БТК предлага свободни дуплекси в коледен пакет
68 163 свободни дуплекси в страната предлага БТК в коледен пакет със специално намаление, съобщиха за агенция Балкан от телекомуникационната компания. От 20 декември компанията ще започне предлагането на единичните дуплексни телефони срещу преференциалната цена за откриване и шестмесечен абонамент на обща стойност 60 лв. без ДДС.
БТК разполага и със свободни 6653 BRA постове в страната, чието откриване и шестмесечен абонамент ще струват 300 лв. без ДДС в периода на промоцията, която ще продължи да изчерпване на техническите възможности, но не по-късно от 30 януари 2001 г. За да се провери дали в даденото населено място има техническа възможност за някой от двата вида постове, трябва да се подадат специални формуляри "Заявка", които ще бъдат удовлетворявани по реда на постъпването им, допълниха от БТК.
Валери Станков и Асен Масларски в общ рецитал
Днес от 17,30 часа в кафе-театъра на Фестивалния и конгресен център Валери Станков и Асен Масларски ще сберат приятели и почитатели. Поводът са новият ръкопис на Валери Станков и новият компактдиск на шуменския поет с китара, който излезе преди броени дни. След плочата със Стефан Златев и касетъчния албум "Спасителят на прага", "Огън на брега" е третият албум на Асен Масларски. Подробно ревю за албума четете на страница "Меломани", а след това елате в кафе-театъра, за да чуем новите 30-ина стихотворения от подготвената за печат стихосбирка "Соленият връх на Бога" на Валери Станков (в първата половина на рецитала) и китарата и гласа на Асен Масларски (във втората).
По същото време в. "Труд" ще връчва годишните си литературни награди за публикации в съботните му издания. И ще трябва да мине без тазгодишния носител на Златния ланец за поезия. Понеже това е Валери Станков.
Интервю
Председателят на Студентския съвет в ИУ и член на изпълнителното тяло на Представителството на студентските съвети Красимир Вълчев пред "Черно море"
Студентите трябва да са коректив в обществото
ВИЗИТКА
Красимир Вълчев е петокурсник в Икономическия университет (ИУ) - Варна. Бъдещ финансист. Ще се дипломира през 2001 година. Роден е на 9 юни 1975 година в София. Зодия Близнаци.
- Г-н Вълчев, как изглеждат проблемите на варненското студентство днес?
- Студентите във Варна имат както общите за страната ни социално-икономически, така и свои конкретни проблеми. Например студентите от Варненския свободен университет имат затруднения с транспорта. Като цяло проблемите на варненските студенти са вътре в университетите и в проблемите в обществото като цяло. А сред специфичните най-ярко се открояват социално-битовите и тези, които са свързани с качеството на образованието, финансовите ограничения пред самите университети.
- Вие участвахте в учредяването на Представителството на студентските съвети през март тази година. Каква е главната му цел и какви въпроси решава в момента?
- Идеята на тази национална организация е да бъде равностоен партньор в тристранния диалог между Министерството на образованието и науката, Съвета на ректорите и студентите. Нормално е в този първоначален етап да се занимаваме преди всичко с изграждането на вътрешноорганизационната структура, която е предпоставка за по-нататъшното функциониране на представителството.
Разбира се, обсъждат се и текущи проблеми. Сред тях на първо място са социалнобитовите - свързани със студентското хранене, с общежитията, със стипендиите. Във Варна те имат своето специфично звучене. Най-остър при нас е проблемът с общежитията, особено в Икономическия университет. Той би могъл да бъде решен основно с инвестиции и със съдействието на общината.
Проблемът със стипендиите беше сред приоритетните за нашата национална организация. Успяхме да договорим 20-процентно увеличение на националния фонд за стипендии, който се разпределя между различните университети. Тази година влезе в сила и новият модел на разпределението им. Сега всеки университет може да определя размера в границите между 50 и 90 лева. В повечето случаи се определя минималният размер на стипендията, за да могат повече студенти да я получават. Това е реално увеличение, тъй като преди най-високата стипендия беше 39 лева.
- На какво равнище е качеството на българското висше образование в момента?
