ГЛОБУС
Еритрея и Етиопия подписаха мир
Споразумение за прекратяване на продължилата две години война подписаха вчера външните министри на Етиопия и Еритрея. Това стана в Алжир, където със съдействието на Организацията за африканско единство се водиха преговори. На границата между двете страни ООН ще разположи сини каски.
Отново безредици в Северна Ирландия
Католици от северноирландския град Лърган атакуваха с бутилки запалителна смес и камъни силите на реда, протестирайки срещу решението на властите да пропуснат през центъра на града похода на протестантския Орден на оранжистите. Полицията отговори с гумени куршуми. Трима полицаи и един войник бяха леко ранени.
Изписаха Хавел след 14-ата операция
Чешкият президент Вацлав Хавел, който на 5 юни бе опериран от херния, излезе от болницата, съобщи президентският говорител Ладислав Шпачек.
През последните две години и половина Вацлав Хавел претърпя 14 хирургични операции, една от които беше за отстраняване на злокачествен тумор в белите дробове, припомнят агенциите.
Хаос в британските аерогари
Стотици полети бяха отложени и забавени през двата дни на уикенда във Великобритания поради проблеми с компютъра, който управлява преминаването на самолетите през британското въздушно пространство.
Повредата, станала в събота сутринта в контролния център на летището Хийтроу край Лондон, се отрази на всички големи британски летища.
Проверяват Сухарто за слабоумие.
ПРОИЗШЕСТВИЯ
Пожар попиля вино за $40 млн. Бушуващите пожари в Напа, Калифорния, най-големият винопроизводителен район на САЩ, са унищожили огромни запаси от вино. Загубите се оценяват на 40 млн. долара.
Трус от 6,6 степен в Исландия.
Агджа отново насочи вниманието към "българската връзка"
Централните турски вестници пишат вчера, че Мехмед Али Агджа още с първото си явяване пред турски съд вчера е насочил отново вниманието към "българската връзка" в покушението срещу папата.
Вестник "Сабах" в заглавие цитира думите на Агджа: "Аз съм само актьор, тайните си отидоха с Бекир Челенк. " В друга информация същият вестник пише, че подробностите около връзката Агджа - Челенк са описани в книгата на убития журналист Угур Мумджу "Папата, мафията и Агджа". В нея Мумджу разказва, че Агджа се намирал по едно и също време в хотел "Витоша" в София с Бекир Челенк и Абузер Угурлу и че е възможно Челенк да е запознал българските агенти с Агджа.
Вестник "Миллиет" пише, че Бекир Челенк има роля в бягството на Агджа в чужбина и че той го е накарал да убие папата, като срещу това му дал 3 млн.марки. Бекир Челенк избяга от Турция през 1980 г., но се предаде през 1985 г. и не след дълго, на 14 октомври същата година, почина от сърдечна криза във военния затвор "Мамак", припомня вестникът.
Вестник "Радикал" пише, че Бекир Челенк, който бе сочен за ключова фигура в атентата срещу папата, бил в сътрудничество с българската мафия и с българските тайни служби.
От друга страна, днешните турски вестници обвиняват Агджа, че играе и прави шоу пред съда. "Агджа, който подлуди италианците с лъжите си, сега играе същата игра и в Турция.
Филмът е същият, актьорът е същият... Само дето сцената се пренесе от Рим в Истанбул", пише Сабах. Вестникът коментира, че "с безочието си Агджа изкара от търпение съдията Нусрет Индже, също както бе изкарал от търпение някога италианския съдия Мартела."
Вчера около 100 местни и чуждестранни журналисти бяха в съда в истанбулския квартал "Кадъкьой", за да отразят първото явяване в съда на Агджа след екстрадирането му от Италия. В съдебната зала бе допуснат само екип на Анадолската агенция и една телевизионна камера. Около 1000 жандармеристи и полицаи охраняваха съда, на околните покриви бяха настанени снайперисти.
Група привърженици на непредставената в парламента Партия за свобода и демокрация скандираха: "Съд за убиеца на Абди Ипекчи."
Съдът постанови задочната присъда на Агджа за убийството на Абди Ипекчи да бъде превърната в действителна и да продължи задържането му в затвора "Картал", като насрочи дата за друго дело срещу него по обвинение в грабеж.
Адаптацията като имунизация срещу преврат
Вчера в курортния комплекс Златни пясъци приключи тридневен семинар по психосоциална адаптация на освободените кадрови военнослужещи в гражданското общество, организиран от Ресурсния център на неправителствените организации в България. В сряда, във Военноморския клуб, предстои презентацията на "Лично пособие на освобождавания кадрови военнослужещ", издадено от фондация "Демокрация и сигурност". Това е полезно дело, тъй като съгласно прословутия План 2004 още 20 000 офицери ще свалят пагоните и ще атакуват трудовите борси, където не ги очакват с отворени обятия.
Държавата абдикира от грижата за уволнените офицери и сержанти и социалният вакуум бе запълнен от неправителствени организации. В това няма нищо лошо. А във Великобритания е вековна практика. Само че и сега между нас и Острова разликата не е само в начина, по който се прави английска градина. Защото там държавата плаща на неправителствените организации да вършат тази работа, а у нас неправителствените организации търсят пари, за да предотвратят социалния взрив в държавата.
Нищо чудно в близко време държавата дори да упрекне неправителствените организации, че не добре си гледат работата.
Защо всичко у нас се получава с краката нагоре, а тази поза, известно е, невинаги носи дивиденти на позиращия. Първо, освободеният от кадрова военна служба не може да се интегрира в гражданското общество по простата причина, че у нас няма такова. Не може да бъде гражданско такова общество, една четвърт от което е някакъв вид полиция. Второ, захвърлилият доброзорно пагоните не може да си намери място в пазарната икономика просто защото у нас няма такава. Не може да има пазарна икономика там, където бившият военен най-често във фирмите е със статут на нелегален или крепостен.
Активен участник в адаптацията би трябвало да е военното министерство.
Неговото поведение обаче е такова, че Швейк ряпа да яде. Там всеки чиновник (с или без пагони) гледа на първо време да си запази мястото, а на второ - да изкяри нещо по корупционна линия. Само че в Унгария, където има нормална статистика, 20 % от терористичните актове са дело на бивши военнослужещи. Те поне с оръжията боравят добре и ако също добре им се плаща, там биха могли да намерят някаква работа. Затова неправителствените организации получават пари от вън, за да решават вътрешни проблеми. Защото адаптацията не е само имунизация на бившите военни срещу безработицата, а най-вече имунизация на това съсловие срещу евентуалното му въвличане в организирането на военен преврат. А това вече е страшно и за управляващите, и за задграничните им приятели. Сори, Сорос!
Актрисата Златина Тодева пред "Черно море"
Ако не мога да направя добро, поне зло да не правя
ДОСИЕ
Златина Тодева, родена на 27 февруари 1926 година в Стара Загора. Четири и половина десетилетия е на театралната сцена, от време на време прескача и до някоя снимачна площадка. В броенето на ролите си стига до 200 и се отказва. Дойде във Варна на театърфест с екипа на сдружение "Летен театрален университет" и изигра моноспектакъла "Забравени от небето". За него Съюзът на артистите в България й присъди своята награда за най-добра женска роля. Има "Аскеер" и още много други отличия.
- Г-жо Тодева, знаем, че навремето актьорската професия не е била много престижна. Кога решихте да станете актриса?
- Още щом стъпих на професионалната сцена да замествам. Навремето в Стара Загора имаше детска театрална школа, която се ръководеше от Мара Шопова, майката на Наум Шопов. Тя е първата моя учителка, която ме въведе в театъра още като дете. В гимназията започнах да декламирам.
