ГЛОБУС
Пактът за стабилност почва да оживява
Среща на международни донори започна обсъждането на финансовите планове за възстановяване на икономиките на страните от Югоизточна Европа, пострадали от войната в Косово. Това е първата конференция, която се провежда по силата на т.нар. Пакт за стабилност. Обсъжда се стартирането на редица проекти, които имат за цел подобряване на презграничната инфраструктура, сред които и вторият мост на Дунав.
ОПЕК се реши да увеличи добивите
Девет от 11-те членове на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), се споразумяха да увеличат от 1 април производствените квоти с 1,45 милиона барела дневно. Увеличението е от 7 процента. Решението, което беше взето на срещата на министрите на петрола от ОПЕК във Виена, не бе прието единствено от Иран. От решението е изключен и Ирак, който не е ангажиран с квотите поради международното петролно ембарго.
Прескочил оградата на Белия дом
Във вторник вечерта неизвестен мъж прескочил през оградата на Белия дом на мястото, където кортежът очаквал президента Бил Клинтън, предаде агенция Ройтерс. Нападателят не бил въоръжен и службата за сигурност незабавно го арестувала.
Обвиниха президента Естрада в кражба
Държавният глава на Филипините Джоузеф Естрада беше обвинен в присвояване на средства от здравен фонд, събран от постъпленията на държавната лотария. Монахинята Кристин Тан, която контролирала провеждането на лотарията, заяви, че президентското семейство е прехвърлило 10,5 млн. долара от фонда в свои банкови сметки, предаде АП.
Бунт срещу лятното време в Мексико
Няколко мексикански щата се присъединиха към воденото от опозицията масово движение срещу преминаването към лятното часово време, предаде агенция Ройтерс. Според тях желанието да бъде увеличена продължителността на светлото време от денонощието заплашва живота на децата, които са принудени да ходят на училище по тъмно. Според правителството обаче преминаването към лятното време е необходимо. Главният аргумент е икономията на електроенергия.
ГОСТ
Актрисата Даниела Викторова пред "Черно море"
Доживотен пленник... на театъра
Даниела Викторова е първи сезон във варненския Драматичен театър "Стоян Бъчваров". Преди това е била два сезона в Русе. Отскоро децата на Варна й се радват в спектакъла "Приказка за трамвайчето".
- Известна е мисълта, че за децата трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре. Това важи и за театъра за деца, нали?
- Абсолютно съм съгласна с тази мисъл, защото децата са чиста публика, независимо дали са читатели, зрители, или са в семейството си. Не бива по никакъв начин да ги лъжем. Докато възрастните понякога искат да бъдат излъгани с хубави лъжи.
- Кога се зароди желанието, мечтата Ви за театър?
- Бях в IV клас, когато имах огромния късмет и щастието да попадна в "Щурче" на братя Райкови. И бях пленена от тази магия, наречена театър.
- "Приказка за трамвайчето" първата постановка за деца ли е за Вас?
- Не. Като студентка в НАТФИЗ - аз съм завършила класа на проф. Боньо Лунгов, един от дипломните ми спектакли беше детски. Участвах и в "Спящата красавица", поставена от куклен режисьор. В Русе също участвах в детско представление.
- Вие самата се забавлявахте чудесно на сцената в спектакъла, в който Ви гледах. А това няма как да не се предаде и на детската публика. Помагат ли Ви спомените от детството в това отношение?
- Аз ще бъда много щастлива, ако наистина успяваме с моя колега Алексей Кожухаров да заразяваме децата и да им внушававаме вълненията на нашите герои. Дали е свързано с детските ми спомени? Не съм се замисляла, но когато работя материал за деца, някак аз самата се превръщам в дете.
- Явно режисьорът Светлозар Гагов Ви е харесал, затова репетирате с него в нова постановка за деца. По какво се отличава детската публика от тази на възрастните?
- Със Светльо Гагов все още не сме започнали репетиции. Това ще бъде негова композиция по приказки на Чапек. Аз съм много щастлива, че се срещнах с този режисьор. С какво се отличава играта пред детска публика? Енергията е същата, с която трябва въобще да се работи. Разликата е може би в това, че трябва да бъде по-цветно, с повече фантазия и въображение.
- Вие сте в началото на творческия си път. Какви са надеждите, мечтите Ви?
- Моите недежди, моето огромно желание е да имам много работа, да успявам да заразявам зрителите, да им предавам някаква доброта... А иначе мечтата ми е до края на живота си, живот и здраве, да бъда в театъра.
ОБТ започва да преговаря с БСП и ДПС за коалиция
ОБТ с лидер проф.Кръстьо Петков вече е подготвил срещи с БСП и ДПС в началото на април. Веднага след тях предстоят срещи и консултации с БСДП, ЛДС и БЕЛ. Целта според професора е да стане ясно в каква конфигурация ОБТ ще се яви на предстоящите парламентарни избори.
Вариантите не са чак толкова много, те с всеки месец се стесняват, заяви на брифинг в Шумен лидерът на ОБТ. Той е убеден, че има готовност за формиране на коалиция на левия център, която ще събере достатъчен брой гласове за излъчване на коалиционно правителство. Коалицията на левия център ще има кандидат-депутати във всички райони на страната, твърди Петков. Приоритетът на левоцентристкото правителство по мнението на професора е изработване на антикорупционна програма. Тя ще включва контрола върху приватизацията. Най-съмнителният приватизационен договор е този за покупката на "Алумина", смята Кръстьо Петков. ОБТ залага на ясната инвестиционна политика и не на последно място - на "ориентацията" към Европа и НАТО, но взети заедно, а не разделени. Стана ясно, че екипи на ОБТ ще се ангажират с разработването на програма "Антибедност" и "Програма за насърчаване на фамилния бизнес".
ПРОИЗШЕСТВИЯ
100 жертви на катастрофа в Кения
Два автобуса се сблъскаха челно и избухнаха в пламъци в Западна Кения, на 140 км северозападно от Найроби. Полицията откри телата на 100 души, въпреки че първоначално бе съобщено, че автобусите са превозвали 62-ма пътници.
Корабокрушение край шведския бряг
Германският контейнеровоз "Вердер Бремен" и датският танкер "Марина" се сблъскаха при гъста мъгла в пролива Категат, който разделя Дания и Швеция. Датският кораб потънал, двама полски моряци от седемчленния му екипаж били спасени, останалите са обявени за изчезнали.
Експлозия и пожари в Китай
74 души загинаха при пожар, който разруши две кина в централен Китай, предаде агенция Синхуа. Полицията е спасила 12 души, сред които 3 деца. Експлозия в китайска фабрика за фойерверки причини смъртта на 17 души и рани шестима.
Автобус блъсна влак в Джорджия
В щата Джорджия училищен автобус се сблъска с товарен влак, предаде Ройтерс. Бусът превозвал осем деца на занятия в едно от началните школа. Две от тях загинали на място.
Бразилци подпалиха влак
В Сан Пауло (Бразилия) разярени пътници подпалиха извънградски влак. Те били подтикнати към това от многочасовото забавяне на часа на тръгване. Според полицията едва ли ще бъдат открити организаторите на палежа.
ФИЗИКА НА СЦЕНАТА
Как умират звездите
Слънцето - нашата звезда - се е образувало от гравитационното свиване на газово-прахова космическа мъглявина преди около пет милиарда години и днес е в стабилно състояние, на което дължим съществуването на живота на нашата планета. Стабилността се поддържа благодарение на противоборството на гравитацията, която се опитва да свие Слънцето, и високото налягане във вътрешността му, което й противодейства.
Но дори и звездите не са вечни. За да се компенсира загубата на енергия от излъчването на Слънцето, в централните му части непрекъснато стават термоядрени реакции на превръщане на водорода в хелий, при които се отделя енергия. Така се поддържа високото налягане, необходимо за равновесието на звездата. Постепенно водородът се изчерпва. Когато концентрацията му намалее достатъчно много (след пет милиарда години), равновесието на Слънцето ще се наруши. Гравитацията ще надделее и нашата звезда отново ще започне да се свива.
В гравитационното свиване участват само по-вътрешните слоеве. Те се нагряват и започват да излъчват по-силно. Това води до раздуване на по-външните слоеве, които са по-слабо свързани гравитационно със Слънцето. Те ще се разширят до грамадни размери. Планетите Меркурий, Венера, Земята, а може би дори и Марс ще се окажат погълнати от слънчевата атмосфера. Мощността на излъчване на Слънцето също ще се увеличи хиляди пъти. Разбира се, в тези условия животът на Земята ще е невъзможен. Отначало океаните ще се изпарят, после нажежената земна повърхност ще се разтопи.
