ММФ "Варненско лято 2000"
Започна курсът по пиано, днес стартира и цигулковият курс
Вчера в Средното училище по изкуствата "Добри Христов" се събраха над 40 млади български пианисти, дошли във Варна специално за курса по пиано с ръководител проф. Борис Блох. Работата на известния пианист и педагог с младите пианисти ще продължи една седмица, а на финала ще е концертът на най-добрите млади инструменталисти.
Днес започва още един курс - по цигулка, включен в рамките на Международния музикален фестивал (ММФ) "Варненско лято 2000". Негов ръководител е проф. Минчо Минчев, който е артистичен директор на варненския фестивал от 1993 година. Впрочем именитият български цигулар е един от основателите на Лятната музикална академия преди около две десетилетия, която се развива, утвърждава и печели все повече и повече ценители сред младото музикантство не само у нас, а и зад граница.
Галаконцертът на младите цигулари е на 19 юли (от 19,30 часа) в Художествената галерия "Борис Георгиев".
А проф. Йоханес Биглер от Швейцария е ръководител на последния курс от тазгодишната Лятна музикална академия - по медни духови инструменти, камерна музика и камерни ансамбли. Участниците в него са десетина, започва на 15 и приключва на 20 юли.
Довечера (от 19,30 часа) в Художествената галерия ще изнесе концерт Академичният духов квинтет. В неговия състав са такива изпълнители виртуози като флейтиста Георги Спасов, обоиста Георги Желязков, кларнетиста Петко Радев, валдхорниста Владислав Григоров и фаготиста Марин Вълчанов. Те ще изпълнят творби на Жан-Мишел Дамаз, Ференц Фаркаш, Клод Дебюси, Гьорг Лигети.
Академичният духов квинтет е основан през 1994 година. Идеята на Т&М "Тамура Къмпани", а целта - провеждането на ежегодни концерти и майсторски класове в Япония. След успехите на българския състав в Токио, Окинава, Сапоро и Кобе квинтетът се утвърждава като водещ камерен ансамбъл. Петимата му членове са сред най-изявените български изпълнители и чести гости на международните сцени, видни преподаватели в Музикалната академия. Преди четири години излезе и техният първи компактдиск.
Новина със задявка
Започва масовото подслушване
Оказва се, че освен със световната мрежа за електронно подслушване "Ешелон" Щатите разполагат и с домашна такава. ФБР следи електронната поща на американците, бият тревога правозащитните организации, съобщава в. "Вашингтон пост".
От началото на 2000 година Федералното бюро за резследване инсталира системата Carnivore (буквално - месоядно животно) в сървърите на провайдърите, които осигуряват връзката с Интернет. Вестник "Уол стрийт джърнъл" публикува интервю с един от ръководителите на ФБР, Маркус Томас, който съобщава, че системата действително съществува. Програмата "преглежда" електронната поща и при откриване на определени ключови думи копира съобщенията, с които по-късно разполагат специалистите от бюрото.
Правозащитниците считат, че системата предоставя на сътрудниците на ФБР значително по-големи възможности от обективно необходимите за провеждане на оперативно-следствена дейност. В жалба до Конгреса организацията Съюз за граждански свободи настоява, на специалните служби да бъде разрешено да следят само за подозирани личности, а не за всички наред.
В началото на май подобна ситуация възникна и в родината на автора на известната "1984". Тогава стана ясно, че британската служба за контраразузнаване Ми-5 подготвя център за наблюдение на целия трафик за електронна поща по Интернет.
Очевидно дошло е времето на масовото подслушване. Както предсказа Джордж Оруел.
Първият капитан на "Калиакра" Тома Томов пред "Черно море"
Над всичко трябва да са интересите на България
ВМЕСТО ВИЗИТКА
Първият капитан на баркентината "Калиакра" почти няма нужда от представяне, а името му ще остане вписано със златни букви в българското морячество. Тази година капитан Тома Томов навърши половин век. Има собствена корабна агенция, чрез която продължава да работи за благото на родното морячество.
- Капитан Томов, Вие първи поехте руля на "Калиакра" преди 16 години, но как стана така, че се ориентирахте към морската професия?
- Това не стана по сензационен начин. Аз бях едно от стотиците момчета, които след завършване на гимназията кандидатстваха в Морското училище.
