В МГ пак скубят австралийски "кенгура"
И косите си, ако не успеят... Австралийската математическа олимпиада, която се провежда през един и същ ден в целия свят, вече се състоя. Вчера. За Североизточна България от 1990 година неизменно нейно седалище е Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" - Варна. Заслужено.
В олимпиадата обикновено участват около 550 000 ученици от средните школа и студенти I курс. Тестът се състои от 30 задачи, формулирани на английски. Състезателните материали се получават директно от Австралийското математическо дружество и мигновено след "надскачането" на "кенгурата" (до 24 часа) изпитните карти се изпращат в Камбера. За проверка и класиране. Българчетата, в това число и варненчетата, а най-вече питомците на самата МГ в града, традиционно печелят награди от математическата надпревара. А в случая те са общо 93, разпределени в три възрастови групи: VII - VIII клас (40 ученици); IХ - Х клас (33-ма) и ХI клас (20).
Калиграфски надписи от Пан Цзъча в галерия "Зограф"
Галерия "Зограф" (на бул. "Княз Борис I" 59) във Варна е домакин на уникална изложба - традиционна китайска калиграфия. Колекцията съдържа 11 калиграфски надписa, написани тази година в България от Пан Цзъча, дипломат от посолството на Китай в София: "Дракон", "Тигър", "Чай", "Буйният поток на безкрайната река Яндзъ", "Ароматът долита от 10 000 ли", "Излитане", "Висоти". Има и калиграфски надписи на цели стихотворения: "Посещението на водопада в планината Лу шан" и "Изпращане на гости" на известния поет Ли Бей, живял по времето на династията Тан (618 - 907 г.), "Планински поход" на известния поет Ду Му, живял също по времето на династията Тан.
Калиграфията е традиционно изкуство, което се изучава и днес в китайските академии, а владеещият го се ползва с голямо уважение в обществото, каза специално за "Черно море" Станчо Станев, директор на ушу-академията и най-добрият българин калиграф във Варна.
Представянето на тази колекция е свързана с политиката на галерия "Зограф", подчерта скулпторът Веселин Димов. В момента светът е по-различен, отколкото преди 15 години. Тогава нещата бяха свързани с място - ако искаш да рисуваш като парижки художник, трябва да си в Париж - т.е. нещата все още бяха регионални.яБумът през последните години доведе до там нещата, че европейската цивилизация и ценностна система просто в момента не работи. Лично за мен интересните неща - като ценности, стават в Океания. И затова решихме да покажем и другите участници в процеса изкуство в глобален план. Следващата ни изложба, която се надяваме да покажем през септември, е съвременно мексиканско изкуство, допълни художникът.
Президентът на Република България Петър Стоянов
Скандалът не трябва да се използва за дребно политизиране
- Г-н президент, Вие като държавен глава как преценявате това, което става в момента в страната?
- Аз не мога да кажа и не бива да казвам много повече от това, което казах в своята нарочна декларация, защото комисията все още не е излязла с резултатите от своето проучване. Когато те станат явни, и Министерският съвет, и съдебната власт, и Народното събрание, и парламентът трябва да използват това като един повод, за да започне цялостно преосмисляне на всички възможности за нерегламентирано използване на специалните разузнавателни средства. Просто веднъж завинаги трябва да бъдат скъсани всякакви подозрения както у българските, така и у чуждите граждани, които живеят у нас, че те могат да бъдат обект на подслушване или изобщо на противозаконни действия, които не са регламентирани.
- Вие кога научихте тази новина?
- Научих преди медиите в разговор с главния прокурор Филчев.
- Защо според Вас институциите вече толкова дни не могат да намерят най-адекватната реакция, за да вземат отношение по случая?