Теорията не може още да предскаже какво точно ще се случи накрая. Едната възможност е Земята, движейки се по своята орбита, вече потопена във външните слоеве на слънчевата атмосфера, да изпитва триене от слънчевите газове, да губи енергия и бавно да пада по спирала към центъра на Слънцето. Така в края на краищата нашата планета просто ще бъде изпарена, когато се приближи достатъчно до горещата вътрешност на своята звезда. Другата възможност отчита предположението, че в процеса на превръщането си в звезда гигант Слънцето ще изхвърля в Космоса значителна част от веществото си. Масата му ще намалява и то ще привлича Земята все по-слабо, поради което тя ще се отдалечава от него.
След време под действие на светлинното налягане от излъчването на горещото ядро на Слънцето външната обвивка на нашата звезда ще се разшири до размери, далеч превишаващи размерите на днешната Слънчева система и накрая ще се размие в космическото пространство. Астрономите днес наблюдават множество такива мъглявини - остатъци от някогашни звезди гиганти. Те имат най-разнообразни причудливи форми. Наричат се планетарни мъглявини, макар да нямат нищо общо с планетите, тъй като названието им се е утвърдило по случайни исторически обстоятелства. Останалото в центъра на мъглявината горещо ядро на Слънцето ще се свие до размери, сравними с размерите на земното кълбо. Плътността му ще стане невъобразимо висока. Слънцето ще се превърне в т.нар. бяло джудже. Един кубически сантиметър от веществото на такъв обект тежи няколко тона. Вещество в това необикновено състояние притежава странни свойства, които могат да се опишат само от квантовата механика. Отначало бялото джудже ще бъде с температура стотици хиляди градуса. То ще продължи да излъчва, но само за сметка на постепенното понижаване на температурата си, защото термоядрени реакции повече в него няма да стават. Вече нищо вълнуващо няма да се случва в еволюцията на Слънцето и бялото джудже, останало от него, само ще изстива бавно в продължение на много милиарди години. Така ще завърши живота си нашата звезда.
Краят на повечето звезди е подобен, както при Слънцето. Те се превръщат в бели джуджета. Звездите с по-големи маси обаче завършват своята еволюция много по-бурно. Те също преживяват спокоен стадий на съществуване в равновесие, но той не е толкова дълъг. При по-масивните звезди гравитацията, която се стреми да ги свие, е по-силна. За да се поддържа равновесие, в недрата на звездата трябва да има по-високо налягане, а то се осигурява с по-интензивни темпове на протичане на термоядрените реакции. Така водородът, който участва в тях, се свършва много по-бързо. Изобщо, колкото по-масивна е една звезда, толкова по-кратко живее и драматичният двубой между гравитацията и високото налягане, поддържано от термоядрените реакции, винаги завършва с победата на гравитацията. Тази победа накрая се увенчава с един страхотен взрив.
Трудно е за човешкото въображение да си представи неговата мощ. Нарича се избухване на свръхнова. Звезда, с нищо незабележима до момента на експлозията или дори невидима с просто око, за кратко време увеличава блясъка си така силно, че привлича вниманието на астрономите, а понякога и на обикновените хора, ако е много ярка. Подобни явления са били наблюдавани многократно в човешката история и някои от тях са намерили отражение в историческите хроники. През 1054 г. например китайците са наблюдавали в съзвездието Бик избухване на свръхнова звезда, която нарекли "звезда-гост". Тя била по-ярка от Венера и се виждала даже на дневното небе.
При експлозията звездата увеличава блясъка си десетки милиарди пъти и може да засияе по-силно от всички останали звезди в галактиката, където се намира, взети заедно. Наред с видимата светлина се освобождават потоци ултравиолетово, рентгеново и гама-излъчване, също и високоенергетични частици. Те са способни да нанесат сериозна вреда или да унищожат живота, ако такъв съществува на планети около други звезди, намиращи се на десетки светлинни години от свръхновата.
След избухването на звездата като свръхнова, тя може напълно да се разруши или от нея остава обект, по-плътен дори и от белите джуджета. Той може да е от вида на екзотичните неутронни звезди или още по-мистериозните черни дупки. Но за тях ще разкажем в следващата публикация.
А.Е.К. и "Виртус" (Болоня) на финала за "Купа Сапорта"
Въпреки отсъствието на тримата си ключови играчи - французина Ригодо, италианеца Фрозини и югославянина Данилович, "Виртус" (Болоня) успя да компенсира дефицита си от 10 точки след първия мач във Вилнюс и достигна до финала на за "Купа Сапорта". В първата част домакините срещнаха сериозни трудности с добре организираната зона на литовския тим и завършиха полувремето с незначителен аванс от 2 точки, но след почивката, насърчавани от преданата болонска публика, постепенно увеличиха преднината си, достигайки до крайната победа. Литовецът Сискаускас, автор на 19 т. в мача, не успя да реализира изстрел от зоната на трите точки в последната секунда, пропускайки шанса да изведе отбора си до финала.
В другата среща атинският А.Е. К. надигра гостите си от "Задар", за да си осигури правото на участие в директния двубой за трофея с "Виртус". През първата част двата отбора играха равностойно, като няколко пъти си размениха водачеството, без да набират солиден аванс, и приключиха полувремето с равен аванс. Ситуацията бе аналогична до 25-ата минута, когато гостите, които на практика играха в стартовия си състав, показаха признаци на умора. Тогава А.Е. К. пое инициативата и постепенно набра необходимата преднина, въпреки опитите на бившата звезда на НБА Дино Раджа да изведе хърватския тим до финала.
Полуфинални срещи реванши от европейския клубен турнир по баскетбол за мъже за купа "Сапорта": "Виртус" - "Лиетувос" 83:71 (39:37), първи мач: "Лиетовус" - "Виртус" 70:60; А.Е.К. - "Задар" 82:67 (43:43), първи мач: "Задар" - А.Е. К. 75:70.
Баримор пак чака извънземното
Мнозина цял живот ще свързват името на Дрю Баримор с филма "Извънземното", където тя, още в крехка детска възраст, бе най-добрата приятелка на поредното чуждопланетно същество, създадено от техниците на Спилбърг. Само че малкото невинно момиченце порасна и вече лови окото не само на извънземните. Особено когато е в облекло като това на снимката. Все пак нещо е останало от чаровното девойче - замечтаният поглед, отправен във висините, откъдето може би пак очаква да дойде нещо подобно на И-Ти.
Блуждаещите граници
Въпреки древната си история Европа си остава безкрайно разнообразна. И тази устойчива различност от древността насам неизменно предполага наличие на бариера пред обединяването й. В момента в Европа има 46 суверенни държави, повечето от които са демократични републики. Съществуват обаче и конституционни монархии, самоуправляващи се зависими територии и поне една (всепризнато) автократична държава.
Части от Европа са много богати: гражданите на Швейцарската конфедерация и на Херцогство Люксембург се радват на около 40 000 долара годишен вътрешен продукт на глава от населението. Други части от континента са много изостанали: доскоро оряха с волове в т.нар. Massif Central във Франция и на Балканите. От езикова гледна точка Европа продължава да си общува чрез десетки несъвместими (неразбираеми един за друг) езици. От религиозна гледна точка различните християнски деноминации винаги са си съжителствали добре с религиите на малцинствата. Благодарение на имиграцията в последно време най-големите градове на Европа, като Лондон и Париж, вече са толкова разнообразни в расово отношение, колкото и Ню Йорк и Лос Анджелис например.
Историческото развитие не следва един и същи модел. Южна и голяма част от Западна Европа се взели участие в т.нар. класическа цивилизация, докато, да речем, Северна Европа е стояла настрани. Югозападът - Иберийският полуостров - е живял няколко века под мюсюлманско (т.нар. мавърско) робство, а от Адриатика до Черно море за половин хилядолетие регионът е в сферата на влияние на Отоманската империя. В по-нови времена множество западни страни, като се почне от Германия, та до Португалия, се превърнаха в имперски сили. Ала много от централноевропейските и източноевропейските народи бяха подчинени на Руската или на Австроунгарската империя. През ХХ век Европа роди фашизъм, а Източна Европа видя възхода и падението на комунизма. Огромни маси народ, като се почне от Балтика през Средиземноморието и се свърши с Източна Германия и Западна Русия, току-що се освободиха от двойна доза тоталитаризъм.
Мнозина европейци смятат Римската империя за "златен век" - когато Европа е процъфтявала, била е цивилизована и обединена. Империята, основана от Шарлеман (Карл Велики) през 800 г. сл.Р. Хр., и последвалата я Свещена римска империя - от 962 до 1806 г., са свидетели на непрекъснати опити да се запази това загубено единство. Подобна носталгия обаче често подвежда. Римската империя всъщност никога не е успяла да обедини европейците. Тя бързо се разраства отвъд границите на Италия, разпростира се до Северна Африка и по-късно около бреговете на Средиземно и Черно море. Но никога не е завладявала земи северно от Дунав, дори не е успяла да покори целите Британски острови. Центърът на тежестта й тегли на изток - дотам, че през 330 г. сл.Р.Хр. император Константин решава да премести столицата си на Босфора. Най-населената й провинция е Египет. Държавно регламентираната религия, наложена през 398 г., е с корени в Юдея, в Ориента. След рухването на западните провинции през V век останалата част от империята просъществува в Изтока хиляда години. Западняците я наричат Византийска, византийците наричат себе си романи (ромеи).
