ГЛОБУС
Лидерите на ЕС обсъждат реформите
В португалския град Фейра вчера беше открита двудневна среща на високо равнище на ЕС. В центъра на дискусиите са реформите на общоевропейските институции, съвместната отбранителна политика и проектираната харта за основните права. Очаква се извън дневния ред да бъдат засегнати и санкциите срещу Австрия.
Левицата печели в провинцията, губи в Букурещ
Предварителни данни от втория тур на местните избори в Румъния сочат общо добро представяне на лявата опозиционна Партия на социалната демокрация. В Букурещ обаче печели кандидатът на центристкото коалиционно правителство Траян Бъсеску, докато опозицията печели кметските постове в шестте столични района и има мнозинство в столичния общински съвет.
Отново "луда крава" в Белгия
Нов случай на болестта луда крава бе регистриран в Белгия, съобщи белгийското министерство на земеделието, цитирано от АФП. Става дума за 4-ия случай на болестта луда крава през тази година и за 14-ия от появата й в Белгия.
САЩ вдигат частично санкциите над Пхенян
Съединените щати смекчиха санкциите си срещу Северна Корея, като разрешиха двустранния внос и износ седмица след срещата между лидерите на двете Кореи. Разрешени са и полетите между САЩ и Пхенян. Остават в сила ограниченията за продажба на военно оборудване.
ММФ "Варненско лято 2000"
Световноизвестни музиканти са ръководители в Лятната академия
Петима световноизвестни музиканти са ръководители тази година на курсовете в Лятната музикална академия: Георги Василев ще ръководи курса по китара (от 25 юни до 1 юли), проф. Рафаел Уолфиш - по виолончело (от 10 до 13 юли), проф. Борис Блох - по пиано (от 10 до 17 юли), проф. Минчо Минчев - по цигулка (от 14 до 20 юли), и проф. Йоханес Биглер - по медни духови инструменти (от 15 до 20 юли).
За първи път в рамките на Международния музикален фестивал (ММФ) "Варненско лято" се организира курс по китара. И пръв негов ръководител е варненецът Георги Василев. Той е възпитаник на Любен Харалампиев и Средното училище по изкуствата "Добри Христов". Продължава обучението си в Киев, а по-късно при бразилската китаристка Мария Ливия Сао-Маркос в Женева. Носител е на награди и отличия от конкурси в Полша, Италия, Испания, Швейцария. Концертирал е в Европа, Бразилия, САЩ, Южна Африка, бил е солист на националните оркестри на Италия, Полша, Швейцария, България.
Виолончелистът Рафаел Уолфиш е познат на варненската фестивална публика.
В момента той е професор в швейцарската консерватория "Уинтъртър", а също така и в "Гилдхол Скуул" в Лондон. Неговото изпълнителско изкуствое е познато на меломаните в САЩ, Канада, Европа, Австралия. Ръководи майсторски класове по цял свят, има и забележителна звукозаписна кариера.
И Борис Блох, който е сред водещите пианисти на своето поколение, познаваме от гостуванията му на "Варненско лято". В момента е професор в музикалната академия в Есен, Германия. Изявява се и като диригент.
Носител е на най-престижните клавирни награди в света, концертирал е по цял свят. Всепризнат майстор на музиката на Ференц Лист.
И още едно световноизвестно име ще чакаме това лято - Минчо Минчев.
Българският цигулар е носител на най-престижните в света награди, сред които на конкурсите "Виенявски", "Паганини", "Карл Флеш". Свирил е с най-големите състави и на най-големите музикални сцени. От 1990 г. е професор в музикалната академия в Есен, Германия. Осма година е артистичен директор на ММФ "Варненско лято".
Йоханес Биглер-Гелпке е сред уважаваните тромбонисти. Неговата музикална кариера започва с изучаването на цигулка и пиано. В момента е бастромбонист на Симфоничния оркестър в Люцерн. Активно концертира в страната и чужбина като солист, камерен изпълнител и диригент.
МУ се наедри в три департамента
На вчерашния Академичен съвет в Медицинския университет на Варна бе гласувана нова структура на висшето училище. Вместо факултети в МУ се обособяват три департамента: за хирургическо лечение - с ръководител доц. Иван Козовски, за вътрешни болести - с ръководител доц. Христо Ганчев, и за основни медицински науки - с ръководител доц. Георги Маринов. Така Медицинският стана първият варненски университет, който възприе модерната департаментна структура, за която в други висши училища се водят почти обречени баталии. На Академичния съвет е взето и решение да се учреди нова длъжност - заместник-ректор по качеството на научната, лечебната и учебната работа. На този пост е избрана доц. Лиляна Хавезова.
Актрисата Цветана Манева пред "Черно море"
Вярвам във възмездието и живея така, че да не го предизвикам
КАТО НА ЛЕНТА
Цветана Манева, родена на 30 януари 1944 година в Пловдив, в семейството на актьора Георги Манев. Съпругът й Явор Милушев е актьор, дъщеря й Надежда е театроведка. Поли от "Опера за три гроша" на Брехт, Йовковата Албена, Шекспировата Жулиета са малка част от нейните сценични изяви.