Учех класическа гимназия и нямах никакво намерение, повярвайте, да ставам актриса. Съвсем случайно стана. В последния клас ме изключиха от гимназията по ред причини. Понеже не искам да ме смятат за героиня, ще кажа само, че имаше политически елемент. Но трябваше все пак да завърша и да взема диплома. Междувременно класическите гимназии ги закриха и трябваше да запиша вечерна гимназия. А който учеше във вечерна гимназия, трябваше да работи. Някъде по това време съвсем случайно се виждаме с Мара Шопова. Защо не дойдеш в театъра, ще имаш време и да учиш, ми вика тя. Без много-много да му мисля, постъпих в трупата. Беше през сезона 1946 - 1947 година. В началото замествах. Но първата ми роля, дадена от художествен съвет, беше при Черкезов - Клара в пиесата на Бърнард Шоу "Пигмалион".
Театърът първо беше към читалището, след това стана общински за една година, одържавиха го през 1949 година. На мен не ми дадоха направо званието актриса. Първо трябваше да стана стажант-актьор, да премина и през курсове, които се правеха всяко лято. Хората почиваха, а аз ходех на курсове - по чл. 9, според който ни даваха званията. След това, за разлика от много колеги, аз се явих на държавен изпит заедно с актьорите от ВИТИЗ. И за какво беше всичко това, ако ме питате, не мога да ви отговоря. Беше прав навремето Д. Б. Митов, ректорът на ВИТИЗ.
Актьорските курсове не ме направиха по-талантлива. За мен човек или има талант, или няма. Всяко дете носи някакъв талант, но той трябва да се развива. Актьорството е труд, обич към театъра, всеотдайност. Нямаш ли ги тези неща, нищо няма да стане.
- И нямахте никакви колебания, че това е Вашата професия?
- Нашите имаха едно наум към моята професия. Баща ми искаше да стана или лекар, или зъболекар, или аптекар. Затова ме и записаха в класическата гимназия. А там приемаха според бала - ако искаш да се запишеш в класическия отдел, трябваше да имаш само една петица. Опитах и друго - аз съм от първия випуск лаборанти. Но не ми тръгна. Не беше за мен работа - изпочупих колбите де що ги имаше. За да не ме пратят на фронта, отидох в пункт, в който прибираха гръцки партизани. Мен не ме е гнус от въшки, от нищо. Но и там не тръгна. И тогава си казах: тя тая няма да я бъде, ами да си отивам в Стара Загора, да видя какво ще правя. И влязох в театъра. И, вдишвайки въздуха на сцената, останах там. Явно орисницата така ме е орисала, предполагам. Аз вярвам в тези неща. Имайте предвид, че баща ми беше военен, майка ми - учителка, сестрите на моя баща бяха учители, дядо ми - също, но всички притежаваха по нещо от духа на артистичната личност. Навремето в различните военни клубове се правеха скечове. Баща ми и майка ми винаги участваха в тях, но не бяха професионални актьори. В рода ни аз съм първата професионална актриса.
От мен тръгва. Дъщеря ми е режисьор. Не знам какво ще стане по-нататък.
- 45 години сте на сцената. През това време сигурно е имало и възходи, и падения, и огорчения, и радост... - Тези години много ми дадоха и много ми взеха. Имала съм много радостни мигове, имала съм и разочарования. Обикновено вие, журналистите, ме питате: коя Ви е любимата роля. Всички са ми любими. Така, както ако си убода кой да е пръст от ръката, ще ме боли. Лоша, добра, ролята си е моя, такава съм си я създала. Било ми е понякога много мъчно, защото навремето много се спореше - отвън образа ли играе, вътре в образа ли играе... Аз отдавна отрекох и перуките, и грима, и т.н. Това не е важно.
Както и ще да се докарам, не го ли докарам отвътре, отвън образът не става. Не стават тези работи така. Но аз не съм злопаметен човек, всичко при мен минава откъм веселата страна. Доста иронично се отнасям към себе си и към другите, без да ги обиждам, разбира се. Себе си мога да обидя, но не и друг човек.
- Чувала съм режисьори, актьори да казват, че театърът е техният живот, голямата им любов. За други той е много, но не всичко. За Вас театърът какво е?
- Голямата ми любов е Никола Тодев, съпругът ми. И голямата ми мъка... Рано ми го взе Господ. Но такъв е животът. Въобще животът е кратък. Ние трябва да станем по-добри, да не забравяме, че сме смъртни на тази земя.
Разбира се, театърът за мен е... Ама нищо друго не мога да правя, просто нищо друго, освен театър. На кино сега се уча. Казват, че добре го правя. Не знам. Аз не съм се гледала в нито един филм, в който съм се снимала. Срам ме е да се гледам. Страхувам се да не получа шок и да се откажа, затова не се гледам. Насила ме накараха да отида - на премиерата не бях, но малко по-късно правеха втора премиера - на "Разговор с птици". Много настояваха да присъствам. Знам къде са ми епизодите и гледах надолу, чувах се, но не се виждах.
- Театърът, изкуството не са призвани да възпитават и да променят човека, ако човек не носи в себе си чувството за красота. Възможно ли е според Вас това?
- Как да не може да възпитава изкуството!? Но нали трябва и да го провокираш това чувство.
- Смятате ли, че на театъра, а и въобще на изкуството, е отредено достойно място в нашия живот?
- Разбира се, това е духовност. Ами ако този народ остане и без това, което имаме?
- Имам предвид мизерията, в която живее по-голямата част от българския народ, включително и артистите, а тя се отразява и върху правенето на изкуство.
- Ние всички, е не всички, говоря за повечето българи, я караме в мизерия, ама виждате, не се отказваме, продължаваме да правим театър. И аз, която съм на 74 години, отивам да проповядвам и дано провокирам хората, дано им бръкна малко в душицата, да им напомня, че са имали род и роднини, че са съществували ето такива хора като в "Забравени от небето" - те са чисти, добри и все още могат да се срещнат в Родопите.
Затова и направих този моноспектакъл. И мъничко от това да постигна, ще е най-голямата ми награда. Всичко друго - пари, награди, се харчи.
Колкото ги получих, толкова ги изхарчих. За мен най-важна е наградата на публиката - да я усетя, да й бръкна в душицата, после, след представлението, да ме прегърнат, да ме целунат, да ми благодарят - това за мен е най-голямата награда.
- Годините Ви наистина не са малко, а сте така енергична и запалена по театъра, че биха Ви завидели много млади хора. Каква е Вашата тайна?
- Нямам тайни. Аз вечер си казвам: Благодаря ти, Господи, че замръкнах.
Сутрин си казвам: Благодаря ти, Господи, че осъмнах. Радвам се на цвете, радвам се на залез, на изгрев, на звезда... Моето верую е, ако не мога да направя добро, поне зло да не правя. Аз съм освободен човек, аз не завиждам, аз умея да се радвам. Даже плача, когато се радвам.
- Като гледате на какъв хал сме, а и държавата ни, за какво Ви боли най-много?
- Нравите ни се промениха, и то много. Но защо е тази завист, тази злоба? Българският народ не беше такъв. Ние престанахме да се гледаме в очите. А аз обичам, когато говоря, да гледам човека в очите и той да ме гледа, а не да се чуди къде другаде да извърне поглед. Пречистване ни трябва, ето това трябва да стане. Трябва да станем... Абе хора трябва да станем. Пак казвам: животът е кратък, затова изживейте го достойно, за да не ви псуват.
- Културните ни институти се реформират. Това според мен е по-скоро хаос. Хората на изкуството са объркани, обезверени. Нямате ли чувството, че политиците са забравили за своите творци?