Лесно е да си представим как християнската църква се е справила по-добре с обединяването на Европа от римляните. В крайна сметка цивилизацията, която впива корените си в средата на първото хилядолетие, се обявява за "християнско царство". За съжаление, нито една отделна, обединена църква не успява да вземе връх над останалите. Гръцката и Латинската църкви са се конкурирали още през първите векове на християнството, когато петима патриарси въздават право и вяра. След като четирима от петимата падат под мюсюлманско владичество, единствен остава латинският партиарх в Рим. Чак тогава римският папа може спокойно да обяви своето върховенство. Ала въпреки това легитимността му, теологията и практикуването на религията са оспорвани от Православната църква и досега. От 1054 г. насам старото съперничеството се е превърнало в постоянна схизма. Малко по-късно светът и на католиците, и на православните се разпада, създават се четирите основни течения - на католици, протестанти, православни и униати, - които властват и сега. Християнството в крайна сметка не успява да получи монопол върху вярата. Невъзможно е да се обрисува историята на Европа, без да се имат предвид важните и неумиращи езически вярвания и тенденцията на разрастване на мюсюлманството.
Въпрос, който заслужава обсъждане, е дали на отоманската експанзия би могло да се гледа като на опит за обединяване на Европа. Западните историци рядко прибягват до тази теза. В крайна сметка отоманските турци са били мюсюлмани, а и набезите им са били пренебрегвани, тъй като засягали забравената половина (източната - б.ред.) на Европа. И все пак процентът на завладяната от тях територия на континента - от Кавказ до Австрия, е огромен. През ХVI и ХVII век християнските принцове на Европа сериозно са се страхували от поражение, след като султанските армии на два пъти обсаждат Виена. Преди да се превърне в "болния човек на Европа", Отоманската империя е сериозна сила, с която е трябвало да се съобразяват. Досущ като Руската империя, която тук и там измества османците, турците сами зависят до голяма степен от плячкосването. И ако полският крал Ян Собиески не триумфира пред Виена начело на своите хусари, трудно би могло да се предвиди какво бъдеще щеше да очаква Европа. Едуард Гибън (историк и политик, автор на прословутата книга "Възход и падение на Римската империя" - 1764 г., б.ред.) е размишлявал върху въпроса какво би се случило, ако Шарл Мартел не бе спрял мюсюлманските пълчища хиляда години по-рано по поречието на Лоара. Победата на християните край Дунав през 1683 г. има долу-горе същите измерения. "Може би - пише Гибън - проповедниците (от Оксфорд - б.а.) днес щяха да демонстрират пред обрязани мъже светостта, истината и откровенията на Мохамед."
Завоеванията на Наполеон не са непредвидими. За две десетилетия, които разделят първото му нахлуване в Холандия през 1794 г. и отстъплението му от Москва през 1812 г., френският император триумфално шества от единия до другия край на Европа. Противно на схващанията на някои европейски историци обаче, Наполеон е бил твърде далеч от завладяването на целия континент. Не успява да завземе Британските острови, пропуска Скандинавия, макар един от маршалите му да става крал на Швеция, изобщо не посяга към "наследствените" за Хабсбургите земи, нито пък към завладяните от османците територии на Балканите. Въпреки това по времето на възхода си неговата империя се простира от атлантическия бряг на Испания до горното течение на Волга. И, което е по-важно, войските му маршируват по коловозите, проправени от Века на просвещението, и разпространяват грубоватите версии на светската управа на континента, като връх на френското водачество след провала на единната християнска Европа. Когато цар Александър I се среща с Наполеон в Тилзит и двамата коментират бъдещето на континента, царят взел, че попитал какво всъщност е Европа. И после си отговорил сам: "L'Europe c'est nous. " Сиреч, Европа, това сме ние.
Опитът на Хитлер да обедини континента има почти същите измерения, ала неговата система се срути още по-бързо. Той завзе голяма част от Скандинавия; превзе почти целите Балкани и след като покори Украйна, пое към нефта на Каспийско море, за да бъде спрян пред Сталинград. "Европа е расово, а не географско понятие" - твърдеше някога Хитлер. Едно от благословените от властта му списания по онова време се наричаше "Нация Европа". Но внушенията му вдъхновиха едни от най-фаталните грешки на нацисткия режим. Хитлер отложи през 1940 г. за неопределено време нападението срещу уязвимата тогава Англия, която по-късно се превърна в предмостието на нахлуването на американската военна мощ в Европа. Според възгледите на Хитлер, Англия би трябвало, като нация с германски произход, да няма сериозни причини да му се противопоставя. Расистките предразсъдъци и пренебрежителното отношение към славяните като Untermenschen (втора категория хора - нем., б.ред.) в никакъв случай не му помогнаха да намери общ език с народите от бившия Съветски съюз. Хитлер заложи на "всичко или нищо" и бе на ръба да спечели. Ако бе сторил онова, което генералите от времето на Кайзера направиха, ако бе подкрепил 40-те милиона националистично настроени украинци, Съветският съюз може би нямаше да оцелее.
Но и самите съветски лидери никога не са били далеч от грандиозните планове за бъдещето на континента. Болшевиките черпят идеите си от Лениновите интерпретации на Марксовите анализи на европейската история. След като побеждават в Гражданската война в Русия, те се опитват да приложат теорията на практика. През 1920 г. насочват близо милион войници по пътя към Берлин в опит да предизвикат "световен пожар". Тази военна акция, известна (погрешно) като полско-руска война, бе всъщност опит да се обедини Европа под червеното знаме на комунизма, и Ленин не криеше надеждите си за това. Разочарование му поднесоха поляците, които се случиха на пътя между Москва и Берлин и нямаха никакво намерение да му помогнат. В битката при Варшава през август 1920 г. Червената армия търпи първото си голямо поражение и Сталин, който тогава е комисар на Полския фронт, е обвинен от Троцки за неуспеха. Двайсет години по-късно той още няма да е забравил унижението и ако не бе съпротивата на Запада, сигурно би опитал да повтори опита на Ленин.
За разлика от предшестващите го, движението за обединена Европа след Втората световна война се роди върху основите на демократичните принципи и по мирен път. То бе вдъхновено от отвращението към войната и срама от безогледното и огромното по мащабите си проливане на кръв. Учредителният му конгрес в Хага през 1948 г. бе белязан от надута и възвишена реторика. Уинстън Чърчил например говори там за "мъже и жени от всички страни, които преди всичко мислят за Европа като за свое отечество".
Въпреки това обаче в продължение на повече от 40 години Европейското движение се мъчи пред три тежки препятствия. Първото: с изключение на няколко инициативи на Съвета на Европа, то не можа да действа в източната половина на континента, която бе под влиянието на съветския блок. Второто: то бе принудено да изпълнява второстепенна роля в политическите съвети в Западна Европа и в англоамериканския съюз. И третото: поради доминиращата роля на НАТО в политическите и военните въпроси, то трябваше да изостави прословутите "три стълба" от първоначалния план на основателя Шуман и да се ограничи само в икономическата сфера. Американците погледнаха благосклонно на формирането на серията от икономически обединения, които започнаха с Европейската общност за въглищата и стоманата (1952 г.) и прераснаха в Общия пазар (1958 г.) - те ги смятаха за естествено продължение на плана "Маршал". Но тогава изобщо не бе стоял въпросът за възникването на съперничеща (на американците) политическа и военна сила. В резултат на това европейските лидери бяха принудени да вървят стъпка по стъпка и, както казват критиците им - потайно. Главната стратегия, очертана от другия баща-основател на движението Жан Моне, бе наречена "функционализъм" - централизация на западноевропейските структури, които постепенно да придобият правата и функциите на местните правителства. Сатирично погледнато, системата бе обрисувана като поточна линия за производство на колбаси. Предварителните очаквания бяха, че с времето всичко ще си дойде на мястото, че правителствата сами ще се откажат от голяма част от суверенитета си, след като в "кошниците" им паднат солидни комати от общия европейски самун.
От историческа гледна точка настоящите беди пред Европейския съюз произлизат от неочакван и непредвидим инцидент. Съветският блок рухна, преди да бъдат решени задачите, поставени от Моне на Запад. Казано образно, едната страна на шатрата бе отвята, преди циркът да успее да издигне купола си. Изпълнителите бяха принудени едновременно да направят нова арена и да включат нови изпълнения с нови артисти. А различните народи си имат различни приоритети. "По-старшите" братя от френско-германския съюз натискат за монетарен съюз - последният етап от стария икономически план. В същото време не намаляват надеждите съюзът да се разшири на Изток и да наложи сериозните структурни промени, които се неминуеми.
