ГЛОБУС
Барак склони за три селища край Йерусалим
Израелският премиер Ехуд Барак вчера за пръв път съобщи, че палестинската автономна власт ще поеме контрола над три селища близо до Източен Йерусалим. Той обаче не се ангажира с конкретни срокове.
Абу-дис, Ел Азария и Сувахара трябва да минат под пълния контрол на палестинците, заяви Барак по израелското армейско радио.
Масхадов отне наградите на 17 командири
Чеченският лидер Аслан Масхадов е издал указ за лишаването на свои бивши подчинени от висши награди на Чеченската република Ичкерия. 17 бивши кавалери, получили наградите от негови ръце, вече са без тях, защото са скъсали със сепаратистите. Сред тях са 3-ма бригадни генерали и 12 полковници.
Застреляха бивш шеф от АОК
Екрем Реджа, бивш командир от разформированата Армия за освобождение на Косово (АОК), бе убит вчера на улицата в Призрен. Реджа бил прострелян от няколко въоръжени мъже и издъхнал в болница от раните си. По време на войната в Косово Реджа бе известен като командира Дрини, посочи ДПА.
През април друг бивш командир от АОК - Бесим Мала, бе убит в Прищина.
В Египет подгониха богохулна книга.
Евролевицата - да бъде или да не бъде ...с Томов
Бившият БКП-апаратчик докара партията си до дъното, но продължава да копае надолу
Човек, колкото и добре да живее, все някога се жени. Тази максима на ергените кодоши вече е брадясала от старост, но все още е актуална. Няма значение дали бракът е по сметка, или по любов. Кавърверсията на този лаф, проектиран огледално върху българското политическо пространство, сигурно би звучала така: "Тумба политици, колкото и добре да печелят, все някога се развеждат. " С две уточнения - бракът между политиците винаги е по сметка и колкото е по-богата партията, толкова по-шумни са разводите.
Доказателства? Има колкото щеш. Последният - компроматната война между бивши и настоящи величия в СДС. Но тя си е нещо нормално. Изненадващото е, че скандалите в синьото семейство излязоха наяве толкова късно.
Изненадващо би било и ако след месец-два не се стигне до развод. Но това е друг въпрос.
Колкото до партийно-семейните скандали, същите наблюдавахме преди това в БСП, в СДС, в БКП и т.н. Между всички тези случаи има нещо общо, и то е много важно - крамолите избухват обикновено когато партийците са на власт. Когато са в низините, като че ли повече си прощават. Не защото са по-любвеобилни, а защото изчакват с дружни усилия да стигнат до върховете. Пък там - каквото сабя покаже.
В най-новата българска история обаче има немалко изключения. Но рекордьорът се казва Александър Томов.
Бившият БКП-апаратчик и настоящ лидер на Евролевицата направи толкова бракове, толкова разводи, толкова пируети, че сам не може да ги преброи.
Но не защото не знае цифрите, а защото от много въртене всичко в главата му е объркано. И всичко заради мерака да се добере до властта. Сашко все пак намаза от кацата с меда - беше известно време вицепремиер. Но идея-фикс му е премиерският пост. Затова смени последователно няколко партии - БКП, БСП, ГОР, докато се стигне до Евролевицата.
Обединявайки бившите горяни и недоволните от Жан Виденов социалисти, Томов създаде Евролевицата. Създаде я от нищото, но използвайки ситуацията, успя да вкара депутати още при първия си опит. В началото те бяха част от работещото в името на България мнозинство. Но когато се разбра, че и СДС-моделът скърца, Томов се отдръпна. И използвайки съветите (и парите) на социалдемократическа Европа, опита да бъде основната движеща сила на дълго бленуваната модерна левица. Само че опитите за брак между БСП, БСДП, ОБТ и Евролевицата бяха неуспешни. А една от главните пречки беше парещият мерак на баш жениха Томов.
Като резултат - предизборна сватба няма, Томов се яви сам на местните избори и въпреки гръмките слова се провали. Рейтингът на Евролевицата обаче се срина доста преди изборния ден, а ролята на евроубиец изигра войната в Косово. Когато самолетите полетяха над България, мнозинството от българите посрещна на нож ударите на НАТО. И то не само заради комшийска солидарност. Което за политиците си беше чиста далавера.
Затова лидерът на Евролевицата се опита да яхне гребена на вълната. Но в Косово воюваше точно социалдемократическа Европа, а е трудно да скачаш срещу този, който ти дава парите. Така че горкият Томов свали доста килограми, докато се ориентира накъде да се наведе. Резултата от търсенето го видяхме на изборите. Хората знаеха кой е Сашко, но този път не разбраха за какво и с кой ще се бори. И го наказаха.
Гафовете на Александър Томов продължиха и след това. Вместо да бяга като дявол от тамян от провалилия се СДС, както направи Ахмед Доган, той тръгна да се заиграва със сините. Сметката му беше проста - в следващия парламент влизат СДС, БСП, ДПС и Евролевицата, Томов прави достлук с Костов и става министър в коалиционния кабинет. Но е без кръчмар.
Резултатът - рейтингът на СДС се топи с всеки изминал ден, електоралното доверие в опозицията (дори и в Кире Либерало) расте, а Томов не само че докара по рейтинг партията си до дъното, но продължава да копае надолу.
Тактиката Томов
Като обигран политик Томов винаги играе двойна игра. Така направи и сега - в София се правеше на опозиция, а подтикваше хората си в общините да редят картите със СДС. Сметката пак беше проста - за изборите трябват пари, а като се отъркаляш из местната власт, все ще остане нещо и за партийната каса. Само че пак излезе крива. По време на предизборната кампания кандидатите на Евролевицата акцентираха на борбата с корумпираните седесари. И реално затова влязоха в местната власт. Когато впоследствие направиха завой, по-голямата част от партийния елит по места не можа да се примири с тази очевадна подмяна на вота на хората. И започнаха броженията.
Като даденост противоречията в местните организации не са нещо ново за Александър Томов. Като лидер на партия той винаги е залагал на два лагера, воден от познатата максима "Разделяй и владей". А ако няма втори лагер, за да върви работата, си го създава сам. На страничния наблюдател това може да се стори малко странно. Но на практика не е. Когато двете местни враждуващи групировки се карат, те винаги търсят подкрепата на лидера. И той с щедра ръка я дава ... на двете. Но обявява официално кой е неговият фаворит едва след като на бойното поле остане една войска.
Така с един куршум се удрят два заека.
1. Лидерът не се меси в местните структури, което говори за демократичност.
2. Лидерът винаги ще извлече дивиденти, дори ако неговият човек не е победител.
Точно това става в момента в Евролевицата. Не само във Варна местните структури са разделени на две. Едните играят винаги със СДС, другите - с който им падне, в зависимост от статуквото по места. Томов е идейният подстрекател на първите, но потупва зад врата и вторите. През последните седмици обаче за първи път той изпусна нервите си и полуофициално се инициира с единия от враждуващите лагери. Но не защото го е еня какво ще стане с партията му в "енската област". Томов се притесни, защото започна да губи контрола в София. Ако го изтърве и в страната, краката му сериозно ще се заклатят на конгреса. Затова битката за надмощие по места в момента не е на идеологическа или принципна основа, а за делегати. Използвайки всякакви уставно-апаратни хватки, Александър Томов се опитва да си осигури гласове за партийния форум, за да не изтърве властта. Резултатът засега е, че Евролевицата се тресе из основи.
Варненският пример
Регионалният координатор Станчо Велков и регионалният председател Драгомир Белев се сритаха по кокалчетата още преди изборите. Всичко лъсна обаче след изборите и соловите акции в Общинския съвет на тандема Асенов-Комитова. Дълго време Томов уж не вземаше страна. И нямаше защо да го прави. За него нямаше значение дали СДС ще подкрепи Златко Стефанов за кмет на район "Младост", или БСП ще удари рамо на Георги Гарибов за район "Одесос". За него беше важно да е с победителя.
