В Разград "Черно море" играе за победа, а домакините за равен
Баражът на "моряците" е утре
Участието на капитана Венци Маринов и на Иво Димов все още неясно
Рядко се случва последният мач на сезона да е решителен и за двата отбора, но в случая с "Антиобиотик" и "Черно море" е точно така.
Разликата е, че при известно стечение на обстоятелствата домакините могат да останат в "Б" ПФГ и с равен резултат, докато само победата праща "моряците" директно в елитната група.
"Не познавам отбора на Разград - признава Ради Здравков, - дори не знам кой им е треньор след освобождаването на Красимир Зафиров. Последните ми впечатления са от една контрола там през миналата година, в която те играха много грубо и дори исках да извадя отбора. " Това и сега е най-голямото притеснение на Здравков - дали съдийската бригада ще създаде условия всичко да се реши на терена и с футболни средства.
"За разлика от някои от преките ни съперници, ние не сме подарявали точки никому. Губили сме, когато не сме могли да победим. Не се съмнявам, че противниците ни ще бъдат стимулирани финанансово от преките ни конкуренти, така беше и с "Ботев" (Враца), но това не ме безпокои.
Ние сме по-качественият, по-мотивираният отбор и трябва да победим. Това е нашият бараж."
Футболистите на "Черно море" наистина са настроени боево. "Тук не става дума за премии и никой не поставил такъв въпрос. Тази победа и влизането в "А" ПФГ не се оценяват само в пари."
Все още е под въпрос участието на капитана Венци Маринов, който е на треньорска школа в НСА и на Иво Димов, чиято контузия не е отшумяла, като и за двамата ще се решава в последния момент.
Фенклубът на "моряците" е организирал сериозна подкрепа на мача в Разград. Засега са сигурни два автобуса с привърженици, но днес от 17 до 18 часа желаещите да присъстват на мача в Разград могат да се запишат в фоайето на зала "Владислав" при стадион "Тича" или на телефон 355-318.
Освен това фенклубът на "Черно море" ще има свои представителна група в Русе, която да наблюдава "цирка, който се очаква там в мача между "Спартак" (Плевен) и "Дунав-Русе" - каза председателят на черноморския фенклуб Петър Димов.
Детска лятна академия откриват днес
От 8 до 11 юни край морския бряг се събират малки творци
Първата детска лятна академия за изкуства "Здравей, ХХI век" се открива днес в курорта Златни пясъци. Като дни на детската солидарност са замислили четирите дни, посветени на изкуствата, организаторите - Детски комплекс - Варна, клуб "Интелект 2000", "Гелиос тур" и федерация "Царство България".
От 8 до 11 юни включително ще бъде Детската лятна академия. Нейните спонсори са федерация "Царство България", "Златни пясъци" АД и Военноморският флот. Днес, в Деня на свети Теодор Стратилат, е откриването - на амфитеатъра на Златни пясъци, където ще се изявят популярни детски състави от Варна - "Сребърните звънчета", "Българче", "Златното ключе"... 9 юни е обявен за Ден на музиката, 10 юни - за Ден на фолклора, 11 юни - за Ден на рисуването и актьорското майсторство.
Тогава е и галаконцертът на участниците. Наред със заниманията по изкуства, водени от доказани професионалисти, за участниците в академията са предвидени и развлечения - Нептунов бал, посещение на военен кораб.
Над сто са записалите се досега за Детската лятна академия за изкуства деца от Варна, Габрово, Велики Преслав, Силистра. Таксата за участие е 10 лева. На 11 юни всички те ще получат дипломи за участие, на които ще се усмихва делфинче - знакът на бъдещата международна академия. Като за мащабно детско културно събитие, което ще съпътства ММФ "Варненско лято", се мисли за лятната академия. Тя ще се провежда всяка година в началото на юни, а за неин почетен председател ще бъде поканена княгиня Калина.
Изкараха и Стюърт луд
Варненският център Кийт Хюз отрече слуховете, че има каквито и да било отношения с бахамеца Чък Стюърт ("Левски"). "Нещо му куца. Малко е чалнат - сподели тъмнокожият янки. - Не го познавам добре, но когато говорих с него за първи път, остави у мен противоречиви впечатления. Не мисля, че Чък се страхува от мен или пък да изпитва респект, както говорят. Той е от типа играчи, които не обичат конфронтацията. Той е привърженик на сериозната игра. Демонстрира атлетизма си. Обича да скача, да спринтира, но това е далеч от баскетбола."