Снимала се е в над 50 филма, сред които "Сватбите на Йоан Асен", "Басейнът", "Служебно положение ординарец", "Пътят към София", "Войната на таралежите", "Мера според мера", "Търкалящи се камъни", "Версенжеторикс".
- Всички - и в семейството на Вашите родители, и във Вашето, сте хора на изкуството. Не е ли трудно съжителството на толкова много артисти, като се има предвид, че по природа творецът е индивидуалист, особняк?
- Не, няма нищо трудно в това. Всеки човек си живее в своя среда, но тя е неговата среда, неговото семейство. Така че не става дума за лесно или трудно съжителство. Ние сме сговорчиви хора и това, че се занимаваме с определена, и при това еднотипна работа, не ни пречи.
- Професионалните спорове не продължавате ли да водите и вкъщи?
- Не, домът е мястото, където не се водят професионални спорове, той е предназначен за друго и затова не пренасяме нищо от работата си. Освен някой проблем, който би трябвало да се оповести и разреши съвместно от всички ни.
- Брачната институция днес каква е според Вас, г-жо Манева - повече бреме или удоволствие, а може би навик, традиция?
- Усещането е индивидуално. От моя брак аз не мога да вадя заключение за брачната институция.
- Днешните млади хора не бързат да се женят, много бракове се разтрогват, много деца са изоставени. Има ли според Вас криза в брачната институция у нас?
- Нямам такива наблюдения. Да си изоставиш детето, е престъпление. Да се роди извънбрачно дете, няма нищо страшно, стига родителите да си го припознаят и да имат ангажименти към него. За брачната институция не мога да се произнеса. Но да живеят двама души заедно, е доста трудно. И ако те сключат брак, без да си дават сметка за това колко е отговорно, по-добре е да не го сключват.
- Намирате ли разлика в начина на живот на сегашното българско семейство в сравнение с това на Вашите родители например? Знаем, че българското семейство някога е било голямо, няколко поколения са живеели заедно въпреки всички конфликти между тях.
- В семейството ни тече нашият живот и не правя оценки, изводи и сравнения. Семейството е такова, защото такова е възпитанието ни - и моето, и на мъжа ми, такова възпитание давам и на дъщеря си. И нейното семейство е прекрасно, на мен ми харесва как общуват и как се грижат един за друг. Мога да кажа, че семейните ни нрави са патриархални: уважаваме се, уважаваме празниците, включително и собствените ни, разменяме си подаръци. Това просто е радост за всички ни и най-елементарното внимание, което човек може да окаже.
- Много исторически и съвременни героини имате в артистичната си биография - и в киното, и в театъра. Къде Ви е по-удобно - дали в историческия образ, или в ролята на героиня от съвременността?
- Общо взето, за мен няма значение дали персонажът е исторически, или съвременен, стига ролята да е хубава. Разбира се, когато става дума за съвременна пиеса, това ти дава възможност да изследваш проблемите, които съществуват в настоящето ни или във визираното време. Но пък и историческите проблеми можеш да пренесеш в настоящето. Има гениални произведения, които говорят затова, че нищо не се променя, особено в общуването между хората - те продължават да се обичат, да се разделят, има врагове, има приятели, има предателства. Така че за мен основното и водещото остава ролята да е хубава и да ми е интересна.
- Смятате ли, че пътят, по който тръгна българският театър и по който се реформират и другите наши културни и творчески институти, е точно този и че той е най-правилният?
- Проблемът с реформата е много сериозен, за да бъде коментиран в едно или две изречения. Театърът ще върви по такъв път, какъвто сам си начертае. Театралният живот ще бъде такъв, каквито са амбициите, стремежите, желанията ни, каквато е предаността към това изкуство.
Другото е въпрос на структурни промени. Така или иначе всяко време си има своята конюнктура и предлага принципи, по които да съществува структурата на тези институти. Аз лично съм свободна валенция, не съм на държавна работа от 1990 година и мога да уверя всички, че се чувствам много по-добре. Не го предлагам като рецепта, изборът трябва да бъде индивидуален - всеки да си реши сам за себе си. Но аз съм човек, който никога не е споделял отговорността за професионалната си съдба с нищо извън мен. Това са неща, които трябва аз да си решавам и в никакъв случай не мисля, че могат да бъдат оправени от държавата.
- А нямате ли усещането, че управляващите у нас - нямам предвид само правителството в момента, а от последните десетина година - не се интересуват от съдбата на изкуството и от творците, които го правят?
- Не се наемам така генерално да отговарям, защото би било елементарно, повърхностно и несериозно. Самият факт, че Международният театрален фестивал съществува във Варна, значи, че ако имаш духовна широта, ако си предан на това, с което се занимаваш, ако цениш и поддържаш духовната култура - тя не е институция, а нещо, което просто съществува - нищо не може да бъде убито. Трябва да го носиш в себе си, в душата си, в сърцето си. Другото са кризи на развитието и без тях няма да мине. Най-лесно е да се обвини някой или нещо. Аз не виня никого, най-малко управляващите.