В последно време обаче играта загрубя. Томов започна да играе ва банк, като заложи на Станчо Велков и сие. Той и нямаше какво друго да направи, защото само те можеха да му осигурят верни делегати за конгреса. Верните на Драгомир Белев партийни членове, сред които и местният шеф на "Галъп"
Илко Тодоров, отдавна се отвратиха от лупингите на Лупи. Затова кръгът Велков, под зоркия поглед на депутата Венко Вълчев, започна да прави паралелни структури. Началото беше поставено в началото на февруари, когато се родиха първите клубове по интереси. Градското ръководство на Евролевицата контрира, като също създаде свои клубове по интереси. В резултат членската маса на Евролевицата нарасна с близо 700 души за по-малко от два месеца. Двата лагера опитаха да се "сборят" на районните отчетно-изборни събрания, където се избират делегати за конгреса. Но борба на практика няма. "Велчовата завера" избягва от прекия сблъсък, като прави събранията си полулегално или не допуска опонентите си до форумите. Косвено им помага Томов. Представители на подчинената му контролна комисия отсъдиха, че членовете на клубове по интереси, които стоят зад градското ръководство, нямат право да участват в отчетно-изборните събрания, защото не са се завели на отчет в районната организация до 29 февруари. На практика в същото нарушение са и клубовете, доминирани от Велков. Но това остана без последствия. Без последствия засега са и поредицата декларации, с които Белев и сие оспорват сбирките на "талибаните".
А за да бъде батакът пълен, лидерът Томов реши да забърка още една каша.
Въпреки че няма права по устав, той нареди градската конференция на варненската организация да се проведе на 13 май в 16 часа следобед.
Форумът обаче е насрочен за 10 часа същия ден още преди месец. Така на практика ще се проведат два партийни форума, а Томов ще опита да легализира втория. С което ще удари точката на разцеплението, въпреки че непрестанно го отрича.
Варненският пример не е прецедент, подобни процеси в структурите на Евролевицата вървят в цялата страна. Александър Томов ще се опита да обсеби колкото може повече структури, за да си осигури гласове на конгреса. Опонентите му обаче също не спят. Скандалите тепърва ще се разрастват, всяка от воюващите страни иска да вкара повече свои хора, защото делегатите на конгреса ще решат кой да бъде новият лидер на партията.
Уставът на Евролевицата е трудно разбираем за страничния наблюдател, но пък е доста либерален и дава възможност за контраудари. Днес Томов има предимство, защото подчинените му структури (като контролната комисия) му дават възможност да дърпа конците в желаната посока. Но знае ли някой какво ще се случи след 13 май? Ако се вярва на партийните документи, тогава всички членове на Евролевицата, включително и недопуснатите до районните събрания, би трябвало да имат равни права. Защо пък тогава да не се проведат нови районни събрания, на които да се изберат нови делегати за конгреса?
Това е само един от примерите, който подсказва премълчаваната истина: с гласовете си делегатите ще изберат новия председател, но пък вождовете в София ще решат кои гласове да се зачитат. Затова войната ще се води до последно в столицата. Но каквото и да стане там, със сигурност може да се твърди, че разцепление в Евролевицата ще има. Въпросът е кой ще излезе чист от войната. Възможностите засега са две:
1. С апаратни хватки Томов не допуска противниците до конгреса, печели безпроблемно битката за лидерското място и гледа през крив макарон следващия парламент, особено ако се вдигне процентната бариера. Това всъщност е по-реалистичният вариант.
2. Бившите социалисти, обединени около Николай Камов, вземат надмощие, връщат си доверието на електората и правят от Евролевицата нормална лява партия, с шансове за участие в следващия коалиционен кабинет. От своя страна отритнатият Томов спешно се заема със структурирането на нова политическа формация с работното име ЕвроАзиДясноЛевица.
Разбира се в българския политически живот прогнози трудно се правят, защото предварителните планове трудно се реализират. Но пък щом духът вече е вън от бутилката, свободните съчинения могат да бъдат безброй.
Колкото до резултата, той ще лъсне на парламентарните избори. И след това ще могат да се правят категорични изводи кой е бил крив и кой - прав.
Европа чества победата над Третия райх
По случай 55-годишнината от победата на съюзниците над Третия райх германският канцлер Герхард Шрьодер вчера откри изложба, озаглавена "Евреите в Берлин от 1938 до 1945", проследяваща съдбата на 55 000 евреи, пострадали от Холокоста, предаде АФП. "Ужасното наследство не бива да се загърбва, нито да се забравя. Да поддържаме жив спомена за него, означава да проумеем какво се е случило", заяви Шрьодер.
Във френската столица президентът Жак Ширак прие парада на площад Етоал пред Триумфалната арка. На церемонията присъстваха премиерът Лионел Жоспен, министърът на отбраната Ален Ришар, ветерани от войната.
Чехия отбеляза Деня на освобождението си от фашизма. След нежната революция през 1989 г. По инициатива на президента Вацлав Хавел празникът бе пренесен от 9 на 8 май, когато Западна Европа отбелязва разгрома на Третия райх. Пред Пантеона на незнайния войн в Прага бяха поднесени венци.
Жан Виденов пред "Черно море"
След изборите ще управлява някой друг, не тези, които са участвали в тях
- Г-н Виденов, защо взехте думата първия ден от конгреса, преди дебатите?
- Защото знам какво ще се случи.
- Вчера Иван Димов каза, че сте "добро момче, което БСП не разбира". Защо не Ви разбират в партията?
- Де да знам.
- За какво си затвори очите 44-ия конгрес на БСП?
- След него някой премиер ще направи същото като Иван Костов - две години ще си чини капата.
- Защо смятате, че конгресът е манипулиран?
- А не е ли?
- Вярно ли е, че Георги Първанов се оказал осми по получени гласове за Висшия съвет, а пък го обявиха втори?
- Никога не съм вярвал в такива неща.
- На БСП не й е чужда манипулацията. Пък и Вие сам определихте така конгреса?
- Да, но тази манипулация не е компютърна, а психологическа, чат-пат - политическа.
- Как оценявате изказването на лидера на ДПС Ахмед Доган и идването му за първи път на конгрес на БСП?
- Много добре. Не възприемам това, че конгресът прие неговото изказване за основен доклад, защото бяга от проблемите, които стоян пред БСП и се надява друг да й ги реши. Това е страшното, а не какво е казал Доган. Аз впрочем не го чух.
- Замириса ли в БСП на власт?
- У-у-у. То си личи по Кръстьо Петков.
- Той ли е лакмусът за приближаваща власт?
- И още много други. Венци Йосифов видях тука, някъде Илия Павлов, Моллов - все строители на съвременна България.
- В кулоарите на конгреса се говореше, че американският посланик Ричард Майлс е забелязан в НДК. Вие видяхте ли го?
- Не. Сигурно са го объркали с Шеваршидзе. Има същата брада, само че е друга порода бандит.
- Наблюдавах Ви по време на конгресните заседания. Репликирахте ораторите, коментирахте. Защо сте настроен толкова скептично към всичко?
Съвсем нищо ли не Ви хареса от работата на 44-ия конгрес?
- Конгреса го няма и ми е трудно да го оценявам. Следващ - до новата политическа битка, може и да нямаме. И ще трябва да си останем с това, което сме чули от Доган, с аплодисментите си за него и никой не е прочел в партийните документи. И аз не съм ги чел, защото те не бяха предназначени за четене. Ясно е, че се очаква някой друг да управлява вместо нас, с нашата помощ. Тази политическа схема е порочна. Така беше при Беров, това бе кражба и някои от участниците в нея присъстваха тук на конгреса и дори се изказаха. Стоян Александров имам предвид. За това съм скептик.
- Тоест Вие смятате, че БСП ще изнесе изборите на гърба си, а резултатите от тях ще ползват други партии?
