КАПКИ
Витамин С може да предизвика инсулт
Прекомерната употреба на витамин С може да предизвика атеросклеротично повреждане на тъканите, което на свой ред увеличава риска от инсулт. Това съобщиха на конференция на Американската сърдечна асоциация изследователи от университета в Южна Калифорния, предаде Си Ен Ен. Хора, които консумират храна с високо съдържание на витамин С, обаче не нанасят вреда на здравето си. Учените планират да осъществят допълнителни изследвания, за да изследват влиянието на големи дози от другите витамини върху кръвоносните съдове.
Водораслите защитават от слънцето и рака
Вещества, влизащи в състава на водораслите, помагат при лечението на слънчеви изгаряния и при профилактика на рака на кожата. Немски дерматолози от Дюселдорфския университет "Хайнрих Хайне" са създали козметичен препарат, който съдържа фермента фотолиаза, с чиято помощ водните едноклетъчни защитават от слънчевата светлина. Опитите показали, че този крем неутрализира влошаването на имунните реакции, предизвикано от ултравиолетовото облъчване. Използаването на лосиона намалява двойно количеството на повредените клетки на кожата, които може да предизвикат възникването на злокачествени тумори.
Яжте охлюви срещу язва на стомаха
Охлювите могат да бъдат използвани не само за приготвянето на изискани гозби. От храносмилателните жлези на тези животни френски специалисти са успели да получат препарат за лечение на язвата на стомаха. Той съдържа вещества, които намаляват киселинността на стомашния сок и благоприятно влияят на слизестата ципа. Това, от своя страна, позволява лекарството да бъде използвано и при лечение от бронхит, понеже нашите дихателни пътища също са покрити със слизеста ципа.
ОТТУК-ОТТАМ
Премиерен полет на "Криле на разпятие"
Новата стихосбирка на младия варненски поет Иван Манолов "Криле на разпятие" ще излети за пръв път от гнездото си всред небесните ята на неговите събратя днес от 18 часа в Дома на варненските писатели на ул. "Крали Марко" 11. Редакторката на книгата Венета Мандева ще разкаже как не давала уроци по летене на книгата (защото авторът знае), след което под тихото ромолене на пианото, изтръгнато от пръстите на Лора Маринова, Иван Манолов ще даде гласа си на някои от своите поетични птици.
Носители на наградата "Балканика" се събират в Боровец на 14 април, съобщи организаторът на срещата Николай Стоянов, директор на издателство "Библиотека 48". Българските писатели Антон Дончев и Стефан Цанев, македонските Бранко Цветковски и Уан Старова, югославските Владислав Баец и Давид Албахари, германските Йоана Кристияни и Катя Лембеси и автори от Албания, Румъния и Турция са поканени на участват в срещата. Тя ще премине под наслов "Литературата - мост към мира и разбирателството на балканските народи - три години по-късно".
Йосиф Петров не иска събрани съчинения, защото се страхува да не го сполети участта на Христо Смирненски, съобщи агенция Балкан. Навремето в концлагера на остров Персин случайно ми попадна един двутомник на Христо Смиренски, в който беше събрано кажи-речи цялото творчество на пролетарския поет. Изчетох го жадно от кора до кора и изведнъж, за мое огорчение, дотогавашното ми високо мнение за таланта на Смирненски доста се промени, и то не в положителна посока - оказа се, че той е писал и неща, които съвсем не са достойни за перото на един истински творец и не би трябвало да се обнародват, уточни доайенът от Великото народно събрание. 90-годишният поет напоследък по принуда диктува новите си стихове на касетофона си вкъщи, тъй като вече изцяло загуби зрението си.
Арткомпромисът като изневяра
След години на странство художникът Евгений Русев се връща в родината си
Дебютът му във Варна е в галерия "Анти" (на ул. "Заменхоф" 40), като не се брои участието му в изложение в "Амбасадор" на Златни пясъци преди 20 години. Тази негова колекция е тридесетата му самостоятелна изява и включва 24 графични и живописни творби и 12 пластики от метал и стъкло. Като изброихме с приятели самостоятелните ми изложби, самият аз се изплаших и даже не повярвах, че са станали толкова много, размишлява на глас художникът. А солопроявите му са в България, Полша, Англия, Белгия, Германия, Италия, САЩ, Щвейцария, Швеция, Финландия, Норвегия, Мексико... Евгений Русев е роден на 7 ноември 1943 година в Нови пазар. От детството си спомня само това, че олиото е било голям кът. Един път - бил съм съвсем невръстен, съм се окъпал с дамаджанка, пълна с олио. Какво разхищение по време на купонната система! А къщата, където съм се родил, е близо до тази на Хачо Бояджиев.
От 1994 година, откакто се е върнал от странство - учил и работил е повече от 15 години в чужбина - Полша, Скандинавието и САЩ, Евгений Русев се е установил в Шумен.
Живея от изкуството си, но не се срамувам да си призная, че като студент съм пренасял въглища. Няма художник, който да не е работил нещо друго и в България, и в чужбина, допълва той. Никъде не съм скривал, че съм българин. Мисля, че всички умни хора се връщат в родината си. Затова казвам: учете, усвоявайте езици, работете, пътувайте, сравнявайте се, но бъдете български художници, изповядва своето верую художникът. Ето и мистър Астор - ние сме приятели от детинство, а нашите родители се познават, преди ние да сме се родили, който е единственият носител на "Оскар" в бившия социалистически лагер, се завърна, защото разбра, че Америка не е за нас. Ще прозвучи много грубо, ако кажа, че не съм правил компромиси въобще, но гледам да ги избягвам, подчертава Евгений Русев. На този свят не се е родила жена, която да е изневерила на мъжа си само един път - тя или изневерява, или въобще не изневерява. Същото е и в изкуството - ако един път направите компромис, той влачи втори и става верига от компромиси.