- Нямаме пари, разберете. Че бяха много театрите, бяха. Че трябва да има общински театри, трябва. Аз съм за реформата, но не тотална, изведнъж и готово. Общините ни са бедни. Просто нямаме пари. Толкова са виновни нашите управници, че никого не осъдиха. Няма корупция, няма крадени пари. А пък парите ги няма. Къде са и защо ние сме на този хал? В началото на годината отивам да си взема хонорара. Аз играя и в Малък градски театър (зад канала). А те ми удържат за пенсия. С моя черен хумор им казвам: няма да взема хонорара, докато вие - питайте там управниците, Муравей Радев или когото щете - но ми донесете от Господа бележка, че ще ме държи 20 години още на тази земя, за да мога си получавам новата пенсия. Нали разбирате? И свети Петър ще ме вземе в петзвезден хотел в рая. Тогава, да, нямам нищо против. Но да ми удържат, след като са ми удържали 45 години!? Къде ми отидоха парите? Ами къде отидоха парите на съпруга ми, който не можа да получи пенсия? Ами къде отидоха парите на куп мои колеги, които измряха по сцените!? За да си направи някой вила, да си купи скъпа кола... Ето затова аз не членувам в никаква партия, нямам намерение да членувам. Не искам да се връща старото време. Ние трябва да имаме демокрация. Трябва и достойно да влезем в Европа.
- Г-жо Тодева, Вие сте били свидетел на много от събитията през двадесетото столетие. Кое беше за Вас най-лошото и кое най-хубавото през този отминаващ вече век?
- Най-лошото е войната. Винаги. Независимо какъв е - българин, турчин, все майка го е раждала. Аз съм против тези войни. Нека парите, които се хвърлят за тях, да се дадат за човечеството, за да се измисли нещо и да се вдигне стандартът, че да се живее човешки. Това е. Аз знам и войната, бомбардировките, и т.н. Да пази Господ! Хубавото е, че... Надявам се да дойде по-хубаво. Животът е хубав. Аз оценявам живота, така ми е било писано - да ми се случат много лоши и много хубави неща. Човек трябва да приема живота такъв, какъвто е, защото така му е било писано.
- В какво вярвате?
- Във Всевишния, в отвъдното. Това ме крепи много. И аз знам, че моят мъж, че всички приятели, които са горе - повечето са горе, долу, на земята, сме аз, дъщеря ми и още няколко души - ме чакат. (Смее се - б.а.) 74 години са! Колко още ще съм долу? Колкото ми подари Господ. Но аз оценявам това, че съм още долу.
Време за наркомания
Без да имаме нужда от наркотици, нас ни принуждават да се "друсаме" ката ден! Ще обясня!
От една страна, парламент, президент и правителство ежедневно, ежечасно, ежеминутно ни подхранват с дрога: "Вие живеете по-добре, инфлацията е сведена до минимум, националният продукт се увеличава, спестяванията на гражданите също растат, НАТО, Европейска общност и т.н. Дрога, дрога, дрога!
Ние порядъчно надрусани плуваме в розово. Много плуват и търсят работа, останалите плуват, без да търсят работа - отказали са се.
От друга страна, нови дози. МЕНСА-тест за интелигентност! Убеждават ни - виждате ли, вие сте втори по интелигентност след Израел. Това ме заинтригува. Вярно, и аз тайно любопитствам и бих се тествал, а от друга страна се дразня. Ако покрия теста, с какво ще ми се промени животът?
Нима ще получа заплатата си за година и половина или ще ми се повдигне самочувствието? И щото съм веселяк, си представих следната картина - интелигент, покрил теста, рови в кофата за боклук. Като му попадне чуждоземска газета, ще може да разбере какво мислят за нас в чужбина, попадне му консервена кутия с чуждестранен надпис, ще разбере какво е ял чужденецът. Ще може да упъти заблудени гости на града за нужния им автобус, ще знае мястото на намерения метал в схемата на Менделеев и т.н. Ученото си е учено! В много ситуации ще изпада нашият интелигент.
Само не ми се иска да зная какви мисли се въртят в главата му. И щото и аз съм от същата черга, се сетих една мисъл на Константин Иречек: "Ние, знаещите, ръководени от незнаещите, работим за кефа на неблагодарните!"
А? Само че нищо не се променя с годините. Само дето навремето чужди експерти ни бутаха фитила, ама и те вече спряха. Туй доказва, че те поне имат доблест. Е, какво ще кажете?
Закриват 4 гари от жп възел - Варна
Пунктове и гари от варненския жп възел ще бъдат закрити по нареждане на ръководството на БДЖ, съобщиха от синдиката на предприятие "Транспортни превози", като част от стабилизационната програма на железниците.
Гарите в Генерал Колево, Стефан Караджа, Нови пазар и Синдел-разпределителна също ще бъдат затворени според предварителна информация. Ако бъдат автоматизирани бариерите на прелеза при с. Чернево, жп спирката там също ще бъде замразена. Поне 50 души ще отидат на борсата след преустановяването на дейността на тези гари и спирки, заяви Емилия Димитрова, председател на синдикалната организация. Общо 300 железничари предстои да бъдат съкратени в целия възел. Новите щатни разпределения обаче още не са пристигнали, а забавянето може да коства на уволнените обезщетението от 1000 лв., което, според промените в Кодекса на труда, ще се дава само до края на юни.
Започват туристически полети до "Мир"
Първият космически турист се готви за полет до орбиталната станция "Мир" през януари. 59-годишният бизнесмен от Лос Анджелис Денис Тито заявил, че е готов да заплати 20 милиона долара за космическия си полет, съобщи Би Би Си.
Издават компактдиск на Георги Тутев
Изданието е посветено на 75-годишнината от рождението на композитора и включва творбите "Метаморфози за 13 струни", "Калвиномозайка" и "Копнеж по изгубената хармония". Личността на Георги Тутев се откроява сред ярко надарената генерация, създала модерната българска култура от втората половина на ХХ в. В произведенията му няма експерименти, тъй като той с години грижливо обмисля творбите си, твърдят музикални критици. Много от премиерите на творбите му са извън България, с което е печелил престиж не само за себе си, но и за новата българска композиторска школа.
Камов прави структура във Варна след 1 юли
След 1 юли ще бъде структурирана местна организация на политическото движение "Социалдемократи" във Варна, заяви регионалният координатор на движението Драгомир Белев. На тази дата ще се проведе заседание на Националния съвет, където ще бъде обсъден и евентуално приет доработеният устав на движението. Според Белев този документ няма да бъде кръстен устав, а ще бъде нещо като правилник за бъдещата работа.
Чрез него обаче и чрез програмния документ, който Андрей Бунджулов щял да внесе, ще се открие процедурата по учредяването на местните структури.
В момента във Варна има четирима членове на националния съвет на политическото движение "Социалдемократи" - Илко Тодоров, Бранимир Балачев, Никола Николов и Драгомир Белев. Те ще бъдат хората, които ще трябва да популяризират идеята, да привлекат членове и да създадат местната организация. Възможно е непризнатата от Томов организация на Евролевицата, оглавявана от Бранимир Балачев, да се влее в политическото движение. В нея по списък членуват 700 души, а решението ще бъде взето на 23 и 24 юни с референдум.
Като в пиеса на Чехов, има ли калашник, той гърми
Макар и с пет присъди, Пламен Димов вероятно е натопен
Един от заподозрените за атентатите над семейство Микови се простреля с автомат "Калашников". 49-годишният Пламен Димов е намерен мъртъв в гаража край къщата си на улица "Абрид" в Добрич, съобщиха от полицията.
Инцидентът е станал на 16 юни около 19 часа вечерта. Съседи на Димов се обадили в полицията, че из квартала се разнесъл откос от автоматично оръжие. Дежурните офицери открили в гаража тялото на мъртвия, а до него захвърления калашник. Нямало никакво съмнение, че мъжът сам си е теглил куршума.