Приеха ме, но явно съдбата предопредели бъдещата ми професия. На 18 години трудно можеш да кажеш, че занаятът идва наследствено или че е оформен окончателно. Сега се наблюдава една по-друга тенденция - много от курсантите просто завършват Морското училище само заради висшето образование, а после работят нещо друго и по-печелившо на брега. По мое време алтернативите бяха две - офицер от търговския или военния флот.
Приеха ме през 1968 г. и в София имаше международен младежки фестивал.
Там аз имах изпит в два други вуза - МЕИ и ИСИ. Но така и не стигнах до столицата, защото разбрах, че съм приет в Морското училище. Прибрах се вкъщи и майка ми каза само три думи: "Дано не сгрешиш! " На аз (може би от мързел, може би от предчувствие) станах моряк. И трябва да си призная, че не съжалявам! И втори живот да имам, пак бих го изкарал по този начин!
- Как протече кариерата Ви в Търговския флот?
- В БМФ съм един от щастливците, защото като капитан винаги случвах на хубави екипажи. Затова и не сменях корабите. Най-важно е, че старши помощниците и боцманите, с които работих, никога не са ме подвеждали.
Никога не съм попадал в лоша обстановка с моите колеги.
- Кой реши точно Вие да сте първият капитан на "Калиакра"?
- Когато се замисли закупуването на баркентината от Полша, капитан Георги Георгиев (лека му пръст), комуто всъщност се полагаше и мостикът на "Калиакра", вече не бе между живите. През 1980 г. тези въпроси бяха далеч от мен и дори не предполагах, че нещата ще се стекат точно по този начин. Едва през 1982 г. се заговори за "Калиакра" като учебно-ветроходен плавателен съд, а аз имах вече сертификат за капитан далечно плаване и отдавна бях в яхтинга като участник в регати из цяла Европа. Самото предложение да бъда капитан на "Калиакра" приех мигновено - претеглих на кантара добрите и лошите страни и... заминах за строежа на баркентината в Полша. Хубавото на пътешествията е тяхната подготовка.
На 29 юни 1984 г. тръгнахме от дока, а първите дни на август - пристигнахме във Варна.
- Каква е ролята на "Калиакра" за българското морячество, след като дълги години представляваше родината пред световната морска общественост?
- През 1986 г. за първи път поведох "Калиакра" за регата "Къти Сарк".
Тогава се запознах с Робин Дюшейн и други представители на Международната асоциация на учебните ветроходни кораби (ISTA) и организацията, която видях на регатите, изключваше всякаква дискриминация на корабите от бившия соцлагер в условията на студена война. Нито за момент не възникна ситуация, в която да злепоставят мен или екипажа ми. Мотото на ISTA, което учи на колективизъм, приятелство и взаимопомощ в морето, беше спазвано от всички в регатите "Къти Сарк".
По него време в България имаше доста хора, които бяха против "Калиакра".
Изказвания от сорта "Защо трябва да се даде сертификат на мореплавател, почнал от ветроход? " са смешни, защото целта на баркентината е не да обучава на електронните навигационни прибори и експлоатацията на техниката въобще, а да претегли силите на младия човек пред неговото собствено "аз" в екстремна обстановка.
Моряшката професия въпреки новите технологии си остава свързана с корените си. Сесктантът и хронометърът дори на лайнерите стоят в готовност и до тях може да се прибегне при нарушаване сателитната навигация. Традициите, които съществуват на море, са много силни и могат да се взаимстват на кораб от типа на "Калиакра". Затова баркентината е символ на нашата моряшка традиция. Ние не сме уникална морска държава, но наличието на подобен ветроход може да помогне за възпитанието на бъдещите поколения моряци. Моята заветна мечта е "Калиакра" да се окаже недостатъчна за обучение на морско дело. И евентуално да дойде време, когато ще ни бъде нужен още един такъв ветроход!
- Страда ли днешното поколение от липса на усет към морето?
- Професията ни е много интересна и не е за всеки. Този който я разбира, трябва да има и искрица в сърцето си от "Калиакра". Защото доста хора пътуват по морета и океани само заради доброто заплащане. Но те нямат усет към морето. Дразня се, когато мои колеги подхождат към всичко само от страната на парите. При нас преди да се научиш да печелиш пари, трябва да можеш да ги харчиш. Тогава ще знаеш и тяхната цена.
- Кое може да запази "Калиакра" и българското морячество, ако не парите?