Но винаги е хубаво човек да се запита каква е собствената му готовност да се променя и ако не е искал да се променя, защо е скачал и викал по площадите. За какво? Ако е разочарован, има свободата да изразява разочарованието си. Но нека всеки да си задава въпроса какво правя аз самият? Държавата е имагинерно понятие. Всички ние сме тази държава, всеки един от нас трябва да прави нещо за собствения си живот. Ако регламентите не са точни, не са ясни, ако е хлъзгаво, ако няма законодателство, тогава има един нормален граждански протест, който се изявява в определена форма - това са поредните избори: гласуваш и се отказваш от тези, които са проиграли твоето доверие.
- Изкушавам се да Ви попитам още нещо в тази връзка - Вие сте известна личност и бихте имали шанс в политическия живот на страната ни, защо не пожелахте да се включите в политическата класа?
- След като не участвам в политическия живот у нас, това значи, че не искам да участвам. Много често сравняват политическия ни живот с театър, но той е много лош театър, много посредствени са изпълнителите му.
Считам, че мястото ми не е там. Не става дума за високо самочувствие.
Лично аз мисля, че тези, който се занимават с политика, трябва да прокламират своите идеи не с думи, а чрез делата и поведението си. А това за жалост не го съзирам у нашите политици. И затова в настоящия момент нямам място в тази компания.
- Известността означава, че Вие сте на върха и Ви гледат от много посоки - едни Ви обичат, други - не толкова. Какво мислите за Вашите врагове?
- Старая се да разбирам врага, който е открит и открито воюва или враждува с мен. С този, който е подъл и лицемерен, нищо не мога да направя, защото трудно го откривам и тогава се чувствам уязвена и наранена, тъй като съм загубила време да му вярвам и напразно съм разчитала на добрите му помисли.
- А какво Ви сродява с приятелите Ви?
- След 10 ноември 1989 година единствените ми приятели са моите близки, а също сърдечна приятелка ми е и една колежка - Лидия. Това са ми приятелите. Другите са ми добри познати, с които имам приятелски, сърдечни взаимоотношения. Аз отговарям със същото - изпитвам добри чувства и симпатии. Но като опарил се човек, много трудно допускам вече някого до себе си, ограничила съм се с най-близките си хора.
- Тежи ли Ви кръстът на славата?
- Въобще не ме занимава мисълта дали съм славна, или не. Не страдам от подобна суета. Разбира се, известността си има своите много добри и своите не чак толкова добри страни. Не можеш да се усамотиш, ходейки по улиците например. Разхождайки се, човек трябва да бъде отзивчив заради това, че хората го познават. И какво ми струва пък, когато някой ми се усмихва и ми казва "Добър ден", защо аз да не сторя същото. На това чувство, когато е искрено, сърдечно и прямо, има само един-единствен начин да му се отговори - точно така: със симпатия, с уважение, с обич.
- Актриса с Вашата кариера и слава на Запад би била богата жена. Какво са за Вас парите, материалното богатство?
- Обичам да имам хубави неща, но не страдам, ако не мога да си позволя да ги притежавам. Не завиждам на богатите хора, защото на мен ми е достатъчно да имам това, което ми е необходимо. Това, че някои имат три или четири автомобила, не значи, че могат да седнат едновременно и в четирите. Не можеш едновременно да спиш във всичките си къщи, легла и стаи. Така че разбирането ми е не толкова аскетично, но не отдавам голямо значение на тези неща. Разбира се, много ми е тежко, когато ги нямам. Но пък гледам така да организирам живота и работата си, че да не страдам и да имам най-необходимото. Луксът ми харесва дотолкова, доколкото е приятен за гледане и не съм убедена, че бих се чувствала много удобно на фона на всичко, което ни заобикаля. Дори и да имам огромно желание, ужасно да ми харесва един скъп тоалет примерно на Армани, няма да си позволя да го купя, защото би било неприлично спрямо стандарта на всички, които живеем в момента в България, ще бъде каприз и глупост.
- От какво се страхувате днес?
- В глобален план ли?
- Да.
- От глупостите, които могат да бъдат извършени, след като управляващите започнат да губят доверието на хората. Може да се стигне до неприятни неща. Другото, от което се страхувам, е да не се обезчовечим и да не забравяме, че взаимоотнасянето ни един към друг би трябвало да ни поддържа поведението на нивото на човека, който, както се казва, е венецът на природата. Просто нека всеки се замисли - преди да направи зло, да направи поне един опит да извърши нещо добро.
- Какви са надежите Ви за бъдещето ни?
- Вярвам във възмездието и живея така, че да не го предизвикам. Съдбата не можеш да си промениш, но можеш все пак да се предпазиш от възмездие, да живееш така, че да не го предизвикваш. В това вярвам. Вярвам, че съществува някаква сила, която е над нас - всеки я нарича някак си, посвоему, всеки намира упование в изображението й в храмовете. На мен ми е достатъчно да гледам небето или зеленото и също да изпитвам упование, да отправям молбите си. Обръщам се много често към слънцето - струва ми се, че то е една голяма сила, която наистина може и да ни изгори един ден.
- Г-жо Манева, какво Ви се иска да преживеем ние, българите, през новия век?
- Да сме си взели поука от изтеклия век, ако можем.
- А кое според Вас беше най-страшното през ХХ век?
