Българският език като средство за обезбългаряване
Новите документи на МОН подготвят почвата за ликвидирането на българската литература като учебен предмет
Националната идентичност на един народ не е в политическата му система, нито в икономиката, нито във финансите или селското стопанство. Единственото, което ни прави интересни за другите и ни въздига като нация, е нашето възприемане на Космоса - нашето изкуство, нашата литература, нашият мироглед, пресъздадени и препредадени за поколенията чрез образователната система, където водеща роля играят часовете по български език и литература. Тъкмо тук насочват днес усилията си радетелите за обезбългаряване на нацията, посланиците на разните отворени и затворени общества. Защото математиката е наднационална, географията вече е чужда (на последната матура бяха зададени два въпроса, показателни по съдържание: "Почви в България" и "Европейско машиностроене"), природните науки са всеобщи. Рекламирането на тестовата система като върхова изява на американското образование намира все повече противници. Както казват скептиците в образователната сфера, щом американската система е толкова добра - защо толкова се търсят "мозъци" от Европа, Азия, Африка за прочутите фирми в САЩ?
Последните крепости на българщината в образованието останаха литературата и историята. Затова са и такива яростни и напористи посегателствата върху тях, за което говорят новите опити на Соросовите лакеи, опити, изразени в два документа - Наредба - 2 "за учебното съдържание" и проекта за учебна програма, предвиден да влезе в действие от учебната 2001/2002 г. Наредбата излезе в ДВ бр. 48 и е подписана от министър Димитров, за авторството на програмата спорят две групи "специалисти", едната - водена от платен координатор на "Отворено общество". В наредбата се определят "равнищата на общообразователната подготовка на учениците в края на етап и степен на образование", а проектът предвижда основните критерии, цели, насоки на обучението по български език и литература, посочва задължителните произведения, с които трябва да се запознае младият българин. Общото в двата документа е примитивизирането и профанирането на литературата като изкуство и наука, довеждането й до средство в общуването, до метод за всекидневен живот. Подчертава се, че целта е "постигане на определено равнище на комуникативна компетентност", а в цялата наредба само веднъж се среща терминът "естетика" (в програмата е употребен четири пъти). Набляга се върху възпитателните цели на литературата, но те са така формулирани, че стават удобно средство за промиване на мозъци.
Аналитично-изследователското начало на учебния предмет е пренебрегнато, забравена е ролята на литературата като начин за естетическо възприемане на света и хората, проблемите се принизяват на битово-житейско равнище. Като при това самите автори са проявили некомпетентност и неграмотност, да не говорим за липсата на нормално родолюбие; те подчертават и изискват да се задълбочава обучението по откровено неистински проблеми - учениците трябва да преодолеят "изкуственото разграничение на българска и чужда литература" (ДВ бр. 48, стр. 69). Дори и професорите от бившето МЕИ би трябвало да разбират, че няма "изкуствени граници" между литературите, че всяка литература носи в себе си оригиналното виждане на света, оригиналното изразяване на народностната философия.
Многократното подчертаване, че става дума само за средство за комуникация, е формулирано още в т.нар. държавни образователни изисквания (ДОИ), приложение 1 към чл. 4, т. 1 на Наредба - 2: "Изучаването на български език и литература в средното училище цели постигане на определено равнище на комуникативна компетентност" - наукообразно, конкретно, потискащо, примитивизиращо. Според ДОИ езикът трябва да се разглежда и овладява като средство, на битово-житейско равнище, а не като начин за естетическо изразяване на личността. Впрочем за чиновниците от МОН и родоотстъпниците от обществата е необходимо и културно-образователно ограничение на децата ни. Те отсега определят, че може и трябва да има неграмотни или полуграмотни българчета: "... вероятно част от учениците да не продължат в по-горна образователна степен."