- Не. Смятам, че след изборите ще управлява някой друг, а не тия, които са участвали в тях. Това, че БСП съзнателно отива на съучастие в такова престъпление срещу политиката, за мен е неприемливо. СДС поне има доблестта да каже, че Грашнов, Емил Кюлев и Майкъл Чорни няма да управляват България. А днес тук ние не го казваме за нашите Грашновци и Кюлевци. Напротив, каним ги да дойдат и да го правят.
- С толкова много несъгласия какво правите в БСП? Защо не я напуснете?
- Че защо? Тук има страшно много хора, членове на партията, без да са кой знае какви оптимисти и кой знае какви активни политици. В партията ги държат и морални съображения, и политически мотиви, и най-общи идейни ориентири. Ролята на ръководствата е освен всичко това, да дават и нещо друго. Важен е въпросът за политиката и отговорността за нея. Като няма отговорност Доган или Първан - за мен няма разлика.
- Защо наричате така Първанов?
- За по-кратко и за да има рима. Пък и лошите ни отношения го позволяват.
Затлъстяването - глобален проблем на човека
Поредният гост в програмата на Биомедицинския форум е д-р Пенка Атанасова, главен асистент в катедра "Хистология и ембриология" в Медицинския университет (МУ) в Пловдив. Темата на лекцията й, която ще изнесе на 10 май (от 18,15 часа) в I аудитория на варненския МУ, е "Лептин, мастна тъкан и болести".
Лептинът е хормон, който се произвежда от мастните клетки и се отделя в кръвта, действа на мозъка и подтиска апетита, чрез което се поддържа нормално тегло. Лептинът е открит преди пет години, а първата публикация е през декември 1994 година в едно от водещите в областта на медицината списания "Нейчър". Интересът към него расте прогресивно, защото е свързан със здравето на човека. Така например през 1995 година публикациите, свързани с лептина, са 500, на следаващата година са вече 1000. Днес затлъстяването (наднормено телесно тегло) е глобален проблем - сред водещите рискови фактори за атеросклерозата, хипертонията и техните усложнения.
Звукове и гледки
Тази серия фотоси "звучи". И има цвят, макар да е черно-бяла. Защото музиката винаги обагря света на чувствата със своите съзвучия. И има мирис, понеже нотите са като цветя, наредени във ваза. Изкуството на хармоничните мелодии е близо до икебаната. Когато се прави с любов и по законите на красотата.
Проф. Ифра Нийман е на първата снимка. Бодрият англичанин е непрестанен гост на "Варненско лято", но младата му усмивка и увереният начин, по който държи цигулката, издават, че е погледнал към фотоапарата през далечния юли 1978-ма.
Една година по-късно ММФ "Варненско лято" съзря на сцената на драматичния театър драматичната прима Анна Томова-Синтова в "Аида" на Верди. Молитвената й ария извира от пръстите на ръцете й и от дъното на душата й.
Райна Кабаиванска бе във Варна едва през 1993 година. На тази скромна фотография от 18 юни, щракната във Фестивалния комплекс, тя стиска ръце.
Но всъщност ги е разтворила широко и щедро, защото концертът й е благотворителен.
Княз Кирил Сакскобурготски, съветник на президента Петър Стоянов по
Превръщате корупцията в натрапчива мисъл
- Ваше Височество, в последно време в България темата за корупцията се превърна в злободневна. Каква е Вашата оценка?
- Корупцията е твърде тежка във всичките й аспекти и трябва да бъде преодоляна на всяка цена. Като чужденец не забелязвам особено материално богатство у българите, натрупано по неясен начин. Т.е. мащабът за стартиране в тази насока не е особено голям. Този проблем не трябва да се превръща в натрапчива мисъл, а е нужно системно да се намаляват възможностите за подобно обогатяване. Вече бяха коментирани различните специфични подходи - намаляване на лицензите например. По време на Българския Великден един от участниците посочи, че за да се инвестира в България, трябва да потропа на 25 врати. Така се дава път на корупцията.
Важното в случая е, че за този проблем се заговори открито, което породи надежди, че ще бъде намален.
- В качеството на съветник на българския президент как бихте оценили икономическата позиция на България?
- България разполага с всички шансове за успех. Въпрос е само на време, на запазване степента на усилията и на текущите проекти за успешното осъществяване на прехода. Първоначално той изисква известни жертви, но веднъж приключила реформата, крайният й резултат би приближил стандарта на живот в България до този на Запад. Министър-председателят говори за опита на Португалия и Испания, процес, който познавам и чиито резултати са силно позитивни.
От друга страна, си давам сметка за времето, което отне промяната в Испания. Реформите там стартираха в началото на 1982 г., през 1986 г. можеше да се говори за частичен успех, през 1992 г. процесът приключи.
Две години по-късно започна да намалява безработицата, чийто максимум бе достигнат през 1992 г. - тогава близо 23 на сто от населението бе засегнато. Днес безработните са около 11 на сто, което е сравнимо с нивото в останалите членки на ЕС.
Това, заедно със спадането на инфлацията и с постигането на икономически ръст, т.е. редом с всички положителни икономически прояви, дава яснота какво и в какъв срок бе постигнато.
Смятам, че България е в особено добри позиции да постигне развитие от подобен тип. Въпрос е само на време и на съхраняване на усилието да бъдат привлечени чуждестранни инвеститори. Усилие трябва и за да се подобри имиджът на страната зад граница.
- Често правителството на България е упреквано за твърде голямата фискална тежест у нас. Трябва ли да бъде подобрена фискалната ни система?
- Винаги може да се подобрява една фискална система. Вярно е, че това равнище в България е високо, но не прекалено, както в някои други страни. С оглед икономическата ситуация в страната вероятно би било положителна стъпка да се прибегне към известно намаляване на данъците, постепенно, съпроводено със съкращения на бюджетните разходи. Редом с това ще се породи икономическа активност, която ще даде по-големи общи данъчни постъпления. Това се наблюдаваше по времето на Роналд Рейгън в САЩ. При контролирано прилагане на този подход в България смятам, че ще има положителен резултат.
- Каква е Вашата прогноза относно присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО?
- Според мен прогнозата за интегриране в ЕС между началото на 2007 г. и края на 2008 г. е осъществима. Това е особено сериозно предизвикателство и не трябва да се губи време. Колкото до НАТО - трудно е да се определи точно. Позицията на българското правителство по време на войната в Косово ще улесни процеса, а и доказа, че България е на страната на Запада и е с действаща демокрация.
Кратки новини
Информационна банка ще насърчава образователни проекти
В нея ще намерят място всички обявени международни, национални и регионални образователни проекти, към които биха могли да се включат варненските училища и детски градини. Центърът, който предвижда да създаде екипът на дирекция "Образование и младежки дейности", ще даде възможност на училищата по-лесно да се ориентират, да се научат да търсят партньорство и да знаят как да кандидатстват за международни проекти. Началото му постави работна среща с участието на 120 представители на училища, детски градини и неправителствени организации.
Училище "Яворов" навърши 20 години Средното общообразователно училище "П. К. Яворов" на 15 май ще отпразнува своята 20-годишнина със специален благотворителен концерт в зала "Конгресна" на ДКС. По този повод настоятелството на учебното заведение кани всички свои настоящи и бивши възпитаници и преподаватели на тържеството. За изминалото време училището се гордее с отличните постижения на възпитаниците си в различни олилпиади, както и в областта на спорта.
"Итал Чименте" ще инвестира 14 млн. лв. във Варна-запад
Договорът за създаване на смесено дружество между "Итал Чименте" и пристанище Варна-запад предстои да бъде парафиран от юристите на Министерството на транспорта и съобщенията, съобщиха вчера от ведомството на Антони Славински. Експертната комисия от МТС е одобрила проекта, но все още се изясняват юридически някои точки на договора, уточниха запознати. Според специалисти от МТС до края на седмицата документите ще са готови и ще бъдат предоставени за подпис на министър Антони Славински.
Според договора италианската фирма ще инвестира близо 14 млн. лв. за изграждане на директна връзка между "Девня цимент" и пристанището, както и за реконструкция на циментовия терминал във Варна-запад.