Днес вече я няма ролята на конферансието в цирка, нито пък съществуват изпълнителни органи или някакви демократични процедури, които да улеснят процеса.
Ще бъде оставено най-важните решения да бъдат, разбира се, взети "на търг". И ако преди бъдещето на Европа е било смазвано от прекалено силно изявена политическа воля, настоящето е белязяно от нейния недостиг.
НОРМАН ДЕЙВИС историк, член-кореспондент на Кралската британска академия на науките, професор емеритус на Лондонския университет, преподавател в Оксфорд. Последният му труд е "Европа: история".
Българските музикални промоутъри: Всеки за себе си, всеки сам срещу всички
За десетте години, откакто съществува, частният концертен бизнес в България мина през всички възможни състояния. Ако си спомняте крилатата фраза на Луи дьо Финес от "Лудостта на величията" "един за всички и всеки за себе си", спокойно можете да я перефразирате във "всеки за себе си и всеки сам срещу всички", за да добиете реална представа за типично нашенското състояние, в което се намират отношенията между фирмите, които организират концерти у нас. Кои са основните играчи и какво са направили досега?
"София мюзик ентърпрайсис"
Компанията на Димитър Ковачев и Иван Несторов, познати повече като Фънки и Амебата, е безспорно най-проспериращата и най-професионално действащата промоутърска компания у нас. Началото й се губи в далечната вече 1991 г., когато двамата верни на старата си тръпка организираха първия сериозен хевиконцерт у нас - този на Sodom. Това май беше и първият пробив извън единствените дотогава чуждестранни посещения, които се организираха от "Златният Орфей". След успешната първа стъпка дойде и първият сериозен удар - националното турне на Йън Гилън и бандата Tankard на следващата година, което се оказа и първи опит на фирмата да организира концерти извън София. Гилън тогава пя и във Варна. За съжаление подобни опити почти не присъстват в историята на СМЕ след това. Основните причини - проблеми с превоза, организацията на място, залите, публиката и много други.
С тези първи два опита като че ли приключва и новобранският период на фирмата в този бранш. Следващите години бяха изключително наситени на концертни прояви. Съдете сами. През 1994 г. живота на любителите на твърдата музика у нас "поддържаха" Scorpions, Nazareth, Accept и Kreator. Жанровото разнообразие, което "София мюзик ентърпрайсис" осигуряваше на родната публика, се допълни от джаззвездата Чик Кърия, за по-темпераментните доведоха Gypsy Kings, а за останалата по-претенциозна част от родните меломани заби бендът на Алвин Лий. От тази година датира и първият опит на Фънки и Амебата да организират турне, при това доста успешно, на всенародните любимци "Контрол". Дейността им продължи да се развива мощно и през следващата година - те направиха "Националните музикални награди - "Ритъм '94", на които присъства и басистът на Manowar - Джоуи де Майо. Бой Джордж и Ла Тоя Джексън се включиха като гости на "Златният Орфей", а цели три родни банди свириха из страната с тяхна подкрепа. Варненци още помнят огромния балон на "Кока Кола" пред шадравана в центъра на Варна като част от атракцията на турнето на "Атлас", Art Generation (които се оказаха неуспешен опит за продължение на "Нова генерация") свириха в зала "Европа" на ФКЦ, а Соня Васи и нейните колеги от Naked се развихриха на сцената на Летния театър в Морската градина. През 1995 г. на родна сцена излязоха Крис де Бърг, като гост на фестивала "Сребърният Ерос", Джон Маклафлин и The Free Spirits, младежките любимци East 17, Демис Русос, Пол Роджърс, неостаряващите Temptations, денсзвездите 2 Unlimited, легендарните Blood Sweat & Tears, Killers, водени от първия вокалист на Iron Maiden Пол Диано, както и самите Iron Maiden, които макар и с Блейз Бейли, вместо Брус Дикинсън, напълниха догоре софийската зала "Христо Ботев".
1996 - годината на Биг Джо Луис, Милена Славова, Пако де Лусия (фантастичен концерт в НДК), Алана Майлс, Горан Брегович и неговия оркестър, второ идване на Пак, този път с Джон Маклафлин и Ал Ди Меола, "София джаз фест" с участието на Mezzoforte и темпераментната бразилка Таня Мария. За десерт Негово величество - Стинг - първата звезда от световна величина, която стъпи в България, когато е на върха на славата си. През следващата година СМЕ доведе в България DJ Bobo, Whitesnake (Ковърдейл е голямо гърло!) и Холи Слейтър, Франк Амсалем, Лени Уайт, Саския Лару и The Yellow Jackets на поредния джазфестивал.
1998 - на родна сцена свириха Джими Пейдж и Робърт Плант, Рони Джеймс Дио (още едно велико гърло!!!), Рик Деларота, Чарли Хънтър, Шарлелие и Джо Завинул на джазфеста, Uriah Heep и Nazareth на съвместен концерт, и, дами и господа - Deep Purple! През миналата година СМЕ осигури Майкъл Нийман, METALLICA!!! в Пловдив, Ванеса Мей, Apocalyptica, Ричи Блекмор, Blues Brothers Band в Бургас, и националните турнета на "Сигнал", "Елит", "Б.Т. Р." и Baby Face Clan.
Това, което може да очакваме в близо бъдеще от СМЕ, е 12 април и концертът на Стив Вай.
"Нова музикална агенция"
Втората по брой организирани концерти промоутърска компания. Води началото си от 1992-ра , президент е Христо Русанов. Фирмата организира средно по 5 големи концерта всяка година. "Нова музикална агенция" е основател и организатор на най-сериозния български джазфестивал "Sofia Jazz Festival", който пък е член на "Европейската джазасоциация" и "Европейската джазмрежа". Сред звездите, чийто концерти са организирани от "Нова музикална агенция" личат имената на Mezzoforte, Таня Мария, Холи Слейтър, Франк Амсалем, Лени Уайт, Саския Лару и The Yellow Jackets, Рик Деларота, Чарли Хънтър, Шарлелие и Джо Завинул, Къртни Пайн, Фил Марковиц, Майк Стърн, Голди, Пако де Лусиа и следващото му идване с Маклафлин и Ал ди Меола, Therapy, Metalheadz, Хауи Би, DJ Bobo и някои други диджеи, Горан Брегович. В актива на "Нова музикална агенция" е и концертът на The Prodigy. Фирмата се занимава и с менажирането на няколко български групи, като най-важната от тях е "Акага". Това, което може да очакваме от "Нова музикална агенция", е отново Ал ди Меола на 8 юли, и поредният джазфестивал от 20 до 22 октомври.
Третият силен промоутър е
BBB Music, като той все още е в началото на развитието си. Благодарение на него българската публика видя някои интересни изпълнители като Grand Funk Reilroad и Boney M, но почти всички в състав, далеч от титулярния, който е създал името на групата. Изключение прави последното шоу, организирано от BBB Music - това на Yes отпреди няколко дни.
Издънките
И "София мюзик ентърпрайсис" и "Нова музикална агенция" имат фалове в активите си. Първите обявиха Попа Чуби в програмата на джазфеста си през миналата година и ден преди началото свалиха името му от програмата. "Нова музикална агенция" изправи на нокти меломаните два пъти. Първият път с отлагането на концерта на The Prodigy, който все пак се състоя след няколко месеца, и второ, с провала на концерта на Motorhead, като версиите за липсата на Леми и компания от родната сцена са доста противоположни, особено тези на фирмата организатор и другия на участник в тази история - радио "Тангра". Историята все още чака развитие с връщането на хонорара от Motorhead, връщането на парите на феновете, както и вероятните срещи в съда за изясняване на това кой прав, кой крив в спора между Христо Русанов от НМЕ и Косьо Марков от "Тангра".
Абсолютно сигурно е обаче, че от тези неща губят основно феновете, първо, защото цените на билетите са далеч от възможностите на всички, които биха желали да посетят концертите, и второ, защото връщането на парите пък се бави доста време.
Ударите по кокалчетата
Ако сте прочели внимателно по-горните редове, несъмнено сте забелязали, че и "София мюзик ентърпрайсис" и "Нова музикална агенция" са организирали концерти на едни и същи изпълнители. По-досетливите от вас вероятно се досещат, че става дума за едни и същи концерти. Както обаче често става в България, личните интереси обикновено надделяват над общите и разводът между двете фирми бавно, но сигурно настъпи. Нещата започнаха някъде в средата на 1998 г. Фаловете, които двете фирми направиха, бяха използвани от другата (вече конкурент), за да се каже нещо от рода на "там нещата не са добре организирани, нищо не е сигурно... ". Използваха се всякакви медийни средства за да се изтъкне силата на собствената пред тази на другата фирма. Феновете се ошашавиха, а в края на миналата година дори джазфестът се раздели на два, проведени в две последователни седмици. При това положение всички бяха губещи - и фирмите организатори, защото поеха сами всички разходи, и феновете, които трябваше да избират само един от двата феста. Причината за последното е съвсем ясна - цените на билетите.