Пламен Димов е бил разпитван за взривовете, които разтърсиха кантората на нотариус Анета Микова през април и май. Юристката е съпруга на варненския апелативен прокурор Васил Миков. Босове от криминалния свят твърдели, че са засекли Димов в дните, когато бомбите гръмнаха, по улица "Константин Стоилов", където е офисът на Микова. Заподозреният обаче имал твърдо алиби. Той се занимавал с търговия с дървен материал в Твърдица и през последните месеци не бил мърдал оттам. Предполага се, че тартор в криминалния свят по прякор Дявола е разчиствал стари сметки с Димов и нарочно го е натопил.
Пламен Димов е осъждан 5 пъти, като две от присъдите са ефективни.
Последно е лежал в затвора за взривен автомобил на паркинга на хотел "България" в Добрич през 1997 година. БМВ-то, което гръмва тогава, е на шефа на местния СИК.
Кратки новини
"Произведено в България" идва във Варна в края на юни
Едно от най-големите търговски изложения в България - "Произведено в България", ще гостува за четвърти пореден път във Варна, съобщиха организаторите му от "Бизнесцентър България". Очаква се 320 фирми да покажат произведеното от тях на територията на страната. Организаторите се гордеят с многообразието от стоки и продукти, които се представят на изложението от години.
За децата сираци - безплатни лични карти
На 1473 деца от социалните домове ще се издават нови документи за самоличност, уточниха от Министерството на труда и социалната политика.
Личните карти ще бъдат безплатни за децата от домовете за сираци, които са на подчинение на МТСП. С процедурата по издаването се е заело Министерството на вътрешните работи. 383 са децата между 14 и 16 години, на които трябва да бъдат издадени нови лични карти, и 1473 - на възраст между 16 и 18 години.
Протестите няма да провалят матурата
Символичните учителски протести няма да провалят матурата във Варна, тъй като общината успява да се разплати с тях, макар и със закъснение.
По-скоро с нашите действия подкрепяме колегите си от Ветрино, Дългопол и Аврен, поясни Веселин Рашев, шеф на Регионалната секция на Съюза на българските учители. Вместо заплати преподавателите в трите села получавали аванси, като последните суми били от април на стойност между 20 и 40 лв. В региона се очакват и сериозни съкращения поради демографски причини.
Центрове за неграмотни циганчета във Варна
Образователни центрове за работа с неграмотни циганчета ще разкрие във Варна фондация "Помогнете". В тях ще се обучават тийнейджъри, превишили възрастта за постъпване в I клас. Освен учебни помагала организацията ще раздава на ромчетата и хранителни пакети. В момента районните кметства подготвят информация за децата, които ще участват в извънучилищната форма на обучение, предаде агенция Балкан. Досега е разработен проект за един център за 100 деца в кв. "Владиславово". В края на учебната година те ще получат удостоверение за завършен клас от СОУ "Патриарх Eвтимий".
Отпечатват новия учебник по ромски език за ученици от I до V клас с финансовата подкрепа на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, съобщи Симеон Благоев, експерт по ромските въпроси в Министерството на културата. Очаква се пособието да бъде разпратено по училищата в навечерието на новата учебна година. Над новия учебник, по който децата от ромски произход ще учат майчин език, работи авторски колектив, в чийто състав са включени Светла Тихомирова, Христо Кючуков, Йосиф Нунев и Васил Чапразов.
Маркират опаковките на упойващите лекарства.
Кратки новини 1
Евролевицата си избра ръководство
Националният съвет на Българската евролевица избра нов състав на Националния изпълнителен съвет. За изпълнителен секретар бе определен Юлиян Георгиев, който е председател на младежката организация на Евролевицата. В изпълнителния съвет са всички предложени от лидера Александър Томов лица, с изключение на Милко Петров, който направи самоотвод. Членовете на ръководството бяха избрани и разделени по групи - лица, които участват по право, основно работно ядро, и петима областни ръководители, които представляват местните структури.
На 1 473 деца-сираци ще бъдат издадени нови документи
На близо 1500 деца от социалните домове ще се издадат нови документи за самоличност, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика.
Личните карти ще бъдат безплатни за децата от домовете за сираци, които са на подчинение на МТСП. С процедурата по издаването се е заело Министерството на вътрешните работи. 383 са децата между 14 и 16 години, на които трябва да бъдат издадени нови лични карти, и 1473 - на възраст между 16 и 18 години.
Наш самолет ще извърши наблюдателен полет над Гърция.
Митрополит Кирил ще открие VIII лятна научна среща
"Християнската идея в историята и културата на Европа" ще разискват учени край Варна на 24 и 25 юни
В събота и неделя е международната научна среща, която тази година е посветена на 2000-годишнината от рождението на Исус Христос.
Организирана от община Варна и Българската академия на науките, тя се провежда в рамките на ММФ "Варненско лято", тази година - под патронажа на министъра на културата Емма Москова.
Осмата лятна научна среща - Варна 2000 се открива в събота от 9 часа в зала 4 на Международния дом на учените "Фредерик Жолио-Кюри". Първият доклад е на варненския и великопреславски митрополит Кирил, който ще говори за света Богородица и светиите - защитници на личността и държавата. 28 са докладите, които ще разгледат темата за християнската идея в различни аспекти. Между докладчиците са професорите Йордан Николов, Георги Бакалов, Андрей Пантев, Елена Тончева, Димитър Киров, Димитър Овчаров, Боряна Христова, Боряна Велчева, Розмари Стателова, Донка Петканова, Христо Матанов, Елка Константинова, доцентите Клементина Иванова, Павел Георгиев, Анчо Калоянов, Николай Овчаров, Цветана Чолова, Искра Рачева, Кристина Япова, Пламен Павлов. От варненци с доклади ще се представят н.с. Александър Минчев, д-р Дарина Василева, иконом Любомир Попов и д-р Марко Илиев. Трима са гостите от чужбина - Аница Георгиевска и Кирил Трайковски от Македония и д-р Елена Воронцова от Украйна.
За всички граждани, които имат желание да посетят научната конференция, е предвиден транспорт до Дома на учените. Специален автобус ще тръгва в събота и неделя в 8,30 часа от паркинга на общината.
Мот а мо!
Така ми отговори бай Стоян от лудогорското село Каменово, когато го попитах как е и как е животът му. После с тъга добави, че само с жените нямал късмет. Две съпруги му починали, от първата има две деца, втората му довела две свои и сега стои сам в средата на селото и погледът му следи всичко, що щъка или преминава по площада и пътя.
Що разказвам за бай Стоян ли? Защото е един от българите, от многото българи, които полека-лека остаряват и когато дойде времето, си отиват от земните грижи. Кореняк лудогорец, опитал от живота и добро, и зло.
Успял да докара за село добра пенсия - "3,60 лева на ден са ми вързани, другото си го докарвам", ми казва бай Стоян, докато седим пред гаража му около извадени разни инструменти - шила, пили. Зад него, около, че и върху покритата с чердже кола има какво ли не, за да се направи някакъв ремонт.
Някога, през петдесетте, завършил казарма и решил да стане шивач. На някакво събрание по колективизацията му подхвърлили, че с игла кладенец не ще да изкопае и хвърлил занаята зад себе си. Бил механизатор, комбайнер, шофьор на линейка. С това последното е свързана част от живота му. Не му било трудно, че по всяко време трябвало да бъде трезвен и да се знае къде е, защото болестта не чака. Трудно му било чакането на доктора, докато преглежда или си свърши работата. Тогава се сетил за захвърлената шивашка професия и монтирал върху двигателя на старата "Латвия" подставка и на нея шевната машина. Докторът лекува, а бай Стоян чака и шие каскети. По два-три ушивал на визитация.
И сега бай Стоян не седи със скръстени ръце, сам ни предложи и безплатно, разбира се, да ни помогне в работата с каквото може и с инструментите си. Седяхме с него и чакахме да си дойде синът му и внучето. Трябваше да се ходи на лозето, на бостана, а бай Стоян наближава 70-те, та има нужда от помощ. Минах след два-три часа при него и го гледам как сам яде сварени яйца. Дошли те, той им се зарадвал, както се полага и нали все пак двор има, им сварил и яйца за добре дошли, че дори ги и обелил. Да, но те не поискали, защото на който му се ядат яйца, да си ги свари и обели сам! Логично, нали?