- Качество на образованието се създава чрез система от стимули. Сегашният модел на финансиране на образованието според мен е бюрократичен и не осигурява необходимата система от стимули. Разпределението на средствата между българските висши училища става на централно ниво и на основата на количествени параметри. Цената и количеството на услугата образование е детерминирана за отделния университет и той няма финансова възможност за инициативи. Ректорите са в ролята на бюрократи - колкото повече средства успее да договори един ректор, толкова неговият университет ще бъде по-добре. Самото разпределение на средствата не е обвързано с качеството на образование (в случая не става въпрос за частните университети, те са нещо по-различно).
От тази гледна точка ние се опитахме да провокираме министерството и му предложихме нещо, което нарекохме концепция за развитие на висшето образование. Но нашата цел беше по-скоро да провокираме министерството да каже своето виждане. Тази концепция предполага именно това - либерализирането в някаква степен на образованието и създаването на пазар, по-скоро на квазипазар между университети, който да ги стимулира да предлагат по-качествено образование.
Преди две години, когато се обсъждаше реформата във висшето образование, се говореше за така наречения ваучерен модел. Не знам защо тогава не се взе решение той да бъде реализиран, може би не достигна смелост или беше отложен във времето. Този ваучерен модел предполага субсидиите да бъдат персонифицирани - студентите да кандидатстват за тази субсидия, която е във формата на ваучери, а тя да бъде предоставена на университетите. Така може да се създаде конкуренция между университетите, която ще помогне за по-качественото образование.
Когато говорим за либерализация на образованието, ясно е, че конкуренцията в повечето случаи е панацеята. Но големият проблем е в асиметрията на информацията между потребителите и доставчиците на услугата образование - доставчици са университетите, потребителите са студентите. Тази асиметрия на информацията не позволява на потребителя точно да оцени качеството на услугата. Знаете какво стана, когато се направи първият опит за либерализация на обучението - народиха се множество филиали, разду се така нареченото платено обучение и се стигна до влошаване качеството на образованието. От тази гледна точка ние си мислим, че много важен елемент са институциите за оценяване качеството на образованието. За да има някакво справедливо разпределение било на пазарен или на друг принцип, трябва да има институции, които да оценяват качеството на образованието. В момента има един бюрократичен орган - това е Националната агенция за оценяване и акредитация, която изпълнява по-скоро функцията на превантивен контрол и акредитира, но не и да оценява. Ние предложихме включването на независими рейтингови агенции, като в началото е по-добре те да бъдат чуждестранни, за да се осигури необходимата обективност. Такъв е моделът на образование примерно във Великобритания - там всяка година в списание "Таймс" се правят оценки на университетите, факултетите и катедрите по различни критерии, което позволява примерно на кандидат-студента да оцени качеството на услугата и съответно цената й.
Качеството на обучението е свързано, разбира се, и с методиката на обучението. Разпределението на средствата трябва да се направи в самите университети. Студентите трябва да могат да оценяват качеството на образованието вътре в самия университет, да могат да оценяват и своите преподаватели. Системите на възнаграждение на преподавателите би трябвало да бъдат свързани именно с тези оценки. Решение в тази насока е въвеждането на така наречената кредитна система - не финансова, а точкова, която функционира в европейските страни.
Кредитната система ще осигури няколко неща. Първо ще даде възможност студентите сами да конструират учебния си план. А това е и стъпка към необходимата свобода на познанието. Не става въпрос за абсолютна свобода - примерно ако учим икономика, естествено пак ще бъдем в някаква степен лимитирани. Става въпрос за нещо, което да направи студента по-мотивиран да учи. Той сам ще може да определя посоката си на развитие, профила си на ерудиция, ще може да възпроизвежда академичните си, професионалните си интереси. Докато при сегашния модел на обучение обикновено преподавателят е склонен да пречупи всичко през собствената си компетентност и ерудиция, морал и т.н.
Българското образование трябва да стане конвертируемо, с което ще дойдат и европейските, и световните стандарти. Но това предполага реорганизация както на национално ниво - чрез нормативната рамка, така и вътре, в самите университети - чрез устройствените правилници, организационните структури и т.н. А конвертируемостта на образованието е важна, за да бъдем сигурни в своите професионални умения и качества.
- Всъщност в момента българското висше образование според Вас реформира ли се?
