Национализация II в ход
С наближаването на изборите страстите около Агенцията за чуждестранна помощ се разгарят
Колкото повече замирисва на избори, толкова повече ще чуваме за благотворителност. На сцената пак излиза главният герой - Агенцията за чуждестранна помощ и мераците да бъде употребена по най-удобния за политиците начин. От създаването си в началото на демократичините промени до сега тя извършва преразпределението на чуждестранните дарения. Те обаче са намаляват с всяка изминала година, като от 1997 до 1999 г. спадът е близо два пъти. Причините не само в уж подобрения жизнен стандарт на българина, а и в огорчението на дарителите, които не рядко са влиятелни и в политическия, и в икономическия живот на своята страна организации. Въпреки твърденията на шефа на агенцията Владимир Абаджиев, че 91 на сто от помощите се разпределят с изричната воля на дарителя, сигналите за трудности при получаването на хуманитарните пратки зачестяват. В Германия например официално се признават 10 процента разход за подсигуряване безпрепятственото получаване на дарението от желаната организация. Задължително е и депутат от управляващите да работи заедно със сдружението, натоварено да вземе и разпредели по предназначение помощта.
С началото на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз Министерският съвет взе решение да бъде закрита Агенцията за чуждестранна помощ. Намерението обаче запецна из кулоарите на парламента.
Повишават от днес цените на горивата
Отново повишават цените на горивата от днес. Заводските цени скачат средно с 2,8 на сто, съобщиха от "ЛУКойл Нефтохим" - Бургас. Според специалистите от бургаската рафинерия увеличението се налага поради продължаващата тенденция към покачване курса на щатския долар спрямо лева и поскъпването на суровия петрол на международните пазари.
Крайните заводски цени на "ЛУКойл Нефтохим" - Бургас, в които влезат фабрично заводската цена, акциз, еко-такса, пътна такса и ДДС, бяха увеличени за последно на 16 август 2000 година средно с 3,73 процента, припомниха от рафинерията.
Сега най-голям скок има при цените на дизеловото гориво и газьола. Те са се качили съответно с по 5,21 и 7,37 %.
Заводските цени на горивата се променят, както следва:
Полицията продължава издирването на осемгодишно дете
РДВР - Варна, търси съдействие за издирването на изчезналата на 17 август Невин Мехмедова Реджебова от Суворово. До този момент издирването на детето е в задънена улица. За последно то е била забелязано на 17 август около 17,30 часа в центъра на града.
Полицията разпространи вчера повторно описанието на изчезналото момиче: видима възраст - 8 - 9 години, ръст - около 120 см, телосложение - слабо, лице - продълговато, мургаво, коса - черна, къса, права (момчешка прическа), очи - кафяви. Детето е облечено с бяла рокля на сини точки с копчета отпред, дълга до коленете с бухнали ръкави. Обута с черни чехли в горната част с рисунка. Невин чува трудно с лявото ухо, оплаквала се е от болки в гърлото.
Синът на Теодосий Симеонов не искал да плати вход за дискотеката
Инцидентът с 22-годишния Стефан Симеонов, син на правосъдния министър
Теодосий Симеонов, най-вероятно е възникнал, защото охранителите на дискотека "Анаконда" са поискали от него да остави на входа, преди да влезе в заведението, личния си законнопритежаван пистолет. Това каза директорът на РДВР - Плевен, майор Валентин Цоновски. Посетителите, сред които бил Стефан Симеонов, отказали да платят входна такса и затова е избухнал скандалът, е версията на охранителите. В момента полицейската проверка по случая продължава. Тя е разпоредена от окръжната прокурорка Евелина Попова. В РДВР няма данни за извършени криминални прояви от Стефан Симеонов, уточни директорът на РДВР. Както БТА съобщи, миналата нощ около 2,40 часа между посетителите на дискотека "Анаконда" Стефан С., 22-годишен (в официалното съобщение на полицията, дадено 16 часа след инцидента, не се съобщава, че Стефан е син на министър Теодосий Симеонов), приятеля му Ерджемент К., 24-годишен, и служителите на охраната Ивайло П., 45-годишен, и Владимир Д., 22-годишен - и четиримата от Плевен, избухнал спор. Повод за инцидента станал редът за посещение на дискотеката. Спорът прераснал в побой и по това време Стефан С. произвел два изстрела - във въздуха и в земята, при което е прострелял в петата Страхил С., 30-годишен от Ловеч. Той допълнително се включил в побоя. Стефан доброволно е предал оръжието си на полицията. Чрез хирургическа намеса от петата на Страхил куршумът е бил изваден, за живота му няма опасност, казаха от РДВР. Според директора на плевенската РДВР, ведомството му не е било длъжно да съобщава, че авторът на прострелването е син на правосъдния министър. Ние не сме се опитвали да прикриваме фактите, но не сме и задължени да уточняваме кой на кого е син, каза майор Валентин Цоновски. Говорителката на РДВР Мариана Цветкова заяви пред журналисти, че е направила официалното съобщение за инцидента още сутринта, като е пропуснала името на сина на министъра, защото случаят още не бил изяснен.