Гордостта му не му позволи да ми покаже разочарованието си, но го усетих. Имали децата работа в града, та само донесли 15 пилета да ги гледа за есента, взели суровите яйца и сега щеше да ги чака другата събота или неделя.
И не само бай Стоян е така самотен. Страшно е, като гледах къщите, на които имаше вече и по две некролога, а издивелите лозини на някогашните асми се преплитаха всред клоните на вече засъхващите дървета, а копривата прикриваше ръждясалия катинар на входната порта. Тук-там вече и керемидите падаха, а една от къщите бе оградена от съвестни съседи със сезал да не преминават хора под покрива, защото половината му вече бе съборена. Дали ще спре това и когато "мохиканите" като бай Стоян си отидат, няма да остане само листчето хартия с портрети и надпис "Възпоменание"!?
Спаси ни, Господи, и от забравата, и от мъката!
Необичайно топла пролет
Поради глобалното покачване на температурите пролетта на 2000 г. е била най-топлата в САЩ от 1900 г. Средната температура за сезона е била 13 градуса по Целзий, което е с 1,1 градуса повече от нормалното. В две трети от страната температурите са доближили или са достигнали рекордни нива.
Нова война в СДС - Варна
Янко Станев срещу Благой Димитров е новият фронт
Нова война започва в СДС - Варна. Играчите пак са същите, но фронтът е различен. Този път изстрелите ще прехвърчат между доскорошните съюзници Благой Димитров и Янко Станев. Първото сражение беше в петък в пресцентъра на Фестивалния комплекс, по време на заседанието на Общинския съвет на СДС. Резултатът засега е в полза на настоящия председател на организацията Благой Димитров.
Според присъствали на сбирката официалният повод за свикване на завършилото късно в петък заседание е бил запознаване с решенията на Националния съвет. Още от четвъртък обаче очакванията бяха да бъде внесена за обсъждане подписка, която се обявява срещу решението на Националния съвет за едногодишната дисквалификация на д-р Янко Станев и д-р Стоян Калоянов. В сините редици се говори, че инициаторът е д-р Станев. Всъщност подобен документ в защита на четиримата зам.-председатели и оргсекретаря на СДС - Варна, беше пуснат още в четвъртък. В него решенията на НС за обезглавяването на местната организация на СДС се определя като "противоуставен акт и отнемане на конституционни права". Подписката е била пусната и сред членовете на СДП, на която Янко Станев е зам.-председател.
Като контраудар Благой Димитров е привиквал рано сутринта в петък 32-мата председатели на местни клубове. Според участници в спявката шефът ги е препитвал дали ще застанат на негова страна. Очакванията половин час преди заседанието на Общинския съвет бяха Благой Димитров да предложи за гласуване контрадекларация в подкрепа на решението на Националния съвет.
Коментарите в кулоарите на ФК бяха, че ходът на Янко Станев може да бъде изтълкуван единствено като игра "ва банк" срещу Благой Димитров.
Докторът бил обиден на доскорошния си шеф, че не го защити пред Националния съвет. Тънкият замисъл бил ако подписката мине през общинския съвет, тя да се използва пред синьото политбюро като контратежест, която ще върне Станев и компания в политиката. В противен случай екскметът на "Владиславово" ще трябва да излезе в политическа пенсия.
Самият Янко Станев се мярна едва в края на петъчното заседание, като по традиция не знаеше за никакви акции, на които да е подстрекател. Преди това обаче неговите хора здраво поизпотиха Благой Димитров, твърдят присъствали на сбирката. Основните атаки срещу настоящия партиен шеф били, че не е подкрепил заместниците си по време на заседанието на Националния съвет. Не особено ласкаво за досегашния си началник се е изказал и Тошко Кръстев. Последният е декларирал, че няма да се кандидатира за ръководен пост в СДС - Варна.
Самото заседание завърши доста миролюбиво за стандартите на СДС.
Членовете на общинския съвет (32-ма председатели на местни клубове плюс председателя Благой Димитров) са гласували декларация, смисълът на която е: "Общинският съвет ще подкрепя работата на председателя до провеждането на общото събрание. " При гласуването са се въздържали председателите на местни клубове от "Владиславово", екскметът на район "Приморски" Алексей Соловьов и Балинов от "Аспарухово".
Жалба срещу решението на НС на СДС не е била гласувана. Подробността обаче е, че владиславовци имат намерение да изпратят протестно писмо до НИС на СДС, в което ще настояват за промяна наказанието на Янко Станев и Стоян Калоянов. Самият Калоянов декларира, че подкрепя Благой Димитров.
Според авторите на документа обаче под протестната нота са се подписали 27 души от петте местни клуба във "Владиславово", "Аспарухово" (2 клуба), Максуда (1), "Прогрес" (1), "Победа" и "Виница". Все още не е ясно какво е становището на СДП във Варна.
Новина със задявка
Дисковете се намериха
Намерени са двата компютърни диска със секретна информация, принадлежащи на военната лаборатория в Лос Аламос, които изчезнаха преди около месец и половина, съобщи американското Министерство на енергетиката. Дисковете били намерени на територията на лабораторията, в секретна стая, която веднъж вече е била проверявана! Министърът на енергетиката на САЩ Бил Ричардсън заяви, че разследването ще продължи, за да се установи дали намерените дискове са автентични и как точно те са променили обичайното си място. Заради изчезването на важните дискове ФБР нарече лабораторията в Лос Аламос престъпен терен.
Цялата тази история сигурно има банално обяснение. Суперсекретните данни, свързани с ядрени тайни, вече са стигнали до този, който е платил, за да ги получи. Факт е, че дисковете "се върнаха" в Лос Аламос.
Каквото и разследване да има, надали ще се разбере кой ги е взел, къде ги е носил, преди да ги върне, кой е ги бърникал, каква информация е била измъкната от тях и т.н.
Пожарите, върлували наскоро около и на територията на лабораторията, бяха идеалното прикритие. На крадеца му се усмихна късметът.
А на всички е ясно, че нищо твърде секретно не остава за дълго такова в Щатите. Примери с ядрен шпионаж има достатъчно. Откраднати лаптопове с тайни информации - също.
Не е лесно да си на върха. Всеки иска да ти подкопае основите. Да му мислят американците.
Очаквате ли ново увеличение на хляба?
Приматизация
На пишещите машинки и компютърните клавиатури кирилските букви "в" и "м" са комшии и често бързашките ни пръсти, които са спешени да препускат в оперативен кариер, се отмятат леко вдясно или леко вляво. Сега обаче грешката е нарочна и средният пръст е чукал където трябва.
Приватизацията у нас е като диалог между глухи. Мимиките и жестикулациите нямат място, лицата са каменни, но устните предвзето и префърцунено артикулират всеки звук, за да разчете отсрещният по тях находката, посланието, прозрението на опонента. Иначе викането е голямо.
Крещи се като на стадион.
Има един-единствен дребен препъникамък. Като камъче, което преобръща каруцата.
Глухите говорят на различни езици. И колкото и ясно да се кеврят един другиму, никой не схваща граматиката (галиматиката) на другия.
В "Неделя 150" патагонското надприказване вчера доби митични размери.
Темата приватизация бе словесно извисявана като Вавилонска кула. Апетити за приватизация и на самата тема предизвикаха нерегламентирано слюноотделяне. Но при такива разногласия никаква сделка не може да се финализира. Всъщност не е сигурно, че изобщо може да стартира.