Според Евгений Русев и на изкуството в България ще му дойде времето. Така, както е в чужбина. А в странство българският творец е уважаван, неговото изкуство - ценено. Макар че засега тези, които се интересуват от изкуство и го ценят, у нас не са толкова много, всеки тунел си има край, убеден е художникът.
И ТОВА СЕ СЛУЧВА!
Клонират котка, за да спасят тигрите
Японски учени възнамеряват да създадат първата в света клонирана котка с надеждата, че това ще помогне за спасяването на бенгалските тигри, както и на други застрашени видове от семейство Котки по света. Екипът успешно е отгледал котешка яйцеклетка до стадия, в който тя може да бъде пренесена в котката приемник, каза ръководителят на експеримента Тацуюки Сузуки, професор по ветеринарна медицина в университета "Ямагучи". Учените поставили кожна клетка от умряла котка в яйцеклетка с отстранено ядро. След 6 дни деление яйцеклетката достигнала първия ембрионален стадий. Екипът на Сузуки е планирал да постави яйцеклетката в утробата на котката приемник към края на март и очаква клонираната котка да се появи на бял свят през юни. Клонирането се извършвало по метода, по който бе "размножена" овцата Доли - първият клонинг в света, с тази разлика, че клонирането на котки се смята за по-трудно, обясняват учените. Японски изследователи вече "произвеждат" крави, като използват сложната генна технология.
Как(во) да ядем, за да спим като къпани
Ако искаме да спим добре през нощта, трябва да следим по-внимателно какво ядем и пием през деня, твърди в. "Домашний доктор", който дава няколко практични съвета.
* Яжте по-малко захар. Ако е възможно, ограничете всекидневната й консумация до 20 грама. Внезапното повишаване на съдържанието на захар в кръвта може да доведе до нервна възбуда, а последвалото рязко намаляване - да ви събуди посред нощ.
* През деня се опитайте да изпиете най-малко 8 чаши с течности (вода, сок, чай). Те ще помогнат да се изчистят токсините от организма. По този начин ще се облекчи храносмилането.
* Намалете консумацията на сол. Това ще подобри съня на тези от вас, които страдат от безсъние.
* Откажете се от кафето. Резултатите ще почувствате след около две седмици.
* Рибата, бананите, слънчогледовите семки съдържат витамини, които помагат на организма да противодейства на стреса и гарантират здрав и спокоен сън.
Каква е нашата държава - с малки или с големи мустаци
Като зинали всички - граждани, селяни, бизнесмени, остатъчни работещи, учители, лекари. Цял народ вика: "Това нашето не е държава! " Вярно, преди десет години ни обещаха демократична държава, обещаха ни, че ще имаме граждански права, а се оказа, че такива права имат само мургавите спецове по прибирането на кабели, застрахователите, хванати случайно по време на застраховане, политиците, чиито граждански права се нарушавали от изказаните мнения за работата им, за далаверите и привилегиите.
И станахме поданици. Които все пак ругаят държавата си всякога и навред. Ругаят я, когато чакат с часове да платят данъците и се потят над сложните абракадабри на терезето Муравей, когато чуят отново за оскъпяването на тока, горивата, хляба, когато некадърните финансисти сервират поредния налог за пълнене на хазната под благовидния предлог за осигуряване, пенсиониране, застраховане.
Поданици, които вече псуват, гледайки празната зала, където уж народните избраници решават съдбините на страната. Поданици, които задават неправилни въпроси от рода на: "Нали това са народни избраници, защо се държат като народни началници?! " Или: "Осигуриха себе си, укрепиха бъдещето на децата си, подсигуряват и царството на внуците си ли?"
А не е прав тоя народ, и това си е. Защото не чете, не учи, не внимава в картинката. Дори в тая на екрана. Защото още през 80-те години в учебника по история за V клас (превод от братския съветски език) след урока за египетската държава беше казано ясно и точно: "Държавата е създадена, за да укрепи властта над народа и подсигури неговото робско положение. " Това е! Дали държавата ще е робовладелска, феодална, социалистическа, капиталистическа, демократична, тоталитарна, олигархическа - тя е власт!
На теория е система, която спомага за пълноценното развитие на народа, осигурява стопанството, икономиката, бизнеса, образованието, здравеопазването на гражданите, дава им възможност да изкажат мнението си, да изложат идеите си, да ги приведат в действие. Сънища и блянове.
Я се огледайте! Крадели нашите властимащи - ами Кол, Митеран, Кракси? Корумпирани били управниците - ами цялото ръководство на ЕС, накъдето сме се запътили с поредния възторг? Забогатявали, нарушавали изискванията на морала - религиозни и национални, погубвали нещото, нявга наричано България - ами зле ли са вождовете, царете, жреците на банановите републики?
Така че да мълчим, да си траем - такъв е световният опит, поне демокрацията ни я внесоха чрез посолствата и закуските, а не чрез бомбите и терористите, както при комшиите. И разберете - тъкмо това нашето Е държава! нека историците си изяснят след векове от кой тип е била - с малки или големи мустаци.
Мегаделата от зората на демокрацията - без шанс за приключване
През последните години не са едно и две съдебните дела, подхвърлени в публичното пространство не с основна цел въздаване на правосъдие. Такива дела са като дялани камъни - когато и където да ги сложиш, винаги са на място. Ако са достатъчно удобни, за да бъдат употребени за няколко цели - стават направо универсални. Именно на такива приличат прословутите големи армейски процеси, които десета година не успяват да стигнат до съдебна зала. Не е чудно, че периодично някой вдига шум около тях и изразява възмущение от липсата на справедливи присъди.