Има ли печеливш
Това може да е BBB Music, които при липсата на издънки до момента и добрата организация, която предлагат, могат да се намесят доста по-сериозно в този бизнес. Необходимо им е да си осигурят присъствието на по-известни и по-актуални артисти.
"София мюзик ентърпрайсис" има достатъчно опит и сили за да продължи да работи сама. Там нещата вероятно ще се съсредоточат в сферата на тежката музика, блуса и джаза.
"Нова музикален агенция" сигурно ще продължи да работи с известни ди-джеи и джазмузиканти.
Кой губи
На първо - място публиката по посочените по-горе финансови причини. На второ място - пак публиката - защото когато две фирми се занимават с организация, задължения се разпределят и нещата стават по-качествени. На трето място - фирмите организатори, които ще трябва да осигуряват повече средства и да се товарят с повече задължения.
Има ли изход
Засега май няма. Ако обаче в близко бъдеще организаторите усетят последиците от работата в стил "единак", може да очакваме затопляне на отношенията. От това ще последва и печеливш вариант за публиката. Което в края на краищата е най-важното. Може би тогава вече няма да имаме основания да казваме, че българските промоутъри са на принципа "всеки за себе си и всеки сам срещу всички".
В балетна Варна няма балетни зали
Варна - българската балетна столица и градът, където се ражда танцовата олимпиада, няма балетни зали.
Нямането не е нещо ново. По-лошото е, че проблемът с нормални балетни репетиционни зали си остава нерешен от години.
Най-зле са нещата във варненското Оперно-филхармонично дружество (ОФД). Както е известно, музикантите са под покрива на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" и делят и без това малкото пространство с актьорската ни трупа. ОФД има една зала за всичко - за репетиции на балета, оркестъра и на хоровия състав. Понякога там се провеждат и срещи с изтъкнати изпълнители. Директорът на дружеството маестро Христо Игнатов смята, че в момента Варна няма подходяща според световните стандарти балетна зала. Единствената нормална зала е в Двореца на културата и спорта (ДКС), но тя се използва често за изложения, което означава, че балетната трупа трябва да прекъсва работа две-три седмици по четири-пет пъти в годината. А и наемът е твърде висок, за да си позволят да я ползват целогодишно.
Другият институт - Средното училище по изкуствата "Добри Христов", също има потребност от балетна зала. Засега се използва училищната, която е с твърде ограничени възможности. И според Марко Добрев - директор на артистичното школо, Варна няма професионална балетна зала.
Никой от управниците на града и областта не мисли затова - повече от ясно е. И тази незаинтересованост рефлектира най-вече върху балетния конкурс. Варна не подкрепя първото в света балетно състезание, беше се жалвал доц. Емил Димитров, председател на фондация "Международен балетен конкурс - Варна". Основателни са неговите тревоги, защото са свързани със съдбата на конкурса.
Романтичният период на създаване на фондации и граждански организации с идеална цел вече отмина. Поне за нас това стана с провеждането на ХVIII международен балетен конкурс. Очаквам с ХIХ си издание конкурсът да навлезе в ново русло, да намери своите нови пътища и измерения, но и отношението на официалните институции към него да се промени. Защото ако досега пазарната икономика и новите икономически отношения се изграждаха и търсеха своето място, то сега те вече са налице. Има богати хора, проспериращи големи фирми. Но те все още нямат отношение към културата. Трябва да се изгради отношението на официалните институции и икономически силните формации към съществуващите културни ценности. Ако се счита, че Международният балетен конкурс е сред тези ценности, както многократно се сочи в чужбина, трябва нещо да се направи за неговата поддръжка. Аз разчитам на спонсорите от страната и от чужбина, които ще го оценят по достойнство, беше подчертал пред агенция Балкан доц. Димитров.
А допреди някоя и друга година кандидатите за световна слава ползваха зала "Виктор Юго", залите в читалищата и ДКС и други. След промените "Виктор Юго" бе върната на собствениците, на читалищата не им е изгодно да поддържат балетни зали, без да се използват целогодишно. Заради високия наем в ДКС организаторите на балетния конкурс и балетната академия например предпочитат залата за художествена гимнастика в комплекс "Спартак".
На прага на третото хилядолетие Варна - българската балетна столица, се оказва без професионална балетна зала и без отношение към балетното изкуство.
Варненската ДП нелегитимна от две години
Варненската организация на Демократическата партия (ДП) е нелегитимна от две години, заяви вчера във Варна председателят на националното ръководство на Нова демократична партия (НДП) Тодор Тодоров. Според него нито Владислав Даскалов, нито Валентин Цветков са притежавали официални пълномощни през този период. Тодор Тодоров съобщи, че 51 организации, от който 7 от Варненска област, на учредената през февруари НДП са подали жалба в съда, в която настояват XVI конгрес на ДП да бъде обявен за нелегитимен. Недопускането на делегатите до залата, в която демократите провеждаха конгреса, бе повод да се създаде алтернативният вариант на ДП. Въпреки че бяха платили членския си внос, около 600 делегати останаха пред залата, припомни Тодоров. Той представи пълномощно от покойния председател на ДП Стефан Савов, с което изяви претенцията си за лидерският пост. Нова ДП ще се бори и за абревиатурата ДП, заяви Тодоров. Не бяха спестени нападки и срещу сегашния лидер на демократите Александър Праматарски. Според Тодоров недопускането на делегатите до конгреса е от страх, че Праматарски няма да бъде, избран за председател. Най-справедливо ще бъде, ако се насрочи нов конгрес, на който да се избере легитимен председател на партията, завърши той.
Във вторник бе учредена НДП и във Варна. За председател на районния партиен съвет бе избрана Юлиана Боева, която е зам.-председателка и на националното ръководство. Около 600 души е членската маса във Варна, похвали се тя.
Васил Данев: Ромски фондации изпират пари от Запад с посредничество на министри
По линия на ромски фондации се изпират пари от Западна Европа, отпуснати за разработване на проекти. Това става чрез посредничеството на министри, като за тази услуга те получават завидни комисиони, заяви председателят на Федерацията на обединените ромски общностн (ФОРО) Васил Данев. Повечето от фондациите са регистрирани със съдействието на министри от този и предишния кабинет, практиката на изпрани пари е от няколко години, каза Данев и визира бившата шефка на фондация "Социална защита на ромите" Фанка Христова, сега експерт, контролиращ разработката на проекти, спонсорирани отвън. Щабът на разузнаване на ФОРО в Министерския съвет вече докладвал на лидера "печалната истина", че роми рецидивисти, мафиоти и джебчии са влезли под кожата на министри и работят с тях, развиват даже общ бизнес. Ромите са главен двигател на корупцията в България, корупмирано е цялото обкръжение на премиера Иван Костов, смята Данев и обеща на следващата пресконференция в хотел "Шумен" да посочи имената поне на петима корумпирани министри.
На този етап пред ФОРО стоят няколко задачи, според лидера. Първата й спешна задача е да организира национален гладен митинг, в който да участват около 150 000 роми. Минитгуващите ще тръгнат от Варна, ще спират влакове и ще стигнат до София, крайната спирка била МС. Основната цел на протеста - оставката на съветника на премиера Костов по етническите и демографските въпроси Петър Атанасов, който не съдействал за подобряване на социалното положение в ромското население. Обмисля се делегация да замине при Романо Проди, за да заяви, че "България не отговаря на критериите за членство в ЕС" при такава дискриминация на малцинствата. Митингуващите в София щели да се обявят за референдум за заплатите на депутатите.
ФОРО ще настоява представител на ромските общности да фигурира в комисиите при официалното преброяване на населението. От задачите, на по-заден план, Данев открои работата с турските роми в Делиормана и спечелването им за следващите избори. Според Данев най-удобен за коалиция е лидерът на ДПС Ахмед Доган, има организиран и възпитан електорат, за разлика от този на БСП и СДС, мотивира се той.
Взеха главата на Кючуков
Старши треньорът на "Черноморец" Иван Кючуков бе освободен от поста си заради поредицата от слаби резултати на отбора. От началото на полусезона "Черноморец" постигна едва една победа от пет мача в първенството, а загуби катастрофално с 1:5 от "Шумен" в турнира за купата на България. Новият наставник е Николай Русев, който досега беше помощник-треньор. Той е една от легендите на бургаския клуб, като за него е изиграл повече от 200 мача в "А" ПФГ и е отбелязал 24 гола.