Калин Ангелов гостува на "Арета" и "Актив експо"
Дебютът на младия художник Калин Ангелов в пластичния живот на Варна е на 13 юни, когато в "Арт Галатея" ще бъде открита неговата първа самостоятелна изложба в морския град. Около 40 живописни платна - автопортрети, цветя и пейзажи, представя възпитаникът на проф. Николай Русчуклиев от университета "Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново, пред варненци.
Калин Ангелов е роден на 1 февруари 1969 година в Ямбол.
Университетската си диплома взема през 1996 година и веднага след това записва едногодишна специализация по композиция на живописта, която завършва с пълен отличен. Първата му изява във Велико Търново е забележителна - показва над 320 картини на тема улицата - финал на неговата специализация. Във Варна художникът ще представи четвъртата си самостоятелна колекция. Негови картини притежават галерии в България, Гърция, Русия и други.
Според специалистите Калин Ангелов е роден живописец със силно изразено творческо виждане и усет за цвят. Любимата му тема е автопортретът.
Рисува от натура, споделяйки себеприсъствието си с тишината на градския пейзаж. Ето защо в своята разголена първичност неговите дървета и къщи са някак натрапчиво истински, подчертават запознатите с неговия артсвят.
Невероятно - намалява цената на бензина
След четирите поредни увеличения на горивата през май "ЛУКойл Нефтохим" най-сетне даде възможност на българския шофьор да глътне 3,5 на сто въздух. Точно толкова е средното намаление на бензините от 0 часа днес, съобщиха от бургаската рафинерия вчера.
Основанието за намаляването на цените на горивата е спадът на курса на долара, въпреки че международната цена на петрола тип "Брент" се запазва над 28 долара за барел. Според специалистите засега ОПЕК не дава ясни индикации за увеличаване на производствените квоти.
Предизвестеното потъване на военния завод "Черно море"
Време е новият областен управител да прояви интерес към вересиите, оставени му от Добрин Митков Митев
Месеци наред от 2000 година работниците и служителите от варненската държавна фирма "Черно море"ЕАД стоят без заплати. "Проспериращото" мениджърско управление на военния завод в лицето на директора му Петьо Милков е довело, иначе една от златните хапки на българската икономика, до състояние на колапс. Задълженията на дружеството вече броят над 4 000 000 лв. и на практика то потъва бавно, докато на хоризонта де що е имало читав чуждестранен инвеститор, е прогонен за сметка на пръкналото се РМД с шеф не кой да е, а сегашният директор на завода Петьо Милков.
Не е необходимо човек да прелива от специфични познания, за да съзре мястото и на варненския военен завод "Черно море" в перфектната дотук схема на калпава приватизация чрез РМД-та, зад които стоят определени висшестоящи интереси и закрила.
Шефът на "Черно море" ЕАД обаче явно е весел човек, или поне такъв, който съзира розови облаци навсякъде около себе си. Пред пресата той почти фанфарно тръби, че по негово време варненският военен завод е постигнал небивали успехи, като ръст на производството - 217 %, ръст на реализацията - 201 %, увеличение на производителността на труда на едно лице - 250 % и увеличение на средната работна заплата - 250 %. И не пропуска да каже, че ако има нещо, което да не върви в радиозавод "Черно море", то това се дължи на лошото наследство, което било натрупано преди тялото му да обладае директорския стол.
Тези така красиво напомпани показатели обаче не дават отговор на това защо държавната фирма е стигнала до трагичния финал по време на управлението на Петьо Милков да задлъжнее с над 4 000 000 лв. И то при положение, че при встъпването на Милков като директор на завода задълженията към държавата са били около 300 000 лв. Според шефа на военния завод Петьо Милков, ръкоположен на тази длъжност не без радикалната намеса на тогавашния областен управител Добрин Митков Митев, който съвместяваше и поста председател на СДС - Варна, както и на подкрепата на синята депутатка Даниела Николова, състоянието на фирмата, което заварил било толкова трагично, че чак производството било преустановено на 100 %. Явно, че Милков, омаян от успеха си да стане директор, и то на апетитния военен завод "Черно море" ЕАД, не е забелязал, че производството не само не е спряно, но че и работи цехът за монтаж, настройка и тестване на радионавигационна апаратура. По това време се изпълнява и поръчка на "Litton Marine Systems", от която зависи изплащането на заплатите на работниците и специалистите от завода.
