Адвокат отсрочва делото срещу Чолаков
Втората инстанция срещу бившия общинар ще се произнесе през пролетта
Насроченият за петък процес във Варненския апелативен съд срещу бившия шеф на управление "Собственост и стопанство" Иван Чолаков няма да се състои, обяви вчера прокурорът по делото Искра Атанасова. Молба за отлагане на делото е депозирал един от адвокатите на Чолаков.
Най-вероятно тя е от Лилко Йоцов, коментираха вчера в съдебната система и припомниха, че заради заболяване на същия адвокат бе отложено и прословутото дело срещу шефовете на пирамидата "Алба бул" миналата седмица. Йоцов е защитник на обвинената в присвояване с особено големи размери управителка на офиса на пирамидата Десислава Чанева.
Както е добре известно, Чолаков получи 18-годишна присъда за подкуп от състав на Варненския окръжен съд през миналата година. Зад размера на наказанието някои видяха политическа поръчка. Факт е обаче, че се умуват изменения в Наказателния кодекс тъкмо в раздела за подкупите, защото това престъпление е заразно тъкмо за средното и високо управленско ниво в България.
На съдебния процес подсъдимият Чолаков поиска справедливост. След огласяване на присъдата му обаче адвокатите му заявиха, че разчитат на справедливост извън Варна и варненските съдилища. В петък, ако делото не бе отложено, най-вероятно Лилко Йоцов и Георги Гатев щяха да поискат обещаните след първата инстанция отводи на съдии. Дали ще изпълнят заканите си, ще чакаме да разберем до пролетта.
Европа ни завидя за АЕЦ "Козлодуй"
Заради поканата за членство в ЕС правителството клекна за централата
Първата ядрена електроцентрала на Балканския полуостров е трън в очите на Европейския съюз. Като опора на българската икономика АЕЦ явно пречи на някого, който трудно може да се причисли към приятелите на България.
След много пазарлъци, на 22 ноември миналата година синьото управление привидно втвърди позицията си за затваряне на четири реактора в атомната електроцентрала "Козлодуй". От изявление на президента Петър Стоянов пред "Файнаншъл таймс" се разбра, че страната ни се отказва да спира реакторите през 2002 - 2004 г. България смята да закрие първите два блока през 2004 - 2005 година, а другите два - през 2008 - 2010 година.
Българският държавен глава уточни, че тези срокове подлежат на преговори. Тогава се тиражира информацията, че Европейският съюз (ЕС) е поискал на последните тайни преговори от българските власти да затворят и четирите малки реактора точно в този срок.
Малко след това на шестата сесия на Световната асоциация на ядрените оператори ВАНО - Московски център се разбра, че дискутираните четири малки реактора са с повишена обезопасеност. Една от основните задачи на ВАНО винаги е била да отстоява експлоатацията на първото поколение руски реактори до края на технически обоснования им срок. Специалисти доказаха, че четирите 440-мегаватови енергоблока на АЕЦ "Козлодуй" са с равнище на безопасност, което е многократно по-високо в сравнение с изходното състояние на проекта.
Българската позиция не се хареса на европейския комисар по въпросите на разширяването Гюнтер Ферхойген, който по същото време йезуитски изрази увереност, че на 29 ноември ще се постигне споразумение с българското правителство, с което ще се премахнат пречките за започване на преговори с България за членство в ЕС. На онзи етап нито една от страните не каза кога България ще изключи четирите 440-мегаватови реактори на АЕЦ "Козлодуй", нито пък каква компенсация ще й бъде отпусната за това от ЕС.
Като капак на европейските лелеяния, на годишната среща на Българското ядрено дружество беше подчертано, че в продължение на четвърт век в централата не е допусната нито една авария, няма случай на здравословно увреждане на персонала или изменение на радиационния фон. Конференцията прие комплексна програма за повишаване на безопасността на първите четири блока и модернизацията на другите два реактора.
Изведнъж кабинетът реши да обсъди от "позиция на силата" с комисаря Гюнтер Ферхойген закриването на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй", както и икономическите условия пред страната ни. Надежда Михайлова обеща до последно да настоява за равнопоставеност на страните кандидатки по отношение на закриването на ядрените реактори.
От ЕС някак си се стреснаха, защото аргументите в полза на АЕЦ "Козлодуй" този път се оказаха регламентозни и в края на ноември еврокомисарят по въпросите на разширяването Гюнтер Ферхойген подписа с Надежда Михайлова меморандум за разбирателство. В меморандума се декларира политическата воля на България и на ЕС за изпълнение на двете предварителни условия, които Европейската комисия постави пред страната ни. Също така се констатира, че отпадат пречките в Хелзинки България да получи безусловна покана за започване на преговори за членство с ЕС.
В документа се посочва, че, отчитайки реалните последствия от по-ранното затваряне на атомните реактори, както и необходимостта от поддържане на конкурентоспособен енергиен сектор, Европейската комисия ще предостави в периода 2000 - 2006 г. безвъзмездна помощ за българската енергетика в размер на 200 млн. евро по линия на програма ФАР и заем до 250 млн. евро от "Евроатом" за повишаване на ядрената безопасност на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Втората половина от тази помощ ще бъде потвърдена през 2002 г., в зависимост от датите, които ще посочи България за затваряне на трети и четвърти блок на централата. Помощта ще се използва за изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци, проекти по извеждане от експлоатация, мерки за подобряване на енергийната ефективност, преодоляване на социалните последици от затварянето на блоковете, модернизация на електрическите подсектори и взаимовръзка на енергийните мрежи. Договорът за това ще бъде подписан през 2000 г. След съгласуване с Европейската комисия, България ще вземе решение за датите на затваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ, които ще бъдат преди досега предвидените - 2004 и 2008 г. Европейската комисия обеща да поеме през 2000 г. активизирането на международните финансови институции и други международни донори за подсигуряване на допълнителни фондове. Въпросният финансов пакет оставя отворена възможност за продължаване на финансовото съдействие за енергийния сектор на България след 2006 г. в съответствие с финансовите правила, валидни в този момент. Това обяви еврокомисарят Гюнтер Ферхойген пред премиера Иван Костов и то залегна като основен текст в меморандума за сътрудничество.