Водна авария провали операциите в ОРКБ
Липса на вода изправи вчера на нокти целия лекарски екип на ОРКБ - Варна, начело с директора й Веселин Калоянов, научи "Черно море". Голяма авария в района на болницата пресушила крановете и провалила всички планови операции. В същия ден трябвало да оперира и зам.-кметът на община Варна доц. Борис Корновски. Наложило се пренасрочване на планираната хирургическа намеса за по-водни дни.
Лошо начало за новия директор на ВиК - Варна, Георги Янев, отбелязаха статистиците.
Временни постройки продадени за по 8600 долара
Варненско кметство мами търговци
В район "Младост" дават разрешение за строеж върху земя в процедура на реституиране
84 търговци във варненския квартал "Младост" ще пият една студена вода, след като се установи, че са били подведени при закупуването на търговски модули на територията на кметство "Младост", научи репортер на "Черно море".
Между кметство "Младост" във Варна и фирмата СД "Инженерингова модулна къща" - Добрич, има сключен договор, по силата на който район "Младост" възлага на добричката фирма да построи малки търговски обекти зад Мебелната палата в жилищния комплекс. В срок са изградени 84 модулни магазина, по-голямата част от които са продадени от добричката фирма средно за 8600 долара, а останалите са предоставени за стопанисване на кметството в "Младост", което ги отдава под наем.
Необясним обаче остава фактът защо от район "Младост" предоставят правото на строеж върху общинска земя, след като по същото време е вървяла процедура по реституиране на земята, върху която ще бъдат изградени модулите? В края на миналата година наследниците на земята получават натурален акт за нея след осемгодишно ходене по мъките.
След заповед на кмета на община Варна Кирил Йорданов от 31 януари 2000 година за промяна на кадастралния план се дава право на собствениците да влязат във владение на земята. Но върху нея е изградено пазарче и модулите са продадени. Самите наследници и вече собственици на земята не са изявили някакви финансови претенции към закупилите модулни постройки, защото им влизали в положението, че били, меко казано, измамени от кметство "Младост" и добричката фирма. Но рано или късно на търговците ще им се наложи да плащат наем за земята, защото собствениците й плащат данъци за нея.
По време на организирането на конкурса и сключването на договора с добричката фирма нямаше никакви реститутски претенции за въпросната земя, каза за "Черно море" бившият кмет на "Младост" Аврам Тодоров. Той допълни, че договорът с добричката фирма е по чл.120, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, което ще рече - с временен характер за ползване. Това означава, че търговците, които са закупили модулите, са дали средно по 8000 долара за временни постройки.
Също необяснимо остава изказването на г-н Аврам Тодоров, че по време на сключването на договора е нямало реститутски претенции, след като новите собственици на земята показаха документи, че от 1992 година тече процедура за реституиране на земята.
Данъчно-процесуалният кодекс - очаквания и реалност
С влизането в сила на ДПК безспорно се постигна напредък в уеднаквяването на данъчните процедури. Общото регламентиране на правилата и изискванията на целия данъчен процес е насочено към отстраняване на съществените различия и налагане на общи правила на данъчното производство. Чрез ДПК в голяма степен се премахват различията и противоречията при уредбата на видовете данъци. ДПК е връх в развитието на тенденцията за уеднаквяване на правилата относно елементите на данъчното производство, въпреки че за отделните видове данъци продължават да се прилагат различни материални данъчни закони. Опитът на напредналите в икономическо отношение страни показва, че данъчната кодификация има изключително важна роля в процеса на установяване на данъчния обект, определяне на данъчното задължение, обжалването му и събирането на данъка, което рефлектира върху събираемостта на данъците и дава отражение върху финансовата стабилност на държавата. Като посочвам тези безспорни качества на ДПК, следва да отбележа и някои спорни или дори неуместни разпоредби от кодекса.
1. Анализирайки нормативната уредба в областта на данъчното право, се установява изобилие на материални и процесуални данъчни закони. Кодифицирането на данъчния процес изисква съобразяване с нормата на чл. 4, ал. 1 от Закона за нормативните акта (ЗНА), която определя, че с кодекса се уреждат обществени отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен важен негов дял, какъвто е данъчното право. С влизането в сила на ДПК би трябвало да се очаква, че с него ще се регламентират както процесуалните, така и същностните въпроси на материалните данъчни закони, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 10 от ЗНА: Обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Извън ДПК остават материални закони (Законът за местните данъци и такси, Законът за облагане доходите на физическите лица, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за данък добавена стойност и др.), в които са запазени все още данъчнопроцесуални елементи, с което се нарушават императивните разпоредби на ЗНА. Нарушено е изискването с кодекс да се уредят обществени отношения от отрасъла с един акт (в случая с кодекс), а не да съществуват паралелно закони и кодекс, което е предпоставка за противоречия в правните решения и процедурата по осъществяването им. Необходимо е самостоятелното съществуване на законите да бъде прекратено в срокове, които да са конкретни и да не се протакат във времето. Очевидно най-верният път не е при кодифициране на определена материя да се влиза в противоречие с основни закони, какъвто е ЗНА.
2. Основните начала на ДПК са твърде ограничени в сравнение със заложените в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Закона за административното производство (ЗАП) принципи. Ако законодателят се е стремил да изключи някои от утвърдените в действащото законодателство правни принципи, като не ги е възприел в ДПК, то ефектът не е постигнат, тъй като субсидиарното приложение на разпоредбите от указаните кодекси естествено влече след себе си прилагането на принципите им. По този начин съставът от принципи на данъчния процес трябва да включва и системата от принципи на ГПК, ЗАП и НПК, като чрез тях би трябвало да се оформи цялостната система от принципи на данъчния процес в Република България. Прави впечатление, че липсват принципите на вземане на решения по вътрешно убеждение (чл. 16 НПК), разкриване на обективната истина (чл. 12 НПК) и най-вече - принципът на равни права на страните (чл. 19 НПК).
Оценката на доказателствения материал по вътрешно убеждение предполага убеждение, което се е формирало свободно, без странични влияния и предварително дадени параметри за оценка. Вътрешното убеждение представлява субективната увереност, която изключва всякакво съмнение в правилността или неправилността на известни обстоятелства. Всяко съмнение изключва вътрешното убеждение във виновността на данъчния субект.
Конституцията изисква в производството по делата да се осигури разкриване именно на обективната истина, а не на някоя друга истина. Обективната истина ще бъде налице, когато констатациите на данъчния орган отразяват правилно обективната действителност, а вероятността е степен на възможност известни факти или събития да съществуват или да са настъпили в миналото. Спорен е въпросът дали данъчният орган има интерес от разкриване на обективната истина, когато става дума за държавни вземания и допълнителни възнаграждения за този орган.
Основният закон на страната (чл. 121, ал. 1) прогласява принципа за равенство на страните в процеса. Принципът изразява еднаквите процесуални права, с която всяка страна разполага, за да защити в процеса (граждански, наказателен, административен) материалните си права, съобразно процесуалната роля, която заема. Логичният въпрос е има ли интерес държавата да даде еднакви процесуални права на данъчния орган и на данъчния субект. И дали този принцип е пропуснат случайно в ДПК?
3. Съмнение поражда и самият речник на кодекса, например употребата на термина добросъвестност. Според авторите това е норма от моралното право и смисловото й съдържание е определено задължение за спазване на законни срокове. Възможно е. Но в българското, а и в световното право добросъвестност има съвсем друго значение - за справка чл. 17, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 78, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
4. Общото регламентиране на данъчния процес налага и общи правила на данъчните нарушения и наказания. В различни текстове на ДПК се прилагат разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), Закона за административното производство (ЗАП), Наказателния кодекс (НК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а по неуредени въпроси се препраща към Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Колкото и да е добре подготвен данъчният експерт (инспектор) в областта на данъчното право, то прилагането на всички процесуални закони предполага данъчният орган да има най-малкото юридическо образование, няколко години стаж в органите на досъдебното производство, с последващ стаж като съдия (виж чл. 79, ал. 2 ДПК), за да се ориентира в материята. ДПК обаче не предвижда какъв образователен ценз и квалификация трябва да има данъчният орган. Случайно ли е това? Убеден съм, че е неуместно да се приравняват опитът, знанията и уменията на данъчния орган с тези на магистратите, прилагащи ЗАП, НКП и ГПК.
5. За съжаление в ДПК има и някои текстове, които юристи не би трябвало да допускат. Такива са текстовете на чл. 39, ал. 1, предл. 2... данъчният субект е длъжен да изпълни това задължение в 7-дневен срок от възникването му. Това е недомислие. Дори съдебно решение се обжалва в определен срок, който започва да тече от следващия ден след узнаването, че решението с мотивите е изготвено.