Реализирането именно на тази поръчка е сериозно възпрепятствано поради неизпълнение на графика за изработка на механични възли и детайли, за което отговорност би трябвало да поеме не някой друг, а именно Петьо Милков. Точно приходите от тази поръчка позволяват на шефът на радиозавода да изплати и забавените заплати на хората от фирмата.
Катастрофалният провал с американците от "Litton"
За тези, които са наясно със специфичната материя на производството на военния завод "Черно море" ЕАД, твърде смехотворно звучат изявленията на Петьо Милков, че едва ли не преди идването му като директор на фирмата тя е била напълно разпадната. Милков не обелва нито дума пред медиите обаче за наследената вносна комплектация на стойност около 120 000 долара за 100 броя радари. За новата модификация МК5217R, сертифицирана в Холандия през 1996 г., и в резултат на това получената поръчка за производство на 100 броя радари, като цялото произведено количество е по време на почти тригодишното управление именно на Милков, пък изобщо не се споменава. Вместо всичко това някак твърде нахално, като се има предвид каква точно е истината, се заявява, че е увеличен износът за "Liiton Marine Systems" с 40 %.
Само за кратко сведение могат да послужат и следните данни, касаещи какво е произведено до 1997 г.: МК3217R - 230 броя, МК4217R - 454 броя, индикатори - 100 броя, антени с приемо-предаватели - 46 броя.
Освен любимата хватка за "лошото наследство" директорът на радиозавода обича да набляга и на факта, че му пречи световната икономическа криза.
Което звучи точно така, както навремето на някои за всичко им пречеше тежкото международно положение. Милков обаче някак фриволно пропуска, че точно тогава, в резултат на дългогодишното сътрудничество на военния завод "Черно море" със "Sperry" (сега преляла в американската "Litton"), именно българската държавна фирма получава отлична оферта. И пак точно в този период сведената до минимални стойности инфлация и стабилен валутен курс даваха благоприятни възможности за производство в една икономически стабилна среда.
Какво се случва обаче на практика?
През 1997-а представители на "Litton", която междувременно изкупува дъщерните фирми на "Sperry" в цяла Европа, решават да посетят варненския военен завод "Черно море". След трансформацията американската "Litton" дава приоритет на английския си филиал "Дека радар" да води дейността им в Европа. Тук му е мястото да се отбележи, че преди да бъде назначен за директор на варненския радиозавод Петьо Милков и новият борд на директорите, в който личат имена, които нямат и хабер от радари и сигнални системи, със "Sperry" се водят сериозни преговори за евентуално закупуване на радиозавода.
Американците предлагат да инвестират през 1997 г. 5 - 6 млн. долара, а през 1998 г. - 15 млн. долара за производство на компоненти за радари и на нов цял радар. Инвеститорите пристигат, наблюдават ситуацията около месец на българска почва и само за това кратко време усещат, че новото ръководство няма никакъв интерес да направи сътрудничеството им благотворно. На практика десетгодишният напън на специалистите на военния завод за пробив е хвърлен на боклука за часове и дни.
Стига се и до абсурда директорът на държавната фирма Петьо Милков да предложи на американските партньори в лицето на представителя им "Дека радар" в Англия седем пъти по-високи цени от тези, на които детайлите се произвеждат в самата Англия.
Провалът е не само грандиозен, но катастрофата да бъде пропуснат такъв златен шанс за варненската фирма "Черно море" е тотална. Ако мениджърското ръководство на военния завод бе в час, според специалисти, дълговете на завода щяха да бъдат изплатени само за година и половина, да не говорим, че заплатите на работници и служители щяха да скочат няколко пъти.