Руски интерес към Варненска корабостроителница
Брянските машиностроителни заводи са осмият потенциален кандидат-купувач на Варненската корабостроителница, съобщиха вчера от ръководството на завода. Представители на руското дружество са закупили информационния меморандум за състоянието на обявената в несъстоятелност варненска фирма. От 5 май тече едномесечният срок, в който Варненският окръжен съд ще трябва да обяви окончателния списък с признатите дългове на корабния завод. Общата сума на задълженията е около 60 млн. долара. В първите дни на юни Министерството на икономиката трябва да обяви старт на процедурата за продажба и имената на потенциалните купувачи, които ще бъдат допуснати до преговорите.
Масис Хаджолян, доктор по право, пред "Черно море"
Човек се чувства човек, когато е съдник на другите
ВИЗИТКА
Първият юрист във фамилията от 7-годишен лягал и ставал с цигулката. Но след като се дипломирал във варненското музикално училище, вместо "човек на изкуството", избрал призванието "човек на закона". Доц. д-р по право Масис Хаджолян е роден на 13 март 1932 г. във Варна. Дипломиран юрист от Софийския университет "Св. Климент Охридски". След две години практика като адвокат отдава 32 години от живота си на прокуратурата. През това време е заемал постовете зам.-районен и районен прокурор и зам.-окръжен и окръжен прокурор на Варна. Председател е на правната секция при Съюза на учените - Варна. В момента преподава във ВСУ "Черноризец Храбър" и в Техническия университет и упражнява адвокатската професия. Женен, с двама синове - банкер в Америка и адвокат във Варна.
- Господин Хаджолян, Вашата фамилия е една от най-старите във Варна.
Разкрийте ни някои любопитни факти от историята на Вашия род?
- Фамилия Хаджолян е уникална, друго семейство с такова име извън нашия род няма, а и извън страната не съм чувал. Родът е заселен в България поне отпреди 300 години. Дали преди 300 г. Хаджолян са били тук, откъде са дошли и как са попаднали във Варна, няма следи. Прадядо ми е бил шивач, а дядо ми - един от първите фотографи в България. Неговото име е влязло в аналите на българската фотография. Първото фотоателие във Варна е направено от него и от неговия брат, който е починал още преди да се задоми. Преди няколко години чествахме 100 години от основаването му със същия интериор, както в началото. А баща ми, след дипломирането си в мъжката класическа гимназия - Варна, успява да завърши медицина във Виена. Там се сближава и залюбва с моята майка - арменка от Цариград, която учила музика във Виена. По стечение на обстоятелствата те сключват брак в Кайро. Когато се стига до въпроса къде да се установят, тъй като родителите на майка ми живеели в Кайро, тя е получила един мъдър съвет от своята майка: "Дъще, където е мъжът ти - там ще отидеш и ти! " И тя, представете си, родена и живяла в импозантен град като Цариград, после във Виена, идва във Варна, който тогава е наброявал не повече от 40 000 жители. Но през целия си живот твърдеше, че е направила чудесен избор и до края беше много щастлива.
- Музиката ли е голямата Ви любов?
- Да, музиката бе част от моето всекидневие още от 7-годишна възраст.
Учих се да свиря на цигулка непрекъснато и безотказно. Дори по време на евакуацията ни в Добрич (имаше период, когато Варна се смяташе за опасен за нападение град), продължих да свиря. Интересът ми към правото се зароди през последните две години на гимназията. И така, докато всички очакваха да кандидатствам в Музикалната академия, аз записах първа специалност право в Софийския университет, а втора - българска литература. Като видях, че съм приет право, не проверих дали съм одобрен за литературата. И досега не знам. Бях направил своя избор.
- Като човек на закона, мислите ли, че съвременното българско законодателство стимулира демократичното развитие на страната, или напротив - пречи?
- Аз се занимавам с правна наука и правоприложение от 1957 г. до сега.
Съпоставяйки такъв огромен период от време и като се съобразявам с обективните закономерности на нашето развитие, виждам, че новото законодателство е в съзвучие с общите черти на едно изграждащо се пазарно стопанство. Това е плюсът. Но в същото време съзирам, че не всичко е така, както трябва. Прави впечатление, че държавата създава пазарна икономика, а, от друга страна, се нагърбва с много правомощия. И това не са само регулационни, но и организационни, технически, разрешителни и други такива. Някои от тях създават условия за корупция.
- Какво конкретно имате предвид?
- Например колкото повече се въвеждат т.нар. лицензи, т.е. разрешителни системи за определени дейности, колкото повече квоти се разпределят за износ на стоки, изобщо колкото повече държавата организира икономическите отношения, толкова повече се създават условия да се търсят пътища и начини за получаване на облаги. Именно чрез подкуп.
- Защо законите непрекъснато търпят промени?
- Това е другият елемент - прекалената мобилност и лабилност на правотворчеството. Аз разбирам, че всяко ново общество се създава с много променливи закони. Но това, което е прието като метод на действие - един закон да се променя не през месеци, а в рамките на месец, или да се променя на хапки - създава лабилност в съзнанието на хората. Те приемат, че всяко изменение е предпоследно, от което не се създава уважение към законодателството. А това, че се увеличават размерите на санкциите може да създава само страх, а не дисциплина. Страхът никога не е бил ползотворен фактор.
- Наскоро министър-председателят обяви, че ще се сваля имунитета на депутатите и магистратите. Нужно ли е те да са богоизбрани според Вас?
- Магистратите, съгласно действащото законодателство, също носят отговорност за постъпките си. Те не са недосегаеми. Но има нещо друго - те стават несменяеми, след като прослужат 3 години на съответната длъжност. Несменяемостта има своя исторически корен в България. Тя е въведена постепенно до 1944 г., а след това е отменена. И сега отново е въведена. Несменяемостта има една основна положителна и една отрицателна последица. Хубавото е, че хората, работещи в съдебната система, се чувстват по-уверени в себе си, по-спокойни в своите действия и решения, реално независими от други власти и фактори. А минусът е, че човек, който не е укрепнал на тази длъжност, няма нужното чувство за служебна отговорност, допуска много грешки в работата си - например ненужна мудност, бюрократизъм и корупция. Но несменяемостта не означава, че тези хора не могат да бъдат санкционирани с други средства. Лошото е, че те не водят до освобождаване от длъжност.
- Смятате ли, че у нас приетите закони предизвикват промените, или нормативната база се гради от необходимостта, създадена от прехода? Кой е верният модел?
- Обикновено в революционни ситуации стават фактически промени и една нова конституция ги утвърждава. Но не бих казал, че при нас промените предхождат законодателството. Нуждата от нови обществено-икономически отношения създава нормативната база. У нас законовата основа се диктува от два фактора. Единият е обективната вътрешна закономерност, предизвикана от развитието на страната. А другият - съгласуване на българското законодателство с европейското. Тези два фактора - вътрешен и външен, водят до някои противоречия. Невъзможно е да вървим към европеизация със законодателство, което по същността си не отговаря на европейското правно мислене и стандарти. Мисля, че външният фактор трябва да е определящ за формиране на българското законодателство.
- Копираме ли някого в това отношение?
- В момента има стремеж към подражателство на европейски и неевропейски системи, които не са присъщи на нашето правно наследство. Затова си заслужава нещата да се обмислят, а не просто да се копират. Например въвеждането на омбудсман, т.нар. народен защитник. В България години наред прокуратурата е органът за надзор на законността. Тя може да отменя незаконосъобразни правни актове. Забележете - да отменя! Докато омбудсманът е орган, който може само да констатира нарушения и да препоръчва вземането на съответните мерки за отстраняването им. Сега да се въвежда един подобен орган, просто е ненужно, безсмислено. Освен това вече се разширява съдебният контрол, тъй като той дава възможност да се отменят или изменят административни актове или обратно, да се приема тяхната законосъобразност.
- Българинът знае ли си правата?