- Векът е достатъчно позорен и с най-кървавите войни. Иначе всяко време си има своите войни. Но има нещо позорно в изминалия век. Той завършва с териториални претенции и етнически конфликти, което не е венецът на цивилизацията. Хубаво ще е, ако през следващия век това не съществува.
Единственото, за което се страхувам, е за децата. Иначе нашият живот мина.
Британският Дувър - вечен пристан за азиатските имиранти
58 трупа бяха открити в камион
Средно по 500 нелегални бежанци на седмица са залавяни в пристанището
58 души бяха открити мъртви от британската полиция вчера сутринта в хладилен камион в пристанището Дувър, съобщиха осведомителните агенции.
Камионът е с холандска регистрация. Предполага се, че хората са превозени нелегално с цел да получат убежище на острова. Според съобщение на Би Би Си в камиона са открити и двама все още живи пътници, които са откарани в местната болница.
Откритите мъртви тела на 54 мъже и 4 жени са на кандидат-имигранти от Далечия изток, вероятно китайци, оповести по-късно вчера вътрешното министерство на Великобритания. До момента не е ясно каква е причината за тяхната смърт, но най-вероятната е задушаване и хипотермия, съобщава Ройтерс. Двамата мъже, намерени живи и откарани в болница, вероятно ще бъдат спасени, твърдят от вътрешното министерство. Сред жертвите няма деца.
Превозващият домати камион с холандска регистрация потеглил миналата нощ от белгийското пристанище Зеебрюге и пристигнал с ферибот няколко часа по-късно в британското пристанище Дувър - главния входен пункт за нелегални имигранти във Великобритания. При митническа проверка около полунощ телата на мъртвите азиатци били намерени в каросерията на камиона. Полицаят, открил труповете, изпаднал в шок при вида на гледката. Арестуван бил шофьорът, вероятно холандец. Засега е установено, че преди Зеебрюге камионът е бил в Ротердам, като полицията проследява предишния му маршрут из Европа.
Военноморската болница пуска собствена спешна помощ
Военноморска болница (ВМБ) - Варна пуска собствена спешна помощ от 1 юли тази година, научи "Черно море" от шефа на здравното заведение доц. Сергей Пройков.
Засега линейка и реанимобил с дежурен 24 часа лекар и медсестра ще са на разположение на всички нуждаещи се. За да използват услугите обаче, пациентите трябва да са здравноосигурени в болницата, уточни доцентът.
Ако се окаже, че има нужда от повече специалисти, сме готови да пуснем още една линейка и реанимобил, както и още 3 - 4 екипа, каза още доц. Пройков, според който засега най-голяма нужда от спешна помощ през деня има в девненските заводи.
Услугите на спешната помощ ще се заплащат по Закона за здравното осигуряване, а тарифите са записани в Националния рамков договор, уточни още ВМБ-шефът.
След 1 юли спешните случаи ще бъдат поети от неотложната помощ.
Семейните лекари няма да разполагат със собствени коли, а идеята да бъдат наемани линейки на бившите вече поликлиники и болниците все още не е обмислена. Това наложи откриването във ВМБ на спешна помощ, която за съжаление ще използват само осигурените в болницата. На тяхно разположение ще бъде и екипът на самата болница, където ще бъдат отвеждани пациентите при нужда, уточни доц. Пройков.
Вярвате ли, че ще бъдат намалени данъците?
До 30 % скок в цената на брикетите
Ще преговаряме с експертите от Международния валутен фонд брикетите да поскъпнат с по-малко от 30 % от 1 юли, съобщи зам.-шефът на енергийната асоциация Станчо Андреев. Увеличение по-голямо от 30 % е непосилно за социално слабите, допълни той.
Енергийната агенция настоява цената на брикетите да се освободи от този юли, а не от следващата година. От там щяло да дойде и поскъпването.
Направените разчети от въгледобивните експерти сочат, че предсрочното освобождаване на цените на брикетите ще даде възможност на пазара да се появят повече дистрибутори.
Според енергийния закон либерализирането на цените на брикетите трябваше да стане на 1 юли 2001 г. Либерализирането с една година предсрочно няма да спре субсидиите за отрасъла. Сега производствената цена на тон брикети е 47,76 лв. без ДДС.
Най-странните покупки в Интернет
Фосилизирано мамутско изпражнение, монголска маша за къдрене на бради и глинени фигури във формата на интимни части са сред най-странните покупки, направени по Интернет, сочи допитване до 4000 потребители на "Ег Шоп". В списъка със закупени чудатости са още недвижима собственост на Луната, живи червеи и личинки, статуя на индиански бог на плодородието, латексова боя за тяло, пушено глиганско месо, сексатрибут от слонова кост от ХVIII век. На почит сред купувачите по мрежата са домашните любимци.
Новина със задявка
Оръжейни складове без стопанин
Вчера, за трети пореден ден, британски части от КейФОР, подкрепяни от норвежки, финландски и норвежки военнослужещи, продължиха операцията по издирването на нелегално оръжие в Централно Косово, предаде Ройтерс.
През първия ден, близо до селището Клецка - бастион на бившата АОК, бе разкрито най-голямото скривалище на оръжие, намирано след прекратяването на боевете в Косово преди година. При следващите претърсвания са намерени още взривни устройства и муниции, което накарало главнокомандващият британския сектор в КейФОР генерал Ричард Шъриф да продължи операцията.