- Наистина "Калиакра" е зависима от парите. Но дайте да намерим начин да спасим положението! Всичко, което би спомогнало за възпитанието на младежите, заслужава вложените усилия. Някои търсят милионите в "Калиакра"; има баланси колко може да спечели баркентината, ако вози туристи и чужди екипажи. Това е един от начините, по който ветроходът може да остане под български флаг. Няма вече кой да понесе всички разходи на кораба. Ако имаше - другите щяха да се тупат по гърдите и да твърдят, че са спасили българското морячество.
- Сега "Калиакра" плава, а БМФ на два пъти се провали в опитите си да я включи в "Къти Сарк 2000". Ще остане ли баркентината българска?
- Аз съм далеч от мисълта, че знам рецептата, която да спаси ветрохода.
БМФ е принципал на "Калиакра" и може да не обсъжда варианти за статута на кораба - параходството има правото да предприеме каквото и да е. Но варианти за поддръжката на баркентината има. Община Варна при добро желание може да се включи във финансирането на "Калиакра" и да избие с горница вложените средства. Има достатъчно премери за това. В Швеция едно 20-хилядно градче си има общински учебен ветроход, който е на вода през лятото (около 2 - 3 месеца) с екипаж от младежи от почти всички възрасти - от най-малките до курсанти. Капитани от градчето работят на обществени начала през отпуските си и обучават бъдещите мореплаватели. А общината плаща.
Често кораби от типа на "Калиакра" са собственост на военния флот. Има и ветроход "Out lаw", на който младежи с антисоциални прояви се превъзпитават успешно.
Ние търсим изход от ситуацията с нелоши средства. Създадена е Българска асоциация на учебните ветроходни кораби, която може да поеме организацията и експлоатацията на "Калиакра". В подобна формация освен БМФ може да се включи пристанището, както и доста от предприятията и учебните заведения, които имат морска насоченост. И не става въпрос задължително за пари. Така може да се даде тласък, който да насочи баркентината в печеливши води. Например ISTA е организация с идеална цел, но без право на печалба. Асоциация за учебно ветроходство с широка обществена подкрепа и пълна прозрачност за експлоатацията на "Калиакра" може да спаси положението. Средствата сами ще дойдат - плаването на практиканти няколко месеца в годината може да осигури част от разходите на ветрохода.
Не е за подценяване и намаляването на екипажа на "Калиакра". В повечето от морските държави това е практика, която спестява доста средства. Но трябва широка дискусия по въпроса. Лично аз не възприемам налагането на една идея за сметка на по-добрите предложения. Стремежът за подобни надмощия е доста силен в последните години. Колективизмът остава на заден план. С консултации и съвместни действия резултатите ще са по-добри.
- Как работите едновременно и за Вашата агенция "Сий сървиз", и за "Калиакра"?
- Не е изключено да се говори за мен, че ползвам "Калиакра" с популистка цел. Това не е така. Ако някой смята, че с обществен труд се печелят пари, то просто бърка. От 10 г. съм съпричастен на "Калиакра" - преживявам и хубавото, и лошото. Не си скъпях хвалбите и обвиненията. Но не целя реклама и дивидент от баркентината. Просто ветроходството трябва да се спаси, защото то е и най-варненският спорт. Сега е необходимо да привлечем колкото се може повече деца под платна. Но трябва да помогнат и родителите. В цял свят в детското ветроходство помощта идва от семействата, които желаят техните деца да се възпитават на морячество.
Защото без млади попълнения всяко начинание е обречено на гибел.
- Наличието на голямо разделение във варненското ветроходство не подпомага ли гибелта на тази дисциплина?
- Абсолютно вярно! Не може всеки да дърпа чергата към себе си и работата да е добре. Малко деца могат да учат ветроходство, а ако го правят, трябва да е качествено. Варненските клубове трябва да стигнат до разбирателство, за да запазят позициите на града ни в този типично морски спорт. Трябва да се търси единомислие и да е се работи за интересите на Варна. Всяко начинание иска компромиси.
- Според Вас какъв ще е изходът от кризата за българското мореплаване?
- Ветроходството тепърва ще търси новото си място под слънцето. Всеки има проблеми и страда от нещо, но не трябба да забравя за проблемите на другия. Глупаво е да очакваме, че спасителните варианти за българското морячество ще ни бъдат поднесени на тепсия. Далеч съм и от повечето проблеми от "кухнята" на БМФ и не мога да преценя какво точно в нормативната база не е наред. Просто е необходимо да се работи здраво в името на мореплаването. Но над всичко трябва да са интересите на България.