На 30 ноември правителството окончателно показа, че ще ходи по свирката на ЕС. Точно тогава от Европа прецениха като много положителни за ядрената сигурност ангажиментите на източноевропейските страни - кандидатки за членство в Евросъюза, да затворят всички свои неподлежащи на модернизация ядрени реактори. Изявлението беше направено, след като на 29 ноември България обяви, че ще затвори преди 2006 г. четирите най-стари реактора на българската АЕЦ. ЕС обеща да отпусне още финансова помощ, като част от нея бъде дадена при известни условия. Дипломатично беше подчертано, че след като България, Литва и Словакия вече са изпълнили това условие, се очаква да бъдат поканени на 10 и 11 декември в Хелзинки за започване на преговори за присъединяване към ЕС.
Но имаше видни държавни глави от Европа, които не харесаха методите на ЕС. Финландският премиер Паоло Липонен отправи критика към Европейската комисия и Австрия за това, че изискват от страните кандидатки за ЕС да затворят своите ядрени електроцентрали. Министър-председателят на Финландия даде за пример България, от която през ноември комисията поиска да изключи четири реактора на атомната електроцентрала "Козлодуй", преди да започне преговори за членство, но не спомена отмятането на синьото правителство.
По случай Студентсткия празник Константин Каменаров, говорител на премиера Иван Костов, направи изявление в Министерския съвет преди срещата на върха в Хелзинки. Той заяви, че с подписания на 29 ноември меморандум между България и Европейската комисия са били постигнати три много важни цели - компромис, първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат закрити до 2003 г., сроковете за блоковете трети и четвърти да бъдат договаряни през 2002 г., България да си гарантира получаването на сериозен финансов пакет за развитието на енергетиката, който включва безвъзмездна компенсация до 200 млн. евро и заем от 250 млн. евро, който ще получим още в началото на идната година при изгодни условия. Не стана ясно само за колко време ще стигнат отпуснатите пари.
На 10 декември депутатите дадоха разрешение на Министерския съвет да води преговори за сключване на гаранционни споразумения с американските Ситибанк и Ексимбанк, с руската Експортимпортбанк и с Евратом. Кабинетът ще преговаря за получаване на общо 362 млн. евро. Средствата ще бъдат отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" и НЕК за модернизация на пети и шести блок на АЕЦ. Офертите на Ситибанк, Ексимбанк, Експортимпортбанк и Евратом бяха избрани пред други - на немски и френски банки, заради по-изгодните финансови условия. Заемът е за срок от 20 години.
Програмата за модернизация предлага мерки, които целят повишаване на безопасността и надеждността на пети и шести енергийни блокове, подмяна на критичното оборудване и подобряване на работата чрез въвеждане на система за управление на информацията. Предвижда се програмата да бъде осъществена за шест години на два етапа. Първият ще бъде финансиран със собствени средства на АЕЦ "Козлодуй", а вторият ще бъде извършен чрез външно кредитиране. Финансирането ще подлежи на договаряне, тъй като се очакваше приключването на срещата на върха в Хелзинки.
Там пък ЕС отново настоя за спиране на АЕЦ "Козлодуй" и еврокомисарят по въпросите на околната среда предупреди страните - кандидатки за членство, да не забравят екопроблемите в стремежа си по-бързо да постигнат критериите на Европа в другите области. България, Словакия и Литва да обещаят да закрият опасните си атомни електроцентрали в по-кратки срокове от тези, за които страните се споразумяха с Европейската комисия. Натискът към АЕЦ "Козлодуй" се засили, а според ЕС 120 млрд. евро ще са нужни на всичките 12 страни - кандидатки за членство, за да се приведат стандартите им за околна среда до нормите на ЕС.
Поне АЕЦ "Козлодуй" нямаше проблем 2000. Всички реактори и турбинни системи, както и технологичните системи, свързани с безопасността на ядрените блокове в електроцентралата, бяха изпробвани два пъти и посрещнаха милениума в пълна изправност.
Провалилият се син премиер Иван Костов не вдяна, че искат да закрият АЕЦ "Козлодуй" и вече запразнил за Нова година, обяви, че България ще остане енергиен център на Балканите. Според него решението за закриване на първи и втори реактор на ядрената ни електроцентрала не може да бъде обвързано със строеж на АЕЦ "Белене". Министър-председателят увери, че спирането на ядрените мощности няма да доведе до загуби за българската икономика. Три топлоелектроцентрали щели да компенсират спрените ядрени мощности. Според Иван Костов "България е енергиен център на Балканите не заради АЕЦ "Козлодуй", а поради това, че ние имаме концентрация на много мощности за произвеждане на електроенергия. Дори АЕЦ "Козлодуй" да спре, ние ще бъдем енергийният център на Балканите, защото ще станем преносител и преразпределител на енергия от ЕС. През нас ще минават мрежите на ЕС за Турция! " Не се уточни защо трябва да се връщаме във времето на Джеймз Уат и парните машини!
Но Ситибанк, Ексимбанк и Росексимбанк нямаха предразсъдъци и на 7 януари решиха да отпуснат $380 млн. кредити за модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". За 1999 г. централата произведе 16,035 млрд. киловатчаса, от които 8,329 млрд. - от двата хилядника.
Само преди няколко дни (21 януари) Международната агенция по атомна енергия (МАГАТЕ) предложи да разработи план за разтоварване на горивото в АЕЦ "Козлодуй". Експертите от агенцията осведомиха правителството, че България може да не бърза с изваждането от експлоатация на трети и четвърти блок на ядрената електроцентрала. Но в случай на желание да бъде извършено това, МАГАТЕ се ангажира да изработи план за разтоварване на горивото от реакторите и да бъдат спазени всички норми и стандарти по ядрена безопасност.
От МАГАТЕ изтъкнаха, че ЕС трябва да вземе под внимание докладите на специализираните организации, преди да упражни някакъв натиск или изисквания към страните кандидатки. Подкрепата идва малко "след байряма", защото премиерът Иван Костов беше приел всички изисквания на ЕС по въпроса. Пак тогава стана ясно, че в случай на спиране на АЕЦ "Козлодуй" режим на тока грози България. И то в началото на ХХI век!
