Интервю
Скулпторът проф. Валентин Старчев пред "Черно море"
Българите сме хора на надеждата
ВИЗИТКА
Валентин Старчев е роден през 1935 година в Стара Загора. Завършва скулптура при проф. Марко Марков в Художествената академия в София. Работи в областта на монументалната, декоративната и кавалетната скулптура. Автор е на монументи в София, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и др. Има доста самостоятелни изложби в България, Австрия, Франция, Русия, Дания, Япония и други страни. Носител е на много отличия. В момента е професор в архитектурния факултет на Университета по архитектура и строителство - София. Домакин на първата му самостоятелна изложба във Варна това лято бе галерия "Артин".
- Проф. Старчев, май не сте идвали от времето, когато Варна беше домакин на пленера по скулптура на открито - повече от две десетилетия?
- Не, по-малко са, от 10 - 12 години не съм идвал. Но с всички мои варненски приятели се виждам, защото те идват в София, правят изложби.
- Приятелите Ви наричат Старчето. Харесвате ли си това име?
- Да, защо не. То ми е от студентските години. Сега вече си стигам името, а преди ми беше интересно.
- Вие от обидените на българското правителство творци ли сте, които не бяха поканени на срещата с Иван Костов през пролетта?
- Не съм обиден на правителството, защото ми е ясна ситуацията, в която се намираме, ясно ми е как се развива през последните години България, но пък и правителството едва ли би могло толкова много да направи. Аз реагирам само на такава теза: първо да оправим икономиката, а после - културата. Мисля, че двете неща вървят заедно и на правителството, на министерството, а и на Иван Костов трябва да им е ясно, а може би им е ясно, но им е трудно, че културата движи абсолютно всичко. Културата навлиза навсякъде - в тоталния дизайн, който е навсякъде, архитектурата, предметите на бита и всичко, което ни заобикаля - това е въпрос на култура. Ние не можем да се мерим с другите страни, ако не се стремим непрекъснато да повишаваме това наше ниво. Не е въпросът да вземем нещо наготово, а да имаме отношение, а защо не и да създаваме. А тази култура се гради на базата на хората на културата. Те създават пластовете, на базата на което хората повдигат своето духовно ниво - постепенно, неусетно с литература, музика, изобразително изкуство, театър и прочее. Всичко това трупа вътрешни, дълбоки знания, които променят човека. Въпреки че това става много бавно, човек, особено що се отнася до предметите около него, бързо трупа култура - т.е. новите неща му допадат, харесват му, има отношение, знае кое е по-хубаво, кое по-ново, не само като функция, но и като естетика и дизайн, търси го. Всичко това е важно нещо. Културният човек обаче е културен и на работното си място. Това значи той да проумее дълбоко какво прави, защо го прави и че нещата не се свеждат само до правене на пари, а и до много по-сериозни неща.
- По отношение на битовата ни култура, не Ви ли се струва, че България е като гето - т.е. това е нашето днешно огледало?
- Има такъв момент. То е защото още сме бедни. Това е важен момент, ние не можем да си позволим още да бъдем луксозни, не можем да си позволим да имаме. Някак си хората преживяват с това, което имат и са се занемарили, но не духовно, а от нямане. Надявам се, че това ще се промени. Но промените стават много бавно. И точно това мен ме тревожи. А то става много бавно, защото хората, които ги движат, трябва да се организират, да се активизират. Човек като чете вестници, гледа телевизия, слуша радио и т.н., много често попада на негативната страна в живота ни - т.е. всеки оправя себе си и близките си, печели пари, а това не води доникъде.
- А кое от доброто в българския корен, което е запазено все още, би могло да ни помогне?
- Българинът е човек на надеждата, той винаги смята, че нещата ще се оправят, че има нещо добро, че не го лъжат, въпреки че напоследък започва да се разочарова от много неща. Но българинът е по природа душевно богат човек, той и в най-голямата си нищета е готов да защити личното си достойнство, надеждата си, готов е да застане зад някаква кауза. Всичко това е достойнство, на което се е крепил през много години. Има и имена в своята история, които са му пример за достойнство.
Българинът е и човек, който се жертва за много неща, а това не навсякъде го има. Може би трудните години, които е преживял през цялото си съществуване по нашите земи, са му изградили това достойнство.
На мен ми е ясно, че България е страна на кръстопът. Така че и хубаво, и лошо е минало, и добри, и лоши хора са минали, и всеки е оставил по нещо тук. Да не говорим за това, че не сме всички идеални, не сме всички герои и чистоплътни. У нас има всичко. Но си мисля, че доброто е големият процент. И в това е надеждата ми.
- Творецът е надарен с интуиция. Какво Ви подсказва Вашето шесто чувство - на какви дела ще се посвети човечеството през първите едно-две десетилетия: дали на природосъобразен начин на живот например, който е свързан с опазването на природата, или ще продължи да води войни?