Както можеше да се очаква, никой не предяви претенции към намерените пушкала. За сърбите е ясно - в провинцията те се броят на пръсти и съвсем не им е до складиране на оръжия. Остават албанците. Те обаче също не претендират за собственост. Бившият командир от АОК Агим Чеку побърза да опровергае твърденията, че откритите оръжия принадлежат и са били скрити от членове на неговата организация. Искам да уверя всеки, че АОК не стои зад тези оръжия и че нямаме никакви сведения за произхода им, обяви той в декларация.
Само че складовете и разположеният край тях тренировъчен военен лагер са открити в близост до летния щаб на Корпуса за защита на Косово, който замени Армията за освобождаване на Косово. А шеф на корпуса е същият този ексшеф на АОК Агим Чеку. Който нищо не знае.
Просто да не повярва човек на неосведомеността му.
Опърпаното българско училище става лукс
Голготата за влизане в средното школо къса все повече нерви и пари
"Българското училище трябва да стане лукс за учениците. На практика се оказва, че е безсмислено то да е масово. Нека в школото влизат само децата, които наистина искат да учат, а няма да бъдат принуждавани насила да зубрят. " Тези еретични думи принадлежат на младата, но уморена вече столична учителка по литература Х.У. Тя е отчаяна от пълното безхаберие на учениците и от тоталното отсъствие на дисциплина зад чиновете. Отказала се е да тропа за тишина по счупената катедра, вече достатъчно се е надишала на тебешир и е прегракнала да надвиква инакомислещите си питомци.
"Сядай, двойка, дори не си прочел разказа! " "Двойка ли, че какво толкова не ти казах, скъпа?! " Това не е диалог от култовите творби "На учителя с любов", а сценка от днешно наше училище между въпросната учителка и ученик. Младата жена се е примирила с дъвките и кафетата в час, с разходките из класната стая по време дори на контролни, с псувните и подигравките, въпреки че е толерантен човек. На последното класно Х.У. разрешила на учениците да ползват учебника по литература. Някои обаче не си направили труда да запомнят автора и творбата и писали съвсем за друго.
Колко нерви и пари трошат учители, деца и родители, става болезнено ясно при кандидатстванията в гимназии, техникуми и обикновени средни училища с профилирани паралелки. Т.г. новото е премиерата на националния изпит-тест с 60 въпроса за проверка на общата тийнейджърска култура по български език, математика, история, география, физика, химия.
Изръсилите се за частни уроци родители се оказаха с нож гърба след тази изненада - все още няма частни уроци по тестове. Направени бяха няколко опита да се издадат примерни помагала как да се преодолява слаломът от въпроси с по няколко отговора, БНТ пусна и специална тестова рубрика за седмокласници, но никой не гарантира 100-процентов успех.
Шестица ще се дава при правилен отговор на минимум 55 въпроса в рамките на два астрономически часа. В началото експерти дори от самото МОН се колебаеха за ефективността на тази проверка, но после страстите се потушиха с обяснението, че тестове в българското училище се правят не от вчера, че така е в Европа и по цял свят.
След като бе преглътнат хапът с теста, дойде поредната изненада - късната готовност на образователните "спецове" да кажат къде, как и по какви профили ще може да се кандидатства в т.нар. елитни училища. Само в столицата учебните заведения са 422. Едва на 23 май две стени в столичния инспекторат по образованието на МОН на ул. "Граф Игнатиев" бяха облепени с разпечатки кои школа какво предлагат и колко деца поемат. Поправките на ръка върху листите говорят, че и тук има грешки и неточности. "Никоя друга публикация не гарантира достоверност за местата и профилите", твърдят от ИО - София. Тези циркуляри висят и по стените на Педагогическо-консултативния кабинет (ПКК) към просветното ведомство на ул. "Будапеща".
От ръка на ръка се разменят няколко справочни издания, претендиращи за изчерпателност и достоверност, но професионалните педагози се дистанцират от тях, осланят се само на своята разпечатка. Цената на ментетата скочиха на черно двойно и тройно. От там нататък разходите на пари и време растат всеки ден. Остава да се въоръжиш с търпение и да препишеш на ръка дългите списъци. Загадка за неспециалиста остава и сложната система за отпадане на кандидатите след първо и второ класиране, при това за всеки етап трябва отново да се подава молба за участие в състезанието. Тя е с ограничен срок и определено място на заявката. Специално за София бе разпространена и погрешна информация кои училища-гнезда приемат документи за изпитите. След седми клас базите бяха 20, а след осми - само две, но и дори за тези две имаше неточна ориентация. Родителите отново трябваше да търчат и сверяват, защото сроковете не чакат.
Друг възлов финансов проблем - преди подаване на документите трябва да се мине през банка, за да се преведат на инспектората такси от по 4, 5 или 6 лв. за всеки предстоящ изпит. Обяснението за опашките в банките - училищата нямат касови апарати. Ако кандидатът обаче се разболее, смени профила или счупи пишещата си ръка - парите не се връщат. Какво пък, сумите, макар и малки, остават в полза на образованието, на него и без друго му липсват десетки милиони левове. За да докажеш банковата операция, носиш в ИО ордер, от училището вземаш заявление за кандидатстване и удостоверение за изпит - на съответните дата и място в друго училище.