В наредбата авторът (или авторите) подчертава, че в учебните часове се иска историзиране и морализиране на творбите. Липсват предвиждания за аналитично, естетическо, художествено изследване на творбата. Затова пък морализирането се превръща в дидактическо въздействие - като в най-добрите години на соцреализма. Набляга се върху етичността, върху сблъсъка добро - зло, върху отговорността и търпимостта (?), престъплението и наказанието. Това ограничава естетическото въздействие. Никъде не се срещат постановки за изследване на красотата, на човешката душевност, на изразяването на морала. Набляга се на втръсналите и измислени "общоевропейски ценности" - учениците трябва да усвоят "общи хуманитарни ценности" (?), да придобият "социокултурна компетентност"(?). Малкото дете от начална степен трябва да "обосновава нравствени оценки за събитието... и мотивира своя ценностен избор". Интересно как ще обоснове избора си детето при прочита на "Макс и Мориц" - веселите палавници или жестокия, но "правилен" мелничар? А баткото от горния курс как да обоснове, че не му допада кристалночистият, но някак си нежив Бойчо Огнянов, че като художествен образ, като майсторско постижение Стефчов е много по-интересен? Авторите на документа искат да изсушат мисленето на децата, да го хербаризират, да го сковат в букаите на "правилно - неправилно", съответно "полезно - вредно" и така да постигнат необходимото равнище на "социокултурна компетентност".
Това косвено опростяване на душевността трябва да бъде продължено и от нововъведението за проверка - прехваленото тестване. Скептиците признават добрите страни на теста като метод за проверка на запомнянето и репродуцирането, но откровено отричат опитите с него да се провери начинът на мислене, на изразяване, на пресъздаване. Профанацията се задълбочава и чрез новонатрапените литературно-интерпретативно съчинение и есе.
Преведено от наукообразния език, който е главно "качество" и на двата документа, литературно-интерпретативно съчинение означава просто съчинение, интерпретиращо дадена творба, или... преразказ-разсъждение в най-добрия случай. Впрочем такъв термин в учебниците, в речниците, в литературоведческата наука няма. За пръв път се появи в указанието за 1999 г., по всяка вероятност - включено от някой "модерно мислещ" координатор. Скептицизмът по повод на този вид съчинения идва от факта, че досега преразказът с разсъждение беше употребяван до VII клас, когато го сменяше литературно-научното съчинение с възможност за изразяване на аналитичните и естетически компетентности на ученика. Във връзка с това трябва да отбележим, че МОН дава доста "перспективи" пред ученическото самостоятелно мислене и работата върху литературата. Предвидени са възможности като "Да се запознаят с най-представителните текстове на литературно-критическата традиция... ", "Да формулират собствени мнения... " и прочие пожелания, които звучат като даване право да се диша, да се мисли... В тази пожелателна сфера, изпълнила цяла колона в проекта, присъства и едно фамозно поръчение - "Учениците трябва да усвоят: Основни източници на литературна информация... различните видове информационни бази данни. " При бедното, просещо, умиращо днешно училище това пожелание звучи цинично. Да не говорим за други изисквания - като например ученикът да прави преводи на и от чужди езици, които преподавателят да проверява (?). Демагогско за съвременния ни хал, но затова пък звучащо внушително. Е, все ще даде възможност за някоя чиновническа командировка, заплатена с още някакъв заем, който днешните първолаци да изплащат до пенсионирането си.
Това пожелателно "извисяване", а в действителност принизяване, на литературата като учебен предмет гони и друга практическа цел. Така се разтваря все повече ножицата между средното образование и изискванията за кандидатстване във висшите училища. Естествено подобен подход ще бъде приветстван от мафията на частните учителки и от радетелите за ликвидиране на масовото вече висше образование у нас, но къде отива желанието на българина неговото дете да получи възможност за изява, да успее в живота? Такава възможност днес дава висшето образование - за съжаление използвано далеч от тук.
Твърде интересни са програмите с изучавани произведения за V, IХ и Х клас - които ще влязат в действие след година. И за които вече се подготвят учебниците. Нищо че уж обсъжданията продължават.
В V клас учебното съдържание е разделено по две теми. В "Родът и животът" са предвидени три български приказки и пет чужди. Нищо лошо за Х. К. Андерсен и Братя Грим, но в САЩ "Спасителят в ръжта" - едно средно според изисканите европейски вкусове произведение, се изучава в отделни семинари, подробно, взискателно. Защото е американско, родно. А втората тема (чуйте как звучи!)