- Светът отдавна е загрижен за състоянието на природата, наясно е, че химията, индустрията, войните и т.н. водят само до негативни последици. А връщането към природата, към чистотата й, което значи и крепко здраве, привлича хората. Затова и все повече стават привържениците на екодвиженията. У нас също вече се мисли по тези въпроси. Но да се надяваме, че ще започнем да ги решаваме разумно и цялостно, а не еуфорично, нагласено, амбициозно. Ние занемарихме доста природата си, изоставихме и дворовете си, ако трябва да кажа истината. По този повод ще отворя една скоба. На симпозиум по скулптура сме в Пирин, в село Илинденци. В своето слово към местните жители скулпторът Иван Русев каза: "Ние ви направихме едни неща, почистихме ви един мост, хайде сега и вие си почистете вашите дворове". На следващата година площадът беше изчистен, дворовете стегнати, къщите боядисани. От казаното нещо им трепна в душата на хората. Искам да кажа, че животът ги е принудил да занемарят нещата.
А що се отнася до войните, страшното е, че те са около нас, в нашия двор, в нашия полуостров. Въпреки последните приказки на най-силните държави, че трябва да се поуспокои топката около Балканския полуостров, да се подкрепят Балканите и да се приобщят към Европа, Балканите единствени останаха извън цялото. Какво ще стане, времето ще покаже. Все си мисля, че малките страни винаги стоят на колене пред големите, а и те не ги пускат бързо да пораснат. Защо големите страни, които знаят и са минали през такива периоди, не дойдоха да кажат след 10 ноември 1989 година, когато всичко се обърна: това се прави така, това - така, за да се оправите лесно, законите затова са такива и такива, а ни оставиха сами да си блъскаме главите? Странно ми е като поведение и затова все си мисля, че можеха повече да помогнат.
- Следващият ми въпрос ще обърне разговора ни на 360 градуса - защо не сте професор в Художествената академия: не са Ви канили, или Вие не искате?
- В архитектурния факултет съм от 1964 година на работа и тя ми допада. Веднъж ме поканиха в Художествената академия, но нямаше свободно място. Интересна ми беше архитектурата, правех много паметници тогава - имам три-четири големи паметника с архитектурни проблеми в тях, което ме свързваше и с архитектите, и с техните проблеми, и въобще с проблемите на пространството. Докато академията щеше да ме ограничи само в областта на скулптурата. Това е причината.
- Как изглежда градоустройствената картина на днешна България според Вас?
- Не обичам много да се бъркам в тези проблеми. Професията на архитекта е трудна и скъпа. В София направиха няколко много интересни къщи, които действително са скъпи и проблемни, авторите им получиха и награди. И добре е, че тези, които ги направиха, работят в нашия институт. Това според мен има някакво значение за поколението, което сега расте.
А другата страна на този въпрос е строителството, което много трудно се контролира. На базата на нормативите всеки търси да извлече максималното. И примерно в София, откъдето са главно наблюденията ми, наред с много хубавите сгради се направиха и много сгради близки до кича, с елементарни решения, просто само и само да се вземат парите. Така че има и положителна, и отрицателна страна в тази професия в момента, може би защото времето е такова. Има хора, които се грижат, разсъждават, пишат. Но градостроителството е процес, който не може лесно да се контролира, тъй като е масово явление, а и му влияят и много и различни фактори.
- Вашите монументални работи са известни. Сред тях е и паметникът на Георги Димитров във Варна. Къде се намира в момента, е друг въпрос. Не сте се отрекли от тази си работа, нали?
- Аз не се отказвам от нито една моя работа. Направил съм ги, вложил съм всичко, за да станат изкуство. Става дума за поръчки с определена тематика. Въпросът е доколко човек е искрен. Например всички мои паметници имаха, поне така си мисля, амбицията да внесат нещо ново, да имат символично, знаково значение, да се излезе от познатия пиедестал и отгоре фигура. И паметникът на Георги Димитров беше на тази основа работен, и в Бургас, както и пред НДК не са конкретни, а с общочовешко значение паметници. Пред НДК е правен по повод 1300-годишнината на България - има една композиция "Златният век на Симеон", една пиета - за жертвите, които е дала страната ни през тези години, има и един наш съвременник. В Бургас паметникът на съпротивата представлява четири фигури, които разкъсват един пръстен. Тези неща могат да бъдат отнесени и към сегашното време, и към миналото. Освен портретните всички останали мои фигури са много символични и много сигнални за събития и за време.
- Кое е по-трудно за Вас - да направите паметник, свързан с историческо събитие, личност или със съвремието?
- Различни неща са. Например в Стара Загора направих два конкретни паметника - на митрополит Методи в почти цяла фигура и на капитан Петко Войвода. Това са две мащабни портретни фигури. В същото време направих и един паметник в София, на околовръстното шосе, където изгоряха четиринадесетимата войничета, който се възприе, въпреки че е символичен. Човек се настройва и към едното, и към другото. Тъй като съм правил и едното, и другото, гледам да избирам - не кое от двете, а дали ми допада като идея, като тема, дали мога нещо интересно да направя. Ако не е интересно, се отдръпвам, въпреки че сега времената са такива, че човек гледа всичко да прави, защото не е като по-рано, сега работата е много по-малко.