В пристъп на гениалност председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) Георги Касчиев изчисли, че изкупната цена на произвежданата електрическа енергия от АЕЦ "Козлодуй" след 2001 г. ще бъде $2,1. Според спеца, ако до 2003 г. не бъдат създадени генериращи мощности в 220-киловолтовата система, захранването на цялата Североизточна България, което идва от първи и втори блок на централата, ще бъде преустановено.
Изведнъж на 24 януари синдикатът "Промяна" зае проправителствена позиция, скочи срещу ръководството на АЕЦ "Козлодуй" и го обвини в безстопанственост и корупция. Шефовете контрираха, че дейността на синдиката в този момент обслужва личните интереси на председателя на структурата на "Промяна" в АЕЦ Владимир Белев, който бил отстранен още през миналата година от заеманата тогава длъжност началник обща канцелария в централата, заради несправяне с работата и системно нарушаване на трудовата дисциплина. Срещу Владимир Белев има внесени в прокуратурата молби за клевета на длъжностни лица. Проведената в края на 1999 г. финансова ревизия в АЕЦ не е установила нарушения, твърдят от ръководството.
Оказа се, че на Запад има повече противници на ултиматума на ЕС за незабавно спиране на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", отколкото в синьото ни правителство. "Реконструкцията на ядрената ви електроцентрала е възможна и необходима", каза преди дни директорът на департамента за безопасност на ядрените инсталации в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Аник Карнино. От тук следва, че по вина на управляващите е възможно България да бъде вкарана в енергийна катастрофа.
Още възможности за електронни разплащания предлагат разработчиците на
Системата ePay.bg на Datamax ще предложи още възможности до края на януари. За да се извършват безкасови разплащания в Интернет, ще е достатъчно само платецът да бъде регистриран като неин потребител (а не и получателят на превода, както е досега).
Чрез ePay.bg клиентът картодържател ще има достъп до списък от търговци, сред които НЕК, "Водоснабдяване", осигурителни фондове и др., и ще си спестява въвеждането на данните за избрания получател на превода. Така се редуцира и вероятността за грешки. В случай че се попълват данни за търговец, който не фигурира в списъка, виртуалните терминали ще сигнализират.
Новите функции са много удобни за периодични плащания. Потребителите могат да настроят системата, така че да ги "подсеща" за изплащането на сметките им навреме.
Второ нововъведение на Datamax ще влезе в действие през февруари. То не е свързано с Интернет, а улеснява електронните разплащания от банкомати.
Картодържателите ще могат да извършват плащания към регистрирани търговци. Удобството за тях ще е, че могат от банкомата да видят дължимите суми и да платят сметките си към много доставчици от едно и също място.
Проди предлага: българите без визи
Европейската комисия съобщи днес, че ще предложи да бъде отменено изискването за визи за гражданите на България и Румъния, които искат да посетят държави от 15-членния Европейски съюз.
Радиошоу
Вчера БНР се радваше. На себе си. Програма "Хоризонт", първата, навърши 65 години. Неостаряла. Единствена и без реална конкуренция.
Между стържещите патефони и бръмливи речитативи от Златния фонд прозвуча забравеният незабравим глас на Божана Димитрова. Като балсам. Като мехлем. Тя погали разтерзания ни от технозвуци слух и разговаря с нас.
За какво? За най-болезненото нажилване на журналистическото съсловие. За монолитното синьо гласуване на глобите за клевета. Също толкова монолитно, колкото и гласуването на по-високи депутатски заплати. На нови мерцедеси. На шесткратния бюджет на Министерския съвет.
Божана Димитрова нарече нещата с истинското им име: цензура. А тя знае за какво говори. Защото е била водеща (журналистка) и в по-онова време, и в по-ново време.
Тогава защо се почуди, че няма спомен напоследък да е виснал орден "Стара планина" или "Кирил и Методий" връз шията на някой народен български журналист? Макар че, добави тя, дали Ана на шия, или Петър на шия - все тая.
Ние не плачем за медали. Стига ни тая награда, че народните избраници пълнят гащи от нас. Иначе нямаше да се заканват на президента, че и да върне поправките в НК, пак ще гласуват същите глоби.
Разчистват пътя на Чарлз и Камила
С големи букви на първа страница вчера водещите британски вестници съобщиха, че Англиканската църква ще разрешава църковен брак на разведени. По този начин тя ще наруши традиционното християнско учение, че бракът е за цял живот.
Скандалът с парахода "Кооператор"
Варненските финансови пирамиди не са от вчера
На 25 септември 1928 г. на стотина метра от пристана на с. Гьозекен (дн. Обзор) при абсолютно тихо море потъва параходът "Кооператор".
Скандалната морска катастрофа става тема Х1 за периодичния печат, но журналистическите разследвания достигат само до безспорното заключение за безотговорния и некомпетентен капитан и догадки за това кой стои зад цялата тъмна история, изпразнила джобовете на стотици бедни съдружници на корабособственика.
Ако върнем лентата назад, ще видим, че случаят е аналог на доскорошните варненски финансови пирамиди, само дето главните действащи лица преди инцидента са се радвали на широка обществена подкрепа. На 31 октомври 1926 г. във Варна е създадено Българско корабоплавателно кооперативно дружество "България". Уставът му е утвърден от Варненския окръжен съд с решение Х 3734 от 18 ноември с.г. Веднага в печата стартира активна пропагандна кампания под мотото "Бъдещето на България е в кооперацията - само чрез нея нашата малка България ще излезе от грозящата я стопанска криза".
Вестниците поместват "Апел-подписка" на управителния съвет на дружеството към популярните банки, кооперациите, синдикатите, Българския народен морски сговор (БНМС), Съюза на българските моряци, служещите в Морската и Речната полицейска служба и всички български граждани. В обръщението, написано изцяло в духа на пропагандната кампания на БНМС "Към морето и Дунава - за напредък", се казва, че "Жив капитал - подготвени моряци нам не липсват, обаче сме беден народ и ни липсват средства за покупка на параходи". Дават се за пример малките като България европейски държави Дания, Белгия и Холандия, в които кооперациите са издигнали жизненото равнище на населението. А в Италия кооперативно корабоплавателно дружество успешно експлоатира "няколко параходи, от които два презокеански".