- Аз не бих споделил такова крайно становище. Не съм убеден, че и всички оценки за така наречения скандал са съвсем адекватни. Не мисля, че скандалът трябва да бъде използван за дребно политизиране и за нанасяне на взаимни удари от страна на политическите противници в България. Един такъв скандал би трябвало да накара политиците да започнат разумен диалог. Може би не веднага, сега страстите са твърде разгорещени, но да започнат един диалог относно възможностите, които може да имат службите за нерегламентирано подслушване и тяхното категорично пресичане.
- Бихте ли се ангажирали да направите една малка репетиция за този диалог, като свикате Консултативния съвет за национална сигурност?
- Не, няма да го свикам точно по тези съображения. Свиквам консултативния съвет не за раздухване на проблемите, а за тяхното решаване.
- Преди година и нещо микрофони бяха намерени в кабинета на вицепрезидента, нали?
- Тази тема не избухва сега за първи път. Сега избухна с такава сила, защото става въпрос за главния прокурор. Някакси хората подминаваха досега подобни сигнали, защото като че ли да подслушваш някого не е толкова голямо престъпление, ама да подслушваш главния прокурор, това вече си е чист скандал. Да подслушваш един обикновен български гражданин, без специално разрешение и извън основанията, посочени в Закона за специалните разузнавателни средства, е точно такова престъпление, както да подслушваш главния прокурор.
- По едно обаче управляващи и опозиция бяха единодушни - има опасност за международен скандал.
- Струва ми се, че в изявлението, което направих в неделя следобед, посланиците съзряха онова, което биха искали да чуят. Това, което стана, може да се превърне в повод за една много очистителна операция в България. Нямам предвид преследване на вестници, разбира се, едва ли някой от посланиците, ако трябва да говорим съвсем честно, имат илюзии относно конфликта на интереси. И тук се връщаме към въпроса за бившата Държавна сигурност. Убеден съм, че и сред служителите й преди 1989 г. със сигурност е имало честни хора, които са живели с мисълта, че работят за България, и може би част от тях наистина не са били съгласни с методите и тяхното прилагане. Но също така съм убеден, че друга част от служителите на Държавна сигурност са поставили интересите на своята комунистическа партия по-високо от интересите на българската държава. От тази гледна точка ще бъде изключително глупаво да си помислим, че след 1989 година всички тези хора от Държавна сигурност просто промениха своя манталитет за 24 часа.
- А какво направихте вие, политиците, за да регламентирате статута на тези служби?
- Ако говорим за регламентацията на спецслужбите, тема, която третирам от една година, повече от очевидно е, че специалните служби трябва да бъдат регламентирани със специални закони. Това е мое становище от времето, когато станах президент. Но тук въпросът пък не кореспондира много със случилото се, защото точно в областта на специалните разузнавателни средства пък имаме два закона, имаме един закон от 1994-та, който беше отменен с нов закон от 1997-ма, пак закон за специалните разузнавателни средства. И в двата закона ясно беше регламентирано кои са основанията, при които едно лице или обект могат да бъдат подслушвани - когато става въпрос за предотвратяване на тежко престъпление или когато става въпрос за заплаха за държавната сигурност - цитирам най-общо, за националната сигурност, и изрично при какви условия може да стане това съгласно последния закон с разрешение на председателя на градския, съответно на окръжните съдилища. Очевидно е, че има разминаване между законодателното регламентиране на една материя и фактическото използване на специалните разузнавателни средства. Според мен тук е големият въпрос, с който трябва да се занимаят всички политически сили.
- Какво откроявате от този политически сезон?
- Честно казано, на мен най-силно впечатление ми направи скандалът с премахването на плочата на цар Борис III и отварянето на темата за спасяването или, ако щете, неспасяването на българските евреи през Втората световна война. Като говоря, неспасяването, имам предвид онези български граждани, които поставиха във фокус въпроса за гибелта на тези 11 300 евреи от Тракия и Македония, един исторически безспорен факт.