Сянката на посредствеността
Вече и на оределите овчи стада по селата е ясно, че мръсната пяна от годините на рухването на тоталитарната система трайно се настани във всички структури на властта. Достатъчно е да се вгледате в общинските съветници. В тяхното поведение. По време на заседания. Когато разговарят помежду си или с други хора. Когато се изказват. Когато репликират.
Понякога (при това нерядко) тяхната посредственост избива в откровена простотия. Можете да си представите следната "безобидна" ситуация. По време на обсъждане на съдбата на общинска собственост съветник, седнал на подиума, с гръб към водещия (председателя), отпива от половинлитрова бутилка с минерална вода. "Служебно" дебел, той пренебрежително наблюдава залата. Очичките му са скрити в подпухналото му от затлъстялост лице. Той очевидно скучае. И когато тази поза му омръзва, той репликира с уличен жаргон, изказващ се от другата група (лагер) и с походката на затлъстял паток напуска залата.
От посредствеността до простотията разстоянието е минимално.
Посредствеността и простотията са кръвни братя. Тяхната фасада е високомерното поведение. В смисъл - вижте ме, аз съм общински съветник!
Човек, доскоро незабележим с нищо, битуващ в неизвестността, съзрял изведнъж, дошлата му изневиделица възможност чрез много "хараламбене", както казва Радичков, да бъде забелязан, той с лакътно-промушващата се тактика си проправя път към челото на колоната от опиянено множество.
Там той се извисява. Ситуацията е сюблимна, т.е. революционна. Нужни са кратки, но силни изрази. Долу! Да живей! Ние знаем как! Ние можем.
Грънци! Нито знаят, нито могат. Те само искат. Напират да са напред. В този момент те са подобие на кръвожадни животни, усетили миризмата на кръвта. В случая на властта. Ах, тази сладка власт! Тя осигурява всичко.
Тя дава на посредствения всичко. Без властта той не може да има нищо от онова, което тя му предлага на тепсия. (Може и на чинийка със синя лентичка.)
Без власт такива индивиди са незабележими с просто око. Не поеме ли ги вълната и издигне ли ги, ще забележите как там отвисоко сияят посредствеността и простотията им с вече променена физиономия - сериозна, важна. Осанката им вече не е смачкана, а изправена, вижте ме, санким, какво голямо нещо съм. Пък то - едно голямо нищо.
Възможно е да сте забелязали, че почти всички дребни мъже неистово се стремят във властта. Защото властта ще ги извиси. Може би повечето от тях си представят как в момент, когато слизат (примерно по стълбичката на самолета шкиперът съобщава: пристигна високият гост еди-кой си.
Високият. Това е много важно. Няма значение какъв смисъл се влага в протоколното изречение. Важното е, че става дума за него, вече извисения над другите. Властващият. Че с това се изчерпва неговото съдържание - не е важно. То засяга тези, които са го избрали. Те да му сърбат попарата от простотия, наглостта и безочливото гушене с благинки, нахалното му поведение и многознайковщината.
Колцина от интелектуалния ни елит са във властта? На пръсти се броят.