- Мисля, че хората не знаят всички свои права, защото сред морето от нормативни актове те не могат сами да се ориентират, а нямат и навик да се консултират с юрист. Това показва опитът ми като прокурор и адвокат.
Интересното е, че гражданите се опитват сами или с помощта на близки и приятели да решат правните си проблеми. При нас, юристите, идват едва когато са сбъркали.
- От коя страна на съдебната зала се чувствате по-удовлетворен - от позицията на обвинител или като защитник?
- Моята голяма професионална обич беше прокуратурата. В тази си функция чувствах, че мога да помогна едновременно и на гражданите, и на обществото. И с еднакво удовлетворение извършвах служебния си дълг. Имах голямото щастие, че работих именно това, което ми допадаше вътрешно.
- От кога преминахте изцяло в адвокатския бранш?
- След първоначалния си стаж работих като адвокат две години - от 1958 до 1960 г. Точно в края на втората година в прокуратурата стана голям срив - много прокурори бяха уволнени, начело с тогавашния окръжен прокурор. Търсеха се млади кадри. Предложиха ми, макар и временно, да заема поста зам.-районен прокурор. Аз приех. Така останах в прокуратурата до пенсионирането си. Радвах се, че бях полезен в тази специфична сфера на борба срещу социалната патология. И от тогава до сега съм отново адвокат.
- Как вие, адвокатите, се борите срещу нечистоплътното присъствие във вашите редици?
- В момента съм един мандат член на Адвокатския съвет и съм свидел на случаи, когато съдии и граждани се оплакват от някои адвокати. Роптаят срещу действията на колеги, противоречащи на морални, законни и общочовешки норми. Варненският адвокатски съвет е загрижен и сериозно разглежда тези въпроси. Някои случаи се дават за доразглеждане на отделни адвокати. При констатация на нарушенията се вземат обяснения от самите нарушители и съгласно Закона за адвокатурата се образуват дисциплинарни производства. Те могат да водят до временно отстраняване от работа и в краен случай до изключване от редиците на адвокатите.
- Юридическата професия е много отговорна и нелесна. Как си обяснявате факта, че младите хора масово се втурнаха да учат право?
- Да, има подчертан интерес към правото. Това е много престижна професия и носи морално удовлетворение. Може да се каже, че човек се чувства човек, когато е съдник на другите. Така той чувства отговорностите на собственото си достойнство.
- Много студенти допринесоха за снижаване качеството на висшето ни образование... - На много места започна да се учи право. Но не е правилно и да бъде съсредоточено само в един факултет, както беше в Софийския университет.
Трябва да се намери някакъв разумен оптимален вариант. Същевременно трябва да се даде възможност на недържавните университети да развиват юридическите специалности. Не може да се каже, че нивото на учебния процес при тях е по-лошо поставено от това в Софийския университет.
- Все пак това не ражда ли импотентни юристи, опасни за обществото и за себе си?
- Въпросът наистина е сложен и важен. От една страна, всеки човек по Конституция има право на образование. Затова, от чисто методична гледна точка, аз мисля, че най-добрият способ не е свиване броя на студентите, а повишаване качеството на образование. Трябва да въведем принципа на фунията - по-големи възможности за прием, но по-трудно дипломиране. Това означава една по-голяма критичност към знанията на студентите. От факултетите трябва да излизат хора, които дори и да не са чели през годините, накрая да компенсират нужните знания. Не напразно във Варненския свободен университет дипломирането не е лесна работа.
Например по гражданскоправни науки около 50 на сто не вземат диплома при първо явяване.
- Все още витаят съмнения по отношение на недържавните университети.
Традиционното ни мислене ли пречи да приемем новата форма на обучение?
- Да, това е въпрос и на традиция. Недържавни училища са масово създавани по време на цялата еволюция на буржоазното общество от 200 години насам. И са преобладаващи в повечето страни. Негативизмът се формира и от професионална завист за това, че някои са по-добре платени от други. Все пак и на Запад има значение дали си завършил Харвард, или някои друг университет. Това е неизбежно. Важно е другото - да се насажда, че зад всяка диплома стои един човек, една личност. Трябва да се даде възможност на всеки да покаже какво може в практиката. В живота си имам много случаи, при които един ученолюбив човек няма практически умения. Той би бил добър в научната област. Твърдя, че не всеки отличен юрист може да бъде добър прокурор, адвокат или съдия. Той може да бъде добър само в едно от тези направления и съвсем неподходящ за другите.
- Бихте ли се върнали например на поста окръжен прокурор?
- Ако млад и принуден да изляза от прокуратурата, безкрайно бих съжалявал. И бих се върнал. Съвсем естествено е на тази възраст да съм извън държавната администрация. Но ако става въпрос за вътрешно чувство - да, бих се върнал и мисля, че бих бил много полезен.
Мълния уцелила "Иван Загубански", твърди БМФ
Наш кораб гърмя в Индийския океан
Екипажът е жив и здрав, но два от хамбарите и танк за гориво са разбити
Взрив разтърсил нашия кораб "Иван Загубански" в Индийския океан, научи "Черно море". Инцидентът се пази в тайна вече две седмици. Корабът натоварил ориз в Китай. Десетина дни след отплаването обаче взрив избухнал в един от хамбарите и пробил намиращия се в съседство танк с гориво. Детонацията отворила дупка и в съседен хамбар. Нахлулото гориво е повредило товара и в двата хамбара.
Няколко са версиите за инцидента, при който за щастие няма пострадали членове на екипажа, нито пробойни в корпуса на "Иван Загубански".
Първата от тях предполага, че екипажът си е заделил от превозваното преди това от САЩ за Китай оръжие. Тя обаче отпада, тъй като товарът е бил авиационни бомби. Ако такава бомба избухне, тя би разбила целия кораб, твърдят специалисти. Пада и версията за атентат от страна на Китай, тъй като времето от отплаването до взрива е доста голямо - 10 дни. Според версията на БМФ, разпространена пред застрахователи, ден преди избухването е свалена за ремонт вентилационната лула на хамбара.
Точно в дупката на следващия ден попаднала мълния, която взривила парите от горивото, намиращо се в съседен танк. Тази версия на този етап се оценява като резултат от четенето на много книги и гледането на фантастични филми. Засега най-правдоподобно звучи предположението, че при зареждането с гориво на "Иван Загубански" в Сингапур е налят не мазут, а менте. Става дума за горивна смес, която трябва да влезе в употреба веднага. При престой обаче съставките й започват да се разделят, като по-леката се изпарява, а по-тежката остава на дъното.
Предполага се, че по това време близо до танка са се извършвали ремонтни работи и прехвърчала искра е предизвикала взрива.
Инцидентът обаче съвсем умишлено е бил укрит както от екипажа, така и от ръководството на БМФ, твърдят хора от параходството. Целта е била тайната да се запази до преминаване на Суецкия канал.
Тепърва предстои разследване за инцидента, както от БМФ и морската администрация, така и от страна на застрахователите. Минимални са обаче шансовете на параходството да получи пари от застраховката, ако се окаже, както се твърди, че екипажът не е взел проби от зареденото гориво. За неспазване на процедурата част от вината сигурно ще отнесе и бреговото ръководство. В най-добрия случай загубата на БМФ се изчислява на 30 000 - 40 000 долара. Щетите по товара ще се покрият от застрахователите.
Китайският ориз ще бъде разтоварен в пристанище Мерсин, където "Иван Загубански" пристига днес. Най-вероятно корабът ще остане там и за ремонт на засегнатите от взрива два хамбара и един танк за гориво.
Ще можем да кажем повече за причините, довели до инцидента, след сериозен анализ, въз основа на всички данни, заяви вчера зам.-генералният директор на БМФ Георги Петров. До момента параходството разполагало само с частична информация, която сега се проверява. Смятам, че в случая вината на екипажа е минимална, просто едно стечение на обстоятелствата води до тежки последствия, коментира капитан Петров.
