Завършват първите художници в Хуманитарната
Годишната изложба на младите художници от варненската хуманитарна гимназия "Константин Преславски" е традиционно артсъбитие и своеобразен отчет на усвоеното в ателиетата по живопис, графика, скулптура и декоративни и приложни изкуства. Но тази година в колекцията се включват произведения на млади творци, които завършват първия випуск на специалността изобразително изкуство. Официалното й откриване е днес от 18,30 часа.
Кратки новини
Грациите от "Антибиотика" с нови издатели
Дамското поптрио "Антибиотика" смени издателите си в навечерието на стартиращия на 1 юни в Албена фестивал "Телевизионен свят". В рамките на музикалната проява "Антибиотика" ще пеят за официалното представяне на музикалния канал Ем Ти Ви - Европа. Занапред нашите нови албуми и сингли ще бъдат издавани от "Полисаунд", уточниха Ани, Силвия и Савина, на които им предстои да позират в студиото на известния моден фотограф Енчо Найденов. Майсторът на фотообектива обещал да им направи ефектна серия еротични снимки за техните нови рекламни плакати.
Президент на футболен клуб пее с чалма
Президентът на ФК "Олимпик-Берое" пее с чалма на главата в дует с Диана.
Завършихме записите на дебютния ни албум с президента на "Берое"
Станислав Танев, по-известен във футболните среди като Сашо Камилата, и дори заснехме първия ни клип, разказва Диана. За снимките на клипа по песента "Шейх", заснети в Киноцентъра в Бояна, по идея на Диана Станислав Танев се издокарал с чалма. Той е тежък човек - президент на футболен клуб, и този атрибут му приляга, допълни червенокосата Диана.
Иван Яхнаджиев ще рисува Весна Змиянац
Авангардният художник ще рисува портрет на югофолкзвездата по време на репетицията в НДК на 18 май - минути преди началото на големия й концерт в зала 1. Често съм бил на различни пленери в Сърбия и имам много приятели в тамошните артистични среди. Щом разбрах, че Весна идва да пее в София, не се стърпях и реших, че съм длъжен да грабна четките и да я нарисувам така, както само аз умея, уточни Яхнаджиев-старши.
Ексцентричният творец ще връчи готовия и с все още неизсъхнали бои портрет на Весна веднага след бляскавото й шоу.
Малките пейзажи с море на Дария Василянска
Те са 18 на брой и са вече подредени във варненската Галерия 8 на ул. "Братя Шкорпил" 8 А.
И представляват нещо съвсем ново в творческото амплоа на известната българска художничка. Откриването на изложбата е довечера от 18 часа.
За първи път посяга към малкия формат. За първи път рисува и пейзажи.
Такъв е повикът на нейния вътрешен творчески свят - да надзърне в своя интимен мир от преживявания. Необичайна е и цветовата гама.
Дария Василянска не се е отказала от фигуралната композиция и големите мащаби на живописното платно. Продължава да работи и в тази посока и смята да изненада ценителите на своето изкуство със своя нова философия.
Преди две години и около 70-годишнината си художничката с българо-украински родови корени реши да наруши мълчанието, което продължи цели две десетилетия, и да се включи отново в пластичния живот на Варна и страната. Няколко самостоятелни изложби, включително и ретроспективна в художествената галерия "Борис Георгиев", оповестиха на висок глас, че Дария Василянска отново "говори" ярко и вълнуващо.
Вече съм в третата възраст, беше казала неотдавна специално за "Черно море" Дария Василянска, а през това време няколко поколения художници влязоха в пластичния ни живот. Изпитвам необходимост да се запозная с тях, защото започнах да се чувствам изолирана, призна възпитаничката на Художествената академия.
Политологът Огнян Минчев пред "Черно море"
Предварително да разопаковаме политиката
ВИЗИТКА
Варненец. От рождението си през 58-ма. Качвал е баира до Първа езикова гимназия. После - баирите на висшата социология: доктор на социологическите науки. От десет години оре тази нива. Доцент по политология в СУ "Св. Климент Охридски". Директор на Института за регионални и международни изследвания, който е втренчил взор в Балканите през окуляра на сигурността, европеизирането и сътрудничеството.
- Напоследък политолозите отнесоха бая шамари. Що за птица е политологът? Дали е онзи вездесъщ манипулатор, какъвто го изкарват някои, или самият той е манипулиран като всички нас, когато, да речем, Националният статистически институт му подложи динена кора на анализите и прогнозите с неверни данни?