Преди година се забеляза известен тласък по тези дела - бе направен опит за тяхното приключване или поне неупотреба за политически цели. Кому обаче бяха нужни тогава въпросните прашасали папки? Синята власт бе в апогея си и никой не мислеше за слизане от политическата сцена. Нито се нуждаеше от укрепване на властта с агитационни съдебни процеси. Парламентът просто "забрави" да гласува нови съдебни заседатели за армейските процеси и папките отново се озоваха в касите на върховните съдии.
Година по-късно обаче ситуацията на родната политическа сцена е по-различна. Задават се избори, съмнително е кой ще ги спечели и агитацията става все по-необходима. Безспорно делата трябва да приключат колкото се може по-скоро, тъй като и без това българската съдебна система има забележителни постижения по отношение продължителността на следствията и съдебните процеси.
По-интересното в така очерталата се ситуация е кое от всичките армейски дела ще влезе в съдебна зала и дали по него ще бъде произнесена присъда. Досега до там достигна единствено делото за "лагерите на смъртта". По него обаче обвинението е неправилно от самото начало, категоричен е председателят на Върховния касационен съд Румен Янков. Останалите към момента обвиняеми - бившият началник на лагера в Ловеч Петър Гогов и надзирателите Николай Газдов и Юлияна Ръжгева, са обвинени за обикновено убийство. 20-годишната давност на тези престъпления е изтекла още в началото на 80-те години. Магистрати коментират, че единственият разумен изход на съда от ситуацията би бил да намери обвиняемите за виновни и да ги освободи от наказателна отговорност поради изтичане на давността.
Съгласно ратифицирания от България през 1970 г. Международен пакт за граждански и политически права никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е представлявало престъпление по националното законодателство или международното право в момента на извършването му. По тези съображения през 1992 г. в Германия се въведе с обратна сила основание за спиране на преследването за онези престъпления, извършени на територията на бившата ГДР, чието преследване е било немислимо заради абсолютната политическа власт на ГЕСП, припомнят магистрати.
Девет години застой отбеляза и делото за албанската оръжейна сделка. То е сред десетината, които шеста година стоят заключени в касите на ВКС и очакват насрочване. Запознати твърдят, че през годините, когато различни лица са имали достъп до делото, папките са значително отънели и не е сигурно дали останалото от следственото дело ще издържи нормален съдебен процес. Не е ясно дали определени кръгове в държавата ни ще имат интерес и ще допуснат разглеждането на съдебния процес. Парадоксалното е, че оттогава станаха известни още много оръжейни афери, нарушения на югоембаргото, доклади на американски правозащитници за български оръжейни сделки. Те обаче не достигнаха дори фазата на албанската оръжейна сделка.
Едва ли някой ще допусне да достигне своя край и делото за палежа на Партийния дом, което също навъртя девет години. По публични изказвания на о.з. ген. Атанас Семерджиев, обвиняем по делото, от всички версии и заподозрени за палежа в обвинителния акт остават само лица и групи, свързани със СДС.
Независимо от годините, от които залежава и делото "Синдбад", запознати твърдят, че и досега съществува опасност от засягане на интереси на действащи висши политици и държавници, което прави минимален шанса на процеса за достигане до финал.
Шумно започна и "генералското" дело срещу о.з. генералите Петър Чергиланов и Костадин Коцалиев, и о.з. полковниците Цветан Първанов и Симеон Спасов за убийството чрез съд на разузнавача Димитър Димитров Болния. След това папките бяха върнати за доразследване и потънаха в забрава заедно с останалите големи армейски процеси - вероятно по подобни причини.
Няколко разходки по коридорите на Съдебната палата - между Главна прокуратура и ВКС, направи и делото за унищожаването на архивите на бившата Държавна сигурност срещу о.з. генералите Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева. За контрабанда на кораб с цигари през 1993 г. във военноморската база Бургас отдавна трябваше да отговарят по делото "Атия" кап. I ранг Иван Нанков Иванов и цивилният Сашо Колев Бакърджиев.
Само един обвиняем - Георги Атанасов, остана и по делото за възродителния процес след смъртта на бившия вътрешен министър ген. Димитър Стоянов. Делото дори не е внесено в съда, а прокуратурата води дълги и безсмислени издирвания за разпит на хиляди пострадали, изселили се в Турция преди години. Бившият зам.-министър на отбраната Григор Ханджиев също отдавна трябваше да бъде изправен пред съда за безстопанственост. Делото чака насрочване от 1995 г. Списъкът може да бъде продължен и с други мегадела срещу цивилни обвиняеми, които преди години представляваха особен обществен интерес - всички дела срещу Тодор Живков, спрени след смъртта му, срещу бившия финансов министър Белчо Белчев за черната каса на БКП, спряно през 1992 г., за икономическата и екологичната катастрофа, за интервенцията в Чехословакия и т.н.
Има нещо общо както между съдбата на обвиняемите, така и на обвинителите им. Голяма част от обвиняемите си заминаха от този свят и с това направиха делата срещу тях не само безпредметни, но и безинтересни. Голяма част от обвинителите напуснаха системата, смениха местоработата, бяха размествани от кабинет в кабинет и командировани от прокуратура в прокуратура от новия главен прокурор. Може би като награда за това, че все пак докараха докрай своята работа и въпреки огромния натиск от всички страни написаха и внесоха в съда обвинителните актове по тези дела.
От всички големи армейски процеси излезе "едно голямо нещо" - такава е тъжната равносметка на прокурорите, които вече дори не носят пагони на раменете си. Тъжно е, че сега тези прашасали папки служат единствено за предизборна агитация от време на време. А има кой и за какво да бъде съден по тях.