Грамотният, умният, извисеният над дребнавостите човек няма нужда от допинга, наречен власт. Той знае кой е, какво е и какво може. Той е личност. Той има нужда от себедоказване. Умният, възпитаният, добрият човек говори благо, нормално, по човешки. Той не крещи, не назидава. той не се кара, когато му задават някой по-така въпрос. Той простичко и в същото време умно обяснява, защото знае - другите също са хора. А ако случайно забележите във властта такива хора, то те там са попаднали от наивност, въобразявайки си, че нещо може да се направи в тази навалица от посредственост. Посредствеността, яхнала властта. Господи, какво излъчване на властимане! Каква безцеремонност! За надутостта им още няма измислен манометър - тя е неизмерима, безкрайна.
Посредствеността, както и простотията са много гладни. И колкото повече лапат, толкова им се отваря апетитът. Посредствеността лапа така, сякаш й е за последно. Което комай е и единствената умна мисъл, която се вихри в празните им глави. И като си помислите, че за целия този панаирджилък сме си виновни ние, дето сме им я дали тази власт. Да ни пита човек защо? И най-важното докога?
Художникът Едмонд Демирджиян пред "Черно море"
Ами ако музата е отишла на друг адрес... ДОСИЕ
Едмонд Демирджиян, българин, софиянец, роден на 2 април 1951 година.
Възпитаник на Националната художествена академия и проф. Димо Заимов.
Има доста самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Последното му гостуване във Варна бе по повод изложбата му в "Артеа център" и участието му в Дните на пластичните изкуства.
- "Най-доброто от Едмонд" бе мотото на изложбата Ви в галерия "Артин" миналата година. Тогава казахте, че тя по-скоро илюстрира моментното Ви самочувствие, което не е агресивно голямо, а толкова, че да Ви помогне утре пак да застанете пред платното. Сега с какво самочувствие дойдохте във Варна?
- Действително за всеки творец е задължително да има прилично количество самочувствие, за да може да продължи да работи. Сегашната ми изложба е по-скоро закачка с Варна и варненци. Картините и обектите са специално работени за галерия "Артеа" и празниците на пластичните изкуства. Това не са умозрителни, дълбоки и програмни картини. Те по-скоро придават лятно, ваканционно настроение. Вижда се и от самите цветове и форми - все неща, които те карат да се усмихваш, да се чувстваш толкова добре пред тях, сякаш си седнал в удобно кресло. Използвал съм няколко вида материали. Обектите, т.е. играчките за възрастни, са съчетание на нещо пластично и на цвят едновременно, има малки картини акрил, има и колажи върху хартия със смесена техника.
- В някои от картините Ви има и част от календар. В случая календарът какво е - материал, символ на наши, човешки ограничения, или може би израз на някаква Ваша житейска философия?
- Календарът всъщност винаги е бил нещо магично, нещо мистично. Това е нещото, което не може да се върне, както знаете, а върви само напред за жалост. Но в случая аз не съм вложил никакво философско или друго послание, а съвсем произволно съм подбрал изрезки, защото календарът ме привлича като графичен знак. Но пък подобни процеси са били и винаги целенасочени. Явно неслучайно календарът е попаднал в полезрението ми, като имаме предвид, че човек прави някои неща, без да ги осъзнава.
- Поставяте ли си определени цели, подготвяйки поредната си самостоятелна изложба, и съобразявате ли се с изискванията на галеристите?
- Специално от галерия "Артеа" не съм имал условия. Когато Румен Серафимов ме покани, ми подсказа по-скоро да направя нещо по-освободено, по-лятно. Дотолкова са ми съображенията. Но пък и самият аз много обичам Варна и знам, че тук винаги е много приятно. Не че искам нещо да доказвам с поредната си изложба, тя за мен е като необходимостта човек да се занимава с гимнастика, да тренира нещо един-два пъти в седмицата.
Ако художникът се затвори в себе си и заживее прекалено умозрително, ще загуби връзка с реалността и няма да може да види нещата в контекста на друга, а не само на неговата лабораторна - каквато е ателието, среда. В този смисъл е необходимо, абе, ако ще само залудо, както се казва, да се правят изложби. За да имаш представа за себе си къде се намираш, какво правиш.
- Известно е, че сте виртуоз на барабаните. Определяхте ги като играчка за възрастни, без която не можете. Сега виждам, че имате и картини - играчки за възрастни. Възрастният човек трябва ли непременно да има играчка и ако няма, какво означава това?
- Възрастните трябва да имат играчки. Те могат да не са обекти, създадени от тях. В момента, в който спрат да мислят за играчки, считам, че духовно са умрели, защото тогава се превръщат в лоши чичковци и истерични лелки, които стават досадни и са в тежест на хората около тях.