Условията за участие в дружеството са абсолютно либерални. Капиталът е в дялове и е неограничен. Всеки дял е по 500 лв. (за сравнение - годишният абонамент на популярното тогава списание "Морски сговор" е 120 лв.).
Членове на кооперацията могат да бъдат както отделни лица, така и колективи (фирми, дружества, общини и т.н.). Обещанието е дружеството да раздава 60 % от чистата печалба като производствен дивидент. На човек, сложил някой лев настрана, не му остава нищо друго, освен да се присъедини към лозунга: "Напред към Кооперацията за създаване мощно родно корабоплаване!"
Инициаторите на делото, заели място в управителния съвет, са хора, вдъхващи доверие: Илия Петрушев - държавен адвокат, Кръстьо Петков - търговец, председател на Варненската стокова борса, инж. Велико Маджаров - началник на пристанищните работници, Андрей Шотов - индустриалец мелничар, Иван Кремъков - търговец и делегат на Бургаската търговско-индустриална камара, Кирил Тенчов - подпредседател на Стоковата борса, Филип Рафаилов - директор на банка "Плуг" в Провадия.
Председател на проверителния съвет е окръжният данъчен началник Аврам Тодоров, секретар - Жеко Желябов (адвокат и общественик), а член - Леон Майер - счетоводител в стъкларската фабрика.
Най интересна е фигурата на т.нар. почетен директор - Х. Пайкурич.
Същият е морски капитан, притежаващ собствена корабна агенция и вероятно съкооператорите са се надявали, че той ще осигури изгодна покупка на параход и ще му намери още доходни ангажименти. Участието на Пайкурич е може би само една от причините БНМС да не подкрепи безрезервно начинанието, въпреки че предоставя страниците на своето издание (вероятно не съвсем безплатно) за реклама на кооперативното дружество.
Пайкурич е директор на Българското търговско параходно дружество, когато то през 1904 и 1906 г. закупува неудачните за неговите линии параходи "София" и "Кирил", от които се отървава по-късно с големи загуби.
Държавните субсидии обаче по 50 000 златни лева за всеки новозакупен кораб на БТПД са разпределени междусъакционерите, а парите от комисионите отиват в джоба на Пайкурич. След две десетилетия обаче това отдавна е забравено.
На своя V редовен събор, състоял се през август 1928 г. в Търново, БНМС изслушва доклад от главния секретар капитан-лейтенант Георги Славянов "Кооперативното корабоплаване в България" и решава да заеме неутрална позиция по въпроса, като предоставя страниците на списание "Морски сговор" за открита дискусия. А Славянов твърди, че кооперацията е неприложима в нашето търговско корабоплаване, където е необходим "голям капитал и отлично познаване на особеностите на международната морска търговия". Изчисленията на офицера показват, че за да потръгне, такава кооперация трябва да разполага минимум с 20 млн. лв. А за това са необходими 4000 кооператори, които да внесат по пет дяла от по 1000 лв. Но могат ли се намери в България поне 400 души, разбиращи от морска търговия и как пък 4000-те души ще управляват своята кооперация?
Въпреки всичко Славянов допуска възможности за кооперативната форма в корабоплаването, но само ако са налице три условия: основният капитал да бъде само от дялове, без заеми; опитно и компетентно ръководство, обладано "до голяма степен от чист идеализъм" и осигуряване на държавно участие под формата на редовен кредит и строг финансов контрол. Нито едно от тези условия обаче не е изпълнено, с изключение може би на голия идеализъм в част от съакционерите в ръководството. Съюзът на българските моряци, който обичал да играе опозиция на БНМС, чрез своя орган защитавал обратното становище: "Кооперация "България" се роди, за да възкреси българското корабоплавателно дело". В продължение на две години (1926 - 1928) се организират само 396 кооператори с 1952 дяла от по 500 лв. На практика обаче дяловият капитал вместо 976 000 достига едва 796 000 лв. Парите били малко за закупуването на кораб, но за малка стара бракма стигали. На 2 август 1928 г. над 84-тонното параходче "Кооператор" се издига български флаг. За сравнение - музейният експонат "Дръзки" е 97,5 т. Новозакупеният плавателен съд е на преклонната 41-годишна възраст, но пък иначе английско производство, и е бил експлоатиран в каботажното плаване край гръцките и турските брегове. Че бившият "Ерини"(гр.) - "Дорулук"(тур.) - е неподходящ за нашите условия, било пределно ясно още преди покупката. Под турски флаг корабчето вече било пробвано за превоз на пътници между Варна и Балчик, но когато натоварва 160 души на горна палуба (няма пътнически кабини, а само два товарни трюма), единствено тихото море отървава пасажерите само с лека уплаха и яко измокряне. На всичкото отгоре спасителните средства на борда са само 5 спасителни пояса и лодка за 6 души. Газенето му пък не позволява заставане на мостчето пред Морската градина.
Въпреки това кооператорите броили 663 000 лв. за иначе прясно боядисания "Кооператор" и след като Пайкурич сложил комисионите в джоба си, препоръчал превозването на дърва за огрев от Гьозекен до Варна. При първия рейс пренасят 43 тона - колкото е разрешената товароподемност на кораба. Печалба обаче това не носи и управителният съвет разпорежда на капитана да вземе 55 тона, което едва не довело до обръщането на неустойчивия "Кооператор" пред нос Галата. Но и това не стряска бързащите да забогатеят, които, без да се замислят, разпореждат товар от 60 тона, което довежда до гибелта на кораба.
Капитанът Георги Стоев, известен с прякора си Каракапитана и с авторитета си на добър практик сред варненските гемиджии, не благоволява да следи натоварването, а предпочита да си доспи в каютата. Хамалите нахвърлят дърветата както им падне и още по време на вдигането на парата в котела преди тръгване "Кооператор" загребва с левия си борд вода и след 10 минути се оказва на дъното на 3,5 м дълбочина. Каракапитана най-после се събужда, но вместо да организира екипажа за борба с нахлуващата вода, първи втурва да се спасява. От стоящите наблизо на котва турски ветроходи също не предприели нищо.