Едната страна бърка memorandum с in memoriam; другата греши moratorium с mortos. Едната казва, че в наредбите има твърде много забрани за достъп до информация и не сито, ами бронебойна стена за щит на служебната тайна; другата си бае, че, казано нечестно, всичко е наред, защото са спазени наредбите. Едната казва, че заради БТК се променят нормативите за държавен монопол и дори конституцията, другата крещи, че щом парламентарното мнозинство е гласувало тези поправки в законодателството, легални са. Едната казва, че другата продава общонародна собственост така, сякаш е нейна, а другата отвръща, че важното е да се продава.
Ами държавата вече я продадохме, един народ остана за алъш-вериш. Нашите хунорски предци са прескочили робовладелската институция, но техните праправнуци, слезли от коня като от клон, самоволно ще го внедрят под византийски скиптър. И "драхми" ще ни звучи като "драха ни".
Приватизирането ще заприлича на принатискане (и "н"-то е съсед с "в"-то на клавиатурата). Или на принадизация. За кого обаче е принадената стойност, се пита натровеният с Маркс българин. За купувача, не за продавача. Има ли нещо по-абсурдно от това?
Приватизацията в България опроверга "Капитала".
Пътуване в джунглата на Дейвид Мамет
Столичният театър "София" ще гостува на Фестивалния и конгресен център - Варна, на 26 юни със спектакъла "Едмънд" от Дейвид Мамет с участието на Ириней Константинов, Досьо Досев, Мария Статулова, Радена Вълканова и Емил Емилов. Режисьор е Галин Стоев, който бе сред най-търсените творци по време на VIII международен театрален фестивал "Варненско лято 2000", участвал с две свои работи - "Антигона в техноленд" и "Самолетът беглец".
"Едмънд" представя в 23 картини приключенията на средностатистическия жител на Земята. Пиесата е своеобразно пътуване отвъд привидностите на урбанистичния пейзаж, в джунглата на личните страхове и комплекси на съвременния човек. "Едмънд" е история за поемането на отговорности и затова как човек се учи да бъде свободен, подчертава режисьорът Галин Стоев.
Разгневени джипита поискаха оставката на министъра
Семейни лекари от цялата страна поискаха оставката на министър Илко Семерджиев и ръководството на Българския лекарски съюз, защото подписаният Национален рамков договор не отговарял на изискванията на здравната реформа, се казва в декларацията на докторите, представена на среща в Дома на учените "Фр. Жулио-Кюри". Освен това семейните лекари искат да се уточнят финансовите сметки на Националната здравноосигурителна каса, разхищенията й, както и да се възстановят звената за неотложна помощ.
Постигната договорка след 1 юли центровете за спешна медицинска помощ да поемат и неотложните случаи все още не е окончателна. Джипитата пък не могат да осигурят 24-часова медицинска помощ на пациентите, при условие, че работното им време според нормативите е 10 часа дневно.
Депутатката от СДС д-р Мария Брайнова, която присъства на срещата, увери медиците, че още след месец ще бъдат направени поправки в 9-те приложения на Националния рамков договор. В момента медиците нямат нужната апаратура, а и не са добре запознати с използването й, нямат транспорт и не могат да поемат от джоба си консумативите и медикаментите за неотложната спешна помощ на пациентите си. Ако нещата останат такива, след 1 януари ще настъпи срив, а според някои и фалит в системата на здравното осигуряване, за което касата изплаща средства за 3-месеца авансово, стана ясно на срещата.
Таборът отива към Европа
Голям кутсуз съм. Родил съм се арменец.
Не стига, че всички ми изметват етноса с едно "е" отпред и ме калайдисват за "ерменец", не стига, че няма на кого да се помоля, освен на арменския поп, не стига, че собствената ми фамилия е непроизносима за 99 процента от световното народонаселение, понеже е струпала седем съгласни една след друга (ако броим "ч"-то за "т" плюс "ш" и "я"-то - за "й" плюс "а"), ами и цивилизована Европа направо не ме има за... българин.
Не знам дали българите искат да са негри в щата Алабама, но аз искам да съм циганин. Ей го и приятеля Аладжемов, еврейчето, и той се кани в новите лични карти да пише, че е ром.
Първо - геноцидът. (Яворов ни оплака.) После - земетресението (Deep Purple продадоха благотворително за нас кавъра на "Дим над водата".) Но вече никой не си спомня за нас. Хуманитарни помощи - за "клетите" роми.
Социални помощи - пак. Проекти, неправителствени програми, подкрепителни фондове - абе, таборът отива към Европа! Към небето на райския живот. И то - с пълни дисаги. Хвърляй гюбеци, щракай шакадъм с пръсти, върти агнешкото на шиш и яж евро, марки, долари и каквото ти падне. Прави се, че разбираш защо ти ги дават, гледай умно, симулирай, че работиш, че учиш, че се цивилизоваш.
Ама какво се тюхкам за арменското ни малцинство! Ами че то мнозинството бере душа и току-виж си намацало физиономията с вакса, та да му мушне загрижената Европа някой петак в треперещата ръка.
Усещане за море
Фестивалът "Процес - пространство" в Балчик бе под знака на фотографията
Под знака на фотографията премина последното издание за този век на международния фестивал "Процес - пространство" в Балчик. Той бе закрит с 20 изложби на участниците. Инсталации, фотоколажи, акции бяха подготвени през петнадесетте фестивални дни. Двата етажа на балчишката галерия се населиха с морски символи, нестандартни материали, ретро електроуреди, опушени стъкла, пясък и много синьо. В една от залите "заплува" огромна златна рибка с люспи от музикални компактдискове, в друга белгиецът Герд направи своето мини Черно море. Няколко са видеопроектите и музикалните инсталации. Сериозен е делът на социалните картини, присъства и живопис.
За първи път този фестивал регистрира и балчишко участие. Свои фотоинтепретации под мотото "Усещане за... море" показа журналистката Галина Ташкова. Младият балчишки художник Златил Йотов също се представи с фотография.
50 представители от три континента взеха участие в деветото издание на този артфест на модерното изкуство. Под мотото "Нереализираният проект" художници, скулптори, режисьори, фотографи осъществиха идеи, вдъхновени от Балчик. За първи път фестивалът има такова конкретно документално послание, сподели организаторът му изкуствоведът Димитър Грозданов часове преди официалното закриване. Според него тазгодишният фестивал е едно от силните издания на "Процес - пространство".
Философът Тодор Беров пред "Черно море"
Крачка по крачка към истината за изкуството
ВИЗИТКА
Д-р Тодор Беров е защитил дисертация на тема "Семантични аспекти на художествения образ" във Философския институт към БАН. Бил е преподавател в средни и висши учебни заведения, най-вече в учителския институт във Варна. Автор е на научни изследвания - статии, студии, монографии (предимно върху семиотиката в изкуството), публикувани в академичния печат и в самостоятелни издания. Автор е на учебник по психология за X клас. Съвсем наскоро излезе книгата му "Семиотика на изкуството". На път към читателя е допълненото издание на Речник на литературните термини.
- Г-н Беров, какво ще съдържа новият Речник на литературните термини, който подготвя издателство "Зограф"?
- Това е пълен речник с осъвременените литературни термини. Речникът не е просто сбор от определения на различните видове термини, а обяснява общи понятия като какво е реализъм, какво е литература, кой текст е художествен и кой не е, дава обяснение за литературата като вид изкуство, какво я отличава от театъра, от киното. Днес се правят много грешки. Дори в сегашната преподавателска практика като художествена литература се разглеждат различни видове текстове, включително научни и публицистични. Тази класификация не е точна, защото художествената литература е изкуство, а научните и публицистичните текстове не са изкуство.
- Вашият речник (и в краткото си, и във второто си допълнено издание) не е първият, издаден у нас през последните десетилетия. С какво е по-различен от предишните?