За напълно нефелното ръководство на радиозавода говори и красноречивият факт, че въпросната поръчка, която "Черно море" ЕАД изтърва, е осъществена от американците в... Разлог. И то при положение, че предприятието в Разлог не може и да бъде сравнявано с базата и възможностите на военният завод във Варна "Черно море".
През лятото на 1998 г. като последен добронамерен жест на пенсиониращия се шеф на "Litton Marine" - Холандия, и дългогодишен директор, отговарящ за Европа, г-н Хасдайк заради повече от десетгодишното си ползотворно сътрудничество с мениджърите по проекта "Sperry" от фирмата "Черно море"ЕАД прави предложение за производство и покупка на 50 броя морски радари МК2512.
Както се казва обаче - не би! И това предложение е отхвърлено от ръководството на радиозавода в лицето на шефа му Петьо Милков... Така многогодишните усилия за създаването и внедряването на този радар с лека ръка нехайно са хвърлени в кошчето за боклук и става очевидно, че както директорът на военния завод Петьо Милков, така и всички онези, които делят отговорност с него в борда на директорите на "Черно море"
ЕАД, са пътници в една кола, на която не познават нито механизмите, нито лостовете на управление. Шефът на радиозавода Петьо Милков никога не е участвал в проекта "Sperry", той не познава нито историята, нито отношенията с американската фирма и нейния клон в Холандия, няма представа и от ценностната система и стандартите, възприети в отношенията между "Черно море "ЕАД и "Litton". Точно заради това и не успява да комуникира успешно със съответните адреси в Европа и САЩ, а както народът обича да казва: златното птиче един път каца на рамото.
Какво се случи с показното изхвърляне със "Сименс", "Алениа" и "Алкател"
Периодично пред медиите директорът на варненската държавна фирма Петьо Милков обича да хвърля по някоя и друга "сензация", с която най-вероятно счита, че вниманието от истината за това, което става в радиозавода, ще бъде отбягнато. Ако днес бъдат отгърнати стари броеве на куп "правилни" вестници, ще видим, че варненският военен завод "Черно море" всеки момент прави смесени дружества ту с американската "Litton", ту със "Simens", ту с "Alenia" и "Alcatel". Стига се и дотам, че в броя си от 24 януари 1998 г. в."Стандарт" цитира агенция Ройтерс, пред която Петьо Милков казал, че вече бил продал на "Litton" 200 корабни радара и в скоро време щял да постигне споразумение за продажба на още 2000 броя.
От цялата шумотевица обаче на практика не се получи нищо.
Днес държавната фирма "Черно море" ЕАД е в катастрофално положение.
Голяма част от персонала и работниците са в принудителен отпуск на минимални заплати, което впрочем е любим похват на изпълнителния директор, практикуван вече трета година, а изплащането на заплатите хронично закъснява. Очакваната поръчка за определено количество радари от "Litton" претърпява промени поради неспазване на обещания срок за въвеждане и производство на модернизиран вариант на речния радар.
Тоталното потъване на радиозавода обаче явно е в схемата на някои среди, тъй като до този момент никой от Министерството на икономиката не си е направил труда дори да се запита защо тази златна мина на военното производство е оставена като че на самотек да се разпада. Дали не заради и това да бъде купена на безценица от някое РМД, зад което се вие сянката на някой властник с алчни интереси?!
Впрочем Софийският градски съд вече вписа в Търговския си регистър акционерното дружество "Черно море - 2001"АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Люлин" бл.627, вх.В, ет.6, ап.86, като предмет на дейност на новото дружество е участието в приватизацията на варненската фирма "Черно море"ЕАД.
И забележете, надзорният съвет на новото дружество е оглавяван не от друг, а от сегашния директор на радиозавода г-н Петьо Милков.
За всичко това в."Черно море" вече писа и направи своето журналистическо разследване. До този момент ответ или адекватна реакция от страна на вицепремиера Петър Жотев и Министерството на икономиката няма. За сметка на това обаче засегнат, обиден и разстроен, шефът на военния завод "Черно море" ЕАД подаде не къде да е, а в икономическа полиция - Варна, жалба срещу в."Черно море". И по традиция, наложена от т.нар. "софийска бригада" Икономическа полиция - Варна вместо да завре нос във всичко, което е изнесено за състоянието на варненския радиозавод, тръгна със стръв необяснима месеци наред да разследва журналистката и вестника, който е писал против кадрите на бившия областен управител Добрин Митков Митев.