В последните години няма висши военни или зам.-министри, подведени под наказателна отговорност, въпреки че не липсват причини за това. Сигурно са прави някои българи, които още се страхуват от витаещия дух на бившата Държавна сигурност. Навярно не са далеч от истината и американците, които признават, че България е прекалено полицейска държава.
Не си човъркай в носа!
ВЪПРОС: Моята тригодишна дъщеря обича да си човърка в носа. Доколко тази привичка е вредна за здравето и може ли детето бързо да бъде отучено от нея?
ПОЯСНЕНИЕ: От време на време при повечето деца се развиват някакви привички, които могат да предизвикат раздразнението или безпокойството на родителите. По правило, появата при децата на вредни навици е обусловена от напълно конкретни причини. Понякога това е нещо, което се появява при детето на определена възраст и което с времето изчезва. Не тормозете детето си, като му напомняте постоянно за този му навик. Не го принуждавайте насила да се откаже от него, защото това може да има обратен ефект.
За да се изработите правилно поведение към своето дете, е необходимо да разберете причините за развитието на тази привичка. Някои привички се появяват в резултат на първите тежки сблъсъци с обкръжаващия свят. Смученето на големия палец например може да е признак за желанието на хлапето да се чуства в безопасност, когато се окаже в непозната за него ситуация. Когато детето порасне, то лесно ще се пребори с навика си, който сега ви смущава.
Превозвачите - на нож
Задава се люта битка по системата "всеки срещу всеки"
Преразпределението на автотранспортния пазар все още предстои. Дългото отлагане и протакане поставянето на на този бранш изцяло на пазарни принципи доведе до уродливи ситуации на бой и заплахи между превозвачи за завладяване отънелия поток на товари и пътници.
Превозвачите са на нож - помежду си и в отношенията си с държавата. Една от конфликтните точки е влизането на новите наредби за превозите на товари и пътници, а другата - конкуренцията, къде лоялна, къде не дотам по правилата.
Камионджиите само преди дни решиха да атакуват новите документи, регламентиращи дейността им, с тотална блокада на Варна от 1 април, техните колеги от вътрешноградските превози се похвалиха, че са вкарали 16 от своите предложения в новата наредба, контролираща работата им.
Има две основни предпоставки, които влияят върху този специфичен пазар на услугите. Едната е сезонната цикличност на превозите - най-грубо през зимния период броят на пътуващите рязко спада, а през топлите месеци отново има хляб за хилядите хора във Варна, които се препитават от транспортни услуги. За товарните превози лятото също е силно, но те се облажват и по зимните празници. Тоталното обедняване на хората естествено удари и тази част от икономиката ни. Всеки от нас вече си прави сметката по три пъти, преди да хване автобуса за съседен град.
Огромните разходи в транспортната дейност водят след себе си добри печалби, ако парите се управляват правилно.
Не случайно още при прощъпалника на пазарната икономика в началото на 90-те години бяха закупени десетките нови автобуси за една от големите и сега фирми. Друг е въпросът, че те не можаха да бъдат изплатени, преди тотално да се амортизират, но това зависи и от целта, с която са закупени, а тя не беше чисто транспортна.
Нелоялната конкуренция
Големите фирми за автобусни превози издъхват от нелоялната конкуренция на пишман превозвачи, сочи всекидневната хроника на оплаквания от легитимните превозвачи. Нароилите се след скока на безработицата във Варна таксита стоят и чакат на автогарата за някой и друг пътник на цената на билета. Шофьорите на старите чавдари, които карат по маршрута Долен чифлик - Варна, единодушно заявиха, по тази линия превозите на цена на билета с таксиметров автомобил отдавна са станали практика. Съвсем скоро и по линията на един не толкова междуградски маршрут - този до село Въглен, беше разкрита добре организирана група от руски коли "Лада", с които предприемчивите им собственици возели бързо и удобно на цената на билета, но за сметка на превозвачите, който плащат данъци и поддържат огромен автобусен парк.
Частната автостанция срещу старата автогара също не може да се похвали с липса на нелоялна конкуренция. Там шофьорите са въоръжени с въздушни пушки от доста време. Таксита и частни автомобили често са заплашвани, не без основание, с въздушните имитации на оръжие, че ще останат без предно стъкло заради опитите им да качат някой позакъснял пътник, естествено на цената на билета.
Законът изцяло защитава легитимните превозвачи и "не допуска ползването на автогарите от лица, извършващи случайни превози".
В съвсем отделен параграф трябва да разработим и идеята за нелоялната телефонна конкуренция. Десетки фирми във Варна извършват транспортни услуги само чрез безплатни телефонни обяви. Никой от тях дори и не се е замислял да плаща поне някакви данъци, а пък за лицензи и осигуровки и дума не може да става. В тази останала на тъмно част от транспорта на товари се въртят достатъчно много пари и в най-скоро време ще започнат проверки и на тези превозвачи, които също работят за един хляб, но така или иначе са извън закона.
Окрупняването е неминуемо
Варна, поне засега, има само една истинска автогара, за разлика от другите големи градове като София и Пловдив, които разполагат с по-няколко междуградски стоянки. Частната автостанция, която като идея и първоначална реализация е добра инвестиция, за жалост е само жалко подобие на автогара. Според Наредба 33, която от ноември м.г. регламентира обществения превоз на пътници, за действаща по закона автогара има осем основни изисквания, но автостанцията отговаря само на някои от тях - има помещение за пътниците с отопление, осигурени места за сядане и каса за продажба на билети. Останалите разпоредби или са изпълнени половинчато, или изобщо не са реализирани.
Например билетното гише на автостанцията носи гордо своето име от две години, но едва когато влезе в сила наредбата, собствениците се поразмърдаха. Старата практика на новите ни предприемачи да се върви по ръба на закона до последно не беше нарушена и тук. Въпреки актовете, съставяни от ДАИ, автостанцията приличаше на зле организиран хан почти досами срока на влизане в сила на наредбата за обществените превози - 30 ноември м.г.