Първи на другия ден идват на помощ военните моряци от миноносеца "Строги" и от бреговия граничен участък. Под ръководството на лейтенант Стефан Цанев (бъдещ командващ флота) с подръчни материали корпусът е укрепен и подготвен за изпомпване на водата. Варненският пристанищен влекач "Осъм" обаче е без помпа, а бургаският "Левски" идва на другия ден, когато надигналото се вълнение не позволява работа по потъналия кораб. Бурята свършва своето и по-нататъшните опити само констатират, че на "Кооператор" му е отредено да си остане на дъното.
В печата се надига вълна от негодувание срещу управителния съвет на кооперацията. Задава се въпросът какво е щяло да стане, ако параходчето се е обърнало с пътници в открито море. Оказва се, че грохналата самоходна барака не само е нямала никакви спасителни средства, но не е била и застрахована. На бял свят отново излиза липсата на нормативна база и на институция, която да осъществява контрол върху корабоплаването под български флаг. Става безпределно ясно, че българските пристанища не разполагат с никакви специализирани кораби и техника за оказване помощ на бедстващи в морето.
Така заради комисионите, получени при покупката на един негоден кораб, изгарят спестяванията на 396 души дребни собственици от цялата страна.
Няма съд, няма виновни, има само присъда над идеята за кооперативното корабоплаване и отдръпване на дребните акционери от всичко, свързано с морето. Разликата между първата варненска финансова пирамида и тези, които изникнаха след 1989 г., обаче е твърде съществена. През 1928 г. в морето отидоха парите на 396 души, а в края на века в пирамидите потънаха парите на мнозина, които ги бяха спечелили в морето. Всеки тарикатлък с времето си. В морето може и да намалеят рибите, които са готови да налапат и голата кукичка на въдицата, но на сушата те никога няма да свършат.
"Кооператор" - корабът, който остава с най-безславна биография в историята на нашето корабоплаване, по време на освещаването му във Варна, август 1928 г. След Сиромашков и Аврамов само и.д. Варненските прокуратури да направят молебен за началници без и.д. пред името им
Днес е сряда и както се пее в една песничка - не се сяда. В сряда целокупното войнство на Темида обаче седи и слуша основно радио. Идат ли добри новини от София, или Варна пак е белязана да бъде и съдебна провинция. Да речем, да речем - като Кърджали например, където прокуратурата е на път да се превърне в манастир с един монах, ако не се брои "изгодата" в този кърджалийски съдебен манастир да се натирят неудобните, съгрешилите или пенсионираните грешници на системата.
Според най-актуалния слух за следващи каторги в съдебни провинции вече се спряга другият край на диагонала на държавата. Видин също е кът с кадрите, смятали висши кадровици на съдебните монаси. И човек с умиление се размечтава за стройното районирано приемане на кандидат-студенти според нуждите в съответния район. Днес обаче България е люпилня на правни кадри в цели 13 или 14 юридически или смятащи се за такива факултета, пръснати от Горна Джумая до Бургас. Варненската люпилня на такива бъдещи съдебни кандидати е особено благодатна с всичките си три адвокатски факултета. Адвокатски, защото почти няма студент по право в тях, който да не си представя розовото си бъдеще като топадвокат, дори и под номер хиляда и... във варненската или други адвокатски колегии. Но това е друга тема.
Близо пет години Варненската окръжна прокуратура се управлява от временни шефове. След смъртта на Христо Грудев главният прокурор Иван Татарчев възлага ръководни функции на и.д. окръжен прокурор на Лъчезар Добрилов. Татарчев търси усилено идеалния окръжен прокурор за шеф на Варненската окръжна прокуратура. През 1995 година Висшият съдебен съвет назначава с пробен шестмесечен срок тогавашния адвокат Георги Аврамов за окръжен прокурор. Едва след това Георги Аврамов е назначен за титуляр.
Аврамов напусна сам поста миналата година на 2 юли, защото смяната във върховете промени видимо и критериите за идеалния варненски окръжен прокурор.
След Аврамов Варненската окръжна прокуратура продължи по стара традиция да се ръководи временно. За и.д. бе определена от апелативната прокуратура Мария Караславова, която има най-голям трудов стаж в обвинението. До преди няколко месеца, когато главният прокурор Никола Филчев реши да командирова в родната си Варна също като и.д. Ради Тодоров.
Не по-различно стоят нещата и във Варненската районна прокуратура. След напускането на Иван Сиромашков, когото бившият главен прокурор успя да открие чак в силистренската адвокатура, титулярското място остана свободно. Малко време и.д. районен прокурор бе Ани Помакова, после тя бе преместена във Варненската окръжна прокуратура заедно с Радослав Лазаров. После Лазаров бе командирован във ВРП като и.д. районен прокурор, какъвто е и досега. Много среди след смяната по върховете.
Положението ни риба, ни рак действа твърде дезорганизиращо на етажите на "неблагонадеждните", както на шега наричат в съдебната система прокурорите, тъкмо заради факта, че нито един от действащите от години наред не бе по мярка и размер на главните прокурори, че да оглави варненските прокуратури. Нито един от системата не успя да получи доверието на Иван Татарчев, Филчев по всяка вероятност също ще използва наследената традиция.
Липсата на титуляри е нездравословно и заради дузината мераци в съдебната и извънсъдебната система да седнат в стола на варненския окръжен прокурор. Първото условие очевидно е шефът на окръжните прокурори да не е действащ прокурор. Това не означава, че не може да бъде съдия обаче. Ако ме поканят, ще оглавя окръжна прокуратура, заявил публично желанията си варненски съдия с около пет години в системата.
Явно обаче, да не си прокурор е необходимо, но недостатъчно условие за възловия пост, контрират запознати.
Областната администрация дава последната си дума кой може и какъв трябва да бъде окръжният прокурор, категорични са запознати. Добрин Митев публично отрече правото си на негласно вето върху избора на окръжен прокурор, вероятно същото ще стори и Веселин Динков.