Вътре пък в самия военен завод гонитба до дупка от страна на директора чака всеки, който дръзне да се противопостави на нефелното управление на държавната фирма. Засега рекорд по репресии поставя председателят на КТ "Подкрепа" в радиозавода Иван Тодоров.
А иначе крайно време е от съдбата на военния завод "Черно море" ЕАД да се заинтересува и новият областен управител Николай Пантев. Защото има какво да научи, а има и какво да го изуми.
Вересиите, оставени от бившия областен управител Добрин Митков Митев под формата на назначени под неговата егида директори на стратегически и важни държавни фирми, тежат като воденичен камък.
Ако и днес никой не направи опит да ги извади от тежката криза, то това ще означава, че държавното ни управление ги води умишлено към разсипия.
На въпроса защо, отговорът е очевадно ясен.
Президентът на фирма "Бурлекс" ООД Николай Буров пред "Черно море"
Майсторлъкът в производството на мебели си е наш
Визитка:
Николай Буров е президент на една от най-големите фирми във Варна.
Завършил е МЕИ в София, след което 25 години работи в областта на производството на електродомакински уреди в "Елпром" - Варна, а по-късно и в комбинат "Перла".
- Г-н Буров, как бяха положени основите на "Бурлекс"?
- От 1989 година се занимавам с частен бизнес в областта на производството и търговията на електроуреди. Първо изработвахме котлони и електрически кани. Това бяха неща, производството на които беше трудно да се организира до момента. От февруари 1990 г. постепенно започнахме създаването на търговска верига за продажба на бяла техника. Тогава ситуацията в страната беше коренно различна, имаше много производители, а нямаше търговия, съществуваше една, както аз я наричам, соц. търговия.
При нея не клиентът беше този, който доминира във взаимоотношенията между производител и купувач.
От 1990 до 1996 г. изградихме верига от магазини за бяла техника само на територията на град Варна. Такава беше стратегията ни и тези 12 на брой търговски обекти задоволяваха нуждите на местните хора от електроуреди.
До 1994 - 1995 г. фирма "Бурлекс" почти нямаше конкуренция в града.
Живеехме в едно равновесие, в едно спокойствие. Въпреки това изградихме една наистина добра търговска мрежа.
От 1994 година започнахме да продаваме кухни и мебели, които внасяхме от Германия и Италия. Създадохме и две мебелни къщи. В тях може да се намери всичко, което трябва за обзавеждането на един дом, като се започне от съвета на дизайнерите по вътрешна архитектура и се стигне до монтажа на всичко в дома на клиента. От миналата година създадохме и една малка фабрика, в която произвеждаме мебели.
- Защо се захванахте и с производство на мебели, когато пазарът е почти залят с такива?
- В последните години нещата в България се промениха, и то особено след 1998 г., когато общата маса на парите, които имаха хората, значително намаля. Сега все повече клиенти търсят да закупят кухни и мебели, които да са по-евтини в сравнение с предлаганите вносни стоки. Това беше причината да закупим машини и оборудване и да създадем фабрика, в която за изминалата година бяха произведени над 100 кухни и други мебели.
За тази, 2000 година, смятаме, че ще изработим поне два пъти повече.
Една кухня, каквато е "Бурлекс", с т.нар. италиански дизайн, което всъщност си е наш дизайн, струва три пъти по-малко в сравнение с една аналогична кухня, внесена от Италия или Германия. Това е и причината да пробием на нашия пазар.
Във Варна има създадени три пункта, където всеки може да си поръча кухни, мебели, спални, гардероби.
На двете изложения "Трите ключа", които се проведоха през декември миналата година и през март 2000-та, варненци разбраха и запомниха, че трябва да свързват фирма "Бурлекс" не само с продажбите на бяла техника, но и с производството на собствени мебели.
- Какви материали използвате при тяхното производство?
- Само трудът, който се влага в производството на нашите мебели, е български. Всички тези ламинатни плоскости се внасят от най-големите фабрики, които създадоха германците в Словакия и които доминират в момента на пазара като качество и цветови гами. Обковът на мебелите е доставен от Германия и дори е значително по-добър от италианския.