Но пък сега казват, че авторът е много по-свободен. Не знам дали е така. Аз съм бил много свободен във всичко, което съм правил досега, никой не ми се е бъркал в нищо.
- Много мемориали се правеха преди. Това е, защото имаме някакъв национален комплекс - че сме малка държава например, която може да прави големи паметници, или е нещо друго?
- Много се правеха, много пари се отделяха, имаше и специално постановление. Знае се, че изкуството винаги е служило и се е използвало максимално от властта, защото е въздействащ фактор. Въздейства, когато е хубаво направено, когато не е - темата може да отиде по дяволите, но това е другата страна на въпроса.
- Компромиси правили ли сте?
- Почти не съм правил компромиси. Ако се смята това за компромис: да направиш нещо на политическа тема, но това не е компромис, а някакво отношение, възглед. Когато правих тези паметници, аз съм си поставял за задача да прокарам най-съвременните проблеми по мое разбиране, което значи, че ние - не само аз, няколко автори бяхме, се опитвахме да пробиваме закостенялото отношение. Мога да изброя някои от тях, но не е необходимо. На тези хора им бяха изхвърляни работите от изложби, недопускани проектите за паметници и т.н. Но това са личностите, които пробиваха пътя за следващите ги. Добрите творци не могат да се появят току-така, те се раждат на базата на изградени стъпала от много автори преди тях, които са си разбивали главите в твърдите стени. Говоря не само за скулпторите, а и за художниците. Едни от най-големите съвременни художници са били бунтари с изкуството си, то е било израз на тяхното несъгласие с нещо, начин за реакция къде по-явен, къде по-смирен. Големите автори с голямото си изкуство винаги с нещо са били напред и затова са били в конфликт с властта.
- Изкушавам се да Ви попитам накрая за мнението Ви по един нашумял през пролетта спор - трябва ли талантливият художник да завърши Художествена академия, страхувайки се да не опропастят дарбата му?
- А, хубава работа! Имаме няколко души, които не са завършили Художествената академия, но са много добри творци, като Енчо Пиронков например. Но Художествената академия изгражда много по-цялостно един творец и после той може да прави каквото си иска, а не да тръгне още в първия момент да прави велики неща. Най-големите имена в света са завършили сериозни школи и това си личи по творчеството им - и Пикасо, и Дали, и всички други. Това не е без значение. България дава стабилно образование в тази посока.
- А застрашава ли го нещо това образование според Вас?
- Мисля че не. И академията не е застрашена. Съюзът на българските художници е застрашен в борбата със Софийския университет. Мисля, че това е друга, много сложна тема, но българската интелигенция не може и не трябва да допусне такъв сблъсък.
Лада уби на шосето 75-годишен велосипедист
Лек автомобил прегази на пътя 75-годишен велосипедист от плевенското село Малчика, съобщиха от РДВР - Плевен. Инцидентът е станал между селата Българене и Малчика завчера около 15 часа. Лада с търговищка регистрация, шофирана от Иван С., 53-годишен от Търговище, е блъснала на шосето пътуващия в същата посока на велосипед Павел Г. На път за болницата пострадалият е починал. Според пътна полиция ладата се е движела с несъобразена скорост, а произшествието е станало в момент, когато шофьорът е отвлякъл за момент вниманието си. Той имал стаж като водач на МПС 30 години, уточниха от полицията. По случая е образувано следствено дело.
Регистрирани 35 пожара, 20 са загасените
На територията на страната вчера са регистрирани 35 пожара, 20 са загасените, към 17 ч. действащите пожари са 15. Това съобщиха на БТА от Временния ситуационен център на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет. Повечето от пожарите са засегнали стърнища и смесени гори. По-големи материални щети са нанесли 7 горски пожара. На територията на Софийска област има 4 пожара. Значителни материални щети е причинил пожарът в района на село Долно Камарци - Буново - Мирково - Смолско, от който са засегнати 1500 декара смесени гори. В потушаването на пожара са участвали екипи на националната служба "Пожарна и аварийна безопасност", Държавното лесничество, 40 войници от Българската армия и групи от местното население. Между селата Горни и Долни Окол, община Самоков, е възникнал пожар, който се разраства към местността Щъркелово гнездо. За оказване на помощ в ограничаването на пожара са привлечени 20 войници. Горски пожари в Софийска област има в района на селата Мухово и Мирково, община Ихтиман и на село Храбърско, община Сливница. Продължава работата по потушаването на четири пожара в Ловешка област. Засегнати са храсти, сухи треви и стърнища. В област Монтана се гасят 3 пожара. Предприемат се мерки за ограничаване на пожара в района на спирка Палилула, община Бойчиновци, в района на селата Бобошево, Кюстендилска област, село Драганово, област Велико Търново, и село Голямо Белово, област Пазарджик. В останалите области на територията на страната обстановката е нормална, съобщават от Временния ситуационен център.