Случката с назначаването на Юлиян Георгиев вместо за окръжен, а всъщност за прокурор в окръжната прокуратура, донякъде издава кой командва парада във Варна. Само че скандалът бе покрит, защото щеше да хвърли допълнителна сянка в общото негативно отношение към областните варненски началници.
Търси се окръжен прокурор, който ще може да замижва пред далавера като захарната, ощетила бюджета с пет милиарда лева стари пари. Иначе защо най-грандиозната липса на 10 000 тона захар и до днес ще бъде засекретена и на полицейско, и на административно, и на прокурорско ниво и всеки въпрос за това ще потъва като вода в пустинята. Защото борбата с престъпността, най-вече организираната икономическа престъпност, все си мисля, че бе задача Х1 в програмата на кандидат-кмета Добрин Митев.
Вероятно обаче не е в програмата на областния управител Добрин Митев.
Или бъркам нещо властите и разделението им. Дори и така да е, ще спечели държавата.
Днес е сряда. Слушайте радио!
Социологът проф. д-р по история Петко Близнаков пред "Черно море"
Тревожният вик на социологията заглъхна в шума на банкнотите
ВИЗИТКА
Учен, чиято огромна заслуга е създаването и апогея на социологията във Варна и България. Проф. Петко Близнаков е роден на 19 ноември 1926 г. в с. Блъсковци, Еленско. Той е един от първите преподаватели по социология във Варна. Чете лекции и по икономика и история. Има над 230 научни публикации. В уютната си скромна вила с огромна градина, която поддържа със съпругата си, той е събрал повече от 20 000 тома. "Любознателен съм. " Така оправдава двете стаи, препълнени до тавана с книги. Проф. Близнаков в момента преподава социология и стопанска история във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".
- Проф. Близнаков, вече половин век Вашият ден преминава в университетските зали. На колко студенти сте преподавали?
- Винаги съм бил много натоварен, защото съм вършил по няколко неща едновременно. В гимназията работих и учих. Родителите ми бяха бедни хора. Аспирантурата завърших задочно. Започнах да чета две дисциплини - история и социология. Преподавах в три университета - ВИНС, Медицинския и Техническия. От моите аудитории на изпитните маси са сядали повече от 40 000 студенти. Но аз никога не съм бил комерсиално настроен. В основата на моята психика стоят любознателността и стремежът това, което науча, да предам на другите.
- А с какво се промени студентът през тези години?
- Както всичко останало, така и студентите се променят. Знаете, че за представители на първите студенти се приемат тримата мускетари - с наметало и шпага. Когато аз бях студент, бяхме много самостоятелни. Не чакахме да получим знания само от лекцията. Даваха ни много литература, която трябваше да изчетем. През 60-те, 70-те години се появиха студенти, които искат учебници. Правителството отпусна кредит и започнаха да се печатат. А сега студентите ме питат от коя до коя страница да четат.
След време може да четат само отделни пасажи.
- Може би защото у нас се налага американският модел, че времето е пари.
Сега се търси синтезирана информация и бързата реализация на идеите.
- Така е, но човешкият мозък изисква време да усвои някои неща, които да достигнат до подсъзнанието. Така след време излизат като интуиция.
Самостоятелността в действието започва като самостоятелност в мисленето.
Това се опитваме да създадем сега в университета, защото студентите започнаха само да наизустяват материала, без да го разбират. Аз винаги оценявам по-високо собствената мисъл, извода, до който студентът е достигнал сам. Несамостоятелния човек го водят другите.
- Еуфорията във висшето образование не предизвика ли принизяване на изискванията към студентите?
- Съгласен съм с вас. Три са причините за това принизяване. Първата е големият брой студенти. От това произтича прекомерно натоварване на преподавателите и те не могат пълноценно да проверят знанията на студентите. За да не сгрешат, оценяват ги с тройка. Втората причина е, че студентите се явяват на късмет: ако стане, стане. И третата - изпитът не се заплаща. Навремето семестриалните такси бяха ниски - 1500 лв. (една пета от заплатата тогава), но изпитът се заплащаше 200 лв., а при второ явяване - 400 лв. Как ще поискаш от родителите си 400 лв., че са те скъсали? Аз предлагам и сега да се намалят таксите, а да се заплащат изпитите. Така студентът ще чете повече и няма да губи и своето време, и времето на преподавателя.
- Вие сте създател на социологическото дружество във Варна и един от най-последователните популяризатори на социологията в България. Как оценявате развитието на тази наука през последните години?
- Социологията във Варна се появява, когато се основава Висшето търговско училище. Първите преподаватели бяха доц. Димитър Ганев, доц. Георги Петров, софийският преподавател Никола Агънски.
През 20-те и 30-те години икономическите дисциплини във висшето търговско училище бяха социологизирани. Но през 1948 г. се извърши преустройство във висшето ни образование и социологията се сне от учебния план.
Социологията бе обявена за буржоазна наука. Това продължи до 1958 г. Аз не възприемах тезата, че социологията е буржоазна наука, защото виждах в нея общовалидни теории. За първи път проф. Живко Ошавков в своята книга "Историческият материализъм и социологията" обяви, че социологията е нефилософска, а частна наука. Така, както не може да кажем, че физиката, химията и останалите природни науки се делят на буржоазни или социалистически.
Във Варна за първи път започнаха да се четат лекции по социология. Едва след това социологията бе въведена в Университета за национално и световно стопанство в София и Свищовската стопанска академия. А първото социологическо изследване във Варна беше през 1961 - 1962 г. Колкото и да е странно, центърът на социологическите идеи стана катедра "Философски науки". Искам да спомена трима учени, които ми даваха подкрепа тогава - проф. Константин Тодоров, проф. Васил Ванков и доц. Мария Цонева.
През 1967 г. групата, която правеше социологически изследвания, се обособи в дружество, на което ме избраха за председател и такъв останах до 1992 г. Но може да се каже, че едва през 60-те години социологията стана "гражданин на Варна", т.е. внедри се в живота на варненци. Най-голяма заслуга за това имат промишлените и строителните предприятия. БМФ проведе едно изследване под мое ръководство за дисциплината на персонала. В завод "Първи май" също се проведе голямо изследване за междуличностните отношения. Интересното е, че нашата социологическа теория и практика е в унисон със световния опит. Ние възприемахме структурнофункционалната теория на Парсънс. По това време западноевропейските общества правеха изследвания за човешките взаимоотношения. Без подкрепата на тези предприятия социологията нямаше да пусне корени във Варна.