Сега може да се купи билет също като в истинска автогара за превоз на хора. Постигнат е и друг сериозен успех - има гише за информация и други подобрения, каквито са част от изисквания на наредбата.
Тоалетната на това ново автотранспортно образувание обаче все още се затваря с камък, подобно на санитарните възли в съседна Албания. В сравнение с нея аналогът й на бившата държавна автогара за всеки пътник би изглеждал като WC-то на международно летище.
И перони нямат на частната автогара, и оборудвани с навеси сектори липсват и тогава няма смисъл да търсим задължителната звукова информационна уредба. Друг е въпросът, че след като на бившата държавна станция има звукова уредба, тя отдавна не работи.
От юли стартират новите транспортни схеми
След 30 юни Варненска област трябва да има нова транспортна схема за междуселищните превози, гласи Наредба 33, а до края на 2000-та трябва да е готова и републиканската пътна схема. От началото на 2001 година всичко в българския междуградски транспорт трябва да върви като по мед и масло.
Превозите за общинските и областните транспортни схеми се разпределят и възлагат от съответната община или от администрациите, на чиято територия се намират крайните пунктове на съответната линия. Областният управител ще бъде арбитър само при спорни проблеми между общините.
Окрупняването на транспорта се налага от само себе си. При разпределението на междуградските линии за превози на хора са свободни да се явят всички - от шофьорите собственици на по едно камионче или автобусче до големите и хищни фирми, управляващи стотици превозни средства. Изходът от тази неравна борба обаче е ясен.
От началото на тази година повечето от шофьорите на бившата държавна автогара карат старите раздрънкани чавдари като свои, защото много от тях са ги купили на изплащане.
Назад съм с 2000 лева само за 2 месеца, оплаква се един от старите шофьори, защото през зимата пътниците са силно ограничени. Сега ни карат да се обединяваме в сдружение, за да защитаваме интересите си по-добре и да можем да сме конкурентоспособни при търговете. Ние обаче се страхуваме, че избутахме зимните месеци, когато нямаше работа и натрупахме загуби, а сега на търга може да ни вземат хляба големите частни фирми, добави отруденият шофьор на автобус "Чавдар".
Смъртоносната прегръдка на държавата
Доскоро шофьорите тръпнеха само от КАТ, сега обаче след новите промени в законите всеки - от любителя до професионалния шофьор, е заплашен от смъртоносната прегръдка на държавата в лицето на автомобилната й инспекция.
От 530 фирми, които се занимават с превози във Варненско, само шефовете на 22 са се престрашили да се явят на последния измислен от държавата изпит - този за професионална компетентност, каза за "Черно море" шефът на Държавната автомобилна инспекция във Варна Коста Панайотов.
Този тест е една от стъпките към вземането на лиценз. В Наредба 33 изрично е записано, че от началото на 2001 година без документ за пригодност никой няма право да извършва транспортна дейност. Десет от явилите се на теста 22-ма превозвачи не са успели да покрият изискванията, сочи статистиката, предоставена от ДАИ.
Лицензът за превози на пътници и товари изисква от шофьорите да издържат още няколко изпитания - за благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност и годност на транспортните средства, с които се извършва превозът, гласи Законът за автомобилните превози.
В много правови държави по света има лицензи за подобен вид дейност, но с една-единствена съществена разлика, че такива разрешителни се издават от браншовите съюзи, а не чрез административна принуда от държавата мащеха. Още повече безработицата и доходите в България са толкова под стандартите за човешки живот, че в действията на администрацията се усещат поне две чисто користни цели. Едната е да се донапълнят касите на ДАИ, респективно на държавната хазна, с нови 50 млн. лева от таксите за изпити.
Има и една междинна истина, че досега контролните органи се бяха вглъбили да вкарат в ред превозите на хора, а прекарването на товари бяха останали някак встрани.
Втората далавера на държавата е да се окрупнят превозите по административен път, защото, ако се остави неминуемият процес на уедряване на този бизнес да стане без контрол, не се знае дали нашите хора ще вземат голямото парче.
Сам си купих камиона, а сега семейството ми гладува
Казвам се Мирослав Георгиев и карам малко 3-тонно камионче, за да мога да извършвам превози на товари, отначало минах на патент и съответно си направих фирма. Аз сам съм си шеф и шофьор. Знаете, че от началото на тази година осигуровките са задължителни, а едноличните търговци трябва да ги плащат върху 2 минимални работни заплати. Плащаме и патент върху тон пренесени товари. За психотестовете ще ни вземат по още 20 лева. Целта на държавата е да ни окрупни и да влезем в гараж с механик, където също ще се дават допълнително пари и за лекар, а за лиценза ни събират по още 200 лева. Касов апарат също ще трябва да се купува, защото сме фирми.
Одраха ни кожите от данъци - първо казаха ЕКПОУ, а сега искат БУЛСТАТ. След това трябваше да плащаме за белите номера, а сега ще ни карат да ги сменяме и с най-новите. Никой не ни осигурява работа, а само искат данъци. От доста време нямам никаква работа и утре, ако искам да се запиша на трудовата борса, няма да ме допуснат, защото имам фирма. Не мога вече да изкарвам достатъчно пари, за да си изхраня семейството, заяви в края Мирослав Георгиев.