- Речникът, за който говорите, бе плод на колективен труд. Бе написан от четирима автори и излезе няколко пъти. Но той е основан върху марксисткото схващане за литературата като отражение на действителността и не съответства на съвременните определения за литературата - както в национални рамки, така и в световен мащаб. У нас например не бяха известни такива литературни направления като явлението "нова критика", широко разпространено в САЩ, така наречените "чикагска школа", "интерпретационна школа". Не се знаеше дори какво представлява френският литературоведски структурализъм, който през 60-те и 70-те години направи бум в западното литературознание. А между неговите представители са и двама българи - Юлия Кръстева и Цветан Тодоров (техни неща вече се превеждат у нас). Затова имаше нужда да бъде осъвременена литературната теория с приноса на тези изследвания в Европа и САЩ. С тази цел е направен и речникът.
- Сигурно не е лесна работа сам човек да направи речник?
- Много трудна работа е, но пък е може би по-добре, защото е необходимо човек да има собствена авторска концепция, когато пристъпва към подобна работа. Защото сега има такова смесване на различни възгледи за литературата - както в университетите, така и в средните училища.
Копират се главно новонавлезлите западни теории.
- Какво отрекохте от старите понятия, какво добавихте?
- Определение на понятието художествена литература не съществува, както и на понятието изкуство. Изкуството обикновено се разглежда като вид културна ценност или като субективно самоизразяване на автора, на художника. Всъщност повечето автори - както в миналото, така и сега, са склонни да отричат познавателната същност на изкуството затова, защото всяко произведение на изкуството е измислица. Онова, което е натурално, фотографско възпроизвеждане на действителността в изкуството, му е противопоказно, то не е изкуство. Това се вижда например в опита на Емил Зола да създаде така наречения експериментален роман. Разбира се, той е голям писател и е написал шедьоври - но не защото е спазвал своите теоретически традиции, а защото ги е нарушавал.
- Как ще представите накратко предмета на книгата си "Семиотика на изкуството"?
- Най-важното за семиотиката на изкуството е да се изясни какво представлява изкуството - проблем, с чието разрешаване са се занимавали философи и естетици в продължение на 2000 години. Най-често изкуството се е разглеждало като форма - художникът създава красиви форми. Много дълго е влияло учението на Кант, че произведенията на изкуството ни доставят наслада, без да има практическа полза от тях. Това обаче не е съвсем точно. Дотолкова, доколкото изкуството още от най-дълбока древност до наши дни е оказвало много силно, неповторимо влияние върху развитието на обществото и на неговата култура. Хората не отиват на театър или на кино, не четат романи и разкази само за да изпитват наслада, без да имат никаква полза. Само за развлечение. Това противоречи на историческата практика за развитието на изкуството - както на литературата, така и на театъра, на музиката, дори на киното, което е едно от новите изкуства.
- Вие самият имате ли възможност да следите живото изкуство - да ходите на театър, на изложби?
- Разбира се. Чета художествена литература и дори съм преподавал художествена литература, слушам класическа музика, гледам картини на големи художници. Но въпросът за големите изкуства е задача на изкуствоведите. Разбира се, за да могат техните съждения и изследвания да бъдат в правилна насока, трябва да съществува обща теория за това какво е изкуството по принцип и по какво се различава от науката. Оказва се, че един роман например може да бъде екранизиран, тоест да бъде преведен от езика на един вид изкуство на езика на изкуството на киното.
- Обикновено по-неуспешно... - Нещо се печели, нещо се губи. Не можем да кажем, че романът "Осъдени души" на Димитър Димов е нещо по-незначително от филма "Осъдени души" на Въло Радев. Филмовото произведение си има свои предимства, но романът не може да бъде заменен изцяло от филма. И друго, едно художествено произведение може да бъде преведено на езика на друг вид изкуство, но не може да бъде преведено на езика на науката. За Хамлет са изписани стотици хиляди страници. Проф. Любомир Тенев например твърди, че за Хамлет досега са написани 20 хиляди книги. Но те всичките не могат да заменят самия "Хамлет", който след всичките написани книги пак си остава неразгадаем.
- Но тези книги все пак са необходими, нали?
- Необходими са до голяма степен, защото изкуството има дълбоко познавателно и емоционално съдържание, съдържа истини за човека, които не могат да бъдат казани по друг начин. И тук стигаме до въпроса - какво е съдържанието на изкуството? Защото обикновено се твърди, че то няма собствено съдържание. Изкуството е измислица, то създава свят, който е плод на въображението на художника. А всъщност според най-новата ми книга "Семиотика на изкуството" главен предмет на изкуството, основното в неговото съдържание, е духовно-емоционалният свят и живот на човека в неговото конкретно психологическо съдържание и протичане. Тоест, тъй нареченият поток на съзнанието, който всеки ден, денонощно тече в главите на хората не е предмет на нито една наука. Този духовно-емоционален свят, изтъкан от конкретни чувства, мисли, желания, хрумвания, мечти, разочарования и прочие, които човек преживява, не могат да бъдат уловени в научните понятия. Защото понятието отразява само онова, което е общо за група, за клас обекти или явления. Човекът е предмет и на науката. Психологията например, която е най-близка до изкуството, може да ни даде определение само на това какво е съзнание, възприятие, памет, чувство. Но психологията не може да предаде трагедията на Хамлет или любовната страст на мадам Бовари. Това е извън нейните възможности. Има учени, които са го разбирали. Известният американски психолог Олпорт казва, че великите писатели са били велики психолози и в сравнение с тях днешните изследователи на човешката личност са същински мухи, които търсят защита в науката за своите банални истини и дребнава ерес. И съветва студентите да четат повече големите писатели, ако искат да станат добри психолози.
- По какъв начин изкуството улавя емоциите?
- За тази цел то използва не понятия, а художествени обобщения, изгражда художествени образи. А образът, за разлика от понятието, може да предаде допълнителни смислени оттенъци. Науката се стреми да се очисти от онова, което не е постоянно, което не се повтаря, докато художественият образ представлява единство на общото и на единичното, на повтарящото се и на неповторимото едновременно. Това е вид обобщение на човешкия живот, което още в древността се е отделило от митологията и се е развивало откъснато от науката. Макар че науката и изкуството са си взаимодействали, те никога няма да се прелеят едно в друго, защото имат съвсем различни области. Науката използва предимно словото, защото тя си служи с понятия, а словото е най-удобен знак за понятията. То е нещо конвенционално, което няма нищо общо с това, което означава. Един и същи обект, като например дърво или река, на различни езици се изразява по различен начин, но означава едно и също нещо - общото за този вид явления. Обратното, в художествения образ общото се отразява във формата на конкретното, на единичното. Хората не общуват само с думи, а и с поглед, с израза на лицето, с жестовете, които правят, с интонацията на гласа си. Това, което може да изрази един поглед или една полуусмивка, не може да бъде предадено чрез никакви думи, или както казва един американски учен - Клод Чери, за да се предаде какво значи една полуусмивка, са необходими десетки страници художествена проза. Затова аз отделям основните съставки на художествената форма, а формата е език, знак. Всяко произведение на изкуството е знак в този смисъл, че то е послание на художника към публиката. Картината, музикалната творба, романът могат да се разглеждат като "текстове", създадени на езика на даден вид изкуство. Сонатата на Бетховен или картината на Владимир Димитров Майстора са художествен текст, който те са "написали", за да кажат нещо на зрителя, на слушателя. В своето изследване съм се опирал не само на това какво пишат философите, но и какво пишат големите творци художници.
- Обобщете с няколко думи смисъла на този труд.
- Това, което се опитвам да докажа, е, че изкуството има свое съдържание, което не е предаваемо на езика на науката. И второ - езиците на отделните изкуства си служат с различни знакосъздаващи материали, но въпреки тези различия между тях съществува връзка, която досега не е доказана каква е. Това е неразрешимата дилема, на която съм се помъчил да дам отговор в книгата. Изкуството има своя знакова система, която тепърва предстои да бъде изучавана както от философите и естетиците, така и от онези, които се занимават с теорията на различните видове изкуства. И тази книга е опит да се направи поне една крачка към правилната постановка, една крачка към истината за това какво представлява съдържанието на изкуството и в какво се състои спецификата на неговия език като цялостна знакова система.