На Русалка строят басейн, оборудват ВИП-бунгала
Амбициозна бизнеспрограма за строителство гласува общото събрание на ВС "Русалка" АД. Акционерите приеха счетоводния отчет за 1999 г. и въпреки слабия туристически сезон оцениха усилията на ръководството на ваканционния клуб да намали загубите му.
Обект Х 1 в бизнеспрограмата е плувният басейн с минерална вода, съобщи прокуристът на селището Георги Тодоров. За повече от 25 години експлоатация французите не посмели да построят такова съоръжение, въпреки че басейнът бил предвиден в проектите им. Русалка им носела печалба, но инвестициите се ограничавали единствено до козметични промени. До края на май басейнът трябва да бъде завършен и да започне вертикалната планировка около района, категоричен е г-н Тодоров.
Басейнът с площ 540 кв.м ще има състезателна, развлекателна и детска част, воден бар, половината от който във водата, изкуствен остров.
Площадката с душовете, строена преди 30 години, вече я няма, там ще бъдат построени три джакузита. Рецепцията пък се преустроява във фитнесцентър. Под покрива й ще намерят място две сауни, помещение за калолечение, тангентори. За да отговаря на европейските изисквания, ваканционното селище ще бъде забранено за автомобили. Возилата на почиващите ще остават на паркинга, отвън бариерата, затова площадката му се разширява. Централният ресторант вече е измазан и строителите работят по ремонта на 110 бунгала. Подменят се бойлери, санитарна арматура, подови покрития. Няколко от къщичките ще бъдат оборудвани с климатици и други екстри за ВИП-персони и специални гости на селището.
Русалка вече не е затворено селище, но си запазва основните приоритети, които са й създали авторитета в Европа, припомня Георги Тодоров. Това са неповторимата природа, качеството на обслужването и сигурността на туристите. Вече е известна и офертата за лято 2000. Цените падат средно с 10 долара и са еднакви за българи и чужденци, уверяват от счетоводството. Нощувка, закуска, обяд през ниския сезон е $31, а в активния (от 1 юли до 31 август) - $33. Децата до 2 години почиват безплатно, от 2 до 12 години - с 50 % намаление. В цената на пълния пансион са включени 16 безплатни и още толкова платени услуги.
Неадекватна позиция
Всекидневно в пресата се отпечатват анкети по различни актуални въпроси.
Въпросите връхлитат като пролетна буря и са свързани с настоящето и бъдещето на България. И в любимия ви вестник "Черно море", който държите в ръце всеки ден, се отпечатват анкети със снимка, пол, възраст и работно място на анкетирания. Какво констатираме? По-голям процент от анкетираните твърдят, че не се занимават с политика и не я разбират.
Ужасяващи факти. Не е необходимо да си политолог, за да разбереш, че въпросите засягат всеки от нас и са постоянна тема на разговор в обществото.
- Нима когато те лъжат и демагогстват, твърдиш, че не разбираш от политика?
- Нима когато те ограбват и обедняваш с всеки изминат ден, реагираш по същия начин?
- Нима когато се движим на ръба на войната със съседните нам страни, отново не разбираш от политика?
- Нима когато изпълняваш сценарии, сътворени през девет морета и виждаш накъде ни водят, отново не се занимаваме с политика?
Не е нужно повече да изреждаме. Като си помисля за това, ме обхваща мъка и си спомням думите на Дядо Славейков - "Не сме народ, ами мърша!"
Новина със задявка
Ще ни агитират за Европейския съюз
Европейската комисия започва мащабна информационна кампания в която ще вложи 150 милиона евро, съобщи вчера "Дойче веле". Целта е, европейците да бъдат убедени в големите предимства на разширението на ЕС.
Всяка страна сама ще определи своята агитационна стратегия. Ирландците вероятно ще бъдат убеждавани, че разширението няма да има отрицателни последици за местните земеделци. В Испания пък кампанията може да се концентрира върху тревогата как ще се разпределят регионалните помощи, които след разширението вероятно доста ще променят посоката си.
Особено внимание ще бъде отделено за преодоляване на тревогата, че разширяването ще доведе до заливане на европейския работен пазар с имигранти, съгласни на по-ниско заплащане.
В това няма нищо чудно - филантропите в Европейския съюз не са чак толкова много.
Интересното е, че важно място в агитационната кампания се отделя на страните кандидатки от Централна и Източна Европа. Оказва се, че и в тях мераците нещо понамаляват. Както отбеляза "Дойче веле", в отличничката Полша евроскептицизмът сред населението се засилва и поддръжката за ЕС е вече паднала до критичните 50 процента. Подобна била ситуацията и при други кандидати.
И така в скоро време по екраните на телевизорите, вестникарските страници и Интернет ще потече рекламен поток за предимствата на разширението.
Спецовете по рекламно дело казват, че се рекламират два вида стока - новата и застоялата. За Европейския съюз и неговото разширение е трудно да се каже, че са нова стока. Остава вторият вариант.
Пет британски военни кораба поеха към бреговете на Сиера Леоне Лондон прати десантчици в Африка
Въздушнодесантен полк в състав 700 - 800 души бе прехвърлен със самолети в Сенегал.
Великобритания изпрати към бреговете на Сиера Леоне пет военни кораба с около 1600 войници и прехвърли около 800 десантчици в Сенегал. Първите 250 десантчици снощи кацнаха на летището в Фрийтаун. Целта на британското министерство на отбраната е да се защитят в случай на нужда гражданите на Великобритания, намиращи се в размирната западноафриканска държава, където бунтовниците държат в плен 500 миротворци на ООН.
Хеликоптероносачът "Оушън" с неколкостотин морски пехотинци на борда, фрегатата "Чатъм", две десантни баржи и един кораб за логистична подкрепа ще отплават в близките дни към бреговете на Сиера Леоне, уточни военното ведомство пред АФП. В същото време въздушнодесантен полк в състав 700 - 800 войници тръгна със самолети още в неделя през нощта и вчера вече бе разположен в Сенегал, предаде Ройтерс. Британският министър на отбраната Джеф Хун отказа да съобщи точния брой на британските войници изпратени в Сенегал, но подчерта, че става въпрос за превантивни мерки, целящи по възможно най-бързия начин да се гарантира сигурността на британските граждани. Вчера британското правителство препоръча на всички свои граждани, намиращи се в Сиера Леоне, да напуснат тази страна, ако присъствието им там не е крайно необходимо. В Сиера Леоне, бивша британска колония, живеят около 500 британски граждани.
От друга страна, продължават дипломатическите усилия за освобождаване на сините каски, държани като заложници от силите на Обединения революционен фронт (ОРФ), съобщи в столицата Фрийтаун специалният представител на генералния секретар на ООН за Сиера Леоне Олуйеми Адениджи, цитиран от АФП. Той посочи, че бунтовническият лидер Фодай Санкох е дал "честната си дума" да съдейства за освобождаването на заложниците.
Пратиха България при Гърция и Русия
Трогателни кадри показа в късната неделна вечер унгарската телевизия MTV 2. Талантлив репортер беше хванал самата същност на наводнението по поречието на Тиса. Човешката трагедия, която е пряк резултат от природното бедствие, беше пресъздадена на екрана със страшна сила.
След репортажа унгарското правителство благодари на всички държави, оказали помощ в борбата срещу стихията. На фона на националния флаг и химна на страните благодетелки на техния роден език беше изписано "БЛАГОДАРЯ". Като на забавен каданс минаха поздравите за Великобритания, Полша, Югославия, Швеция, Швейцария, Турция, Румъния, Албания... Не липсваха и по-малките държави - Андора, Сан Марино, Лихтенщайн, Монако.
И сред тази компания отсъстваха само три държави! Излишно е да споменаваме, че България беше една от тях. Думата "БЛАГОДАРЯ" липсваше още за Русия и... Гърция.