Всичко, което е част от кухнята, като се започне от най-малкото болтче и се свърши с осветлението, е произведено извън страната. Използваме най-добрите италиански десени в осветлението, а свързващите елементи са немски.
Машините, на които работим, също са най-новото и модерното, което предлагат "Грац" и "Бранд". Това са двете доминиращи фирми за производство такива техника.
Остава майсторлъкът, който си е наш. Ние вече пет години създаваме кадри и смело мога да заявя, че това, което правим, наистина притежава високо качество.
- Преди месеци разширихте бизнеса си.
- През февруари се зароди идеята във варненския квартал "Чайка", в мебелната къща, да отворим един модерен супермаркет. Целта ни бе да създадем голям търговски обект, а не бакалница, както им казваме на малките магазинчета. Той започна да работи на 19 април 2000 година и се радваме, че се прие много добре от хората, живеещи в комплекса. В супермаркета поддържаме много добри цени, които могат да бъдат сравнени с тези в "Пикадили".
Приехме на работа 30 нови служители. 20 от тях са съвсем млади момчета и момичета, които досега не са работили нищо. Ние тепърва ги обучаваме.
Супермаркетът е снабден с най-модерната техника за охлаждане, разтегляне и касова обработка. Клиентите не могат да бъдат излъгани в грамажа и цените на това, което се предлага.
С този супермаркет завършихме един комплекс, който да обслужва жителите на "Чайка".
- Колко души наброява персоналът на фирма "Бурлекс"?
- 67 души са ангажирани в бялата техника и продажбата на мебели. Има 10 души, които произвеждат и монтират кухните, и точно 30 са хората в супермаркета. Тези, които работят във фирма "Бурлекс", получават сравнително високи заплати - такива, каквито в момента може да си позволи нашата промишленост и търговия. Мисля, че хората ни са доволни.
От тези 107 души, които работят при нас, над 35 - 40 души са машинни инженери и висшисти. Останалите са млади момчета и момичета. Ние използваме техния жизнен старт, съвместен с изискванията, които имаме по отношение на търговията.
- Какви са тези изисквания?
- Изискванията ни са много високи. Като започнем от външния вид на продавача, който трябва да е абсолютно безукорен, и продължим с това, на което постоянно ги учим - да контактуват и да флиртуват в добрия смисъл на думата с клиентите и то така, че да бъдат помощник на купувача, а не да се изживяват, като многознайковци, които всъщност нищо не знаят.
Трябва да ги учим да се вмъкват в желанието на хората, да го усетят.
Освен това много е важно клиентите да имат чувството, че срещу себе си имат един технически подготвен човек, който може да им даде добър съвет.
Ние например предлагаме около 30 вида перални машини. Естествено е, че човек, който е свикнал преди години да му се продава само българската "Перла", която на всичкото отгоре трябваше да купува под масата, сега да се затруднява при избора между тези 30 вида.
Това е причината да изискваме от тези момичета и момчета, които работят за нас, да усещат например в коя ценова граница клиентът търси уреда и да го насочат точно към този, от който купувачът ще бъде най-доволен в бъдеще. По същия начин стои и въпросът с мебелите. Почти няма човек, който да влезе в магазините на "Бурлекс" и да знае какво иска да купи.
- Известен сте с увлечението си по изкуството.
- Голям любител съм на изобразителното изкуство и музиката. Имам много картини в дома си.
- При тази любов към изкуството не смятате ли да откриете собствена галерия?
- Една от идеите ни беше в една от мебелните къщи да направим постоянна галерия, тъй като мебелите много добре си хармонират с произведения на изкуството. Бяхме започнали да излагаме картини край мебелите, но след това някакси се загуби интересът, тъй като хората, които искат да закупят картина, я търсят предимно в галериите, където имат на разположение и специалист, който професионално да им поднесе необходимата информация.
Иначе в един мебелен магазин могат да се продават платна, които са от по-масов характер. Много трудно обаче се купуват каквито и да е картини.
Това е една от най-тежките търговии в момента.
- Кой е любимият Ви варненски художник?
- Е, това е Милко Божков. Много го обичам, имам в дома си няколко неща от него.