- А кой финансираше тези първи изследвания?
- Всичко се правеше безплатно. Заплащаше се само хартията и машинната обработка на информацията. В началото просто трябваше да покажем какво можем; че от социологията има полза. Доказвахме, че социологията в развитите страни като САЩ и държавите от Западна Европа помага на общественоикономическото им развитие. Трябваше да създадем вкус към събирането на информация, към обратната връзка. Една институция се превръща в социална система едва когато се създаде обратна връзка.
Социологията помага за това. През 70-те години поставихме ударения върху социалното планиране. Лично получих покана от Белгия да работим съвместно, но ние не разполагахме със средства, за да реализираме този проект. И едва през 80-те години нашите изследвания, свързани с проблемите на обществените организации, започнаха да се заплащат. Почти 20 години сме работили без пари. Сега социолозите работят за издигане рейтинга на политически партии и личности. Социологията се комерсиализира. А старата социология беше икономизирана. Ние изследвахме дисциплината, човешките отношения, бюджета на времето на българите. Но и сега Варна е голям социологически център. В момента работят две големи ядра - едното са висшите училища, където се преподава тази наука и се правят изследвания. Второто е обединението на професионалните социолози около АПЕА и столичните социологически агенции. Варненският свободен университет е един конкурентен център за социологически изследвания. В почти всички специалности се изучава социология. Аз преподавам по специалностите публична администрация и политология. Преди една година създадохме и социологическа лаборатория, в която сега сътрудничат 51 студенти и преподаватели. Така се осигурява обратната връзка между студентите и административното ръководство. В момента изследванията, които се правят, са скъпо платени, за разлика отпреди.
- Колко струват сега тези изследвания?
- Милиони левове. Но изследването за отношението на варненци към органите на местната власт, което направихме във ВСУ "Черноризец Храбър" по поръчка на фондация "Младежки форум", струваше 200 нови лева и десетината студенти, които участваха, получиха по около 20 лева.
- Не се ли политизира сега социологията? Може би започна демонстративно да обслужва политически интереси и започна да работи за финансовите облаги на различни групировки.
- Може би е така. Всяко изследване извежда на преден план институцията, която го е поръчала и която плаща. Навремето имаше един случай, когато ми донесоха готов доклад. От мен се искаше да направя изследване в съответствие с изводите в доклада. Ами ако данните покажат нещо, различно от вашите анализи, попитах аз. Не, ще ги направиш така, че да съвпаднат. Аз категорично отказах да работя по този начин.
- За равнището на социологията в България, и специално във Варна, е показателен и фактът, че тъкмо в нашия град се е провел световният конгрес на социолозите? Защо избраха точно Варна за тази проява?
- Първо трябва да кажа, че говорим за единствения конгрес, от общо 15-те, който се е провел в социалистическа страна. Това е голямо признание за българската социология. Специална делегация дойде във Варна, за да се запознае с базата. Отпуснаха ни 400 000 долара, за да подобрим сградата на настоящия Икономически университет и Двореца на културата и спорта, където бяха основните заседания. И за година и половина всичко бе ремонтирано. Седмият световен конгрес на социолозите се проведе от 30 август до 6 септември 1970 г. Около 3000 учени дойдоха във Варна. След конгреса в Икономическия университет се разгоря дискусия кое има водеща роля в развитието на обществото - науката или политиката?
Политиката винаги трябва да се съобразява с науката, а не обратно, както се получава. И сега мисля, че политиката се бърка в науката и греши.
Както сгреши и старата социалистическа политика, като се постави над науката.
- Като бивш журналист и изследовател на варненския печат, според Вас какво се промени във варненските вестници през периода на преход?
- През 1947 - 1948 г. бях журналист във вестник "Народно дело". Тогава бяхме трима репортери - Ешуа Декало, Санка Чаушев и аз. Аз пишех за индустриалните предприятия. Тогава се научих да наблюдавам, да общувам с хората и да събирам информация.
Така започнах да изследвам и варненския печат. Изчел съм всички вестници, които са излизали във Варна от началото до 1944 г. в продължение на 15 години. Те бяха общо 400. Първият местен вестник е излязъл през 1881 г. и се е издавал от Георги Кърджиев. През 30-те години до 1944 г. в града са излизали 3 всекидневника - "Варненска поща", "Варненски новини" и "Черно море". Тогава градът е бил с 60 000 жители, а сега е с три пъти повече. Разликата между сегашните и старите вестници е в това, че преди печатът отразяваше фундаментални процеси в живота на града. Например, когато се откриваха нови фирми, нови пазари, движението на капиталите. Много широко място се отделяше на духовния живот - от училищата до творческите организации. Задължително се даваше пълна информация за общината и работата на кмета, както и полезни сведения за търговци и индустриалци. Но не се пишеше за интимния им живот, както сега.
- Нима това не е било интересно за тогавашните читатели?
- Тогава моралът беше друг, властваше патриархалната психика.
- И преди вестниците са били комерсиализирани.
- Да, но тази комерсиализация се е изразявала главно в многото реклама, която заливала печата. А днешните вестници са фрагментарни и славословни. И затова хората четат само заглавията, които съответно са много големи. Преди нямаше такива големи заглавия, а много подзаглавия, но с по-дребни букви. Новото в наши дни, което виждам, е създаващият се траен съюз между социологията и масмедиите. Той не само популяризира резултатите от социологическите изследвания, но и внася социална култура в създаващото се гражданско общество у нас. Укрепването на този съюз предизвиква промени както в живота на отделни селища, така и в дейността на всеки човек.