"Основни ценности на българската народност" е с една българска и две ромски (цигански) приказки плюс една еврейска. Полезно и благотворно е познаването на други етноси, обичаите и нравите им, но за чия сметка... Ако посочим и наблягането върху празниците на турци, роми, евреи, при това в същия раздел - това патриотизъм ли е, или криворазбрана обективност? Добре заплатена.
Още по-ясно това отродяване се вижда в IХ и Х клас. Многото часове, отделени на европейската литература, озадачават при повсеместната липса на учебно време. Затова пък от родната литература в IХ клас е подбрана "Беседа против богомилите" и детайлно изучаване на идеите и вярванията им - разрушителни и за църквата ни, и за държавата. Заклеймяването на свещенослужителите, съчетано със съвременното политизиране на религиозните въпроси, предизвиква доста питания. Затова пък едно възхваляващо единствения ни държавен и политически деец, още приживе признат за светец - "Похвално слово за свети патриарх Евтимий Търновски", е умело скрито от децата. Нищо няма за Светата апостолска православна църква и нейната роля за израстването и оцеляването на българщината, за просветителската й дейност. Дори някои общобългарски светли моменти са укрити - нито ред няма за Търновската книжовна школа, за разпространените извън родината ни книги, за дейците, излезли от тая школа.
Твърде спорен е подборът в Х клас. Изчезва познатият "Тартюф", а на негово място идва "Дон Жуан". Кой ли управник, пропагандист, лицемер се страхува да не го разпознаят? Учениците се претоварват с Верлен, Рембо, ни в клин, ни в ръкав се предлага "Майстора и Маргарита". А българската възрожденска литература е отново дамгосана. След вечната "История славянобългарска" идва направо П. Р. Славейков. На т.нар. второ ниво са укрити бунтовните стихове на Чинтулов, патриотичната драма "Иванко, убиецът на Асеня", трудната, но исторически въздействаща и човешки вярна "Житие и страдание грешнаго Софрония". Кой ли се е постарал "в духа на добросъседство и евроатлантизъм" да скрие всички тези силни, патриотични творби? Кой ли се бои от размисли върху образа на тихия, но свободолюбив и хуманен апостол Софроний Врачански? Кой ли не желае да се чуват песните срещу робството и поробителите? Кой ли бяга от вечния конфликт на българската чест и елинското коварство? Кой иска да укрие произведенията, отразяващи едно жестоко, мъчително, но гордо и бунтовно минало? Миналото на дедите ни, миналото на родината!
Изключително подозрително за скептиците, преживели въздействието на една пропагандна машина, звучат някои изисквания и постановки в Наредба - 2 и в проекта за учебна програма. Като в най-добрите години на сталинизма се подчертава, че трябва да се набляга върху "връзката между художествен строеж и обществена функция". Присъстват много двусмислени и откровено фалшиви твърдения - "ненарушимостта на универсалната ценностна система", "връзката между строеж и въздействие" (типична вулгаризация). Набляга се не върху естетиката и художественото въздействие, а върху възпитателното значение, върху "съществените хуманитарни проблеми", "житейски проблеми", "трайни хуманитарни проблеми", "въздействен потенциал".
Заплашително за младата ни демокрация звучат някои изисквания към учениците, които те трябва да усвоят. При това задължително. Върхът е: "Учениците трябва да усвоят:.. 2. Принципът на йерархията, предаността и дълга."
Цялата тази подготовка и трескаво натрапване на нови постановки и критерии, включени в държавните образователни изисквания, цялата пропагандна акция около "новото" мислене е всъщност поредният опит за принизяване на образователния минимум, за косвено опростяване на учениците, за превръщането им в програмирани роби и консуматори. Вулгаризацията на изкуството, космополитизирането и демагогията с литературата, превръщането на часовете по български език в обучение за елементарна комуникация са още едно от нароилите се нагли посегателства срещу българщината, още една крачка към обезбългаряването на народа ни. И това ли ще преглътнем послушно, с широко затворени очи, вперени в сладникавите сериали и политически шоута, заети само с биологичното си оцеляване?
А кой ще спаси децата на България?