- Политологът, подобно на всеки друг специалист - експерт в определена област, може да манипулира обществото. Обществото е нееднозначна материя за интерпретиране. Дори в естествените науки има възможност за манипулиране на резултатите от един анализ. Но в социалните науки освен интересни факти има и интереси, тълкуващи тези факти. Това е принципната страна. Но въпросът отнася отговора към по-специфичната позиция на такъв специалист в условията на България. Политологът, а и всеки социален учен в страна с развита демократична публична система би трябвало да изпълнява две основни функции. Първата е функцията на експерт, който анализира политическите процеси, и добросъвестните, безпристрастни, обективни анализи на тези процеси предоставя на заинтересовани институции - политически, икономически и финансови. Втората му основна функция е, като прави тези анализи, той да ги довежда и до знанието на обществеността, като по този начин дава възможност на по-широката публика, неспециализирана в тези анализи, да разбира в по-голяма дълбочина процесите на политическо управление на обществото.
- И какво му е по-особеното на статуквото на политолога в България?
- В България поради редица специфики през последните десет години - първоначалния период на развитие на демократичната публичност, неустановеността на много професионални задължения и взаимоотношения между институции и експерти и т.н. - политологът има малко по-различна функция. От една страна, българското политическо управление няма нужда от системни анализи на политическия процес. В този смисъл като учени, като анализатори, ние все още не можем да бъдем полезни на управленските институции в страната, на политическите лидери, с нещо друго, освен да им даваме, дето се казва, от време на време съвети за това, как да спечелят избори или как да си подобрят имиджа (ако използваме тази ненужна чуждица) пред обществеността. Но не и да им даваме онази информация, от която всеки управляващ, включително политикът в сферата на управлението, би трябвало да има нужда в една по-развита и по-институционализирана система на демократична публичност. От тази гледна точка нашата професия е доста неразвита. Това обаче, което е неразвито, се "компенсира" от една хиперразвитост на публичната функция на политолога. На него често се гледа не като на човек, който професионално си гледа работата и информира за нещата в политическата сфера такива, каквито са те в развитие, а като на специфичен гуру, който има ангажимента да оказва едва ли не силно психологическо въздействие (до степен на зомбиране на обществеността), насочено да обясни какво става в политиката. Тази хиперфункция е в много голяма вреда за гилдията, за еснафа на политолозите, по две причини. Първо, защото към тях има свръхочаквания, а срещу всяко свръхочакване трябва да се поеме съответната свръхотговорност, каквато политолозите по силата на това, че все пак не са управляващи, не могат да поемат. И вторият дефицит от тази хипертрофия е фактическото изоставяне на основните професионални задачи на политолога. Трета щета от тази хипертрофирана функция върху занаята е, че понякога куцо и сакато се стреми да се представи за политолог. Има добавен свръхпрестиж, който е илюзорен.
- А има ли среди, за които политологът е рекламен агент? Как например бихте отговорили на предизвикателното питане защо довчера сте хвалили Костов, а днес го хокате? Кой след кого върви?
- Тук са два въпроса. Първият е дали има стремеж за маркетинговото използване на политологията, или за затварянето й само в концептуалните рамки на онова, което се нарича връзки с обществеността. 90 процента от контактите ми с българските политици са свързани с молби от тяхна страна аз и моите колеги да опаковаме и да представим благоприятно пред обществеността определени техни решения. Когато се опитвам да им кажа, че не ми е това работата, че трябва да правя безпристрастни анализи, за които те нямат, а аз имам време, ми отвръщат: "Ти не ми давай акъл, аз знам какво да правя! Ти излез и аргументирай! " Тоест решението е вече взето, аз трябва да го продам. Политологът е разглеждан като човека в края на веригата, който опакова готовите решения и ги предлага на обществото. Първо е неправомерно, защото политологът не е мениджър по пъблик рилейшънс, и, второ, е малко унизително, защото изцяло подменя същността на една експертна, анализаторска дейност. Ние сме в началото, а не в края на веригата. Ние трябва да дадем обективната картина, а после, разбира се, никой не може да отмени правото и задължението на политика той да вземе окончателното решение. Но на базата на по-широка информираност. Ето тази подмяна създава впечатлението, че политологията е занаят, свързан в крайна сметка с реклама и етикиране: довчера сме опаковали политическите решения на Костов в хубави пакетчета, днес друг започва да ни плаща, обръща се вятърът, и започваме да им притуряме негативен дизайн... Това е деформирано отношение към науката политология.
- А незаслужено ли е?