- Реформата се ограничи до създаването на изисквания примерно за броя на хабилитираните преподаватели в дадена катедра, във факултет, и със смяната на модела на финансиране - премина се към поделено финансиране, като от една страна, са студентите, а от друга - държавата. Този модел има икономически смисъл дотолкова, доколкото образованието е благо от смесен тип - полза извличат както индивидуалните потребители на образователната услуга, така и обществото като цяло, което предполага ангажираност на държавата с финансирането, тъй като е ясно, че колкото повече са знаещите хора, получили висше образование, толкова обществото ще бъде по-проспериращо. По принцип е така.
- Известни ли са намеренията на Ваши колеги дипломанти - да останат да си търсят работа в България, или да търсят възможност да продължат обучението си в чужбина с намерението да се устроят някъде там на работа?
- Аз си мисля, че младите хора, не само завършващите висшето си образование, търсят реализацията си тук и веднага. Някои я намират. Това говори за засилени очаквания - нещо нормално за нашето поколение, а и за динамиката на процесите в обществото, в което живеем. И тези от тях, които не могат да се реализират тук, търсят възможности в чужбина. Не знам дали са повече желаещите да заминат в чужбина. Но е сигурно, че ако ние успеем да осигурим международно признание на българското висше образование, ще се разкрият повече добри перспективи пред студентите не само навън, но и тук, у нас.
- В Икономическия университет тази есен се създаде сериозно напрежение заради многото желаещи да продължат образованието си в магистърската степен и малкото отпуснати места. Как се реши въпросът?
- Това е защото количеството на услугата образование е лимитирано от Министерството на образованието и науката и липсва всякаква либерализация в областта на висшето образование. От министерството се чуват гласове, че от следващата нова учебна година магистърската степен ще бъде отново либерализирана, което предполага освобождаване на количеството за прием. Но от друга страна, това може да означава и оттегляне на държавата от ангажимента на финансиране на този вид образование. Това ние ще се постараем да не се случи - ще настояваме да има някакъв минимален, субсидиран от държавата прием.
- А какви изводи направихте след опита да дадете оценка на преподавателите във вашия университет?
- Идеята е отдавнашна, но едва сега можахме да я осъществим. Нормално беше на някои преподаватели да им хареса, на други - не. Качество на образованието пряко кореспондира с качеството на преподавателския състав. Сегашната система на възнаграждение на преподавателите в никакъв случай не може да се каже, че ги стимулира да преподават качествено, да бъдат ориентирани към студента, да бъдат етични, ако искате дори. Идеята ни в случая беше такава: тези, които действително жертват повече от себе си, да бъдат наградени, макар и нематериално.
А самата идея за оценяване на преподавателите е заложена в кредитната система, за която говорих - примерно изборът на дадена дисциплина е косвена оценка и за преподавателя. Ние искаме да увеличим правата на студентите като потребители. Това е много важно, защото повечето от преподавателите не чувстват така нещата. И това беше причината някои от преподавателите да не са доволни от идеята да ги оценим и влизайки на лекциите, да казват: Не се връзвайте. Те не могат да проумеят, че студентите също имат право да ги оценяват, тъй като ние сме потребители на образованието. На някои преподаватели очевидно не им харесва огледалото и е напълно нормално да не искат да се погледнат в него. Ние си мислим, че акцентът в образователната система трябва да бъде върху студентите. Преподавателят не трябва да се старае да ни моделира по своя си профил на ерудиция, а да ни помогне да се развиваме като личност. Защото на съвременното общество са му необходими хора личности, които да имат съответните професионални знания, но и умения за работа в екип.
- Всичко това може ли да стане реалност в близко време?
- Необходими са промени в нормативната рамка на национално ниво, реорганизация вътре в университетите, но най-вече промяна в отношенията на властимащите в университетите. Ние си представяме университета като умален модел на обществото. Студентските структури като нашата и въобще студентите трябва да бъдат своеобразен коректив в обществото, да искат новото, да се отнасят с нетърпимост и непоносимост към нередностите. Ние можем да сме активна страна, каквато е позицията на гражданското общество например.
Президенти с късмет
Президентите на Салвадор и Никарагуа по чудо избягнаха смъртта, съобщи АФП. Държавният глава на Салвадор Франсиско Флорес летял със своя самолет на среща с президента на Никарагуа, когато по време на полета пилотът открил, че е счупено едно от колелата и че спирачките не работят. Въпреки това самолетът успял да се приземи на две колела. По същото време домакинът му Арнолдо Алеман решил да излети, за да посрещне своя салвадорски гост.