Ревизионният акт на ДФК тръгва към прокуратурата
Жотев дава Корабния за лев
Български фирми, РМД-та и инвестиционни фондове - вън от надпреварата
Няма проблем Варненската корабостроителница да бъде продадена за 1 лев, заяви във Варна министърът на икономиката Петър Жотев, но потенциалният купувач трябва да е готов да покрие задълженията на завода от над 160 млн. лева. Нямат шанс РМД-та и инвестиционни фондове. Започват проверки на кораборемонтните фирми, които ползват мощностите на Корабния. Не би следвало сред тях да има фирми на бивши ръководители на завода, довели го до това състояние, категоричен е Петър Жотев. Ако има такива, те ще бъдат отстранени. Ще бъде даден ход и на ревизионния акт на Държавен и финансов контрол.
Съдийски произвол в дербито на кръга
"Спартак" (Варна) загуби домакинския си двубой с лидера в групата "Левски". Голът за сините отбеляза Дионисиев. Според спартаковци загубата е дошла след реферски произвол от страна на Георги Нарлев. Капитанът на домакините Пламен Тимнев заяви: "Ще запомня с лошо 100-ия си мач в "А" група. " Старши треньорът на тима Велислав Вуцов бе категоричен: "За първи път виждам моите футболистите да плачат, но за това има основателна причина. Реферът Георги Нарлев прекали. Не свири дузпа за нас, отмени два гола и не вдигна един червен картон. Ако той не бъде наказан, както подобава, аз имам намерение да извадя отбора от "А" група. Ако ръководството не е съгласно с мен, съм готов да подам оставка. " По време на мача и двамата треньори бяха изгонени от скамейката за реплики към съдията. От своя страна треньорът на сините Димитър Димитров-Херо заяви, че през второто полувреме съдията "обърнал свирката си", ощетявайки "Левски".
Хризантемите пожалват само японците
Не удряй жената дори с цвете... Защото и двамата може да пипнете контактна алергия
Плодовете и зеленчуците, които съдържат контактни алергени, могат да се консумират без опасност от получаване на кожни алергии. При контактна алергия причинителят попада в организма през кожата. Ако се поеме обаче по друг път, например чрез храносмилателната система, това не изостря чувствителността на организма, а води само до по-голяма поносимост. Затова малко японци са алергични към националното си цвете - хризантемата, защото го консумират като салата.
От имунологична гледна точка болният с контактна алергия не може, както, да речем, болният от сенна хрема, да се кали чрез хипосенсибилизация, т.е. чрез постепенно намаляване на чувствителността към алергените. С такъв вид лечение се влияе върху специфичните антитела, за да се потиснат реакциите. Най-сигурната терапия при контактната алергия е избягването на алергена, съветват с намигване лекарите. Защото имунната памет не е никак къса - и след години опазване организмът отново може да реагира.
Опасни растителни вещества се спотайват не само в природата. Изработените между 1929 и 1962 година филцови шапки били заглаждани с лаврово масло. Дафинововото дърво обаче предизвиква дерматити у много хора. Затова: не се обсипвайте прекомерно с лаври! Кожните екземи при домакините и готвачите могат да са следствие от честия контакт с чесън, аспержи и салати. Многобройните козметични средства, шампоаните, природните лечебни препарати в никакъв случай не се непременно безвредни, тъй като са от растителен произход. Тинктурата от арника например може да постави началото на алергия към сложноцветните растения тогава, когато се нанася наразредена. Кожни екземи се получават понякога от парфюмите и козметичните средства с добавка на канелово масло, пачули или лавандула. Търсенето на алерген в прополиса отведе отново до растителния свят: пчелният продукт се оказа производно на лепливите капчици по пъпките на тополите.
Не е казано обаче, че непременно трябва да е имало директен и съзнателен контакт с причинителите на алергии. Екземите по непокритите кожни участъци възникват не от слънцето, както често се смята, а от летящите влакънца или други дразнещи части на някои растения, като моминската или обикновената вратига. А често разпространените бурени могат да предизвикат дори алергични епидемии.
Игликата естествено не е единствена - в света има към 10 000 (около 300 в Европа) растителни видове, които предизвикват контактни алергии. Някои растения създават животоопасни проблеми за градинари, цветари и готвачи. Така например в Холандия уврежданията по пръстите - от лалета, а във Франция - от артишока, се смятат за професионални заболявания. На голямата цветарска борса в Хамбург при много търговци бил установен контактен дерматит, най-често от хризантемите (вероятно защото ги пипат, вместо да ги ядат), при лилиите и др. Най-тежки си остават алергиите от сенникоцветните. На шега или наистина, ги наричат растения пепелянки. Не само че трябва да ги изхвърлите от спалните си, но не ги и докосвайте. Защото всеки е алергичен към нещо, казват англичаните. И това със сигурност е понеделнишкото утро.
Христо Танев, управител на Института по воден транспорт, пред "Черно море"
В Института по воден транспорт не липсва работа
Визитка:
Г-н Христо Танев работи от 23 години в Института по воден транспорт - Варна. Започнал е като сътрудник, а по-късно е назначен за ръководител на секция "Екоинженерство". В момента г-н Танев е управител на института. Негов заместник е г-н Николай Петков, който преди това е работил повече от 14 години в СО " Воден транспорт" като специалист в сектор "Търговски флот"
- Г-н Танев, как се справяте с издръжката на института в последните години?
- Ние сме ЕООД, това значи, че трябва да се самоиздържаме. Успяваме да правим това главно чрез задачите, които ни се възлагат. Имаме поръчки, тъй като няма друг институт в страната, който да се занимава с воден транспорт. Можем да се похвалим, че ние винаги сме били на печалба. За пример мога да ви дам миналата година, когато чистата ни печалба бе в размер на около 20 хиляди лева. Радостен е и фактът, че никога не сме закъснявали с изплащането на заплатите, осигуровките на нашите служители, както и с данъците към държавата. Със собствени пари си купуваме и новата техника.