- Тук му е мястото да кажа, че аз лично в дейността си и десетината колеги, за които се сещам, не сме нито финансово, нито политически, нито по какъвто и да било друг начин зависими от държавната власт, от партийните централи или от икономически групировки, които финансират определени политически решения. Аз съм преподавател в университета, участвам в аналитични дейности по линията на т.нар. трети сектор - сектора на неправителствените организации, откъдето също получавам допълнителни доходи. От държавата и нейните производни не взимам нищо освен университетската си заплата. Искам да ви убедя, че когато ние променяме мнението си за едно управление или за едно политическо лице, това не е непременно конюнктурна промяна или промяна на наш личен интерес. Когато се променя оценката на един политолог за една политическа програма или за едно политическо мнозинство, то е поради обстоятелството, че действително са настъпили такива промени в реализацията на това мнозинство или на тази програма, които изискват да се промени и оценката за него. Промените в оценката се налагат от самата логика на експертната дейност, наречена политология.
- Навремето Толстой е обичал да цитира сентенцията "Прави каквото трябва, да става каквото ще! " Как бихте протълкували нейната "лема":
"Прави каквото щеш, но да става каквото трябва! "?
- "Да става каквото трябва" е фраза, която аз лично мога да съотнеса само със собственото си разбиране за това, какво трябва. С моите принципи и възгледи. Не мога да натоваря с убежденията си всички около мен. Те имат равното право да определят за себе какво им трябва или не.
Що се отнася до първата част на тази обърната формула, с нея не съм съгласен, защото, докарана до крайност, тезата "Прави каквото щеш" стига до чист макиавелизъм. За постигането на една цел, на това, което трябва, много важен е пътят. Пътят, средствата могат да доведат до загуба на целта или до максимално бързото й постигане. В този смисъл - "Прави каквото трябва!"
- Неизбежен въпрос около една гореща зона: Защо напуснахте ректорството във Варненския свободен университет?
- Ами аз още в момента на напускане искрено обясних защо го правя. Ако някой си мисли, че съм използвал субективни оправдания, се заблуждава.
Направих грешката да стана ректор на ВСУ, без да го познавам. Като гост-преподавател не бях участвал в академичния му живот. Знаех нещичко само по разговори с хора от университета. И сблъскването ми с реалните проблеми на ВСУ ме доведе до убеждението, че има смисъл да стоя там, само ако мога да променя ситуацията. Първо - организационната структура, която беше съвършено нелогична и крайно неефективна. Университетът функционираше като хлабава конфедерация между няколко факултета с много различна големина, с много различни възможности, включително финансови.
"Шапката" (академичното ръководство) бе разглеждана като някаква обща фасада. За своите осем месеца не успях да убедя хората там, че това трябва да се промени, и не в обратната крайност - свръхцентрализация, напротив, особено една частна академична институция трябва да пази автономността на звената си. Но не може нещо, което се нарича университет, да няма обща политика - за академичния си живот, стандарти, планове и финансовото им осигуряване. Уж нямаше никакви принципни възражения срещу промяната, но зад гърба ми се правеше всичко, за да не помръднат нещата от нулата. Нямах достатъчно подкрепа. Втората причина за отказ от ректорството ми беше, че не смогнах да докажа на хората, събрани там, че да бъдеш преподавател и член на академична общност, означава да имаш отговорността да пазиш известни стандарти. Трябваше да воювам буквално на всеки академичен съвет да не се произвеждат извънредни доценти, извънредни професори, да не се дават служби и пари просто ей така, защото това момче било "наше" момче. Братовчедски явления, формиране на вътрешни локални мафии около силните фигури във факултетите, абсолютна свобода за наличие на черни каси, пряка злоупотреба с доверието на студентите (иди доказвай каква част от лекциите са наистина взети!)... Не можах да наложа академичните стандарти да надмогват процеса "Печатане на дипломи"... Чувам, конфликтите още продължават.
- Може би някой съзнателно води ВСУ към разруха за собствена изгода?
- Не. Темата е много по-широка. Частното висше училище в България днес най-накратко може да бъде определено като бинго без данъци. Събирате такси от млади хора, които не могат да придобият висше образование в по-елитните университети. Те идват с негласната уговорка, че стават второ качество студенти, плащат си и от вас се иска да им дадете второ качество подготовка - и да им дадете диплома. Такава експанзия са тези частни университети без критерии! Не защото хората, които преподават там, са некадърници - там преподават добрите български учени от елитните ни университети. Във ВСУ има един, който в понеделник и вторник чете лекции в СУ, сряда - в Пловдив, четвъртък - в Бургас, петък е декан във Варна, не знам дали в събота не ходи в Търново... Мизерията докара преподавателите дотам. Но това е с изключително тежки дългосрочни последици. Защото вие днеска може да се смеете на това, че някъде обучавали 400 студенти юристи, но тези юристи утре ще ви съдят!