- С какво се занимава Николай Буров през свободното си време?
- Обичам да ходя на море и да ловя риба под водата. С това се занимавах преди. В момента времето ми е почти изцяло свързано с новия супермаркет, където ще се занимавам денонощно, докато тръгне работата.
Обичам изкуството, музиката, картините. Имам три деца, две от които се занимават професионално с музика. И двамата са цигулари, работят и учат в Англия. Дъщеря ми се обучава при Ифра Нийман, а синът ми преподава в един голям колеж в Лондон. Имам малко момченце на 5 години, което трябва да стане техничар.
Аз съм кореняк варненец от няколко поколения. Това е и причината да помня Варна от детството си. Оттук идва и любовта ми към този град, където изградихме и бизнеса си. Имахме доста възможности да излезем извън Варна, засега обаче интересите ни остават тук.
В професионален план мога да кажа, че хобито ми е свързано с изграждането на една нова и модерна фабрика за мебели.
- Кога ще стане това?
- Нашата фирма закупи парцел от четири декара, който се намира точно срещу хипермаркет "Метро". Сега сме в предпроектни проучвания. Тепърва предстои проектирането и строежът на фабрика, в която да се произвеждат мебели.
Искаме да я изградим, тъй като в момента се намираме под наем. От това следват и много от проблемите ни - не можем да се разширяваме, не можем и да се развиваме достатъчно добре.
Определено смятам, че поне до 2002 г. ще изградим тази фабрика, за да можем да покрием нуждите на варненци. Това е малката ни цел. Другата е да излезем в национален план и евентуално за в бъдеще да започнем износна търговия.
- Какъв е размерът на инвестициите, които очаквате, че ще бъдат направени?
- Около 600 000 лева ще струва най-бегло изграждането на тази фабрика. В сумата не включвам машините, тъй като повечето вече са закупени. В тях сме инвестирали около 150 000 лева. Естествено ще трябват още машини, но тях ги включвам в тези 600 хиляди лева.
- Кое е най-печелившото перо във фирмата?
- Най-печелившото перо във фирмата беше търговията с бялата техника.
Сега работата там малко спадна като ефективност и почти се изравни с това, което печелим от мебелите. Нашата цел обаче е да не повишаваме цените на мебелите, за да станем известни с годините. В момента влагаме пари за увеличаване на производителността.
Най-ниска е рентабилността на супермаркета. Там печалбата е минимална, но парите се въртят много бързо. Това е предимство, тъй като винаги при една добра организираност можем да разчитаме на пари, които всекидневно да се получават. Ако трябва да ги класирам като рентабилност, на първо място ще сложа бялата техника, после мебелите и накрая супермаркета.
- На кого разчитате в работата си?
- Аз съм управител на "Бурлекс", но работя с Петър Шулеков, с когото сме съдружници. Ние сме заедно вече осем години в частния бизнес, а преди това работихме в "Елпром" - Варна. Много голяма част от нещата, които са създадени, направени във фирмата, са негово дело. Изключително важно е да имаш до себе си съдружник, който да ти допада и емоционално, и професионално, и във всяко едно отношение.
Изграждането на един такъв екип от над 100 души е доста трудно. За това се доверявам преди всичко на Петър Шулеков. Освен това разчитам и на основните светила по бялата техника. Това са Илия Пашев, който ръководи цялата бяла техника, и Велин Топалов, който се занимава с мебелното производство. С тези хора вече 7 - 8 години непрекъснато работя. Ние създадохме едно семейство от професоналисти.
- Извършва ли фирмата някаква благотворителна дейност?
- Това, което прави фирмата е подпомагането на няколко дома за сираци и някои детски градини. Не става въпрос за епизодичните подаръци, които се правят, а за основното - редовно помагаме с уреди, храни, препарати и т.н. в градините и домовете за сираци.
Радо Тодоров: Не искам да ходя в чужбина
Футболистите на "Спартак" Радо Тодоров и Калоян Генчев рядко са титуляри. Затова Калоян Генчев още през зимната пауза поиска да отиде в друг отбор. Преди месец пък двамата бяха с Николай Ишков в Германия, но до споразумение не се стигна. Сега двамата тънат в догадки за съдбата си. "Нямам желание да играя в чужбина. По-точно в отбор като "Заксен" - заяви Радо Тодоров. - Това ще бъде стъпка назад в кариерата ми. Когато се наложа в "Спартак" ще бъде по-различно."