На мен лично ми е много по-симпатичен един възрастен човек, който се шегува, намига на руси гаджета. Такъв човек чувствам по-близо до себе си, отколкото някакъв моралист или сухар, който, озлобен от напредването на възрастта, мрази всичко младо, всичко шарено, всичко налудничаво.
- Чувствате ли необходимост от муза?
- Не, аз никога не съм имал желанието някой да ме посещава под каквато и да е форма на муза и да чакам съответната сила, защото съм професионален художник. Всеки един професионалист не би трябвало да разчита на такива случайности, защото музата може да е на друг адрес в момента, да е попаднала в задръстване и какво, аз трябва да чакам. Затова мисля, че професионалистът трябва сериозно да се занимава с професията си, независимо дали е художник, музикант, шлосер и т.н. Еднакво отговорно трябва да се отнася както матричарят - моят баща беше матричар, така и художникът, и лекарят, и музикантът към професията си. Защото в края на краищата, пътувайки из чужбина, независимо дали е Германия, Австрия, Америка и т.н., и сравнявайки с нашата ситуация, основната разлика не е в богатството между хората, системите или държавите, а в следното нещо, което смятам за мое малко откритие - че биологичната същност, физиката на човека оттатък има неразривна връзка с професията, която упражнява в момента. Може и да е заложено, може да е и съдба. Докато при нас, в България, между биологическото същество и един аптекар например няма връзка и във всеки момент, в който има възможност да кръшне, той ще го направи, но вече няма да е аптекар. Ето, това е моето откритие. Заради това всъщност са проблемите на България, а не заради липсата на пари.
Може да се живее и с по-малко пари. Но например влизаш в някакво заведение и те обслужва сервитьор, който си мрази професията. Ами това те огорчава и те кара да си обърнеш погледа към чужбина и да изчезнеш в удобния за тебе момент. В една поща в Лос Анджелис, да речем, действително служителката не се радва кой знае колко на това, че си влязал там, но поне видимо не те мрази. Ето това е основната разлика.
- Не Ви ли се струва, че нашите политици прекалено дълго чакат да ги споходи музата, че да се сетят за страната си и за народа си?
- Много лесно е примерно да упрекна политиците. Аз обаче имам подозрение, че нещата са по-сложни. Всеки политик трябва да е професионалист, да не е корумпиран, да е състоятелен, както е в другите държави. Чудовищно лошо е, когато, да речем, се използва някакъв пост за лична облага. С една дума: политиците просто трябва да си вършат работата.
- Вие сте от българите, които живеят и в чужбина, и в родината си.
Чувствате ли се поканен на националния събор на Рожен и какви са очакванията Ви за България?
- Не само се чувствам поканен, но съм и поканен, не знам дали знаете.
Трима художници сме поканени да открием изложба: Греди Асса, Николай Алексиев и аз. Самият аз не съм запознат с характера и целите на тази среща. Предполагам, че ще ми станат ясни, когато отида на събора. Но една такава среща между интелектуалци, предполагам, ще е много полезна.
Въпреки че самият аз мисля, че по този начин нищо няма да се промени. А и не съм чул преуспяващи българи в чужбина да помагат на България. Имам големи съмнения в това отношение.
- Г-н Демирджиян, ние, българите, по природа сме и оптимисти, и гостоприемни люде, но в същото време и чешити, и нихилисти. Струва ми се, че и на Рожен ще се усети това. Според Вас на какво се дължи това пъстроцветие от нрави?
- Смятам, че боравим с инертни митове за българското гостоприемство, за състрадателността, съчувствието. Това са глупости и измислени неща. Знае се пианската приказка: а, той ли, в 3 часа след полунощ да му се обадя, ще дойде да ми помогне. А аз пък не познавам такива хора. Ако се обадиш в 3 часа, най-много да те наругаят. А се съмнявам, че и "Бърза помощ" ще дойде в 3 часа, защото няма бензин, да речем. Това състрадателност ли е?
- Значи ли, че у българина е настанала огромна промяна в скалата на ценностите му?