- Имате ли "приятелски кръгове", занимания, хобита?
- Имам приятелски кръгове, хобита, всичко. Нямам време. Нормалният ми ден започва с писане и завършва с четене.
- В епохата на телевизията и Интернет четенето май е лукс или елитарно занимание... - Ще изкажа консервативното си гледище. Телевизията и компютърните образи са много опасни. Всичко се прави от специалисти по маркетинг. Те произвеждат изключително професионални образи - силно наситени и цветово, и знаково, и като послание. Тези клипове сътворена действителност непрекъснато бомбардират съзнанието ви. Това е богатство, но в него е закодирана заплаха: тези образи много пряко деградират, дезинтегрират способността ни да си въобразяваме света. Съсипват човешкото въображение. Когато четеш един текст - да речем, "Шагренова кожа" на Балзак, ти си представяш тази кожа по описанието. Това е чудесно упражнение за въображението. А когато шагреновата кожа е виртуална реалност, няма нужда да си я представяш. И органът на въображението закърнява. А въображението е единственият и уникален източник за разширяване на човешкото съзнание.
- Дали политиката не се стреми към клиповост, та да наложи еднозначна знаковост? Докато политическият текст подлежи на твърде разширено тълкуване... - Политиката в едно демократично общество е стока за продан, като всяка друга. Ние говорихме, че за политиците най-важно е опаковането на тази стока. А съдържанието много често остава скрито. Хората в един момент се сепват: "Я да видим какво има вътре! " Но вече е късно. Съдържанието отдавна се е изляло в определена посока на развитие на страната.
Неподозирано дори. И затова основната социална функция на политолога е предварително да разопакова политиката - за да може обществото да знае какво купува де факто.
Прокурорът Добрилов: Гриша Ганчев искаше да прекъсне мача във Варна
Варненският окръжен прокурор Лъчезар Добрилов е бил недалеч от президента на "Ловеч" по време на футболната среща във Варна. В 78 минута, когато съдията изгонва за саморазправа Иван Русев и Светльо Тодовор, босът на шампионите разпоредил по GSM-а си на човек от резервната скамейка да изведе отбора от терена.
Спечелете покана за концерта на Suicidal Tendencies
Петима читатели на "Черно море" - с покани за 11 юни
Утре на страница "Меломани" можете да прочетете условията на новата съвместна игра на "София мюзик ентърпрайсис" и "Черно море". Както вече сте разбрали от заглавието, наградите за победителите в нея, осигурени от "София мюзик ентърпрайсис", ще бъдат 5 покани за концерта на групата, който, както вече ви информирахме, ще се състои на 11 юни в софийската зала "Христо Ботев". Преди световноизвестните американци на сцената ще забият родните Suffer H и Insmouth.
Ще припомним, че Suicidal Tendencies са създадени през далечната вече 1982 г. във Винъс Бийч - южно предградие на Лос Анджелис. Първият им албум се появява на бял свят година по-късно и носи името на групата.
Последният - "FreeDumb" - излезе през миналата година. Типична за яката им музика е и небрежността, с която посрещат отчайващите първоначални отзиви за музиката си - хардкор списанието "Flipside" ги обявява като "най-лоша нова банда". Имало е защо - днес бандата е сред най-популярните и се радва на огромен интерес.
В момента бандата е в състав: Майк Мюър - вокал, Майк Кларк - китара, Брукс Уокърман - ударни, Дийн Плезантс -китара, и Джош Пол - бас. Точно те ще вдигнат във въздуха София след малко повече от 3 седмици.
Още информация за групата и предстоящия концерт очаквайте в следващите издания на страница "Меломани".
Стинг планира двумесечно лятно турне
Гордън Матю Съмнър, известен повече като Стинг, тръгва на двумeсeчно турне в Северна Америка през летните месеци. Концертите ще бъдат част от промоцията на последния му албум "Brand New Day", излязъл през миналата година и издаден в България от "Вирджиния рекърдс".
Керванът потегля на 24 юни от Самден в Ню Джърси и приключва участията си на 8 септември във Вирджиния Бийч, Вашингтон. По време на тези участия Стинг ще прескочи до Европа за един концерт на 17 юни във френския град Ним.