Така се навървят нови и нови опашки, за които човек е принуден да вземе отпуск и да мобилизира цялата рода поне за месец. До последния момент експертите се чудеха над казуса само сираци ли да не плащат за изпита, или и деца на разведени родители, но в крайна сметка "бонусът" надделя в полза на първите. Те обаче трябва да осигурят още един документ - смъртен акт, което значи да се преборят с още една българска администрация. А всяка бланка си има цена, както знаем.
За кандидатстването фамилията трябва да подготви достатъчно копия от дипломата на ученика, за да я пласира на n-броя места. Няма ограничения на бройката за предпочетените школа, стига човек да се пребори с времето и разстоянията като Малкия Мук. За целта просветниците са разрешили училищата да издават по пет дипломи-копия с "мокър печат". Те ще служат за оригинал в ръцете на услужливи роднини, хукнали да помагат на кандидатстващото дете в малкото отпуснати дни за подаване на документи.
За кандидатстващите в елитни гимназии и техникуми с изпит срокът вече бе удължен с пет дни, нищо чудно и за приемането без изпит да стане същото, дори да се работи в почивните дни. "Въпреки че министерството ни няма пари за извънреден труд", контрират школски директори. "Ограничете се с 10 училища", препоръчват от ПКК. "Няма да имате физическа възможност за повече, нито пари да обикаляте с такси или да изчакате на всички опашки", съветват препатили педагози.
Друг абсурд е фактът, че подаването на документите изпреварва като график самото дипломиране в седми и осми клас и човек не знае дали някоя внезапна годишна двойка от учител-мизантроп няма да осуети всички намерения. Отделно трябва да се атакуват и здравните служби за вадене на медицинско свидетелство. То е нужно само за завършилите осми клас, желаещи да учат в техникуми и средни училища с профил. Ваденето е срещу минимум 5 лв. и включва обиколка поне през пет кабинета на полусъществуващите поликлиники. Там специалистите почти са се разбягали, а до 5 юли - началото за явяване по документи, остават броени дни.
Дано цялата суматоха да има наистина смисъл, защото за много деца училището е празно задължение, дори за отличниците. "Няма да прочета нито "Под игото", нито "До Чикаго и назад", пък за старобългарска литература изобщо не си и помисляй", крещи редовно на майка си осмокласникът Г.Я. Той формално се оправдава, че не разбира думи като заптие, дувар, онбашия, мекерета. Истината е, че в час не му е интересно.
Да го чуе отнякъде Рада Госпожина - в гроба ще се обърне. Докато Стефчов определено ще тържествува. Най-сетне е станало неговото - даскалото учи децата на сложни и неразбираеми неща по абсурдни учебници. Учителите почти не се напъват да ги направят достъпни, защото получават малки заплати и работят в рушащи се сгради. Дори вече се твърди, че няма училище без бит от ученици учител. В същото време станаха факт ред самоубийства на деца заради двойки.
Браншовици твърдят, че днешните питомци на някогашните даскали получават 179 лв. средна заплата. За бюджетната сфера тази цифра е 196, а за цялата страна - 224 лв., според националната статистика. Синдикатът на българските учители към КНСБ периодично подема стачки с искането не 3, а 6 на сто от брутния вътрешен продукт да се заделя за образование.
Аргументът - в Европа този процент е минимум 5 и не се трупат с месеци нераздадени педагогически заплати.
Демографският срив в България притиска допълнително училището. Тази есен ще броим близо 21 хиляди ученици по-малко, което ще освободи от работа около 8 хиляди учители и персонал, изчислиха в СБУ. Къде е истината? Да събираме по няколко хиляди долара годишно за частни училища или да продължаваме по инерция към вузовете?! Те също стават все по-скъпи и фабрикуват кадри по принципа "по-добре безработни висшисти, отколкото безработни просяци".
Философията е проста - всичко евтино излиза прекалено скъпо след време.
Париж не признава арменския геноцид
Демонстрация с искане за признаване на арменския геноцид, извършен от турците през 1915 г., се състоя в Париж, съобщи АФП. Участниците протестирали срещу отказа на Сената да приеме законопроекта, с който Франция публично признава арменския геноцид от 1915 г. Този законопроект вече беше одобрен единодушно от Националното събрание (долната камара на френския парламент) на 29 май 1998 г. Според организаторите на протеста сенаторите "отстъпили под натиска на френския президент и на правителството, които са загрижени за поддържането на добрите търговски отношения на Франция с Турция".
Почти евангелие за архитекти
Книгата на арх. Бойко Кадинов "10 архитектурни заповеди" ще бъде записана и на компактдиск, което е рядко срещано явление в българското книгоиздаване. В близките месеци тя ще бъде издадена и във Франция.
Новата ми книга е своеобразно архитектурно евангелие, твърди арх. Бойко Кадинов.