Направи ми впечатление липсата на сериозен и цялостен дебат, който да бъде от полза на България. И дебатът около сваляне на плочата, и парламентарният дебат около свалянето на Благовест Сендов от поста заместник-председател си носиха в много голяма степен чисто партийни, чисто временни, чисто конюнктурни елементи. Те не носеха елемента на един цялостен прочит на българската история, на който оттук нататък да се позовават всички български политици. Фактът на спасяването на българските евреи през Втората световна война за мен без съмнение е най-големият принос на българския народ в европейската цивилизация през последния век. Особено на фона на онова, което се случваше с евреите в Европа по време на самата война. Искам веднага да кажа, че някой вероятно ще ми опонира колко е важна тук ролята на личностите в историята, аз веднага ще кажа, че, без да омаловажавам ролята на личностите в историята, най-важна в случая е ролята на българския народ.
Защото никой - нито Димитър Пешев, нито митрополит Стефан, нито българската интелигенция, нито дори самият цар Борис биха могли да свършат това дело сами, ако не бяха убедени, че зад гърба си имат народ, който не е антисемит, а е пропит от толерантност към евреите. Заслугата за спасяването на евреите трябва да бъде приписана главно на българския народ и след това на отделни личности. Но изобщо дебатирането на това по какъв начин да ни се отблагодари еврейската общност според мен не е много достойно. И християнската религия, убеден съм, и всички други религии изискват, когато извършиш акт на милосърдие, да го направиш заради самия акт, а не за това, че очакваш някаква благодарност. Когато българският народ, когато Димитър Пешев, когато интелектуалците са помагали на евреите, никой от тях не е живял с мисълта, че извършва подвиг. Те го извършиха противно на политическата логика, защото антиеврейските закони, приемани преди това, а такъв беше законът за защита на нацията, бяха приети едва ли не като жест към Германия за това, че тя ни върна Южна Добруджа, един стар български блян. Но и еврейските изследователи на въпроса съвсем добросъвестно споменават, че дори и след въвеждането на закона за защита на нацията, дори българската администрация се е отнасяла несериозно към неговите строги разпоредби по отношение на евреите. Считала е, че това е един закон проформа, ей така, да се угоди на германците. Това говори за изключителна толерантност на българския народ не само към евреите, а изобщо към всички, които живеят на територията на страната.
- Беше споменато и това, че въпросът може да е получил такова решение заради продължаващото нерешаване на въпроса с еврейските имоти в България?
- Аз мисля, че няма никаква връзка. Този въпрос за връщането на еврейските имоти е поставен много отдавна, но той е чисто юридически.
Говорил съм вече на тази тема, особено там, където има приключил съдебен спор, аз не виждам защо трябва чиновническото бавене да оставя впечатление, че едва ли не българската държава не иска да изпълни едно законово разпореждане и в крайна сметка един чисто морален акт.
- Обичате да пътувате в страната. Това някакво друго, различно самочувствие ли Ви дава, когато общувате директно с хората?
- Това общуване с хората ми дава много повече позитивни емоции, отколкото въртенето в неизменния политически кръг тук, върху жълтите павета на София. Като казвам позитивни емоции, нямам изобщо предвид това, че при срещите ми с хората те ръкопляскат и казват - ние живеем страшно добре и сме много доволни. Напротив, хората критикуват.
Обичайният въпрос е: как се живее с тази пенсия или с тази заплата, или с един безработен вкъщи, как се плащат учебници за децата, как се издържат студенти... Аз ги разбирам. Няма какво да им кажа насреща. Но всички тези хора, говорейки за себе си, намират някакси сили да говорят и за съдбата на България. И в този смисъл тези хора се държат като политици, защото се държат отговорно.
- Това ли е причината, поради която тъкмо от тези срещи с хората Вие изпращате онези послания, които правят водещите заглавия, като "политиците да слязат от мерцедесите".