Того подхлъзна Кот д'Ивоар
Първата изненада в турнира за Купата на африканските нации поднесе отборът на Того, който завърши наравно 1:1 срещу един фаворитите Кот д'Ивоар. Още в началото на мача си пролича по-високата класа на футболистите от Кот д'Ивоар, които спечелиха Купата на африканските нации през 1992 г. в Сенегал. В 36-ата минута за тях се разписа Чиресоа Гуел от дузпа. Того стигна до едната точка след гол в средата на второто полувреме на Лантаме Уаджа. До края на двубоя тимът на Кот д'Ивоар можеше и да загуби, но удържа равенството. След първия кръг в група "А" и четирите отбора имат еднакъв актив, след като първата среща между Камерун и Гана завърши също 1:1.
Уеб-устройства пазят вашите данни
Всяко транспортиране на данни носи главоболия. Стандартните дискети с капацитет 1,44 MB са твърде малки за съхраняване на нещо различно от текст. Не винаги можете да намерите устройства, които да четат специалните Zip-дискове. Отделно ако имате твърде големи файлове, вашият пощенски сървър може да откаже да ви ги транспортира. За да имате достъп до тези данни и по време на пътуване, вие можете да ползвате безплатните услуги за отделечено съхраняване на информация.
Шахклуб "Каиса" откри филиал в "Аспарухово"
ШК "Каиса" - единственият варненски клуб, който развива високо спортно майсторство в Юнашкия салон, проведе годишното си отчетно-изборно събрание. На него преизбраният за президент Теодоси Костадинов-Тео информира репортер на в. "Черно море", че 15 любители шахматисти от квартал "Аспарухово" са създали филиал на "Каиса" в подсигурено от г-н Янко Коренчев помещение.
Световният шампион по шах Гари Каспаров и Владимир Крамник продължават да водят с по 5,5 т. във временното класиране на супертурнира в холандския град Вайк ан Зее. Само британецът Майкъл Адамс постигна победа в VIII кръг - с черните фигури над своя сънародник Найджъл Шорт.
Останалите шест партии завършиха реми, като Каспаров игра с черните фигури срещу арменеца Смбат Лпутян, а Крамник - също с черните срещу унгареца Петер Леко.
ВУЗ-преподаватели участвали в задкулисни игри
Вчера след поредната среща на областния Съвет за наука и висше образование бяха огласени факти около задкулисните действия на някои преподаватели от варненския Технически университет и чиновници от Министерството на образованието и науката (МОН), свързани с "изграждането на нов варненски държавен университет".
По случая областният управител Добрин Митев е събрал много документи, които е изпратил до министър Димитър Димитров и комисията по образование и наука в парламента.
Историята започва през 1998 година, когато стартира ТЕМПУС-проект UMJEP за "изграждане на нов варненски държавен университет". На работна среща в областната администрация присъства доц. д-р Ана-Мария Тотоманова и доц. д-р Румен Пранчов. Половин година по-късно е втората работна среща, на която се разглежда материалът "Рамка за проект за откриване на варненски университет". Автори са проф. д.т.н. Христо Христов и проф. д.т.н. Панчо Дундаров. След тази среща проектът преминава в "нелегалност".
Най-сериозната слабост на екипа, който работи по проекта, е самоизолацията му от академичната общност не само във Варна, но и в самите университети. Стига се дотам, че общото събрание на Техническия университет чрез свои представители търси помощ от областта. Мнението е, че ограниченият брой участници в обсъжданията не позволява на варненската научна общност да намери най-верния път към своето обединение. А липсата на гласност провокира брожения сред преподавателите и студентите. Техните опасения, че академичната автономия ще бъде погазена от МОН, се засилват след назначаването на проф. д.т.н. Асен Недев (със заповед на МОН) за главен координатор на проекта, се казва в изложението на областия управител.
След срещи и проверки в областната администрация решават да учредят Съвет за наука и висше образование, който да бъде консултативен орган на областния управител. В. "Черно море" отрази първите му две срещи. А вчера бе третата по ред. На нея са обсъждани становищата на академичните съвети по отношение на конфедерацията на висшите училища и научните институти. Всички членове на съвета са категорични: обединяват се възможности. Желанието им е да се създадат условия за активно участие на варненската научна общност в самостоятелното решаване на своите проблеми без чиновническа намеса.
Съветът подготвя справочник, който да се разпространява в съседните на България страни. В него ще има информация за възможностите за обучение във варненските висши училища и научните институти, за архитектурните забележителности и културните събития, за бизнеса и икономиката на морския град. Справочникът трябва да е готов до средата на април и ще се подновява всяка година.
Inprise обявява проект за поддръжка на Linux
Компанията Inprise, известна преди време под името Borland, обяви стартирането на проект за разработка на високопроизводителна среда за развой под операционната система Linux, която ще поддържа работните среди на езиците за програмиране от високо ниво C, C++ и Delphi.
Проектът носи името Kylix и е една от първите високопроизводителни развойни среди под ОС Linux. Предвижда се за момента това да бъде компонентно базирана среда за двупосочна визуална разработка на приложения за сървъри, за Интернет и за бази данни. Ще бъде вграден нативен компилатор на C, C++ и Delphi за Linux със специална поддръжка на архитектурата Borland VCL (библиотеки с визуални компоненти).
Предимставата, които тези функции носят, са драматичното ускоряване разработката на приложения и опростяване прехвърлянето на приложения, създадени с Delphi и C++ Builder между операционните системи Windows и Linux. От компанията уверяват, че ще се поддържат някои големи дистрибуции на Linux, като например RedHat и Corel.
Intel и AMD намаляват още веднъж цените на процесорите
Intel намалява цените на процесорите Pentium III до 31 %, оставяйки без промяна цените на процесорите Celeron и на последния 800 MHz Coppermine. От AMD също съобщават за намаление на цените. Границите на намалението се движат в диапазона 30 - 49 % от базовите цени.
Според ценовата листа на Intel 750 MHz Pentium III е намален със 7 %, докато 733 MHz е паднал с 21 %. Продуктите на Intel над 733 MHz е твърде трудно да се намерят и сега, още по-трудно ще е след свалянето на цените. 700 MHz Pentium III ще падне с 21 %.
Още по-драматично па-да цената на 650 MHz Pentium III - с 25% и на 600 мегахерцовата версия - 29 процента и 550 MHz - 31 процента , а 500 MHz се намалява с 16 %.