Така също текстът на чл. 49, ал. 5 ДПК:.. действителна военна служба... Такава военна служба имаше съгласно отменения Закон за всеобщата военна служба (ЗВВС), но според действащия от 1995 г. Закон за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), чл. 83, ал. 1, военната служба е кадрова и наборна.
В същия дух е чл. 83, ал. 1 на ДПК - употребата на термина заклет преводач. Никъде по-нататък не е определено какво означава заклет преводач, но доколкото по неуредените въпроси ДПК препраща към ГПК, а той от своя страна към НК, чл. 290, ал. 2, то в последния никъде законодателят не е задължил преводачите, вещите лица, свидетелите да полагат клетва. Преводачът обещава, но не се заклева. Българското процесуално право изключва решителната клетва при диренето на обективната истина.
6. Най-спорна в ДПК е уредбата на взаимоотношението данъчен орган - данъчен субект. Въпреки добрите цели, които преследва кодифицирането на данъчната материя, или накратко казано, се цели повишаване събираемостта на данъчните вземания, то определено има дисбаланс в посочените взаимоотношения. И това е видно още от самото начало на ДПК - чл. 16. С този текст се дава пълна възможност на държавната администрация сама, едностранно, да оторизира свои органи, които да създават актове за публично вземане (дори ако в закона не е предвиден ред за установяването на публичното вземане), които подлежат на принудително изпълнение. Подобно разбиране не е безспорно. Кметът или ръководителят на ведомството определя данъчен орган (едноличен), който да издаде акта, а последният се обжалва пред тях. От една страна, това ще доведе до произвол (контролът тук не е съдебен), а от друга, не отговаря на принципите на процеса - оторизиран от кредитора орган да издава актове със задължителна сила за съществуването на свои вземания.
7. Друга предпоставка за данъчен произвол е текстът на чл. 67, ал. 6 ДПК. Без изрично писмено възлагане данъчният орган може да извършва проверки, което е добра предпоставка за рекет, т.е. той сам набелязва обекта на всекидневната, текущата или периодична проверка и ще го проверява (а може и да го рекетира), докато не бъде удовлетворен. Считам, че не е необходимо да се дава на данъчния орган такава оперативна самостоятелност.
8. Изключително спорен е текстът на чл. 79, ал. 2 ДПК, с който данъчният орган се приравнява по безпристрастност с контролно-отменителния орган - съда:.. данъчният орган оценява доказателствената сила на документа... Това е текстът на чл. 142, изр. 2 ГПК. Колкото и да е благородна целта на ДПК с оглед на обществения интерес, то е недопустимо за данъчния орган да се делегират правомощия, които при обжалване на данъчния акт има само съдът. Това дублиране на правата между едната страна в процеса и съда нарушава един от основните принципи в гражданския процес - равнопоставеността на страните.
9. Считам, че друг проблем, който дава предимство на данъчния орган при събиране на доказателства, а респективно с това се нарушават правата на данъчния субект, е текстът на чл. 100 ДПК. Според него само данъчният орган преценява заключението на експерта. А ако данъчният субект не е съгласен с това заключение? Как може да оспори експертизата и да поиска нова (тричленна) или да разшири задачата на експерта? ДПК мълчи. Да не говорим, че е абсолютно неуместно вещите лица да се утвърждават от главния данъчен директор. Тук отново се нарушава равнопоставеността на страните, още повече че експертизата се възлага с договор, което е ново трудово правоотношение извън установените за вещи лица в ГПК и НПК и по всяка вероятност ще постави вещото лице в определена зависимост от своя нов работодател.
10. Не по-малко странен е текстът на чл. 91 ДПК, който препраща към чл. 97 а от НПК. Става дума за прикриване самоличността и осигуряване безопасността на трето лице, дало писмени обяснения срещу данъчния субект. Подобна разпоредба съдържа заряд на подстрекаване към доносничество, като отново се нарушават равните права на страните в процеса. Учудващо е, че авторите на ДПК не са приложили в кодекса разпоредбата на Закона за МВР (ЗМВР), с която се разрешава използването на специални разузнавателни средства.
11. Много спорно е съдържанието на чл. 241, ал. 3 и ал. 4 на ДПК - относно изземването на документи и други доказателства, претърсването на жилища, помещения и превозни средства при спазване разпоредбите на НПК. За това са необходими знания и умения, формирани по време на работа в органите на досъдебното производство по НПК, които явно данъчният орган не притежава. Това предполага поради неспазване и/или непознаване в необходимия обем разпоредбите на НПК събраните доказателства да са негодни при съдебно обжалване. Друг е въпросът за евентуалното нарушаване правата на личността.
12. На последно място бих искал да обърна внимание на ограниченията за друга дейност (втора работа) на служителите в данъчната администрация - чл. 245 ДПК. Направените уговорки за възможност за втора работа извън пряката са абсолютно недопустими. Записаният текст на чл. 245 ДПК дава широка възможност за корупция на данъчния орган. Записаното е недопустимо за такъв вид държавни служители, каквито са данъчните органи. При аналогични хипотези в чл. 213 от ЗМВР и чл. 205 от ЗОВС са намерени други, по-удачни правни решения, които имат императивен характер - забрана за друг вид трудово правоотношение извън основното, което е и единствено. Видно от текста на чл. 249, ал. 2, т. 2 от ДПК, данъчните органи ще бъдат достатъчно добре заплатени, за да им бъде позволено да работят и на друго (второ) място, и то най-вероятно чрез съвети за укриване на данъци. Кое ли е по-печелившо?
От краткия анализ е видно, че наред с безспорните достойнства авторите на ДПК са допуснали немалко слабости - нарушения на ЗНА, пренебрегване на част от основните начала на действащото законодателство, дисбаланс на отношенията данъчен орган - данъчен субект. Нарушаването на основните принципи на процеса (граждански, наказателен или данъчен) противоречи на принципите на правовата държава. Още повече ако данъчният орган е едноличен. Считам, че посочените слабости трябва да бъдат незабавно поправени, тъй като те са в разрез с принципите на правото и най-вече с правата на човека - данъчен субект.
Екологичното равновесие на Черно море се възвръща
Черно море отново се възстановява в резултат от икономическия упадък на околните държави, съобщи английският вестник "Гардиън".
Черно море, замърсявано от десетилетия от изкуствени торове и пестициди, започва по малко да се възстановява, изненадвайки учените със своята жизненост. Положителните промени, които се дължат на ширещата се икономическа депресия в бившите комунистически страни, граничещи с морето и по протежението на Дунав, обаче могат да бъдат бързо върнати назад, твърдят участниците в конференция за околната среда в Истанбул. Ако промишлените и селскостопански методи не бъдат променени през следващите пет години, възходът на бизнеса отново ще доведе до гигантски разцвет на фитопланктона, който лишава растенията от светлина и задушава рибите, предупреди участниците в конференцията професор Лорънс Мии от университета в Плимут. Рибните пасажи са се увеличили в някои райони, след като нивото на замърсяване на места намаля. Пречистването на мръсните води обаче не е достатъчно и когато икономиките се възстановяват, те ще се върнат към същите методи като преди, каза той. За някои специални видове като например тюлена-монах, които някога се срещаха в Черно море, се счита, че окончателно са изчезнали от водите му. Популацията от есетра, която се цени високо заради хайвера й, е намаляла драматично. Есетрите са жертва на големия разцвет на фитопланктона, който им отрязва достъпа до светлина от морската повърхност. Бутилконосият делфин, наброявал някога един милион, е намалял до не повече от 300 000. Черно море има уникална екология. Водата под 150 метра дълбочина съдържа огромни количества от разтворени хидроген-сулфиди, натрупани в резултат от хилядолетното разлагане на растенията, и в нея няма живот. Само в най-горните слоеве се срещат растителни и животински видове, особено в северозападната част, далеч от крайбрежията на Украйна и Румъния, където морето е плитко. Резултатът от пресушаването на блатата в делтата на Дунава и интензивното свиневъдство, въведено от Николае Чаушеску в Румъния, бе изливането на тонове нитрогенни и фосфорни торове директно в Черно море от 60-те години насам. Тези вещества доведоха до бързото развитие на фитопланктона. Изненадващо състоянието на морето се подобрява, каза Раду Минхеа от екологичната програма за Черно море на пресконференцията, свикана в Истанбул от британския консул, с цел да бъдат събрани еколози от региона. Упадъкът на икономиката означава, че по-малко промишлени отпадъци отиват в Черно море, отбеляза той. Пестицидите, които могат да нарушат хормоналния баланс, обаче може би все още бавно отравят много бозайници като делфините, предупреди Кло Уебстър от организацията Световен фонд за дивата природа. Бившият министър на околната среда на Великобритания Джон Гамър заяви на конференцията: "Замърсяването на Черно море е международен факт и то засяга всички ни."