Арх. Кадинов е включил в луксозното си издание 120 илюстрации на вече реализирани свои проекти, както и на някои все още несъществени смели архитектурни идеи. Арх. Кадинов е автор на вече реализираните проекти за реконструкция на грандхотел "Варна", на новата козирка и фоайето на софийския хотел "Принцес", на Агенцията по приватизация. В момента по негов проект се извършва и мащабната реконструкцията на прочутия столичен ресторант "Феята", който ще придобие изцяло футуристичен вид.
Страх лозе пази
Специализираното британско списание "Иконъмист" показа удивително непознаване на българската народопсихология, и най-вече - на психологическата канава на нашенския политически елит. След като обяви, че само за една година - от март миналата до март тази година, безработицата в България се е вирнала с 40 процента и в нейните насилнически прегръдки са вече една четвърт от работоспособните българи, списанието, вместо да каже, че това си е народообезчестяване, заключава, че такава цифра би трябвало да уплаши всеки политик. Нашите политици са безстрашни като балкански левове, те нямат шубе от някаква си безработица! Тя не ги досяга, камо ли да ги коси. Те си работят всичките. На щат. На пост. (Но не на пости!) И то много работят. Скъсват се от работа. Скапват се. Барабар с целите си безчетни фамилии.
Незаменимото, обично и многостранно развито братче на Екатерина Михайлова например е хем шеф в ДЗИ, хем член на 11 управителни съвета.
Половината му работни дни в месеца отиват по съвещания на бордовете.
Кога му остава време да си получава възнагражденията, е непонятно. Може би през почивните дни, горкият човек, се разкарва с беемвето си до извънредно работещите каси!
"Иконъмист" да дръпне ушите на спецовете и експертите си и да им влее в чутурите вярната мисъл, че у нас не политиците се страхуват от народа, а тъкмо наопаки.
Политиците са всички застраховани от страх. (За)страх(овка) лозе пази.
Народът го удря на молитви, защото на безработния не му се полага и мотика.
Не му се полага само бавно чезнене под връх Ком.
Уранът в Монтанско, Врачанско и Видинско убива със закъснител, но ура(га)нът на безхаберието, политическия цинизъм и управленското ояждане трепе скоропостижно.
И докато едни руски олигарси вдигат шум до Бога в бран на други руски олигарси, у нас няма кой да защити клетия български Гусински, понеже Тошо Тошев ни е май едничкият медиен милионер. Ето защо е хубаво и полезно да се нароят в България повече свръхбогати и свръхнахални лапачи и да си спретнат една асоциация "Непукизъм". Безхаберието е най-силното оръжие на нашите елитаристи против безработица, социални брожения, негодувание и всякакво сътрудничество от типа на асоциациираните бедни общини с ДПС-кметове "Толерантност". Толерантност, толерантност; търпимост, търпимост, ама търпимостта на политика се сломява и му иде да си отдъхне от нея... Съветниците метнаха общината за паркингите
С писмо с вчерашна дата председателят на Общинския съвет - Варна, Стелиян Севастиянов, поиска от кмета Кирил Йорданов отмяна на заповедите за откриване на процедура по Закона за обществените поръчки за възлагане на стопанисването на три от зоните за кратковременно паркиране, очертани с решение на съветниците в началото на годината.
Поканите за участие в конкурса към 12 фирми бяха подписани от кмета в деня на заседанието на Общинския съвет от 29 май, на което съветниците гласуваха решение, което задължава администрацията да сключи с Общинската охранителна фирма договори за три години за експлоатация на три от зоните - зона I на бул. "Владислав Варненчик", зона IV на бул. "Сливница" и зона VI в кв. "Чайка".
Кметът оспорва волята на съветниците, но решението от 29 май бе потвърдено отново на 15 юни. Дори и в случай на съдебно оспорване считам, че следва да бъде спряно действието на Вашите заповеди, както и изпълнението на решенията на комисиите, на които е възложено осъществяването на конкурсите за възлагане на обществените поръчки до разрешаване на съдебния спор и с влязло в сила решение на правораздавателните органи, се казва в писмото на Стелиян Севастиянов.
Първият сред съветниците настоява Кирил Йорданов да направи необходимото за сключване на договори с Общинската охранителна фирма за трите зони, гласувани от съвета.
На проведения конкурс за възлагане на обществена поръчка първа зона бе спечелена от ЕТ "Ява - Яни Атанасов" с минималните 10 процента от стойността на поръчката, която е 6000 лева на месец, втората зона IV отиде при ЕТ "Митко Кърджалийски", също срещу 10 процента, но от 3500 лева, а приходите от зона VI ще събира ЕТ "П.Й.Стойков 66", който ще запазва за себе си 20 процента от 1500 лева месечно.
Както "Черно море" информира, общинските охранители кандидатстваха за 5 от зоните, но не спечелиха нито една, тъй като предлаганите от тях проценти за фирмата от приходите варираха от 32 до 40. Според ръководството на общинската фирма тези средства биха покрили заплатите на охранителите, осигуровките и качественото стопанисване на зоната.
ХЕИ-служители продължават да стачкуват
На 15 март - Денят на санитарния инспекор, от ХЕИ предупредиха, че ще започне двуседмична стачка. Причината бе ниското заплащане на инспекторите. Тогава в писмо до директора на инспекцията, Министерството на здравеопазването, МЗ, КНСБ и медиите варненските санитарни инспектори предупредиха, че няма да бъдат нарушени правата на гражданите.