- Какви хора ще прочетат тази книга?
- Книгата е предназначена за ония хора, които имат отношение към изкуството - които го творят, които го интерпретират. Смятам, че ще бъде интересна за всички, за които изкуството е професия или хоби.
Фотопленер откриват на морския бряг
Фотопленер "Мариграфия" се открива на морския бряг, съобщи за агенция Балкан фотограф-художничката Нели Гаврилова, участничка в проявата.
От 10 до 15 юли в залива Вромос до Бургас ще се проведе фотопленер за човека и морето. В него ще участват осем от най-добрите български фотографи - Кольо Лалклиев, Антоан Божинов, Чавдар Найденов, Соня Станкова, Милан Христов, Иван Григоров и главната организаторка Галина Ушева. Целта на проявата е авторът да се постави до мъдростта на морето, до единението с природата и до екологията, поясниха организаторите.
КейФОР намериха шест тона муниции, експлозиви и мини
Откриха оръжейни бункери в Косово
Натовските командири намекват, че тайните складове имат връзка с разоръжената бивша АОК
Многонационалните сили КейФОР в Косово разкриха четири бункера, в които са складирани 6 тона оръжие, муниции, ръчни гранати, мини, експлозиви, включително ракетни установки и минохвъргачки. Бункерите се намират близо до Дреница и Клецка в централната част на провинцията, съобщи Би Би Си. Представител на КейФОР каза, че е започнало разследване и притежателите на струпаното оръжие засега са неизвестни. Предполага се, че мунициите са свързани с антисръбски настроени елементи.
Много пари и много труд са хвърлени за изграждането на тези бункери. Не съм в състояние да кажа какви са замислите, но през последните седмици бяха извършени няколко убийства в тази провинция, каза представителят на британската мисия в Косово Дейвид Олфрей, шеф на групата, разследваща случая с разкритите оръжейни бункери. Той не изключи вероятността около бункерите да има подземия, които да водят и до други оръжейни складове.
Той допълни, че намиращият се наблизо тренировъчен войскови лагер, където са открити пресни следи, изглежда така, като че ли все още е в употреба. И двете места са в близост до летния щаб на Корпуса за защита на Косово, който официално наследи разпуснатата Армия за освобождение на Косово. Град Клецка бе един от бастионите на Армията за освобождение на Косово, която официално бе разоръжена миналата есен след разполагане на многонационалните сили в района.
"... Нищо - освен добро"
Само в градеж истински ще погребем всичко, което сме искали да отречем и разрушим в нашата болезнена история.
ТОНЧО ЖЕЧЕВ
Кой човек и кой българин няма да се поклони пред олтара на тази мисъл?
Възхитени да я проследим в нейния път.
Да беше написаното от треторазреден журналист като мен, щях с охота и самочувствие да вляза в битка с това неясно и объркано слово, на което средата отрича началото, краят - средата, а появилото се на бял свят след родилни болки уж в името на градежа... В статията си, а може би в есето "Духът на отрицанието в нашата история" професор Тончо Жечев, мир на праха му, ратувайки за нова българска нравственост, която да утвърждава, а не да руши, така се е развилнял, упоен от мирото на християнските добродетели, че не оставя камък върху камък в градежа на нашата история, или ако не в нея - в българската литература, погромът е категоричен.
Дори кроткият Дебелянов е уличен като сподвижник на професора със своя Вийоновски стих: "През деня неуморно съграждам, през нощта без пощада руша."
Непроумяващият читател не схваща връзката с тезата на Т.Ж. затова той го хваща за ръка и му казва какво е искал да каже поетът: "При нашата (българската к.м.) неустойчивост и амбивалентност не е чудно, че можем да въздигнем до национален герой Чардафон Велики."
Какво ни е направил буйният ратник на Съединението, та трябва така да го унизява разгневената литературна стихия?
В движение е поразен нихилизмът на Ницше, който оповести, че Бог е умрял. И страшното е, че след тази смърт се раждат хора, като героите на Достоевски, които викват: "Щом няма Бог - аз съм Бог! " и се гръмват. Но и това не е толкова страшно, защото други "богове" ще гърмят не себе си, а себеподобните... На бърза ръка е отречено богомилството, но и българският светец Иван Рилски. Той, видите ли, се криел в пещерите, докато народът нямало къде да се скрие от идващото зло.
Християнин, авторът на есето е забравил, че Иисус не повиква легионите на небето, за да се спаси от кръста, а покорно и болезнено се оставя да бъде разпнат.
И все пак тази еклектична манджа, яде се, не яде - ядва се, но да видим какво става към края на есето. Тук словото на пишещия стига своя връх, своето небе. Не, не своето небе, ще разберете защо, а своя връх.
Мисълта на Т.Ж. прави на пух и прах привидния апотеоз на Гео-Милевата поема "Септември".
Без Бог! Без господар!
Септември ще бъде май!
Човешкият живот ще бъде един безконечен възход.
Нагоре! Нагоре!
Земята ще бъде рай - Ще бъде!
"Ние бяхме и си оставаме пленници на поетически екзалтации. И ще си останем розови интелектуални бебета (Разбира се, че не става дума за Гео Милев! к.м.), докато способността ни за критическа интерпретация се замъглява от поетически екстази и по тоя начин се явява тяхно продължение. Тоя главозамайващ скок нагоре, в празното небе, е всъщност поетическо прикритие на пълната безпътица, на трагичното неведение по въпроса "Накъде? ".
Изобщо всичко в тоя финал е абсурдно. Тези думи, изречени през дима и над пепелищата на една гражданска война, вещаят края, тоя път е извървян, той не води за никъде."
Ботев обаче е подминат, Ботев е пощаден.
И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно!
Кипи борбата и със стъпки бързи върви към своя свещен конец... Ще викнем ние: "Хляб или свинец!
Хляб или куршум! - пътят за никъде.
Да се насладим на словесния пехливанлък докрай!
"Без Бог, без господар! - видяхме до къде се стига. (Т.Ж. иска да каже, че до никъде не се стига без Бог и без господар. к.м.) Септември ще бъде май! - зов за нещо противоестествено, въстание срещу природата на нещата. (Наистина, трудно е да си представим тези два месеца на едно и също място в календара като един и същ месец! к.м.) А възможен ли е "безконечен" възход? Накъде и докъде води това все нагоре? Не е ли безсъдържателно такова отлитане в безкрая? Последното в тоя поетически текст увенчава целия абсурд. Та човек е изгонен от рая, защото вкусва от дървото на познанието. (Първородният грях! Да станеш човек, след като си бил овчица! к.м.) Как е възможно тъкмо от земята (Искал е да каже - на земята. к.м.) да се направи рай, когато е населена от нещо толкова несъвършено като човека!"
Но защо да е човек нещо толкова несъвършено, щом всичко, което Бог сътвори, беше добро, сиреч съвършено според самите негови думи!
"Ние продължаваме да се опияняваме от поетически сънища. Българската интелигенция се нуждае от ново кръщение, от покръстване в елементарните християнски истини. (Горкият Ботев - умря непокръстен на Околчица. Но той дали е интелигент! к.м.) Ние станахме плодородна почва за най-разрушителни идеи, за празни блянове, за красиви илюзии, предимно от липса на християнско възпитание, от вкоренено езичество."
След онова "присъствие" това езичество съвсем ще ни довърши като народ!
Ние сме много болни, но лек има и Т.Ж. предлага лекарство. "Лечението и спасението може да стане само на основата на християнската традиция и култура."
Кой беше викнал в една окървавена черква: "О, спи ли Бог, о, Бог не види ли? " какви се думи издумват за народ и литература?