Какво всъщност е станало? Защо България пак се оказа в "черния списък" на голямото и единно европейско семейство? Отговорът на тези тревожни питания е някъде там, защото когато унгарците се давеха в Тиса, ние спокойно дебнехме да не се повиши нивото на Дунав с още 5 см. А някои (дори албанци и румънци) през това време помагаха с всички сили... Всъщност отстъпихме от един основен принцип в природата, според който всеки разум е длъжен да помага на живота. Ако отчетем, че има съдба, и тя предопределя нашето бъдеще, то всъщност лесно можем да се досетим, че не ни очаква нищо добро. Тогава мечката играеше в двора на съседите, а тук всичко си беше тип-топ. Не усетихме вътрешен глас по християнски (наводнението беше точно по Великден!) да подадем ръка на ближния си и май станахме за резил в очите на останалия цивилизован свят. Той вероятно няма да забрави това.
Председателят на БЕЛ - Варна, Драгомир Белев пред "Черно море"
Томов обеща да разгледа докладната ни
- Г-н Белев, защо варненската група напусна така демонстративно заседанието на Националния партиен съвет на БЕЛ в петък?
- Като член на Националния партиен съвет в петък взех думата и описах състоянието на варненската партийна организация. Обясних, че основната причина за конфронтацията вътре в нея са действията на Александрина Комитова, Живко Асенов и лидера на БЕЛ Александър Томов, които създадоха едно ново мнозинство и промениха вота на варненци. Хората на Томов нямаха желание тази докладна да се разглежда, защото бърка с пръст в раната. След като не приеха докладната ни, ние, около 30 души, напуснахме залата.
- Срещнахте ли се отново с Александър Томов?
- Да. След Националния партиен съвет проведохме среща с Александър Томов. Той ни обеща, че на следващото заседание на политическия съвет нашата докладна ще бъде разгледана.
- Смятате ли, че това ще стане?
- Аз не съм оптимист.
- При тази ситуация може ли да се проведат две паралелни градски конференции?
- Това е теза на Венко Вълчев. Аз не смея да се ангажирам с такава прогноза. Ако стане такова нещо, Вълчев трябва да си понесе политическата отговорност. Градският партиен съвет има решение отпреди месец, че всеки, който се е регистрирал като член на БЕЛ - Варна, преди 29 февруари, може да вземе участие в градската конференция.
- За какъв тип политика на Евролевицата ще се борите?
- Ние подкрепяме исканията на Бойко Радоев и Николай Камов за промени в устава, които категорично да разпределят отговорностите и правомощията в партията. Нагласата е да се разпределят длъжностите в БЕЛ, защото концентрирането на властта в ръцете на една личност не е полезно за Евролевицата.
Птици, кацнали върху петолинието
Варненският хор на момчетата и младежите стана на 30 години
Първият в страната момчешки хор, осмелил се да излезе на концертния подиум, е от Варна. Негов родител е известният в творческите среди проф. Марин Чонев, основател на представителния смесен хор "Морски звуци" и един от основателите на престижния Международен майски хоров конкурс "Проф. Георги Димитров".
Репетициите на момчетата от първия випуск започва в навечерието на новата 1970 година. 30-годишнината на формацията Варна ще чества на 16 май в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Нарочното тържество ще започне в 18,30 часа. Пред състава ще излязат проф. Марин Чонев, диригентката Дарина Кроснева и пианистката Анна Пашанова.
Тържествен концерт момчетата и младежите на Варна ще изнесат и в София на 20 май.
От зората на Варненския хор на момчетата и младежите са запазени вълнуващи отзиви: "Варненските момчета прерязаха лентата и първи откриха пътя на хоровете, подбрани измежду най-малките мъже с къси панталони"
(Бончо Бочев); "Една гледка, дълбоко вълнуваща с красотата си! Птици със светнали очички са кацнали върху първото стъпало на петолинието и разперили крилца, за да политнат към необятното небе на музиката" (проф. Георги Робев).
За трите десетилетия през хоровата школа са преминали над хиляда деца и младежи. В началото интересът е изключително голям - всяка година кандидатстват стотици. Най-малките членове на формацията са 6 - 7-годишни, които след 2 - 3 години влизат в концертния състав на хора на момчетата. След това те продължават певческата си кариера и в младежката формация.
Множество концерти, премиерни изпълнения, турнета, участия във фестивали са вписани в творческата биография на състава, както и множество отличия, сред които голямата награда на международния фестивал на детските хорове в Рощок, Германия, "Сума кум лауде" в Неерпелт, Белгия, световният фестивал на момчешките хорове в Познан, Полша, във Франция, Швейцария, Гърция... Най-забележителното турне през последните години е в САЩ, където на ден съставът изнася по два концерта.
На концерта във Фестивалния и конгресен център съставът ще представи богата програма, обхващаща творчеството на композитори от Ренесанса до наши дни: Пърсел, старобългарски песнопения, Чайковски, Шуберт, Чайковски, Добри Христов, Жул Леви, Светослав Обретенов, Филип Павлов.
Ще чуем три формации: на момчетата, младежите и смесена.
Малко са по света момчешките хорове и България може да се гордее, че е редом до такива страни с традиции в колективното момчешко пеене като Полша, Германия и Русия.
Смятате ли, че доларът ще достигне 3 лева?
Тримата от запаса
Идеята на Томов и неговото обкръжение беше БЕЛ да бъде инициатор за формиране на програмно мнозинство в Общинския съвет във Варна. Това обаче бяха само думи, предъвквани от декември м.г. Защото каквото и да се приказва, още от тогава беше ясно, че тримата съветници на Евролевицата нито ще гласуват заедно, нито ще играят в един отбор на парламентарните избори.
Трудно може да се докаже, че Живко Асенов и Александрина Комитова са взели пачки, за да променят идейната си ориентация от предизборно бледорозово в следизборно турско синьо. Изявите им в местния парламент обаче са достатъчни за някои изводи. Като как примерно стана така, че натирената от училище "Н. Й. Вапцаров" с благословията на Лена Николова Комитова изведнъж стана нейна любимка? Та точно Сашка беше една от първите, които пуснаха в медиите документираните простотии на новоизлюпената просветна шефка. Слуховете говорят, че ролята на лула на мира е изиграло обещанието, че следващият директор на училището ще бъде именно Комитова. Това може и да не стане, ако някой се сети да обърне внимание на професионалната й квалификация. Пък и тя едва ли ще има смелостта да се пусне с парашут в кабинета на Коста Базитов, настоящ шеф на образованието в общината. Който и де юре, и де факто си е в едногодишен неплатен отпуск. Но ако все пак стане директор, пак ли ще е случайно? А случайно ли ще бъде, ако спечели някой от предстоящите конкурси в други училища? Като се удари чертата, се поражда въпросът - кой ще е този, който ще успее да накара Комитова да гласува в червено?
Все пак е по-добре да си партиец без електорат, отколкото безработен общински съветник.
Впрочем Комитова отдавна е доказала, че партийните и личностните й пристрастия непрестанно еволюират. Преди парламентарните избори през 1997 г. тя беше дясната ръка на Данчо Раденков, местния лидер на ГОР.
Когато Томов изпрати Раденков в девета глуха и пусна с парашут в листата на Евролевицата Венко Вълчев, Сашка изведнъж стана венковистка. Когато се създаваха местните структури на Евролевицата, тя беше дясната ръка на Христо Парашкевов, тогавашен градски председател. Когато обаче Томов си доведе Драгомир Белев, тя стана белевистка. До момента, когато Белев я сложи трета в общинската листа, а на небосклона изгря звездата на Станчо Велков.
Същото горе-долу се отнася и за новоизлюпения зам.-председател на местния парламент Живко Асенов. Преди изборите Томов го извади от нафталина и го направи кандидат за кмет само защото сериозните кандидати не кандисаха на офертата му. Бившият корабостроител обаче се взе насериозно и по време на предизборната кампания стана известен с умението си да се изхожда по злободневни теми точно в неподходящия момент и по най-неподходящия начин. Това беше основната причина вместо да помогне Евролевицата да вкара повече съветници, той да им удари спирачки.