- Какви в момента са условията ви на заплащане, и по-точно каква е средната работна заплата в института?
- Нашите заплати са може би едни от най-високите в сравнение с тези, които се предлагат в другите подобни организации, дори и на фона на цялата страна. При нас в момента средното месечно заплащане е около и дори над 300 лева. Ние плащаме и всичките си данъци, осигуровки, тъй като при нас нищо не може да се скрие.
- Имате ли достатъчно поръчани проекти и задачи за тази година?
- Ние винаги сме имали тематика за работа поне за една година напред. Правим проекти за изграждане на нови пристанища, плитководи, съоръжения, терминали по морето и по Дунава и т.н. Най-интересното обаче е, че в момента нямаме нито една задача или тема, свързана с корабоплаването. Категорично можем да заявим, че това се получава не по наша вина, просто ръководството на параходството и бившето такова на Института по воден транспорт по редица причини обтегнаха доста отношенията си, и то във връзка със собствеността на сградата.
- Какви проблеми имате в това отношение и не ви ли пречат тези спорове?
- Тази неприятна конфликтна ситуация продължи може би повече от 4 - 5 години. Тя е причината да бъдат прекъснати чисто производствените ни взаимоотношения с параходство "Български морски флот", той всъщност е един от най-големите генератори на бъдещи задачи, на проекти. През годините имаше много съдебни дела, спорове и т.н. В тази връзка обаче може да се каже, че общо взето нямаме финансови проблеми. Имаме един единствен проблем и той се състои в това, че тази сграда се намира в района на пристанището, въпреки че едно време е строена за нашия институт. От осем години насам не е имало министър, който да не е прехвърлял собствеността на тази постройка поне два пъти - от СО "Воден транспорт" към БМФ, от там пък на пристанището, после обратно и т.н. Краус например два пъти ни е взимал сградата и един път ни я е връщал. Сега според последните решения чакаме заповед от министерството, и по-точно от Славински, пак да ни я върне. В споровете при преразпределението на тази собственост имаме поддръжката на депутатите Даниела Николова и Благой Димитров. Те са нашето лоби в София. Последния път трябваше да освободим сградата, като оставим дори и техниката, машините, компютрите си и вземем само канцеларските материали.
- Защо според Вас се получава така?
- Това е, защото не пожелахме да се приватизираме, а не пожелахме, тъй като стойността на собствеността, която трябваше да приватизираме, беше далеч от реалната. Бяха ни прехвърлили всички вътрешни помещения, които по принцип са неизползваеми и заемат три четвърти от цялата площ, за която трябваше да платим. Не пожелахме да пристъпим към подобна приватизация и като наказателен акт решиха да ни вземат всичко. Ако бяха взели само сградата, щяхме да премълчим и да се преместим под наем другаде, като по този начин щяхме да продължим работата си. Така че последния път не ставаше въпрос само за сградата, а и за оборудването, което е закупено с пари от резултатите на нашата работа. Никога не сме ползвали доставки от някакви организации, не са ни превеждани пари от различните фондове. Ако ни е трябвало нещо, заделяме от парите, които печелим, и го купуваме.
- Колко души останаха в момента да работят в този институт и в какви направления се развива дейността ви?
- 23-ма души са основният персонал и още 7 - 8 работят за нас на граждански договор. Ние никога не сме били на бюджет. При нас работят три секции - експлоатация на флот и пристанища, екология и техническа секция. Работим със всички поделения на водния транспорт, като се започне от Пристанище Видин, като се мине през АЕЦ "Козлодуй" и всички други пристанища и стигнем до Варна, Русе и Бургас, с които имаме най-много отношения.
- Имали ли сте кризисни периоди след 1989 година?
- Общо взето вече можем с основание да кажем, че сме успели да преживеем кризата. Имаше периоди, когато изобщо нямаше работа за такива институти като нашия не само във Варна. Сега, като се върнем назад, се очертават две кризи - едната веднага след 1990 година, когато институтът ни завари промените с около 150 служители, за които не може да се намери работа. Ние обаче сме доволни, че осигуряваме в момента препитание поне на 30 души. Според нас работата с течение на времето ще става все повече, поне така се надяваме. Преди част от персонала беше непроизводителен, запълваха се едва ли не само щатни бройки. По него време това беше възможно, тъй като СО "Воден транспорт" плащаше. Сега него го няма, няма кой да дава пари. Втората криза беше от преди 3 - 4 години, но тогава всички пострадаха.
- С какво се занимава вашият институт в момента?
- Институтът по воден транспорт в момента е някакъв хибрид между консултантска и научна организация. Дори в по-голяма степен сме наистина една консултантска фирма, което в интерес на истината не е никак лошо, защото това предполага и един по-модерен стил на работа. Съществува маркетинг, ние сами вече трябва да си продаваме продукта, да го договаряме, проекта, който се взима за работа, е задължително да бъде изготвен в по-къси срокове в сравнение с онези, които работехме навремето. Съмнявам се, че по качество те са били по-добри. Лошото е, че тази съвременна консултантска дейност се нуждае и от доста повече средства, които ние все още не можем да си позволим с цените, които реализираме. Нещото, от което имаме най-голяма нужда, е съвременната, изпреварваща информация. Ние в момента получаваме само "Държавен вестник", вестник "Труд" и "Народно дело". Не получаваме никаква друга текуща информация и литература. За сравнение преди години, когато СО "Воден транспорт" съществуваше, ние имахме един огромен абонамент от 15 - 20 специализирани западни издания, които никъде другаде в България не се получаваха в този обем. Информацията, която ни трябва от Интернет, също се заплаща. За съжаление все още не можем да си позволим да разполагаме с такава модерна информационна база, което много ни спъва. По този начин не можем да дадем на клиентите си ново, по-добро качество и по-задълбочено проучване.