- По време на комунизма имаше чадър, който регламентираше нещата - никой от никого не се интересуваше, никой нищо не работеше, само че си получаваше заплатата. Сега някои, които работят повече, понатрупаха пари, а другите, които не успяха да го направят, се озлобиха. И в този смисъл сега например у нас цари всенародно озлобление. Но това не е нихилизъм, това е озлобение между самите хора. Трябва да се сменят поколенията, за да се смени самият начин на мислене, за да се разбере, че има пряка връзка между положения качествен труд, възнаграждението и начина на живот. Като произвеждаш по-качествени, по-полезни неща, ще живееш и по-добре. Като не произвеждаш нищо или е некачествено, ами ще си беден.
- Кое е онова качество у българина, което Ви дава надежда?
- Единственото нещо, в което аз вярвам, е професионализмът. Нищо друго.
Знам, че професионализмът, производството на качествен продукт, независимо какъв е той - интелектуален или материален - ще доведе до прогрес. И второто нещо, заради което не губя надежда за България, е, че ние сме талантлив народ. Но веднага ще прибавя, че си пилеем времето с глупости.
- А коя е най-голямата ни национална глупост?
- Много често нашенецът гледа в канчето на съседа, а не в своето. Тази сеирджийска черта е много лоша. И незаинтересоваността също много ни пречи. Всеки у нас мрази професията си и смята, че му е временно занятие. Българската сервитьорка си мрази клиента, който е дошъл в ресторанта. Обяснете ми този феномен? Докато в другите страни сервитьорът ще се изпотрепе от бързане и престараване, защото знае, че утре може и да не е в това заведение. Българинът не може да приеме и да бъде в обслужващия персонал - 8 милиона сме и всички искат някой да ги обслужва, но не и да обслужват. Там ни е трагедията. Е, има вече и някакви светли нюанси. Не може всички българи обаче да са като Стоичков.
Той е един. Но нали и някой трябва да къса билетите за стадиона - такива са възможностите му. Друг може само да продава семки. Ще има и такива, които да коментират.
- Засега апокалиптичните прогнози за края на света, които ни заливаха в края на миналата и началото на 2000 година, са в затишие. Но по всяка вероятност ще се появят отново - нали сме на прага на ново столетие и на ново хилядолетие. Имат ли подобни прогнози някакви реални основания?
- Всички прогнози за потоп, за край на света, за земетресения и т.н. са спекулация с късата памет на човека. Знаете какво стана преди около 60 години - избухва Втората световна война. Да не би светът тогава да е бил на границата на някакво ново столетие или ново хилядолетие? Не. Човекът е просто изрод и поради това той воюва. Той е още и садист. Той е и тлееща бомба. И когато в един момент миряса, започва да говори за следващите си ходове. Кажете кога са спирали земетресенията? Нещо по-особено да е имало миналата година, когато хиляди народ остана под развалините след земетресението в Турция? Не. А какво ще кажете за самолетите, които катастрофират или пък се запалват, вследствие на което загиват също много хора. Ами зверствата, отрязаните глави... Катаклизмите не са спирали, независимо дали се сменят един с друг век, или едно с друго хилядолетие.
- Каква Ви се иска да е България след десетилетие - две?
- Богата, щастлива държава с нормални хора. Защото знаем, че човешкият живот е много кратък. А представяте ли си каква драма представлява следната картина: цял живот си живял като куче и като куче да умреш... Отвратително.
"Калиакра" пак остана на сухо
Образно казано, защото слава Богу, ветроходът си плава. Все още!
Въпросът е докога. Вчера "Калиакра" трябваше да участва в парада на ветрилата, който се проведе в холандски води и бе официално закриване на регатата "Тал шип 2000", в която родната баркентина участва и заслужаваше да види финала й. Да, ама не достигнаха $30 000, за да отиде корабът ни до холандското море. Бизнесмени от ниската земя осигурили половината от парите, но у нас така и не се намери някой, който да даде останалите мизерни $15 000. Защото за морските стандарти те са наистина мизерни (около 5 провлачвания в пристанище Варна например). В същото време "Калиакра" плава убедително между Варна и Албена за около 5 часа и вози туристи на морска разходка. Простата сметка за цената на този рейс е следната: 36 души по $35 30 пъти, което е равно на $37 800. Дано част от тези пари (печалба), които ще се увеличат до края на лятото, да остане за догодина и "Калиакра" отново да участва във ветроходна регата.