Само чудо праща "Калиакра" в "Къти Сарк"
Почти няма вариант баркентината "Калиакра" да отпътува за балтийската част от регатата "Къти Сарк", научи репортер на в. "Черно море" от източник в Параходство БМФ, пожелал анонимност. Предварителните планове на рейса включваха тържествено заминаване на 7 юни (вчера), но липсата на достатъчно средства привидно отложи нещата за края на седмицата.
Запознати посочват като евентуален ден за старта петък или събота, но много по-вероятно е баркентината да остане за неопределено време във Варна.
Този път безхаберието подмина БМФ и "Калиакра" премина планов ремонт и освидетелстване за корабния регистър. Но проблемите са значително по-сериозни, защото пари (над $100 000) няма, а ветроходът този път ще плава за България, а не заради Параходството.
Смятате ли, че Общественият съвет за борба с корупцията може да реши
Ъндърграунд-фестивал готвят в НДК
Хлебарки - консуматори на изкуство, мюзиксешъни и хепънинги с участие на публиката ще представи фестът "Ъндърграунд София"
Ъндърграунд-фестивал на акционистки форми на съвременното изкуство ще има в подземен етаж 3 на НДК. Фиестата от пърформънси, хепънинги, инсталации е под наслов "Негативна и позитивна свобода" и ще се вихри на 9 юни от 18 часа до полунощ", съобщи пред БТА кураторът на фестивала Руен Руенов. Всичко е наживо, в реално време и пространство. Голяма част от продукциите са замислени с участието на публиката. Участват художници, музиканти, литератори, сред които са Веселин Димов, Борис Сергинов, Боряна Драгоева, Даниела Костова. Младата художничка Десислава Нешева ще представи хлебарките като консуматори на изкуството. Тя ще моделира женски тела от хранителна смес, върху които ще пусне хлебарките. Борис Сергинов ще вкара в подземието автомобил, от който ще прожектира кадри от манифестации. Прожекцията ще премине в дръмсешън с двама барабанисти и компютърен звук.
Коцето-Калки набира пациенти
Стоматологът певец реши да сключи договор със здравната каса и спешно набира пациенти до 14-годишна възраст. До този момент при мен се записаха 100 дечица, но съм готов да поема стоматологичното обслужване поне на още 300 малки палавници, уточни д-р Костадин Георгиев. Той вече си е оборудвал първокласен частен кабинет на шестия етаж в столичния Стоматологичен факултет.
Пред кабинета на Калки се вие опашка главно от негови фенки на тийнейджърска възраст и малко над нея, твърдят очевидци.
Представителките на нежния пол държали именно пеещият доктор да им стане личен зъболекар. Аз обаче съм преди всичко детски стоматолог-терапевт и искам да практикувам именно по тясната си специалност, поясни самият д-р Георгиев. Заради предстоящото сключване на договора си със здравната каса певецът се отказа от намерението си да изкара това лято в Тибет и дори реши да поотложи записите на новия си самостоятелен диск.
"НЛО" тръгват на лятно турне
Августовското турне ще обиколи по-големите градове на страната, където почитателите на смеха и забавата ще могат да видят любимата си актриса Мария Сапунджиева в мъжката компания на Георги Мамалев, Велко Кънев, Андон Радичев и Чочо Попйорданов. Песните и скечовете на "НЛО" ще бъдат съчетани с веселяшката музика на "Акага". До тогава актьорите няма да спрат да работят - ще продължават репетициите си в театрите.
"Левски" рекетира M SAT с $110 000
В навечерието на 5-ия мач ръководството на "Левски" чрез изпълнителния си директор Юлия Боянова обяви, че 5-минутен репортаж от срещата в зала "Универсиада" ще струва на телевизиите 300 DM. Желанието на националния кабелен оператор M SAT да излъчва пряко срещата бе изчислено на астрономическите (и за финал в НБА) $97 500 (без ДДС и с 15 % отстъпка).
Това естествено охлади ентусиазма и на най-запалените баскетфенове.