Протестните им действия обаче, явно не постигнали успех, продължиха доста повече от първоначалния двуседмичен срок, с което се забавя издаването на разрешителни на много търговци, които впоследствие се оказаха проверявани от други инспектиращи от ХЕИ.
Освен това инспектиращите поискаха да им бъде обяснено защо не им се изплащат часовете, отделени за обучение на стажанти от Медицинския университет, по Закона за висшето образование, влязъл в сила от началото на 1996 г. Недопустима била и голямата разлика в заплащането между категориите висшисти - специалист и магистър, равняваща се на 100 и повече лв. Eкстрасенска ще разваля магия в СДС - Добрич
Жената, която имала способността да прогонва направеното зло, седнала неотдавна пред синята централа в добруджанския град, за да се запознае със СДС-депутатите, чийто фен била, и усетила наплив на негативна енергия. В добавка видяла, че около сградата се разхождат множество черни котки, което засилило убеждението й, че тъмни сили са направили черна магия на любимата й партия. Още повече, че напоследък всевъзможни злини нападали местната организация и отделните й членове, не секвали споровете между активисти, та понякога дори се стигало и до бой. Като капак на всичко покровителят на сините добричлии - Александър Божков, бил свален от поста главен преговарящ, а Иван Костов отписал местните седесари от "картата" си.
Екстрасенската смятала, че черната магия е направена от червени активисти, но сред седесарите имало и такива, които подозирали, че в старата къща, където се помещава местната СДС-централа, все още витаят духовете на някога живели тук комунисти. Трети смятали, че магията е дело на отлюспени от СДС членове. Независимо от източника на магията, врачката твърдо се заела с развалянето й, съобщи агенция Балкан.
134 000 лева иска варненският строител от 2 прокуратури
Тръгна делото Раденков срещу държавата
При неуспех в България искът заминава за Международния съд в Страсбург
Вчера Варненският окръжен съд даде ход на делото, заведено от известния варненски строител Игнат Раденков срещу Върховната касационна прокуратура на Република България и окръжната прокуратура на Велико Търново.
Искът на Раденков от 134 000 лева срещу държавата е провокиран от заведеното срещу него предварително следствие през юли 1996 година.
Тогава окръжната прокуратура на Велико Търново започва да разследва, дали той като ръководител на СТФ "Н. Парпунов" е присвоил 1 100 000 лева от фонд "Стихийни бедствия" на община Стражица. Интересно е, че обект на следствието е била дейността на строителя отпреди 5 години.
Работата на прокуратурата не доказва нищо и 10 месеца след завършване на следствената работа с постановление на Великотърновската прокуратура делото е прекратено.
Игнат Раденков стана известен преди години с работата си при възстановяването на сринатия от земетресение гр.Стражица и с активната си гражданска позиция преди и след перестройката.
В исковата молба видният строител посочва подробно нанесените му имуществени вреди, като само част от тях са провалените 6 договора на стойност 48 998 лева. Пред съда Раденков ще доказва и загуби на стойност 10 150 лева, нанесени му следствие на провалена дейност в развивания от управляваната от него фирма - арматурен двор и железарски цех. Заслугите ми при възстановяването на разрушената от земетресението Стражица в труден за страната момент бяха заличени, а аз бях представен като престъпник, пише в иска си Игнат Раденков. Според него неимуществените щети, които е претърпял в следствие на кампанията срещу него, се изчисляват на 23 000 лева.
"О, свещена простота!"
Когато световният мъж, полякът Карол Войтила, 246-ият папа Йоан-Павел II кимна благосклонно с глава, италианското правосъдие помилва атентатора Мехмед Али Агджа. Веднага световният печат, в това число и българската журналистика (Да ви пази Бог от асоциации!), възхвалиха божествения знак на папата. Бог-отец навремето не спаси сина си от кръста, но неговият наместник на земята благослови Агджа, защото Мехмед Али Агджа е... Иисус.
Нямаме основание да не вярваме на Али Агджа. До 13 май 1981 г., когато гръмва папата... Той така и пише: "Дотогава не предполагах, че съм Иисус."
Но на 13 май той осъзнава, че е Бог! И насочва срещу папата два куршума.
"Единият куршум - пише Агджа - простреля папата, другият докосна ръката му. Останалото е история."
Останалото преди и след атентата е история, която ще бъде написана от превъплъщението на Христос. Началото и краят на тази история са стегнати с възела на "българската следа". Демоничните българи правят от "съвестта на човечеството", от "символа на света", от агнеца Иисус своя маша... Кой беше казал, че е по-лесно да умреш за жената, която обичаш, отколкото да преживееш с нея живота си? Ако използваме тази конструкция - не е ли по-лесно да се покаеш заради Инквизицията, "да опростиш изгорелия на клада Джордано Бруно", отколкото да съобщиш на света истината за атентата. И по този начин да измиеш със светена вода поруганото българско чело.
Но гражданинът на света папа Йоан-Павел II не прави това. А знае ли истината Йоан-Павел II? Още как я знае. Сладят от мед устните на българските медии. И му се иска на човек да викне гневно и през сълзи: "О, saucta simplicitag! "