- Какви са цените на продуктите ви в сравнение с преди 10 години?
- Общо взето цените на задачите, които работим, са много ниски в сравнение с тези на подобните институти. Поне 5 - 6 до 10 пъти в момента нашите продукти са по-евтини в сравнение с тези, които сме взимали преди 10 години.
Лошото е, че освен ниските цени, на които предлагаме проектите си, повечето фирми, които са ни клиенти, имат и финансови проблеми, като по този начин забавят плащанията си към нас. Получава се така, че оранизации като нашата са най-уязвими във финансово отношение и по този начин се задържа развитието ни. В този момент обаче не можем да се оплачем от липса на работа. Но ние все пак се нуждаем от по-големи проекти, не само от малките, всекидневни. Трябва да имаме работа, която е по-високо равнище и която да ни поддържа тонуса като научни работници, като участници в един такъв общоевропейски изследователски процес, тъй като повечето от тези големи проекти са насочени към създаването на някаква европейска инфраструктура.
- В какви проекти участвате сега?
- В момента завършваме участието си в един проект на ФАР, свързан с хармонизацията на българското транспортно законодателство със това на страните от ЕС. Самостоятелно работим и по задачи, свързани с бъдещето преструктуриране на пристанищата. Участвахме в корекциите на новия закон за вътрешни водни пътища и частта за пристанищата, и по-точно в правилника за приложението му. Това стана, чрез поддръжката на нашето лоби, и с подкрепата на Даниела Николова.
- Знаете ли вече в какви по-мащабни задачи ще участвате през тази година?
- Това не се знае, няма да бъде реално да кажем нещо конкретно, тъй като сме направили няколко заявки за проекти с чужди партньори, но не знаем на кого ще ги присъдят. Още нищо не може да се каже със сигурност: в кой от тях ще участваме, тъй като в конкурсите винаги участват поне 5 - 6 силни колектива от различни страни.
- Правите ли все още научни изследвания?
- В момента се занимаваме главно с научноприложна работа. За съжаление фундаментални научни изследвания вече не можем да правим. Занимавали сме се с много специфични задачи едно време. Сега обаче рискът за нас е много голям. На първо място можем да сложим, че едни такива фундаментални изследвания струват много пари, и после няма никаква гаранция, че те ще бъдат осъществени, отнемат и много време. От друга страна, ние можем да направим една много хубава разработка, която примерно цяла Европа да оцени, но за нея не можем да си вземем парите.
- Как стои въпросът с младите кадри при вас?
- Това е също много голям и труден проблем, свързан с намирането на кадри. Едно време, когато в предприятието имаше 150 души персонал, голяма част от тях бяха, включително и аз, млади работници, които се учехме. Сега трудно можем да си позволим да вземем например 10 души и да започнем тепърва да ги обучаваме. В момента при нас има само двама-трима кадърни младежи. Повечето от младите, когато се понаучат на нещо, си намират друга работа или решават в даден момент да си открият частен бизнес. Лошото е, че ние нищо не можем да направим, за да ги задържим. Едно време беше много престижно да работиш в такъв институт. На един конкурс се явяваха по 7 - 8 души, имаше много пречки, много сложни процедури и накрая се избираше само един. Другият съществен проблем е, че и самото обучение е много скъпо. Млади хора има, но те са необучени и ние не можем да си позволим да държим при нас един контингент от млади хора, за които знаем, че в момента не дават нищо и не са от полза, въпреки, че сме сигурни, че утре ще започнат да дават. Това положение е критично, защото фактически науката застарява, ние сме хора вече на над 50 години. След нас например в търговската част на корабоплаването няма да има служители, които да останат тук. Само в пристанищата може да остане някой, тъй като там горе-долу има някаква приемственост. Ами след това? По тази схема едно време имахме 7 секции в института, в момента са три. Жалкото е, че след 1990 година си отидоха първо младите.
- С кои свои колеги от другите страни поддържате добри взаимоотношения?
- Много добре си сътрудничим с подобни на нашия институт в Румъния, в Германия, в Австрия - по коридорите 7 и 8 на река Дунав. Очакваме и от там да дойдат нови разработки. Постоянно следим тенденциите в съседните на страната ни пристанища. Радостно е, че колегите не крият добрите и лошите неща. Този получен полезен опит ние се опитваме впоследствие да го внушим на директорите на нашите пристанища, но често един разбира, а друг не.
- Разкажете малко за историята на този институт. Кога по-точно е създаден?
- Много трудно може да се намерим точно някакво министерско или друго решение за създаването на този институт. Когато работеше процедурата по приватизацията, заинтересованите лица намериха документ, който показваше, че първият назначен служител в института е започнал работа през 1949 година. Това е г-н Стоян Иванов, който все още е жив и здрав и е изпълнен с желание да работи. Тогава Институтът по воден транспорт е бил част от Министерството на транспорта в София. Вече знаем, че официално, с постановление на Министерския съвет, през 1963 година е създаден този институт. Той се е намирал първо в сградата на БМФ, после в тази на СО " Воден транспорт", а през 1977 специално за института е завършена и сградата, която се намира в пристанището.
- Какво е съдбата на архивите ви. Имате разработки от преди 20 - 30 години, интересува ли се някоя от тях?
- Архивите се пазят в определено помещение, имаме библиотека от разработки. Тенденцията е, за което сме се разбрали с министерството, този архив да се използва и от други. За нас обаче, повечето от тези стари проекти и разработки имат по-скоро историческа стойност. Много често се случва от София да искат справки по различни проекти и ние им ги даваме. Преди имахме по три екземпляра, а сега са останали поне по два. Тук може да се намери проект отпреди 20 години, когато са строили пристанището, както и други наши разработки.