Загинаха шофьор на "Ауди" и дете
Автобус с испанци катастрофира тежко на път за "Варненско лято"
Лекари се борят за живота на 41-годишна жена, испанците невредими
Автобус с испанци катастрофира тежко на път за фестивала "Варненско лято", съобщиха от РДВР - Добрич, вчера. При нещастието загинаха двама българи - 12-годишно момченце и 33-годишен мъж.
Произшествието е станало в 14,45 часа по пътя Балчик - Албена. Автобусът с варненска регистрация е превозвал 47 чужденци. На 3 километра от кръстовището край Двореца в Балчик "Ауди" със софийска регистрация се удря челно в "МАН"-а. Леката кола се опитва да изпревари друг автомобил при десен завой въпреки забранителния знак на платното. При удара загиват на място шофьорът на "Ауди"-то Николай Костов и малкият Васил - син на негов приятел. В колата е имало още двама пътници. Друго 12-годишно момченце оцелява с незначителни драскотини. Тежко е ранена 41-годишната Зоя. Лекарите се борят за живота й.
Сред гостите от Испания няма пострадали. Пътят Балчик - Албена е бил отцепен за повече от два часа. Следствието изяснява обстоятелствата, при които е станала катастрофата.
Има бира
От вчера Варна, освен морска, бе номинирана и за бирената столица на България. 100 крана 18 дни ще леят най-лятната напитка по 24 часа в денонощието. Бирата няма да свърши, обещават от "Варненско пиво", който издържи, издържи... Куче се кандидатира за кмет
Вписаният в бюлетините кандидат за кмет на градчето Кингс Маунтин (Северна Каролина) Паркър Керъл привлича силно вниманието на избирателите, но не заради обещания да намали данъците, а защото е куче, пише електронното издание "Кану". 15-годишният шоколадовокафяв лабрадор по някакъв начин е попаднал в избирателните списъци. Кучето е собственост на сина на бившата функционерка от местния организационен предизборен комитет Кристин Керъл, която казала, че не знае как е било регистрирано кучето. През 1999 г. окръжният предизборен комитет в Кливланд получил регистрационен списък на избиратели, в който фигурирало името Паркър Керъл. Потвърждение за регистрация било изпратено на адреса в Кингс Маунтин. Пощата обаче върнала писмото с надпис "няма получател". Едва тогава се разбрало, че Паркър Керъл е име на куче.
Любопитни факти
В Англия се изсипа дъжд от ... риба
Проливен дъжд от мъртви, но доста свежи риби, се изсипа над британския пристанищен град Ярмут в графство Норфолк. Според метеоролозите това странно явление е било предизвикано от ураган, зародил се над Атлантическия океан. След като всмукал по време на зараждането си част от горния воден слой и намиращите се в него риби, ураганът изхвърлил този "товар" на сушата.
Мистериозното езеро
Езеро, разположено на остров Килдин в Баренцово море, е истинско чудо на природата. Горният слой на този водоем е безсолен и в него живеят сладководни риби. По-надолу е разположен солен слой, където може да се срещнат изключително само морски риби: треска, калкан, костур. Още по-надълбоко е царството на така наречените пурпурни бактерии. Що се касае до самото дъно, то е мъртва зона, където няма живот.
Село от каменна сол
В алжирското селище Фази всички домове от основите до покрива и даже крепостта с кулата и стената покрай нея са построени от ... каменна сол. По тези места солта е евтина, а дъждове валят рядко. Този необичаен строителен материал напълно оправда своето приложение. Не е изненада тогава, че това селище от каменна сол съществува вече не едно десетилетие.
Чай за ... 50 кораба
Британски статистици изчислиха, че всяка година англичаните изпиват повече от 4 млрд. литра чай. Ако от това количество течност бъде създадено езеро, в него ще могат да акостират 50 големи и малки кораби.