Елена Поптодорова: Президентското интервю и касетата на Тренчев не са случайни
Думите на президента Петър Стоянов за корупцията пред "Панорама" на БНТ и звукозаписът на д-р Тренчев за корумпирания премиерски съветник в "Неделя 150" по БНР миналата седмица не са случайни. "Между двете медийни изяви има връзка и тя е закономерна", това заяви в Каварна депутатката от Евролевицата Елена Поптодорова.
- Г-жо Поптодорова, темата за корупцията не е ли опит на управляващите да изместят вниманието на широката общественост от социалните проблеми? Първо, президентът, а ден по-късно Константин Тренчев в различна степен засегнаха този проблем.
- Аз мисля, че не е случайно нито едното, нито другото. В лицето на президента виждам една линия на поведение да бъде гласът на съвестта на СДС. Повикът му за самопризнания към корумпираните е благороден, но остава без отклик. Тази тема не е само опит да се отклони вниманието на обществеността от социални проблеми. У нас има много висока чувствителност към корупцията именно заради тежките социални проблеми. Корупцията по начало е достойна за бичуване, но при един бедствен народ, когато шепа хора препечелват на гърба на този народ, я прави още по-грозна в българския й вариант. Негативната публична оценка на Стив Ханке на Програма 2001 на правителството също не е случайна. Като съветник на президента г-н Ханке надали е пропуснал да сподели с него намерението си да я огласи. В България вече се очертавали две линии в поведението на СДС, които ще ни отведат до любопитни развития в навечерието на парламентарните избори.
- Какво стана с отцепниците Росен Карадимов, Андрей Райчев и Андрей Бунджулов, обявили се против ръководството на Евролевицата?
- Те не са отцепници. Тримата излязоха от политическия съвет, т.е. от по-тясното ръководство на Евролевицата, но продължават да членуват в по-висшия орган - Националния партиен съвет. Преди 10 дни имахме заседание в Хасково, на него те си дадоха критичните бележки, Росен Карадимов обяви, че ще се кандидатира за лидерския пост в партията. Аз мисля, че това е здравословно, защото в критиките има основание - в някои пунктове, особено в организацията ни, те са полезни. На конгреса състезанието за първия пост ще бъде интересно. Но в момента в Евролевицата няма драма, няма противоречия, които биха донесли тежки последици в организациите ни в страната. Лично аз считам, че така трябва и да бъде. Да има свобода в изразяване на мнения, на оценки, което обаче да не дестабилизира самата организация. Да не забравяме, че освен отделни имена, има нещо по-голямо от всички нас поединично. Това е самата партия Българска евролевица и каузата, за която е създадена.
- Как бихте отговорили на онези, които ви упрекват в "заиграване" със СДС? Имам предвид някои общински съветници от Евролевицата във Варна, макар и частен, такъв пример има и в Каварна.
- Аз и досега нямам обяснение защо се разцепи немногобройната група на съветниците във варненския Общински съвет. Допускам, че причините са лични. Аз не бих укорила подкрепа дори и на СДС на принципна политическа позиция. Класически пример за партията ни е подкрепата за членството в НАТО и законодателните актове на правителството в тази посока. Имам предвид концепцията за национална сигурност, военната доктрина, които подкрепихме, бидейки обаче силни критици на СДС по други въпроси, каквито са икономиката и социалната политика.
Елизабет Тейлър пушела марихуана
През 70-те години Елизабет Тейлър лекувала алкохолизма си, пушейки марихуана, пише Елис Амбърн, автор на биографичната книга "Най-красивата жена на света", която ще излезе на американския книжен пазар през пролетта. В скандалната книга се твърди, че Ричард Бъртън бил бисексуален.
Лиз Тейлър започнала да пуши марихуана към средата на 1973 г., твърдо убедена, че така ще се откаже от пристрастеността си към алкохола. Актрисата отказала тревата около 1975 г., преди повторно да се омъжи за Ричард Бъртън. В биографичната книга е разказана странна история - веднъж, след като се била напушила с марихуана, Лиз Тейлър трябвало да отиде на парти и решила да оправи прическата си и да напръска косата си с лак. Но забравила, че има шапка на главата си и напръскала обилно самата шапка с лак. В "Най-красивата жена на света" е описан подробно и друг епизод, когато актрисата завела Ричард Бъртън (неин любовник по това време) във вилата, където бил тогавашният й съпруг Еди Фишър. След като Тейлър излязла от стаята, Бъртън искал да прави секс с Фишър, но последният отказал.
Според автора на биографията истинската любов на Бъртън бил Лорънс Оливие. Тяхната гей-връзка обаче не продължила дълго, тъй като и двамата били женени, прочути и привлекателни за противоположния пол. В "Най-красивата жена на света" Ричард Бъртън е описан като грубиян и побойник, който неведнъж пребивал Елизабет Тейлър. Снимките на "Клеопатра" дори трябвало да бъдат прекъснати за 22 дни, за да може Лиз Тейлър да се възстанови от поредния побой. Първият съпруг на Тейлър - Ники Хилтън, също я биел. Веднъж той ритнал актрисата в корема много силно и тя пометнала.
След неуспешна любовна връзка с Таб Хънтър, който предпочел ласките на актьора Тони Перкинс, актрисата се омъжила за втория си съпруг - Майкъл Уайлдинг. Уайлдинг също бил бисексуален и имал връзка с актьора Стюарт Грейнджър. Третият съпруг на Тейлър - продуцентът Майкъл Тод, също я малтретирал. След смъртта му в самолетна катастрофа, Тейлър започнала връзките си с Еди Фишър и Ричард Бъртън. "Въпреки невероятната си красота, по един или друг начин Елизабет Тейлър е била експлоатирана от всеки мъж в живота си", обобщава авторът.
Журналистът Петър Доков пред "Черно море"
Натрапват ни уродлива демокрация
ДОСИЕ
Петър Доков нашумя, след като публикува открито писмо до президента Клинтън, в навечерието на неговата визита в България. Помните ли? Той връщаше поздравленията за лоялна служба на демокрацията, отвратен от отношението на старите към новите демокрации. Роден е през 1944 година във Троянския край. Забягва на Запад на 1 април 1978-ма. Работил е в радио "Гласът на Америка" и в "Свободна Европа" до 1992 г. Женен. С едно дете. Обича философите (но не дървените, които си просят дървото), бирата (но не разредената с ментарджилък). Основател на бирената партия в село Близнаци.
- Какво Ви накара да напуснете България преди 22 години?
- Най-общо политическият климат, а по-точно работата ми. Току-що бях завършил философия в Софийския университет и започнах работа като преподавател по научен комунизъм в един институт. Само си представете - в продължение на 2 часа трябваше да чета лекция например на тема "Диктатурата на пролетариата - висша форма на демокрация". Два-три пъти на ден. Започнах да усещам раздвоението на собствената си личност и понеже не съм войнствен тип, реших да избягам. След малко повече от един семестър се озовах в Париж.
Днес просто не мога да приема, че дългогодишни сътрудници в катедри по марксизъм-ленинизъм, в партийни, държавни и казионни служби станаха отявлени антикомунисти. След като години наред са промивали мозъци, сега четат общонародни лекции по демокрация. При това са овластени да обличат доктрините си в законови форми или в правителствени решения.
- Имате ли някого наум?
- От премиера надолу, надясно и наляво. Те са на всеки километър. Те окарикатуриха демокрацията, докараха разрухата и бедността. А за гладния няма приемлива политическа система.
- Вие лично кога бяхте откровен - в Радио "Свободна Европа" или сега? Не са ли "онези" и "тези" Ваши позиции диаметрално противоположни?
- Логичен въпрос, но само от формална гледна точка. В миналото съм писал в защита на демокрацията. Сега съм против уродливия вид, в който ни натрапват демокрацията. В България проблемите не бяха решени, те бяха подменени. Чудя се дали свободата да ругаем новите държавници си заслужава цената на изгубената социална сигурност, на престъпността и корупцията.
- Днешната политическа класа... - Търся перифраза на анекдота на Радой Ралин "Първите паднаха в кърви, последните станаха първи". Защо не обявите конкурс на тази тема?
- Конкурсът не е в курса... Защо не! Като едното нищо ще обявим.
- Преди 10 години имахме плътен държавен монополизъм в икономиката и феодална схема на управление. Сега се върнахме до феодализъм в икономиката и анархия в управлението. Има и нещо общо - и в двата случая процесите се развиват под натиска на външни колониални сили, в техен интерес и по техен сценарий.
Създаването на СДС бе разумен и необходим ход. Но постепенно и като че ли неизбежно формацията се превърна в антипод на един свободен съюз на свободни партии и организации. Влиятелни в миналото центристки партии бяха обезличени. Част от техните лидери бяха отлюспени. Другата, некачествената част бе инкорпорирана в нова дясна партия. СДС се превърна в черна дупка, която поглъща и изпепелява всичко разумно и се отдава на една-единствена цел - управленска вакханалия.