Вместо обаче т.нар. частен бизнесмен да се скрие в миша дупка, докато зараснат раните на съпартийците му, той се зае да твори история. Казват, още в първите дни след избирането му за председател на комисията по транспорт Асенов влетял в "Градски транспорт" и започнал да се разпорежда как да се разходват наличните в касата суми, от кой да се купува гориво, от кой - гуми, и т.н. По обясними причини тези му изяви едва ли ще излязат на светло, дори и да са верни. Но пък винаги на светло е поведението му в местния парламент. Той е един от плеядата общински съветници, които могат да говорят с часове и пак нищо да не кажат. Но е идеалният за талибан, защото лесно може да бъде манипулиран.
Вдъхновителят на дуета Комитова-Асенов се казва Станчо Велков. За бившия регионален координатор на Евролевицата и настоящ зам.-кмет на район "Младост" също могат да се кажат доста неща. Достатъчно е само да се спомене, че е апаратчик от класа, трупал опит в Комсомола, при Георги Прохазки, Илко Раев, Краси Ангелов. И че е майстор на манипулациите. С допълнението, че е забивал нож в гърба на немалко от работодателите си.
Което стори и с Драгомир Белев.
Удостояване и избиране: Джефри Сакс и Петър Стоянов
Със сложната материя на финасовата наука съм запознат само с тази част, която се отнася за получаването на заплатата от Катедра по финансови науки, както наричам касата на нашия университет. Разбирам и от харченето на заплатата - това е добре известно на моите приятели и на жена ми. Силата на "познанията" ми във финансовата наука обаче настъпва няколко дни след като съм получил заплатата, т.е. когато съм изхарчил парите. Точно тогава ставам "финансов експерт" по намиране на кредити, а когато отново получа заплата - по връщане на кредити. Такива финансови знания имам от студентските години насам.
Тогава аз ще питам защо д-р Джефри Сакс, професор по международна търговия, директор на Харвардския институт за международно развитие и на други американски и международни институции, фондове и банки, преди няколко дни е удостоен с научната степен "доктор хонорис кауза" на Икономическия университет (ИУ) във Варна? За съвместна научна работа с преподаватели и студенти от ИУ или за това, че е съветник на президента Стоянов? В нашия университет с "доктор хонорис кауза" удостояваме учени, които са в сътрудничество с наши катедри, клиники и/или сектори. Понеже уважавам университетската автономия, не търся отговори на въпросите, отправени към ИУ - Варна.
Но повече от автономията уважавам здравето на българите, за което в "Прозренията на проф. Джефри Сакс" пише: "Вие нямате проблеми с продължителността на живота и заболеваемостта. " ("Черно море", 5 май 2000 г., стр. 25). На фона на тежките здравословни проблеми в нашата страна такава коренно погрешна информация, изречена от съветник на българския президент! Господин Президент, не звучи ли иронично, принебрежително, обидно? Не сте ли казали на д-р Сакс поне няколко думи за здравето и болестите на българите? Д-р Сакс не Ви ли е попитал за здравето и болестите на българите? И ако и двамата не се интересувате от здравето и болестите на българите, защо д-р Сакс говори за тях? Все едно аз, когато изнасях лекция в един от университетите в Чикаго, да говоря за банките и икономиката на САЩ. Или да коментирам статията на Иван Ценов, озаглавена "Аз не вярвам на Муравей и Хаджийски, не вярвам на платените анализатори, не вярвам на наставниците им от МВФ, СБ и ЕС. А ти, Джефри? ", публикувана във вестник "Нова зора" (брой 4 - 6, 2000 г.).
За хипертонията в учебника по клетъчна биология пише: болест, от която най-често боледуват и умират българите. Не е клевета за българската държава, но е научнообоснована критика към нейните политици. Защото те не правят необходимото за облекчаване на тежките здравословни проблеми в нашата страна. За подобряване на условията за работа в болниците и за образователната и научната дейност в медицинските университети. За подобряване на заплащането на труда на лекарите, сестрите и санитарките.
Не съм чувал президентът Стоянов да има чуждоземни съветници по здравеопазването и по науката. Нито пък компетентни български съветници.
Нито учтиви секретарки, които да отговарят поне формално на писмата, изпратени до президента. Например на моето писмо, отнасящо се за тежкото здравословно състояние на големия български поет Христо Фотев!
Според д-р Джефри Сакс не е добра идея да се вслушваме прекалено много в хора като него. Но добра идея според мен е президентът Стоянов да се вслушва поне малко в хора като нас, българите. В противен случай започвам да се питам защо преди няколко години избрахме Петър Стоянов за президент на Република България. На този и на другите въпроси, отправени към президента Стоянов, търся отговорите.
20 общински терена ще бъдат продадени в Добрич
20 общински терена ще бъдат продадени в Добрич до края на тази година, съобщи вчера Султанка Минчева, зам.-кмет по финансите в община Добрич.
Първите 11 общински терена за продажба през това шестмесечие вече са определени, но до този момент е осъществена продажба само на 1 терен, уточни г-жа Минчева. 11 400 лв. са влезли в общинската хазна от този търг, докато за другите предложени терени не са се намерили купувачи.
Към коригиране на приватизационна програма на община Добрич ще се премине през второто полугодие на тази година, за да се намери вариант за постъпване на средства в хазната, заяви Султанка Минчева.
38 провалени полета за и от Варна
До вчера следобед провалените полети по вътрешните линии Варна - София и обратно станаха 33, научи вестник "Черно море". Това е броят на неизлетелите самолети от миналия вторник, когато започнаха протестните действия на столичните пилоти на частната авиокомпания "Балкан", уточниха специалистите от отдел "Координация". От варненското летище не са потеглили и пет самолета за международни полети, насочени към Германия, допълниха координаторите.
Според изпълнителния директор на летище Варна г-н Атанас Атанасов, за претърпени финансови загуби все още не може да се говори, тъй като пътниците продължават да пристигат в морската столица. Ситуацията обаче прави изключително лоша реклама на нашето летище, тъй като клиентите не питат кой е направил гафа, а обвиняват нашите служители, допълни Атанасов. Радваме се, че тези проблеми не започнаха по време на активния туристически сезон, а преди него. Сега поне можем да се надяваме, че до 26 май, когато започва лятото, при нас всички тези пререкания ще бъдат забравени, споделиха хора от бранша.
39 200 са безработните варненци
Безработните във Варненска област в края на април и началото на май са 39 200, научи "Черно море" от Васил Донев, шеф на Регионална служба по заетостта (РСЗ) - Варна. Броят им се е увеличил с 542-ма в сравнение с предходния месец, което всъщност е минимално покачване, уточни Донев.
Регистрираните с право на обезщетение варненци са 11 101, а без право - 28 299, сочи статистиката на службата.
В началото на месеца броят на безработните е нараснал с 2019 новорегистрирани, докато новоразкритите работни места са едва 42, главно в частния сектор. Според Донев общината трябва да помисли на насърчаването на малкия и средния частен бизнес, тъй като само той можел да помогне за увеличаването на работните места. Държавният сектор вече не бил в състояние да предлага на варненци работа, уточни Васил Донев.
Поради високата безработица се засилвал и страхът от вероятната загуба на работното място. За град като Варна 14,4 % безработица бил опасно голям процент, а в областта - ненужните на икономиката хора вече са над 18 процента, уточни РСЗ-шефът.
В критично състояние бил и фонд ПКБ, от който се изплащат обезщетенията.
Той имал по-малко приходи, отколкото разходи, и единственият начин да се стабилизира е вкарването на външна финансова инжекция. Доста се е повишил процентът на събираемост на вноските във фонда - почти 95 на сто, похвали се още Донев.
"Калиакра" идва на 20 май
Баркентината "Калиакра" приключи с първо място участието си в международната ветроходна регата "Къти Сарк 2000" и вече пое курс към Варна. От Кадис "Калиакра" направи повород с eдинствената цел български териториални води, а флотилията с корабите на по-богатите държави продължава по пътя на Христофор Колумб.