Писателят Николай Хайтов
Българската художествена литература става музейна рядкост
Булевардната литература наводни книжния пазар, но в тези четива, построени върху гъдела на най-низките човешки страсти, няма изкуство, твърди авторът на "Диви разкази"
- Академик Хайтов, Вие извадихте от забравата името на Петко войвода, а сега сте на път да направите същото и с Чавдар войвода. Каква е съдбата на Вашия сценарий за прочутия войвода от ХVI в. - ще участвате ли с проекта на някоя от предстоящите сесии на Центъра за филмово производство в БНТ за субсидия?
- Не ми е идвало наум, че сценарият за Чавдар войвода, направен по поръчка на БНТ, би могъл да мине и затова не мисля да участвам в никаква сесия за субсидия. Това е губеща карта. Евросъюзът ни натиска да си пренаписваме историята, да няма в нея лоша дума за балканските ни съседи, обявихме на права бога и робството за "присъствие", набедихме и в някои от новите ни учебници по история хайдутите, че са били "разбойници", така че един Чавдар войвода няма никакви шансове да стигне до екран.
- Често казвате, че БНТ, макар че е обществена телевизия, не държи много на българското, на националното. Какво могат да направят интелектуалците ни, за да накарат националната медия да прегърне националните идеали?
- В БНТ няма почти нищо българско! Нейната програма се дирижира от най-далече и високо. Кой може да промени например програмното съотношение между излъчваните по Канал 1 български и американски филми? Съмнявам се дори, че и министър-председателят може да го направи! Сега се намести в телевизията и Мърдок и ще настъпи голямото надбягване към най-завладяващото зрителя, а то за съжаление съвпада с най-пошлото. Секс и насилие, насилие и секс - там е разковничето на комерсиалния успех, а в името на този успех нищо българско няма да бъде пожалено.
Но нашите интелектуалци са абсолютно негодни за организиран отпор. Повечето от тях са платени наемници, останалите са изолирани и безпомощни. Единението е изключено. Никакъв обществен съвет не е съпоставим с мощностите на установилото се у нас по радикален начин чуждо влияние. Ние сме в ръцете на Евроатлантическата общност, а тя е за глобализма - който не го е разбрал, време е да го научи, това ще ни спести много излишни надежди и вредни илюзии.
- Има ли други дейци от българската история, незаслужено забравени, за които бихте искали да напишете книга или тв сценарий?
- Има, разбира се. През 80-те години се бях вживял в съдбата на монаха Матей Преображенски-Миткалото, най-близкия приятел и съратник на Васил Левски, и мислех да напиша и сценарий за живота му, та покрай него да изградя образа на Левски. Книжка написах, но докато стигна до сценария, държавата ни изчезна пред очите ни и темата остана на "сухо".
- Не се ли шегувате, като твърдите, че държавата ни е изчезнала? Все пак има парламент, правителство, президент, армия, съд - всичко си е на мястото... - Всичко ще си е на мястото, когато нашият парламент започне да определя данъците, преустанови разпродаването на държавата, възстанови армията и се освободи от т.нар. валутен борд.
- Да не би и Вие като Ахмед Доган да сте за спиране на приватизацията?
- Отдавна трябваше да го направим. След година ще бъде късно.
- В момента Вие завършвате автобиографичната си книга "През сито и решето", в която описвате и многогодишните си усилия да изясните истината за гроба на Левски. Между другото, кой носи вина, че костите на Апостола, открити в софийската черква "Св. Петка Самарджийска", днес вече ги няма?
- В "През сито и решето" не се занимавам подробно със споровете за гроба на Левски, защото този проблем е изчерпан в сборника на БАН и в трите мои книги за гроба от 1985, 1987 и 1995 г. Що се отнася до укриването и възможното унищожаване на костите, пряко виновни за това са ръководителят на разкопките Стамен Михайлов, неговият помощник Джингов и директорът на Археологическия музей в София акад. Миятев. Но те са изпълнители на заповедта, която идваше от Академията на науките, а тя бе разкопките да бъдат преустановени и всички следи, които водят към гроба на Левски - заличени. Причина бе политическото опасение, че ако се оповести гроба на Левски и черквата "Св. Петка Самарджийска" се превърне в светиня, тя би влязла в "съперничество" с проектирания по същото време паметник на Ленин, мястото на който трябваше да бъде в центъра на столицата в т.нар. Ларго, т.е. съвсем близо до църквата.