- Ами тези срещи ме провокират и към такива изказвания. Понякога такъв тип изказвания могат да бъдат и малко емоционални, и неразбрани. Господ ми е свидетел, не съм призовал политиците да хвърлят мерцедесите и да тръгнат пеша от София за Пазарджик или от София за Видин, но имат предвид от време на време да се слиза от тези пусти мерцедеси или да се спират в края на селото и да се мине пеша поне четири преки, да се влезе в два магазина, да се срещне човек с няколко групи от случайно попаднали хора в един български град или едно село, и ето ти всъщност картината на българския живот.
- Да погледнем към новия политически сезон и най-вече към една тема.
Вече е повече от ясно, че през септември ще бъдат внесени промени в Конституцията, готов ли сте?
- Повече от ясно ви е вече.
- Ами това е решение на Националния изпълнителен съвет, да кажем, че след като управляващото мнозинство иска това, то ще го направи. Дали ще има промени, е друг въпрос.
- Конституцията изисква квалифицирано мнозинство за своите промеми. Ако такова не съществува, и най-ясно изразената воля на управляващото мнозинство може да не доведе до промяна в Конституцията. Аз ще взема отношение по този въпрос тогава, когато чуя всички парламентарно представени политически сили какво отношение имат към промяна на Конституцията изобщо, и какви норми от Конституцията те искат да променят. В началото на следващия политически сезон това ще бъде и една от моите задачи да поискам специални срещи с лидерите на парламентарно представените политически сили.
- А Вие къде виждате, че тя трябва да се промени?
- Засега бих се въздържал от какъвто и да е коментар, защото не искам предварително да давам една или друга нагласа в полза или срещу промяна на Конституцията.
- Но няма да искате по-големи правомощия?
- Дали ще искам, или няма да искам големи правомощия, е абсолютно все едно. Въпросът е има ли парламент, който да има политическа воля да увеличи правомощията на президента? Ако такъв парламент няма, всеки дебат е вреден дори за временната политическа ситуация в България. Но ако има парламент, който промени Конституцията в полза на увеличаване на президентските правомощия, аз във всички случаи ще използвам тези правомощия и надявам се в полза и за доброто на България.
- Един въпрос за втория мандат, на който Вие винаги избягвате отговора.
Ваши са думите, че една предизборна кампания започва в деня след изборите.
- Винаги съм се държал по този начин, затова защото аз съм дал клетва за един президентски мандат и съм убеден, че до последния ден на този мандат трябва да изпълня всичко онова, за което съм се клел. Но наистина е още рано да кажа ще се кандидатирам ли за втори президентски мандат.
Проф. Валентин Старчев идва във Варна
Поканата към изтъкнатия български скулптор проф. Валентин Старчев да гостува на Варна е на галеристката на "Артин" Емилия Чакалова. В петък, 4 август, от 19 часа в галерията на бул. "Княз Борис I" 57 ще бъде открита неговата самостоятелна изложба, която ще включва малки пластики, свързани с теми, които творецът разработва в монументалното си изкуство, и актови рисунки, направени с туш. Варненската е втората самостоятелна изява от началото на годината до сега на световноизвестния майстор на изящното и монументално изкуство (първата показва през пролетта в София). А последното идване на проф. Старчев в морския град е отпреди около две десетилетия.
Валентин Старчев е роден през 1935 година в Стара Загора. Възпитаник е на проф. Марко Марков и Националната художествена академия. Работи в областта на монументалната, декоративната и кавалетната скулптура. Той е автор на монументи в София, Бургас, Плевен, Стара Загора, Тервел и други градове. Представял е самостоятелни изложби в България, Австрия, Франция, Русия, Дания, Япония и други страни. Носител е на много отличия.
Валентин Старчев е професор в архитектурния факултет на Университета по архитектура и строителство - София. Негови творби има в колекциите на Националната художествена галерия, както и в художествените галерии в страната, в "Миделхайм музеум" - Антверпен, Белгия, във фондация "Арт диалог" - Париж, Франция, в колекцията "Петер Лудвиг" - Аахен, Германия, както и в много частни колекции у нас и по цял свят.
