинов се изумил, че снимката на издадения от него документ не е на Нургул, а на друга жена, по-възрастна с 10 години.
* * *
Официално погледнато, въпросът има две страни: до каква степен българската държава в лицето на делегираните от нея чиновници в дипломатическите й мисии по света си е вменила като задължение да защитава и да отстоява правата на своите граждани в чужбина. И второ, доколко споменатите чиновници лично смятат за свое служебно задължение да помагат на изпаднали в беда свои съграждани.
Въпросът, разбира се, има и трета, по-атрактивна страна: кой е българският консул във Варшава. Според запознати Владимир Константинов престоява два дипломатически мандата в Рим като консул и като културен аташе (спомнете си римата "култура-кобура"!), като единият съвпада с покушението срещу папата. В качеството си на служител на бившата Държавна сигурност той е включен в "оня списък" и е уволнен от посолството в Рим.
Константинов е изпратен в българското посолство във Варшава по времето на правителството на Любен Беров от името на президентството (разбирай: Бриго Аспарухов), за да следи за организираната престъпност и наркотрафика. Не знаем до каква степен е изпълнявана и дали е била изпълнена тази задача, но настоящият посланик във Варшава Александър Димитров назначава Владимир Константинов за консул, въпреки че той не е от външно министерство, а освен това е изтекло продължението му за четвъртата година, твърдят сведущи. Ако се съди по публикациите на "Суперекспрес", Лина и Владимир Константинови осъществяват семейно управление на консулската служба, а защо не и на цялото българско посолство във Варшава... * * *
Цитираният по-горе случай може да бъде повод за някои разсъждения. Защото, разбира се, е по-съществено не дали моралните качества на един дипломатически или консулски служител са достатъчни, за да решава той адекватно проблеми като този на Нургул Юсуфова, а дали това влиза в задълженията му или по-скоро дали съществува механизъм, който да гарантира това да влиза в задълженията му. За да не си мисли пратеникът на България, че работата му се заключава в това да си гледа спокойствието, да изучи по възможност децата си в престижни училища и единствената му грижа да бъде да си удължи максимално престоя. (По сведения на неколцина колеги журналисти колкото "по-непрестижна" е страната, толкова по-услужливи са служителите в дипломатическата мисия на България там. Изкушавам се да възразя на онези, които твърдят, че тази готовност за съдействие се дължи единствено на скуката.).
А иначе сме гледали по филми как демонстрират самочувствието си в чужбина граждани на САЩ само защото притежават съответния паспорт с орела. В съзнанието на по-начетените е образът на американския консул (вж. например произведенията на Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей), който почти бащински се грижи за съгражданите си. Но това са романтични отклонения от типа на "Кога ще ги стигнем..."
Известно е, че гражданите на България не се нуждаят от визи при пътуването си до Чехия и Полша, но мнозината пътуващи с автобуси дотам са принуждавани на границата да покажат еди какво си количество валута. Ако кацнеш на луксозното летище в Прага или Варшава облечен с приличен костюм и вратовръзка и с елегантно куфарче в ръка, никой няма да те пита имаш ли валута. Но в автобуса дотам пътуват заедно, да речем, въпросната Нургул, сутеньорът й, аспирант в Краковския университет, мургав търговец на дрехи, брадясал пакистанец, кандидат-купувач на кола на старо и прочие. Чехите и поляците си гледат интереса и разпореждат всички пътници да показват въпросната валута. Но остава въпросът дали това е двустранно договорено на съответното държавно равнище, или просто българската страна си затваря очите пред дребен проблем като този, несравнимо по-дребен от неравностойния визов режим, който България има с много от белите страни.
Проблемът добива конкретни измерения, тъй като например чешката или полската преса пишат, че българи крадат коли, проституират, сутеньорстват или просят в Чехия или Полша, а в нашите вестници, цитиращи подобни съобщения, в доста случаи "българи" се замества с официалното "български граждани" или с по-предпазливото "нашенци". У нас навярно мнозина смятат, че с проституция и престъпления в Централна и Западна Европа се занимават предимно представители на нашенските малцинства. Това не е съвсем вярно, но е удобно.
Репортерското проучване на скандала е озаглавено "Ноктите на консулшата". На снимката Михаил Константинов се извинява на журналистката от "Суперекспрес"
Нургул Юсуфова намери временен подслон в общежитие на благотворителна полска организация.