- Сега нещата са променени... - Напротив, нещата са същите, дори и още по-лоши. Обявяването на черквата "Св. Петка" за гроб на Левски сега ще подхрани корените на българското родолюбие, което инспекторите на Евросъюза наричат "див национализъм" и ето ти същата беда, както навремето с паметника на Ленин... - Светият синод на патриарх Максим отказва да провъзгласи дякона Левски за светец. Според Вас имат ли сериозни основания архиереите от Синода да не желаят Апостола да бъда канонизиран?
- Доколкото ми е известно, някои се противопоставят на канонизирането на Левски, защото не е загинал за вярата, а за Отечеството. И второ, той е бил заставен веднъж да пролее кръв. Независимо от това, Левски и без специално канонизиране е единственият български неоспорим светец!
- Често ни подсещат от Европа, че е време да напишем общи учебници по история с останалите балкански страни, в които не трябва да има взаимни нападки и хули. С термина "османско присъствие" започваме да свикваме, но как да обясним на учениците откъде и защо изведнъж в България през 1915-1922 г. пристигат хиляди арменци от Турция? Как трябва да представим бягството им, за да не обиждаме историците от южната ни съседка - може би като "масова екскурзия"?
- Цялата ни история ще бъде дообърната с главата надолу, ако не бъде спряно нейното фалшифициране. Целенасоченото й манипулиране започна още през 1958 г., когато в "Кратка българска история", издание на Историческия институт при БАН, всички войни, водени от средновековните ни владетели, бяха обявени за "грабителски" и "завоевателни". Така че много отдавна интернационализмът и космополитизмът са в сговор да унищожат историята ни, а с нея - и националното ни самосъзнание. Отсега трябва да си приготвим отговори не само за бежанците арменци от 1915 - 1922 г., но и подходящи отговори за обезбългаряването на Западна и Източна Тракия между 1912 - 1918 г. - Защо през последното десетилетие литературните вкусове на българския читател така се промениха и той предпочита да си купува предимно булевардни четива? Изпростя ли българинът или причината е по-дълбока за липсата на интерес към сериозната художествена литература?
- Естетическата нагласа на българина изтърпя през последните години коренна промяна, и особено - литературният му вкус. Все повече се харчат лесните за възприемане книги, овладяващите читателя със своята криминална, порно или сексинтрига. Веднага след 1989 г. те буквално наводниха нашия пазар и за година-две превзеха не само младата, но и част от зрялата и улегнала читателска аудитория. В тези книги, построени изключително върху гъдела на най-низките човешки страсти, няма и помен от изкуство, но в тях интригата е като наркоза - свикнал веднъж с нея, читателят не може да се откъсне и търси все по-забавляващи го, атрактивни, зрелищни и забавни истории. Американските екшъни и трилъри, които нашата национална телевизия в изобилие излъчва, пряко подпомагат литературната проказа, обхванала българите. Кой ще седне след това да чете "Под манастирската лоза" на Елин Пелин, една от най-сладките и чудни книги на български език. Или бисерните разкази на Йовков, или на по-младите автори. Традиционната естетика на българина бе подменена заедно със създадените от него през столетията самобитни културни ценности. Така че интересът към художествената литература едва ли ще расте, а по-вероятно е да намалява, и то с такава бързина, че само след 10 години - ако всичко все така върви, българската художествена книга ще стане истинска музейна рядкост.
- Имате ли поглед върху учебниците по литература, по които учат децата ни? Кой е най-големият им минус? Ако Ви се случи да се срещнете с министъра на просветата, какво бихте го посъветвали в тази насока?
- Българската художествена литература се преподава от десетилетия по възможно най-отегчителен начин. Вместо да насочат учениците да четат сами художествените произведения и да придобият по-висока естетическа нагласа в живота, създателите на школските учебници започват да разпъват на кръст със своите "критически" разбори написаното от писателите по такъв начин, че вдъхват отвращение и към авторите, и към творбите им. Не случайно и българската литература, и родният език са повод за най-много двойки по време на кандидатстудентските изпити всяка година. Ако бях срещнал министъра на просветата, бих го посъветвал да върне христоматиите от 30-те години и да остави насаме писателите с учениците.
- Защо още няма български писател, който да е удостоен с Нобелова награда за литература? И африкански творци получиха тази престижна награда... - В раздаването на Нобеловите награди от доста време насам литературният момент не е определящият. Това не е тайна. Ако сърбин напише сега най-хубавата книга, смятате ли, че ще му връчат Нобеловата награда? Що се отнася до нас, българите - ние бяхме и задълго ще си останем париите на Балканите, даже ако се беше родил у нас и един нов Толстой.
- Какво е мнението Ви за днешното младо поколение български литератори и поети от ранга на Мартин Карбовски, те ли ще определят утрешното лице на нашата литература? Според тези млади творци Вашият начин на писане вече едва ли не е отживелица, а "Диви разкази" са демоде, като те твърдят, че е дошло време да се пише на езика и на улицата и да се изливат върху белия лист всякакви псувни и цинизми, защото такъв бил и реалният живот.
- Нищо не съм чел от Мартин Карбовски, но зная, че няма "днешно" и "утрешно" лице на литературата. "Илиада" на Омир е създадена преди векове, но това не пречи да е все още лицето на гръцката литература. Литературата, когато е истинска, е вечна - няма нови и стари начини на писане, "модерна" и "немодерна" литература. Ако имаше в литературата подобна "мода", Достоевски не би се чел и в момента по целия свят. "Модерни" са само графоманите, които никнат като гъби, но и като гъби изчезват. Ако моите "Диви разкази" имат към днешна дата 47 издания, това означава, че "модата" им не e минала. А що се отнася до езика на улицата и реалния живот, ако литературата само ги копира, тя няма да е литература, а фотография.
Социалистите на лов за коалиционни партньори
Лидерът на БСП във Варна Апостол Димитров загърби отпуската и в момента е тръгнал на лов за коалиционни партньори, научи "Черно море". Компания от време на време му прави бившият кмет на Плевен и настоящ зам.-председател на БСП Румен Петков, който почива край Варна.
Според Апостол Димитров обаче срещите са неофициални и имат за цел "размяна на любезности" преди същинските разговори наесен.
Иначе в момента социалистите завършвали анализите за работата на Общинския съвет и за политическата ситуация във Варна. Окончателно двата документа ще бъдат готови в началото на септември. Те ще бъдат обсъдени на партийни форуми наесен, като целта е чрез тях БСП - Варна, да определи линията си на поведение за новия политически сезон.
Според Апостол Димитров все още не стои на дневен ред въпросът за начина на номиниране на кандидатите за депутати. По график механизмът за формиране на депутатските листи трябва да бъде "снесен" от централата наесен, но Висшия партиен съвет още не се е събирал, за да обсъжда този въпрос.
Фотографът Симов продължава да е на местно издирване
Бившият фотограф Добромир Симов все още не е заявил завръщането си в служба "Издирване" на РДВР - Варна. До вчера "изчезналият безследно" за три дни продължаваше да бъде обявен на местно издирване.
В службата на Ангел Денев в РДВР - Варна, очакват брат му, който подал сигнала за мнимото произшествие, самият намерен или "адвокатката" му Веселина Томова да се явят за заличаване на издирването.
Ако това не стане, след 30 дни Симов ще бъде обявен за общодържавно издирване. Ако бъде разпознат от органите, той ще бъде доведен в дирекцията до изясняване на случая. За да не стават истерии като вчерашната, издирваното лице е добре поне да се обади на тел. 6-52-91. Може и "адвокатката" му. От РДВР обещават анонимността им да бъде запазена, а случаят потулен.
Ямболски цигани в ареста за кражби на проводници
В РПУ - Ямбол, са задържани 15 извършители на множество криминални престъпления, съобщиха вчера от РДВР в града. Задържаните са от 17- до 25-годишна възраст и повечето от тях са цигани, уточниха от дирекцията. Те са обвинени, че са извършили квартирни обири, предимно в жилищните квартали "Бенковски" и "Христо Ботев" в Ямбол, крали са проводници и цветни метали и са разбивали и обирали моторни превозни средства.