Отборът на Пенев и Алексиев стигна с дузпи до финал за Кралскат
Отборът на Пенев и Алексиев стигна с дузпи до финал за Кралската купа
СОФИЯ. В неделя пред 50 000 зрители на националния стадион на Саудитска Арабия в Рияд отборът "Ал Насър" с българските треньори Димитър Пенев и Димитър Алексиев победи след изпълнение на дузпи "Ал Халал" на румънския им колега Блачу и се класира за финала на турнира за Кралската купа. Редовното време завърши при резултат 1:1, а в продълженията не бе отбелязан друг гол. Финалът ще се играе на 3 октомври, а съперникът на "Ал Насър" ще бъде определен утре.
В последния мач от предварителната група "Ал Наджма", чийто наставник е Христо Андонов, завърши 2:2 с "Ал Тахад" и не намери място във финалната четворка. Тимът на Андонов водеше с 2:1 до 87-ата минута, когато падна изравнителният гол от пресилена дузпа.
Пенсиите скачат с 8 % по Коледа
Светла КАРОЛЕВА
СОФИЯ. Ново увеличение на пенсиите на хората от третата възраст ще има преди Коледа. То ще е от 8 % и ще се приеме от надзорния съвет на Националния осигурителен институт в средата на ноември. С 8-процентното увеличение минималната пенсия ще скочи от 28 900 на 31 212 лв., а максималната от 86 700 - на 93 636 лв. Министрите одобриха вчера 7-процентния скок на пенсиите от 1 октомври. 126,8 млрд. лв. изразходва фонд "Обществено осигуряване" за месечното им изплащане. Много от длъжниците на НОИ вече са върнали борчовете си и фондът е стабилен. Предприятията в изолация ще могат да се издължават към общественото осигуряване с разсрочени вноски.
Кабинетът утвърди и план-сметката на фонд "Професионална квалификация и безработица". По разчети в момента приходите в него са 130 млрд. лв., а разходите - 120 млрд. Сключваме дългосрочно споразумение с МВФ догодина
ХОНКОНГ. В началото на 1998 се очаква да започнат преговорите между България и Международния валутен фонд (МВФ) за ново 3-годишно кредитно споразумение, стана ясно след срещата на финансовия министър Муравей Радев с изпълнителния директор на МВФ Йоханес Вейнхолдс. Г-н Вейнхолдс е начело на холандската група и защитава интересите на нашата страна в борда на директорите на фонда, припомниха от финансовото министерство. По време на срещата той е изразил мнение, че подобно средносрочно споразумение с България е можело да се сключи и по-рано. Целта е бъдещата 3-годишна договореност да влезе в сила след приключването на сегашното четвърто стенд-бай споразумение, последния транш от което страната ни трябва да получи в средата на май 1998.
Много скоро у нас ще започнат разговори по проекта за продажбата на "Булгартабак холдинг", от който се интересува Дойчебанк, стана ясно след срещата на Муравей Радев с Петер Тилс - директор за Централна и Югоизточна Европа в немската банка. Г-н Тилс се е заинтересувал от капиталовите пазари в България, от последиците от въвеждането на валутния борд и от намеренията на нашето правителство да емитира облигации на европейските пазари. Министър Радев е изтъкнал бързата финансова стабилизация, спадането на инфлацията и основната лихва у нас. Той е подчертал, че разчитаме на Дойчебанк най-вече при реалната приватизация.
Ще започнем разговори с Испания и Италия за уреждането на задълженията на български търговски банки към тези държави и с Германия, към която страната ни има дълг по търговското салдо с бившата ГДР. Това стана ясно след срещата на Муравей Радев с Джоли Диксън - директор на Втори отдел в Европейския съюз. Представител на испанското правителство, присъствал на тази среща, е повдигнал въпроса за непризнат от България дълг от около 3 млрд. песети, отпуснат от Банко Насионал д'Еспаня на Минералбанк. Ще се придържаме към меморандума за намеренията с ЕС, в който са включени всички тези задължения, е заявил министър Радев.
Сключваме 3-годишно споразумение с МВФ
ХОНКОНГ. Очаква се в началото на 1998 да започнат преговори между България и Международния валутен фонд (МВФ) за ново 3-годишно споразумение. Това стана ясно вчера след срещата на финансовия министър Муравей Радев с изпълнителния директор на фонда Йоханес Вейнхолдс. Според г-н Вейнхолдс подобно средносрочно споразумение между нашата страна и МВФ е можело да бъде сключено и по-рано. Целта е бъдещата 3-годишна договореност да влезе в сила след приключването на сегашното четвърто стенд-бай споразумение, последният транш от което България трябва да получи в средата на май 1998.
